Dictionary Search

автогол

+мн. автого`лове, (два) автого`ла, +м.
1. +Спец. Гол, който играч вкарва в собствената си врата.
2. +Прен. +Разг. Трудно положение, неприятност, която сам си причинявам. Вкарвам си автогол.

автостоп

+мн. автосто`пове, (два) автосто`па, +м.
1. Автоматична спирачка.
2. Само +ед. Безплатно придвижване на лице, което спира минаващ край него автомобил с вдигане на ръка и специален жест. Пътувам на автостоп.

ад

а`дът, а`да, +мн. а`дове, (два) а`да, +м.
1. Само +ед. Според религиозните представи — мястото, където душата на грешника след смъртта му се подлага на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
2. +Прен. Място, където пребиваването е мъчително, непоносимо, пълно с ужаси.
3. +Прен. Само +ед. Крайно мъчително душевно състояние.
Синоними: пъкъл, мъчилище, преизподня, бездна, джендем, пропаст, свърталище

акростих

+м., само +ед. +Спец. Стихотворение, в което началните букви от всеки ред съставят дума или фраза.

акт

а`ктът, а`кта, +мн. а`ктове, (два) а`кта, +м.
1. Единично действие, постъпка, проява. Речев акт. Терористичен акт.
2. +Спец. Постановление, закон, документ с юридическо, държавно или обществено значение. Законодателен акт. Акт за раждане. Обвинителен акт.
3. +Остар. Част от драматическо произведение; действие. Пиеса в три акта.
4. +Остар. Училищно тържество в края на учебната година.
5. +Спец. Изображение на голо човешко тяло в изобразителното изкуство. Вечерен акт.
+прил. [[а`ктов]], а`ктова, а`ктово, +мн. а`ктови (във 2 и 4 знач.). Актова зала.
• Нотариален акт. — Документ за собственост на имот.
• Полов акт. — Полово сношение.
Синоними: действие, деяние, постъпка, жест, дейност, дело, работа, документ, протокол, официален документ, подвиг, закон, постановление, наредба, указ, декрет

ар

а`рът, а`ра, +мн. а`рове, (два) а`ра, +м. Единица за измерване на земна площ, равна на сто квадратни метра.

арт

+м., само +ед. Изкуство, изобразително изкуство.

архетип

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек.

ас

а`сът, а`са, +мн. а`сове, (два) а`са, +м. Карта за игра с един знак в средата; асо, туз.

----

а`сът, а`са, +мн. а`сове, +м.
1. Опитен летец на изтребител, майстор във въздушни боеве.
2. Изтъкнат специалист, майстор в своята област.

ат

а`тът, а`та, +мн. а`тове, (два) а`та, +м. +Разг.
1. Буен, добре гледан кон.
2. Жребец.
Синоними: жребец, кон

ауфтакт

+муз.
непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт

афтършейв

+м., само +ед. Одеколон за след бръснене.

бадж

карта за идентификация обикновено закачана на сако или риза, чрез щипка или игла.

байц

ба`йцът, ба`йца, само +ед., +м. +Спец.
1. Водна или спиртна боя за повърхностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят.

бал

ба`лът, ба`ла, +мн. ба`лове, (два) ба`ла, +м. Голямо празнично вечерно събиране за забава с танци и музика. Новогодишен бал. Абитуриентски бал.
+прил. [[ба`лен]], ба`лна, ба`лно, +мн. ба`лни. Бален костюм. Бална рокля. Бален салон.

----

ба`лът, ба`ла, +мн. ба`лове, (два) ба`ла, +м.
1. Единица за измерване на степента на сила на някои природни явления. Пет бала земетресение по ска`лата на Рихтер. Шест бала морско вълнение.
2. Сборна цифрова оценка от оценките по изпитните предмети и/или по определени предмети, отразени в свидетелство или диплома, с която се участва за класиране в конкурс. Балът на кандидат-студента е висок.

бар

ба`рът, ба`ра, +мн. ба`рове, (два) ба`ра, +м.
1. Малък ресторант, където напитките и закуските се поднасят на специален висок плот, от едната страна на който посетителите седят на високи столчета.
2. Самият плот в такъв ресторант.
3. Нощно увеселително заведение.

бард

ба`рдът, ба`рда, +мн. ба`рдове, +м.
1. +ист. Странстващ поет певец у древните келти.
2. +Прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора.

бас

ба`сът, ба`са, +мн. ба`сове и баси`, (два) ба`са, +м.
1. +Спец. В музиката — най-ниският мъжки глас.
2. Певец с такъв глас.
3. Духов или струнен музикален инструмент с нисък регистър.
+прил. [[ба`сов]], ба`сова, ба`сово, +мн. ба`сови.

----

ба`сът, ба`са, +мн. ба`сове, (два) ба`са, +м. +Разг. Обзалагане, облог. Хващам се на бас. Бас държа.
Синоними: облог, залог, обзалагане, басиране

бек

бе`кът, бе`ка, +мн. бе`кове, +м. +Спец. Краен защитник във футболен отбор.

бел

бе`лът, бе`ла, +мн. бе`лове, (два) бе`ла, +м. +Диал. Права лопата, лизгар.

----

бе`лът, бе`ла, +мн. бе`лове, (два) бе`ла, +м. +Спец. Във физиката — единица за измерване силата на звука.

бент

бе`нтът, бе`нта, +мн. бе`нтове, (два) бе`нта, +м.
1. Изкуствена преграда на река.
2. Водният басейн зад такава преграда.
Синоними: яз, бараж, преграда, стена, дига, насип, шлюз, водозащитна преграда

бик

бикъ`т, бика`, +мн. би`кове и би`ци, (два) би`ка, +м. Мъжко говедо за разплод.
Синоними: говедо, вол, крава

бинт

би`нтът, би`нта, +мн. би`нтове, (два) би`нта, +м. Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани.

бис

1. +междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.
2. +същ. бѝсът, бѝса, +мн. бѝсове, (два) бѝса, +м. Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.
• Извиквам на бис. — Извиквам за повторно изпълнение.

бит

битъ`т, бита`, само +ед., +м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.
Синоними: начин на живот, обичай, нрави, навици, традиция, живот, битие

бич

би`чът, би`ча, +мн. би`чове, (два) би`ча, +м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. +Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.
Синоними: камшик, нагайка, тормоз, насилие, терор, наказание, напаст, бедствие, катастрофа, беда, злополука, неволя, катаклизъм, зло, епидемия, каламитет

блам

+книж. Лишаване от доверие, сваляне от ръководен пост чрез гласуване.

блат

бла`тът, бла`та, +мн. бла`тове, (два) бла`та, +м. Кора за торта. Торта с два блата.

блок

бло`кът, бло`ка, +мн. бло`кове, (два) бло`ка, +м.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненски блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
+същ. умал_. бло`кче_, +мн. бло`кчета, +ср. (в 1, 2, 3 и 5 знач.).
+прил. [[бло`ков]], бло`кова, бло`ково, +мн. бло`кови.
Синоними: книга, тефтер, бележник, слитък, балванка, кюлче

блус

блу`сът, блу`са, +мн. блу`сове, (два) блу`са, +м.
1. Американска негърска песен в бавно темпо.
2. Танцова мелодия в бавно темпо.

блъф

блъ`фът, блъ`фа, +мн. блъ`фове, (два) блъ`фа, +м. Преднамерено създаване на лъжлива представа; измама, заблуда.

блян

бля`нът, бля`на, +мн. бля`нове, (два) бля`на, +м. Обикн. в поезията — мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано; мечта, надежда, копнеж.
Синоними: мечта, идеал, надежда, желание, сън, въображение, фантазия, химера, утопия, замисленост, замечтаност, унесеност, блянове, мечти, мечтание, въздушни кули, халюцинация, илюзия

боб

бо`бът, бо`ба, +мн. бо`бове, (два) бо`ба, +м.
1. Само +ед. Едногодишно растение, чиито шушулковидни плодове и зърната в тях се употребяват за храна; фасул. Зелен боб. Бял боб.
2. Зърната от това растение, от които се приготвят ястия. Сух боб. Свинско с боб. Боб чорба.
+прил. [[бо`бен]], бо`бена, бо`бено, +мн. бо`бени. Бобено зърно. Бобена чорба.
+прил. [[бо`бов]], бо`бова, бо`бово, +мн. бо`бови. Бобово зърно.

----

бо`бът, бо`ба, +мн. бо`бове, (два) бо`ба, +м. +Спец. В спорта — специална спортна шейна за участие в състезание по бобслей.
Синоними: фасул

бог

бо`гът, бо`га, +мн. богове`, +м.
1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество в човешки образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само +ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни и евреи).
3. +Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
+прил. [[бо`жи]] и [[божи`]] или [[бо`жий]], бо`жа и божа` или бо`жия, бо`жо и божо` или бо`же и боже` или бо`жие, +мн. бо`жи и божи` или бо`жии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
• Боже/Боже мой/Боже господи! — Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
• Бог да прости. — При споменаване на покойник — за изразяване на почит и уважение.
• Боже опази/Пази Боже! — Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
• Дай Боже! — За пожелание — дано, нека.
• Дал Бог. — Има, налице е, съществува в голямо количество.
• До Бога. — Много висок, много силен. Крясъци до Бога.
• Един Бог знае. — Никой не знае, не се знае, не е известно.
• Не дай (си) Боже! — За изразяване на опасение от нещо неприятно, лошо.
• Предавам/предам Богу дух. — Умирам.
• Слава Богу! — Като възклицание, че нещо е станало, както трябва да бъде, че не се е случило зло, нещастие.
• Бич божи. — Голямо общо бедствие.
• Божа работа. — За нещо, което става независимо от нашата воля.
• Божи гроб. — Гробът на Исус Христос в Ерусалим.
• Всеки божи ден. — Ежедневно, всекидневно.
• Като птичка божия. — Безгрижно, весело.
• Пръст божи. — Намеса на свръхестествена сила.
Синоними: господ, всевишният, всемогъщият, провидението, божеството, творецът, спасителят, идол, кумир, божество, богословие, теология

бод

бо`дът, бо`да, +мн. бо`дове, (два) бо`да, +м.
1. Едно бодване с игла или друг остър предмет; шев.
2. Вид шев, везба.

бокс

бо`ксът, бо`кса, +мн. бо`ксове, (два) бо`кса, +м.
1. Само +ед. Вид спорт — юмручен бой между двама състезатели по определени правила, на чиито ръце са надянати специални ръкавици.
2. Вид желязно оръжие, което се надява на пръстите на ръката и служи за нанасяне на удари.
+прил. [[бо`ксов]], бо`ксова, бо`ксово, +мн. бо`ксови. Боксов мач.

----

бо`ксът, бо`кса, +мн. бо`ксове, (два) бо`кса, +м.
1. +Спец. Изолатор в болница, поликлиника.
2. Обособена част от кухня, където са мивката, печката, хладилникът. Кухненски бокс.

----

бо`ксът, бо`кса, само +ед., +м. Хромирана телешка кожа с гладка лицева част за обувки, чанти и др.

болт

бо`лтът, бо`лта, +мн. бо`лтове, (два) бо`лта, +м. Къса метална пръчка с глава на единия край и с нарез за навиване на гайка на другия, която служи за свързване.
+същ. +умал. [[бо`лтче]], +мн. бо`лтчета, +ср.
Синоними: спойка, нит, скоба

бон

бо`нът, бо`на, +мн. бо`нове, (два) бо`на, +м.
1. +Спец. В банковото дело — книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока. Поименни бонове. Съкровищни бонове.
2. +Остар. +Разг. Хиляда лева, хилядарка.

бор

бо`рът, бо`ра, +мн. бо`рове, (два) бо`ра, +м.
1. Високо и право иглолистно дърво с дълги тънки листа, чиято дървесина се използва в строителството и дърводелството, а смолата — за производство на терпентин.
2. Само +ед. Дървесината от това дърво.
+същ. +умал. [[бо`рче]], +мн. бо`рчета, +ср.
+прил. [[бо`ров]], бо`рова, бо`рово, +мн. бо`рови. Борови насаждения.

----

бо`рът, бо`ра, само +ед., +м. +Спец. Химически елемент — металоид, който влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, селското стопанство, стъкларската промишленост, ядрената техника.

борд

бо`рдът, бо`рда, +мн. бо`рдове, (два) бо`рда, +м.
1. Външната странична стена на кораб или самолет.
2. Горният под на кораб; палуба.
3. Корпус, територия на самолет или (космически) кораб. От борда на самолета.
4. Група от хора, която контролира дейността на учреждение, институция, предприятие; управителен съвет; орган, тяло, комисия. Бордът на директорите.
• Извън борда. — Ненужен. Пенсионира се и остана извън борда.
Синоними: ръб, край, перваз, периферия, бряг

борч

бо`рчът, бо`рча, +мн. бо`рчове, (два) бо`рча, +м. +Разг. Паричен дълг.
Синоними: дълг, задължение

борш

бо`ршът, бо`рша, +мн. бо`ршове, (два) бо`рша, +м. Руска супа с цвекло и други зеленчуци.

бос

бо`са, бо`со, +мн. бо`си, +прил.
1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.
2. +Прен. Некомпетентен, неосведомен, недостатъчно подготвен, ограничен. Нищо не разбира от изкуство, съвсем боса е. Бос съм в тая материя.
+прил. +умал. [[бо`сичък]], бо`сичка, бо`сичко, +мн. бо`сички.

----

бо`сът, бо`са, +мн. бо`сове, +м. Ръководител на предприятие, учреждение, партия, синдикат; шеф. Синдикални босове.
Синоними: (прил.) необут, (прил.) ограничен, невежа, неосведомен, неподготвен, (прил.) без обувки

брак

бра`кът, бра`ка, +мн. бра`кове, (два) бра`ка, +м. Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт. Сключвам брак. Църковен брак. Имам два брака.
+прил. [[бра`чен]], бра`чна, бра`чно, +мн. бра`чни. Брачно свидетелство. Брачна церемония. Брачен живот.

----

бра`кът, бра`ка, само +ед., +м.
1. Недоброкачествена, негодна продукция.
2. Бракуване. Това е за брак.
Синоними: женитба, бракосъчетание, съпружество, брачен живот, шкарто, негодно, за изхвърляне, сватба, негодна стока, отпадъци, остатъци, останки, изрезки, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения

бранш

бра`ншът, бра`нша, +мн. бра`ншове, (два) бра`нша, +м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?
прил. [[бра`ншов]], бра`ншова, бра`ншово, +мн. бра`ншови.
Синоними: дял, отдел, клон, отрасъл, вид, сорт, секция, ресор, професия, занаят, сфера на дейност, сектор

бридж

бри`джът, бри`джа, само +ед., +м. Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обявява резултат и се стреми да го постигне, за да спечели.

бриз

бри`зът, бри`за, +мн. бри`зи, +м. Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата, а през нощта — обратно.

брич

бри`чът, бри`ча, само +ед., +м. или [[бри`чове]] само +мн. Вид панталони, широки до колената, а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуши.

брод

бро`дът, бро`да, +мн. бро`дове, (два) бро`да, +м. Плитко или тихо място в река, където е удобно да се прегази или да се премине с кола.

бром

бро`мът, бро`ма, само +ед., +м. +Спец. Химически елемент — тежка червено-кафява течност с остра задушлива миризма, която има приложение в медицината.

бронз

бро`нзът, бро`нза, само +ед., +м.
1. Сплав от мед и калай или олово със златистокафяв цвят. Статуя от бронз.
2. Прах или боя от тая сплав.
+прил. [[бро`нзов]], бро`нзова, бро`нзово, +мн. бро`нзови. Бронзова фигурка. Бронзов медал.

брус

бру`сът, бру`са, +мн. бру`сове, (два) бру`са, +м.
1. Специален камък за точене на ножове и други сечива.
2. +Диал. Четвъртито парче от сланина или сирене. Брус сланина. Брус сирене.
Синоними: точило, брусовка

бряст

бря`стът, бря`ста, +мн. бря`стове, (два) бря`ста, +м. Широколистно клонесто дърво с твърда, трайна и тежка дървесина, която се употребява за мебели и дървен материал.
+прил. [[бря`стов]], бря`стова, бря`стово, +мн. бря`стови.

бук

бу`кът, бу`ка, +мн. бу`кове, (два) бу`ка, +м. Широколистно планинско дърво с гладна сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва за дървен материал.
+прил. [[бу`ков]], бу`кова, бу`ково, +мн. бу`кови. Букова дъска.

бум

+междум. За подражаване на звука на гърмеж, изстрел или на подобен звук.

----

бу`мът, бу`ма, само +ед., +м. Сензация, популярност, шум; бързо покачване на интереса. Филмът предизвика истински бум.
• Бум на цените. — +Разг. Бързо покачване на цените на стоките.

бунт

бу`нтът, бу`нта, +мн. бу`нтове, (два) бу`нта, +м.
1. Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.
2. +Прен. Протест, негодувание, възмущение, силно недоволство.
Синоними: въстание, гражданска война, революция, метеж, вълнение, смут, брожение, размирица, суматоха, безпорядък, междуособица, протест, негодувание, възмущение, недоволство, безредици, размирици, бунтарство, бунтарски дух

бут

бу`тът, бу`та, +мн. бу`тове, (два) бу`та, +м.
1. Част от крака на животно или птица — от коляното до хълбока.
2. +Разг. Бедрото на човек.
+същ. +умал. [[бу`тче]], +мн. бу`тчета, +ср. (в 1 знач.).
Синоними: задна част, задница, задник

бюст

бю`стът, бю`ста, +мн. бю`стове, (два) бю`ста, +м.
1. +Спец. В изобразителното изкуство — скулптура на горната част от човешко тяло (глава, рамене, гърди).
2. Женски гърди. Бюстът и` е забележителен.

вал

ва`лът, ва`ла, +мн. ва`лове, (два) ва`ла, +м. Дълъг и висок земен насип.

----

ва`лът, ва`ла, +мн. ва`лове, (два) ва`ла, +м. +Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал.
Синоними: валяк, ролка, насип, купчина, тераса, рид, бърдо, издатина, ос, шпиндел, вретено

валс

ва`лсът, ва`лса, +мн. ва`лсове, (два) ва`лса, +м. Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц. Виенски валс.
+прил. [[ва`лсов]], ва`лсова, ва`лсово, +мн. ва`лсови. Валсова стъпка.

валц

ва`лцът, ва`лца, +мн. ва`лцове, (два) ва`лца, +м. +Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.
+прил. [[ва`лцов]], ва`лцова, ва`лцово, +мн. ва`лцови. Валцова машина.

вамп

+неизм.
• Жена вамп. — Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете.

ват

ва`тът, ва`та, +мн. ва`тове, (два) ва`та, +м. +Спец. Във физиката — единица мярка за електрическа или механическа мощност.

век

векъ`т, века`, +мн. векове`, (два) ве`ка, +м.
1. Време от сто години; столетие.
2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика. Векове на робство. Векът на техниката.
• Во веки веков. — Завинаги, вечно.
Синоними: столетие, епоха, период, ера, цикъл

взвод

взво`дът, взво`да, +мн. взво`дове, (два) взво`да, +м. +Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота.
+прил. [[взво`ден]], взво`дна, взво`дно, +мн. взво`дни. Взводен командир.

взлом

взло`мът, взло`ма, само ед., м. Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом.
Синоними: сила, натиск, пристъп, щурм, атака

взор

взо`рът, взо`ра, +мн. взо`рове и взо`ри, +м. Поглед. Отправям взор.
Синоними: поглед, зрение, око, кръгозор, хоризонт, обсег

взрив

взривъ`т, взрива`, +мн. взри`вове, (два) взри`ва, +м.
1. Избухване, експлозия.
2. Избухливо вещество.
3. +Прен. С предлога от. Внезапна силна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение.
+прил. [[взри`вен]], взри`вна, взри`вно, +мн. взри`вни (в 1 и 2 знач.). Взривно вещество.
Синоними: експлозия, пукот, гърмеж, трясък, избухване, избух, детонация, изстрел, изгърмяване, гръмване

вид

видъ`т, вида`, само +ед., +м. Външност, видим облик, изглед. Видът ти не ми харесва. Имаш добър вид. Видът на къщата вдъхва респект.

----

видъ`т, вида`, +мн. ви`дове, (два) ви`да, +м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. Три вида градове по големина. Различни видове стоки.
2. +Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
+прил. [[ви`дов]], ви`дова, ви`дово, +мн. ви`дови (във 2 знач.).
• Вид на глагола. — +Спец. В езикознанието — граматична категория за характеризиране на действието с оглед на неговата цялостност; аспект. Несвършен вид. Свършен вид.
Синоними: изглед, форма, облик, външност, каяфет, физиономия, лик, лице, черти, образ, фигура, израз, изражение, фаза, състояние, положение, маниер, стил, природа, сорт, род, порода, разновидност, група, тип, подразделение, чешит, гледка, илюстрована картичка, категория, класа, качество, степен на отличие, облекло, тоалет, фасон, подобие, прилика, манталитет, порядък, семейство, оригинал, прототип, търговска марка, очертание, система, начин, характер, особеност, индивидуалност

вик

викъ`т, вика`, +мн. ви`кове, (два) ви`ка, +м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. +Прен. Шумна, демонстративна себеизява. Последният вик на модата.
Синоними: отклик, възклик, крясък, писък, провикване, глас, стон, врява, рев, плач, стенание, ридание, вопъл, зов, повик, апел, призив, лозунг, мучене, вой, лай

винт

ви`нтът, ви`нта, +мн. ви`нтове, (два) ви`нта, +м.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. +Спец. Корабно витло.
+същ. +умал. [[ви`нтче]], +мн. ви`нтчета, +ср. (в 1 знач.).
+прил. [[ви`нтов]], ви`нтова, ви`нтово, +мн. ви`нтови.
Синоними: бурма, витло, гребен

вир

виръ`т, вира`, +мн. ви`рове, (два) ви`ра, +м.
1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.
2. +Диал. Локва, гьол.
+същ. +умал. [[ви`рче]], +мн. ви`рчета, +ср. • [[Вир-вода.]] +Разг. Съвсем мокър. Станах вир-вода, докато дойда.

виц

ви`цът, ви`ца, +мн. ви`цове, (два) ви`ца, +м. Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.
Синоними: анекдот, смехория

вкус

вкусъ`т, вкуса`, +мн. вку`сове, +м.
1. Само +ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.
2. Само +ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус.
3. Склонност, пристрастие, предпочитание. Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. Имам вкус към такава музика.
4. Само +ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. Облича се с вкус.
+прил. [[вку`сов]], вку`сова, вку`сово, +мн. вку`сови (в 1 и 2 знач.). Вкусови усещания.
Синоними: сладост, сочност, дъх, апетит, усет, естетика, изящност, лек мирис, лъх, склонност, охота, желание, слабост, любов, наклонност, разположение, симпатия

влак

вла`кът, вла`ка, +мн. вла`кове, (два) вла`ка, +м. Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак.
+прил. [[вла`ков]], вла`кова, вла`ково, +мн. вла`кови. Влакова композиция.
Синоними: железница, трен

влог

вло`гът, вло`га, +мн. вло`гове, (два) вло`га, +м.
1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.
2. +Прен. Принос. С това изследване той прави ценен влог в науката.
+прил. [[вло`гов]], вло`гова, вло`гово, +мн. вло`гови (в 1 знач.). Влогова книжка.
Синоними: вноска, пари, спестявания, ценност, достижение, принос, вложение, капиталовложение, инвестиция, инвестиране, влагане

внос

вно`сът, вно`са, само +ед., +м. Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар. Вносът ще се разшири. Прекратява се вносът от тая страна.
+прил. [[вно`сен]], вно`сна, вно`сно, +мн. вно`сни. Вносни стоки. Вносна продукция.
• Членски внос. — Периодично плащана парична сума за членство в партия, клуб, организация.
Синоними: вноска, участие, импорт

вол

во`лът, во`ла, +мн. воло`ве, (два) во`ла, +м. Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
+прил. [[во`лски]], во`лска, во`лско, +мн. во`лски. Волска кола.
Синоними: дебелак, груб, тежък, нечувствителен, говедо, крава, бик

волт

во`лтът, во`лта, +мн. во`лтове, (два) во`лта, +м. +Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.
+прил. [[во`лтов]], во`лтова, во`лтово, +мн. во`лтови. Волтова дъга.

вот

во`тът, во`та, +мн. во`тове, (два) во`та, +м. Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам вот.
Синоними: гласуване, гласоподаване, избор, глас

впряг

впря`гът, впря`га, +мн. впря`гове, (два) впря`га, +м. Двойка животни, впрегнати заедно.

враг

врагъ`т, врага`, +мн. врагове`, +м.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда. Цигарите са най-големият враг на хората.
+прил. [[вра`жески]], вра`жеска, вра`жеско, +мн. вра`жески (във 2 знач.). Вражески набези.
Синоними: неприятел, противник, зложелател, недоброжелател, душман, съперник, конкурент

врат

вратъ`т, врата`, +мн. вратове`, (два) вра`та, +м.
1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
+прил. [[вра`тен]], вра`тна, вра`тно, +мн. вра`тни. Вратни жили.
• Извивам/извия врата — (на някого). +Разг. Погубвам, унищожавам.
• Не е врат, ами шия. — Разг. Ирон. Все едно, все същото.
• Обесвам се/обеся се на врата — (на някого). +Разг. Чакам да ме хранят, издържат; натрапвам се, досаждам, преча.
• Стъпвам на врата — (на някого). +Разг. Подчинявам, покорявам.
• Широко ми е около врата. — +Разг. Нямам безпокойство, грижа, притеснение.
Синоними: гърло, гръклян, гуша, шия

врач

вра`чът, вра`ча, +мн. вра`чове, +м. Мъж, който врачува или лекува с билки.
Синоними: гадател, вражалец, предвещател, вещател, пророк, предсказател, знахар, баяч, шарлатанин

вуз

ву`зът, ву`за, +мн. ву`зове, (два) ву`за, +м. +Разг. Висше учебно заведение.
+прил. [[ву`зовски]], ву`зовска, ву`зовско, +мн. ву`зовски. Вузовската дидактика на Л.

вход

вхо`дът, вхо`да, +мн. вхо`дове, (два) вхо`да, +м.
1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.
2. Само +ед. Такса, която се плаща за придобиване на право за посещение на театър, кино, концерт, спортно състезание и пр.
+прил. [[вхо`ден]], вхо`дна, вхо`дно, +мн. вхо`дни. Входна такса.
Синоними: врата, отвор, антре, влизане, достъп, прием, праг, досие, номер, име, регистрация, сметка

гад

га`дът, га`да, +мн. га`дове, (два) га`да, +м.
1. +Остар. Животно, птица.
2. +Прен. +Грубо. Отвратителен, противен, гнусен човек.
Синоними: гадина, животно, добитък, добиче, говедо, скот, влечуго, мазник, блюдолизец

газ

га`зът, га`за, +мн. га`зове, +м.
1. Въздухообразното състояние на вещество.
2. Извличана от земните недра материя, използвана като гориво, в химическата промишленост и т.н. Земен газ. Отровен газ. Боен газ. Задушливи газове.
3. Само +мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.

+прил. [[га`зов]], га`зова, га`зово, +мн. га`зови. Газова инсталация. Газово находище. Газова печка. Газово устройство. Газова бутилка.

гард

га`рдът, га`рда, +мн. га`рдове, +м. +Спец.
1. В спортни игри — защитник.
2. +Разг. Бодигард, охранител.

гаф

га`фът, га`фа, +мн. га`фове, (два) га`фа, +м. +Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.
Синоними: грешка, нетактичност, неволна грешка, опущение, пропуск, неуместност, неудачност, несполучлив

гег

ге`гът, ге`га, +мн. ге`гове, (два) ге`га, +м. Трик, чиято цел е да предизвика комичен ефект.

гейм

ге`ймът, ге`йма, +мн. ге`ймове, (два) ге`йма, +м. +Спец. В спорта — една от съставните части при някои спортни игри (тенис, волейбол и др.).

гел

ге`лът, ге`ла, само +ед., +м. Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса. Гел за след бръснене.

генотип

+мед. Съвкупност от всички гени в организма.

герб

ге`рбът, ге`рба, +мн. ге`рбове, (два) ге`рба, +м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб.
+прил. [[ге`рбов]], ге`рбова, ге`рбово, +мн. ге`рбови.

гид

ги`дът, ги`да, +мн. ги`дове, +м.
1. Водач, екскурзовод.
2. Справочник за туристи, пътеводител.

гипс

ги`псът, ги`пса, само +ед., +м.
1. +Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат.
2. Продукт на този минерал във вид на бял прах с широко приложение в строителството, скулптурата, в индустрията, медицината.
+прил. [[ги`псов]], ги`псова, ги`псово, +мн. ги`псови. Гипсови орнаменти. Гипсова мазилка. Гипсова превръзка.

глад

гладъ`т, глада`, само +ед., +м.
1. Усещане на потребност от храна.
2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще измрат от глад.
3. Отсъствие или недостиг на хранителни продукти. Голям глад ни чака.
4. +Прен. Остра нужда, потребност. Глад за добри специалисти. Глад за хубава литература. Полов глад.
Синоними: охота, ищах, апетит, лакомия, жажда, алчност, ненаситност, мизерия, сиромашия, лишение, нужда, липса, оскъдица, немотия, нямане, недостиг, неволя, бедствие, недояждане, гладуване, гладория, копнеж

гланц

гла`нцът, гла`нца, само +ед., +м.
1. Лъскавина, блясък.
2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро.
+прил. [[гла`нцов]], гла`нцова, гла`нцово, +мн. гла`нцови. Гланцова хартия.
Синоними: глазура, блясък, глеч, емайл, политура, желе, лустро

глас

гласъ`т, гласа`, +мн. гласове`, (два) гла`са, +м.
1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас.
2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас.
3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас.
4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната.
5. +Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас.
6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха.
+същ. +умал. [[гласе`ц]], +мн. гласовце`, (два) гласе`ца, +м. (в 1, 2 и 4 знач.).
+същ. +умал. [[гласче`]], +мн. гласче`та, +ср. (в 1, 2 и 4 знач.).
+прил. [[гла`сов]], гла`сова, гла`сово, +мн. гла`сови (в 1 и 2 знач.). Гласов апарат. Гласови упражнения.
• На глас. — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. Чета на глас. Започна да разсъждава на глас.
• С половин глас. — +Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. Отговарям с половин глас.
Синоними: звук, вик, зов, повик, мнение, дума, изказване, реч, вот, гласуване, гласоподаване

глог

гло`гът, гло`га, +мн. гло`гове, (два) гло`га, +м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
+прил. [[гло`гов]], гло`гова, гло`гово, +мн. гло`гови.
• От трън, та на глог. — +Разг. От по-малкото към по-голямо зло. Уж за по-добре се обърнах към него, а пък то — от трън, та на глог.
Синоними: бодлив храст, трън, трънка, драка

глъч

глъчта`, само +ед., +ж. Глъчка.
Синоними: глъчка, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, бърборене, брътвеж, бръщолевене, дрънкане, викове, голям шум

гнет

гнетъ`т, гнета`, само +ед., +м. Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.
Синоними: мъчение, измъчване, тегло, страдание, тормоз, угнетяване, терзание, притеснение, изтезание, принуждение, терор, ярем, робство, иго, хомот, потисничество, потискане

гном

земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища

гнус

+м. и +ж., +неизм.
• Гнус ме е. — Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се.

гол

го`ла, го`ло, +мн. го`ли, +прил.
1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце.
4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин.
5. +Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди. • [[Гол-голеничък.]] +Разг. Съвсем гол.
• С голи ръце. — +Разг. Без оръжие или без инструменти.

----

го`лът, го`ла, +мн. го`лове, (два) го`ла, +м. +Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
Синоними: необлечен, съблечен, разсъблечен, разголен, непокрит, непостлан, необрасъл, беден, дрипав, голтак, бедняк, окъсан, лишен, неоперен, без перушина, неопитен, незрял, неподправен, неукрасен

голф

го`лфът, го`лфа, само +ед., +м. +Спец. Спортна игра на открито за двама души или двойки, при която малка топка се удря със специални тояжки, за да се вкара в малка дупка с възможно най-малък брой удари.

----

го`лфът, го`лфа, +мн. го`лфове, (два) го`лфа, +м. Вид спортни панталони с широки крачоли, пристегнати с тясна ивица плат в прасците.

гонг

го`нгът, го`нга, +мн. го`нгове, (два) го`нга, +м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук.
2. Камбанка, която се удря с чукче за даване на сигнал.

град

градъ`т, града`, само +ед., +м. Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град.

----

градъ`т, града`, +мн. градове`, (два) гра`да, +м.
1. Голямо селище, административен център.
2. Жителите на такова селище. Сякаш целият град е излязъл на улицата.
+прил. [[гра`дски]], гра`дска, гра`дско, +мн. гра`дски. Градски транспорт.
Синоними: селище, заселище, поселище, касаба, градище, център

грак

гра`кът, гра`ка, само +ед., +м. Название на крясъка, издаван от някои птици, като врана, гарван, патица и др.

грам

гра`мът, гра`ма, +мн. гра`мове, (два) гра`ма, +м. Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама.
Синоними: нещо малко, зърно, троха, частица, капка

грил

гри`лът, гри`ла, +мн. гри`лове, (два) гри`ла, +м. Затворен електрически уред с въртящо се устройство, на което се пекат пилета, месо. Пиле на грил.

грим

гри`мът, гри`ма, само +ед., +м.
1. Козметични средства за разкрасяване на лицето или за промяна на лицето на актьорите. Купих си нов грим.
2. Гримиране. Гримът не я интересува.

грип

гри`път, гри`па, само +ед., +м. Инфекциозно вирусно заболяване, което се характеризира с възпаление на дихателните пътища и трескаво състояние на болния. Болен съм от грип. Имам грип. Грипът ме пипна.
+прил. [[гри`пен]], гри`пна, гри`пно, +мн. гри`пни. Грипна ваканция. Грипна епидемия.

грис

гри`сът, гри`са, само +ед., +м. Смляно на дребни зрънца обелено жито, което се употребява след варене за ядене. Не обичам грис.

гриф

гри`фът, гри`фа, +мн. гри`фове, (два) гри`фа, +м. Дървена пластина, залепена на шийката на струнните инструменти, към която при свирене се притискат струните.

гроб

гро`бът, гро`ба, +мн. гро`бове, (два) гроба, +м.
1. Яма за заравяне на мъртвец.
2. Място, където е погребан мъртвец. Никой не знае къде е гробът му.
• Копая гроб — (на някого). +Разг. Замислям и върша нещо лошо на някого.
• С единия крак в гроба. — +Разг. Скоро ще умре, много е зле.
Синоними: вечно жилище, гробница, лобно място, смърт, гибел, небитие

грог

гро`гът, гро`га, +мн. гро`гове, (два) гро`га, +м.
1. Само +ед. Гореща алкохолна напитка от ром или коняк, смесени с вода и захар.
2. Порция от тази напитка.

грозд

гро`здът, гро`зда, +мн. гро`здове, (два) гро`зда, +м.
1. Един кичур грозде.
2. Еднородни предмети накуп като кичур грозде. Висят като гроздове по автобусните врати.
+същ. +умал. [[гро`здче]], +мн. гро`здчета, +ср.
Синоними: чепка, кичур, китка, храст

грош

гро`шът, гро`ша, +мн. грошо`ве, (два) гро`ша, +м.
1. +ист. Стара монета от 20 стотинки.
2. Дребна монета.
• Не давам пукнат грош — (за някого или за нещо). +Разг. Нищо не давам, защото смятам, че не заслужава или не струва.
• Без пукнат грош съм. — +Разг. Нямам никакви пари, останал съм без пари.

грунд

гру`ндът, гру`нда, само +ед., +м. +Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон.

гъз

гъзъ`т, гъза`, +мн. гъзове`, (два) гъ`за, +м. +Разг. Задник, дупе.

гърч

гъ`рчът, гъ`рча, +мн. гъ`рчове, (два) гъ`рча, +м. Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка.
Синоними: спазъм, конвулсия, гърчене, свиване, схващане

гьол

гьо`лът, гьо`ла, +мн. гьо`лове, (два) гьо`ла, +м. +Разг. Голяма локва със застояла вода; блато.
Синоними: блато, тиня, мочур, мочурище, тресавища, локва, бара, батак, нечистотия

гьон

гьо`нът, гьо`на, само +ед., +м. Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др.

гюл

гю`лът, гю`ла, +мн. гю`лове, (два) гю`ла, +м. +Диал. Роза, трендафил.
+прил. [[гю`лов]], гю`лова, гю`лово, +мн. гю`лови. Гюлова вода. Гюлова ракия.

гюм

гю`мът, гю`ма, +мн. гю`мове, (два) гю`ма, +м. Висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под.
+същ. +умал. [[гю`мче]], +мн. гю`мчета, +ср.

дар

да`рът, да`ра, +мн. да`рове и дарове` или да`ри, (два) да`ра, +м.
1. Нещо, дадено в знак на благодарност или добри чувства; подарък. Богат дар.
2. Нещо, което се дава от младоженката на близките и познатите, дошли на сватбеното тържество.
3. Способност, дарба, талант. Поетичен дар.
4. Природни дадености, нещо хубаво, полезно, ценно. Подземните богатства са ценен природен дар.
• Дар слово. — Способност да се говори добре, красноречиво.
Синоними: подарък, награда, завет, дарение, завещание, чеиз, зестра, дарба, надареност, наклонност, благодат, блаженство, щастие, благо, помощ, субсидия

двор

дво`рът, дво`ра, +мн. дворо`ве или дво`ри и дво`рища, (два) дво`ра, +м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Стопански двор.

+прил. [[дво`рен]], дво`рна, дво`рно, +мн. дво`рни.

• Заден двор. — Място, където не всичко е подредено; нещо запуснато.

----

дво`рът, дво`ра, +мн. дворо`ве, (два) дво`ра, +м. +Остар. Монархът и приближените му лица. Императорски двор.
Синоними: дворища, градина

дек

де`кът, де`ка, +мн. де`кове, (два) де`ка, +м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позволява прослушването му.

денк

де`нкът, де`нка, +мн. де`нкове, (два) де`нка, +м. Голям вързоп с вещи. Събра всичкия си багаж в два денка.
Синоними: пакет, вързоп, бала, тесте, топ, пакетче

дерт

де`ртът, де`рта, +мн. де`ртове, (два) де`рта, +м. +Разг. Грижа, болка, мъка, проблем. Стари дертове.
Синоними: грижа, мъка, болка, неприятност, занимание, заетост

джаз

джа`зът, джа`за, +мн. джа`зове, (два) джа`за, +м.
1. Само +ед. Стил в забавната музика, възникнал на основата на негърския фолклор и отличаващ се с импровизация и експресивност
2. Оркестър, съставен от ударни и духови инструменти, за изпълнение на такава музика.
+прил. [[джа`зов]], джа`зова, джа`зово, +мн. джа`зови. Джазова музика.

джам

джа`мът, джа`ма, +мн. джа`мове, (два) джа`ма, +м. +Разг.
1. Стъкло на прозорец.
2. Прозорец.
• Джам съм. — Жарг. Много съм добре.

джем

дже`мът, дже`ма, +мн. дже`мове, (два) дже`ма, +м. Плодов конфитюр.

джет

дже`тът, дже`та, +мн. дже`тове, (два) дже`та, +м. Подобна на мотоциклет моторна лодка.

джин

джи`нът, джи`на, +мн. джи`нове, (два) джи`на, +м.
1. Само +ед. Алкохолна напитка без цвят и с аромат на хвойна, която се произвежда предимно в англо-саксонските страни.
2. Порция от тази напитка.

----

джи`нът, джи`на, +мн. джи`нове, (два) джи`на, +м. +Разг. Зъл дух, зла сила.

джинс

джи`нсът, джи`нса, +мн. джи`нсове, (два) джи`нса, +м. +Разг. Род, потекло, произход. Като си вземаш жена, гледай да е от джинс.
Синоними: род, коляно, сой, потекло, поколение, произход, родословие, фамилия, семейство

джип

джи`път, джи`па, +мн. джи`пове, (два) джи`па, +м. Лек автомобил със стабилно окачване и висока проходимост през разнообразен терен.

джоб

джо`бът, джо`ба, +мн. джо`бове, (два) джо`ба, +м.
1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи.
2. +Прен. +Разг. Парични средства, благосъстояние.
3. +Прен. +Спец. В медицината — празнина, кухина, образувана при абсцесни състояния.
+същ. +умал. [[джо`бче]], +мн. джо`бчета, +ср. (в 1 знач.).
• Бръквам се в джоба. — Харча без желание.
• Бъркам в джоба — (на някого). Принуждавам някого да плаща или да харчи пари.
• Влизам в джоба — (на някого). Облагодетелствам материално.
• От джоба си плащам. — От собствените си пари плащам.
• Празен ми е джобът. — Нямам пари.
• Слагам в малкия си джоб/в малкото си джобче. — Превъзхождам значително.
• Стоя с ръце в джобовете. — Бездействам, не върша нищо.
• Удрям по джоба. — Предизвиквам солидни разходи.
• Не ми е по джоба. — Много е скъпо.

джус

джу`сът, джу`са, само +ед., +м. Плодов сок.

дзифт

дзи`фтът, дзи`фта, само ед., м. Черна смола, асфалт; зифт.

дим

димъ`т, дима`, само +ед., +м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек.
• Дим да ме няма. — Напускам много бързо, изчезвам без следа.
• Като/яко дим. — Внезапно и безследно изчезвам.
Синоними: пушек

диск

ди`скът, ди`ска, +мн. ди`скове, (два) ди`ска, +м.
1. Предмет с форма на плосък кръг. Метален диск. Лунен диск.
2. Дървен плосък кръг с метална обковка, използван като спортен уред за хвърляне. Мятане на диск.
3. +Спец. Магазин на автоматично оръжие, в който се поставят патроните.
4. Пластмасов магнитен плосък кръг, върху който се записват музикални изпълнения; компактдиск.
+прил. [[ди`сков]], ди`скова, ди`сково, +мн. ди`скови (в 1 знач.).
• Дискова херния. — Заболяване, при което се притиска съдържанието на гръбначномозъчния канал поради издуване в междупрешленовия диск.

дог

до`гът, до`га, +мн. до`гове, (два) до`га, +м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма.

док

до`кът, до`ка, +мн. до`кове, (два) до`ка, +м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.

----

до`кът, до`ка, само +ед., +м. Груб памучен плат за работно облекло.
+прил. [[до`чен]], до`чена, до`чено, +мн. до`чени. Дочени панталони.

дол

долъ`т, дола`, +мн. до`лове и доло`ве, (два) до`ла, +м. Вдлъбната земна повърхност между две височини, където тече или е текла река; долчина. Дълъг и дълбок дол.
• От един дол дренки. — +Разг. +Пренебр. Еднакви.
Синоними: долина, котловина, дефиле, проход, падина

дом

домъ`т, дома`, +мн. до`мове и домове`, (два) до`ма, +м.
1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз нямам дом, нямам приятели. Гостоприемен дом.
2. Учреждение, заведение, обслужващо различни обществени нужди, както и сградата, в която се помещава. Детски дом. Майчин дом. Дом на културата.
• Аврамов дом. — Дом (в 1 знач.), където постоянно има гости.
• Белият дом. — Резиденция на американските президенти.
• Игрален дом. — Казино.
• Публичен дом. — Заведение с проститутки.
• Събирам дом. — +Разг. Обзавеждам се, събирам покъщнина, мебели.
Синоними: жилище, къща, покрив, домашен кът, огнище, фамилия, семейство, домакинство, квартира, имение

дон

+м., само +ед. В Испания — благородническа титла; господин.

дост

до`стът, до`ста, +мн. до`стове, +м. +Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него.
Синоними: приятел, другар, побратим

дрейф

дре`йфът, дре`йфа, само +ед., +м. Ненасочено движение на плаващо тяло според посоката на вятъра или течението. Кораб на дрейф.

дроб

дро`бът, дро`ба, +мн. дро`бове, (два) дро`ба, +м. Вътрешен орган у човек или животно.
• Бял дроб — и _бели дробове. Вътрешен дихателен орган, разположен в гръдния кош.
• Чер(ен) дроб. — Жлеза за пречистване на кръвта, разположена в дясната част на коремната кухина под стомаха.

----

дробта`, +мн. дро`би, +ж. Спец. В математиката — нецяло число, по-малко от единица. Десетична дроб._
+прил. [[дро`бен]], дро`бна, дро`бно, +мн. дро`бни.

дрозд

дро`здът, дро`зда, +мн. дро`здове, (два) дро`зда, +м. Вид прелетна пойна птица с пъстра перушина.

дропс

дро`псът, дро`пса, само +ед., +м. Дребни кръгли бонбони от захар, без пълнеж.
+прил. [[дро`псов]], дро`псова, дро`псово, +мн. дро`псови.

дрян

дря`нът, дря`на, +мн. дря`нове, (два) дря`на, +м. Горски храст или неголямо дърво с жилава дървесина, жълти цветове и дребни червени плодове със стипчиво-кисел вкус. Откъснах клонче от дряна за сурвачка.
+прил. [[дря`нов]], дря`нова, дря`ново, +мн. дря`нови.

дук

ду`кът, ду`ка, +мн. ду`кове, +м. +Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.

дух

духъ`т, духа`, +мн. ду`хове и духове`, (два) ду`ха, +м.
1. Само +ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само +ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. +Прен. Само +ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. +Прен. Само +ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
• Предавам богу дух. — Умирам.
Синоними: душа, чувство, живот, настроение, темперамент, характер, смелост, мъжество, воля, ентусиазъм, смисъл, значение, същност, видение, привидение, призрак, двойник, кураж, ревност, усърдие, издръжливост, храброст, въодушевление, пламък, съзнание, манталитет, мисловност, сянка

душ

ду`шът, ду`ша, +мн. ду`шове, (два) ду`ша, +м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки.
• Вземам душ. — Къпя се с такова приспособление.

дъб

дъбъ`т, дъба`, +мн. дъ`бове, (два) дъ`ба, +м. Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и др.
+прил. [[дъ`бов]], дъ`бова, дъ`бово, +мн. дъ`бови. Дъбова маса. Дъбов паркет.

дъжд

дъждъ`т, дъжда`, +мн. дъждове`, +м.
1. Природно явление — водни капки или струи, които падат от облаците. Проливен дъжд.
2. +Прен. Само +ед. Изобилие, множество. Дъжд от аплодисменти. Дъжд от падащи листа.

дълг

дългъ`т, дълга`, +мн. дъ`лгове, (два) дъ`лга, +м.
1. Само +ед. Осъзнати задължителни действия, които човек трябва да извърши като член на обществото или на отделен негов колектив. Дълг към родината. Чувство за дълг.
2. Парично задължение, заем, който трябва да се изплати. Затънал съм в дългове.
Синоними: длъжност, обязаност, задължение, обвързаност, товар, тежест, бреме, работа, борч, плащане, дял, участие, кредит

дъх

дъхъ`т, дъха`, само +ед., +м.
1. Въздухът, който поемаме и изпускаме при дишане. Топъл дъх.
2. Мирис, аромат. Дъх на теменужки.
Синоними: мирис, миризма, аромат, парфюм, дихание, въздишка, лъх, полъх, изпарение, лек мирис, вкус, полъхване

дюйм

дю`ймът, дю`йма, +мн. дю`ймове, (два) дю`йма, +м. Мярка за дължина, равна на 2,54 см.
+прил. [[дю`ймов]], дю`ймова, дю`ймово, +мн. дю`ймови.

дял

делъ`т, дела`, +мн. дя`лове, (два) дя`ла, +м.
1. Част от нещо цяло, резултат на разделяне. Дял от имот.
2. Отделна част от книга, наука, закон и др. Дял първи. Граматиката е дял от науката за езика.
3. +Спец. Внесен от някого капитал в акционерно дружество и под., който носи съответстваща печалба.
4. +Прен. Само +ед. Орис, съдба. Такъв бил делът ми.
+прил. [[дя`лов]], дя`лова, дя`лово, +мн. дя`лови (в 3 знач.). Дялово участие.
Синоними: пай, част, парче, припадаща се част, участие, намеса, пръст, вмешателство, принос, заслуга, участ, съдба, орис, дивидент, лепта, помощ, раздел, отделение, подразделение, сектор, клон, бранш, работа, дълг, къс, процент, квота, норма, наряд

еж

е`жът, е`жа, +мн. е`жове, (два) е`жа, +м. Таралеж.
+прил. [[е`жов]], е`жова, е`жово, +мн. е`жови.

ек

е`кът, е`ка, +мн. екове`, (два) е`ка, +м.
1. Ехо. Екът на балкана.
2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода.
Синоними: екот, ехтеж, ехтене, тътнеж, тънтеж, кънтеж, грохот, проехтяване, ехо, отзвук, отглас, отзив, отклик, тътен, ечене, гръм, трясък

еш

е`шът, е`ша, +мн. е`шове, (два) е`ша, +м. +Разг. Един от два предмета, които образуват цяло като двойка. Тия обувки не са ешове.

ешарп

+мн. еша`рпи, (два) еша`рпа, +м. Вид шалче от фина материя.

жанр

жа`нрът, жа`нра, +мн. жа`нрове, (два) жа`нра, +м.
1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености. Епически жанр.
2. +Спец. Живопис с битов сюжет.
+прил. [[жа`нров]], жа`нрова, жа`нрово, +мн. жа`нрови. Жанрови особености.
Синоними: род, вид, сорт, отдел, категория, бранш, област

жест

же`стът, же`ста, +мн. же`стове, (два) же`ста, +м.
1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта или се изразява чувство, желание и под.; изразително движение, най-вече на ръцете.
2. +Прен. Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Направи голям жест за мене.
Синоними: замах, размах, движение, маниер, широта, сила, смелост, инициатива, предприемчивост

жлеб

жле`бът, жле`ба, +мн. жле`бове, (два) жле`ба, +м. Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. Дъските за паркет имат жлебове.
Синоними: вдлъбнатина, прорез, бразда, гнездо, канал, фалц, улей, надебеление, длаб

залп

за`лпът, за`лпа, +мн. за`лпове, (два) за`лпа, +м. Изстрел от няколко оръдия едновременно, обикн. по команда. Дадоха залп за посрещането.
+прил. [[за`лпов]], за`лпова, за`лпово, +мн. за`лпови.
• Залп от ръкопляскания. — Бурни ръкопляскания (възгласи и под.), избухнали изведнъж.
Синоними: изстрел, патрон, снаряд

зар

за`рът, за`ра, +мн. за`рове, (два) за`ра, +м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до
6. , което се използва в различни игри. Зарче за табла.

звук

звукъ`т, звука`, +мн. зву`кове и зву`ци, (два) зву`ка, +м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. +Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
Синоними: шум, глас, тон, звън, нота

звън

звънъ`т, звъна`, само +ед., +м.
1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън.
2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.
Синоними: дзънкане, звънтене, дрънкане, дрънчене, звънтеж

здрач

здра`чът, здра`ча, само +ед., +м.
1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна в здрача.
2. Времето, когато е полумрак, сумрак. Прибра се по здрач.
• От сутрин до здрач. — Цял ден. Трудя се от сутрин до здрач.
Синоними: мрачина, мрачевина, сумрак, здрачина, здрачевина, дрезгавина, полумрак, привечер, тъмнина

зид

зидъ`т, зида`, +мн. зи`дове, (два) зи`да, +м. Изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Къщите са оградени с високи зидове.
Синоними: стена, ограда, дувар, преграда, корниз, парапет

зифт

зи`фтът, зи`фта, само +ед., +м. Черна смола, асфалт.

злак

зла`кът, зла`ка, само +ед., +м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак.
+прил. [[зла`чен]], зла`чна, зла`чно, +мн. зла`чни. Злачни широти.

знак

зна`кът, зна`ка, +мн. зна`ци и зна`кове, (два) зна`ка, +м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие.
• В знак на. — Като израз на. В знак на уважение.
• Зодиакален знак. — Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
• Парични знаци. — Пари.
• Препинателен знак. — Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
+прил. [[зна`ков]], зна`кова, зна`ково, +мн. зна`кови.
Синоними: белег, признак, отличие, образ, следа, печат, дамга, нишан, символ, емблема, знамение, предвещание, личба, предзнаменование, поличба, сигнал, известие, обозначение, название, наименование, значение, смисъл, отпечатък, пътепоказател, табела, фирма, реклама, рязка, цепка, шлиц, прорез, канал, сигнализация, семафор, симптом, указание, диря, частица, капка, капчица

зов

зовъ`т, зова`, само +ед., +м.
1. Вик, молба, повик.
2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба.
3. Вик (в 1 знач.). От тъмнината се чу тих зов.
Синоними: вик, възглас, повик, позив, призив, покана, апел, приглашение, възвание, повикване, призоваване, обръщение

зоопарк

+мн. зоопа`ркове, (два) зоопа`рка, +м. Зоологическа градина.

зор

+м., само +ед. +Разг.
1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата.
2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата.
3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм.
• За зор заман. — За трудно време. Пазя си пари за зор заман.
Синоними: мъка, усилие, напън, напрежение, насилие, принуда, принуждение, нужда, необходимост, трудност, затруднение, изпитание, беда, лишение, страдание, мъчнотия, усложнение, проблем

зрак

зра`кът, зра`ка, само +ед., +м.
1. Слаба светлина. Лунен зрак.
2. +Прен. Зрение.
+прил. [[зра`чен]], зра`чна, зра`чно, +мн. зра`чни.

инч

и`нчът, и`нча, +мн. и`нчове, (два) и`нча, +м. Английска мярка за дължина, равна на [[2]],54 см; цол.

иск

и`скът, и`ска, +мн. и`скове, (два) и`ска, +м. +Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.
Синоними: прошение, жалба, молба, претенция, ревандикация, искане, право, твърдение, тъжба, съдебен процес, дело

йод

йо`дът, йо`да, само +ед., +м. Химически елемент — металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли.
+прил. [[йо`ден]], йо`дна, йо`дно, +мн. йо`дни. Йодни пари.

кант

ка`нтът, ка`нта, +мн. ка`нтове, (два) ка`нта, +м.
1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмносини кантове.
2. Ивица, лента за обточване; ръб.
Синоними: връв, въженце, канап, шнур, гайтан, ширит, ивица, обшивка, лента

кат

ка`тът, ка`та, +мн. ка`тове, (два) ка`та, +м. +Разг.
1. Етаж на сграда. Качих се на втория кат. Къща на три ката.
2. Слой, пласт. Сгъвам плата на три ката. Тортата е с три ката.
3. Комплект дрехи за едно обличане. Има един кат дрехи и все тях носи. Обух си два ката чорапи.
4. Път като степен. Колкото печели, два ката харчи.
Синоними: етаж, ред, пласт, слой

кварц

ква`рцът, ква`рца, само +ед., +м.
1. Твърд минерал (силициев двуокис), суровина за производство на стъкло, порцелан, използван и в бижутерията.
2. +Разг. Облъчване с кварцова лампа. Правя си кварц.
+прил. [[ква`рцов]], ква`рцова, ква`рцово, +мн. ква`рцови.
• Кварцова лампа. — Вид лампа за облъчване с ултравиолетови лъчи.

квас

ква`сът, ква`са, само +ед., +м.
1. Получени по специален начин гъбички от хляб, които служат като мая за ново замесване на хляб. Някога хлябът се е месел с квас и е бил много вкусен.
2. Руска национална напитка, получена при ферментация, обикн. на хлебни продукти.
Синоними: мая

кейк

ке`йкът, ке`йка, +мн. ке`йкове, (два) ке`йка, +м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс.

кекс

ке`ксът, ке`кса, +мн. ке`ксове, (два) ке`кса, +м. Кейк.

кеф

ке`фът, ке`фа, само +ед., +м. +Разг.
1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа.
2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене.
3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа.
• Имам кеф (за нещо). — +Разг. Имам желание да правя нещо. Днес нямам кеф за работа.
• Става/стане ми кеф. — +Разг. Прави ми удоволствие.
• Гледай си кефа! — +Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!
Синоними: удоволствие, задоволство, наслада, наслаждение, настроение, прищявка

кил

килъ`т, кила`, +мн. ки`лове, (два) ки`ла, +м. +Спец.
1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд.
2. Долната надлъжна заострена част на плавателен съд.
3. Отвесната неподвижна плоскост на опашката на самолет.

киловолт

+мн. килово`лтове, (два) килово`лта, +м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта.

кит

ки`тът, ки`та, +мн. ки`тове, (два) ки`та, +м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа.

----

ки`тът, ки`та, само +ед., +м. Специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването и`.

кич

ки`чът, ки`ча, само +ед., +м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.

клан

кла`нът, кла`на, +мн. кла`нове, (два) кла`на, +м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове.
Синоними: (гл.) род, племенна група, племе

клас

класъ`т, класа`, +мн. класове`, (два) кла`са, +м.
1. Връхна част на житно растение, в която се образуват зърната, както и цял стрък заедно с връхната част. Едър клас. Узрял клас. Поклащат се тежки класове.
2. +Разг. Само +ед. Множество от тази връхна част. Тази година няма хубав клас. Ще вземем малко клас.

----

класъ`т, класа`, +мн. класове`, (два) кла`са, +м.
1. Подразделение от ученици според степента на обучение в училище. Десети клас.
2. Група ученици от такова подразделение, които учат заедно; паралелка. Тя учи в V à клас.
3. Учебно занятие с такава група. В клас не може да се запомни всичко от урока. Трябва да слушаш внимателно в клас!
4. +Разг. Учебна стая в училище. Не влизайте със закуски в клас!
5. Група ученици или студенти от учебно заведение по изкуствата, които се обучават от един и същ преподавател. Той е бил в класа на Иван Димитров.

----

класъ`т, класа`, +мн. класове`, (два) кла`са, +м.
1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класове от числа.
2. Категория на предмети според тяхното качество; класа. Двигател от същия клас.
3. Служебна степен, получавана въз основа на квалификация или прослужени години. Нашата учителка има първи клас квалификация.
Синоними: род, вид, семейство, разред, отделение, ранг, разряд, серия, поредица, асортимент

клек

кле`кът, кле`ка, +мн. кле`кове, (два) кле`ка, +м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята.

клен

кле`нът, кле`на, +мн. кле`нове, (два) кле`на, +м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инструменти и др.

----

кле`нът, кле`на, +мн. кле`нове, (два) кле`на, +м. Сладководна риба от семейство шаранови, разпространена в нашите реки; речен кефал.

клин

кли`нът, кли`на, +мн. кли`нове, (два) кли`на, +м.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. +Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин.
+същ. +умал. [[кли`нче]], +мн. кли`нчета, +ср.
• Забивам/забия клин между тях. — Развалям нечии отношения.
• Клин клина избива/избие. — Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клина избива.

----

кли`нът, кли`на, +мн. кли`нове, (два) кли`на, +м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.
Синоними: шиш, противодействие, клечка, колче, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа, острие, заострен край, шип, металически прът, кол

клип

кли`път, кли`па, +мн. кли`пове, (два) кли`па, +м. Малък филм с определен сюжет и идея, внушени чрез комбинация от кадри. Рекламен клип. Клип към песен.

клипс

кли`псът, кли`пса, +мн. кли`псове, (два) кли`пса, +м.
1. Метална щипка към обеца.
2. Обеци с такъв начин на прикрепване. Купих си сребърни клипсове.
Синоними: закопчалка, стяга, клема, запънка, ключалка, катарама, тока, брошка

клир

кли`рът, кли`ра, само +ед., +м.
1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира.
2. Място пред олтара, където се изпълняват богослужебните текстове.

клон

кло`нът, кло`на, +мн. кло`ни и кло`нове, (два) кло`на, +м.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С +мн. клоно`ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С +мн. кло`нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С +мн. кло`нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
+същ. +умал. [[кло`нче]], +мн. кло`нчета, +ср.
Синоними: стрък, вейка, израстък, филиз, стъбло, филиал, отрасъл, бранш, отдел, разклонение, потекло, част, издънка, поле, поприще, сфера, област, специалност, сектор, дял

клош

кло`шът, кло`ша, +мн. кло`шове, (два) кло`ша, +м.
1. Кройка на пола или на панталон, при която долната част се разширява много.
2. +Разг. Дреха с такава кройка. Ще си облека клоша.

клуб

клу`бът, клу`ба, +мн. клу`бове, (два) клу`ба, +м.
1. Дружество по интереси със спортен, културно-просветен, политически характер. Футболен клуб. Клуб на филателистите.
2. +Прен. Помещение или сграда на такова дружество. Клуб на пенсионерите.

клуп

клу`път, клу`па, +мн. клу`пове, (два) клу`па, +м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.
Синоними: дупка, бримка, примка, отвор, клетка на сито, въже за бесене

клюн

клю`нът, клю`на, +мн. клю`нове, (два) клю`на, +м.
1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн.
2. +Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
Синоними: човка, гага

ключ

клю`чът, клю`ча, +мн. клю`чове, (два) клю`ча, +м.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. +Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. +Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето и`.
6. +Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. — Държа заключен.
Синоними: тайна, загадка, възел, разрешение, ключова дума, парола, легенда, условни знаци, код, шифър, прекъсвач, превключвател, комутатор, път, способ, ключова позиция

код

ко`дът, ко`да, +мн. ко`дове, (два) ко`да, +м.
1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код. Разкривам код.
2. Система от условни команди под формата на числа и комбинации, прилагани при електронни устройства. Прилагам код. Влизам в компютър чрез код.
• Наследствен код. — +Спец. Наследствена информация, представена в нуклеиновите киселини у животните и растенията.
Синоними: кодиране, кодировка, кодова таблица, легенда, условни знаци, шифър, ключ

коз

ко`зът, ко`за, +мн. ко`зове, (два) ко`за, +м.
1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза.
2. +Прен. Довод, силен аргумент при спор, който разкривам в подходящ момент.
• Изигравам/изиграя последния си коз. — Използвам последния си довод, средство в спор или други отношения.

кок

ко`кът, ко`ка, +мн. ко`кове, (два) ко`ка, +м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок.

кол

ко`лът, ко`ла, +мн. ко`лове и коло`ве, (два) ко`ла, +м.
1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол.
2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. Слагам колове на доматите.
+същ. +умал. [[ко`лче]], +мн. ко`лчета, +ср.
Синоними: острие, шип, клин, металически прът, прът, върлина, подпора, колона

компактдиск

+мн. компа`ктдискове, (два) компактди`ска, +м. Малък диск от специална материя и покритие, който може да побере много информация.

контраалт

+мн. контраа`лтове, +м.
1. +Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт.
2. Певица с такъв глас. В света има няколко контраалтове от такъв ранг.
+прил. [[контраа`лтов]], контраа`лтова, контраа`лтово, +мн. контраа`лтови.

корк

ко`ркът, ко`рка, само +ед., +м.
1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове.
2. Лек шуплест материал от тази тъкан, който се използва като изолатор, във водни съоръжения, за тапи и др.
+прил. [[ко`рков]], ко`ркова, ко`рково, +мн. ко`ркови. Коркова тапа.

корт

ко`ртът, ко`рта, +мн. ко`ртове, (два) ко`рта, +м. Игрище за тенис. Тенис на корт.
Синоними: гора, дъбрава, лес, бранище

кос

ко`сът, ко`са, +мн. ко`сове, (два) ко`са, +м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд.

----

ко`са, ко`со, +мн. ко`си, +прил. Който е наклонен, полегат (към някаква повърхност), не отвесен. Коси слънчеви лъчи. Кос поглед.
Синоними: наклонен, наведен, скосен, полегат

коч

ко`чът, ко`ча, +мн. ко`чове, (два) ко`ча, +м.
1. Нескопен овен.
2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета.

кош

ко`шът, ко`ша, +мн. ко`шове, (два) ко`ша, +м.
1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за бебе.
2. Допълнение към мотоциклет, където сяда пътникът. Мотор с кош.
3. В баскетбола — обръч с мрежа, поставен на специална височина, както и точка за вкарана топка. Вкарвам два коша. Топката не влезе в коша.
+същ. +умал. [[ко`шче]], +мн. ко`шчета, +ср. Кошче за боклук.
• Гръден кош. — Телесна кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето.
Синоними: екскаватор, кофа, гребло, лопата, грайфер, кошница, кошче, панер

крак

кракъ`т, крака`, +мн. крака`, (два) кра`ка[[]], +м.
1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълги крака. Ритам с крак. Котката подгъна крака и седна.
2. Опорна част на мебел, на апарат и др. Краката на масата са струговани. Масичка с един крак.
+същ. +умал. [[краче`]], +мн. краче`та, +ср. Краче на гъба. Краче на шевна машина.
+прил. [[кра`чен]], кра`чна, кра`чно, +мн. кра`чни. Крачна шевна машина.
• Вдигам на крак. — Организирам за работа или за някаква борба, действие.
• Вдигам на крака. — Успявам да излекувам.
• В крак с времето. — Приемам новото, не изоставам.
• Едва се държа на краката си. — Много съм уморен или болен.
• Изкарвам на крака. — Боледувам, без да лежа.
• Слагам крак — (на някого)_. 1. Спъвам някого.
2. +Прен. Попречвам, създавам спънка.
• На четири крака._ — Пълзешком, с лазене.
Синоними: нога, крайник, рамо, подпорка, подставка, стойка

кран

кра`нът, кра`на, +мн. кра`нове, (два) кра`на, +м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам крана. Отварям крана. Затварям крана.
+същ. +умал. [[кра`нче]], +мн. кра`нчета, +ср.

----

кра`нът, кра`на, +мн. кра`нове, (два) кра`на, +м. Машина за повдигане и преместване на товари; товароподемна машина. Кранът разтоварва парахода.
Синоними: канела, клапан, чеп

крах

кра`хът, кра`ха, само +ед., +м.
1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката.
2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на плановете. Крах на идеите. Крах на делото. Претърпявам крах.
Синоними: крушение, проваляне, пропадане, фиаско, неуспех, неудача, несполука, поражение, провал, банкрут, фалит, катастрофа, гибел, падане, тупване, понижение в ранг, деградиране, унижение, упадък, разпадане

крек

кре`кът, кре`ка, само +ед., +м. Евтин кокаин за пушене, раздаван безплатно за привличане на младежи.

крем

кре`мът, кре`ма, +мн. кре`мове, (два) кре`ма, +м.
1. Само +ед. Варена сладка гъста каша за ядене от разбити яйца, мляко, нишесте с шоколад, плодове и др. Крем какао. Крем ванилия.
2. Само +ед. Козметично мазило. Нощен крем. Хидратантен крем. Крем за ръце.
3. Порция или кутийка от сладката каша или козметичното мазило.
4. Всяка гъста еднородна каша за мазане (в медицината и др.).
5. Цветето крин.
Синоними: мас, мазило, мехлем, смазка

креп

кре`път, кре`па, само +ед., +м.
1. Вълнен или копринен плат с грапава повърхност.
2. Черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.

крик

кри`кът, кри`ка, +мн. кри`кове, (два) кри`ка, +м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик.

крин

кри`нът, кри`на, +мн. кри`нове, (два) кри`на, +м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.

крос

кро`сът, кро`са, +мн. кро`сове, (два) кро`са, +м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Пролетен крос. Участвам в колоездачен крос.

кръг

кръгъ`т, кръга`, +мн. кръ`гове, (два) кръ`га, +м.
1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на кръг. Слънцето осветява един кръг на стената. Режа хартия на кръгове.
2. Окръжност и всеки предмет с такава форма. Диаметър на кръг. Чертая кръгчета. Птицата прави кръгове. Застават в кръг.
3. +Прен. Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и др. Кръг от задължения. Кръг на кръвообращение. Затварям кръга на развитие.
4. +Прен. Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и др.). Тесен кръг ценители. Широк кръг от читатели. Политически кръгове. Интелектуален кръг. Семеен кръг.
5. +Спец. В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне.
+същ. +умал. [[кръ`гче]], +мн. кръ`гчета, +ср.
• Омагьосан кръг/порочен кръг. — Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само с помощта на първото. Получава се омагьосан кръг. Въртя се в омагьосан кръг.
Синоними: сфера, цикъл, окръжност, кръжило, търкало, група, компания, клика, котерия, банда, област, среда, обкръжение, обстановка

кръст

кръ`стът, кръ`ста, +мн. кръ`стове, (два) кръ`ста, +м.
1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. Поставям кръст като знак за грешка. Кръст на църква.
2. У християните — молитвен жест с ръка, означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите). Правя кръст с ръка.
3. Орден с такава форма. Кръст за храброст.
4. +Прен. Тежка съдба, изпитания. Нося си кръста.
5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб.
+същ. +умал. [[кръ`стче]], +мн. кръ`стчета, +ср.
• На кръст. — +Разг.
1. Надлъж и нашир. Избродих света на кръст.
2. Едно върху друго, едно след друго. Не мога да спестя два лева на кръст. Не може да каже две думи на кръст.
• Слагам кръст (на нещо). — +Разг. Слагам край на нещо. Слагам кръст на тази любов.
• Червен кръст. — Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле.

куб

ку`бът, ку`ба, +мн. ку`бове, (два) ку`ба, +м.
1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма.
2. +Спец. В математиката — трета степен на число.
+прил. [[куби`чески]], куби`ческа, куби`ческо, +мн. куби`чески.
• Кубически метър. — Мярка за обем, равна на обема на такова тяло със страна един метър.

култ

ку`лтът, ку`лта, +мн. ку`лтове, (два) ку`лта, +м.
1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Аполон. Служители на култа.
2. +Прен. Голямо почитане, преклонение. Култ към майката.
+прил. [[ку`лтов]], ку`лтова, ку`лтово, +мн. ку`лтови.
• Издигам в култ. — Почитам, високо ценя.
Синоними: кумир, идол, божество, бог, фетиш, богопочитание, боготворене, обожаване, величаене, възхвала, преклонение, обожание, уважение, почит

куп

ку`път, ку`па, +мн. ку`пове и ку`пища, (два) ку`па, +м.
1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи.
2. Множество, обикн. неподредено. Куп хора. Куп пари. Куп въпроси.
+същ. +умал. [[ку`пче]], +мн. ку`пчета, +ср.
• На куп. — Много, събрани заедно. Не трябва да и` даваш пари на куп.
• През куп за грош. — +Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.
Синоними: купчина, купище, грамада, камара, сбирщина, сбор, множество, тълпа, група, връзка, вързоп, купчинка, маса, голямо количество, изобилие, могила, купчина пръст, насип, преспа, нанос, струпване, тайфа, тумба, дружина

курс

ку`рсът, ку`рса, +мн. ку`рсове, (два) ку`рса, +м.
1. Само +ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лондон. Сменям курса.
2. Завършено пътуване от една крайна точка до друга. Самолетът прави курсове до Ню Йорк и обратно. Стюардесата прави един курс до Бомбай и обратно за два дни. Курсът на пътуване трае пет часа.
3. Насока, посока на политическа или друга дейност. Поемат курс наляво. Курс на външна политика.
4. Променяща се цена на ценни книжа или валута. Курс на цените. Курсът на долара спада. Курс на лева.

----

ку`рсът, ку`рса, +мн. ку`рсове, (два) ку`рса, +м.
1. Завършен обем на обучение по предмет или по специалност. Курс по история. Посещавам курс по английски език, който трае пет месеца. Задочен курс. Курсът на следване е четиригодишен.
2. Завършена поредица от лекции за такова обучение. Подготвих и изнесох курс лекции по общо езикознание.
3. Годишна степен на образование във висше (или средно) учебно заведение, както и всички учещи в тази степен. Тя е в трети курс, руска филология.
+прил. [[ку`рсов]], ку`рсова, ку`рсово, +мн. ку`рсови. Курсова работа на студентите.
Синоними: обучение, лекции, посока, движение, пътуване, път, маршрут, рейс, течение, поприще, поле за дейност, професия, линия на поведение, насока, посока на движение, направление, ход, орбита, развитие, тенденция

кълн

къ`лнът, къ`лна, +мн. къ`лнове, (два) къ`лна, +м.
1. Израстък, който излиза от семе при прорастване.
2. +Прен. Обикн. +мн. Зачатъци, зараждане на нещо. Кълновете на просветата. Кълнове на ренесансово мислене. Кълновете на любовта.
Синоними: семе, зародиш, ядка, израстък

кър

къ`рът, къ`ра, +мн. къ`рища, (два) къ`ра, +м. +Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра.
+прил. [[къ`рски]], къ`рска, къ`рско, +мн. къ`рски. Кърска работа.
Синоними: поле, ниви, ливади, пасбища, ненаселено място

кърт

къ`ртът, къ`рта, +мн. къ`ртове, (два) къ`рта, +м. Къртица.

къс

къ`сът, къ`са, +мн. къ`сове, (два) къ`са, +м.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. +Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
+същ. +умал. [[къ`сче]], +мн. къ`счета, +ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.

----

къ`са, къ`со, +мн. къ`си, +прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
Синоними: парче, част, отломък, мръвка, пай, дял, откъс, откъслек, пасаж, извадка, (прил.) малък, (прил.) нисък, (прил.) кратък, кратковременен, краткотраен, краткосрочен, мигновен, временен, преходен, ефимерен, нетраен, минутен, внезапен, бърз, скъсен, (прил.) сбит, стегнат, прецизен, съкратен, намален, резюмиран, ограничен, дребен, (прил.) лаконичен, категоричен, отломка, фрагмент, частица

кът

къ`тът, къ`та, +мн. къ`тове и къ`тища, (два) къ`та, +м.
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
3. +Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът.
+същ. +умал. [[къ`тче]], +мн. къ`тчета, +ср.
• Роден кът/бащин кът. — Родно място; родина.

----

+нареч. +Разг. Малко, оскъдно, в недостатъчно количество. Парите са кът. Хлябът е кът.
Синоними: ъгъл, кьоше, огнище, дом, жилище, покрайнина, област, край, страна, място

къч

къ`чът, къ`ча, +мн. къ`чове, (два) къ`ча, +м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го с камшика по къча.
• Хвърлям къч. 1. — Играя, буен съм.
2. Пренебр. За кого/за какво. Не ми е притрябвал, не ми е до него сега.
Синоними: ритане, ритник, ритване

кюп

кю`път, кю`па, +мн. кю`пове, (два) кю`па, +м. +Разг. Голям глинен съд; делва.
• Слагам всички в един кюп. — +Разг. Не правя разлика между различни хора или неща; подвеждам под общ знаменател.
Синоними: делва, гърне

кяр

кя`рът, кя`ра, +мн. кя`рове, (два) кя`ра, +м. +Разг. Печалба, облага, сметка. Имам кяр. Нямам кяр. Големи кярове. Какъв ми е кярът от тази работа!
Синоними: полза, изгода, облага, файда, печалба, добив

лак

ла`кът, ла`ка, +мн. ла`кове, (два) ла`ка, +м.
1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета.
2. Разтвор на смола в спирт за нанасяне върху дървена повърхност, за да стане лъскава и да се предпази от увреждане и гниене. Лакирам мебели с лак. Лакирам паркет с лак. Този лак е некачествен.
3. Покрита с такъв разтвор кожа за обувки, чанти.
4. Всякакъв препарат за придаване на лъскавина и твърдост. Лак за коса. Лак за нокти.

лаф

ла`фът, ла`фа, +мн. ла`фове, (два) ла`фа, +м. +Разг.
1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф.
2. Виц. Ела да ти кажа един лаф.
• Лаф да не става. — +Разг. В никакъв случай.

лев

ле`вът, ле`ва, +мн. ле`вове, (два) ле`ва, +м.
1. Основна единица в българската парична система.
2. Паричен знак и монета с тази стойност.
3. +Остар. Лъв.
+прил. [[ле`вов]], ле`вова, ле`вово, +мн. ле`вови. Левова стойност.
• Не струва пукнат лев. — Нищо не струва.
• Нямам пукнат лев. — Нямам изобщо пари.

лед

ледъ`т, леда`, +мн. ледове`, (два) ле`да, +м.
1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи.
2. +Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата и` се топи.
3. Като +прил. Само +ед. Много студен. Ръцете му са лед. Носът му е лед.
+прил. [[ле`ден]], ле`дена, ле`дено, +мн. ле`дени. Ледена кора. Ледени отношения.
• Като лед. — Много студен.
• Разбивам ледове. — Слагам началото на прекъснато общуване.
• Ледена планина. — Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.
Синоними: студенина, мраз, безчувствие

лек

лекъ`т, лека`, +мн. лекове`, (два) ле`ка, +м. +Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.

----

ле`ка, ле`ко, +мн. ле`ки, +прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. +Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. +Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. +Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
• Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
• Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
• Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.
Синоними: (прил.) въздушен, весел, лекомислен, (прил.) ефирен, прозрачен, лекарство, цяр, средство, (прил.) малък, незначителен, слаб, (прил.) мек, пухкав, (прил.) успокоителен, (прил.) свободен, гладък, гъвкав, (прил.) крехък, несолиден, (прил.) умерен, недрастичен, (прил.) тънък, фин, неуловим, едва доловим

лен

ле`нът, ле`на, само +ед., +м.
1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло.
2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен.
+прил. [[ле`нен]], ле`нена, ле`нено, +мн. ле`нени. Ленена кърпа.

----

ле`нът, ле`на, +мн. ле`нове, (два) ле`на, +м. +Истор.
1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия.
2. Данък, който се събира от такова владение.
+прил. [[ле`нен]], ле`нна, ле`нно, +мн. ле`нни. Ленна система.

----

+ж., само +ед. +Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен.

лес

лесъ`т, леса`, +мн. лесове`, (два) ле`са, +м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.
Синоними: дъбрава, кория, гора, бранище, гъсталак, шумак

лесопарк

+мн. лесопа`ркове, (два) лесопа`рка, +м. Гора до населено място, която се използва като парк.

леш

ле`шът, ле`ша, +мн. ле`шове, (два) ле`ша, +м. Обикн. +ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш.
Синоними: мърша, труп

лик

ликъ`т, лика`, +мн. ли`кове, (два) ли`ка, +м.
1. Лице на човек. Помня лика му.
2. +Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик. Ликът на луната.
3. +Остар. Портрет, снимка. Подарявам ти лика си.
Синоними: лице, образ, физиономия, облик, външност, изражение, изображение, картина, портрет, фотография, статуя, фигура, подобие

лин

Библейско тълкуване: I. Християнин от Рим, от когото ап. Павел поздравява Тимотей — 2Тим. 4:21.

II. Виж Жлеб.

линч

ли`нчът, ли`нча, само +ед., +м. Извънсъдебна публична разпра (по името на Линч).

лист

ли`стът, ли`ста, +мн. ли`стове, (два) ли`ста, +м.
1. Тънък пласт, обикн. от хартия или метал с определена форма и размери. Лист хартия. Ламаринен лист. Меден лист.
2. Всяка една от съставните части на книга, тетрадка и под. Книгата има 200 листа.
3. Тънък пласт от тесто за баница или сладкиш.

• Анкетен лист. — Формуляр с въпроси за сведения на лице.
• Болничен лист.
1. Удостоверение за извиняване на отсъствия поради болест.
2. Формуляр със сведения за болния и анамнезата на болестта му при престой в болница.

+същ. +умал. [[ли`стче]], +мн. ли`стчета, +ср.
Синоними: хартия, бумага, вестник, газета, журнал, пластинка, плоча, плочка

лифт

ли`фтът, ли`фта, +мн. ли`фтове, (два) ли`фта, +м.
1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха с лифта. Вземам лифта. Закрит кабинков лифт.
2. Повдигателна уредба, използвана за изваждане от дълбочина на вода, нефт и др.
Синоними: подемна машина, хаспел, елеватор

лоб

ло`бът, ло`ба, +мн. ло`бове, (два) ло`ба, +м. +Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб.

лов

ловъ`т, лова`, само +ед., +м.
1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има лов.
2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване. Горите били пълни с лов.
3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване. Върнаха се с богат лов.
4. +Прен. Преследване с цел улавяне, придобиване. На лов за хора. Лов за силни изживявания.
+прил. [[ло`вен]], ло`вна, ло`вно, +мн. ло`вни. Ловна пушка.
Синоними: ловитба, гонитба, плячка

лост

ло`стът, ло`ста, +мн. ло`стове, (два) ло`ста, +м.
1. Дебел железен прът, който служи за повдигане, изместване.
2. Гимнастически уред, който се състои от дебел железен хоризонтален прът на две подпори.
3. +Прен. Движещ механизъм. Лостовете на живота. Лостове на търговията.
+прил. [[ло`стов]], ло`стова, ло`стово, +мн. ло`стови. Лостов механизъм.
Синоними: мотор, двигател, движеща сила, сила, дръжка, ръчка, кобилица, издатина, рог, ребро, ръб, рамо, резе, мандало, затвор, щанга, бутален прът, теглич, мотовилка

лот

Библейско тълкуване: Син на Аран и братенец на Авраам, който последва вуйчо си от Ур, и по-късно от Харан, за да се заселят в Ханаан — Бит. 11:31, 12:4-6, 13:1. Авраам питаеше към него особена любов, и когато не можаха вече да живеят заедно в Ханаан, защото и двамата имаха големи стада, и пастирите им понякога се караха — Бит. 13:5-7, той даде на Лот да си избере от земята, която част си поиска, и там да се установи отделно от него. Лот избра Содомското поле, което изглежда, че е било тогава най-плодородната част на онази земя. Тук той живя до разорението на Содом, и на околните му градове. Той бе човек праведен и в самия Содом — 2Пет. 2:7, но злочестията, които последваха изборът му на новото място: пленяването му от разбойниците, досадите, които му причиняваха неблагочестивите и порочни съседи, загубата на имота му в пожара на града, погублението на зетьовете му, и на жена му, всичките тези неща, въпреки че не доказват, че той предпочиташе ползата и спокойствието си от длъжността си, показват, че най-хубавата и най-плодородна земя, не е винаги най-добрата; развратността на жителите й, могат да я потопят в пропастта на погублението, и да изложат на опасност всеки и всичко в нея. Лотовата жена, е заплаха към всички, които обръщат лицата си към Сион, но не им се иска, да оставят всичко заради Христа — Бит. 19гл. ; Лк. 17:32.

лук

лу`кът, лу`ка, само ед. м.
1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.
2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук.
+прил. [[лу`ков]], лу`кова, лу`ково, +мн. лу`кови. Лукова глава.
+прил. [[лу`чен]], лу`чена, лу`чено, +мн. лу`чени. Лучен кебап.
• Ни лук ял, ни на лук мирисал. — +Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.
• Сгазвам/сгазя лука. — +Разг. Нарушавам реда, закона, условността.
• Праз лук. — Праз.
• Чеснов лук. — Чесън.
• Лукова глава. — +Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!
Синоними: кромид

лукс

лу`ксът, лу`кс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс.
• Категория лукс. — Най-високата категория. Хотелът е категория лукс.
• Лукс е. — За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. За мене е лукс да отида на фризьор.
• Позволявам си лукса. — Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.

----

лу`ксът, лу`кса, +мн. лу`ксове, (два) лу`кса. +Спец. Единица мярка за светлина.
Синоними: комфорт, удобства, разкош, изящество, блясък, великолепие, разточителство, красота, величие, пищност, тържественост, помпозност

лунапарк

+мн. лу`напаркове, (два) лу`напарка, +м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк.

луфт

лу`фтът, лу`фта, +мн. лу`фтове, (два) лу`фта, +м.
1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Около прозорците зеят луфтове.
2. Отсъствие, празнина.
Синоними: пролука, просвет, празен ход, хлабина, междина

лък

лъкъ`т, лъка`, +мн. лъ`кове, (два) лъ`ка, +м.
1. +ист. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
2. Спортен уред. Състезание по стрелба с лък.
3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. Лък на цигулка.

лъх

лъхъ`т, лъха`, +мн. лъ`хове, (два) лъ`ха, +м.
1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята.
2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на парфюм.
Синоними: полъх, полъхване, подухване, повяване, зефир, ветрец, повей, дъх, лек мирис, вкус

лъч

лъчъ`т, лъча`, +мн. лъчи` и лъ`чове, (два) лъ`ча, +м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. +Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. +Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. +Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. +Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.
Синоними: светлина, блясък, отражение, проблясък, сияние, мъждукане, блещукане

льос

льо`сът, льо`са, само ед., м. Спец. В геологията — жълтеникава песъчлива, много плодородна почва. Дунавски льос.

люк

лю`кът, лю`ка, +мн. лю`кове, (два) лю`ка, +м. Затварящ се със специален плътен капак отвор на палубата на кораб, на самолет, на пода на сцена, на танк (за влизане в него) и др., който служи за товарене, наблюдаване. Отварям люка. Вдигам люка. Кола с люк.
Синоними: гърло, гърловина, наблюдателен отвор

маг

ма`гът, ма`га, +мн. ма`ги, +м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.
Синоними: магьосник, чародей, вълшебник, фокусник, обаятел, прелъстител

мак

ма`кът, ма`ка, +мн. ма`кове, (два) ма`ка, +м.
1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове.
2. Семената на това растение. Кифла с мак.
+прил. [[ма`ков]], ма`кова, ма`ково, +мн. ма`кови. Маково семе.

малц

ма`лцът, ма`лца, само +ед., +м. Кълнили зърнени храни, предимно ечемик, които се използват при производство на различни алкохолни напитки, гликоза и др.
+прил. [[ма`лцов]], ма`лцова, ма`лцово, +мн. ма`лцови. Малцово уиски.

малшанс

+м., само +ед. Лоша възможност, лош случай, липса на късмет.

манш

ма`ншът, ма`нша, +мн. ма`ншове, (два) ма`нша, +м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш.

марж

ма`ржът, ма`ржа, само +ед., +м.
1. Излишък, разлика.
2. +Спец. Във финансите — разлика в цената между покупката и продажбата на нещо.
3. +Спец. В банковото дело — разлика между цената на актива и цената на пасива.

марш

ма`ршът, ма`рша, +мн. ма`ршове, (два) ма`рша, +м.
1. Строево ходене с определен отсечен ритъм.
2. Музикално произведение в такт 3/4 или 4/4, предназначено за съпровождане на колективно шествие с ритмична стъпка. Погребален марш. Сватбен марш.
+прил. [[ма`ршов]], ма`ршова, ма`ршово, +мн. ма`ршови. Маршова стъпка.

----

+междум.
1. Команда за потегляне: Тръгвай! Върви! Ходом марш!
2. +Грубо. Махай се! Отивай! Марш вкъщи! Марш от стаята ми!

мат

ма`тът, ма`та, само ед., м.
1. Поражение, загуба в шахматната игра, поради невъзможност да се премести царят на защитено поле.
2. +Прен. Безизходица.

мах

ма`хът, ма`ха, +мн., ма`хове, (два) ма`ха, +м.
1. Замах, замахване.
2. +Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спорта.

мач

ма`чът, ма`ча, +мн. ма`чове, (два) ма`ча, +м.
1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач.
2. +Разг. Футболна среща. Хайде на мач! Мачът започва.
Синоними: състезание, турнир

мед

медъ`т, меда`, само +ед., +м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
+прил. [[ме`ден]], ме`дена, ме`дено, +мн. ме`дени.
• Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
• Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.

----

медта`, само +ед., +ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.
+прил. [[ме`ден]], ме`дна, ме`дно, +мн. ме`дни. Медна пара`.

мех

мехъ`т, меха`, +мн. мехове`, (два) ме`ха, +м. Мях.
Синоними: отпуснат, увиснал, провиснал

меч

ме`чът, ме`ча, +мн. ме`чове, (два) ме`ча, +м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож.
• Вадя меч. — Започвам въоръжена борба.
• Огън и меч. — Пълно унищожение на хора и материални блага.
• Дамоклев меч. — Надвиснала опасност.
Синоними: ятаган, калъч, сабя, шашка, кинжал, шпага, рапира

миг

мигъ`т, мига`, +мн. ми`гове, (два) ми`га, +м.
1. Времето за едно мигане.
2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг.
• В миг. — Изведнъж, внезапно.
Синоними: мигновение, момент, минута, секунда, час

милиграм

+мн. милигра`мове, (два) милигра`ма, +м. Хилядна част от грама.

мим

ми`мът, ми`ма, +мн. ми`мове, +м.
1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи.
2. +Прен. Смешник, клоун, шут.

мит

митъ`т, мита`, +мн. ми`тове, (два) ми`та, +м.
1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове.
2. +Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ.
+прил. [[мити`чен]], мити`чна, мити`чно, +мн. мити`чни.
+прил. [[мити`чески]], мити`ческа, мити`ческо, +мн. мити`чески.
• Развенчавам мита (за някого, за нещо). — Обяснявам, разгадавам.
Синоними: басня, легенда, предание, фабула, сказание

млин

мли`нът, мли`на, +мн. мли`нове, (два) мли`на, +м. +Диал. Баница.

мопс

мо`псът, мо`пса, +мн. мо`псове, (два) мо`пса, +м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна.

мор

мо`рът, мо`ра, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добитъка.
Синоними: смърт, умиране, затриване, унищожение, болест, заразна болест, епидемия, чума

морж

мо`ржът, мо`ржа, +мн. мо`ржове, (два) мо`ржа, +м.
1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна.
2. +Прен. Човек, който се къпе в открити водоеми през зимата.
+прил. [[мо`ржов]], мо`ржова, мо`ржово, +мн. мо`ржови.

морз

мо`рзът, мо`рза, само +ед., +м. +Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Предавам по морза.

мост

мо`стът, мо`ста, +мн. мо`стове, (два) мо`ста, +м.
1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Дълъг мост.
2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.
3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.
4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата. Преден мост.
5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове. Мост София-Ню Йорк.
6. +Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт.
+същ. +умал. [[мо`стче]], +мн. мо`стчета, +ср. (в 1 знач.).
• Събарям всички мостове. — Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.
• Хвърлям мост. — Установявам връзка с нещо или някого.
Синоними: връзка, съединение, средство, оръдие, преходник

мотокрос

+мн. мотокро`сове, (два) мотокро`са, +м. Спортно състезание с мотоциклети.

мраз

мра`зът, мра`за, +мн. мразове`, +м. Силен студ. Мраз скова земята.
+прил. [[мра`зен]], мра`зна, мра`зно, +мн. мра`зни. Мразни тръпки.
Синоними: студ, зима, скреж, лед, слана, леденина, студенина, мразовитост, хлад, хладина

мрак

мра`кът, мра`ка, само +ед., +м. Отсъствие на светлина; тъмнина. Нощен мрак.
Синоними: тъмнина, тъмнило, нощ, вечер, сянка, невежество, незнание, мракобесие, простотия, мрачина, тъмно, мръкнало

мус

му`сът, му`са, само +ед., +м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус.

мъждрян

+мн. мъждря`ни, (два) мъждря`на, +м. +Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен.
+прил. [[мъждря`нов]], мъждря`нова, мъждря`ново, +мн. мъждря`нови.

мъх

мъхъ`т, мъха`, +мн. мъ`хове, (два) мъ`ха, +м.
1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, дърветата.
2. Само +ед. Тънки малки косъмчета. Детски мъх по бузите.
+прил. [[мъ`хов]], мъ`хова, мъ`хово, +мн. мъ`хови. Мъхови спори.

мюзикбокс

+мн. мю`зикбо`ксове, (два) мю`зикбо`кса, +м. Музикална кутия.

мюзикхол

+мн. мюзикхо`лове, (два) мюзикхо`ла, +м. Забавна програма с различни музикални, циркови и други номера; вариете.

нар

на`рът, на`ра, +мн. на`рове, (два) на`ра, +м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна.

----

на`рът, на`ра, +мн. на`рове и на`ри, (два) на`ра, +м. Легло, което представлява дъски, подредени върху дървени поставки.

нефт

не`фтът, не`фта, само +ед., +м. Минерална течност, масловидна, светлокафява до тъмнокафява, която се извлича от земните недра; земно масло, петрол.
Синоними: бензин, газ, нафта, петрол

низ

ни`зът, ни`за, +мн. ни`зи и ни`зове, (два) ни`за, +м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията и`. Низ от грешки.

----

предлог. +Остар. Из, през. Низ поле широко.
Синоними: редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга, (предл.) из, през, по, по средата, поредица

нит

ни`тът, ни`та, +мн. ни`тове, (два) ни`та, +м. Късо метално тяло с цилиндрична форма и глава, което служи за неподвижно свързване на метални части чрез приплескване на обратната страна.
Синоними: спойка, болт, скоба

нож

но`жът, но`жа, +мн. ножо`ве, (два) но`жа, +м.
1. Инструмент за рязане с острие и дръжка.
2. Режеща част на различни инструменти. Нож на гилотина.
• Вадя нож. — Заплашвам някого.
• Забивам нож в гърба. — Постъпвам подло, предателски.
• Лягам под ножа. 1. — Отивам на операция.
2. Много хора или животни са избити.
• На нож. — Враждебно, неприязнено.
• Тегля ножа. — Заколвам, убивам.
Синоними: кама, кинжал

нос

носъ`т, носа`, +мн. носове`, (два) но`са, +м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра.
+същ. +умал. [[носле`]], +мн. носле`та, +ср. (в 1 знач.).• _Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
• Виря нос. — Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
• Водя за носа. — Командвам, управлявам някого.
• Изкарвам през носа. — Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
• Не си подавам носа (навън). — Не излизам никъде.
• Пъхам си носа — (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. • Под носа ми е._ Много е близко.

нюх

ню`хът, ню`ха, само +ед., +м.
1. Обоняние. Кучето има остър нюх.
2. +Прен. Усет, предчувствие, съобразителност. Търговски нюх.
Синоними: обоняние, усет, чувство, досетливост, догадливост, проницателност, прозорливост, подушване, предугаждане, предусещане

обертон

+мн. оберто`нове, (два) оберто`на, +м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.

овърдрафт

+м., само +ед. +Спец. В банковото дело — договорено с банка допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката.

ом

о`мът, о`ма, +мн. о`мове, (два) о`ма, +м. +Спец. Единица за измерване на електрическо съпротивление.

пад

па`дът, па`да, +мн. па`дове, (два) па`да, +м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода.

паж

па`жът, па`жа, +мн. па`жове, +м.
1. +ист. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи.
2. +Прен. +Пренебр. Лице, което се поставя в услуга на друго, обикн. високопоставено лице, и угажда на капризите му.

пакт

па`ктът, па`кта, +мн. па`ктове, (два) па`кта, +м. Важен международен договор.
Синоними: съглашение, договор, трактат, контракт, съгласие, споразумение, спогодба

парк

па`ркът, па`рка, +мн. па`ркове, (два) па`рка, +м.
1. Голяма градина с алеи и насаждения. Разходихме се в парка.
2. Място, в което се съхраняват природна забележителност, животински или растителни видове; резерват. Национален парк “Витоша”.
3. Съвкупността от превозни средства. Градски автомобилен парк.
4. Място за съхраняване и ремонт на превозни средства и техника.
+прил. [[па`рков]], па`ркова, па`рково, +мн. па`ркови.
Синоними: градина, лес

пас

+междум.
1. При игра на карти — не участвам, пропускам.
2. +Прен. Нежелание за участие, за действие. Аз съм пас.

----

па`сът, па`са, +мн. па`сове, (два) па`са, +м. При спортни игри — подаване на топката от един играч към друг. Точен пас.

пат

па`тът, па`та, +мн. па`тове, (два) па`та, +м.
1. Положение при игра на шах, когато е невъзможен следващ ход и играта в този случай не печели никой.
2. +Прен. Затруднено, безизходно положение.

пек

пе`кът, пе`ка, +мн. пе`кове, (два) пе`ка, +м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.
Синоними: зной, топлина, горещина, задух, жега

пер

пе`рът, пе`ра, +мн. пе`рове, +м.
1. +ист. Благородническа титла във Франция и Англия през средновековието.
2. Член на камарата на лордовете в Англия.

перитонеум

+мед. Серозна ципа, която покрива стените на коремната кухина, като на определени места се прехвърля върху вътрешните органи и ги обвива. Тази част от коремницата, която покрива коремните стени, се нарича париетален перитонеум, а частта, която обвива изцяло или частично вътрешните органи се нарича висцерален перитонеум.

пес

пе`сът, пе`са, +мн. пе`сове, (два) пе`са, +м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес?
+прил. [[пе`си]], пе`ся, пе`се, +мн. пе`си.
• Песи син. — Негодник, нехранимайко.
Синоними: псе, куче, копой, хрътка

пеш

и [[пеша`]] +нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.

----

пе`шът, пе`ша, +мн. пе`шове, (два) пе`ша, +м. +Разг. Долен край на връхна дреха.

пик

пи`кът, пи`ка, само +ед., +м. Заострен планински връх със стръмни склонове.
• Час пик. — Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.

пир

пи`рът, пи`ра, +мн. пи`рове, (два) пи`ра, +м. Голямо тържествено и/или обилно угощение.
Синоними: пиршество, угощение, веселие, веселба, гуляй, празник, тържество, празненство, банкет

плаж

пла`жът, пла`жа, +мн. пла`жове, (два) пла`жа, +м. Бряг, удобен за слънчеви бани и за къпане във воден басейн.
+прил. [[пла`жен]], пла`жна, пла`жно, +мн. пла`жни. Плажно масло.
• Правя пла —ж. Къпя се и се пека на слънце.
• Плажен волейбол. — Волейбол, който се играе на мрежа от отбори с по двама играчи на плажа, върху пясъчен корт.
Синоними: бряг

плаз

пла`зът, пла`за, +мн. пла`зове, (два) пла`за, +м. Долна странична част на шейна, с която тя се хлъзга по снега.

план

пла`нът, пла`на, +мн. пла`нове, (два) пла`на, +м.
1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда.
2. Предварително обмислен ред за извършване на нещо, срок за изпълнението му. План за действие. Календарен план.
3. Кратко набелязване на съдържанието на нещо. План на изказване. План на роман. План конспект.
4. Място, разположение на някакъв обект в перспектива. На преден план художникът е изобразил женско тяло.
5. Мащаб на изображение на нещо. Операторът показваше в едър план лицето и`.
6. Начин на разглеждане на нещо; гледна точка, аспект. В теоретичен план.
• На втори/заден план. — На второстепенно по важност място.
• На първи/преден план. — На първостепенно по важност място.
Синоними: схема, скица, чертеж, разработка, проект, намерение, идея, замисъл, предначертание, приготовление, програма, разчет, мисъл, умисъл, планомерност, съразмерност, плановост, правилност, концепция, хрумване, помисъл, организация, устройство, структура, строеж, основа, база, канава, тактика, дизайн, график, диаграма, рисунка

пласт

пла`стът, пла`ста, +мн. пла`стове, (два) пла`ста, +м.
1. Плътен плосък слой от нещо. Земни пластове.
2. Еднородна маса като част от нещо. Варовиков пласт.
3. +Диал. Изсушено сено, събрано на малка купчина.
Синоними: слой, настилка, постилка, кат, ред, облицовка, дървена инкрустация, малка покривка, покривка, обвивка, боя, мазилка

плат

платъ`т, плата`, +мн. платове`, (два) пла`та, +м. Тъкана материя, от която се шият дрехи. Памучен плат. Магазин за платове.
Синоними: тъкан, материя, здание, постройка, платно, вълнен плат, сукно

плац

пла`цът, пла`ца, +мн. пла`цове, (два) пла`ца, +м. Равна площадка за военни, строеви или спортни занимания. Войниците се строиха на плаца за вечерна проверка.

плач

плачъ`т, плача`, +мн. плачове`, (два) пла`ча, +м.
1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач.
2. +Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.
Синоними: ридание, стенание, стон, вопли, рев, хълцане, хленч, сълзи, скимтене, скръб, тъга, жалба, оплакване, вопъл, скърбене

плащ

пла`щът, пла`ща, +мн. пла`щове, (два) пла`ща, +м. Горна дреха без ръкави. Беше се заметнала с черен плащ.
Синоними: мантия, наметало, пелерина

плен

пле`нът, пле`на, само +ед., +м.
1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля. По време на войната попада в плен.
2. +Прен. Състояние на зависимост, покорство от нещо. В плен съм на нейната красота.
• Държа в плен. — Подчинявам, във властта ми е.
Синоними: заложничество, робство, покорство, подчинение, зависимост

плет

плетъ`т, плета`, +мн. плетове` и плети`ща, (два) пле`та, +м. Ограда, направена от преплетени пръти. Оградих градината си с плет.
• Жив плет. — Храсти, израсли в плътна редица, които се използват за ограда.
• И плет очи/уши има. — Употребява се като знак за внимание към събеседника, тъй като има възможност някой да подслушва.
• През плет не съм виждал. — Не ми е известно, нямам представа.

плик

пли`кът, пли`ка, +мн. пли`кове, (два) пли`ка, +м.
1. Сгънат и залепен лист хартия, в който се поставя писмо. Купих пет плика за писма.
2. Торба от хартия или друг материал. Поставих хляба в найлонов плик. Смених плика на юргана.
3. +Разг. Дамски долни гащи.
+същ. +умал. [[пли`кче]], +мн. пли`кчета, +ср.
Синоними: покривка, покривало, похлупак, капак, обвивка, калъф

плод

плодъ`т, плода`, +мн. плодове`, (два) пло`да, +м.
1. Част от растение, в която се развиват семената. Орехов плод.
2. Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна. За десерт има плодове.
3. Зародиш на човек или животно. Плодът се развива нормално в майчината утроба.
4. +Прен. Резултат от нещо, следствие. Тази книга е плод на общите ни усилия.
• Забранен плод. — Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.
Синоними: семе, зародиш, овошка, произведение, продукт, резултат, последица, следствие, рожба

плонж

пло`нжът, пло`нжа, +мн. пло`нжове, (два) пло`нжа, +м.
1. Хвърляне във вода, гмурване.
2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови топката или да я отбие.

плот

пло`тът, пло`та, +мн. пло`тове, (два) пло`та, +м. Горна равна част на маса, шкаф и др. или самостоятелна плоскост с различно предназначение. Готварски плот.
Синоними: панел, табло

плуг

плу`гът, плу`га, +мн. плу`гове, (два) плу`га, +м. Селскостопанско оръдие с широко метално острие за оран.

плъх

плъ`хът, плъ`ха, +мн. плъ`хове, (два) плъ`ха, +м. Гризач, подобен на мишка, но с по-големи размери. Плъхове нападнаха житните складове.
• Канцеларски плъх. — +Пренебр. Служител, чиновник.

плюс

плю`сът, плю`са, +мн. плю`сове, (два) плю`са, +м.
1. Математически знак (+), който обозначава събиране или положителна величина.
2. +Прен. Изгодна страна, преимущество. Един от плюсовете на тази идея е възможността за пътуване.
3. Съюз. Означава добавяне; и. Две плюс две е равно на четири.
4. При показване на температурата — по-висока от нулата. Температурата на водата е + 2°С. • [[Плюс-минус.]] Възможно разминаване в някаква величина към увеличаване или намаляване. Нето тегло 1 кг ± 0,005.
+прил. [[плю`сов]], плю`сова, плю`сово, +мн. плю`сови (към 4 знач.). Плюсови температури.
Синоними: преимущество, предимство, превъзходство, ценно качество, придобивка

плюш

плю`шът, плю`ша, +мн. плю`шове, (два) плю`ша, +м. Копринен, памучен или вълнен плат с мъхесто покритие от лицевата страна.
+прил. [[плю`шен]], плю`шена, плю`шено, +мн. плю`шени. Плюшено мече. Плюшена покривка.

под

по`дът, по`да, +мн. по`дове, (два) по`да, +м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение.
+прил. [[по`дов]], по`дова, по`дово, +мн. по`дови. Подова настилка.

----

предлог.
1. За по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо. Под масата. Под водата.
2. Около, в непосредствена близост до долната част на нещо. Под дървото.
3. Вследствие на нещо. Под действието на слънчевите лъчи.
4. За положение на зависимост. Под робство. Попадам под властта на някого.
• Държа под ключ. — Държа нещо заключено.• _Смея се под мустак. Усмихвам се леко.• Държа под око. Следя.• Гледам под око_. Гледам намръщено или с подозрение.
Синоними: (предл.) долу, отдолу, (предл.) по-долу, по-нататък, по-ниско, настилка, дюшеме, земя, почва

подтекст

+м., само +ед. Смисъл, който се влага или изразява в изказване/текст не пряко, а се подразбира. Богат подтекст. Подтекст на творбата.

пол

по`лът, по`ла, +мн. по`лове, (два) по`ла, +м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски.
+прил. [[по`лов]], по`лова, по`лово, +мн. по`лови. Полови белези.
• Силен пол. — Мъжки пол.
• Слаб/нежен пол. — Женски пол.

полк

по`лкът, по`лка, +мн. по`лкове, (два) по`лка, +м. +Спец. Подразделение на дивизията или бригадата. Танков полк.

полукръг

+мн. полукръ`гове, (два) полукръ`га, +м.
1. Геометрична фигура, половин кръг.
2. Половин окръжност.

полутон

+мн. полуто`нове, (два) полуто`на, +м.
1. Половин тон в музиката.
2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина.

пор

по`рът, по`ра[[]], +мн. по`рове, (два) по`ра, +м.
1. Дребен хищник с неприятна миризма.
2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.

порт

по`ртът, по`рта, +мн. по`ртове, (два) по`рта, +м.
1. Пристанище.
2. Пристанищен град.
Синоними: пристанище, залив, кей

пост

по`стът, по`ста, +мн. по`стове, (два) по`ста, +м.
1. Лице или група лица, които наблюдават или охраняват нещо.
2. Място, откъдето се води наблюдението.
3. +Прен. Отговорна длъжност. Висок пост.

----

по`стът, по`ста, +мн. по`сти, +м.
1. Въздържане от блажна храна, свързано с религиозни предписания; постене.
2. Обикн. +мн. Дни, в които не се яде блажна храна. Велики пости.
Синоними: длъжност, служба, място, ранг, стража, караул, патрул, въздържане, лишение, постене, говеене, дежурство, наряд, военна служба, позиция, пункт, станция, укрепление, форт, работа, страж, пазач, часовой, часови, чин, положение

праг

пра`гът, пра`га, +мн. пра`гове, (два) пра`га, +м.
1. Неголяма част от дърво долу на входната врата.
2. Долна част от входния отвор на къща.
3. +Прен. Вход. Пред прага на живота.
4. Скална издатина в реката.
5. +Прен. +Спец. Предел, граница. Праг на чуване.
• Изтривам/претривам прага. — Непрекъснато ходя някъде, за да измоля, постигна нещо.
Синоними: начало, вход, граница, преграда, предел

праз

пра`зът, пра`за, само +ед., +м. Вид лук на едри стръкове и самият стрък.

прах

прахъ`т, праха`, +мн. прахове`, (два) пра`ха, +м.
1. Само +ед. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
2. Стрито лекарство. Прахове за главоболие.
3. Обикн. +ед. Вещество на дребни частици, с което се пере. Прах за пране.
4. Само +ед. Тленни останки. Мир на праха му.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Заблуждавам.
Синоними: прахоляк, пушек, пушилка, пепел

приз

призът, приза, +мн. призове, (два) приза, +м. Награда.

прототип

+мн. прототипове, (два) прототипа, +м.
1. Първообраз, първоначален образ.
2. +Спец. Действително лице, което служи на писател за модел при създаването на литературен герой.
Синоними: първообраз, оригинал, образец, модел, тип, пример, символ, вид

пруст

прустът, пруста, +мн. прустове, (два) пруста, +м. +Остар.
1. Широко помещение в къща между другите стаи; трем.
2. Открита част от къща пред стаите; трем.
3. Коридор, антре.
Синоними: предверие, антре, коридор

прът

прътът, пръта, +мн. прътове, (два) пръта, +м.
1. Отсечено дълго и тънко дърво.
2. Дълъг и тънък метален къс. Железни прътове.
Синоними: кол, върлина, подпора, колона, стълб, преграда, скоба, тояга, сопа, кривак, стик

пръч

пръчът, пръча, +мн. пръчове, (два) пръча, +м. Нескопен козел.

псалт

псалтът, псалта, +мн. псалтове, +м. Черковен певец.

пул

пулът, пула, +мн. пулове, (два) пула, +м.
1. +Остар. Голямо кръгло и плоско копче или пластинка за украса.
2. Кръгло и плоско приспособление за игра на табла. Бели пулове.

пулп

пулпът, пулпа, +мн. пулпове, (два) пулпа, +м.
1. +Спец. Химически обработени за предпазване от ферментация плодове.
2. +Спец. Ситно смляна руда, смесена с вода или с течни разтворители, за да се извлече металът.
Синоними: хартиена маса, целулоза

пулс

пулсът, пулса, +мн. пулсове, (два) пулса, +м.
1. +Спец. Ритмично разширяване на артериите като резултат от прилива на кръв след свиването на сърцето. Измервам пулса на някого.
2. +Прен. Ритъм, темп.
Синоними: пулсиране, ритъм, темп

пулт

пултът, пулта, +мн. пултове, (два) пулта, +м.
1. Поставка за нотни листове.
2. Маса или табло, снабдени с прибори за управление.

пункт

пунктът, пункта, +мн. пунктове, (два) пункта, +м.
1. Определено място със специално предназначение. Наблюдателен пункт. Сборен пункт. Команден пункт.
2. Определено място, точка, която означава раздел от документ или от текст. Не съм съгласен с този пункт.
3. +Спец. Мерна единица в печатарската система.+прил. [[пунктов]], пунктова, пунктово, +мн. пунктови.
Синоними: точка, център, място, средоточие, част, област, край, момент, състояние, степен, позиция, положение, пост, станция, параграф, номер

пунш

пуншът, пунша, +мн. пуншове, (два) пунша, +м. Питие от ром или вино със захар, чай, лимон и др.

пуск

пускът, пуска, +мн. пускове, (два) пуска, +м.
1. Пускане.
2. Срок за пускане.

пух

пухът, пуха, само +ед., +м. Меки властинки между перата на птици или по току-що родени птичета.+прил. [[пухен]], пухена, пухено, +мн. пухени. Пухена възглавница. +междум. Имитира шум при пухтене; пуф.

пуч

пучът, пуча, +мн. пучове, (два) пуча, +м. Военен преврат (обикн. в южноамериканска държава).

пъб

пъбът, пъба, +мн. пъбове, (два) пъба, +м. Паб.

пън

пънът, пъна, +мн. пънове, (два) пъна, +м.
1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените.
2. Къс и дебел отрязък от дървото по неговата ширина.
3. +Прен. Жарг. Глупав, невъзприемчив човек.
Синоними: дънер, дърво, дръвник, кютюк, недодялан, простак, тъп, тъпоумен, тъпак, дебелак, глупак, ствол, стъбло, коравосърдечен човек

пънк

+неизм. Направление в западната младежка култура от края на 70-те години на ХХ в. , което се отличава с предизвикателства в облеклото и фризурата.

пъп

пъпът, пъпа, +мн. пъпове, (два) пъпа, +м.
1. Малка вдлъбнатина в средата на корема на човек.
2. Удължена тъкан, чрез която се храни плодът в утробата. Хвърлили му пъпа в гората.
3. +Прен. +Разг. Център. На пъпа на селото.+прил. [[пъпен]], пъпна, пъпно, +мн. пъпни. Пъпна връв.
• Хвърлен (ми) е пъпът някъде. — +Разг. Обичам да стоя някъде, прекарвам много време там.

рабфак

+мн. рабфакове, (два) рабфака, +м. +ист. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит.

радиоклуб

+мн. радиоклубове, (два) радиоклуба, +м. Клуб на радиолюбители.

развейпрах

+м., +неизм. Несериозен, безотговорен човек; прахосник.
Синоними: прахосник, непрокопсаник, разсипник, човек без сметка, нехранимайко, безделник, пройдоха, бъбрица, перушан, клюкар

рамстек

+мн. рамстеци, (два) рамстека, +м. Пържола от говежди бут.

ранг

рангът, ранга, +мн. рангове, (два) ранга, +м.
1. Чин, степен, звание, сан. Висок ранг.
2. Величина, степен на значение. Малко са хората от неговия ранг.
Синоними: чин, степен, разред, звание, обществено положение, статус, работа, професия, първенство, старшинство, класа, категория, сан

рап

рапът, рапа, само +ед., +м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти.

рафт

рафтът, рафта, +мн. рафтове, (два) рафта, +м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт.
Синоними: етажерка, полица, лавица, поставка

рев

ревът, рева, +мн. ревове, (два) рева, +м. Реване.
Синоними: плач, вик, писък, стон, вопъл, стенание, ридание, хленч, вой, крясък, лай, бяс, ярост, мучене, рязко свирене, гърмене, тръбене, трясък

ред

редът, реда, +мн. редове, (два) реда, +м.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо.
2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката.
3. Само +ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци.
4. Последователност. По азбучен ред.
5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема.
6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба.
7. Само +ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред.
8. Само +ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване.
9. Само +ед. Строй, режим. Държавен ред.
10. Само +мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут.
• На дневен ред. — Който непосредствено предстои.
• Чета между редовете. — Схващам, долавям скрития смисъл.
• В реда на нещата. — Нормално, естествено (нещо).
Синоними: низ, верига, редица, върволица, серия, редуване, последователност, правило, начин, план, метод, дисциплина, режим, процедура, порядък, спокойствие, законност, легалност, справедливост, оправия, пласт, слой, организация, системност, методичност, нареждане, подреждане, подредба, класификация, систематизация, класифициране, систематизиране, разпределение, поредица, акуратност, смяна, тур, промеждутък

рейд

рейдът, рейда, +мн. рейдове, (два) рейда, +м. Водно пространство при входа на пристанище, където престояват или маневрират кораби. Корабът стои на рейд.

рейс

рейсът, рейса, +мн. рейсове, (два) рейса, +м.
1. Обикн. +ед. Изминат път от някакво превозно средство (кораб, автомобил, камион и др. ) по определен маршрут.
2. +Разг. Автобус, който редовно пътува по определен маршрут.+прил. [[рейсов]], рейсова, рейсово, +мн. рейсови.

рид

ридът, рида, +мн. ридове, (два) рида, +м. Леко издадена земна повърхност; хълм.
Синоними: хълм, бърдо, чукар, хребет, баир, могила, връх, било, превал, височина, рътлина, насип, купчина, тераса, вал, издатина, възвишение

римейк

+м., само +ед. +Спец. Повторно филмиране на стар филм.

ринг

рингът, ринга, +мн. рингове, (два) ринга, +м. Издигната и заградена с въжета квадратна площадка за бокс. рингът, ринга, +мн. рингове, (два) ринга, +м. Кръгла гумена играчка. рингът, ринга, +мн. рингове, (два) ринга, +м. +Спец. Вид предачна машина.+прил. [[рингов]], рингова, рингово, +мн. рингови.

рис

рисът, риса, +мн. рисове, (два) риса, +м. Дива котка с пъстра кожа.
Синоними: дива котка, пума, леопард

риск

рискът, риска, +мн. рискове, (два) риска, +м. Възможна опасност. Пресметнат риск.
Синоними: угроза, заплаха, опасност, несигурност, фаталност, шанс, късмет, отговорност, вероятност, възможност, рисковано предприятие, спекулация, случайност, съдба

риф

рифът, рифа, +мн. рифове, (два) рифа, +м. Подводна скала, обикн. коралова.+прил. [[рифов]], рифова, рифово, +мн. рифови.
Синоними: подводна скала, плитчина

ров

ровът, рова, +мн. ровове, (два) рова, +м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.
Синоними: яма, трап, окоп, канавка, хендек, изкоп, канал, траншея, дупка

рог

рогът, рога, +мн. рогове и рога, (два) рога, +м.
1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза.
2. Издължено пипалце или израстък на някои животни — бръмбари, охлюви и др.
3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма.
4. +Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог.
5. Връх на непълна месечина.+прил. [[рогов]], рогова, рогово, +мн. рогови. Рогова гривна.
• Тъмно като (в) рог. — Много тъмно.
• Показвам си рогата. — Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента.
• Поставям/слагам рога. — За жена — изневерявам на съпруга си.
• Рог на изобилието. — Много голямо богатство.
• Хващам бика/дявола за рогата. — Действам решително и твърдо.
Синоними: издатина, ребро, ръб, лост

род

родът, рода, +мн. родове и родове, (два) рода, +м.
1. +ист. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията. Известен род.
3. +Разг. Народ. Български род.
4. +Разг. Обикн. +ед. Плодове, родитба, плодородие. Дървото се е превило от род.
5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида.
6. Разновидност, вид. Услуги от всякакъв род.
7. +Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези. Мъжки род. Женски род. Среден род.+прил. [[родов]], родова, родово, +мн. родови.
• От род. — +Разг. От знатен род, с потекло.
• От рода на. — Подобен.
• Човешки род. — Човечество.
• Своего рода. — Сам по себе си.
Синоними: произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, родословие, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой, народ, племе, коляно, раса, кръв, сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система, качество, манталитет, порода, разновидност, клан, племенна група, линия, рода, роднини, родственици, роднина, сродник, семейни връзки, родство, група, династия, домочадие, челяд, порядък

рок

рокът, рока, само +ед., +м. Рокендрол. Мелодичен рок.

ром

ромът, рома, само +ед., +м. Вид концентрирано алкохолно питие, приготвено обикн. от меласата на захарна тръстика.

ромб

ромбът, ромба, +мн. ромбове, (два) ромба, +м. Четириъгълник с еднакви по дължина две по две успоредни помежду си страни без прав ъгъл.+прил. [[ромбичен]], ромбична, ромбично, +мн. ромбични.

руж

ружът, ружа, +мн. ружове, (два) ружа, +м.
1. +Остар. Червило за устни.
2. Вещество за придаване руменина на бузите.

рунд

рундът, рунда, +мн. рундове, (два) рунда, +м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд.

ръб

ръбът, ръба, +мн. ръбове, (два) ръба, +м.
1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Ръб на панталон.
2. Подгънат и обшит край на дреха, плат и др. Ръбът на полата не е прав.
3. Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.
Синоними: край, борд, перваз, периферия, кенар, издатина, рог, ребро, лост, ивица, бордюр, обшивка, гребен, фалц, чело, издатък, изпъкналост, стъпало

ръст

ръстът, ръста, +мн. ръстове, (два) ръста, +м.
1. Височина на живо същество; бой. Висок на ръст.
2. Големина на дреха; размер. Първи ръст.
3. +Разг. Растене, нарастване. Ръст на производство.
Синоними: височина, бой, човешки бой, големина, размер, растеж, нарастване, развитие

рът

рътът, ръта, +мн. рътове, (два) ръта, +м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.

сак

сакът, сака, +мн. сакове, (два) сака, +м.
1. Дълга торба от мрежа за ловене на риба.
2. Голяма пътна или пазарска чанта.
3. +Остар. Права рокля, без вталяване в кръста.

сал

салът, сала, +мн. салове, (два) сала, +м. Примитивно плавателно средство, направено от свързани дървета. Преминавам реката със сал. +нареч. +Диал. Само. Боряно, Борянке, сал ти ли си мома.
Синоними: плаваща скеля, плавник, шамандура

сан

санът, сана, +мн. санове, (два) сана, +м.
1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика.
2. Звание, пост, степен, чин. Нося висок сан. Имам най-ниския сан. Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.
Синоними: ранг, положение, служба, чин, звание, достойнство, удостояване, висок чин, висок пост, почетно звание, титла

сантиграм

+мн. сантиграмове, (два) сантиграма, +м. Една стотна част от грама.

сап

сапът, сапа, +мн. сапове, (два) сапа, +м. +Разг. Дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др. Чукът има гладък дървен сап. _ +същ. +умал. [[сапче]], +мн. сапчета, +ср. +м., само +ед. Тежка заразна болест при конете и другите еднокопитни животни, от която може да боледува и човекът. Болен от сап._
Синоними: държало, дръжка, ръчка

сач

сачът, сача, +мн. сачове, (два) сача, +м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки.

сбор

сборът, сбора, +мн. сборове, (два) сбора, +м.
1. +Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор.
2. При военните — събиране на войници за строяване. Утринен сбор.
3. +Спец. В математиката — величина, получена при събиране. Сборът на две числа.
Синоними: сума, натрупване, стечение, тълпа, множество, маса, брой, число, количество, общ брой, събиране, свикване, цифра

свод

сводът, свода, +мн. сводове, (два) свода, +м.
1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод.
2. Полусферична вътрешна горна част на постройка, помещение и др. Сводът на църквата беше изрисуван великолепно. Небесен свод.
3. Дъгообразна извивка на човешкото стъпало. __ +прил. [[сводов]], сводова, сводово, +мн. сводови.

свян

свянът и свенът, свяна и свена, само ед. , м. Чувство на срам, на стеснение при общуване с други хора.
Синоними: свенливост, срам, стеснение, скромност, стеснителност, смущение, свитост, нерешителност, несмелост, боязън, боязливост

сейм

сеймът, сейма, +мн. сеймове, (два) сейма, +м. Название на парламента в някои държави.

сейф

сейфът, сейфа, +мн. сейфове, (два) сейфа, +м. Огнеупорна каса или помещение за съхраняване на ценности, пари, документи и др.

секс

сексът, секса, само +ед., +м.
1. Пол.
2. Всичко, което се отнася към половия живот.
3. Водене на полов живот.

сексшоп

+мн. сексшопи, (два) сексшопа, +м. Магазин, в който се продават стоки, свързани със секса.

сет

сетът, сета, +мн. сетове, (два) сета, +м. Партия игра на тенис.
Синоними: комплект, гарнитура, серия, група

скалп

скалпът, скалпа, +мн. скалпове, (два) скалпа, +м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен трофей у някои диви племена и народи.

скат

скатът, ската, +мн. скатове, (два) ската, +м. Склон, наклон. скатът, ската, +мн. скатове, (два) ската, +м. Голяма хищна морска риба със сплеснато тяло.
Синоними: склон, надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, наклоненост, полегатост, наклонена плоскост

скеч

скечът, скеча, +мн. скечове, (два) скеча, +м. Забавно представление, в което едновременно има музика, шеги и танци.

скит

скитът, скита, +мн. скити, +м. +Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.+прил. [[скитски]], скитска, скитско, +мн. скитски. скитът, скита, +мн. скитове, (два) скита, +м. Малък манастир, отдалечен от населено място.

склад

складът, склада, +мн. складове, (два) склада, +м. Помещение за съхранение на големи количества стоки. Склад за зърнени храни.+прил. [[складов]], складова, складово, +мн. складови. Складови помещения.
Синоними: депо, депозит, антрепозит, хранилище, магазия, арсенал, съкровище, съкровищница

склон

склонът, склона, +мн. склонове, (два) склона, +м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона.
Синоними: надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, скат, наклоненост, полегатост, отклонение, наклонена плоскост, стръмна пътека, стъпала

скок

скокът, скока, +мн. скокове, (два) скока, +м.
1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично оттласкване с краката от опора. Висок скок.
2. +Прен. Рязка промяна; обрат, прелом. Скок в развитието на икономиката.
• Скок на височина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока височина.
• Скок на дължина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока дължина.
• Овчарски скок. — Спортна дисциплина, при която се отскача на височина с помощта на дълъг прът, който служи за опора.
Синоними: прелом, преход, отскок, отскачане, подскачане

скот

скотът, скота, +мн. скотове и скотове, (два) скота, +м. +Разг.
1. Добиче, животно, твар.
2. +Прен. +Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец. Скот със скот!+прил. [[скотски]], скотска, скотско, +мн. скотски. Скотски живот.
Синоними: добитък, добиче, звяр, животно, твар, чудовище

скоч

скочът, скоча, само +ед., +м. Шотландско уиски. скочът, скоча, само +ед., +м. Вид лепяща се лента, обикн. прозрачна и безцветна.

скреж

скрежът, скрежа, само +ед., +м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зимата върху клоните на дърветата, по прозорците и др. Прозорците са покрити със скреж.+прил. [[скрежен]], скрежна, скрежно, +мн. скрежни.

скрин

скринът, скрина, +мн. скринове, (два) скрина, +м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Старинен скрин.

скут

скутът, скута, +мн. скути и скутове, (два) скута, +м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.
Синоними: лоно, недра, пазва, прегръдки, поли

слип

I.слѝпът, слѝпа, +мн. слѝпове, (два) слѝпа, +м.1. Наклонена площадка за спускане на водни съдове на вода или за изваждането им.2. Наклонена площадка на китоловен кораб за изтегляне на убитите китове на палубата. II.слѝпът, слѝпа, само +ед., +м. или слѝпове само +мн. Къси мъжки долни гащета.

слог

слогът, слога, +мн. слогове, (два) слога, +м.
1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница.
2. +Остар. Сричка.
3. Само +ед. +Остар. Израз, фраза; стил. Изящен слог.

слух

слухът, слуха, +мн. слухове, (два) слуха, +м.
1. Само +ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само +ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. +Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.+прил. [[слухов]], слухова, слухово, +мн. слухови. Слухова памет.
• Целият съм слух. — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
• Свиря по слух. — Свиря без ноти, по памет.
Синоними: мълва, новина, вест, съобщение, версия, донос, клюка, история, предание, легенда, хорски приказки

смерч

смерчът, смерча, +мн. смерчове, (два) смерча, +м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и скорост, който причинява огромни разрушения и се появява най-често в южната част на Северна Америка; торнадо.

смог

смогът, смога, само +ед., +м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог.

смок

смокът, смока, +мн. смоци и смокове, (два) смока, +м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби.
• Пие като смок. — +Разг. Пие много алкохол.
• Като че ли смоци са го гонили. — +Разг.
1. С бледо и изпито лице.
2. Изплашен.

смут

смутът, смута, +мн. смутове, (два) смута, +м.
1. Само +ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво множество. Настъпва смут. Смутът премина. Всявам смут в семейството. Смут в душата. В залата настана смут, всички зашумяха.
2. Безпорядък, размирица, метеж. Избухват чести смутове. Сея смутове.
Синоними: объркване, залисия, бъркотия, загубване самообладание, паника, тревога, суматоха, смущение, смутня, безпокойство, уплаха, аларма, гражданска война, безначалие, неспокойно време, тревожно време, безредие, безредица, размирица, размирие, бунт, вълнение, метеж, революция, стеснение, неспокойствие, двоумение, колебание, забърканост, суетня, страх, ужас, шум

смърч

смърчът, смърча, +мн. смърчове, (два) смърча, +м. Иглолистно дърво от семейство борови.

снекбар

+мн. снекбарове, (два) снекбара, +м. Заведение за бърза закуска (най-често с пържени картофи, бира, скара).

сноп

снопът, снопа, +мн. снопи и снопове, (два) снопа, +м.
1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както и от дълги пръчки, дълги стъбла от други растения, клони. Житен сноп. Връзвам на снопи. Снопи от царевични стъбла.
2. +Прен. Множество светлинни лъчи, идващи от един източник. Сноп слънчеви лъчи.+същ. +умал. [[снопче]], +мн. снопчета, +ср.
Синоними: вързоп, връзка, пакет, наръч, ръкойка

сноуборд

+мн. сноубордове, (два) сноуборда, +м. Снежен сърф.

сок

сокът, сока, +мн. сокове, (два) сока, +м.
1. Течност, съдържаща се в тъканите, клетките или в кухините на животинските и растителните организми. Стомашен сок. Сок от лоза.
2. Изстискана от плод или зеленчук течност. Ябълков сок. Доматен сок. Лимонов сок.
3. Порция от такава течност.
4. +Прен. Обикн. +мн. Сили, енергия. Соковете на живота. Творчески сокове.

сом

сомът, сома, +мн. сомове, (два) сома, +м. Сладководна шаранова риба без люспи с дължина до 5 м, с мустаци и висококачествено месо. Ловя сомове.

сорт

сортът, сорта, +мн. сортове, (два) сорта, +м.
1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде.
2. Вид, разред. Тези обувки са от един и същ сорт. Обичам баклава и всичко от тоя сорт. Нещо от сорта на безалкохолните.
3. Качество, направа.
Синоними: вид, подвид, разновидност, категория, жанр, род, разред, качество, чешит, класа, степен на отличие, порода, порядък, търговска марка

сос

сосът, соса, +мн. сосове, (два) соса, +м.
1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо с бял сос.
2. Рядка кашичка — част от готвено ядене.

спам

Използване на среда за електронни комуникации за масово изпращане на нежелани съобщения. Най-известната форма на спам е под формата на съобщения с рекламно съдържание по електронната поща.

спин

спинът, спина, само +ед., +м. +Спец. Вирусно заболяване на имунната защита, предавано по полов или кръвен път; синдром на придобитата имунна недостатъчност.

сплит

сплитът, сплита, +мн. сплитове, (два) сплита, +м. Сплетени заедно глави лук, чесън и др. ; плитка. Правя на сплитове.
• Слънчев сплит. — +Спец. Съвкупност от нервни възли, разположени в коремната кухина.

спор

спорът, спора, +мн. спорове, (два) спора, +м.
1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове.
2. Разпра, кавга, неразбирателство. Имат спор около наследството. Имуществени спорове.
• Спор няма. — Всичко е ясно, вижда се. +м., само +ед. +Остар. Изобилие, плодородие, берекет. Голям спор от царевица има тази година.
Синоними: противоречие, несъгласие, разпра, кавга, хър-мър, търкане, пререкание, полемика, препирня, разискване, диспут, прение, изобилие, караница, недоразумение, разрив, отчуждаване, разногласие, разправия, опяване, еднообразие, борба, пазарене, пазарлък, спорене, дебат, раздор, препиране, конфликт, скарване

спорт

спортът, спорта, +мн. спортове, (два) спорта, +м.
1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически резултатите от тях се сравняват на състезания. Какъв спорт тренираш?
2. Физически упражнения, гимнастика. Спортът помага за укрепването на организма.
3. +Прен. Хазартно увлечение, страст. Любовта е спорт за него.+прил. [[спортен]], спортна, спортно, +мн. спортни.
• Спортен тотализатор. — Организация за залагане при спортни състезания или в други случаи.
Синоними: гимнастика, физкултура, състезание, упражнение, игри, забавление

спот

англ. spot
Кратка радио или телевизионна реклама. Обикновено с продължителност от 10 до 60 сек.

спринт

спринтът, спринта, +мн. спринтове, (два) спринта, +м.
1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална.
2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт.+прил. [[спринтов]], спринтова, спринтово, +мн. спринтови. Спринтова отсечка.
• Спринтови дисциплини. — +Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост.

срам

срамът, срама, +мн. срамове и срамове, (два) срама, +м.
1. Само +ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само +ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
• От кумова срама. — От немай къде, по принуда, за пред другите.
• Срам ме е. — Срамувам се.
• Срам не срам. — Въпреки че се срамувам.
• Ставам за срам. — Опозорен съм.
• Бера срам/срамове. — Срамувам се.
Синоними: свян, стеснение, смущение, нерешителност, боязън, безчестие, позор, излагане, неприличие, петно, срамота, резил, скандал, маскарлък, честолюбие, скромност, очерняне, позорна постъпка

срез

сре`зът, сре`за, +мн. сре`зове, (два) сре`за, +м. Разрез. Правя напречен срез.

срив

сри`вът, сри`ва, само ед., м.
1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив.
2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата. Енергиен срив.

срок

сро`кът, сро`ка, +мн. сро`кове, (два) сро`ка, +м.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. +Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.
Синоними: време, период, падеж, дата, епоха, учебна година, семестър

стаж

ста`жът, ста`жа, +мн. ста`жове, (два) ста`жа, +м.
1. Фиксиран период от време, през който новопостъпил работник, служител или студент се обучава практически по специалността си.
2. Продължителност на работата в една област. Педагогически стаж. Трудов стаж по специалността. Имам/нямам стаж. Голям/дълъг стаж.

стан

ста`нът, ста`на, +мн. ста`нове, (два) ста`на, +м. Машина за тъкане. Тъка на три стана.

----

ста`нът, ста`на, +мн. ста`нове, (два) ста`на, +м. +Остар. Лагер, бивак. Войнишки стан.

----

ста`нът, ста`на, само +ед., +м. +Остар. Тяло, снага.
Синоними: лагер, бивак, ръст, тяло, снага

старт

ста`ртът, ста`рта, +мн. ста`ртове, (два) ста`рта, +м.
1. Начало на спортно състезание. Даден е стартът на маратона.
2. Място, черта, линия, откъдето започва състезанието. В някои състезания стартът е едновременно и финал.
3. +Прен. Начало, начален тласък на дейност. Старт в живота. Старт в кариерата.
+прил. [[ста`ртов]], ста`ртова, ста`ртово, +мн. ста`ртови. Стартова отсечка.

ствол

ство`лът, ство`ла, +мн. ство`лове и ство`ли, (два) ство`ла, +м. Стъбло на дърво или на храст. Висок ствол.
Синоними: стъбло, дънер, пън

стек

сте`кът, сте`ка, +мн. сте`кове, (два) сте`ка, +м. Запечено на грил или в печка парче месо, обикн. говеждо или телешко; бифтек.

стик

сти`кът, сти`ка, +мн. сти`кове, (два) сти`ка, +м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.
Синоними: прът, тояга, сопа, кривак

стил

стилъ`т, стила`, +мн. сти`лове, (два) сти`ла, +м.
1. В изкуството – система от елементи, които са подчинени на единна художествена закономерност. Готически стил.
2. Система от начини за използване на езиковите средства в речта. Научен стил. Лош стил на писане. Стилът на Вазов.
3. Система от елементи в някаква дейност – спорт, обличане, работа, обзавеждане и др., – която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност. Къщата се характеризира със свой стил.
4. Вид, разновидност; маниер. Стилове на плуване.
+прил. [[сти`лов]], сти`лова, сти`лово, +мн. сти`лови. Стилова черта.
Синоними: маниер, жанр, начин, способ, метод, вид, тип, форма, израз, език, фраза, изложение, езикова особеност, перо, похват, прийом, характер, фасон, кройка, маниерност, устройство, строеж, структура

стих

стихъ`т, стиха`, +мн. сти`хове, (два) сти`ха, +м.
1. Част от лирическо произведение, разположена на един ред. Първи стих.
2. Куплет, строфа.
3. Обикн. +мн. Стихотворение. Чета стихове.
4. Мерена реч. Говорим си в стихове.

стол

сто`лът, сто`ла, +мн. сто`лове и столо`ве, (два) сто`ла, +м. Приспособление за сядане на един човек. Тапициран стол.

----

сто`лът, сто`ла, +мн. сто`лове, (два) сто`ла, +м. Зала за обществено хранене към предприятие, учреждение с кухня, в която се приготвя храната; столова. Столът работи само по обед.
Синоними: седало, кресло

стон

сто`нът, сто`на, +мн. сто`нове, (два) сто`на, +м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.
Синоними: стенание, плач, ридание, охкане, пъшкане, вайкане, вопъл, рев, вой, въздишка, дълбока въздишка

стоп

1. +междум. Спри!
2. +Разг. Като +същ. сто̀път, сто̀па, +мн. сто̀пове, (два) сто̀па, +м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките. Стоповете не светят.
3. Като +същ. Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства. Не спрях на стопа.
4. +Разг. Като +същ. Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп. Пътувам на стоп. Стопът не върви.

страх

страхъ`т, страха`, +мн. страхове`, (два) стра`ха, +м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Ръцете му трепереха от страх.
• Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е. — Страхувам се.
• Вземам страха (на някого). — Плаша.
• Имам стра`ха. — Страхувам се.
Синоними: уплаха, малодушие, нерешителност, слабодушие, боязън, боязливост, трепет, наплашеност, заплаха, угроза, опасение, ужас, страхопочитание, почтителен страх, уважение, респект, паника, смут, суматоха, безпокойство, подозрение, недоверие, недоверчивост, съмнение, мнителност, тревога

стрес

стре`сът, стре`са, само ед., м. Състояние на максимално нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо въздействие върху организма. Постоянен стрес. Изпадам в стрес. Живея в стрес.
+прил. [[стре`сов]], стре`сова, стре`сово, +мн. стре`сови. Стресова реакция. Стресов фактор.

струг

стру`гът, стру`га, +мн. стру`гове, (два) стру`га, +м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрична форма.

стрък

стръ`кът, стръ`ка, +мн. стръ`кове, (два) стръ`ка, +м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз.
+същ. +умал. стръ`кче, +мн. стръ`кчета, +ср.
Синоними: израстък, стъбло, фиданка, издънка, клонче, клонка, вейка, филиз, мустаче, пръчка, съчка, клечка, стръкче

студ

студъ`т, студа`, +мн. студове`, +м. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
• Бера студ. — +Разг. Студено ми е, студувам.
Синоними: мраз, лед, зима, хлад, хладина, прохлада, леденина, студенина, мразовитост

стълб

стъ`лбът, стъ`лба, +мн. стъ`лбове, (два) стъ`лба, +м.
1. Висока вертикална колона от различен материал или произход. Електрически стълб. Бликна петролен стълб.
2. +Прен. Защита, опора, подкрепа. Жената е стълбът на семейството.
• Позорен стълб. — Стълб, на който са заковавали в миналото престъпниците.
• Гръбначен стълб. — +Спец. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени.
Синоними: подпора, колона, основа, защита, опора, подкрепа, помощ, покровителство, контрафорс, стойка, пилон, подставка, преграда, скоба, прът

стяг

стя`гът, стя`га, +мн. стя`гове, (два) стя`га, +м. +Остар. Знаме, флаг.
Синоними: знаме, пряпорец, флаг, трикольор, трицвет, байрак

суходол

+мн. суходоли`ща и суходо`лове, (два) суходо`ла, +м. Дол, в който почвата не е достатъчно влажна и вода се събира само след валежи.

съд

съдъ`т, съда`, +мн. съ`дове, (два) съ`да, +м.
1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Домакински съдове за храна.
2. Прибор, вместилище за течности, газове и др. Керамичен съд. Скачени съдове.
3. Тръбовидни органи у човека и животните, по които се движат течности. Кръвоносни съдове.
4. Плаващо транспортно средство за хора и товари. Морски съдове. Плавателен съд.
Синоними: съдина, чиния, паница, блюдо, резервоар, кутия, сандък, контейнер

сър

неизм_. 1._ Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни.
2. Титла на човек от висшето общество в Англия.

сърп

съ`рпът, съ`рпа, +мн. съ`рпове, (два) съ`рпа, +м.
1. Ръчно земеделско сечиво — назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения. Ожъна със сърпа цялата нива.
2. +Прен. Непълна луна. Около златния лунен сърп блестяха звезди.

сърф

съ`рфът, съ`рфа, +мн. съ`рфове, (два) съ`рфа, +м. Подобно на дъска леко заоблено приспособление за плуване, върху което се закрепва платно.

таз

та`зът, та`за, +мн. та`зове, (два) та`за, +м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата.
+прил. [[та`зов]], та`зова, та`зово, +мн. та`зови.

такт

та`ктът, та`кта, +мн. та`ктове, (два) та`кта, +м.
1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). Свиря няколко такта.
2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката.
+прил. [[та`ктов]], та`ктова, та`ктово, +мн. та`ктови.

----

та`ктът, та`кта, само +ед., +м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. Чувство за такт. Проявявам такт.
Синоними: тактичност, умереност, предвидливост, методичност, ловкост, умелост, спокойствие, сигурност, самоувереност, държане, изпълнено с достойнство, тактуване, даване на такт

талк

та`лкът, та`лка, само +ед., +м. Мек и мазен силикатов минерал, чийто прах се използва за пудра (особено в спортни състезания). Пакетче талк.
+прил. [[та`лков]], та`лкова, та`лково, +мн. та`лкови.

танк

та`нкът, та`нка, +мн. та`нкове, (два) та`нка, +м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло.
+прил. [[та`нков]], та`нкова, та`нково, +мн. та`нкови.
• Танкови войски. — Род войска, която действа с танкове.

тас

та`сът, та`са, +мн. та`сове, (два) та`са, +м.
1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас.
2. +Разг. Медна паница.
+същ. +умал. [[та`сче]], +мн. та`счета, +ср.

тек

прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.
Синоними: единичен, сам, отделен, един

текст

те`кстът, те`кста, +мн. те`кстове, (два) те`кста, +м.
1. Последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово отношение цяло (художествени произведения, откъси от тях, диалози, думи към музика за пеене и др.).
2. Бележки към чертеж или картина.
+прил. [[те`кстов]], те`кстова, те`кстово, +мн. те`кстови. Текстов анализ.
Синоними: съдържание, извадка, откъслек

тел

те`лът, те`ла, +мн. те`лове, (два) те`ла, +м. и [[тел]], телта`, само ед., ж.
1. Само +ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел.
2. Само +м. Парче от такава нишка. Свързвам телове.
+прил. [[те`лен]], те`лена, те`лено, +мн. те`лени. Телена мрежа.
• Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.

телефакс

+мн. телефа`ксове, (два) телефа`кса, +м.
1. Апарат за предаване и приемане на писмени съобщения и снимки на разстояние през телефонната мрежа; факс.
2. Самият лист със съобщение или снимка, предназначен за такъв апарат; факс. Изпращам телефакс. Получавам телефакс.

темп

те`мпът, те`мпа, +мн. те`мпове, (два) те`мпа, +м.
1. +Спец. В музиката — темпо.
2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове.
+прил. [[те`мпов]], те`мпова, те`мпово, +мн. те`мпови.

тен

те`нът, те`на, само +ед., +м.
1. Цвят на кожата. Светъл тен.
2. Слънчев загар. Придобивам тен.
Синоними: цвят, колорит, боя, обгаряне от слънцето, загар, мургавина

терк

те`ркът, те`рка, +мн. те`ркове, (два) те`рка, +м. +Остар.
1. Образец, модел, калъп.
2. Еталон за кройка. Шия по терк.
3. +Прен. +Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш.
4. +Разг. Като +прил., +неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.
Синоними: образец, модел, калъп, пример, екземпляр, субект, тип

тест

те`стът, те`ста, +мн. те`стове, (два) те`ста, +м.
1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест.
2. Задача за такава проверка.
3. Специално разработена схема от задачи за проверка на знанията. Попълвам тест.
4. Разработена система за откриване на болест. Тест за спин.
Синоними: проба, проверка, изпитание

тик

и`кът, ти`ка, +мн. ти`кове, (два) ти`ка, +м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

тил

тилъ`т, тила`, +мн. ти`лове, (два) ти`ла, +м.
1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила.
2. +Прен. Територията зад фронта. Действам в тила.
3. +Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му.
• В тил. — Откъм гърба. Нападам в тил.
Синоними: задна част, обратна страна, гръб, опако, хастар, подплата, дъно

тим

ти`мът, ти`ма, +мн. ти`мове, (два) ти`ма, +м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор.

тип

типъ`т, типа`, +мн. ти`пове, (два) ти`па, +м.
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето и` е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. +Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!
Синоними: образец, пример, модел, стандарт, екземпляр, вид, безобразник, нахалник, безсрамник, оригинал, прототип, субект, терк, лице, човек, индивид, негодник, свиня, мръсник

тиф

ти`фът, ти`фа, само ед. м. Тифус.

ток

то`кът, то`ка, само ед., +м.
1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде.
2. +Прен. Течение, поток. В тока на речта.

----

то`кът, то`ка, +мн. то`кове, (два) то`ка, +м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.
Синоними: течение, поток

том

то`мът, то`ма, +мн. то`мове, (два) то`ма, +м.
1. Отделна книга от съчинение, издадено в няколко книги. История в три тома. Първи том на поредицата.
2. Изобщо издадена книга. Романът представлява голям том от 500 страници.
3. Всеки екземпляр на книга като част от книжно имущество. Колко тома книги има библиотеката?
+същ. +умал. [[то`мче]], +мн. то`мчета, +ср.
Синоними: свитък, книга, свезка, част

тон

то`нът, то`на, +мн. то`нове, (два) то`на, +м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.

----

то`нът, то`на, +мн. то`нове, (два) то`на, +м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. +Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.
3. +Прен. Само +ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. +Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. +Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
• Давам/дам тон. — Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
• Давам/дам тон в живота на някого. — +Разг. Меся се грубо в живота на някого.

----

+м., само +ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.
Синоними: звук, звън, тембър, колорит, оттенък, нюанс, отсянка, цвят, боя, багра, отсенка, нота, тоналност, височина

топ

то`път, то`па, +мн. то`пове, (два) то`па, +м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
+същ. +умал. [[то`пче]], +мн. то`пчета, +ср.
• На топа на устата. — +Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
• Хвърлям/хвърля топа. — +Разг. Умирам.

----

то`път, то`па, +мн. то`пове, (два) то`па, +м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
+същ. +умал. [[то`пче]], +мн. то`пчета, +ср.
Синоними: оръдие, огнестрелно оръжие, пушка, пистолет, пакет, вързоп, бала, денк, тесте, ролка

тор

торъ`т, тора`, +мн. то`рове, +м. и [[тор]], торта`, +ж.
1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.
2. Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието и`.

торс

то`рсът, то`рса, +мн. то`рсове, (два) то`рса, +м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав торс. Антични торсове.

торф

то`рфът, то`рфа, само +ед., +м. Кафява до чернокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се използва като гориво, тор и др.
+прил. [[то`рфен]], то`рфена, то`рфено, +мн. то`рфени.

тост

то`стът, то`ста, +мн. то`стове, (два) то`ста, +м.
1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята.
2. Изказани пожелания при наздравица. Произнасям дълъг тост.
Синоними: наздравица, напивка

тракт

тра`ктът, тра`кта, само +ед., +м. Устройства, които образуват канала за предаване, придвижване; път. Тракт на съобщенията.
• Стомашно-чревен тракт. — Храносмилателен път.

трал

тра`лът, тра`ла, +мн. тра`лове, (два) тра`ла, +м.
1. Конусовидна мрежа за ловене на риба.
2. Във военното дело — устройство за откриване на подводни препятствия.
3. Устройство за откриване на мини.

транс

тра`нсът, тра`нса, +м. само +ед. Помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда, хипноза, загуба на контрол. Изпадам в транс. Крещя в транс.
Синоними: унес, захлас, забрава, хипноза

транш

тра`ншът, тра`нша, +мн. тра`ншове, (два) тра`нша, +м. +Спец. Парична сума като част от финансова сделка в рамките на квота.

трап

тра`път, тра`па, +мн. тра`пове и тра`пища, (два) тра`па, +м.
1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища.
2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища.
+същ. +умал. [[тра`пче]], +мн. тра`пчета, +ср.
• Запълвам трапа. — +Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.
• Прескачам трапа. — +Разг. Успявам да избегна смъртта.

----

тра`път, тра`па, +мн. тра`пове, (два) тра`па, +м.
1. Стълба на кораб.
2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.
Синоними: яма, ров, окоп, дупка, хендек, трапчина, дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, изкоп, изкопи

трен

тре`нът, тре`на, +мн. тре`нове, (два) тре`на, +м. +Остар. Влак.
Синоними: влак, железница

трик

три`кът, три`ка, +мн. три`кове, (два) три`ка, +м.
1. Номер, съдържащ илюзия, изпълнен с ловкост и хитрина (в цирка, в акробатиката).
2. +Прен. Хитро скроена постъпка за измама, за постигане на някаква цел; номер. Прилагам трикове. Трикът успя. Трикът ми мина.
Синоними: номер, шега, игра, измама, хитрост, ловкост, умение, изкуство

трон

тро`нът, тро`на, +мн. тро`нове, (два) тро`на, +м.
1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
2. +Прен. Власт на монарх.
3. Прикрепен към стената на църква стол.
+прил. [[тро`нен]], тро`нна, тро`нно, +мн. тро`нни. Тронна зала.
• Сядам/седна на трона. — Поемам държавната власт.
• Свалям/сваля от трона. — Отнемам държавната власт на монарх.
Синоними: престол

труд

трудъ`т, труда`, +мн. тру`дове, (два) тру`да, +м.
1. Само +ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности. Умствен труд. Разделение на труда.
2. Само +ед. Работа, занятие, занимание. Нощен труд. Заплащане според труда.
3. Само +ед. Усилие, напрежение. Туристите с труд вървяха по стръмната пътека.
4. Само +ед. Резултатът от работа и полученото за нея. Живее от моя труд.
5. Научна работа; книга, публикация. Научни трудове.
• Давам/дам си труд. — Полагам усилия, старая се да направя нещо.
• Сизифов труд. — Тежък, но безплоден труд.
• Не си струва труда. — Не заслужава, излишно е, няма смисъл.
Синоними: работа, дело, занимание, занятие, усилие, умора, грижа, трудност, мъка, напрежение, тегота, главоболие, продукт, произведение, безпокойство, вълнение, неприятност, тревога, затруднение, беля, опасение, обърканост, съчинение, творба, творчество, усилия, тежка работа, старание, усърдие

труп

трупъ`т, трупа`, +мн. тру`пове, (два) тру`па, +м.
1. Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс.
2. Мъртво тяло на човек или животно.
• Жив труп. — Много болен човек, който е почти неподвижен и животът едва мъждука в него.
• Преминавам/премина през трупа (на някого). — +Разг. Жертвам в името на целта си.
• Само през трупа ми (ще минеш). — Ще преча по всякакъв начин да се извърши нещо.

----

трупъ`т, трупа`, +мн. тру`пи, (два) тру`па, +м. Част от дебело отсечено дърво от корена до клоните. Докараха дървени трупи.
Синоними: мъртвец, останки, леш, мърша, организъм, тяло, туловище, снага, стан

трус

тру`сът, тру`са, +мн. тру`сове, (два) тру`са, +м.
1. Единично движение на земната кора при земетресение. Хоризонтален трус. Последователни трусове.
2. +Прен. Силно изразено нарушение в хода на нещо.
Синоними: сътресение, разклащане, земетресение

трън

тръ`нът, тръ`на, +мн. тръ`ни, (два) тръ`на, +м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
+същ. +умал. [[тръ`нче]], +мн. тръ`нчета, +ср. (в 1 знач.).
• От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
• Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
• Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.
Синоними: бодил, шип, драка, трънак, бодлив храст, трънка, глог, игла, бодило, острие, остен

тръст

тръстта`, само +ед., +ж. Разг. Тръстика.
+прил. [[тръ`стен]], тръ`стена, тръ`стено, +мн. тръ`стени.

----

тръ`стът, тръ`ста, +мн. тръ`стове, (два) тръ`ста, +м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.
Синоними: концерн, монопол, капиталистическа групировка, синдикат, обединение

трюм

трю`мът, трю`ма, +мн. трю`мове, (два) трю`ма, +м. Вътрешно помещение в кораб, разположено между дъното и най-долната палуба, което се използва за склад, за товари, за разполагане на двигателите и др.

туз

ту`зът, ту`за, +мн. ту`зове, (два) ту`за, +м.
1. Карта за игра с един знак; ас.
2. +Прен. Богат или високопоставен човек.

туист

+м., само +ед. +Остар. Бърз танц с елементи на рокендрол и буги-буги.

тур

ту`рът, ту`ра, +мн. ту`рове, (два) ту`ра, +м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори.

----

ту`рът, ту`ра, +мн. ту`рове, (два) ту`ра, +м. Шахматна фигура — топ. Турът се движи само направо.

----

ту`рът, ту`ра, +мн. ту`рове, (два) ту`ра, +м.
1. Спортна или туристическа обиколка.
2. Етап от състезание, при който всеки състезател играе последователно с всички останали.
3. Отделен етап по отношение на останалите в някакво събитие. Първи тур на избори.
Синоними: обиколка, инспекция, патрул, турне, екскурзия, разходка, ред, смяна, промеждутък

туш

ту`шът, ту`ша, +мн. ту`шове, (два) ту`ша, +м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с туш.

----

ту`шът, ту`ша, +мн. ту`шове, (два) ту`ша, +м. +Спец.
1. В спортна борба — допиране плещите на противника до земята. Победа с туш.
2. +Прен. +Разг. Победа, категорична победа.

----

ту`шът, ту`ша, +мн. ту`шове, (два) ту`ша, +м. Кратко тържествено музикално приветствие. Оркестърът свири туш.

търг

търгъ`т, търга`, +мн. тъ`ргове, (два) тъ`рга, +м. Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи най-голяма цена.
+прил. [[тъ`ржен]], тръ`жна, тръ`жно, +мн. тръ`жни. Тръжна цена.

тъч

тъ`чът, тъ`ча, +мн. тъ`чове, (два) тъ`ча, +м. +Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището.

тюл

тю`лът, тю`ла, +мн. тю`лове, (два) тю`ла, +м. Тънка прозрачна мрежеста тъкан.
+прил. [[тю`лен]], тю`лена, тю`лено, +мн. тю`лени. Тюлени завеси.

ум

умъ`т, ума`, +мн. умове`, (два) у`ма, +м.
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум.
2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум.
3. +Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света.
4. +Прен. +Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум.
• Блъскам си ума. — +Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
• Вземам/взема ума (на някого). — +Разг.
1. Очаровам, грабвам.
2. Уплашвам, стряскам, сепвам.
• Губя/загубя у`ма и дума. — +Разг. Силно се смущавам, обърквам се.
• Идва ми/дойде ми умът в главата. — Вразумявам се.
• Избивам/избия (нещо) от ума си. — +Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
• Не съм с ума си. — +Разг. Побъркан съм, луд съм.
• Опичай си ума! — Бъди разумен, разсъдлив.
Синоними: разум, интелект, мисъл, мозък, разсъдък, съвет, поука, напътствие, мъдрост, акъл, умствени способности, мисловна способност, способности, талант, съзнание, интелигентност, въображение

факс

фа`ксът, фа`кса, +мн. фа`ксове, (два) фа`кса, +м. Телефакс.

фал

фа`лът, фа`ла, +мн. фа`лове, (два) фа`ла, +м.
1. +Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал.
2. +Прен. +Разг. Провал, несполука, грешка. Направих няколко фала.

фалш

фа`лшът, фа`лша, само +ед., +м.
1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му.
2. Неточна интонация, невярно изпълнен звук в музикално произведение.
Синоними: лъжа, измама, заблуда, фалшивост, лъжливост, двуличие, изкуственост, неестественост, престореност, неискреност, лицемерие, притворство, лицеприятие, неоткровеност, нечестност, невярност, вероломство, изневяра

фар

фа`рът, фа`ра, +мн. фа`рове, (два) фа`ра, +м.
1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към корабите. Разхождам се до фара.
2. +Прен. Пътеводна светлина. Фар в живота.
3. Силна лампа с рефлектор за осветяване на пътя, разположена върху всяка от предните две страни на моторно превозно средство. Счупен фар.
4. Прен. Жарг. Само +мн. Очила.
+прил. [[фа`ров]], фа`рова, фа`рово, +мн. фа`рови.
Синоними: маяк, прожектор, фенер, светило, светлина, светилник, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа

фарс

фа`рсът, фа`рса, +мн. фа`рсове, (два) фа`рса, +м.
1. +Спец. Комедия с елементарен хумористичен, на места сатиричен елемент.
2. +Прен. Цинична постъпка. Разигравам фарс.
+прил. [[фа`рсов]], фа`рсова, фа`рсово, +мн. фа`рсови.
Синоними: комедия, шега, смехория, симулация, преструвка, игра

фас

фа`сът, фа`са, +мн. фа`сове, (два) фа`са, +м.
1. Остатък от изпушена цигара; угарка. Пълен с фасове пепелник.
2. Жарг. Цигара. Дай един фас!
Синоними: остатък, угарка

фаул

+мн. фа`ули, (два) фа`ула, +м. Фал (в 1 знач.).

фен

фе`нът, фе`на, +мн. фе`нове, (двама) фе`нове, +м. Запалянко, почитател, страстен поклонник. Феновете на „Бийтълс“.

фес

фе`сът, фе`са, +мн. фе`сове, (два) фе`са, +м.
1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата.
2. +Разг. +Пренебр. Турчин.

фест

Библейско тълкуване: Фест или Порций Фест. Приемник на Феликс в управлението на Юдея, (60г. след Р. Х. ). За да угоди на Юдеите, Феликс остави Павел в окови в Кесария, главният град на Палестина — Д. А. 24:27, и когато Фест пристигнал в Ерусалим, Юдейските големци подали жалба, и му се молили да осъди Павел, или да го изпрати в Ерусалм, защото те имали съзаклятие да го убият по пътя. Фест, обаче отговорил, че римляните нямат обичай да предават обвиняемия на смърт, преди да му се позволи да се оправдае за обвиненията предявени към него, и обещал на юдеите да чуе обвиненията им в Кесария. След пет дни, когато вече чул обвиненията на обвинителите и оправданието на Павел, той му предложил да иде в Ерусалим, и там да се съди пред Еврейския съд. Апостол Павел, обаче не приел това предложение, но се отнесъл до по-високата власт на Кесаря; и така, той се избавил от тайните заговори на юдеите. Когато цар Агрипа и Верникия, отишли в Кесария да честитят на Фест за новата му правителствена служба, той пак повикал Павел, и го изпитвал и пред тях, защото искал да направи едно изложение, и да го изпрати заедно с него в Рим. Еврейският историк Йосиф хвали управлението на Фест. Той умрял в Юдея (62г. след Р. Х. ).

фикс

+неизм.
• Идея фикс/фикс-идея. — Натрапчива мисъл. Неговата фикс-идея е да си купи “Мерцедес”.

филц

фи`лцът, фи`лца, само +ед., +м. Плътен и здрав, обикн. нетъкан вълнен плат, който се използва за шапки, чехли и др.
+прил. [[фи`лцов]], фи`лцова, фи`лцово, +мн. фи`лцови. Филцова шапка.

фиск

фи`скът, фи`ска, само +ед., +м. +Спец. Държавна хазна, финансови интереси на държавата.
+прил. [[фиска`лен]], фиска`лна, фиска`лно, +мн. фиска`лни.
• Фискална политика. — +Спец. Промени в правителствените разходи и в данъците като средство за постигане на определени икономически цели в държавата.

фиш

фи`шът, фи`ша, +мн. фи`шове, (два) фи`ша, +м.
1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, обикн. необходими за научна работа. Библиотечен фиш. Пиша примери върху фиш.
2. Листче, с което се участва в спорт-тото. Попълвам фиш.

флаг

фла`гът, фла`га, +мн. фла`гове, (два) фла`га, +м.
1. Държавно знаме.
2. Знаме за сигнализация.
+същ. +умал. [[фла`гче]], +мн. фла`гчета, +ср.
Синоними: знаме, пряпорец, трицвет, трибагреник, трикольор, байрак, стяг, флагче

фланг

фла`нгът, фла`нга, +мн. фла`нгове, (два) фла`нга, +м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг.
+прил. [[фла`нгов]], фла`нгова, фла`нгово, +мн. фла`нгови.
Синоними: страна, крило

флирт

фли`ртът, фли`рта, +мн. фли`ртове, (два) фли`рта, +м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете.
Синоними: кокетиране, ухажване, задиряне, ласкаене

флот

фло`тът, фло`та, +мн. фло`тове, (два) фло`та, +м.
1. Всички плавателни съдове на една страна или всички съдове с еднакво предназначение. Военен флот.
2. Група кораби с единно командване.
+прил. [[фло`тски]], фло`тска, фло`тско, +мн. фло`тски.
• Въздушен флот. — Всички летателни апарати на дадена страна; авиация.

фон

фо`нът, фо`на, +мн. фо`нове, (два) фо`на, +м.
1. Основен цвят, тон, върху който е направена рисунка. Блестящ фон.
2. Заден план на картина или на нещо друго, върху който изпъкват основните образи, фигури. Любов на фона на развълнувано море.
3. +Прен. Среда, обкръжение, обстоятелства, при които се осъществява нещо. На фона на тази трагедия всички проблеми са дребни.

фонд

фо`ндът, фо`нда, +мн. фо`ндове, (два) фо`нда, +м.
1. Парични средства, ценности и др., които са на разположение на държава, организация и др. под. за определена цел. Златен фонд. Пенсионен фонд.
2. Запас от нещо. Жилищен фонд. Продоволствени фондове.
3. Организация, която ръководи използването на средства с определена цел. Фонд “Тринадесет века България”.
+прил. [[фо`ндов]], фо`ндова, фо`ндово, +мн. фо`ндови. Фондови средства.
• Фондова борса. — Пазар на ценни книжа и валута.
• Фондов капитал. — Вложен в ценни книжа капитал.

форт

фо`ртът, фо`рта, +мн. фо`ртове, (два) фо`рта, +м. Укрепление, крепост.
Синоними: пост, позиция, укрепление

фрак

фра`кът, фра`ка, +мн. фра`кове, (два) фра`ка, +м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак.

фриз

фри`зът, фри`за, +мн. фри`зове и фри`зи, (два) фри`за, +м. +Спец. Релефна или рисувана лента с фигури по края на стена, под, мебел и др. под.

фронт

фро`нтът, фро`нта, +мн. фро`нтове, (два) фро`нта, +м.
1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена. Преминавам фронта.
2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение. Ляв фронт. Преден фронт.
3. +Прен. Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление. Демократичен фронт.
4. +Прен. Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел. На литературния фронт.
+прил. [[фро`нтов]], фро`нтова, фро`нтово, +мн. фро`нтови (в 1 знач.).
+прил. [[фронтови`]], фронтова`, фронтово`, +мн. фронтови` (в 1 знач.).
• Държа фронта. — Боря се за нещо, отстоявам нещо.
• Изпускам фронта. — Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен.
• Откривам фронт. — Започвам борба.
Синоними: бойна линия, предна позиция

фут

Библейско тълкуване: Хамов син — Бит. 10:6, чиито потомци, се споменават заедно с Етиопците и Лидианите като Египетски войници, и съставляващи част от войнство на Гог — Ер. 46:9; Ез. 27:10, 30:5, 38:5; Н-м 3:9. Йосиф ги приема за същите Мавританци, в Северна Африка на запад. Виж Ливия.

фънк

+м.[[]], само +ед. Стил в музиката, включващ елементи от блус и др. стилове.

хак

ха`кът, ха`ка, +мн. ха`кове, (два) ха`ка, +м. +Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак.
• Изяждам/изям хака (на някого). — +Разг. Ощетявам.
• Хак ми е. — +Разг. Заслужавам си неприятностите.
Синоними: възнаграждение, плата, заплата, дял, пай, част

хал

ха`лът, ха`ла, само +ед., +м. +Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.
Синоними: състояние, положение вид, дередже, сила, издръжливост, държеливост, дилема, затруднено положение

хан

ха`нът, ха`на, +мн. ха`нове, +м. +Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух.
+прил. [[ха`нски]], ха`нска, ха`нско, +мн. ха`нски. Хански кон.

----

ха`нът, ха`на, +мн. ха`нове, (два) ха`на, +м.
1. +Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото.
2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.
+същ. +умал. [[ха`нче]], +мн. ха`нчета, +ср. Еленското ханче.

ханш

ха`ншът, ха`нша, +мн. ха`ншове, (два) ха`нша, +м. Обиколка на човешкото тяло на височината на таза. Тесен ханш.

хап

ха`път, ха`па, +мн. ха`пове, (два) ха`па, +м. +Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на ден.
• Горчивият хап. — Неприятност, която трябва да се преживее.

хард

+неизм. Като +прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров.

хвощ

хво`щът, хво`ща, +мн. хво`щове, (два) хво`ща, +м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа.
+прил. [[хво`щов]], хво`щова, хво`щово, +мн. хво`щови.

хикс

хи`ксът, хи`кса, +мн. хи`ксове, (два) хи`кса, +м.
1. Название на двадесет и третата буква от латинската азбука.
2. Название на неизвестна величина или на непознат обект. В деня хикс.
Синоними: неизвестна величина, неизвестно, нещо неизвестно, неизвестна личност

хит

хи`тът, хи`та, +мн. хи`тове, (два) хи`та, +м.
1. Широкоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит.
2. Това, което в определен момент е особено нашумяло. Хитът на сезона са тези обувки.

хлад

хла`дът, хла`да, само +ед., +м.
1. Лек студ. От прозореца вее хлад.
2. Прохлада. Вечерен хлад.
3. +Прен. Студенина, хладина (в 3 знач.).
Синоними: хладина, хладнина, хладовина, студ, прохлада, свежест, ведрина, равнодушие, безучастие, индиферентност, студенина, резервираност, мраз, хладност, нелюбезност, безразличие

хленч

хле`нчът, хле`нча, +мн. хле`нчове, (два) хле`нча, +м. Хленчене.
Синоними: хленчене, плач, рев, вопли, циврене, скимтене

хлор

хло`рът, хло`ра, само +ед., +м. Отровен газ с жълто-зелен цвят.
+прил. [[хло`рен]], хло`рна, хло`рно, +мн. хло`рни.
• Хлорна вар. — Дезинфекциращ продукт, получен от гасена вар и хлор.

хляб

хля`бът, хля`ба, +мн. хля`бове, (два) хля`ба, +м.
1. Само +ед. Основното тестено изделие, приготвено от брашно, вода и сол.
2. Къс изпечено тесто от тези продукти. Купувам си хляб. Мога да изям два такива хляба наведнъж.
3. +Прен. Само +ед. Прехрана. Едва осигуряваме хляба.
+същ. +умал. [[хле`бче]], +мн. хле`бчета, +ср. (във 2 знач.)
• Давам хляб в ръцете (на някого). 1. — Обучавам, научавам някого на занаят, работа.
2. Намирам или давам работа на някого.
Синоними: самун, франзела, пита, погача

хмел

хме`лът, хме`ла, само +ед., +м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др.
+прил. [[хме`лен]], хме`лна, хме`лно, +мн. хме`лни.
+прил. [[хме`лов]], хме`лова, хме`лово, +мн. хме`лови.

ход

хо`дът, хо`да, +мн. хо`дове, (два) хо`да, +м.
1. Само +ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход.
2. Само +ед. Начин на движение при ходене; походка.
3. Само +ед. Движение на механизъм, машина. Ход на часовниковата стрелка.
4. В шахмата, играта на карти и др. — всяко едно включване на играч. Неясен ход. Ти си на ход.
5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и др., който е разположен обикновено под земята. Ход в мина. Подземен ход.
6. Развитие на нещо, протичане на нещо. В хода на дискусията се появиха нови противоречия.
7. +Прен. Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел. Предполагам какъв ще е следващият му ход.
• Давам ход (на нещо). — Придвижвам служебно за вземане на решение.
Синоними: вървене, ходене, вървеж, течение, походка, развой, развитие, процес, действие, движение, раван, курс, път, орбита, напредване, напредък, инерция, замах, размах, обсег, обхват, канал, тръба, проход, обща насока, тенденция, придвижване, маневра, престрояване, работа, въртене, обръщение, насока, направление, средство, начин, способ, похват, хитрина, средство за прехрана, стъпка, мярка, крачка, поток

хол

хо`лът, хо`ла, +мн. хо`лове, (два) хо`ла, +м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна.
+прил. [[хо`лов]], хо`лова, хо`лово, +мн. хо`лови. Холова гарнитура.
Синоними: предверие, коридор, фоайе

хор

хо`рът, хо`ра, +мн. хо`рове, (два) хо`ра, +м.
1. Певчески колектив. Детски хор.
2. Вокална партия за много участници. Хор от опера.
+прил. [[хо`ров]], хо`рова, хо`рово, +мн. хо`рови. Хорово изпълнение. Хорова музика.
• В хор. — Едновременно, заедно.

храм

хра`мът, хра`ма, +мн. хра`мове, (два) хра`ма, +м.
1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма.
2. +Прен. Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там. Театърът е храм на изкуството.
+прил. [[хра`мов]], хра`мова, хра`мово, +мн. хра`мови (в 1 знач.).
Синоними: църква, обител, катедрала, светилище, олтар, светиня

хрип

хри`път, хри`па, +мн. хри`пове, (два) хри`па, +м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване.

хром

хро`ма, хро`мо, +мн. хро`ми, +прил. +Остар. Куц.

----

хро`мът, хро`ма, само +ед., +м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.
+прил. [[хро`мов]], хро`мова, хро`мово, +мн. хро`мови.
Синоними: куц, сакат, инвалид, недъгав, кьопав, тромав

хрян

хря`нът, хря`на, +мн. хря`нове, (два) хря`на, +м. Културно растение с дебел лют корен, използван като подправка.
+прил. [[хря`нов]], хря`нова, хря`ново, +мн. хря`нови.

хълм

хъ`лмът, хъ`лма, +мн. хъ`лмове, (два) хъ`лма, +м. Неголямо възвишение на земния релеф; рид, баир, тепе. Хълмът Света гора.
Синоними: хребет, рътлина, било, гребен, чукар, рид, бърдо, рило, възвишение, височина, баир, скала, връх, превал, могила, изкачване, нанагорнище, кота, планина

ценз

це`нзът, це`нза, +мн. це`нзове, (два) це`нза, +м.
1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Образователен ценз. Нямам ценз за тази работа.
2. Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права. Имуществен ценз.
Синоними: квалификация, пригодност, квалифициране

цент

це`нтът, це`нта, +мн. це`нтове, (два) це`нта, +м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена.

цер

це`рът, це`ра, +мн. це`рове, (два) це`ра, +м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина.
+прил. [[це`ров]], це`рова, це`рово, +мн. це`рови. Церова кория.

цех

це`хът, це`ха, +мн. це`хове, (два) це`ха, +м.
1. Отделение от фабрика или завод, където се извършва специализиран производствен процес. Ремонтен цех.
2. +ист. Професионално сдружение на занаятчии през феодализма.
+прил. [[це`хов]], це`хова, це`хово, +мн. це`хови. Цехов майстор.
Синоними: работилница, отдел, ателие, фабрика, завод

цинк

ци`нкът, ци`нка, само ед., м. Химически елемент — ковък метал със синкавобял цвят.
+прил. [[ци`нков]], ци`нкова, ци`нково, +мн. ци`нкови. Цинково корито. Цинков оксид.

цип

ци`път, ци`па, +мн. ци`пове, (два) ци`па, +м. Приспособление с два реда зъбци, които влизат едни в други и затварят чанти, дрехи и др.

цирк

ци`ркът, ци`рка, +мн. ци`ркове, (два) ци`рка, +м.
1. +ист. В древния Рим — открита сграда с арена за конни надбягвания, състезания, борба с диви зверове и др.
2. Вид театрално изкуство, включващо акробатика, жонглиране, клоунада, илюзионизъм, дресиране на животни и др.
3. Постройка, в която се представя такова изкуство.
4. Само +ед. Представление на такова изкуство.
5. +Прен. +Разг. Смешно зрелище, шумен или забавен епизод.
+прил. [[ци`рков]], ци`ркова, ци`рково, +мн. ци`ркови (във 2, 3 и 4 знач.). Цирково изкуство. Циркова площадка. Цирков спектакъл.

цол

цо`лът, цо`ла, +мн. цо`лове, (два) цо`ла, +м. Единица мярка за дължина, равна на 2,6 см, с която се измерва ширината на тръби, канели, муфи и др.
+прил. [[цо`лов]], цо`лова, цо`лово, +мн. цо`лови.

чам

ча`мът, ча`ма, +мн. ча`мове, (два) ча`ма, +м.
1. Иглолистно дърво.
2. Само +ед. Дървен материал от такива дървета.
+прил. [[ча`мов]], ча`мова, ча`мово, +мн. ча`мови.

чан

ча`нът, ча`на, +мн. ча`нове, (два) ча`на, +м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.

чар

ча`рът, ча`ра, +мн. ча`рове, (два) ча`ра, +м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката.
Синоними: прелест, хубост, красота, великолепие, очарователност, очарование, обаяние, омая, омайност, вълшебство, привлекателност, приветливост, чаровност, магия, романтика, омагьосване, интерес, пленителност

чарк

ча`ркът, ча`рка, +мн. ча`ркове, (два) ча`рка, +м.
1. +ист. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.
2. +Разг. +Пренебр. Обикн. +мн. Съставни елементи на механизъм; части. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата.

час

часъ`т, часа`, +мн. часове`, (два) ча`са, +м.
1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути. Чаках го цял час.
2. Само +ед. Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд. Сега е два часът след полунощ. Ще се върна в пет часа следобед.
3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия. Утре имам два часа математика.
4. Време, момент. В труден час. В късен час.
5. Време, предназначено за нещо. Приемен час.
• Час по час. — Много често.
• Дванадесети час. — Решителен момент.
• На добър час! — Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.
• На часа. — Веднага.
• Удари часът. — Настъпи решителният момент.
• Малките часове. — Времето след полунощ.
• Настъпи/удари последният час (на някого). — Дойде краят, предсмъртният момент.
Синоними: момент, миг, време

чат

междум_. 1._ За наподобяване на звук от удар на твърди предмети.
2. За наподобяване на звук от конски копита при движение.
3. За наподобяване на единичен изстрел от оръжие.

чвор

чво`рът, чво`ра, +мн. чво`рове, (два) чво`ра, +м. Основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп.
Синоними: чеп

чейндж

че`йнджът, че`йнджа, само +ед., +м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж.

чек

че`кът, че`ка, +мн. че`кове, (два) че`ка, +м.
1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.
2. Касова бележка за изразходена сума и закупени стоки.
+прил. [[че`ков]], че`кова, че`ково, +мн. че`кови. Чекова книжка.

чеп

че`път, че`па, +мн. че`пове, (два) че`па, +м.
1. Чвор.
2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
Синоними: чвор, втулка, запушалка, тапа, пробка, канела, клапан, кран, канелка, клечка, клин, колче, щифт, шплинт

чим

чи`мът, чи`ма, +мн. чи`мове, (два) чи`ма, +м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха чимовете на стадиона.

чин

чинъ`т, чина`, +мн. чи`нове и чинове`, (два) чи`на, +м. Училищна мебел – наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.

----

чинъ`т, чина`, +мн. чи`нове, (два) чи`на, +м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.
Синоними: място, положение, ранг, сан, степен, пост, длъжност, служба, първенство, старшинство, звание

чип

чи`па, чи`по, +мн. чи`пи, +прил. За нос – малък, с вирнат нагоре край.

----

чи`път, чи`па, +мн. чи`пове, (два) чи`па, +м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. +Спец. Компютърен елемент – полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип.

чипс

чи`псът, чи`пса, само +ед., +м. Тънко нарязани пържени картофи.

чифт

чи`фтът, чи`фта, +мн. чи`фтове, (два) чи`фта, +м.
1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки.
2. Двойка животни за работа или размножаване. Чифт гълъби.
3. Четно число, четен брой.
Синоними: двойка

член

чле`нът, чле`на, +мн. чле`нове, (два) чле`на, +м.
1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на семейство. Член на правителството. Член на партия.
2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение.
3. +Остар. Обикн. +мн. Крайник на тяло (на човек или животно).
4. Мъжки полов орган.
5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. Назначен съм на работа по член 68, временно.
6. +Спец. В граматиката – морфема, която означава определен, известен предмет. Определителен член. Кратък член. Член за женски род.
Синоними: орган, тяло, част, участник, съучастник, перо, статия, точка, клауза, параграф

чоп

чо`път, чо`па, +мн. чо`пове, (два) чо`па, +м. +Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп.

чук

+междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?

----

чу`кът и чукъ`т, чу`ка и чука`, +мн. чу`кове, (два) чу`ка, +м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — +Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.

чул

чу`лът, чу`ла, +мн. чу`лове, (два) чу`ла, +м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон.
• Хубавият кон и под скъсан чул си личи. — Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
Синоними: зебло, груб конопен плат, платно

шал

ша`лът, ша`ла, +мн. ша`лове, (два) ша`ла, +м. Голям квадратен или триъгълен или дълъг правоъгълен къс материя (плат, трико или плетиво), който служи за увиване на врата, за намятане на рамената или за забраждане. Копринен шал. Топъл шал.
+същ. +умал. [[ша`лче]], +мн. ша`лчета, +ср.
Синоними: горна дреха, наметка, шалче, кърпа

шанс

ша`нсът, ша`нса, +мн. ша`нсове, (два) ша`нса, +м.
1. Надежда, вероятност, възможност за успех. Ще пропуснете шанса си, ако не попълните фиш.
2. Щастие, късмет, сполука. Той рискува, защото има шанс.
Синоними: вероятност, изглед, надежда, сполука, щастие, късмет, случай, удобен случай, възможност

шап

ша`път, ша`па, само ед. м. Спец. Остро вирусно заболяване по добитъка, при което копитата се възпаляват и окапват.
+прил. [[ша`пен]], ша`пна, ша`пно, +мн. ша`пни. Шапна епидемия.

шарж

ша`ржът, ша`ржа, +мн. ша`ржове, (два) ша`ржа, +м. Леко карикатурно изображение с пресилено подчертаване на специфични черти на лицето или на характера (в рисунка, в актьорска игра или в художествено произведение). Изложба на шаржове. Сбирка от шаржове.

шарф

а`рфът, ша`рфа, +мн. ша`рфове, (два) ша`рфа, +м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф.

шах

ша`хът, ша`ха, +мн. ша`хове, +м. Монарх или владетел на област в някои източни страни.

----

ша`хът, ша`ха, +мн. ша`хове, (два) ша`ха, +м.
1. Само +ед. Шахмат.
2. Дървена или метална кутия с шахматни фигури, която, като се разтвори е разграфена като шахматна дъска. Вземам шаха от масата. Купувам си шах.
3. Ход в шахмата, с който непосредствено се заплашва противниковият цар.
• Държа в шах (някого). — Държа някого под напрежение, под свой контрол.

шахмат

+м., само +ед. Вид игра за двама, в която специални фигури се местят по определени правила върху разграфена дъска с редуващи се черни и бели квадрати.
+прил. [[шахма`тен]], шахма`тна, шахма`тно, +мн. шахма`тни. Шахматни фигури.

швепс

шве`псът, шве`пса, +мн. шве`псове, (два) шве`пса, +м. Вид газирано безалкохолно питие.

шев

ше`вът, ше`ва, +мн. ше`вове, (два) ше`ва, +м.
1. Само +ед. Шиене. Уча в курс по шев и кройка.
2. Място, където два плата се съединяват с конец. Ципът се зашива на края на шева от лявата страна на полата.
3. Начин на шиене; бод.
4. Място, където се съединяват черепните кости.
Синоними: тегел, спойка

шейх

ше`йхът, ше`йха, +мн. ше`йхове, +м.
1. Старейшина на арабско племе.
2. Религиозен мюсюлмански водач.

шип

ши`път, ши`па, +мн. ши`пове, (два) ши`па, +м.
1. Бодил на цвете. Розата има големи шипове.
2. Израстък върху кост. Шип на крака на петел. Шипове по гръбначния стълб.
3. Заострена издатина по предмет или връх на предмет. Гривна с шипове.
Синоними: бодил, трън, острие, остен, игла, зъб, федер, заострен край, клин, металически прът, кол, бодило

шиш

ши`шът, ши`ша, +мн. ши`шове, (два) ши`ша, +м.
1. Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо.
2. Голяма игла за плетене със същата форма. Дебели шишове.

шкаф

шка`фът, шка`фа, +мн. шка`фове, (два) шка`фа, +м. Затворена мебел с различни прегради за подреждане на дрехи, обувки, съдове и др. Кухненски шкаф. Шкаф за обувки.
+същ. +умал. [[шка`фче]], +мн. шка`фчета, +ср.

шланг

шла`гът, шла`нга, +мн. шла`нгове, (два) шла`нга, +м. Маркуч.

шлем

шле`мът, шле`ма, +мн. шле`мове, (два) шле`ма, +м.
1. +ист. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.
2. Специална шапка на летец, космонавт, танкист и др. за предпазване на главата, но и с друго предназначение.

шлеп

шле`път, шле`па, +мн. шле`пове, (два) шле`па, +м. Дълга плоска плаваща повърхност за превоз на товари, която се тегли от влекач.
Синоними: несамоходен кораб

шлюз

шлю`зът, шлю`за, +мн. шлю`зове, (два) шлю`за, +м.
1. Съоръжение за пропускане на плавателни съдове от по-високо на по-ниско равнище на водата през специални камери с врати.
2. Подвижна плоча върху стена на язовир и др., чрез която се регулира течението на водата.
Синоними: бент, яз, водозащитна преграда, портал

шнур

шну`рът, шну`ра, +мн. шну`рове, (два) шну`ра, +м.
1. Усукана дебела връв от коприна, памук, пластмаса и др., която служи за връзване, украса и др. Шнур на завеса.
2. Изолиран електрически проводник с две жиоли, който служи за включване на електрически уреди към мрежата; кабел. шнурът на печката се скъса.
Синоними: връв, въженце, канап, кант, гайтан, ширит

шок

шо`кът, шо`ка, +мн. шо`кове, (два) шо`ка, +м.
1. Рязко отпадане на организма, внезапна слабост, предизвикана от психическа или физическа болка. Изпадам в шок.
2. +Прен. Рязко отслабване на нещо, изпадане в недееспособност. Икономиката е в шок.
3. Прен. Жарг. Вид удар по главата с кокалчетата на ръката.
+прил. [[шо`ков]], шо`кова, шо`ково, +мн. шо`кови (в 1 и 2 знач.). Шокови цени.
• Шокова терапия. — +Спец.
1. Вид психиатрично лечение чрез пропускане на електрически ток през мозъка за кратко време.
2. В икономиката — рязко въвеждане на строги мерки за преустройване съобразно изискванията на пазарното стопанство.

шоп

шо`път, шо`па, +мн. шо`пи, +м. Българин, който произхожда от Западна България, в района около София, Перник, Самоков.

шпек

шпе`кът, шпе`ка, +мн. шпе`кове, (два) шпе`ка, +м. Вид сух салам с повече сланина.
+прил. [[шпе`ков]], шпе`кова, шпе`ково, +мн. шпе`кови.

шперц

шпе`рцът, шпе`рца, +мн. шпе`рцове, (два) шпе`рца, +м. Специална желязна пръчица, завита като кука в единия край, която служи за отваряне отключване на врати без ключ.

шпиц

прил. неизм. Заострен отпред; островръх. Шпиц обувки.

шприц

шпри`цът, шпри`ца, +мн. шпри`цове, (два) шпри`ца, +м.
1. Специален съд с прикрепени към него различни по форма на отвора наконечници за изстискване на тесто, крем и др. В различни фигурки.
2. Приспособление за напръскване на боя, лак и др. под.; пръскалка.
Синоними: пулверизатор, пистолет, спринцовка

шрифт

шри`фтът, шри`фта, +мн. шри`фтове, (два) шри`фта, +м. Начин на изобразяване, на изписване на печатни букви. Наклонен шрифт. Едър шрифт.

шрот

шро`тът, шро`та, +мн. шро`тове, (два) шро`та, +м. Отпадъчен продукт от слънчогледово семе при отцеждането на маслото, който служи за фураж.

шум

шумъ`т, шума`, +мн. шу`мове, (два) шу`ма, +м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. +Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. +Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. +Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
• Вдигам шум. 1. — Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
• Много шум за нищо. — Незаслужен интерес към нещо незначително.
Синоними: звук, тропот, глъч, гюрултия, олелия, врява, аларма, вик, крясък, смут, недоволство, брожение, ропот, мълва, слух, безредие, хаос, бъркотия, суматоха, кавга, караница, вълнение, сензация, глъчка, веселба, гуляй, дисонанс, дисониращ акорд, объркване, уплаха, възбуда, дандания, суетене, щуране, шетня, нервничене

щаб

ща`бът, ща`ба, +мн. ща`бове, (два) ща`ба, +м.
1. Управление на отделна войскова част — полк, дивизия и др. Щабът на трета армия.
2. +Прен. Сградата, както и екипът на такова управление.
3. Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници.
+прил. [[ща`бен]], ща`бна, ща`бно, +мн. ща`бни.
• Генерален щаб. — +Спец. Централен орган на върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.
Синоними: началство, управление, ръководство

щам

ща`мът, ща`ма, +мн. ща`мове, (два) ща`ма, +м. +Спец. В микробиологията — чиста култура микроорганизми, отделена от организма на заболяло животно, от човек и др., която се използва за приготвяне на серуми и ваксини.

щанд

ща`ндът, ща`нда, +мн. ща`ндове, +м.
1. Специална поставка, предназначена за излагане на стоки в магазин, при улична търговия, изложба и др.
2. Място в магазин за излагане и продаване на определен вид стоки. Щанд за обувки. Отивам на щанда за платове.
Синоними: сергия, барака, палатка, дюкянче

щат

ща`тът, ща`та, +мн. ща`тове, (два) ща`та, +м.
1. Определяне на длъжности, категории и размер на работната заплата за постоянния състав на служителите в учреждение.
2. Документ, който отразява това определяне.

----

ща`тът, ща`та, +мн. ща`ти, +м. Държавна териториална единица с определена степен на самоуправление в държави с федерално устройство. Живея в щата Ню Йорк. Съединени американски щати.
+прил. [[ща`тски]], ща`тска, ща`тско, +мн. ща`тски. Щатска полиция. Щатска управа.
Синоними: кадри, състав, численост

щик

щи`кът, щи`ка, +мн. щи`кове, (два) щи`ка, +м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка.
• Посрещам/посрещна на щик (предложение, решение). — Посрещам враждебно.

щир

щи`рът, щи`ра, само +ед., +м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места.

щит

щи`тът, щи`та, +мн. щи`тове, (два) щи`та, +м.
1. +ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
2. +Прен. Защита, закрила, преграда.
Синоними: броня, опора, защита, закрила, предпазно средство, егида, покровителство

щифт

щи`фтът, щи`фта, +мн. щи`фтове, (два) щи`фта, +м. Винт или гладка метална пръчица, която служи за неподвижно съединяване на части, за укрепване. Щифтове на щепсела.
Синоними: клечка, клин, колче, шплинт, чеп, запушалка, тапа, шпилка

щурм

щу`рмът, щу`рма, +мн. щу`рмове, (два) щу`рма, +м.
1. Решителна атака на крепост, позиции. Тръгвам на щурм.
2. +Прен. Натиск, удар на вятър, буря и др.
Синоними: пристъп, атака, нападение, устрем, взлом, втурване, спускане, стремително движение, нахлуване

щърк

щъ`ркът, щъ`рка, +мн. щъ`ркове, (два) щъ`рка, +м. +Диал. Щъркел.

яд

ядъ`т, яда`, +мн. я`дове, (два) я`да, +м.
1. Силно раздразнение, злоба, гняв. От яд удари силно по масата.
2. Обикн. +мн. Неприятности. Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи. • [[Изкарвам/изкарам]] или _изливам/излея си яда. Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен.
• Яд ме е._ — Ядосвам се, гневя се.

----

ядъ`т, яда`, +мн. я`дове, (два) я`да, +м. +Остар. Отрова.
Синоними: гняв, гневност, раздразнение, ярост, негодувание, негодуване, злоба, злост, ненавист, възмущение, дразнене, раздразване, разсърдване, ядосване, досада, проклетия, тормозене, тормоз

яз

я`зът, я`за, +мн. я`зове, (два) я`за, +м.
1. Преграда за отбиване на вода; бент.
2. Водата, събрала се при такава преграда; вир.
Синоними: бент, бараж, дига, насип, шлюз, водозащитна преграда

як

я`кът, я`ка, +мн. я`кове, (два) я`ка, +м. Голямо преживно животно с дълга черна козина и извити рога, обитаващо Централна Азия (Тибет).

----

я`ка, я`ко, +мн. я`ки, +прил.
1. +Разг. Силен, здрав. Як човек. Яко въже.
2. +Диал. Твърд, корав. Як хляб.
• Яка ми ду`ша. — +Разг. Очаква ме нещо много тежко или много неприятно.
Синоними: (прил.) корав, жилав, здрав, силен, снажен, солиден, крепък, твърд, (прил.) упорит, устойчив, издръжлив, (прил.) жизнен, във форма, (прил.) здраво закрепен, неподвижен, стабилен, траен, (прил.) нисък, набит, (прил.) непоклатим, (прил.) масивен, едър

ямб

я`мбът, я`мба, +мн. я`мбове, (два) я`мба, +м. +Спец. Двусрична стихотворна стъпка с ударение върху втората сричка.

ярд

я`рдът, я`рда, +мн. я`рдове, (два) я`рда, +м. Английска мярка за дължина, равна на 91,4 см.

амбициозност

+вж. [[амбицио`зен]]

вар

варта`, само +ед., +ж. Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което, след като се разтвори с вода, се употребява в строителството и за боядисване.
+прил. [[ва`рен]], ва`рна, ва`рно, +мн. ва`рни. Варна яма.
+прил. [[ва`ров]], ва`рова, ва`рово, +мн. ва`рови. Варов разтвор.
• Гасена вар. — Разтворена с вода вар като гъста бяла каша, която се употребява като основна съставка в някои строителни материали.

глъч

глъчта`, само +ед., +ж. Глъчка.
Синоними: глъчка, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, бърборене, брътвеж, бръщолевене, дрънкане, викове, голям шум

гной

гнойта`, само +ед., +ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной.

гръд

гръдта`, само +ед., +ж. Гърди (в 1 и 4 знач.).
+прил. [[гръ`ден]], гръ`дна, гръ`дно, +мн. гръ`дни. Гръдни болести.
• Гръден кош. — Предната част на тялото — кухина, оградена от ребрата, където се намират белите дробове и сърцето.
• Гръдна болест. — +Разг. Туберкулоза.
• Гръдна жаба. — +Разг. Стенокардия.

дипломатичност

+вж. [[дипломати`чен]]

дреб

дребта`, само +ед., +ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др.

жар

жарта`, само +ед., +ж. и [[жар]], жа`рът, жа`ра, само +ед., +м.
1. Обикн. +ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. +Прен. Само +м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. +Прен. Само +ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.
Синоними: жарава, пламък, жега, зной, топлина, горещина, пек, възторг, екстаз, плам, пламенност, полет, ентусиазъм, увлечение, енергия, преданост, привързаност, страст, пристрастеност, любов, разпаленост, разгорещеност, жаркост, живост, въодушевление, темперамент, ревност, устрем, вдъхновение, раздразнение, гняв, сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, страстност, бурност, усърдие, старание, стремеж

жлъч

жлъчта`, само +ед., +ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка.
Синоними: злъч, злоба, гняв, яд, омраза, ненавист, злорадство, завист, вражда, острота, злост, язвителност, сарказъм

злост

злостта`, само +ед., +ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост.
+прил. [[зло`стен]], зло`стна, зло`стно, +мн. зло`стни.
Синоними: злоба, завист, зложелателство, злина, жлъч, омраза, вражда, язвителност, лошавина, неприязненост, ненавист, злорадство, зла воля, злонамереност, неприязън, озлобение, раздразнение, горчилка, огорчение

злъч

злъчта`, само +ед., +ж. +Разг. Жлъч.
Синоними: жлъч, злоба, гняв, яд, омраза, ненавист, злорадство, завист, вражда, острота, злост, язвителност, сарказъм, отрова, злина

зоб

зобта`, само +ед., +ж. Зърно, зърнена храна за добитък.

кир

кирта`, само +ед., +ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.
Синоними: мръсотия, нечистотия, смет, боклук, изпражнения, кал

лейди

+ж., само +ед.
1. В Англия — жена на лорд.
2. В Англия — омъжена жена от висшето общество.
3. В обръщение към такава жена — госпожа. Заповядайте, лейди Браун!

лъст

лъстта`, само +ед., +ж.
1. Ласкателство.
2. Съблазън.
+прил. [[лъсти`в]], лъсти`ва, лъсти`во, +мн. лъсти`ви.

лютост

лютостта`, само +ед., +ж.
1. Качество на лют (в 1 знач.).
2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост.

мас

маста`, само +ед., +ж. Тлъстина, мазнина с животински произход (напр. от свиня, птица и под.). Гъша мас.
Синоними: мазило, крем, мехлем, смазка

мед

медъ`т, меда`, само +ед., +м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
+прил. [[ме`ден]], ме`дена, ме`дено, +мн. ме`дени.
• Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
• Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.

----

медта`, само +ед., +ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.
+прил. [[ме`ден]], ме`дна, ме`дно, +мн. ме`дни. Медна пара`.

младеж

+мн. младе`жи, +м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж.

----

младежта`, само ед., ж. Съвкупността от млади хора; младо поколение. Съвременна младеж.
+прил. [[младе`жки]], младе`жка, младе`жко, +мн. младе`жки. Младежка организация.
• Академична младеж. — Студентство.
Синоними: малък, юноша, млад човек, хлапак, малчуган, хлапе, ерген, младото поколение, млади хора, младежи

мощ

мощта`, само +ед., +ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.
Синоними: сила, крепкост, якост, твърдост, твърдина, здравина, жизненост, енергия, могъщество, влияние, надмощие, господство, авторитет, власт, владичество, импулс, движеща сила, стимул, величие, мощност, енергичност, производителност

немара

+ж., само +ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо.

неприязън

неприязънта`, само +ед., +ж. Недоброжелателно отношение към някого, враждебност, омраза. Изпитвам неприязън към приятелите му.
Синоними: недоброжелателство, враждебност, вражда, омраза, ненавист, злоба, озлобление, антипатия, лошо чувство, недружелюбност, зла воля, злост, злонамереност

оран

оранта`, само ед., ж.
1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран.
2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна в оранта.
Синоними: оране, обработване, браздене

плът

плътта`, само +ед., +ж. Тялото на човек или животно. Топла плът. Страдания на плътта.
• Давам плът и кръв (на нещо). — Осъществявам, създавам.
• Добивам плът и кръв. — Осъществявам се.
• Една плът и кръв сме. — Имаме общ произход.
• Плът от плътта и кръв от кръвта (съм). — Неделима, неразделна част; нещо близко.
• В/от плът и кръв. — Напълно реален, осезаем.
Синоними: тяло, меса

погибел

погибелта`, само +ед., +ж. Смърт, гибел.

пот

потта`, само +ед., +ж. Отделяна през порите на кожата солена безцветна течност.
• С пот на челото. — С голяма мъка.

поява

+мн. поя`ви, +ж. Появяване. Първа поява на сцената.
Синоними: появяване, появление, показ, изпъкване, излизане, налице, зараждане, пораждане, възникване

прах

прахта`, само +ед., +ж. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Заблуждавам.
Синоними: прахоляк, пушек, пушилка, пепел, пръст

прикя

+ж., само +ед. Невестински дар; чеиз, зестра.

продан

+ж., само +ед. Продаване, продажба. Стока за продан.
Синоними: продажба, прехвърляне, отчуждаване, отчуждение, стокообмен, стокооборот, обмен, търговия

пръст

пръстта, само +ед. +ж. Разкопана почва. Трябва ми пръст за цветята.

• Мирише на пръст. — Скоро ще умре.
Синоними: почва, земя, хумус, прах, пепел

пяна

+ж., само +ед. Маса с мехурчета, която се образува на повърхността на течност при кипене, газиране и др.
• С пяна на устата. — +Разг. Злобно.

рода

+ж., само +ед. +Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.
Синоними: род, роднинство, родство, роднини, родственици, семейство

ръж

ръжта, само +ед., +ж. Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.+прил. [[ръжен]], ръжена, ръжено, +мн. ръжени. Ръжен хляб.

сган

сганта, само +ед., +ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач.
Синоними: сбирщина, сбор, множество, паплач, тълпа, наплив, стечение, маса, пълчище, измет, утайка, боклук, отпадъци, простолюдие

сгур

сгурта, само +ед., +ж. Сгурия.

смрад

смрадта, само +ед., +ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад.

+прил. [[смрадлив]], смрадлива, смрадливо, +мн. смрадливи.
Синоними: зловонно, воня, миризма, батак, кал, тиня, блато, смет, нечистотия

сяра

+ж., само +ед. +Спец. Химически елемент — твърдо тяло с жълто-зелен цвят, което гори със син пламък и се използва в химията, медицината и др.

тара

Библейско тълкуване: Нахоров син и баща на Авраам, Нахор и Аран — Бит. 11:24-26. Местопребиванието му бе Ур Халдейски. При първата покана на Авраам, да се пресели в Обетованата земя, Тара и цялото му домородство го придружиха до Харан, в Месопотамия, (около 1922г. преди Р. Х. ) — Бит. 11:31,32. През същата година той умря в този град на двеста и пет годишна възраст. Св. Писание ясно казва, че Тара изпаднал в идолопоклонство, или че смесвал до едно време идолослужението с поклонението на истинния Бог — И. Н. 24:2,14, а някои смятат, че и Авраам сторил същото нещо, но че после Бог, като милостив към него, го убедил в суетата на идолослужението му, и че Авраам на свой ред вразумил отца си Тара.

твърд

твъ`рда, твъ`рдо, +мн. твъ`рди, +прил.
1. Който не променя формата и размера си. Твърдо вещество.
2. Който не се променя лесно при натиск; корав. Камъкът е твърд. Твърд хляб.
3. Който трудно се обработва. Мраморът е твърд.
4. +Прен. Който не се поддава на въздействия отвън; решителен, смел, непоколебим. Твърд човек. Твърди възгледи. Твърдо решение.
5. +Прен. Който е проява на непоколебимост, решителност, смелост. Твърд поглед. Твърда походка.
6. +Прен. Който не се променя често, който е сравнително устойчив; стабилен. Твърда заплата. Твърд курс на долара.
+нареч. [[твъ`рдо]].
+същ. [[твъ`рдост]], твърдостта`, +ж.
• Твърд електорат. — Постоянен, непроменлив електорат, който винаги гласува за своята партия или за своя политик.
• Твърда вода. — Варовита вода.

----

твърдта`, само +ед., +ж. Остар. Твърдина, крепост.
• Земна твърд. — Земя.
• Небесна твърд. — Небе.
Синоними: (прил.) затвърдял, корав, як, гранитен, (прил.) плътен, набит, солиден, стабилен, (прил.) устойчив, непоколебим, несломим, упорит, издръжлив, несъкрушим, постоянен, (прил.) смел, енергичен, решителен, твърдоглав, (прил.) суров, неумолим, безмилостен, груб, безчовечен, жесток, (прил.) безкомпромисен, непреклонен, неотстъпчив, (прил.) безстрашен, неустрашим, (прил.) верен, предан, лоялен, (прил.) здрав, крепък, (прил.) здраво закрепен, неподвижен, траен, (прил.) нееластичен, колосан, гъст, (прил.) сбит, стегнат, (прил.) настоятелен, настойчив, (прил.) коравосърдечен, нечувствителен, (прил.) непобедим, (прил.) непоклатим, сигурен, (прил.) неуморим, неизменен, неуязвим, (прил.) окончателен, потвърден, (прил.) отривист, отсечен, жив, оживен, ясно очертан, чист, (прил.) определен, установен, (прил.) прав, неотклонен, (прил.) категоричен, рязък, (прил.) решен, (прил.) уверен, (прил.) силен, мощен, (прил.) строг, (прил.) неприветлив, отблъскващ, (прил.) с висок дух

тел

те`лът, те`ла, +мн. те`лове, (два) те`ла, +м. и [[тел]], телта`, само ед., ж.
1. Само +ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел.
2. Само +м. Парче от такава нишка. Свързвам телове.
+прил. [[те`лен]], те`лена, те`лено, +мн. те`лени. Телена мрежа.
• Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.

тлен

тлента`, +ж., само +ед.
1. Тление, гниене, разлагане (на организъм, морал и др.).
2. Нещо напълно изгоряло. От къщата не е останало нищо, всичко е тлен.

тръст

тръстта`, само +ед., +ж. Разг. Тръстика.
+прил. [[тръ`стен]], тръ`стена, тръ`стено, +мн. тръ`стени.

----

тръ`стът, тръ`ста, +мн. тръ`стове, (два) тръ`ста, +м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.
Синоними: концерн, монопол, капиталистическа групировка, синдикат, обединение

урея

+ж., само +ед. +Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функции на бъбреците, при сърдечна недостатъчност и др.

шир

ширта`, само ед., +ж. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширине. Небесна шир.
Синоними: простор, ширина, широта, пространство, широко пространство, протежение, разстояние

абдоминален

+мед. Коремен, отнасящ се до корема.

абонаментен

+вж. [[абонаме`нт]]

абсолютен

абсолю`тна, абсолю`тно, +мн. абсолю`тни, +прил.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.
2. Пълен, неограничен; съвършен. Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.
+нареч. [[абсолю`тно]]. Абсолютно нищо не разбирам.
Синоними: положителен, истински, неоспорим, безспорен, установен, категоричен, определен, сигурен, точен, изричен, ясен, безусловен, обезателен, формален, повелителен, заповеден, заповеднически, рязък, неограничен, пълен, самовластен, тираничен, деспотичен, автократичен, върховен, независим, суверенен, решителен, окончателен, отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, безрезервен, цялостен, целокупен, самодържавен, съвършен, идеален, цял, безукорен, завършен, очевиден

абстрактен

абстра`ктна, абстра`ктно, +мн. абстра`ктни, +прил. Отвлечен, неконкретен. Абстрактно понятие. Абстрактно изкуство. Абстрактно мислене. Абстрактни разсъждения.
+същ. [[абстра`ктност]], абстрактността`, +ж.
Синоними: отвлечен, нереален, неконкретен, въображаем, имагинерен, фиктивен, измислен, идеалистичен, идеален, неосъществим, утопичен, несъществуващ, неприложим, невъзможен, откъснат, предполагаем, невидим, неосезаем, обособен, разнороден, умозрителен, спекулативен, идеен

абсурден

абсу`рдна, абсу`рдно, +мн. абсу`рдни, +прил. Който не съответства на общото разбиране; безсмислен, нелеп.
+същ. [[абсу`рдност]], абсурдността`, +ж.
Синоними: глупав, безсмислен, нелогичен, нелеп, невъзможен, парадоксален, смешен, безобразен, скандален, безполезен, безцелен, напразен, несъстоятелен, за смях

авангарден

+вж. [[аванга`рд]]

авантюристичен

+вж. [[авантюри`зъм]]
Синоними: склонен към приключения, смел, предприемчив, рискован, опасен

авиационен

+вж. [[авиа`ция]]

автентичен

автенти`чна, автенти`чно, +мн. автенти`чни, +прил. Който е основан на първоизточници; същински, достоверен.
+същ. [[автенти`чност]], автентичността`, +ж.
Синоними: истински, действителен, неподправен, достоверен, меродавен, оригинален, същ, същински, точен, верен, неиздаден, в ръкопис, естествен

автобусен

+вж. [[автобу`с]]

автокефален

автокефа`лна, автокефа`лно, +мн. автокефа`лни, +прил. +Спец. Който е с независима църковна власт.

автоматичен

автомати`чна, автомати`чно, +мн. автомати`чни, +прил.
1. Който действа като автомат или с помощта на автомат.
2. +Прен. Който се е автоматизирал; механичен, безсъзнателен.
+нареч. [[автомати`чно]].
+същ. [[автомати`чност]], автоматичността`, +ж. (във 2 знач.).
• Автоматична писалка. — Писалка с резервоар за мастило, което автоматично слиза към перото.
Синоними: механически, машинален, самодвижещ, самодействуващ, несъзнателен, неволен, безводен, инстинктивен, интуитивен, безсъзнателен, механичен, непреднамерен, неумишлен

автомобилен

+вж. [[автомоби`л]]

автономен

автоно`мна, автоно`мно, +мн. автоно`мни, +прил. Който има автономия.
+същ. [[автоно`мност]], автономността`, +ж.
Синоними: самостоятелен, самостоен, независим, свободен, самоуправителен

авторитарен

авторита`рна, авторита`рно, +мн. авторита`рни, +прил. Който се основава на безпрекословното подчинение. Авторитарно управление. Авторитарни методи.
+същ. [[авторита`рност]], авторитарността`, +ж.
Синоними: властнически, фашистки, диктаторски

авторитетен

авторите`тна, авторите`тно, +мн. авторите`тни, +прил.
1. Който има авторитет.
2. Който заслужава доверие. Авторитетно мнение. Авторитетен вид.
3. Който не допуска възражение. Авторитетен тон.
Синоними: тежък, важен, влиятелен, с тежест, уважаван, високопоставен, почитан, с престиж, наложил се, властен, мощен, силен, внушителен, наставнически, меродавен, компетентен, вещ, опитен, учен, заслужаващ доверие, добре обмислен, убедителен

агентурен

+вж. [[агенту`ра]]

агитационен

+вж. [[агита`ция]]
Синоними: пропаганден, разяснителен

агломерационен

+вж. [[агломера`ция]]

аграрен

агра`рна, агра`рно, +мн. агра`рни, +прил. Който се отнася до земеделието, до селското стопанство. Аграрна политика. Аграрна реформа. Аграрна страна.
Синоними: земеделски, землен, селски

агрегатен

+вж. [[агрега`т]]

агресивен

агреси`вна, агреси`вно, +мн. агреси`вни, +прил.
1. Който се отнася до агресия. Агресивна политика.
2. +Разг. Враждебен, нападателен. Ставам агресивен. Агресивен тон. Агресивно поведение.
+същ. [[агреси`вност]], агресивността`, +ж.
Синоними: нападателен, завоевателен, поробителски, империалистически, експанзивен, офанзивен, налитащ, настъпателен, дързък, смел, предизвикателен, настървен, свадлив, враждебен, жесток, свиреп, грубиянски, побойнически, нахакан, нахален, самоуверен, самоизтъкващ се

адекватен

адеква`тна, адеква`тно, +мн. адеква`тни, +прил. Който напълно съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.
Синоними: еднакъв, тъждествен, равнозначен, съразмерен, съответен, съответствуващ, корелативен, отговарящ, подходящ, приравнен, съвпадащ, симетричен

административен

+вж. [[администра`ция]]
Синоними: управителен, ръководен

адресен

+вж. [[адре`с]]

ажурен

+вж. [[ажу`р]]

азбучен

а`збучна, а`збучно, +мн. а`збучни, +прил.
1. Който се отнася до азбука. Азбучен ред.
2. +Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. Азбучна истина. Азбучно правило.

азотен

+вж. [[азо`т]]

академичен

академи`чна, академи`чно, +мн. академи`чни, +прил.
1. Академически.
2. Който се придържа към установилата се традиция в университетите; строго научен, образцов, съвършен. Академични принципи. Академична реч. Академичен тон.
Синоними: академически, научен, строго научен, теоретичен, книжовен, просветен, класически

акварелен

+вж. [[акваре`л]]

акредитационен

+вж. [[акредита`ция]]

акредитивен

+вж. [[акредити`в]]

активен

акти`вна, акти`вно, +мн. акти`вни, +прил.
1. Който е деен, енергичен; жив, пъргав. Вземам активно участие.
2. Който действа и е в развитие; ефикасен. Активен процес.
+същ. [[акти`вност]], активността`, +ж.
Синоними: деен, деятелен, действен, пъргав, бърз, подвижен, жив, трескав, енергичен, експедитивен, интензивен, работлив, ревностен, прилежен, усърден, предприемчив, боен, войнствен, борчески, нападателен, чевръст, оживен, динамичен, силен

актуален

актуа`лна, актуа`лно, +мн. актуа`лни, +прил. Който е много важен, значителен в сегашния момент; съвременен, навременен.
+същ. [[актуа`лност]], актуалността`, +ж. Въпросът е с изключителна актуалност.
Синоними: нов, настоящ, навременен, съвременен, модерен, предстоящ, неотлагателен, належащ, наложителен, насъщен, насъщ, действителен, злободневен, текущ, злоба на деня, животрептящ, важен, съществен

акумулаторен

+вж. [[акумула`тор]]

акуратен

акура`тна, акура`тно, +мн. акура`тни, +прил. Който е грижлив, точен, старателен, изпълнителен.
+същ. [[акура`тност]], акуратността`, +ж.
Синоними: старателен, прилежен, усърден, грижлив, уреден, внимателен, осторожен, взискателен, изправен, изпълнителен, точен, прецизен, редовен, придирчив, педант, формалист, сериозен, напрегнат, съсредоточен, спретнат, стегнат, прибран, подреден, щателен, правилен, същински, истински, верен, стриктен, тесен, ограничен

акустичен

+мед. Онасящ се до звука, слухов (нерв).

акутен

+мед. Остър, кратък, внезапно започващ, непродължителен (за болест).

акцентен

+вж. [[акце`нт]]

акцидентен

+мед. Случаен, второстепенен, несъществен.
Синоними: случаен, неочакван, ненадеен, внезапен, инцидентен

акцизен

+вж. [[акци`з]]

акционерен

+вж. [[акционе`р]]

алвеоларен

+мед. вж. алвеолен

алгебричен

+вж. [[а`лгебра]]

алегоричен

+вж. [[алего`рия]]
Синоними: символичен, фигуративен, иносказателен, двусмислен

алергичен

+вж. [[але`ргия]]

алкохолен

+вж. [[алкохо`л]]

алогичен

алоги`чна, алоги`чно, +мн. алоги`чни, +прил. Който е лишен от логика; нелогичен, безсмислен, объркан.
+същ. [[алоги`чност]], алогичността`, +ж.
Синоними: нелогичен, безсмислен

алтернативен

+вж. [[алтернати`ва]]

алтруистичен

+вж. [[алтруи`зъм]]

алхимичен

+вж. [[алхи`мия]]

алчен

а`лчна, а`лчно, +мн. а`лчни, +прил.
1. Който е ненаситен за богатство, за имане.
2. +Прен. Който е жаден за удоволствия и наслади.
+същ. [[а`лчност]], алчността`, +ж.
Синоними: жаден, лаком, гладен, ненаситен, неутолим, користолюбив, егоист, ламя, стръвен, хищен, скъпернически, стиснат, свидлив, сребролюбив

амбалажен

+вж. [[амбала`ж]]

амбивалентен

-тна, -тно, мн. -тни, +прил. +Книж. Двойнствен, двузначен, противоречив.
И тримата [писатели] сякаш са се наговорили да „фотографират“ това, което е без някакъв дори намек за „романтична игра“, за амбивалентно отношение. АБВ, 1989, бр. 27, 4.
+вж. [[амбивалентност]]

амбициозен

амбицио`зна, амбицио`зно, +мн. амбицио`зни, +прил. Който е изпълнен с амбиция.
+същ. [[амбицио`зност]], амбициозността`, +ж.
Синоними: упорит, пристрастен, твърд, предприемчив, честолюбив, самолюбив, славолюбив

амбулантен

амбула`нтна, амбула`нтно, +мн. амбула`нтни, +прил. Който се движи, пътува; подвижен.
• Амбулантен търговец. — Търговец на дребни стоки, който пътува и продава или продава на открито и на различни места.

амбулаторен

+вж. [[амбулато`рия]]

амонячен

+вж. [[амоня`к]]

аморален

амора`лна, амора`лно, +мн. амора`лни, +прил. Който е лишен от морал; безнравствен, неморален.
+същ. [[амора`лност]], аморалността`, +ж.
Синоними: неморален, безнравствен, безсрамен, безчестен, покварен, порочен, извратен, развратен, деморализиран, безпътен, разпуснат, циничен, порнографен

амортизационен

+вж. [[амортиза`ция]]

аморфен

амо`рфна, амо`рфно, +мн. амо`рфни, +прил.
1. Който е безформен.
2. +Спец. В химията — който няма кристален строеж.
+същ. [[амо`рфност]], аморфността`, +ж.
Синоними: безформен, неоформен, неправилен, смачкан, сплескан, сплеснат, обезформен, нестроен

амфитеатрален

+вж. [[амфитеа`тър]]

анаболен

+мед. Свързан с или стимулиращ анаболизма.

анаеробен

+мед. 1. Живеещ, активен или случващ се само в отсъствието на свободен кислород, напр. анаеробни бактерии, анаеробно дишане, анаеробна инфекция.
2. Свързан с или предизвикан от анаероби.

аналитичен

аналити`чна, аналити`чно, +мн. аналити`чни, +прил.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
• Аналитична геометрия. — +Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
• Аналитичен език. — +Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Аналитична химия. — +Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.
Синоними: подробен, изчерпателен, обстоен, обстоятелствен, пълен, всестранен, детайлен, обширен, прецизен, точен, щателен

аналогичен

аналоги`чна, аналоги`чно, +мн. аналоги`чни, +прил. Който е сходен, подобен.
Синоними: подобен, сходен, еднакъв, идентичен, еднообразен, равен, еднороден, точен, такъв, същ, същински, буквален, текстуален, сроден, тъждествен, съответен, приличен, близък, приблизителен, подходящ

анархистичен

анархисти`чна, анархисти`чно, +мн. анархисти`чни, +прил. Който се отнася до анархист или до анархизъм.

анархичен

+вж. [[ана`рхия]]

анатомичен

+вж. [[анато`мия]]

анахроничен

+вж. [[анахрони`зъм]]

анекдотичен

+вж. [[анекдо`т]]

анемичен

анеми`чна, анеми`чно, +мн. анеми`чни, +прил.
1. Който се отнася до анемия.
2. +Прен. Слаб, безжизнен, блед.
+същ. [[анеми`чност]], анемичността`, +ж.
Синоними: малокръвен, безкръвен, слаб, безжизнен, болен, болнав, посърнал, изтощен, блед, пребледнял, прежълтял, изпит

анимационен

+вж. [[анима`ция]]

анимистичен

+вж. [[аними`зъм]]

анкетен

+вж. [[анке`та]]

аномален

+вж. [[анома`лия]]

анонимен

анони`мна, анони`мно, +мн. анони`мни, +прил.
1. Който е без името на автора; неподписан. Анонимно писмо.
2. Който е скрит под лъжливо име. Анонимен конкурс.
+същ. [[анони`мност]], анонимността`, +ж.
Синоними: безименен, таен, скрит, неизвестен, невидим

анормален

анорма`лна, анорма`лно, +мн. анорма`лни, +прил. Неестествен, неправилен; ненормален.
+същ. [[анорма`лност]], анормалността`, +ж.
Синоними: ненормален, неправилен, изключителен, необикновен, нередовен, патологичен, патогенен, неестествен, извратен, чуден, странен, необичаен, противоестествен

антагонистичен

+вж. [[антагони`зъм]]
Синоними: непримирим, враждебен, противоречив, съпернически, вражески, неприятелски, противен, противодействуващ

антикварен

+вж. [[антиква`р]]

антипатичен

антипати`чна, антипати`чно, +мн. антипати`чни, +прил. Който предизвиква антипатия; неприятен, противен.
Синоними: неприятен, противен, отвратителен, отблъскващ, омразен, досаден, ненавистен, гнусен, гаден

антисептичен

+мед. Обеззаразяващ, унищожаващ микроорганизмите.
Синоними: дезинфекционен, противозаразен, обеззаразителен

антитоксичен

+вж. [[антитокси`ни]]

античен

анти`чна, анти`чно, +мн. анти`чни, +прил.
1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.
2. Древен, класически.
+същ. [[анти`чност]], античността`, +ж.
Синоними: древен, старинен, архаичен, старовремски, стар, анахроничен, класически

антонимен

+вж. [[антони`м]]

антрацитен

+вж. [[антраци`т]]

антропологичен

+вж. [[антрополо`гия]]

апатичен

апати`чна, апати`чно, +мн. апати`чни, +прил. Който е обхванат от апатия; безразличен, равнодушен.
+същ. [[апати`чност]], апатичността`, +ж.
Синоними: равнодушен, безчувствен, безстрастен, хладен, студен, флегматичен, безразличен, бездушен, неотзивчив, безучастен, незаинтересован, нехаен, индиферентен, отпуснат, вял, безжизнен, инертен, празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, сънлив, бездеен

апелативен

апелати`вна, апелати`вно, +мн. апелати`вни, +прил. Апелационен.
• Апелативен съд. — Съд от втора инстанция.

апелационен

апелацио`нна, апелацио`нно, +мн. апелацио`нни, +прил. Който се отнася до апелация.

апетитен

апети`тна, апети`тно, +мн. апети`тни, +прил. Който възбужда апетита; вкусен, съблазнителен.
Синоними: вкусен, пикантен, възбудителен, съблазнителен

апокалиптичен

+вж. [[апокали`псис]]

апокрифен

+вж. [[апокри`ф]]

аполитичен

аполити`чна, аполити`чно, +мн. аполити`чни, +прил. Който е безразличен към въпросите на текущата политика и се държи настрана от нея.
+същ. [[аполити`чност]], аполитичността`, +ж.
Синоними: безразличен

апоплектичен

+вж. [[апопле`ксия]]

апостериорен

Който е добит чрез опита, който почива върху опита.
Синоними: индуктивен

апретурен

+вж. [[апрету`ра]]

априорен

априо`рна, априо`рно, +мн. априо`рни, +прил. Който предхожда опита и практиката, не е основан на научни факти.

аптечен

+вж. [[апте`ка]]

арбитражен

арбитражна, арбитражно, мн. арбитражни. Арбитражна комисия.

аренден

+вж. [[аре`нда]]

ариергарден

+вж. [[ариерга`рд]]

аристократичен

аристократи`чна, аристократи`чно, +мн. аристократи`чни, +прил. Който е свойствен на аристократ. Аристократични маниери.
+същ. [[аристократи`чност]], аристократичността`, +ж.
Синоними: благороден, джентълменски, високомерен, надут, надменен, възвишен, знатен

аритметичен

+вж. [[аритме`тика]]

арматурен

+вж. [[армату`ра]]

арогантен

арога`нтна, арога`нтно, +мн. арога`нтни, +прил. Който е безочлив, дързък и груб.
+нареч. [[арога`нтно]].
+същ. [[арога`нтност]], арогантността`, +ж.
Синоними: нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл, презрителен, подигравателен, рязък, пренебрежителен, нехаен, безцеремонен, самомнителен, надут, снобски, самонадеян

ароматен

+вж. [[арома`т]]
Синоними: благовонен, благоуханен, приятен

ароматичен

аромати`чна, аромати`чно, +мн. аромати`чни, +прил. В който има аромат.
Синоними: ароматен, благовонен, благоуханен, приятен

артикулационен

+вж. [[артикула`ция]]

артистичен

+вж. [[арти`ст]]

архаичен

архаи`чна, архаи`чно, +мн. архаи`чни, +прил.
1. Древен, старинен.
2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен.
+същ. [[архаи`чност]], архаичността`, +ж.
Синоними: стар, старинен, остарял, старовремски, отдавнашен, отживял, древен, античен, анахроничен, предпотопен

архивен

+вж. [[архи`в]]

архитектурен

+вж. [[архитекту`ра]]

асансьорен

+вж. [[асансьо`р]]

асептичен

+вж. [[асе`птика]]

асиметричен

асиметри`чна, асиметри`чно, +мн. асиметри`чни, +прил. Който е лишен от симетрия.
+същ. [[асиметри`чност]], асиметричността`, +ж.
Синоними: несъразмерен, неправилен, диспропорционален, несиметричен

асимилационен

+вж. [[асимила`ция]]

асинхронен

асинхро`нна, асинхро`нно, +мн. асинхро`нни, +прил. Който е лишен от синхрония; неедновременен.
+същ. [[асинхро`ния]], +ж.
• Асинхронен електродвигател. — +Спец. Електродвигател за променлив ток с обороти, изменящи се в зависимост от натоварването.
Синоними: несинхроничен, несинхронизиран, несъвпадащ по време, асинхронизиран

аскетичен

+вж. [[аскети`зъм]]
Синоними: отшелнически, монашески, самотен

асоциален

1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото.
3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви.

асоциативен

асоциати`вна, асоциати`вно, +мн. асоциати`вни, +прил. Който се отнася до асоциация (в 1 знач.). Асоциативна връзка.

астматичен

+вж. [[а`стма]]

астрален

астра`лна, астра`лно, +мн. астра`лни, +прил. Звезден. Астрален знак.

астрономичен

астрономи`чна, астрономи`чно, +мн. астрономи`чни, +прил.
1. Който се отнася до астрономия.
2. +Прен. Извънредно, необикновено голям. Астрономични цени.

атавистичен

+вж. [[атави`зъм]]

атеистичен

+вж. [[атеи`зъм]]

атестационен

+вж. [[атеста`ция]]

атлетичен

атлети`чна, атлети`чно, +мн. атлети`чни, +прил. Който е характерен за атлет (във 2 знач.).

атмосферен

+вж. [[атмосфе`ра]]

атомен

+вж. [[а`том]]

атрактивен

атракти`вна, атракти`вно, +мн. атракти`вни, +прил. Привлекателен, примамлив.

атракционен

+вж. [[атра`кция]]

атрибутивен

+вж. [[атрибу`т]]

аудио-визуален

а`удио-визуа`лна, а`удио-визуа`лно, +мн. а`удио-визуа`лни, +прил. Който е предназначен за слушане (чрез магнетофонни записи) и гледане (чрез кино- или видеофилми). Аудио-визуални средства за обучение по чужд език.

афирмативен

Утвърдителен, потвърждаващ.
Синоними: утвърдителен, потвърдителен, одобрителен

афористичен

+вж. [[афори`зъм]]
Синоними: нравоучителен, моралистичен

бавен

ба`вна, ба`вно, +мн. ба`вни, +прил.
1. Който действа или се извършва с неголяма скорост.
2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.
+нареч. [[ба`вно]]. Вървя бавно.
+прил. +умал. [[ба`вничък]], ба`вничка, ба`вничко, +мн. ба`внички.
Синоними: муден, тежък, ленив, мързелив, нехаен, бездеен, пипкав, туткав, флегматичен, мъчноподвижен, тежка гемия, тежка кирия, продължителен, дълъг, дълготраен, дълговременен, влачещ се, забавен, затънтен, маловажен, незначителен, инертен, загнил, в застой, вял, провлачен, безинтересен, замрял, слаб, скучен, неблагодарен

багажен

+вж. [[бага`ж]]

багрилен

багри`лна, багри`лно, +мн. багри`лни, +прил. Който багри, който е предназначен да багри. Багрилни вещества. Багрилен цех.

базален

+мед. Разположен в основата, отнасящ се до основата.

базисен

ба`зисна, ба`зисно, +мн. ба`зисни, +прил. Който се отнася до база (в 1 знач.); основен. Базисно изследване. Базисни данни.

бактериален

+вж. [[бакте`рия]]

бактерициден

+мед. Причиняващ смърт на бактериите.

баладичен

+вж. [[бала`да]]

бален

+вж. [[бал]]

балетен

+вж. [[бале`т]]

балистичен

+вж. [[бали`стика]]

банален

бана`лна, бана`лно, +мн. бана`лни, +прил. Който е лишен от оригиналност; изтъркан, досаден, безинтересен.
+същ. [[бана`лност]], баналността`, +мн. бана`лности, +ж.
Синоними: прост, вулгарен, тривиален, простонароден, обикновен, старомоден, изтъркан, просташки, дребен, незначителен, отегчителен, досаден, плосък, безинтересен, блудкав, скучен, вял, безсъдържателен, шаблонен, неубедителен, всекидневен, прозаичен, делничен, сух

бандажен

+вж. [[банда`ж]]

бандеролен

+вж. [[бандеро`л]]

банкетен

+вж. [[банке`т]]

банкнотен

+вж. [[банкно`та]]

барабанен

+вж. [[бараба`н]]

баражен

+вж. [[бара`ж]]

бариерен

+вж. [[барие`ра]]

барикаден

+вж. [[барика`да]]

бартерен

+вж. [[ба`ртер]]

барутен

+вж. [[бару`т]]

бархетен

+вж. [[ба`рхет]]

баскетболен

+вж. [[ба`скетбол]]

баснословен

басносло`вна, басносло`вно, +мн. басносло`вни, +прил. Необичайно голям, изключителен. Баснословни богатства.
Синоними: пословичен, легендарен, приказен, удивителен, митически, неимоверен, лъжлив, измислен, фиктивен, въображаем, невероятен, фалшив, фантастичен, химерен, недопустим, недействителен, неосъществим

батален

бата`лна, бата`лно, +мн. бата`лни, +прил. +Спец. За произведение на литературата и изкуството — който изобразява, описва военни боеве, битки. Батална живопис. Батални сцени.

батальонен

+вж. [[батальо`н]]

бдителен

бди`телна, бди`телно, +мн. бди`телни, +прил. Който е с изострено внимание, зорък.
+същ. [[бди`телност]], бдителността`, +ж.
Синоними: внимателен, предпазлив, съобразителен, зорък, буден, съсредоточен, безсънен, бодърствуващ, незаспиващ, наблюдателен, бдящ

беден

бе`дна, бе`дно, +мн. бе`дни, +прил.
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък. Беден човек. Бедна държава.
2. +Прен. Оскъден, недостатъчен. Бедна природа. Бедно въображение.
3. +Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък. Бедната котка, колко е отслабнала!
+прил. +умал. [[бе`дничък]], бе`дничка, бе`дничко, +мн. бе`днички.
+нареч. [[бе`дно]]. Живеем бедно.
+същ. [[бе`дност]], бедността`, +ж. Живеем в бедност.
+същ. _беднота`, ж]]. Навсякъде беднота.
Синоними: безимотен, бедняк, сиромах, бездомен, просяк, в неволя, изпаднал, нуждаещ се, притеснен, несъстоятелен, гол и бос, оголял, гол като пушка, гол като тояга, окъсан, дрипав, оскъден, лишен, недостатъчен, ограничен, малък, окаян, нещастен, злощастен, злочест, клет, клетник, окаяник, изоставен, клеветен, набедяван, наклеветяван, хулен, охулван, бедняшки, сиромашки, скромен, горък, безпаричен, без пари, гол, слаб, неплодороден, прост, непретенциозен, тесен, сбутан, жалък

безапелационен

безапелацио`нна, безапелацио`нно, +мн. безапелацио`нни, +прил. Който не допуска, не търпи възражения; категоричен. Безапелационен тон.
+нареч. [[безапелацио`нно]]. Заявявам безапелационно. Побеждавам безапелационно.
+същ. [[безапелацио`нност]], безапелационността`, +ж.
Синоними: недопускащ възражение, положителен, решителен

безбожен

безбо`жна, безбо`жно, +мн. безбо`жни, +прил. Който е безсъвестен, нечестен; недопустим. Безбожен лъжец. Безбожни цени.
+нареч. [[безбо`жно]]. Безбожно скъпо.
Синоними: възмутителен, позорен, срамен, скандален, безобразен, нечуван, нерелигиозен, невярващ, безверен

безвъзвратен

безвъзвра`тна, безвъзвра`тно, +мн. безвъзвра`тни, +прил. Който не може да се върне, не може да се предотврати. Безвъзвратна загуба.
+нареч. [[безвъзвра`тно]]. Изчезна безвъзвратно.
+същ. [[безвъзвра`тност]], безвъзвратността`, +ж.
Синоними: окончателен, неотменим, неповратим, решителен, категоричен, неизбежен, наложителен, предопределен, съдбоносен, фатален, непредотвратим, несъбираем, непоправим, незаменим, невъзвратим, неотменен

безвъзмезден

безвъзме`здна, безвъзме`здно, +мн. безвъзме`здни, +прил. Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща. Безвъзмезден труд.
+нареч. [[безвъзмездно]]. Помагам безвъзмездно. Давам безвъзмездно.
Синоними: безплатен, безпаричен, даром, гратис, безкористен, безрезервен, доброволен

безгласен

безгла`сна, безгла`сно, +мн. безгла`сни, +прил.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. +Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност.
+нареч. [[безгла`сно]] (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.
Синоними: безмълвен, ням, мълчалив, тих, беззвучен, глух, безсловесен, безшумен, замлъкнал

безграничен

безграни`чна, безграни`чно, +мн. безграни`чни, +прил.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост.
+нареч. [[безграни`чно]] (във 2 знач.). Безгранично предан.
Синоними: неограничен, безпределен, безбрежен, безмерен, неизмерим, безкраен, необятен, безконечен, бездънен, грамаден, обширен, извънмерен, голям, изключителен, огромен, необхватен, просторен, чрезмерен, преувеличен, извънреден, нескончаем, вечен, изобилен, щедър, несметен, в неограничен брой, без ограничение

безгрешен

безгре`шна, безгре`шно, +мн. безгре`шни, +прил. Който няма грехове или не допуска грешки. Няма безгрешни хора.
Синоними: безпогрешен, непогрешим, точен, верен, сигурен, правдив, изправен, непорочен, чист, невинен, праведен, свят, като светец

безгрижен

безгри`жна, безгри`жно, +мн. безгри`жни, +прил. Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи. Безгрижен човек. Безгрижно детство.
+нареч. [[безгри`жно]]. Усмихвам се безгрижно.
+същ. [[безгри`жие]], +ср. Твоето безгрижие ме удивлява.
Синоними: охолен, волен, нехаен, небрежен, немарлив, празен, суетен, детински, наивен, равнодушен, апатичен, безучастен, ленив, незаинтересуван, весел, доволен, щастлив, самодоволен, лекомислен, несериозен, пет пари не дава, безразсъден, вироглав, необуздан, необмислен, неразумен, дързък, неблагоразумен, добродушен, приветлив, общителен, игрив, сърдечен, жив, оживен, жизнерадостен

безгръбначен

безгръбна`чна, безгръбна`чно, +мн. безгръбна`чни, +прил.
1. +Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
2. +Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
Синоними: коленопреклонен, угодлив, сервилен, низък, подъл, безхарактерен, мекотелен

бездарен

безда`рна, безда`рно, +мн. безда`рни, +прил. Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. Бездарен поет. Бездарно произведение.
+същ. [[безда`рност]], бездарността`, +ж. Бездарността е много пробивна.
Синоними: неспособен, некадърен, несръчен, непохватен, тъп, глупав, посредствен, негодник, нескопосан, неправилен, безсмислен

бездиханен

бездиха`нна, бездиха`нно, +мн. бездиха`нни, +прил. +Спец. В поезията и литературата — който не диша; безжизнен, мъртъв.
+същ. [[бездиха`нност]], бездиханността`, +ж.
Синоними: мъртъв, безчувствен, безжизнен

бездушен

безду`шна, безду`шно, +мн. безду`шни, +прил.
1. Който не проявява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен. Бездушно отношение.
2. Който е лишен от живо чувство, от яркост. Бездушна игра на актьорите.
+нареч. [[безду`шно]]. Гледам бездушно чуждата трагедия. Усмихвам се бездушно.
Синоними: мъртъв, безчувствен, безжалостен, безсърдечен, безжизнен, безучастен, равнодушен, хладен, студен, апатичен, безразличен, неотзивчив, вял, безстрастен, отпуснат, инертен

бездънен

бездъ`нна, бездъ`нно, +мн. бездъ`нни, +прил.
1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен. Бездънна пропаст.
2. +Ирон. Който поглъща или побира голямо количество. Бездънно гърло.
Синоними: дълбок, безкраен, безмерен, неизмерим, безграничен, необхватен

беззаветен

беззаве`тна, беззаве`тно, +мн. беззаве`тни, +прил. Всеотдаен, самоотвержен. Беззаветна любов.
+нареч. [[беззаве`тно]].
Синоними: безкористен, всеотдаен, самоотвержен, безрезервен, предан

беззвучен

беззву`чна, беззву`чно, +мн. беззву`чни, +прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
+същ. [[беззву`чност]], беззвучността`, +ж.
• Беззвучна съгласна. — +Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
Синоними: безмълвен, безгласен, ням, мълчалив, безсловесен, тих, спокоен, глух, безизразен, без резонанс

безизразен

бези`зразна, бези`зразно, +мн. бези`зразни, +прил. Който нищо не изразява, който няма израз. Безизразни очи.
+същ. [[бези`зразност]], безизразността`, +ж.
Синоними: беззвучен, без резонанс, глух, безразличен, равнодушен, безучастен

безкомпромисен

безкомпро`мисна, безкомпро`мисно, +мн. безкомпро`мисни, +прил. Който не прави, не допуска и не е свързан с компромиси. Безкомпромисен човек. Безкомпромисно решение.
+нареч. [[безкомпро`мисно]].
+същ. [[безкомпро`мисност]], безкомпромисността`, +ж.
Синоними: праволинеен, принципиален, непреклонен, несклоняем, неотстъпчив, упорит, твърд

безконечен

безконе`чна, безконе`чно, +мн. безконе`чни, +прил. Безкраен (в 1 и 2 знач.). Безконечно пространство. Безконечни мъки. Безконечни разговори.
+нареч. [[безконе`чно]].
Синоними: безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, нескончаем, вечен, неизменен

безконтролен

безконтро`лна, безконтро`лно, +мн. безконтро`лни, +прил. Който не се контролира или не може да се подложи на контрол. Безконтролно движение.
+нареч. [[безконтро`лно]]. Действам безконтролно.
Синоними: безнадзорен, безотговорен, неотговорен, своеволен, безнаказан, безчинен, безреден, беззаконен, незаконен

безкористен

безко`ристна, безко`ристно, +мн. безко`ристни, +прил. Който е лишен от корист. Безкористна помощ.
+нареч. [[безко`ристно]]. Нищо не върши безкористно.
+същ. [[безко`ристност]], безкористността`, +ж. Отличава се с безкористност.
Синоними: безвъзмезден, честен, предан, съвестен, скрупулен, правдив, добродетелен, безплатен, доброволен, самоотвержен, себеотрицателен, самопожертвувателен

безличен

безли`чна, безли`чно, +мн. безли`чни, +прил. Който е лишен от индивидуалност, своеобразие, от характерни черти и особености. Безлично същество. Безличен език и стил.
+същ. [[безли`чие]], +ср.
Синоними: неопределен, обезличен, безлик, незначителен, нищожен, дребен, никакъв, мъчноопределим, невзрачен

безлюден

безлю`дна, безлю`дно, +мн. безлю`дни, +прил. Който е без хора или е слабо населен. Безлюдна улица.
+същ. [[безлю`дност]], безлюдността`, +ж.
Синоними: необитаем, ненаселен, пустинен, пуст, обезлюден, изоставен, без хора, недостъпен, непроходим, див, девствен, необитаван, запустял, занемарен, разрушен

безмерен

безме`рна, безме`рно, +мн. безме`рни, +прил. Който е много голям; огромен. Безмерна радост.
+нареч. [[безме`рно]]. Безмерно щастлив.
Синоними: неизмерим, голям, чрезмерен, необхватен, необятен, огромен, обширен, несъизмерим, безкраен, безконечен, безбрежен, безграничен, безпределен, грамаден, просторен, неограничен, нескончаем, вечен, несметен

безметежен

безмете`жна, безмете`жно, +мн. безмете`жни, +прил. Обикн. в литературата и поезията — тих, спокоен, несмущаван от нищо. Безметежно детство.
+нареч. [[безмете`жно.]] Живея безметежно.
+същ. [[безмете`жност]], безметежността`, +ж.
Синоними: безбурен, тих, спокоен, несмущаван, необезпокояван, без особени събития

безмилостен

безми`лостна, безми`лостно, +мн. безми`лостни, +прил. Който не проявява милост или който се извършва без милост и компромиси; жесток. Безмилостен човек. Безмилостна борба.
+нареч. [[безми`лостно]]. Бия безмилостно.
Синоними: безсърдечен, немилостив, безжалостен, безчовечен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, брутален, злобен, злостен, непримирим, ожесточен, неотстъпчив, непреклонен, строг, убийствен, унищожителен, безскрупулен

безмитен

безми`тна, безми`тно, +мн. безми`тни, +прил. Който е освободен от мито. Безмитен внос. Безмитна търговия.

безмълвен

безмъ`лвна, безмъ`лвно, +мн. безмъ`лвни, +прил. [[1]]. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. Той лежи безмълвен. Безмълвна планина.
2. +Прен. Безропотен, покорен.
+нареч. [[безмъ`лвно]]. Гледам безмълвно.
+същ. [[безмъ`лвие]], +ср. (в 1 знач.).
Синоними: безгласен, ням, мълчалив, безсловесен, тих, спокоен, беззвучен, глух, безшумен, замлъкнал

безнадежден

безнаде`ждна, безнаде`ждно, +мн. безнаде`ждни, +прил.
1. Който не дава надежда за подобрение. Безнадеждно положение.
2. Който изразява отсъствие на надежда. Безнадежден плач.
+същ. [[безнаде`ждност]], безнадеждността`, +ж.
Синоними: обезсърчителен, отчаян, отчайващ, ненадежден, обезкуражителен, безутешен, тревожен, безизходен, изгубен, загубен, безвъзвратен, невъзвратим, изпуснат, изтърван, тъжен, мрачен, изоставен, самотен, неутешим, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен

безобиден

безоби`дна, безоби`дно, +мн. безоби`дни, +прил. Който не причинява обида или вреда. Безобидна шега.
Синоними: незлобив, невинен, добър, чистосърдечен, детински, наивен, глупав, безвреден, безопасен, простодушен, безхитростен, простичък

безобразен

безобра`зна, безобра`зно, +мн. безобра`зни, +прил.
1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.
2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. Безобразно поведение.
Синоними: безформен, неправилен, нестроен, недодялан, грозен, уродлив, на нищо не прилича, отвратителен, безсрамен, безочлив, възмутителен, нахален, нереден, позорен, срамен, скандален, безбожен, нечуван, безчестен, проклет, ужасен, дяволски, абсурден, невъзможен, увреждащ морално, принизяващ, вулгарен, безнравствен

безогледен

безогле`дна, безогле`дно, +мн. безогле`дни, +прил. Който не подбира средства, за да постигне целта си. Безогледен човек.
+нареч. [[безогле`дно]]. Действам безогледно.
Синоними: необмислен, несъобразителен, безрезервен, урбулешки, краен, безскрупулен, безсъвестен, жесток, безмилостен

безответен

безотве`тна, безотве`тно, +мн. безотве`тни, +прил. Който не дава или не получава отговор. Стоя безответен.
Синоними: безмълвен, мълчалив, ням, глух, неотзивчив

безотговорен

безотгово`рна, безотгово`рно, +мн. безотгово`рни, +прил. Който не проявява отговорност. Безотговорно поведение.
+нареч. [[безотгово`рно]]. Говоря безотговорно.
+същ. [[безотгово`рност]], безотговорността`, +ж. Проявявам безотговорност.
Синоними: неотговорен, безнаказан, безчинен, безконтролен, своеволен, разпасал си пояса, безреден, невменяем, несъзнателен, безсъзнателен, незаконен, беззаконен, безпричинен, неоправдан, произволен, изменчив, непостоянен, капризен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен, негоден за нищо, некадърен, презрян, необуздан, вироглав, инат, нетактичен, несериозен, съмнителен, не съвсем честен

безпардонен

безпардо`нна, безпардо`нно, +мн. безпардо`нни, +прил. Който е крайно безцеремонен.
+нареч. [[безпардо`нно]].
+същ. [[безпардо`нност]], безпардонността`, +ж.

безперспективен

безперспекти`вна, безперспекти`вно, +мн. безперспекти`вни, +прил. Който е лишен от перспективи, от изгледи за добро бъдеще. Безперспективна работа.
+същ. [[безперспекти`вност]], безперспективността`, +ж. Безперспективността на заниманията ме отчайва.
Синоними: унил, потиснат, в мрачно настроение, мрачен

безплатен

безпла`тна, безпла`тно, +мн. безпла`тни, +прил. За който не се плаща. Безплатно образование.
+нареч. [[безпла`тно.]] Помагам му безплатно.
Синоними: безвъзмезден, безкористен, доброволен, свободен

безплоден

безпло`дна, безпло`дно, +мн. безпло`дни, +прил.
1. Който не дава плод. Безплодно дръвче.
2. +Прен. Напразен, безрезултатен, безуспешен. Безплодни опити.
+същ. [[безпло`дност]], безплодността`, +ж. Творческа безплодност.
Синоними: ялов, неплодоносен, неплодороден, пуст, пустинен, безводен, сух, оскъден, празен, напразен, напуст, безуспешен, безрезултатен, безполезен, безсмислен, безпредметен, неефикасен, несполучлив, слаб, неоснователен, невлизащ в работа, неплодотворен, неуспешен, неуспял, изсъхнал

безплътен

безплъ`тна, безплъ`тно, +мн. безплъ`тни, +прил. Който няма тяло, плът; нематериален. Безплътни сенки.
+същ. [[безплъ`тност]], безплътността`, +ж.
Синоними: безтелесен, кух, празен, невеществен, нематериален, духовен

безпогрешен

безпогре`шна, безпогре`шно, +мн. безпогре`шни, +прил. Който не съдържа или не допуска грешки. Безпогрешен усет.
+нареч. [[безпогре`шно]]. Ориентирам се безпогрешно.
+същ. [[безпогре`шност]], безпогрешността`, +ж.
Синоними: безгрешен, непогрешим, изправен, точен, сигурен, верен, непорочен, солиден, благоразумен, сериозен

безподобен

безподо`бна, безподо`бно, +мн. безподо`бни, +прил.
1. Който няма подобен на себе си; единствен. Той е безподобен в тая роля.
2. +Пренебр. Изключителен, извънредно голям. Безподобно нахалство.
Синоними: особен, несравним, един, единствен, оригинален, сам, различен, безпримерен, небивал, невиждан, нечуван, неподражаем, рядък, неокачествим, непристоен, недостоен, срамен, скандален, нямащ равен на себе си, безпрецедентен

безпощаден

безпоща`дна, безпоща`дно, +мн. безпоща`дни, +прил. Който не проявява пощада; жесток, безжалостен. Безпощадна критика.
+нареч. [[безпоща`дно]]. Бия безпощадно.
+същ. [[безпоща`дност]], безпощадността`, +ж.
Синоними: безмилостен, безжалостен, безчовечен, коравосърдечен, безсърдечен, жесток, жестокосърдечен, свиреп, зверски, варварски, суров, немилостив, садист, кръвожаден, остър, сатиричен, саркастичен

безпрекословен

безпрекосло`вна, безпрекосло`вно, +мн. безпрекосло`вни, +прил. Който не допуска възражение. Безпрекословно подчинение.
+нареч. [[безпрекосло`вно]]. Подчинявам се безпрекословно.
+същ. [[безпрекосло`вност]], безпрекословността`, +ж.
Синоними: категоричен, безусловен, абсолютен, повелителен, ултимативен, рязък, безпротиворечив, неоспорим, безропотен, покорен, смирен

безпрецедентен

безпрецеде`нтна, безпрецеде`нтно, +мн. безпрецеде`нтни, +прил. Който няма прецедент, небивал друг път. Безпрецедентен случай.
Синоними: безпримерен, безподобен, особен, пръв, единствен, небивал, невиждан, нечуван, рядък, неокачествим, несравним, изключителен, нямащ равен на себе си

безпризорен

безпризо`рна, безпризо`рно, +мн. безпризо`рни, +прил. За когото не се полагат грижи; бездомен. Безпризорни деца.
Синоними: безнадзорен, бездомен, уличник, изоставен, напуснат

безпримерен

безпри`мерна, безпри`мерно, +мн. безпри`мерни, +прил. Който няма равен на себе си; изключителен. Безпримерен героизъм.
Синоними: безподобен, особен, пръв, единствен, небивал, невиждан, нечуван, рядък, неокачествим, несравним, изключителен, безпрецедентен

безпринципен

безпри`нципна, безпри`нципно, +мн. безпри`нципни, +прил. Който не следва никакви принципи. Безпринципна политика.
+същ. [[безпри`нципност]], безпринципността`, +ж.
Синоними: безидеен, непоследователен, непостоянен, нелогичен, безхарактерен, променлив, своенравен, безреден, хаотичен, безпътен, объркан, безосновен, безначален, никакъв, безскрупулен, безсъвестен, безсрамен

безпристрастен

безпристра`стна, безпристра`стно, +мн. безпристра`стни, +прил. Който не проявява или не изразява пристрастие. Безпристрастен съдия.
+нареч. [[безпристра`стно]]. Ръководя безпристрастно.
+същ. [[безпристра`стие]], +ср. Проявявам безпристрастие.
+същ. [[безпристра`стност]], безпристрастността`, +ж.
Синоними: безучастен, неутрален, обективен, непредубеден, незаинтересуван, апатичен, независим, справедлив, прав, правосъден, хладен, прям, искрен, правдив, разсъдлив, разсъдъчен, критичен

безпътен

безпъ`тна, безпъ`тно, +мн. безпъ`тни, +прил. Неморален, разпуснат. Безпътна жена. Водя безпътен живот.
Синоними: безчинен, разпуснат, разюздан, необуздан, непокорен, развратен, разпътен, покварен, разгулен, неморален, безнравствен, непристоен, неприличен, безпринципен, безначален, невъздържан

безработен

безрабо`тна, безрабо`тно, +мн. безрабо`тни, +прил. Който е лишен от работа. Безработни специалисти.

----

безрабо`тният, безрабо`тния, +мн. безрабо`тни, +м. Лице, което е лишено от работа. Има хиляди безработни.
Синоними: незает, без работа, бездеен

безразборен

безразбо`рна, безразбо`рно, +мн. безразбо`рни, +прил. В който няма ред, система; хаотичен. Безразборни удари.
+нареч. [[безразбо`рно]]. Хвърлям безразборно.
Синоними: безреден, разхвърлян, разпръснат, объркан, безсистемен, хаотичен, разбъркан, неправилен, неопределен, неясен, всеобхващащ, цялостен, всестранен, повсеместен, групов, общ

безразличен

безразли`чна, безразли`чно, +мн. безразли`чни, +прил. Който не проявява или не изразява интерес; равнодушен. Той е безразличен към нея.
+нареч. [[безразли`чно.]] Всичко ми е безразлично.
+същ. [[безразли`чие]], +ср. Отнасям се с безразличие.
Синоними: безучастен, хладен, апатичен, индиферентен, равнодушен, студен, пасивен, бездушен, безчувствен, неутрален, безгрижен, чужд, безинтересен, вял, безстрастен, аполитичен, безизразен, коравосърдечен, небрежен, нехаен, неотзивчив, несъзнаващ, отпуснат, незаинтересован, спокоен, суров, безсърдечен, упоен, сънлив, замаян

безразсъден

безразсъ`дна, безразсъ`дно, +мн. безразсъ`дни, +прил. Който е лишен от здрав разум; неблагоразумен. Безразсъдна постъпка.
+същ. [[безразсъ`дност]], безразсъдността`, +ж. Смел до безразсъдност.
Синоними: необмислен, неразумен, безумен, лекомислен, неразсъден, несмислен, неблагоразумен, безсмислен, нелеп, нелогичен, повърхностен, непоследователен, прибързан, глупав, детински, дързък, смел, непредпазлив, обезумял, вироглав, щурав, необуздан, безгрижен, нехаен, неуместен, решителен, стремителен

безреден

безре`дна, безре`дно, +мн. безре`дни, +прил. Който е без ред; безразборен. Безредни изстрели.
+нареч. [[безре`дно]]. Книгите са нахвърляни безредно навсякъде из стаята.
Синоними: разхвърлян, разбъркан, безразборен, разпръснат, безсистемен, объркан, неправилен, неопределен, неясен, хаотичен, недисциплиниран, забъркан, оплетен, шумен, буен, лудешки, възбуден, неспокоен

безропотен

безро`потна, безро`потно, +мн. безро`потни, +прил. Който не роптае или който се извършва без ропот; поко`рен. Безропотен труд.
+нареч. [[безро`потно]]. Подчинявам се безропотно.
Синоними: смирен, покорен, послушен, кротък, хрисим, овчедушен, търпелив, примирен

безсилен

безси`лна, безси`лно, +мн. безси`лни, +прил.
1. Който няма сили или не изразява сила. Безсилни са думите да изразят моята скръб.
2. Който е лишен от възможност да се справи, да се удовлетвори. Безсилна злоба. Тя е безсилна да се справи с дъщеря си.
+същ. [[безси`лие]], +ср. Чувствам своето безсилие.
Синоними: слаб, немощен, изтощен, отпаднал, без сили, изнурен, изнемощял, неспособен, безпомощен, беззащитен, недъгав, отпуснат, инертен

безскрупулен

безскру`пулна, безскру`пулно, +мн. безскру`пулни, +прил. Който няма скрупули; безсъвестен, безогледен. Безскрупулен човек.
+нареч. [[безскру`пулно]]. Лъжа безскрупулно.
+същ. [[безскру`пулност]], безскрупулността`, +ж.
Синоними: безсъвестен, продажен, безчестен, подкупен, безогледен, без задръжки, не се спира пред нищо, безпринципен, безсрамен, интелигентен, умен, бърз, находчив, остроумен, хитър, нахакан, ненадежден, несигурен, непостоянен, убийствен, унищожителен, безжалостен, безмилостен, изкусен, непочтен, нечестен, задкулисен

безславен

безсла`вна, безсла`вно, +мн. безсла`вни, +прил. Позорен, жалък, безуспешен. Безславен край.
Синоними: незнаен, непознат, неизвестен, тих, скромен, незначителен, второстепенен, нищожен, пропаднал, провален, безуспешен, жалък, позорен, недостоен

безсловесен

безслове`сна, безслове`сно, +мн. безслове`сни, +прил.
1. Който е лишен от способността да говори. Безсловесна твар.
2. Мълчалив, тих; безропотен. Безсловесна покорност.
Синоними: безмълвен, мълчалив, безгласен, беззвучен, ням

безсмъртен

безсмъ`ртна, безсмъ`ртно, +мн. безсмъ`ртни, +прил.
1. Който не умира, съществува вечно. Природата е безсмъртна.
2. +Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим. Безсмъртен подвиг.
+същ. [[безсмъ`ртие]], +ср.
+същ. [[безсмъ`ртност]], безсмъртността`, +ж.
Синоними: вечен, траен, всевечен, постоянен, продължителен, нетленен, незабравим, незаличим, незагиващ, неувяхващ

безспирен

безспи`рна, безспи`рно, +мн. безспи`рни, +прил. Който не спира, не престава. Безспирен дъжд.
+нареч. [[безспи`рно]]. Цял ден валя безспирно.
Синоними: непрестанен, непрекъснат, продължителен, постоянен, дълъг, дълговременен, траен, нескончаем, неспирен, непресекващ, денонощен, непресеклив, вечен, безкраен, безконечен, перманентен, неизменен, последователен

безспорен

безспо`рна, безспо`рно, +мн. безспо`рни, +прил. Несъмнен, съвършено очевиден. Безспорен успех.
+нареч. [[безспо`рно]].
Синоними: несъмнен, неоспорим, неопровержим, установен, безсъмнен, положителен, недвусмислен, категоричен, очевиден, сигурен, истински, явен, необорим, доказан, действителен, верен, надежден, доверен, изпитан

безсрамен

безсра`мна, безсра`мно, +мн. безсра`мни, +прил. Който е лишен от срам. Безсрамно поведение.
+нареч. [[безсра`мно]]. Лъжа безсрамно.
+същ. [[безсра`мие]], +ср.
Синоними: безочлив, нахален, нагъл, дързък, нескромен, няма срама, без срама, дебелоок, неприличен, непристоен, безсъвестен, безнравствен, срамотен, извън пътя, покварен, развратен, развален, неморален, циничен, порнографен, натрапчив, безскрупулен, безпринципен, гаден, гнусен, подъл, безчестен, долен, самоуверен, самонадеян

безсрочен

безсро`чна, безсро`чно, +мн. безсро`чни, +прил. Който няма определен срок. Безсрочен договор.
+нареч. [[безсро`чно]].
Синоними: неопределен, дълготраен, продължителен, траен, неограничен

безстрастен

безстра`стна, безстра`стно, +мн. безстра`стни, +прил. Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен. Безстрастен наблюдател. Безстрастен глас.
+нареч. [[безстра`стно]]. Гледам безстрастно.
+същ. [[безстра`стие]], +ср.
Синоними: равнодушен, безучастен, апатичен, незаинтересуван, безразличен, индиферентен, безгрижен, нехаен, студен, хладен, безчувствен, безжизнен, флегматичен, вял, бездушен, невъзмутим, отпуснат, неемоционален, спокоен, отмерен, хладнокръвен, трезв

безстрашен

безстра`шна, безстра`шно, +мн. безстра`шни, +прил. Който е лишен от страх; смел, храбър. Безстрашен човек. Безстрашна борба.
+нареч. [[безстра`шно]]. Държи се безстрашно.
+същ. [[безстра`шие]], +ср.
Синоними: безстрашлив, смел, решителен, неустрашим, самоотвержен, дързък, сърцат, героичен, юначен, мъжествен, храбър, доблестен, войнствен, безбоязнен, себеотрицателен, без страх, непоколебим, твърд

безсъзнателен

безсъзна`телна, безсъзна`телно, +мн. безсъзна`телни, +прил. Който не се контролира от съзнанието; неволен.
Синоними: несъзнателен, неволен, машинален, инстинктивен, автоматичен, нежелан, случаен, безчувствен

безсънен

безсъ`нна, безсъ`нно, +мн. безсъ`нни, +прил. Който е прекаран, без да се спи. Безсънна нощ.
Синоними: буден, бодърствуващ, незаспиващ, бдителен

безсърдечен

безсърде`чна, безсърде`чно, +мн. безсърде`чни, +прил. Който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. Безсърдечен човек. С безсърдечен глас.
+същ. [[безсърде`чие]], +ср.
+същ. [[безсърде`чност]], безсърдечността`, +ж.
Синоними: безмилостен, немилостив, безжалостен, безчовечен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, хладен, безразличен

безукорен

безу`корна, безу`корно, +мн. безу`корни, +прил. Който не предизвиква укор; безупречен. Безукорно поведение.
Синоними: безупречен, безукоризнен, изряден, редовен, точен, прилежен, примерен, акуратен, съвестен, честен, почтен, неопетнен, отличен, съвършен, възхитителен, невинен, идеален, цял, пълен, безусловен, абсолютен, завършен

безумен

безу`мна, безу`мно, +мн. безу`мни, +прил.
1. Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. Крещи като безумен. Безумен поглед.
2. Крайно безразсъден. Безумно намерение. Безумна война.
3. +Прен. Който е твърде краен в своята проява. Безумна страст. Безумна омраза.
Синоними: безразсъден, необмислен, нелеп, безсмислен, луд, обезумял, побъркан, подлудял, смахнат, идиотизиран, лудешки, налудничав, необуздан, див, бесен, неистов, френетичен

безупречен

безу`пречна, безу`пречно, +мн. безу`пречни, +прил. Който не може да предизвика упрек. Безупречна чистота. Безупречна репутация.
+нареч. [[безу`пречно]]. Работя безупречно.
+същ. [[безу`пречност]], безупречността`, +ж.
Синоними: безукорен, безукоризнен, изряден, редовен, точен, прилежен, примерен, акуратен, съвестен, честен, почтен, неопетнен, невинен, отличен, съвършен, възхитителен, превъзходен

безусловен

безусло`вна, безусло`вно, +мн. безусло`вни, +прил.
1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия. Безусловна капитулация.
2. Пълен, абсолютен. Безусловна победа. Безусловно подчинение.
+нареч. [[безусло`вно]].
Синоними: категоричен, абсолютен, пълен, недвусмислен, безрезервен, задължителен, неотменен, обезателен, наложителен, повелителен, императивен, неограничен, решителен, окончателен, необусловен, вроден, естествен, спонтанен, инстинктивен, съвършен, идеален, цял, безукорен, точен, завършен

безучастен

безуча`стна, безуча`стно, +мн. безуча`стни, +прил. Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство. Гледа безучастна.
+нареч. [[безуча`стно]]. Слушам безучастно.
+същ. [[безуча`стие]], +ср. Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.
Синоними: равнодушен, безразличен, индиферентен, студен, несмутим, невъзмутим, спокоен, непоколебим, безчувствен, пасивен, безпричастен, незаинтересуван, дезинтересиран, неутрален, безизразен, незаинтересован, коравосърдечен, небрежен, нехаен, обективен, безпристрастен, хладен, бездеен, инертен, празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, апатичен, хладнокръвен, надут, надменен

безхарактерен

безхара`ктерна, безхара`ктерно, +мн. безхара`ктерни, +прил. Който е със слаб характер и лесно се поддава на чуждо влияние. Безхарактерен човек.
Синоними: слабохарактерен, безводен, безволев, мекушав, повърхностен, непостоянен, непоследователен, променлив, своенравен, своеобразен, страхлив, низък, подъл

безхитростен

безхи`тростна, безхи`тростно, +мн. безхи`тростни, +прил.
1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен. Безхитростна душа.
2. Който няма големи претенции; прост, искрен. Безхитростно произведение.
+същ. [[безхи`тростност]], безхитростността`, +ж.
Синоними: простодушен, безобиден, наивен, простичък, незлоблив

безцветен

безцве`тна, безцве`тно, +мн. безцве`тни, +прил.
1. Който няма цвят или е загубил цвета си. Безцветна течност.
2. +Прен. Който с нищо не е забележителен и не прави впечатление; неизразителен. Безцветно същество.
Синоними: неоцветен, необагрен, обезцветен, блед, мътен, сив, тъмен, безвкусен, блудкав, безинтересен, неинтересен, безсъдържателен, плосък, неизразителен, вял, блудкаво сантиментален, безжизнен, мрачен, скучен, еднообразен

безценен

безце`нна, безце`нно, +мн. безце`нни, +прил.
1. Много ценен, много скъп. Безценно богатство.
2. +Прен. Който има много положителни качества или е много нужен. Безценен помощник. Безценна услуга.
Синоними: скъп, рядък, особен, неоценим, скъпоценен, ценен, многоценен, незабележим, недоловим, незначителен

безцеремонен

безцеремо`нна, безцеремо`нно, +мн. безцеремо`нни, +прил. Който е извън допустимите граници на вежливост и приличие. Безцеремонно отношение. Безцеремонен смях.
+нареч. [[безцеремо`нно]]. Прекъсвам го безцеремонно.
+същ. [[безцеремо`нност]], безцеремонността`, +ж. Отличавам се с безцеремонност.
Синоними: високомерен, надменен, арогантен, дързък, безочлив, пренебрежителен, нехаен, рязък, отвесен, стръмен, грубичък, открит, откровен

безчестен

безче`стна, безче`стно, +мн. безче`стни, +прил. Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтеност. Спечели по безчестен начин.
+същ. [[безче`стие]], +ср.
Синоними: (гл.) безсъвестен, нечестен, непочтен, продажен, подкупен, подъл, вероломен, низък, долен, коварен, позорен, срамен, компрометиращ, опозорителен, (гл.) гаден, гнусен, безсрамен, (гл.) злодейски, (гл.) безобразен, (гл.) покварен, развратен, корумпиран

безчетен

безче`тна, безче`тно, +мн. безче`тни, +прил. Безброен.
Синоними: безброен, неизброим, несметен, несчетен, многоброен, безчислен, неизчислим

безчовечен

безчове`чна, безчове`чно, +мн. безчове`чни, +прил. Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен. Безчовечна постъпка.
+същ. [[безчове`чие]], +ср. Прочут със своето безчовечие.
+същ. [[безчове`чност]], безчовечността`, +ж.
Синоними: безсърдечен, безмилостен, немилостив, безжалостен, безчувствен, неумолим, коравосърдечен, зъл, лош, жесток, садист, свиреп, безпощаден, озверен, зверски, кръвожаден, варварски, суров, груб, корав, брутален, нечовешки, нечовечен, нехуманен

безшумен

безшу`мна, безшу`мно, +мн. безшу`мни, +прил.
1. Който не издава шум; тих. Безшумен двигател.
2. +Прен. Незабележим, скромен. Безшумен подвиг.
+нареч. [[безшу`мно]]. Вървя безшумно. Върша си работата безшумно.
Синоними: беззвучен, безмълвен, тих, ням, глух, мълчалив, спокоен, замлъкнал, затихнал, смълчан, безгласен, мирен, неподвижен, застоял, сподавен, стихнал

белетристичен

+вж. [[белетри`стика]]

белилен

бели`лна, бели`лно, +мн. бели`лни, +прил. Който служи за избелване. Белилен препарат.

белодробен

белодро`бна, белодро`бно, +мн. белодро`бни, +прил. Който се отнася до белите дробове. Белодробно заболяване.

белтъчен

+вж. [[белтъ`к]]

бенефисен

+вж. [[бенефи`с]]

библиографичен

+вж. [[библиогра`фия]]

библиотечен

+вж. [[библиоте`ка]]

билатерален

+мед. Двустранен, от двете страни.

билетен

+вж. [[биле`т]]

билярден

+вж. [[биля`рд]]

биографичен

+вж. [[биогра`фия]]

биологичен

+вж. [[биоло`гия]]

бисексуален

бисексуа`лна, бисексуа`лно, +мн. бисексуа`лни, +прил. Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Той е бисексуален. Бисексуално поведение.
+същ. [[бисексуа`лност]], бисексуалността`, +ж.

бисерен

+вж. [[би`сер]]

благовонен

благово`нна, благово`нно, +мн. благо`вонни, +прил. Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.
+същ. [[благово`нност]], благовонността`, +ж.
Синоними: благоуханен, ароматен, ароматичен, миризлив, парфюмиран

благодарен

благода`рна, благода`рно, +мн. благода`рни, +прил.
1. Който чувства или изразява признателност. Аз съм ти изключително благодарен за всичко. С благодарен поглед.
2. Доволен, задоволен, удовлетворен. Благодарен съм и на това, което получавам.
3. Който може да донесе добри резултати; благодатен. Благодарна тема за разказ.
+същ. [[благода`рност]], благодарността`, +мн. благода`рности, +ж. (в 1 знач.). Изпитвам благодарност. В знак на благодарност. Приеми моите благодарности. Хиляди благодарности!
Синоними: признателен, доволен, задоволен, наситен, удовлетворен, сполучлив, резултатен, успешен, плодоносен

благодатен

+вж. [[благода`т]]
Синоними: плодороден, плодоносен, плодотворен, обилен, изобилен, богат

благополучен

благополу`чна, благополу`чно, +мн. благополу`чни, +прил. Успешен, сполучлив. Благополучен край.
+нареч. [[благополу`чно]]. Пристигнахме благополучно.
Синоними: сполучлив, благоприятен, успешен, резултатен, удачен, с добър край, щастлив, благоденствуващ, доволен, цветущ, честит

благоприличен

благоприли`чна, благоприли`чно, +мн. благоприли`чни, +прил. Който съответства на изискванията на приличието.
+същ. [[благоприли`чие]], +ср.
Синоними: приличен, благочинен, порядъчен, възпитан, благовъзпитан, пристоен, благопристоен, приет, строго морален, чист, честен, невинен, почтен

благоприятен

благоприя`тна, благоприя`тно, +мн. благоприя`тни, +прил. Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър. Благоприятни условия. Благоприятни отзиви.
+нареч. [[благоприя`тно]]. Това ще ти се отрази благоприятно.
Синоними: удобен, сгоден, навременен, уместен, подходящ, благоприятствуващ, благотворен, своевременен, полезен, изгоден, одобрителен, благосклонен, добър, благоразположен, предвещаващ добро, щастлив, светъл, хубав, ясен, обещаващ, с добри перспективи, блестящ

благоразумен

благоразу`мна, благоразу`мно, +мн. благоразу`мни, +прил. Който обмисля добре действията си и не взема прибързани решения; разумен, разсъдлив.
+същ. [[благоразу`мие]], +ср. Надявам се, че благоразумието ще надделее.
Синоними: разумен, предвидлив, съобразителен, досетлив, здравомислещ, мъдър, трезв, улегнал, зрял, внимателен, предпазлив, вежлив, деликатен, тактичен, грижлив, подробен, разсъдлив, сдържан, дискретен, умен, проницателен, препоръчителен, за препоръчване, целесъобразен, уместен, разсъждаващ, смислен, умерен, приемлив, поносим, търпим, основателен, солиден, сериозен, безпогрешен

благороден

благоро`дна, благоро`дно, +мн. благоро`дни, +прил.
1. Който има аристократически произход.
2. Високонравствен. Благороден човек. Благородни цели.
3. Който отразява изисканост, изтънченост, възвишеност. Благородна осанка.
+същ. [[благоро`дство]], +ср. (във 2 и 3 знач.).
Синоними: достоен, доблестен, почтен, честен, великодушен, добър, снизходителен, благ, състрадателен, милостив, възвишен, издигнат, възпитан, благовъзпитан, изтънчен, аристократичен, висок, знатен, любезен, вежлив, дружески, възвисен, чист, невинен, човечен, хуманен

благосклонен

благоскло`нна, благоскло`нно, +мн. благоскло`нни, +прил. Който проявява или изразява добро разположение, одобрение към някого или нещо.
+нареч. [[благоскло`нно]]. Гледам благосклонно на нея.
+същ. [[благоскло`нност]], благосклонността`, +ж.
Синоними: благоразположен, благоприятен, одобрителен, снизходителен, разположен, отзивчив, любезен, ласкав, радушен, приятен, съчувствуващ, състрадателен, доброжелателен, отстъпчив

благотворен

благотво`рна, благотво`рно, +мн. благотво`рни, +прил. Който оказва добро въздействие, който влияе добре. Благотворно влияние.
Синоними: благоприятен, спасителен, полезен, здрав, здравословен, услужлив, ефикасен

благотворителен

благотвори`телна, благотвори`телно, +мн. благотвори`телни, +прил. Който оказва материална, хуманитарна помощ на бедни и изпаднали в беда. Благотворителна организация.
+същ. [[благотвори`телност]], благотворителността`, +ж. Занимавам се с благотворителност.
Синоними: добродетелен, снизходителен, щедър, великодушен, добър, човеколюбив

блажен

бла`жна, бла`жно, +мн. бла`жни, +прил. +Диал. Мазен. Блажно ядене.

• Блажна боя. — Вид боя за боядисване на дървени, железни и други предмети, приготвена с безир.
Синоними: мазен, тлъст, маслен

блатен

+вж. [[бла`то]]

бледен

бле`дна, бле`дно, +мн. бле`дни, +прил.
1. За цвят на някои части от човешкото тяло — който е без естествена руменина. Бледно лице.
2. Който е слабо обагрен, не ярък. Бледна луна.
3. +Прен. Неясен, незначителен, неизразителен. Бледен спомен.
Синоними: блед, бледолик, избледнял, побелял, посърнал, безцветен, мътен, тъмен, повехнал, пребледнял, малокръвен, анемичен, изпит, обезцветен, пожълтял, прежълтял, жълт, мъртвешки, като на мъртвец, побледнял, неясен, смътен, слаб, мек, трептящ, трепкащ, неразположен, без настроение, пепеляв, сив, пръстен

ближен

бли`жният, бли`жния, +мн. бли`жни, +м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Почитай ближните си.
Синоними: близък

блуден

блу`дна, блу`дно, +мн. блу`дни, +прил. +Остар. Който живее в разврат; развратен, порочен.
• Блудният син се завръща. — Лице, което, след като се е скитало и водило разгулен живот, се завръща разкаяно.
Синоними: развратен, безпътен, покварен, разблуден, разпътен

богохулен

богоху`лна, богоху`лно, +мн. богоху`лни, +прил. Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи.

боеспособен

боеспосо`бна, боеспосо`бно, +мн. боеспосо`бни, +прил. +Спец. Който е годен, подготвен за бойни действия.
+същ. [[боеспосо`бност]], боеспособността`, +ж.

болен

бо`лна, бо`лно, +мн. бо`лни, +прил.
1. Който не е здрав, който страда от болест. Не съм добре, болен съм. Котката е болна, не иска да се храни. Тежко болен.
2. +Прен. Болезнен (във 2 знач.). Болно въображение. Болни амбиции.
Синоними: болнав, болник, болничав, страдащ, трескав, болезнен, неразположен, разстроен, слаб, посърнал, нездрав, бледен, не го бива, недъгав, изхабен, хилав, инвалид, неработоспособен, нетрудоспособен

болестен

+вж. [[бо`лест]]

болничен

+вж. [[бо`лница]]

бомбардировъчен

+вж. [[бомбардиро`вка]]

бомбастичен

бомбасти`чна, бомбасти`чно, +мн. бомбасти`чни, +прил. +Пренебр. За думи и изрази — който цели да произведе силен ефект. Бомбастично изказване.
Синоними: шумен, гръмък, ефектен, надут, високомерен, пресилен, празен, важен, натруфен, превзет

брачен

+вж. [[брак]]
Синоними: съпружески, сватбен, женитбен

бременен

бре`менна, бре`менно, +мн. бре`менни, +прил. За жена или женско животно — която носи плод в утробата си. Бременна жена. Те са бременни.

бригаден

+вж. [[брига`да]]

брикетен

+вж. [[брике`ти]]

брилянтен

бриля`нтна, бриля`нтно, +мн. бриля`нтни, +прил.
1. Който се отнася до брилянт 1 ; брилянтов.
2. +Прен. Великолепен, блестящ, изящен. Брилянтно изпълнение.
+нареч. [[бриля`нтно]].

броненосен

бронено`сна, бронено`сно, +мн. бронено`сни, +прил. Който е покрит с броня.

бронхиален

+вж. [[бро`нхи]]

броячен

+вж. [[броя`ч]]

брутален

брута`лна, брута`лно, +мн. брута`лни, +прил. Безогледен, груб. Брутален човек. Брутална постъпка.
+същ. [[брута`лност]], бруталността`, +ж.
Синоними: груб, суров, недодялан, дебелак, вулгарен, дързък, жесток, нечовечен, зверски, коравосърдечен, насилнически, безчовечен, свиреп, варварски, нечовешки, безмилостен, нехуманен

брутен

+вж. [[бру`то]]

буден

бу`дна, бу`дно, +мн. бу`дни, +прил.
1. Който не спи; който е прекаран без сън.
2. +Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен. Будно момче.
Синоними: събуден, интелигентен, любознателен, съзнателен, осъзнал се, бдителен, внимателен, съобразителен, пъргав, жив, нащрек, енергичен, деятелен, бодър, бърз, подвижен, разтропан, безсънен, бодърствуващ, незаспиващ, жизнен, наблюдателен, умен, схватлив

буквален

буква`лна, буква`лно, +мн. буква`лни, +прил. Който е дословен, точен, идентичен на оригинала. Буквален превод.
+нареч. [[буква`лно]]. Превеждам буквално.
Синоними: точен, същ, същински, дословен, еднакъв, идентичен, мот-амо, дума по дума, буква по буква, възпроизведен, копиран, почти точен, приблизителен

булеварден

булева`рдна, булева`рдно, +мн. булева`рдни, +прил.
1. Който се отнася до булевард.
2. +Прен. За печатно произведение — който е лишен от художествена стойност, има сензационен, несериозен характер. Булевардна литература. Булевардно списание.
Синоними: вулгарен, прост, изтъркан, тривиален, уличен

бунтовен

бунто`вна, бунто`вно, +мн. бунто`вни, +прил. Който подтиква към бунт (в 1 знач.). Бунтовни песни.
Синоними: метежен, размирен, смутен, бунтовнически, разбунтуван

бурен

+мн. бу`рени, (два) бу`рена, +м. Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.

----

бу`рна, бу`рно, +мн. бу`рни, +прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. +Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. +Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму`тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
+нареч. [[бу`рно]]. Изразяват радостта си бурно.
Синоними: (същ.) трева, билка, буренак, плевел, размирен, смутен, неспокоен, поривист, стремителен, необуздан, гневен, неудържим, пламенен, стихиен, бърз, буен, силен, шумен, бушуващ, страстен, развълнуван, вилнеещ, яростен, бесен, гръмлив, оглушителен, много силен, буйствуващ, жарък, ревностен, насрещен, противен, неблагоприятен, разпален

буреносен

бурено`сна, бурено`сно, +мн. бурено`сни, +прил. Който предвещава буря. Буреносни облаци.

буржоазен

+вж. [[буржоа`зия]]
Синоними: капиталистически, реакционен

бутафорен

+вж. [[бутафо`рия]]

буферен

+вж. [[бу`фер]]

бъбречен

+вж. [[бъ`брек]]

бъден

бъ`дна, бъ`дно, +мн. бъ`дни, +прил. Бъдещ.
+същ. [[бъднина`]], +мн. бъднини`, +ж. Светли бъднини.
Синоними: идващ, настъпващ, приближаваш, идущ, бъдещ

бюджетен

+вж. [[бюдже`т]]

бюрократичен

+вж. [[бюрокра`ция]]

вагинален

+мед. Влагалищен, отнасящ се до влагалището.

вагонен

+вж. [[ваго`н]]

важен

ва`жна, ва`жно, +мн. ва`жни, +прил.
1. Който има голямо, особено значение; значителен. Важно събитие. Важно решение.
2. Високопоставен. Важна персона. Важен гост.
3. Който си придава значение; надут, надменен. Много си важен! Важен тон. Важна госпожа.
+нареч. [[ва`жно]]. Сега това не е важно. Разхожда се насам-натам важно.
+същ. [[ва`жност]], важността`, +ж. Придавам си важност, каквато всъщност нямам.
• Много важно! — +Разг. +Пренебр. За подчертаване, че нещо за говорещия няма значение, че той няма да се съобразява с него.
Синоними: главен, основен, съществен, от значение, сериозен, необходим, първенствуващ, първостепенен, капитален, кардинален, значителен, ценен, забележителен, паметен, влиятелен, високопоставен, с тежест, доминиращ, господствуващ, горделив, надменен, надут, наперен, наперчен, недостижим, многозначителен, виден, изтъкнат, бележит, високомерен, претенциозен, гръмък, бомбастичен, празен, изпълнен с достойнство, достоен, горд, тежък, улегнал, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, нелюбезен, старомоден, педантичен, самомнителен, съдбоносен, фатален, неизбежен, решителен, злободневен, актуален, голям, фактически, истински

вазомоторен

+мед. Съдодвигателен, предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове.

вакантен

вака`нтна, вака`нтно, +мн. вака`нтни, +прил. За длъжност, пост, служба — свободен, незает. Има две вакантни места за учители.
Синоними: свободен, незает, на разположение, празен, открит, висящ, неразрешен

ваканционен

+вж. [[вака`нция]]

ваксинен

+вж. [[вакси`на]]

вакуумен

+вж. [[ва`куум]]

валентен

вале`нтна, вале`нтно, +мн. вале`нтни, +прил. +Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент.
+същ. [[вале`нтност]], валентността`, +ж.

валиден

вали`дна, вали`дно, +мн. вали`дни, +прил. Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички.
+същ. [[вали`дност]], валидността`, +ж. Срок на валидност.
Синоними: годен, способен, добър, в сила, действителен, перфектен

валутен

+вж. [[валу`та]]

вариантен

+вж. [[вариа`нт]]

вариационен

+вж. [[вариа`ция]]

вариететен

+вж. [[вариете`]]

васален

+вж. [[васа`л]]
Синоними: зависим, подвластен, подчинен

васкуларен

+мед. Съдов, отнасящ се до или съдържащ съдове.

вегетативен

вегетати`вна, вегетати`вно, +мн. вегетати`вни, +прил. Който се отнася до растежа на растения и животни.
• Вегетативен орган. — +Спец. В ботаниката — орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа).

вегетационен

+вж. [[вегета`ция]]

вековен

веко`вна, веко`вно, +мн. веко`вни, +прил. Който трае векове; много дълъг. Вековна традиция. Вековни дървета.
Синоними: стар, някогашен, древен, античен, дълготраен, вечен, дълговечен, всевечен, вековечен, траен, постоянен, първобитен, предисторически, прастар, девствен

векторен

+вж. [[ве`ктор]]

велегласен

велегла`сна, велегла`сно, +мн. велегла`сни, +прил. +Остар. Гръмогласен.
+нареч. [[велегла`сно]].

великодушен

великоду`шна, великоду`шно, +мн. великоду`шни, +прил. Който е снизходителен към другите; който умее да се абстрахира от дребното. Великодушен човек. Великодушен жест.
+същ. [[великоду`шие]], +ср.
Синоними: добър, благ, сърдечен, отзивчив, снизходителен, отстъпчив, милостив, състрадателен, милосърден, благороден, възвишен, доброжелателен, човеколюбив, добросърдечен, толерантен, щедър, благотворителен

великолепен

великоле`пна, великоле`пно, +мн. великоле`пни, +прил.
1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. Великолепна сграда.
2. Който има изключителни качества; отличен. Великолепна книга. Великолепна музика.
+нареч. [[великоле`пно]]. Чувствам се великолепно.
+същ. [[великоле`пие]], +ср. Блесна с цялото си великолепие.
Синоними: прекрасен, разкошен, превъзходен, изящен, пищен, богат, изобилен, бляскав, внушителен, тържествен, величествен, славен, блестящ, хубав, величав, грандиозен, достоен, изключителен, възхитителен, божествен, забележителен, първокласен, най-добър, чудесен, луксозен, разточителен, знаменит, царски, шик, фин

велосипеден

+вж. [[велосипе`д]]

венозен

+вж. [[ве`на]]

вентилаторен

+вж. [[вентила`тор]]

вентилационен

+вж. [[вентила`ция]]

вентрикуларен

+мед. Отнасящ се до някой вентрикул (мозъчно стомахче или камера на сърцето и др. ).

венчален

+вж. [[венча`вка]]

вербален

верба`лна, верба`лно, +мн. верба`лни, +прил.
1. Словесен.
2. +Спец. В езикознанието — глаголен.
• Вербална нота. — +Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.
Синоними: словесен, устен

верижен

+вж. [[вери`га]]
Синоними: свързан, последователен, един след друг

вероломен

вероло`мна, вероло`мно, +мн. вероло`мни, +прил. Който изменя; подъл, коварен. Вероломно нападение.
+същ. [[вероло`мство]], +ср.
Синоними: измамнически, вероотстъпник, изменник, ренегат, коварен, безчестен, безсъвестен, предател, подъл, перфиден, неверен, предателски, изменнически, лъжлив, неискрен, престорен, лицемерен, нечестен

вероятен

вероя`тна, вероя`тно, +мн. вероя`тни, +прил.
1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим. Вероятни дъждове.
2. Правдоподобен. Вероятна ли е тая история?
+нареч. [[вероя`тно]]. Вероятно утре ще закъснея.
+същ. [[вероя`тност]], вероятността`, +мн. вероя`тности, +ж. Вероятността е много малка. Трябва да допуснем всички вероятности.
Синоними: правдоподобен, възможен, предполагаем, допустим, хипотетичен, бъден, евентуален, очакван, бъдещ, предстоящ, предчувствуван, предвкусван, близък, непредвиден, проблематичен

вертебрален

+мед. Прешленен, отнасящ се до прешлените.

вертикален

+вж. [[вертика`л]]
Синоними: отвесен, перпендикулярен, изправен, прав

вестибуларен

+мед. Отнасящ се до вестибуларния апарат, който се разполага във вътрешността на слепоочната кост.

ветеринарен

ветерина`рна, ветерина`рно, +мн. ветерина`рни, +прил. Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.
• Ветеринарен лекар. — Лекар, специалист по ветеринарна медицина.
• Ветеринарна медицина. — Наука за болестите по домашните животни и лекуването им.
• Ветеринарен техник. — Лице от средния медицински персонал, помощник на ветеринарния лекар.

ветроходен

ветрохо`дна, ветрохо`дно, +мн. ветрохо`дни, +прил.
1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта.
2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове.

вечен

ве`чна, ве`чно, +мн. ве`чни, +прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.
2. Който не прекъсва; безсрочен. Обещах и` вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос.
+нареч. [[ве`чно]]. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.
Синоними: безкраен, всевечен, траен, постоянен, безспирен, неспирен, непрекъснат, нескончаем, продължителен, дълговременен, безсмъртен, неувяхващ, нетленен, безконечен, безграничен, безпределен, безмерен, безбрежен, необхватен, необятен, неизмерим, обширен, неизменен, незагиващ, непрекъсващ, непресекващ, нестихващ, неугасващ, непрестанен, често повтарящ се, нерушим, неразривен, дълготраен

вечерен

+вж. [[ве`чер]]

взаимен

взаи`мна, взаи`мно, +мн. взаи`мни, +прил. Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна.
+същ. [[взаи`мност]], взаимността`, +ж.
Синоними: общ, съвместен, солидарен, единодушен, един друг, другарски, реципрочен, един на друг

взаимоучителен

взаимоучи`телна, взаимоучи`телно, +мн. взаимоучи`телни, +прил. Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обучават по-слабите или по-малките (през Възраждането). Взаимоучителен метод.

взводен

+вж. [[взвод]]

взискателен

взиска`телна, взиска`телно, +мн. взиска`телни, +прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. Този преподавател е много взискателен на изпит. Трябва да бъдеш по-взискателен към себе си.
+същ. [[взиска`телност]], взискателността`, +ж. Проявявам взискателност.
Синоними: придирчив, строг, сериозен, претенциозен, изискващ, педант, формалист, прецизен, точен, акуратен, съвестен, внимателен, методичен, изискан, капризен, злояд

взривен

+вж. [[взрив]]

вибрационен

+вж. [[вибра`ция]]
Синоними: вибриращ, трептящ, причиняващ трептене

виден

ви`дна, ви`дно, +мн. ви`дни, +прил.
1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.
2. +Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.
Синоними: личен, изтъкнат, забележителен, знаменит, прочут, известен, именит, бележит, всеизвестен, важен, високомерен, надменен, претенциозен, надут, знатен, прославен, очебиен, отличителен, превъзходен, отличен

визитен

+вж. [[ви`зита]]

визуален

визуа`лна, визуа`лно, +мн. визуа`лни, +прил. Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства.
+нареч. [[визуа`лно]].

викарен

+мед. Заместващ, заместителен.

вилен

+вж. [[ви`ла]]

виновен

вино`вна, вино`вно, +мн. вино`вни, +прил. Който има вина, сторил е вина или изразява вина. Аз не съм виновен. Виновен поглед. Какво ти е виновно животното?
+нареч. [[вино`вно]]. Мълчи виновно.
+същ. [[вино`вност]], виновността`, +ж. Доказвам виновността му.
Синоними: провинен, виноват, има вина, крив, отговорен, грешен, подсъдим, обвиняем, осъдителен, неизвинителен, неоправдаем, неоправдателен, гузен, засрамен, смутен

виртуален

виртуа`лна, виртуа`лно, +мн. виртуа`лни, +прил. Който може да се прояви; възможен.

виртуозен

+вж. [[виртуо`з]]

вирулентен

+мед. Болестотворен, способен да предизвика заболяване.

вирусен

+вж. [[ви`рус]]

вискозен

+вж. [[виско`за]]

високомерен

високоме`рна, високоме`рно, +мн. високоме`рни, +прил. Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон.
Синоними: надменен, горд, горделив, надут, самомнителен, грандоман, нахален, арогантен, самолюбие, тщеславен, самонадеян, наперен, презрителен, важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен, дързък, безочлив, пренебрежителен, нехаен, рязък, безцеремонен, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, резервиран, нелюбезен, тежък

високопарен

високопа`рна, високопа`рно, +мн. високопа`рни, +прил. Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч.
+нареч. [[високопа`рно]]. Заявявам високопарно.
+същ. [[високопа`рност]], високопарността`, +ж. Без високопарност.
Синоними: тържествен, надут, претенциозен

високосен

високо`сна, високо`сно, +мн. високо`сни, +прил.
• Високосна година. — Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365.

висцерален

+мед. Отнасящ се до или принадлежащ на вътрешните органи.

витален

вита`лна, вита`лно, +мн. вита`лни, +прил. Който се отнася до жизнените явления; жизнен, енергичен, бодър, силен.
+същ. [[вита`лност]], виталността`, +ж.
Синоними: жизнен, насъщ, необходим, наложителен

витаминен

+вж. [[витами`н]]

витаминозен

витамино`зна, витамино`зно, +мн. витамино`зни, +прил. Който е богат на витамини. Витаминозна храна.

вкусен

вку`сна, вку`сно, +мн. вку`сни, +прил. Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата?
+нареч. [[вку`сно]].
Синоними: приятен, ароматен, апетитен, сочен, сладък, привлекателен, съблазнителен

влагалищен

+вж. [[влага`лище]]

влажен

вла`жна, вла`жно, +мн. вла`жни, +прил.
1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая.
2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело.
3. За поглед, очи — който има блясък. Влажни очи. Влажен поглед.
+същ. [[вла`жност]], влажността`, +ж. Висока влажност.
Синоними: мокър, воден, воднист, намокрен, напоен, дъжделив, мъглив, сълзлив, насълзен, студен, мразовит, суров, неизсъхнал, неотлежал, недопечен, необработен, неощавен

властен

вла`стна, вла`стно, +мн. вла`стни, +прил.
1. Който обича да се разпорежда. Властна жена.
2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. Властни жестове. Властен поглед.
+нареч. [[вла`стно]].
Синоними: авторитетен, могъщ, силен, властнически, заповеднически, деспотичен, повелителен, властолюбив

влиятелен

влия`телна, влия`телно, +мн. влия`телни, +прил. Който има влияние (във 2 знач.). Той е влиятелна личност.
+същ. [[влия`телност]], влиятелността`, +ж.
Синоними: авторитетен, с тежест, с престиж, уважаван, почитан, силен, властен, фактор, големец, голям човек, силен на деня, всесилен, всевластен, коли и беси, добре обмислен, убедителен

внезапен

внеза`пна, внеза`пно, +мн. внеза`пни, +прил. Който става или започва изведнъж, бързо, неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.
+нареч. [[внеза`пно]]. Внезапно той изкрещя.
Синоними: ненадеен, неочакван, изневиделица, непредвиден, спонтанен, бърз, мигновен, стремителен, светкавичен, немедлен, прибързан, стремглав, направен без предупреждение, необмислен, неподготвен, изненадващ

внимателен

внима`телна, внима`телно, +мн. внима`телни, +прил.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателният читател веднага ще забележи. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
+нареч. [[внима`телно]].
Синоними: съобразителен, осторожен, бдителен, предпазлив, зорък, буден, съсредоточен, наблюдателен, съзерцателен, прилежен, грижлив, благоразумен, учтив, любезен, възпитан, деликатен, бдящ, благ, мек, кротък, хрисим, сдържан, дискретен, вежлив, тактичен, подробен, разсъдлив, мил, щателен, точен, прецизен, изящен, изкусен, приветлив, непринуден, рицарски, кавалерски, храбър, галантен, сериозен, напрегнат, акуратен, старателен, усърден, коректен

вносен

+вж. [[внос]]

внушителен

внуши`телна, внуши`телно, +мн. внуши`телни, +прил.
1. Който е способен да внуши респект, да направи впечатление. С внушителен тон.
2. Който прави силно впечатление със своите размери. Внушителна фигура. Внушителна сграда.
+нареч. [[внуши`телно]].
Синоними: величествен, представителен, импозантен, величав, голям, забележителен, грандиозен, грамаден, монументален, чудовищен, авторитетен, влиятелен, великолепен, блестящ, тържествен, достоен, мощен, солиден, подобен на статуя, като изваян, неподвижен, почтен, славен, знаменит, хубав, чудесен, доблестен, добре сложен, напет, елегантен

водевилен

+вж. [[водеви`л]]

воден

+вж. [[вода`]]

воденичен

+вж. [[водени`ца]]

вододелен

+вж. [[вододе`л]]

водолазен

+вж. [[водола`з]]

водопроводен

+вж. [[водопрово`д]]

водоравен

водора`вна, водора`вно, +мн. водора`вни, +прил. Хоризонтален.
+нареч. [[водора`вно]].
Синоними: хоризонтален, плосък, равен

водороден

+вж. [[водоро`д]]

водосточен

+вж. [[водосто`к]]

военен

вое`нна, вое`нно, +мн. вое`нни, +прил. Който се отнася до войска или война.
Синоними: боеви, отбранителен, стратегически, военнослужещ, войник, войн, пълководец

вокален

вока`лна, вока`лно, +мн. вока`лни, +прил. +Спец.
1. В музиката — който е предназначен за пеене. Вокална партия.
2. В езикознанието — който се отнася до вокал. Вокална система.

волейболен

+вж. [[во`лейбол]]

волен

во`лна, во`лно, +мн. во`лни, +прил.
1. Свободен, безгрижен, независим. Волна птица.
2. Доброволен. Волни пожертвования.
+нареч. [[во`лно]].
+същ. [[во`лност]], волността`, +мн. во`лности, +ж.
Синоними: свободен, независим, свободолюбив, самостоятелен, неограничен, безпрепятствен, необуздан, безгрижен, нехаен, охолен, закачлив, шеговит, безпределен, необятен, незает

волнонаемен

волнонае`мна, волнонае`мно, +мн. волнонае`мни, +прил.
1. Който е нает на временна, непостоянна служба, работа.
2. За цивилен, който работи във военно ведомство.

восъчен

+вж. [[во`сък]]

впечатлителен

впечатли`телна, впечатли`телно, +мн. впечатли`телни, +прил. Който лесно се поддава на впечатления; чувствителен. Впечатлително момче.
+същ. [[впечатли`телност]], впечатлителността`, +ж.
Синоними: схватлив, възприемчив, чувствителен, прозорлив, досетлив, догадлив, внимателен

враждебен

вражде`бна, вражде`бно, +мн. вражде`бни, +прил. Който е изпълнен с вражда, ненавист; неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.
+нареч. [[вражде`бно.]] Гледа го враждебно.
+същ. [[вражде`бност]], враждебността`, +ж. Отнасям се с враждебност.
Синоними: неприятелски, противников, вражески, непримирим, антагонистичен, противен, недоброжелателен, зъл, лош, зложелателен, ненавистен, неприязнен, настървен, агресивен, студен, чужд, противодействуващ, жесток, вреден, неблагоприятен, мрачен, сърдит, навъсен, потиснат, недружелюбен, неблагосклонен, пълен с омраза, пълен с ненавист, злобен, озлобен, злопаметен

вразумителен

вразуми`телна, вразуми`телно, +мн. вразуми`телни, +прил. +Остар. Който може да вразуми.
+нареч. [[вразуми`телно]].
+същ. [[вразуми`телност]], вразумителността`, +ж.

вратен

+вж. [[врат]]

вреден

+вж. [[вреда`]]
Синоними: вредителен, зловреден, злотворен, пакостен, лош, пагубен, опасен, гибелен, разрушителен, нездравословен, нездрав, нехигиеничен, нареден, натъкмен, нагоден, нагласен, наместен, настанен, зловонен, отровен, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, неблагоприятен, отвратителен, гаден, гнусен, отрицателен, злосторен, унищожителен, убийствен

временен

вре`менна, вре`менно, +мн. вре`менни, +прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
+нареч. [[вре`менно]]. Живея временно на друго място.
Синоними: привременен, кратковременен, кратък, краткотраен, скоротечен, скоропреходен, нетраен, мимолетен, тленен, мигновен, моментен, ефимерен, преходен, непостоянен, конюнктурен, импровизиран, нахвърлян

връхен

връ`хна, връ`хно, +мн. връ`хни, +прил. За дреха — който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи. Връхни дрехи.
• Връхна точка. — Кулминационна точка.

всевишен

всеви`шна, всеви`шно, +мн. всеви`шни, +прил. За Бог — който е над всичко и всички. Всевишна воля. • [[Всевишният.]] Бог.

всевъзможен

всевъзмо`жна, всевъзмо`жно, +мн. всевъзмо`жни, +прил. Всякакви, най-различни. Всевъзможни глупости. Наговори ми всевъзможни обиди.
Синоними: всякакъв, различен, разнообразен, разнороден, най-различен, разновиден, разнокачествен, друг, всякакъв друг, инакъв

всекидневен

всекидне`вна, всекидне`вно, +мн. всекидне`вни, +прил.
1. Който става всеки ден; ежедневен. Всекидневни кавги и разправии.
2. Който не прави впечатление; обикновен, привичен. Това са моите всекидневни задължения.
3. За дреха — който се носи всеки делничен ден. Във всекидневно облекло.
+нареч. [[всекидне`вно]] (в 1 знач.). Ядосва ме всекидневно.
Синоними: ежедневен, постоянен, повтарян, чест, непрекъснат, обикновен, фамилиарен, делничен, монотонен, еднообразен, банален, прост, изтъркан, прозаичен, непринуден, неофициален, интимен, разговорен, безинтересен

всемирен

+вж. [[всеми`р]]
Синоними: всесветски, универсален, миров, световен, вселенски, международен, интернационален, повсеместен, всеобщ, всестранен, безграничен, безкраен

всесилен

всеси`лна, всеси`лно, +мн. всеси`лни, +прил. Неограничен по сила, мощ, власт. За съжаление, не съм всесилна — не мога да спра това.
Синоними: пълновластен, неограничен, всевластен, властен, всемогъщ, всемощен, господар, всепобеждаващ, влиятелен, коли и беси

всестранен

всестра`нна, всестра`нно, +мн. всестра`нни, +прил. Който се разпространява във всички страни и области на живота и знанието. Всестранни интереси.
Синоними: подробен, точен, прецизен, детайлен, обширен, обемист, голям, разнообразен, различен, повсеместен, всеобхватен, най-широк, всеобхващащ, цялостен, групов, общ, безразборен, многостранен, гъвкав, подвижен, пъргав, изчерпателен, широк, либерален, толерантен, пълен

всеяден

всея`дна, всея`дно, +мн. всея`дни, +прил. Обикн. за животно — който яде всякаква храна — и растителна, и месна. Всеядно животно.

всмукателен

всмука`телна, всмука`телно, +мн. всмука`телни, +прил. Който служи за всмукване на течности, вещества, въздух. Всмукателна тръба.

встъпителен

встъпи`телна, встъпи`телно, +мн. встъпи`телни, +прил. С който се започва; начален. Встъпително слово.
Синоними: начален, първоначален, въводителен, подготвителен, уводен, предисловен, предварителен, предшествуващ

вторичен

втори`чна, втори`чно, +мн. втори`чни, +прил. Който е резултат от нещо; който отразява по-късна степен в развитието на нещо. Вторични полови белези. Вторична инфекция.
• Вторични суровини. — Отпадъци, които могат да се използват за производство на нови продукти.
Синоними: второстепенен, неважен, на второ място, несъществен, помощен, субсидинарен, второкачествен, втори, от второ качество

вулгарен

вулга`рна, вулга`рно, +мн. вулга`рни, +прил. Груб, непристоен, циничен. Вулгарна жена. Вулгарен език.
+нареч. [[вулга`рно]]. Държи се вулгарно.
+същ. [[вулга`рност]], вулгарността`, +мн. вулга`рности, +ж.
Синоними: просташки, банален, пошъл, прост, груб, тривиален, изтъркан, долен, обикновен, простонароден, простолюден, площаден, непрефинен, неучтив, неприличен, невъзпитан, непристоен, циничен, неизискан, мръсен, нецензурен, крещящ, ярък, лошо възпитан, плебейски, увреждащ морално, принизяващ, безнравствен, безобразен

вулканичен

+вж. [[вулка`н]]

входен

+вж. [[вход]]

вчерашен

вче`рашна, вче`рашно, +мн. вче`рашни, +прил.
1. Който е от вчера. Не мога да забравя вчерашната разправия.
2. +Разг. +Пренебр. Доскорошен. Вчерашно хлапе, то ще ми каже!
• Не съм вчерашен. — +Разг. Имам опит, не съм дете.
Синоними: довчерашен, доскорошен, досегашен, неотдавнашен, пресен, млад, неопитен, нов, аджамия, дете

въглеводороден

+вж. [[въглеводоро`ди]]

въгледобивен

+вж. [[въгледо`бив]]

въглероден

+вж. [[въглеро`д]]

въглищен

+вж. [[въ`глища]]

възбудителен

+вж. [[възбуди`тел]]
Синоними: раздразнителен, възбуждащ, дразнещ, блазнещ, съблазнителен, пикантен, вълнуващ, завладяващ, интересен, увлекателен

възвратен

възвра`тна, възвра`тно, +мн. възвра`тни, +прил. Който се възвръща.
• Възвратен глагол. — +Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.

въздушен

+вж. [[въ`здух]]
Синоними: атмосферен, въздухообразен, газообразен, ефирен, лек, прозрачен, весел, лекомислен

възможен

възмо`жна, възмо`жно, +мн. възмо`жни, +прил. Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним. Напълно възможен изход.
Синоними: изпълним, осъществим, постижим, реализуем, реален, лесно постижим, достъпен, лесен, позволен, допустим, вероятен, правдоподобен, предполагаем, евентуален, приложим

възмутителен

възмути`телна, възмути`телно, +мн. възмути`телни, +прил. Който предизвиква възмущение. Възмутително държание. Възмутителна постъпка.
Синоними: възмутим, гнусен, отвратителен, неприятен, противен, непоносим, нетърпим, омразен, досаден, презрителен, неодобрителен, скандален, срамен, долен, позорен, безчестен, нечестен, груб, очебиен, очевиден, крещящ, флагрантен, невъзможен, невъобразим, гаден, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен, безобразен, безбожен, нечуван, неприличен, срамотен

възпалителен

+вж. [[възпале`ние]]
Синоними: инфекциозен, гноен

възпитателен

+вж. [[възпита`тел]]
Синоними: образователен, педагогичен, педагогически

възпоменателен

+вж. [[възпомена`ние]]

възпоминателен

+вж. [[възпомина`ние]]

възрастен

въ`зрастна, въ`зрастно, +мн. въ`зрастни, +прил.
1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек, а се държи като дете!
2. +Остар. По-голям на възраст в сравнение с друг.
Синоними: пълнолетен, пълновръстен, голям, зрял, преминал години, застарял, стар, старец, улегнал, уталожен, умен, разумен, разсъдлив, прошарен, бял, побелял, опитен

възстановителен

възстанови`телна, възстанови`телно, +мн. възстанови`телни, +прил.
1. Който е предназначен за възстановяване. Възстановителни работи.
2. През който нещо се възстановява. Възстановителен период.

вълнообразен

вълнообра`зна, вълнообра`зно, +мн. вълнообра`зни, +прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия.
Синоними: лъкатушен, криволичещ, извит

вълшебен

вълше`бна, вълше`бно, +мн. вълше`бни, +прил.
1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.
2. +Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълшебната планина.
Синоними: чародеен, чудотворен, магически, божествен, възхитителен, възвишен, сублимен, пленителен, прекрасен, чудесен, фантастичен, приказен, чуден, самодивски, неземен

външен

въ`ншна, въ`ншно, +мн. въ`ншни, +прил.
1. Който е вън, отвън, на повърхността. Външна мазилка.
2. Чужд, страничен. Външен натиск.
3. Който има отношение с чужбина. Външна търговия.
+нареч. [[въ`ншно]].
+същ. [[въ`ншност]], външността`, +ж. Изненада ме външността и`. Красива външност.
Синоними: лицев, вънкашен, фасаден, повърхностен, чужд, далечен, чуждестранен, несериозен, лекомислен, плитък, безсъдържателен, празен, привиден, показен, изтъкващ се, пълен, цял, общ, пределен, случаен, страничен

въпросителен

въпроси`телна, въпроси`телно, +мн. въпроси`телни, +прил. Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въпросителен знак.
+нареч. [[въпроси`телно]]. Погледна ме въпросително.
Синоними: изпитателен, загадъчен

върховен

върхо`вна, върхо`вно, +мн. върхо`вни, +прил. Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд.
Синоними: горен, възвишен, висш, сублимен, най-висок, велик, главен, пръв, ръководещ, основен, най-важен, зенитен, кулминационен, независим, суверенен, абсолютен, неограничен

вътречерепен

+мед. вж. интракраниален

вътрешен

въ`трешна, въ`трешно, +мн. въ`трешни, +прил.
1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.
2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.
3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.
4. +Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
+нареч. [[въ`трешно]].
Синоними: свой, ближен, приближен, интимен, личен, душевен, таен, скрит, секретен, местен, локален

вятърен

+вж. [[вя`тър]]

гаден

га`дна, га`дно, +мн. га`дни, +прил.
1. Който предизвиква физическо отвращение; гнусен, мръсен, противен.
2. Отвратителен, подъл, долен.
+същ. [[га`дост]], гадостта`, +мн. га`дости, +ж. Ама че гадост е това лекарство! Стига си говорил гадости!
Синоними: гнусен, отвратителен, скверен, противен, омразен, мръсен, нечист, недостоен, долен, вонящ, зловонен, смрадлив, ужасен, подъл, безчестен, безсрамен, животински, скотски, кирлив, неописуем, неизразим, вреден, възмутителен, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен, невъзможен, проклет, пуст, ваджишки, мазен, лош, неприятен

гаечен

+вж. [[га`йка]]

газообразен

газообра`зна, газообра`зно, +мн. газообра`зни, +прил. Въздухообразен. Газообразно състояние.

газопроводен

+вж. [[газопрово`д]]

галактичен

+вж. [[гала`ктика]]

галантен

гала`нтна, гала`нтно, +мн. гала`нтни, +прил. Изискано вежлив, изтънчен, любезен, с добри маниери.
+същ. [[гала`нтност]], галантността`, +ж. Проявявам галантност.
Синоними: любезен, изискан, изтънчен, вежлив, услужлив, внимателен, мил, угодлив, щедър, ларж, рицарски, кавалерски, храбър

галваничен

галвани`чна, галвани`чно, +мн. галвани`чни, +прил.
1. Който е предназначен за получаване на ток чрез химична реакция. Галваничен елемент.
2. При който се прилага ток, получен чрез химична реакция. Галванично покритие.
• Галваничен ток. — +Спец. Електрически ток, който се получава при химическо взаимодействие на киселини или соли с метал.

гальовен

гальо`вна, гальо`вно, +мн. гальо`вни, +прил.
1. Който е нежен, ласкав или изразява нежност, топлота. Гальовна майка. Гальовен поглед.
2. Който обича да се гали. Гальовно котенце.
+същ. [[гальо`вност]], гальовността`, +ж. С гальовност.
Синоними: нежен

гаражен

+вж. [[гара`ж]]

гаранционен

+вж. [[гара`нция]]

гардеробен

+вж. [[гардеро`б]]

гарнизонен

+вж. [[гарнизо`н]]

генеалогичен

+вж. [[генеало`гия]]

генен

+вж. [[ген]]

генерален

генера`лна, генера`лно, +мн. генера`лни, +прил.
1. Общ, всеобщ. Генерална стачка.
2. Главен, основен, най-важен. Генерална репетиция.
Синоними: общ, всеобщ, общоприет, общоизвестен, общоупотребителен, общоустановен, главен, основен, кардинален

генеративен

генерати`вна, генерати`вно, +мн. генерати`вни, +прил. Който поражда, ражда, произвежда.

генераторен

+вж. [[генера`тор]]

генеричен

генери`чна, генери`чно, +мн. генери`чни, +прил. Родов.

генетичен

генети`чна, генети`чно, +мн. генети`чни, +прил.
1. Който се отнася до генетика.
2. Който се отнася до произхода, генезиса на явленията; родствен. Генетична връзка.

гениален

гениа`лна, гениа`лно, +мн. гениа`лни, +прил. Който проявява или съдържа качества на гений. Гениален поет. Гениално произведение.
+същ. [[гениа`лност]], гениалността`, +ж.
Синоними: даровит, надарен, талантлив, способен

генитален

+вж. [[генита`лии]]

геодезичен

+вж. [[геоде`зия]]

геологичен

+вж. [[геоло`гия]]

геометричен

+вж. [[геоме`трия]]

героичен

герои`чна, герои`чно, +мн. герои`чни, +прил.
1. Който проявява героизъм.
2. Който е изпълнен с героизъм. Героична борба.
Синоними: храбър, смел, решителен, безстрашен, мъжествен, юначен, юнашки, самоотвержен, доблестен, войнствен, борчески, геройски

гибелен

ги`белна, ги`белно, +мн. ги`белни, +прил. Който предизвиква гибел; унищожителен, пагубен. Гибелна страст.
Синоними: пагубен, катастрофален, съкрушителен, съсипателен, злотворен, бедствен, вреден, вредителен, опасен, злополучен, разрушителен, злощастен, фатален, съдбоносен, злокобен, предопределен, неизбежен, смъртен, смъртоносен, нещастен, зъл, зловреден, погубващ, разорителен, самоубийствен, убийствен, съдбовен, решителен

гимназиален

+вж. [[гимна`зия]]

гинекологичен

+вж. [[гинеколо`гия]]

главен

гла`вна, гла`вно, +мн. гла`вни, +прил.
1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.
2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.

----

главе`на, главе`но, +мн. главе`ни, +прил. +Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела.
Синоними: основен, кардинален, съществен, важен, първенствуващ, принципиален, пръв, първоначален, генерален, централен, средищен, възлов, решаващ, водещ, най-важен, най-съществен, първостепенен, образцов, еталонен, контролен, параден, тържествен, по-голям, по-важен, значителен, старши, ръководещ, върховен, голям, фактически, истински, челен, преден, първи

главоболен

+вж. [[главобо`лие]]

главоломен

главоло`мна, главоло`мно, +мн. главоло`мни, +прил.
1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.
2. Сложен, труден, мъчен. Главоломна работа.
Синоними: стремглав, стремителен, бърз, светкавичен, стихиен, мъчен, труден, мъчно разрешим, сложен, опасен, рискован

глаголен

+вж. [[глаго`л]]

гладен

гла`дна, гла`дно, +мн. гла`дни, +прил.
1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. +Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.
• Гладен и жаден. — +Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
• Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.
Синоними: недохранен, недоял си, жаден, ненаситен, алчен, лаком, неутолим

гласен

гла`сна, гла`сно, +мн. гла`сни, +прил. Който става на глас. Гласно четене.
• Гласен звук. — +Спец. Гласна.

глобален

глоба`лна, глоба`лно, +мн. глоба`лни, +прил. Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството.

гневен

гне`вна, гне`вно, +мн. гне`вни, +прил.
1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.
2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.
+същ. [[гне`вност]], гневността`, +ж.
Синоними: ядосан, раздразнен, разлютен, сърдит, разсърден, нервиран, възбуден, разпален, ядовит, разярен, яростен, бесен, озверен, зъл, злобен, злостен, проклет, ожесточен, побеснял, възмутен

гносеологичен

+вж. [[гносеоло`гия]]

гнусен

гну`сна, гну`сно, +мн. гну`сни, +прил. Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета.
Синоними: неприятен, противен, отвратителен, гаден, нечист, мръсен, скверен, низък, подъл, нечестен, покварен, срамен, долнопробен, грозен, омразен, безчестен, долен, безсрамен, вреден, възмутителен, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен

говорен

+вж. [[го`вор]]

годежен

+вж. [[годе`ж]]

годен

го`дна, го`дно, +мн. го`дни, +прил.
1. За човек — способен. Годен за военна служба.
2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно за употреба.
+същ. [[го`дност]], годността`, +ж. Срок на годност.
Синоними: кадърен, способен, ербап, достоен, подходящ, валиден, сръчен, опитен, умел, вещ, използваем, употребим, приложим, отговарящ на условията, влиза в работа, върши работа, чини, компетентен, сведущ, съответствуващ, удобен, пригоден, ловък, здрав

годишен

годи`шна, годи`шно, +мн. годи`шни, +прил.
1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.
2. С който приключва една година. Годишен изпит.
3. Който става един път в годината; ежегоден. Годишен преглед.
• Годишно време. — Период от годината с определени климатични условия; сезон.

голословен

голосло`вна, голосло`вно, +мн. голосло`вни, +прил. Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения.
Синоними: необоснован, немотивиран, недоказан, неподкрепен с доказателства, необяснен, празен, неубедителен, неприемлив, несъстоятелен, надут, превзет, многодумен

горен

го`рна, го`рно, +мн. го`рни, +прил.
1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж.
2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция.
3. Който е по-горе (в 3 знач.). В горния текст.
4. За дреха — връхен, върху другите дрехи. Горно облекло.
Синоними: висок, висш, възвишен, гореказан, споменат, казан, обгорен

горестен

+вж. [[го`рест]]
Синоними: скръбен, печален, тъжен, натъжен

горивен

+вж. [[гори`во]]

гороломен

+вж. [[гороло`м]]

гостоприемен

гостоприе`мна, гостоприе`мно, +мн. гостоприе`мни, +прил. Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Гостоприемни домакини.
+същ. г[[остоприе`мство]], +ср. Благодаря за гостоприемството.
Синоними: гостолюбив, приветлив, радушен, отзивчив

гравировъчен

+вж. [[гравиро`вка]]

гравитационен

+вж. [[гравита`ция]]

градационен

+вж. [[града`ция]]

градивен

гради`вна, гради`вно, +мн. гради`вни, +прил. Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. Градивен материал.
+същ. [[гради`вност]], градивността`, +ж.
Синоними: строителен, съзидателен, конструктивен, творчески

градобитен

градоби`тна, градоби`тно, +мн. градоби`тни, +прил.
1. Който е бит от град _1 . 2. За време, период — през който бие град 1 . Градобитен сезон._

градоносен

градоно`сна, градоно`сно, +мн. градоно`сни, +прил. За облак — който носи град _1 . Градоносни облаци._

грайферен

+вж. [[гра`йфер]]

грамаден

грама`дна, грама`дно, +мн. грама`дни, +прил.
1. Който е с много големи размери или в много голямо количество; огромен. Грамадна сграда.
2. Който се изявява в много висока степен. Имаше грамаден успех.
Синоними: голям, преголям, необятен, необхватен, извънмерен, обемист, неизмерим, чрезмерен, безмерен, безграничен, безкраен, безпределен, пространен, обширен, просторен, огромен, необикновен, извънреден, крупен, колосален, гигантски, исполински, грандиозен, великански, изключителен, значителен, монументален, внушителен, важен, главен, капитален, първостепенен, много голям, необичаен, тромав, тежък

граматичен

+вж. [[грама`тика]]

грамотен

грамо`тна, грамо`тно, +мн. грамо`тни, +прил.
1. Който знае да чете и пише. Вече сме грамотни.
2. Който има смисъл и е без правописни грешки.
3. Умел, с познания в определена област. Технически грамотен.
+нареч. г[[рамо`тно]]. Пиши по-грамотно.
+същ. [[грамо`тност]], грамотността`, +ж. Музикална грамотност.
Синоними: начетен, образован, учен, книжовен, просветен, културен

грамофонен

+вж. [[грамофо`н]]

гранатен

+вж. [[грана`та]]

грандиозен

грандио`зна, грандио`зно, +мн. грандио`зни, +прил. Огромен, внушителен, величествен. Грандиозна сграда.
+същ. [[грандио`зност]], грандиозността`, +ж. Отличава се с грандиозност.
Синоними: голям, грамаден, огромен, внушителен, мощен, импозантен, монументален, величествен, величав, великолепен, блестящ, тържествен, достоен, поразителен, несравним, ефектен, пищен, славен, знаменит, забележителен

гранитен

+вж. [[грани`т]]
Синоними: твърд, устойчив, здрав, упорит, непоколебим, несломим, коравосърдечен

граничен

+вж. [[гра`ница]]
Синоними: пределен, междинен, преграден, разграничителен, демаркационен, разделителен, пограничен, краен

графитен

+вж. [[графи`т]]

графичен

+вж. [[гра`фика]]

граховиден

грахови`дна, грахови`дно, +мн. грахови`дни, +прил. Който има форма на грахово зърно.

грациозен

грацио`зна, грацио`зно, +мн. грацио`зни, +прил. Който притежава грация; изящен.
+нареч. [[грацио`зно]]. Танцуват грациозно.
+същ. [[грацио`зност]], грациозността`, +ж. Отличавам се с грациозност.
Синоними: изящен, гиздав, строен, красив, великолепен, прекрасен, прелестен, хубав, елегантен, нежен, пластичен, гъвък, кръшен, гъвкав, тънък, слаб, деликатен

гребен

гре`бна, гре`бно, +мн. гре`бни, +прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база.

----

+мн. гре`бени, (два) гре`бена, +м.
1. Плосък предмет със зъбци за ресане.
2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. Червен гребен.
3. Било на планина; хребет.
4. Най-високата удължена част от вълна`.
+същ. +умал. [[гре`бенче]], +мн. гре`бенчета, +ср.
Синоними: (същ.) чесало, (същ.) хребет, било, (същ.) витло, винт, (същ.) ръб, край, периферия, бордюр, перваз, ребро, (същ.) планинска верига

греховен

грехо`вна, грехо`вно, +мн. грехо`вни, +прил.
1. Който има грехове; грешен. Греховен свят.
2. Който подбужда към грях. Греховни мисли.
+същ. [[грехо`вност]], греховността`, +ж.
Синоними: грешен, престъпен, нечестив, виновен

грешен

гре`шна, гре`шно, +мн. гре`шни, +прил.
1. Който съдържа грешка; неточен, неправилен, сбъркан.
2. Който има грехове, който е вършил грехове; греховен.
Синоними: неточен, неверен, неправилен, сбъркан, сгрешен, погрешен, крив, лъжовен, виновен, провинен, непоправим, нереден, лош, несправедлив, неморален, лъжлив, измамен

грижовен

грижо`вна, грижо`вно, +мн. грижо`вни, +прил. Грижлив. Грижовна майка.
+същ. [[грижо`вност]], грижовността`, +ж.
Синоними: кахърен, изпълнен с грижи, угрижен

грипен

+вж. [[грип]]

гробен

гро`бна, гро`бно, +мн. гро`бни, +прил.
1. Който се отнася до гроб.
2. +Прен. Който напомня за гроб; дълбок, пълен. Гробна тишина. Гробно мълчание.
Синоними: гробовен, мъртвешки

гробищен

+вж. [[гро`бища]]

гробовен

гробо`вна, гробо`вно, +мн. гробо`вни, +прил. Гробен (във 2 знач.), мъртвешки. Гробовна физиономия.

гроздовиден

гроздови`дна, гроздови`дно, +мн. гроздови`дни, +прил. Който е с формата на грозд.

грозен

гро`зна, гро`зно, +мн. гро`зни, +прил.
1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице.
2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление.
3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица.
+нареч. [[гро`зно]]. Крещя грозно.
+същ. [[грозота`]], +ж.
Синоними: противен, неприятен, неприятен на вид, неугледен, некрасив, погрознял, неприветлив, отвратителен, гнусен, омразен, безформен, безобразен, нестроен, уродлив, изрод, опасен, пъклен, адски, сатанински, демонски, чудовищен, лош, страшен, ужасен, грозник, маймуна, орангутан, неизящен, неграциозен, мръсен, мърляв, страхотен

гръбначен

+вж. [[гръбна`к]]

гръден

+вж. [[гръд]]

гръмовен

гръмо`вна, гръмо`вно, +мн. гръмо`вни, +прил. Който се чува надалече. Глас гръмовен.

гръмогласен

гръмогла`сна, гръмогла`сно, +мн. гръмогла`сни, +прил.
1. Който има силен, мощен глас.
2. Който отеква много силно; гръмък.
Синоними: гръмък, гръмлив, гръмовит, гръмовен, силен, висок

гръмоотводен

+вж. [[гръмоотво`д]]

гръмотевичен

+вж. [[гръмоте`вица]]
Синоними: мълниеносен, гръмоносен, поразителен, внезапен, мигновен, непредвиден, ненадеен, неочакван, светкавичен

гузен

гу`зна, гу`зно, +мн. гу`зни, +прил.
1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина. Изглеждаш ми нещо гузен.
2. Който изразява това неудобство. Гузен поглед.
+нареч. [[гу`зно]]. Мълчи гузно.
+същ. [[гу`зност]], гузността`, +ж.
Синоними: виновен, смутен, боязлив, плах, страхлив, подозрителен, съмнителен, загадъчен, неспокоен, засрамен

гъсеничен

гъсе`нична, гъсе`нично, +мн. гъсе`нични, +прил.
1. Който е на гъсеница.
2. +Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; верижен. Гъсеничен трактор.

дактилен

+вж. [[дакти`л]]

дактиличен

+вж. [[дакти`л]]

далекопроводен

+вж. [[далекопрово`д]]

далечен

дале`чна, дале`чно, +мн. дале`чни, +прил.
1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел.
2. Който се простира на голямо разстояние. Далечен път.
3. Който е отделен с голям промеждутък от време. В далечни времена.
4. Който не е в близки роднински връзки. Далечен роднина.
5. Който е чужд на нещо, не мисли за него.
Синоними: отстранен, отдалечен, минал, преминал, отдавнашен, отколешен, стар, отчужден, чужд, недосегаем, неуловим, непристъпен, недостъпен, несвойствен

далновиден

далнови`дна, далнови`дно, +мн. далнови`дни, +прил.
1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек.
2. Който е съобразен с предвиждане на по-нататъшни събития. Далновидна политика.
+същ. [[далнови`дност]], далновидността`, +ж.
Синоними: предвидлив, прозорлив, проницателен, съобразителен, досетлив, разумен, благоразумен, мъдър, умен, учен, пресметлив

данъчен

+вж. [[да`нък]]

двигателен

двига`телна, двига`телно, +мн. двига`телни, +прил.
1. Който привежда нещо в движение. Двигателни нерви.
2. Който спомага за развитието в някаква област. Двигателни сили на обществото.
3. Който се отнася до движение. Двигателни навици.

двоичен

двои`чна, двои`чно, +мн. двои`чни, +прил.
• Двоична бройна система. — Бройна система от числа, която си служи само с две различни цифри, обикновено 0 и 1, и се използва в компютрите.

дворен

+вж. [[двор]]

двукратен

двукра`тна, двукра`тно, +мн. двукра`тни, +прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.
Синоними: двоен, двояк, повторен, на два пъти, дублиран

двукрилен

двукри`лна, двукри`лно, +мн. двукри`лни, +прил. Двукрил (в 1 знач.). Двукрилен прозорец.

двуличен

двули`чна, двули`чно, +мн. двули`чни, +прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.
Синоними: двойствен, лицемерен, непрям, притворен, престорен, прикрит, лъжлив, подъл, угодлив, лукав, фалшив, фарисей, неискрен, двуличник, коварен

двучленен

двучле`нна, двучле`нно, +мн. двучле`нни, +прил. Който се състои от двама членове. Двучленна комисия.

дебитен

+вж. [[деби`т]]

дедуктивен

+вж. [[деду`кция]]

дееспособен

дееспосо`бна, дееспосо`бно, +мн. дееспосо`бни, +прил. Който има способност да работи. Дееспособен човек.
+същ. [[дееспосо`бност]], дееспособността`, +ж.
Синоними: деен, деятелен, трудолюбив, енергичен, активен, действен, предприемчив, работлив, пъргав, прилежен, старателен, усърден, ревностен, неуморим, работоспособен

дежурен

дежу`рна, дежу`рно, +мн. дежу`рни, +прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. +Прен. +Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.

дезинфекционен

+вж. [[дезинфе`кция]]

действителен

действи`телна, действи`телно, +мн. действи`телни, +прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. +Спец. В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
+същ. [[действи`телност]], действителността`, +ж. Съвременна действителност.
• В действителност. — Както е наистина, действително.
Синоними: истински, автентичен, реален, фактически, верен, правдив, естествен, съществуващ, годен, валиден, в сила, в действие, оригинален, конкретен, настоящ, определен, наличен, използваем, обективен, предметен, осезаем

декларативен

дакларати`вна, декларати`вно, +мн. декларати`вни, +прил. Който има форма на декларация. Декларативен тон.
+същ. [[декларати`вност]], декларативността`, +ж.

декоративен

декорати`вна, декорати`вно, +мн. декорати`вни, +прил.
1. Който се използва за украса. Декоративно пано.
2. Който се отнася до декорация на сцена.
3. Ефектен, показен.
+същ. [[декорати`вност]], декоративността`, +ж.
• Декоративна кокошка. — Порода дребни, пъстроцветни кокошки.
Синоними: украсителен, ефектен, външен, показен

деликатен

делика`тна, делика`тно, +мн. делика`тни, +прил.
1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
2. Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
3. Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
4. Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
+същ. [[делика`тност]], деликатността`, +ж.
Синоними: нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран, внимателен, галантен, вежлив, тактичен, неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен, благ, мек, кротък, хрисим, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, мил, изискан, крехък, чуплив, хилав, болнав, немощен, несигурен, съчувствен, отстъпчив, проблематичен, мъчителен, опасен, крайно неприятен, строен, гъвкав, грациозен, неприятен

деликатесен

+вж. [[деликате`с]]

делничен

+вж. [[де`лник]]
Синоними: всекидневен, обикновен, сив, монотонен, ежедневен, банален, скучен, еднообразен, прозаичен, общ, практичен, сух

делувиален

делувиа`лна, делувиа`лно, +мн. делувиа`лни, +прил. +Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви.

демаркационен

демаркацио`нна, демаркацио`нно, +мн. демаркацио`нни, +прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен.
• Демаркационна линия. — Линия, която служи за граница на спорни територии или за разграничаване на воюващите страни.
Синоними: разделителен, разграничителен, пределен, преграден, междинен, граничен, пограничен

демократичен

демократи`чна, демократи`чно, +мн. демократи`чни, +прил.
1. Който се основава на демокрацията. Демократична държава. Демократични схващания.
2. Който зачита правата на другите. Демократично общество.
3. +Разг. Който е близък до хората; толерантен, либерален.
+същ. [[демократи`чност]], демократичността`, +ж.
Синоними: народовластен, народен, либерален, свободомислещ, напредничав, прогресивен, свободолюбив, свободен, уважаван, обичан, общителен, сърдечен, общодостъпен, популярен

демоничен

демони`чна, демони`чно, +мн. демони`чни, +прил.
1. Който е присъщ на демон.
2. +Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
+същ. [[демони`чност]], демоничността`, +ж.
Синоними: демонски, пъклен, адски, сатанински, дяволски, зверски, безчовечен, жесток, коварен, злобен

демонстративен

демонстрати`вна, демонстрати`вно, +мн. демонстрати`вни, +прил.
1. Който е добре изразен, предизвикателен, за да покаже протест, несъгласие, враждебност. Демонстративно поведение.
2. Който се извършва, за да онагледи нещо; показен. Демонстративни скокове с парашут.
+нареч. [[демонстрати`вно]] (в 1 знач.).
Синоними: показателен, доказателен, показен, явен, груб, нахален, дързък, провокиращ, предизвикателен, неприязнен, протестен

денонощен

деноно`щна, деноно`щно, +мн. деноно`щни, +прил.
1. Който трае едно денонощие. Денонощно дежурство.
2. +Прен. Постоянен, непрекъснат. Денонощен магазин. Денонощно движение.

дентален

+мед. Зъбен, отнасящ се до зъбите.

депозитен

+вж. [[депо`зит]]

депресивен

депреси`вна, депреси`вно, +мн. депреси`вни, +прил. Който е свързан с депресия; угнетяващ, потискащ. Депресивно състояние.

дерматологичен

вж. [[дерматология]]

десантен

+вж. [[деса`нт]]

десертен

+вж. [[десе`рт]]

десетичен

+вж. [[десети`ца]]

десеторен

десето`рна, десето`рно, +мн. десето`рни, +прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер.

дескриптивен

дескрипти`вна, дескрипти`вно, +мн. дескрипти`вни, +прил. Описателен.
• Дескриптивна лингвистика. — Структуралистично направление в американската лингвистика за изучаване на езиковите факти чрез описанието им.
• Дескриптивна геометрия. — Дял от геометрията, свързан с изобразяване на пространствени фигури върху равнина и използването им при решаване на задачи.

деспотичен

деспоти`чна, деспоти`чно, +мн. деспоти`чни, +прил.
1. Който не се съобразява с желанията и правата на другите; тираничен. Деспотичен владетел.
2. Който съдържа проява на деспотизъм. Деспотично управление.
Синоними: насилнически, потиснически, тираничен, властнически, диктаторски, самовластнически, притеснителен, терористичен, жесток, нелиберален, произволен, абсолютен, повелителен, заповеднически, властен

дестилационен

дестилацио`нна, дестилацио`нно, +мн. дестилацио`нни, +прил. Който се отнася до дестилация. Дестилационен апарат.

детайлен

+вж. [[дета`йл]]
Синоними: подробен, обстоятелствен, обстоен, изчерпателен, точен, внимателен

детекторен

+вж. [[дете`ктор]]

детонаторен

+вж. [[детона`тор]]

дефанзивен

дефанзи`вна, дефанзи`вно, +мн. дефанзи`вни, +прил. Отбранителен, защитен. Дефанзивна игра.

дефектен

+вж. [[дефе`кт]]
Синоними: неправилен, с недостатъци, несъвършен, повреден, нередовен, порочен

дефективен

дефекти`вна, дефекти`вно, +мн. дефекти`вни, +прил. +Спец.
1. В медицината — който е с физически или психически дефекти.
2. В езикознанието — който не притежава присъщите на съответния клас форми. Дефективни съществителни имена.

дефинитивен

дефинити`вна, дефинити`вно, +мн. дефинити`вни, +прил. Определен, окончателен. Дефинитивна позиция.
Синоними: окончателен, определен, ясен, последен, решителен

дефицитен

+вж. [[дефици`т]]
Синоними: липсващ, недостатъчен, в ограничено количество, малко, оскъден, много търсен

деятелен

дея`телна, дея`телно, +мн. дея`телни, +прил.
1. Енергичен, деен, активен.
2. +Спец. В граматиката — който показва, че глаголното лице извършва действието; действителен. Деятелен залог. Деятелни причастия.
+същ. [[дея`телност]], деятелността`, +ж.
Синоними: деен, трудолюбив, енергичен, активен, действен, предприемчив, работлив, пъргав, прилежен, старателен, усърден, ревностен, неуморим, работоспособен, дееспособен, силен, мощен

джобен

джо`бна, джо`бно, +мн. джо`бни, +прил.
1. Който се носи в джоб. Джобно ножче. Джобен часовник.
2. Който се отнася до джоб. Джобен прорез.
3. Който е с малки размери. Джобно издание на книга.
• Джобни пари. — Дребни суми за ежедневни разходи.

диабетичен

диабети`чна, диабети`чно, +мн. диабети`чни, +прил. Който се отнася до диабет или до диабетик. Диабетичен хляб.

диагностичен

диагности`чна, диагности`чно, +мн. диагности`чни, +прил. Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт.

диагонален

+вж. [[диагона`л]]

диаграмен

+вж. [[диагра`ма]]

диакритичен

диакрити`чна, диакрити`чно, +мн. диакрити`чни, +прил.
• Диакритичен знак. — Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики.

диалектен

+вж. [[диале`кт]]

диалектичен

диалекти`чна, диалекти`чно, +мн. диалекти`чни, +прил. Който се основава на диалектиката. Диалектичен метод.

диалогичен

+вж. [[диало`г]]

диаметрален

диаметра`лна, диаметра`лно, +мн. диаметра`лни, +прил.
1. Който се отнася до диаметър.
2. +Прен. Противоположен, в най-голяма сила различен.
+нареч. [[диаметра`лно]] (във 2 знач.). Диаметрално противоположни мнения.
Синоними: обратен, противоположен

диапозитивен

+вж. [[диапозити`в]]

диахроничен

+вж. [[диахро`ния]]

дивен

ди`вна, ди`вно, +мн. ди`вни, +прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов) Дивна красота.
Синоними: хубав, прелестен, красив, чуден, чудесен, очарователен, чаровен, омаен, обаятелен, вълшебен, великолепен, удивителен, възхитителен, прекрасен, чудноват, приказен, неизказан

диверсионен

+вж. [[диве`рсия]]

дигитален

+мед. Отнасящ се до или принадлежащ на пръстите.

дидактичен

дидакти`чна, дидакти`чно, +мн. дидакти`чни, +прил.
1. Който се отнася до дидактика. Дидактичен метод.
2. Който изразява склонност към поучаване.
• Дидактична литература. — Литературни жанрове, чиято цел е да поучават или да популяризират някаква наука.

диетичен

диети`чна, диети`чно, +мн. диети`чни, +прил. Който е съобразен с някаква диета. Диетичен режим. Диетична кухня.

димен

ди`мна, ди`мно, +мн. ди`мни, +прил.
1. Който се състои от дим. Димен облак.
2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение.
• Димна завеса. 1. — +Спец. Изкуствен облак или мъгла, които целят да попречат на противника и прикриват действията на войсковите части.
2. +Прен. Думи или постъпки, които целят да се прикрие нещо.
Синоними: задимен, запушен, опушен, пушещ, димящ, замъглен

динамитен

+вж. [[динами`т]]

динамичен

динами`чна, динами`чно, +мн. динами`чни, +прил.
1. Който се основава на законите на динамиката.
2. Който е изпълнен с движение и напрежение. Динамично време.
3. За човек — енергичен, действен, активен.
+същ. [[динами`чност]], динамичността`, +ж.
• Динамичен стереотип. — Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.
• Динамично ударение. — +Спец. В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.
Синоними: напрегнат, бърз, активен, стремителен, енергичен, действен, настоятелен, упорит, делови, много бърз

династичен

династи`чна, династи`чно, +мн. династи`чни, +прил. Който се отнася до династия. Династично управление.

диоден

+вж. [[диод]]

дипломатичен

дипломати`чна, дипломати`чно, +мн. дипломати`чни, +прил. Който се извършва умело, хитро, като от дипломат; изкусен, премислен. Дипломатичен отказ. Дипломатичен подход.
+същ. [[дипломати`чност]], дипломатичността`, +ж.
Синоними: изкусен, ловък, хитър, умен, тънък, политичен, тактичен, сръчен

дипломен

+вж. [[ди`плома]]

директен

дире`ктна, дире`ктно, +мн. дире`ктни, +прил.
1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор.
2. Който се предава в момента на извършването му; пряк. Директно излъчване на футболна среща.
3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк. Директно осветление.
4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне. Директен влак.
Синоними: непосредствен, пряк, прав, в права посока, непрекъсващ, без прекачване, транзитен

дирекционен

+вж. [[дире`кция]]

дисертационен

+вж. [[дисерта`ция]]

дискретен

дискре`тна, дискре`тно, +мн. дискре`тни, +прил.
1. Който е способен да пази тайна. Дискретен човек.
2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка.
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос.
+същ. [[дискре`тност]], дискретността`, +ж.
+нареч. [[дискре`тно]]. Питам дискретно за нея.
Синоними: скрит, поверителен, доверителен, секретен, таен, резервиран, сдържан, затворен, благоразумен, внимателен, предпазлив, спокоен, мирен, тих, кротък, хрисим, скромен, непретрупан, обикновен

дискриминационен

+вж. [[дискримина`ция]]

дискусионен

+вж. [[диску`сия]]
Синоними: спорен, неустановен, неутвърден, неокончателен

диспансерен

+вж. [[диспансе`р]]

дисперсен

+вж. [[диспе`рсия]]

диспропорционален

+вж. [[диспропо`рция]]

дистален

+мед. Периферен, намиращ се по-отдалечено от срединната линия или от друга точка на тялото.

дистанционен

дистанцио`нна, дистанцио`нно, +мн. дистанцио`нни, +прил.
1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление.
2. Само [[дистанционно]], +ср. +Разг. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и др.) от разстояние чрез подаван сигнал.

дистрибутивен

+вж. [[дистрибу`ция]]

дисхармоничен

+вж. [[дисхармо`ния]]

дисциплинарен

дисциплина`рна, дисциплина`рно, +мн. дисциплина`рни, +прил. Който се отнася до поддържането на дисциплината, до санкциониране при нарушението и`.
• Дисциплинарно наказание. — Наказание, налагано от ръководител на подчинен, който е нарушил трудовата дисциплина.
• Дисциплинарна рота. — Войсково подразделение, предназначено за военнослужещи на срочна служба, които изтърпяват наказание за престъпление.

диуретичен

диурети`чна, диурети`чно, +мн. диурети`чни, +прил. +Спец. Който предизвиква обилно отделяне на урина. Диуретични средства. Диуретичен чай.

диференциален

диференциа`лна, диференциа`лно, +мн. диференциа`лни, +прил.
1. Който се отнася до диференциал (в 1 знач.). Диференциално смятане.
2. Който се отнася до диференциал (във 2 знач.); разграничителен, нееднакъв при различни условия. Диференциална тарифа.
• Диференциален речник. — Двуезичен речник, в който са включени само различните по форма и значение думи.

дифузен

+вж. [[дифу`зия]]
Синоними: разпространен, разпръснат, разсеян

дихателен

диха`телна, диха`телно, +мн. диха`телни, +прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система.
• Дихателен апарат. — Уред за дишане при липса на въздух или при замърсеност на въздуха.
• Дихателна тръба. — Трахея.

длъжен

длъ`жна, длъ`жно, +мн. длъ`жни, +прил.
1. Който има дълг, заем към някого.
2. Който трябва да изпълни някакви изисквания, да се подчини. Длъжен си да дойдеш.
3. Който е признателен на някого за услуга, помощ и др. Длъжен съм на родителите си за подкрепата.
• Длъжен съм на Михаля. — Не съм нормален, луд съм.
• Не оставам длъжен (на някого). 1. — Постъпвам по същия начин, както са постъпили с мен.
2. Не позволявам някой да ми наложи мнението си; намирам отговор, за да се противопоставя.

длъжностен

+вж. [[длъ`жност]]

дневален

днева`лна, днева`лно, +мн. днева`лни, +прил.
1. В армия, затвор и др. — който дава дневен наряд в помощ на друг дежурен за поддържане на реда и охрана на помещението и имуществото.
2. Който се отнася до даващия такъв наряд. Дневално помещение.

дневен

дне`вна, дне`вно, +мн. дне`вни, +прил.
1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура.
2. Който се извършва, протича през деня. Дневна смяна.
3. Който се използва през деня. Дневна стая.
• Дневен ред. — Последователност от въпроси, предвидени за разглеждане на заседание, събрание и др.
• На дневен ред. — За осъществяване, за извършване в скоро време.
• Слизам от дневен ред. — Преставам да бъда обсъждан или належащ за решаване.

днешен

дне`шна, дне`шно, +мн. дне`шни, +прил.
1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата.
2. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем; сегашен. Днешно време. Днешна младеж.
• До ден днешен. — Досега, до този момент.
Синоними: днескашен, настоящ, съвременен, сегашен, актуален

добавъчен

+вж. [[доба`вка]]
Синоними: допълнителен, прибавъчен, придатъчен, спомагателен, вторичен, извънреден, в повече, нов, скорошен, неотдавнашен, следващ, по-сетнешен, последващ

доблестен

+вж. [[до`блест]]
Синоними: самоотвержен, решителен, себеотрицателен, смел, мъжествен, сърцат, неустрашим, безстрашен, храбър, героичен, кавалер, рицар, прям, честен, откровен, открит, искрен, възхитителен, прекрасен, славен, хубав, чудесен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, напет, елегантен

доброволен

доброво`лна, доброво`лно, +мн. доброво`лни, +прил.
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник.
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват. Доброволен труд. Доброволни помощи.
+същ. [[доброво`лност]], доброволността`, +ж.
Синоними: непринуден, незадължителен, драговолен, свободен, волен, мирен, безплатен, безвъзмезден, безкористен, непоискан, неизискван, спонтанен

добродетелен

доброде`телна, доброде`телно, +мн. доброде`телни, +прил. Който се характеризира с много добродетели, с висока нравственост. Добродетелна съпруга. Добродетелен живот.
Синоними: добър, благодетелен, благороден, човешки, честен, безкористен, съвестен, благонравен, високонравствен, нравствен, морален

добродушен

доброду`шна, доброду`шно, +мн. доброду`шни, +прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
+същ. [[доброду`шност]], добродушността`, +ж.
Синоними: добър, благ, благодушен, мек, кротък, хрисим, незлобив, добросърдечен, отзивчив, състрадателен, милостив, снизходителен, мил, любезен, с широка душа, с широко сърце, наивен, простодушен, простосърдечен, весел, приветлив, общителен, игрив, безгрижен, сърдечен

доброжелателен

доброжела`телна, доброжела`телно, +мн. доброжела`телни, +прил.
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателен човек.
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателни намерения.
+същ. [[доброжела`телност]], доброжелателността`, +ж.
+същ. [[доброжела`телство]], +ср.
Синоними: благосклонен, разположен, благоразположен, добросърдечен, добър, дружески, приятелски, братски, отзивчив, благ, великодушен, снизходителен, човеколюбив, толерантен

добросъвестен

добросъ`вестна, добросъ`вестно, +мн. добросъ`вестни, +прил.
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен. Добросъвестен гражданин.
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо. Добросъвестно свършена работа.
+същ. [[добросъ`вестност]], добросъвестността`, +ж.
Синоними: честен, почтен, благороден, съвестен, безкористен, неподкупен, искрен, предан, безукоризнен, изпълнителен, сериозен, задълбочен, ревностен

добросърдечен

добросърде`чна, добросърде`чно, +мн. добросърде`чни, +прил.
1. Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. Добросърдечен човек.
2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка.
+същ. [[добросърде`чност]], добросърдечността`, +ж.
Синоними: добродушен, добър, благ, благодушен, мек, кротък, хрисим, незлобив, отзивчив, състрадателен, милостив, снизходителен, мил, любезен, с широка душа, с широко сърце, наивен, простодушен, простосърдечен, великодушен, човеколюбив, доброжелателен, толерантен

доверителен

довери`телна, довери`телно, +мн. довери`телни, +прил. В който се проявява доверие към някого, че ще запази нещо в тайна. Доверителен разговор. Доверителен тон.
+същ. [[довери`телност]], доверителността`, +ж.
Синоними: поверителен, таен, скрит, секретен, интимен, съкровен

доволен

дово`лна, дово`лно, +мн. дово`лни, +прил.
1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръководител.
2. Който е израз, проява на задоволство. Доволен поклон. Доволна усмивка.
+същ. [[дово`лство]], +ср.
Синоними: задоволен, удовлетворен, наситен, благодарен, признателен, щастлив, блажен, радостен, възхитен, самодоволен, предоволен, непретенциозен, непридирчив, честит, с късмет

довършителен

довърши`телна, довърши`телно, +мн. довърши`телни, +прил. Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни работи. Довършителни работи.

догматичен

догмати`чна, догмати`чно, +мн. догмати`чни, +прил.
1. За който е характерен догматизъм. Догматично мислене.
2. Който се отнася до догматиката на дадена религия.
+същ. [[догмати`чност]], догматичността`, +ж.
Синоними: доктринен, теоретичен, канонически, скован, безкритичен, нетворчески, упорит, своеволен, недопускащ възражение

договорен

+вж. [[до`говор]]

доживотен

доживо`тна, доживо`тно, +мн. доживо`тни, +прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор.
Синоними: пожизнен, до края на живота

доилен

дои`лна, дои`лно, +мн. дои`лни, +прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина.

докладен

+вж. [[докла`д]]

документален

+вж. [[докуме`нт]]

документационен

+вж. [[документа`ция]]

долен

до`лна, до`лно, +мн. до`лни, +прил.
1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже.
2. Който следва след известно разстояние в текста. Долният цитат е от новото му стихотворение.
3. За облекло — който е най-близо до тялото. Долни дрехи.
4. +Прен. Който заема по-ниско социално положение, който е по-низш в служебната йерархия. Те се по-долни хора. Долни чинове в армията.
5. +Прен. Който има ниски морални качества; лош, непочтен, низък. Долен човек.
• Долна земя. — Подземен свят в приказките.
• Долна ръка човек. — +Разг. Беден човек без образование, с нисък обществен статус.
• Долно течение. — Част от река, която е разположена най-близо до устието.
Синоними: зависим, подчинен, нискостоящ, второстепенен, низък, подъл, непочтен, нечестен, безчестен, мръсен, презрян, отвратителен, мизерен, срамен, робски, долнопробен, долнокачествен, неокачествим, гаден, гнусен, безсрамен, груб, вулгарен, просташки, неизискан, неприличен, нецензурен, презрителен, злобен, позорен, жалък, отхвърлен, низвергнат, злодейски, незначителен, прост, плебейски, пълзящ, продажен, раболепен, угоднически, скандален, омразен

долинен

+вж. [[долина`]]

долнопробен

долнопро`бна, долнопро`бно, +мн. долнопро`бни, +прил.
1. Който е от най-ниско качество. Долнопробен ресторант.
2. +Прен. Който има ниски морални качества; долен. Долнопробна лъжкиня. Долнопробни лъжи.
3. За благородни метали — недостатъчно чист, с примеси.
Синоними: евтин, долнокачествен

домашен

дома`шна, дома`шно, +мн. дома`шни, +прил.
1. Който се отнася до дом или до домакинство. Домашен уют. Домашна помощница.
2. Който е предназначен за вкъщи; неофициален. Домашна рокля. Домашни пантофи.
3. Който е направен не манифактурно, не в големи количества, а в частен дом. Домашна кухня. Домашно платно.
4. Който е произведен или съществува в своята страна. Домашно производство.
5. +Същ. +Разг. а) дома`шно +ср., дома`шна +ж., +мн. дома`шни. Задача, която учещ се трябва да изпълни вкъщи. Написа ли си домашното? б) само +мн. Семейството ми. Домашните ми вече се тревожат.
Синоними: къщен, семеен, фамилен, всекидневен, опитомен, близък, интимен, частен, фамилиарен, домакински

доменен

до`менна, до`менно, +мн. до`менни, +прил.
• Доменна пещ. — +Спец. Пещ в металургията, в която се извлича чугун от рудата.

доминантен

домина`нтна, домина`нтно, +мн. домина`нтни, +прил. Който доминира. Доминантен цвят.

допирателен

допира`телна, допира`телно, +мн. допира`телни, +прил. Който се допира поне в една точка.

допирен

допи`рна, допи`рно, +мн. допи`рни, +прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка.
• Допирни точки. — Еднакви черти, общи неща, близост.

допотопен

допото`пна, допото`пно, +мн. допото`пни, +прил.
1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго.
2. +Прен. Много стар, овехтял, износен, демодиран. Допотопен костюм.
Синоними: праисторически, древен, старинен, предпотопен, първобитен, остарял, извехтял, стар, отдавнашен, старомоден, демодиран, негоден

допълнителен

допълни`телна, допълни`телно, +мн. допълни`телни, +прил.
1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна подготовка.
2. +Спец. Който се отнася до допълнение (във 2 знач.). Допълнителен съюз.
Синоними: добавъчен, прибавъчен, в повече, придадъчен, спомагателен, вторичен, маловажен, незначителен, втори, повторен, още един, извънреден, допринасящ, способствуващ, второстепенен, нов, скорошен, неотдавнашен, несъществен

досаден

+вж. [[доса`да]]
Синоними: скучен, отегчителен, тягостен, непоносим, неприятен, монотонен, еднообразен, мъчителен, притеснителен, неинтересен, дотеглив, досадлив, омразен, отвратителен, сух, бъбрив, многословен, разтеглен, разлят, настойчив, упорит, натрапничав, уморителен, обикновен, шаблонен, рутинен, проточен, дълъг, тежък, тромав

досегашен

досега`шна, досега`шно, +мн. досега`шни, +прил.
1. Който се отнася до нещо от миналото, станало или съществувало преди момента на говорене. Досегашен съпруг.
2. Който е бил досега и продължава да е в момента на говорене. Досегашен приятел.
Синоними: минал, изтекъл, преминал, доскорошен, довчерашен, неотдавнашен, недавнашен

доскорошен

доско`рошна, доско`рошно, +мн. доско`рошни, +прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскорошен председател на съда.
Синоними: досегашен, минал, изтекъл, преминал, довчерашен, неотдавнашен, недавнашен, предишен, бивш

дословен

досло`вна, досло`вно, +мн. досло`вни, +прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст; буквален. Дословен превод.

достатъчен

доста`тъчна, доста`тъчно, +мн. доста`тъчни, +прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др.
+нареч. [[доста`тъчно]]. Достатъчно пари. Достатъчно подготвен за длъжността си.
Синоними: задоволителен, удовлетворителен, приемлив, значителен, изобилен, предостатъчен, сносен, добър, хубав, богат

достоверен

достове`рна, достове`рно, +мн. достове`рни, +прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. Достоверен източник. Достоверни сведения.
+същ. [[достове`рност]], достоверността`, +ж.
Синоними: верен, проверен, автентичен, меродавен, точен, сигурен, оригинален, истински, неподправен, неиздаден, в ръкопис, верующ, правдив

достъпен

достъ`пна, достъ`пно, +мн. достъ`пни, +прил.
1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки.
2. До който може лесно да се достигне или по който може лесно да се мине. Достъпно скривалище. Достъпна пътека.
3. С който лесно може да се установи контакт, който не е високомерен; общителен. Достъпен човек.
4. Който е съобразен с възможностите на мнозинството или на отделен човек. Достъпно удоволствие. Достъпни цени.
5. Който е лесен за разбиране, за проникване в същността му. Достъпна философия.
+същ. [[достъ`пност]], достъпността`, +ж.
Синоними: проходим, пристъпен, досегаем, постижим, лесен, леснодостъпен, реализуем, осъществим, възможен, достижим, приветлив, отзивчив, любезен, ясен, разбираем, популярен, евтин, наличен

доходен

до`ходна, до`ходно, +мн. до`ходни, +прил. Който носи добър доход. Доходна работа. Доходно начинание.
+същ. [[до`ходност]], доходността`, +ж.
Синоними: богат, рентабилен, полезен, изгоден, приходен, добър, завиден, плодороден, изобилен

доходоносен

доходоно`сна, доходоно`сно, +мн. доходоно`сни, +прил. Доходен.

драгоценен

драгоце`нна, драгоце`нно, +мн. драгоце`нни, +прил. +Остар. Който е оценен високо, който има висока цена; скъпоценен, скъп. Драгоценни камъни. Драгоценен приятел.
Синоними: скъпоценен, скъп, безценен, рядък

драматичен

драмати`чна, драмати`чно, +мн. драмати`чни, +прил.
1. Който се отнася към драма (в 1 и 2 знач.). Драматичен театър. Драматична актриса.
2. Който се отнася до драматизъм (във 2 знач.). Драматичен случай. Драматичен тон.
3. +Спец. За глас на оперен певец — който се отличава с дълбочина, плътност. Драматичен сопран.

драстичен

драсти`чна, драсти`чно, +мн. драсти`чни, +прил.
1. Груб, невъздържан, необуздан. Драстични мерки. Драстичен език.
2. Който прави неприятно впечатление, оказва неприятно въздействие със своята дързост, грубост. Драстичен пример.
Синоними: груб, силен, фрапантен, поразителен, крещящ, подчертан, подсилен, ярък, очебиен

дребен

дре`бна, дре`бно, +мн. дре`бни, +прил.
1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек.
2. +Разг. Който е малък по възраст. Дребни деца.
3. Който е малък по стойност. Дребни пари. Дребни суми.
4. Който е малък по значението си, по значимостта си; незначителен, несъществен, маловажен. Дребен проблем.
5. Дребнав. Дребни сметки.
6. Който има малка собственост или се основава на малка собственост. Дребен земевладелец. Дребно стопанство. Дребно предприятие.
• Дребна риба. — Човек, който няма особено значение, който е незначителен в своята област.
• Дребна шарка. — +Разг. Вид шарка на ситни пъпчици; морбили.
Синоними: ситен, дребничък, въздребен, малък, неосезаем, минимален, незабележим, недоловим, невидим, неголям, дребнав, незначителен, маловажен, нищожен, второстепенен, жалък, пигмей, дребосък, евтин, несериозен, повърхностен, лекомислен, маломерен, недорасъл, недоразвит, глупав, безсъдържателен, суетлив, неважен, малоценен, несъществен, по-малък, по-маловажен, втори, слаб, хилав

древен

дре`вна, дре`вно, +мн. дре`вни, +прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.
Синоними: античен, стар, старинен, старовремски, старовременен, исторически, праисторически, предисторически, библейски, патриархален, първобитен, примитивен, първичен

дренажен

+вж. [[дрена`ж]]

дружелюбен

дружелю`бна, дружелю`бно, +мн. дружелю`бни, +прил.
1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен човек.
2. Който е израз, проява на предразположение, на приятелско отношение; приветлив. Дружелюбна усмивка.
+същ. [[дружелю`бност]], дружелюбността`, +ж.
Синоними: отзивчив, доброжелателен, радушен, благосклонен, сърдечен, общителен, приветлив, приятелски, другарски, добросъседски, любезен, мил, симпатичен, обичлив, интимен, близък

дружен

дру`жна, дру`жно, +мн. дру`жни, +прил.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.
Синоними: общ, задружен, колективен, съвместен, взаимен, солидарен, групов

дружинен

+вж. [[дружи`на]]

дуалистичен

+вж. [[дуали`зъм]]

дублетен

+вж. [[дубле`т]]

духовен

духо`вна, духо`вно, +мн. духо`вни, +прил.
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
+същ. [[духо`вност]], духовността`, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: нравствен, душевен, духовнически, свещенически, пасторски, невеществен, нематериален, безплътен, безтелесен, неземен, несветски, нематериалистичен, теоретичен, словесен

душевен

душе`вна, душе`вно, +мн. душе`вни, +прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна болест.
+същ. [[душе`вност]], душевността`, +ж.
Синоними: психичен, вътрешен, духовен, нравствен, морален

душен

ду`шна, ду`шно, +мн. ду`шни, +прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност.
Синоними: задушен, топъл, горещ, зноен, задушлив, вмирисан, спарен, запарен, застоял, жарък, огнен, страстен, тежък, непроветрен

дъбилен

дъби`лна, дъби`лно, +мн. дъби`лни, +прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество.

дъвкателен

дъвка`телна, дъвка`телно, +мн. дъвка`телни, +прил. Който е приспособен, пригоден да дъвче. Дъвкателен орган.

дъгообразен

дъгообра`зна, дъгообра`зно, +мн. дъгообра`зни, +прил. Който е с форма на дъга (в 1 знач.).

дъждовален

дъждова`лна, дъждова`лно, +мн. дъждова`лни, +прил.
• Дъждовална машина/инсталация. — Напоителна машина/инсталация, която разпръсква вода под формата на дъжд.

дъждовен

дъждо`вна, дъждо`вно, +мн. дъждо`вни, +прил.
1. Дъждовит, дъжделив. Дъждовен период.
2. Който е от дъжд. Дъждовна вода.
3. Който носи дъжд. Дъждовен облак.
+същ. [[дъждо`вност]], дъждовността`, +ж. (в 1 знач.).
• Дъждовен червей. — Червей, който излиза от земята след дъжд.

дървесен

дърве`сна, дърве`сно, +мн. дърве`сни, +прил.
1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони.
2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен вид. Дървесна смола.

дървесинен

+вж. [[дървеси`на]]

държавен

+вж. [[държа`ва]]
Синоними: общ, обществен, общонароден, народен, национален, отечествен, публичен, социален, общодостъпен

евакуационен

+вж. [[евакуа`ция]]

евентуален

евентуа`лна, евентуа`лно, +мн. евентуа`лни, +прил. Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евентуален мой заместник.
+нареч. [[евентуа`лно]].
+същ. [[евентуа`лност]], евентуалността`, +ж.
Синоними: възможен, допустим, предполагаем, вероятен, бъдещ, утрешен, потенциален, хипотетичен, непредвиден, проблематичен

еволюционен

+вж. [[еволю`ция]]
Синоними: постепенен, преходен, мирен

евристичен

+вж. [[еври`стика]]

евфемистичен

+вж. [[евфеми`зъм]]

егоистичен

+вж. [[егои`зъм]]
Синоними: себичен, себелюбив, самолюбив, егоцентричен, груб, неприятен, лаком, невнимателен, неделикатен, нехаен

егоцентричен

+вж. [[егоцентри`зъм]]
Синоними: тесногръд, прост, свидлив

единен

еди`нна, еди`нно, +мн. еди`нни, +прил.
1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени.
2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес.
3. Задружен, сплотен. Трябва да бъдем единни.
+същ. [[еди`нност]], единността`, +ж.
Синоними: еднороден, едносъставен, единодушен, солидарен, монолитен, хомогенен, сплотен, обединен, един, еднакъв, един и същ, съединен, съвместен, задружен

единичен

едини`чна, едини`чно, +мн. едини`чни, +прил. Само по/от един, единствен, отде`лен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
+същ. [[едини`чност]], единичността`, +ж.
Синоними: единствен, отделен, един, еднократен, самостоятелен, изолиран, неповторим, индивидуален, различен, случаен, неочакван, спорадичен, непостоянен, разпилян

единовластен

единовла`стна, единовла`стно, +мн. единовла`стни, +прил. Едновластен.

единодушен

единоду`шна, единоду`шно, +мн. единоду`шни, +прил. Който проявява или изразява единодушие.
+нареч. [[единоду`шно]]. Гласувахме единодушно.
Синоними: единен, сговорен, задружен, сплотен, обединен, единомислещ, съгласен

единороден

единоро`дна, единоро`дно, +мн. единоро`дни, +прил. +Остар. Еднороден.

едновластен

едновла`стна, едновла`стно, +мн. едновла`стни, +прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едно лице.

едновременен

едновре`менна, едновре`менно, +мн. едновре`менни, +прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия.
+нареч. [[едновре`менно]]. Започнете едновременно. Едновременно с това.
Синоними: съвпадащ, съгласуван, спонтанен, съвместен, задружен, равномерен, на еднакви интервали, изохронен

едновремешен

едновре`мешна, едновре`мешно, +мн. едновре`мешни, +прил. +Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновремешни работи.
Синоними: стар, старинен, едновремски, старовременен, старовремски, някогашен, отдавнашен, древен, античен, изостанал, остарял, преминал години, овехтял

едноличен

едноли`чна, едноли`чно, +мн. едноли`чни, +прил.
1. Който се осъществява от едно лице. Еднолично ръководство. Еднолична власт.
2. +Спец. Който е собственост на едно лице или е сам. Еднолична фирма. Едноличен търговец.
Синоними: индивидуален, сам, самостоятелен, отделен

еднообразен

еднообра`зна, еднообра`зно, +мн. еднообра`зни, +прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
+нареч. [[еднообра`зно]].
+същ. [[еднообра`зие]], +ср. Еднообразието на дните я убиваше.
Синоними: безжизнен, бездеен, изчерпан, инертен, непроизводителен, неподвижен, безинтересен, блудкав, плосък, скучен, еднакъв, един и същ, униформен, монотонен, неосвежен, неоживен, сив, мрачен, безцветен, досаден, проточен, дълъг, отегчителен

еднотипен

едноти`пна, едноти`пно, +мн. едноти`пни, +прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки.
+същ. [[едноти`пност]], еднотипността`, +ж.

езерен

+вж. [[е`зеро]]

езичен

+вж. [[ези`к]]

езотеричен

Таен, скрит предназначен само за посветени.
Синоними: таен, поверителен

екарисажен

+вж. [[екариса`ж]]

екваториален

+вж. [[еква`тор]]

еквивалентен

еквивале`нтна, еквивале`нтно, +мн. еквивале`нтни, +прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен.
+нареч. [[еквивале`нтно]].
+същ. [[еквивале`нтност]], еквивалентността`, +ж.
Синоними: равностоен, равноценен, равнозначен, равен, еднакъв, равносилен, равнозначещ

екзактен

екза`ктна, екза`ктно, +мн. екза`ктни, +прил. Точен.
+същ. [[екза`ктност]], екзактността`, +ж.

екзекутивен

екзекути`вна, екзекути`вно, +мн. екзекути`вни, +прил. +Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт.
Синоними: изпълнителен, за изпълнение

екзогенен

+мед. Произхождащ отвън, външен за организма.

екзотеричен

+рел. Който е предназначен за непосветените. Противоположно на езотеричен.

екзотермичен

екзотерми`чна, екзотерми`чно, +мн. екзотерми`чни, +прил. +Спец. Който излъчва топлина.
+същ. [[екзотерми`чност]], екзотермичността`, +ж.

екзотичен

екзоти`чна, екзоти`чно, +мн. екзоти`чни, +прил.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
+същ. [[екзоти`чност]], екзотичността`, +ж.
Синоними: чуждестранен, другоземен, далечен, иностранен, иноземски, източен, южен, тропически, странен, особен, необикновен

еклектичен

+вж. [[еклекти`зъм]]

екологичен

+вж. [[еколо`гия]]

екранен

+вж. [[екра`н]]

екскурзионен

+вж. [[екску`рзия]]

експанзивен

експанзи`вна, експанзи`вно, +мн. експанзи`вни, +прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна натура.
+същ. [[експанзи`вност]], експанзивността`, +ж.
Синоними: избухлив, несдържан, невъздържан, сприхав, раздразнителен, буен, необуздан, нервен, империалистически, нападателен, агресивен, завоевателен, излиятелен, открит, неприкрит, шумен, весел, ликуващ

експанзионистичен

+вж. [[експа`нзия]]

експедитивен

експедити`вна, експедити`вно, +мн. експедити`вни, +прил. Който бързо и делово се справя с текущата си работа.
+същ. [[експедити`вност]], експедитивността`, +ж.
Синоними: бърз, енергичен, жив, подвижен, активен, деятелен, интензивен, сръчен, предприемчив, деловит, сведущ

експериментален

+вж. [[експериме`нт]]
Синоними: пробен, опитен, примерен, демонстративен

експертен

+вж. [[експе`рт]]

експлицитен

език. Ясен, изричен. Противоположно_ на имплицитен.

експлозивен

експлози`вна, експлози`вно, +мн. експлози`вни, +прил.
1. Който има свойството да експлодира; взривен.
2. +Прен. Който се изявява неочаквано бурно; бурен.
+същ. [[експлози`вност]], експлозивността`, +ж.
Синоними: избухлив, възпламенителен, взривен

експозиционен

+вж. [[експози`ция]]

експортен

+вж. [[експо`рт]]

експресен

+вж. [[експре`с]]

експресивен

експреси`вна, експреси`вно, +мн. експреси`вни, +прил. Изразителен. Експресивен език.
+нареч. [[експреси`вно]].
+същ. [[експреси`вност]], експресивността`, +ж.
Синоними: изразителен, образен, фигуративен, релефен, красноречив, убедителен, ясен, доказателен

екстазен

+вж. [[екста`з]]

екстатичен

Възторжено възбуден, намиращ се в екстаз.

екстензивен

екстензи`вна, екстензи`вно, +мн. екстензи`вни, +прил. Който е насочен към увеличаване на количеството, но без подобряване на качеството.

екстериорен

+вж. [[екстерио`р]]

екстериториален

+вж. [[екстериториа`лност]]

екстравагантен

екстравага`нтна, екстравага`нтно, +мн. екстравага`нтни, +прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, странен, необичаен, причудлив. Екстравагантна рокля. Екстравагантна личност.
+същ. [[екстравага`нтност]], екстравагантността`, +ж.
Синоними: особен, оригинален, чудноват, своеобразен, своенравен, странен, чуден, маниак, ексцентричен, капризен, чудак, рядък, необикновен, неестествен, прекален, краен, пресилен, ненормален, удивителен, чудат, моден, шик, елегантен, разпуснат, развратен, леконравен

екстремален

екстрема`лна, екстрема`лно, +мн. екстрема`лни, +прил. Екстремен.

екстремен

екстре`мна, екстре`мно, +мн. екстре`мни, +прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация.

ексцентричен

ексцентри`чна, ексцентри`чно, +мн. ексцентри`чни, +прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия.
+същ. [[ексцентри`чност]], ексцентричността`, +ж.
Синоними: екстравагантен, особен, оригинален, чудноват, своеобразен, своенравен, странен, чуден, маниак, капризен, чудак, рядък, необикновен, неестествен, прекален, краен, пресилен, ненормален, удивителен, чудат, неспазващ условностите, нестандартен, нецентрален, фантастичен, куриозен, необичаен, неочакван, необясним

ектопичен

+мед. Намиращ се на необичайно място, разположен извън обичайната си анатомична област, напр. ектопичен бъбрек — бъбрек, намиращ се в таза.

еластичен

еласти`чна, еласти`чно, +мн. еласти`чни, +прил. Разтеглив, гъвкав.
+прил. [[еласти`чност]], еластичността`, +ж.
Синоними: жилав, разтеглив, мек, гъвък, гъвкав, пластичен, пъргав, подвижен, игрив, жив, приспособим, ковък, податлив, разширим, разтеглим, раздуваем

елеваторен

+вж. [[елева`тор]]

елегантен

елега`нтна, елега`нтно, +мн. елега`нтни, +прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Елегантен салон.
+нареч. [[елега`нтно]]. Облича се елегантно.
+същ. [[елега`нтност]], елегантността`, +ж.
Синоними: грациозен, кокетен, красив, хубав, изящен, изтънчен, изискан, строен, шик, шикозен, нагизден, спретнат, напет, биещ на очи, моден, стилен, ултрамодерен, контешки, екстравагантен, първокласен, отличен, превъзходен, скъп, стегнат, светски, чудесен, доблестен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, екстра, луксозен

елегичен

+вж. [[еле`гия]]

електрификационен

+вж. [[електрифика`ция]]

електричен

+вж. [[електри`чество]]

електролитен

+вж. [[електроли`т]]

електронен

+вж. [[електро`н]]

електронноизчислителен

електронноизчисли`телна, електронноизчисли`телно, +мн. електронноизчисли`телни, +прил.
• Електронноизчислителна машина. — +Спец. Електронно устройство, което може да приема данни, да прилага към тях последователност от логически операции и да предоставя резултатите от тези операции като информация.

електропроводен

+вж. [[електропрово`д]]

елементарен

елемента`рна, елемента`рно, +мн. елемента`рни, +прил.
1. Прост, несложен; който трябва да е известен на всеки. Елементарни правила за учтивост.
2. Опростен, повърхностен. Елементарен човек. Елементарно разбиране на проблема.
3. Начален; който се отнася до основните положения в една област, наука. Елементарна теория на музиката.
4. +Спец. В химията — който се отнася до елемент (в 5 знач.).
• Елементарни частици. — +Спец. Във физиката — най-малките частици, от които е съставена материята.
Синоними: прост, най-прост, обикновен, първичен, първоначален, основен, съществен, принципиален, общ, най-общ, главен, лесен, лесно изпълним, разбираем, лесноразбираем, леснодостъпен, общопонятен, начален, вроден

елипсовиден

елипсови`дна, елипсови`дно, +мн. елипсови`дни, +прил. Който има вид на елипса.

елипсоиден

+вж. [[елипсои`д]]

елиптичен

елипти`чна, елипти`чно, +мн. елипти`чни, +прил. Който се отнася до елипса (във 2 знач.). Елиптичен израз.

елитарен

елита`рна, елита`рно, +мн. елита`рни, +прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство.

елитен

+вж. [[ели`т]]
Синоними: отбран, първокласен, висококачествен, първостепенен, избран, най-добър, подбран

емблематичен

+вж. [[ембле`ма]]

емблемен

+вж. [[ембле`ма]]

ембрионален

+вж. [[ембрио`н]]
Синоними: зачатъчен, зародишен, неразвит, в зачатък

емиграционен

+вж. [[емигра`ция]]

емисионен

+вж. [[еми`сия]]

емлячен

+вж. [[емля`к]]

емоционален

емоциона`лна, емоциона`лно, +мн. емоциона`лни, +прил.
1. Който изразява емоция. Емоционална реакция.
2. Чувствителен. Емоционално дете.
+същ. [[емоциона`лност]], емоционалността`, +ж.
Синоними: прочувствен, патетичен, трогателен, затрогващ, сантиментален, чувствен, възторжен, въодушевен, екзалтиран

емпиричен

емпири`чна, емпири`чно, +мн. емпири`чни, +прил.
1. Основан на опит. Емпирични данни.
2. Който се отнася до емпиризма като философско направление.

емулсен

+вж. [[ему`лсия]]

емулсионен

+вж. [[ему`лсия]]

емфатичен

+вж. [[емфа`за]]
Синоними: подчертан, силен, категоричен

ендогенен

+мед. Произхождащ, образуващ се в организма, напр. инсулина, произведен в панкреаса е ендогенен.

ендотермичен

Ендотермичен процес — химична реакция, която протича с поглъщане на топлина от външната среда.
Примери са фотосинтезата на растенията, редукцията на металите от техните окиси и руди, разлагането на молекулите на свободни атоми, образуването на азотния окис (N2+O2 + 180 kJ/mol = 2NO) и мн. др.

енергетичен

+вж. [[енерге`тика]]

енергичен

енерги`чна, енерги`чно, +мн. енерги`чни, +прил. Пълен с енергия (във 2 знач.); решителен, активен, деен, интензивен. Енергичен човек. Енергична походка. Енергични мерки.
+нареч. [[енерги`чно]].
+същ. [[енерги`чност]], енергичността`, +ж.
Синоними: деятелен, активен, предприемчив, работлив, усърден, делови, ревностен, неуморим, пъргав, смел, решителен, бърз, жив, чевръст, оживен, деен, силен, динамичен, действен, буен, сприхав, напрегнат, жизнен, буден, разгорещен, храбър, млад, младежки, юношески, характерен за младостта, свеж, жизнерадостен, мъжествен, мощен, настоятелен, упорит, много бърз, пороен, шибащ, многообещаващ, преуспяващ, страстен, със силно желание, твърд, убедителен, завладяващ, строг, категоричен, уверен, ясно изразен, недвусмислен, изразителен

енигматичен

+вж. [[ени`гма]]
Синоними: тайнствен, мистериозен, загадъчен, таен, скрит, прикрит, неразрешим, неотгадаем, неразгадаем, мъчен, труден, проблематичен, несигурен, съмнителен

енциклопедичен

енциклопеди`чна, енциклопеди`чно, +мн. енциклопеди`чни, +прил.
1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник.
2. Който се отнася до енциклопедист. Енциклопедична личност.
+същ. [[енциклопеди`чност]], енциклопедичността`, +ж.

епидемиологичен

+вж. [[епидемиоло`гия]]

епидермален

+вж. [[епиде`рма]]

епидурален

+мед. Разположен над твърдата мозъчна обвивка — dura mater.

епизодичен

епизоди`чна, епизоди`чно, +мн. епизоди`чни, +прил. Случаен, непостоянен, незначителен. С епизодичен характер.
+нареч. [[епизоди`чно]].

епилептичен

+вж. [[епилепти`к]]

епистоларен

епистола`рна, епистола`рно, +мн. епистола`рни, +прил. +Спец. За литературно произведение — който е написан във форма на писма и/или размяна на писма. Епистоларен жанр. Епистоларен стил.

епителен

+вж. [[епи`тел]]

епичен

епи`чна, епи`чно, +мн. епи`чни, +прил.
1. Епически.
2. +Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.
Синоними: повествователен, разказвателен, славен, героичен, величав

епохален

епоха`лна, епоха`лно, +мн. епоха`лни, +прил. Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития.
Синоними: забележителен, важен, огромен, грандиозен, исторически, паметен

еретичен

ерети`чна, ерети`чно, +мн. ерети`чни, +прил. Който се отнася до ерес и до еретик.

еркерен

+вж. [[е`ркер]]

ерогенен

ероге`нна, ероге`нно, +мн. ероге`нни, +прил. Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони.

ерозивен

+вж. [[еро`зия]]

еротичен

+вж. [[еро`тика]]
Синоними: сластен, похотлив, сладострастен, полов, сексуален, чувствен

еруптивен

ерупти`вна, ерупти`вно, +мн. ерупти`вни, +прил. Който има вулканичен произход. Еруптивни скали.

есеистичен

+вж. [[есе`]]

есенен

+вж. [[е`сен]]

ескадронен

+вж. [[ескадро`н]]

ескалаторен

+вж. [[ескала`тор]]

ескизен

+вж. [[ески`з]]

ескортен

+вж. [[еско`рт]]

естетичен

+вж. [[есте`тика]]
Синоними: красив, изящен, художествен, грациозен, елегантен, хубав

естраден

естра`дна, естра`дно, +мн. естра`дни, +прил. Който се отнася до естрада (във 2 знач.). Естрадна песен. Естрадна програма. Естраден оркестър. Естрадна певица.
• Естрадна музика. — Музикален жанр със забавен, лек характер.

еталонен

+вж. [[етало`н]]
Синоними: образцов, контролен, главен

етапен

+вж. [[ета`п]]

етимологичен

+вж. [[етимоло`гия]]

етичен

+вж. [[е`тика]]

етнологичен

+вж. [[етноло`гия]]

еуфоричен

+вж. [[еуфо`рия]]

ефектен

+вж. [[ефе`кт]]
Синоними: гръмък, бомбастичен, шумен, видим, фрапиращ, фрапантен, резултатен, успешен, грандиозен, импозантен, пищен, с външен блясък, ярък, крещящ, претенциозен, сензационен

ефективен

ефекти`вна, ефекти`вно, +мн. ефекти`вни, +прил. От който има добър ефект (в 1 знач.), резултат (обикн. под формата на продукт). Ефективна работа.
+нареч. [[ефекти`вно]].
+същ. [[ефекти`вност]], ефективността`, +ж.
Синоними: ефикасен, действен, резултатен

ефервесцентен

+мед. Бурно отделящ газ.

ефикасен

ефика`сна, ефика`сно, +мн. ефика`сни, +прил. Който оказва добро въздействие; който може да въздейства. Ефикасно средство.
+нареч. [[ефика`сно]].
+същ. [[ефика`сност]], ефикасността`, +ж.
Синоними: успешен, резултатен, сполучлив, благополучен, благоприятен, удачен, сигурен, действен, ефективен, полезен, услужлив, благотворен

ефимерен

ефиме`рна, ефиме`рно, +мн. ефиме`рни, +прил. Краткотраен, мимолетен. Ефимерна надежда.
+същ. [[ефиме`рност]], ефимерността`, +ж.
Синоними: преходен, кратковременен, временен, мигновен, кратък, еднодневен, къс, минутен, нетраен, мимолетен, недълготраен, тленен, скоропреходен, бързопреходен, краткотраен, бегъл, бърз, непълен, повърхностен, схематичен

ефирен

ефи`рна, ефи`рно, +мн. ефи`рни, +прил.
1. Който се отнася до ефир.
2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля.
Синоними: въздушен, лек, ведър, тънък, прозрачен, лазурен, безплътен, нежен, изтънчен, префинен

ехиден

ехи`дна, ехи`дно, +мн. ехи`дни, +прил. Язвителен, злорад, лукав. Ехидна усмивка.
+нареч. [[ехи`дно]]. Гледа ехидно.
Синоними: лукав, коварен, подъл, престорен, злобен, язвителен, зъл, хитър, змийски, завистлив, жлъчен, перфиден, вероломен

ешелонен

+вж. [[ешело`н]]

жаден

жа`дна, жа`дно, +мн. жа`дни, +прил.
1. Който изпитва нужда да пие, предимно вода.
2. +Прен. С предлога за. Който изпитва силно желание, копнее за нещо. Жаден за знания. Жаден за живот.
3. +Прен. Алчен. Жаден за пари.
4. +Прен. Който изразява силно желание. Жаден поглед.
+същ. [[жа`дност]], жадността`, +ж.
Синоними: жадуващ, ненаситен, неутолим, алчен, петимен, загорял, лаком, хищен

жален

жа`лна, жа`лно, +мн. жа`лни, +прил.
1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен.
2. Който предизвиква жал. Жална картина.
Синоними: скръбен, тъжен, печален, покъртителен, плачевен, трогателен, жалостен, жаловит, жалък, сърцераздирателен, умилен, умилителен, трагичен, нажален, натъжен

жалостен

+вж. [[жа`лост]]
Синоними: жален, скръбен, тъжен, печален, покъртителен, плачевен, трогателен, жаловит, жалък, сърцераздирателен, умилен, умилителен, трагичен, нажален, натъжен, клет, достоен за съжаление

жаргонен

+вж. [[жарго`н]]

желателен

жела`телна, жела`телно, +мн. жела`телни, +прил. Който се желае да стане; желан.
Синоними: желан, искан, търсен, жадуван, очакван, бленуван, обичан, пожелаван, мил, драг, любим

железобетонен

+вж. [[железобето`н]]

железодобивен

железодоби`вна, железодоби`вно, +мн. железодоби`вни, +прил. Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост.

железопътен

железопъ`тна, железопъ`тно, +мн. железопъ`тни, +прил. Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно управление.

жертвоготовен

жертвогото`вна, жертвогото`вно, +мн. жертвогото`вни, +прил. Който е готов да прави жертва (в 3 знач.).
+същ. [[жертвогото`вност]], жертвоготовността`, +ж.

жестокосърдечен

жестокосърде`чна, жестокосърде`чно, +мн. жестокосърде`чни, +прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен.
Синоними: жесток, безмилостен, безпощаден, безсърдечен, безжалостен, нечовечен, безчовечен, кръвожаден, суров, корав, твърд, неумолим, бездушен, свиреп, немилостив, звяр, брутален, лют, варварин, драконовски, ожесточен, яростен

живачен

жива`чна, жива`чно, +мн. жива`чни, +прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне.

живителен

живи`телна, живи`телно, +мн. живи`телни, +прил. Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух.
Синоними: жизнен, животворен, съживителен, ободрителен, освежителен

живописен

живопи`сна, живопи`сно, +мн. живопи`сни, +прил.
1. Който е свързан с живопис.
2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна местност.
3. +Прен. Който е жив, образен. Живописен разказ.
+същ. [[живопи`сност]], живописността`, +ж.
Синоними: красив, хубав, прелестен, изящен, художествен, китен, жив, нагледен, картинен

живороден

живороде`на, живороде`но, +мн. живороде`ни, +прил. Който е роден жив.

----

живоро`дна, живоро`дно, +мн. живоро`дни, +прил. +Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката.

животворен

животво`рна, животво`рно, +мн. животво`рни, +прил. Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие.
Синоними: укрепителен, живителен, жизнен, свеж

животновъден

животновъ`дна, животновъ`дно, +мн. животновъ`дни, +прил. Който е свързан с животновъдство.

животописен

+вж. [[животопи`с]]

жизнерадостен

жизнера`достна, жизнера`достно, +мн. жизнера`достни, +прил. Който се радва на живота; бодър, весел.
Синоними: жизнен, жизнеспособен, весел, радостен, доволен, бодър, здрав, засмян, безгрижен, темпераментен, енергичен, сангвиничен, жив, оживен, любезен, вежлив, млад, младежки, юношески, характерен за младостта, свеж

жизнеспособен

жизнеспосо`бна, жизнеспосо`бно, +мн. жизнеспосо`бни, +прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.
Синоними: годен за живот, издръжлив, жизнен, жизнерадостен, здрав, як, кален, устойчив

жилищен

жи`лищна, жи`лищно, +мн. жи`лищни, +прил.
1. Който е предназначен за жилище. Жилищен блок.
2. Който се отнася до жилище. Жилищно строителство.
• Жилищен комплекс. — Градски район, застроен с жилищни блокове, оформен самостоятелно в архитектурно и комуникационно отношение.

житен

жи`тна, жи`тно, +мн. жи`тни, +прил. Който е свързан с жито. Житен клас. Житна реколта.
• Житни култури. — Растения като жито, ръж, ечемик. • _Житен бегач. Твърдокрило насекомо, вредител по житните култури.

----

жи`тена, жи`тено, +мн. жи`тени, +прил. Който е направен от жито. Житена питка. Житено брашно._

жичен

+вж. [[жи`ца]]

жлъчен

жлъ`чна, жлъ`чно, +мн. жлъ`чни, +прил.
1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък.
2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, злобен. Жлъчна критика.
Синоними: злобен, злостен, язвителен, хаплив, ехиден, зъл, саркастичен, подигравателен, злодумен, ненавистен, ненавистнически, покваряващ, порочен, меланхоличен, мрачен, нервен, ядовит, остър, ожесточен

журнален

+вж. [[журна`л]]

жълтъчен

+вж. [[жълтъ`к]]

забавен

заба`вна, заба`вно, +мн. заба`вни, +прил.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник.

----

заба`вена, заба`вено, +мн. заба`вени, +прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.
Синоними: късен, закъснял, отложен, просрочен, отсрочен, продължен, проточен, забавителен, увлекателен, възбуждащ интерес, духовит, весел, приятен, интересен, остроумен, занимателен, комичен, смешен, хумористичен, шеговит, майтапчийски, разговорлив, приказлив, сладкодумен, бавен, муден, тежък

забележителен

забележи`телна, забележи`телно, +мн. забележи`телни, +прил.
1. Който се откроява от другите, интересен, изтъкнат, известен. Забележителен историк. Забележителна дата.
2. Важен, значителен; особен. Забележителен талант. Забележителен успех. Забележителна хубост.
Синоними: паметен, бележит, изтъкнат, отличителен, необикновен, изключителен, интересен, особен, рядък, феноменален, важен, незабравим, именит, славен, известен, исторически, епохален, виден, прочут, великолепен, възхитителен, блестящ, единствен по рода си, неповторим, уникален, необичаен, огромен, ужасен, страховит, очебиен, очевиден, изпъкващ, характерен, съдбовен, внушителен, величествен, грандиозен, знаменит, чудесен, удивителен, учудващ, изненадващ

забранителен

забрани`телна, забрани`телно, +мн. забрани`телни, +прил. Който забранява нещо. Забранителен пътен знак.

заваръчен

+вж. [[зава`рка]]

заветен

заве`тна, заве`тно, +мн. заве`тни, +прил.
1. Оставен като завет. Заветни думи.
2. Съкровен, свято пазен, скъп. Заветни мечти.
3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг.

завещателен

завеща`телна, завеща`телно, +мн. завеща`телни, +прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.

завиден

зави`дна, зави`дно, +мн. зави`дни, +прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение.
Синоними: за завиждане, отличен, забележителен, много добър, добър, изгоден, доходен

завоевателен

завоева`телна, завоева`телно, +мн. завоева`телни, +прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.
Синоними: поробителски, покорителен, нападателен, империалистически, окупаторски, агресивен

загадъчен

зага`дъчна, зага`дъчно, +мн. зага`дъчни, +прил.
1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. Загадъчна история. Загадъчна личност.
2. Който изразява нещо неразбираемо, тайнствено. Загадъчна усмивка.
+нареч. [[зага`дъчно]].
+същ. [[зага`дъчност]], загадъчността`, +ж.
Синоними: тайнствен, мистериозен, таен, потаен, неведом, енигматичен, проблематичен, несигурен, неясен, странен, съмнителен, скрит, прикрит, мъчен, труден, неразрешим, неотгадаем, неразгадаем, заплетен, оплетен, неразбираем, двусмислен, озадачаващ, объркващ

заглавен

загла`вна, загла`вно, +мн. загла`вни, +прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница.
• Заглавна дума. — Дума в речник, енциклопедия и под., чието значение се обяснява.

заглушителен

заглуши`телна, заглуши`телно, +мн. заглуши`телни, +прил.
1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове.
2. Който се отнася до заглушител. Заглушително устройство.
+нареч. [[заглуши`телно]].
Синоними: проглушителен, пронизителен, писклив, остър, рязък, силен, гръмогласен, гръмък

задграничен

задграни`чна, задграни`чно, +мн. задграни`чни, +прил.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.
Синоними: чуждоземен, чуждестранен, другоземен, иностранен, чужди

задгробен

задгро`бна, задгро`бно, +мн. задгро`бни, +прил. Който е свързан според религиозните представи с живот след смъртта. Задгробен свят.

заден

за`дна, за`дно, +мн. за`дни, +прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. +Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
• Давам заден ход. 1. — За превозно средство — движа се назад.
2. +Прен. Отказвам се от намеренията си. • _Заден двор. +Прен. Неофициален, неподреден, нечист. • Отивам на заден план_. Ставам с второстепенна важност.
Синоними: последен, изостанал, отдалечен, по-долен, по-лош

задкулисен

задкули`сна, задкули`сно, +мн. задкули`сни, +прил. Таен, скрит, непочтен. Задкулисни ходове. Задкулисни игри.
+нареч. [[задкули`сно]].
Синоними: таен, скрит, прикрит, неясен, невидим, тайнствен, подмолен, интригантски, непочтен, хитър, изкусен, безскрупулен, нечестен

задноезичен

задноези`чна, задноези`чно, +мн. задноези`чни, +прил. +Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на езика. Г, к, х са задноезични съгласни.

задоволителен

задоволи`телна, задоволи`телно, +мн. задоволи`телни, +прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът и` по математика е задоволителен.
Синоними: удовлетворителен, достатъчен, среден, добър, сносен, приемлив

задочен

задо`чна, задо`чно, +мн. задо`чни, +прил.
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда.
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия. Задочно обучение.
+нареч. [[задо`чно]].
Синоними: неприсъствен, отсъствен

задружен

задру`жна, задру`жно, +мн. задру`жни, +прил.
1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия.
2. За група от хора — който е единен, сплотен, сговорен. Задружно семейство.
+нареч. [[задру`жно]].
Синоними: сговорен, общ, групов, колективен, солидарен, съвместен, дружен, взаимен, обединен, съединен, единен

задстомашен

задстома`шна, задстома`шно, +мн. задстома`шни, +прил.
• Задстомашна жлеза. — Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомаха и отделящ важни хормони; панкреас.

задушевен

задуше`вна, задуше`вно, +мн. задуше`вни, +прил. Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна вечер.
+същ. [[задуше`вност]], задушевността`, +ж.
Синоними: интимен, сърдечен, радушен, другарски, приятелски, искрен, близък, фамилиарен, топъл, приветлив

задушен

задуше`на, задуше`но, +мн. задуше`ни, +прил.
1. Който е в безсъзнание или е мъртъв поради недостиг на въздух или от отровни газове. Задушен е от газовете, но ще се оправи.
2. Който е потиснат или унищожен. Задушен порив. Задушени цветя.
3. Приглушен. Задушени гласове.

----

задуше`на, задуше`но, +мн. задуше`ни, +прил. За ядене — приготвено чрез задушаване. Задушено свинско.

----

заду`шна, заду`шно, +мн. заду`шни, +прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение — изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
Синоними: душен, задушлив, горещ, спарен, мухлясал, застоял

задължителен

задължи`телна, задължи`телно, +мн. задължи`телни, +прил.
1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна почивка.
2. Който трябва да бъде винаги присъщ. Задължителна усмивка.
+нареч. [[задължи`телно]].
Синоними: наложителен, необходим, нужен, насъщ, належащ, неотложен, обезателен, безусловен, абсолютен, по дълг, по задължение, по заповед, по принуда, по длъжност, безпрекословен, насилствен, принудителен, наложен, принуден

заемен

зае`мна, зае`мно, +мн. зае`мни, +прил.
1. +Спец. Който се отнася до заем.
2. Който може да се заеме. Заемен капитал.
3. Който е свързан със заемане на книги от библиотека. • _Заемна служба. Служба и помещение в библиотека за раздаване на книги на читатели. Заемната служба работи от 8 часа`._

закалителен

закали`телна, закали`телно, +мн. закали`телни, +прил. Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури.

заканителен

закани`телна, закани`телно, +мн. закани`телни, +прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед.
Синоними: заплашителен, застрашителен, тревожен, отблъскващ, страшен, строг, внушаващ страх, мрачен, неприветлив, противен

заклинателен

заклина`телна, заклина`телно, +мн. заклина`телни, +прил. Който е свързан със заклинание. Заклинателни слова.

заключителен

заключи`телна, заключи`телно, +мн. заключи`телни, +прил. Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Заключителни работи. Заключителни думи.
Синоними: краен, последен, сетен, окончателен, решителен, дефинитивен

законен

зако`нна, зако`нно, +мн. зако`нни, +прил.
1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания.
2. Който е официален, според законите. Законна жена. Законна власт.
3. Който е естествен, обоснован, логически. Законни последици. Законен извод. Законна гордост.
+нареч. [[зако`нно]].
Синоними: легален, легитимен, юридически, справедлив, лоялен, прав, правилен, допустим, позволен, съобразен със закона, законосъобразен, оправдан, основателен

законодателен

законода`телна, законода`телно, +мн. законода`телни, +прил. Който се отнася до законодателство. Законодателен орган.

закономерен

закономе`рна, закономе`рно, +мн. закономе`рни, +прил. Който е подчинен на закони (в 3 знач.).
+същ. [[закономе`рност]], закономерността`, +ж.
Синоними: правилен, логичен, последователен, свързан, зависим, взаимозависим, съобразен със закона, законен, законосъобразен

законосъобразен

законосъобра`зна, законосъобра`зно, +мн. законосъобра`зни, +прил. Който е съобразен със закона, според закона. Законосъобразен живот.
+нареч. [[законосъобра`зно]].
Синоними: закономерен, правомерен, законен, правилен, легален

залесителен

залеси`телна, залеси`телно, +мн. залеси`телни, +прил. Който се отнася до залесяване. Залесителни работи.

заможен

замо`жна, замо`жно, +мн. замо`жни, +прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен.
Синоними: богат, имотен, състоятелен, забогатял, охолен, осигурен материално

занимателен

занима`телна, занима`телно, +мн. занима`телни, +прил. Който увлича, интригува, забавлява. Занимателен разказ. Занимателен събеседник.
Синоними: забавен, забавителен, интересен, възбуждащ интерес, любопитен, весел, остроумен, приятен, привлекателен, увлекателен, духовит, приказлив, разговорлив, сладкодумен

заобиколен

заобико`лна, заобико`лно, +мн. заобико`лни, +прил. Който не е пряк, който заобикаля. Заобиколен път. Заобиколен начин.
Синоними: страничен, непряк, индиректен, косвен, отстрана, със заобикалки, уклончив, отклоняващ се, крив, околен

западен

+вж. [[за`пад]]

запалителен

запали`телна, запали`телно, +мн. запали`телни, +прил.
1. Който служи да запалва. Запалителни бомби.
2. Който се запалва много лесно. Тук не се пуши, защото има запалителни материали.
Синоними: лесно запалителен, възпламенителен, избухлив, възпламеняем, запалим

запасен

запасе`на, запасе`но, +мн. запасе`ни, +прил. Който притежава (добър, достатъчен) запас. Запасен съм със сто компота. Запасен съм с вода.

----

запа`сна, запа`сно, +мн. запа`сни, +прил.
1. Който е предназначен за резерв.
2. Който е от запаса (в 5 знач.).
Синоними: снабден, въоръжен, екипиран, спешен, резервен, спомагателен, извънреден, авариен

заплашителен

заплаши`телна, заплаши`телно, +мн. заплаши`телни, +прил.
1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни.
2. Който съдържа или изразява заплаха. Заплашително движение. Заплашителен глас.
Синоними: застрашителен, обезпокоителен, опасен, грозящ, застрашаващ, тревожен, смутителен, заканителен, злобен, зъл, лош, зловещ, злокобен, отблъскващ, страшен, строг, внушаващ страх, мрачен, неприветлив, противен, шумен, креслив, настоятелен

заплетен

+вж. [[запли`там]]
Синоними: сложен, усложнен, забъркан, объркан, омотан, замотан, комплициран, неясен, хаотичен, замесен, вмесен, оплетен, впримчен, включен, неразрешим, загадъчен, труден, мъчен, заклещен

заповеден

запове`дна, запове`дно, +мн. запове`дни, +прил. Който съдържа или изразява заповедност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест.
Синоними: повелителен, императивен, категоричен, обезателен, безусловен, нетърпящ възражение, неопровержим, лаконичен, твърд, отсечен, рязък, настоятелен

заразен

заразе`на, заразе`но, +мн. заразе`ни, +прил. Който е приел зараза.
+същ. [[заразе`ност]], заразеността`, +ж.

----

зара`зна, зара`зно, +мн. зара`зни, +прил.
1. Който може да се предава от един организъм на друг. Заразна болест.
2. Който е свързан със зараза или заразни болести. Заразно отделение.
Синоними: заразителен, прилепчив, инфекциозен

заразителен

зарази`телна, зарази`телно, +мн. зарази`телни, +прил.
1. +Разг. Който може да се предаде чрез зараза.
2. +Прен. Увличащ, разпространяващ се. Заразителен смях. Заразителен пример.
Синоними: прилепчив, епидемичен, инфекциозен, прихватлив, заразен

заседателен

заседа`телна, заседа`телно, +мн. заседа`телни, +прил. Който е свързан със заседание. Заседателна зала. Заседателен глас.

заслепителен

заслепи`телна, заслепи`телно, +мн. заслепи`телни, +прил. Който заслепява; причинява заслепение.
Синоними: ослепителен, бляскав, сияен, обаятелен, пленителен, прелъстителен, очарователен, удивителен

застрахователен

застрахова`телна, застрахова`телно, +мн. застрахова`телни, +прил. Който се отнася до застраховане. Застрахователно дружество. Застрахователна полица.

застрашителен

застраши`телна, застраши`телно, +мн. застраши`телни, +прил. Който застрашава, крие заплаха. Застрашително писмо. Застрашителни вълни.
Синоними: заплашителен, обезпокоителен, опасен, грозящ, застрашаващ, тревожен, смутителен, заканителен, зловещ, злокобен, лош, неприятен, свадлив, страшен, злобен, зъл, престъпен, страхотен, огромен

затруднителен

затрудни`телна, затрудни`телно, +мн. затрудни`телни, +прил. Който причинява затруднения.
Синоними: труден, мъчен, заплетен, сложен, притеснителен, стеснителен, усложнен, деликатен, неудобен, неприятен, опак

захарен

за`харна, за`харно, +мн. за`харни, +прил. Който е направен от захар, със захар или е свързан със захар. Захарен разтвор. Захарен завод. Захарно производство.
• Захарна болест. — Нарушение във функциите на задстомашната жлеза; диабет.

защитен

защи`тна, защи`тно, +мн. защи`тни, +прил. Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва. Защитни действия при бедствие. Защитен слой на атмосферата. Защитен цвят. Защитни сражения.

----

защите`на, защите`но, +мн. защите`ни, +прил. Който е пазен, отбраняван, покровителстван, охраняван. Защитена зона.
Синоними: предпазен, предпазителен, отбранителен, запазен, заварден, сигурен, в безопасност, неуязвим, извиняващ се, оправдаващ се, примирителен, покровителствен, протекционен, безопасен, уединен, отшелнически, закътан

звезден

зве`здна, зве`здно, +мн. зве`здни, +прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ.
• Звезден дъжд. — Дъжд от метеорити.
• Звезден миг. — Момент на голям успех, голяма слава. За певицата тези концерти бяха звездни мигове.

звездовиден

звездови`дна, звездови`дно, +мн. звездови`дни, +прил. Който има форма на звезда. Звездовиден белег.

звездообразен

звездообра`зна, звездообра`зно, +мн. звездообра`зни, +прил. Звездовиден.

звукоподражателен

+вж. [[звукоподража`ние]]

звучен

зву`чна, зву`чно, +мн. зву`чни, +прил.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. +Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч.
+същ. [[зву`чност]], звучността`, +ж.
• Звучна съгласна. — Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
Синоними: звънлив, гласовит, мелодичен, еклив, плътен, надарен с глас, мек, нежен, напевен, хармоничен, музикален, наситен, силен, ярък, съзвучен, чист, леещ се

звънчевиден

звънчеви`дна, звънчеви`дно, +мн. звънчеви`дни, +прил. Който има формата на звънец.

здравен

здра`вна, здра`вно, +мн. здра`вни, +прил.
1. Който се отнася до здравето. Здравни грижи.
2. За институция, заведение — който е предназначен за грижи за здравето. Здравно заведение. Здравна служба.
• Здравен работник. — Лице с медицинско образование.

здравословен

здравосло`вна, здравосло`вно, +мн. здравосло`вни, +прил.
1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини.
2. Който е полезен за здравето. Здравословно хранене.
+нареч. [[здравосло`вно]]. Живея здравословно.
Синоними: здрав, хигиеничен, санитарен, чист, полезен, благотворен, продължаващ живота, натурален, вегетариански

земен

зе`мна, зе`мно, +мн. зе`мни, +прил.
1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита.
2. Който се отнася до сушата. Земни пътища.
3. Който е от пръст. Земен насип.
4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове.
5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости.
6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек.
• Земен газ. — Природен газ, който се използва като гориво.
• Земен рай. — Място, което се отличава с необикновена красота.
• Земна гимнастика. — Гимнастика на земя, не върху уреди.
Синоними: материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, светски

земетръсен

+вж. [[земетръ`с]]

земноводен

земново`дна, земново`дно, +мн. земново`дни, +прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е земноводно животно.

зенитен

зени`тна, зени`тно, +мн. зени`тни, +прил.
1. Който се отнася до зенит.
2. Който се отнася до стрелба по самолет или други въздушни цели. Зенитни оръдия.
Синоними: кулминационен, върховен

зефирен

+вж. [[зефи`р]]

зигзаговиден

зигзагови`дна, зигзагови`дно, +мн. зигзагови`дни, +прил. Който има форма на зигзаг. Зигзаговидна линия.

зигзагообразен

зигзагообра`зна, зигзагообра`зно, +мн. зигзагообра`зни, +прил. Зигзаговиден.
+нареч. [[зигзагообра`зно]].
Синоними: зигзаговиден, лъкатушен, извит

зимен

зи`мна, зи`мно, +мн. зи`мни, +прил.
1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време.
2. Който става през зимата. Зимен спорт.
3. Който е предназначен за зимата, зрее или започва да се отглежда през зимата. Зимни обувки. Зимни ябълки. Зимни посеви.
• Зимен сън. 1. — Биологично състояние на някои бозайници през зимата, при което се забавят жизнените процеси; летаргия.
2. Пасивност, застой (обикн. при творец). Изпаднал си в зимен сън, нищо не правиш.

златен

зла`тна, зла`тно, +мн. зла`тни, +прил.
1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда.
2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар.
3. +Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница.
4. +Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек.
• Златен век. — Период на възход.
• Златна сватба. — Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи.
• Златна среда. — Поддържане на средна позиция в поведението.
• Има златно сърце. — Изключително добър човек е.
Синоними: добър, прекрасен, отличен, безценен, незаменим, ценен, много популярен, преуспяващ

златоносен

златоно`сна, златоно`сно, +мн. златоно`сни, +прил.
1. Който съдържа злато. Златоносен пясък.
2. Който е приходоносен. Това е златоносен бизнес.

злачен

+вж. [[злак]]

злобен

зло`бна, зло`бно, +мн. зло`бни, +прил.
1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого.
2. Който съдържа или/и изразява злоба. Злобен глас. Злобен поглед.
Синоними: зъл, лош, злопаметен, ненавистен, коварен, лукав, завистлив, ехиден, подъл, отмъстителен, зложелателен, зломислен, злоумишлен, язвителен, застрашителен, страшен, престъпен, злонамерен, зле настроен, злостен, безмилостен, непримирим, ожесточен, злъчен, проклет, гневен, яростен, заплашителен, мръсен, низък, нечестен, долен, презрителен, недобър, неприязнен, пълен с омраза, пълен с ненавист, озлобен, враждебен

злободневен

злободне`вна, злободне`вно, +мн. злободне`вни, +прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси.
Синоними: актуален, насъщ, текущ, навременен, назрял, важен, съществен

зловонен

злово`нна, злово`нно, +мн. злово`нни, +прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма.
Синоними: миризлив, смраден, смрадлив, вонящ, нездравословен, ужасен, гаден, мръсен, вреден, зловреден, отровен, противен, отвратителен, крайно неприятен, дразнещ, размътен, мътен, кален, нечист

зловреден

зловре`дна, зловре`дно, +мн. зловре`дни, +прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града.
Синоними: вреден, злотворен, опасен, пакостен, лош, пагубен, гибелен, разрушителен, нездрав, нездравословен, нехигиеничен, зловонен, отровен

злоезичен

злоези`чна, злоези`чно, +мн. злоези`чни, +прил.
1. Който злослови за другите, който има зъл език.
2. Който съдържа зли думи, клевети. Злоезични слухове.

злокобен

злоко`бна, злоко`бно, +мн. злоко`бни, +прил. Зловещ. Злокобен вик.
Синоними: зловещ, предвещаващ злина, прокобен, фатален, опасен, гибелен, пагубен, злополучен, грозящ, заплашителен, застрашителен, знаменателен

злонравен

злонра`вна, злонра`вно, +мн. злонра`вни, +прил. Който има зъл нрав; злобен, лош.
Синоними: проклет, зъл, лош, неприятен, язвителен, злобен

злопаметен

злопа`метна, злопа`метно, +мн. злопа`метни, +прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение.
+същ. [[злопа`метност]], злопаметността`, +ж.
Синоними: отмъстителен, мъстителен, коварен, подъл, ехиден, лош, зъл, злонамерен, зложелателен, ненавистен, непрощаващ лесно, непримирим, коравосърдечен, пълен с омраза, пълен с ненавист, злобен, озлобен, враждебен

злополучен

злополу`чна, злополу`чно, +мн. злополу`чни, +прил.
1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град.
2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла.
3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.
Синоними: злочест, злощастен, гибелен, бедствен, нещастен, несретен, катастрофален, пагубен, лобен, ужасен, фатален, неблагополучен, несполучлив, неподходящ, нетактичен, неудачен

злостен

+вж. [[злост]]
Синоними: зъл, злобен, язвителен, ненавистен, предизвикателен, насъскващ, жлъчен, зложелателен, злоумишлен, злонамерен, подъл, ехиден, лош, злопаметен, неприязнен, враждебен, покваряващ, порочен, безмилостен, непримирим, ожесточен, зле настроен, злъчен, проклет, гневен, яростен, недобър

злощастен

злоща`стна, злоща`стно, +мн. злоща`стни, +прил. +Остар. Нещастен.
Синоними: злочест, нещастен, злополучен, пагубен, гибелен, съкрушителен, бедствен, фатален, клет, несретен, окаян, жалък, плачевен, трагичен, тъжен, за оплакване, неблагоприятен, неподходящ, неудачен

злъчен

злъ`чна, злъ`чно, +мн. злъ`чни, +прил. +Разг. Жлъчен.
Синоними: жлъчен, злобен, злостен, язвителен, хаплив, ехиден, зъл, саркастичен, подигравателен, злодумен, ненавистен, ненавистнически, заядлив, избухлив, раздразнителен, зле настроен, лош

змиевиден

змиеви`дна, змиеви`дно, +мн. змиеви`дни, +прил. Който по вид наподобява змия.

змиеобразен

змиеобра`зна, змиеобра`зно, +мн. змиеобра`зни, +прил. Змиевиден.
+нареч. [[змиеобра`зно]]. Движи се змиеобразно.

знаменателен

знамена`телна, знамена`телно, +мн. знамена`телни, +прил.
1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден.
2. Който може да се смята за знамение.
Синоними: показателен, указателен, симптоматичен, забележителен, за отбелязване, многозначителен, важен, красноречив, изразителен, явен, съществен, подчертан, зловещ, злокобен, прокобен, фатален

знатен

зна`тна, зна`тно, +мн. зна`тни, +прил.
1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи.
2. Който е от аристократичен или богат род. Знатен произход.
Синоними: заслужил, голям, прочут, именит, знаменит, бележит, известен, високопоставен, прославен, благороден, благовъзпитан, любезен, вежлив, дружески, възвишен, аристократичен, виден

значителен

значи`телна, значи`телно, +мн. значи`телни, +прил.
1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна помощ.
2. Който е с голяма стойност, важност; представлява етап в развитието. Значителен успех. Значително откритие.
3. Който има значение, заслуги в някаква област. Значителен писател.
Синоними: голям, първостепенен, главен, грамаден, огромен, обширен, безкраен, безмерен, изобилен, важен, крупен, капитален, внушителен, забележителен, ценен, преобладаващ, превъзхождащ, чувствителен, съществен, с тежест, почтен, едър, висок, наедрял, доста голям, големичък, немалък, по-голям, по-важен, старши, фактически, истински, основен

зодиакален

зодиака`лна, зодиака`лно, +мн. зодиака`лни, +прил. Който се отнася до зодиака.
• Зодиакален знак. — Название или символ на едно от дванайсетте съзвездия на зодиака.

зонален

+вж. [[зо`на]]
Синоними: регионален

зрелищен

зре`лищна, зре`лищно, +мн. зре`лищни, +прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.).
+същ. [[зре`лищност]], зрелищността`, +ж.

зрелостен

зре`лостна, зре`лостно, +мн. зре`лостни, +прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит.

зрителен

зри`телна, зри`телно, +мн. зри`телни, +прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа.

зъбен

зъ`бна, зъ`бно, +мн. зъ`бни, +прил.
1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста.
2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно колело.
• Зъбен камък. — Втвърдени отлагания по зъбите.

иглолистен

иглоли`стна, иглоли`стно, +мн. иглоли`стни, +прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни дървета.

игрален

игра`лна, игра`лно, +мн. игра`лни, +прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле.
• Игрален филм. — Филм, в който ролите се изпълняват от артисти; художествен филм.

идеален

идеа`лна, идеа`лно, +мн. идеа`лни, +прил.
1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов.
2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел.
3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало.
4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи.
+нареч. [[идеа`лно]].
• Идеална част. — +Спец. Дял от неразделен или неделим имот.
Синоними: отвлечен, утопичен, недействителен, съвършен, образцов, примерен, безпогрешен, непостижим, въображаем, недостижим, възвишен, неземен, божествен, мислен, нереален, създаден по въображение, цял, пълен, безусловен, абсолютен, безукорен, точен, завършен

идентичен

иденти`чна, иденти`чно, +мн. иденти`чни, +прил. Еднакъв, тъждествен.
+същ. [[иденти`чност]], идентичността`, +ж.
Синоними: еднакъв, еднообразен, еднороден, тъждествен, същ, същият, точен, равен, сходен, подобен, аналогичен, приличен, съответен, буквален, текстуален

идиличен

литер._ Поетическо произведение, изобразяващо по идеализиран начин живота, близък до природата.+Прен. Тих, прост, селски, близък до природата, естествен.
Синоними: патриархален, пастирски, селски, прост, естествен, непокварен, чист, наивен, тих, спокоен, мирен, пасторален

избирателен

избира`телна, избира`телно, +мн. избира`телни, +прил.
1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни списъци.
2. Който има способност да избира. Избирателна способност.
Синоними: изборен, предизборен

изборен

и`зборна, и`зборно, +мн. и`зборни, +прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа.
Синоними: избирателен, предизборен, незадължителен, факултативен, по избор

известен

изве`стна, изве`стно, +мн. изве`стни, +прил.
1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.
2. Прочут, прославен. Известен учен. Известен артист.
3. Някакъв. Известен запас от знания. До известна степен.
4. Определен, но в случая неактуален, излишен. Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.

----

известе`на, известе`но, +мн. известе`ни, +прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.
Синоними: познат, явен, нескрит, даден, точно определен, знаен, прочут, прославен, славен, знаменит, именит, личен, общоизвестен, ползващ се с известност, реномиран, популярен, уведомен, осведомен, информиран, предизвестен, виден, бележит, изтъкнат, обикновен, обичаен, определен

извечен

изве`чна, изве`чно, +мн. изве`чни, +прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда.

извинителен

извини`телна, извини`телно, +мн. извини`телни, +прил.
1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини.
2. Който е предназначен да извинява. Извинително писмо.
+нареч. [[извини`телно]].
Синоними: извиним, оправдателен, простителен, опростителен, простим, ненаказуем, невинен, невиновен

изворен

+вж. [[и`звор]]

извънбрачен

извънбра`чна, извънбра`чно, +мн. извънбра`чни, +прил.
1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете.
2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки.

извънземен

извънзе`мна, извънзе`мно, +мн. извънзе`мни, +прил.
1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извънземни същества.
2. Който е предназначен за изследвания в Космоса. Извънземна станция. Извънземен полет.

извънматочен

извънма`точна, извънма`точно, +мн. извънма`точни, +прил.
• Извънматочна бременност. — +Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матката.

извънреден

извънре`дна, извънре`дно, +мн. извънре`дни, +прил.
1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене.
2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай.
3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител.
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
+нареч. [[извънре`дно]]. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
• Извънреден труд. — Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
• Извънреден професор (доцент). — Нередовен професор (доцент).
• Извънреден и пълномощен посланик. — Дипломатически представител на страната си в друга страна.
Синоними: извънмерен, прекомерен, грамаден, необикновен, изключителен, особен, рядък, специален, добавъчен, допълнителен, в повече, краен, прекален, неприемлив, преувеличен, невероятен, спешен, запасен, резервен, спомагателен, авариен

изгоден

изго`дна, изго`дно, +мн. изго`дни, +прил.
1. Който носи изгода. Изгодна сделка.
2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент.
+нареч. [[изго`дно]].
Синоними: полезен, доходен, износен, на сметка, благоприятен, резултатен, ценен, лукративен, утилитарен, удобен, сгоден, навременен, добър, завиден, евтин, икономичен

издишен

изди`шна, изди`шно, +мн. изди`шни, +прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух.

изключителен

изключи`телна, изключи`телно, +мн. изключи`телни, +прил.
1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключително посещение.
2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен. Изключителен човек. Изключителна красота. Изключително място.
+нареч. [[изключи`телно]]. Работи изключително добре.
Синоними: особен, рядък, необикновен, единствен по рода си, специален, отделен, несравним, ненормален, безподобен, забележителен, неочакван, небивал, извънреден, извънмерен, чрезмерен, голям, феноменален, безпримерен, безпрецедентен, великолепен, величествен, превъзходен, блестящ, разкошен, прекрасен, възхитителен, божествен, пищен, неповторим, уникален, ненадминат, необичаен

изконен

изко`нна, изко`нно, +мн. изко`нни, +прил. Изначален. Изконни традиции.

изкопен

и`зкопна, и`зкопно, +мн. и`зкопни, +прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи.

изкупвателен

изкупва`телна, изкупва`телно, +мн. изкупва`телни, +прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт.

изкупен

и`зкупна, и`зкупно, +мн. и`зкупни, +прил. Изкупвателен. Изкупни цени.

изкупителен

изкупи`телна, изкупи`телно, +мн. изкупи`телни, +прил.
• Изкупителна жертва. — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва.

изкусен

изку`сна, изку`сно, +мн. изку`сни, +прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор златар. Изкусен цигулар.
+нареч. [[изку`сно]].
Синоними: майсторски, опитен, вещ, сръчен, похватен, способен, ловък, хитър, префинен, рафиниран, прозорлив, лукав, умел, добре подготвен, квалифициран, талантлив, изобретателен, находчив, остроумен, добре изпълнен, изпипан, изпечен, прецизен, внимателен, изящен, сложен, безскрупулен, непочтен, нечестен, задкулисен, тънък, дяволит, ироничен

изкусителен

изкуси`телна, изкуси`телно, +мн. изкуси`телни, +прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение.
Синоними: съблазнителен, прелъстителен, примамлив

излишен

изли`шна, изли`шно, +мн. изли`шни, +прил.
1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам.
2. Който е безполезен, ненужен, безсмислен. Не обичам излишни спорове.
Синоними: лишен, в излишък, в повече, артък, ненужен, безполезен, непотребен, маловажен, безпредметен, пето колело, напуст, напразен, ялов, безсмислен, свободен, неизползуван

измамен

изма`мна, изма`мно, +мн. изма`мни, +прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
Синоними: погрешен, грешен, лъжлив, неверен, хитър, измамнически, несигурен

измервателен

измерва`телна, измерва`телно, +мн. измерва`телни, +прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди.

изначален

изнача`лна, изнача`лно, +мн. изнача`лни, +прил. Който е от самото начало, изконен, първичен.

износен

и`зносна, и`зносно, +мн. и`зносни, +прил. Който се отнася до износ. Износна търговия.

----

изно`сна, изно`сно, +мн. изно`сни, +прил. Който е на сметка, изгоден. Износни цени.
Синоними: експортен, изтъркан, изхабен, похабен, употребяван, овехтял, извехтял, изгоден, на добра цена, на сметка, евтин, полезен, приемлив, сгоден, икономичен, изтрит, опърпан, дрипав, парцалив, разнебитен, раздрънкан, мърляв, мръсен, развлечен, остарял, негоден, стар, вехт

изнурителен

изнури`телна, изнури`телно, +мн. изнури`телни, +прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд.
Синоними: изтощителен, уморителен, съсипателен, измерителен, сломяващ, обезсилващ, тежък, труден, мъчен, убийствен, непоносим

изобилен

изоби`лна, изоби`лно, +мн. изоби`лни, +прил. Който е в изобилие.
Синоними: обилен, неизчерпаем, неизтощим, преизобилен, богат, щедър, непресушим, плодовит, плодороден, продуктивен, многоброен, безброен, несметен, несчетен, има го много, многократен, излишен, разточителен, пороен, буен, избуял, изобилствуващ, охолен, благоденствуващ, доходен, разкошен, пищен, хранителен, питателен, задоволяващ, засищащ, хубав, добър, достатъчен, неограничен, безграничен

изобразителен

изобрази`телна, изобрази`телно, +мн. изобрази`телни, +прил.
1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства.
2. Който служи за изобразяване. Изобразителни средства.
Синоними: образен, нагледен, прегледен, показен, картинен, художествен

изобретателен

изобрета`телна, изобрета`телно, +мн. изобрета`телни, +прил.
1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости.
2. За човек — който има съобразителна и гъвкава мисъл. Изобретателен селянин.
Синоними: находчив, остроумен, съобразителен, досетлив, предвидлив, умен, духовит, сръчен, изкусен

изолационен

изолацио`нна, изолацио`нно, +мн. изолацио`нни, +прил.
1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства.
2. Който е предназначен за изолиране. Изолационни материали.

изоморфен

изомо`рфна, изомо`рфно, +мн. изомо`рфни. +Спец. Сходен по форма.

изпитателен

изпита`телна, изпита`телно, +мн. изпита`телни, +прил.
1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпитателна комисия.
2. За поглед — който иска да разбере. Спря върху нея изпитателния си поглед.
Синоними: въпросителен, любознателен, загадъчен, проницателен, наблюдателен

изповеден

и`зповедна, и`зповедно, +мн. и`зповедни, +прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност.

изправен

изпра`вена, изпра`вено, +мн. изпра`вени, +прил.
1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.
2. Който е изопнат, изпънат. Изправено тяло.
3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.

----

изпра`вна, изпра`вно, +мн. изпра`вни, +прил.
1. За механизъм — който е напълно в ред.
2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си. Рядко се среща такъв изправен човек.
Синоними: прав, отвесен, дигнат, издигнат, въздигнат, възправен, опънат, вирнат, навирен, стърчащ, щръкнал, наперен, редовен, акуратен, прецизен, старателен, точен, правилен, безпогрешен, изпълнителен, в изправност, в ред, без повреда, в добро състояние, вертикален

изправителен

изправи`телна, изправи`телно, +мн. изправи`телни, +прил.
1. Който е предназначен за превъзпитаване на хора с провинения или престъпления. Изправителен дом. Изправителна система.
2. +Спец. Който е предназначен за изправяне на телесни изкривявания. Изправителни упражнения.
Синоними: поправителен, корективен, възпитателен, превъзпитателен

изпускателен

изпуска`телна, изпуска`телно, +мн. изпуска`телни, +прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран.

изпълнителен

изпълни`телна, изпълни`телно, +мн. изпълни`телни, +прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания.
• Изпълнителна власт. — Власт с определени функции, които я противопоставят на законодателната и съдебната.
Синоними: изправен, съблюдателен, старателен, грижлив, послушен, акуратен, съвестен, редовен, точен, почтен, мирен, кротък, миролюбив

изразителен

изрази`телна, изрази`телно, +мн. изрази`телни, +прил.
1. За лице, очи и др. — който показва ясно чувства, настроения, душевни качества. Изразителни очи. Изразително лице.
2. За език — който добре изразява чувствата, идеите и др.
+същ. [[изрази`телност]], изразителността`, +ж.
Синоними: образен, фигуративен, релефен, картинен, красноречив, убедителен, ясен, ярък, явен, доказателствен, симптоматичен, експресивен, сладкодумен, поразителен, подчертан, сбит, стегнат, отчетлив, разбираем, ясно очертан, ясно изразен, недвусмислен, силен, енергичен

изричен

изри`чна, изри`чно, +мн. изри`чни, +прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед.
Синоними: нарочен, категоричен, недвусмислен, абсолютен, безусловен, прям, рязък, ясен, точен, определен, ясно формулиран, официален

изряден

изря`дна, изря`дно, +мн. изря`дни, +прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения.
Синоними: образцов, примерен, безупречен, превъзходен, отличен, много добър, изискан, извънреден, пръв, първостепенен, първокласен, редовен, точен, прилежен, акуратен, безукорен, невинен

изтощителен

изтощи`телна, изтощи`телно, +мн. изтощи`телни, +прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни.
Синоними: уморителен, съсипателен, измерителен, изнурителен, сломяващ, обезсилващ, тежък, труден, мъчен, убийствен, непоносим, напрегнат, изискващ внимание

изумителен

изуми`телна, изуми`телно, +мн. изуми`телни, +прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен.
Синоними: чуден, удивителен, поразителен, фантастичен, необикновен, изненадващ, смайващ, невъобразим, потресаващ, обезпокоителен, тревожен

изходен

и`зходна, и`зходно, +мн. и`зходни, +прил.
1. Който служи за изход, за излизане. Изходен път. Изходна виза.
2. Който е начало за някакво действие, който е отправна точка. Изходна поза за скачане. Изходен момент на изследването.
3. Който е в началото на развитие или производство. Изходни клетки. Изходна суровина.
4. Който е ръководно начало в действията на човек. Изходен принцип.
Синоними: начален, инициален, първоначален, отправен

изчерпателен

изчерпа`телна, изчерпа`телно, +мн. изчерпа`телни, +прил.
1. Който отчита всички страни, всички особености, черти. Изчерпателен анализ. Изчерпателно проучване.
2. За човек — който засяга и излага всички особености на нещо.
Синоними: подробен, обстоятелствен, обстоен, пълен, в подробности, обширен, всестранен, богат, съдържателен, цялостен, прецизен, детайлен, точен, задълбочен, категоричен, широк

изчислителен

изчисли`телна, изчисли`телно, +мн. изчисли`телни, +прил.
1. Който се отнася до изчисление. Изчислителна работа.
2. Който извършва изчисления. Изчислителна машина. Изчислителна техника.

изящен

изя`щна, изя`щно, +мн. изя`щни, +прил.
1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка.
2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.
3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
Синоними: красив, елегантен, великолепен, прекрасен, превъзходен, разкошен, изтънчен, кокетен, художествен, грациозен, естетичен, гиздав, напет, дребничък, миличък, превзет, префърцунен, изискан, фин, деликатен, нежен, моден, шик, прецизен, внимателен, изкусен, строен, гъвкав, тънък

иконен

+вж. [[ико`на]]

икономичен

икономи`чна, икономи`чно, +мн. икономи`чни, +прил.
1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня.
2. Който изразходва минимални средства, материали. Икономичен двигател. Икономична печка.
3. +Прен. За изрази, движения, думи и др. — който е отмерен, с минимален брой.
Синоними: пестелив, спестовен, евтин, на добра цена, изгоден, износен, с малко разноски, скъпернически, на сметка, стиснат

илюзорен

илюзо`рна, илюзо`рно, +мн. илюзо`рни, +прил. Породен от илюзия, резултат от илюзия. Илюзорни планове.
Синоними: лъжлив, измамлив, нереален, недействителен, химеричен, неверен, въображаем, мним, привиден, фантастичен, призрачен, лъжовен, невеществен, изкуствен

илюстративен

илюстрати`вна, илюстрати`вно, +мн. илюстрати`вни, +прил. Който служи за илюстрация. Илюстративен материал.

имагинерен

имагине`рна, имагине`рно, +мн. имагине`рни, +прил. Който е въображаем, нереален.

иманентен

имане`нтна, имане`нтно, +мн. имане`нтни, +прил. Който е вътрешно присъщ, даден. Иманентен признак.

именен

и`менна, и`менно, +мн. и`менни, +прил. Който е свързан с име.

имиграционен

+вж. [[имигра`ция]]

имотен

+вж. [[имо`т]]
Синоними: заможен, състоятелен, богат

императивен

+вж. [[императи`в]]
Синоними: заповеден, заповеднически, повелителен, обезателен, безусловен, задължителен, неотменяем, наложителен, настоятелен, неопровержим, твърд, строг, лаконичен, категоричен

имплицитен

имплици`тна, имплици`тно, +мн. имплици`тни, +прил. Който присъства, но не е явно изразен.

импозантен

импоза`нтна, импоза`нтно, +мн. импоза`нтни, +прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посрещане.
Синоними: внушителен, представителен, величествен, грамаден, грандиозен, огромен, монументален, величав, ефектен, пищен

импотентен

импоте`нтна, импоте`нтно, +мн. импоте`нтни, +прил.
1. +Спец. В медицината — който страда от полово безсилие.
2. +Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др.

импулсивен

импулси`вна, импулси`вно, +мн. импулси`вни, +прил.
1. Който е склонен да действа по импулс. Той е много избухлив и импулсивен.
2. Който е предизвикан от импулс (във 2 знач.). Импулсивни движения.
Синоними: нервен, възбудим, буен, невъздържан, сприхав, емоционален

имунен

иму`нна, иму`нно, +мн. иму`нни, +прил. +Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма.
• Имунни тела. — Серумни образувания, които неутрализират токсините в организма.
• Синдром на придобитата имунна недостатъчност (спин). — Вирусно заболяване, което разрушава имунната система.

инвалиден

+вж. [[инвали`д]]

инвариантен

+вж. [[инвариа`нт]]

инвентарен

+вж. [[инвента`р]]

инвестиционен

инвестицио`нна, инвестицио`нно, +мн. инвестицио`нни, +прил. Който се отнася до инвестиция. Инвестиционен капитал.

индивидуален

индивидуа`лна, индивидуа`лно, +мн. индивидуа`лни, +прил.
1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности.
2. Който се отнася до дейност на един човек; единичен. Индивидуално изпълнение.
3. Който се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
Синоними: личен, субективен, частен, характерен, своеобразен, самобитен, свойствен, отличителен, особен, отделен, едноличен, сам, самостоятелен, оригинален, собствен, специфичен, единичен, различен

индивидуалистичен

индивидуалисти`чна, индивидуалисти`чно, +мн. индивидуалисти`чни, +прил. Който се отнася до индивидуализъм.

индиректен

индире`ктна, индире`ктно, +мн. индире`ктни, +прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин.
Синоними: косвен, непряк, заобиколен, страничен, уклончив

индиферентен

индифере`нтна, индифере`нтно, +мн. индифере`нтни, +прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката.
Синоними: равнодушен, безучастен, пасивен, безразличен, апатичен, студен, хладен, чужд, отчужден, неутрален, хладнокръвен, безчувствен, безжизнен, флегматичен, невъзмутим, незаинтересован, дезинтересиран, глух, безгрижен, спокоен, нехаен

индуктивен

индукти`вна, индукти`вно, +мн. индукти`вни, +прил.
1. Който си служи с индукция (във 2 знач.).
2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
Синоними: апостериорен

индустриален

индустриа`лна, индустриа`лно, +мн. индустриа`лни, +прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град.
• В индустриално количество (размери). — +Разг. В ненормално голямо количество. Яде пържени яйца в индустриално количество.
Синоними: промишлен, фабричен

инертен

ине`ртна, ине`ртно, +мн. ине`ртни, +прил.
1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата.
2. Във физиката — който се движи по инерция.
• Инертни материали. — +Спец. Материали, които не влизат в химическо взаимодействие с други вещества.
Синоними: неподвижен, флегматичен, бездеен, заспал, пасивен, безучастен, скован, безинициативен, безчувствен, безжизнен, бавен, муден, загнил, в застой, недеен, без работа, изчерпан, непроизводителен, еднообразен, вял, статичен, латентен, летаргичен, отпуснат, бездушен, апатичен, слаб, безсилен, сънлив

инженерен

+вж. [[инжене`р]]

инициативен

инициати`вна, инициати`вно, +мн. инициати`вни, +прил.
1. Който е свързан с инициатива.
2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
Синоними: предприемчив, разпоредителен, самоинициативен, човек със замах, досетлив

инстинктивен

+вж. [[инсти`нкт]]
Синоними: по инстинкт, по навик, по нагон, природен, всаден, вроден, несъзнателен, машинален, автоматически, интуитивен, безусловен, неограничен, необусловен, естествен, спонтанен, присъщ, непристорен, незаучен

инструментален

+вж. [[инструме`нт]]

интелектуален

интелектуа`лна, интелектуа`лно, +мн. интелектуа`лни, +прил.
1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие.
2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм.
3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора.

интелигентен

интелиге`нтна, интелиге`нтно, +мн. интелиге`нтни, +прил.
1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи.
2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
Синоними: просветен, образован, културен, начетен, схватлив, разумен, умен, способен, развит, наблюдателен, буден, бърз, находчив, остроумен, хитър, безскрупулен, нахакан

интензивен

интензи`вна, интензи`вно, +мн. интензи`вни, +прил.
1. Който е напрегнат, усилен. Интензивна подготовка.
2. В икономиката — който има висока производителност. Интензивна технология. Интензивно селско стопанство.
3. +Прен. За цвят — наситен.
+същ. [[интензи`вност]], интензивността`, +ж.
Синоними: усилен, силен, ускорен, напрегнат, бърз, трескав, активен, деятелен, енергичен, остър, ожесточен

интересен

интере`сна, интере`сно, +мн. интере`сни, +прил. Който възбужда интереса; привлекателен, занимателен. Интересна книга. Интересен въпрос. Интересен човек.
Синоними: особен, оригинален, странен, възбуждащ интерес, любопитен, куриозен, привлекателен, увлекателен, забавителен, занимателен, небезинтересен, значителен, важен, полезен, вълнуващ, възбудителен, завладяващ, жив, образен, картинен, ярък

интеркурентен

Който става между други явления; промеждутъчен.
Синоними: развиващ се успоредно, повтарящ се, интеркуриращ

интермитентен

+книж. Периодически прекъсващ.

интернационален

интернациона`лна, интернациона`лно, +мн. интернациона`лни, +прил. Международен. Интернационални връзки. Интернационална организация.
Синоними: международен, междудържавен, всемирен, универсален

интерпарламентарен

интерпарламента`рна, интерпарламента`рно, +мн. интерпарламента`рни, +прил. Който се отнася до сътрудничество между парламентите на различни страни. Интерпарламентарен съюз.

интимен

инти`мна, инти`мно, +мн. инти`мни, +прил.
1. Който е дълбоко личен, съкровен. Интимни преживявания.
2. Който е доверен, свойски, задушевен. Интимен разговор.
3. Който е любовен. Интимни връзки.
+същ. [[инти`мност]], интимността`, +ж.
Синоними: личен, свой, частен, домашен, близък, фамилиарен, задушевен, съкровен, таен, секретен, скрит, вътрешен, душевен, сърдечен, доверен, ползуващ се с доверие, доверчив, дружелюбен, приятелски, дружески, непринуден, неофициален, всекидневен, обикновен, разговорен, потаен, поверителен

интраперитонеален

+мед. Разположен в перитонеалната кухина.

интрацелуларен

+мед. Вътреклетъчен, вътре в клетката.

интуитивен

интуити`вна, интуити`вно, +мн. интуити`вни, +прил. Който е основан на интуиция, който се отнася до интуиция.
+нареч. [[интуити`вно]].
Синоними: по интуиция, презрителен, подсъзнателен

инфантилен

инфанти`лна, инфанти`лно, +мн. инфанти`лни, +прил.
1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение.
2. +Прен. Който е необмислен, глупав, наивен. Инфантилна постъпка.

инфарктен

инфа`рктна, инфа`рктно, +мн. инфа`рктни, +прил.
1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки.
2. +Прен. Който е крайно напрегнат, стресов. Инфарктна ситуация.

инфекциозен

инфекцио`зна, инфекцио`зно, +мн. инфекцио`зни, +прил. +Спец.
1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е причинен от инфекция; заразен. Инфекциозно заболяване.
2. В медицината — който е свързан с лекуването на такива болести. Инфекциозно отделение.
+същ. [[инфекцио`зност]], инфекциозността`, +ж.
Синоними: заразителен, заразен, прилепчив, епидемичен, прихватлив

информативен

информати`вна, информати`вно, +мн. информати`вни, +прил. Който информира, осведомява.
Синоними: осведомителен, уведомителен, за справка, за сведение

информационен

+вж. [[информа`ция]]

инхалационен

+вж. [[инхала`ция]]

инцидентен

инциде`нтна, инциде`нтно, +мн. инциде`нтни, +прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентни случаи.
Синоними: случаен, непредвиден, внезапен, неочакван, ненадеен, несъществен, страничен, непреднамерен

ирационален

ирациона`лна, ирациона`лно, +мн. ирациона`лни, +прил.
1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен.
2. +Спец. В математиката — за математическа величина, която не може да се изрази нито с цели, нито с дробни числа.
Синоними: несъизмерим, несъразмерен

иреален

иреа`лна, иреа`лно, +мн. иреа`лни, +прил. Нереален, недействителен.
Синоними: нереален, недействителен, безпочвен, безосновен, фантастичен

ирелевантен

+книж. Който не се отнася до въпроса; страничен, несъществен.

иригационен

+вж. [[ирига`ция]]

ироничен

ирони`чна, ирони`чно, +мн. ирони`чни, +прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка.
+същ. [[ирони`чност]], ироничността`, +ж.
Синоними: подигравателен, насмешлив, комичен, саркастичен, сатиричен, хумористичен, на подбив, язвителен, присмехулен, шеговит, закачлив, дяволит, многозначителен, хитър, ловък, изкусен, тънък, лукав

истеричен

+вж. [[исте`рия]]
Синоними: нервен, раздразнен, луд, налудничав

исхемичен

+мед. Безкръвен, с намалено кръвоснабдяване.

итеративен

Който се повтаря или съдържа повтарящо се действие;многократен.

йоден

+вж. [[йод]]

йонен

+вж. [[йон]]

кабаретен

кабаре`тна, кабаре`тно, +мн. кабаре`тни, +прил.
1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица.
2. +Прен. Който е лек, несериозен. Кабаретни развлечения.

кабелен

ка`белна, ка`белно, +мн. ка`белни, +прил. Който се отнася до кабел.
• Кабелна телевизия. — Телевизия, която излъчва по кабел.

кабинетен

кабине`тна, кабине`тно, +мн. кабине`тни, +прил.
1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел.
2. +Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен.

каботажен

• Каботажен превоз — превоз извършван в границите на една държава от чужди превозвачи.

кадърен

кадъ`рна, кадъ`рно, +мн. кадъ`рни, +прил. +Разг. Който е способен, годен да работи. Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар.
+същ. [[кадъ`рност]], кадърността`, +ж.
Синоними: способен, умел, опитен, сръчен, годен, дееспособен, работоспособен, ербап, квалифициран, компетентен, достоен, ловък, здрав

казионен

казио`нна, казио`нно, +мн. казио`нни, +прил.
1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира.
2. +Прен. +Пренебр. Който е поддържан от властта. Казионни партии. Казионен начин.
3. Който е формален, бюрократичен.

кален

кале`на, кале`но, +мн. кале`ни, +прил.
1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо.
2. За човек — физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е и никога не боледува.
Синоними: закален, трениран, твърд, закоравял, як, здрав, изпечен, издръжлив, опитен, изпитан, изцапан, измацан, изплескан, мръсен, нечист, измърсен, устойчив, жилав, опушен, тъмен, мрачен, неприветлив, размътен, мътен, зловонен

календарен

календа`рна, календа`рно, +мн. календа`рни, +прил. Който се определя от календара. Календарно време. Календарен план. Календарен месец.
• Календарна година. — Времето от първи януари до трийсет и първи декември.

камбанен

камба`нна, камба`нно, +мн. камба`нни, +прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън.

камгарен

ка`мгарна, ка`мгарно, +мн. ка`мгарни, +прил.
1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда.
2. Който е свързан с прежда от дълговлакнеста вълна. Камгарен стан. Камгарно производство.

каменен

ка`менна, ка`менно, +мн. ка`менни, +прил.
1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид.
2. Който е свързан с добиване или обработка на камък. Каменни кариери.
3. +Прен. Който не изразява или не изживява чувства, съчувствие, отзивчивост. Каменно лице. Каменно сърце.
• Каменни въглища. — Тъмни скални късове с органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво.
Синоними: твърд, безсърдечен, жесток, безчувствен

камерен

ка`мерна, ка`мерно, +мн. ка`мерни, +прил.
1. Който се отнася до камера. Камерни клапи.
2. +Спец. В музиката — произведение, предназначено за малък състав изпълнители. Камерен концерт.
3. +Спец. В музиката — състав, който изпълнява такива произведения. Камерен хор.
4. +Спец. В изкуството — който третира ограничен кръг от проблеми в отношенията на няколко лица. Камерна пиеса.
5. За театър, сцена, зала — предназначен за представяне на такъв вид музикални или сценични произведения.

каминен

+вж. [[ками`на]]

камуфлажен

+вж. [[камуфла`ж]]

камшичен

+вж. [[камши`к]]

канцерогенен

канцероге`нна, канцероге`нно, +мн. канцероге`нни, +прил. +Спец. В медицината — който поражда рак.

капитален

капита`лна, капита`лно, +мн. капита`лни, +прил.
1. Който се отнася до капитал (в 1 и 2 знач.).
2. +Прен. Който е главен, важен, основен. Капитална грешка. Капитален ремонт. Капитални промени.
Синоними: значителен, важен, първостепенен, главен, основен, кардинален, съществен, грамаден, необикновен, голям, крупен, огромен, колосален, неизмерим, чрезмерен, извънреден, необятен, грандиозен, изключителен, монументален

капризен

капри`зна, капри`зно, +мн. капри`зни, +прил.
1. Който е склонен да проявява капризи. Капризно момиче.
2. За растение — който изисква специални грижи и условия.
3. Непостоянен, променлив. Капризно време.
Синоними: променчив, изменчив, непостоянен, непоследователен, вятърничав, избухлив, сприхав, своенравен, своеобразен, произволен, разглезен, глезен, кокетлив, безотговорен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен, на пресекулки, с прекъсвания, променлив, спазматичен, колеблив, необуздан, странен, чудат, придирчив, взискателен, претенциозен, злояд, опак, непокорен, своеволен, раздразнителен, кисел, в лошо настроение

караулен

+вж. [[карау`л]]

карбиден

+вж. [[карби`д]]

кардинален

кардина`лна, кардина`лно, +мн. кардина`лни, +прил. Който е главен, много важен. Кардинален въпрос. Кардинален успех.
Синоними: главен, основен, съществен, важен, първостепенен, принципиален, пръв, първоначален, първенствуващ, централен

карикатурен

+вж. [[карикату`ра]]

карнавален

+вж. [[карнава`л]]

каротиден

+мед. Отнасящ се до сънната артерия.

картечен

+вж. [[карте`чница]]

картинен

карти`нна, карти`нно, +мн. карти`нни, +прил.
1. Който е свързан с картина (в 1 и 2 знач.). Картинна галерия.
2. Който притежава образност, изразителност. Картинен стил.
+същ. [[карти`нност]], картинността`, +ж.
Синоними: образен, нагледен, ясен, релефен, изразителен, жив, ярък, цветист, описателен, илюстрационен, художествен, живописен, оригинален, интересен, колоритен

картотечен

+вж. [[картоте`ка]]

касационен

касацио`нна, касацио`нно, +мн. касацио`нни, +прил. Който се отнася до касация.
• Касационен съд. — Съд, който може да отменя решения на по-долни инстанции.

каталожен

+вж. [[катало`г]]

катастрофален

катастрофа`лна, катастрофа`лно, +мн. катастрофа`лни, +прил. Който води до катастрофа, гибелен. Катастрофална грешка. Катастрофален сблъсък. Катастрофална суша.
Синоними: гибелен, пагубен, бедствен, съкрушителен, съсипателен, злощастен, нещастен, фатален

категоричен

категори`чна, категори`чно, +мн. категори`чни, +прил. Който е точно определен, решителен, не допуска промени и възражения. Категорично решение. Категоричен тон. Категоричен план.
Синоними: рязък, твърд, сигурен, отсечен, повелителен, заповеден, изричен, недвусмислен, решителен, прям, окончателен, ясен, точен, безусловен, безапелационен, неопровержим, абсолютен, уверен, убеден, задълбочен, подробен, изчерпателен, цялостен, определен, ясно формулиран, краен, подчертан, явен, емфатичен, силен, откровен, съвършен, пълен, безрезервен, непреклонен, непоколебим, неотстъпчив, упорит, строг, енергичен

катедрален

+вж. [[катедра`ла]]

каторжен

като`ржна, като`ржно, +мн. като`ржни, +прил.
1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим.
2. Който е като на каторга; тежък, непосилен. Целия си живот е посветил на каторжен труд.

катраненочерен

катраненоче`рна, катраненоче`рно, +мн. катраненоче`рни, +прил. Който е с черен цвят като катран.

кахърен

кахъ`рна, кахъ`рно, +мн. кахъ`рни, +прил. +Разг. Който има кахъри.
Синоними: угрижен, загрижен, ядосан, разтревожен, безпокоен, смръщен, навъсен, замислен, тъжен, натъжен, затъжен, скръбен, печален, грижовен, изпълнен с грижи

квадратен

квадра`тна, квадра`тно, +мн. квадра`тни, +прил.
1. Който има форма на квадрат. Квадратна стая. Квадратна плочка. Квадратен лист.
2. +Спец. В математиката — който съдържа променлива величина, повдигната на квадрат. Квадратно уравнение. Квадратно число.
• Квадратен корен. — +Спец. Корен, извлечен от число, повдигнато на квадрат.

квазинаучен

квазинау`чна, квазинау`чно, +мн. квазинау`чни, +прил. Който претендира за научност, но му липсват необходимите качества.

квартален

+вж. [[кварта`л]]
Синоними: областен, районен, околийски, окръжен, участъков, енорийски

квартирен

+вж. [[кварти`ра]]

квасен

ква`сна, ква`сно, +мн. ква`сни, +прил.
• Квасни гъбички. — Микроорганизми, които се съдържат в маята, кваса и др. и предизвикват ферментация.

----

ква`сена, ква`сено, +мн. ква`сени, +прил. Който е приготвен чрез квасене. Квасена сметана.
• Квасено мляко. — Кисело мляко.

керамичен

+вж. [[кера`мика]]

кибернетичен

+вж. [[киберне`тика]]

километричен

километри`чна, километри`чно, +мн. колометри`чни, +прил.
1. Който се отнася до километър.
2. +Прен. +Разг. Който е прекалено дълъг. Километрична опашка за билети.

кинетичен

+вж. [[кине`тика]]

киселинен

кисели`нна, кисели`нно, +мн. кисели`нни, +прил. Който се отнася до киселина.
• Киселинен дъжд. — Дъжд с киселинно съдържание поради замърсяването му със серен двуокис и сероводород.

кислороден

кислоро`дна, кислоро`дно, +мн. кислоро`дни, +прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения.
• Кислороден апарат. — Апарат за дишане на голяма височина, под вода и с приложение в медицината.
• Кислородна вода. — Разтвор на течност, наситена с озон, която се използва за дезинфекция, за избелване и др.

китарен

+вж. [[кита`ра]]

китен

ки`тна, ки`тно, +мн. ки`тни, +прил.
1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село.
2. Който е с много багри; живописен. Китни черги. Китни носии.
3. За растение или дърво — който е кичест. Китен явор.
Синоними: гиздав, хубав, красив, напет, живописен, украсен, накитен, накичен

класен

кла`сна, кла`сно, +мн. кла`сни, +прил. Който се отнася до клас [[2]] (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие.
• Класен ръководител/класна ръководителка. — Учител, който има специални отговорности и грижи за определена паралелка.

класификационен

+вж. [[класифика`ция]]

класовиден

класови`дна, класови`дно, +мн. класови`дни, +прил. Който наподобява формата на клас [[1]] (в 1 знач.).

клетъчен

+мед. вж. целуларен
Синоними: шуплест, порест

климатичен

климати`чна, климати`чно, +мн. климати`чни, +прил.
1. Който се отнася до климат (в 1 знач.). Климатични промени. Климатични условия.
2. Който е свързан с климатолечение. Климатично училище. Климатично заведение.
3. Който се отнася до климатизиране. Климатична инсталация.

клиничен

клини`чна, клини`чно, +мн. клини`чни, +прил.
1. Който се отнася до клиника. Клиничен лекар.
2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния. Клинични признаци.
3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване. Клинична язва. • _Клинична картина. Особености на заболяване.
• Клинична смърт. — Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите. Изпадам в клинична смърт._

клиновиден

клинови`дна, клинови`дно, +мн. клинови`дни, +прил. Който има вид, форма на клин _1 ._

книжен

кни`жна, кни`жно, +мн. кни`жни, +прил.
1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари.
2. Който е свързан с производството на хартия. Книжна фабрика.
3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Книжно богатство. Книжен пазар.
4. +Прен. За човек — който се занимава само с книги. Той е напълно книжен — само чете и пише.
5. +Прен. Който е откъснат от действителността, съществува само в книгите. Книжни представи. Книжни герои.
6. +Прен. За стил — който е присъщ на официално изложение, не на живата реч.
Синоними: хартиен

книжовен

книжо`вна, книжо`вно, +мн. книжо`вни, +прил.
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество.
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми.
3. +Остар. Грамотен.
4. +Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
Синоними: литературен, научен, академичен, начетен, учен, образован, грамотен

коалиционен

+вж. [[коали`ция]]

коварен

кова`рна, кова`рно, +мн. кова`рни, +прил.
1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.
2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка.
3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело.
4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие.
5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
Синоними: лукав, подъл, злобен, зъл, злорад, притворен, престорен, хитър, ехиден, лицемерен, двуличен, долен, лъжлив, вероломен, неверен, предателски, изменнически, измамлив, таен, потаен, непочтен, измамнически

кожен

ко`жена, ко`жено, +мн. ко`жени, +прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки.

----

ко`жна, ко`жно, +мн. ко`жни, +прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар.

козметичен

козмети`чна, козмети`чно, +мн. козмети`чни, +прил.
1. Който се отнася до козметика. Козметични средства. Козметични процедури.
2. +Прен. Който е повърхностен, външен, без да засяга същността. Козметични промени. Козметичен ремонт.

кокетен

коке`тна, коке`тно, +мн. коке`тни, +прил.
1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка.
2. Който съдържа или изразява стремеж да се хареса. Кокетна походка. Кокетен поглед.
Синоними: хубав, гиздав, нагизден, строен, красив, изящен, шик, елегантен, нрави се, харесва се, лукав, дяволит, отличен, чудесен, страшен, чист, спретнат, подреден, уреден, стегнат, издокаран, пременен

коледен

+вж. [[ко`леда]]

колективен

+вж. [[колекти`в]]
Синоними: групов, общ, задружен, взаимен, съвместен, дружен, сборен, масов, солидарен, обществен, комунален

коленен

+вж. [[коля`но]]

коленопреклонен

коленопрекло`нна, коленопрекло`нно, +мн. коленопрекло`нни, +прил.
1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопреклонна молба.
2. Който е изпълнен с подчинение или раболепие.
Синоними: смирен, послушен, почтителен, боязлив, страхлив, угодлив, унизителен, сервилен, рабски, робски

колесен

коле`сна, коле`сно, +мн. коле`сни, +прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор.

колетен

+вж. [[коле`т]]

колоритен

колори`тна, колори`тно, +мн. колори`тни, +прил.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. +Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. +Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
Синоними: оцветен, обагрен, украсен, живописен, картинен, ярък, жив, оживен, цветист

колосален

+вж. [[ко`лос]]
Синоними: огромен, грамаден, гигантски, исполински, извънмерен, необятен, грандиозен, изключителен, внушителен, крупен, безграничен, безкраен, титански, необикновен, невъобразим, титаничен

команден

+вж. [[кома`нда]]

командировъчен

+вж. [[командиро`вка]]

комбинативен

комбинати`вна, комбинати`вно, +мн. комбинати`вни, +прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум.
+същ. [[комбинати`вност]], комбинативността`, +ж.

комбинаторен

+вж. [[комбинато`рика]]

комбинационен

+вж. [[комбина`ция]]

коментарен

+вж. [[комента`р]]

комерсиален

комерсиа`лна, комерсиа`лно, +мн. комерсиа`лни, +прил. Комерчески.

комисионен

+вж. [[комисио`на]]

комичен

коми`чна, коми`чно, +мн. коми`чни, +прил.
1. Който се отнася до комедия. Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение.
2. Който е смешен, забавен. Комична случка.
+същ. [[коми`чност]], комичността`, +ж.
Синоними: смешен, хумористичен, весел, шеговит, забавен

компактен

компа`ктна, компа`ктно, +мн. компа`ктни, +прил.
1. Който е сбит, плътен. Компактна маса. Компактна материя.
2. Който се състои от гъсто събрани хора. Компактна група.
3. Който е плътен и заема малко място. Компактен багаж. Компактна чанта.
+нареч. [[компа`ктно]].
Синоними: сбит, пълен, гъст, плътен, тежък, солиден, набит, твърд, масивен, дебел, стегнат

компенсаторен

компенса`торна, компенса`торно, +мн. компенса`торни, +прил. Който е приспособителен, компенсационен. Компенсаторен механизъм.

компенсационен

компенсацио`нна, компенсацио`нно, +мн. компенсацио`нни, +прил. Който се отнася до компенсация. Компенсационни средства.

компетентен

компете`нтна, компете`нтно, +мн. компете`нтни, +прил.
1. Който е добре подготвен; вещ в дадена област. Компетентен лекар. Компетентен инженер.
2. Който е направен с добра осведоменост и подготвеност. Компетентен доклад. Компетентен съвет.
3. Който има пълномощия като служебно лице или институция. Не съм компетентен да реша този въпрос.
+същ. [[компетентно`ст]], компетентността`, +ж.
Синоними: сведущ, вещ, опитен, способен, знаещ, умел, осведомен, запознат, авторитетен, подготвен, квалифициран, с необходимия ценз, годен, кадърен, достоен

компилативен

+вж. [[компила`ция]]

комплексен

+вж. [[компле`кс]]

композиционен

+вж. [[компози`ция]]

компресорен

+вж. [[компре`сор]]

компромисен

+вж. [[компро`мис]]

компютърен

+вж. [[компю`тър]]

комунален

комуна`лна, комуна`лно, +мн. комуна`лни, +прил.
1. Който се отнася до общинската уредба. Комунални услуги.
2. Който се отнася до комуна.
Синоними: общ, обществен, колективен

комуникационен

+вж. [[комуника`ция]]

комфортен

+вж. [[комфо`рт]]
Синоними: удобен, сгоден, приятен, богат, разкошен, уютен, охолен

конвейерен

+вж. [[конве`йер]]

конвенционален

конвенциона`лна, конвенциона`лно, +мн. конвенциона`лни, +прил.
1. Който е приет по договор или при някакви условия. Конвенционално оръжие.
2. Който е обикновен, общоприет. Документите ще минат по конвенционалния ред.
+същ. [[конвенциона`лност]], конвенционалността`, +ж.
Синоними: условен, договорен, по уговорка, приет, възприет, общоприет, обикновен, традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен

конвулсивен

+вж. [[конву`лсия]]

конгресен

+вж. [[конгре`с]]

кондензаторен

+вж. [[конденза`тор]]

конен

ко`нна, ко`нно, +мн. ко`нни, +прил.
1. Който е свързан с кон. Конен спорт.
2. Който се състои от конници. Конен полк. Конна полиция.

конзолен

+вж. [[конзо`ла]]

конкретен

конкре`тна, конкре`тно, +мн. конкре`тни, +прил.
1. Точно определен, ясен. Конкретен въпрос. Конкретна цена. Конкретен план.
2. Който може да се възприема със сетивата. Конкретен обект.
Синоними: даден, определен, примерен, предметен, обстоятелствен, видим, реален, осезаем, действителен, истински, фактически, съществуващ, настоящ, обективен, ясен

конкурентоспособен

конкурентоспосо`бна, конкурентоспосо`бно, +мн. конкурентоспосо`бни, +прил. Който може в конкуренция да изпъкне с качество, цена. Произвеждам само конкурентоспособни уреди.

конкурсен

+вж. [[конку`рс]]

консервативен

консервати`вна, консервати`вно, +мн. консервати`вни, +прил.
1. Който е враждебен на всякакви нововъведения или изразява такава враждебност. Консервативен човек. Консервативни схващания.
2. +Спец. В медицината — лечение, което се извършва без хирургическа намеса.
+същ. [[консервати`вност]], консервативността`, +ж.
Синоними: назадничав, реакционен, ретрограден, рутинен, закостенял, изостанал, тесногръд, нетолерантен, ограничен, с предразсъдъци

конспективен

+вж. [[конспе`кт]]

конспиративен

+вж. [[конспира`ция]]

константен

конста`нтна, конста`нтно, +мн. конста`нтни, +прил. Който е неизменяем, постоянен. Константна стойност. Константен брой.
Синоними: постоянен, неизменен, неизменяем, непроменяем, еднакъв, траен, установен, твърд

констативен

+вж. [[констата`ция]]

конституционен

+вж. [[конститу`ция]]
Синоними: парламентарен, законен, демократичен

конструктивен

конструкти`вна, конструкти`вно, +мн. конструкти`вни, +прил.
1. Който се отнася до конструкция (в 1 знач.). Конструктивни постижения. Конструктивни особености. Конструктивен проект.
2. Който се отнася до конструкция (в 3 знач.).
3. +Прен. Който е съзидателен, градивен. Конструктивно предложение. Конструктивни преговори.
Синоними: съзидателен, творчески, градивен, организационен

консултативен

консултати`вна, консултати`вно, +мн. консултати`вни, +прил. Който се отнася до консулт и консултация.
Синоними: съвещателен, съветнически

консумативен

+вж. [[консума`ция]]

контактен

конта`ктна, конта`ктно, +мн. конта`ктни, +прил.
1. Който се отнася до контакт (в 3 и 4 знач.). Контактно устройство.
2. +Спец. В медицината — който е в съприкосновение със заразноболен. Всички контактни лица се изследват в болницата.
3. +Разг. Който е общителен, лесно се запознава и общува. Тя е контактна и за два дни се запозна с всички в хотела.
+същ. [[конта`ктност]], контактността`, +ж.

контейнерен

+вж. [[конте`йнер]]

континентален

+вж. [[контине`нт]]

контрабанден

контраба`ндна, контраба`ндно, +мн. контраба`ндни, +прил.
1. Който е свързан с контрабанда.
2. Който е таен, незаконен. Внасям стока по контрабанден път.
+нареч. [[контраба`ндно]].

контрастен

+вж. [[контра`ст]]
Синоними: противоположен, противопоставен, несъгласуем, различен

контрибуционен

+вж. [[контрибу`ция]]

контролен

+вж. [[контро`л]]
Синоними: надзорен, проверочен, ревизионен, образцов, еталонен, главен, опитен, помощен, спомагателен

контурен

+вж. [[конту`р]]

конусен

+вж. [[ко`нус]]

конусовиден

конусови`дна, конусови`дно, +мн. конусови`дни, +прил. Който има форма на конус.

конусообразен

конусообра`зна, конусообра`зно, +мн. конусообра`зни. Конусовиден.
Синоними: коничен, конически, островръх

конфедеративен

+вж. [[конфедера`ция]]

конфекционен

+вж. [[конфе`кция]]

конфиденциален

конфиденциа`лна, конфиденциа`лно, +мн. конфиденциа`лни, +прил. Поверителен, таен. Конфиденциален разговор.
+същ. [[конфиденциа`лност]], конфиденциалността`, +ж.
Синоними: поверителен, таен, секретен, доверителен, скрит, дискретен

конфликтен

+вж. [[конфли`кт]]

конфузен

+вж. [[конфу`зия]]
Синоними: срамен, неудобен, неприятен, стеснителен, укорен

концентрационен

+вж. [[концентра`ция]]

концентричен

концентри`чна, концентри`чно, +мн. концентри`чни, +прил. +Спец. В математиката — за окръжност, която има общ център с друга окръжност. Концентрични окръжности.

концептуален

концептуа`лна, концептуа`лно, +мн. концептуа`лни, +прил. Който е свързан с определена концепция, има характер на концепция или съдържа концепция. Концептуален смисъл.
+нареч. [[концептуа`лно]]. Мисля концептуално.
+същ. [[концептуа`лност]], концептуалността`, +ж.

концертен

+вж. [[конце`рт]]

концесионен

+вж. [[конце`сия]]

конюнктурен

+вж. [[конюнкту`ра]]
Синоними: временен, непостоянен, преходен

кооперативен

+вж. [[кооперати`в]]

координатен

+вж. [[координа`ти]]

копирен

копи`рна, копи`рно, +мн. копи`рни, +прил.
1. Който служи за копиране. Копирна хартия.
2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копирна техника.
• Копирен апарат. — Апарат, който заснима моментално от един лист хартия върху друг.

корабен

+вж. [[ко`раб]]

коравосърдечен

коравосърде`чна, коравосърде`чно, +мн. коравосърде`чни, +прил. Който е с кораво сърце; безмилостен, безчувствен.
Синоними: безмилостен, безжалостен, жесток, суров, неумолим, нечовешки, немилостив, безчувствен, зверски, свиреп, груб, варварски, корав, безразличен, безучастен, студен, гранитен, упорит, непрощаващ лесно, злопаметен, непримирим, нечовечен, безчовечен, нехуманен, брутален, безсърдечен, хладен, твърд, неотстъпчив, нечувствителен

коректен

коре`ктна, коре`ктно, +мн. коре`ктни, +прил.
1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение.
2. Който е точен, изпълнителен, безукорен, почтен. Коректен партньор. Коректни отношения.
+същ. [[коре`ктност]], коректността`, +ж.
Синоними: точен, редовен, безукорен, изправен, изпълнителен, образцов, правилен, почтен, честен, съвестен, приличен, вежлив, учтив, любезен, възпитан, благовъзпитан, подходящ, какъвто трябва, обичаен, приет, нормален, обикновен, изискан, педантичен, издържан, щателен, внимателен, грижлив

корелативен

корелати`вна, корелати`вно, +мн. корелати`вни, +прил. Който се намира в корелация. Корелативни понятия.

коремен

+вж. [[коре`м]]

коренен

ко`ренна, ко`ренно, +мн. ко`ренни, +прил.
1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос.
2. Който е роден или дълго е живял някъде. Коренен жител.
3. +Спец. В езикознанието — който се отнася до корена на думата. Коренна гласна. Коренно редуване на звукове.
Синоними: основен, радикален, дълбок, задълбочен, най-важен, главен, съществен, присъщ, вроден

кореноплоден

коренопло`дна, коренопло`дно, +мн. коренопло`дни, +прил. За растения — които имат удебелени корени, използвани за храна. Морковът е кореноплодно растение.

коридорен

+вж. [[коридо`р]]

користен

+вж. [[ко`рист]]
Синоними: заинтересован, платен, алчен, користолюбив, подкупен, продажен, търгашески

кормилен

+вж. [[корми`ло]]

корозионен

+вж. [[коро`зия]]

коронен

коро`нна, коро`нно, +мн. коро`нни, +прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение.
• Коронен съвет. — В монархическите страни — съвет, председателстван от монарха.
• Коронен номер. — +Ирон. За нередна постъпка — любимата за някого, повтаряща се . Коронният му номер е да забрави, че ще ходим на театър.

корпоративен

корпорати`вна, корпорати`вно, +мн. корпорати`вни, +прил. Който е групов, затворен в границите на корпорацията. Корпоративни интереси.

космичен

косми`чна, косми`чно, +мн. косми`чни, +прил. Космически.
Синоними: космически, световен, междупланетен

космогоничен

+вж. [[космого`ния]]

космополитен

космополи`тна, космополи`тно, +мн. космополи`тни, +прил.
1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот.
2. В който има хора от всички страни, от цял свят. Париж е космополитен град. Космополитно средище.
Синоними: всемирен, всесветски, вселенски, интернационален, безотечествен, международен

костен

ко`стена, ко`стено, +мн. ко`стени, +прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.

----

ко`стна, ко`стно, +мн. ко`стни, +прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.

котелен

+вж. [[коте`л]]

котловинен

+вж. [[котловина`]]

кошмарен

+вж. [[кошма`р]]
Синоними: призрачен, мъчителен, гнетящ, потискащ, тягостен, халюцинационен, сюрреалистичен

краесловен

краесло`вна, краесло`вно, +мн. краесло`вни, +прил. +Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна.

краеъгълен

краеъ`гълна, краеъ`гълно, +мн. краеъ`гълни, +прил.
• Краеъгълен камък. — Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.).

крайграничен

крайграни`чна, крайграни`чно, +мн. крайграни`чни, +прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село.

крайъгълен

крайъ`гълна, крайъ`гълно, +мн. крайъ`гълни, +прил. Краеъгълен.

краниален

+мед. 1. Черепен, отнасящ се до черепа.
2. Разположен откъм главата, по посока на главата.

краставичен

+вж. [[кра`ставица]]

кратен

кра`тна, кра`тно, +мн. кра`тни, +прил. +Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две.
+същ. [[кра`тност]], кратността`, +ж.

кратковременен

кратковре`менна, кратковре`менно, +мн. кратковре`менни, +прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.
Синоними: кратък, краткотраен, скоропреходен, непродължителен, не дълговременен, краткосрочен, моментен, минутен, мигновен, къс, временен, нетраен, преходен, ограничен, ефимерен, тленен, мимолетен

краткосрочен

краткосро`чна, краткосро`чно, +мн. краткосро`чни, +прил. Който се осъществява в кратък срок или е предоставен за кратък срок. Краткосрочна командировка. Краткосрочни курсове. Краткосрочен заем.
Синоними: кратковременен, кратък, краткотраен, скоропреходен, непродължителен, не дълговременен, моментен, минутен, мигновен, къс, временен, нетраен, преходен, ограничен, ефимерен, тленен, мимолетен

крачен

+вж. [[крак]]

кредитен

+вж. [[кре`дит]]

кремъчен

+вж. [[кре`мък]]

крепостен

кре`постна, кре`постно, +мн. кре`постни, +прил.
1. Който се отнася до крепост. Крепостни стени.
2. Който е свързан с крепостничество. Крепостни селяни. Крепостна зависимост.
• Крепостно право. — +ист. Права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни.
• Крепостен селянин. — +ист. Селянин, който се намира в зависимост според крепостното право.

кризисен

+вж. [[кри`за]]

криминален

кримина`лна, кримина`лно, +мн. кримина`лни, +прил.
1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм.
2. Който е извършил наказателно престъпление. Криминален престъпник.
Синоними: престъпен, углавен, наказателен

кристален

+вж. [[криста`л]]
Синоними: ясен, прозрачен, бистър, чист, ведър, светъл

критичен

крити`чна, крити`чно, +мн. крити`чни, +прил.
1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум.
2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. Критични разсъждения.
3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. Критичен съм към неговите способности.
4. Който критикува. Критично изложение.
+същ. [[крити`чност]], критичността`, +ж.

----

крити`чна, крити`чно, +мн. крити`чни, +прил.
1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми.
2. +Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка.
+същ. [[крити`чност]], критичността`, +ж.
Синоними: критически, рискуван, опасен, съдбоносен, фатален, драматичен, пагубен, гибелен, тежък, труден, затруднителен, резервиран, сдържан, строг, самокритичен, разсъдлив, разсъдъчен, безпристрастен, рязък, язвителен, решителен, ясно изразен, осезаем, саркастичен, хаплив

крупен

кру`пна, кру`пно, +мн. кру`пни, +прил.
1. Който притежава големи богатства или се занимава с производство или търговия в големи размери. Крупен земевладелец. Крупен производител. Крупен акционер.
2. +Прен. Който има големи приноси или голямо и значително творчество. Крупен учен. Крупен физик. Крупен писател. Крупна фигура.
Синоними: грамаден, едър, голям, значителен, грандиозен, изключителен, огромен, необхватен, необятен, висок, наедрял

крушовиден

крушови`дна, крушови`дно, +мн. крушови`дни, +прил. Който има форма на круша. Крушовиден израстък. Крушовидно тяло.

кръвен

кръ`вна, кръ`вно, +мн. кръ`вни, +прил.
1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки.
2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат.
3. +Прен. Който е жизнено важен, насъщен. Кръвни интереси. Кръвни врагове.
• Кръвна група. — Кръв с определени биохимични особености. Нулева кръвна група.
• Кръвна картина. — Цялостен анализ на кръвта.
• Червени кръвни телца/бели кръвни телца. — Видове кръвни клетки.
Синоними: родствен, роден, рожден, близък

кръвожаден

кръвожа`дна, кръвожа`дно, +мн. кръвожа`дни, +прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец.
Синоними: кръвнишки, жесток, кръвопиец, кръволок, кръвник, садист, свиреп, убиец, мъстителен

кръвоносен

кръвоно`сна, кръвоно`сно, +мн. кръвоно`сни, +прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система.

кръгообразен

кръгообра`зна, кръгообра`зно, +мн. кръгообра`зни, +прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръгообразно тяло.
Синоними: описващ кръг, движещ се в кръг, кръгов, околовръстен

кръжочен

+вж. [[кръжо`к]]

кръстен

кръ`стна, кръ`стно, +мн. кръ`стни, +прил.
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата и` са кръстени.
3. +Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. +Прен. +Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).

кръстоносен

кръстоно`сна, кръстоно`сно, +мн. кръстоно`сни, +прил.
• Кръстоносен поход. 1. — +ист. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на Изток (през периода ХI — ХIII в.) под предлог, че освобождават кръста от турците.
2. +Прен. Организирана акция, кампания против някого.

кръстообразен

кръстообра`зна, кръстообра`зно, +мн. кръстообра`зни, +прил. Който има вид или форма на кръст.

кръшен

кръ`шна, кръ`шно, +мн. кръ`шни, +прил. +Остар.
1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага.
2. За хоро — което се извива, огъва.
3. За глас — висок, ясен, звучен. Изви се кръшен глас. Кръшна песен.
Синоними: гъвкав, строен, снажен, подвижен, грациозен, пластичен, звучен, ясен, весел, звънлив, гласовит

кръщелен

кръще`лна, кръще`лно, +мн. кръще`лни, +прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение.
• Кръщелно свидетелство. — Документ за удостоверяване на името на кръстения, датата на раждане и имената на родителите му.
• Кръщелно име. — Име, дадено при обреда кръщение.

кубичен

куби`чна, куби`чно, +мн. куби`чни, +прил.
1. Който има формата на куб. Кубично тяло.
2. +Разг. Кубически.
Синоними: с три измерения, тримерен, пространствен

кулинарен

+вж. [[кулина`рия]]

кулминационен

кулминацио`нна, кулминацио`нно, +мн. кулминацио`нни, +прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точка.
Синоними: краен, върхов, горен, най-висок, върховен, зенитен

кулоарен

+вж. [[кулоа`ри]]

културен

култу`рна, култу`рно, +мн. култу`рни, +прил.
1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище. Културни паметници.
2. Който е предназначен да създава и разпространява култура. Културен институт.
3. Който притежава висока духовна култура. Културен човек.
4. За растения — който изисква обработка.
+същ. [[култу`рност]], културността`, +ж.
Синоними: цивилизован, образован, просветен, учен, ученолюбив, интелигентен, начетен, книжовен, напреднал, издигнат, развит, възпитан, благороден, изтънчен

куполовиден

куполови`дна, куполови`дно, +мн. куполови`дни, +прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив.

купонен

+вж. [[купо`н]]

куриозен

+вж. [[курио`з]]
Синоними: оригинален, забавителен, рядък, особен, интересен, чудноват, чуден, невиден, нов, любопитен, странен, чудат, ексцентричен, фантастичен, необикновен, необичаен, неочакван, необясним

курортен

+вж. [[куро`рт]]

куртоазен

+вж. [[куртоа`зия]]

кълбовиден

кълбови`дна, кълбови`дно, +мн. кълбови`дни, +прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол.
• Кълбовидна мълния. — Мълния, която се проявява като светещи огнени кълба с диаметър 10 — 20 сантиметра.
Синоними: кълбест, кълбообразен, объл, овален, закръглен, валчест, топчест, сферичен, сферообразен

късен

къ`сна, къ`сно, +мн. къ`сни, +прил.
1. Който става към края на определено време, срок. Късно лято. Късна вечер. Късен студ.
2. Който става след приетото или след определеното време. Късен гост. Късна младост. Късна женитба.
+нареч. [[къ`сно]]. Дойде късно. Спи до късно.
• Рано или късно. — Все някога.
Синоними: закъснял, изостанал, бавен, забавен, послешен, сетнешен

кътен

къ`тна, къ`тно, +мн. къ`тни, +прил.
• Кътен зъб. — Кътник.

къщен

+вж. [[къ`ща]]
Синоними: домашен, домакински, семеен, фамилен

лабиален

+мед. Устен, отнасящ се до устните.

лабилен

лаби`лна, лаби`лно, +мн. лаби`лни, +прил.
1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система.
2. В техниката — за връзка, съединение — който е подвижен.
+същ. [[лаби`лност]], лабилността`, +ж.
Синоними: слаб, неиздръжлив, нестабилен, неустойчив, неустановен, колеблив, нерешителен, слабохарактерен, със слаба воля

лабораторен

лаборато`рна, лаборато`рно, +мн. лаборато`рни, +прил.
1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия.
2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали.
3. +Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен.

лагерен

+вж. [[ла`гер]]

лазаретен

+вж. [[лазаре`т]]

лазерен

+вж. [[ла`зер]]

лазурен

+вж. [[лазу`р]]
Синоними: небесносин, чист, ведър, свеж, ясен, бистър, светъл

лаконичен

лакони`чна, лакони`чно, +мн. лакони`чни, +прил.
1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване.
2. +Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на събранието. В похвалите е много лаконичен.
+същ. [[лакони`чност]], лаконичността`, +ж. Голяма лаконичност. Липсва ми лаконичност.
Синоними: кратък, къс, сбит, отсечен, съкратен, ограничен, прецизен, изразителен, точен, категоричен, рязък, груб

лакътен

+вж. [[ла`кът]]

ланшен

+вж. [[ла`ни]]
Синоними: лански, миналогодишен, от миналата година, стар, остарял

лапидарен

лапида`рна, лапида`рно, +мн. лапида`рни, +прил. В литературата — за стил, който е стегнат, но изразителен.

ласкателен

ласка`телна, ласка`телно, +м. ласка`телни, +прил. За думи, поглед, усмивка — който съдържа или изразява ласкателство. Хвърлям ласкателни погледи.
Синоними: хвалебен, похвален, внимателен, вежлив, учтив, любезен, угодлив, раболепен, угоднически, сервилен, лицемерен, хитър, хвалебствен

ластичен

+вж. [[ла`стик]]

ластовичен

+вж. [[ла`стовица]]

латентен

лате`нтна, лате`нтно, +мн. лате`нтни, +прил. Който не се наблюдава; скрит. В латентно състояние. Латентен период.
+същ. [[лате`нтност]], латентността`, +ж.
Синоними: скрит, застоял, неподвижен, непроявен, невидим, потенциален, статичен, инертен, летаргичен, спящ, неизползуван, неприлаган

латерален

+мед. Страничен, разположен по-далеч от срединната линия, намиращ се отстрани.

легален

лега`лна, лега`лно, +мн. лега`лни, +прил.
1. Който е законен, открит. Легална партия. Легални средства.
2. Който е открит, явен. Действам по легален начин.
+същ. [[лега`лност]], легалността`, +ж.
Синоними: законен, легитимен, юридически, признат от закона, узаконен, позволен, допустим, правилен, прав, справедлив, лоялен, открит, явен

легендарен

легенда`рна, легенда`рно, +мн. легенда`рни, +прил.
1. Който е свързан с легенда (в 1 и 2 знач.). Легендарен сюжет. Легендарен тон.
2. +Прен. Който е необикновен, невероятен, като от легенда. Легендарна смелост.
+същ. [[легенда`рност]], легендарността`, +ж.
Синоними: баснословен, приказен, чутовен, невероятен, неправдоподобен, необикновен, небивал, прочут, славен, известен, именит

легитимен

легити`мна, легити`мно, +мн. легити`мни, +прил.
1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства.
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
Синоними: законен, справедлив, законосъобразен, юридически, прав, установен от закона

лежерен

Спокоен, отпуснат.

лековерен

лекове`рна, лекове`рно, +мн. лекове`рни, +прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни.
Синоними: доверчив, наивен, простодушен, прост, простосърдечен, откровен, искрен, чист, чистосърдечен, детински, незлобив, добряк, наивник, лекомислен, лекоумен, заслепен, глупав, непредпазлив, необмислен, прибързан

леконравен

леконра`вна, леконра`вно, +мн. леконра`вни, +прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени.
Синоними: лек, повърхностен, лекомислен, фриволен, неморален, развален, развратен, разпуснат, екстравагантен

лекционен

+вж. [[ле`кция]]

лентовиден

+вж. [[ле`нта]]

лесен

ле`сна, ле`сно, +мн. ле`сни, +прил.
1. Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд. Лесна работа. Лесен занаят. Лесен успех. Лесен урок. Лесна задача.
2. Който не е съпроводен с трудности, лишения. Лесен живот.
+нареч. [[ле`сно]].
• Лесна работа. — Работа без усилия, без спънки.
Синоними: достъпен, леснодостъпен, осъществим, лесноосъществим, реализуем, изпълним, постижим, леснопостижим, преодолим, възможен, удобен, прост, елементарен, обикновен

лесовъден

+вж. [[лесовъ`дство]]

летален

лета`лна, лета`лно, +мн. лета`лни, +прил. Който е смъртен, който се отнася до смърт. Летален изход.

летаргичен

+вж. [[лета`ргия]]
Синоними: неподвижен, статичен, инертен, латентен

летателен

лета`телна, лета`телно, +мн. лета`телни, +прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат.

летищен

+вж. [[лети`ще]]

летовищен

+вж. [[лето`вище]]

летописен

+вж. [[летопи`с]]

лечебен

лече`бна, лече`бно, +мн. лече`бни, +прил.
1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад.
2. Който е предназначен за лекуване. Лечебна станция.
Синоними: лековит, церителен, целителен, целебен, спасителен, излечителен, изцерителен, церовит, лечителен

лещовиден

лещови`дна, лещови`дно, +мн. лещови`дни, +прил. Който има вид на лещено зърно.

либерален

либера`лна, либера`лно, +мн. либера`лни, +прил.
1. Който е свързан с либерализма. Либерална партия.
2. Който проявява свободолюбие.
3. Толерантен, търпелив; който се отличава с търпимост.
+същ. [[либера`лност]], либералността`, +ж.
Синоними: демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив, без предразсъдъци, с широки възгледи, широк, неограничен, всеобхватен, всестранен

ливаден

+вж. [[лива`да]]

лигнитен

+вж. [[лигни`т]]

ликвидационен

+вж. [[ликвида`ция]]

лимитен

+вж. [[лими`т]]

лимфатичен

+мед. вж. лимфен

лимфен

+мед. Отнасящ се до лимфата, до лимфните съдове или до лимфните възли.

лингвистичен

+вж. [[лингви`стика]]

линотипен

+вж. [[линоти`п]]

лиричен

+вж. [[ли`рика]]
Синоними: емоционален, прочувствен, сантиментален, поетичен, романтичен

листен

ли`стна, ли`стно, +мн. ли`стни, +прил. Който е свързан с лист _1 .
• Листна пъпка. — Пъпка на растение, от която се развива лист.
• Листни въшки. — Паразити по листата на растенията.
• Листни зеленчуци._ — Зеленчуци, на които се използват за ядене листата.

листовиден

листови`дна, листови`дно, +мн. листови`дни, +прил. Който има форма на лист на растение. Листовидни фигури.

литературен

+вж. [[литерату`ра]]

литургичен

+вж. [[литурги`я]]

лицемерен

лицеме`рна, лицеме`рно, +мн. лицеме`рни, +прил.
1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек.
2. Който съдържа, основава се на лицемерие. Лицемерна постъпка. Лицемерни думи.
+същ. [[лицеме`рност]], лицемерността`, +ж.
Синоними: престорен, лъжовен, притворен, двуличен, ласкател, прикрит, подъл, фарисейски, мефистофелски, фалшив, лъжлив, неискрен, коварен, любезен, хитър, ласкателен, неверен, нечестен, вероломен, неоткровен

лицеприятен

Пристра`стен.

личен

ли`чна, ли`чно, +мн. ли`чни, +прил.
1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Личен телефон. Лична отговорност. Личен разговор.
2. Който се осъществява от самото лице. Лично присъствие. Лично изпълнение.
3. +Остар. Хубав, гиздав. Лична мома.
4. +Разг. Прочут, прославен. Личен деец. Личен учител. Личен род. Лично семейство.
Синоними: индивидуален, субективен, интимен, частен, свой, собствен, специален, особен, присъщ, свойствен, специфичен, оригинален, вроден, бележит, славен, известен, виден, знаменит, прочут, именит, забележителен, изтъкнат, познат, самобитен, отделен

личностен

+вж. [[ли`чност]]

лобен

ло`бна, ло`бно, +мн. ло`бни, +прил.
• Лобно място. 1. — Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Царевец.
2. Място, където някой е загинал.

ловен

+вж. [[лов]]
Синоними: ловджийски

логаритмичен

+вж. [[логари`тъм]]

логичен

логи`чна, логи`чно, +мн. логи`чни, +прил.
1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично решение.
2. Логически.
+същ. [[логи`чност]], логичността`, +ж.
Синоними: логически, последователен, естествен, правилен, закономерен, разумен, смислен, неопровержим, убедителен, добре обоснован, солиден, сериозен, верен на принципите си

локален

лока`лна, лока`лно, +мн. лока`лни, +прил. Който е ограничен на едно място, в някакви предели. Локална война. Локална инфекция. Локално поливане.
+същ. [[лока`лност]], локалността`, +ж.
Синоними: местен, частичен, ограничен, вътрешен

локомотивен

+вж. [[локомоти`в]]

лоялен

лоя`лна, лоя`лно, +мн. лоя`лни, +прил.
1. Който е в рамките на закона; почтен, честен. Лоялни отношения. Лоялно сътрудничество. Лоялен човек. Лоялен съм към него.
2. Който е почтен, привързан, предан. Лоялен към своето предприятие.
+същ. [[лоя`лност]], лоялността`, +ж. Проявявам лоялност.
Синоними: законен, легален, позволен, допустим, почтен, честен, добросъвестен, съвестен, искрен, справедлив, верен, предан, твърд, непоколебим, всеотдаен, напълно предан на партията

луксозен

луксо`зна, луксо`зно, +мн. луксо`зни, +прил.
1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент.
2. Който е категория лукс. Луксозен ресторант.
3. Прен. Ирон. Който живее в лукс, свикнал е на лукс. Луксозно момиче.
Синоними: комфортен, удобен, разкошен, изящен, богат, скъп, великолепен, бляскав, модерен, елегантен, шик, първокласен, пищен, разточителен

лумбален

+мед. Поясен, отнасящ се до поясната област.

луминесцентен

+вж. [[луминесце`нция]]

лунен

+вж. [[луна`]]

лъжовен

лъжо`вна, лъжо`вно, +мн. лъжо`вни, +прил. +Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.).
• Лъжовен свят. — Суетен, нетраен, измамен.
Синоними: лъжлив, измамлив, заблуден, миражен, подъл, лицемерен, коварен, престорен, притворен, илюзорен, въображаем, празен, пуст, безсъдържателен

лъкатушен

+вж. [[лъкату`ша]]
Синоними: извит, зигзагообразен, извиващ, вит, спираловиден, изкривен, крив, криволичещ, гърчещ се, извиващ се, вълнообразен

лъчевиден

лъчеви`дна, лъчеви`дно, +мн. лъчеви`дни, +прил. Който има вид на лъч.

лъчезарен

лъчеза`рна, лъчеза`рно, +мн. лъчеза`рни, +прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.
+нареч. [[лъчеза`рно]].
+същ. [[лъчеза`рност]], лъчезарността`,+ж.
Синоними: светъл, сияен, блестящ, лъчист, радостен, весел, оптимистичен, сияещ, озарен, озаряващ

любвеобилен

любвеоби`лна, любвеоби`лно, +мн. любвеоби`лни, +прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Любвеобилно коте.
+същ. [[любвеоби`лност]], любвеобилността`, +ж.
Синоними: влюбчив, любещ, любезен, мил, сърдечен

любезен

любе`зна, любе`зно, +мн. любе`зни, +прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием.
Синоними: вежлив, учтив, внимателен, мил, възпитан, нежен, деликатен, коректен, благовъзпитан, галантен, приветлив, ласкав, занимателен, радушен, отзивчив, благ, дружелюбен, услужлив, благороден, знатен, дружески, весел, жизнерадостен, добродушен, сърдечен, общителен, добросъседски, приятелски, добър, приятен, изискан, изтънчен, ласкателен, похвален, хвалебствен, лицемерен, хитър, симпатичен, хубав, обичлив, мек, непринуден, сносен, поносим, търпим, свестен, разбран, чудесен, отстъпчив

любовен

любо`вна, любо`вно, +мн. любо`вни, +прил.
1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отношения. Любовен плам. Любовен копнеж.
2. +Ирон. Който е видимо любвеобилен с друг, държи се с любов. Много сте любовни с твоята приятелка. Много си любовна с твоето коте.

любознателен

любозна`телна, любозна`телно, +мн. любозна`телни, +прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен ученик.
+същ. [[любозна`телност]], любознателността`, +ж.
Синоними: ученолюбив, любопитен, внимателен, работлив, с интереси

любопитен

любопи`тна, любопи`тно, +мн. любопи`тни, +прил.
1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки.
2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза.
3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.
Синоними: любознателен, ученолюбив, интересен, куриозен, забавителен, забавен, занимателен, привлекателен, натрапчив, досадлив, нахален

лятошен

ля`тошна, ля`тошно, +мн. ля`тошни, +прил. +Разг. Който е от миналото лято. Лятошна слама.

магазинен

+вж. [[магази`н]]

магистрален

+вж. [[магистра`ла]]

магичен

+вж. [[маги`я]]

магнетичен

+вж. [[магнети`зъм]]

магнетофонен

+вж. [[магнетофо`н]]

магнитен

+вж. [[магни`т]]

мажорен

+вж. [[мажо`р]]

мажоретен

мажоре`тна, мажоре`тно, +мн. мажоре`тни, +прил.
• Мажоретен състав. — Група от оркестър и танцьорки, които представят под строй художествено маршируване.

мажоритарен

мажорита`рна, мажорита`рно, +мн. мажорита`рни, +прил. Който се отнася към изборна система, основана на мнозинството гласове.
• Мажоритарна система. 1. — Избирателна система, при която мандатите взема спечелилата най-много гласове партия.
2. Избирателна система, при която мандатът се взема от кандидата, за когото са подадени най-много гласове.

мазен

ма`зна, ма`зно, +мн. ма`зни, +прил.
1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния.
2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка.
3. Който може да се маже. Мазна глина.
4. +Прен. Угоднически, докарващ се. Мазна усмивка.
• Мазна Гана. — +Разг. +Пренебр. Мазник, подмазвач.
Синоними: тлъст, дебел, лоен, маслен, хитър, раболепен, сервилен, подлизурко, мазник, угодник, угодничав, богат, обилен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък, като лой, угоен, противен, гаден, отвратителен, лош, угодлив, неискрен, притворен

макетен

+вж. [[маке`т]]

максимален

максима`лна, максима`лно, +мн. максима`лни, +прил. Най-голям, краен, последен, най-висок. Максимални усилия.
Синоними: краен, последен, до краен предел, най-голям

маларичен

+вж. [[мала`рия]]

маловажен

малова`жна, малова`жно, +мн. малова`жни, +прил. Който няма голямо значение; незначителен.
+същ. [[малова`жност]], маловажността`, +ж.
Синоними: неважен, несъществен, нищожен, незначителен, малоценен, излишен, ненужен, пето колело, глупав, без значение, дребен, суетлив, несериозен, повърхностен, лекомислен, затънтен, бавен, непостоянен, празен, безсъдържателен, второстепенен, по-малък, по-маловажен, втори

малодушен

малоду`шна, малоду`шно, +мн. малоду`шни, +прил. Слабоволен, нерешителен, страхлив.
Синоними: слабодушен, нерешителен, неустойчив, слабоволев, мекушав, слабохарактерен, несмел, страхлив, плашлив, боязлив, плах, колеблив

малокръвен

малокръ`вна, малокръ`вно, +мн. малокръ`вни, +прил. Който страда от малокръвие; анемичен.
Синоними: анемичен, безкръвен, блед, слаб, изтощен, пребледнял, безцветен, пожълтял, болен, болнав, посърнал

малолетен

малоле`тна, малоле`тно, +мн. малоле`тни, +прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непълнолетен, в детска възраст.
Синоними: невръстен, непълнолетен, непълновръстен, маловръстен, малък, млад, дете, младежки, юношески

маломерен

маломе`рна, маломе`рно, +мн. маломе`рни, +прил. Неголям или недостатъчен по размер, с по-малки размери от установените. Маломерно жилище.
Синоними: дребен, недорасъл, недоразвит

малоумен

малоу`мна, малоу`мно, +мн. малоу`мни, +прил. Който е умствено недоразвит.
+същ. [[малоу`мност]], малоумността`, +ж.
Синоними: глупав, слабоумен, не е с ума си, липсва му, има да дава, хлопа му дъската, тъпоумен, диване, бунак, недоразвит, тъп, гламав, безумен, глуповат, глупавичък, незлобив, лековерен, кретен, идиот, дурак, дръвник, обезумял, луд

малоценен

малоце`нна, малоце`нно, +мн. малоце`нни, +прил. Който не привлича вниманието, няма особени достойнства; маловажен.
+същ. [[малоце`нност]], малоценността`, +ж. Чувство за малоценност.
Синоними: нищожен, незначителен, второстепенен, посредствен, допълнителен, безличен, несъществен, маловажен, неважен, омаловажен, без значение, никакъв, нищо и никакъв, недоловим, неосезаем, незабележим, невидим, минимален, дребен, малък, ситен, слаб, скромен, обикновен, дребнав, банален, прост, безвкусен, блудкав, жалък, мизерен, третостепенен, долнокачествен

мандатен

+вж. [[манда`т]]

мандолинен

+вж. [[мандоли`на]]

маниакален

маниака`лна, маниака`лно, +мн. маниака`лни, +прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея.
+същ. [[маниака`лност]], маникалността`, +ж.

маниерен

мание`рна, мание`рно, +мн. мание`рни, +прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен.
+същ. [[мание`рност]], маниерността`, +ж.
Синоними: престорен, превзет, изкуствен, претрупан, натруфен

манифактурен

+вж. [[манифакту`ра]]

мансарден

+вж. [[манса`рда]]

маргинален

+мед. Краен, намиращ се на края, на ръба.

маршрутен

+вж. [[маршру`т]]

масивен

маси`вна, маси`вно, +мн. маси`вни, +прил. Едър, здрав, плътен, голям по размер и тегло. Масивна сграда. Масивен златен пръстен.
Синоними: плътен, набит, солиден, стабилен, твърд, компактен, дебел, здрав, тежък, едър, грандиозен, грамаден, огромен, обемист, голям, траен, як

маскараден

+вж. [[маскара`д]]

маскировъчен

+вж. [[маски`рам]]

мастен

+вж. [[маст]]

математичен

+вж. [[матема`тика]]

матерен

ма`терна, ма`терно, +мн. ма`терни, +прил. Който принадлежи на майката; майчин. Матерен език.

материален

материа`лна, материа`лно, +мн. материа`лни, +прил.
1. Веществен, реален (не духовен).
2. Който се отнася към дохода, към жизненото равнище. Материално положение.
+същ. [[материа`лност]], материалността`, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: веществен, реален, физически, видим, осезаем, положителен, имуществен, предметен, обективен, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски

материалистичен

+вж. [[материали`зъм]]
Синоними: материален, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски

матриархален

+вж. [[матриарха`т]]

матрикуларен

+вж. [[матри`кула]]

машинален

машина`лна, машина`лно, +мн. машина`лни, +прил. Несъзнателен, произволен, механичен, инстинктивен. Машинално движение.
+същ. [[машина`лност]], машиналността`, +ж.
Синоними: механически, автоматически, несъзнателен, неволен, нежелан, инстинктивен, интуитивен, по навик, по инстинкт, по инерция, механичен, автоматичен, непреднамерен, неумишлен

машинен

+вж. [[маши`на]]

машинописен

+вж. [[машинопи`с]]

машиностроителен

+вж. [[машинострое`не]]

мащабен

+вж. [[маща`б]]

мебелен

+вж. [[ме`бел]]

меден

ме`дена, ме`дено, +мн. ме`дени, +прил.
1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш.
2. +Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал.
• Меден месец. — Първият месец от съпружеството.
• Сладка и медена. — Евфемистично название на болестта чума.

----

ме`дна, ме`дно, +мн. ме`дни, +прил. Който е произведен от мед [[2]] или съдържа мед _2 . Медна тава._
Синоними: мелодичен, сладкодумен, красноречив

медиален

+мед. Срединен, отнасящ се до средата.

медикаментозен

+вж. [[медикаме`нт]]

медоносен

медоно`сна, медоно`сно, +мн. медоно`сни, +прил. Който съдържа сок за производство на мед. Медоносни цветя.

междинен

межди`нна, межди`нно, +мн. межди`нни, +прил. Който е разположен между две неща.
Синоними: промеждутъчен, среден, средищен, пределен, граничен, междувременен, временен, преходен, неопределен, трудно определим, умерен, мек

международен

междунаро`дна, междунаро`дно, +мн. междунаро`дни, +прил.
1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни отношения.
2. Който съществува сред много народи; интернационален. Международен език. Международен форум.
Синоними: интернационален, междудържавен, универсален, всемирен, всесветски, светски, миров, вселенски, космополитен

мекосърдечен

мекосърде`чна, мекосърде`чно, +мн. мекосърде`чни, +прил. Милостив, отзивчив, добър по душа.

меланхоличен

меланхоли`чна, меланхоли`чно, +мн. меланхоли`чни, +прил.
1. Който проявява меланхолия, склонен към меланхолия.
2. Който предизвиква меланхолия. Меланхолична песен.
Синоними: печален, тъжен, затъжен, загрижен, мрачен, песимист, изпаднал в униние, жлъчен, нервен, ядовит, навъсен, унил, безрадостен, потискащ, пуст, нерадостен, потиснат, скучен, отегчителен, сериозен

мелиоративен

+вж. [[мелиора`ция]]

мелничен

+вж. [[ме`лница]]

мелодичен

мелоди`чна, мелоди`чно, +мн. мелоди`чни, +прил. Приятен за слуха, хармоничен. Мелодична песен. Мелодичен език.
+същ. [[мелоди`чност]], мелодичността`, +ж.
Синоними: благозвучен, звучен, звънък, приятен, хармоничен, музикален, напевен, меден, сладкодумен, красноречив, съзвучен

мелодраматичен

+вж. [[мелодра`ма]]
Синоними: театрален, показен, гонещ външни ефекти, изкуствен

мембранен

+вж. [[мембра`на]]

мемоарен

+вж. [[мемоа`р]]

мемориален

+вж. [[мемориа`л]]

менструален

вж. [[менструация]]

мерен

ме`рена, ме`рено, +мн. ме`рени, +прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч.

----

ме`рна, ме`рно, +мн. ме`рни, +прил. Който служи за измерване на нещо. Мерни единици.
Синоними: измерен, премерен, изпитан, опитан, пробван, изпробван, теглен, претеглен, отмерен, равномерен, правилен

меридианен

+вж. [[меридиа`н]]

меркантилен

мерканти`лна, мерканти`лно, +мн. мерканти`лни, +прил.
1. Който е свързан с меркантилизма.
2. Който е пристрастен към печалбата; спекулантски, търгашески.
+същ. [[мерканти`лност]], меркантилността`, +ж.
Синоними: търговски, комерчески, лукративен, сметкаджийски, пресметлив, търгашески, спекулативен

меродавен

мерода`вна, мерода`вно, +мн. мерода`вни, +прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник.
+същ. [[мерода`вност]], меродавността`, +ж.
Синоними: достоверен, автентичен, убедителен, официален, истински, авторитетен, влиятелен

месен

ме`сна, ме`сно, +мн. ме`сни, +прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси.

месечен

+вж. [[ме`сец]]

местен

ме`стна, ме`стно, +мн. ме`стни, +прил.
1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка.
2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори.
3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.
Синоними: локален, областен, частичен, ограничен, доморасъл, самороден, вътрешен, първичен, туземен, автохтонен

местоименен

+вж. [[местоиме`ние]]

метален

мета`лна, мета`лно, +мн. мета`лни, +прил.
1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина.
2. Който е присъщ на метал или се отнася до метал. Метален блясък.
3. +Прен. Звънък, хладен, враждебен, рязък. Метален глас.

металургичен

+вж. [[металу`ргия]]

метафизичен

+вж. [[метафи`зика]]
Синоними: отвлечен, нереален, дълбокосмислен, философски

метафоричен

+вж. [[мета`фора]]
Синоними: преносен, фигуративен, образен, символичен, изпълнен с метафори

метежен

+вж. [[мете`ж]]
Синоними: размирен, смутен, тревожен, бунтовен, бунтовнически, метежнически, разбунтуван

метеорен

+вж. [[метео`р]]

метеоритен

+вж. [[метеори`т]]

метеорологичен

+вж. [[метеороло`гия]]

методичен

методи`чна, методи`чно, +мн. методи`чни, +прил.
1. Който е съобразен с методиката.
2. Систематичен, последователен, следващ известен план.
+същ. [[методи`чност]], методичността`, +ж.
Синоними: планомерен, последователен, постепенен, правилен, систематичен, тактичен, редовен, системен, грижлив, уреден, разсъдлив, обмислен, внимателен, изискан, строг, взискателен, постоянен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, установен, непрестанен, неотклонен, систематически

методологичен

+вж. [[методоло`гия]]

метонимичен

+вж. [[метони`мия]]

метричен

+вж. [[ме`трика]]

метрополитен

+мн. метрополите`ни, (два) метрополите`на, +м. Метро.

механичен

механи`чна, механи`чно, +мн. механи`чни, +прил.
1. Който се основава на механиката.
2. Който е машинизиран.
3. +Прен. Който се извършва несъзнателно; машинален. Механични движения.
Синоними: механически, автоматичен, автоматически, машинален, несъзнателен, неволен, инстинктивен, непреднамерен, неумишлен

мечтателен

мечта`телна, мечта`телно, +мн. мечта`телни, +прил.
1. Който е склонен към мечтаене.
2. Който изразява мечти. Мечтателен поглед.
3. Който е създаден от мечтите, нереален.
+същ. [[мечта`телност]], мечтателността`, +ж.
Синоними: непрактичен, фантазьорски, утопичен

миграционен

+вж. [[мигра`ция]]

мизерен

мизе`рна, мизе`рно, +мн. мизе`рни, +прил.
1. Много беден, жалък, нищожен. Мизерна заплата.
2. Подъл, отвратителен. Мизерна постъпка.
+същ. [[мизе`рност]], мизерността`, +ж.
Синоними: беден, клет, окаян, жалък, плачевен, нещастен, низък, подъл, недостоен, презрян, безчестен, отвратителен, гаден, мерзък, нищожен, незначителен, малък, дребен, злочест, унизителен

микробиологичен

+вж. [[микробиоло`гия]]

микроскопичен

микроскопи`чна, микроскопи`чно, +мн. микроскопи`чни, +прил.
1. Който се вижда само с микроскоп. Микроскопична клетка.
2. +Прен. Който противно на очакванията е много малък; нищожен, незначителен. Микроскопична пържола.
Синоними: микроскопически, дребен, ситен, незначителен, незабележим, нищожен, неосезаем, малък, невидим, маловажен, миниатюрен, минимален

милиарден

+вж. [[милиа`рд]]

милионен

+вж. [[милио`н]]

милитаристичен

+вж. [[милитари`зъм]]

милосърден

милосъ`рдна, милосъ`рдно, +мн. милосъ`рдни, +прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие.
• Милосърдна сестра. — +Остар. Медицинска сестра
Синоними: милостив, милозлив, благ, състрадателен, отзивчив, снизходителен, доброжелателен, благосклонен, отстъпчив, мек

мимолетен

мимоле`тна, мимоле`тно, +мн. мимоле`тни, +прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.
Синоними: преходен, кратковременен, краткотраен, временен, мигновен, привременен, нетраен, скоропреходен, ефимерен, кратък, бегъл, бърз, непълен, повърхностен, схематичен, непродължителен, нереален, невеществен

минен

+вж. [[ми`на]]

минерален

+вж. [[минера`л]]

минералогичен

+вж. [[минерало`гия]]

миниатюрен

миниатю`рна, миниатю`рно, +мн. миниатю`рни, +прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах.
Синоними: малък, незначителен, ситен, дребен, неуловим, минимален, микроскопичен, малогабаритен

минимален

минима`лна, минима`лно, +мн. минима`лни, +прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба.
Синоними: най-малък, микроскопичен, миниатюрен, малък, незначителен, дребен, ситен, нищожен, незабележим, невидим

минометен

+вж. [[миноме`т]]

минорен

мино`рна, мино`рно, +мн. мино`рни, +прил.
1. Който се отнася до минор. Минорна гама.
2. +Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. Минорно настроение.

миньорен

миньо`рна, миньо`рно, +мн. миньо`рни, +м. Минорен.

миражен

+вж. [[мира`ж]]

мирен

ми`рна, ми`рно, +мн. ми`рни, +прил.
1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно.
2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие. Мирна политика.
3. През който няма война.
4. Който не участва във военни действия. Мирно население.
Синоними: тих, спокоен, кротък, успокоен, умирен, уталожен, мируващ, смирен, търпелив, сдържан, изпълнителен, почтен, миролюбив, набожен, хрисим, кротичък, скромен, дискретен, непретрупан, обикновен, неподвижен, застоял, безшумен, сподавен, стихнал, хладнокръвен, невъзмутим

мирогледен

+вж. [[мирогле`д]]

мисловен

мисло`вна, мисло`вно, +мн. мисло`вни, +прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес.
+същ. [[мисло`вност]], мисловността`, +ж.
Синоними: разсъдителен, разсъдъчен, мозъчен, умствен

мистериозен

мистерио`зна, мистерио`зно, +мн. мистерио`зни, +прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. Мистериозно изчезване.
+същ. [[мистерио`зност]], мистериозността`, +ж.
Синоними: тайнствен, потаен, загадъчен, таен, тъмен, неясен, забулен, прикрит, зловещ, мрачен, свръхестествен, окултен

мистичен

+вж. [[ми`стика]]
Синоними: таен, тайнствен, тъмен, религиозен, набожен, суеверен, вярващ, верующ, оракулски, пророчески

митичен

+вж. [[мит]]

митрален

+мед. Отнасящ се до митралната клапа на сърцето.

млечен

мле`чна, мле`чно, +мн. мле`чни, +прил.
1. Който е получен от мляко или съдържа мляко. Млечни продукти.
2. Който има цвят на мляко или е подобен на мляко. Млечен сок. Млечно стъкло. Млечна мъгла.
3. Който се съдържа в млякото. Млечна киселина.
4. За животно, което дава много мляко. Млечна крава.
• Млечен път. — Галактиката, в която е разположена Слънчевата система със Земята.
• Млечни зъби. — Първите зъби, които поникват на децата и се сменят около седмата година.

мнемоничен

+вж. [[мнемо`ника]]

мнителен

мни`телна, мни`телно, +мн. мни`телни, +прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек.
+същ. [[мни`телност]], мнителността`, +ж.
Синоними: подозрителен, недоверчив, скептик, скептичен, неверующ, боязлив

многозначен

многозна`чна, многозна`чно, +мн. многозна`чни, +прил.
1. Който включва много цифрови знаци. Многозначно число.
2. Който има много значения. Многозначна дума.

многозначителен

многозначи`телна, многозначи`телно, +мн. многозначи`телни, +прил. Който загатва за нещо в неясна форма, позволяваща различно тълкуване. Многозначителна усмивка. Многозначителен поглед.
Синоними: знаменателен, многознаменателен, дълбокосмислен, дълбок, изразителен, красноречив, симптоматичен, показателен, закачлив, дяволит, ироничен

многократен

многокра`тна, многокра`тно, +мн. многокра`тни, +прил. Който става много пъти. Многократен шампион.
Синоними: чест, повтарян, нееднократен, постоянен, ежедневен, всекидневен, непрекъснат, многоброен, безброен, стократен, изобилен

мобилизационен

+вж. [[мобилиза`ция]]

модален

мода`лна, мода`лно, +мн. мода`лни, +прил. +Спец. Който изразява някаква зависимост — възможност, необходимост, желание, отношение. Модален глагол. Модални частици.

моден

+вж. [[мо`да]]
Синоними: модерен, нов, съвременен, актуален, сегашен, образцов, изискан, биещ на очи, елегантен, шик, в обръщение, установен, общоприет, на мода, изящен, стилен, ултрамодерен, контешки, първокласен, отличен, превъзходен, скъп, претенциозен, помпозен, последен, спретнат, стегнат, светски, екстравагантен

модерен

моде`рна, моде`рно, +мн. моде`рни, +прил.
1. Който е съобразен със съвременната мода. Модерна прическа.
2. Актуален, съобразен със съвременните изисквания; съвременен. Модерна литература.
3. Моден.
Синоними: моден, нов, съвременен, актуален, сегашен, образцов, изискан, напредничав, свободомислещ, модернистичен, последен, в крак с времето, най-нов, най-авторитетен, окончателен, решаващ

модернистичен

+вж. [[модерни`зъм]]
Синоними: напредничав, съвременен, модерен, свободомислещ

модулен

+вж. [[мо`дул]]

мозаичен

моза`ична, моза`ично, +мн. моза`ични, +прил.
1. Който е във вид на мозайка. Мозаичен стенопис.
2. Нееднороден, смесен, разнообразен. Мозаично тв предаване.

мозъчен

+вж. [[мо`зък]]

молебен

+м., само +ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд.

молекулен

+вж. [[молеку`ла]]

моливен

+вж. [[мо`лив]]

моментален

момента`лна, момента`лно, +мн. момента`лни, +прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка.
Синоними: незабавен, неотложен, непосредствен, мигновен

моментен

моме`нтна, моме`нтно, +мн. моме`нтни, +прил. Който продължава един момент; кратък, преходен. Моментно настроение.
Синоними: кратковременен, моментален, кратък, къс, временен, бърз, мигновен, краткотраен, преходен

монархичен

+вж. [[мона`рхия]]

монетен

+вж. [[моне`та]]

моногамен

+вж. [[монога`мия]]

монографичен

+вж. [[моногра`фия]]

монолитен

+вж. [[моноли`т]]
Синоними: едносъставен, еднакъв, единен, цялостен, сплотен, плътен, изпълнен, цял, неразглобяем

монологичен

+вж. [[моноло`г]]

монотонен

моното`нна, моното`нно, +мн. моното`нни, +прил.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. +Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
+същ. [[моното`нност]], монотонността`, +ж.
Синоними: еднотонен, еднозвучен, еднообразен, еднакъв повтарящ се, все един и същ, един и същ, скучен, отегчителен, досаден, тягостен, прозаичен, неосвежен, неоживен

монументален

монумента`лна, монумента`лно, +мн. монумента`лни, +прил.
1. Който прави впечатление; величествен. Монументална сграда.
2. Основен, задълбочен, важен. Монументално изследване в областта на математиката.
+същ. [[монумента`лност]], монументалността` +ж.
Синоними: импозантен, грамаден, огромен, грандиозен, внушителен, величествен, великолепен, величав, колосален, забележителен

морален

мора`лна, мора`лно, +мн. мора`лни, +прил.
1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка.
2. Който е свързан с душевността. Морална поддръжка.
Синоними: нравствен, високонравствен, благочестив, добродетелен, благонравен, строг, сериозен, почтен, съвестен, честен, мъдър, чист, неосквернен, непорочен, непокварен, духовен, душевен, психологически

морен

мо`рна, мо`рно, +мн. мо`рни, +прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици.
Синоними: отпаднал, изморен, уморен, заморен, изтощен, изнемощял, грохнал

мореплавателен

+вж. [[морепла`ване]]

морфемен

+вж. [[морфе`ма]]

морфологичен

+вж. [[морфоло`гия]]

моторен

+вж. [[мото`р]]

мотоциклетен

+вж. [[мотоцикле`т]]

мохерен

+вж. [[мо`хер]]

мощен

мо`щна, мо`щно, +мн. мо`щни, +прил.
1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас.
2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.
Синоними: силен, як, крепък, твърд, могъщ, могъществен, здрав, неизтощим, непобедим, интензивен, буен, авторитетен, властен, влиятелен, всесилен, мъжествен, енергичен, деен, деятелен, солиден, внушителен

мраморен

мра`морна, мра`морно, +мн. мра`морни, +прил.
1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя.
2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк.
• Мраморни рамене. — Заоблени, бели и гладки рамене.

мрачен

мра`чна, мра`чно, +мн. мра`чни, +прил.
1. Тъмен, потънал в мрак. Мрачна стая.
2. Неразбираем, неясен; тежък, безпросветен. Мрачна епоха.
3. +Прен. Нерадостен, скръбен, тъжен, печален. Мрачна физиономия. Мрачни предчувствия.
+същ. [[мра`чност]], мрачността`, +ж.
Синоними: тъмен, мътен, затъмнен, потъмнен, непрозрачен, непрогледен, забулен, неприветлив, навъсен, печален, скръбен, натъжен, замислен, загрижен, нерадостен, грижовен, песимист, злокобен, зловещ, гибелен, неясен, неразбираем, безрадостен, тъжен, потиснат, гнетящ, угнетителен, тягостен, тайнствен, мистериозен, свръхестествен, лош, раздразнителен, невъзпитан, неприличен, меланхоличен, жлъчен, нервен, ядовит, мръсен, кален, опушен, мъглив, облачен, пребулен, мъгляв, мургав, намръщен, унил, потискащ, намусен, отблъскващ, страшен, заплашителен, заканителен, строг, внушаващ страх, противен, песимистичен, скептичен, малко вероятен, без особени изгледи за успех, сериозен, обезсърчен, сив, скучен, еднообразен, безцветен, студен, суров, хладен, смразяващ, непреклонен, сърдит, враждебен, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, нещастен, злочест, опечален, отчаян, изтормозен, измъчен, сумрачен, сенчест, ужасен, страхотен, в лошо настроение, в мрачно настроение, безперспективен

мрежовиден

мрежови`дна, мрежови`дно, +мн. мрежови`дни, +прил. Който е с кръстосани нишки или жилки, приличащи на мрежа. Мрежовидни линии на ръката.

мръсен

мръ`сна, мръ`сно, +мн. мръ`сни, +прил.
1. По който има нечистотии; изцапан, окалян, кирлив. Мръсна рокля.
2. +Прен. Неприличен, долен, низък, нечестен. Мръсна работа. Мръсни думи.
Синоними: замърсен, оцапан, зацапан, омацан, изцапан, заплескан, изплескан, нечист, кирлив, измърсен, бербат, мърляв, овалян, опетнен, очернен, кален, окалян, осквернен, презрян, долен, подъл, срамен, срамотен, низък, долнопробен, безчестен, гаден, гнусен, отвратителен, неокачествим, вонящ, зловонен, смрадлив, ужасен, груб, вулгарен, просташки, неизискан, неприличен, нецензурен, лепкав, опушен, тъмен, мрачен, неприветлив, износен, развлечен, немит, непран, пикантен, порнографски, циничен, скандален, неприятен, грозен, задръстен, запушен, изкалян, небрежен, занемарен, нечестен, презрителен, злобен, омразен, проклет, пуст, ваджишки, противен, позорен, престъпен

муден

му`дна, му`дно, +мн. му`дни, +прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък.
+същ. [[му`дност]], мудността`, +ж.
Синоними: бавен, тежък, тромав, мъчноподвижен, ленив, мързелив, нехаен, безгрижен, бездеен, флегматичен, пипкав, вял, безжизнен, апатичен, продължителен, дълговременен, дълготраен, дълъг, туткав, инертен, загнил, в застой, провлачен, безинтересен, замрял, слаб, забавен, недеен, пасивен, без работа, неподвижен

музикален

музика`лна, музика`лно, +мн. музика`лни, +прил.
1. Който е свързан с музиката, който се отнася към нея.
2. Който разбира от музика; надарен със способност да създава, изпълнява и възприема музика. Музикално дете.
3. Мелодичен, приятен за слушане. Музикален глас.
+същ. [[музика`лност]], музикалността`, +ж. (във 2 знач.).
Синоними: хармоничен, благозвучен, звучен, мелодичен

мултинационален

мултинациона`лна, мултинациона`лно, +мн. мултинациона`лни, +прил. Многонационален. Мултинационална компания.

мултипликационен

+вж. [[мултиплика`ция]]

муниционен

+вж. [[муни`ция]]

мускулен

+вж. [[му`скул]]

мускусен

+вж. [[му`скус]]

мутационен

+вж. [[мута`ция]]

мълниеносен

мълниено`сна, мълниено`сно, +мн. мълниено`сни, +прил.
1. Който носи мълнии.
2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар.
Синоними: гръмоносен, гръмотевичен, светкавичен, стремителен, бърз, мигновен, внезапен

мъстителен

мъсти`телна, мъсти`телно, +мн. мъсти`телни, +прил. +Остар. Склонен към мъст; отмъстителен.
Синоними: отмъстителен, злобен, зъл, злопаметен, велзевул, непримирим

мътен

мъ`тна, мъ`тно, +мн. мъ`тни, +прил.
1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание — помрачен, объркан. Мътна глава.
• В мътна вода риба ловя. — Използвам неуредици за лична изгода.
• Вземат ме мътните. — Побърквам се.
• Мътна и кървава. — За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
• Мътни времена. — Размирни времена.
Синоними: тъмен, помътнен, потъмнен, потъмнял, помрачен, непрозрачен, нечист, смътен, неясен, неопределен, забулен, размътен, кален, зловонен, слаб, мъждив, блед, премрежен

мъчен

мъ`чна, мъ`чно, +мн. мъ`чни, +прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача.
Синоними: уморителен, труден, затруднителен, умъчнен, трънлив, тежък, непоносим, непосилен, невъзможен, неосъществим, нереализуем, непреодолим, неизпълним, недостъпен, непостижим, непристъпен, мъчнопроходим, мъчнодостъпен, сложен, неразрешим, заплетен, забъркан, неразгадаем, измъчван, изтезаван, малтретиран, бит, брутализиран, досаден, скучен, притеснителен, мъчно поносим, неприятен, грубоват, прост, тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, напрегнат, усилен, трудно поносим, мъчителен, дразнещ, натегнат, упорит

мъчителен

мъчи`телна, мъчи`телно, +мн. мъчи`телни, +прил.
1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки.
2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително очакване.
Синоними: тежък, мъчен, уморителен, непоносим, непосилен, нетърпим, труден, ужасен, угнетителен, гнетящ, притеснителен, обезпокоителен, угнетяващ, инквизиционен, убийствен, адски, пъклен, болезнен, страдалчески, тегловен, отегчителен, досаден, неприятен, измъчващ, дразнещ, трудно поносим, неудобен, неловък, остър, горчив, подтискащ, проблематичен, деликатен, опасен, крайно неприятен, силен, изморителен

наблюдателен

наблюда`телна, наблюда`телно, +мн. наблюда`телни, +прил.
1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче.
2. Който е предназначен за наблюдение. Наблюдателна кула.
+същ. [[наблюда`телност]], наблюдателността`, +ж.
Синоними: внимателен, бдителен, осторожен, съобразителен, буден, зорък, съзерцателен, предпазлив, съсредоточен, бдящ, проницателен, прозорлив, дълбок, остър, умен, схватлив, интелигентен

набожен

набо`жна, набо`жно, +мн. набо`жни, +прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена.
+същ. [[набо`жност]], набожността`, +ж.
Синоними: благочестив, благоверен, религиозен, богобоязлив, предаден богу, верен богу, богомолец, мистик, суеверен, верующ, вярващ, отдаден на бога, благоговеен, мирен, хрисим, кротичък

наборен

+вж. [[на`бор]]

навигационен

+вж. [[навига`ция]]

навременен

навре`менна, навре`менно, +мн. навре`менни, +прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ.
+същ. [[навре`менност]], навременността`, +ж.
Синоними: своевременен, благоприятен, удобен, сгоден, благовременен, подходящ, уместен, добре обмислен, разумен

нагледен

нагле`дна, нагле`дно, +мн. нагле`дни, +прил.
1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример.
2. Който служи за онагледяване, за показване. Нагледни средства.
• Нагледни пособия. — Прибори, модели, карти и др., които онагледяват учебния процес.
+същ. [[нагле`дност]], нагледността`, +ж.
Синоними: прегледен, прост, показен, изобразителен, изразен, видим, явен, показателен, примерен, релефен, убедителен, ясен, очевиден, разбираем, разбран, картинен, образен, жив, живописен

нагревателен

нагрева`телна, нагрева`телно, +мн. нагрева`телни, +прил. Който служи за нагряване. Нагревателни уреди.

надводен

надво`дна, надво`дно, +мн. надво`дни, +прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и`.

надгробен

надгро`бна, надгро`бно, +мн. надгро`бни, +прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък.
• Надгробно слово. — Реч, която се произнася при погребение.

надежден

наде`ждна, наде`ждно, +мн. наде`ждни, +прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита.
Синоними: благонадежден, насърчителен, обещаващ, с бъдеще, сигурен, окуражителен, изпитан, верен, доверен, несъмнен, безспорен, положителен, отговорен, разумен, почтен, здрав, траен, солиден, ценен, истински

надзвезден

надзве`здна, надзве`здно, +мн. надзве`здни, +прил. Който е разположен над звездите; обхващащ целия свят. Надзвездни светове.

надземен

надзе`мна, надзе`мно, +мн. надзе`мни, +прил. Който се намира на повърхността на земята или над земята. Надземни съоръжения.

надзорен

надзо`рна, надзо`рно, +мн. надзо`рни, +прил. Който упражнява надзор.
Синоними: надзорнически, контролен, проверителен, инспекционен, ревизионен

надколенен

надколе`нна, надколе`нно, +мн. надколе`нни, +прил. Който е разположен над коляното.

надлежен

надле`жна, надле`жно, +мн. надле`жни, +прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.
Синоними: съответен, респективен, съобразен, съответствуващ, дължим, подобаващ, справедлив, заслужен, подходящ, удобен, пригоден

надлъжен

надлъ`жна, надлъ`жно, +мн. надлъ`жни, +прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение.

надменен

надме`нна, надме`нно, +мн. надме`нни, +прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка.
+нареч. [[надме`нно]]. Държа се надменно.
+същ. [[надме`нност]], надменността`, +ж.
Синоними: горд, високомерен, превзет, горделив, надут, презрителен, пренебрежителен, самомнителен, дързък, арогантен, самонадеян, важен, виден, изтъкнат, бележит, претенциозен, безочлив, нехаен, рязък, безцеремонен, раздразнителен, обидчив, снобски, самоуверен, сдържан, резервиран, студен, неприветлив, скован, принуден, неестествен, дървен, хладен, нелюбезен, тежък, спокоен, хладнокръвен, невъзмутим, равнодушен, безучастен

надомен

надо`мна, надо`мно, +мн. надо`мни, +прил. Който вместо в предприятие се извършва вкъщи, у дома. Надомна работа.

наемен

нае`мна, нае`мно, +мн. нае`мни, +прил.
1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убиец.
2. Който се извършва срещу заплащане. Наемен труд.
Синоними: платен, купен, на заплата, продажен, подкупен, продажник

назален

наза`лна, наза`лно, +мн. наза`лни, +прил. +Спец. Който се изговаря носово, който се отнася до носов звук. Назални гласни в старобългарски език.
+същ. [[наза`лност]], назалността`, +ж.

назидателен

назида`телна, назида`телно, +мн. назида`телни, +прил. Който служи за назидание; поучителен.
+същ. [[назида`телност]], назидателността`, +ж.
Синоними: поучителен, напътствен, наставнически, съветнически, примерен, образцов, полезен

наивен

наи`вна, наи`вно, +мн. наи`вни, +прил.
1. Простодушен, неопитен, лековерен. Наивна жена.
2. Който изразява простодушие, неопитност. Наивен поглед.
+същ. [[наи`вност]], наивността`, +ж.
Синоними: простодушен, добродушен, откровен, прост, простосърдечен, искрен, чист, доверчив, непресторен, естествен, добряк, наивник, детински, незлобив, непринуден, безизкуствен, лекомислен, лекоумен, лековерен, заслепен, глупав, млад, неопитен, зелен, безпомощен, не от този свят, безхитростен, безобиден, простичък, незлоблив, невинен

наказателен

наказа`телна, наказа`телно, +мн. наказа`телни, +прил.
1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон.
2. Който служи за наказание. Наказателна мярка.
• Наказателен удар. — В спортни игри — извънреден удар с топка (или шайба) срещу страната, която е нарушила правилата на игра.
Синоними: углавен, репресивен

наколен

нако`лна, нако`лно, +мн. нако`лни, +прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища.

наливен

нали`вна, нали`вно, +мн. нали`вни, +прил. За питие — което се продава не в бутилки с фабрично определен грамаж, а в количество според желанието на клиента. Наливно олио. Наливна бира.

наличен

нали`чна, нали`чно, +мн. нали`чни, +прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари.
Синоними: явен, налице, на разположение, разполагаем, действителен, използваем, достъпен, под ръка, подръчен, свободен

наложителен

наложи`телна, наложи`телно, +мн. наложи`телни, +прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е помощта ти.
Синоними: належащ, обезателен, задължителен, важен, необходим, нужен, потребен, насъщ, настоящ, неотменен, неизбежен, неминуем, фатален, бърз, спешен, незабавен, немедлен, неотлагаем, неотложен

наносен

на`носна, на`носно, +мн. на`носни, +прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове.

нападателен

напада`телна, напада`телно, +мн. напада`телни, +прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра.
+същ. [[напада`телност]], нападателността`, +ж.
Синоними: настъпателен, агресивен, войнствен, офанзивен, дързък, смел, връхлитащ, налитащ, устремителен, настървен, свадлив, нагъл, оскърбителен, обиден, боен, борчески, активен, самоуверен, самоизтъкващ се

напевен

напе`вна, напе`вно, +мн. напе`вни, +прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас.
+същ. [[напе`вност]], напевността`, +ж.
Синоними: мелодичен, музикален, мек, нежен, звучен

напоителен

напои`телна, напои`телно, +мн. напои`телни, +прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд.

напорен

на`порна, на`порно, +мн. на`порни, +прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила.

напразен

напра`зна, напра`зно, +мн. напра`зни, +прил.
1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити.
2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напразни съмнения.
Синоними: излишен, безполезен, безплоден, безрезултатен, безцелен, безпредметен, безуспешен, ялов, напуст, неоснователен, безсмислен, несъстоятелен, нелогичен, абсурден, неплодотворен

напречен

и [[напре`чен]], на`пречна и напре`чна, на`пречно и напре`чно, +мн. на`пречни и напре`чни, +прил.
1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез.
2. Който е разположен напреки. Напречна улица.
Синоними: препречен, пресечен, кръстосан, по диагонал, през средата

нарицателен

нарица`телна, нарица`телно, +мн. нарица`телни, +прил. +Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно съществително име.

наркотичен

наркоти`чна, наркоти`чно, +мн. наркоти`чни, +прил.
1. Който упойва, обезболява, приспива.
2. Който има качества на наркотик. Наркотични вещества.
Синоними: упоителен, упойващ, приспивателен, анестетичен, обезболяващ

народен

наро`дна, наро`дно, +мн. наро`дни, +прил.
1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество.
2. Който е свързан с народа, с неговия дух и философия. Народен поет.
3. Който принадлежи на държавата. Народно стопанство.
4. Който е избран от народа или е осъществяван от представители на народа. Народно събрание.
5. В наименования на държавни учреждения. Българска народна банка.
6. +ист. В почетни звания. Народен артист.
Синоними: народностен, национален, обществен, публичен, държавен, общодържавен, отечествен, общ, общонароден, всенароден, популярен, общодостъпен, общоизвестен, простонароден

народностен

+вж. [[наро`дност]]
Синоними: етничен, племенен, расов, национален

народописен

+вж. [[народопи`с]]

нарочен

наро`чна, наро`чно, +мн. наро`чни, +прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.
Синоними: специален, особен, умишлен, съзнателен, неслучаен

наръчен

наръ`чна, наръ`чно, +мн. наръ`чни, +прил. Който се намира на разположение, под ръка. Наръчни материали.

наряден

наря`дна, наря`дно, +мн. наря`дни, +прил. +Остар. Който се получава по наряд.

насекомояден

насекомоя`дна, насекомоя`дно, +мн. насекомоя`дни, +прил. Който се храни с насекоми.

насипен

наси`пна, наси`пно, +мн. наси`пни, +прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар.
Синоними: натиснат, притиснат, пресилен, принуден, заставен, задължен, накаран, изнасилен, изнуден

насрещен

насре`щна, насре`щно, +мн. насре`щни, +прил.
1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща.
2. Който се движи срещу мене. Насрещен вятър. Насрещно движение.
Синоними: срещен, срещуположен, противоположен, отсрещен, противопоставен, противен, идващ, предстоящ, приближаващ, неблагоприятен, бурен

настолен

насто`лна, насто`лно, +мн. насто`лни, +прил.
1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа.
2. +Прен. Който е необходим постоянно, наръчен. Настолна книга.
Синоними: писалищен, канцеларски

настоятелен

настоя`телна, настоя`телно, +мн. настоя`телни, +прил.
1. Който изразява настояване.
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
+същ. [[настоя`телност]], настоятелността`, +ж.
Синоними: настойчив, упорит, твърд, заповеднически, повелителен, неотстъпчив, амбициозен, дързък, самонадеян, самоуверен, натрапничав, непримирим, делови, много бърз, енергичен, динамичен, шумен, креслив, заплашителен

настъпателен

настъпа`телна, настъпа`телно, +мн. настъпа`телни, +прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия.
+същ. [[настъпа`телност]], настъпателността`, +ж.
Синоними: нападателен, агресивен, активен, настървен, налитащ, дързък, стремителен, предизвикателен, офанзивен

насърчителен

насърчи`телна, насърчи`телно, +мн. насърчи`телни, +прил. Който насърчава. Насърчително писмо.
+нареч. [[насърчи`телно.]] Погледна я насърчително.
Синоними: поощрителен, окуражителен, ободрителен, одобрителен, похвален, утешителен, успокоителен, надежден, благонадежден, обещаващ

насъщен

насъ`щна, насъ`щно, +мн. насъ`щни, +прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб.
+същ. [[насъ`щност]], насъщността`, +ж.

нататъшен

ната`тъшна, ната`тъшно, +мн. ната`тъшни, +прил.
1. Който е разположен нататък; по-далечен.
2. Който се извършва по-нататък, по-късно.

натурален

натура`лна, натура`лно, +мн. натура`лни, +прил.
1. Естествен, природен, без подправяне. Натурална големина. Натурални продукти. Натурален плодов сок.
2. Който се отнася до плащане в натура.
• Натурално стопанство. — Стопанство, което се занимава с производство на стоки за лично потребление.
Синоними: естествен, природен, вроден, всаден, вкоренен, инстинктивен, чист, неподправен, без примеси, прост, непринуден, простодушен, непресторен, първобитен, непорочен, чистосърдечен, наивен, продължаващ живота, здравословен, вегетариански

научен

нау`чна, нау`чно, +мн. нау`чни, +прил.
1. Който е свързан с наука (в 1 знач.).
2. Който е съобразен с принципите и методите на науката. Научен подход.
+същ. [[нау`чност]], научността`, +ж.
• Научен работник. — Човек, който се занимава с наука; учен.
Синоними: теоретичен, академичен, отвлечен, доктринен, заучен, изучен, схванат, разбран

научнопопулярен

нау`чнопопуля`рна, нау`чнопопуля`рно, +мн. нау`чнопопуля`рни, +прил. Който се отнася до популярна наука и е достъпен за по-голям брой хора, които не са специалисти. Научнопопулярно списание.

научнофантастичен

нау`чнофантасти`чна, нау`чнофантасти`чно, +мн. нау`чнофантасти`чни, +прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастичен разказ.

нахален

наха`лна, наха`лно, +мн. наха`лни, +прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала.
Синоними: безочлив, безсрамен, нагъл, натрапчив, дързък, смел, упорит, настойчив, без да му мигне окото, дебелоок, неприличен, циничен, нахакан, тепегьоз, арогантен, досадлив, любопитен, агресивен, нескромен

национален

национа`лна, национа`лно, +мн. национа`лни, +прил.
1. Който се отнася до дадена нация или и` принадлежи. Национален химн.
2. Който се отнася до общественополитическия живот на нацията. Национално движение.
3. Държавен. Национален доход.
4. Който се отнася до отделна националност. Национални групи.
Синоними: народен, отечествен, държавен, обществен, общ, общонароден, публичен, народностен, етнически, племенен, расов, общодостъпен

националистичен

+вж. [[национали`зъм]]

начален

нача`лна, нача`лно, +мн. нача`лни, +прил.
1. Който е начало на нещо. Начален етап.
2. В системата на образованието — първоначален, нисш, който обхваща първите 3-4 години. Начално образование. Начално училище.
Синоними: първоначален, пръв, основен, елементарен, инициален, заглавен, изходен, отправен, в най-ранен стадий, начеващ, зачатъчен, встъпителен, уводен, предварителен, зараждащ се, почващ, вроден, подготвителен

начинателен

начина`телна, начина`телно, +мн. начина`телни, +прил. +Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи.
+същ. [[начина`телност]], начинателността`, +ж.

неадекватен

неадеква`тна, неадеква`тно, +мн. неадеква`тни, +прил.
1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен.
2. Който не съответства на обичайното, на нормалното. Неадекватни реакции. Неадекватно поведение.
Синоними: непълен, несъответствуващ, неудовлетворителен, незадоволителен

неактуален

неактуа`лна, неактуа`лно, +мн. неактуа`лни, +прил. Който не е актуален.
+същ. [[неактуа`лност]], неактуалността`, +ж.

небесен

небе`сна, небе`сно, +мн. небе`сни, +прил.
1. Който се отнася до небето. Небесен купол.
2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля.
3. Който е свързан с астрономията; астрономически. Небесна механика.
4. Който е свързан с небе (във 2 знач.). Небесни селения.
5. +Прен. Прекрасен, възхитителен, неземен.
Синоними: син, небесносин, ясносин, лазурен, ведър, божествен, прекрасен, сублимен, възвишен, възхитителен, райски, ангелски, чист, блажен

неблагодарен

неблагода`рна, неблагода`рно, +мн. неблагода`рни, +прил.
1. Който не проявява благодарност; непризнателен. Неблагодарни деца.
2. Който не оправдава положените усилия. Неблагодарна работа.
+същ. [[неблагода`рност]], неблагодарността`, +ж.
Синоними: непризнателен, недоволен, неблагодарник, незадоволен, неудовлетворен, бавен, тежък, скучен

неблагозвучен

неблагозву`чна, неблагозву`чно, +мн. неблагозву`чни, +прил. Който не звучи приятно; нехармоничен.
Синоними: нехармоничен, немузикален, немелодичен, дисхармоничен

неблагонадежден

неблагонаде`ждна, неблагонаде`ждно, +мн. неблагонаде`ждни, +прил. Който не внушава доверие.
+същ. [[неблагонаде`ждност]], неблагонадеждността`, +ж.
Синоними: ненадежден, обезсърчителен, безнадежден, загубен, подозрителен, съмнителен

неблагоприличен

неблагоприли`чна, неблагоприли`чно, +мн. неблагоприли`чни, +прил. Неприличен.
Синоними: неприличен, невъзпитан, некоректен, нахален, непристоен, циничен, нереден, неподобаващ

неблагоприятен

неблагоприя`тна, неблагоприя`тно, +мн. неблагоприя`тни, +прил.
1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни климатични условия.
2. Отрицателен, лош. Неблагоприятни изказвания.
Синоними: неподходящ, неудобен, неизгоден, неизносен, ненавременен, несвоевременен, преждевременен, лош, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, вреден, насрещен, противен, бурен, неудачен, злощастен, погрешен, неправилен

неблагоразумен

неблагоразу`мна, неблагоразу`мно, +мн. неблагоразу`мни, +прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия.
Синоними: обезумял, безразсъден, луд, необмислен, неразумен, вятърничав, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, дързък, прибързан, непредпазлив, неуместен

небоеспособен

небоеспосо`бна, небоеспосо`бно, +мн. небоеспосо`бни, +прил. Който не е боеспособен.
+същ. [[небоеспосо`бност]], небоеспособността`, +ж.

небрежен

небре`жна, небре`жно, +мн. небре`жни, +прил.
1. Който се отнася невнимателно към работата си. Небрежен работник.
2. Който е направен без грижа, без внимание. Небрежна прическа. Небрежен почерк.
3. Пренебрежителен, твърде непринуден, безгрижен. Небрежен отговор.
+същ. [[небре`жност]], небрежността`, +ж.
Синоними: нехаен, отпуснат, разпуснат, нестарателен, неизправен, безгрижен, непридирчив, пренебрежителен, нередовен, напуснал се, немарлив, невнимателен, недоизпипан, недоизкусурен, необработен, запуснат, занемарен, неофициален, неточен, неизпълнителен, безучастен, безразличен, нехаещ, нечист, мръсен, развлечен, мърляв

невалиден

невали`дна, невали`дно, +мн. невали`дни, +прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома.
Синоними: недействителен, незаконен, негоден, изхабен, неупотребяем, развален, нищожен, лишен от законна сила, неправилен, нередовен

невероятен

невероя`тна, невероя`тно, +мн. невероя`тни, +прил.
1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история.
2. Много голям, значителен, извънредно силен. Невероятно усилие. Невероятна бързина.
+същ. [[невероя`тност]], невероятността`, +ж.
Синоними: неправдоподобен, чуден, чудноват, необикновен, недопустим, изненадващ, непредполагаем, мъчно допустим, невъзможен, неимоверен, странен, невъобразим, немислим, изключителен, неестествен, свръхестествен, грамаден, необхватен, неизмерим, баснословен, фантастичен, умът не го побира, нежелателен, прекален, извънреден, краен, неприемлив, преувеличен

невзрачен

невзра`чна, невзра`чно, +мн. невзра`чни, +прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. Невзрачна жена.
+същ. [[невзра`чност]], невзрачността`, +ж.
Синоними: тъмен, подозрителен, съмнителен, неприветлив, неприятен, грозен, непривлекателен, неугледен, без добри обноски, не за пред хора, мъчноопределим, неопределен, безличен

невинен

неви`нна, неви`нно, +мн. неви`нни, +прил.
1. Който няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен.
2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. Невинна усмивка.
3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. Невинни занимания.
4. Девствен.
+същ. [[неви`нност]], невинността`, +ж.
Синоними: невиновен, непровинен, оправдателен, извинителен, безгрешен, непорочен, чист, девствен, целомъдрен, неопетнен, непокварен, нравствен, чистонравен, запазен, детински, незлобив, простодушен, безобиден, чистосърдечен, добродушен, наивен, безкористен, безвреден, извиним, праведен, безупречен, безукорен, изряден, примерен, недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, момински, доброкачествен, безопасен, незлокачествен, естествен, прост, непринуден, откровен като дете, детски, честен, почтен, благоприличен, благороден, ясен, бистър, прозрачен, светъл, ярък, безоблачен, спокоен

невнимателен

невнима`телна, невнима`телно, +мн. невнима`телни, +прил.
1. Разсеян, който не проявява достатъчно внимание.
2. Неучтив, нелюбезен.
3. Който не съдържа грижа; немарлив.
+същ. [[невнима`телност]], невнимателността`, +ж.
Синоними: разсеян, небрежен, нехаен, немарлив, непридирчив, разпуснат, непредпазлив, по невнимание, неосторожен, необмислен, лекомислен, неволен, несъзнателен, невъзпитан, некоректен, груб, неучтив, невежлив, нелюбезен, пренебрежителен, просташки, грубиянски, неделикатен, егоистичен, жесток, нехаещ

невнятен

невня`тна, невня`тно, +мн. невня`тни, +прил. +Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова.

неволен

нево`лна, нево`лно, +мн. нево`лни, +прил. Който се извършва без умисъл, несъзнателно. Неволен свидетел. Неволен порив.
Синоними: нежелан, несъзнателен, безсъзнателен, неумишлен, по инстинкт, инстинктивен, интуитивен, механически, машинален, автоматически, непредпазлив, случаен, неочакван, изненадващ, против волята, механичен, автоматичен, непреднамерен, непредумишлен, спонтанен, импровизиран

невралгичен

невралги`чна, невралги`чно, +мн. невралги`чни, +прил.
1. Който се дължи на невралгия. [[2]]. Чувствителен, болезнен. • _Невралгична точка/невралгичен пункт. 1._ Място, където се събират или пресичат линии, канали, пътища, интереси и др.
2. Въпрос или теория, които са източник на спорове и несъгласия.

неврологичен

неврологи`чна, неврологи`чно, +мн. неврологи`чни, +прил. Който се отнася до невролог или до неврология. Неврологичен кабинет.

невръстен

невръ`стна, невръ`стно, +мн. невръ`стни, +прил. Който е в детска възраст; младенчески, малък. Невръстни деца.
Синоними: непълнолетен, малолетен, млад, малък, непорасъл, маловръстен, детски

невъзможен

невъзмо`жна, невъзмо`жно, +мн. невъзмо`жни, +прил.
1. Неосъществим, неизпълним. Невъзможни неща няма.
2. +Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. Той има невъзможен характер.
+същ. [[невъзмо`жност]], невъзможността`, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: неосъществим, неизпълним, непреодолим, нереализуем, мъчен, труден, неприложим, немислим, утопичен, химеричен, нетърпим, непоносим, неприятен, отвратителен, безобразен, скандален, абсурден, лош, ужасен, невъобразим, невероятен, нежелателен, възмутителен, гаден, противен, смайващ, чудесен, ваджишки, пуст

негативен

негати`вна, негати`вно, +мн. негати`вни, +прил.
1. Който се отнася до негатив.
2. Отрицателен, обратен. Негативен резултат.
+същ. [[негати`вност]], негативността`, +ж.
Синоними: отрицателен, обратен, неблагоприятен, неодобрителен, враждебен

негласен

негла`сна, негла`сно, +мн. негла`сни, +прил.
1. Таен, скрит, необявен предварително. Негласен контрол над някого.
2. Който става без уговаряне; мълчалив, доброволен. Негласно споразумение.
+същ. [[негла`сност]], негласността`, +ж.
Синоними: мълчалив, предполагаем, скрит, таен, доброволен

негоден

него`дна, него`дно, +мн. него`дни, +прил. Който не може да се използва или не работи; лош, развален, некачествен. Негодни продукти. Негоден за военна служба.
+същ. [[него`дност]], негодността`, +ж. Освободен от военна служба поради негодност.
Синоними: изхабен, похабен, развален, повреден, взел-дал, свършен, свършил, употребен, употребяван, невалиден, неупотребяем, неприложим, неизползваем, изпял си песента, бракуван, захвърлен, стара кримка, неспособен, некадърен, не го бива, вързан, схванат, кекав, износен, остарял, изтъркан, лош, недоброкачествен, слаб, осакатен, изваден от строя, никакъв, отвратителен, ужасно скучен, калпав, стар

негостоприемен

негостоприе`мна, негостоприе`мно, +мн. негостоприе`мни, +прил.
1. Който не обича да приема гости. Негостоприемно семейство.
2. +Прен. За природни обекти и състояния — неблагоприятен. Негостоприемна планина.
+същ. [[негостоприе`мност]], негостоприемността`, +ж.
Синоними: негостолюбив, неприветлив, студен, необщителен, неотзивчив, хладен, нелюбезен, неприятен, суров

неграмотен

неграмо`тна, неграмо`тно, +мн. неграмо`тни, +прил.
1. Който не умее да чете и пише, малограмотен. Прабаба му е била неграмотна жена.
2. Който не притежава достатъчно знания. Неграмотен лекар.
3. Който съдържа езикови грешки. Неграмотно изказване.
4. +Прен. +Разг. Слаб в някоя област или дейност. Неграмотен в краката.
+същ. [[неграмо`тност]], неграмотността`, +ж.
Синоними: неначетен, необразован, малограмотен, слабограмотен, невежа, невежествен, безкнижен, безграмотен, неук, прост, ограничен, непросветен, малокултурен, неосведомен, невеж

негроиден

+вж. [[негрои`д]]

недалечен

не`далечна, не`далечно, +мн. не`далечни, +прил.
1. Който е разположен на близко разстояние. Недалечен град.
2. Който е разположен в близко време. Недалечно бъдеще.

недалновиден

недалнови`дна, недалнови`дно, +мн. недалнови`дни, +прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик.
+същ. [[недалнови`дност]], недалнови`дността, +ж.
Синоними: непредвидлив, недосетлив, несъобразителен, непроницателен

недействителен

недействи`телна, недействи`телно, +мн. недействи`телни, +прил.
1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителна бюлетина.
2. Който не е в сила, не важи.
+същ. [[недействи`телност]], недействителността`, +ж.
Синоними: неистински, нереален, въображаем, невалиден, незаконен, нищожен, измамлив, илюзорен, изкуствен, лишен от законна сила, привиден, фантастичен, удивителен, баснословен, формален, фиктивен

неделен

неде`лна, неде`лно, +мн. неде`лни, +прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище.

неден

не`дна, не`дно, +мн. не`дни, +прил. +Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила.

недеятелен

недея`телна, недея`телно, +мн. недея`телни, +прил. Който не е деятелен; бездействен.
+същ. [[недея`телност]], недеятелността`, +ж.
Синоними: инертен, ленив, неактивен, бездеен, пасивен, недееспособен, неподвижен

недоброжелателен

+вж. [[недоброжела`тел]]
Синоними: недружелюбен, зложелателен, враждебен, антипатичен, зъл, лош, злоумишлен, настроен враждебно, неприязнен, неприятелски, пакостлив

недоволен

недово`лна, недово`лно, +мн. недово`лни, +прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед.
Синоними: неблагодарен, непризнателен, неудовлетворен, незадоволен, сърдит, кисел, намръщен, нацупен, раздразнителен, неприязнен, зле настроен, непокорен, въстанал, превзет, педантичен, докачлив, нелюбезен, зъл, раздразнен, комуто е крив светът, избухлив, заядлив

недостатъчен

недоста`тъчна, недоста`тъчно, +мн. недоста`тъчни, +прил.
1. Който не стига, в малко количество е. Недостатъчни средства.
2. Незавършен, непълен, с пропуски, незадоволителен. Недостатъчни знания.
+същ. [[недоста`тъчност]], недостатъчността`, +ж. Сърдечна недостатъчност.
Синоними: непълен, несъвършен, недовършен, незавършен, малък, слаб, оскъден, беден, незначителен, дефицитен, липсващ, кът, незадоволителен, неудовлетворителен, много търсен, нищожен, ограничен, нисък

недостоверен

недостове`рна, недостове`рно, +мн. недостове`рни, +прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недостоверни твърдения.
+същ. [[недостове`рност]], недостоверността`, +ж.
Синоними: лъжлив, неверен, неистински, неавтентичен, недействителен, подправен, съмнителен, фалшифициран, изопачен

недостъпен

недостъ`пна, недостъ`пно, +мн. недостъ`пни, +прил.
1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. Недостъпни скали. Недостъпна хубавица.
2. Който е труден за разбиране. Недостъпен стил.
+същ. [[недостъ`пност]], недостъпността`, +ж.
• Недостъпни цени. — Много високи цени.
Синоними: недосегаем, недостижим, непостижим, непристъпен, непроходим, мъчнопроходим, труднопроходим, труден, мъчен, непреодолим, самотен, уединен, скрит, тайнствен, забранен, далечен

недружелюбен

недружелю`бна, недружелю`бно, +мн. недружелю`бни, +прил. Който не е дружелюбен; враждебен. Недружелюбен човек.
+същ. [[недружелю`бност]], недружелюбността`, +ж.
Синоними: нерадушен, студен, неразположен, неприязнен, неприветлив, нелюбезен, недоброжелателен, враждебен, с лошо чувство, неблагосклонен

нееднократен

нееднокра`тна, нееднокра`тно, +мн. нееднокра`тни, +прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в състезания.
Синоними: чест, многократен, повтарящ се, постоянен

нееднороден

неедноро`дна, неедноро`дно, +мн. неедноро`дни, +прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес.
Синоними: хетерогенен, разнороден

нежелателен

нежела`телна, нежела`телно, +мн. нежела`телни, +прил.
1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи.
2. Неприятен, вреден. Нежелателни последствия.
Синоними: нежелан, натрапен, неканен, наложен, принудителен, неохотен, неприятен, противен, тягостен, немислим, невъобразим, невероятен, невъзможен

нежен

не`жна, не`жно, +мн. не`жни, +прил.
1. Който проявява обич, любов, грижа; ласкав, любезен. Нежна майка.
2. Не груб; приятен, крехък. Нежно цвете.
3. Слаб, фин, крехък. Нежна фигура.
4. Лек, едва доловим. Нежен полъх на вятъра.
+същ. [[не`жност]], нежността`, +мн. не`жности, +ж.
• Нежна половинка. — +Ирон. Съпруга_. • Нежен пол_. Жени.
Синоними: изтънчен, елегантен, префинен, деликатен, фин, тънък, крехък, слаб, изнежен, слабоват, слабичък, мил, благ, гальовен, любезен, приятен, чувствителен, изящен, красив, хубав, добър, миловиден, бащински, грижлив, несигурен, чуплив, съчувствен, отстъпчив, изискан, ефирен, хилав, болнав, немощен, кротък, мек, звучен, напевен, пухкав, успокоителен, тих, приветлив, прелестен, очарователен, ласкав, привързан, любещ, предан, лесно уязвим, болезнен, неустойчив

незабавен

незаба`вна, незаба`вно, +мн. незаба`вни, +прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса.
Синоними: неотложен, неотлагателен, належащ, наложителен, необходим, немедлен, насъщ, спешен, бърз, внезапен, мигновен, моментален, непосредствен

незавиден

незави`дна, незави`дно, +мн. незави`дни, +прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положение.

незадоволителен

незадоволи`телна, незадоволи`телно, +мн. незадоволи`телни, +прил. Който не задоволява определени изисквания, недостатъчен. Незадоволителни постижения.
+същ. [[незадоволи`телност]], незадоволителността`, +ж.
Синоними: неудовлетворителен, недостатъчен, непълен, оскъден, беден, малък, незначителен, несъответствуващ, неадекватен

незадължителен

незадължи`телна, незадължи`телно, +мн. незадължи`телни, +прил. Който не е задължителен, който може да не се извърши. Проявите са с незадължителен характер.
+същ. [[незадължи`телност]], незадължителността`, +ж.
Синоними: свободен, по воля, по желание, доброволен, непринуден, факултативен, неналожителен, изборен, по избор

незаконен

незако`нна, незако`нно, +мн. незако`нни, +прил.
1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние.
2. Който не се основава на закона. Незаконна търговия.
+същ. [[незако`нност]], незаконността`, +ж.
Синоними: беззаконен, противозаконен, незаконосъобразен, в нарушение на закона, непозволен, забранен, запретен, недопустим, неправилен, неоснователен, неправ, несправедлив, безконтролен, безотговорен, своеволен, недействителен, невалиден, наказуем, престъпен, лъжлив, неверен, погрешен, неточен, фалшив, нередовен, неистински, подставен, фиктивен, подправен, привиден, престорен

неземен

незе`мна, незе`мно, +мн. незе`мни, +прил. Необичаен, изключителен, свръхестествен. Неземна красота. Неземна сила.
Синоними: възвишен, божествен, сублимен, небесен, необикновен, изключителен, идеален, съвършен, несветски, духовен, нематериалистичен, самодивски, вълшебен, приказен

незначителен

незначи`телна, незначи`телно, +мн. незначи`телни, +прил.
1. Твърде малък, неголям. Незначителен напредък. Незначителен разход.
2. Несъществен, маловажен. Незначителен факт.
+същ. [[незначи`телност]], незначителността`, +ж.
Синоними: нищожен, маловажен, неважен, нищо и никакъв, второстепенен, несъществен, посредствен, малоценен, малък, дребен, недоловим, неосезаем, обикновен, всекидневен, банален, дребнав, мизерен, евтин, глупав, суетлив, затънтен, бавен, безсъдържателен, без значение, лек, слаб, незабележим, неоценим, безценен, постепенен, неусетен, неуловим, едва забележим, низък, долен, подъл, презрян, жалък, долнокачествен, оскъден, недостатъчен, по-малък, по-маловажен, втори, повърхностен, скромен, третостепенен

неизбежен

неизбе`жна, неизбе`жно, +мн. неизбе`жни, +прил. Който не може да се избегне или предотврати. Неизбежен край.
+същ. [[неизбе`жност]], неизбежността`, +ж.
Синоними: неминуем, наложителен, необходим, неотложен, непредотвратим, неотклоним, неотменен, предстоящ, неотвратим, предопределен, безвъзвратен, фатален, гибелен, грозящ, съдбоносен, важен, решителен

неизвестен

неизве`стна, неизве`стно, +мн. неизве`стни, +прил.
1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение.
2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. Неизвестен поет.
+същ. [[неизве`стност]], неизвестността`, +ж.
• Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.
Синоними: незнаен, непознат, нов, чужд, скрит, таен, прикрит, безвестен, безславен, непопулярен, рядък, необичаен, чудат

неизменен

неизме`нна, неизме`нно, +мн. неизме`нни, +прил.
1. Който не се променя; постоянен, неизменяем. Неизменна стойност. Неизменен спътник.
2. +Прен. Който е предан, верен. Неизменен приятел.
+същ. [[неизме`нност]], неизменността`, +ж.
Синоними: еднакъв, еднообразен, неизменяем, непроменяем, непроменим, неизменим, константен, установен, стабилен, постоянен, траен, сигурен, непоколебим, твърд, все еднакъв, вечен, продължителен, непроменен, същият, все същият, все един и същ, непокътнат, незасегнат, недокоснат, безкраен, нескончаем, безконечен, неподвижен, стоящ на едно място, непроменлив, дълготраен, перманентен, непрекъснат, равномерен, отмерен, редовен, системен, методичен, непрестанен, неотклонен, определен, стереотипен, шаблонен, изтъркан, неуморим, непреклонен, несломим, неуязвим, устойчив, здрав

неизправен

неизпра`вна, неизпра`вно, +мн. неизпра`вни, +прил.
1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник.
2. Който е повреден, развален. Неизправен механизъм.
+същ. [[неизпра`вност]], неизправността`, +мн. неизпра`вности, +ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
Синоними: нередовен, неточен, повреден, дефектен, нехаен, небрежен, непридирчив, погрешен, сбъркан

неимоверен

неимове`рна, неимове`рно, +мн. неимове`рни, +прил. Невероятно голям, необичаен. Неимоверно търпение.
+същ. [[неимове`рност]], неимоверността`, +ж.
Синоними: невероятен, неправдоподобен, недопустим, невъобразим, невъображаем, неестествен, необикновен, голям, грамаден, необхватен, необятен, неизмерим

неистинен

+вж. [[неи`стина]]

некадърен

некадъ`рна, некадъ`рно, +мн. некадъ`рни, +прил. +Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден.
+същ. [[некадъ`рност]], некадърността`, +ж.
Синоними: несръчен, неспособен, не го бива, непохватен, неумел, негоден, вързан, схванат, бездарен, кекав, калпав, негоден за нищо, безотговорен, презрян, некомпетентен, неекспедитивен, неделови

неколкократен

неколкокра`тна, неколкокра`тно, +мн. неколкокра`тни, +прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието.

некоректен

некоре`ктна, некоре`ктно, +мн. некоре`ктни, +прил.
1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка.
2. Неточен, неизпълнителен; нелоялен, нечестен.
+същ. [[некоре`ктност]], некоректността`, +ж.
Синоними: невъзпитан, неприличен, невежлив, неучтив, груб, нелоялен, нечестен, непочтен, неблагоприличен, нереден, неподобаващ, непристоен

нектарен

+вж. [[некта`р]]

некултурен

некулту`рна, некулту`рно, +мн. некулту`рни, +прил.
1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек.
2. Който не е цивилизован, див.
+същ. [[некулту`рност]], некултурността`, +ж.
Синоними: необразован, неук, непросветен, нецивилизован, невежа, прост, просташки, див, назадничав, изостанал, ретрограден, невъзпитан, груб, нешлифован, недодялан

нелегален

нелега`лна, нелега`лно, +мн. нелега`лни, +прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. Нелегален печат.
+същ. [[нелега`лност]], нелегалността`, +ж.
Синоними: незаконен, вън от закона, извън закона, конспиративен, таен, подмолен, скрит, потаен

нелицеприятен

Безпристрастен.

нелогичен

нелоги`чна, нелоги`чно, +мн. нелоги`чни, +прил. Който не е логичен. Нелогична постъпка.
+същ. [[нелоги`чност]], нелогичността`, +ж.
Синоними: непоследователен, противоречив, променчив, изменчив, безсмислен, несмислен, непостоянен, несвързан, абсурден, безосновен, необоснован, безполезен, безцелен, напразен, несъстоятелен, изкълчен, разместен, безсистемен

немаловажен

немалова`жна, немалова`жно, +мн. немалова`жни, +прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт.
Синоними: значителен, съществен, за отбелязване, важен, заслужаващ внимание

немерен

неме`рена, неме`рено, +мн. неме`рени, +прил.
1. Който не е мерен. Немерена стока.
2. +Спец. Който не е в ритмична стъпка.

немирен

неми`рна, неми`рно, +мн. неми`рни, +прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца.
Синоними: непослушен, непокорен, палав, необуздан, буен, сприхав, неукротим, упорит, лудетина, неспокоен, невъзпитан, лош, пакостен, пакостлив, шумен

немощен

не`мощна, не`мощно, +мн. не`мощни, +прил. Слаб, болнав. Немощна старица.
Синоними: безсилен, слаб, изтощен, отпаднал, изнурен, изнемощял, изморен, безпомощен, беззащитен, недъгав, крехък, чуплив, нежен, деликатен, хилав, болнав, слабоват, кекав, треперещ, разтреперан, треперлив, разклатен, неустойчив, разнебитен, съсипан

ненавистен

нена`вистна, нена`вистно, +мн. нена`вистни, +прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг.
Синоними: омразен, неприятен, гнусен, антипатичен, отвратителен, противен, отблъскващ, мъстителен, злобен, озлобен, враждебен, настървен, зъл, лош, гаден, възмутителен, ужасяващ

ненагледен

ненагле`дна, ненагле`дно, +мн. ненагле`дни, +прил.
1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост.
2. Любим, скъп. Мила моя, ненагледна.
Синоними: любим, мил, драг, приятен, симпатичен, обичлив, свиден, красив, хубав, очите да ти останат

ненаситен

ненаси`тна, ненаси`тно, +мн. ненаси`тни, +прил.
1. Който не може да насити глада си.
2. +Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех.
+същ. [[ненаси`тност]], ненаситността`, +ж.
Синоними: алчен, жаден, лаком, неутолим, незадоволим, гладен, ламя, хищен

ненормален

ненорма`лна, ненорма`лно, +мн. ненорма`лни, +прил.
1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина.
2. Който е душевно болен, психически неуравновесен.
3. +Същ. +Разг. Луд човек.
Синоними: анормален, патологичен, патогенен, извратен, неправилен, неестествен, нередовен, изключителен, необикновен, извънреден, специален, психопат, душевно болен, разстроен, несвестен, умоповреден, умопобъркан, луд, подлудял, налудничав, смахнат, ударен в главата, душевноболен

ненужен

нену`жна, нену`жно, +мн. нену`жни, +прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга.
Синоними: непотребен, излишен, безполезен, маловажен, пето колело, напразен, ялов, напуст, нежелан, неуместен, неоправдан, незаслужен, непредизвикан, безсмислен

необхватен

необхва`тна, необхва`тно, +мн. необхва`тни, +прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля.
Синоними: необятен, необозрим, безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, неизмерим, грамаден, извънмерен, огромен, изключителен, голям, обемист, извънреден, чрезмерен, преувеличен, просторен, обширен, пространен, безконечен, безбрежен, нескончаем, вечен, бездънен

необятен

необя`тна, необя`тно, +мн. необя`тни, +прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос.
+същ. [[необя`тност]], необятността`, +ж.
Синоними: необхватен, необозрим, безкраен, безграничен, безпределен, безмерен, неизмерим, грамаден, извънмерен, огромен, изключителен, голям, обемист, извънреден, чрезмерен, преувеличен, просторен, обширен, пространен, безконечен, безбрежен, нескончаем, вечен

неонатален

+мед. Отнасящ се до периода на новороденото — от раждането до 28 ден.

неопределителен

неопредели`телна, неопредели`телно, +мн. неопредели`телни, +прил. +Спец. Който изразява или съдържа неопределеност. Неопределителни местоимения.

неорганичен

неоргани`чна, неоргани`чно, +мн. неоргани`чни, +прил.
1. Който не включва живи организми; нежив. Неорганична природа.
2. Който се отнася до неживата природа, нейния състав, произход и промени. Неорганична химия. Неорганични съединения.

неоснователен

неоснова`телна, неоснова`телно, +мн. неоснова`телни, +прил. Който е лишен от основания. Неоснователна тревога.
+същ. [[неоснова`телност]], неоснователността`, +ж.
Синоними: лишен от основание, неоправдан, безосновен, безпочвен, необоснован, безпричинен, неуместен, напразен, незаконен, неуважителен, несъстоятелен, безсмислен, безполезен, безплоден, безрезултатен, празен

неотдавнашен

неотда`внашна, неотда`внашно, +мн. неотда`внашни, +прил. Който е станал неотдавна; скорошен. Неотдавнашни събития.
Синоними: недавнашен, скорошен, близък, близковременен, наскорошен, доскорошен, предишен, минал, бивш, нов, допълнителен, добавъчен, пресен, последен, съвременен

неотколешен

неотко`лешна, неотко`лешно, +мн. неотко`лешни, +прил. Неотдавнашен.

неотложен

неотло`жна, неотло`жно, +мн. неотло`жни, +прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела.
+същ. [[неотло`жност]], неотложността`, +ж.
Синоними: неотлагаем, бърз, спешен, незабавен, немедлен, безотлагателен, внезапен, мигновен, насъщ, належащ, неминуем, наложителен, необходим, пряк, непосредствен, близък, срочен, моментален

неотлъчен

неотлъ`чна, неотлъ`чно, +мн. неотлъ`чни, +прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността.
Синоними: неразделен, неделим, съединен, свързан, сраснат, слепен, неразривен

неофициален

неофициа`лна, неофициа`лно, +мн. неофициа`лни, +прил. Който няма официален характер. Неофициална визита. Неофициален източник.
Синоними: частен, личен, небрежен, непринуден, интимен, всекидневен, обикновен, разговорен

неподвижен

неподви`жна, неподви`жно, +мн. неподви`жни, +прил.
1. Който не се движи, стои в едно и също положение.
2. Който не обича да се движи.
+същ. [[неподви`жност]], неподвижността`, +ж.
Синоними: закован, прикован, прикрепен, фиксиран, постоянен, заседнал, спрян, твърд, непоколебим, инертен, спокоен, безчувствен, безучастен, недеятелен, вцепенен, вкаменен, скован, вдървен, схванат, парализиран, муден, бавен, тромав, мъчноподвижен, бездеен, недеен, пасивен, без работа, в застой, безжизнен, изчерпан, непроизводителен, еднообразен, в покой, здраво закрепен, стабилен, крепък, здрав, як, траен, подобен на статуя, като изваян, величествен, внушителен, статичен, латентен, летаргичен, стоящ на едно място, неизменен, непроменлив, тих, безветрен, застоял, мирен, безшумен, сподавен, стихнал, устойчив

неподкупен

неподку`пна, неподку`пно, +мн. неподку`пни, +прил. Който не може да бъде подкупен; честен. Неподкупен политик.
+същ. [[неподку`пност]], неподкупността`, +ж.
Синоними: честен, безкористен, съвестен, непокварен, непокварим, неподатлив, почтен, чист, неопетнен

непокорен

непоко`рна, непоко`рно, +мн. непоко`рни, +прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга.
+същ. [[непоко`рност]], непокорността`, +ж.
Синоними: непослушен, немирен, недисциплиниран, неизпълнителен, несъблюдателен, необуздан, разюздан, разпуснат, вироглав, буен, твърдоглав, неукротим, неусмирим, неудържим, упорит, независим, своеволен, неподчинен, свободен, непобеден, самостоятелен, бунтарски, размирен, капризен, своенравен, опак, непостоянен, изменчив, недоволен, неприязнен, зле настроен, въстанал, неподатлив на обучение, труден за обучаване, неподатлив, неприятен, опърничав, неморален, непорядъчен, непристоен

непонятен

непоня`тна, непоня`тно, +мн. непоня`тни, +прил. Неразбираем, неясен, странен. По непонятни причини.
+същ. [[непоня`тност]], непонятността`, +ж.
Синоними: неразбираем, неразбран, непознат, необясним, неразрешим, неясен, тъмен, забъркан, объркан, заплетен, смътен, неразгадаем, загадъчен, невъзприемчив, тайнствен, мистериозен, странен, чуден

непорочен

непоро`чна, непоро`чно, +мн. непоро`чни, +прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дете.
+същ. [[непоро`чност]], непорочността`, +ж.
Синоними: чист, неопетнен, неоцапан, безпорочен, целомъдрен, девствен, морален, запазен, непокварен, неосквернен, невинен, чистонравен, нравствен, недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, момински, свят, безгрешен, като светец, здрав

непосилен

непоси`лна, непоси`лно, +мн. непоси`лни, +прил. Който не е по силите на някого; тежък, труден. Непосилен труд.
Синоними: свръхчовешки, свръхсили, обременителен, тежък, мъчен, труден, с много труд, къртовски, непоносим, мъчителен, уморителен, кучешки, непостижим, непреодолим, неосъществим, невъзможен

непослушен

непослу`шна, непослу`шно, +мн. непослу`шни, +прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете.
Синоними: непокорен, немирен, недисциплиниран, неизпълнителен, твърдоглав, разюздан, разхайтен, невъзпитан, лош, неподатлив на обучение, труден за обучаване, упорит, неподатлив

непостоянен

непостоя`нна, непостоя`нно, +мн. непостоя`нни, +прил.
1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.
2. Временен. Непостоянна работа.
Синоними: променчив, променлив, променяем, изменчив, неустойчив, непоследователен, несигурен, колеблив, нерешителен, несмел, безпринципен, капризен, лекомислен, своенравен, безхарактерен, временен, преходен, конюнктурен, безотговорен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен, разтеглив, опак, непокорен, своеволен, празен, маловажен, несериозен, ненадежден, хитър, безскрупулен, несвързан, с прекъсвания, редуващ се, неустановен, съмнителен, неуравновесен, неуловим, неизяснен, превратен, случаен, нередовен, несистемен, спорадичен, единичен, разпилян, уклончив, нечестен

непотребен

непотре`бна, непотре`бно, +мн. непотре`бни, +прил. Който не е потребен; ненужен, излишен. Непотребни мебели.
+същ. [[непотре`бност]], непотребността`, +ж.
Синоними: излишен, лишен, ненужен, безполезен, напразен, напуст, безсмислен

непохватен

непохва`тна, непохва`тно, +мн. непохва`тни, +прил. Който не умее да извърши добре някаква работа; несръчен. Непохватна жена.
+същ. [[непохва`тност]], непохватността`, +ж.
Синоними: несръчен, некадърен, неспособен, неопитен, невещ, неумел, бездарен, несвикнал, непривикнал, неук, неупражнен, новак, аджамия, вързан, вързан в ръцете, свит, схванат, тромав, сакат в ръцете, глупав, безчувствен, дървен, недодялан, груб, нешлифован, неловък, пипкав, смотан, твърдоглав, инат, нетактичен, тежък, нескопосен, труден, мъчен, напрегнат, усилен

непочтителен

непочти`телна, непочти`телно, +мн. непочти`телни, +прил. Който не проявява уважение към някого или нещо. Непочтителен човек.
Синоними: неуважителен, невнимателен, обиден, арогантен, некоректен, дързък, груб, нагъл, оскърбителен, нахален, безочлив, подигравателен

неправилен

непра`вилна, непра`вилно, +мн. непра`вилни, +прил. Който нарушава установените правила, отклонява се от нормата. Неправилен изговор. Неправилен глагол.
Синоними: крив, неравен, неточен, неистински, неверен, неправ, безреден, нередовен, погрешен, несправедлив, незаконен, неестествен, противоестествен, ненормален, безформен, неопределен, неочертан, неоформен, бездарен, нескопосан, безсмислен, лъжлив, фалшив, необичаен, анормален, невалиден, сбъркан, неблагоприятен

неправомерен

неправоме`рна, неправоме`рно, +мн. неправоме`рни, +прил. Който не е съобразен със законите; незаконен. Неправомерно деяние.
Синоними: непозволен, незаконен, несъобразен със закона, незаконосъобразен, противоправен, несправедлив

неправоспособен

неправоспосо`бна, неправоспосо`бно, +мн. неправоспосо`бни, +прил. Който няма официално право да упражнява някаква професия въпреки подготовката си. Неправоспособен шофьор.
+същ. [[неправоспосо`бност]], неправоспособността`, +ж.
Синоними: недееспособен, ограничен, запретен, под запрещение, под опека

непразен

непра`зна, непра`зно, +мн. непра`зни, +прил. +Разг. За жена или женско животно — бременна.

непреклонен

непрекло`нна, непрекло`нно, +мн. непрекло`нни, +прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непреклонен пред молбите и`.
+същ. [[непрекло`нност]], непреклонността`, +ж.
Синоними: упорит, твърд, несломим, неотстъпчив, категоричен, непоколебим, настойчив, неумолим, настоятелен, непримирим, несклоним, непревиваем, безкомпромисен, груб, суров, жесток, свиреп, строг, безмилостен, корав, неприветлив, отблъскващ, непоклатим, безжалостен, намусен, мрачен, неуморим, неизменен, неуязвим, решителен, рязък, издръжлив, смел, с висок дух, траен

непрестанен

непреста`нна, непреста`нно, +мн. непреста`нни, +прил. Който не престава никога; безкраен, безспирен, вечен. Непрестанна помощ.
+същ. [[непреста`нност]], непрестанността`, +ж.
Синоними: непрекъснат, продължителен, постоянен, дълъг, дълговременен, траен, нескончаем, безспирен, неспирен, непресекващ, денонощен, непресеклив, вечен, безкраен, безконечен, перманентен, неизменен, последователен, неотслабващ, ненамаляващ, често повтарящ се, равномерен, отмерен, еднакъв, установен, редовен, системен, методичен, неотклонен

непреходен

непрехо`дна, непрехо`дно, +мн. непрехо`дни, +прил. Който не преминава; вечен, траен. Непреходни традиции.
+същ. [[непрехо`дност]], непреходността`, +ж.
Синоними: траен, постоянен, непроменяем, вечен, продължителен

непригоден

неприго`дна, неприго`дно, +мн. неприго`дни, +прил. Който не може да бъде използван поради липса на качества. Непригоден за работа апарат.
+същ. [[неприго`дност]], непригодността`, +ж.
Синоними: неприспособим, неприложим, неподходящ, неупотребим, неудобен, несъответствуващ, неотговарящ

неприличен

неприли`чна, неприли`чно, +мн. неприли`чни, +прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение.
+същ. [[неприли`чност]], неприличността`, +ж.
Синоними: срамен, непристоен, безсрамен, недостоен, невъзпитан, безочлив, груб, неучтив, непочтен, безчестен, нереден, некоректен, циничен, нецензурен, вулгарен, прост, просташки, неизискан, долен, мръсен, непрефинен, лош, раздразнителен, мрачен, неблагоприличен, неподобаващ, пикантен, порнографски, сензационен, пиперлия, развратен, порочен, позорен, срамотен, възмутителен, скандален, ужасен

непристъпен

непристъ`пна, непристъ`пно, +мн. непристъ`пни, +прил.
1. Който не може да се изкачи; стръмен. Непристъпни скали.
2. Който не може да се превземе. Непристъпна крепост.
3. +Прен. Който избягва близост с други хора; надменен, строг. Непристъпен директор.
Синоними: недостъпен, недосегаем, непроходим, непревземаем, строг, затворен, надменен, високомерен, самотен, уединен, отчужден, далечен, непостижим, недостижим

неприятен

неприя`тна, неприя`тно, +мн. неприя`тни, +прил.
1. Който буди неудоволствие, не се харесва. Неприятен вкус.
2. Който нарушава спокойствието, огорчава, вреди. Неприятен разговор. Неприятно съобщение.
+същ. [[неприя`тност]], неприятността`, +мн. неприя`тности, +ж. Имам неприятности.
Синоними: противен, досаден, непоносим, отвратителен, антипатичен, омразен, лош, грозен, некрасив, неприветлив, несимпатичен, гнусен, възмутителен, нежелателен, нежелан, неканен, натрапен, скучен, дотеглив, отегчителен, груб, лаком, егоистичен, деликатен, щекотлив, уморителен, тягостен, свадлив, опасен, застрашителен, мръсен, мърляв, мъчен, грубоват, прост, неапетитен, блудкав, непривлекателен, необещаващ, непокорен, своеволен, опърничав, неудобен, затруднителен, опак, неловък, мъчителен, нехармоничен, дисонантен, фалшив, оскърбителен, наскърбителен, обиден, несправедлив, отблъскващ, проклет, намусен, гаден

непроизволен

непроизво`лна, непроизво`лно, +мн. непроизво`лни, +прил. Който става независимо от волята и желанията. Непроизволни движения.

непълен

непъ`лна, непъ`лно, +мн. непъ`лни, +прил.
1. Който не е пълен до горе. Непълна чаша.
2. Който не е цял, завършен. Непълен отговор.
3. Който не е достатъчен, окончателен. Непълни данни.
• Непълен член. — +Спец. Кратък член на имена от мъжки род.
Синоними: несъвършен, недостатъчен, уродлив, непълноценен, слаб, малък, недоработен, недовършен, бегъл, бърз, краткотраен, преходен, мимолетен, ефимерен, повърхностен, схематичен, накърнен, развален, оскъден, незавършен, несъответствуващ, неадекватен, неудовлетворителен, незадоволителен

непълнолетен

непълноле`тна, непълноле`тно, +мн. непълноле`тни, +прил. Който не е навършил пълнолетие. Непълнолетно момиче.
Синоними: малолетен, маловръстен, непълновръстен, малък, млад, дете, момче, юноша, младежки, юношески

неработен

нерабо`тна, нерабо`тно, +мн. нерабо`тни, +прил. Който не е свързан с работа; почивен. Неработен ден.

неравен

нера`вна, нера`вно, +мн. нера`вни, +прил.
1. Чиято повърхност не е гладка. Неравен двор.
2. Който не е еднакъв по качество, големина, значение. Неравни сили.
3. Който е с нееднакви по възможност участници. Неравен брак. Неравен бой.
Синоними: неправилен, несъразмерен, нееднакъв, различен, неравномерен, грапав, назъбен, скалист, каменист, горист, груб, загрубял, нащърбен, без единство и хармония, разпокъсан

нерадостен

нера`достна, нера`достно, +мн. нера`достни, +прил. Който не съдържа и не изразява радост; тъжен, печален. Нерадостно детство.
Синоними: нерад, тъжен, печален, жалък, мъчен, мрачен, тежък, тягостен, несретен, пуст, потиснат, меланхоличен, скучен, отегчителен, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, скръбен

неразделен

неразде`лна, неразде`лно, +мн. неразде`лни, +прил. Който не може да се раздели от някого, често е с него. Неразделни приятели.
Синоними: неразлъчен, свързан, съединен, слепен, сраснат, неделим, неразривен, нерушим

неразлъчен

неразлъ`чна, неразлъ`чно, +мн. неразлъ`чни, +прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо.
+същ. [[неразлъ`чност]], неразлъчността`, +ж.
Синоними: неразделен, свързан, съединен, слепен, сраснат, неделим, неразривен, нерушим

неразумен

неразу`мна, неразу`мно, +мн. неразу`мни, +прил.
1. Който не проявява здрав разум.
2. Който не е извършен според изискванията на здравия разум. Неразумна проява.
+същ. [[неразу`мност]], неразумността`, +ж.
Синоними: необмислен, безсмислен, нелеп, неразсъдителен, неразсъдлив, глупав, неблагоразумен, безразсъден, луд, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, дързък, прибързан

нервен

не`рвна, не`рвно, +мн. не`рвни, +прил.
1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система.
2. Който лесно се ядосва или възбужда; раздразнителен, чувствителен. Нервен човек.
3. Който изразява тревога или вълнение; бърз, поривист. Нервна походка.
+същ. [[не`рвност]], нервността`, ж.
Синоними: нервозен, раздразнителен, невъздържан, избухлив, сприхав, неспокоен, нетърпелив, припрян, раздразним, възбудим, възбудителен, разтревожен, истеричен, луд, ядосан, гневен, възбуден, трескав, оживен, екзалтиран, въодушевен, запален, меланхоличен, мрачен, жлъчен, ядовит, напрегнат, плах, изнервен, кибритлия, суетлив, дребнав, придирчив, чувствителен, лесно възбудим

нервозен

нерво`зна, нерво`зно, +мн. нерво`зни, +прил.
1. +Остар. Който лесно се раздразня; нервен (във 2 знач.).
2. +Разг. Подлютен (за кебапчета и кюфтета).
Синоними: нервен, раздразнителен, сприхав, избухлив, възбудителен, несдържан, кибритлия, раздразним

нереден

нере`дна, нере`дно, +мн. нере`дни, +прил. Който не е законен или съобразен с общопризнатия ред; нежелан, недопустим. Нередни прояви.
Синоними: нередовен, непорядъчен, не като хората, неприличен, ненормален, не както трябва, не в реда на нещата, лош, несправедлив, неморален, грешен, неблагоприличен, неподобаващ, некоректен, непристоен

нерешителен

нереши`телна, нереши`телно, +мн. нереши`телни, +прил.
1. Който трудно взема решение, колеблив. Нерешителен човек.
2. Който е лишен от твърдост; несигурен. Нерешителен отговор.
+същ. [[нереши`телност]], нерешителността`, +ж.
Синоними: колеблив, лабилен, слабохарактерен, със слаба воля, несигурен, неуверен, неустановен, неопределен, променлив, боязлив, плах, страхлив, малодушен

неруден

неру`дна, неру`дно, +мн. неру`дни, +прил. Който не е руда, напр. глина, пясък. Нерудни изкопаеми.

неръкотворен

неръкотво`рна, неръкотво`рно, +мн. неръкотво`рни, +прил. +Остар. Който не е сътворен от човешка ръка. Неръкотворен паметник.
Синоними: нетленен, божествен, възвишен, идеален, изящен, ефирен

несговорен

несго`ворна, несго`ворно, +мн. несго`ворни, +прил. Който не е сговорен.
Синоними: несговорлив, несговорчив, недружелюбен, несъгласен, несклоняем, размирен, твърдоглав, саможив, егоист

нескопосен

неско`посна, неско`посно, +мн. неско`посни, +прил. +Разг.
1. Несръчен.
2. Неугледен, който не е изработен прецизно. Нескопосна работа.
Синоними: несръчен, неумел, некадърен, нередовен, неуреден, развейпрах, неприбран, тежък, тромав, неловък, непохватен, труден, мъчен, напрегнат, усилен

нескромен

нескро`мна, нескро`мно, +мн. нескро`мни, +прил.
1. Лишен от скромност. Нескромно желание.
2. Неделикатен, безцеремонен, нетактичен. Нескромен въпрос.
+същ. [[нескро`мност]], нескромността`, +ж.
Синоними: неделикатен, претенциозен, нахален, безсрамен, безочлив, нагъл, самоуверен, самонадеян

несметен

несме`тна, несме`тно, +мн. несме`тни, +прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства.
Синоними: несчетен, безброен, безчетен, многоброен, многочислен, безчислен, неизчислим, безкраен, неизчерпаем, неизброим, неизмерим, безмерен, безграничен

неспирен

неспи`рна, неспи`рно, +мн. неспи`рни, +прил. Който не спира; непрестанен.
Синоними: безспирен, непрекъснат, продължителен, нескончаем, безконечен, постоянен, траен, вечен, неуморим, неизтощим, без прекъсване

неспособен

неспосо`бна, неспосо`бно, +мн. неспосо`бни, +прил.
1. Лишен от способност. Неспособен човек.
2. Който не притежава качества за някаква дейност.
+същ. [[неспосо`бност]], неспособността`, +ж.
Синоними: некадърен, бездарен, посредствен, непохватен, неумел, невещ, несръчен, неопитен, негоден, тъп, глупав, безсилен, немощен, слаб, кекав, сакат, инвалид, осакатен, изваден от строя, неекспедитивен, некомпетентен, неделови

несретен

+вж. [[несре`та]]
Синоними: нерадостен, тежък, мъчен, злочест, нещастен

несъразмерен

несъразме`рна, несъразме`рно, +мн. несъразме`рни, +прил. Който не е съразмерен.
+същ. [[несъразме`рност]], несъразмерността`, +ж.
Синоними: неравен, крив, изкривен, несиметричен, неравномерен, нехармоничен, дисхармоничен, диспропорционален, непропорционален, несъответен, прекомерен, несъизмерим, ирационален, прекален, неподхождащ

несъстоятелен

несъстоя`телна, несъстоя`телно, +мн. несъстоя`телни, +прил.
1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник.
2. Неприемлив, неубедителен. Несъстоятелни обвинения.
Синоними: беден, съсипан, неплатежоспособен, некредитоспособен, фалирал, безпаричен, неоснователен, неуважителен, безосновен, безоснователен, голословен, неубедителен, неприемлив, недопустим, непозволен, незаконен, безсмислен, безполезен, безцелен, напразен, нелогичен, абсурден

нетен

+вж. [[не`то]]

нетленен

нетле`нна, нетле`нно, +мн. нетле`нни, +прил.
1. Който не гние, не се разлага. Нетленни останки.
2. +Прен. Вечен, безсмъртен. Нетленни слова.
+същ. [[нетле`нност]], нетленността`, +ж.
Синоними: вечен, траен, безсмъртен, нематериален, нетелесен

неточен

нето`чна, нето`чно, +мн. нето`чни, +прил. Който не е точен. Неточен отговор.
Синоними: неверен, грешен, сгрешен, фалшив, неправилен, нередовен, неизправен, неакуратен, неизпълнителен, недисциплиниран, неясен, неопределен, лъжлив, погрешен, незаконен, небрежен, немарлив, лош, смътен, сбъркан, противоречащ на фактите, неправ, грешащ

неуважителен

неуважи`телна, неуважи`телно, +мн. неуважи`телни, +прил. Който не може да се уважи. Неуважителна причина.
Синоними: непочтителен, арогантен, невнимателен, дързък, груб, несъстоятелен, неоснователен, незаконен, безосновен

неугледен

неу`гледна, неу`гледно, +мн. неу`гледни, +прил. Който няма добър и приятен вид. Неугледно облекло.
+същ. [[неу`гледност]], неугледността`, +ж.
Синоними: грозен, некрасив, безформен, развлечен, сбутан, смачкан, неприветлив, непривлекателен, нечистоплътен, съмнителен

неудобен

неудо`бна, неудо`бно, +мн. неудо`бни, +прил.
1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки.
2. Който не е пригоден за някаква работа. Неудобно време.
3. Неуместен, неприличен, неприятен. В неудобно положение съм.
Синоними: несгоден, неблагоприятен, несносен, неизгоден, неизносен, ненавременен, преждевременен, несвоевременен, неприспособим, непригоден, неподходящ, неуместен, неприличен, затруднителен, притеснителен, стеснителен, неловък, неприятен, мъчителен, опак, объркващ, смущаващ, затрудняващ, оскърбителен, наскърбителен, обиден, несправедлив, тежък, обременителен

неуместен

неуме`стна, неуме`стно, +мн. неуме`стни, +прил. Който не отговаря на обстановката; неподходящ. Неуместен смях. Неуместен въпрос.
+същ. [[неуме`стност]], неуместността`, +ж.
Синоними: неудобен, неблагоприятен, несгоден, преждевременен, несвоевременен, ненавременен, безвременен, неподобаващ, неподходящ, неблагоразумен, необмислен, безразсъден, ненужен, нежелан, неоправдан, незаслужен, непредизвикан, нецелесъобразен

неуморен

неумо`рна, неумо`рно, +мн. неумо`рни, +прил.
1. Който не се уморява. Неуморна работничка.
2. Който не престава; неспирен, упорит. Неуморни лекарски грижи.
Синоними: неотклонен, непоколебим, неотслабващ, ненамаляващ, трудолюбив, прилежен, усърден, работлив, трудолюбие, прилежание, усърдие, работливост

неуспешен

неуспе`шна, неуспе`шно, +мн. неуспе`шни, +прил. Който завършва с неуспех. Неуспешни опити.
Синоними: безуспешен, несполучлив, пропаднал, провален, напразен, напуст, безплоден, неуспял

неутрален

неутра`лна, неутра`лно, +мн. неутра`лни, +прил.
1. Който не взема страна в спор или война.
2. Който пази неутралитет.
3. +Спец. Който не оказва никакво въздействие. Неутрално лекарство.
4. +Спец. В химията — който няма нито кисела, нито основна реакция. Неутрален разтвор.
• Неутрални води/неутрална зона. — Област между държави, в която не могат да се разполагат войски и да се водят военни действия.
Синоними: обективен, безпристрастен, непричастен, незаинтересован, независим, пасивен, безучастен, индиферентен, апатичен, равнодушен, чужд, хладен, глух

неутронен

+вж. [[неутро`н]]

нецензурен

неце`нзурна, неце`нзурно, +мн. неце`нзурни, +прил. Неприличен, непристоен. Нецензурни думи.
+същ. [[неце`нзурност]], нецензурността`, +ж.
Синоними: неприличен, непристоен, циничен, срамен, порнографен, груб, вулгарен, просташки, неизискан, долен, мръсен, пикантен, порнографски, скандален, скверен, сквернословен, крайно неприличен

нечестен

нече`стна, нече`стно, +мн. нече`стни, +прил. Който не е честен. Нечестен човек. Нечестна постъпка.
+същ. [[нече`стност]], нечестността`, +ж.
Синоними: безчестен, безсъвестен, непочтен, користен, недостоен, безнравствен, подкупен, продажен, подъл, низък, долен, коварен, изменник, позорен, срамен, мръсен, презрителен, злобен, неверен, неискрен, престорен, лицемерен, вероломен, мошенически, измамнически, фалшив, отдалечен, отстранен, уединен, неспортсменски, некавалерски, нелоялен, подмолен, прикрит, уклончив, непостоянен, несигурен, хитър, изкусен, безскрупулен, задкулисен, труден, завързан

нечетен

нече`тна, нече`тно, +мн. нече`тни, +прил.
1. Безчетен, многоброен. Нечетни богатства.
2. В математиката — за число, което не се дели на две без остатък. Нечетни номера.

нещастен

неща`стна, неща`стно, +мн. неща`стни, +прил.
1. Който не е щастлив. Нещастен човек.
2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна любов.
3. Който изразява мъка, тъга, нещастие. Нещастно лице. Нещастни очи.
4. +Прен. +Пренебр. Нищожен, жалък, дребен. Всичко започна от онзи нещастен разговор.
• Нещастен случай. — Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.
Синоними: злощастен, злополучен, пагубен, гибелен, бедствен, фатален, клет, клетият, горкият, за окайване, злочест, окаян, жалостив, плачевен, тъжен, трагичен, жалък, нищожен, мизерен, беден, бедняшки, сиромашки, скромен, горък, катастрофален, изоставен, самотен, неутешим, печален, скръбен, мрачен, безнадежден, сиротен, натъжен, опечален, нерадостен, унизителен

неясен

нея`сна, нея`сно, +мн. нея`сни, +прил.
1. Който не е разбран добре. Неясен урок.
2. Който не се вижда ясно. Неясна картина. Неясни очертания.
3. Който не е уточнен докрай; мъглив. Неясни идеи. Неясни спомени.
Синоними: замъглен, мътен, тъмен, мъглив, мъгляв, мрачен, неопределен, неоформен, неочертан, смътен, неизяснен, несигурен, съмнителен, непонятен, нерешен, неразбран, неразбираем, забъркан, заплетен, блед, бледен, слаб, глух, хрипкав, пресипнал, загадъчен, таен, тайнствен, потаен, неразгадаем, мургав, тъжен, неизречен, неизказан, неконкретен, нематериален, нереален, отвлечен, неуловим, неопределим, неокончателен, неточен, нешколуван, неформиран, недоразвит, двусмислен, измъчен, нечетлив, неустановен, лош, непостижим, подобен на пара, призрачен, прелестен, тих, спокоен, успокоителен, светъл, неконтрастен, мъждив, премрежен, неясно формулиран, труден за разбиране

нищожен

нищо`жна, нищо`жно, +мн. нищо`жни, +прил.
1. Съвсем малък, дребен. Нищожна сума.
2. +Спец. Невалиден. Нищожен договор.
+същ. [[нищо`жност]], нищожността`, +ж.
Синоними: незначителен, второстепенен, посредствен, допълнителен, безличен, несъществен, малоценен, маловажен, неважен, омаловажен, без значение, никакъв, нищо и никакъв, недоловим, неосезаем, незабележим, невидим, минимален, дребен, малък, ситен, слаб, скромен, обикновен, дребнав, банален, прост, безвкусен, блудкав, жалък, мизерен, глупав, презрян, окаян, просяшки, недействителен, невалиден, лишен от законна сила, долнокачествен, безсъдържателен, оскъден, недостатъчен

новобрачен

новобра`чна, новобра`чно, +мн. новобра`чни, +прил.
1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка.
2. Младоженски или булчински. Новобрачен заем.

новогодишен

новогоди`шна, новогоди`шно, +мн. новогоди`шни, +прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха.

новозаветен

новозаве`тна, новозаве`тно, +мн. новозаве`тни, +прил. Който се отнася до Новия завет. Новозаветни книги.

номенклатурен

номенклату`рна, номенклату`рно, +мн. номенклату`рни, +прил. Който се отнася до номенклатура.

номинален

номина`лна, номина`лно, +мн. номина`лни, +прил.
1. Фиктивен, формален.
2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална цена.
Синоними: поименен, личен, фиктивен, формален, недействителен, на книга, на думи

номинативен

номинати`вна, номинати`вно, +мн. номинати`вни, +прил.
1. Който се отнася до именителен падеж.
2. Който назовава; означаващ.

нормален

норма`лна, норма`лно, +мн. норма`лни, +прил.
1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
2. Който е здрав психически.
Синоними: правилен, редовен, обикновен, естествен, обичаен, приет, коректен, общоприет, установен, стандартен, типов, типичен

нормативен

нормати`вна, нормати`вно, +мн. нормати`вни, +прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник.

носен

но`сна, но`сно, +мн. но`сни, +прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина.

носталгичен

+вж. [[носта`лгия]]

нотариален

нотариа`лна, нотариа`лно, +мн. нотариа`лни, +прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус. Нотариална заверка.

нотен

+вж. [[но`та]]

нощен

но`щна, но`щно, +мн. но`щни, +прил.
1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина.
2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот.
3. Който работи през нощта. Нощен бар.
• Нощна птица. — Човек, който води разпуснат нощен живот.
• Нощна лампа. — Лампа, поставена близо до леглото, обикновено с по-слаба светлина.
Синоними: вечерен, среднощен, тъмен, мрачен, късен

нужен

ну`жна, ну`жно, +мн. ну`жни, +прил. Който е потребен, необходим. Нужна книга.
Синоними: потребен, необходим, наложителен, неотложен, насъщ, неотменен, задължителен, обезателен

нумизматичен

+вж. [[нумизма`тика]]

някогашен

ня`когашна, ня`когашно, +мн. ня`когашни, +прил. Който е от някога (в 1 знач.), отдавнашен. Някогашен спор.
Синоними: бивш, предишен, минал

обаятелен

обая`телна, обая`телно, +мн. обая`телни, +прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ.
+същ. [[обая`телност]], обаятелността`, +ж.
Синоними: омаен, очарователен, прелестен, пленителен, привлекателен, чаровен, прекрасен, възхитителен, удивителен, мил, весел, увлекателен

обвинителен

обвини`телна, обвини`телно, +мн. обвини`телни, +прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.
Синоними: осъдителен, осъждащ, укорителен

обеден

+вж. [[о`бед]]
Синоними: пладнешки

обезателен

обеза`телна, обеза`телно, +мн. обеза`телни, +прил. Задължителен, необходим, безусловен.
Синоними: наложителен, необходим, нужен, насъщ, належащ, неотложен, задължителен, безусловен, абсолютен, принудителен, по дълг, по задължение, по заповед, по принуда, по длъжност

обезсърчителен

обезсърчи`телна, обезсърчи`телно, +мн. обезсърчи`телни, +прил. Който обезсърчава.
Синоними: обезкуражителен, обезпокоителен, ненадежден, безнадежден, песимистичен, отчайващ, тревожен

обективен

обекти`вна, обекти`вно, +мн. обекти`вни, +прил.
1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят.
2. Безпристрастен, справедлив. Обективна критика.
+същ. [[обекти`вност]], обективността`, +ж.
Синоними: незаинтересован, индиферентен, безпристрастен, неутрален, безучастен, спокоен, реален, действителен, правдив, справедлив, хладен, материален, веществен, предметен, физически, конкретен, осезаем

обемен

обе`мна, обе`мно, +мн. обе`мни, +прил. Който се отнася до обем, който има обем. Обемно изображение.
+същ. [[обе`мност]], обемността`, +ж.

обиден

оби`дена, оби`дено, +мн. оби`дени, +прил.
1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка.
2. Който изразява чувство на обида. Има обиден вид.

----

оби`дна, оби`дно, +мн. оби`дни, +прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.
Синоними: оскърбен, докачен, засегнат, огорчен, наскърбен, нагрубен, жигосан, засрамен, сконфузен, посрамен, сърдит, наскърбителен, арогантен, дързък, нахален, оскърбителен, докачителен, язвителен, предизвикателен, недостоен, непочтен, възмутен, негодуващ, скръбен, онеправдан, несправедлив, неудобен, неприятен, ругателен, клеветнически, пренебрежителен, презрителен, отрицателен, намусен, раздразнен

обиколен

обико`лна, обико`лно, +мн. обико`лни, +прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.
Синоними: косвен, уклончив, прикрит, неискрен, непочтен

обилен

оби`лна, оби`лно, +мн. оби`лни, +прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна.
+същ. [[оби`лност]], обилността`, +ж.
Синоними: изобилен, неизчерпаем, неизтощим, преизобилен, богат, щедър, непресушим, плодовит, плодороден, продуктивен, многоброен, безброен, несметен, несчетен, има го много, многократен, излишен, разточителен, пороен, тлъст, мазен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък, охолен, благоденствуващ, изобилствуващ

обиходен

обихо`дна, обихо`дно, +мн. обихо`дни, +прил. Който е в обиход; всекидневен, обичаен.

обичен

о`бична, о`бично, +мн. о`бични, +прил. +Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра.
Синоними: обичлив, симпатичен, любим, мил, приятен, желан, драг, нрави се, харесва се, привлекателен

областен

о`бластна, о`бластно, +мн. о`бластни, +прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство.
Синоними: районен, окръжен, регионален, местен, локален, околийски, участъков, енорийски, квартален

облачен

о`блачна, о`блачно, +мн. о`блачни, +прил.
1. Покрит с облаци. Облачно небе.
2. Неясен, без слънце. Облачен ден.
+същ. [[о`блачност]], облачността`, +ж. Дъждовна облачност.
Синоними: мъглив, заоблачен, затъмнен, тъмен, смътен, матов, без блясък, слаб, загасващ, мъждукащ, сив, безформен, пребулен, мрачен, опушен

облигационен

+вж. [[облига`ция]]

обновителен

обнови`телна, обнови`телно, +мн. обнови`телни, +прил. Който обновява. Обновителни процеси.
Синоними: нов, освежителен, опреснителен, възстановителен, възродителен

ободрителен

ободри`телна, ободри`телно, +мн. ободри`телни, +прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки.
Синоними: насърчителен, поощрителен, окуражителен, надежден, освежителен, подкрепителен, оживителен, освежаващ, укрепващ, укрепителен, свеж, прохладен, тоничен, за усилване, ободряващ

обозен

+вж. [[обо`з]]

обонятелен

обоня`телна, обоня`телно, +мн. обоня`телни, +прил. Който е свързан с обонянието.

оборотен

оборо`тна, оборо`тно, +мн. оборо`тни, +прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище.

образен

о`бразна, о`бразно, +мн. о`бразни, +прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. Образна реч. Образен паралелизъм.
+същ. [[о`бразност]], образността`, +ж.
Синоними: изразителен, картинен, фигуративен, релефен, жив, прегледен, нагледен, художествен, живописен, пластичен, оригинален, интересен, ярък, метафоричен, символичен, изпълнен с метафори, преносен

образователен

образова`телна, образова`телно, +мн. образова`телни, +прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телевизионна програма.
• Образователен ценз. — Необходима степен на образование за заемане на някаква длъжност.
Синоними: просветителен, просветен, цивилизаторски, възпитателен, педагогичен, педагогически, училищен, учебен, учителски

обратен

обра`тна, обра`тно, +мн. обра`тни, +прил.
1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа.
2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.
3. +Разг. +Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против.
4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното.
• Обратната страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.
• С обратна резба. — Жарг. С хомосексуални наклонности.
Синоними: противен, насрещен, противоположен, противопоставен, опак, неподхождащ, не за показване, диаметрален

обреден

+вж. [[о`бред]]

обувен

+вж. [[обу`вки]]

обходен

+вж. [[обхо`д]]

обширен

обши`рна, обши`рно, +мн. обши`рни, +прил.
1. Който заема голяма площ. Обширно поле.
2. +Прен. Който е голям по обем или по количество; обстоен, подробен. Обширно изложение.
Синоними: просторен, пространен, безпределен, необозрим, необхватен, необятен, безкраен, ширен, голям, обемист, чрезмерен, грамаден, извънмерен, широк, разлат, необикновен, значителен, крупен, подробен, дълъг, обстоен, обстоятелствен, изчерпателен, всестранен, безграничен, безмерен, безбрежен, неизмерим, безконечен, нескончаем, вечен, едър, висок, огромен, разширен, продължен, продължителен

общителен

общи`телна, общи`телно, +мн. общи`телни, +прил. Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува. Тя е общителна по характер.
+същ. [[общи`телност]], общителността`, +ж.
Синоними: разговорлив, дружелюбен, сърдечен, съобщителен, говорлив, бъбрив, приказлив, словоохотлив, сладкодумен, весел, отворен, приятен, добродушен, приветлив, игрив, безгрижен, добросъседски, приятелски, любезен, прям

обяснителен

обясни`телна, обясни`телно, +мн. обясни`телни, +прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема. Обяснителен чертеж.
Синоними: пояснителен, разяснителен, поясняващ, тълковен, тълкувателен, защищаващ, застъпващ се, оправдателен

овален

+вж. [[ова`л]]

овощен

ово`щна, ово`щно, +мн. ово`щни, +прил.
1. В който има овошки. Овощна градина.
2. Който ражда овощия. Ябълката е овощно дърво.
3. Който се отнася до овощия; плодов.

овцевъден

овцевъ`дна, овцевъ`дно, +мн. овцевъ`дни, +прил. Който е предназначен за отглеждане на овце. Овцевъдна ферма.

овчедушен

овчеду`шна, овчеду`шно, +мн. овчеду`шни, +прил. Покорен, глупав, със слаба воля.
Синоними: глупав, наивен, прост, малоумен, будала, незлобив, безропотен, хрисим, послушен, покорен

огледален

огледа`лна, огледа`лно, +мн. огледа`лни, +прил.
1. Който е гладък и отразява като огледало. Огледална водна повърхност. Огледален образ.
2. Който е снабден с огледала. Огледална зала. Огледален телескоп.

оглушителен

оглуши`телна, оглуши`телно, +мн. оглуши`телни, +прил. Който може да оглуши; много силен. Оглушителен взрив.
+същ. [[оглуши`телност]], оглушителността`, +ж.
Синоними: проглушителен, заглушителен, остър, писклив, рязък, пронизителен, силен, гръмък, звучен, звънлив, гръмлив, бурен, шумен, яростен

огнеопасен

огнеопа`сна, огнеопа`сно, +мн. огнеопа`сни, +прил. Който лесно се запалва. Бензинът е огнеопасна течност. Огнеопасни материали.

огнестрелен

огнестре`лна, огнестре`лно, +мн. огнестре`лни, +прил.
1. Който стреля чрез взривяващи се вещества. Огнестрелно оръжие.
2. Който е причинен от взривно вещество. Огнестрелна рана.

огнеупорен

огнеупо`рна, огнеупо`рно, +мн. огнеупо`рни, +прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло.
+същ. [[огнеупо`рност]], огнеупорността`, +ж.
Синоними: невъзпламеняем, незапалим, огнеустойчив

ограничителен

ограничи`телна, ограничи`телно, +мн. ограничи`телни, +прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна маркировка.
Синоними: стеснителен, притеснителен, ограничаващ, затруднителен

огромен

огро`мна, огро`мно, +мн. огро`мни, +прил.
1. Много голям по размери, грамаден. Огромна сграда.
2. Много голям по сила, по степен, по значение. Огромно напрежение.
+същ. [[огро`мност]], огромността`, +ж.
Синоними: грамаден, голям, преголям, необятен, необхватен, извънмерен, обемист, неизмерим, чрезмерен, безмерен, безграничен, безкраен, безпределен, пространен, обширен, просторен, необикновен, извънреден, крупен, колосален, гигантски, исполински, грандиозен, великански, изключителен, значителен, монументален, внушителен, важен, главен, капитален, първостепенен, титански, тромав, тежък, забележителен, ужасен, страховит, знаменит, славен, чудесен, удивителен, много голям, необичаен, невъобразим, страхотен, страшен, застрашителен

одевешен

оде`вешна, оде`вешно, +мн. оде`вешни, +прил. Който е бил или е станал преди малко. За одевешния разговор няма да споменаваш пред никого.
Синоними: наскорошен, нов, пресен, току-що станал, току-що случил се

одобрителен

одобри`телна, одобри`телно, +мн. одобри`телни, +прил. Който изразява одобрение към нещо. Говори с одобрителен тон. Одобрителен отзив.
Синоними: насърчителен, похвален, поощрителен, утвърдителен, потвърдителен, съчувствен

оказионен

+вж. [[оказио`н]]
Синоними: купен на старо, употребяван, вехтошарски

околен

око`лна, око`лно, +мн. око`лни, +прил.
1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой.
2. Който минава около нещо; страничен, обиколен. Околни пътища.
Синоними: заобиколен, косвен, посредствен, страничен, близък, окръжаващ, съседен, приближен, отклоняващ се, непряк, крив

околовръстен

околовръ`стна, околовръ`стно, +мн. околовръ`стни, +прил. Който минава околовръст, който заобикаля. Околовръстно шосе.
Синоними: описващ кръг, движещ се в кръг, кръгов, кръгообразен

окончателен

оконча`телна, оконча`телно, +мн. оконча`телни, +прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение.
Синоними: последен, заключителен, краен, решителен, решен, неотменен, неотменяем, безапелационен, дефинитивен, финален, невъзвратим, неизбежен, безвъзвратен, неотменим, фатален, категоричен, абсолютен, безусловен, определен, явен, недвусмислен, най-нов, модерен, най-авторитетен, решаващ, пълен, твърд, сигурен, потвърден

окръжен

окръ`жна, окръ`жно, +мн. окръ`жни, +прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница.
Синоними: областен, заобиколен, обиколен, заграден, обграден, обвит, опасан, районен, околийски, участъков, енорийски, квартален

окултен

оку`лтна, оку`лтно, +мн. оку`лтни, +прил. Който се отнася до окултизъм. Окултни науки.
Синоними: свръхестествен, мистериозен, тайнствен

окупационен

окупацио`нна, окупацио`нно, +мн. окупацио`нни, +прил. Който се отнася до окупация. Окупационни войски. Окупационна стачка.

окуражителен

окуражи`телна, окуражи`телно, +мн. окуражи`телни, +прил. Който вдъхва кураж. Окуражителни възгласи.
Синоними: насърчителен, ободрителен, поощрителен, обнадеждаващ, похвален, окриляващ, въодушевителен

оловен

оло`вна, оло`вно, +мн. оло`вни, +прил.
1. Който съдържа олово. Оловен окис.
2. Направен от олово. Оловен войник.
3. Свързан с производство на олово. Оловна промишленост.
4. +Прен. С качества на олово. Оловни облаци.

олфакторен

+мед. Обонятелен, отнасящ се до обонянието.

омразен

омра`зна, омра`зно, +мн. омра`зни, +прил. Който предизвиква омраза. Омразни хора.
• Омразни билки. — Билки, които се използват от магьосници, за да предизвикат омраза.
Синоними: ненавиждан, отблъскващ, отвратителен, противен, антипатичен, неприятен, ненавистен, грозен, гнусен, гаден, омразник, възмутителен, ужасяващ, мръсен, проклет, срамен, долен, позорен, скандален

онкологичен

+вж. [[онколо`гия]]

опаковъчен

опако`въчна, опако`въчно, +мн. опако`въчни, +прил.
1. Който служи за опаковка. Опаковъчни материали.
2. В който се прави опаковка. Опаковъчен цех.

опасен

опа`сна, опа`сно, +мн. опа`сни, +прил. Който предизвиква нещастие, вреда. Опасна болест. Опасен завой.
Синоними: страшен, критичен, съдбоносен, съдбовен, фатален, рискован, грозящ, мъчителен, ужасен, деликатен, вредителен, вреден, зловреден, гибелен, пагубен, лош, неприятен, свадлив, застрашителен, несигурен, случаен, пълен с опасности, проблематичен, крайно неприятен, склонен към приключения, авантюристичен, смел, предприемчив

оперативен

операти`вна, операти`вно, +мн. операти`вни, +прил.
1. +Спец. Който се отнася до военни операции (действия). Оперативна задача.
2. Който непосредствено осъществява временна задача. Оперативен щаб.
3. Който своевременно извършва нещо; деен. Оперативно ръководство.
4. Който е свързан с медицинска операция. Оперативна намеса.
Синоними: действен, активен, делови, деен, екзекутивен

операционен

операцио`нна, операцио`нно, +мн. операцио`нни, +прил. Който се отнася до операция. Операционна зала (в болница и банка). Операционна бележка.

оперен

о`перна, о`перно, +мн. о`перни, +прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.

----

опе`рена, опе`рено, +мн. опе`рени, +прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
+същ. [[опе`реност]], опереността`, +ж.
Синоними: твърд, упорит, самоуверен, дързък, надут, наперен, напет, с пера, перест

оперетен

+вж. [[опере`та]]
Синоними: водевилен, лек, несериозен, весел, смешен, комичен, вариететен

описателен

описа`телна, описа`телно, +мн. описа`телни, +прил. Който съдържа описание на нещо или е свързан с него. Описателна част от изследване. Описателна граматика.
Синоними: разказвателен, повествователен, картинен, изразен, образен

опитен

о`питна, о`питно, +мн. о`питни, +прил.
1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург.
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле.
• Опитно зайче. — +Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите.
+същ. [[о`питност]], опитността`, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: вещ, изкусен, сръчен, ловък, похватен, способен, обучен, запознат, сведущ, знаещ, изпечен, врял и кипял, майстор, пишкин, прозорлив, хитър, лукав, умел, експериментален, пробен, компетентен, годен, контролен, помощен, спомагателен, прошарен, бял, побелял, възрастен, стар, зрял, многогодишен, дълголетен

опиумен

+вж. [[о`пиум]]

опозиционен

опозицио`нна, опозицио`нно, +мн. опозицио`нни, +прил.
1. Който е свързан с опозицията или и` принадлежи. Опозиционен печат.
2. Който се противопоставя; враждебен, непримирим. Опозиционна проява.

опорен

опо`рна, опо`рно, +мн. опо`рни, +прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка.

оправдателен

оправда`телна, оправда`телно, +мн. оправда`телни, +прил. Който съдържа оправдание.
Синоними: извинителен, уважителен, извиним, ненаказуем, нужен, необходим, наложителен, основателен, защищаващ, застъпващ се, обяснителен

оправен

о`правна, о`правно, +мн. о`правни, +прил. +Разг.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
Синоними: добър, ценен, сръчен

определителен

определи`телна, определи`телно, +мн. определи`телни, +прил. Който служи за определение или съдържа определение.
• Определителен член. — +Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.

опреснителен

опресни`телна, опресни`телно, +мн. опресни`телни, +прил. Който води до опресняване. Опреснителен курс.
Синоними: обновителен, възстановителен, освежителен, разхладителен

оптимален

оптима`лна, оптима`лно, +мн. оптима`лни, +прил. Най-благоприятен, най-близък до желаното. Оптимални условия.
Синоними: най-благоприятен, благоприятен, желан, задоволителен, удобен

оптимистичен

оптимисти`чна, оптимисти`чно, +мн. оптимисти`чни, +прил. Който съдържа или изразява оптимизъм. Оптимистични прогнози.
Синоними: радостен, весел, лъчезарен

опустошителен

опустоши`телна, опустоши`телно, +мн. опустоши`телни, +прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст.
Синоними: разорителен, унищожителен, гибелен, изтребителен, разрушителен, съсипателен, разсипнически, вредителен

орален

+мед. Устен, отнасящ се до устата.

орбитален

орбита`лна, орбита`лно, +мн. орбита`лни, +прил. Който се намира в орбита около небесно тяло. Орбитален комплекс.

организационен

организацио`нна, организацио`нно, +мн. организацио`нни, +прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. Организационен комитет.
Синоними: учредителен, устройствен

органичен

органи`чна, органи`чно, +мн. органи`чни, +прил.
1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход.
2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство.
3. +Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист.
4. +Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения.
• Органична химия. — +Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.
Синоними: органически

ординарен

ордина`рна, ордина`рно, +мн. ордина`рни, +прил. +Остар.
1. Обикновен. Ординарен случай.
2. Редовен, щатен. Ординарен професор.

орен

о`рна, о`рно, +мн. о`рни, +прил. Който се оре. Орна земя.

оригинален

оригина`лна, оригина`лно, +мн. оригина`лни, +прил.
1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина.
2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. Оригинално мислене.
3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм.
+същ. [[оригина`лност]], оригиналността`, +ж.
Синоними: първообразен, неподправен, автентичен, истински, меродавен, достоверен, особен, своеобразен, чудноват, своенравен, ексцентричен, екстравагантен, странен, чуден, интересен, куриозен, самобитен, самороден, неподражаем, непостижим, нов, рядък, невиждан, изключителен, извънреден, неиздаден, в ръкопис, жив, образен, картинен, ярък, индивидуален, личен, собствен, действителен, неизносен, неизтъркан, запазен, свеж, необикновен, необичаен, нешаблонен

ориентационен

+вж. [[ориента`ция]]

ориентировъчен

ориентиро`въчна, ориентиро`въчно, +мн. ориентиро`въчни, +прил.
1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване.
2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена.
Синоними: изходен, опознавателен, ръководен, напътствен, справочен, за справка

оросителен

ороси`телна, ороси`телно, +мн. ороси`телни, +прил. Който е предназначен за оросяване.

ортодоксален

ортодокса`лна, ортодокса`лно, +мн. ортодокса`лни, +прил.
1. Православен.
2. +Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен.
Синоними: правоверен, православен, праволинеен, последователен, принципиален

ортопедичен

+вж. [[ортопе`дия]]

осведомителен

осведоми`телна, осведоми`телно, +мн. осведоми`телни, +прил. Който съдържа сведения за нещо или се отнася до разпространяването им; информационен. Осведомителен бюлетин.
Синоними: уведомителен, информационен, информативен, пояснителен, осветлителен, предупредителен, ориентировъчен

освежителен

освежи`телна, освежи`телно, +мн. освежи`телни, +прил. Който дава свежест. Освежителен дъжд. Освежителен полъх на вятъра.
Синоними: опреснителен, разхладителен, пресен, свеж, нов, подновен, оживителен, животворен, хладен, прохладен, ободрителен, ободряващ, режещ

осветителен

освети`телна, освети`телно, +мн. освети`телни, +прил. Който служи за осветление. Осветителни тела.

освободителен

освободи`телна, освободи`телно, +мн. освободи`телни, +прил. Който се отнася до освобождение. Освободително движение.

осезателен

осеза`телна, осеза`телно, +мн. осеза`телни, +прил.
1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие.
2. +Прен. Който лесно се възприема или забелязва.
+същ. [[осеза`телност]], осезателността`, +ж.
Синоними: чувствителен, реален, веществен, уловим, доловим, видим, голям, значителен, осезаем, ясен, забележим, явен, очевиден

осен

+мн. о`сени, (два) о`сена, +м. Вид дърво — ясен.
+прил. [[о`сенов]], о`сенова, о`сеново, +мн. о`сенови.

осигурителен

осигури`телна, осигури`телно, +мн. осигури`телни, +прил. Който служи за осигуряване. Осигурителна вноска.
Синоними: застрахователен

оскъден

оскъ`дна, оскъ`дно, +мн. оскъ`дни, +прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания.
+същ. [[оскъ`дност]], оскъдността`, +ж.
Синоними: беден, лишен, недостатъчен, сиромашки, бедняшки, незначителен, ограничен, слаб, неплодороден, много търсен, дефицитен, нищожен, непълен, нисък, рядък, тънък, оредял

оскърбителен

оскърби`телна, оскърби`телно, +мн. оскърби`телни, +прил. Който съдържа оскърбление. Оскърбителен тон.
Синоними: наскърбителен, обиден, унизителен, докачителен, нагъл, предизвикателен, нахален, язвителен, уязвителен, дързък, арогантен, ругателен, презрителен, нападателен, възмутителен, недостоен, несправедлив, неудобен, неприятен, клеветнически, пренебрежителен, отрицателен

основателен

основа`телна, основа`телно, +мн. основа`телни, +прил. Който има основания; мотивиран, разумен. Основателни искания.
+същ. [[основа`телност]], основателността`, +ж.
Синоними: разумен, приемлив, обоснован, оправдан, оправдателен, сериозен, положителен, състоятелен, истински, законен, общопризнат, общоприет, причинен, благоразумен, смислен, умерен, поносим, търпим, добър, правилен, уместен, допустим

основен

осно`вна, осно`вно, +мн. осно`вни, +прил.
1. Който служи за основа, за опора. Основен камък.
2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад.
3. +Спец. В химията — който проявява качества на основа.
4. +Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт.
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител.
• Основен закон. — Конституция.
• Основен цвят. — Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.
Синоними: елементарен, първичен, начален, необходим, важен, главен, съществен, централен, средищен, възлов, коренен, радикален, задълбочен, цялостен, пълен, най-важен, първостепенен, пръв, ръководещ, върховен, ключов, жизнен, присъщ, вроден, най-ранен, най-стар, първоначален, значителен, голям, фактически, истински, кардинален, структурен, организиран, систематичен

осторожен

осторо`жна, осторо`жно, +мн. осторо`жни, +прил. Внимателен.
Синоними: внимателен, бдителен, предпазлив, съобразителен, зорък, наблюдателен, буден, съсредоточен, прилежен, грижлив, придирчив, благоразумен

островен

+вж. [[о`стров]]

остроумен

остроу`мна, остроу`мно, +мн. остроу`мни, +прил.
1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете.
2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор.
3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.
Синоними: умен, проницателен, прозорлив, презрителен, проникновен, дълбок, предвидлив, изобретателен, находчив, сече му главата, сече му пипето, забавен, весел, духовит, дяволит, пикантен, солен, пиперлия, сръчен, изкусен, интелигентен, бърз, хитър, безскрупулен, нахакан, способен, схватлив, ловък, съобразителен, лукав

осъдителен

осъди`телна, осъди`телно, +мн. осъди`телни, +прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление.
Синоними: неодобрителен, за укор, за порицание, порицателен, укорителен, обвинителен, недостоен, за осъждане, неизвинителен, неоправдателен, непростен, непростим, виновен, престъпен, възразяващ, противопоставящ се, осъждащ

отборен

отбо`рна, отбо`рно, +мн. отбо`рни, +прил. Който се отнася до отбор _1 . Отборна войска.

----

отбо`рна, отбо`рно, +мн. отбо`рни, +прил. Който се отнася до отбор 2 . Отборно класиране._
Синоними: избран, подбран, посочен, отбран

отбранителен

отбрани`телна, отбрани`телно, +мн. отбрани`телни, +прил. Който се използва за отбрана, служи за отбрана. Отбранителни действия.
Синоними: защитителен, охранителен, военен

отвесен

отве`сна, отве`сно, +мн. отве`сни, +прил.
1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален.
2. Много стръмен. Отвесни скали. Отвесен бряг.
Синоними: изправен, прав, вертикален, перпендикулярен, стръмен, грубичък, безцеремонен, открит, откровен

отводнителен

отводни`телна, отводни`телно, +мн. отводни`телни, +прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система.

отвратителен

отврати`телна, отврати`телно, +мн. отврати`телни, +прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка.
+същ. [[отврати`телност]], отвратителността`, +ж.
Синоними: неприятен, противен, непоносим, досаден, антипатичен, несимпатичен, лош, грозен, некрасив, неприветлив, нежелателен, възмутителен, ужасен, долен, мерзък, гнусен, гаден, мръсен, омразен, вреден, невъзможен, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен, животински, скотски, скверен, калпав, негоден, кирлив, никакъв, ужасно скучен, проклет, мазен, крайно неприятен, дразнещ, зловонен, страхотен, страшен, страховит

отвъден

отвъ`дна, отвъ`дно, +мн. отвъ`дни, +прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг.
• От отвъдния свят. — От задгробния свят.
Синоними: оттатъшен, външен, отсрещен

отглаголен

отглаго`лна, отглаго`лно, +мн. отглаго`лни, +прил. +Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни.

отговорен

отгово`рна, отгово`рно, +мн. отгово`рни, +прил.
1. Който е длъжен да следи за нещо. Кой е отговорен за неуспеха?
2. Който има голяма отговорност. Отговорна длъжност.
Синоними: ответствен, длъжен, виновен, провинен, разумен, благонадежден, надежден, сигурен, почтен

отдавнашен

отда`внашна, отда`внашно, +мн. отда`внашни, +прил.
1. Някогашен; който е бил отдавна.
2. Който е от преди много време. Отдавнашен приятел.
Синоними: някогашен, отколешен, предишен, далечен, минал, стар, остарял, овехтял, преминал, отдавна минал, демодиран

отделен

отде`лна, отде`лно, +мн. отде`лни, +прил.
1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище.
2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението.
+същ. [[отделе`ност]], отделеността`, +ж.
Синоними: самостоен, самостоятелен, обособен, независим, самобитен, особен, различен, друг, разделен, бамбашка, самотен, сам, уединен, откъснат, изолиран, частичен, определен, предназначен, предопределен, отреден, избран, отбран, подбран, пресят, прецеден, запазен, резервиран, индивидуален, единичен, личен, частен, специфичен, отстранен, отдалечен, специален, усамотен, случаен, неочакван

отделителен

отдели`телна, отдели`телно, +мн. отдели`телни, +прил. Който служи за отделяне. Отделителна система.

отегчителен

отегчи`телна, отегчи`телно, +мн. отегчи`телни, +прил. Който причинява отегчение; досаден. Отегчителен доклад.
+същ. [[отегчи`телност]], отегчителността`, +ж.
Синоними: досаден, скучен, тягостен, непоносим, неприятен, монотонен, еднообразен, мъчителен, притеснителен, неинтересен, дотеглив, досадлив, омразен, отвратителен, сух, многословен, разтеглен, разлят, настойчив, упорит, натрапничав, прозаичен, пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен

отколешен

отко`лешна, отко`лешно, +мн. отко`лешни, +прил. Отдавнашен. Отколешни мечти.
Синоними: отдавнашен, предишен, далечен, минал, стар, остарял, преминал, отдавна минал, ланшен, овехтял

откъслечен

откъ`слечна, откъ`слечно, +мн. откъ`слечни, +прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази.
+същ. [[откъ`слечност]], откъслечността`, +ж.
Синоними: частичен, изолиран, единствен, единичен, случаен, рядък, страничен, отделен, непълен, несвързан, откъснат, фрагментарен, безсистемен, неорганизиран

отличен

отли`чна, отли`чно, +мн. отли`чни, +прил.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като +същ. Най-високата оценка за показани знания.

----

отличе`на, отличе`но, +мн. отличе`ни, +прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
Синоними: превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър, удостоен, проявил се, почетен, безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен, завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен, златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, лукав, дяволит, кокетен, страшен, моден, елегантен, шик, първокласен, виден, бележит, първокачествен, първостепенен, хубав, поразителен

отличителен

отличи`телна, отличи`телно, +мн. отличи`телни, +прил. Който служи за отлика. Отличителен белег.
Синоними: присъщ, свойствен, особен, характерен, забележителен, оригинален, типичен, съществен, специален, специфичен, разграничителен, различителен, индивидуален, личен, субективен, очебиен, изтъкнат, бележит, виден, показателен

отморителен

отмори`телна, отмори`телно, +мн. отмори`телни, +прил. Който отморява.
Синоними: успокоителен, почивен, облекчителен

отмъстителен

отмъсти`телна, отмъсти`телно, +мн. отмъсти`телни, +прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек.
+същ. [[отмъсти`телност]], отмъстителността`, +ж.
Синоними: злобен, зъл, злопаметен, велзевул, мъстителен, непримирим, неприязнен, зле настроен

относителен

относителна, относително, +мн. относителни, +прил.
1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина.
2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех.
3. +Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни.+същ. [[относителност]], относителността, +ж.
• Относително тегло. — +Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.
Синоними: условен, неустановен, несигурен, непостоянен, изменчив, релативен, зависещ, подчинен, ограничен, малък, умерен

отоплителен

отопли`телна, отопли`телно, +мн. отопли`телни, +прил.
1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди.
2. През който се използва отопление. Отоплителен сезон.

отпадъчен

отпа`дъчна, отпа`дъчно, +мн. отпа`дъчни, +прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали.

отправен

отпра`вна, отпра`вно, +мн. отпра`вни, +прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.
Синоними: насочен, обърнат, устремен, изходен, начален

отрезвителен

отрезви`телна, отрезви`телно, +мн. отрезви`телни +прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи.

отрицателен

отрица`телна, отрица`телно, +мн. отрица`телни, +прил.
1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения.
2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ.
3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия.
4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни.
5. +Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст.
6. +Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.
Синоними: негативен, обратен, противен, неблагоприятен, неодобрителен, враждебен, лош, вреден, пренебрежителен, презрителен, оскърбителен, обиден

отровен

отро`вна, отро`вно, +мн. отро`вни, +прил.
1. Който съдържа отрова. Отровни гъби.
2. +Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.
+същ. [[отро`вност]], отровността`, +ж.
• Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.
Синоними: смъртоносен, убийствен, жлъчен, злостен, зловонен, вреден, зловреден

отсамен

отса`мна, отса`мно, +мн. отса`мни, +прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг.

отсрещен

отсре`щна, отсре`щно, +мн. отсре`щни, +прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг.
Синоними: насрещен, противоположен, срещуположен, противопоставен, срещупоставен, противен, диаметрален, оттатъшен, отвъден

отстъпателен

отстъпа`телна, отстъпа`телно, +мн. отстъпа`телни, +прил. Който е свързан с отстъпване.

оттатъшен

отта`тъшна, отта`тъшно, +мн. отта`тъшни, +прил. Който се намира оттатък. На оттатъшния връх.
Синоними: отвъден, външен, отсрещен

отходен

отхо`дна, отхо`дно, +мн. отхо`дни, +прил. В който се събират фекални отпадъци.
• Отходно място. — Тоалетна, клозет (не в помещение).

отчетен

отче`тна, отче`тно, +мн. отче`тни, +прил.
1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание.
2. Който се отнася до времето, за което се дава отчет. Отчетен период.
3. Който съдържа отчет. Отчетен доклад.

офанзивен

+вж. [[офанзи`ва]]
Синоними: настъпателен, нападателен, устремен

официален

официа`лна, официа`лно, +мн. официа`лни, +прил.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. +Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.
Синоними: тържествен, церемониален, публичен, служебен, длъжностен, правителствен, формален, вежлив, хладен, сдържан, сух, гала, параден, по всички правила, изричен

официозен

официо`зна, официо`зно, +мн. официо`зни, +прил. Който произтича от управляващите, от властта.

охладителен

охлади`телна, охлади`телно, +мн. охлади`телни, +прил. Който служи за охлаждане. Охладителна инсталация.

охолен

охо`лна, охо`лно, +мн. охо`лни, +прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот.
+същ. [[охо`лност]], охолността`, +ж.
Синоними: свободен, волен, нехаен, безгрижен, празен, богат, имотен, заможен, пищен, разточителен, осигурен материално, изобилен, обилен, благоденствуващ, удобен, уютен, комфортен

охранителен

охрани`телна, охрани`телно, +мн. охрани`телни, +прил. Който служи за охраняване; предпазен. Охранителна система.
Синоними: запазен, заварден, забранен, охраняем

оцветителен

оцвети`телна, оцвети`телно, +мн. оцвети`телни, +прил. Който служи за оцветяване.

оцетен

оце`тна и оце`тена, оце`тно и оце`тено, +мн. оце`тни и оце`тени, +прил.
1. Който се отнася до оцет.
2. Който е предназначен за оцет. Оцетна фабрика.
• Оцетна киселина. — +Спец. Органична киселина, която се съдържа в оцета.

очаквателен

очаква`телна, очаква`телно, +мн. очаква`телни, +прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед.
Синоними: изчаквателен, отлагателен

очарователен

очарова`телна, очарова`телно, +мн. очарова`телни, +прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.
Синоними: обаятелен, прелестен, омаен, прекрасен, пленителен, привлекателен, магически неотразим, чаровен, хубав, красив, възхитителен, дивен, удивителен, чуден, заслепителен, прелъстителен, съблазнителен, мил, приветлив, благ, ласкав, нежен, весел, поразително красив, разкошен, смайващ, примамлив, приятен, увлекателен

очеваден

очева`дна, очева`дно, +мн. очева`дни, +прил. +Разг. Съвсем явен; очебиен.

очевиден

очеви`дна, очеви`дно, +мн. очеви`дни, +прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.
Синоними: очебиен, очебиещ, нагледен, ярък, блестящ, видим, забележим, явен, ясен, фрапантен, несъмнен, безспорен, безсъмнен, сигурен, осезаем, груб, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен, осезателен, определен, недвусмислен, изпъкващ, забележителен, характерен, подчертан, чист, пълен, абсолютен, цял, истински, същински, разбираем, проницателен

очен

о`чна, о`чно, +мн. о`чни, +прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести.

пагонен

+вж. [[паго`н]]

пагубен

па`губна, па`губно, +мн. па`губни, +прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст.
+същ. [[па`губност]], пагубността`, +ж.
Синоними: гибелен, катастрофален, разорителен, разрушителен, съкрушителен, съсипателен, опустошителен, бедствен, убийствен, смъртоносен, лобен, вреден, вредителен, зловреден, злотворен, опасен, злополучен, злощастен, злокобен, съдбоносен, фатален, неизбежен, предопределен, нещастен, пакостен, зъл, погубващ, унищожителен, самоубийствен, смъртен, съдбовен, решителен

падежен

+вж. [[паде`ж]]

пазарен

паза`рна, паза`рно, +мн. паза`рни, +прил. Който е свързан с пазар или се отнася до пазар.
• Пазарен ден. — Ден, в който се провежда най-големият пазар.
• Пазарна цена. — Цена, която се определя от търсенето и предлагането.
• Пазарна икономика. — Икономика, която е съобразена с търсенето и предлагането.

пакостен

па`костна, па`костно, +мн. па`костни, +прил. Който причинява пакост.
Синоними: пакостлив, злотворен, вреден, зловреден, вредителен, нездрав, нездравословен, пагубен, злосторен, палав, немирен

палатален

палата`лна, палата`лно, +мн. палата`лни, +прил. +Спец. Във фонетиката — звук, който се учленява върху твърдото небце; мек, смекчен. Палатални съгласни.
+същ. [[палата`лност]], палаталността`, +ж.

палиативен

+мед. Облекчаващ — понижаващ тежестта на симптомите на заболяването, но не води до излекуване.

палметен

+вж. [[палме`та]]

паметен

па`метна, па`метно, +мн. па`метни, +прил.
1. Който се помни; незабравим. Паметно събитие.
2. Който напомня за нещо. Паметна плоча. Паметен знак.
Синоними: незабравим, неизличим, незаличим, незапомнен, неизгладим, траен, постоянен, важен, бележит, забележителен, исторически, грандиозен, огромен, съдбовен

памучен

паму`чна, паму`чно, +мн. паму`чни, +прил.
1. Който е изработен от памук. Памучно одеяло. Памучно облекло.
2. Който се отнася до производството на памук.

панаирен

панаи`рна, панаи`рно, +мн. панаи`рни, +прил. Който е свързан с панаир. Панаирно градче. Панаирна палата.

панелен

пане`лна, пане`лно, +мн. пане`лни, +прил.
1. Който се отнася до панел. Панелно строителство.
2. Който е построен от панели. Панелен блок.

панорамен

+вж. [[панора`ма]]

параден

пара`дна, пара`дно, +мн. пара`дни, +прил.
1. Предназначен за парад. Парадно облекло.
2. Тържествен, главен. Параден вход.
3. +Прен. Показен, фалшив.
+същ. [[пара`дност]], парадността`, +ж.
Синоними: тържествен, празничен, официален, показен, демонстративен, гала, по всички правила, главен, церемониален

парадоксален

парадокса`лна, парадокса`лно, +мн. парадокса`лни, +прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен.
+същ. [[парадокса`лност]], парадоксалността`, +ж.
Синоними: чудноват, преувеличен, неестествен, необикновен, чуден, оригинален, странен, невероятен, абсурден, особен, рядък

паразитен

+вж. [[парази`т]]

паралелен

парале`лна, парале`лно, +мн. парале`лни, +прил.
1. Успореден.
2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни светове.
Синоними: успореден, сравнителен, взаимен

парафинен

+вж. [[парафи`н]]

параходен

+вж. [[парахо`д]]

парашутен

+вж. [[парашу`т]]

парен

па`рна, па`рно, +мн. па`рни, +прил.
1. Който се задвижва с пара. Парен локомотив. Парна машина.
2. Който използва пара. Парна баня. Парно отопление. Парна ютия.
3. В който се образува пара. Парен котел.
Синоними: парообразен, във вид на пара, мъглив

паричен

пари`чна, пари`чно, +мн. пари`чни, +прил.
1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда.
2. В който се работи с пари. Паричен салон на банка.

парламентарен

парламента`рна, парламента`рно, +мн. парламента`рни, +прил.
1. Който се отнася до парламент. Парламентарни избори.
2. В който ръководната роля в управлението принадлежи на парламента. Парламентарно управление.
Синоними: конституционен, демократичен, законен

парфюмен

+вж. [[парфю`м]]

пасивен

паси`вна, паси`вно, +мн. паси`вни, +прил.
1. Бездеен, неактивен, безразличен. Пасивен човек.
2. Който се отнася до пасив (в 1 и 3 знач.). Пасивна сметка. Пасивна конструкция.
+същ. [[паси`вност]], пасивността`, +ж.
• Пасивен баланс. — Баланс, при който разходите са по-големи от приходите.
Синоними: безучастен, равнодушен, неутрален, апатичен, индиферентен, спокоен, бездеен, недеятелен, със скръстени ръце, инертен, несмутим, въздържан, невъзмутим, флегматичен, отрицателен, недеен, без работа, в застой, неподвижен, муден

паспортен

+вж. [[паспо`рт]]

пастелен

пасте`лна, пасте`лно, +мн. пасте`лни, +прил.
1. Който е изработен с пастел. Пастелна живопис.
2. Мек, светъл. Пастелни тонове.

пасторален

+вж. [[пастора`л]]
Синоними: спокоен, идиличен, прост

патетичен

патети`чна, патети`чно, +мн. патети`чни, +прил. Страстен, развълнуван, изпълнен с патос. Патетично изказване.
+същ. [[патети`чност]], патетичността`, +ж.
Синоними: прочувствен, сантиментален, емоционален, възторжен, въодушевен, трогващ, затрогващ, сърцераздирателен, вълнуващ, красноречив, ораторски, разчувствуван, трогателен, покъртителен

патогенен

+мед. Болестотворен, способен да причини заболяване.

патологичен

+мед. 1. Отнасящ се до патологията.
2. Болестен, дължащ се на или свързан с болест.
Синоними: ненормален, анормален, неестествен, неправилен, уродлив, извратен, перверзен, болезнен

патосен

+вж. [[па`тос]]

патриархален

патриарха`лна, патриарха`лно, +мн. патриарха`лни, +прил. Първобитен, верен на традициите, старинен. Патриархален бит.
+същ. [[патриарха`лност]], патриархалността`, +ж.
Синоними: стар, старинен, древен, библейски, традиционен, морален, благороден, добродетелен, високонравствен, прост, естествен

патриотичен

патриоти`чна, патриоти`чно, +мн. патриоти`чни +прил. Който е проникнат от патриотизъм; родолюбив. Патриотична проява. Патриотични песни.
Синоними: родолюбив, народностен, народнически

патронен

+вж. [[патро`н]]

патрулен

+вж. [[патру`л]]

педагогичен

педагоги`чна, педагоги`чно, +мн. педагоги`чни, +прил. Педагогически.
Синоними: образователен, възпитателен, педагогически

пейзажен

+вж. [[пейза`ж]]

пейоративен

пейорати`вна, пейорати`вно, +мн. пейорати`вни, +прил. +Спец. Който се употребява, за да изрази отрицателна оценка. Пейоративно значение на дума.

пенсионен

+вж. [[пе`нсия]]

пеперудоцветен

пеперудоцве`тна, пеперудоцве`тно, +мн. пеперудоцве`тни, +прил. За растения, чийто цвят прилича на пеперуда; бобови растения.

перален

пера`лна, пера`лно, +мн. пера`лни, +прил. Който служи за пране. Перална машина.

перверзен

перве`рзна, перве`рзно, +мн. перве`рзни, +прил. Извратен, нереден.
Синоними: извратен, порочен, покварен, корумпиран, патологичен

пергаментен

+вж. [[пергаме`нт]]

перилен

пери`лна, пери`лно, +мн. пери`лни, +прил. Който се използва при пране. Перилен препарат.

периодичен

периоди`чна, периоди`чно, +мн. периоди`чни, +прил.
1. Който се повтаря в определени промеждутъци от време. Периодични лунни затъмнения.
2. Който излиза от печат през определени интервали. Периодични издания.
• Периодична дроб. — Математическа дроб, в която след десетичната запетая има повторение на определена група цифри до безкрай.
• Периодична система. — Подреждане на химическите елементи по атомни номера.
Синоними: периодически, от време на време, понякога, неопределено, на промеждутъци, сегиз-тогиз, навреме, час, от дъжд на вятър

перитонеален

+мед. Отнасящ се до перитонеума.

периферен

перифе`рна, перифе`рно, +мн. перифе`рни, +прил.
1. Който се намира в периферията. Периферно зрение.
2. Който е далеч от центъра; краен, външен.
• Периферни устройства. — Устройства, включвани към компютър.

перманентен

пермане`нтна, пермане`нтно, +мн. пермане`нтни, +прил. Постоянен, непрекъснат. Перманентна сесия.
+същ. [[пермане`нтност]], перманентността`, +ж.
Синоними: непрекъснат, непрестанен, продължителен, постоянен, неизменен, дълготраен

перонен

+вж. [[перо`н]]

перорален

+мед. Приеман през устата.

перпендикулярен

+вж. [[перпендикуля`р]]
Синоними: вертикален, отвесен, изправен, прав

персонален

персона`лна, персона`лно, +мн. персона`лни, +прил.
1. Който се отнася до персонал.
2. Личен. Персонално възнаграждение. Персонална покана.
Синоними: личен, частен

перспективен

перспекти`вна, перспекти`вно, +мн. перспекти`вни, +прил.
1. Който се отнася до перспектива.
2. Който е съобразен с бъдещото развитие. Перспективен план.
3. Който има възможност да се развие успешно в бъдеще. Перспективен млад писател.
+същ. [[перспекти`вност]], перспективността`, +ж.

перфектен

перфе`ктна, перфе`ктно, +мн. перфе`ктни, +прил.
1. Който се отнася до перфект.
2. Съвършен, отличен, превъзходен. Перфектно изпълнение.
Синоними: съвършен, действителен, валиден, редовен

перфективен

перфекти`вна, перфекти`вно, +мн. перфекти`вни, +прил.
• Перфективен глагол. — +Спец. Глагол от свършен вид.

песенен

+вж. [[пе`сен]]

песимистичен

+вж. [[песими`ст]]
Синоними: мрачен, скептичен, малко вероятен, без особени изгледи за успех

петимен

пе`тимна, пе`тимно, +мн. пе`тимни, +прил. +Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.
Синоними: жадуващ, жаден, зажаднял, копнеещ, желаещ, нуждаещ се

петролен

+вж. [[петро`л]]

петъчен

+вж. [[пе`тък]]

пехотен

пехо`тна, пехо`тно, +мн. пехо`тни, +прил.
1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк.
2. В който участва пехота. Пехотно сражение.
3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие.

печален

печа`лна, печа`лно, +мн. печа`лни, +прил.
1. Който е проникнат от печал. Печален глас.
2. Който предизвиква печал. Печална вест.
3. Жалък, дребен, лош. Постигнатите резултати са печални. Печална слава.
Синоними: тъжен, скръбен, натъжен, затъжен, кахърен, нажален, жален, неутешим, нещастен, опечален, тягостен, меланхоличен, прискърбен, трогателен, покъртителен, плачевен, сърцераздирателен, жаловит, трагичен, грижовен, загрижен, траурен, безрадостен, нерадостен, жалък, лош, недобър, горчив, мрачен, сериозен, замислен, навъсен, намръщен, клет, злочест, за окайване, пуст, потиснат, скучен, отегчителен, горестен, изоставен, самотен, безнадежден, сиротен, унил, обезсърчен

печатен

печа`тна, печа`тно, +мн. печа`тни, +прил.
1. Който се отнася до печатане и печат. Печатна грешка.
2. Който е напечатан. Печатно произведение.
3. Който е предназначен за печатане. Печатни знаци. Печатни букви.

пешеходен

пешехо`дна, пешехо`дно, +мн. пешехо`дни, +прил. Който е предназначен за ходене пеш, а не за движение с превозно средство. Пешеходна зона. Пешеходна пътека.

пещерен

пе`щерна, пе`щерно, +мн. пе`щерни, +прил.
1. Който се отнася до пещера. Пещерни образувания.
2. Който живее в пещера. Пещерна мечка.
3. Който се отнася към доисторическите етапи; първобитен. Пещерен период. Пещерен човек.

пивоварен

пивова`рна, пивова`рно, +мн. пивова`рни, +прил. Който е свързан с производство на бира. Пивоварен завод.

пигментен

+вж. [[пигме`нт]]

пикантен

пика`нтна, пика`нтно, +мн. пика`нтни, +прил.
1. Който въздейства приятно и възбуждащо върху обонянието и вкуса. Пикантни ястия.
2. Интересен, сензациозен. Пикантни новини.
+същ. [[пика`нтност]], пикантността`, +ж.
Синоними: вкусен, апетитен, възбудителен, раздразнителен, съблазнителен, чувствен, похотлив, богат, обилен, тлъст, мазен, тучен, хранителен, силно подправен, много сладък, лют, остър, пиперлия, неприличен, нецензурен, мръсен, порнографски, остроумен, духовит, солен, сензационен

пикочен

+вж. [[пи`коч]]

пирамидален

+вж. [[пирами`да]]

пирогенен

+мед. Повишаващ телесната температура, предизвикващ треска.

писалищен

+вж. [[писа`лище]]
Синоними: настолен, канцеларски

пистолетен

+вж. [[пистоле`т]]

питателен

пита`телна, пита`телно, +мн. пита`телни, +прил. Който съдържа необходимите за организма хранителни вещества. Питателна храна.
+същ. [[пита`телност]], питателността`, +ж.
Синоними: хранителен, вкусен, сит, изобилен, задоволяващ, засищащ

питомен

пи`томна, пи`томно, +мн. пи`томни, +прил.
1. Който е отгледан от човека. Питомен заек. Питомна круша.
2. Цивилизован, благовъзпитан.
Синоними: опитомен, дресиран, укротен, кротък

пищен

пи`щна, пи`щно, +мн. пи`щни, +прил. Разкошен, великолепен, богат. Пищни форми. Пищни фрази.
+същ. [[пи`щност]], пищността`, +ж.
Синоними: разкошен, великолепен, прекрасен, блестящ, изящен, богат, разточителен, обилен, изобилен, охолен, буен, избуял, величествен, изключителен, превъзходен, възхитителен, божествен, грандиозен, импозантен, ефектен, преизобилен, претрупан, цветист, надут, ярък, крещящ, луксозен

плавателен

плава`телна, плава`телно, +мн. плава`телни, +прил. Който служи за плаване. Плавателни съдове. Плавателна ципа. Плавателен канал.
+същ. [[плава`телност]], плавателността`, +ж.

плавен

пла`вна, пла`вно, +мн. пла`вни, +прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход.
• Плавни съгласни звукове. — +Спец. Във фонетиката — название на р и л.
Синоними: лек, бавен, равномерен, ритмичен, равен, отмерен, грациозен, спокоен, гладък

плажен

+вж. [[плаж]]

плакатен

плака`тна, плака`тно, +мн. плака`тни, +прил.
1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис.
2. +Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Плакатна поезия.

пламенен

пла`менна, пла`менно, +мн. пла`менни, +прил.
1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед.
2. +Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна любов. Пламенна поезия.
+същ. [[пла`менност]], пламенността`, +ж.
Синоними: жарък, огнен, горещ, разгорещен, пламтящ, разпален, запален, буен, стихиен, неудържим, необуздан, ревностен, пристрастен, фанатизиран, игрив, палав, невъздържан, разпуснат, поривист, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял, страстен, бурен, бушуващ, възторжен, пламнал, зноен, горящ, изгарящ, парещ, фанатичен, раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия, стремителен, вихрен, устремен

планетен

+вж. [[плане`та]]

пластичен

пласти`чна, пласти`чно, +мн. пласти`чни, +прил.
1. Гъвкав, грациозен, който не съдържа резки преходи. Пластични движения.
2. Който има красива и гъвкава форма. Пластичен израз.
3. Който се отнася до пластика (в 1 знач.). Пластични изкуства.
4. Който се поддава на деформации, без да се чупи. Пластични материали.
5. Който е свързан с хирургическа намеса за присаждане на кожа и подкожни тъкани. Пластична операция.
+същ. [[пласти`чност]], пластичността`, +ж. (в 1, 2 и 4 знач.).
Синоними: мек, гъвък, еластичен, подвижен, плавен, красив, грациозен, изящен, елегантен, изразителен, жив, нагледен, картинен, релефен, гъвкав, ковък, податлив

платежен

+вж. [[плате`ж]]

платежоспособен

платежоспосо`бна, платежоспосо`бно, +мн. платежоспосо`бни, +прил. Който има способност да плаща, в състояние е да плати. Платежоспособен купувач.
+същ. [[платежоспосо`бност]], платежоспособността`, +ж.
Синоними: кредитоспособен, състоятелен, заможен, имотен, богат

платоничен

платони`чна, платони`чно, +мн. платони`чни, +прил.
1. Който се отнася до платонизма.
2. Който е основан на духовни влечения и е лишен от плътски елемент. Платонична любов.
3. Отвлечен, идеален, неосъществим.

плацентен

+вж. [[плаце`нта]]

плачевен

плаче`вна, плаче`вно, +мн. плаче`вни, +прил.
1. В който се съдържа плач; жален. Плачевен глас.
2. +Прен. Който буди съжаление; бедствен. Плачевно положение.
3. +Прен. Който не оправдава очакванията; нищожен, незадоволителен. Плачевен резултат.
+същ. [[плаче`вност]], плачевността`, +ж.
Синоними: тъжен, жалостен, скръбен, печален, прискърбен, окаян, жалък, за съжаление, за оплакване, злощастен, нещастен, беден, сърцераздирателен

плеврален

+мед. Отнасящ се до плеврата.

племенен

+вж. [[пле`ме]]
Синоними: родов, етнически, расов, наследствен

пленарен

плена`рна, плена`рно, +мн. плена`рни, +прил.
1. Който протича при участието на всички членове на дадена организация. Пленарно заседание.
2. В който се събират всички членове на дадена организация. Пленарна зала.

пленителен

плени`телна, плени`телно, +мн. плени`телни, +прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка.
+същ. [[плени`телност]], пленителността`, +ж.
Синоними: обаятелен, прелестен, прекрасен, хубав, красив, интересен, прелъстителен, очарователен, омаен, чаровен, привлекателен, съблазнителен, завладяващ, заробващ, неотразим, увлекателен, примамлив

плеонастичен

+вж. [[плеона`зъм]]

плесенен

+вж. [[пле`сен]]

плетачен

плета`чна, плета`чно, +мн. плета`чни, +прил. Който служи за плетене. Плетачна машина.

плиткоумен

плиткоу`мна, плиткоу`мно, +мн. плиткоу`мни, +прил. Който не е много умен; глупав.
Синоними: глупав, малоумен, слабоумен, тъп, тъпоумен, гламав, безумен, безразсъден, идиот, безсмислен, неразсъдлив, абсурден, нелеп, нелогичен, наивен

плоден

пло`дна, пло`дно, +мн. пло`дни, +прил.
1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка.
2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна земя.

плодороден

плодоро`дна, плодоро`дно, +мн. плодоро`дни, +прил. Който благоприятства развитието на растителността. Плодородна земя. Плодородна влага.
+същ. [[плодоро`дност]], плодородността`, +ж.
Синоними: плодовит, плодоносен, плодотворен, продуктивен, обилен, изобилен, богат, производителен, резултатен, щедър, доходен

плодотворен

плодотво`рна, плодотво`рно, +мн. плодотво`рни, +прил. Който дава добри резултати; благоприятен за развитието. Плодотворен труд.
+същ. [[плодотво`рност]], плодотворността`, +ж.

площаден

площа`дна, площа`дно, +мн. площа`дни, +прил. Груб, вулгарен. Площадни изрази.
Синоними: булеварден, прост, банален, просташки, вулгарен, груб, непристоен, изтъркан, тривиален

плувен

плу`вна, плу`вно, +мн. плу`вни, +прил. Който се отнася до плуване. Плувен спорт. Плувен комплекс.

плътен

плъ`тна, плъ`тно, +мн. плъ`тни, +прил.
1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Плътна дървесина. Плътни редици.
2. За мрак — непрогледен, тъмен. Плътен мрак.
3. За тъкан — с гъсто преплетени нишки. Плътна завеса. Плътна блуза.
4. Който е напълнен много. Плътна чанта.
5. За глас — силен, звучен. Плътен глас.
6. Дебел, непрозрачен. Плътна хартия.
Синоними: сбит, набит, стегнат, твърд, тежък, масивен, солиден, дебел, гъст, компактен, чест, еклив, звънлив, звучен, наситен, силен, ярък, изпълнен, цял, монолитен, неразглобяем, непрозрачен, корав, нееластичен, колосан

пневматичен

пневмати`чна, пневмати`чно, +мн. пневмати`чни, +прил. Който действа със сгъстен въздух. Пневматичен чук.

победен

победе`на, победе`но, +мн. победе`ни, +прил. Който е претърпял поражение; който е загубил.
Синоними: покорен, подчинен, обуздан, завладян, заробен, разгромен, сломен, сразен, надвит, бит, разбит, поразен, смазан, съкрушен, разнебитен, победителен, триумфален, тържествуващ, ликуващ, славен, разорен, опропастен, свършен

повелителен

+вж. [[пове`ля]]
Синоними: заповеден, императивен, категоричен, обезателен, безусловен, нетърпящ възражение, неопровержим, лаконичен, твърд, отсечен, рязък, настоятелен, заповеднически, властен, деспотичен

поверителен

повери`телна, повери`телно, +мн. повери`телни, +прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения.
+същ. [[повери`телност]], поверителността`, +ж.
Синоними: таен, секретен, доверителен, скрит, конфиденциален, дискретен, езотеричен, интимен

повествователен

+вж. [[повествова`тел]]
Синоними: описателен, разказвателен, картинен, образен

повиквателен

повиква`телна, повиква`телно, +мн. повиква`телни, +прил. Който служи за повикване.
• Повиквателна заповед. — Писмена заповед за повикване в армията.

повратен

+вж. [[повра`т]]

повсеместен

повсеме`стна, повсеме`стно, +мн. повсеме`стни, +прил. Който става навсякъде или е разпространен върху голяма територия. Повсеместни градушки.
Синоними: общ, всеобщ, всестранен, вездесъщ, масов, общонароден, общоприет, разпространен, пълен, цялостен, популярен, всеобхватен, всемирен, универсален, всеобхващащ, групов, безразборен

повторен

повто`рна, повто`рно, +мн. повто`рни, +прил. Който се прави за втори път.
Синоними: втори, допълнителен, още един

повърхностен

повъ`рхностна, повъ`рхностно, +мн. повъ`рхностни, +прил.
1. Който не се задълбочава в разсъждения; лекомислен, бегъл, несериозен.
2. Който е на повърхността (в 1 знач.). Повърхностен слой.
Синоними: лицев, външен, горен, лек, бегъл, привиден, лъжлив, лекомислен, незадълбочен, незначителен, лековерен, несериозен, безхарактерен, леконравен, фриволен, бърз, краткотраен, преходен, мимолетен, ефимерен, непълен, схематичен, дребен, маловажен, празен, неубедителен, необоснован

погасителен

погаси`телна, погаси`телно, +мн. погаси`телни, +прил. Който е предназначен за погасяване на дългове. Погасителна вноска.

поголовен

поголо`вна, поголо`вно, +мн. поголо`вни, +прил. Който засяга всички и всичко; масов.
Синоними: масов, повсеместен, общ, всеобщ, разпространен

пограничен

пограни`чна, пограни`чно, +мн. пограни`чни, +прил.
1. Който се намира край граница. Пограничен район.
2. Който е предназначен за охрана на границата. Погранични войски.

погребален

погреба`лна, погреба`лно, +мн. погреба`лни, +прил.
1. Който се отнася до погребение. Погребални обичаи.
2. Тъжен, печален, мрачен. Не обичам такива погребални песни.

погрешен

погре`шна, погре`шно, +мн. погре`шни, +прил. В който има грешка; неправилен, неверен, неточен.
Синоними: грешен, сгрешен, неточен, неверен, лъжлив, неправилен, объркан, сбъркан, лъжовен, крив, непоправим, измамен, незаконен, фалшив, неблагоприятен, неизправен

подбудителен

подбуди`телна, подбуди`телно, +мн. подбуди`телни, +прил. Който служи да подбужда.
Синоними: подстрекателен, поощрителен

подвижен

подви`жна, подви`жно, +мн. подви`жни, +прил.
1. Който може да се мести.
2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив.
+същ. [[подви`жност]], подвижността`, +ж.
Синоними: движим, сменяем, жив, лек, пъргав, енергичен, бърз, гъвкав, деятелен, разклатен, схватлив, чевръст, жизнен, буен, сръчен, ловък, хвъркат, многостранен, всестранен, приспособим, пригодим, регулируем

подвластен

подвла`стна, подвла`стно, +мн. подвла`стни, +прил. Който се намира под властта на някого или на нещо.
Синоними: зависим, подчинен, зависещ, подведомствен, низш, долен, послушен, покорен, несамостоятелен, васален

подводен

подво`дна, подво`дно, +мн. подво`дни, +прил.
1. Който се намира под водата. Подводни скали.
2. Който действа под водата. Подводна лодка.

подготвителен

подготви`телна, подготви`телно, +мн. подготви`телни, +прил. Който е предназначен за подготовка. Подготвителен период. Подготвителен клас.
Синоними: встъпителен, въведителен, първоначален, предварителен, предшествуващ, предходен, уводен, начален

подезичен

подези`чна, подези`чно, +мн. подези`чни, +прил. Който се намира под езика.

подемен

поде`мна, поде`мно, +мн. поде`мни, +прил. Предназначен да повдига, да подема. Подемен кран.

подземен

подзе`мна, подзе`мно, +мн. подзе`мни, +прил.
1. Който се намира под повърхността на земята.
2. Който става под повърхността на земята. Подземни опити.
• Подземен свят. — Престъпници, мафия.
Синоними: подмолен, таен, скрит, покрит, задкулисен

подигравателен

подиграва`телна, подиграва`телно, +мн. подиграва`телни, +прил. Който съдържа или изразява подигравка. Подигравателен жест.
Синоними: насмешлив, шеговит, присмехулен, ироничен, на подбив, на присмех, сатиричен, саркастичен, язвителен, комичен, карикатурел, непочтителен, груб

подкожен

подко`жна, подко`жно, +мн. подко`жни, +прил.
1. Който се намира под кожата. Подкожна тлъстина.
2. Който се прави, става под кожата. Подкожна инжекция.

подкоренен

подко`ренна, подко`ренно, +мн. подко`ренни, +прил.
1. Който се намира под корените.
2. +Спец. Който се намира под квадратен корен.

подкрепителен

подкрепи`телна, подкрепи`телно, +мн. подкрепи`телни, +прил. Който придава сили. Подкрепително питие.
Синоними: усилвателен, заздравителен

подкупен

подку`пна, подку`пно, +мн. подку`пни, +прил. Който приема подкупи.
Синоними: платен, продаден, продажник, продажен, подмамен

подмолен

подмо`лна, подмо`лно, +мн. подмо`лни, +прил. Който върши нещо тайно, без да го разгласява; потаен, таен, скрит.
Синоними: подземен, скрит, таен, потаен, конспиративен, нелегален, заобиколен, задкулисен, подъл, низък, презрян, прикрит, нечестен, непочтен

подобен

подо`бна, подо`бно, +мн. подо`бни, +прил. Който прилича на друг; сходен.
+същ. [[подо`бност]], подобността`, +ж.
Синоними: сходен, еднакъв, идентичен, аналогичен, еднообразен, равен, еднороден, точен, такъв, същ, същински, буквален, текстуален, сроден, тъждествен, съответен, приличен, близък, приблизителен, подходящ, родствен

подозрителен

подозри`телна, подозри`телно, +мн. подозри`телни, +прил.
1. Който предизвиква подозрение. Подозрителна жена.
2. Който е склонен към подозрение; недоверчив, мнителен.
+същ. [[подозри`телност]], подозрителността`, +ж.
Синоними: недоверчив, мнителен, плашлив, страхлив, боязлив, скептик, невярващ, съмнителен, загадъчен, несигурен, опасен, вдъхващ недоверие, непочтен, фалшив, подправен

подоходен

подо`ходна, подо`ходно, +мн. подо`ходни, +прил. Който се определя според дохода.

подпорен

+вж. [[подпо`ра]]

подражателен

подража`телна, подража`телно, +мн. подража`телни, +прил. Който е направен по подражание.

подривен

подри`вна, подри`вно, +мн. подри`вни, +прил. Който се извършва тайно с цел да разруши нещо, да навреди на нещо. Подривна акция.

подробен

подро`бна, подро`бно, +мн. подро`бни, +прил. Който е пълен, изчерпателен, с възможно най-много детайли; обстоен. Подробно описание.
Синоними: изчерпателен, обстоен, обстоятелствен, пълен, всестранен, детайлен, обширен, аналитичен, прецизен, точен, щателен, внимателен, вежлив, деликатен, тактичен, грижлив, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, задълбочен, цялостен, категоричен, сложен, претрупан, натруфен, претенциозен, строг

подръчен

подръ`чна, подръ`чно, +мн. подръ`чни, +прил.
1. Който е подръка (във 2 знач.)
2. Който е на разположение. С подръчни средства.
Синоними: на разположение, разполагаем, под ръка, наличен, налице, свободен

подслушвателен

подслушва`телна, подслушва`телно, +мн. подслушва`телни, +прил.
• Подслушвателно устройство/подслушвателна апаратура. — +Спец. Устройство, апаратура, използвани от секретни служби за подслушване на разговори.

подсъден

подсъ`дна, подсъ`дно, +мн. подсъ`дни, +прил. Който подлежи на съдене.
+същ. [[подсъ`дност]], подсъдността`, +ж.

подсъзнателен

подсъзна`телна, подсъзна`телно, +мн. подсъзна`телни, +прил. Който е с неясна, неосъзната мотивировка. Подсъзнателна реакция.
Синоними: несъзнателен, инстинктивен, интуитивен, неволен, машинален, механически

подчинителен

подчини`телна, подчини`телно, +мн. подчини`телни; +прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз.

поетичен

поети`чна, поети`чно, +мн. поети`чни, +прил. Който съдържа поезия. Поетичен поглед.
+същ. [[поети`чност]], поетичността`, +ж.
Синоними: лиричен, художествен, стихотворен

пожарен

+вж. [[пожа`р]]

пожертвователен

пожертвова`телна, пожертвова`телно, +мн. пожертвова`телни, +прил. Който е способен и готов на жертви.

пожертвувателен

пожертвува`телна, пожертвува`телно, +мн. пожертвува`телни, +прил. Пожертвователен.
Синоними: отдаден, всеотдаен, благотворителен

поздравителен

+вж. [[по`здрав]]
Синоними: приветствен

позитивен

позити`вна, позити`вно, +мн. позити`вни, +прил.
1. Положителен, истински.
2. Основан на реално съществуващи факти. Позитивни науки.
3. Който се отнася до позитив. Позитивен образ.
Синоними: положителен, реален, действителен, абсолютен, категоричен, несъмнен, неоспорим, точен, одобрителен, утвърдителен, потвърдителен, уверен, сигурен

позитивистичен

+вж. [[позитиви`зъм]]

позиционен

позицио`нна, позицио`нно, +мн. позицио`нни, +прил. Който е свързан с определена позиция; статичен.
• Позиционна война. — Война, която дълго време се води от установени укрепени позиции.

познавателен

познава`телна, познава`телно, +мн. познава`телни, +прил. Който е свързан с усвояване на знания.
+същ. [[познава`телност]], познавателността`, +ж.

позорен

позо`рна, позо`рно, +мн. позо`рни, +прил. Който причинява позор. Позорни кавги.
• На позорния стълб. — На публична критика.
Синоними: оплют, опозорен, изложен, безславен, безчестен, срамен, долен, низък, възмутителен, скандален, безобразен, безбожен, нечуван, нечестен, непочтен, подъл, омразен, неприличен, срамотен, тъмен, нечист, мръсен, престъпен, укорен, недостоен

поименен

пои`менна, пои`менно, +мн. пои`менни, +прил. Който съдържа имена. Поименен списък.

показателен

показа`телна, показа`телно, +мн. показа`телни, +прил. Който дава информация за нещо, по който може да се съди за състоянието на нещо. Показателна проява.
Синоними: указателен, индикативен, характерен, типичен, подчертан, ясен, явен, за отбелязване, отличителен

показен

по`казна, по`казно, +мн. по`казни, +прил.
1. Който служи за образец, за модел.
2. +Пренебр. Неистински, фалшив. Показно поведение.
Синоними: примерен, образцов, демонстративен, външен, привиден, изтъкващ се, театрален, мелодраматичен, гонещ външни ефекти, изкуствен

покорен

поко`рна, поко`рно, +мн. поко`рни, +прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
+същ. [[поко`рност]], покорността`, +ж.

----

покоре`на, покоре`но, +мн. покоре`ни, +прил. Когото са покорили. Покорена територия.
Синоними: послушен, кротък, смирен, изпълнителен, дисциплиниран, преклонен, подвластен, подчинен, заробен, поробен, обезправен, победен, завладян, разгромен, поразен, смазан, разбит, сразен, завоюван, пленен, обуздан, верен, предан, хрисим, примирен, безропотен, мек

покупателен

покупа`телна, покупа`телно, +мн. покупа`телни, +прил. Който е свързан с купуване. Покупателна способност.
+същ. [[покупа`телност]], покупателността`, +ж.

покъртителен

покърти`телна, покърти`телно, +мн. покърти`телни, +прил. Който предизвиква дълбока жалост, съчувствие; трогателен, прочувствен, сърцераздирателен. Покъртителен разказ.
Синоними: трогателен, прочувствен, вълнуващ, емоционален, затрогващ, развълнуван, трагичен, плачевен, скръбен, тъжен, печален, сърцераздирателен, жален, жалостен, умилителен, умилен, патетичен, разчувствуван

полезащитен

полезащи`тна, полезащи`тно, +мн. полезащи`тни, +прил. Който предпазва земеделските култури.

полезен

поле`зна, поле`зно, +мн. поле`зни, +прил. От който има полза. Полезен дивеч.
+същ. [[поле`зност]], полезността`, +ж.
Синоними: потребен, изгоден, износен, доходен, резултатен, оползотворен, утилитарен, лукративен, ценен, благотворен, благоприятен, удобен, общополезен, здрав, здравословен, услужлив, ефикасен

полемичен

+вж. [[поле`мика]]

ползотворен

ползотво`рна, ползотво`рно, +мн. ползотво`рни, +прил. Който допринася полза; полезен.
Синоними: полезен, потребен, изгоден, износен, доходен, резултатен, оползотворен, утилитарен, лукративен, ценен, благотворен, благоприятен, удобен, общополезен

поливалентен

поливале`нтна, поливале`нтно, +мн. поливале`нтни, +прил.
1. +Спец. Който е с много валенции.
2. Многофункционален.

полиграфичен

+вж. [[полигра`фия]]

поликлиничен

+вж. [[поликли`ника]]

полимерен

+вж. [[полиме`р]]

полиморфен

полимо`рфна, полимо`рфно, +мн. полимо`рфни, +прил.
1. Многообразен.
2. Който има признаци на полиморфизъм. Полиморфна структура.

полировъчен

+вж. [[полиро`вка]]

полисемантичен

полисеманти`чна, полисеманти`чно, +мн. полисеманти`чни, +прил. Многозначен. Полисемантична дума.

политеистичен

+вж. [[политеи`зъм]]

политичен

полити`чна, полити`чно, +мн. полити`чни, +прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен.
+същ. [[полити`чност]], политичността` +ж.
Синоними: тактичен, хитър, ловък, изкусен, дипломатичен

полифоничен

+вж. [[полифо`ния]]

положителен

положи`телна, положи`телно, +мн. положи`телни, +прил.
1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта.
2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка.
3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения.
4. +Спец. Който е по-голям от нула. Положително число.
5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка).
+същ. [[положи`телност]], положителността`, +ж. (в 3 знач.).
Синоними: реален, действителен, позитивен, абсолютен, категоричен, несъмнен, неоспорим, точен, одобрителен, утвърдителен, потвърдителен, уверен, сигурен, безапелационен, недопускащ възражение, решителен, верен, надежден, доверен, безспорен, изпитан

полуграмотен

полуграмо`тна, полуграмо`тно, +мн. полуграмо`тни, +прил. Недостатъчно грамотен.
+същ. [[полуграмо`тност]], полуграмотността`, +ж.
Синоними: малограмотен, слабограмотен, невежа, неук, прост, необразован

полумесечен

мн. полумесеци, (два) полумесеца, м.
1. Видима част от луната, когато не е пълна.
2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, мохамеданство. Борба на кръста с полумесеца.

полунощен

+вж. [[полуно`щ]]

полюсен

+вж. [[по`люс]]

полярен

поля`рна, поля`рно, +мн. поля`рни, +прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица.
• Полярна звезда. — Звезда, която изгрява точно на север от нас над Северния полюс.
Синоними: северен

помощен

по`мощна, по`мощно, +мн. по`мощни, +прил.
1. Който е предназначен за помощ.
2. Допълнителен, второстепенен. Помощен материал. Помощна теорема.
Синоними: спомагателен, допълнителен, добавъчен, второстепенен, вторичен, опитен, контролен, съдействуващ, спомагащ

помпозен

помпо`зна, помпо`зно, +мн. помпо`зни, +прил. Тържествен, шумен; надут, превзет, натруфен. Помпозна сграда. Помпозно тържество.
+същ. [[помпо`зност]], помпозността`, +ж.
Синоними: тържествен, бляскав, импозантен, пищен, изящен, разкошен, церемониален, шумен, надут, високомерен, моден, изискан, претенциозен

понтонен

+вж. [[понто`н]]

понятен

поня`тна, поня`тно, +мн. поня`тни, +прил.
1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение.
2. Който се знае; известен, ясен, обоснован. По понятни причини.
Синоними: разбираем, ясен, обясним, прегледен, очебиен, лесен, лесноразбираем, логичен, разгадаем, схватлив, явен

попивателен

попива`телна, попива`телно, +мн. попива`телни, +прил. Който служи за попиване. Попивателна хартия.

поправителен

поправи`телна, поправи`телно, +мн. поправи`телни, +прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия.
Синоними: изправителен, корекционен

популярен

популя`рна, популя`рно, +мн. популя`рни, +прил.
1. Който е леснодостъпен, напълно разбираем поради своята простота и яснота. Проблемът е разгледан популярно.
2. Който е известен на много хора. Популярен роман. Популярен човек.
+същ. [[популя`рност]], популярността`, +ж.
Синоними: познат, известен, общоизвестен, всеизвестен, разпространен, достъпен, общодостъпен, разбираем, лесноразбираем, общопонятен, прочут, обичан, уважаван, знаменит, именит, бележит, ползващ се с име, славен, велик, демократичен, народен, общонароден

попътен

попъ`тна, попъ`тно, +мн. попъ`тни, +прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.

пореден

поре`дна, поре`дно, +мн. поре`дни, +прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост.

порочен

поро`чна, поро`чно, +мн. поро`чни, +прил.
1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен. Порочен поглед.
2. Неправилен, грешен, осъдителен. Порочна идея. Порочен начин на управление.
+същ. [[поро`чност]], порочността`, +ж.
Синоними: развратен, развален, корумпиран, безнравствен, безсрамен, безпътен, неморален, покварен, деморализиран, безчестен, блудник, похотлив, дефектен, неправилен, с недостатъци, грешен, погрешен, вреден, жлъчен, злостен, покваряващ, нецеломъдрен, неприличен, циничен, порнографски

портативен

портати`вна, портати`вно, +мн. портати`вни, +прил. Който е много малък и удобен за носене. Портативен телевизор.
Синоними: носим, преносим

портретен

+вж. [[портре`т]]

порфирен

порфи`рена, порфи`рено, +мн. порфи`рени, +прил. Който се отнася до порфир.

----

порфи`рна, порфи`рно, +мн. порфи`рни, +прил. Пурпурен.

порционен

+вж. [[порцио`н]]

порядъчен

поря`дъчна, поря`дъчно, +мн. поря`дъчни, +прил.
1. Който се съобразява с общоприетите морални норми; благопристоен. Порядъчна жена.
2. Голям, значителен. Изпи порядъчно количество вино.
+същ. [[поря`дъчност]], порядъчността`, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: редовен, изряден, честен, пристоен, приличен, почтен, благоприличен, свестен, благочинен, голям, значителен, чувствителен, дисциплиниран, благонравен, уважаван

посадъчен

поса`дъчна, поса`дъчно, +мн. поса`дъчни, +прил. Който е предназначен за посаждане.

последен

после`дна, после`дно, +мн. после`дни, +прил.
1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно изказване. Последна дума.
2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен. Последна кореспонденция. Последна мода. През последните години.
3. +Прен. +Разг. Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен. Последен идиот. Последен просяк. Последен голтак.
4. Като +същ. Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това. Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.
5. Като +същ. За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и др. Последното не го включвайте в протокола.
Синоними: сетен, краен, финален, заден, дирен, късен, прощален, заключителен, окончателен, дефинитивен, решителен, нов, модерен, изостанал, незначителен, отрепка, отхвърлен, най-нов, най-авторитетен, решаващ, неотдавнашен, скорошен, съвременен, моден

последователен

последова`телна, последова`телно, +мн. последова`телни, +прил.
1. Който непрекъснато следва един след друг. Последователни етапи на работа.
2. Който се ръководи, следва предварително избрани принципи. Последователен човек.
3. Логически, закономерен. Последователна статия.
+същ. [[последова`телност]], последователността`, +ж.
Синоними: постепенен, един след друг, непрекъснат, продължителен, логичен, закономерен, смислен, методичен, правилен, обоснован, консеквентен, принципиален, неизменен, праволинеен, правоверен, ортодоксален, верен на принципите си, хармоничен, хармонически, съзвучен, съгласуван, равномерен

послешен

по`слешна, по`слешно, +мн. по`слешни, +прил. +Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ.
Синоними: подирешен, сетнешен, следващ, по-късен, дирен, заден, последен, вторичен, второстепенен

пословичен

посло`вична, посло`вично, +мн. посло`вични, +прил. Който е известен, прочут, знае се от много хора. Пословично трудолюбие.
Синоними: прочут, известен, приказен, легендарен, баснословен

послушен

послу`шна, послу`шно, +мн. послу`шни, +прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете.
Синоними: изпълнителен, смирен, кротък, покорен, безропотен, дисциплиниран, тих, скромен, хрисим, подчинен, укротен, усмирен, обуздан, уталожен, преклонен, податлив, укротим, сговорчив, лесно управляем, верен, предан, отстъпчив

посмъртен

посмъ`ртна, посмъ`ртно, +мн. посмъ`ртни, +прил. Който става след смъртта на човек. Посмъртно издание. Посмъртен орден. Посмъртна слава.

постановъчен

+вж. [[постано`вка]]

постен

по`стна, по`стно, +мн. по`стни, +прил.
1. За храна — който не съдържа животински продукти. Постно ядене.
2. Който не е достатъчно мазен. Постно месо.
3. В който се пости. Постен ден.
4. +Прен. +Разг. Който е безинтересен, скучен, сух. Постно слово.
Синоними: сух, безинтересен, незанимателен, блудкав, безвкусен, плосък, безсъдържателен, глупав, банален

постепенен

постепе`нна, постепе`нно, +мн. постепе`нни, +прил. Който се извършва на последователни степени, плавно, без скокове. Постепенен преход.
+същ. [[постепе`нност]], постепенността`, +ж.
Синоними: последователен, непрекъснат, продължителен, верижен, на етапи, незабележим, незначителен

постоянен

постоя`нна, постоя`нно, +мн. постоя`нни, +прил.
1. Непрекъснат, неспирен. Постоянен шум.
2. Дълготраен, дългосрочен. Постоянна изложба.
3. Който става, идва, явява се много често. Постоянни кавги.
4. Който не се изменя. Постоянен ток.
+същ. [[постоя`нност]], постоянността`, +ж.
Синоними: непрекъснат, непрестанен, продължителен, дълговременен, дълготраен, траен, всякогашен, неспирен, вечен, неподвижен, непроменяем, непроменлив, константен, неизменен, неизменяем, еднакъв, определен, установен, твърд, заседнал, непоколебим, упорит, верен, привързан, вековен, дълговечен, безкраен, безспирен, нескончаем, перманентен, стоящ на едно място, непрекъсващ, непресекващ, нестихващ, неугасващ, без прекъсване, често повтарящ се, непроменим, неизменим, повтарящ се, нерушим, неразривен, устойчив, уговорен, редовен, равномерен, отмерен, системен, методичен, неотклонен, реален, веществен, издръжлив, солиден, стабилен, здрав

постъпателен

постъпа`телна, постъпа`телно, +мн. постъпа`телни, +прил. Който се придвижва само напред. Постъпателно движение.

потен

по`тна, по`тно, +мн. по`тни, +прил.
1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха.
2. +Прен. Който е покрит със ситни като пот капки. Потна чаша.

потенциален

потенциа`лна, потенциа`лно, +мн. потенциа`лни, +прил. Възможен. Потенциален съперник.
Синоними: скрит, непроявяващ, се, възможен, евентуален, виртуален, спящ, латентен, неизползуван, неприлаган

потогонен

Предизвикващ изпотяване.

потонен

+вж. [[пото`н]]

поточен

пото`чна, пото`чно, +мн. пото`чни, +прил. Който наподобява поток. Поточна линия.
+същ. [[пото`чност]], поточността`, +ж.

потребен

потре`бна, потре`бно, +мн. потре`бни, +прил. Който е необходим, от който има потреба, нужда. Потребен човек.
Синоними: нужен, необходим, належащ, наложителен, насъщ, обезателен, полезен, ценен

потребителен

потреби`телна, потреби`телно, +мн. потреби`телни, +прил. Който е предназначен за потребление. Потребителни стоки.

поучителен

поучи`телна, поучи`телно, +мн. поучи`телни, +прил. Който служи за поучение, поука; обогатяващ със знание, опит. Поучителна книга.
Синоними: назидателен, напътствен, съветнически, наставнически, настойнически, нравоучителен, примерен, полезен

похвален

похва`лна, похва`лно, +мн. похва`лни, +прил.
1. Който заслужава похвала. Похвално качество.
2. Който съдържа похвала. Похвално слово.
Синоними: одобрителен, насърчителен, одобрен, акламиран, възхвалителен, ласкателен, окуражителен, въодушевяващ, ободрителен, примерен, назидателен, образцов, хвалебствен, любезен

похватен

похва`тна, похва`тно, +мн. похва`тни, +прил. Който има похват (в 1 знач.); сръчен, умел, ловък, изкусен.
Синоними: вещ, умел, опитен, сръчен, със златни ръце, способен, изкусен, ловък, изпечен, пишкин, иде му отръки

почетен

по`четна, по`четно, +мн. по`четни, +прил.
1. Който заслужава почит. Почетен гост.
2. Който изразява чужда почит. Почетна лента.
Синоними: почтен, уважаван, уважаем, зачетен, удостоен

почивен

почи`вна, почи`вно, +мн. почи`вни, +прил. Който служи за почивка. Почивен дом. Почивен ден.

почтителен

почти`телна, почти`телно, +мн. почти`телни, +прил.
1. Който се отнася с почит. Почтителен човек.
2. Който изразява почит. Почтителен поклон.
+същ. [[почти`телност]], почтителността`, +ж.
Синоними: уважителен, благоговеен, страхопочитателен, послушен, смирен, боязлив, страхлив

пояснителен

поясни`телна, поясни`телно, +мн. поясни`телни, +прил. Който служи за пояснение.

правдоподобен

правдоподо`бна, правдоподо`бно, +мн. правдоподо`бни, +прил. Който изглежда като истински, правдив; вероятен. Правдоподобна теория.
+същ. [[правдоподо`бност]], правдоподобността`, +ж.
Синоними: истински, верен, достоверен, действителен, реален, прав, правдив, вероятен, възможен, допустим, близък до истината

праведен

пра`ведна, пра`ведно, +мн. пра`ведни, +прил.
1. Който се съобразява с определени религиозни норми, канони. Праведен християнин.
2. +Остар. Справедлив.
Синоними: християнин, верующ, правоверен, набожен, безгрешен, благочестив, чист, невинен

правен

+вж. [[пра`во]]

правилен

пра`вилна, пра`вилно, +мн. пра`вилни, +прил.
1. Който е в съответствие с норма, правило. Правилно възпитание.
2. Който съответства на истината. Правилен извод.
3. Пропорционален, хармоничен. Правилни черти на лицето.
+същ. [[пра`вилност]], правилността`, +ж.
Синоними: безпогрешен, безгрешен, непогрешим, верен, точен, истински, нормален, редовен, реден, както трябва, хармоничен, симетричен, съразмерен, закономерен, последователен, законен, легален, позволен, прав, добър, уместен, основателен, обикновен, типичен, обичаен, приет, коректен, изправен, в изправност, акуратен, щателен, грижлив, същински, прецизен, стриктен, тесен, ограничен, уреден, изравнен, уравновесен

правоверен

правове`рна, правове`рно, +мн. правове`рни, +прил.
1. Който вярва в истината.
2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една идея.

----

правове`рният, правове`рния, +мн. правове`рни, +м. Последовател на исляма.
Синоними: ортодоксален, принципиален, безкомпромисен, праволинеен

правоговорен

+вж. [[правого`вор]]

правомерен

правоме`рна, правоме`рно, +мн. правоме`рни, +прил. Който е съобразен с правните изисквания; законен. Правомерно действие.
+същ. [[правоме`рност]], правомерността`, +ж.
Синоними: законосъобразен, законен, правилен, легален, закономерен

правописен

+вж. [[правопи`с]]

православен

правосла`вна, правосла`вно, +мн. правосла`вни, +прил. Който се причислява към православието. Православна църква.

правоспособен

правоспосо`бна, правоспосо`бно, +мн. правоспосо`бни, +прил. Който е придобил документ за упражняване на определена професия. Правоспособен адвокат.
+същ. [[правоспосо`бност]], правоспособността`, +ж.
Синоними: дееспособен, пълноправен, компетентен

правосъден

+вж. [[правосъ`дие]]
Синоними: законен, справедлив, правдив, безкористен, безпристрастен

правоъгълен

правоъ`гълна, правоъ`гълно, +мн. правоъ`гълни, +прил. Който е с поне един прав ъгъл. Правоъгълен триъгълник.

прагматичен

+вж. [[прагмати`зъм]]

празен

пра`зна, пра`зно, +мн. пра`зни, +прил.
1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол.
2. Свободен, незапълнен. Празно място. Празен лист. Празна бланка.
3. +Разг. Който не носи нищо. Връщам се празен. С празни ръце.
4. +Прен. Който е без смисъл, без стойност. Празни думи. Празни приказки.
5. +Прен. Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен. Празен човек.
• Празна глава/кратуна. — Глупак.
• Празна работа. — За нещо, което няма да стане.
• Наливам/преливам от пусто в празно. — Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.
Синоними: кух, незапълнен, незает, свободен, вакантен, напразен, на пуст, пуст, опустял, безплоден, безделен, безделник, негодяй, ограничен, лекомислен, суетен, безсъдържателен, безинтересен, безсмислен, глупав, несериозен, необоснован, бял, неизписан, непопълнен, гръмък, бомбастичен, надут, важен, непостоянен, маловажен, повърхностен, незает с нищо, разсеян, безучастен, блуждаещ, равнодушен, апатичен, необитаван, немебелиран, прост, неукрасен, неоснователен, неоправдан, плитък, привиден, външен, несолиден, призрачен, нереален, въображаем, без стойност, лъжовен, лъжлив, ненаселен

празничен

пра`знична, пра`знично, +мн. пра`знични, +прил.
1. Който е присъщ на празник. Празничен вид.
2. Който е предназначен за празник. Празничен костюм.
3. Който става по случай празник. Празничен концерт.

праисторичен

+вж. [[пра`история]]

практичен

практи`чна, практи`чно, +мн. практи`чни, +прил.
1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови. Практична жена.
2. Лесен, удобен за ползване; икономичен. Практична покупка. Практична дреха.
3. +Пренебр. Който се нагажда, приспособява, за да си угоди.
+същ. [[практи`чност]], практичността`, +ж.
Синоними: приложим, удобен, целесъобразен, полезен, сгоден, опитен, сръчен, похватен, ловък, нагодлив, съобразителен, тактичен, груб, закоравял, упорит, трезв, естествен, непристорен, реалистичен, прозаичен, делничен, обикновен

прашен

пра`шна, пра`шно, +мн. пра`шни, +прил. В който или върху който има много прах. Прашна стая. Прашен стол.

превантивен

превантивна, превантивно, +мн. превантивни, +прил. Предпазен, предохранителен. Превантивна мярка.
Синоними: предпазен, предпазителен, предохранителен, предварителен

преводен

преводна, преводно, +мн. преводни, +прил. Който е преведен от един език на друг. Преводен роман.

превозен

+вж. [[пре`воз]]

превратен

превратна, превратно, +мн. превратни, +прил.
1. Променлив, изменчив, непостоянен. Превратно щастие.
2. Неистински, лъжлив, неверен. Превратно тълкуване.
Синоними: преломен, променлив, изменлив, изменчив, непостоянен, изопачен, извратен, изкривен, изменен, преиначен, опак, обратен, обърнат, неправилен, лъжлив, колеблив

превъзходен

превъзходна, превъзходно, +мн. превъзходни, +прил. С много добри качества; отличен, великолепен. Превъзходен ден.
Синоними: съвършен, отличен, великолепен, изряден, извънреден, добър, безподобен, чуден, възвишен, изящен, хубав, красив, възхитителен, безупречен, величествен, изключителен, блестящ, разкошен, прекрасен, божествен, пищен, моден, елегантен, шик, първокласен, виден, бележит, чудесен, поразителен, първокачествен, първостепенен

превързочен

превързочна, превързочно, +мн. превързочни, +прил. Който служи за превързване. Превързочни материали.

прегледен

прегледна, прегледно, +мн. прегледни, +прил. В който всичко може да се види лесно, ясно.+същ. [[прегледност]], прегледността, +ж.
Синоними: нагледен, ясен, разбираем, картинен, изразителен, изразен, релефен, определен, разграничен, недвусмислен

преграден

преградна, преградно, +мн. преградни, +прил. Който служи за преграда. Преградна стена.

предачен

предачна, предачно, +мн. предачни, +прил. Който служи за предене. Предачна машина.

предварителен

предварителна, предварително, +мн. предварителни, +прил.
1. Който предварва нещо. Предварителна среща.
2. Който не е окончателен. Предварителни сведения.
Синоними: подготвителен, въведителен, встъпителен, предходен, предшествуващ, прелиминарен, преждевременен, несвоевременен, прибързан, неокончателен, уводен, начален

пределен

пределна, пределно, +мн. пределни, +прил.
1. Който бележи предел. Пределна точка.
2. Който достига до крайна степен. Пределна чистота.
Синоними: граничен, междинен, разграничителен, преграден, демаркационен, краен, ограничителен, пълен, цял, общ, външен

преден

предна, предно, +мн. предни, +прил.
1. Който се намира отпред, обърнат е към лицевата страна. Предни лапи. Предно стъкло на кола. На преден план.
2. Предшестващ. Предния ден.
3. +Прен. +Разг. Изтъкнат, виден. По-предни хора.
Синоними: предходен, предшествуващ, предидущ, челен, начален, ръководен, по-раншен, предишен, пръв, първи, главен, старши

предизвикателен

предизвикателна, предизвикателно, +мн. предизвикателни, +прил. Който предизвиква (в 1 знач. ).+същ. [[предизвикателност]], предизвикателността, +ж.
Синоними: нахален, дързък, нагъл, оскърбителен, арогантен, обиден, свадлив, заядлив, драка, зъл, лош, провокационен, раздразнителен, провокиращ, дразнещ, провокаторски

предишен

предишна, предишно, +мн. предишни, +прил.
1. Който е от преди, по-рано; минал. Предишни работи.
2. Непосредствено предшестващ. Предишната нощ.
Синоними: минал, отдавнашен, стар, раншен, по-раншен, досегашен, бивш, някогашен, доскорошен, неотдавнашен, предшествуващ, преден

предметен

+вж. [[предме`т]]
Синоними: веществен, реален, материален, конкретен, даден, определен, обективен, физически, осезаем, действителен

предобеден

+вж. [[предо`бед]]

предохранителен

предохранителна, предохранително, +мн. предохранителни, +прил. Предпазен.
Синоними: предпазителен, предпазен, превантивен, охранителен, защитителен, предотвратителен

предпазен

предпазна, предпазно, +мн. предпазни, +прил. Който предпазва. Предпазен колан. Предпазна мярка.
Синоними: предпазителен, предохранителен, защитен, запазен, заварден, закрит, прикрит, охранен, предохранен, покровителствен, протекционен

предпоследен

предпоследна, предпоследно, +мн. предпоследни, +прил. Който е преди последния.

предсмъртен

предсмъртна, предсмъртно, +мн. предсмъртни, +прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час.
Синоними: прощален, краен, последен

представителен

представителна, представително, +мн. представителни, +прил.
1. Който предизвиква уважение с външния си вид. Представителен човек.
2. Който се състои от нечии представители; изборен. Представителни органи.
3. Подбран внимателно, за да представя добре някого. Представителен оркестър.+същ. [[представителност]], представителността, +ж.
Синоними: величествен, величав, грамаден, импозантен, внушителен, солиден, едър, показен, виден, почтен, хубав, чудесен, доблестен, добре сложен, напет, елегантен

предупредителен

предупредителна, предупредително, +мн. предупредителни, +прил. Който предупреждава. Предупредителен сигнал.+същ. [[предупредителност]], предупредителността, +ж.
Синоними: тревожен, сигнален, сигнализиращ, осторожен, бдителен

предутринен

+вж. [[преду`трин]]

предучилищен

предучилищна, предучилищно, +мн. предучилищни +прил. Който е преди първи клас на училището. Предучилищна възраст.

предходен

предходна, предходно, +мн. предходни, +прил. Който предхожда; предшестващ. Предходен текст.

преждевременен

преждевременна, преждевременно, +мн. преждевременни, +прил. Който става преди необходимото време. Преждевременно раждане. Преждевременно решение.+същ. [[преждевременност]], преждевременността, +ж.
Синоними: предивременен, предсрочен, ненавременен, прибързан несвоевременен, предварителен, неблагоприятен, неуместен, неудобен, без време, подранил, твърде ранен, необмислен, прибързан

прежен

прежна, прежно, +мн. прежни, +прил. Минал, предишен.

преживен

преживна, преживно, +мн. преживни, +прил. Който преживя. Преживен добитък.

презрителен

презрителна, презрително, +мн. презрителни, +прил. Който изразява презрение (в 1 знач. ). Презрителен поглед.
Синоними: пренебрежителен, високомерен, надменен, горд, оскърбителен, арогантен, ненавистен, обиден, отблъскващ, отвратителен, противен, антипатичен, омразен, горделив, мръсен, низък, подъл, нечестен, долен, злобен, раздразнителен, обидчив, отрицателен

преизказен

и [[преизказен]], преизказна и преизказна, преизказно и преизказно, +мн. преизказни и преизказни, +прил. +Спец. В граматиката — който се отнася до преизказване. Преизказни глаголни форми. Преизказен начин.

преклонен

преклонна, преклонно, +мн. преклонни, +прил. За възраст — много напреднала. Преклонни години. преклонена, преклонено, +мн. преклонени, +прил. Който е покорен, послушен.
Синоними: склонен, съгласен, мирен, послушен, подчинен, сведен, наведен, превит, прегърбен

прекомерен

прекомерна, прекомерно, +мн. прекомерни, +прил. Който е извън мерките; извънреден, прекален. Прекомерни усилия.+същ. [[прекомерност]], прекомерността, +ж.
Синоними: чрезмерен, извънмерен, голям, огромен, прекален, краен, несъразмерен, непропорционален, несъответен, неумерен, неподхождащ, силен, ослепителен

прекрасен

прекрасна, прекрасно, +мн. прекрасни, +прил.
1. Който е извънредно красив, привлекателен на външен вид или по характер. Прекрасен манекен. Прекрасен човек.
2. +Прен. Който е много способен. Прекрасен лекар.
Синоними: прелестен, удивителен, дивен, възхитителен, чуден, омаен, очарователен, красив, пленителен, блестящ, божествен, божествено красив, ангелски, великолепен, величествен, изключителен, превъзходен, разкошен, пищен, славен, доблестен, златен, ценен, отличен, много популярен, преуспяващ, чудесен, знаменит, сладък, мил, хубав, добър, достоен за уважение, достоен за възхищение

прелестен

+вж. [[пре`лест]]
Синоними: прекрасен, красив, хубав, очарователен, пленителен, омаен, възхитителен, чаровен, обаятелен, привлекателен, великолепен, дивен, удивителен, разкошен, изящен, божествен, изумителен, мил, приветлив, благ, ласкав, нежен, призрачен, неясен, смътен, тих, спокоен, успокоителен, чуден

прелетен

+вж. [[пре`лет]]

преломен

преломна, преломно, +мн. преломни, +прил. В който настъпва прелом. Преломен момент.
Синоними: повратен, скокообразен, крайъгълен, превратен, променлив

прелъстителен

прелъстителна, прелъстително, +мн. прелъстителни, +прил. Който прелъстява или който може да прелъстява; привлекателен, съблазнителен.
Синоними: съблазнителен, изкушителен, примамлив, привлекателен, пленителен, обаятелен, прелестен, очарователен, приятен, хубав, магически, пикантен, възбудителен, раздразнителен

премиален

+вж. [[пре`мия]]

премиерен

+вж. [[премие`ра]]

пренебрежителен

пренебрежителна, пренебрежително, +мн. пренебрежителни, +прил. Който е изпълнен с пренебрежение. Пренебрежителен поглед.+същ. [[пренебрежителност]], пренебрежителността, +ж.
Синоними: високомерен, надменен, горд, неуважителен, непочтителен, арогантен, презрителен, омаловажителен, подценяващ, дързък, безочлив, нехаен, рязък, безцеремонен, обезценителен, обезценяващ, омаловажаващ, оскърбителен, обиден, отрицателен

преносен

преносна, преносно, +мн. преносни, +прил. +Спец. Който изхожда от основното значение на думата, но се отклонява от него, като се пренася върху други предмети. Преносен смисъл. Преносна употреба. Преносно значение.
Синоними: превозен, транспортен, фигуративен, образен, метафоричен

препинателен

препинателна, препинателно, +мн. препинателни, +прил.
• Препинателен знак. — +Спец. Знак, който служи за отделяне на синтактични конструкции в писмената реч.

преподобен

преподобна, преподобно, +мн. преподобни, +прил. Определение към светци от по-долен ранг.

препоръчителен

препоръчителна, препоръчително, +мн. препоръчителни, +прил.
1. Който съдържа препоръка. Препоръчително писмо.
2. Който се препоръчва.
Синоними: възприемлив, предпочитателен, за подражание, примерен, образцов, добър, за препоръчване, за харесване, за одобрение, целесъобразен, уместен, благоразумен

пресечен

пресечна, пресечно, +мн. пресечни, +прил.
1. В който се пресичат две или повече линии. Пресечна точка.
2. Който пресича нещо друго. Пресечна улица.
Синоними: кръстосан, прекръстосан, прерязан, нарязан, отрязан, скъсен, съкратен

престижен

престижна, престижно, +мн. престижни, +прил. Авторитетен, който носи престиж. Престижна длъжност.+нареч. [[престижно]]. Не е престижно да си преподавател вече.+същ. [[престижност]], престижността, +ж.

престолен

+вж. [[престо`л]]

престъпен

престъпна, престъпно, +мн. престъпни, +прил. Който се отнася до престъпление. Престъпен план. Престъпна идея.
Синоними: злосторнически, злосторен, разбойнически, злодеен, злодейски, наказуем, противоправен, противозаконен, незаконен, забранен, преследван, наказван, застрашителен, страшен, злобен, лош, зъл, тъмен, нечист, мръсен, позорен

претенциозен

претенциозна, претенциозно, +мн. претенциозни, +прил. Който претендира за нещо (обикновено да знае или да може); придирчив, капризен. Претенциозна книга.+същ. [[претенциозност]], претенциозността, +ж.
Синоними: придирчив, взискателен, капризен, превзет, високомерен, нескромен, важен, виден, изтъкнат, бележит, надменен, надут, моден, изискан, помпозен, особен, странен, чудноват, фантастичен, нереален, префърцунен, прекалено старателен, педантичен, злояд, с външен блясък, ярък, крещящ, ефектен, сложен, обстоен, подробен, претрупан, натруфен

преходен

и [[преходен]], преходна и преходна, преходно и преходно, +мн. преходни и преходни, +прил.
1. Който се намира на границата, прехода между две състояния, между два етапа.
2. Който бързо преминава; нетраен, временен. Преходна слава.
• Преходен глагол. — Глагол-сказуемо, който може да има пряко допълнение.+същ. [[преходност]], преходността, +ж.
Синоними: междинен, промеждутъчен, етапен, пределен, граничен, междувременен, временен, привременен, непостоянен, конюнктурен, кратък, нетраен, кратковременен, краткотраен, недълготраен, моментен, къс, мигновен, ефимерен, мимолетен, скоротечен, неиздръжлив, нестабилен, заличим, изличим, бегъл, бърз, непълен, повърхностен, схематичен, нереален, невеществен

прецизен

прецизна, прецизно, +мн. прецизни, +прил. Максимално точен; екзактен, безгрешен. Прецизна изработка.+същ. [[прецизност]], прецизността, +ж.
Синоними: точен, определен, абсолютен, математически, акуратен, редовен, изискан, изпълнителен, съблюдателен, внимателен, изящен, изкусен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, верен, стриктен, тесен, ограничен

приблизителен

приблизителна, приблизително, +мн. приблизителни, +прил. Който не е напълно точен, не е прецизен (за количество); горе-долу точен, верен.+същ. [[приблизителност]], приблизителността, +ж.
Синоними: подобен, сходен, приличен, еднакъв, не много точен, почти точен, точен, буквален

привиден

привидна, привидно, +мн. привидни, +прил. Който се привижда; въображаем, мним. Привидно съгласие.+същ. [[привидност]], привидността, +ж.
Синоними: измамлив, симулативен, лъжлив, въображаем, мним, недействителен, външен, повърхностен, престорен, лицемерен, неискрен, илюзорен, изкуствен, фалшив, фиктивен, покачен, несериозен, лекомислен, плитък, безсъдържателен, празен, подправен, притворен, показен, изтъкващ се, символичен, проформа, неистински, подставен, незаконен

привичен

привична, привично, +мн. привични, +прил.
1. Който е станал привичка. Привичен жест.
2. Обикновен. Привичен глас.
Синоними: обичаен, обикновен, всекидневен, ежедневен, традиционен

привлекателен

привлекателна, привлекателно, +мн. привлекателни, +прил. Който привлича, предразполага, примамва. Привлекателни очи. Привлекателно предложение.+същ. [[привлекателност]], привлекателността, +ж.
Синоними: притегателен, обаятелен, очарователен, красив, хубав, прелестен, приветлив, симпатичен, възхитителен, великолепен, примамлив, прелъстителен, изкушителен, съблазнителен, пленителен, отзивчив, радушен, достъпен, занимателен, приятен, интересен, любезен, мил, обичлив, обичен, весел, по сърце, подходящ, сладък, вкусен, блазнещ, хубавичък

привременен

+остар.
временен
Синоними: временен, кратковременен, краткотраен, кратък, мигновен, моментен, преходен, етапен, за момента, нетраен

пригоден

пригодна, пригодно, +мн. пригодни, +прил. +Разг. Удобен, подходящ. пригодена, пригодено, +мн. пригодени, +прил. Който е приспособен за определена цел или естествено е подходящ за нея.
Синоними: нагоден, приспособен, нагласен, натъкмен, подходящ, годен, стъкмен, притъкмен, удобен, податлив, предразположен, разположен, съответен, сгоден, пригодим, отговарящ, подобаващ, полезен, изгоден, износен, надлежен

придатъчен

+вж. [[прида`тък]]
Синоними: добавъчен, допълнителен, прибавъчен, спомагателен, вторичен

придворен

придворна, придворно, +мн. придворни, +прил. Който се числи към двора на владетел. Придворна дама.
Синоними: дворцов, царедворец, велможа

приемателен

приемателна, приемателно, +мн. приемателни, +прил. Който служи за приемане. Приемателен пункт.

приемен

приемна, приемно, +мн. приемни, +прил.
1. Предназначен за приеми. Приемна зала.
2. През който се приемат посетители. Приемен час.
3. Чрез който се приема (във 2 знач. ). Приемен изпит.

приземен

приземна, приземно, +мн. приземни, +прил. Който е близо до земята, наравно с нея. Приземна стая.
Синоними: партерен, сутеренен, нисък

призивен

и [[призивен]], призивна и призивна, призивно и призивно, +мн. призивни и призивни, +прил. Който призовава.
Синоними: зовящ, въодушевяващ, вдъхновяващ

призматичен

призматична, призматично, +мн. призматични, +прил. Който има форма на призма.

признателен

признателна, признателно, +мн. признателни, +прил. Който признава и помни добрите неща; благодарен. Признателно потомство.+същ. [[признателност]], признателността, +ж.
Синоними: благодарен, доволен, задоволен

призрачен

призрачна, призрачно, +мн. призрачни, +прил.
1. Който е като призрак. Призрачно видение.
2. +Прен. Въображаем, мним, недействителен, нереален. Призрачни дворци.+същ. [[призрачност]], призрачността, +ж.
Синоними: измамлив, лъжлив, нереален, недействителен, мним, въображаем, фантастичен, илюзорен, миражен, химеричен, странен, далечен, утопичен, въздушен, лек, като сянка, ефирен, неясен, смътен, прелестен, тих, спокоен, успокоителен, празен, несолиден

приказен

приказна, приказно, +мн. приказни, +прил.
1. Присъщ на приказка. Приказен свят.
2. Красив, вълшебен като в приказка.
Синоними: баснословен, легендарен, пословичен, великолепен, удивителен, прелестен, неизказан, възхитителен, чуден, красив, вълшебен, фантастичен, необикновен, невероятен, тайнствен, чудноват, въображаем, химеричен, далечен, призрачен, магически, самодивски, неземен

прилежен

прилежна, прилежно, +мн. прилежни, +прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик.+същ. [[прилежност]], прилежността, +ж.
Синоними: усърден, старателен, грижлив, изпълнителен, съвестен, ревностен, примерен, акуратен, редовен, внимателен, послушен, работлив, предприемчив, деятелен, енергичен, неуморен, трудолюбив, трудолюбие, прилежание, усърдие, работливост

приличен

прилична, прилично, +мн. прилични, +прил.
1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска.
2. Който спазва приличие. Приличен жест.
3. Негрозен, задоволителен. Прилична снага.
4. Достатъчно голям по количество. Прилична сума.
Синоними: подобен, сходен, еднакъв, същ, същински, близък, аналогичен, идентичен, еднообразен, еднороден, свойствен, характерен, типичен, съответен, пристоен, благоприличен, благовиден, достоен, вежлив, възпитан, благовъзпитан, за пред хората, не лош, задоволителен, среден, дисциплиниран, порядъчен, почтен, благонравен, коректен, подходящ, какъвто трябва

приложен

приложна, приложно, +мн. приложни, +прил. Който се прилага в практиката. Приложна лингвистика. Приложни методи.
Синоними: прибавен, прикрепен, притурен, в допълнение, анексиран, приложим, употребим, в употребление, употребителен

примерен

примерна, примерно, +мн. примерни, +прил. Който служи за пример или може да служи за пример; образцов. Примерно упражнение. Примерен ученик.
Синоними: образцов, съвършен, отличен, идеален, за пример, назидателен, безупречен, безукорен, изряден, невинен

примирителен

примирителна, примирително, +мн. примирителни, +прил. Който съдържа примирие.
Синоними: отстъпчив, кротък, дружески, спокоен, утешителен, успокоителен, успокояващ, помирителен, спогодителен, примиренчески, либералистичен, извиняващ се, оправдаващ се, защитен

примитивен

примитивна, примитивно, +мн. примитивни, +прил.
1. Който е на много ниска степен на развитие; първобитен.
2. Грубо изработен, с просто устройство, елементарен. Примитивен инструмент.
3. Слабокултурен, необразован. Примитивен ум.+същ. [[примитивност]], примитивността, +ж.
Синоними: първичен, прост, низш, първобитен, див, необработен, древен, необмислен, недообработен, грубо изработен, нескопосан, груб, примитивно изработен

принудителен

принудителна, принудително, +мн. принудителни, +прил. Който се осъществява по принуда или чрез принуда. Принудителна работа.+същ. [[принудителност]], принудителността, +ж.
Синоними: насилствен, наложителен, задължителен, безусловен, категоричен, по заповед, против волята, наложен, принуден

принципен

принципна, принципно, +мн. принципни, +прил.
1. Който се съобразява с принцип. Принципно решение. Принципен човек.
2. Който се отнася до нещо без подробности. Принципно съгласие.
Синоними: основен, главен, първоначален, съществен, първостепенен, първенствуващ, кардинален, общ, генерален, праволинеен, прямолинеен, безкомпромисен, последователен

принципиален

принципиална, принципиално, +мн. принципиални, +прил. [[Принципен]].
Синоними: принципен, основен, главен, първоначален, съществен, първостепенен, първенствуващ, кардинален, общ, генерален, праволинеен, прямолинеен, безкомпромисен, последователен

приоритетен

+вж. [[приорите`т]]

приравнителен

приравнителна, приравнително, +мн. приравнителни, +прил. Който служи за приравняване. Приравнителен изпит.

прискърбен

прискърбна, прискърбно, +мн. прискърбни, +прил. Който изпитва прискърбие; печален.
Синоними: печален, тъжен, скръбен, натъжен, затъжен, кахърен, нажален, жален, неутешим, нещастен, опечален, тягостен, меланхоличен, трогателен, покъртителен, плачевен, сърцераздирателен, жаловит, трагичен, грижовен, загрижен, траурен, безрадостен, нерадостен, жалък, лош, недобър, горчив, непростим, непростителен

присмехулен

присмехулна, присмехулно, +мн. присмехулни, +прил. Който съдържа присмех.
Синоними: подигравателен, насмешлив, шеговит, ироничен, лукав

приспивателен

приспивателна, приспивателно, +мн. приспивателни, +прил. Който приспива. Приспивателно лекарство.
Синоними: упояващ, упоителен, наркотичен

приспивен

приспивна, приспивно, +мн. приспивни, +прил. Който приспива; приспивателен. Приспивна песен.
Синоними: сънлив, дремлив, задремал

пристанищен

пристанищна, пристанищно, +мн. пристанищни, +прил.
1. Който има пристанище. Пристанищно селище.
2. Който се отнася до пристанище. Пристанищни приспособления.

пристрастен

пристрастна, пристрастно, +мн. пристрастни, +прил.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.+същ. [[пристрастност]], пристрастността, +ж. пристрастена, пристрастено, +мн. пристрастени, +прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.
Синоними: привързан, придаден, увлечен, влюбен, страстен, амбициран, фанатизиран, жарък, обзет, самозабравен, луд, едностранен, едностранчив, несамостоятелен, зависим, заинтересован, користен, необективен, несправедлив, користолюбив, фанатичен, предубеден, сектантски

притворен

притворна, притворно, +мн. притворни, +прил. Който съдържа притворство.
Синоними: позатворен, прикрехнат, прикрит, скрит, таен, потаен, спотаен, престорен, коварен, лицемерен, неискрен, мазен, угодлив, привиден, подправен, лъжлив

притегателен

притегателна, притегателно, +мн. притегателни, +прил. Който притегля, привлича към себе си. Притегателна усмивка.+същ. [[притегателност]], притегателността, +ж.
Синоними: привлекателен, пленителен, примамлив, обаятелен, очарователен, съблазнителен, прелестен, симпатичен, приветлив

притеснителен

притеснителна, притеснително, +мн. притеснителни, +прил. Който много се притеснява, смущава; срамежлив.
Синоними: стеснителен, ограничителен, затруднителен, обезпокоителен, мъчителен, угнетителен, деспотичен, тираничен, гнетящ, потиснически, репресивен

приходен

+вж. [[при`ход]]
Синоними: приходоносен, плодоносен, доходен, богат, рентабилен, лихвоносен, полезен, ценен

причастен

причастна, причастно, +мн. причастни, +прил. Който взема участие в нещо; съпричастен. причастна, причастно, +мн. причастни, +прил. Който се отнася до причастие _2 . Причастни форми._

приятен

приятна, приятно, +мн. приятни, +прил.
1. Който доставя удоволствие. Приятен разговор.
2. Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен човек.
Синоними: любезен, мил, симпатичен, ласкав, прелестен, миловиден, грациозен, весел, забавителен, привлекателен, обаятелен, пленителен, съблазнителен, удобен, приветлив, радушен, добър, благ, хубав, обичлив, очарователен, по сърце, подходящ, приятно изненадващ, свеж, стимулиращ, стегнат, издокаран, изтупан, уютен, топъл

пробен

+вж. [[про`ба]]
Синоними: опитен, експериментален, примерен, за изпробване, за проба, за проверка, изпитателен

пробивен

пробивна, пробивно, +мн. пробивни, +прил.
1. Който е предназначен за пробиване.
2. +Прен. За човек — който умее да преодолява препятствията пред себе си.

проблематичен

проблематична, проблематично, +мн. проблематични, +прил. Съмнителен, малко вероятен. Създаването на учебника е проблематично.
Синоними: съмнителен, несигурен, невероятен, малко вероятен, загадъчен, мъчен, скрит, неразгадаем, неизвестен, енигматичен, неразрешим, неясен, таен, мъчителен, деликатен, опасен, крайно неприятен, непредвиден, вероятен, евентуален, спорен, нерешен

проблемен

+вж. [[пробле`м]]

провинциален

+вж. [[прови`нция]]
Синоними: селски, недодялан, неотракан

провокационен

+вж. [[провока`ция]]
Синоними: провокаторски, предизвикателен, подстрекателен, подбудителен, нахален, дързък, нагъл, арогантен, заядлив, свадлив

прогимназиален

+вж. [[про`гимназия]]

програмен

+вж. [[програ`ма]]

прогресивен

прогресивна, прогресивно, +мн. прогресивни, +прил.
1. Който подпомага прогреса или който се стреми към прогрес, напредък. Прогресивен човек.
2. Който постепенно се увеличава. Прогресивно нарастване на цените.
Синоними: напредничав, либерален, демократичен, свободолюбив, свободомислещ, модерен, напредващ, развиващ се, увеличаващ се, възходен, възходящ, прогресиращ, нарастващ, непрекъснат

продажен

продажна, продажно, +мн. продажни, +прил. Който е готов за пари и други материални облаги да се постави в услуга на някого, да се продаде. Продажен човек.
Синоними: подкупен, наемен, продажник, безсъвестен, безчестен, подъл, вероломен, несигурен, користен, користолюбив, търгашески, покварен, развратен, корумпиран, пълзящ, долен, низък

продуктивен

продуктивна, продуктивно, +мн. продуктивни, +прил. Който дава голяма продукция (в 1 знач. ). Продуктивен учен.+същ. [[продуктивност]], продуктивността, +ж.
Синоними: плодовит, плодоносен, плодороден, обилен, изобилен, богат, работлив, работоспособен, производителен, плодотворен

продължителен

продължителна, продължително, +мн. продължителни, +прил. Дълъг по време. Продължителен филм.+същ. [[продължителност]], продължителността, +ж.
Синоними: непрекъснат, непрестанен, неспирен, нескончаем, постоянен, неизменен, траен, вечен, дълговременен, дълготраен, дългосрочен, безкраен, дълъг, бавен, хроничен, просторен, обширен, разширен, продължен, проточен, провлечен

проекционен

+вж. [[прое`кция]]

прожекторен

+вж. [[проже`ктор]]

прозаичен

прозаична, прозаично, +мн. прозаични, +прил.
1. Който е написан в проза. Прозаична творба.
2. +Прен. Непоетичен, лишен от емоционалност, сух, скучен.
3. +Прен. Делничен, еднообразен, скучен. Прозаичен разговор.+същ. [[прозаичност]], прозаичността, +ж.
Синоними: монотонен, еднообразен, всекидневен, ежедневен, делничен, отегчителен, безинтересен, банален, прост, тривиален, обикновен, практичен, сух, скучен

прозирен

прозирна, прозирно, +мн. прозирни, +прил. През който могат да се видят предметите; прозрачен.
Синоними: прозрачен, прегледен, проницаем, бистър, ясен, чист, видим, пропускаем

прозоречен

+вж. [[прозо`рец]]

прозрачен

прозрачна, прозрачно, +мн. прозрачни, +прил.
1. Който позволява да се види през него. Прозрачна дреха. Прозрачен материал.
2. Чист, ясен, бистър. Прозрачно небе. Прозрачна вода.
3. +Прен. Явен, неприкрит. Прозрачни намерения.+същ. [[прозрачност]], прозрачността, +ж.
Синоними: прозирен, прегледен, проницаем, бистър, ясен, чист, видим, пропускаем, лек, ефирен, плитко скроен, прозиращ, шит с бели конци, светъл, ярък, безоблачен, спокоен, невинен

производен

производна,производно, +мн. производни, +прил. Образуван от друг; не първичен. Производна величина. Производни думи.+същ. [[производност]], производността, +ж.
Синоними: изходящ, произходящ, произлязъл, произтекъл

производителен

производителна, производително, +мн. производителни, +прил. Който произвежда,който дава явни резултати; продуктивен, резултативен, ефективен.+същ. [[производителност]], производителността, +ж.
• Производителни сили. — Средства за производство и хората, които работят с тях.
Синоними: творчески, плодовит, продуктивен, плодоносен, плодотворен, резултатен, изобилен, работоспособен, работлив, годен за работа

произволен

производна, произволно, +мн. произволни, +прил.
1. Който не е ограничаван от нищо и от никого. Произволна заповед. Произволни числа. Произволни движения.
2. Неоснователен, лишен от логичност; случаен. Произволни заключения.
Синоними: неограничен, безотговорен, своеволен, волен, свободен, неопределен, случаен, безпричинен, неоправдан, неупълномощен

прокобен

прокобна, прокобно, +мн. прокобни, +прил. Който прокобява, който вещае нещастие. Прокобен сън.
Синоними: знаменателен, зловещ, злокобен, фатален

проксимален

+мед. Разположен по-близо до срединната линия на тялото или до начална точка.

пролетен

+вж. [[про`лет]]
Синоними: нов, пресен, свеж, весел, радостен, слънчев

проливен

проливна, проливно, +мн. проливни, +прил. За дъжд — много силен, който се лее; пороен.

промеждутъчен

+вж. [[промежду`тък]]
Синоними: междинен, средищен, междувременен

пронизителен

пронизителна, пронизително, +мн. пронизителни, +прил. Който пронизва слуха; проглушителен, остър. Пронизителен смях.
Синоними: проглушителен, оглушителен, заглушителен, остър, силен, писклив, рязък, гръмък, креслив, звънлив, пронизващ, резлив, свирещ, свистящ

проницателен

проницателна, проницателно, +мн. проницателни, +прил. Който прониква дълбоко в душата на човек или в същността на нещата; наблюдателен, предвиждащ. Проницателен ум.+същ. [[проницателност]], проницателността, +ж.
Синоними: прозорлив, вдълбочен, предвидлив, проникновен, предусетлив, наблюдателен, изпитателен, дълбокосмислен, остър, изострен, заострен, далновиден, пресметлив, дълбок, мъдър, умен, благоразумен, разумен, разсъдлив, съобразителен, хитър, тънък, отракан, ловък, ясен, определен, разбираем, несъмнен, недвусмислен, очевиден, явен

пропаганден

+вж. [[пропага`нда]]
Синоними: агитационен

пропорционален

пропорционална, пропорционално, +мн. пропорционални, +прил.
1. Който се намира в определена пропорция с друго нещо. Пропорционална изборна система.
2. Притежаващ правилни пропорции; съразмерен, хармоничен. Пропорционални черти.
Синоними: съразмерен, съответен, симетричен, хармоничен

пропускателен

+вж. [[про`пуск]]

просветен

просветена, просветено, +мн. просветени, +прил. Образован.+същ. [[просветеност]], просветеността, +ж.
Синоними: образован, начетен, издигнат, книжовен, културен, цивилизован, учен

просветителен

просветителят, просветителя, мн. просветители, м. Човек, който просвещава.
прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.
прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.
Синоними: образователен, цивилизаторски, книжовнически

просеничен

+вж. [[просени`к]]

прославен

прославена, прославено, +мн. прославени, +прил. Който се ползва със слава; известен, знаменит, прочут.
Синоними: славен, прочут, знаменит, именит, популярен, известен, изтъкнат, знатен, бележит, всеизвестен, личен, велик, чутовен, паметен, тържествен, триумфален, широко известен, виден

простатен

+вж. [[проста`та]]

простодушен

простодушна, простодушно, +мн. простодушни, +прил. Който не се преструва; безхитростен, искрен.+същ. [[простодушие]], +ср.+същ. [[простодушност]], простодушността, +ж.
Синоними: откровен, сърдечен, искрен, доверчив, непресторен, наивен, лековерен, лекомислен, добродушен, добряк, прост, естествен, незлобив, невинен, безхитростен, безобиден, простичък, непринуден, незлоблив

просторен

+вж. [[просто`р]]
Синоними: широк, обширен, пространен, необятен, необхватен, голям, огромен, чрезмерен, грамаден, обемист, едър, висок, с голяма вместимост, разширен, продължен, продължителен, дълъг

простосмъртен

простосмъртна, простосмъртно, +мн. простосмъртни, +прил.
1. Който след смъртта си не оставя следи в историята.
2. +Разг. +Ирон. Обикновен, прост, не високопоставен.
Синоними: обикновен, редови, редник, неизтъкнат, незабелязан, прост

простосърдечен

простосърдечна, простосърдечно, +мн. простосърдечни, +прил. Който е искрен, безхитростен, сърдечен.+същ. [[простосърдечие]], +ср.+същ. [[простосърдечност]], простосърдечност-та, +ж.
Синоними: чистосърдечен, добродушен, добър, благ, мек, кротък, благодушен, сърдечен, искрен, добросърдечен, любезен, наивен, доверчив, мил, милостив, снизходителен

пространен

пространна, пространно, +мн. пространни, +прил. Обширен. Пространно житие.
Синоними: просторен, широк, обширен, необятен, необхватен, голям, огромен, чрезмерен, грамаден, обемист

протестен

протестна, протестно, +мн. протестни, +прил. Който изразява протест (в 1 знач. ). Протестно писмо.

противен

противна, противно, +мн. противни, +прил.
1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище.
2. Вражески.
3. Неприятен, отвратителен. Противен човек.
Синоними: обратен, насрещен, противоположен, срещуположен, диаметрален, далечен, отстранен, различен, несъобразен, несъгласен, противоречив, отвратителен, гаден, грозен, неприятен, гнусен, антипатичен, отблъскващ, омразен, враждебен, вражески, неприятелски, противников, антагонистичен, противодействуващ, мазен, лош, мръсен, жалък, безполезен, безсмислен, неблагоприятен, бурен, неописуем, неизразим, неприветлив, непривлекателен, намусен, заплашителен, заканителен, страшен, строг, внушаващ страх, мрачен, невъзможен, възмутителен, ужасяващ, ненавистен, крайно неприятен, дразнещ, зловонен, свински, груб, просташки

противовъздушен

противовъздушна, противовъздушно, +мн. противовъздушни, +прил. Който противодейства на нападение от въздуха. Противовъздушна отбрана.

противозаконен

противозаконна, противозаконно, +мн. противозаконни, +прил. Който противоречи на закона.
Синоними: незаконен, беззаконен, незаконосъобразен, в нарушение на закона, противоправен, неправомерен, недействителен, невалиден, наказуем, забранен, непозволен, престъпен

противопожарен

противопожарна, противопожарно, +мн. противопожарни, +прил. Който взема мерки против пожарите. Противопожарни правила. Противопожарна служба.

противопоказен

противопоказна, противопоказно, +мн. противопоказни, +прил. Вреден за някого от медицинска гледна точка.

противоположен

противоположна, противоположно, +мн. противоположни, +прил.
1. Който се намира от другата страна; насрещен. Противоположна страна на улицата.
2. Който е съвършено различен; обратен. Противоположни възгледи.+същ. [[противоположност]], противоположността, +ж.
Синоними: противопоставен, срещуположен, насрещен, диаметрален, обратен, противен, съпоставен, сравнен, епичен, отстранен, далечен, различен, опак

протоколен

+вж. [[протоко`л]]

професионален

професионална, професионално, +мн. професионални, +прил.
1. Който се отнася до професия. Професионално заболяване.
2. Който превръща заниманията си през свободното време в професия. Професионален картоиграч. Професионален танцьор.
Синоними: редовен, квалифициран, на постоянна служба

профилактичен

профилактична, профилактично, +мн. профилактични, +прил. Който служи за профилактика; предпазен.
Синоними: предпазителен, предпазен

профилен

+вж. [[про`фил]]

профсъюзен

+вж. [[про`фсъю`з]]

прохладен

+вж. [[прохла`да]]
Синоними: хладен, свеж, освежителен, ветровит, сенчест, ведър, ободрителен

процедурен

+вж. [[процеду`ра]]

процентен

+вж. [[проце`нт]]

процесуален

процесуална, процесуално, +мн. процесуални, +прил. Който се отнася до процес (в 3 знач. ). Процесуален въпрос.

прочитен

прочитна, прочитно, +мн. прочитни, +прил. Който е за прочит. Прочитна литература.

прощален

прощална, прощално, +мн. прощални, +прил. Който е свързан с прощаване, със сбогуване. Прощални думи.
Синоними: последен, сетен, краен, на сбогуване, на раздяла, на разлъка, финален

пружинен

пружинена, пружинено, +мн. пружинени, +прил. В който има пружини. Пружинено легло.

психиатричен

+вж. [[психиа`трия]]

психичен

+вж. [[пси`хика]]

психологичен

+вж. [[психоло`гия]]

психосоматичен

+мед. Отнасящ се до психиката и тялото.

психотропен

психотропна, психотропно, +мн. психотропни, +прил.
• Психотропно средство/вещество. — +Спец. Лекарствен препарат, който може да влияе върху психическото състояние и поведение на човека и да ги регулира.

птицевъден

птицевъдна, птицевъдно, +мн. птицевъдни, +прил. Който е предназначен за птицевъдство.

пубертетен

+вж. [[пуберте`т]]

публицистичен

+вж. [[публици`стика]]

публичен

публична, публично, +мн. публични, +прил.
1. Който е достъпен за всички, отворен е за всички.
2. Който става в присъствието на публика. Публичен доклад.+същ. [[публичност]], публичността, +ж. Получавам публичност.
• Публична жена. — Проститутка.
Синоними: известен, явен, всеизвестен, познат, открит, официален, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен, неограничен, свободен

пулмонален

+мед. Белодробен, отнасящ се до белите дробове.

пунктуален

пунктуална, пунктуално, +мн. пунктуални, +прил. Свръхточен.

пунктуационен

+вж. [[пунктуа`ция]]

пургативен

+вж. [[пургати`в]]

пурпурен

+вж. [[пу`рпур]]
Синоними: червен, ален, яркочервен, румен, зачервен, заруменял, тъмночервен, кървавочервен

пустинен

пустинна, пустинно, +мн. пустинни, +прил.
1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат.
2. +Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустинен остров.
Синоними: степен, пуст, безплоден, необитаем, безлюден, самотен, изолиран, уединен, отделен, необработен, запустял, незалесен, неизползван, опустошен, разорен

пушечен

пушечна, пушечно, +мн. пушечни, +прил.
1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел.
2. Който е предназначен за пушка. Пушечно месо.

пчелен

пчелна, пчелно, +мн. пчелни, +прил.
1. Който е произведен от пчели. Пчелен клей.
2. Който е предназначен за пчели. Пчелен кошер.

пълен

пълна, пълно, +мн. пълни, +прил.
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща.
2. +Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите и са пълни с радост.
3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав.
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография.
5. Неограничен. Пълна свобода.
6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход.
7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака.
8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка.+същ. [[пълнота]], +ж.
• С/под пълна пара. — +Разг. С всички сили.
• В пълния смисъл на думата. — В истинския, неизопачения смисъл на думата.
• Пълен пансион. — Пансион с храна за цял ден.
• Пълен член. — +Спец. В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.
• Пълна луна. — Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
• С пълни шепи. — Изобилно, богато.
• С пълно гърло. — Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).
Синоними: изпълнен, преизпълнен, препълнен, прелял, запълнен, напълнен, натъпкан, цял, цялостен, ненакърнен, целокупен, пълноценен, завършен, комплектен, свършен, изчерпателен, съдържателен, богат, обширен, подробен, всестранен, обстоен, обстоятелствен, точен, дебел, тлъст, напълнял, надебелял, затлъстял, угоен, месест, шишкав, плътен, набит, абсолютен, безусловен, неограничен, безрезервен, в пълен състав, общ, всеобщ, всеобемен, всеобхватен, корпулентен, закръглен, едър, надут, съвършен, истински, наситен, преситен, непокътнат, незасегнат, окончателен, отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, решителен, идеален, безукорен, категоричен, същ, здрав, несъкратен, пределен, външен, радикален, широк, очевиден

пълновластен

пълновластна, пълновластно, +мн. пълновластни, +прил. Който има пълновластие.
Синоними: неограничен, всесилен, суверенен, всемогъщ, всевластен

пълноводен

пълноводна, пълноводно, +мн. пълноводни, +прил. За река, водоизточник — който има много вода.

пълновръстен

пълновръстна, пълновръстно, +мн. пълновръстни, +прил. Пълнолетен.
Синоними: пълнолетен, пълноправен, правоспособен, равноправен, възрастен, възмъжал, голям

пълнокръвен

пълнокръвна, пълнокръвно, +мн. пълнокръвни, +прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот.
Синоними: дебел, кръвен, жизнен, жизнерадостен, енергичен, деятелен, жив, буен

пълнолетен

пълнолетна, пълнолетно, +мн. пълнолетни, +прил. Който е достигнал пълнолетие.
Синоними: пълновръстен, пълноправен, правоспособен, равноправен, възрастен, възмъжал, голям, зрял

пълнометражен

пълнометражна, пълнометражно, +мн. пълнометражни, +прил. За филм — който е достатъчно дълъг, за да запълни една прожекция (около час и половина).

пълномощен

пълномощна, пълномощно, +мн. пълномощни, +прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър.

пълноправен

пълноправна, пълноправно, +мн. пълноправни, +прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен гражданин.

пълноценен

пълноценна, пълноценно, +мн. пълноценни, +прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа.+същ. [[пълноценност]], пълноценността, +ж.
Синоними: пълностоен

пъпен

+вж. [[пъп]]

първичен

първична, първично, +мн. първични, +прил.
1. Първоначален, изходен. Първичен инстинкт.
2. Който служи за основа в изграждането на някаква сложна система, организация. Първичен модел.+същ. [[първичност]], първичността, +ж. (в 1 знач. )
Синоними: начален, първоначален, основен, елементарен, първобитен, примитивен, древен, местен, туземен, автохтонен, най-ранен, най-стар, пръв, недоразвит, рудиментарен, зачатъчен

първобитен

първобитна, първобитно, +мн. първобитни, +прил.
1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно общество.
2. +Прен. Некултурен, нецивилизован, див, прост. Първобитни нрави.+същ. [[първобитност]], първобитността, +ж.
Синоними: примитивен, първичен, прост, елементарен, необработен, груб, суров, див, ограничен, недоразвит, изостанал, допотопен, древен, предисторически, прастар, вековен, девствен

първобитнообщинен

първобитнообщинна, първобитнообщинно, +мн. първобитнообщинни, +прил. Който се отнася до първобитната организация на обществото в общини. Първобитнообщинен строй.

първокласен

първокласна, първокласно, +мн. първокласни, +прил.
1. Който се отнася до първа класа. Първокласен вагон.
2. +Прен. Който е най-добър по качества и достойнства. Първокласен роман. Първокласен лекар.
3. +Разг. Който се отнася до първи клас. Първокласна учителка.
Синоними: първокачествен, изряден, първоразреден, първостепенен, елегантен, шик, луксозен, моден, отличен, превъзходен, най-добър, великолепен, чудесен

първоначален

първоначална, първоначално, +мн. първоначални, +прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално образование.
Синоними: пръв, начален, първичен, встъпителен, подготвителен, елементарен, основен, най-ранен, най-стар, вроден

първопрестолен

първопрестолна, първопрестолно, +мн. първопрестолни, +прил. Който се отнася до първата столица.

първоразреден

първоразредна, първоразредно, +мн. първоразредни, +прил. Първокласен, първостепенен.
Синоними: първокачествен, изряден, първостепенен, първокласен

първороден

първородна, първородно, +мн. първородни, +прил. Който е роден първи от децата в семейството.

първостепенен

първостепенна, първостепенно, +мн. първостепенни, +прил. Който е на първо място, с първа степен по качество, важност. Първостепенна задача.
Синоними: първокачествен, изряден, първоразреден, първокласен, първенствуващ, принципиален, кардинален, главен, важен, основен, най-важен, най-съществен, отличен, превъзходен

пъстроцветен

пъстроцветна, пъстроцветно, +мн. пъстроцветни, +прил.
1. Който е с пъстри цветове; пъстър, шарен. Пъстроцветен букет.
2. Разнообразен. Пъстроцветно общество.

пътеводен

пътеводна, пътеводно, +мн. пътеводни, +прил. Който показва верния път. Пътеводна светлина.

пътен

+вж. [[път]]

пътеписен

+вж. [[пътепи`с]]

пясъчен

+вж. [[пя`сък]]
Синоними: чакълен, чакълест, песъчлив

раболепен

раболепна, раболепно, +мн. раболепни, +прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка.+същ. [[раболепност]], раболепността, +ж.
Синоними: угодлив, угодничав, угоднически, сервилен, лицемерен, унизителен, рабски, лакейнически, коленопреклонен, низък, подъл, ласкателен, подлизурко, блюдолизец, смирен, боязлив, страхлив, послушен, долен

работен

работна, работно, +мн. работни, +прил.
1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица.
2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък.
3. Работлив, трудолюбив. Работна мома.
Синоними: работлив, трудолюбив, прилежен, делови, усърден, изпълнителен, производителен, продуктивен, работоспособен, енергичен, деятелен, активен, грижлив, акуратен, старателен, ревностен, неуморим, любознателен, ученолюбив, работещ, работнически

работоспособен

работоспособна, работоспособно, +мн. работоспособни, +прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек.+същ. [[работоспособност]], работоспособността, +ж.
Синоними: годен за работа, трудолюбив, усърден, работлив, дееспособен, способен, кадърен, умел, сръчен, производителен, продуктивен

равен

равна, равно, +мн. равни, +прил.
1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност.
2. Водоравен, прав. Равен път.
3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и др. Равни величини. Говоря като с равен.
4. +Прен. Равномерен, монотонен. Равно бръмчене на мотора. +м., само +ед. Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия.
Синоними: изравнен, гладък, подравнен, еднакъв, еднообразен, равномерен, тъждествен, подобен, сходен, равноценен, равностоен, равносилен, равноправен, пълнолетен, водоравен, хоризонтален, заравнен, плосък, равняващ се

равнинен

равнинна, равнинно, +мн. равнинни, +прил. За земна повърхност — който се отнася към равнина; сравнително равен, без възвишения. Равнинна територия.

равнодушен

равнодушна, равнодушно, +мн. равнодушни, +прил.
1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи.
2. Който не е увлечен по някого или по нещо. Той не е равнодушен към нея.
Синоними: безучастен, пасивен, безразличен, индиферентен, апатичен, студен, хладен, чужд, отчужден, неутрален, хладнокръвен, безчувствен, безжизнен, флегматичен, невъзмутим, незаинтересован, дезинтересиран, глух, безгрижен, спокоен, нехаен, отпуснат, безизразен, безстрастен, вял, неемоционален, неотзивчив, несъзнаващ, празен, незает с нищо, разсеян, блуждаещ, надут, надменен

равнозначен

равнозначна, равнозначно, +мн. равнозначни, +прил. Който има еднакво значение с друг. Равнозначни думи.+същ. [[равнозначност]], равнозначността, +ж.

равномерен

равномерна, равномерно, +мн. равномерни, +прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростта, обема и др. Равномерно тиктакане. Равномерен ход.+същ. [[равномерност]], равномерността, +ж.
Синоними: равен, еднакъв, еднообразен, отмерен, плавен, правилен, без сътресения, гладък, уравновесен, спокоен, умерен, едновременен, на еднакви интервали, изохронен, постоянен, неизменен, установен, редовен, системен, методичен, непрестанен, неотклонен, хармоничен, хармонически, съзвучен, съгласуван, последователен

равноправен

равноправна, равноправно, +мн. равноправни, +прил. Който притежава еднакви, равни права с друг.
Синоними: равен, пълноправен, еманципиран, изравнен в права

равнораменен

равнораменна, равнораменно, +мн. равнораменни, +прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни.

равносилен

равносилна, равносилно, +мн. равносилни, +прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен.
Синоними: равностоен, равнозначен, равнозначещ, равноценен, еднакъв, равен, еквивалентен, равняващ се

равностранен

равностранна, равностранно, +мн. равностранни, +прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник.+същ. [[равностранност]], равностранността, +ж.

равноценен

равноценна, равноценно, +мн. равноценни, +прил. Който е с еднаква, равна цена с нещо друго; равностоен.+същ. [[равноценност]], равноценността, +ж.
Синоними: равностоен, равнозначещ, еквивалентен

радарен

+вж. [[ра`дар]]

радиален

радиална, радиално, +мн. радиални, +прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки.

радиационен

радиационна, радиационно, +мн. радиационни, +прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения.

радикален

радикална, радикално, +мн. радикални, +прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мерки.
Синоними: коренен, основен, дълбок, задълбочен, издъно, решителен, окончателен, съществен, присъщ, вроден, цялостен, пълен, всеобщ

радиоактивен

радиоактивна, радиоактивно, +мн. радиоактивни, +прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент.

радостен

радостна, радостно, +мн. радостни, +прил.
1. Който е обхванат от радост. Радостно дете.
2. Който предизвиква радост. Радостно събитие.
Синоними: доволен, задоволен, весел, ликуващ, зарадван, засмян, ухилен, щастлив, задоволителен, утешителен, ограден, игрив, лъчезарен, оптимистичен, честит, с късмет

радушен

радушна, радушно, +мн. радушни, +прил. Изпълнен с радушие. Радушен разговор.+същ. [[радушност]], радушността, +ж.
Синоними: гостоприемен, гостолюбив, дружелюбна, дружелюбен, приветлив, приятен, сърдечен, ласкав, любезен, благ, вежлив, задушевен, отзивчив, услужлив

разблуден

разблудна, разблудно, +мн. разблудни, +прил.
1. +Разг. Несигурен, размирен, бунтовен. Разблудно време.
2. Който се е отдал на блудство, на разврат; блуден, развратен.
Синоними: развратен, покварен

разводен

+вж. [[разво`д]]

развратен

развратна, развратно, +мн. развратни, +прил.
1. Който е отдаден на разврат. Развратен народ.
2. Който води, подтиква към разврат. Развратен филм.
Синоними: порочен, развален, корумпиран, покварен, безпътен, безнравственик, неморален, безсрамен, блудник, блудствен, блуднически, развратнически, разпътен, нецеломъдрен, безнравствен, безчестен, продажен, неприличен, циничен, порнографски, разпуснат, леконравен, екстравагантен

разговорен

разговорна, разговорно, +мн. разговорни, +прил.
1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч.
2. Който е направен във вид на разговор; диалогичен.
Синоними: непринуден, неофициален, интимен, всекидневен, обикновен

разграничителен

разграничителна, разграничително, +мн. разграничителни, +прил. Който е предназначен да направи разграничение. Разграничителни черти.
Синоними: разделителен, граничен, демаркационен, междинен, преграден, различителен, отличителен

разгулен

разгулна, разгулно, +мн. разгулни, +прил. Разпуснат, прахоснически. Разгулен живот.
Синоними: разпуснат, безпътен, пиян, порочен, покварен, разблуден, неморален, развратен, безнравствен, невъздържан, несдържан, буен, пиянски

разделителен

разделителна, разделително, +мн. разделителни, +прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия.
Синоними: разграничителен, граничен, демаркационен, междинен, преграден, различителен, отличителен

раздразнителен

раздразнителна, раздразнително, +мн. раздразнителни, +прил. Който лесно се дразни; сприхав, нервен, избухлив. Раздразнителен човек.+същ. [[раздразнителност]], раздразнителността, +ж.
Синоними: сприхав, избухлив, нервен, буен, чувствителен, кисел, разлютен, възбудим, гневен, сръдлив, капризен, нервозен, раздразним, заядлив, предизвикателен, докачлив, възбудителен, възбуждащ, дразнещ, блазнещ, съблазнителен, пикантен, вкиснал, прокиснал, сърдит, рязък, недоволен, злъчен, опак, свадлив, лош, мрачен, невъзпитан, неприличен, изнервен, кибритлия, напрегнат, неспокоен, плах, обидчив, много чувствителен, пламенен, страстен, ревностен, лют, презрителен, надменен, остър, гневлив, пиперлия, хаплив, в лошо настроение, ядосан, унил, потиснат, лесно възбудим

разказвателен

разказвателна, разказвателно, +мн. разказвателни, +прил. Разказен, повествователен.
Синоними: описателен, повествователен, картинен, образен, изразителен, обяснителен

разказен

+вж. [[ра`зказ]]

разкошен

разкошна, разкошно, +мн. разкошни, +прил.
1. В който се забелязва разкош (в 1 и 2 знач. ).
2. Който е много красив; великолепен, изящен, бляскав.
Синоними: великолепен, чудесен, прекрасен, изящен, луксозен, красив, хубав, бляскав, разточителен, пищен, богат, величествен, изключителен, превъзходен, блестящ, възхитителен, божествен, изобилен, преизобилен, поразително красив, очарователен, смайващ, царски

различен

различна, различно, +мн. различни, +прил.
1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години.
2. Обикн. +мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща — храни и дрехи, машини и бои.
Синоними: нееднакъв, разен, друг, несходен, характерен, особен, неравен, специален, специфичен, типичен, отделен, независим, разграничен, диференциран, по-друг, съвсем друг, инакъв, бамбашка, не такъв, не този, своеобразен, странен, разнообразен, разнолик, разнороден, разносъставен, хетерогенен, разновиден, какъв ли не, всякакъв, всевъзможен, какъв да е, някакъв, безразлично какъв, противоположен, далечен, разделен, чужд, неузнаваем, индивидуален, единичен, различаващ се

различителен

различителна, различително, +мн. различителни, +прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отличителен. Различителни белези.
Синоними: отличителен, разграничителен, свойствен, особен, характерен, присъщ, оригинален, типичен, съществен, специфичен, специален

разложителен

разложителна, разложително, +мн. разложителни, +прил. Който предизвиква разложение.
Синоними: упадъчен, деморализиращ, израждащ, декадентен, корумпиращ

разменен

разменна, разменно, +мн. разменни, +прил. Който служи за размяна или се извършва чрез размяна.
• Разменна монета. — Нещо, което се жертва, за да се постигне определена цел.
Синоними: сменен, променен, заменен, преместен

размирен

размирна, размирно, +мн. размирни, +прил.
1. В който има размирия, размирици. Размирни години.
2. Който предизвиква размирия, размирици. Размирен народ.
Синоними: смутителен, раздорен, бунтовен, смутен, тревожен, метежен, немирен, непокорен, бурен, бушуващ, вилнеещ, яростен, бесен, бунтовнически, разбунтуван, бунтарски, буен, неморален, непорядъчен, непристоен, разпуснат, разюздан, шумен, необуздан, поривист

размножителен

+вж. [[размноже`ние]]

разнежен

разнежена, разнежено, +мн. разнежени, +прил. Който е изпаднал в умиление, който се е разнежил; разчувстван, трогнат.+същ. [[разнеженост]], разнежеността, +ж.
Синоними: разчувствуван, изпаднал в умиление, трогнат, затрогнат, умилителен, размекнат, нежен, изтънчен, мекушав, слабохарактерен

разновиден

разновидна, разновидно, +мн. разновидни, +прил. Който е с различен вид или различен по вид; разнообразен.
Синоними: разнообразен, разнороден, различен, многообразен, несходен, нееднакъв, разносъставен, многолик, разнолик, разностранен, многостранен, смесен, всякакъв, всевъзможен, инакъв, друг, подбран, сортиран, пъстър, шарен

разногласен

разногласна, разногласно, +мн. разногласни, +прил.
1. В който има различни, разнообразни гласове. Разногласно пеене.
2. Който се отнася до разногласие.

разноезичен

разноезична, разноезично, +мн. разноезични, +прил.
1. Който ползва или в който се ползват различни езици. Разноезична държава.
2. Който съдържа различни езици. Разноезичен речник.
3. +Прен. В който няма съгласие, разбирателство.

разнообразен

разнообразна, разнообразно, +мн. разнообразни, +прил.
1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разнообразни материали. Разнообразни хора. Разнообразни чувства.
2. +Прен. Който не е монотонен, скучен. Разнообразна програма.+същ. [[разнообразие]], +ср.
Синоними: разновиден, разнороден, различен, многообразен, несходен, нееднакъв, разносъставен, многолик, разнолик, разностранен, многостранен, смесен, всякакъв, всевъзможен, инакъв, друг, пъстър, изпъстрен, разноцветен, шарен, разен, размесен

разнороден

разнородна, разнородно, +мн. разнородни, +прил. Който се различава по своите признаци и свойства, най-вече по състав и по характер; различен. Разнородни изпълнения. Разнородна публика.+същ. [[разнородност]], разнородността, +ж.
Синоними: разносъставен, хетерогенен, различен, смесен, комбиниран, разновиден, нееднакъв, абстрактен, отвлечен, обособен, подбран, сортиран, разен, разнообразен, размесен, нееднороден

разносен

+вж. [[разно`с]]

разностранен

разностранна, разностранно, +мн. разностранни, +прил.
1. +Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник.
2. +Прен. Който обхваща различни страни или се проявява в различни области на живота; многостранен. Разностранни познания.+същ. [[разностранност]], разностранността, +ж.
Синоними: разнообразен, разновиден, разнороден, различен, многообразен, несходен, нееднакъв, разносъставен, многолик, разнолик, многостранен, смесен, всякакъв, всевъзможен, инакъв, друг, пъстър, изпъстрен, разноцветен, шарен

разорителен

+вж. [[разоре`ние]]
Синоними: опустошителен, опропастителен, съсипателен, разсипнически, унищожителен, гибелен, разрушителен, пагубен, погубващ

разплоден

разплодна, разплодно, +мн. разплодни, +прил. Който служи за разплод.

разпределителен

+вж. [[разпредели`тел]]

разпътен

разпътна, разпътно, +мн. разпътни, +прил. +Остар. Безпътен, развратен.+същ. [[разпътство]], +ср.

разрушителен

разрушителна, разрушително, +мн. разрушителни, +прил. Който води до разрушение, който предизвиква разрушение; унищожителен, опустошителен. Разрушителни действия.
Синоними: унищожителен, съсипателен, гибелен, опустошителен, опропастителен, разорителен, разсипнически, вандалски, вреден, пагубен, погубващ, убийствен

разсилен

разсилният, разсилния, +мн. разсилни, +м. +Остар. Човек, който прислужва в учреждение.
Синоними: бързоходец, куриер

разслабителен

разслабителна, разслабително, +мн. разслабителни, +прил. Който действа разслабващо на стомаха; слабителен. Разслабителен чай.

разсъдителен

разсъдителна, разсъдително, +мн. разсъдителни, +прил. Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив.+същ. [[разсъдителност]], разсъдителността, +ж.
Синоними: разсъдлив, умен, разумен, здравомислещ, благоразумен, мъдър, далновиден, мисловен, логичен

разсъдъчен

разсъдъчна, разсъдъчно, +мн. разсъдъчни, +прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия.+същ. [[разсъдъчност]], разсъдъчността, +ж.
Синоними: мисловен, интелектуален, смислен, разсъдителен, разсъдлив, безпристрастен, критичен

разтегателен

разтегателна, разтегателно, +мн. разтегателни, +прил. Който е пригоден да може да се разтегля. Разтегателен диван.

разточителен

разточителна, разточително, +мн. разточителни, +прил. Който не пести (пари, средства, време и др. ).+същ. [[разточителност]], разточителността, +ж.
Синоними: разсипнически, прахоснически, разхитителен, разсипник, прахосник, човек без сметка, щедър, изобилен, обилен, богат, охолен, пищен, разкошен, луксозен, великолепен

разумен

разумна, разумно, +мн. разумни, +прил.
1. Който има разум. Човекът е разумно същество.
2. Който появява разум в действията си; благоразумен. Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.
3. В който има разум. Разумни приказки.+същ. [[разумност]], разумността, +ж.
Синоними: умен, интелигентен, разсъдлив, здравомислещ, мъдър, смислен, обмислен, рационален, целесъобразен, логичен, последователен, съдържателен, многозначителен, умерен, трезвен, благоразумен, съзнателен, свестен, схватлив, досетлив, догадлив, приемлив, поносим, търпим, основателен, проницателен, навременен, уместен, добре обмислен, отговорен, благонадежден, надежден, сигурен, почтен, прозорлив, проникновен, разсъждаващ

разхайтен

разхайтена, разхайтено, +мн. разхайтени, +прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж.+същ. [[разхайтеност]], разхайтеността, +ж.
Синоними: разпуснат, разгащен, недисциплиниран, разлаган, разхайлазен, изхайлазен, безпътен, безделник, безделен, невъзпитан, дезорганизиран, изпуснат, изтърван

разхладителен

разхладителна, разхладително, +мн. разхладителни, +прил. Който разхлажда. Разхладителни напитки.

разходен

+вж. [[ра`зход]]

разяснителен

разяснителна, разяснително, +мн. разяснителни, +прил. Който разяснява, изяснява. Разяснителна дейност.
Синоними: обяснителен, осветлителен, изяснителен, тълкувателен, пояснителен

районен

+вж. [[райо`н]]
Синоними: областен, околийски, окръжен, участъков, енорийски, квартален

раменен

+вж. [[ра`мо]]

ранен

ранна, ранно, +мн. ранни, +прил.
1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв. Ранно утро. Ранна есен.
2. Който се отнася към началото на деня. Ранен влак.
3. Преждевременен, безвременен, прибързан. Ранен брак. ранена, ранено, +мн. ранени, +прил.
1. Когото са ранили. Ранен войник.
2. +Прен. Когото са обидили, засегнали дълбоко. Тя беше ранена от тези думи. раненият, ранения, +мн. ранени, +м. Ранен човек. Ранените са настанени в лазарета.
Синоними: наранен, разкървавен, ударен, засегнат, с рана, рана, прибързан, преждевременен, недоразвит, пръв, начален, първоначален, наскърбен, накърнен

ранобуден

ранобудна, ранобудно, +мн. ранобудни, +прил. Който е свикнал да се буди рано.

раншен

раншна, раншно, +мн. раншни, +прил. Предишен. По-раншната работа я остави.
Синоними: минал, преминал, предишен, стар, остарял

рапичен

+вж. [[ра`пица]]

растителен

растителна, растително, +мн. растителни, +прил.
1. Който се отнася до растение. Растителни клетки.
2. Който се добива от растения. Растително масло.

рахитичен

рахитична, рахитично, +мн. рахитични, +прил.
1. Който е болен от рахит.
2. Който е предизвикан от рахит. Рахитични изкривявания.
3. +Прен. +Разг. Слаб, едва креещ. Рахитично цвете.

рационален

рационална, рационално, +мн. рационални, +прил. Разумен, полезен, целесъобразен. Рационален поглед върху нещата. Рационално предложение.+същ. [[рационалност]], рационалността, +ж.
Синоними: разумен, смислен, целесъобразен, полезен

рационалистичен

рационалистична, рационалистично, +мн. рационалистични, +прил.
1. Който се отнася до рационализъм.
2. Основан на разума; разумен, рационален.

реактивен

реактивна, реактивно, +мн. реактивни, +прил.
1. Който се отнася до реактив.
2. При който се създава реакция между силата на тягата и продуктите от горящото с голяма скорост топливо; ракетен. Реактивен двигател. Реактивно движение. Реактивен самолет.+същ. [[реактивност]], реактивността, +ж.

реакционен

+вж. [[реа`кция]]
Синоними: консервативен, назадничав, ретрограден, контрареволюционен, крайно консервативен

реален

реална, реално, +мн. реални, +прил.
1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обективен, истински. Реален факт.
2. Който е съобразен с действителното състояние на нещата, с действителните нужди, възможности и др. Реално желание. Реален бюджет. Реална политика. Реална цена. Реален курс на долара.
Синоними: веществен, материален, физически, видим, съществуващ, обективен, действителен, истински, положителен, осъществим, възможен, изпълним, траен, постоянен, конкретен, фактически, настоящ, естествен, верен, определен, ясен, приложим

реалистичен

реалистична, реалистично, +мн. реалистични, +прил.
1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите.
2. Който се отнася до реализъм (във 2 знач. ). Реалистичен образ.
Синоними: реален, действителен, практически, житейски, естествен, непристорен, практичен

реверсивен

реверсивна, реверсивно, +мн. реверсивни, +прил. +Спец. Обръщае+м.+същ. [[реверсивност]], реверсивността, +ж.

ревизионен

+вж. [[реви`зия]]

ревматичен

+вж. [[ревмати`зъм]]

ревностен

+вж. [[ре`вност]]
Синоними: усърден, старателен, прилежен, работлив, трудолюбив, активен, придаден, пламенен, разпален, жарък, горещ, огнен, фанатичен, страстен, зноен, пламтящ, енергичен, със силно желание, много силен, буен, бурен, стихиен, бесен, яростен, буйствуващ, раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия, сериозен, задълбочен, добросъвестен, фанатизиран

револверен

+вж. [[револве`р]]

революционен

+вж. [[револю`ция]]

регенеративен

регенеративна, регенеративно, +мн. регенеративни, +прил. +Спец. Възстановителен.

регионален

+вж. [[регио`н]]
Синоними: областен, окръжен, зонален

регистрационен

+вж. [[регистра`ция]]

регламентен

+вж. [[регламе`нт]]

регресивен

+вж. [[регре`с]]
Синоними: низходящ, упадъчен, назадничав, консервативен, реакционен, ретрограден

регулативен

Който направлява, който внася ред или планомерност в нещо.

регулационен

+вж. [[регула`ция]]

редакционен

+вж. [[реда`кция]]

редовен

редовна, редовно, +мн. редовни, +прил.
1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия.
2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход.
3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик.
4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи.
5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.+същ. [[редовност]], редовността, +ж.+нареч. [[редовно]].
Синоними: правилен, нормален, умерен, постоянен, непрекъснат, непрестанен, точен, прецизен, примерен, образцов, порядъчен, реден, методичен, планомерен, последователен, квалифициран, професионален, на постоянна служба, обикновен, типичен, определен, установен, устойчив, уговорен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, системен, неотклонен, узаконен, с разрешение, дипломиран, обичаен, рутинен, шаблонен

редукционен

+вж. [[реду`кция]]

резачен

резачна, резачно, +мн. резачни, +прил. С който се реже.

резервен

резервна, резервно, +мн. резервни, +прил. Който е предназначен за резерв; запасен (в 1 знач. ).
Синоними: запасен, спешен, спомагателен, извънреден, авариен

резервоарен

+вж. [[резервоа`р]]

резонаторен

+вж. [[резона`тор]]

резонен

Основателен, разумен, обоснован.
Синоними: смислен, разумен, правилен, основателен, обоснован

резултатен

резултатна, резултатно, +мн. резултатни, +прил. Който носи (добри) резултати; успешен, продуктивен, ефикасен, сполучлив. Резултатна игра.+същ. [[резултатност]], резултатността, +ж.
Синоними: производителен, плодовит, плодоносен, продуктивен, плодотворен, полезен, изгоден, ефикасен, ефектен, успешен, сполучлив, благополучен, удачен, ефективен, действен

резултативен

резултативна, резултативно, +мн. резултативни, +прил.
1. Резултатен.
2. +Спец. За глаголна форма — който представя действието с неговия резултат.

реквизиционен

+вж. [[реквизи`ция]]

рекламен

+вж. [[рекла`ма]]
Синоними: шумен, изкуствено повишен, надут

рекреационен

рекреационна, рекреационно, +мн. рекреационни, +прил. Който е свързан с възстановяване силите на човека, изразходени в трудовия процес. Рекреационни функции.

ректален

+мед. Отнасящ се до правото черво.

релативен

релативна, релативно, +мн. релативни, +прил. Относителен.+същ. [[релативност]], релативността, +ж.
Синоними: относителен, зависим, непостоянен, неустановен, неутвърден, изменчив, зависещ, условен

релевантен

Термин свързан с дадена тема.

релефен

релефна, релефно, +мн. релефни, +прил.
1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина.
2. +Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен.
Синоними: изпъкнал, издаден, издут, прегледен, ясен, нагледен, картинен, отчетлив, образен

религиозен

религиозна, религиозно, +мн. религиозни, +прил.
1. Който се отнася до религия. Религиозна музика.
2. Вярващ, набожен. Религиозен човек.+същ. [[религиозност]], религиозността, +ж.
Синоними: верски, набожен, благочестив, вярващ, верующ, предаден богу, благоверен, верен богу, богобоязлив, богомолец, боговдъхновен, суеверен, мистик, отдаден на бога

ремонтен

+вж. [[ремо`нт]]

ремъчен

+вж. [[ре`мък]]

рентабилен

рентабилна, рентабилно, +мн. рентабилни, +прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен.+същ. [[рентабилност]], рентабилността, +ж.
Синоними: доходен, доходоносен, приходоносен, лихвоносен

репарационен

+вж. [[репара`ции]]

репертоарен

+вж. [[репертоа`р]]

репетиционен

+вж. [[репети`ция]]

репортажен

+вж. [[репорта`ж]]

репрезентативен

репрезентативна, репрезентативно, +мн. репрезентативни, +прил. Представителен.+същ. [[репрезентативност]], репрезентативността, +ж.

репресивен

репресивна, репресивно, +мн. репресивни, +прил. Който има за цел насилствено да прекъсне, да предотврати нещо; наказателен.+същ. [[репресивност]], репресивността, +ж.
Синоними: наказателен, потушителен, принудителен, подтиснически, притеснителен

репродукционен

+вж. [[репроду`кция]]

ресорен

+вж. [[ресо`р]]

респективен

респективна, респективно, +мн. респективни, +прил. Съответстващ, отговарящ, съответен.+нареч. [[респективно]].
Синоними: съответен, надлежен, съответствуващ, отговарящ

рестриктивен

рестриктивна, рестриктивно, +мн. рестриктивни, +прил. Ограничителен.

реторичен

реторична, реторично, +мн. реторични, +прил.
1. Който се отнася до реторика; красноречив.
2. +Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен.
• Реторичен въпрос. — Въпрос, който съдържа в себе си и отговора.

ретрограден

ретроградна, ретроградно, +мн. ретроградни, +прил. Който е против напредъка, прогреса; назадничав.+същ. [[регроградност]], ретроградността, +ж.
Синоними: назадничав, реакционер, консерватор

ретроспективен

ретроспективна, ретроспективно, +мн. ретроспективни, +прил. В който се прави ретроспекция. Ретроспективна изложба.

рефлексен

+вж. [[рефле`кс]]

рефлексивен

+вж. [[рефле`кс]]
Синоними: несъзнателен, подсъзнателен, неволен, инстинктивен, машинален, механически, автоматически, по рефлекс

рецесивен

Който е с признаци на изчезване.

реципрочен

реципрочна, реципрочно, +мн. реципрочни, +прил. Взаимен, съотносителен.
Синоними: взаимен, съвместен, съотносителен, солидарен, един друг

речен

речна, речно, +мн. речни, +прил.
1. Който се отнася до река. Речно корито. Речно дъно.
2. Който се намира в река. Речни камъни. Речна лодка. Речен кораб.
Синоними: казан, споменат, издуман, изречен, изговорен, промълвен, произнесен

речитативен

+вж. [[речитати`в]]

решетъчен

решетъчна, решетъчно, +мн. решетъчни +прил. Решетест.

решителен

решителна, решително, +мн. решителни, +прил.
1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъжествен. Решителен човек.
2. Който е изпълнен с твърдост, непоколебимост, непреклонност. Решителен жест.
3. Който не търпи възражения; категоричен.
4. Най-важен за решението на някакъв проблем; решаващ. Решителна битка. Решителна стъпка.+същ. [[решителност]], решителността, +ж.+нареч. [[решително.]]
Синоними: смел, храбър, мъжествен, неустрашим, непоколебим, неколеблив, твърд, категоричен, без колебание, решаващ, важен, основен, първостепенен, съдбоносен, фатален, критичен, опасен, рискован, последен, окончателен, безвъзвратен, краен, безапелационен, недопускащ възражение, положителен, безстрашен, абсолютен, безусловен, откровен, рязък, неотменен, отривист, отсечен, жив, оживен, ясно очертан, чист, пълен, неограничен, решен, язвителен, ясно изразен, осезаем, сигурен, уверен, юначен, дързък, безразсъден, дръзновен, куражлия, упорит, съдбовен, гибелен, пагубен, неизбежен, енергичен, непреклонен, неотстъпчив, строг, издръжлив, с висок дух, траен, целеустремен, целенасочен, явен, очебиен, подчертан

рибен

рибена, рибено, +мн. рибени, +прил.
1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле.
2. Който се добива от риба или се прави от риба. Рибено масло. Рибена консерва.

рисувален

рисувална, рисувално, +мн. рисувални, +прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище.

рисувателен

рисувателна, рисувателно, +мн. рисувателни, +прил. Рисувален.

ритмичен

ритмична, ритмично, +мн. ритмични, +прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура.+същ. [[ритмичност]], ритмичността, +ж.
Синоними: отмерен, правилен, равномерен, хармоничен, плавен

риторичен

риторична, риторично, +мн. риторични, +прил. Реторичен.

ритуален

ритуална, ритуално, +мн. ритуални, +прил. Обреден.+същ. [[ритуалност]], ритуалността, +ж.
Синоними: обичаен, обреден

роден

родна, родно, +мн. родни, +прил.
1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра.
2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета.
3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град.
4. Близък, свиден, скъп.
Синоними: бащин, отечествен, домашен, близък, родствен, кръвен, рожден, свой, мил, скъп, свиден, произлязъл, произтекъл, произходен, произходящ, зароден, породен, създаден, появил се на свят

родилен

родилна, родилно, +мн. родилни, +прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки.

родословен

+вж. [[родосло`вие]]

романтичен

романтична, романтично, +мн. романтични, +прил.
1. Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен. Романтична любов.
2. Който се отнася до романтизъм (в 1 знач. ).+същ. [[романтичност]], романтичността, +ж.
Синоними: сантиментален, лиричен, нежен, мечтателен, любовен

ромбичен

+вж. [[ромб]]

росен

росна, росно, +мн. росни, +прил.
1. Който е покрит с роса. Росна трева.
2. Който се състои от роса. Росен дъжд.
3. +Прен. +Разг. +Ирон. Свеж. Какъв си росен. +м., само +ед. Храстовидно растение по каменливи хълмове с перести листа и гроздовидно съцветие на върха.+прил. [[росенов]], росенова, росеново, +мн. росенови.

ротативен

ротативна, ротативно, +мн. ротативни, +прил. Който се върти.
• Ротативна машина. — Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка.

ротационен

+вж. [[рота`ция]]

ротен

+вж. [[ро`та]]

ругателен

ругателна, ругателно, +мн. ругателни, +прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.
Синоними: обиден, оскърбителен, язвителен, жигосващ, клеветнически

руден

+вж. [[ру`да]]

рудиментарен

рудиментарна, рудиментарно, +мн. рудиментарни, +прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни органи.
Синоними: зачатъчен, недоразвит, първичен, неразработен, необработен, груб, суров, неразвит, неготов, в зародиш

рутинен

Шаблонен, бавен, със стари навици.
Синоними: обикновен, досаден, шаблонен, редовен, установен, обичаен

ръководен

ръководна, ръководно, +мн. ръководни, +прил. Който ръководи. Ръководен орган.
Синоними: управителен, административен, напътствен, директивен, инструктивен, направляващ, напътствуващ, ръководещ, директорски, управителски

ръкопашен

ръкопашна, ръкопашно, +мн. ръкопашни, +прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка.

ръкописен

+вж. [[ръкопи`с]]

ръчен

ръчна, ръчно, +мн. ръчни, +прил.
1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник.
2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Ръчна бродерия.
3. Който се задейства с помощта на ръка. Ръчна разбивачка.

саботажен

+вж. [[сабота`ж]]

саванен

+вж. [[сава`на]]

садистичен

+вж. [[сади`зъм]]

сакрален

сакрална, сакрално, +мн. сакрални, +прил. Който е свещен. Сакрален обред.

сакраментален

сакраментална, сакраментално, +мн. сакраментални, +прил. Свещен, свят. Сакраментални слова.
Синоними: свещен, обреден, ритуален, традиционен, тържествен

салонен

салонна, салонно, +мн. салонни, +прил.
1. Който се отнася до салон.
2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни маниери.
• Салонен управител. — Управител на зала в ресторант, фризьорско заведение и др.

самобитен

самобитна, самобитно, +мн. самобитни, +прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобитно творчество. Самобитни песни. __ +същ. [[самобитност]], самобитността, +ж.
Синоними: саморасъл, самороден, оригинален, особен, своенравен, своеобразен, странен, чудноват, индивидуален, личен, собствен

самовластен

самовластна, самовластно, +мн. самовластни, +прил.
1. Който има неограничена власт.
2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.
Синоними: тираничен, деспотичен, подтиснически, диктаторски, абсолютен, самодържавен, неограничен

самоволен

самоволна, самоволно, +мн. самоволни, +прил.
1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила.
2. Който не е съобразен с нареждания или правила. Самоволно напускане на работа. _ +нареч. [[самоволно]]. Държа се самоволно._
Синоними: своеволен, произволен, без разрешение, самоуправнически, безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен, своенравен, оригинален, особен, капризен

самоделен

самоделна, самоделно, +мн. самоделни, +прил. Който е направен при домашни условия, с подръчни средства, от непрофесионалист. Самоделна машина.

самодоволен

самодоволна, самодоволно, +мн. самодоволни, +прил.
1. Който е изпълнен с доволство от себе си.
2. Който изразява доволство от себе си. Самодоволна усмивка. Самодоволно изражение.
Синоними: доволен, задоволен, щастлив, блажен, предоволен, благодарен, безгрижен

самодържавен

самодържавна, самодържавно, +мн. самодържавни, +прил.
1. Който се отнася до самодържавие.
2. Който е с абсолютна държавна власт.
Синоними: самовластен, абсолютен, неограничен

самокритичен

+вж. [[самокри`тика]]

самолетен

+вж. [[самоле`т]]

самоличен

самолична, самолично, +мн. самолични, +прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис. Самолични вещи. _ +нареч. [[самолично]]. Явявам се самолично. Убивам самолично._

самомнителен

самомнителна, самомнително, +мн. самомнителни, +прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. __ +същ. [[самомнителност]], самомнителността, +ж.
Синоними: самолюбив, самонадеян, самоуверен, високомерен, горд, упорит, твърд, надменен, надут, арогантен, снобски, старомоден, педантичен, важен, тщеславен, суетен

самопроизволен

самопроизволна, самопроизволно, +мн. самопроизволни, +прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпускане на урина.

самороден

самородна, самородно, +мн. самородни, +прил.
1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. +Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. __ +същ. [[самородност]], самородността, +ж.

саморъчен

саморъчна, саморъчно, +мн. саморъчни, +прил.
1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо.
2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. __ +нареч. [[саморъчно]].

самостоятелен

самостоятелна, самостоятелно, +мн. самостоятелни, +прил.
1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство.
2. Който е отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие.
3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт.
4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата и са самостоятелни от малки. _ +същ. [[самостоятелност]], самостоятелността, +ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. _ +нареч. [[самостоятелно]]. Живея самостоятелно.
Синоними: самостоен, независим, свободен, автономен, отделен, самоинициативен, проявяващ самоинициатива, разпоредителен, незаангажиран

самотен

самотна, самотно, +мн. самотни, +прил.
1. Който живее в самота. Самотна старица.
2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво.
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. __ +същ. [[самотност]], самотността, +ж.
Синоними: уединен, усамотен, изолиран, отделен, отстранен, изоставен, напуснат, пустинен, непристъпен, непосещаван, сам, самотник, оттеглил се, затворен в себе си, вглъбен, вдълбочен, замислен, нещастен, неутешим, откъснат, тъжен, мрачен, безнадежден, сиротен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен

самоходен

самоходна, самоходно, +мн. самоходни, +прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие.

самоцелен

+вж. [[самоце`л]]

санаториален

+вж. [[санато`риум]]

сангвиничен

сангвинична, сангвинично, +мн. сангвинични, +прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се с общителност, веселост, услужливост, енергичност. Сангвиничен тип. Сангвиничен характер.
Синоними: жизнерадостен, жизнен, весел, радостен, жив, бодър, доволен, безгрижен, пъргав, буен, подвижен, експанзивен

санитарен

санитарна, санитарно, +мн. санитарни, +прил.
1. Който се отнася до здравеопазването и обществената чистота. Санитарен контрол. Санитарен лекар.
2. Който се използва за медицински лечебни цели. Санитарна кола.
3. В армията — който се отнася към медицинското обслужване. Санитарна част. Санитарен инструктор.
• Санитарен възел (в сграда). — Санитарно-технически съоръжения за задоволяване на здравно-хигиенните изисквания — баня, тоалетна, водопровод, канализация.
• Санитарен надзор. — Дейност за осигуряване на хигиенни условия в бита и в труда.
• Санитарна обработка. — Унищожаване на болестни микроби и паразити по тялото, дрехите, в помещенията.
Синоними: здравен, хигиеничен, медицински, здравословен

сантиментален

сантиментална, сантиментално, +мн. сантиментални, +прил.
1. Който е твърде чувствителен, склонен към чувства и нежности. Сантиментално момиче.
2. Който е пропит с нежни чувства, вълнения. Сантиментална вечер. Сантиментален разговор. __ +същ. [[сантименталност]], сантименталността, +ж.
Синоними: прочувствен, емоционален, трогателен, трогващ, покъртителен, чувствителен, романтичен

сардоничен

+книж. Язвителен, злобно присмехулен. По името на билката Sardonia, която предизвиквала изкривяване на лицето и правела умиращите хора да се смеят.

саркастичен

+вж. [[сарка`зъм]]
Синоними: подигравателен, насмешлив, язвителен, остър, хаплив, жлъчен, сардонически, сатиричен, злобен, ироничен, критичен, жесток, безпощаден, заядлив, ожесточен

сателитен

+вж. [[сатели`т]]

сатиричен

+вж. [[са`тира]]
Синоними: язвителен, подигравателен, саркастичен, изобличителен, остър, жесток, безпощаден

сборен

сборна, сборно, +мн. сборни, +прил.
1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час.
2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.
Синоними: съставен, групов, общ, задружен, средищен, събирателен, централен

светкавичен

светкавична, светкавично, +мн. светкавични, +прил.
1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък.
2. +Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция.
3. +Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. __ +нареч. [[светкавично]].
Синоними: мълниеносен, гръмовит, бърз, стремителен, мигновен, устремен, внезапен, неочакван, изненадващ

светлинен

светлинна, светлинно, +мн. светлинни, +прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи.
• Светлинен поток. — +Спец. Количеството светлина, преминаващо през дадена площ за секунда.
• Светлинна година. — +Спец. Астрономическа единица за разстояние, равна на разстоянието, което светлината изминава за една година.

светлочувствителен

светлочувствителна, светлочувствително, +мн. светлочувствителни, +прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Светлочувствителна плака.

световен

световна, световно, +мн. световни, +прил.
1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат.
2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи.
3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината.
4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол.
5. Който е световноизвестен.
6. +Прен. +Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен!
• Правя световен въпрос. — Преувеличавам дребен въпрос.
• Световен океан. — Съвкупност от всички морета и океани на земята.
Синоними: светски, мирски, миров, всесветски, всемирен, вселенски, универсален, международен, интернационален, космически, космичен, междупланетен

световноизвестен

световноизвестна, световноизвестно, +мн. световноизвестни, +прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател.
Синоними: популярен, познат, известен, общоизвестен, всеизвестен, разпространен, достъпен, общодостъпен, разбираем, лесноразбираем, общопонятен, прочут, обичан, уважаван, знаменит, именит, бележит, ползващ се с име, славен, велик, демократичен, народен, общонароден

свиден

свидна, свидно, +мн. свидни, +прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край.
Синоними: мил, любезен, обичен, любим, драг, скъп, ценен, приятен

свиневъден

+вж. [[свиневъ`д]]

свободен

свободна, свободно, +мн. свободни, +прил.
1. Който има свобода; независим. Свободен народ.
2. Който не е забраняван или ограничаван. Свободна мисъл.
3. Който се извършва леко, без пречки. Свободни движения.
4. Непринуден, без задръжки. Свободно поведение.
5. Който е на свобода, не е затворен. Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен.
6. Който не е ангажиран с работа. Свободна ли си тази вечер? Свободно време.
7. Който не е зает или запълнен. В салона няма свободни места.
8. Който е широк, не прилепва плътно. Свободно облекло.
9. Който не е в сърдечни или брачни връзки. Свободна жена.
10. +Спец. В химията — който не е в свързано състояние с други елементи. Свободен електрон. _ +нареч. [[свободно]]. Той говори свободно четири езика.
• Вход свободен. — Вход без заплащане за билет.
• Свободна цена. — +Спец. Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.
• Свободна професия. — Професия, при която възнаграждение се получава след извършване на някаква работа, а не под формата на заплата.
• Свободен стих. — +Спец. Стих, при който не се спазват ритмическите закономерности на класическото стихосложение. • [[Свободно!]] +Спец. Военна команда, с която се отменя командата мирно.
• Свободен сте! — Можете да вървите, не сте нужен повече.
• Свободен университет._ — Университет, който е на самоиздръжка, не получава държавна субсидия; частен университет.
Синоними: независим, автономен, самостоен, самостоятелен, независещ, вакантен, незает, на разположение, празен, незапълнен, айляк, непринуден, естествен, безпрепятствен, доброволен, драговолен, невъздържан, неограничен, развързан, еманципиран, охолен, волен, безгрижен, нехаен, без юзда, необуздан, разюздан, безплатен, излишен, неизползуван, в повече, лек, гладък, гъвкав, разполагаем, под ръка, подръчен, наличен, налице, пуст, ненаселен, необитаван, спонтанен, непреднамерен, открит, явен, общодостъпен, обществен, публичен, незаангажиран, чист, безопасен

своеволен

своеволна, своеволно, +мн. своеволни, +прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка. _ +същ. [[своеволност]], своеволността, +ж. _ +нареч. [[своеволно]].
Синоними: самоволен, произволен, без разрешение, самоуправнически, безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен, своенравен, оригинален, особен, капризен, безпричинен, неоправдан, опак, непостоянен, изменчив, необуздан, инат, нетактичен, неизпълнителен, недисциплиниран, неприятен, опърничав, неупълномощен, упорит, догматичен, недопускащ възражение

своевременен

своевременна, своевременно, +мн. своевременни, +прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. __ +нареч. [[своевременно]].
Синоними: навременен, удобен, сгоден, благоприятен, уместен, с време, подходящ

своенравен

своенравна, своенравно, +мн. своенравни, +прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. _ +същ. [[своенравност]], своенравността, +ж. _ +нареч. [[своенравно]]. Постъпвам своенравно.
Синоними: маниак, чуден, оригинален, капризен, упорит, чудноват, особен, своеобразен, странен, куриозен, опърничав, дръпнат, неразбран, опак, ни се води-ни се кара, терсене, непокорен, своеволен, непостоянен, изменчив, вироглав, свадлив, заядлив, твърдоглав

своеобразен

своеобразна, своеобразно, +мн. своеобразни, +прил.
1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек.
2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ +същ. [[своеобразност]], своеобразността, +ж. _ +нареч. [[своеобразно]].
Синоними: самобитен, оригинален, особен, странен, необикновен, бамбашка, екстравагантен, своенравен, особняк, саморасъл, самороден, чудноват, капризен, ексцентричен, чудат

свръхсекретен

Лице или документ, който се пази в дълбока тайна от обществото.

Синоними: таен

свръхсрочен

свръхсрочна, свръхсрочно, +мн. свръхсрочни, +прил. Който продължава повече от задължителния срок. Свръхсрочна служба.

свързочен

свързочна, свързочно, +мн. свързочни, +прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части.

сговорен

сговорна, сговорно, +мн. сговорни, +прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига. __ +нареч. [[сговорно]].
Синоними: сговорчив, съгласен, дружен, задружен, единен, сплотен, единодушен

сгоден

сгодна, сгодно, +мн. сгодни, +прил. Който е удобен, подходящ. Търся сгоден момент, за да му кажа. сгодена, сгодено, +мн. сгодени, +прил. Който се е сгодил.
Синоними: удобен, благоприятен, подходящ, навременен, своевременен, благовременен, целесъобразен, приемлив, износен, на сметка, приятен, комфортен, лесен

себеподобен

себеподобна, себеподобно, +мн. себеподобни, +прил. Който се отнася към същия животински вид. Пингвинът се чувства най-добре сред себеподобните си.

себичен

себична, себично, +мн. себични, +прил. Който обича само себе си; егоистичен.+нареч. [[себично]].+същ. [[себичност]], себичността, +ж.
Синоними: егоистичен, себелюбив, самолюбие, самомнителен

северен

северна, северно, +мн. северни, +прил.
1. Който е в посока север. Северна стая.
2. Който идва от север. Северен вятър.
3. Който е разположен на север от друг обект. Северна България.
4. Който се намира в териториите, разположени на север. Северни народи.
• Северен полюс. — Една от точките, в които земната ос пресича земната повърхност, разположена в заледени територии на север от екватора.
• Северно сияние. — Светещи цветни стълбове, които се виждат в близост до полюсите; полярно сияние.
Синоними: полярен

северозападен

+вж. [[североза`пад]]

североизточен

+вж. [[северои`зток]]

сегашен

сегашна, сегашно, +мн. сегашни, +прил. Който става сега, който протича сега. Сегашен момент.
• Сегашно време. — +Спец. В граматиката — глаголна форма, която показва, че действието се върши в момента на говорене.
Синоними: настоящ, съвременен, днешен, актуален, насъщен

седалищен

+вж. [[седа`лище]]

седативен

+мед. Успокояващ, успокоителен.

седефен

седефена, седефено, +мн. седефени, +прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. +Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.

седиментен

+вж. [[седиме`нт]]

седловинен

+вж. [[седловина`]]

седмичен

седмична, седмично, +мн. седмични, +прил.
1. Който е свързан с една седмица. Седмична програма.
2. Който продължава една седмица. Седмична градина.
3. Който става един път в седмицата. Седмично издание.+нареч. [[седмично]]. Ходя на кино два пъти седмично.

седморен

седморна, седморно, +мн. седморни, +прил. Който е седем пъти по-голям или по-малък.+нареч. [[седморно]].

сезонен

+вж. [[сезо`н]]

сеизмичен

сеизмична, сеизмично, +мн. сеизмични, +прил. +Спец. Който е свързан с движенията на земната кора; земетръсен. Сеизмични вълни.

секретен

секретна, секретно, +мн. секретни, +прил. Таен, скрит. Секретен пост.+нареч. [[секретно]].
• Секретна брава. — Брава с устройство, което позволява отключването и само със специален ключ.
• Секретно копче. — Копче от две части, което се закопчава при притискането им.
Синоними: таен, поверителен, доверителен, скрит, дискретен, конфиденциален, анонимен, интимен, личен, частен, посветен в тайна, доверен, прикрит

сексапилен

сексапилна, сексапилно, +мн. сексапилни, +прил. Който притежава сексапил.

сексуален

сексуална, сексуално, +мн. сексуални, +прил. Който се отнася до секса.+същ. [[сексуалност]], сексуалността, +ж.
• Сексуална революция. — Движение за даване на свобода на извънбрачните и предбрачните сексуални връзки.
Синоними: полов, похотлив, еротичен, сластен, сладострастен, чувствен, телесен, плътски

секторен

+вж. [[се`ктор]]

секундарен

секундарно, секундарно, +мн. секундарни, +прил. Второстепенен, вторичен. Секундарно ударение.

секционен

+вж. [[се`кция]]

селективен

селективна, селективно, +мн. селективни, +прил. Който подбира или служи за подбор. Селективен метод.

семантичен

Който се отнася до смисъла на дума; смислов. Семантична философия — разновидност на субективния идеализъм през епохата на империализма, която се занимава с ненаучен анализ на думите и техните съчетания, като изоставя настрана теоретическото изследване като оставя настрана обективната действителност.

семенен

семенна, семенно, +мн. семенни, +прил. Който се отнася до семе. Семенна обвивка.

семестриален

+вж. [[семе`стър]]

семинарен

+вж. [[семина`р]]

сензационен

сензационна, сензационно, +мн. сензационни, +прил. Който предизвиква сензация. Сензационен успех. Сензационна новина.+нареч. [[сензационно]].
Синоними: ефектен, пикантен, пиперлия, неприличен

сензорен

сензорна, сензорно, +мн. сензорни, +прил.
1. Сетивен, чувствителен.
2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сензорен апарат. Сензорно устройство.

сенилен

+мед. Старчески, отнасящ се до старостта.
Синоними: старчески, грохнал, изкуфял

сенникоцветен

сенникоцветна, сенникоцветно, +мн. сенникоцветни, +прил.
• Сенникоцветни растения. — +Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения.

сепаративен

сепаративна, сепаративно, +мн. сепаративни, +прил. Който се извършва без участието и съгласието на другите заинтересовани. Сепаративен мир.

сепаратистичен

+вж. [[сепарати`зъм]]

септичен

септична, септично, +мн. септични, +прил.
1. Който се отнася до сепсис.
2. Който предизвиква гноене.

сервизен

сервизна, сервизно, +мн. сервизни, +прил. Който е предназначен за извършване на услуги и поправки.
• Сервизно помещение. — Помещение за обслужване — баня, тоалетна, кухня и др.

сервилен

сервилна, сервилно, +мн. сервилни, +прил.
1. Който угодничи пред някого, като се подлага на унижение; раболепен.
2. Който съдържа или проявява раболепие, угодничество. Сервилен поглед.+нареч. [[сервилно]].
Синоними: угодлив, угодничав, унизителен, раболепен, коленопреклонен, самоунижаващ се, мазен, страхлив, боязлив, робски, безгръбначен, смирен, послушен, низък, долен, подъл, угоднически, рабски

сервитутен

+вж. [[сервиту`т]]

сериозен

сериозна, сериозно, +мн. сериозни, +прил.
1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек.
2. За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи.
3. Съществен, важен, значим. Сериозна книга.
4. Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение.
5. На който може да се разчита. Сериозен кандидат.+нареч. [[сериозно]]. Говоря ти сериозно.+същ. [[сериозност]], сериозността, +ж.
Синоними: умен, мъдър, трезвен, зрял, разумен, смислен, задълбочен, неповърхностен, разсъдлив, загрижен, замислен, умислен, съсредоточен, строг, твърд, неотстъпчив, взискателен, важен, тежък, тържествен, значителен, капитален, забележителен, належащ, наложителен, безусловен, улегнал, внимателен, напрегнат, акуратен, добре обоснован, логичен, солиден, добросъвестен, ревностен, здравомислещ, трезвомислещ, уравновесен, мрачен, печален, меланхоличен, скучен, благоразумен, безпогрешен, спокоен, въздържан, умерен, трезв, здрав, уталожен, с добро държание, невъзмутим

сетен

сетна, сетно, +мн. сетни, +прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх.
Синоними: последен, краен, прощален, финален, послешен, сегашен

сетивен

сетивна, сетивно, +мн. сетивни, +прил. Който се отнася до сетивата.+същ. [[сетивност]], сетивността, +ж.+нареч. [[сетивно]].
Синоними: осезателен, чувствителен, видим, осезаем, забележим, материален, материалистичен, телесен, груб, чувствен, земен, светски

сетнешен

сетнешна, сетнешно, +мн. сетнешни, +прил. По-късен, който става после. Сетнешните ни срещи.
Синоними: послешен, подирешен, следващ, по-късен, дирен, заден, последен, вторичен, второстепенен

сигнален

сигнална, сигнално, +мн. сигнални, +прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа.
• Първа сигнална система. — +Спец. Условнорефлекторна дейност на човека и животните.
• Втора сигнална система. — +Спец. Членоразделната реч като сигнална система при човека.
Синоними: предупредителен, тревожен

сигурен

сигурна, сигурно, +мн. сигурни, +прил.
1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш.
2. Който не е изложен на опасност или риск. Сигурна работа. Сигурен път.
3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост. Сигурни движения.
4. Който е неизбежен; неминуем. Всичко вървеше към сигурен провал.
5. На когото може да се разчита; надежден. Имам там сигурен приятел.+същ. [[сигурност]], сигурността, +ж.
• Органи на сигурността. — Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.
Синоними: гарантиран, обезпечен, защитен, в безопасност, верен, предан, изпитан, изпробван, проверен, надежден, неминуем, неизбежен, фатален, убеден, уверен, самоуверен, положителен, категоричен, спокоен, хладнокръвен, точен, абсолютен, достоверен, автентичен, безпогрешен, установен, констатиран, доказан, неоспорим, неатакуем, явен, солиден, безопасен, благонадежден, доверен, несъмнен, безспорен, здрав, траен, окончателен, твърд, потвърден, отговорен, разумен, почтен, непоклатим, непоколебим, решителен, ценен, истински

силабичен

силабична, силабично, +мн. силабични, +прил. +Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички.

силажен

+вж. [[сила`ж]]

силен

силна, силно, +мн. силни, +прил.
1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек.
2. Който е значителен по степен на проява, по величина. Силен дъжд. Силно земетресение. Силна болка. Силна омраза.
3. Който оказва голямо влияние. Силна партия. Силни доказателства. Силна реч.
4. Който действа с голяма сила поради своите качества. Силен алкохол. Силно кафе.
5. Мощен, могъщ. Силна армия.
6. Който много знае и умее; талантлив. Силен ученик. Силен кинорежисьор. Силен по рисуване.
• Силен на деня. — Влиятелен, властен.
• Силна храна. — Калорична храна, богата на витамини.
Синоними: мощен, могъщ, крепък, як, здрав, корав, твърд, голям, значителен, непобедим, неизтощим, неотслабващ, издръжлив, всесилен, интензивен, усилен, снажен, едър, плещест, авторитетен, влиятелен, властен, основателен, убедителен, стихиен, бурен, висок, гръмък, гръмогласен, гръмлив, шумен, оглушителен, яростен, енергичен, деен, активен, завладяващ, звучен, плътен, наситен, ярък, жизнен, във форма, крещящ, деятелен, мъжествен, ослепителен, прекомерен, краен, остър, ожесточен, рязък, подчертан, емфатичен, категоричен, страстен, стремителен, разпален, тежък, мъчителен, непоклатим, жив, ясно изразен, недвусмислен, изразителен

симбиозен

+вж. [[симбио`за]]

символистичен

+вж. [[символи`зъм]]

символичен

символична, символично, +мн. символични, +прил. [[1]]. Който служи за символ; условен. Символичен жест.
2. +Прен. +Разг. Който е застъпен в малка, слаба степен. В символично количество.
Синоними: алегоричен, фигуративен, двусмислен, метафоричен, образен, изпълнен с метафори, привиден, мним, проформа

симетричен

симетрична, симетрично, +мн. симетрични, +прил. Който е проява на симетрия; съразмерен. Симетрични триъгълници.
Синоними: съразмерен, пропорционален, хармоничен, правилен

симпатичен

симпатична, симпатично, +мн. симпатични, +прил. Който предизвиква симпатия; привлекателен, приятен, обаятелен, очарователен. Симпатична жена.
Синоними: приветлив, обаятелен, очарователен, привлекателен, обичен, обичлив, приятен, мил, ненагледен, добър, любезен, хубав, дружелюбен

симптоматичен

симптоматична, симптоматично, +мн. симптоматични, +прил. Който е симптом за нещо. Симптоматично изказване.
Синоними: знаменателен, ясен, изразителен, красноречив, многозначителен, показателен, индикативен, за отбелязване

симфоничен

симфонична, симфонично, +мн. симфонични, +прил.
1. Който е със структура на симфония. Симфонична творба.
2. Който е предназначен за изпълнение на класическа музика. Симфоничен оркестър.

синдикален

синдикална, синдикално, +мн. синдикални, +прил. Който се отнася до професионални организации. Синдикална централа.

синекурен

+вж. [[синеку`ра]]

синергичен

+мед. Действащ съвместно.

синкретичен

+вж. [[синкрети`зъм]]

синовен

синовна синовно, +мн. синовни, +прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг.

синовиален

+мед. Отнасящ се до синовията.

синодален

+вж. [[сино`д]]

синонимен

+вж. [[синони`м]]
Синоними: равнозначен, еднозначен, едносмислен, равносмислен, подобен, сходен, тъждествен

синоптичен

Който позволява с един поглед да се видят частите на едно цял, прегледен, нагледен.

синорен

+вж. [[си`нор]]

синтактичен

+вж. [[синта`ксис]]

синтетичен

синтетична, синтетично, +мн. синтетични, +прил.
1. Който се основава върху синтез. Синтетични разсъждения.
2. Който е склонен да синтезира, да обобщава.
3. Който е резултат от химически синтез; изкуствен. Синтетични влакна.

синусен

+вж. [[си`нус]]

синхронен

синхронна, синхронно, +мн. синхронни, +прил. Който се осъществява по едно и също време; едновременен. Синхронно движение.+нареч. [[синхронно]].

синхроничен

+вж. [[синхрони`зъм]]

сиропиталищен

+вж. [[сиропита`лище]]

сиротен

+вж. [[си`рота]]
Синоними: тъжен, мрачен, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, нещастен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен

систематичен

систематична, систематично, +мн. систематични, +прил.
1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 знач. ). Систематични наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; системен. Систематични отсъствия.
• Систематичен каталог. — +Спец. В библиотеките — каталог, подреден според областите, към които се отнасят книгите.
Синоними: планомерен, последователен, съгласуван, редовен, правилен, нареден, тактичен, методичен, основен, цялостен, структурен, организиран, системен, систематически

системен

системна, системно, +мн. системни, +прил.
1. Който следва определена система (в 1 знач. ); систематичен, систематически. Системни наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; систематичен, систематически. Системни отсъствия.+нареч. [[системно]].+същ. [[системност]], системността, +ж.
Синоними: систематичен, планомерен, последователен, съгласуван, редовен, правилен, нареден, тактичен, методичен, постоянен, равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, установен, непрестанен, неотклонен, систематически

систолен

+мед. Отнасящ се до систолата.

ситен

ситна, ситно, +мн. ситни, +прил.
1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар.
2. +Разг. Малък, дребен. Я го виж какъв е ситен.
3. За мрежа — гъст, сбит. Ситна цедка. • [[Ситен-дребен.]] Много малък.
Синоними: дребен, малък, микроскопичен, нищожен, незначителен, неголям

ситуационен

+вж. [[ситуа`ция]]

сифонен

+вж. [[сифо`н]]

сказуемен

+вж. [[сказу`емо]]

скален

+вж. [[ска`ла]]

скандален

+вж. [[сканда`л]]
Синоними: срамен, позорен, възмутителен, безобразен, абсурден, невъзможен, безбожен, нечуван, груб, очебиен, очевиден, крещящ, флагрантен, неприличен, циничен, нецензурен, мръсен, долен, омразен, срамотен, явен, фрапантен, поразяващ, шокиращ

скапуларен

+мед. Лопатков, отнасящ се до лопатката.

скверен

скверна, скверно, +мн. скверни, +прил.
1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. Скверни думи.
2. Който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен. Скверни помисли.+нареч. [[скверно]].+същ. [[скверност]], скверността, +ж.
Синоними: гнусен, гаден, долен, противен, отвратителен, мръсен, нечист, неприятен, низък, непристоен, недостоен, срамен, подъл, нечестен, долнопробен, омразен, грозен, животински, скотски, сквернословен, крайно неприличен, нецензурен, порнографски

скелетен

+вж. [[ске`лет]]

скептичен

+вж. [[скептици`зъм]]
Синоними: неуверен, недоверчив, невярващ, мнителен, подозрителен, боязлив, страхлив, резервиран, сдържан, критичен, песимистичен, мрачен, малко вероятен, без особени изгледи за успех, циничен, грубо откровен

склерозен

+вж. [[склеро`за]]

склеротичен

+мед. Уплътнен, втвърден, отнасящ се до или засегнат от склероза.

склонен

склонна, склонно, +мн. склонни, +прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял.
Синоними: наклонен, съгласен, убеден, разположен, податлив, готов, услужлив, благосклонен, благоразположен, предразположен, проявяващ желание

сконфузен

сконфузена, сконфузено, +мн. сконфузени, +прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния.+нареч. [[сконфузено]].+същ. [[сконфузеност]], сконфузеността, +ж.
Синоними: засрамен, посрамен, гузен, изобличен, изложен, укорен

скопосен

+вж. [[ско`пос]]
Синоними: прибран, къщовник, домакин, редовен, стегнат, спретнат, уреден

скоропостижен

скоропостижна, скоропостижно, +мн. скоропостижни, +прил. Който застига бързо, неочаквано; внезапен. Скоропостижна смърт. Скоропостижна сватба.
Синоними: внезапен, бърз, ненадеен, неочакван, скоротечен

скоропреходен

Краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен
Синоними: краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен, ефимерен

скоростен

+вж. [[ско`рост]]

скорошен

скорошна, скорошно, +мн. скорошни, +прил. +Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам скорошни гости.
Синоними: нов, пресен, неотдавнашен, недавнашен, последен, наскорошен, близък, модерен, неопитен, неук, несвикнал, бърз, предстоящ, непосредствен, пряк, съвременен, допълнителен, добавъчен

скотовъден

+вж. [[скотовъ`дство]]

скрежен

+вж. [[скреж]]

скришен

скришна, скришно, +мн. скришни, +прил. +Разг. Скрит, таен.
Синоними: скрит, скритен, потаен, забулен, затулен, неизвестен

скромен

скромна, скромно, +мн. скромни, +прил.
1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна жена.
2. Обикновен, незначителен. Скромни хорица. Скромно жилище.
3. Който води живот, съобразен с обществения морал; прибран. Скромна мома.
4. Който не е голям; ограничен, незначителен. Скромен принос. Скромна сума. Скромни възможности.+нареч. [[скромно]].+същ. [[скромност]], скромността, +ж.
Синоними: смирен, стеснителен, срамежлив, тих, кротък, непретенциозен, невзискателен, боязлив, несмел, принизен, прост, честен, запазен, приличен, умерен, незначителен, малък, дребен, беден, бедняшки, сиромашки, нещастен, клет, горък, естествен, непринуден, небиещ на очи, ненатрапчив, непоказен, нечестолюбив, неамбициозен, посредствен, слаб, неукрасен, семпъл, обикновен, спокоен, мирен, хрисим, дискретен, непретрупан, свенлив

скрупульозен

скрупульозна, скрупульозно, +мн. скрупульозни, +прил. Който има скрупули. Скрупульозен човек.+същ. [[скрупульозност]], скрупульозността, +ж.

скръбен

+вж. [[скръб]]
Синоними: печален, опечален, тъжен, натъжен, затъжен, нажален, трогателен, плачевен, покъртителен, сърцераздирателен, жален, трагичен, прискърбен, неутешим, горчив, грижовен, загрижен, траурен, меланхоличен, нещастен, клет, злочест, жалък, за окайване, огорчен, наскърбен, обиден, горестен, мрачен, изоставен, самотен, безнадежден, сиротен, нерадостен

скудоумен

скудоумна, скудоумно, +мн. скудоумни, +прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения.+същ. [[скудоумие]], +мн. скудоумия, +ср.

скулптурен

+вж. [[скулпту`ра]]

скучен

скучна, скучно, +мн. скучни, +прил.
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек.
2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор.+нареч. [[скучно]].
• Скучно ми е. — Обхванат съм от скука.
Синоними: отегчителен, досаден, дотеглив, досадлив, тягостен, неинтересен, безинтересен, монотонен, сух, еднообразен, прозаичен, притеснителен, бавен, тежък, неблагодарен, банален, изтъркан, плосък, вял, безсъдържателен, безцветен, бъбрив, многословен, заспал, изостанал, посредствен, проточен, дълъг, блудкав, делничен, пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен, сериозен, сив, мрачен, ялов, непродуктивен, тромав, тесногръд, старомоден, мухлясал

скъпоценен

скъпоценна, скъпоценно, +мн. скъпоценни, +прил.
1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценна ваза.
2. Който е от голяма важност, с голямо значение; безценен, неоценим. Масичката е скъпоценен спомен от баба ми.
• Скъпоценен камък. — Рядък минерал, камък, който се използва в бижутерията.
Синоними: скъп, неоценим, безценен, драгоценен

слабителен

слабителна, слабително, +мн. слабителни, +прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Слабителна билка.

слабоумен

слабоумна, слабоумно, +мн. слабоумни, +прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен.+същ. [[слабоумие]], +ср.
Синоними: малоумен, глупав, тъп, тъпоумен, със слаби умствени способности, гламав, плиткоумен, идиот, кретен

славен

славна, славно, +мн. славни, +прил.
1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик. Славен поет.
2. +Разг. Много добър, приятен, симпатичен. Славна жена имаш.+нареч. [[славно]].
Синоними: прочут, именит, знаменит, популярен, известен, бележит, прославен, всеизвестен, велик, личен, възхвален, тържествен, триумфален, паметен, забележителен, незабравим, внушителен, величествен, грандиозен, великолепен, възхитителен, прекрасен, доблестен, голям, ужасен, страхотен, чудесен, огромен, удивителен

славистичен

+вж. [[слави`стика]]

сладководен

сладководна, сладководно, +мн. сладководни, +прил.
1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба.
2. Чиито води не са солени. Сладководно езеро.

сладкодумен

сладкодумна, сладкодумно, +мн. сладкодумни, +прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интереса на слушателите с разказите си.+нареч. [[сладкодумно]].
Синоними: красноречив, словоохотлив, приказлив, говорлив, бъбрив, убедителен, изразителен, увлекателен, общителен, ораторски, патетичен, мед му капе от устата, меден, мелодичен

сладостен

сладостна, сладостно, +мн. сладостни, +прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладостен поглед. Сладостно усещане.+нареч. [[сладостно]].
Синоними: сладък, нежен

сладострастен

сладострастна, сладострастно, +мн. сладострастни, +прил.
1. Който обича чувствените наслади; сластен, чувствен, страстен, похотлив.
2. Който еротично възбужда тялото; сластен, страстен, похотлив. Сладострастно движение. Сладострастна целувка.
Синоними: сластен, еротичен, сластолюбив, похотлив, полов, чувствен, страстен, порочен, развратен, развален, плътски, сексуален

слаломен

+вж. [[сла`лом]]

сластен

+вж. [[сласт]]
Синоними: сладострастен, еротичен, сластолюбив, похотлив, полов, чувствен, страстен, порочен, развратен, развален

следобеден

+вж. [[следо`бед]]

слепоочен

+вж. [[слепоо`чие]]

словесен

словесна, словесно, +мн. словесни, +прил.
1. Който се отнася до слово и до словесност.
2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет.
Синоними: вербален, устен, езиков, словен, теоретичен, духовен, нематериален

сложен

сложена, сложено, +мн. сложени, +прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, +мн. сложни, +прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.+същ. [[сложност]], сложността, +ж.
Синоними: разносъставен, многосъставен, комплексен, непрост, труден, мъчен, затруднителен, затруднен, неизпълним, комплициран, усложнен, забъркан, заплетен, оплетен, замъглен, неотгадаем, поставен, наместен, поместен, разположен, турен, вместен, нагласен, объркан, обстоен, подробен, претрупан, натруфен, претенциозен, смущаващ, объркващ, озадачаващ, съставен, смесен, комбиниран, умел, изкусен, ловък

служебен

служебна, служебно, +мн. служебни, +прил.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
• Служебно лице. — Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
• Служебна бележка. — Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
• Служебно правителство. — Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
Синоними: официален, длъжностен

слъзен

+вж. [[сълза`]]

сметачен

сметачна, сметачно, +мн. сметачни, +прил.
• Сметачна линия. — Линия за бързо умножение, деление, логаритмуване и т. н. , чието устройство е върху логаритмична скала.
• Сметачна машина. — Устройство, което извършва математически операции.

смехотворен

смехотворна, смехотворно, +мн. смехотворни, +прил. Който предизвиква смях; смешен. Смехотворен вид. Смехотворно държание.

смешен

смешна, смешно, +мн. смешни, +прил.
1. Който е хумористичен; възбуждащ смях. Смешна история.
2. Който буди присмех, ирония. Смешни дрехи.
3. Който е нелеп, глупав. Смешни желания. Смешни претенции.
Синоними: шеговит, закачлив, весел, комичен, хумористичен, смеховит, сатиричен, духовит, подигравателен, саркастичен, странен, оригинален, необикновен, глупав, жалък, за присмех, за смях, нелеп, абсурден, забавен, палячовски, глуповат, смахнат

смукателен

+вж. [[смука`тел]]

смутен

смутена, смутено, +мн. смутени, +прил.
1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените.
2. Който е стреснат, притеснен объркан, шокиран. Смутена от внезапното му влизане. смутна, смутно, +мн. смутни, +прил. Който е размирен, метежен, бунтовен. Смутни времена.
Синоними: неспокоен, тревожен, разтревожен, безпокоен, обезпокоен, объркан, развълнуван, забъркан, смаян, изплашен, шокиран, стеснен, отчаян, възбуден, разстроен, размирен, бунтовен, бунтовнически, метежен, метежнически, обезпокоителен, революционен, гузен, виновен, разбъркан, в безпорядък, стеснителен, неловък

смъртен

смъртна, смъртно, +мн. смъртни, +прил.
1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар.
2. Като +същ. — който не е безсмъртен, вечен, който завършва живота си със смърт. Всички хора са смъртни.
• Смъртен враг. — Опасен враг.
• На смъртно легло/одър. — В много тежко състояние, малко преди смъртта.
• Смъртна присъда. — Присъда, която постановява умъртвяване на лицето като наказание за извършено тежко престъпление.
Синоними: човек, същество, смъртоносен, пагубен, гибелен, унищожителен, опасен, болезнен, мъчителен, ужасен

смъртоносен

смъртоносна, смъртоносно, +мн. смъртоносни, +прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война.
Синоними: смъртен, гибелен, пагубен, убийствен

смътен

смътна, смътно, +мн. смътни, +прил. Който е неясен, неопределен, неоформен, непонятен. Смътна представа. Смътни познания. Смътни очертания. Смътни звуци.
Синоними: неясен, тъмен, замъглен, мътен, помътнен, затъмнен, мъглив, потъмнен, забулен, помрачен, мрачен, неопределен, неоформен, неочертан, двусмислен, неразбираем, неразбран, забъркан, заплетен, непонятен, необясним, неизвестен, неразгадаем, загадъчен, разбъркан, блед, бледен, слаб, малък, малко вероятен, мъгляв, неточен, нешколуван, неформиран, недоразвит, неясно формулиран, съмнителен, призрачен, прелестен, тих, спокоен, успокоителен, скрит, таен, неизразен

снажен

снажна, снажно, +мн. снажни, +прил. Който е едър и строен, добре сложен. Снажно тяло. Снажен мъж.
Синоними: едър, строен, голям, як, здрав, широкоплещест, левент, мъжага

снежен

снежна, снежно, +мн. снежни, +прил.
1. Който е от сняг. Снежна топка.
2. Който е придружен със сняг. Снежна виелица.
3. През който има сняг. Снежна зима. Снежни дни.
4. Който е получен от сняг. Снежна вода.
• Снежен човек. — Фигура на човек, която децата правят от големи топки сняг, с тенджера за шапка и морков за нос.
• Снежна слепота. — Възпаление на очната лигавица от ултравиолетови лъчи, обикн. зиме в планината.

снизходителен

снизходителна, снизходително, +мн. снизходителни, +прил.
1. Който не е много взискателен; отстъпчив, нестрог. Снизходителен учител.
2. Който изразява пренебрежителност, високомерност. Снизходителна усмивка. Снизходителен жест.+същ. [[снизходителност]], снизходителността, +ж.
Синоними: добър, търпелив, благосклонен, отстъпчив, бащински, милостив, добродушен, състрадателен, съжалителен, отзивчив, невзискателен, нестрог, мек, благ, доброжелателен, великодушен, милосърден

снимачен

снимачна, снимачно, +мн. снимачни, +прил. Който се отнася до снимане на филм или на снимки. Снимачен екип. Снимачна площадка.

сносен

сносна, сносно, +мн. сносни, +прил. Който е приемлив, добър, задоволителен. Сносна заплата. Сносни цени. Сносно прекарване.
Синоними: търпим, поносим, приемлив, посредствен, среден, умерен, задоволителен, удовлетворителен, доста добър, доста хубав, доста голям, добър, достатъчен, свестен, разбран, чудесен, любезен

снощен

снощна, снощно, +мн. снощни, +прил. Който е от снощи или е станал снощи. Снощно веселие. Снощен дъжд. Снощна среща.

собственоръчен

собственоръчна, собственоръчно, +мн. собственоръчни, +прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.+нареч. [[собственоръчно]]. Извърши убийството собственоръчно.

солен

солна, солно, +мн. солни, +прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, +мн. солени, +прил.
1. Който съдържа сол [[1]] или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
• Излиза ми солено. — +Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.
Синоними: остроумен, духовит, пикантен, пиперлия

солидарен

солидарна, солидарно, +мн. солидарни, +прил.
1. Който е на еднакво мнение с друг; единодушен. Солидарен съм с колегата си.
2. Който е колективен, общ. Солидарни действия.+същ. [[солидарност]], солидарността, +ж.
Синоними: взаимен, дружен, колективен, задружен, общ, всеобщ, съгласен, единодушен

солиден

солидна, солидно, +мн. солидни, +прил.
1. Който е здрав, траен, стабилен. Солидна сграда. Солиден мост.
2. Който е значителен по размери, голям, даващ сигурност. В солидни мащаби. Солидна сума. Солидни вложения.
3. Който е представителен, авторитетен, значителен. Солиден учен. Солиден лекар.+същ. [[солидност]], солидността, +ж.
Синоними: здрав, як, силен, държелив, крепък, издръжлив, траен, жизнеспособен, плътен, набит, твърд, стабилен, масивен, устойчив, непоколебим, важен, сериозен, представителен, тежък, мастит, значителен, голям, надежден, сигурен, благоразумен, безпогрешен, добре обоснован, логичен, едър, мощен, внушителен, спокоен, улегнал, уталожен, трезвен, разсъдлив, с добро държание, непоклатим, постоянен, ценен, истински, верен

соматичен

+мед. Телесен, отнасящ се до тялото.

сонетен

+вж. [[соне`т]]

сонорен

сонорна, сонорно, +мн. сонорни, +прил. +Спец. В езикознанието — за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.

сортировъчен

сортировъчна, сортировъчно, +мн. сортировъчни, +прил. Който е свързан със сортиране. Сортировъчна машина. Сортировъчни операции.

софтуерен

софтуерна, софтуерно, +мн. софтуерни, +прил. Който се отнася до софтуер. Софтуерен продукт.

социален

социална, социално, +мн. социални, +прил.
1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен.
2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа.
3. Който се отнася до общуване между хората. Социални кантакти. Социални клубове.
Синоними: обществен, народен, общонароден, публичен, държавен

сочен

сочна, сочно, +мн. сочни, +прил.
1. Който съдържа много сок. Сочна ябълка. Сочна трева.
2. +Прен. Който е свеж, жизнен. Сочно момиче.
3. +Прен. Който е звънък, силен. Сочен глас.
4. +Прен. За реч — която е изразителна, образна.+същ. [[сочност]], сочността, +ж.
Синоними: апетитен, вкусен, приятен, зрял, мек, сладък

спазматичен

+вж. [[спа`зма]]
Синоними: на пресекулки, с прекъсвания, променлив, колеблив, капризен

спазмолитичен

+мед. Премахващ спазмите на гладката мускулатура.

спален

спална, спално, +мн. спални, +прил. Който е предназначен за спане. Спален вагон. Спално бельо.
• Спален чувал. — Дълга торба с цип, предназначена да се спи в нея на открито.

спасителен

спасителна, спасително, +мн. спасителни, +прил. Който е предназначен и/или служи за спасяване. Спасителен пояс. Спасителен отред. Спасителен бряг. Спасително писмо.
Синоними: избавителен, освободителен, церителен, благотворен, щастлив

спектрален

+вж. [[спе`ктър]]

спекулативен

спекулативна, спекулативно, +мн. спекулативни, +прил. Който се отнася до спекула и спекулация.
Синоними: умозрителен, отвлечен, абстрактен, идеен

спестовен

спестовна, спестовно, +мн. спестовни, +прил.
1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог.
2. Който е пестелив, неразточителен; прибран; стиснат.+същ. [[спестовност]], спестовността, +ж.
Синоними: пестелив, икономичен, неразточителен, икономист, стиснат

специален

специална, специално, +мн. специални, +прил.
1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет.
2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература.
3. +Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.
Синоними: нарочен, особен, отделен, предназначен, определен, предопределен, различен, специфичен, индивидуален, типичен, характерен, личен, технически, изключителен

специфичен

+вж. [[специ`фика]]
Синоними: характерен, специален, присъщ, отличителен, свойствен, индивидуален, типичен, оригинален, особен, съществен, личен, частен, отделен

спешен

спешна, спешно, +мн. спешни, +прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки.+същ. [[спешност]], спешността, +ж. Викам лекар по спешност.
Синоними: бърз, неотложен, немедлен, близък, незабавен, експедитивен, належащ, наложителен, необходим, срочен, запасен, резервен, спомагателен, извънреден, авариен

спирален

+вж. [[спира`ла]]
Синоними: витлообразен

спираловиден

спираловидна, спираловидно, +мн. спираловидни, +прил. Който има вид на спирала.
Синоними: извиващ, лъкатушен, вит

спирателен

спирателна, спирателно, +мн. спирателни, +прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост.

спирачен

спирачна, спирачно, +мн. спирачни, +прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност.

спиритуалистичен

+вж. [[спиритуали`зъм]]

спиртен

+вж. [[спирт]]

списъчен

+вж. [[спи`сък]]

спомагателен

спомагателна, спомагателно, +мн. спомагателни, +прил.
1. Който е помощен, допълнителен. Спомагателен глагол. Спомагателни средства.
2. Който е второстепенен, помощен, вторичен. Спомагателни функции. Спомагателна дейност.
Синоними: помощен, допълнителен, добавъчен, второстепенен, вторичен, маловажен, несъществен, опитен, контролен, спешен, запасен, резервен, извънреден, авариен, съдействуващ, спомагащ, фалшив, неистински, изкуствен

спонтанен

спонтанна, спонтанно, +мн. спонтанни, +прил. Който възниква от вътрешни подбуди; естествен, непринуден. Спонтанна радост. Спонтанни чувства.+същ. [[спонтанност]], спонтанността, +ж.
Синоними: бърз, внезапен, едновременен, непринуден, естествен, неудържим, самороден, свободен, интуитивен, безусловен, неограничен, необусловен, вроден, инстинктивен, непосредствен, непоискан, неизискван, доброволен, непредумишлен, непреднамерен, импровизиран, неволен, непресторен, непредвзет, прям, искрен

спорадичен

спорадична, спорадично, +мн. спорадични, +прил. Който се появява от време на време; непостоянен, случаен. Спорадични ветрове.+същ. [[спорадичност]], спорадичността, +ж.
Синоними: непостоянен, случаен, неопределен, изолиран, разпръснат, единичен, разпилян

спорен

спорна, спорно, +мн. спорни, +прил.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка. спорна, спорно, +мн. спорни, +прил. +Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.
Синоними: противоречив, контроверсен, несигурен, неустановен, полемичен, оспорим, плодоносен, резултатен, успешен, плодороден, изобилен, обилен, съмнителен, подлежащ на обсъждане, нерешен, проблематичен

спортен

+вж. [[спорт]]

способен

способна, способно, +мн. способни, +прил.
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител.
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии.
3. Годен. Способна съм да тичам дълго.
Синоними: опитен, умел, сръчен, похватен, ловък, изкусен, пишкин, достоен, надарен, сведущ, талантлив, даровит, годен, кадърен, ербап, податлив, интелигентен, умен, схватлив, остроумен, здрав, квалифициран, компетентен, вещ, подготвен, подходящ, подобаващ, съответствуващ

справочен

справочна, справочно, +мн. справочни, +прил. Който служи за справка. Справочна литература.

сравнителен

сравнителна, сравнително, +мн. сравнителни, +прил.
1. Който се основава на сравнение; съпоставителен. Сравнителни наблюдения. Сравнително изследване.
2. Който съдържа сравнение. Сравнителна конструкция.
3. Относителен. Сравнителен мир.+нареч. [[сравнително]] (в 3 знач. ). Прекарахме сравнително добре.
• Сравнителна степен. — +Спец. В езикознанието — степен на прилагателни имена и наречия, която показва неравенство в степента на качеството между сравняваните страни.
Синоними: относителен, съпоставителен, диференциален

срамен

срамна, срамно, +мн. срамни, +прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Срамно предложение. Срамна постъпка.+нареч. [[срамно]].
• Срамна болест. — +Разг. Венерическа болест.
• Срамни части. — +Разг. Полови органи.
Синоними: неприличен, срамотен, нецензурен, безсрамен, циничен, подъл, позорен, долен, безчестен, отвратителен, неокачествим, скандален, възмутителен, безобразен, безбожен, нечуван, нечестен, омразен, укорен, недостоен

срамотен

+вж. [[срамота`]]
Синоними: срамен, неприличен, нецензурен, безсрамен, циничен, подъл, позорен, долен, безчестен, отвратителен, неокачествим, скандален, възмутителен

сребърен

сребърна, сребърно, +мн. сребърни, +прил.
1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици.
2. В състава на който има сребро. Сребърни съединения.
3. +Прен. Който е с цвят на сребро; сребрист. Сребърни кичури.
4. +Прен. Който издава звук като при звънтене на сребро; чист, ясен, мелодичен. Сребърен глас.
• Сребърна сватба. — Празнуване на 25-годишнината от сватбата.

среден

средна, средно, +мн. средни, +прил.
1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разположение.
2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой. Средна работна заплата.
3. +Прен. Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен. Средни възможности.
4. Като +същ.: среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3.
• Показвам среден пръст. — +Грубо. Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест.
• Средна възраст на човек. — Възраст между 40 и 60 години.
• Средна хубост. — +Разг. Не твърде добър.
• Средна ръка човек. — +Разг. Човек с не много големи възможности и положение в обществото.
• Средни векове. — Исторически период в развитието на човечеството между V и ХV век от н. е.
• Средно аритметично. — Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
• Средно образование. — Степен на образование между основното и висшето — IХ — ХI клас.
• Средно училище. — Училище, в което се получава средно образование.
Синоними: средищен, централен, възлов, вътрешен, посредствен, елементарен, обикновен, неособен, второстепенен, междинен, умерен, мек, въздържан

средисловен

+вж. [[средисло`вие]]

средищен

+вж. [[сре`дище]]
Синоними: централен, възлов, среден

средновековен

+вж. [[средновеко`вие]]
Синоними: феодален, варварски, мракобеснически

средноезичен

средноезична, средноезично, +мн. средноезични, +прил. +Спец. За звук — който се учленява с участието на средната част на езика.

среднощен

+вж. [[средно`щ]]

сроден

сро`дна, сро`дно, +мн. сро`дни, +прил.
1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи.
2. +Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.
Синоними: сходен, подобен, аналогичен, близък, приблизителен, приличен, подходящ, съответен, родствен

срочен

сро`чна, сро`чно, +мн. сро`чни, +прил.
1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение.
2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка.
+нареч. [[сро`чно]] (в 1 знач.). Задачата трябва да се изпълни срочно.
Синоними: бърз, неотложен, спешен, със срок, определен, належащ

сръчен

сръ`чна, сръ`чно, +мн. сръ`чни, +прил.
1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. Сръчна домакиня. Сръчен майстор.
2. Който е проява на умение, похватност. Сръчна работа.
+нареч. [[сръ`чно]].
+същ. [[сръ`чност]], сръчността`, +ж.
Синоними: умел, ловък, вещ, майсторски, изкусен, със златни ръце, опитен, похватен, иде му отръки, практичен, компетентен, талантлив, способен, пишкин, ербап, добър, пъргав, ценен, оправен, експедитивен, сведущ, добре изпълнен, изпипан, изобретателен, находчив, остроумен, подвижен, жив, бърз, кадърен, здрав, годен

стабилен

стаби`лна, стаби`лно, +мн. стаби`лни, +прил.
1. Устойчив, издръжлив, сигурен. Стабилна мебел. Стабилна подготовка.
2. +Прен. За човек – на когото може да се разчита; сериозен.
+нареч. [[стаби`лно]].
+същ. [[стаби`лност]], стабилността`, +ж.
Синоними: устойчив, здрав, държелив, як, непоклатим, неподвижен, крепък, укрепнал, силен, издръжлив, солиден, плътен, набит, твърд, масивен, траен, постоянен, неизменен, непоколебим, невредим, неповреден, недокоснат, здраво закрепен, закован, балансиран

стабилизационен

+вж. [[стабилиза`ция]]

ставен

+вж. [[ста`ва]]

стаден

+вж. [[ста`до]]

стандартен

станда`ртна, станда`ртно, +мн. станда`ртни, +прил.
1. Който е според определен стандарт. Стандартна страница.
2. +Прен. Който не се отличава с оригиналност, с творчество; шаблонен, стереотипен. Стандартно мислене. Стандартни изисквания.
+нареч. [[станда`ртно]].
Синоними: шаблонен, стереотипен, неизменен, еднакъв, типов, общоприет, установен, нормален, обикновен

станционен

+вж. [[ста`нция]]

старателен

стара`телна, стара`телно, +мн. стара`телни, +прил.
1. Който проявява старание. Старателно дете.
2. Който е проява на старание. Старателно учене.
+нареч. [[стара`телно]].
+същ. [[стара`телност]], старателността`, +ж.
Синоними: прилежен, усърден, ревностен, грижлив, акуратен, редовен, съвестен, внимателен, мераклия, изпълнителен, примерен, послушен, енергичен, работлив, трудолюбив, деятелен, предприемчив, неуморим, любознателен

старинен

стари`нна, стари`нно, +мн. стари`нни, +прил.
1. Който се отнася до отдавна минали времена и затова е ценен и има висока стойност; древен. Старинен часовник.
2. +Остар. Който е отживял времето си; остарял, овехтял. Тези старинни чинии не могат вече да ни служат.
+същ. [[стари`нност]], старинността`, +ж.
Синоними: стар, античен, древен, архаичен, старовремски, старовременен, старовремешен, някогашен, старомоден, традиционен, рутинен

стародавен

старода`вна, старода`вно, +мн. старода`вни, +прил. +Остар. Старинен, старовремски, отдавнашен. Стародавна традиция.

старомоден

старомо`дна, старомо`дно, +мн. старомо`дни, +прил.
1. За облекло, обувки, аксесоари – който е от стара, отминала мода. Старомодна дреха. Старомодни цветчета на шапката.
2. +Прен. Който е с остарели, консервативни разбирания. Старомоден човек. Старомодна нравственост.
+нареч. _старомо`дно.
_ +същ. [[старомо`дност]], старомодността`, +ж.
Синоними: стар, остарял, старовремски, от старата школа, демодиран, банален, изтъркан, изтрит, изоставен, излязъл от употреба, педантичен, важен, самомнителен, тесногръд, безинтересен, скучен, мухлясал

старопечатен

старопеча`тна, старопеча`тно, +мн. старопеча`тни, +прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт.

статистичен

+вж. [[стати`стика]]

статичен

стати`чна, стати`чно, +мн. стати`чни, +прил. Който се намира в състояние на спокойствие, покой, застой; неподвижен. Статична картина.
+нареч. [[стати`чно]].
+същ. [[стати`чност]], статичността`, +ж.
Синоними: неподвижен, стоящ, застоял, спокоен, неизменен, инертен, латентен, летаргичен

стачен

+вж. [[ста`чка]]

стелажен

+вж. [[стела`ж]]

стенен

сте`нна, сте`нно, +мн. сте`нни, +прил. Който е предназначен за стена, който виси на стена. Стенна лампа. Стенен часовник.

стенобитен

стеноби`тна, стеноби`тно, +мн. стеноби`тни, +прил. +Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стенобитна машина. Стенобитна техника.

стенографен

+вж. [[стеногра`фия]]

стенописен

+вж. [[стенопи`с]]

степен

степента`, +мн. сте`пени, +ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. +Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. +Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
+прил. [[сте`пенен]], сте`пенна, сте`пенно, +мн. сте`пенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — +Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними: (същ.) стъпка, стъпало, равнище, ниво, висота, градус, (същ.) преход, етап, положение, състояние, (същ.) чин, ранг, размер, мащаб, мярка, мяра, доза, (същ.) граница, предел, (същ.) норма, стандарт, тарифа, процент, част, (същ.) разред, класа, категория

степенен

+вж. [[сте`пен]]

стереометричен

+вж. [[стереоме`трия]]

стереотипен

стереоти`пна, стереоти`пно, +мн. стереоти`пни, +прил.
1. Който е отпечатан със стереотип.
2. +Прен. Който показва липса на оригиналност; шаблонен, банален, ограничен. Стереотипно мислене.
3. +Прен. Който е в резултат на изграден стереотип. Стереотипно поведение.
+нареч. [[стереоти`пно]].
+същ. [[стереоти`пност]], стереотипността`, +ж. (във 2 знач.).
Синоними: първообразен, неизменен, еднакъв, стандартен, шаблонен, изтъркан, несолиден, нереален, неестествен

стерилен

стери`лна, стери`лно, +мн. стери`лни, +прил.
1. Който е обеззаразен. Стерилен инструмент.
2. Който не може да даде потомство, да се възпроизведе; безплоден. Стерилен мъж.
3. +Прен. Чиито творчески усилия са безплодни. Стерилен писател.
4. Прекалено чист; изчистен от всичко, което може да навреди. Стерилна обстановка.
+същ. [[стери`лност]], стерилността`, +ж.
Синоними: стерилизиран, дезинфекциран, обеззаразен, ялов, безплоден

стеснителен

стесни`телна, стесни`телно, +мн. стесни`телни, +прил.
1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. Стеснително момиче.
2. Който е проява на стеснение (във 2 знач.); срамежлив, свенлив. Стеснителен жест.
3. Който е причина за стеснение (във 2 знач.). Стеснителен разговор.
+нареч. [[стесни`телно]].
+същ. [[стесни`телност]], стеснителността`, +ж.
Синоними: срамежлив, свенлив, свит, затворен, скромен, несръчен, вързан, ограничен, затруднителен, ограничителен, плах, боязлив, плашлив, стеснен, смутен, неловък

стилен

сти`лна, сти`лно, +мн. сти`лни, +прил.
1. Стилов. Стилна черта.
2. Който се характеризира със свой стил; оригинален. Стилна жена. Стилно облекло.
Синоними: моден, елегантен, изискан

стилистичен

+вж. [[стили`стика]]

стимулационен

+вж. [[стимула`ция]]

стихотворен

+вж. [[стихотворе`ние]]

стойностен

+вж. [[сто`йност]]

стократен

стокра`тна, стокра`тно, +мн. стокра`тни, +прил.
1. Който се е умножил по сто. Стократно увеличение на заплатите.
2. Многократен.
+нареч. [[стокра`тно]]. Ще му го върна стократно.
Синоними: многократен, чест, многоброен

столетен

столе`тна, столе`тно, +мн. столе`тни, +прил. Който е на сто или на около сто (обикн. повече от сто) години. Столетен човек. Столетно дърво.

столичен

+вж. [[сто`лица]]
Синоними: престолен

стоматологичен

+вж. [[стоматоло`гия]]

стомашен

+вж. [[стома`х]]

страдален

страда`лна, страда`лно, +мн. страда`лни, +прил. Който е страдал. Страдален народ.
+нареч. [[страда`лно]].

страдателен

страда`телна, страда`телно, +мн. страда`телни, +прил. +Спец. За глаголни форми – който показва, че действието се търпи от глаголното лице. Страдателен залог. Страдателно причастие.

странен

стра`нна, стра`нно, +мн. стра`нни, +прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават.
+нареч. [[стра`нно]].
+същ. [[стра`нност]], странността`, +мн. стра`нности, +ж.

----

стра`нна, стра`нно, +мн. стра`нни, +прил. +Остар. Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.
Синоними: чуден, особен, чудноват, причудлив, необикновен, необичаен, неестествен, своенравен, рядък, парадоксален, фантастичен, куриозен, ексцентричен, оригинален, нечут, невъзможен, непонятен, трудно обясним, необясним, невероятен, чудесен, дивен, удивителен, чудат, нередовен, анормален, необуздан, капризен, блуждаещ, неочакван, нереален, претенциозен, префърцунен, тайнствен, свръхестествен, гротесков

страничен

страни`чна, страни`чно, +мн. страни`чни, +прил.
1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец.
2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо. Страничен наблюдател.
3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения. Страничен човек.
4. +Прен. Второстепенен, допълнителен. Странични източници.
Синоними: чужд, далечен, отстранен, косвен, непряк, индиректен, заобиколен, второстепенен, вторичен, несъществен, незначителен, допълнителен, добавъчен, случаен, външен

страстен

стра`стна, стра`стно, +мн. стра`стни, +прил.
1. Който е проникнат от страст. Страстна защита. Страстна любов.
2. Който е увлечен силно от нещо, отдал му се е изцяло, със страст. Страстен еколог.
+нареч. [[стра`стно]].
+същ. [[стра`стност]], страстността`, +ж.
Синоними: пламенен, бурен, жарък, разпален, ревностен, придаден, пристрастен, привързан, увлечен, поривист, похотлив, сластолюбив, сластен, сладострастен, буен, бушуващ, горещ, зноен, пламтящ, ентусиазиран, възторжен, запален, душен, огнен, разгорещен, яростен, раздразнителен, избухлив, сприхав, лют, кибритлия, енергичен, със силно желание, силен, стремителен, стихиен

стратегичен

стратеги`чна, стратеги`чно, +мн. стратеги`чни, +прил.
1. Който се отнася до стратегия. Стратегична височина.
2. +Прен. Който е от изключителна важност, за да се постигне дадена цел. Стратегично решение.

страхотен

страхо`тна, страхо`тно, +мн. страхо`тни, +прил.
1. +Остар. Много страшен.
2. +Прен. Много голям по размери или по сила. Страхотна височина.
3. Прен. Жарг. Много красив, много хубав; чудесен. Страхотна прическа.
+нареч. [[страхо`тно]]. (във 2 и 3 знач.) Изглеждаш страхотно.
Синоними: страшен, ужасен, чудовищен, грозен, опасен, обезпокоителен, страховит, застрашителен, ужасяващ, непоносим, адски, голям, славен, чудесен, знаменит, огромен, тъмен, мрачен, отвратителен

страшен

стра`шна, стра`шно, +мн. стра`шни, +прил.
1. Който всява, провокира страх. Страшен разказ. Страшен филм.
2. +Прен. Много голям по размери или по сила. Страшен взрив.
3. Прен. Жарг. Много добър, много красив, много хубав; чудесен, прекрасен. Страшен си! Имам страшен приятел.
Синоними: ужасен, чудовищен, грозен, опасен, обезпокоителен, страхотен, страховит, застрашителен, ужасяващ, непоносим, адски, злобен, лош, зъл, престъпен, лукав, дяволит, кокетен, отличен, чудесен, неприветлив, отблъскващ, мрачен, зловещ, огромен, заплашителен, заканителен, строг, внушаващ страх, противен, отвратителен, яростен, неудържим

стремителен

стреми`телна, стреми`телно, +мн. стреми`телни, +прил.
1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав. Стремителна атака. Стремителен поток.
2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
+нареч. [[стреми`телно]].
+същ. [[стреми`телност]], стремителността`, +ж.
Синоними: бърз, силен, поривист, мълниеносен, светкавичен, устремен, буен, стремглав, стихиен, главоломен, неудържим, несдържан, пламенен, енергичен, горещ, сприхав, вихрен, напрегнат, интензивен, прибързан, необмислен, безразсъден, страстен, бурен, яростен, разпален

стриктен

стри`ктна, стри`ктно, +мн. стри`ктни, +прил. Точен, прецизен. Стриктен човек. Стриктен превод.
+нареч. [[стри`ктно]].
+същ. [[стри`ктност]], стриктността`, +ж.
Синоними: точен, буквален, текстуален, прецизен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, верен, тесен, ограничен

строителен

строи`телна, строи`телно, +мн. строи`телни, +прил.
1. Който строи. Строителен работник.
2. Който се използва при строене. Строителни материали. Строителна техника.
3. Върху който се строи. Строителна площадка.
4. Който се строи. Строителен обект.

структурен

+вж. [[структу`ра]]
Синоними: основен, цялостен, организиран, систематичен

струнен

+вж. [[стру`на]]

стръвен

стръ`вна, стръ`вно, +мн. стръ`вни, +прил.
1. Жаден за кръв, месо; хищен. Стръвен звяр.
2. +Прен. Изобщо ненаситен, алчен. Стръвен на злато.
+нареч. [[стръ`вно]].
+същ. [[стръ`вност]], стръвността`, +ж.
Синоними: стръвнишки, кръвнишки, хищен, кръвожаден, настървен, ненаситен, гладен, незадоволен, алчен

стръмен

стръ`мна, стръ`мно, +мн. стръ`мни, +прил. Който се спуска отвесно надолу. Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток.
+нареч. [[стръ`мно]].
Синоними: наведен, полегат, наклонен, върл, отвесен, грубичък, безцеремонен, открит, откровен

стълбищен

+вж. [[стъ`лбище]]

стъпаловиден

стъпалови`дна, стъпалови`дно, +мн. стъпалови`дни, +прил. Който е разположен на стъпала, степени; амфитеатрален. Стъпаловидно разположение на местата в залата.

субдурален

+мед. Разположен под твърдата мозъчна обвивка (dura mater), между нея и паяжиновидната обвивка (arachnoidea).

субективен

субекти`вна, субекти`вно, +мн. субекти`вни, +прил.
1. Който е присъщ на субект; личен. Субективно възприятие.
2. Който е лишен от обективност; преднамерен, пристрастен. Субективна оценка.
+нареч. [[субекти`вно]].
+същ. [[субекти`вност]], субективността`, +ж.
Синоними: личен, индивидуален, собствен, характерен, свойствен, частен, персонален, самобитен, пристрастен, лишен от обективност, едностранчив, необективен

субективистичен

+вж. [[субективи`ст]]

сублимен

субли`мна, субли`мно, +мн. субли`мни, +прил. Величествен, върховен, висш. Сублимен момент.
Синоними: върховен, възвишен, висок, най-висок, най-висш, величествен, идеален, съвършен, непостижим, вълшебен, прекрасен, превъзходен, неземен, божествен

субординационен

+вж. [[субордина`ция]]

субтропичен

+вж. [[субтро`пик]]

субфебрилен

+мед. Леко повишена телесна температура, субфебрилна температура — от 37 до 37,5 °С.

сувенирен

+вж. [[сувени`р]]

суверенен

сувере`нна, сувере`нно, +мн. сувере`нни, +прил. Който осъществява върховната власт; независим. Суверенна държава.
+същ. [[сувере`нност]], суверенността`, +ж.
Синоними: върховен, независим, абсолютен, неограничен

сугестивен

сугести`вна, сугести`вно, +мн. сугести`вни, +прил. Който е свързан с внушение или използва внушение.

суеверен

суеве`рна, суеве`рно, +мн. суеве`рни, +прил.
1. Който вярва в свръхестествени сили. Суеверна жена.
2. Който е подтикнат или предизвикан от вяра в свръхестествени сили. Суеверен страх.
+нареч. [[суеве`рно]].
+същ. [[суеве`рност]], суеверността`, +ж.
Синоними: религиозен, предразсъдъчен, фаталист

суетен

суе`тна, суе`тно, +мн. суе`тни, +прил.
1. Който проявява суета. Суетна жена.
2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания.
+нареч. [[суе`тно]].
+същ. [[суе`тност]], суетността`, +ж.
Синоними: суетлив, празен, лекомислен, несериозен, вятърничав, безгрижен, превзет, тщеславен, безсмислен, напразен, напуст, пуст, самомнителен, надут, светски, без идеали, славолюбив

сумарен

сума`рна, сума`рно, +мн. сума`рни, +прил.
1. Който е получен при събиране. Сумарна величина.
2. Обобщен, без подробности, сбит, кратък. Сумарен обзор.
+нареч. [[сума`рно]].
Синоними: сбит, кратък, съкратен

сумрачен

су`мрачна, су`мрачно, +мн. су`мрачни, +прил. Който е полутъмен, мрачен. Сумрачна стая.
+нареч. [[су`мрачно]].
Синоними: мрачен, тъмен, сенчест

суперкомпактен

Предмет с много малък размер.

суперлативен

+вж. [[суперлати`в]]

суровинен

+вж. [[суровина`]]

сутеренен

+вж. [[сутере`н]]

сутрешен

су`трешна, су`трешно, +мн. су`трешни, +прил. Който става сутрин. Сутрешен влак. Сутрешен вестник.
Синоними: ранен, сутринен, утрешен

сухоземен

сухозе`мна, сухозе`мно, +мн. сухозе`мни, +прил.
1. Който живее или се развива само върху земята. Сухоземни животни.
2. Който е разположен само върху земя. България има сухоземни и водни граници.

сухопътен

сухопъ`тна, сухопъ`тно, +мн. сухопъ`тни, +прил. Който е свързан с действия върху сушата. Сухопътни войски.

сушилен

суши`лна, суши`лно, +мн. суши`лни, +прил. Който е предназначен за сушене. Сушилна инсталация.

сферичен

сфери`чна, сфери`чно, +мн. сфери`чни, +прил. Който има форма на сфера (в 1 знач.); кълбовиден. Сферично тяло. Сферично огледало.
Синоними: валчест, топчест, кълбест, кълбовиден, овален, объл, кръгообразен, кръгъл

схематичен

схемати`чна, схемати`чно, +мн. схемати`чни, +прил.
1. Който е представен в общи линии, не е разработен докрай.
2. Еднообразен, шаблонен.
+същ. [[схемати`чност]], схематичността`, +ж.
Синоними: сбит, съкратен, в общи черти, нахвърлян, в резюме, обобщен, опростен, шаблонизиран, шаблонен, бегъл, бърз, краткотраен, преходен, мимолетен, ефимерен, непълен, повърхностен

сходен

схо`дна, схо`дно, +мн. схо`дни, +прил. Който е близък, без да е еднакъв. Сходна съдба. Сходни характери.
+нареч. [[схо`дно]].
+същ. [[схо`дност]], сходността`, +ж.
Синоними: подобен, аналогичен, сроден, близък, приблизителен, приличен, подходящ, съответен

схоластичен

+вж. [[схола`стика]]
Синоними: формалистичен, догматичен, педантичен, отвлечен, сух, буквоедски

сценичен

сцени`чна, сцени`чно, +мн. сцени`чни, +прил. Който се отнася до сцена. Сценична постановка.

събирателен

събира`телна, събира`телно, +мн. събира`телни, +прил.
1. Който е предназначен за събиране на нещо. Събирателен пункт.
2. Който се отнася до много; обобщен. Събирателен образ.
• Събирателни съществителни имена. — В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.
Синоними: сборен, централен, средищен

съблазнителен

съблазни`телна, съблазни`телно, +мн. съблазни`телни, +прил. Който съдържа съблазън; привлекателен, примамлив. Съблазнителна поза.
+нареч. [[съблазни`телно]]. Тя изглежда съблазнително.
+същ. [[съблазни`телност]], съблазнителността`, +ж.
Синоними: изкусителен, прелъстителен, пленителен, примамлив, приятен, хубав, привлекателен, възбудителен, раздразнителен, пикантен, очарователен, блазнещ, сладък, вкусен

съболезнователен

съболезнова`телна, съболезнова`телно, +мн. съболезнова`телни, +прил. С който се изказва съболезнование. Съболезнователна телеграма.

съботен

+вж. [[съ`бота]]

съвестен

съ`вестна, съ`вестно, +мн. съ`вестни, +прил.
1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. Съвестен ученик.
2. Който е извършен старателно, съзнателно. Съвестна работа.
+нареч. [[съ`вестно]]. •_Съвестно ми е._ Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.
Синоними: добросъвестен, съзнателен, справедлив, добродетелен, морален, честен, почтен, безпристрастен, точен, старателен, грижлив, трудолюбив

съвещателен

съвеща`телна, съвеща`телно, +мн. съвеща`телни, +прил.
1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен глас. Съвещателен орган.
2. Който е предназначен за съвещание. Съвещателна зала.
Синоними: консултативен, съветнически

съвкупен

съвку`пна, съвку`пно, +мн. съвку`пни, +прил. Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен. Съвкупен продукт.
+нареч. [[съвку`пно]].

съвместен

съвме`стна, съвме`стно, +мн. съвме`стни, +прил. Който се извършва заедно с други; общ. Съвместна работа. Съвместен живот.
+нареч. [[съвме`стно]].
Синоними: общ, взаимен, всеобщ, с общи усилия, солидарен, задружен, дружен, обединен, съединен, единен

съвременен

съвре`менна, съвре`менно, +мн. съвре`менни, +прил.
1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен български език.
2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг. Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.
3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен. Съвременни технологии. Съвременен човек.
+нареч. [[съвре`менно]]. Разсъждава съвременно.
Синоними: сегашен, актуален, днешен, нов, настоящ, насъщ, модерен, в крак с времето, напредничав, свободомислещ, модернистичен, неотдавнашен, скорошен, последен, моден

съгласен

съгла`сна, съгла`сно, +мн. съгла`сни, +прил.
1. Който се съгласява. Съгласна съм да ти помогна.
2. При който има съгласие; задружен. Съгласен живот.

----

съгла`сна, съгла`сно, +мн. съгла`сни, +прил. За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност. Сонорни съгласни звукове. Звучни и беззвучни съгласни звукове.
Синоними: склонен, готов, разположен, благоразположен, благосклонен, наклонен, единодушен, солидарен

съдбовен

съдбо`вна, съдбо`вно, +мн. съдбо`вни, +прил. Съдбоносен. Съдбовно решение.
+нареч. [[съдбо`вно]].
Синоними: съдбоносен, неизбежен, фатален, неминуем, предопределен, решителен, критичен, рискован, опасен, гибелен, паметен, забележителен, пагубен

съдбоносен

съдбоно`сна, съдбоно`сно, +мн. съдбоно`сни, +прил. От който зависи по-нататъшното, бъдещето, съдбата. Съдбоносна среща.
+нареч. [[съдбоно`сно]].
Синоними: съдбовен, неизбежен, фатален, неминуем, предопределен, решителен, критичен, рискован, опасен, гибелен, пагубен, важен

съдебен

съде`бна, съде`бно, +мн. съде`бни, +прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала.
• Съдебен заседател. — Избирано лице, което участва при разглеждане на дела в съд.
• Съдебна медицина. — Дял от медицината, изучаващ случаите, свързани с насилие.

съдържателен

съдържа`телна, съдържа`телно, +мн. съдържа`телни, +прил. Който има богато съдържание; съществен, смислен. Съдържателен разказ.
+нареч. [[съдържа`телно]].
+същ. [[съдържа`телност]], съдържателността`, +ж.
Синоними: пълен, цялостен, изчерпателен, обстоен, подробен, богат, смислен, умен, разумен, мъдър, многозначителен, съществен

съединителен

съедини`телна, съедини`телно, +мн. съедини`телни, +прил. Който служи за съединяване, за свързване. Съединителна тъкан.
• Съединителен съюз. — +Спец. В граматиката — съюз, който свързва две единици като равноправни.
• Съединителна гласна. — Гласен звук, който свързва двете основи в някои сложни думи. Съединителна гласна в синеок е гласната “е”.
Синоними: обединителен, свързочен

съестен

съе`стна, съе`стно, +мн. съе`стни, +прил.
• Съестни продукти. — +Остар. Хранителни продукти.

съжалителен

съжали`телна, съжали`телно, +мн. съжали`телни, +прил. Който изразява съжаление. Съжалителна усмивка.
+нареч. [[съжали`телно]]. Погледна съжалително.
Синоними: състрадателен, снизходителен, милостив

съзвучен

съзву`чна, съзву`чно, +мн. съзву`чни, +прил. Който образува съзвучие; хармоничен.
+нареч. [[съзву`чно]].
+същ. [[съзву`чност]], съзвучността`, +ж.
Синоними: хармоничен, мелодичен, звучен, хармонически, съгласуван, равномерен, последователен

съзерцателен

съзерца`телна, съзерца`телно, +мн. съзерца`телни, +прил.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
+нареч. [[съзерца`телно]].
+същ. [[съзерца`телност]], съзерцателността`, +ж.
Синоними: наблюдателен, внимателен, бдителен, съсредоточен, осторожен, буден, зорък, предпазлив, съобразителен, мечтателен, унесен

съзидателен

съзида`телна, съзида`телно, +мн. съзида`телни, +прил. Който създава нещо; творчески, градивен. Съзидателен труд.
+нареч. [[съзида`телно]].
Синоними: градивен, конструктивен, творчески

съзнателен

съзна`телна, съзна`телно, +мн. съзна`телни, +прил.
1. Който има съзнание; съвестен. Съзнателен работник.
2. Който се върши със съзнание; преднамерен. Съзнателна помощ.
+нареч. [[съзна`телно]]. Съзнателно те попитах за това.
+същ. [[съзна`телност]], съзнателността`, +ж.
Синоними: умишлен, нарочен, предумишлен, преднамерен, осъзнат, желан, искан, смислен, умен, разумен, разсъдлив, здравомислещ, свестен, честен, почтен, съвестен, добросъвестен, обмислен, волев, премерен, чувствителен, усещащ, съзнаващ

съкровищен

+вж. [[съкро`вище]]

съкрушителен

съкруши`телна, съкруши`телно, +мн. съкруши`телни, +прил. Който съкрушава; унищожителен. Съкрушителен удар. Съкрушителни доводи.
Синоними: съсипателен, гибелен, убийствен, пагубен, унищожителен, разрушителен, разорителен, опропастителен, разсипнически, смъртен, унищожаващ, смазващ, сразяващ

сълзен

+вж. [[сълза`]]

сълзотворен

сълзотво`рна, сълзотво`рно, +мн. сълзотво`рни, +прил. Който дразни очите и предизвиква отделяне на сълзи. Сълзотворен газ.

съмнителен

съмни`телна, съмни`телно, +мн. съмни`телни, +прил.
1. Който предизвиква съмнение. Съмнителна работа.
2. Който изразява съмнение. Съмнителен поглед. [[3]]. Който търпи съмнение, върху който пада съмнение. Съмнителен човек.
4. Който е свързан с нещо тъмно, неясно, непроверено; непочтен, нечестен. Съмнителен произход.
5. Който не е очевиден и безспорен. Съмнителна чистота.
+нареч. [[съмни`телно]]. Изглежда ми съмнително да успее толкова бързо.
Синоними: подозрителен, заподозрян, невдъхващ доверие, опасен, загадъчен, гузен, ненадежден, таен, несигурен, неопределен, проблематичен, колеблив, двусмислен, невероятен, малко вероятен, непроверен, неизпитан, неизпробван, нечестен, непочтен, недостоверен, лъжлив, подправен, неопределим, неясен, неокончателен, несериозен, безотговорен, не съвсем честен, неуверен, неустановен, нестабилен, непостоянен, неугледен, нечистоплътен, смътен, неясно формулиран, опърпан, одрипавял, опетнен, фалшив, спорен, нерешен, оспорим, тъмен, със съмнителна репутация

сънен

съ`нена, съ`нено, +мн. съ`нени, +прил.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
+нареч. [[съ`нено]]. Сънено ми отговори.

----

съ`нна, съ`нно, +мн. съ`нни, +прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — +Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — +Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.
Синоними: унесен, глупав, тъп

сънотворен

сънотво`рна, сънотво`рно, +мн. сънотво`рни, +прил. Който предизвиква сън. Сънотворно лекарство.

съобразен

съобра`зна, съобра`зно, +мн. съобра`зни, +прил. Който е в съответствие с нещо; подходящ. • [[Съобразно.]] +предлог. Съобразно с; според. Заплащането е съобразно договора.
• Съобразно с. — +предлог. В съответствие с, съгласно с; според.
Синоними: взет в съображение, обмислен, обсъден, разсъден, съответен, подходящ, подходен, приличен, отговарящ, надлежен, подобаващ, съгласуван, съгласен

съобщителен

съобщи`телна, съобщи`телно, +мн. съобщи`телни, +прил. Който служи за съобщение. Съобщителна мрежа.

съответен

съотве`тна, съотве`тно, +мн. съотве`тни, +прил.
1. Който е съизмерим с нещо; подходящ. Съответна големина.
2. Който е потребен, нужен в конкретен случай. Престъплението заслужава съответно наказание.
3. Който е определен от ситуацията. Обърнете се към съответната институция.
+нареч. [[съотве`тно]]. Групата даде представление, а публиката съответно и` благодари.
Синоними: подходящ, подобаващ, съобразен, отговарящ, надлежен, респективен, съответствен, сходен, подобен, еднакъв, същински, адекватен, пропорционален, аналогичен, дължим, справедлив, заслужен, удобен, пригоден, уместен, приложим, от практическо значение

съотносителен

съотноси`телна, съотноси`телно, +мн. съотноси`телни, +прил.
1. Който се намира в съотношение с нещо. Съотносителни величини.
2. Който изразява съотношение. Съотносителни съюзи.
+същ. [[съотноси`телност]], съотносителността`, +ж.

съпричастен

съприча`стна, съприча`стно, +мн. съприча`стни, +прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съпричастен в това дело.
+нареч. [[съприча`стно]].

съразмерен

съразме`рна, съразме`рно, +мн. съразме`рни, +прил. Който има хармонични една на друга свои части или съответстващи на нещо размери; хармоничен. Съразмерно тяло. Заплащането е съразмерно с положения труд.
+нареч. [[съразме`рно]].
+същ. [[съразме`рност]], съразмерността`, +ж.
Синоними: пропорционален, симетричен, съотносителен, хармоничен, взаимен, отговарящ, корелативен, приравнен, еднакъв, уеднаквен, сходен, съответен, адекватен

сърдечен

сърде`чна, сърде`чно, +мн. сърде`чни, +прил.
1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа.
2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. Сърдечни тайни.
3. Искрен, задушевен, откровен. Сърдечно посещение. Сърдечен прием.
4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. Сърдечна жена.
+нареч. [[сърде`чно]]. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
+същ. [[сърде`чност]], сърдечността`, +ж.
Синоними: интимен, близък, душевен, задушевен, вътрешен, съкровен, любовен, искрен, мил, радушен, приветлив, съчувствен, непринуден, непресторен, откровен, чистосърдечен, простодушен, наивен, добър, добросърдечен, привързан, честен, весел, добродушен, общителен, игрив, безгрижен, любезен, състрадателен, милостив, открит, топъл

сърцераздирателен

сърцераздира`телна, сърцераздира`телно, +мн. сърцераздира`телни, +прил. Който много силно вълнува или трогва; покъртителен. Сърцераздирателен плач.
+нареч. [[сърцераздира`телно]].
Синоними: трогателен, печален, плачевен, тъжен, жален, скръбен, покъртителен, затрогващ, прочувствен, вълнуващ, емоционален, трагичен, умилителен, патетичен, жалък

съседен

съсе`дна, съсе`дно, +мн. съсе`дни, +прил. Който е в непосредствена близост; разположен наблизо. Магазинът е на съседната улица.
Синоними: комшийски, допрян, долепен, прилепен, близък, близолежащ, прилежащ

съсловен

+вж. [[съсло`вие]]
Синоними: класов, кастов, еснафски, корпоративен, групов

съставен

съста`вна, съста`вно, +мн. съста`вни, +прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес.
• Сложно съставно изречение. — +Спец. В граматиката — сложно изречение, в което има едно главно и едно или няколко подчинени на него прости изречения.
Синоними: смесен, комбиниран, образуван, направен, произведен, формиран, композиран, сложен

състезателен

състеза`телна, състеза`телно, +мн. състеза`телни, +прил. Който се отнася до състезание или е предназначен за състезание. Състезателен номер. Състезателна писта. Състезателен изпит.
Синоними: спортен, контрадикторен

състоятелен

състоя`телна, състоя`телно, +мн. състоя`телни, +прил.
1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин.
2. Доказан, обоснован. Състоятелни обвинения.
+същ. [[състоя`телност]], състоятелността`, +ж.
Синоними: богат, заможен, имотен, кредитоспособен, платежоспособен, основателен, правдив, приемлив, обоснован, убедителен, разумен, сериозен, положителен, правилен, законен, неопровержим

състрадателен

състрада`телна, състрада`телно, +мн. състрада`телни, +прил. Който е склонен да състрадава; жалостив, милостив.
+нареч. [[състрада`телно]].
+същ. [[състрада`телност]], състрадателността`, +ж.
Синоними: съчувствен, съчувствуващ, отзивчив, сърдечен, милосърден, жалостив, милостив, милозлив, съжалителен, снизходителен, благ, добродушен, добър, разположен, човешки, радушен, чувствителен, прочувствен, изпълнен със съчувствие

същевременен

същевре`менна, същевре`менно, +мн. същевре`менни, +прил. Който се извършва по същото време.
+нареч. [[същевре`менно]]. Той пишеше и същевременно разговаряше с някакъв посетител.

същностен

съ`щностна, съ`щностно, +мн. съ`щностни, +прил. Който се отнася до същността, до съдържанието.

съюзен

+вж. [[съю`з]]

сюжетен

+вж. [[сюже`т]]

сюзеренен

+вж. [[сюзере`н]]

таблетен

+вж. [[табле`тка]]

тавтологичен

+вж. [[тавтоло`гия]]

тактичен

такти`чна, такти`чно, +мн. такти`чни, +прил.
1. Който проявява такт _2 . Тактичен човек.
2. Който е проява на такт 2 . Тактични думи._
+нареч. [[такти`чно]].
+същ. [[такти`чност]], тактичността`, ж.
Синоними: методичен, умел, сръчен, опитен, похватен, ловък, внимателен, умерен, с такт, предвидлив, уместен, целесъобразен, навременен, удобен, вежлив, деликатен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, дипломатичен

тамошен

та`мошна, та`мошно, +мн. та`мошни, +прил. Който е свързан с място, за което се говори, или с място, различно от това, на което се намира говорещото лице. Аз съм от планината. Тамошните нрави са строги.

тамянен

+вж. [[тамя`н]]

танцувален

танцува`лна, танцува`лно, +мн. танцува`лни, +прил. Който е предназначен за танцуване. Танцувален ритъм. Танцувален салон.

тапетен

+вж. [[тапе`т]]

тарифен

+вж. [[тари`фа]]

татъшен

та`тъшна, та`тъшно, +мн. та`тъшни, +прил. +Разг. Който се намира татък, нататък. Татъшна работа.

театрален

театра`лна, театра`лно, +мн. театра`лни, +прил.
1. Който се отнася до театър. Театрален състав. Театрален декор.
2. +Прен. Който е проява на маниерничене, на театралничене, на поза. Театрален жест.
+нареч. [[театра`лно]] (във 2 знач.).
+същ. [[театра`лност]]_, театралността`, ж._ (във 2 знач.)
Синоними: сценичен, изкуствен, неестествен, престорен, превзет, пресилен, мелодраматичен, показен, гонещ външни ефекти, афектиран, позьорски, фалшив

тегловен

+вж. [[тегло`]]

тежкоподвижен

тежкоподви`жна, тежкоподви`жно, +мн. тежкоподви`жни, +прил. Който се движи или се придвижва трудно, тежко; трудноподвижен.
+същ. [[тежкоподви`жност]], тежкоподвижността`, +ж.

тежкотоварен

тежкотова`рна, тежкотова`рно, +мн. тежкотова`рни, +прил.
1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак.
2. Прен. Разг. Ирон. Който издържа на голямо натоварване, на големи тежести.

тезисен

+вж. [[те`зис]]

текстилен

+вж. [[тексти`л]]

текстологичен

+вж. [[текстоло`гия]]

текстуален

текстуа`лна, текстуа`лно, +мн. текстуа`лни, +прил. Дословен, буквален.
+нареч. [[текстуа`лно]].
Синоними: буквален, дословен, същ, същински, еднакъв, точен, мот-амо, идентичен

тектоничен

+вж. [[текто`ника]]

телевизионен

+вж. [[телеви`зия]]

телевизорен

+вж. [[телеви`зор]]

телеграмен

+вж. [[телегра`ма]]

телеграфен

+вж. [[телегра`ф]]

телеграфичен

телеграфи`чна, телеграфи`чно, +мн. телеграфи`чни, +прил. Който става, който се съобщава чрез телеграф. Телеграфичен запис.
+нареч. [[телеграфи`чно]].

телексен

+вж. [[те`лекс]]

телепатичен

+вж. [[телепа`тия]]

телесен

теле`сна, теле`сно, +мн. теле`сни, +прил. Който се отнася до тялото на човек или животно, физически. Телесна температура.
Синоними: физически, материален, материалистичен, груб, сетивен, чувствен, земен, светски, плътски, сексуален, полов, похотлив

телескопен

+вж. [[телеско`п]]

телетипен

+вж. [[телети`п]]

телефонен

+вж. [[телефо`н]]

тематичен

+вж. [[тема`тика]]

теменен

+вж. [[те`ме]]

теменужен

темену`жена и темену`жна, темену`жено и темену`жно, +мн. темену`жени и темену`жни, +прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.
Синоними: виолетов, морав, лилав

темпераментен

темпераме`нтна, темпераме`нтно, +мн. темпераме`нтни, +прил.
1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек.
2. Който е проява на жизненост, енергичност. Темпераментен жест.
+нареч. [[темпераме`нтно]].
+същ. [[темпераме`нтност]], темпераментността`, +ж.
Синоними: пъргав, жив, енергичен, весел, жизнерадостен, жизнен, игрив, буен, сприхав, палав, необуздан, невъздържан, разпуснат, поривист, разпален, пламенен, ентусиазиран, яростен, неистов, побеснял

температурен

+вж. [[температу`ра]]

темпорален

+мед. Слепоочен, отнасящ се до слепоочната (темпоралната) област.

тенденциозен

тенденцио`зна, тенденцио`зно, +мн. тенденцио`зни, +прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); пристрастен, необективен, преднамерен. Тенденциозен въпрос. Тенденциозен разговор.
+нареч. [[тенденцио`зно]].
+същ. [[тенденцио`зност]], тенденциозността`, +ж.
Синоними: преднамерен, предумишлен, умишлен, съзнателен, с умисъл, предвзет, целенасочен, насочен, целещ

тенисен

+вж. [[те`нис]]

теократичен

+вж. [[теокра`ция]]

теологичен

+вж. [[теоло`гия]]

теоретичен

теорети`чна, теорети`чно, +мн. теорети`чни, +прил.
1. Който е направен въз основа на теорията или който се отнася до въпросите на теорията. Теоретичен извод. Теоретични доказателства.
2. Който разглежда теорията на определена наука. Теоретична математика.
3. Който е откъснат от практиката; отвлечен. Теоретично мислене. Теоретични разсъждения.
+нареч. [[теорети`чно]].
Синоними: теоретически, доктринен, научен, отвлечен, откъснат, абстрактен, нереален, утопичен, словесен, духовен, нематериален

тепавичен

+вж. [[тепа`вица]]

терапевтичен

+вж. [[терапе`втика]]

терасен

+вж. [[тера`са]]

терасовиден

терасови`дна, терасови`дно, +мн. терасови`дни, +прил. Който е разположен на тераси (в 3 знач.).
+нареч. [[терасови`дно]].

теренен

+вж. [[тере`н]]

териториален

+вж. [[терито`рия]]

термален

терма`лна, терма`лно, +мн. терма`лни, +прил.
1. Топъл, горещ.
2. За извор и под. — чиято вода излиза топла.
3. За територия — където има такива извори.

терминологичен

+вж. [[терминоло`гия]]

термичен

терми`чна, терми`чно, +мн. терми`чни, +прил. Който се отнася до топлина; топлинен. Термична обработка.

термодинамичен

+вж. [[термодина`мика]]

терористичен

+вж. [[теро`р]]

технологичен

+вж. [[техноло`гия]]

течен

те`чна, те`чно, +мн. те`чни, +прил.
1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. Течно състояние.
2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твърд от същия вид). Течен сапун. Течен шоколад.
Синоними: воднист, втечнен, рядък, разводнен

тилен

ти`лна, ти`лно, +мн. ти`лни, +прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег.

типичен

типи`чна, типи`чно, +мн. типи`чни, +прил.
1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер.
2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град.
+същ. [[типи`чност]], типичността`, ж.
Синоними: характерен, присъщ, отличителен, свойствен, обичаен, особен, съществен, оригинален, индивидуален, личен, специфичен, своеобразен, нормален, правилен, обикновен, редовен, утвърден, всепризнат, класически, показателен

тиражен

+вж. [[тира`ж]]

тираничен

тирани`чна, тирани`чно, +мн. тирани`чни, +прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.
Синоними: тиранически, диктаторски, деспотичен, самовластнически, подтиснически, гнетящ, притеснителен

титаничен

титани`чна, титани`чно, +мн. титани`чни, +прил. Който е присъщ на титан 1 . Титанични усилия.
Синоними: титански, исполински, великански, голям, огромен, грамаден, колосален, грандиозен, неимоверен, необикновен, величав, гигантски

титулен

ти`тулна, ти`тулно, +мн. ти`тулни, +прил.
• Титулна страница. — Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на автора, издателството, името на титулния редактор и др.

тифозен

тифо`зна, тифо`зно, +мн. тифо`зни, +прил.
1. Който се отнася до тифус. Тифозни симптоми.
2. Който е болен от тифус.

тленен

тле`нна, тле`нно, +мн. тле`нни, +прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни.
• Тленни останки. — Тяло (или части от тяло) на покойник. Намерени са тленните останки на жертвите от катастрофата.
+същ. [[тле`нност]], тленността`, ж.
Синоними: разпадащ се, гниещ, загниващ, тлеещ, нетраен, преходен, ефимерен, временен

тоалетен

тоале`тна, тоале`тно, +мн. тоале`тни, +прил. Който се отнася до тоалет (във 2 знач.). Тоалетни принадлежности.
• Тоалетен сапун. — Сапун за тяло и лице — със специални добавки за омекотяване и ароматизиране.

товарачен

товара`чна, товара`чно, +мн. товара`чни, +прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи.

товарен

това`рна, това`рно, +мн. това`рни, +прил. Който е предназначен за пренасяне на товари (не на хора). Товарен влак. Товарен кораб. Товарна кола.

тогавашен

тога`вашна, тога`вашно, +мн. тога`вашни, +прил. Който е съществувал тогава. Проф. Иванов, тогавашен асистент, произнесъл слово. Тогавашният Сливен бил с тесни улици.

токсичен

токси`чна, токси`чно, +мн. токси`чни, +прил. Който е свързан с действието на токсини.

толерантен

толера`нтна, толера`нтно, +мн. толера`нтни, +прил. Който проявява търпимост към чуждото мнение; либерален, с голяма душа.
+същ. [[толера`нтност]], толерантността`, ж.
Синоними: търпелив, либерален, човечен, добър, широк, великодушен, човеколюбив, доброжелателен, добросърдечен, всеобхватен, всестранен

томителен

томи`телна, томи`телно, +мн. томи`телни, +прил. Който измъчва, изнурява. Томителен зной. Томителна жажда.

топлинен

топли`нно, топли`нна, +мн. топли`нни, +прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател.
• Топлинен удар. — Болестно състояние у човека или у животните при престой в лошо проветрявани помещения, което се проявява в общо неразположение, главоболие и др.

топлокръвен

топлокръ`вна, топлокръ`вно, +мн. топлокръ`вни, +прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта.

топовен

топо`вна, топо`вно, +мн. топо`вни, +прил. Който е произведен от топ _1 ._ Топовен изстрел. Топовни гърмежи.

топонимичен

+вж. [[топони`мия]]

торен

то`рна, то`рно, +мн. то`рни, +прил. Който се тори. Торна нива.

торпеден

+вж. [[торпе`до]]

тоталитарен

тоталита`рна, тоталита`рно, +мн. тоталита`рни, +прил. Който е диктаторски, който потиска демократичните права и свободи на личността. Тоталитарен режим. Тоталитарни методи.

точен

то`чна, то`чно, +мн. то`чни, +прил.
1. Който съответства на истината, на действителността. Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно повторение.
2. Който е прецизен, акуратен, съвестен. Точен служител.
+същ. [[то`чност]], точността`, +ж.
Синоними: еднакъв, същ, същински, буквален, текстуален, отговарящ, прецизен, математически, безпогрешен, съобразен, съгласен, съгласуван, прав, правилен, стриктен, истински, автентичен, верен, неоспорим, сигурен, положителен, абсолютен, определен, постоянен, акуратен, коректен, изправен, съвестен, редовен, дисциплиниран, изпълнителен, грижлив, придирчив, щателен, тесен, ограничен, внимателен, подробен, изискан, педантичен, издържан, почти точен, приблизителен, уреден, изравнен, уравновесен, съвършен, идеален, цял, пълен, безусловен, безукорен, завършен, строг

травматичен

+вж. [[тра`вма]]

травматологичен

+вж. [[травматоло`гия]]

трагикомичен

+вж. [[трагикоме`дия]]

трагичен

траги`чна, траги`чно, +мн. траги`чни, +прил. Който се отнася до трагедия. Трагичен случай. Трагичен край. Трагични последици.
+нареч. [[траги`чно]].
Синоними: драматичен, печален, скръбен, тъжен, трогателен, покъртителен, потресаващ, сърцераздирателен, плачевен, злощастен, нещастен, гибелен

традиционен

+вж. [[тради`ция]]
Синоними: обичаен, рутинен, свещен, обреден, ритуален, определен, установен, уговорен, уречен, предписан, условен, конвенционален, общоприет, неоригинален, шаблонен, неспонтанен

тракторен

+вж. [[тра`ктор]]

транзисторен

+вж. [[транзи`стор]]

транзитен

+вж. [[транзи`т]]
Синоними: пряк, директен, без прекачване

трансмисионен

+вж. [[трансми`сия]]

транспортен

+вж. [[транспо`рт]]

трансцендентален

трансцендента`лна, трансцендента`лно, +мн. трансцендента`лни, +прил. Във философията на Кант — който се отнася до априорните форми на познанието (време, пространство и др.).

трансцендентен

трансценде`нтна, трансценде`нтно, +мн. трансценде`нтни, +прил. +Спец. Във философията — който се намира извън пределите на познанието, на опита.

трапезен

+вж. [[трапе`за]]

траурен

+вж. [[тра`ур]]
Синоними: жалеен, печален, скръбен, тъжен, погребален

тревен

тре`вна, тре`вно, +мн. тре`вни, +прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност.

тревожен

трево`жна, трево`жно, +мн. трево`жни, +прил.
1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка.
2. Който съдържа и/или изразява тревога. Тревожен вик. Тревожен глас. Тревожен поглед.
Синоними: обезпокоителен, застрашителен, заплашителен, панически, страшен, зловещ, смутен, смутителен, размирен, напрегнат, натегнат, неспокоен, предупредителен, сигнализиращ, потресаващ, поразителен, изумителен

тревопасен

тревопа`сна, тревопа`сно, +мн. тревопа`сни, +прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно.

тревояден

тревоя`дна, тревоя`дно, +мн. тревоя`дни, +прил. Тревопасен.

тренировъчен

+вж. [[трениро`вка]]

трепетен

тре`петна, тре`петно, +мн. тре`петни, +прил.
1. Който съдържа и/или издава трепет, вълнение. Трепетен глас. Трепетни движения.
2. Който предизвиква вълнения. Трепетни чувства.
Синоними: вълнуващ, трогателен, покъртителен, прочувствен, сърцераздирателен, умилителен

треторазреден

треторазре`дна, треторазре`дно, +мн. треторазре`дни, +прил.
1. Който е от трети разред.
2. Който е от нисък разред, от ниска класа. Треторазреден хотел.

тривиален

тривиа`лна, тривиа`лно, +мн. тривиа`лни, +прил. Съвсем обикновен, неоригинален, всекидневен. Тривиални изрази. Тривиални любезности.
+същ. [[тривиа`лност]], тривиалността`, +ж.
Синоними: банален, прост, вулгарен, просташки, изтъркан, изтрит, булеварден, площаден, всекидневен, прозаичен

тригодишен

тригоди`шна, тригоди`шно, +мн. тригоди`шни, +прил.
1. Който е на три години. Тригодишно дете.
2. Който трае три години, който съществува от три години. Тригодишен брак.

тригонометричен

+вж. [[тригономе`трия]]

тридневен

тридне`вна, тридне`вно, +мн. тридне`вни, +прил. Който продължава, трае три дни или е от три дни. Тридневна екскурзия. Тридневно боледуване. Тридневно отсъствие.

триединен

триеди`нна, триеди`нно, +мн. триеди`нни, +прил. +Спец. В християнската религия — който се състои от три същности. Триединен бог.

трикотажен

+вж. [[трикота`ж]]

трикратен

трикра`тна, трикра`тно, +мн. трикра`тни, +прил. Който става или се извършва три пъти един след друг. Трикратно почукване. Трикратен шампион.
Синоними: троен, трояк

трикрилен

трикри`лна, трикри`лно, +мн. трикри`лни, +прил. За мебел, прозорец — който има три крила. Трикрилен гардероб.

трилистен

трили`стна, трили`стно, +мн. трили`стни, +прил. За растение — който има три листа или листенца. Трилистна детелина.

триминутен

тримину`тна, тримину`тно, +мн. тримину`тни, +прил. Който трае три минути. Триминутна пауза.

триседмичен

трисе`дмична, трисе`дмично, +мн. трисе`дмични, +прил.
1. Който трае три седмици. Триседмичен курс.
2. Който е на възраст три седмици.

трисменен

трисме`нна, трисме`нно, +мн. трисме`нни, +прил. Който се извършва или се води на три смени. Трисменна работа. Трисменен режим.

трисричен

трисри`чна, трисри`чно, +мн. трисри`чни, +прил. Който се състои от три срички. Трисрична дума.

тристранен

тристра`нна, тристра`нно, +мн. тристра`нни, +прил.
1. Който има три страни.
2. В който участват три страни. Тристранни преговори. Тристранна комисия.

триумфален

триумфа`лна, триумфа`лно, +мн. триумфа`лни, +прил.
1. Който е направен в чест на победа.
2. Който съдържа или изразява слава, тържество, победа, успех.
Синоними: тържествен, славен, тържествуващ, победен, победоносен

трицветен

трицве`тна, трицве`тно, +мн. трицве`тни, +прил. Който има три цвята.

триъгълен

триъ`гълна, триъ`гълно, +мн. триъ`гълни, +прил. Който има форма на триъгълник. Триъгълна кутия. Триъгълна маса.

трогателен

трога`телна, трога`телно, +мн. трога`телни, +прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи.
Синоними: покъртителен, вълнуващ, прочувствен, сърцераздирателен, умилителен, умилен, затрогващ, патетичен, разчувствуван

тролейбусен

+вж. [[тролейбу`с]]

тронен

+вж. [[трон]]

тропичен

+вж. [[тро`пик]]
Синоними: тропически, екваториален, горещ, зноен, палещ, задушлив

тротоарен

+вж. [[тротоа`р]]

труден

тру`дна, тру`дно, +мн. тру`дни, +прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача.
+същ. [[тру`дност]], трудността`, +мн. тру`дности, +ж. Трябва да преодолея много трудности.
• Трудна жена. — +Остар. Бременна жена.
• Трудно дете. — Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.
Синоними: тежък, мъчен, напрегнат, уморителен, неприятен, затруднителен, затруднен, къртовски, непоносим, несносен, мъчителен, притеснителен, тягостен, суров, заплетен, сложен, усложнен, комплициран, досаден, отегчителен, трънлив, бодлив, щекотлив, лош, натегнат, забъркан, смущаващ, объркващ, озадачаващ, изморителен, упорен, тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, усилен, гнетящ, потискащ, упорит, хитър, нечестен, завързан

трудоспособен

трудоспосо`бна, трудоспосо`бно, +мн. трудоспосо`бни, +прил. Който е способен да се труди. Трудоспособно население.
+същ. [[трудоспосо`бност]], трудоспособността`.
Синоними: работоспособен, дееспособен, производителен, работлив

трупен

тру`пна, тру`пно, +мн. тру`пни, +прил. Който се отнася до труп [[1]] (във 2 знач.). Трупна миризма.

тръбен

тръ`бна, тръ`бно, +мн. тръ`бни, +прил.
1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ.
2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел.
3. Който е произведен с музикален инструмент тръба. Тръбен звук.

тръбопроводен

+вж. [[тръбопрово`д]]

туберкулозен

туберкуло`зна, туберкуло`зно, +мн. туберкуло`зни, +прил.
1. Който е болен от туберкулоза.
2. Който се отнася до туберкулоза. Туберкулозни бацили. Туберкулозен диспансер.
Синоними: гръдоболен, охтичав

туземен

тузе`мна, тузе`мно, +мн. тузе`мни, +прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи).
Синоними: първичен, местен, автохтонен

тукашен

ту`кашна, ту`кашно, +мн. ту`кашни, +прил. +Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива. Не съм тукашен.

тунелен

+вж. [[туне`л]]

турбинен

+вж. [[турби`на]]

турбореактивен

турбореакти`вна, турбореакти`вно, +мн. турбореакти`вни, +прил. В който се съчетава силата на реактивното движение с работата на газовата турбина.

турнирен

+вж. [[турни`р]]

туткален

+вж. [[тутка`л]]

тучен

ту`чна, ту`чно, +мн. ту`чни, +прил.
1. За земя — плодороден. Тучни поля.
2. За растителност — който е изпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.
Синоними: богат, обилен, тлъст, мазен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък

тщеславен

тщесла`вна, тщесла`вно, +мн. тщесла`вни, +прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив.
+нареч. [[тщесла`вно]].
Синоними: славолюбив, суетен, лекомислен, пустославен, високомерен, амбициозен, горделив, надут, самомнителен

тъдявашен

тъдя`вашна, тъдя`вашно, +мн. тъдя`вашни, +прил. +Разг. Който е от тези места; тукашен. Тъдявашен човек.

тъжен

тъ`жна, тъ`жно, +мн. тъ`жни, +прил.
1. Който е обзет от тъга. Тъжно момиче.
2. Който изразява тъга. Тъжен поглед.
3. Който предизвиква тъга. Тъжна песен. Тъжна история.
+нареч. [[тъ`жно]].
Синоними: печален, жален, тъжовен, тъговен, тъговит, нерад, нажален, безрадостен, мрачен, потиснат, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, нещастен, злочест, натъжен, опечален, нерадостен, скръбен, навъсен, унил, меланхоличен, потискащ, тъмен, неприветлив, загрижен, мъгляв, неясен, мургав, клет, жалък, за окайване, отчаян, изтормозен, измъчен, обезсърчен, пуст, скучен, отегчителен, горестен

тъжовен

тъжо`вна, тъжо`вно, +мн. тъжо`вни, +прил. Тъжен.
+нареч. [[тъжо`вно]].
+същ. [[тъжо`вност]], тъжовността`, +ж.
Синоними: печален, тъжен, скръбен, натъжен, затъжен, кахърен, нажален, жален, неутешим, нещастен, опечален, тягостен, меланхоличен, прискърбен, трогателен, покъртителен, плачевен, сърцераздирателен, жаловит, трагичен, грижовен, загрижен, траурен, безрадостен, нерадостен, жалък, лош, недобър, горчив

тъкачен

тъка`чна, тъка`чно, +мн. тъка`чни, +прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан.

тълковен

тълко`вна, тълко`вно, +мн. тълко`вни, +прил. Който съдържа в себе си тълкуване, обяснение. Тълковен речник.
Синоними: разяснителен, обяснителен, изяснителен, пояснителен

тъмен

тъ`мна, тъ`мно, +мн. тъ`мни, +прил.
1. В който няма светлина или който е недостатъчно осветен. Тъмна стая. Тъмна нощ.
2. Който пропуска слаба светлина. Тъмно стъкло.
3. Който по цвят е близък до черния, не светъл. Тъмна коса. Тъмни дрехи.
4. +Прен. Неясен, загадъчен.
5. +Прен. Който буди подозрение; съмнителен, нечестен. Тъмно минало. Тъмни сделки.
• В тъмни зори. — Много рано сутрин, преди съмване.
• Тъмна Индия. — Нещо тайнствено, неразбираемо или нечестно.
• Тъмна стая. 1. — Затъмнено помещение за проявяване на филми.
2. Специално изолирано място при избори, което осигурява тайно гласуване.
Синоними: възтъмен, черен, мрачен, непрогледен, непрозрачен, замъглен, потъмнял, мътен, засенчен, помрачен, скрит, неизвестен, неясен, непонятен, неизяснен, мъчно разбираем, съмнителен, подозрителен, мистериозен, таен, загадъчен, невежествен, непросветен, лишен от смисъл, безсмислен, дълбок, потаен, непроходим, навъсен, неприветлив, тъжен, унил, загрижен, сумрачен, сенчест, ужасен, страхотен, мръсен, кален, опушен, мъгляв, мургав, нечист, позорен, престъпен, непочтен, със съмнителна репутация

тъмничен

+вж. [[тъмни`ца]]

тюркоазен

+вж. [[тюркоа`з]]

тягостен

тя`гостна, тя`гостно, +мн. тя`гостни, +прил. Който предизвиква душевен смут; напрегнат, мъчителен, потискащ. Тягостни мисли.
+нареч. [[тя`гостно]].
Синоними: неприятен, мъчителен, досаден, отегчителен, мъчен, тежък, угнетителен, гнетящ, обременителен, непоносим, несносен, труден, мрачен, уморителен, потискащ, притесняващ

убедителен

убеди`телна, убеди`телно, +мн. убеди`телни, +прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи.
+нареч. [[убеди`телно]].
+същ. [[убеди`телност]], убедителността`, +ж.
Синоними: нагледен, красноречив, правдив, авторитетен, меродавен, основателен, доказателен, истински, сигурен, явен, настоятелен, настойчив, смислен, логичен, разбран, добре обмислен, влиятелен, изразителен, поразителен, подчертан, сладкодумен, силен, енергичен, завладяващ, състоятелен, неопровержим

уважителен

уважи`телна, уважи`телно, +мн. уважи`телни, +прил.
1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини.
2. +Разг. Който уважава другите. Тя е много уважителна към възрастните.
Синоними: извиним, оправдателен, извинителен, признат, ненаказуем, законен

уведомителен

уведоми`телна, уведоми`телно, +мн. уведоми`телни, +прил. Който е предназначен да осведоми, да предупреди (обикн. за документ). Уведомителен протокол.
Синоними: осведомителен, информационен, информативен, предупредителен, за сведение

увеличителен

увеличи`телна, увеличи`телно, +мн. увеличи`телни, +прил. Който увеличава. Увеличително стъкло.

увеселителен

увесели`телна, увесели`телно, +мн. увесели`телни, +прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение.

увивен

уви`вна, уви`вно, +мн. уви`вни, +прил. За растение — който расте, като се увива около друго растение. Увивна растителност.

увлекателен

увлека`телна, увлека`телно, +мн. увлека`телни, +прил. Който увлича; интересен, интригуващ. Увлекателна приказка. Увлекателен роман.
+нареч. [[увлека`телно]]. Разказвам увлекателно.
Синоними: забавителен, занимателен, забавен, интересен, приятен, духовит, игрив, приказлив, сладкодумен, красноречив, вълнуващ, възбудителен, завладяващ, очарователен, чаровен, пленителен, обаятелен

уводен

+вж. [[у`вод]]
Синоними: встъпителен, начален, предварителен, подготвителен, предшествуващ

уволнителен

уволни`телна, уволни`телно, +мн. уволни`телни, +прил. Обикн. за документ — който е във връзка с уволнение.
• Уволнителен билет. — +Остар. Документ за отбита военна служба.

углавен

у`главна, у`главно, +мн. у`главни, +прил.
1. +Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние.
2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.
Синоними: наказателен, престъпен, криминален

угледен

у`гледна, у`гледно, +мн. у`гледни, +прил. +Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче.
+същ. [[у`гледност]], угледността`, +ж.
Синоними: приличен, красив, хубав, добър на вид, представителен, спретнат, стегнат, прибран

угнетителен

угнети`телна, угнети`телно, +мн. угнети`телни, +прил. Който предизвиква угнетеност, тягостност. Угнетителни мисли. Угнетителен разказ.
Синоними: мъчителен, притеснителен, гнетящ, подтиснически, насилнически, тормозещ, подтискащ, угнетяващ, тежък, тягостен, мрачен, потискащ, притесняващ

угоден

уго`дна, уго`дно, +мн. уго`дни, +прил. +Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. Угоден човек. Угодни условия.
+нареч. [[уго`дно]]. Правя, каквото ми е угодно.
Синоними: сгоден, удобен, навременен, полезен, приятен

ударен

у`дарна, у`дарно, +мн. у`дарни, +прил.
1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти.
2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). Ударна дивизия. Ударен час.
3. +Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада.
• Ударна вълна. — +Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

----

уда`рена, уда`рено, +мн. уда`рени, +прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. +Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. +Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
• Правя се на ударен. — +Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.
Синоними: смахнат, шантав, щурав

удачен

уда`чна, уда`чно, +мн. уда`чни, +прил.
1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване.
2. Който е сполучлив, подходящ. Удачен избор.
+нареч. [[уда`чно]].
Синоними: успешен, благополучен, добър, резултатен, сполучлив, благоприятен, уместен, подходящ, добре подбран

удивителен

удиви`телна, удиви`телно, +мн. удиви`телни, +прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции.
• Удивителен знак. — +Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
Синоними: учудващ, прелестен, прекрасен, очарователен, омаен, пленителен, чуден, възхитителен, дивен, поразителен, изумителен, нечут, чудесен, необикновен, чудноват, забележителен, приказен, баснословен, фантастичен, феноменален, неочакван, непредвиден, невероятен, изненадващ, захласващ, огромен, знаменит, славен, недействителен, шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, краен

удобен

удо`бна, удо`бно, +мн. удо`бни, +прил.
1. За дом, хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. Удобна къща. Удобна баня.
2. За дрехи, обувки, мебели и др. — който е мек, добър за използване; не убива, не притеснява.
3. +Прен. За време, случай, обстоятелство — който е подходящ, благоприятен. Случвам удобния момент. Изтървах удобния случай. Намирам удобно време за разговор.
4. +Прен. С отрицание. За въпрос, тон и др. — който е тактичен, навременен, дискретен. Въпросът не е удобен за момента.
+нареч. [[удо`бно]]. Седя удобно.
• Не ми е удобно. — Не се чувствам добре, нещо ми пречи, притеснява ме. Не ми е удобно да спя на това легло. Не ми е удобно да задавам такъв деликатен въпрос.
Синоними: лек, лесен, практичен, сгоден, пригоден, полезен, благоприятен, подходящ, съответен, приемлив, уместен, навременен, комфортен, луксозен, приятен, изгоден, годен, съответствуващ, добър, подобаващ, надлежен, уютен, охолен, топъл

удовлетворителен

удовлетвори`телна, удовлетвори`телно, +мн. удовлетвори`телни, +прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителни оценки.
+нареч. [[удовлетвори`телно]]. Владее езика удовлетворително.
Синоними: задоволителен, добър, среден, достатъчен, сносен

ужасен

ужа`сна, ужа`сно, +мн. ужа`сни, +прил.
1. Който предизвиква или всява ужас; отвратителен, страшен. Ужасни сцени. Ужасна смърт.
2. +Прен. +Разг. Който е в изключително силна степен; страхотен, страшен. Преживяхме ужасен студ. Ужасна горещина. Ужасно щастие.
+нареч. [[ужа`сно]].

----

ужасе`на, ужасе`но, +мн. ужасе`ни, +прил. Който е обзет от ужас. Гледаше ужасено. Ужасен от алчността на хората.
+нареч. [[ужасе`но]].
Синоними: ужасяващ, страшен, страхотен, страховит, злополучен, гибелен, грозен, безформен, безобразен, чудовищен, неприятен, омразен, отвратителен, отблъскващ, гнусен, скверен, невероятен, невъображаем, адски, мъчителен, непоносим, потресен, поразен, покрусен, смутен, покъртен, изплашен, обзет от ужас, уплашен, стреснат, отвратен, погнусен, възмутен, отблъснат, вонящ, зловонен, смрадлив, гаден, мръсен, втрещен, слисан, голям, славен, чудесен, знаменит, лош, невъзможен, ваджишки, пуст, неприличен, огромен, забележителен, проклет, дяволски, противоестествен, свръхестествен, смайващ, тъмен, мрачен, яростен, неудържим

укорен

у`корна, у`корно, +мн. у`корни, +прил.
1. Който предизвиква укор.
2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
Синоними: укорителен, за укор, за упрек, неодобрителен, осъдителен, порицателен, порицаем, укорим, обвинителен, нападателен, недостоен, срамен, позорен

укорителен

укори`телна, укори`телно, +мн. укори`телни, +прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи.
+нареч. [[укори`телно]]. Гледам я укорително.
Синоними: укорен, за укор, за упрек, неодобрителен, осъдителен, порицателен, порицаем, укорим, обвинителен, нападателен, осъждащ

укрепителен

укрепи`телна, укрепи`телно, +мн. укрепи`телни, +прил.
1. Който служи за укрепване. Укрепителни зидове. Укрепителни работи по сградата. Укрепителни греди.
2. Който създава бодрост, сила. Укрепителен чай. Укрепителен сън.
Синоними: заздравителен, оздравителен, заякчителен, усилвателен, ободрителен, освежаващ, укрепващ

уличен

у`лична, у`лично, +мн. у`лични, +прил.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. +Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
Синоними: уличник, гамен, нехранимайко, хъшлак, хаймана, лумпен, хулиган, безделник, долнопробен, невъзпитан, махленски, долен, просташки, вулгарен, заподозрян, подозиран, под съмнение, обвинен, съмнителен

ултимативен

ултимати`вна, ултимати`вно, +мн. ултимати`вни, +прил. Който е присъщ на ултиматум. Ултимативно искане. Ултимативен тон.
Синоними: категоричен, заповеден, повелителен, безпрекословен, безусловен

умалителен

умали`телна, умали`телно, +мн. умали`телни, +прил.
1. Който умалява. Умалителна леща.
2. +Спец. В граматиката за форма или наставка — с която се означава по-малък предмет.
+същ. [[умали`телност]], умалителността`, +ж.

умен

у`мна, у`мно, +мн. у`мни, +прил.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
+същ. [[у`мност]], умността`, +ж.
• Умна глава. — Много умен човек.
Синоними: мъдър, разумен, разсъдлив, здравомислещ, смислен, свестен, прозорлив, осторожен, схватлив, възприемчив, интелигентен, зрял, трезв, умна глава, сече му главата, сериозен, съзнателен, поумнял, хитър, дълбок, далновиден, учен, бърз, находчив, остроумен, безскрупулен, нахакан, способен, проницателен, благоразумен, наблюдателен, буден, съобразителен, тънък, отракан, ловък, надарен, талантлив

уместен

уме`стна, уме`стно, +мн. уме`стни, +прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. Уместен въпрос. Уместно допълнение.
+нареч. [[уме`стно]].
Синоними: удобен, своевременен, навременен, сгоден, подходящ, благоприятен, разумен, смислен, добър, правилен, основателен, на място, добре подбран, сполучлив, добре обмислен, подобаващ, препоръчителен, за препоръчване, целесъобразен, благоразумен, съответен, приложим, от практическо значение, удачен

умозрителен

умозри`телна, умозри`телно, +мн. умозри`телни, +прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изучаване. Умозрителни представи.
Синоними: логичен, умозаключителен, спекулативен, отвлечен, абстрактен, идеен

умолителен

умоли`телна, умоли`телно, умоли`телни, +прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед.
+нареч. [[умоли`телно]]. Гледам умолително.

умопомрачителен

умопомрачи`телна, умопомрачи`телно, +мн. умопомрачи`телни, +прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умопомрачително преживяване. Умопомрачителни цени. Умопомрачителна красавица.

уморителен

умори`телна, умори`телно, +мн. умори`телни, +прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Уморителни коктейли.
Синоними: изтощителен, тежък, обременителен, съсипателен, сломителен, обезсилващ, измерителен, изнурителен, труден, мъчен, непоносим, непосилен, убийствен, омаломощителен, неприятен, досаден, тягостен, трудно поносим, мъчителен, дразнещ, напрегнат, изискващ внимание, гнетящ, потискащ, усилен

универсален

универса`лна, универса`лно, +мн. универса`лни, +прил.
1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения.
2. Който може да служи за много цели или дейности. Универсална отвертка. Универсален ключ. Универсален магазин.
+същ. [[универса`лност]], универсалността`, +ж.
Синоними: всесветски, миров, световен, всемирен, международен, интернационален, космополитен, общ, всеобщ, всеобхватен, всестранен, повсеместен, масов, разпространен, вездесъщ

унизителен

унизи`телна, унизи`телно, +мн. унизи`телни, +прил. Който унижава. Унизителен договор. Унизителни условия. Унизителен жест.
Синоними: срамен, позорен, компрометиращ, подронващ достойнството, излагащ, низък, долен, сервилен, раболепен, коленопреклонен, обиден, мизерен, окаян, нещастен

уникален

уника`лна, уника`лно, +мн. уника`лни, +прил.
1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка.
2. +Прен. Който е оригинален, странен.
+същ. [[уника`лност]], уникалността`, +ж.
Синоними: единствен по рода си, неповторим, забележителен, изключителен, необикновен

унитарен

унита`рна, унита`рно, +мн. унита`рни, +прил. Единен, обединен.
• Унитарна държава. — +Спец. Държава, която е населена от един народ и в която не се допускат автономни териториални образувания на малцинствени групи.

унищожителен

унищожи`телна, унищожи`телно, +мн. унищожи`телни, +прил. Който унищожава. Унищожителна война. Унищожителна градушка. Унищожителна страст. Унищожителна любов. Унищожителна критика.
Синоними: съсипателен, съкрушителен, разорителен, гибелен, опропастителен, пагубен, убийствен, смъртоносен, разгромителен, рушителен, разрушителен, вреден, безскрупулен, безжалостен, безмилостен

унциален

унциа`лна, унциа`лно, +мн. унциа`лни, +прил.
• Унциално писмо. — Латинско писмо със заоблени правилни линии, на което са писани латински и гръцки книги от IV до VIII в., а след това е изместено от курсивното.

упадъчен

упа`дъчна, упа`дъчно, +мн. упа`дъчни, +прил. Който е разложителен, деморализиращ. Упадъчна литература.
Синоними: разложителен, деморализиращ, изроден, декадентен, изчерпан, изтощен, хилав, изхабен

упоителен

упои`телна, упои`телно, +мн. упои`телни, +прил. Който упоява, замайва, води до захлас, до упоение. Упоителен въздух. Упоителен сън.
+нареч. [[упои`телно]].
Синоними: опияняващ, опиянителен, упойващ, приспивателен, наркотичен, сънотворен, онесвестителен, анестетичен, обезболяващ

управителен

+вж. [[упра`вител]]
Синоними: ръководен, административен, директорски, управителски

ураганен

+вж. [[урага`н]]

уринарен

+мед. вж. уринен

урогенитален

+мед. Пикочнополов, отнасящ се до пикочните и половите органи.

усилвателен

+вж. [[усилва`тел]]

усилен

уси`лна, уси`лно, +мн. уси`лни, +прил.
1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години.
2. +Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.
Синоними: засилен, подсилен, заякчен, затвърден, заздравен, стабилизиран, закрепнал, закоравял, интензивен, напрегнат, активен, ускорен, бърз, спешен, тежък, труден, мъчителен, упорит, изморителен, тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, мъчен, уморителен

ускорителен

+вж. [[ускори`тел]]

условен

усло`вна, усло`вно, +мн. усло`вни, +прил.
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия.
3. +Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение.
• Условна присъда. — +Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
• Условен рефлекс. — +Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
Синоними: уговорен, уречен, договорен, съгласуван, конвенционален, относителен, зависи, общоприет, традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен

усмирителен

усмири`телна, усмири`телно, +мн. усмири`телни, +прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство.
• Усмирителна риза. 1. — +Спец. Риза с дълги ръкави, която обличат на буйстващ душевноболен.
2. Строги мерки срещу движение, своеволия и др.

успешен

успе`шна, успе`шно, +мн. успе`шни, +прил. Който е сполучлив, резултатен, благополучен. Успешна сделка. Успешно пътуване.
Синоними: сполучлив, резултатен, полезен, ефикасен, благополучен, благоприятен, удачен, щастлив, с добър край

успокоителен

успокои`телна, успокои`телно, +мн. успокои`телни, +прил. Който успокоява. Успокоителна усмивка. Успокоителни думи.
+нареч. [[успокои`телно]]. • [[Успокоително.]] Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.
Синоними: успокояващ, уталожващ, облекчителен, утешителен, усмирителен, укротителен, примирителен, мек, лек, пухкав, нежен, тих, призрачен, неясен, смътен, прелестен, спокоен, вдъхващ спокойствие, лъхащ покой

успореден

у`споредна, у`споредно, +мн. у`споредни, +прил.
1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. Успоредни прави.
2. +Прен. Който се извършва в едно и също време с друг.
+същ. [[у`споредност]], успоредността`, +ж.
Синоними: паралелен, симетричен

уставен

у`ставна, у`ставно, +мн. у`ставни, +прил.
1. Който се отнася до устав _1 . Уставни принципи.
2. Който се отнася до устав 2 .
• Уставен капитал._ — Начална сума на фирма (предприятие), определена в нейния устав и формирана главно от продажба на акции.

устен

у`стна, у`стно, +мн. у`стни, +прил.
1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина.
2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.
Синоними: вербален, словесен

устремен

у`стремна, у`стремно, +мн. у`стремни, +прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра.
+същ. [[у`стремност]], устремността`, +ж.
Синоними: насочен, отправен, тласнат, целеустремен, целенасочен, ориентиран, стремителен, бърз, стихиен, поривист, буен, вихрен, пламенен

усърден

усъ`рдна, усъ`рдно, +мн. усъ`рдни, +прил.
1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач.
2. Който се извършва с усърдие. Усърден труд.
Синоними: прилежен, работлив, трудолюбив, ревностен, упорит, настойчив, неуморен, неуморим, старателен, грижлив, внимателен, акуратен, изпълнителен, послушен, деятелен, предприемчив, енергичен, редовен, примерен, съвестен, жив, деен, пъргав, ентусиазиран, трудолюбие, прилежание, усърдие, работливост

утаечен

ута`ечна, ута`ечно, +мн. ута`ечни, +прил. Който се е образувал от утайка; седиментен.

утвърдителен

утвърди`телна, утвърди`телно, +мн. утвърди`телни, +прил. Който съдържа утвърждение, съгласие, одобрение. Утвърдителен отговор. Правя утвърдителен жест.
Синоними: одобрителен, потвърдителен, положителен

утешителен

утеши`телна, утеши`телно, +мн. утеши`телни, +прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед.
+нареч. [[утеши`телно]].
Синоними: успокоителен, примирителен, радостен, задоволителен

утилитарен

утилита`рна, утилита`рно, +мн. утилита`рни, +прил. Който е насочен към практическата полза от нещо; практичен.

утопичен

утопи`чна, утопи`чно, +мн. утопи`чни, +прил. Който е неосъществим, химеричен.
+същ. [[утопи`чност]], утопичността`, +ж.
• Утопичен социализъм. — +Спец. Учение за съвършен обществен строй, основан върху общност на имуществото, задължителен труд и разпределение на благата по равно.
Синоними: химеричен, фантастичен, нереален, неосъществим, нереализуем, невъзможен, неприложим, мечтателен, непрактичен, фантазьорски

утрешен

у`трешна, у`трешно, +мн. у`трешни, +прил.
1. Който ще бъде или ще стане утре. Утрешен ден. Утрешно пътуване.
2. Който ще живее в бъдещето; бъдещ. Утрешни творци.
• Утрешният ден. — В бъдещето, което ще дойде скоро.
Синоними: утринен, сутринен, сутрешен, бъдещ, иден, идущ

утринен

+вж. [[у`трин]]

утробен

+вж. [[утро`ба]]

учебен

уче`бна, уче`бно, +мн. уче`бни, +прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен материал.
• Учебно заведение. — Училище, институт, университет.
Синоними: школски, училищен, образователен, учителски, ученически

училищен

+вж. [[учи`лище]]
Синоними: учебен, образователен, учителски, ученически

учленителен

+вж. [[учлене`ние]]

учредителен

учреди`телна, учреди`телно, +мн. учреди`телни, +прил. Който е свързан с основаването, учредяването на организация, предприятие и др.; организационен. Учредително събрание.
Синоними: организационен, устройствен, основен

ушен

+вж. [[ухо`]]

уютен

+вж. [[ую`т]]
Синоними: удобен, приятен, комфортен, стегнат, спретнат, подреден, охолен, топъл

фабричен

+вж. [[фа`брика]]
Синоними: индустриален, промишлен, машинен, заводски

фабулен

+вж. [[фа`була]]

факелен

+вж. [[фа`кел]]

фактурен

+вж. [[факту`ра]]

факултативен

факултати`вна, факултати`вно, +мн. факултати`вни, +прил. Който не е задължителен, а е по избор.
+нареч. [[факултати`вно]].
Синоними: по желание, по избор, изборен, незадължителен, доброволен

факултетен

+вж. [[факулте`т]]

фамилен

+вж. [[фами`лия]]
Синоними: семеен, родов, наследствен, вроден, кръвен

фамилиарен

фамилиа`рна, фамилиа`рно, +мн. фамилиа`рни, +прил.
1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен човек.
2. Който е проява на прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен жест. Фамилиарно поведение.
+нареч. [[фамилиа`рно]]. Държа се фамилиарно.
+същ. [[фамилиа`рност]], фамилиарността`, +ж.
Синоними: домашен, безцеремонен, неофициален, непринуден, непресторен, откровен, естествен, интимен, близък

фамозен

фамо`зна, фамо`зно, +мн. фамо`зни, +прил. Който е известен поради изключителните си, понякога странни качества; забележителен, прословут. Фамозен певец.
Синоними: прословут, хвален, похвален, прехвален, прочут, прославен, известен, чутовен

фанатичен

фанати`чна, фанати`чно, +мн. фанати`чни, +прил.
1. Който се отнася към фанатизъм.
2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. Фанатичен поглед. Фанатичен стремеж към свобода.
+нареч. [[фанати`чно]].
Синоними: фанатизиран, изстъплен, яростен, екзалтиран, фанатик, маниак, пламенен, упорит, страстен, буен, надъхан, разпален, ревностен, запален, силно привързан, пристрастен, предубеден, сектантски

фантастичен

фантасти`чна, фантасти`чно, +мн. фантасти`чни, +прил.
1. Който е плод на фантазия; измислен, невероятен, недействителен. Фантастичен град.
2. Който се отнася към фантастика (във 2 знач.). Фантастичен герой.
3. +Разг. Който предизвиква възхищение; превъзходен, отличен. Фантастичен ум. Фантастична дреха.
+нареч. [[фантасти`чно]].
+същ. [[фантасти`чност]], фантастичността`, +ж.
Синоними: въображаем, утопичен, недействителен, химеричен, невероятен, баснословен, приказен, фиктивен, илюзорен, нереален, преувеличен, невъзможен, безосновен, измислен, безпочвен, удивителен, чуден, чудноват, вълшебен, магически, особен, странен, претенциозен, префърцунен, призрачен, чудат, ексцентричен, куриозен, необикновен, необичаен, неочакван, необясним

фанфарен

+вж. [[фанфа`ра]]
Синоними: самохвалец, горделивец, високомерен

фармакологичен

+вж. [[фармаколо`гия]]

фармацевтичен

+вж. [[фармаце`втика]]

фарфорен

+вж. [[фа`рфор]]

фасаден

+вж. [[фаса`да]]

фасонен

+вж. [[фасо`н]]

фатален

фата`лна, фата`лно, +мн. фата`лни, +прил.
1. Неизбежен, неминуем, съдбоносен. Фатално решение. Фатална среща.
2. Пагубен, гибелен, нещастен. Фатален изход.
+нареч. [[фата`лно]].
+същ. [[фата`лност]], фаталността`, +ж.
Синоними: неизбежен, неминуем, безвъзвратен, невъзвратим, неотвратим, предопределен, наложителен, съдбовен, съдбоносен, злочест, трагичен, пагубен, гибелен, злокобен, нещастен, неотменим, окончателен, знаменателен, зловещ, прокобен, важен, решителен

фаталистичен

+вж. [[фатали`зъм]]

федерален

федера`лна, федера`лно, +мн. федера`лни, +прил.
1. Който е образуван като федерация, който представлява федерация; съюзен. Федерална държава.
2. Който се отнася до федерация. Федерални власти. Федерален окръг.

федеративен

+вж. [[федера`ция]]

фееричен

феери`чна, феери`чно, +мн. феери`чни, +прил. Приказно красив, вълшебен. Феерична рокля.
+нареч. [[феери`чно]].
+същ. [[феери`чност]], фееричността`, +ж.
Синоними: феерически, приказен, чуден, вълшебен, фантастичен

фейлетонен

+вж. [[фейлето`н]]

фекален

+мед. Отнасящ се до изпражненията.

феминистичен

+вж. [[фемини`ст]]

фенерен

+вж. [[фене`р]]

феноменален

феномена`лна, феномена`лно, +мн. феномена`лни, +прил. Рядък, изключителен, свръхестествен. Феноменална памет. Феноменални явления.
+нареч. [[феномена`лно]].
+същ. [[феномена`лност]], феноменалността`, +ж.
Синоними: необикновен, изключителен, необичаен, рядък, особен, странен, извънреден, забележителен, чуден, удивителен, невъобразим, парадоксален, свръхчовешки, свръхестествен, невероятен, невъзможен, неизвестен, нечут, грамаден, колосален, чудовищен

феодален

+вж. [[феода`л]]

фериботен

+вж. [[фе`рибот]]

ферментационен

+вж. [[фермента`ция]]

фертилен

+мед. 1. Плодовит, способен за зачеване и раждане.
2. Оплоден.

фестивален

+вж. [[фестива`л]]

фигурален

фигура`лна, фигура`лно, +мн. фигура`лни, +прил.
1. Който е съставен от фигури.
2. Фигуративен. Фигурален израз. // +нареч. [[фигура`лно]].
+същ. [[фигура`лност]], фигуралността`, +ж.

фигуративен

фигурати`вна, фигурати`вно, +мн. фигурати`вни, +прил. Иносказателен, преносен, образен. Фигуративно изказване.
+нареч. [[фигурати`вно]].
+същ. [[фигурати`вност]], фигуративността`, +ж.
Синоними: образен, преносен, изразителен, картинен, релефен, метафоричен

фигурен

фи`гурна, фи`гурно, +мн. фи`гурни, +прил. Фигурален (в 1 знач.).
• Фигурно пързаляне. — +Спец. Вид спорт — танцуване с кънки върху лед, като се изпълняват различни фигури.

физиологичен

физиологи`чна, физиологи`чно, +мн. физиологи`чни, +прил.
1. Който се отнася до физиология. Физиологично наблюдение.
2. Естествен природен, органически. Физиологична нетърпимост. Физиологично отвращение.
+нареч. [[физиологи`чно]].

физиотерапевтичен

+вж. [[физиотера`пия]]

физичен

+вж. [[фи`зика]]

физкултурен

+вж. [[физкулту`ра]]

фиктивен

фикти`вна, фикти`вно, +мн. фикти`вни, +прил. Неистински, недействителен, мним. Фиктивен брак. Фиктивно приятелство.
+нареч. [[фикти`вно]].
Синоними: мним, измислен, неистински, недействителен, неверен, нереален, несъществуващ, фалшив, лъжлив, измамнически, привиден, отвлечен, въображаем, утопичен, баснословен, подправен, фалшифициран, покачен, подставен, незаконен, престорен, формален

филантропичен

+вж. [[филантро`пия]]

филателен

+вж. [[филате`лия]]

филигранен

+вж. [[филигра`н]]

филологичен

+вж. [[филоло`гия]]

филхармоничен

+вж. [[филхармо`ния]]

финален

+вж. [[фина`л]]
Синоними: краен, последен, заключителен, сетен, прощален

фискален

+вж. [[фиск]]

флегматичен

флегмати`чна, флегмати`чно, +мн. флегмати`чни, +прил.
1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведението си; бавноподвижен. Флегматично дете.
2. Който изразява мудност, спокойствие, невъзмутимост. Флегматичен тон.
+нареч. [[флегмати`чно]].
+същ. [[флегмати`чност]], флегматичността`, +ж.
Синоними: апатичен, инертен, хладнокръвен, хладен, студен, безучастен, безразличен, спокоен, индиферентен, търпелив, равнодушен, нечувствителен, вял, отпуснат, тромав, неподвижен, тежък, безстрастен, безчувствен, невъзмутим, безжизнен, неемоционален, муден, бавен

флуиден

+вж. [[флуи`д]]

фокален

+мед. Огнищен.

фолклорен

+вж. [[фолкло`р]]

фонетичен

+вж. [[фоне`тика]]

формален

форма`лна, форма`лно, +мн. форма`лни, +прил.
1. Който се отнася до външния вид, до формата на нещо. Формален облик.
2. Който се отнася до граматическа форма. Формално изменение.
3. Който става привидно; неистински, мним. Формално съжаление. Формално извинение.
4. Който е повърхностен, незадълбочен. Формално отношение. Формален поглед върху нещата.
5. Който е според определен ред, модел, образец. Формално отлагане на делото. Формално заявление.
6. Който се отнася към формализъм (във 2 знач.). Формална логика.
+нареч. [[форма`лно]].
Синоними: външен, привиден, повърхностен, несъществен, номинален, точен, същински, формен, правилен, редовен, изправен, реден, съблюдаван, фиктивен, недействителен

формалистичен

+вж. [[формали`зъм]]
Синоними: придирчив, дребнав, твърде взискателен, педантичен

форматен

+вж. [[форма`т]]

фосфатен

+вж. [[фосфа`т]]

фосфорен

+вж. [[фо`сфор]]

фотогеничен

фотогени`чна, фотогени`чно, +мн. фотогени`чни, +прил. За човек — чието лице се възпроизвежда, отразява добре върху фотографска лента или върху кинолента. Фотогенична актриса.
+същ. [[фотогени`чност]], фотогеничността`, +ж.

фотографичен

фотографи`чна, фотографи`чно, +мн. фотографи`чни, +прил. Фотографски.

фототипен

фототи`пна, фототи`пно, +мн. фототи`пни, +прил. Който е отпечатан след предварително нанасяне на фотографиран материал върху стъклена или метална плоча. Фототипно издание.

фрагментарен

фрагмента`рна, фрагмента`рно, +мн. фрагмента`рни, +прил. Който прилича на част от цялото, на фрагмент или е съставен от фрагменти; несистемен, откъслечен, непълен. Фрагментарни наблюдения. Фрагментарен разказ.
+нареч. [[фрагмента`рно]].
+същ. [[фрагмента`рност]], фрагментарността`, +ж.

фрагментен

фрагме`нтна, фрагме`нтно, +мн. фрагме`нтни, +прил. Фрагментарен.
+същ. [[фрагме`нтност]], фрагментността`, +ж.

фразеологичен

+вж. [[фразеоло`гия]]

фракционен

+вж. [[фра`кция]]

фрапантен

фрапа`нтна, фрапа`нтно, +мн. фрапа`нтни, +прил. Който фрапира; поразителен. Фрапантно облекло. Фрапантни думи.
+нареч. [[фрапа`нтно]].
+същ. [[фрапа`нтност]], фрапантността`, +ж.
Синоними: фрапиращ, очевиден, очебиен, явен, блестящ, ярък, нагледен, видим, флагрантен, поразителен, убедителен, драстичен, екстравагантен, крещящ, скандален, поразяващ, шокиращ, груб, ослепителен

френетичен

френети`чна, френети`чно, +мн. френети`чни, +прил. Който е много силен, много буен; възторжен, ентусиазиран. Френетични възгласи.
+нареч. [[френети`чно]].
+същ. [[френети`чност]], френетичността`, +ж.
Синоними: възторжен, ликуващ, вдъхновен, ентусиазиран, възхитен, въодушевен, жарък, екзалтиран, безумен, обезумял, луд, неистов

фриволен

фриво`лна, фриво`лно, +мн. фриво`лни, +прил. Който не е съвсем приличен; леконравен, лекомислен, повърхностен. Фриволен жест. Фриволен смях.
+същ. [[фриво`лност]], фриволността`, +ж.
Синоними: леконравен, повърхностен, лек, лекомислен, лековерен, глупав, несериозен

фрикционен

+вж. [[фри`кция]]

фронтален

фронта`лна, фронта`лно, +мн. фронта`лни, +прил.
1. Който е обърнат право напред, с лице към предната част на нещо; насрещен, пряк. Фронтален огън.
2. +Прен. Който е зададен направо, без заобикалки. Фронтален въпрос.
3. Лицев. Фронтална стена.
+нареч. [[фронта`лно]].
+същ. [[фронта`лност]], фронталността`, +ж.
Синоними: насрещен, директен, пряк

фундаментален

фундамента`лна, фундамента`лно, +мн. фундамента`лни, +прил. Който е в основата; основополагащ, основен. Фундаментална наука. Фундаментално откритие.

фундаментен

+вж. [[фундаме`нт]]

функционален

функциона`лна, функциона`лно, +мн. функциона`лни, +прил.
1. Който се отнася до функция.
2. Който лесно осъществява функцията си; практичен. Функционално жилище.
+нареч. [[функциона`лно]].
+същ. [[функциона`лност]], функционалността`, +ж.

фуражен

+вж. [[фура`ж]]

футболен

+вж. [[фу`тбол]]

хазартен

+вж. [[хаза`рт]]

хайверен

+вж. [[хайве`р]]

хайлайфен

+вж. [[ха`йлайф]]

халосен

ха`лосна, ха`лосно, +мн. ха`лосни и халосни`, +прил. За патрон, снаряд — който гърми, а не стреля и не убива. Халосни патрони.

хаотичен

хаоти`чна, хаоти`чно, +мн. хаоти`чни, +прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли.
+нареч. [[хаоти`чно]].
+същ. [[хаоти`чност]], хаотичността`, +ж.
Синоними: безреден, объркан, безсистемен, несистемен, безразборен, разбъркан, забъркан, безпринципен, анархистичен

характерен

и [[характе`рен]], хара`ктерна и характе`рна, хара`ктерно и характе`рно, +мн. хара`ктерни и характе`рни, +прил.
1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание.
2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. Характерен глас.
+нареч. [[хара`ктерно]] и [[характе`рно]].
+същ. [[хара`ктерност]] и [[характе`рност]], характерността`, +ж.
Синоними: присъщ, отличителен, свойствен, за подчертаване, индивидуален, личен, особен, съществен, типичен, оригинален, специфичен, подчертан, класически, показателен, очебиен, очевиден, изпъкващ, забележителен

характеристичен

характеристи`чна, характеристи`чно, +мн. характеристи`чни, +прил. Характерен. Характеристичен подход.

харен

ха`рна, ха`рно, +мн. ха`рни, +прил. +Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон.
+нареч. [[ха`рно]].
Синоними: добър, благ, благодушен, добряк, кротък, отстъпчив, смирен, послушен, хубав, бива си го

хармоничен

хармони`чна, хармони`чно, +мн. хармони`чни, +прил.
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове.
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето.
+нареч. [[хармони`чно]].
+същ. [[хармони`чност]], хармоничността`, +ж.
Синоними: музикален, благозвучен, съзвучен, мелодичен, симетричен, равномерен, правилен, съразмерен, звучен, чист, леещ се, хармонически, съгласуван, последователен

хвалебен

хвале`бна, хвале`бно, +мн. хвале`бни, +прил. +Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи.
+нареч. [[хвале`бно]].
Синоними: похвален, одобрителен, хвалебствен, възхвалителен, величаещ

хегемонен

+вж. [[хегемо`ния]]

хемолитичен

+мед. Предизвикващ хемолиза, дължащ се на хемолиза, напр. хемолитична анемия.

хеморагичен

+мед. 1. Кървав, свързан с кръвоизлив.2. Предизвикващ кръвотечение.

хермафродитен

+вж. [[хермафроди`т]]

херметичен

хермети`чна, хермети`чно, +мн. хермети`чни, +прил. Който не пропуска въздух след затваряне. Херметична врата.
+нареч. [[хермети`чно]].

хетерогенен

хетероге`нна, хетероге`нно, +мн. хетероге`нни, +прил. Нееднороден, разносъставен, смесен. Хетерогенно общество.
+същ. [[хетероге`нност]], хетерогенността`, +ж.
Синоними: разнороден, разносъставен, смесен, нееднороден, комбиниран, различен

хибриден

+вж. [[хибри`д]]

хигиенен

+вж. [[хигие`на]]

хигиеничен

хигиени`чна, хигиени`чно, +мн. хигиени`чни, +прил. Който е съобразен с изискванията на хигиената; здравословно чист.
+нареч. [[хигиени`чно]].
+същ. [[хигиени`чност]], хигиеничността`, +ж.
Синоними: здравословен, санитарен, здрав, чист, слънчев, проветрен

хигроскопичен

хигроскопи`чна, хигроскопи`чно, +мн. хигроскопи`чни, +прил. Който лесно всмуква, поема влага. Хигроскопичен памук.
+същ. [[хигроскопи`чност]], хигроскопичността`, +ж.

хидравличен

хидравли`чна, хидравли`чно, +мн. хидравли`чни, +прил.
1. Който се отнася до хидравлика.
2. Който използва физичните свойства на течностите, за да действа. Хидравлична машина.

хидротермален

хидротерма`лна, хидротерма`лно, +мн. хидротерма`лни, +прил. Който се отнася до топли минерални води. Хидротермален извор.

хиляден

+вж. [[хи`ляда]]

хилядолетен

+вж. [[хилядоле`тие]]

химерен

+вж. [[химе`ра]]

химеричен

+вж. [[химе`ра]]
Синоними: отвлечен, фиктивен, неосъществим, невъзможен, неизпълним, нереализуем, недействителен, нереален, неприложим, абстрактен, утопичен, фантастичен, въображаем, далечен, имагинерен, идеалистичен, несъществуващ, лъжовен

химичен

хими`чна, хими`чно, +мн. хими`чни, +прил. Химически.

хиперболичен

хиперболи`чна, хиперболи`чно, +мн. хиперболи`чни, +прил.
1. Който се отнася до хипербола.
2. +Прен. Преувеличен, изопачен.
+нареч. [[хиперболи`чно]].
+същ. [[хиперболи`чност]], хиперболичността`, +ж.

хипнотичен

+вж. [[хипно`за]]

хипотетичен

хипотети`чна, хипотети`чно, +мн. хипотети`чни, +прил. Който е основан на хипотеза; предполагаем, възможен. Хипотетичен извод.
+нареч. [[хипотети`чно]].
Синоними: предполагаем, съмнителен, несигурен, по предположение

хирургичен

+вж. [[хиру`ргия]]

хитроумен

хитроу`мна, хитроу`мно, +мн. хитроу`мни, +прил.
1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин.
2. Който е проява на хитрост и ум. Хитроумни забележки.
+нареч. [[хитроу`мно]].

хищен

хи`щна, хи`щно, +мн. хи`щни, +прил.
1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел.
2. +Прен. Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив. Хищен поглед. Хищна усмивка. Хищни хора.
+нареч. [[хи`щно]].
+същ. [[хи`щност]], хищността`, +ж.
Синоними: граблив, кръвожаден, звяр, алчен, лаком, жаден, ненаситен

хладен

хла`дна, хла`дно, +мн. хла`дни, +прил.
1. Който е немного студен; прохладен. Хладен вятър.
2. Не топъл, студен. Хладна вода.
3. +Прен. Безчувствен, равнодушен, безразличен. Хладен отговор.
+нареч. [[хла`дно]].
+същ. [[хла`дност]], хладността`, +ж.
• Хладно оръжие. — Метално оръжие (нож, сабя и др.).
Синоними: прохладен, хладовит, свеж, пресен, студен, безчувствен, суров, хладнокръвен, равнодушен, безразличен, индиферентен, неутрален, спокоен, резервиран, обективен, безпристрастен, безучастен, сдържан, неемоционален, скован, принуден, неестествен, дървен, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък, отмерен, безстрастен, невъзмутим, неприветлив, безрадостен, мрачен, смразяващ, безсърдечен, коравосърдечен

хладилен

хлади`лна, хлади`лно, +мн. хлади`лни, +прил. Който е свързан с охлаждане и с приборите, предназначени за охлаждане. Хладилен завод. Хладилна камера. Хладилна чанта.

хладнокръвен

хладнокръ`вна, хладнокръ`вно, +мн. хладнокръ`вни, +прил.
1. Който успява да запази спокойствие, самообладание в трудни, напрегнати ситуации; неемоционален, въздържан. Хладнокръвен убиец.
2. Който е проява на самообладание, неемоционалност, въздържаност. Хладнокръвна реакция. Хладнокръвен поглед.
+нареч. [[хладнокръ`вно]].
+същ. [[хладнокръ`вие]], +ср.
+същ. [[хладнокръ`вност]], хладнокръвността`, +ж.
Синоними: хладен, спокоен, самообладан, въздържан, безучастен, индиферентен, равнодушен, флегматичен, апатичен, безразличен, безчувствен, нечувствителен, безстрастен, трезв, невъзмутим, надут, надменен, тих, мирен

хлебен

хле`бна, хле`бно, +мн. хле`бни, +прил.
1. Който е произведен от брашно. Хлебни продукти.
2. Който е предназначен за производство на хляб. Хлебна мая. Хлебно зърно.

хлорен

+вж. [[хлор]]

хмелен

+вж. [[хмел]]

хоботен

хобо`тна, хобо`тно, +мн. хобо`тни, +прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар.

холерен

+вж. [[холе`ра]]

холеричен

+вж. [[холери`к]]

хомогенен

хомоге`нна, хомоге`нно, +мн. хомоге`нни, +прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна смес.
+същ. [[хомоге`нност]], хомогенността`, +ж.
Синоними: еднороден, едносъставен, еднакъв, съизмерим

хомосексуален

хомосексуа`лна, хомосексуа`лно, +мн. хомосексуа`лни, +прил. Който се отнася към хомосексуалист и хомосексуализъм. Хомосексуални връзки.
+същ. [[хомосексуа`лност]], хомосексуалността`, +ж.

хоризонтален

хоризонта`лна, хоризонта`лно, +мн. хоризонта`лни, +прил. Който е успореден на линията на хоризонта; водоравен. Хоризонтален разрез.
+нареч. [[хоризонта`лно]]. Поставям дъската хоризонтално.
+същ. [[хоризонта`лност]], хоризонталността`, +ж.
• Заемам хоризонтално положение. — +Ирон. Лягам, излягам се.
Синоними: плосък, равен, водоравен, гладък

хороводен

+вж. [[хорово`д]]

хранителен

храни`телна, храни`телно, +мн. храни`телни, +прил.
1. Който се използва като храна. Хранителни стоки.
2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен.
3. Който произвежда храни. Хранителен комбинат.
+същ. [[храни`телност]], хранителността`, +ж.
Синоними: питателен, богат, обилен, тлъст, мазен, тучен, силно подправен, пикантен, много сладък, изобилен, задоволяващ, засищащ

хранопроводен

+вж. [[хранопрово`д]]

храносмилателен

+вж. [[храносми`лане]]

хроникален

хроника`лна, хроника`лно, +мн. хроника`лни, +прил. Който е построен като хроника.

хроничен

хрони`чна, хрони`чно, +мн. хрони`чни, +прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. Хронично заболяване. Хроничен недоимък. Хроничен глад.
+нареч. [[хрони`чно]].
Синоними: дълготраен, продължителен

хронологичен

+вж. [[хроноло`гия]]
Синоними: последователен, исторически

хрущялен

+вж. [[хрущя`л]]

хулен

ху`лна, ху`лно, +мн. ху`лни, +прил. Който съдържа хули. Хулни думи.

хуманен

хума`нна, хума`нно, +мн. хума`нни, +прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. Хуманен жест. Хуманна проява.
+нареч. [[хума`нно]].
+същ. [[хума`нност]], хуманността`, +ж.
Синоними: човеколюбив, човечен, хуманитарен, филантропичен, добър, милостив, милосърден, състрадателен, отзивчив, благороден

хуманистичен

+вж. [[хумани`зъм]]

хуманитарен

хуманита`рна, хуманита`рно, +мн. хуманита`рни, +прил. Който се отнася към човешкото общество, към човека и неговата култура. Хуманитарни науки. Хуманитарно образование.

хумористичен

+вж. [[ху`мор]]
Синоними: комичен, комически, сатиричен, смешен, смеховит, духовит, подигравателен, ироничен, саркастичен, шеговит

хълбочен

+вж. [[хъ`лбок]]

царевичен

+вж. [[ца`ревица]]

цветен

цве`тна, цве`тно, +мн. цве`тни, +прил.
1. Който се отнася до цвят _1 . Цветен прашец.
2. Който е покрит с цветя. Цветна леха.
3. Който е от цветя.
4. Който дава цвят. Цветна пъпка.
• Цветно зеле. — Карфиол.

----

цве`тна, цве`тно, +мн. цве`тни, +прил. Който има цвят, не е черно-бял. Цветна хартия. Цветни моливи. Цветен филм. Цветен телевизор.
• Цветен метал. — Всеки метал с изключение на желязото.
• Цветна бременност. — +Разг. Бременност, при която е налице менструация.
• Цветна слепота._ — Далтонизъм.
Синоними: оцветен, обагрен, боядисан, шарен, пъстър, изпъстрен, напъстрен, разноцветен, многоцветен

цедилен

цеди`лна, цеди`лно, +мн. цеди`лни, +прил. Който служи за цедене.

целебен

целе`бна, целе`бно, +мн. целе`бни, +прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор.
+нареч. [[целе`бно]].
+същ. [[целе`бност]], целебността`, +ж.
Синоними: целителен, церителен, церовит, лековит, лечебен, изцерителен, излечителен, медицински, спасителен, живителен, животворен, лечителен

целесъобразен

целесъобра`зна, целесъобра`зно, +мн. целесъобра`зни, +прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. Целесъобразно решение.
+нареч. [[целесъобра`зно]]. Постъпвам целесъобразно.
+същ. [[целесъобра`зност]], целесъобразността`, +ж.
Синоними: подходящ, уместен, правилен, полезен, рационален, смислен, целенасочен, препоръчителен, за препоръчване, благоразумен

целогодишен

целогоди`шна, целогоди`шно, +мн. целогоди`шни, +прил. Който трае цяла година. Целогодишна работа.

целодневен

целодне`вна, целодне`вно, +мн. целодне`вни, +прил.
1. Който трае цял ден. Целодневно обучение.
2. Който работи през целия ден. Целодневна детска градина.

целокупен

целоку`пна, целоку`пно, +мн. целоку`пни, +прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.
Синоними: цял, цялостен, непокътнат, пълен, интегрален, единен, абсолютен

целулозен

+вж. [[целуло`за]]

ценен

це`нна, це`нно, +мн. це`нни, +прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. +Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. +Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.
Синоними: скъп, скъпоценен, многоценен, безценен, драгоценен, рядък, полезен, неоценим, важен, оценен, преценен, уважаван, зачитан, тачен, добър, сръчен, оправен, достоен за уважение, златен, отличен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, истински, солиден, сигурен, верен, надежден

цензурен

+вж. [[це`нзура]]

централен

центра`лна, центра`лно, +мн. центра`лни, +прил.
1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. Централна улица.
2. Който е ръководен, главен. Централно управление. Централна гара.
3. Който е свързан с център или централа. Централно парно отопление.
+нареч. [[центра`лно.]]
• Централен нападател. — Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.
Синоними: среден, средищен, пунктов, възлов, вътрешен, сборен, важен, главен, кардинален, основен, съществен, господствуващ, ръководен, най-важен

центробежен

центробе`жна, центробе`жно, +мн. центробе`жни, +прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили.

центростремителен

центростреми`телна, центростреми`телно, +мн. центростреми`телни, +прил. Който е с насочено движение от периферията към центъра. Центростремителни сили.

центрофугален

+вж. [[центрофу`га]]

центрофужен

центрофу`жна, центрофу`жно, +мн. центрофу`жни, +прил. Който е получен при преработване с центрофуга.

цервикален

+мед. Отнасящ се до шията.

церебрален

церебра`лна, церебра`лно, +мн. церебра`лни, +прил. +Спец. В медицината — който се отнася до главния мозък.

церемониален

церемониа`лна, церемониа`лно, +мн. церемониа`лни, +прил. Който се отнася до церемония или церемониал. Церемониално откриване.
+нареч. [[церемониа`лно]].
Синоними: тържествен, официален, параден, по протокола

цивилен

циви`лна, циви`лно, +мн. циви`лни, +прил.
1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай.
2. За облекло — който не е униформен. Цивилно облекло.
Синоними: граждански

цикличен

цикли`чна, цикли`чно, +мн. цикли`чни, +прил. Който се извършва на цикли; кръгов.
+нареч. [[цикли`чно]].
+същ. [[цикли`чност]], цикличността`, +ж.
Синоними: кръгов, повтаряем

циклостилен

+вж. [[циклости`л]]

цилиндричен

цилиндри`чна, цилиндри`чно, +мн. цилиндри`чни, +прил. Който е с форма на цилиндър. Цилиндричен съд.

циничен

цини`чна, цини`чно, +мн. цини`чни, +прил.
1. Който проявява цинизъм, безсрамен. Циничен мъж.
2. Който съдържа цинизъм. Цинично изказване. Цинична усмивка.
+нареч. [[цини`чно]].
+същ. [[цини`чност]], циничността`, +ж.
Синоними: безсрамен, безнравствен, покварен, срамен, нецензурен, неприличен, непристоен, мръсен, цапнат в устата, нахален, арогантен, дързък, нагъл, дебелоок, груб, вулгарен, прост, невъзпитан, просташки, грубо откровен, скептичен, неблагоприличен, скандален, развратен, порочен, порнографски

циркулярен

+вж. [[циркуля`р]]

църковен

+вж. [[цъ`рква]]

цялостен

ця`лостна, ця`лостно, +мн. ця`лостни, +прил.
1. Който обхваща всички части, единен. Цялостен преглед. Цялостно впечатление.
2. Завършен, пълен. Цялостен образ.
+нареч. [[ця`лостно]].
+същ. [[ця`лостност]], целостността`, +ж.
Синоними: цял, всестранен, пълен, единен, повсеместен, интегрален, всеобщ, целокупен, всеобхватен, изчерпателен, обстоен, подробен, богат, съдържателен, всеобхващащ, групов, общ, безразборен, всеобемен, задълбочен, категоричен, непокътнат, незасегнат, основен, структурен, организиран, систематичен, абсолютен, изпълнен, напълнен, съвършен, истински, радикален, запазен, здрав, невредим

чаровен

чаро`вна, чаро`вно, +мн. чаро`вни, +прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна усмивка.
+нареч. [[чаро`вно]]. Усмихна му се чаровно.
+същ. [[чаро`вност]], чаровността`, +ж.
Синоними: прелестен, прекрасен, красив, хубав, вълшебен, чародеец, привлекателен, омаен, пленителен, обаятелен, очарователен, дивен, удивителен, възхитителен, великолепен, увлекателен

чартърен

ча`ртърна, ча`ртърно, +мн. ча`ртърни, +прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет.
Синоними: нает, под наем, поръчан

частен

ча`стна, ча`стно, +мн. ча`стни, +прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
• Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
• Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
• Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.
Синоними: личен, индивидуален, неофициален, интимен, семеен, персонален, специален, особен, отделен, специфичен

частичен

части`чна, части`чно, +мн. части`чни, +прил. Който обхваща само част от нещо; непълен. Частичен успех. Частична амнистия.
+нареч. [[части`чно]]. Той изпълни плана си частично.
Синоними: откъслечен, непълен, отделен, страничен, единствен, изолиран, случаен, единичен

челен

че`лна, че`лно, +мн. че`лни, +прил.
1. Който се отнася до чело. Челна кост. Челно оплешивяване.
2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар.
3. +Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. Челен отред. Челни редици.
+нареч. [[че`лно]] (във 2 знач.).
Синоними: преден, начален, на челно място, личен, виден, изтъкнат, пръв, първи, главен, старши, най-ранен, най-преден

челюстен

+вж. [[че`люст]]

челяден

+вж. [[че`ляд]]

черен

че`рна, че`рно, +мн. че`рни, +прил.
1. Който има цвят на въглен. Черна боя. Черна птица.
2. Който има тъмен цвят. Черен хляб.
3. +Прен. Тъжен, нерадостен. Черни мисли.
4. +Прен. Тежък, труден. Черни дни.
5. Лош, зъл, злокобен. Черна магия.
6. +Прен. В най-силна степен отрицателен. Черна неблагодарност.
7. +Прен. Неприятен, омразен. Черен си ми пред очите.
8. Престъпен, отрицателен. Черни сили.
9. +Прен. Неквалифициран, тежък. Черна работа.
10. Като +същ. Негър. Правата на черните.
+нареч. [[че`рно]].
• Ходя в черно. — Ходя с траурно облекло.
• Черен вход. — Неофициален, заден вход.
• Черен дроб. — Анатомичен орган у човека и животните, който отделя жлъчката.
• Черен пипер. — Изсушени топчести зърна от тропическо растение, които имат лютив вкус и се използват като подправка.
• Черен списък. — Списък на провинените, които трябва да бъдат наказани.
• Черен хайвер. — Едрозърнест хайвер от някои риби, с най-добри вкусови качества.
• Черен пазар. — Незаконна спекулативна продажба на дефицитни стоки на високи цени.
• Черен хумор. — Хумор, при който смешното се търси в трагични или абсурдни неща.
• Черен роман. — Криминален роман, в който акцентът е върху описанието на жестокости и ужас.
• Черна дъска. — Боядисана в черно плоскост, която се използва за писане в учебни заведения.
• Черна дупка. — Предполагаема област във вселената, която не излъчва и не отразява лъчение поради силното гравитационно поле.
• Черна кутия. — Записващо устройство в самолет, което регистрира всички разговори и шумове по време на полет.
• Черни метали. — Желязото и неговите разновидности.
• Черно злато. — Каменни въглища.
• За черни дни. — В случай на нужда, в тежки моменти.
• За черните очи (на някого). — Без да имам облага, без изгода. Никой няма да ти помогне за черните ти очи.
• Черен ми е светът. — В лошо настроение съм.
• Черна овца. — Човек с отрицателни прояви, когото всички смятат за лош.
• Черно на бяло. — Писмено доказателство за нещо.
• Казвам на черното бяло. — Съзнателно твърдя противното на това, което е очевидно.
Синоними: почернен, очернен, начернен, черникав, черничък, възчерен, тъмен, мрачен, злокобен, неприветлив, невзрачен

черепен

+вж. [[че`реп]]

черковен

+вж. [[че`рква]]

черноземен

+вж. [[чернозе`м]]

чертежен

+вж. [[черте`ж]]

чертожен

черто`жна, черто`жно, +мн. черто`жни, +прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска.

честен

че`стна, че`стно, +мн. че`стни, +прил.
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж.
2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка.
3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот.
4. За жена – девствена, целомъдрена.
+нареч. [[че`стно]]. Говоря честно.
• Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.
Синоними: почтен, пристоен, коректен, съвестен, добродетелен, справедлив, безкористен, безукоризнен, достоен, доблестен, непокварен, неподкупен, верен, предан, искрен, сърдечен, праволинеен, целенасочен, истински, неподправен, добър, уважаем, достопочтен, лоялен, всеотдаен, напълно предан на партията, прав, чист, невинен, благоприличен, благороден, ясен, недвусмислен, прям

честотен

+вж. [[честота`]]

четворен

четво`рна, четво`рно, +мн. четво`рни, +прил.
1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец.
2. Който е четири пъти по-голям. В четворен размер.
3. Който се извършва четири пъти. Четворно премятане.
+нареч. [[четво`рно]]. Печеля четворно.

четвъртфинален

+вж. [[че`твъртфинал]]

четен

че`тна, че`тно, +мн. че`тни, +прил. За число – който се дели на две без остатък. Четни числа.

----

че`тна, че`тно, +мн. че`тни, +прил. Който се отнася до чета. Четни командири.

четивен

чети`вна, чети`вно, +мн. чети`вни, +прил. Който се чете лесно, увлекателно. Четивен роман.
+същ. [[чети`вност]], четивността`, +ж.

чинен

чи`нна, чи`нно, +мн. чи`нни, +прил. +Остар. Кротък, послушен, мирен.
+нареч. [[чи`нно]]. Стоя чинно пред баща си.

числителен

числи`телна, числи`телно, +мн. числи`телни, +прил.
• Числително име/Числително. — +Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно.

чистокръвен

чистокръ`вна, чистокръ`вно, +мн. чистокръ`вни, +прил.
1. Който няма примеси в кръвта си; породист. Чистокръвен кон.
2. +Прен. +Разг. Същински, истински, настоящ. Чистокръвен измамник.
Синоними: расов, породист, чист, незамърсен, без примес, без примеси, без дефекти

чистосърдечен

чистосърде`чна, чистосърде`чно, +мн. чистосърде`чни, +прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание.
+същ. [[чистосърде`чност]], чистосърдечността`, +ж.
Синоними: сърдечен, искрен, добродушен, простодушен, прям, открит, откровен, незлобив, благ, приятен, непринуден, естествен

читалищен

+вж. [[чита`лище]]

членоразделен

членоразде`лна, членоразде`лно, +мн. членоразде`лни, +прил. Който отчетливо се разделя на части. Членоразделна реч.
+нареч. [[членоразде`лно]]. Говори членоразделно.

човекоподобен

човекоподо`бна, човекоподо`бно, +мн. човекоподо`бни, +прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна.

човечен

чове`чна, чове`чно, +мн. чове`чни, +прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив.
+нареч. [[чове`чно]]. Постъпвам човечно.
+същ. [[чове`чност]], човечността`, +ж.
Синоними: хуманен, човешки, милостив, състрадателен, човеколюбив, милосърден, сърдечен, добър, снизходителен, благороден

чревен

чре`вна, чре`вно, +мн. чре`вни, +прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.

чрезмерен

чрезме`рна, чрезме`рно, +мн. чрезме`рни, +прил. Прекалено голям, огромен.
Синоними: голям, уголемен, огромен, грамаден, прекомерен, извънмерен, изключителен

чувствителен

чувстви`телна, чувстви`телно, +мн. чувстви`телни, +прил.
1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете.
2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв.
3. +Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред.
5. +Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.
+нареч. [[чувстви`телно]]. Светът чувствително се променя.
+същ. [[чувстви`телност]], чувствителността`, +ж.
Синоними: нежен, деликатен, сантиментален, прочувствен, емоционален, впечатлителен, възприемчив, внимателен, нервен, раздразнителен, честолюбив, самолюбив, горд, себелюбив, голям, значителен, внушителен, осезателен, реален, веществен, изтънчен, изискан, префинен, лесно възбудим, напрегнат, лесно уязвим, болезнен, неустойчив, остър, тънък, изпълнен със съчувствие, съчувствен, състрадателен, усещащ, съзнаващ, съзнателен

чуден

чу`дна, чу`дно, +мн. чу`дни, +прил.
1. Който е особен, странен и буди недоумение. Чудни същества живеят в приказките.
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен. Чудна хубавица. Чудна пролет.
3. За качество – който се проявява в голяма степен. Някаква чудна сила го правеше непобедим.
Синоними: особен, странен, необикновен, необичаен, небивал, рядък, неестествен, оригинален, невероятен, невъзможен, нечут, чудноват, необясним, за чудене, дивен, удивителен, чудесен, фантастичен, куриозен, парадоксален, ексцентричен, своенравен, нередовен, анормален, чудат, неочакван, хубав, красив, прекрасен, прелестен, гротесков

чудесен

чуде`сна, чуде`сно, +мн. чуде`сни, +прил.
1. Който се отличава с превъзходни качества, с голяма красота; съвършен, прекрасен. Чудесен ден. Чудесна закуска. Чудесна картина.
2. Който се отнася до чудо; необикновен.
+нареч. [[чуде`сно]]. Тя пее чудесно.
Синоними: превъзходен, хубав, красив, изящен, великолепен, прекрасен, възхитителен, очарователен, чуден, екстра, шик, фин, голям, ужасен, страхотен, славен, знаменит, забележителен, удивителен, учудващ, изненадващ, лукав, дяволит, кокетен, отличен, страшен, огромен, поразителен, достоен за уважение, достоен за възхищение, първокласен, най-добър, сладък, мил, смайващ, невъзможен, сносен, поносим, търпим, свестен, разбран, добър, любезен, умел, ловък, който го бива, доблестен, внушителен, представителен, величествен, добре сложен, напет, елегантен, светъл, сух, слънчев

чудовищен

чудо`вищна, чудо`вищно, +мн. чудо`вищни, +прил.
1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр.
2. Който е с големи размери, огромен, колосален. Чудовищни размери.
3. +Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. Чудовищно убийство.
+нареч. [[чудо`вищно]].
+същ. [[чудо`вищност]], чудовищността`, +ж.
Синоними: ужасен, страшен, грозен, отвратителен, колосален, грамаден, необикновен, феноменален, извънреден, исполински, гигантски, противоестествен, свръхестествен

чудотворен

чудотво`рна, чудотво`рно, +мн. чудотво`рни, +прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство.
+нареч. [[чудотво`рно]].
Синоними: вълшебен, чудодеен, чародеен

чуждестранен

чуждестра`нна, чуждестра`нно, +мн. чуждестра`нни, +прил. Който принадлежи на чужда страна или се отнася до чужда страна. Чуждестранен паспорт. Чуждестранен легион.
Синоними: чуждоземен, иностранен, задграничен, чужд, външен

чумен

+вж. [[чу`ма]]

чутовен

чуто`вна, чуто`вно, +мн. чуто`вни, +прил. Прославен, прочут, именит, велик. Чутовен подвиг.
+нареч. [[чуто`вно]].
+същ. [[чуто`вност]], чутовността`, +ж.
Синоними: славен, прочут, прославен, всеизвестен, именит, знатен, велик

шаблонен

шабло`нна, шабло`нно, +мн. шабло`нни, +прил.
1. Който е изработен по шаблон.
2. +Прен. В който липсва оригиналност, изразителност, творческо мислене; еднообразен, банален, безличен. Шаблонно мислене. Шаблонен израз.
+нареч. [[шабло`нно.]]
+същ. [[шабло`нност]], шаблонността`, +ж.
Синоними: еднообразен, еднакъв, по калъп, схематичен, схематизиран, опростен, монотонен, банален, прост, безличен, изтрит, изтъркан, стар, неубедителен, обикновен, досаден, рутинен, редовен, установен, обичаен, стереотипен, неизменен, условен, конвенционален, общоприет, традиционен, неоригинален, неспонтанен

шантажен

+вж. [[шанта`ж]]

шапен

+вж. [[шап]]

шармантен

шарма`нтна, шарма`нтно, +мн. шарма`нтни, +прил. Очарователен, пленителен, зашеметяващ. Шармантен парфюм.

шахматен

+вж. [[шахма`т]]

шаячен

+вж. [[ша`як]]

шевен

ше`вна, ше`вно, +мн. ше`вни, +прил. Който е предназначен за шиене. Шевна машина.

шевиотен

+вж. [[шевио`т]]

шеметен

ше`метна, ше`метно, +мн. ше`метни, +прил. Който причинява шемет; замайващ. Шеметно пространство. Шеметен танц.
+нареч. [[ше`метно]].
+същ. [[ше`метност]], шеметността`, +ж.
Синоними: замайващ, главозамайващ, главоломен, бърз, вихрен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, краен, удивителен

шепотен

+вж. [[ше`пот]]

шестмесечен

шестме`сечна, шестме`сечно, +мн. шестме`сечни, +прил.
1. Който протича, отнася се за шест месеца. Шестмесечен период. Шестмесечен план.
2. Който е на възраст шест месеца. Шестмесечна болонка.

шесторен

шесто`рна, шесто`рно, +мн. шесто`рни, +прил. Който се повтаря шест пъти, който е увеличен шест пъти. Шесторно увеличение на цените.
+нареч. [[шесто`рно]].

шикозен

шико`зна, шико`зно, +мн. шико`зни, +прил. +Разг. Елегантен, изящен, красив, модерен. Шикозна спалня.
+нареч. [[шико`зно]].
+същ. [[шико`зност]], шикозността`, +ж.
Синоними: елегантен, изящен, кокетен, грациозен, красив

широколистен

широколи`стна, широколи`стно, +мн. широколи`стни, +прил. Който е с широки и плоски листа, а не с игловидни. Широколистно дърво.

шлагерен

+вж. [[шла`гер]]

шлиферен

+вж. [[шли`фер]]

шлифовъчен

шлифо`въчна, шлифо`въчно, +мн. шлифо`въчни, +прил. Който служи за шлифоване. Шлифовъчна машина.

шовинистичен

+вж. [[шовини`зъм]]

шперплатен

+вж. [[шпе`рплат]]

шумен

шу`мна, шу`мно, +мн. шу`мни, +прил.
1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора.
2. Който е изпълнен или съпроводен с шум. Шумен разговор. Шумно веселие.
3. +Прен. Който вдига голям шум в обществото; нашумял. Шумна премиера.
+нареч. [[шу`мно.]]
Синоними: гръмък, бомбастичен, ефектен, шумлив, скандален, безреден, буен, възбуден, неспокоен, объркан, необуздан, размирен, поривист, гръмлив, силен, бурен, оглушителен, креслив, настоятелен, заплашителен, немирен, палав, експанзивен, весел, ликуващ, рекламен, изкуствено повишен, надут

шумотевичен

+вж. [[шумоте`вица]]

щабен

+вж. [[щаб]]

щамповъчен

щампо`въчна, щампо`въчно, +мн. щампо`въчни, +прил. Който е предназначен да щампова. Щамповъчна техника.

щателен

ща`телна, ща`телно, +мн. ща`телни, +прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят и` направи щателен преглед.
+нареч. [[ща`телно]].
Синоними: подробен, всестранен, основен, детайлен, грижлив, внимателен, осторожен, коректен, точен, акуратен, правилен, същински, истински, прецизен, верен, стриктен, тесен, ограничен, строг

щатен

ща`тна, ща`тно, +мн. ща`тни, +прил. Който се отнася до щат 1 . Щатен служител. Щатна длъжност.
• Щатни таблици. — Съвкупност от взаимно свързани показатели, данни и нормативи за установяване на размера на работната заплата на инженерно-техническите работници и служителите в страната.

щафетен

+вж. [[щафе`та]]

щитовиден

щитови`дна, щитови`дно, +мн. щитови`дни, +прил. Който има формата на щит. Растението има щитовидни листа.
• Щитовидна жлеза. — +Спец. Жлеза, която се намира на шията и отделя хормони, които участват в обмяната на веществата, в растежа и развитието на организма.

ювелирен

ювели`рна, ювели`рно, +мн. ювели`рни, +прил.
1. Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин.
2. +Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа.

югозападен

+вж. [[югоза`пад]]

югоизточен

+вж. [[югои`зток]]

южен

+вж. [[юг]]

юмручен

+вж. [[юмру`к]]

юначен

юна`чна, юна`чно, +мн. юна`чни, +прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
Синоними: юнашки, храбър, смел, героичен, безстрашен, мъжествен, решителен, сърцат, силен, геройски, куражлия, неустрашим

ябълчен

я`бълчена, я`бълчено, +мн. я`бълчени, +прил. Ябълков.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.

явен

я`вна, я`вно, +мн. я`вни, +прил.
1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.
2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци.
+нареч. [[я`вно.]]
Синоними: открит, видим, очевиден, очебиен, публичен, отворен, наличен, фрапантен, фрапиращ, флагрантен, известен, всеизвестен, личен, убедителен, безспорен, сигурен, забележим, осезаем, осезателен, ясен, неоспорим, неопровержим, несъмнен, нескрит, неприкрит, определен, недвусмислен, окончателен, категоричен, отявлен, общодостъпен, неограничен, свободен, обществен, отчетлив, ясно доловим, същински, същи, чист, пълен, абсолютен, крещящ, скандален, поразяващ, шокиращ, груб, нагледен, цял, истински, подчертан, прям, откровен, разбираем, проницателен, понятен, ясно изразен, решителен

яден

я`дна, я`дно, +мн. я`дни, +прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.
+нареч. [[я`дно.]] Говори ядно.

ядивен

яди`вна, яди`вно, +мн. яди`вни, +прил. Който може да се яде. Ядивни гъби.

язвителен

язви`телна, язви`телно, +мн. язви`телни, +прил.
1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика.
2. Който изразява злоба, злост; саркастичен. Язвителна усмивка.
+нареч. [[язви`телно]].
+същ. [[язви`телност]], язвителността`, +ж.
Синоними: злобен, жлъчен, зъл, лош, злостен, ехиден, ядовит, хаплив, обиден, оскърбителен, жигосващ, ругателен, остър, заядлив, свадлив, нападателен, подигравателен, зъбат, саркастичен, на подбив, ожесточен, рязък, троснат, критичен, решителен, ясно изразен, осезаем

яздитен

язди`тна, язди`тно, +мн. язди`тни, +прил. Който може да се язди. Яздитен кон.

язовирен

+вж. [[язови`р]]

яйчен

я`йчна, я`йчно, +мн. я`йчни, +прил. Който се отнася до яйце. Яйчна черупка.

----

я`йчена, я`йчено, +мн. я`йчени, +прил. Който съдържа яйца. Яйчен крем. Яйчен прах. Яйчен шампоан.

ямбичен

ямби`чна, ямби`чно, +мн. ямби`чни, +прил. Който е написан в стихотворна стъпка ямб.

янтарен

+вж. [[я`нтар]]

яребичен

+вж. [[я`ребица]]

яростен

я`ростна, я`ростно, +мн. я`ростни, +прил.
1. Който е изпълнен с ярост. Яростен поглед.
2. +Прен. Неудържим, неукротим.
+нареч. [[я`ростно.]]
Синоними: разярен, разлютен, разпален, запенен, разпенен, луд, полудял, сърдит, настървен, стръвен, ожесточен, бесен, освирепял, свиреп, изстъплен, вбесен, разгневен, буен, игрив, палав, необуздан, невъздържан, разпуснат, поривист, пламенен, ентусиазиран, темпераментен, неистов, побеснял, бурен, бушуващ, вилнеещ, размирен, гневен, гръмлив, силен, оглушителен, зъл, злобен, злостен, проклет, много силен, стихиен, буйствуващ, жарък, ревностен, неудържим, ужасен, страшен, страстен, разгорещен, стремителен

ясен

я`сна, я`сно, +мн. я`сни, +прил.
1. Ярък, светъл, ведър, безоблачен. Ясен ден. Ясна нощ.
2. За образ, глас — който се възприема добре. Ясен образ. Ясен звук.
3. Който се разбира правилно; логичен, строен. Ясен въпрос. Ясен отговор. Ясна мисъл.
4. За поглед — честен, открит, спокоен. Ясен поглед.
+нареч. [[я`сно.]]
• Ясно ми е. — Разбирам, схващам.

----

+мн. я`сени, (два) я`сена, +м. Горско дърво със сложни листа, съставени от скрепени с обща дръжка назъбени листчета, семе в продълговато крилце и здрава дървесина.
+прил. [[я`сенов]], я`сенова, я`сеново, +мн. я`сенови.
Синоними: ведър, безоблачен, бистър, прозрачен, светъл, прояснен, сияен, блестящ, лазурен, очевиден, понятен, разбираем, разбран, безспорен, неоспорим, несъмнен, явен, прегледен, разгадаем, изразен, отчетлив, схватлив, тих, спокоен, ярък, чист, невинен, доловим, осезаем, осезателен, видим, забележим, недвусмислен, честен, прям, определен, проницателен, ясно очертан, изразителен, ясно доловим, разграничен, реален, конкретен, сбит, стегнат, сияещ, хубав, благоприятен, обещаващ, с добри перспективи, четлив, очебиен

яшен

я`шна, я`шно, +мн. я`шни, +прил. +Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
+същ. [[я`шност]], яшността`, +ж.

аба

+мн. аби`, +ж.
1. Само +ед. Дебел вълнен плат; шаяк.
2. Връхна мъжка дреха от този плат.
+същ. +умал. [[аби`ца]], +мн. аби`ци, +ж. (във 2 знач.).
+същ. +умал. [[аби`чка]], +мн. аби`чки, +ж. (във 2 знач.).
+прил. [[абе`н]], абе`на, абе`но, +мн. абе`ни (в 1 знач.).

абитуриентка

+мн. абитурие`нтки, +ж. Момиче абитуриент.

абичка

+вж. [[аба`]]

абревиатура

+мн. абревиату`ри, +ж. +Спец. В езикознанието — съкратена сложна дума. ДЗИ е инициална абревиатура от съставното название Държавен застрахователен институт.

абсолвентка

+мн. абсолве`нтки, +ж. Жена абсолвент.

абсциса

+мн. абсци`си, +ж. +Спец. В геометрията — хоризонталната координата, с която се определя положението на една точка в равнината.

авансцена

+мн. авансце`ни, +ж. Предната част от театрална сцена — от завесата до оркестъра или зрителите.

аванта

+мн. ава`нти, +ж. Обикн. +ед. +Разг. Облага, добита без труд и без заслуги.

авантюра

+мн. авантю`ри, +ж.
1. Приключение.
2. Рискована постъпка, при която се разчита на случаен успех и чиито последици са непредвидими.
Синоними: приключение, случка, премеждие, роман, одисея, похождение, необмислена постъпка, риск, безразсъдство, начинание, инициатива, рисковано начинание

авитаминоза

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — заболяване, предизвикано от недостатъчно количество витамини в храната.

авлига

+мн. авли`ги, +ж. Прелетна пойна птичка с жълти пера и черни крила и опашка.

автогенеза

+ж., само +ед. +Спец. Самозараждане.

авторка

+мн. а`вторки, +ж. Жена автор.

агентура

+ж., само +ед. Разузнавателната служба или съвкупността от лицата на една разузнавателна служба.
+прил. [[агенту`рен]], агенту`рна, агенту`рно, +мн. агенту`рни. Агентурни сведения. Агентурно минало.

агитаторка

+мн. агита`торки, +ж. Жена агитатор.

агитка

+мн. аги`тки, +ж.
1. +Остар. Музикално или литературно произведение с агитационен характер, изпълнявано публично.
2. +Остар. Кратко печатно произведение с агитационно съдържание.
3. +Пренебр. Група лица, които вършат агитация или активно подпомагат някого при извършване на агитация.

агрикултура

+ж., само +ед. +Спец. Земеделие, селско стопанство.
Синоними: земеделие, земеобработване

агрономка

+мн. агроно`мки, +ж. Жена агроном.

адвентистка

+мн. адвенти`стки, +ж. Жена адвентист.

адвокатура

+ж., само +ед. Адвокатите като цяло.

администраторка

+мн. администра`торки, +ж. Жена администратор.

аеробика

+ж., само +ед. Система от гимнастически упражнения, които се изпълняват енергично в ритъма на бърза музика.

аерогара

+мн. аерога`ри, +ж. Летище; гара на гражданската авиация.

азбука

+мн. а`збуки, +ж. Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост, разположени в определен ред. Българска азбука.
Синоними: писмен знак, буква, цифра, йероглиф, писмо, начин на писане, писмени знаци

акробатика

+ж., само +ед. Вид цирково изкуство или спортна гимнастика, които се характеризират с изпълнение на сложни гимнастически упражнения.

аксиома

+мн. аксио`ми, +ж.
1. +Спец. Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.
2. +Прен. Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.
Синоними: истина, очевидност, очевидна истина, правило, принцип, установеност, установено, безспорно, закон, начало

актриса

+мн. актри`си, +ж. Жена актьор.

акула

+мн. аку`ли, +ж.
1. Голяма хищна морска риба.
2. +Прен. Алчен, ненаситен, безогледен човек.
Синоними: хищник, грабител, кръвопиец, кръволок

акупунктура

+ж., само +ед. Иглолечение; иглотерапия.

акустика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Наука за звука, дял от физиката.
2. Гласеж на звуците в дадено място или помещение. Залата има добра акустика.
+прил. [[акусти`чен]], акусти`чна, акусти`чно, +мн. акусти`чни.
Синоними: звучност, чуване, чуваемост, ехо

акушерка

+мн. акуше`рки, +ж. Жена от средния медицински персонал, специалистка по акушерство.

аларма

+ж., само +ед.
1. Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. +Разг. Шум, глъч, олелия. Вдигам аларма.
+прил. [[ала`рмен]], ала`рмена, ала`рмено, +мн. ала`рмени. Алармена инсталация. Алармено устройство.
Синоними: тревога, смут, паника, суматоха, безредие, шум, глъч, врява, олелия

алвеола

+мед. Килийка, мехурче, напр. зъбна алвеола, белодробна алвеола.

алгебра

+ж., само +ед. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение.
+прил. [[алгебри`чен]], алгебри`чна, алгебри`чно, +мн. алгебри`чни. Алгебричен израз.
+прил. [[алгебри`чески]], алгебри`ческа, алгебри`ческо, +мн. алгебри`чески.

алпака

+ж., само +ед. Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството.

алтернатива

+ж., само +ед. Необходимост да се избира между две взаимноизключващи се възможни решения.
+прил. [[алтернати`вен]], алтернати`вна, алтернати`вно, +мн. алтернати`вни. Алтернативен проект. Алтернативно решение.
Синоними: дилема, или-или, двоякост, двойственост, редуване, избор, друга възможност

алфа

+ж., само +ед. Название на първата буква от гръцката азбука.
• Алфа(та) и омега(та). — Най-главното, основното, същественото (в нещо).
Синоними: начало, почин, встъпление

амалгама

+ж., само +ед.
1. +Спец. Сплав на метал с живак.
2. +Прен. Смес от различни неща, които обикновено са несъвместими; смесица.
Синоними: смес, сплав, смешение

амбразура

+мн. амбразу`ри, +ж. +Спец. Отвор в стена или във военна машина за стрелба; бойница.
Синоними: комин, бойница, мазгал, отдушник

амеба

+мн. аме`би, +ж. Най-простото едноклетъчно животно с променлива форма на тялото.
Синоними: нищожество, мекотело, гадина, незначителен, дребен

амилаза

+мед. Ензим, катализиращ хидролитичното разпадане на гликогена и скорбялата на глгокоза, малтоза и декстрин.

амплитуда

+ж., само +ед.
1. +Спец. Във физиката — разстоянието между крайните точки, до които достига едно тяло при люлеене.
2. +Спец. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на метеорологичен елемент за определен интервал от време.
3. Размах, ширина.

ампула

+мн. ампу`ли, +ж. Малко стъклено шишенце с остър връх, херметически запоено, с лекарство за инжекции.

амфора

+мн. а`мфори, +ж. +ист. Античен съд с две дръжки, с тясно гърло и заострено дъно.

анабиоза

+ж., само +ед. +Спец. Състояние на организма, при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.

анамнеза

+ж., само +ед. +Спец. Медицинско описание на заболяването на един болен по сведения на самия него или близките му.

анатема

+мн. ана`теми, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие. • [[Анатема!]] Като +междум. Проклет да си!
Синоними: отлъчване, отстранение, проклинание, проклятие, позор, хула

анафора

+мн. ана`фори, +ж. +Спец. В литературата — стилна фигура, която се изразява в последователното повторение на думи и изрази в началото на съседни стихове или изречения.

ангина

+мн. анги`ни, +ж. +Спец. Възпаление на сливиците и гърлото; гърлобол. Имам ангина. Често страдам от ангина.

аневризма

+мед. Ограничено разширение на кръвоносен съд или на кухина на сърцето. Различават се вродени аневризми (най-често в артериите на главния мозък) и придобити аневризми — развиват се при силно отслабване на стената на даден кръвоносен съд, напр. при травми, локални инфекции, системни съдови заболявания. Могат да бъдат фузиформени (вретеновидно разширение, засягащо цялата обиколка на съда) и торбовидни (обикновено в аортната дъга).

анкета

+мн. анке`ти, +ж.
1. Разследване с цел установяване на вина или простъпка.
2. Проучване на обществено мнение чрез събиране на сведения по предварително съставен въпросник, чрез задаване на едни и същи въпроси.
+прил. [[анке`тен]], анке`тна, анке`тно, +мн. анке`тни. Анкетна комисия. Анкетна карта.
Синоними: следствие, изследване, разследване, обследване, издирване, разузнаване, проучване, дознание, разпит, проверка, информация, изучаване, анкетиране, преглед, преглеждане

антена

+мн. анте`ни, +ж. Проводник или мрежа от проводници за излъчване или улавяне на електромагнитни вълни. Телевизионна антена.

антика

+мн. анти`ки, +ж. Старинен ценен или рядък предмет.
Синоними: старина, хитрец, дявол, шмекер, отворен, отракан

антилопа

+мн. антило`пи, +ж. Подобно на сърна африканско животно.

антиперисталтика

+мед. Обратна перисталтика.

антитеза

+мн. антите`зи, +ж. Противоположност, противопоставяне.
Синоними: противополагане, противопоставяне, противоположност, съпоставяне, съпоставка, контраст

аншоа

+ж., само +ед. Дребна морска риба деликатес.

аорта

+мн. ао`рти, +ж. +Спец. Главна артерия в организма на гръбначните животни и на човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв тялото.

апаратура

+мн. апарату`ри, +ж. Съвкупност от апарати (в 1 знач.).
Синоними: апарат, уред, устройство, приспособление, прибор, инсталации, съоръжения, агрегат, средства, помощни средства, приспособления

апертура

+мед. Отвор, отвърстие.

апологетика

+книж. Оправдание или защита на някое учение.+църк. Богословска дисциплина за защита на християнската религия.

апретура

+ж., само +ед. +Спец. Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия), за да се придадат необходимите за предназначението им качества.
+прил. [[апрету`рен]], апрету`рна, апрету`рно, +мн. апрету`рни. Апретурен цех.
Синоними: апретиране

апсида

+мн. апси`ди, +ж. +Спец. В архитектурата — сводеста ниша в стена на постройка.

аптека

+мн. апте`ки, +ж. Заведение за приготвяне и/или продажба на лекарства.
+прил. [[апте`чен]], апте`чна, апте`чно, +мн. апте`чни. Аптечен склад.

аптекарка

+мн. аптека`рки, +ж. Жена аптекар.

аптечка

+мн. апте`чки, +ж.
1. Малка аптека.
2. Комплект от необходими лекарства за даване на първа помощ.
3. Предметът за съхраняване на тези лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.).

арабеска

+мн. арабе`ски, +ж. +Спец.
1. В изкуството — украса, орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския стил.
2. В литературата — малко произведение, изработено с вещина.
3. В музиката — малка инструментална творба с орнаментален характер.

арена

+мн. аре`ни, +ж.
1. +Спец. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.
2. +Прен. Област и място на дейност и изява; поприще.
Синоними: сцена, декор, поприще, полесражение, място на действие

аренда

+мн. аре`нди, +ж.
1. Само +ед. Отдаване на недвижим имот за временно използване срещу наем.
2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия имот.
+прил. [[аре`нден]], аре`ндна, аре`ндно, +мн. аре`ндни. Аренден договор.

ареола

+мед. Кръгче, малко кръгло поле, малък венец.

аритметика

+ж., само +ед. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.
+прил. [[аритмети`чен]], аритмети`чна, аритмети`чно, +мн. аритмети`чни. Аритметично действие.

арка

+мн. а`рки, +ж.
1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата. Триумфалната арка.
Синоними: покровителство, закрила, подкрепа, протекция

аркада

+мн. арка`ди, +ж.
1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло.
2. Проход, галерия под редица от арки на колони.

армада

+мн. арма`ди, +ж. Голяма военноморска или военновъздушна флота.

арматура

+ж., само +ед. +Спец.
1. В строителството — железните пръти, които се използват в една железобетонна конструкция.
2. В техниката — съвкупност от прибори и принадлежности на апарат, машина.
+прил. [[армату`рен]], армату`рна, армату`рно, +мн. армату`рни. Арматурен двор. Арматурно табло.
Синоними: корпус, скелет, конструкция

армировка

+ж., само +ед.
1. Монтаж на арматура (в 1 знач.).
2. Заякчаване, укрепване на предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от по-здрав материал.

артелна

+мн. арте`лни, +ж. +Спец. В армията — склад за хранителни продукти на военно поделение.

артериосклероза

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — склероза, която се изразява във втвърдяване на артериите и нарушение на оросяването на органите с кръв.

артистка

+мн. арти`стки, +ж. Жена артист.

арфа

+мн. а`рфи, +ж. Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на който се свири, като се дърпат струните с пръсти.

арфистка

+мн. арфи`стки, +ж. Жена арфист.

архива

+мн. архи`ви, +ж. Архив (в 1 и 2 знач.).
Синоними: книжа, документи, преписки, папка, дело, картотека, списък

архивистика

+ж., само +ед. Архивознание.

архитектоника

+ж., само +ед. +Спец. Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството).

архитектура

+ж., само +ед.
1. Наука и изкуство за проектиране, изграждане и художествено оформяне на строителни обекти.
2. Строителен стил.
+прил. [[архитекту`рен]], архитекту`рна, архитекту`рно, +мн. архитекту`рни. Архитектурен проект. Архитектурен паметник.
Синоними: благоустройство, строителство, зидачество

асептика

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — предпазване от заразяване на рана чрез обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира.
+прил. [[асепти`чен]], асепти`чна, асепти`чно, +мн. асепти`чни. Асептични средства.

асистентка

+мн. асисте`нтки, +ж. Жена асистент.

асма

+мн. асми`, +ж. Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или метална скара на подпори.

аспирантка

+мн. аспира`нтки, +ж. Жена аспирант.

астма

+ж., само +ед. +Спец. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.
+прил. [[астмати`чен]], астмати`чна, астмати`чно, +мн. астмати`чни. Астматичен пристъп.
Синоними: задух

астронавтика

+ж., само +ед. Космонавтика.

атака

+мн. ата`ки, +ж.
1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника; щурм.
2. +Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор, в спортна игра и др.). Словесна атака. Футболистите тръгнаха в атака.
3. +Спец. В медицината — остър пристъп на болка. Сърдечна атака.
Синоними: пристъп, нападение, настъпление, стремително нападение, взлом, щурм, офанзива, удар, устрем, нападка, обвинение, втурване, спускане, стремително движение, нахлуване, припадък, пароксизъм, истерия, прилив

атеистка

+мн. атеи`стки, +ж. Жена атеист.

атеросклероза

+ж., само +ед. +Спец. Хронично заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с намаляване на еластичността им и образуване на склеротични огнища.

атлетика

+ж., само +ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др.
• Лека атлетика. — Вид спорт, който обхваща бягане, спортно ходене, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др.
• Тежка атлетика. — Спортът вдигане на тежести.

атлетка

+мн. атле`тки, +ж. Жена атлет (в 1 знач.).

атмосфера

+мн. атмосфе`ри, +ж.
1. Само +ед. Газообразната обвивка около Земята и някои други планети.
2. +Разг. Само +ед. Въздухът около нас.
3. +Прен. Само +ед. Окръжаващи условия, обстановка. Творческа атмосфера.
4. +Спец. Единица за измерване на въздушното налягане.
+прил. [[атмосфе`рен]], атмосфе`рна, атмосфе`рно, +мн. атмосфе`рни (в 1 знач.). Атмосферно налягане.
Синоними: въздух, хава, среда, условия, обстоятелства, настроение, дух

аула

+мн. ау`ли, +ж. Голяма тържествена зала в университет.

аура

+мед. Предвестник — явления, предшестващи настъпването на епилептичен припадък.

афера

+мн. афе`ри, +ж. Съмнителна или непочтена проява в търговията или политиката с широк отзвук в обществото.
Синоними: събитие, шумно събитие, скандал, гешефт, спекулация, нечиста сделка

ахроматоза

+мед. вж. ахромия

ахчийница

+мн. ахчи`йници, +ж. +Остар. +Разг.
1. Готварница.
2. Проста гостилница.

ацидоза

+мед. Увеличение на концентрацията на водородни йони в артериалната кръв над нормалното ниво — 40 nmol/L или pH 7. 4. Получава се в резултат на натрупване на въглероден двуокис, на кисели продукти на метаболизма или на намаление на концентрацията на алкални съединения в кръвта. В зависимост от механизма на възникване се дели на метаболитна, респираторна и смесена, а според стойностите на pH — на компенсирана и декомпенсирана.

ашлама

+мн. ашлами`, +ж.
1. +Разг. Облагородено чрез присаждане дърво, растение; присад.
2. +Остар. Ваксиниране; белегът, който остава след ваксиниране.

багра

+мн. ба`гри, +ж.
1. Обикн. +мн. Предимно в художествената литература и поезията — цвят, шарка.
2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя.
+прил. [[ба`грен]], ба`грена, ба`грено, +мн. ба`грени.
Синоними: боя, цвят, шарка, краска, оттенък, нюанс, колорит, отсянка, тон, отсенка

багреница

+мн. багрени`ци, +ж. +ист. Царска мантия от скъп тъмночервен плат през Средновековието; порфира.

баданарка

+мн. бадана`рки, +ж. Кръгла четка с дълги косми и с дръжка за варосване.

баджа

+мн. баджи`, +ж. +Диал. Зидано огнище в помещение.
Синоними: комин, оджак, огнище

база

+мн. ба`зи, +ж.
1. Само +ед. Съвкупност от условия, основа. База за разсъждения.
2. Опорен пункт. Военна база. Ремонтна база. Петролни бази.
3. Само +ед. Източник като средство за съществуване или дейност. Енергийна база. Суровинна база.
4. Само +ед. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. Университетът има модерна база. Остаряла спортна база.
+прил. [[ба`зов]], ба`зова, ба`зово, +мн. ба`зови (във 2 знач.). Базов лагер.
Синоними: основа, устои, подпора, опора, подножие, пиедестал, фундамент, ложе, базис, темел, основание, мотив, подбуда, становище, принцип, положение, позиция, основна съставка, план, канава

базилика

+мн. бази`лики, +ж. +ист.
1. В древния Рим — правоъгълно здание за седалище на съд.
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.

байрактарка

+мн. байракта`рки, +ж. Жена байрактар.

бака

+мн. ба`ки, +ж. Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници.

бакалница

+мн. бака`лници, +ж. +Остар. +Разг. Магазин за хранителни и други дребни стоки за домакински нужди.

бакла

+ж., само +ед. Вид бобово растение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб.

баклава

+мн. баклави`, +ж. Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от счукани орехи между отделните кори.

бала

+мн. ба`ли, +ж. Голям вързоп стока (обикн. от мек материал), здраво стегнат за превоз. Бала памук. Бала сено. Бала слама.
Синоними: пакет, вързоп, денк, тесте, топ, пакетче

балада

+мн. бала`ди, +ж. +Спец.
1. В литературата — лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, необикновена действителност.
2. В музиката — лирична песен или музикална композиция (обикн. за китара или пиано) на романтична тема.
+прил. [[балади`чен]], балади`чна, балади`чно, +мн. балади`чни.

балалайка

+мн. балала`йки, +ж. Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус.

балама

+мн. ба`лами, +м. и +ж. +Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат. Голям балама. Голяма балама.
+прил. [[ба`ламски]], ба`ламска, ба`ламско, +мн. ба`ламски. Баламска работа.
Синоними: глупак, малоумен, наивен, ахмак, серсем, абдал, будала, жертва

баластра

+ж., само +ед. Речен чакъл и пясък като строителен материал, най-често за приготвяне на бетон.

балванка

Междинен продукт в металургията. Излят от метал цилиндър, който след това подлежи на пресоване, за да може да се получат други продукти като тел, профили, пръти и др.
Синоними: слитък, блок, кюлче

балдъза

+мн. балдъ`зи, +ж. Сестра на съпругата (по отношение на съпруга).

балерина

+мн. балери`ни, +ж. Артистка в балет.

балировачка

+мн. балирова`чки, +ж. Жена балировач.

балистика

+ж., само +ед. +Спец. Дял от механиката, в който се изучава движението на снаряда при стрелба.
+прил. [[балисти`чен]], балисти`чна, балисти`чно, +мн. балисти`чни. Балистична ракета.

балканджийка

+мн. балканджи`йки, +ж. Жена балканджия.

балканиада

+мн. балканиа`ди, +ж. Периодични спортни състезания между страните от Балканския полуостров. Балканиада по лека атлетика.

балтийка

+вж. [[балти`я]]

бамбина

+мн. бамби`ни, +ж. Жарг., +остар. Момиче.

банда

+мн. ба`нди, +ж.
1. Група музиканти, които образуват инструментален състав.
2. Обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка.
Синоними: шайка, дружина, група, тайфа, чета, орда, мафия, компания, кръг, клика, котерия, отряд

бандура

+мн. банду`ри, +ж. Многострунен украински народен музикален инструмент.

баница

+мн. ба`ници, +ж. Печено тестено ястие от разточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава, а към тях прибавено сирене или (по-рядко) друга плънка.

баничарница

+мн. банича`рници, +ж. Заведение, където се пекат и продават баници, банички.

баничка

+мн. ба`нички, +ж. Тестено изделие — парче баница или нарочно приготвено и опечено с големината на парче баница, което се продава за закуска.

банка

+мн. ба`нки, +ж.
1. Голямо учреждение за парични и кредитни операции. Българска народна банка. Търговска банка.
2. +Прен. Съвкупност от сведения, данни, програми, които се натрупват и съхраняват на едно място.
+прил. [[ба`нков]], ба`нкова, ба`нково, +мн. ба`нкови (в 1 знач.). Банков капитал. Банкови операции.

----

+мн. ба`нки, +ж. Специална скамейка като дълъг чин за сядане и/или писане и четене в университетска аудитория, заседателна зала и под. Депутатите удряха с ръце по банките.

----

+мн. ба`нки, +ж. +Спец. Неголям цилиндричен дебелостенен стъклен съд, който се използва в медицината за съхраняване на кръв, течности и др. Две банки кръв.

банкнота

+мн. банкно`ти, +ж. Книжен знак с посочена на него стойност, издаден от емисионна банка, който служи като парично средство.
+прил. [[банкно`тен]], банкно`тна, банкно`тно, +мн. банкно`тни.

бара

+мн. ба`ри, +ж.
1. +Разг. Малка река, вада.
2. +Диал. Тепавица.
Синоними: вада, поток, река, локва, гьол

барака

+мн. бара`ки, +ж. Лека дъсчена постройка за временно използване.
Синоними: колиба, хижа, шатра, будка, навес, палатка, заслон, сайвант, щанд, сергия, дюкянче

барета

+мн. баре`ти, +ж.
1. Мека кръгла шапка без периферия и с широко дъно.
2. +Прен. +Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално предназначение, чиято униформа включва такава шапка с определен цвят. Сини барети. Червени барети.

баретка

+мн. баре`тки, +ж. Малка барета (в 1 знач.).

бариера

+мн. барие`ри, +ж.
1. Подвижна дървена греда, която се спуска за преграда на път, обикн. който пресича жп линия.
2. Дървена или метална преграда, препятствие.
3. +Прен. Препятствие, спънка, пречка; граница. Езикова бариера. Звукова бариера.
+прил. [[барие`рен]], барие`рна, барие`рно, +мн. барие`рни.
Синоними: зид, преграда, бараж, препятствие, пречка, спънка, решетки, пречки

барикада

+мн. барика`ди, +ж. Заграждение от различни предмети и материали, което служи за защита и/или преграда при улични боеве.
+прил. [[барика`ден]], барика`дна, барика`дно, +мн. барика`дни. Барикадни боеве.
Синоними: преграда, бариера, препятствие, укрепление

барманка

+мн. ба`рманки, +ж. Жена барман.

барокамера

+мн. ба`рока`мери, +ж. +Спец. Камера със сгъстена или разредена атмосфера, в която се извършват различни изпитания и изследвания на апаратура или хора.

баскетболистка

+мн. ба`скетболистки, +ж. Жена баскетболист.

басма

+ж., само +ед. Тънък памучен плат на различни шарки.
+прил. [[басме`н]], басме`на, басме`но, +мн. басме`ни. Басмена рокля.

баста

+мн. ба`сти, +ж. Тясна зашита гънка на дреха за украса. Пола с три басти.

----

+междум. +Разг. Стига, достатъчно!

батерийка

+вж. [[бате`рия]]

бахча

+мн. бахчи`, +ж. +Остар. Зеленчукова градина.

баядерка

+мн. баяде`рки, +ж. Индийска танцьорка и певица.

баячка

+мн. бая`чки, +ж. Жена баяч.

беда

+мн. беди`, +ж.
1. Нещастие, неприятност. Сполетя ме беда.
2. Неволя, лишение. Народни беди.
Синоними: неволя, нещастие, бедствие, злощастие, злополучие, злочестина, тегло, теглило, изпитание, изпития, злина, зло, напаст, гибел, поразия, злополука, опасност, премеждие, катастрофа, болка, мъка, скръб, внезапно бедствие, голямо нещастие, наказание, страдание, неприятности, пакост, вреда, повреда, разрушения, беля, неприятност, трудност, затруднение, нужда, лишение, усилие, зор, мъчнотия, усложнение, проблем

бедуинка

+мн. бедуи`нки, +ж. Жена бедуин.

бежанка

+мн. бежанки`, +ж. Жена бежанец.

безвкусица

+ж., само +ед. Отсъствие, липса на добър вкус. Пълна безвкусица е обзавеждането му вкъщи.
Синоними: безвкусие, блудкавост, нелепост, безсмислица, глупост, нескопосана работа, буламач

бездарница

+мн. безда`рници, +ж. Жена бездарник.

бездна

+мн. бе`здни, +ж.
1. Много дълбока пропаст.
2. +Прен. Нещо безкрайно и неизмеримо.
Синоними: пропаст, яма, глъбина, дълбочина, дълбина, ад, пъкъл, преизподня, провала

безизходица

+ж., само +ед. Безизходно състояние. Изпадам в безизходица.
Синоними: безизходност, затруднение, мъчнотия, трудност, усложнение, безнадеждност, отчаяние, криза, невъзможност, лабиринт, задънена улица, сляпа улица, чакмак-сокак, омагьосан кръг

безпътица

+ж., само +ед. Положение на обърканост, на липса на правилен път. Творческа безпътица. Намирам се в безпътица.
Синоними: безпътие, безредие, анархия, обърканост, безпорядък, забърканост, разпуснатост, разюзданост, своеволие, разврат, поквара, блудство, разложение, блуждаене, неустановеност, двоумение, кръстопът, безпринципност

безработица

+ж., само +ед. Икономическо явление в една държава, което се характеризира с наличие на безработни. В страната съществува безработица.
Синоними: мъртъв сезон, безделие, глад, немотия

безсмислица

+мн. безсми`слици, +ж.
1. Безсмислен израз.
2. Само +ед. Безсмислие.
Синоними: нелепост, глупост, безсмислие, абсурд, празнодумство, празнословие, пустословие, брътвеж, празни приказки, неразбранщина, нелепости, глупости, несериозност, безсмисленост, лекомислие, повърхностност

безсъница

+мн. безсъ`ници, +ж. Обикн. +ед. Безсъние.

безценица

+ж., само +ед.
• На безценица. — На много ниска цена, почти без пари.

беладона

+ж., само +ед. Отровно тревисто растение с черни зърнести плодове, което се употребява в медицината и козметиката.

бележка

+мн. беле`жки, +ж.
1. Кратко писмено съобщение; записка. Оставих му бележка, че заминавам.
2. Удостоверение. Служебна бележка. Медицинска бележка.
3. Обикн. +мн. Писмено изложение на мисли, впечатления, данни, факти. Водя си бележки. Кратки бележки на един писател.
4. Обикн. +мн. Допълнителен или разяснителен текст към художествено или научно съчинение. Редакторски бележки. Библиографски бележки.
5. +Остар. Забележка. Правя ти бележка, че напоследък закъсняваш.
6. +Разг. Оценка за степен на успех в училище. Получавам само отлични бележки.
Синоними: забележка, знак, мъмрене, обръщане внимание, оценка, мнение, коментар, критика, преценка, обява, обявление, известие, антрефиле

беленка

+мн. бе`ленки, +ж. +Диал. Белянка _2 ._

белетристика

+ж., само +ед. Художествена проза (романи, повести, разкази и др.).
+прил. [[белетристи`чен]], белетристи`чна, белетристи`чно, +мн. белетристи`чни. Белетристична творба.

белина

+ж., само +ед. Разтвор на хлорно съединение за избелване на памучни тъкани.

----

+ж., само +ед. Белота.
Синоними: белота

белова

+мн. белови`, +ж. Последен вариант на ръкопис.

белота

+ж., само +ед. Свойство на бял. Блести от белота.
Синоними: белина

белтъчина

+ж., само +ед. и [[белтъчини`]] само +мн. +Спец. Сложно органично вещество, основна съставна част на животинските и растителните организми; белтъчно вещество.

белянка

+мн. беле`нки, +ж. +Остар. Място край река, където жените перат и белят платно.

----

+мн. беле`нки, +ж. +Остар. Седянка, на която се бели царевица.

бенка

+мн. бе`нки, +ж. Малко тъмно петно или пъпка по кожата на човек.

берачка

+мн. бера`чки, +ж. Жена берач.

беритба

+ж., само +ед. Прибиране на реколта чрез бране. Започва беритбата на домати. Приключи първата беритба.
+прил. [[бери`тбен]], бери`тбена, бери`тбено, +мн. бери`тбени. Беритбен сезон.
Синоними: жътва, бране, плодове, резултат, реколта

беседа

+мн. бесе`ди, +ж.
1. Свободен, непринуден разговор. Водим интересна беседа.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.
Синоними: разговор, конференция, сказка, изложение, отчет, доклад, диалог, реч

беседка

+мн. бесе`дки, +ж. Кръгла дървена постройка в градина или парк, покрита само отгоре, за почивка и разговори.

бесилка

+мн. беси`лки, +ж. Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване.

бетонобъркачка

+мн. бетонобърка`чки, +ж. Машина за автоматично приготвяне на бетон чрез въртене и разбъркване на съставките му.

библиотека

+мн. библиоте`ки, +ж.
1. Учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване. Народна библиотека. Университетска библиотека.
2. Сбирка от книги, други печатни издания и ръкописи за лично или обществено използване. Библиотеката на учения е много богата.
3. Шкаф или етажерка за книги.
4. Поредица от издавани книги, обединени по общ признак. Малка ученическа библиотека.
+прил. [[библиоте`чен]], библиоте`чна, библиоте`чно, +мн. библиоте`чни. Библиотечен шкаф. Библиотечно дело.
Синоними: книгохранилище

библиотекарка

+мн. библиотека`рки, +ж. Жена библиотекар.

биволица

+мн. би`волици, +ж. Женски бивол, чието мляко има висока масленост.

билка

+мн. би`лки, +ж. Лековито растение.
+прил. [[би`лков]], би`лкова, би`лково, +мн. би`лкови. Билков чай. Билкова аптека.
Синоними: бурен, трева, биле, лековито растение, подправка

билкарка

+мн. билка`рки, +ж. Жена билкар.

бионика

+ж., само +ед. +Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, биология, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология

бира

+мн. би`ри, +ж.
1. Само +ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.
2. Порция от това питие (в бутилка, кутия или чаша). Дайте ми две бири.
+прил. [[би`рен]], би`рена, би`рено, +мн. би`рени. Бирена мая. Бирена фабрика. Бирена чаша.

бисквита

+мн. бискви`ти, +ж. Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.
+прил. [[бискви`тен]], бискви`тена, бискви`тено, +мн. бискви`тени. Бисквитено тесто.

бистрота

+вж. [[би`стър]]
Синоними: бистрина, прозрачност, чистота, яснота, избистреност, прегледност

битка

+мн. би`тки, +ж.
1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.
2. Борба за надмощие. Политически битки.
Синоними: бой, схватка, стълкновение, сблъсък, сблъскване, сражение, въоръжена среща, двубой, война, борба, бран, военни действия, акция, борене

бишкота

+мн. бишко`ти, +ж. Вид шуплеста крехка бисквита с продълговата форма.

благина

+мн. благини`, +ж.
1. Само +ед. Блажно ястие; мазнина.
2. Само +ед. Качество на благ (в 3 знач.); сладост.
3. +Прен. Добрина.

благодетелка

+мн. благоде`телки, +ж. Жена благодетел.

бланка

+мн. бла`нки, +ж. Лист хартия на учреждение, специално подготвен за попълване, писане, кореспонденция.
+прил. [[бла`нков]], бла`нкова, бла`нково, +мн. бла`нкови.

бленда

+мн. бле`нди, +ж. Преграда на обектив за намаляване на отвора, за да се подобри образът; диафрагма.

блесна

бле`снеш, +мин. +св. бле`снах, +мин. прич. бле`снал, +св. — +вж. [[блясвам]].

----

+мн. блесни`, +ж. Метална пластинка, за която се прикрепва кукичката на въдица за риба.

близалка

+мн. близа`лки, +ж. Малко захарно изделие на пръчка, което децата ядат, като го ближат.

близначка

+мн. близна`чки, +ж. Жена близнак. Имам сестра близначка. Двете близначки.

блицанкета

+мн. блицанке`ти, +ж. +Спец. Бърза анкета (във 2 знач.).

блокада

+мн. блока`ди, +ж.
1. +Спец. Обкръжаване, обграждане на сухо или по море с войска и военна техника с цел да се изолира или унищожи противникът.
2. +Спец. В политиката — изолиране на държава с икономически и политически средства за оказване на натиск. Икономическа блокада.
3. +Спец. В медицината — изключване или ограничаване функциите на някой орган чрез въздействието на лекарства върху нервната система.
4. +Спец. В някои спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противниковия отбор.
Синоними: обсада, обграждане, изолиране

блондинка

+мн. блонди`нки, +ж. Жена блондин.

блуза

+мн. блу`зи, +ж. Къса горна женска дреха, обикн. от тънък плат или плетена. Блуза с дълъг ръкав. Блуза с къс ръкав.
+същ. +умал. [[блу`зка]], +мн. блу`зки, +ж.

блузка

+вж. [[блу`за]]

блъсканица

+мн. блъ`сканици, +ж. Само +ед. или само +мн. Бутане, тласкане в тълпа, в навалица. Такава блъсканица беше на пазара! Страшни блъсканици по влаковете за Нова година.
Синоними: навалица, бутаница, тласканица, тъпканица, блъскане, многолюдие, стечение, множество, тълпа, наплив, калабалък, мачкане, мачканица, бутане, сблъскване, задръстване, натрупване, суматоха, бъркотия, залисия, напрежение, много гости, купон

боа

+мн. бои`, +ж. Грамадна неотровна тропическа змия с едри петна и люспи.

бобина

+мн. боби`ни, +ж. +Спец. Макара или ролка, с намотана на нея нишка, лента, жица и пр.
Синоними: макара, масурче, вретено, шпула, спирала, серпантина

бобонка

+мн. бобо`нки, +ж. +Диал. Плод на черница.

богомолка

+мн. богомо`лки, +ж. Жена богомолец.

боза

+мн. бози`, +ж.
1. Само +ед. Безалкохолно гъсто питие с възкисел вкус, което се приготвя от просено брашно.
2. Порция от това питие.
3. +Прен. +Пренебр. Нещо блудкаво (във 2 знач.), без качества. Този филм е истинска боза.

бозаджийница

+мн. бозаджи`йници, +ж. Заведение, където се приготвя и/или продава боза.

бойница

+мн. бо`йници, +ж. +Остар. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.
Синоними: комин, амбразура, мазгал, отдушник

боксониера

+мн. боксоние`ри, +ж. +Разг. Малко жилище, което се състои само от една стая с кухненски бокс.

болка

+мн. бо`лки, +ж.
1. Мъчително физическо усещане, причинено от болест, удар, рана и пр; страдание. Усетих силна болка в гърба. Изревах от болка. Родилни болки.
2. +Прен. Огорчение, мъка, скръб, тревога, грижа. Загубих майка си, болката ми е голяма. Кажи си болката!
Синоними: болезненост, страдание, болежка, изтезание, мъка, скръб, тъга, горест, огорчение, рана, язва, болест, беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел, злочестина, недъг, оплакване, недоволство, несправедливост, печал, съжаление

болница

+мн. бо`лници, +ж. Заведение, в което лекуват болни на легло.
+прил. [[бо`лничен]], бо`лнична, бо`лнично, +мн. бо`лнични. Болничен лист. Болнична обстановка.
Синоними: лечебница, лазарет, амбулатория, санаториум, приют, клиника, поликлиника, диспансер

болногледачка

+мн. болногледа`чки, +ж. Жена болногледач.

болярка

+мн. боля`рки, +ж. +ист. Жена болярин.

бомба

+мн. бо`мби, +ж.
1. Вид разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка.
2. +Прен. +Разг. Само +ед. Нещо, което предизвиква силна изненада или буди одобрение, възхищение. Как ти се струва баницата? — Бомба е!
+същ. +умал. [[бо`мбичка]], +мн. бо`мбички, +ж. Децата хвърлят бомбички.
+прил. [[бо`мбен]], бо`мбена, бо`мбено, +мн. бо`мбени. Бомбен удар.

бомбардировка

+мн. бомбардиро`вки, +ж. Въздушно нападение с бомби.
+прил. [[бомбардиро`въчен]], бомбардиро`въчна, бомбардиро`въчно, +мн. бомбардиро`въчни.

бомбичка

+вж. [[бо`мба]]
Синоними: фишек

бомбохвъргачка

+мн. бомбохвърга`чки, +ж. Ръчно оръжие, подобно на пушка, което стреля с малокалибрени бомби.

бонбониера

+мн. бонбоние`ри, +ж. Красиво изработена кутия или специален съд за бонбони.

борба

+мн. борби`, +ж.
1. Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена с преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. Борба за човешки права. Водят борба за свобода. Участник в националноосвободителните борби.
2. Усилена дейност между противници или конкуренти за постигане на победа, надмощие. Изборна борба. Вътрешнопартийни борби. Парламентарна борба. Оспорвана борба между лекоатлетите.
• Класическа борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците са задължени да се борят само с ръце.
• Свободна борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците могат да се борят с ръце и крака.
Синоними: битка, бой, сражение, схватка, сблъсък, стълкновение, бран, война, конфликт, дуел, антагонизъм, спор, свада, стремеж, домогване, усилие, напрежение, съперничество, съревнование, борене, боричкане, блъскане, воюване, военно дело, двубой, състезание, несъгласие, кавга, опяване, еднообразие, преборване

борика

+мн. бори`ки, +ж. Бор _1 ._

бормашина

+мн. бо`рмашини, +ж.
1. Машина за пробиване на дупки.
2. Зъболекарска машина за пробиване или изстъргване на дупка в болен зъб.

боровинка

+мн. борови`нки, +ж.
1. Дребен планински храст с черни или червени топчести възкисели плодове, употребявани за храна, за приготвяне на питиета, в медицината.
2. Обикн. +мн. Плодът на тоя храст.
+прил. [[борови`нков]], борови`нкова, борови`нково, +мн. борови`нкови. Боровинково сладко. Боровинково вино.

борса

+мн. бо`рси, +ж. Учреждение за търсене и предлагане на големи количества ценности, стоки, за сключване на големи финансови и търговски сделки. Стокова борса. Фондова борса. Борса на труда.
+прил. [[бо`рсов]], бо`рсова, бо`рсово, +мн. бо`рсови. Борсов бюлетин. Борсова информация. Борсов посредник. Борсова цена. Борсов индекс.
Синоними: пазар, тържище, пиаца

ботаника

+ж., само +ед. Наука за растенията.
+прил. [[ботани`чески]], ботани`ческа, ботани`ческо, +мн. ботани`чески. Ботаническа градина.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, биология, бионика, биофизика, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология

бохча

+мн. бохчи`, +ж.
1. +Разг. Четвъртито парче плат за опаковане на дрехи във вързоп.
2. +Разг. Самият вързоп с дрехи в такъв плат.
3. +Диал. Покривка за маса.

бояджийница

+мн. бояджи`йници, +ж. Работилница за боядисване на прежди, дрехи и под.

брава

+мн. бра`ви, +ж. Механизъм за заключване на врата; ключалка.
Синоними: ключалка, кофар, катанец

брада

+мн. бради`, +ж.
1. Предната издадена част на долната челюст у човека; брадичка.
2. Космите, които израстват по лицето на мъжа. Редовно бръсна брадата си.
3. Тези косми, оставени да растат или оформени по определен начин. О, ти си си оставил брада! Онзи човек с брадата.
4. Дълги косми под долната челюст на някои животни. Хванах козела за брадата.
+същ. [[умал. бради`ца, +мн. бради`ци, +ж.
+прил. [[брада`т]], брада`та, брада`то, +мн. брада`ти (в 3 и 4 знач.). Май всички художници са брадати. Брадат козел._
Синоними: пипалце, власинка, коса, косми

брадавица

+мн. брада`вици, +ж. Малък плътен израстък по кожата на човек или животно. Има брадавици по ръцете си.
+същ. +умал. [[брада`вичка]], +мн. брада`вички, +ж.

брадавичка

+вж. [[брада`вица]]

брадва

+мн. бра`дви, +ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.
+същ. +умал. [[бра`двичка]], +мн. бра`двички, +ж.
Синоними: секира, топор, балтия, сатър

брадвичка

+вж. [[бра`два]]

брадичка

+мн. бради`чки, +ж.
1. Брада (в 1 знач.).
2. Малка брада (в 3 и 4 знач.); брадица.

бразда

+мн. бразди`, +ж.
1. Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.
2. Следа като ивица по водна или мека повърхност. Бразда в снега. Лодката оставяше след себе си дълга бразда.
3. +Разг. Струйка от пот, сълзи, кръв и др.; браздулица.
4. +Разг. Бръчка или продълговата следа от рана.
Синоними: предел, граница, синор, следа, диря, остатък, ивица, линия, жлеб, вдлъбнатина, прорез, изрез, рязка, щръбка, нащърбеност, канавка, вадичка, метал, изпъкналост, нарез, черта, драскотина

браздулица

+мн. браздули`ци, +ж. Бразда (в 3 знач.).

бракма

+мн. бракми`, +ж. +Разг. +Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат. Ама че бракма си си купил!

брана

+мн. бра`ни, +ж. Земеделско сечиво за разбиване и разнасяне на буците пръст в изорана площ.

бреза

+мн. брези`, +ж. Широколистно дърво с бяла кора и сърцевидни листа.
+прил. [[бре`зов]], бре`зова, бре`зово, +мн. бре`зови. Брезова горичка.

бригада

+мн. брига`ди, +ж.
1. +Спец. В армията — войскова единица от няколко полка. Танкова бригада.
2. Производствена група. Строителна бригада.
3. +ист. Група от хора (студенти, ученици, служители), натоварена временно да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след Втората световна война до края на 80-те години. Студентска бригада.
+прил. [[брига`ден]], брига`дна, брига`дно, +мн. брига`дни. Бригаден генерал.
Синоними: екип, група, сдружение, отряд, команда

бригадирка

+мн. бригади`рки, +ж. Жена бригадир.

бримка

+мн. бри`мки, +ж.
1. Всяко едно възелче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан.
2. Разплетена, изпусната нишка. Бримка на чорап.
Синоними: дупка, клуп, примка, отвор, клетка на сито

бричка

+мн. бри`чки, +ж.
1. +Остар. Малка покрита конска кола за превоз на пътници.
2. +Разг. +Пренебр. Стар, очукан автомобил, машина, кола.

броеница

+мн. броени`ци, +ж. Нанизани на връв като гердан обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост и под., които мъжете в миналото са държали в ръце за развлечение при разговори и почивка.
Синоними: наниз, огърлица

бройка

+мн. бро`йки, +ж. Една единица от определено количество еднородни единици. Щатна бройка. Получаваш пет бройки от книгата безплатно.

брошка

+мн. бро`шки, +ж. Женско украшение, на чиято задна страна има игла за прикрепване към дрехата.
Синоними: катарама, тока, закопчалка, клипс

брошура

+мн. брошу`ри, +ж. Неголяма книга с актуално полемично или агитационно съдържание.
Синоними: позив, листовка, диплянка

брусница

+мн. брусни`ци, +ж. +Диал. Дребна шарка.

бруцелоза

+мед. Инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род Brucella. Човек се заразява при контакт с болни животни или консумация на сурово мляко и месо. Протича с фебрилитет, увеличени лимфни възли, хепатоспленомегалия и др.

брънка

+мн. бръ`нки, +ж.
1. Метално колелце, халка. Ще сложим брънка на свинята, да не рови.
2. +Прен. Съставна +част. Това, което се случи, е само една брънка от веригата събития, които предстоят.
Синоними: звено, халка, част, частица, съставна част, свръзка, съединение, връзка

бръскалка

+мн. бръска`лки, +ж. +Разг. Уред, инструмент, с който може да се бръска.

бръснарница

+мн. бръсна`рници, +ж. Заведение за бръснене и подстригване.

бръчка

+мн. бръ`чки, +ж. Гънка по кожата на лицето, шията, ръцете. Лицето и` цялото е в бръчки. Нямам нито една бръчка.
Синоними: гримаса, мимика, гънка, вълничка, накъдрена повърхност, дипла

брюнетка

+мн. брюне`тки, +ж. Жена брюнет.

буба

+мн. бу`би, +ж. Гъсеница на копринената пеперуда, отглеждана за получаване на пашкули.
+прил. [[бу`бен]], бу`бена, бу`бено, +мн. бу`бени. Бубено семе.

бубарница

+мн. буба`рници, +ж. Бубарник.

буболечка

+мн. буболе`чки, +ж. Дребно пълзящо насекомо.

будала

+мн. будали`, +м. и +ж. +Разг. +Грубо. Глупак.
Синоними: ахмак, глупак, хапльо, абдал, серсем, зяпльо, малоумен, смахнат, недосетлив

будка

+мн. бу`дки, +ж.
1. Павилион или малко помещение за продажба на вестници, книги, дребни стоки.
2. Малка постройка за подслон на дежурен служещ (полицай, войник и др.).
Синоними: навес, палатка, барака

буза

+мн. бу`зи, +ж. Всяка от двете страни на лицето — от скулите до долната челюст. Червени бузи. Пълни бузи.
+същ. +умал. [[бу`зка]], +мн. бу`зки, +ж.
Синоними: страна

бузка

+вж. [[бу`за]]

буква

+мн. бу`кви, +ж. Писмен знак на един звук от човешката реч. Печатна буква. Главни букви. Малки букви.
+прил. [[бу`квен]], бу`квена, бу`квено, +мн. бу`квени.
• Безгласна буква. — +Разг. +Пренебр. Човек, чието мнение никой не зачита. Остави го, той е безгласна буква в семейството.
• Буква по буква. — Последователно, точно и изчерпателно. Искам да научиш урока буква по буква.
Синоними: писмен знак, цифра, йероглиф, азбука, писмо

букла

+мн. бу`кли, +ж. Кичур повита коса, къдрица. Косата и` е на букли.

була

+мн. бу`ли, +ж. Папски декрет или послание.

булка

+мн. бу`лки, +ж.
1. Жена по време на сватбената церемония. Виж колко е хубава булката.
2. Наскоро омъжена жена; невяста.
3. +Остар. Като обръщение от страна на свекъра и свекървата — снаха. Ела, булка, седни!
прил. [[бу`лчин]], бу`лчина, бу`лчино, +мн. бу`лчини. Булчино хоро.
Синоними: младоженка, невеста, снаха, съпруга, жена

бумага

+мн. бума`ги, +ж. +Пренебр. Обикн. +мн. Канцеларски документи, преписки, книги.
Синоними: хартия, книга, документ

бумащина

+ж., само +ед. +Пренебр. Формализъм в административната работа; канцеларщина, бюрокрация.

буна

+мн. бу`ни, +ж. +Остар. Бунт, вълнение.

бунтарка

+мн. бунта`рки, +ж. Жена бунтар.

бурма

+мн. бурми`, +ж. +Разг. Винт.
+същ. +умал. [[бурми`чка]], +мн. бурми`чки, +ж.
Синоними: винт, витло

буталка

+мн. бута`лки, +ж. +ист. Тесен, конусовиден дървен съд, в който ръчно се бута (бие) мляко, докато се получи масло.

бутаница

+мн. бу`таници, +ж. Блъсканица.
Синоними: блъсканица, навалица, тъпканица, бутане, калабалък, многолюдие, блъскане, сблъскване, тълпа, бъркотия, залисия, напрежение

бутилка

+мн. бути`лки, +ж. Стъклено шише с тясно гърло.

бутониера

+мн. бутоние`ри, +ж. Дупка или петлица на ревера на горна дреха, където се поставя цвете.

бухалка

+мн. буха`лки, +ж.
1. Късо плоско дърво за бухане (удряне) на пране.
2. Ръчна граната с дръжка.
3. Дървен уред, който се използва в някои спортни игри.

бухта

+мн. бу`хти, +ж. Малък пържен тестен сладкиш, който, като се пържи, бухва.

буца

+мн. бу`ци, +ж.
1. Къс от меко или ронливо вещество с неопределена форма. Буца пръст. Буца сирене. Буца лед.
2. +Разг. Подутина на тялото.
Синоними: глътка, парче, комат, изпъкналост, издатина, издутина, подутина, оток, израстък, тумор, подуване, подпухване, отичане, гърбавина, бучка

бучка

+мн. бу`чки, +ж.
1. Малка буца.
2. Твърдо късче с определена форма. Бучка захар. Бучка лед.
Синоними: подутина, издатина, гърбавина, буца, тумор, съсирек

бъднина

+вж. [[бъ`ден]]

бъзла

+мн. бъ`зли, +ж. +Пренебр. Страхливка. Ама че си бъзла!

бъклица

+мн. бъ`клици, +ж. Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на сватба, празник и под.

българщина

+ж., само +ед. Съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели.

бълха

+мн. бълхи`, +ж. Дребно скокливо насекомо, без крила, което живее като паразит по хората и животните.
• Бълха го ухапала. — +Разг. Не е понесъл значителни щети, не е пострадал особено.

бързина

+вж. [[бърз]]
Синоними: скорост, стремителност, стремглавост, немедленост, енергичност, пъргавина, експедитивност, неотложност, бързане, подвижност, живост, пъргавост, сръчност, ловкост, ненадейност, внезапност

бъркалка

+мн. бърка`лки, +ж.
1. Голяма лъжица за разбъркване на ястие по време на готвенето му.
2. +Разг. Всяко нещо, което може да послужи за бъркане.

бърканица

+мн. бъ`рканици, +ж. +Разг. Бъркотия.
Синоними: бъркотия, миш-маш, неразбория, неуредица, обърканост, каша, объркване, объркани нишки, заплетен възел, хаос, заплетено положение, смесица

бъркачка

+мн. бърка`чки, +ж. +Спец. Машина, уред, който служи за приготвяне на смеси. Бетонобъркачка.

бърлога

+мн. бърло`ги, +ж.
1. Леговище на диво животно.
2. +Прен. +Разг. +Пренебр. или ирон. Неугледно, неподредено жилище, квартира.
Синоними: леговище, дупка, бордей, коптор, вертеп, свърталище, пещера, усамотено място, убежище, прибежище, приют, общежитие

бърна

+мн. бъ`рни, +ж.
1. На животно — устна.
2. +Пренебр. На човек — дебела, издута устна.
Синоними: устна, джука

бърсалка

+мн. бърса`лки, +ж. Парче плат за почистване, за избърсване.
Синоними: изтривалка, парцал, пачавра

бъчва

+мн. бъ`чви, +ж. Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обръчи извити дъски и две дъна.
+същ. +умал. [[бъ`чвичка]], +мн. бъ`чвички, +ж.
Синоними: буре, казан, варел, кадус

бъчвичка

+вж. [[бъ`чва]]

бъчонка

+мн. бъчо`нки, +ж. Неголяма бъчва с вода, която се разкарва по полето.

бюлетина

+мн. бюлети`ни, +ж. Листче с имена на кандидати за избор чрез тайно гласуване.

вагина

+мн. ваги`ни, +ж. +Спец. Влагалище на женския полов орган.
+прил. [[вагина`лен]], вагина`лна, вагина`лно, +мн. вагина`лни.

вагонетка

+мн. вагоне`тки, +ж. Малък открит вагон за превоз на материали и товари, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже.

вада

+мн. ва`ди, +ж.
1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица.
2. Малка рекичка.
+същ. +умал. [[ва`дичка]], +мн. ва`дички, +ж.
Синоними: поточе, рекичка, бара, канал

вадичка

+вж. [[ва`да]]
Синоними: канавка, бразда

ваза

+мн. ва`зи, +ж. Специален съд за натопяване на цветя или за украса.
+същ. +умал. [[ва`зичка]], +мн. ва`зички, +ж.

вазичка

+вж. [[ва`за]]

вакса

+мн. ва`кси, +ж. Разг. Боя за обувки.

ваксина

+мн. вакси`ни, +ж. Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни.
+прил. [[вакси`нен]], вакси`нна, вакси`нно, +мн. вакси`нни.

вакханка

+мн. вакха`нки, +ж.
1. +ист. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.).
2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии.

валдхорна

+мн. ва`лдхорни, +ж. Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.
Синоними: ловджийски рог, алтов обой, английски рог

валута

+мн. валу`ти, +ж.
1. +Спец. Паричната единица и система на дадена страна.
2. +Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.
+прил. [[валу`тен]], валу`тна, валу`тно, +мн. валу`тни. Валутен курс. Валутен резерв. Валутна операция. Валутна политика.
Синоними: пари, монети, девизи, средства, капитал

вана

+мн. ва`ни, +ж.
1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи.
2. +Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване. Фотографска вана.
Синоними: кюветка, легенче, епруветка

вандалщина

+мн. ванда`лщини, +ж. Проява на вандал (във 2 знач.).
Синоними: вандализъм, вандалство, варварство, жестокост, безчовечност, зверщина, опустошение, разрушение

варварщина

+мн. ва`рварщини, +ж. Проява на варварин (във 2 знач.). Каква е тая варварщина!
Синоними: варварство, безчовечие, жестокост, свирепост, вандализъм, вандалщина, зверство, зверщина

варджийница

+мн. варджи`йници, +ж. Разг.
1. Пещ за производство на вар.
2. Склад/магазин за гасена вар.

варикоза

+мед. Разширение, удължаване и нагъване на повърхностните вени.

вариола

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — едра шарка.

варицела

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — детска шарка, лещенка.

варница

+мн. варни`ци, +ж.
1. Варджийница (в 1 знач.).
2. Яма за гасена вар.

вата

+ж., само +ед.
1. Подплънка от памук на дреха.
2. Влакнеста маса на пластове. Медицинска вата. Стъклена вата.

ватенка

+мн. ва`тенки, +ж. Топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата (в 1 знач.); памуклийка.

вафла

+мн. ва`фли, +ж. Сладкиш от тънки хрупкави корици, слепени с пълнеж от крем, шоколад и пр.
+същ. +умал. [[ва`фличка]], +мн. ва`флички, +ж.
+прил. [[ва`флен]], ва`флена, ва`флено, +мн. ва`флени. Вафлен крем.

вафличка

+вж. [[ва`фла]]

вахта

+мн. ва`хти, +ж. +Спец. Дежурство на кораб.

вдлъбнатина

+мн. вдлъбнатини`, +ж. Вдадено навътре място; дупка, хлътналост. Вдлъбнатини по пътя.
Синоними: хлътналост, хлътнатина, дупка, ров, дол, яма, котловина, вдлъбнатост, дупчица, трапчинка, трап, жлеб, прорез, бразда, извивка, заливче, изрез, рязка, щръбка, нащърбеност, надебеление, длаб, падина

вдовица

+мн. вдови`ци, +ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си.

вегетарианка

+мн. вегетариа`нки, +ж. Жена вегетарианец.

веда

+мн. ве`ди, +ж. В българската митология — женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.

ведрина

+ж., само +ед.
1. Ясно, свежо време.
2. +Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие.
Синоними: ведрост, свежест, хладина, прохлада, лазур, яснота, безоблачност, бодрост, веселост

вежда

+мн. ве`жди, +ж. Всяка от двете ивици косми над очите. Тънки вежди. Дебели вежди. Гъсти вежди. Високи вежди.
• Гледам изпод вежди. — +Разг. Гледам, без да вдигам глава, сърдито, враждебно.

везба

+мн. везби`, +ж.
1. Само +ед. Везане.
2. Направената с везане украса, шарка.

вейка

+мн. ве`йки, +ж. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.
• Като вейка. — +Разг. Много слаб. Виж я, станала като вейка.
Синоними: клонче, издънка, израстък, филиз, мустаче, стрък, клонка, гранка

величина

+мн. величини`, +ж.
1. +Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. +Остар. Размер, големина.
Синоними: големина, размер, обем, обхват, съдържание, значение, стойност, цена, обширност, стелен, размери, размах, мащаб, аспект, страна

вена

+мн. ве`ни, +ж. +Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.
+прил. [[вено`зен]], вено`зна, вено`зно, +мн. вено`зни. Венозна инжекция.

вендета

+ж., само +ед. Кръвно отмъщение.

вендуза

+мн. венду`зи, +ж. Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка.

вентуза

+мн. венту`зи, +ж. Вендуза.

венчавка

+мн. венча`вки, +ж. Църковен обред при сключване на брак.
+прил. [[венча`лен]], венча`лна, венча`лно, +мн. венча`лни. Венчален пръстен. Венчална рокля.

веранда

+мн. вера`нди, +ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.

верига

+мн. вери`ги, +ж.
1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.
2. Ред, линия от хора или от еднородни предмети, разположени един до друг. Разполагаме се във верига. Предавам по веригата. Верига от растения. Планинска верига. Бойна верига.
3. +Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. Верига от престъпления. Верига от грешки.
4. +Остар. Обикн. +мн. Окови. Оковавам във вериги. Слягам му вериги.
5. +Спец. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг, против боксуване.
6. +Спец. В химията — последователност от еднакви атоми. Въглеродни вериги.
+прил. [[вери`жен]], вери`жна, вери`жно, +мн. вери`жни (в 1, 2, 3 и 6 знач.). Верижно производство.
• Верижна реакция. — +Спец. В химията — всяка самоподдържаща се молекулна или ядрена реакция, продуктите от която предизвикват ново взаимодействие.
• Гъсенична верига. — Широка метална лента, която опасва колелата на тежки машини (трактор, булдозер, танк и под.).
• Електрическа верига. — +Спец. Във физиката — затворена система, по която тече електрически ток.
Синоними: синджир, железа, окови, букаи, колона, кордон, редица, низ, връзка, ред, последователност, следствие, продължение, ярем, робство, подчинение, зависимост, скоба, греда, поредица, серия, система, цикъл, верижка, ланец

верижка

+мн. вери`жки, +ж. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.
Синоними: верига, синджир, ланец

вертикала

+мн. вертика`ли, +ж. Вертикал.

веселба

+мн. веселби`, +ж. Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене. Веселбата започва. Ударихме го на веселби.
Синоними: забава, празненство, празник, гуляй, пир, пиршество, тържество, развлечение, игра, веселие, лудуване, лудория, веселост, забавление, увеселение, пируване, угощение, шум, гюрултия

весталка

+мн. веста`лки, +ж. Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.

ветроходка

+мн. ветрохо`дки, +ж. Разг. Ветроходна лодка.

вечеринка

+мн. вечери`нки, +ж. +Остар. Вечерна танцова забава.
Синоними: гости, прием, банкет, събитие

вещина

+ж., само +ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.
Синоними: опитност, сръчност, похват, умение, кадърност, способност, знание, майсторство, майстория, умелост, ловкост, похватност, находчивост, талант

веялка

+мн. вея`лки, +ж. Машина за отделяне на зърното от плявата.

веячка

+мн. вея`чки, +ж. Веялка.

взятка

разг.
подкуп, рушвет

виделина

+ж., само +ед. +Остар. Светлина.
Синоними: светлина, ден, слънце, просвета, култура, просветление

видра

+мн. ви`дри, +ж. Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба.

виелица

+мн. вие`лици, +ж. Снежна буря.
Синоними: вихър, вихрушка, буря, вятър, фурия, фъртуна, ураган, стихия, хала, циклон

виза

+мн. ви`зи, +ж. Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза.
+прил. [[ви`зов]], ви`зова, ви`зово, +мн. ви`зови. Визов режим.
Синоними: заверка, легализация

визита

и [[визи`та]], +мн. ви`зити и визи`ти, +ж.
1. Официално посещение; гостуване. Приключи визитата на президента.
2. Лекарско посещение в дома на болен.
+прил. [[ви`зитен]] и визи`тен, ви`зитна и визи`тна, ви`зитно и визи`тно, +мн. ви`зитни и визи`тни.
• Визитна картичка. — Картичка с името, длъжността и адреса на притежателя и`, която се поднася при запознанство.
Синоними: посещение, обход, навестяване, обиколка, гостуване, свиждане, турне

визитка

+мн. визи`тки, +ж. Визитна картичка.

виканица

+мн. ви`каници, +ж. Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?
Синоними: викане, крясъци, писъци, гюрултия

викторина

+мн. виктори`ни, +ж. Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина.

вила

+мн. ви`ли, +ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.

----

+мн. ви`ли, +ж. В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.

----

+мн. ви`ли, +ж. Извънградска къща сред природата за почивка.
+прил. [[ви`лен]], ви`лна, ви`лно, +мн. ви`лни. Вилно място. Вилна зона.

вилица

+мн. ви`лици, +ж. Прибор за хранене с четири зъба, с които храната се набожда.
+същ. +умал. [[ви`личка]], +мн. ви`лички, +ж.

виличка

+вж. [[ви`лица]]
Синоними: хижа, колиба, заслон

вилка

+мн. ви`лки, +ж. Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон.

вина

+мн. вини`, +ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.
Синоними: провинение, грях, прегрешение, махана, грешка, простъпка, престъпление, виновност, отговорност, причина, опущение, задължение, наказание

винарница

+мн. вина`рници, +ж. Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино.

винетка

+мн. вине`тки, +ж. Малък орнамент за украса на книга.

виновница

+мн. вино`вници, +ж. Жена виновник.

винтовка

+мн. винто`вки, +ж. Лека пушка с винтов нарез на цевта.

виола

+мн. вио`ли, +ж. Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.

виолетка

+мн. виоле`тки, +ж. Горска теменужка.

висилка

+мн. виси`лки, +ж. +Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина.

вискоза

+ж., само +ед.
1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза.
2. Изкуствена коприна за подплата.
+прил. [[виско`зен]], виско`зна, виско`зно, +мн. виско`зни.

висота

+мн. висоти`, +ж.
1. Само +мн. Висини.
2. Само +ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
• На висота. — На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
Синоними: височина, големина, възвишение, възвишеност, степен, стъпало, ниво, равнище, цел, прицел, мишена

височина

+мн. височини`, +ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. +Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. +Спец. Обикн. +мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
+същ. +умал. [[височинка`]], +мн. височинки`, +ж. (във 2 знач.).
Синоними: висота, висина, издигнатина, възвишение, бърдо, хълм, рид, планина, стан, ръст, големина, кота, връх, тоналност, тон, могила, баир

височинка

+вж. [[височина`]]

висулка

+мн. вису`лки, +ж.
1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.
2. Само +мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка.
Синоними: обица, медальон, пискюл

висшистка

+мн. висши`стки, +ж. Жена висшист.

витрина

+мн. витри`ни, +ж.
1. Място в магазин откъм улицата за показване и реклама на стоките.
2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от шкаф за поставяне на дребни скъпи, ценни предмети, сервизи и пр.
+същ. +умал. [[витри`нка]], +мн. витри`нки, +ж. (във 2 знач.).

витринка

+вж. [[витри`на]]

вихрушка

+мн. вихру`шки, +ж.
1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.
2. Вихър (в 1 знач.).
Синоними: вихър, буря, виелица, вятър, фъртуна, ураган, стихия, въртене, обърканост, хаос

вишна

+мн. ви`шни, +ж.
1. Овощно дърво, подобно на череша, но с възкисели плодове.
2. Плодът на това дърво.
+прил. [[ви`шнев]], ви`шнева, ви`шнево, +мн. ви`шневи. Вишнево дърво. Вишнев сок.

вишновка

+ж., само +ед. Подсладено алкохолно питие като ликьор, в което са киснали вишни.

влага

+ж., само +ед.
1. Вода или гъсти водни па`ри по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.
2. +Прен. Сълзи, пот.
Синоними: мокрота, влажност, вода, валеж, дъжд, мъгла, течност

власеница

+мн. власени`ци, +ж. Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.

власинка

+мн. власи`нки, +ж. Косъмче; космовиден израстък.
Синоними: косъм, косъмче, влакно, влакънце, пипалце, коса, косми, брада

вноска

+мн. вно`ски, +ж. Парична сума, която периодично се внася за изплащане на задължение или за добиване на определено право. Месечна вноска. Изплащам на вноски.

воалетка

+мн. воале`тки, +ж. Гарнитура към дамска шапка от тънка мрежеста материя, която се спуска върху част от лицето и я прикрива.

вода

+мн. води`, +ж.
1. Само +ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.
2. Пространство или маса от тази течност. Водите на река Дунав. Подпочвени води. Пътуваме по вода вече една седмица.
3. Напитка или разтвор с тази течност. Газирана вода. Минерална вода. Розова вода.
+същ. +умал. [[води`ца]], +ж. (в 3 знач.).
+същ. +умал. [[води`чка]], +ж. (в 3 знач.).
+прил. [[во`ден]], во`дна, во`дно, +мн. во`дни. Водни струи. Водни източници. Воден транспорт. Водна помпа. Водна чаша.
• Дестилирана вода. — +Спец. В химията — пречистена по специален начин, чрез преваряване вода.
• Минерална вода. — Природна вода, естествено богата на соли и вещества, които оказват лечебно въздействие.
• Водна боя. — Боя за рисуване, която се разтваря с вода; акварел.
• Водна топка. — +Спец. Състезателна игра с топка в басейн, където играчите се придвижват с плуване.
• Жива вода. — В митологията — чудотворна вода.
• Като риба във вода. — +Разг. Много добре. Чувствам се като риба във вода.
• Ловя риба в мътна вода. — +Разг. Използвам бъркотия, за да извлека полза за себе си.
• Пих една студена вода. — +Разг. Примирих се, че съм измамен, ощетен.
• Плувам в свои води. — Чувствам се на мястото си.
• По вода. — +Разг. Леко, бързо, добре. Да ти върви по вода!
• Подливам вода (на някого). — +Разг. Постъпвам подло с някого, причинявам му пакост.
• Тиха вода. — +Разг. Прикрит, потаен човек.

водачка

+мн. вода`чки, +ж. Жена водач.

воденица

+мн. водени`ци, +ж.
1. Мелница, карана от вода.
2. Воденичка (във 2 знач.).
+прил. [[водени`чен]], водени`чна, водени`чно, +мн. водени`чни. Воденично колело. Воденичен камък.

воденичка

+мн. водени`чки, +ж.
1. Малка воденица (в 1 знач.).
2. Стомах на птица.

водица

+вж. [[вода`]]

водичка

+вж. [[вода`]]

водка

+мн. во`дки, +ж.
1. Само +ед. Силна руска алкохолна напитка, която се приготвя от ръж, картофи, ечемик.
2. Порция от тази напитка.

война

+мн. войни`, +ж.
1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в една държава. Втората световна война. Гражданска война.
2. +Прен. Остър конфликт, ожесточена разправия между отделни лица, групи. Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нашето учреждение.
3. +Прен. Борба. Обявяваме война на болестите.
Синоними: бой, битка, сражение, стълкновение, бран, схватка, сблъскване, борба, враждебност, военни действия, въоръжен конфликт, воюване, военно дело

войска

+мн. войски`, +ж. Въоръжените сили на една държава или част от тях.
+прил. [[войскови`]], войскова`, войсково`, +мн. войскови`. Войскови части.
Синоними: войнство, армия, въоръжена сила, военна сила, милиция, аскер

волейболистка

+мн. волейболи`стки, +ж. Спортистка по волейбол.

вощеница

+мн. вощени`ци, +ж. +Остар. Восъчна свещ.
Синоними: свещ

вражда

+мн. вражди`, +ж. Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист. Той е в постоянна вражда със съседите си.
Синоними: омраза, злоба, ненавист, неприязън, неприязненост, недоброжелателство, зложелателство, враждебност, завист, озлобление, антипатия, крамола, ежба, непримиримост, антагонизъм

врана

+мн. вра`ни, +ж. Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.

врата

+мн. врати`, +ж.
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез!
3. +Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.
+същ. +умал. [[врати`чка]], +мн. врати`чки, +ж.
• Влизам/вляза през задната врата. — +Разг. Постигам нещо по нечестен начин.
• Посочвам/посоча вратата — (на някого). +Разг. Изгонвам, пъдя.
• При закрити врата/врати. — За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.
• Намирам/търся вратичка. — Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.
Синоними: порта, вратник, вратня, портал, отвор, проход, изход, излаз, вход

вратичка

+вж. [[врата`]]

вратовръзка

+мн. вратовръ`зки, +ж. Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж.

врачка

+мн. вра`чки, +ж. Жена врач.
Синоними: баячка, магьосница, фокусница, чародейка, гадателка, гледачка

вреда

+мн. вреди`, +ж. Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.
+прил. [[вре`ден]], вре`дна, вре`дно, +мн. вре`дни. Вреден гризач. Това вредно ли е за здравето?
Синоними: повреда, щета, пакост, загуба, ущърб, разрушения, зло, беда, беля, неприятност, лоша услуга

вретенарка

+мн. вретена`рки, +ж. Циганка вретенар или съпруга на вретенар.

връзка

+мн. връ`зки, +ж.
1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.
2. +Разг. Вратовръзка.
3. Няколко еднакви предмета, свързани заедно. Една връзка магданоз.
4. Контакт. Външнотърговски връзки. Нарушена е връзката между отделните предприятия. Влязох във връзка с един учен от чужбина. Постоянно съм във връзка със сина си.
5. Взаимозависимост. Връзка между теория и практика.
6. Близост, взаимно общуване. Не поддържам никаква връзка с тях. Любовна връзка.
7. Само +мн. Близки отношения, познанство с влиятелни хора, на чиято подкрепа разчитам при нужда. Имаш ли връзки в болницата? Стига с тия връзки!
Синоними: сноп, вързоп, възел, пакет, вратовръзка, съюз, познанство, общуване, сношение, приятелство, близост, досег, контакт, окови, вериги, железа, мост, съединение, звено, отношение, съответствие, съгласуемост, логичност, причинна връзка, обусловеност, взаимозависимост, общност, спойка, споеност, свързаност, асоциация, верига, скоба, греда, допир, съприкосновение, брънка, свръзка, куп, другарство, наръч, ръкойка, свързване, монтиране, сглобка, муфа, сношение общуване, става, място на съединяване

връстница

+мн. връстни`ци, +ж. Жена, която е на еднаква възраст с друг човек.

врява

+ж., само +ед.
1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.
2. +Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментарии. Вдигна се голяма врява във връзка с изказването на министър-председателя.
Синоними: шум, глъч, олелия, глъчка, писък, гюрултия, дандания, вик, ропот, смут, негодувание, безредие, хаос, вълнение, сензация, бъркотия, викове, тупурдия, голям шум, дисонанс, дисониращ акорд, объркване, уплаха, възбуда, суетене, щуране, шетня, нервничене, суматоха, кавга, караница

вселена

+ж., само +ед.
1. Всичко, което съществува; космос, свят.
2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена.
Синоними: свят, мир, всемир, природа, космос, все-свят

втулка

+мн. вту`лки, +ж. +Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър.
Синоними: гилза, букса, муфа, обръч, запушалка, чеп, тапа, шайба, пръстен, халка, фланец

въдица

+мн. въ`дици, +ж. Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.
+същ. +умал. [[въ`дичка]], +мн. въ`дички, +ж.
• Лапвам/лапна въдицата. — +Разг. Подлъгвам се, подвеждам се.
• Улавям се/уловя се на въдицата. — +Разг. Оставям се да бъда подведен.
Синоними: стръв, капан, примка, клопка, уловка, примамка, измама, средство, хитрина, хитрост

въдичка

+вж. [[въ`дица]]

възбрана

+ж., само +ед. +Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана.
Синоними: забрана, запрещение, заповед, секвестър, запор, опис

възбуда

+ж., само +ед. Емоционално състояние на нервност, безпокойство. Треперя от възбуда. В състояние на силна възбуда.
Синоними: възбуждение, възбуденост, раздразнение, нервност, безпокойство, неспокойствие, оживление, вълнение, тревога, разпаленост, пламенност, трепет, треска, трескавост, екзалтация, афект, афектация, емоция, страст, възбуждане, силни усещания, сензация, жизнерадост, ентусиазъм, изблик, кипеж, нервно състояние, объркване, уплаха, шум, врява, дандания, въодушевление, живост, жизненост

възглавница

+мн. възгла`вници, +ж.
1. Платнена торба, пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.

въздишка

+мн. възди`шки, +ж. Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.
Синоними: дихание, дъх, въздихание, стенание, плач, вопъл, жалба, охкане

възпитателка

+мн. възпита`телки, +ж. Жена възпитател.

възхвала

+ж., само +ед. Шумна похвала, превъзнасяне.
Синоними: възхваление, похвала, хвала, одобрение, величаене, славословене, апология, възхваляване, славословие, прославяне, прослава, хвалебствие, панегирика, венцехваление

възхита

+ж., само +ед. Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него.
Синоними: възхищение, възторг, захлас, удивление, очарование, радост, адмирация, превъзнасяне, ентусиазъм, жар, екстаз

вълна

+ж., само +ед.
1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).
2. Остригана и обработена такава козина, която се използва за различни тъкани.
+прил. [[въ`лнен]], въ`лнена, въ`лнено, +мн. въ`лнени. Вълнени платове. Вълнен пуловер.

----

+мн. вълни`, +ж.
1. Водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност. Морски вълни.
2. +Спец. Във физиката — периодично смущение и движение в дадена среда, а също разпространението на това движение. Звукова вълна. Дълги вълни. Ултракъси вълни.
3. +Прен. Това, което се движи едно след друго в множество, като маса. Новата вълна в литературата. Вълна на недоволство.
Синоними: талаз, прилив, струя, изобилие, наплив, множество

върба

+мн. върби`, +ж. Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.
+прил. [[въ`рбов]], въ`рбова, въ`рбово, +мн. въ`рбови. Върбова сянка. Върбова свирка.

върволица

+мн. върволи`ци, +ж. Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора. Гледай каква върволица от коли!
Синоними: върволяк, ред, редица, низ, верига, шествие, процесия, колона, керван, кортеж, конвой

върлина

+мн. върли`ни, +ж.
1. Дълъг окастрен прът.
2. +Спец. Гимнастически уред за катерене.
Синоними: прът, дърво, висок, дълъг, кол

въртележка

+мн. въртеле`жки, +ж.
1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!
2. +Разг. Завъртане в кръг. Ама че въртележка се получи.
Синоними: барабан, мотовила, шпула

въртокъщница

+мн. въртокъ`щници, +ж. Разг. Жена въртокъщник.

върхушка

+мн. върху`шки, +ж. Пренебр. Привилегированата част от лицата в една ръководна власт. Какво реши върхушката?

вършачка

+мн. върша`чка, +ж. Машина за вършеене.

вършина

+мн. въ`ршини, +ж. Тънък отсечен неокастрен клон; клонка.

вършитба

+ж., само +ед.
1. Вършеене.
2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.
+прил. [[върши`тбен]], върши`тбена, върши`тбено, +мн. върши`тбени.

въшка

+мн. въ`шки, +ж. Малко безкрило насекомо, което живее като паразит по човека и животните.

въшла

+мн. въ`шли, +ж. Жена въшльо.

гаванка

+мн. гава`нки, +ж. Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под.).

гавра

+ж., само +ед. Постъпка и/или думи, които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност на нещо; подигравка, кощунство, издевателство.
Синоними: подигравка, гаврене, присмиване, присмех, посмешище, играчка, осмиване, ирония, кощунство, светотатство, поругание, хулиганство

гага

+мн. га`ги, +ж.
1. Клюн, човка на птица.
2. +Диал. Кука.
+същ. +умал. [[га`гичка]], +мн. га`гички, +ж.
• Пъхам си гагата. — +Разг. +Пренебр. Намесвам се, където не ми е работа; проявявам излишно, прекомерно любопитство или искам всичко да знам, да съм в течение. Обича да си пъха гагата навсякъде.
Синоними: човка, клюн, кука, извивка

гагичка

+вж. [[га`га]]

гадателка

+мн. гада`телки, +ж. Жена гадател.

гадина

+мн. гади`ни, +ж.
1. +Разг. Домашна птица.
2. +Прен. +Пренебр. Гад (в 3 знач.).
Синоними: гад, животно, твар, живина, буболечка, паразит, амеба, мекотело, дребен, незначителен, нищожен

газела

+мн. газе`ли, +ж. Млекопитаещо тропическо животно, подобно на сърна, което има стройно тяло и умее да бяга бързо.

гайда

+мн. га`йди, +ж. Народен музикален инструмент — кози или овчи мях с три цеви за надуване и свирене.

гайка

+мн. га`йки, +ж.
1. Метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се затяга винт или болт.
2. Малка халка на дреха, в която се вкарва колан, за да го държи.
+прил. [[га`ечен]], га`ечна, га`ечно, +мн. га`ечни (в 1 знач.).
• Гаечен ключ. — Инструмент за завиване и отвиване на гайки.

галактика

+мн. гала`ктики, +ж. Звездна система. Нашата галактика. Други галактики.
+прил. [[галакти`чен]], галакти`чна, галакти`чно, +мн. галакти`чни.
+прил. [[галакти`чески]], галакти`ческа, галакти`ческо, +мн. галакти`чески.

галеница

+мн. га`леници, +ж. Любимка.

галера

+мн. гале`ри, +ж. +ист. Старинен дървен военен кораб с гребла, на който гребците били роби или каторжници.

галета

+ж., само +ед. Препечен и счукан на ситно хляб, който се употребява в готварството обикн. за панировка.
Синоними: сухар

гама

+мн. га`ми, +ж.
1. +Спец. В музиката — последователен ред от тонове с интервали; тонова стълбица.
2. +Прен. Само +ед. Еднородни, но многообразно изменящи се явления, качества. Гама от цветове. Гама на чувствата.

гамба

+мн. га`мби, +ж. +Диал. Камба.

гангрена

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — умъртвяване на тъкан в живо тяло, съпроводено с почерняване и загниване.
Синоними: рана, язва, гнойник, гнило, загниване

гара

+мн. га`ри, +ж.
1. Голяма железопътна спирка. Отивам на гарата. Товарна гара.
2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара.
+прил. [[га`ров]], га`рова, га`рово, +мн. га`рови.
Синоними: станция, спирка

гарафа

+мн. гара`фи, +ж. Съд за вода с дълго тясно гърло и широко кръгло тяло.

гаргара

+ж., само +ед. Плакнене на гърлото с вода или лекарство, при което течността се задържа в устата и се движи с издишната струя на слаби тласъци.
• Правя си гаргара — (с някого). +Разг. Шегувам се, подигравам се, майтапя се.

гардеробиерка

+мн. гардеробие`рки, +ж. Жена гардеробиер.

гарнитура

+мн. гарниту`ри, +ж.
1. Прибавка към месно или рибно ястие, обикн. от зеленчуци.
2. Прибавка към дреха за украса.
3. Комплект от еднородни предмети за обзавеждане на една жилищна стая. Холова гарнитура.
4. +Спец. Уплътнителна подложка в мотор.
Синоними: прибавка, накит, украса, мебел, комплект, мебели, сервиз, сет, серия, група

гарсониера

+мн. гарсоние`ри, +ж. Малък апартамент от една стая, кухня и сервизно помещение.

гатанка

+мн. га`танки, +ж. Изречение, израз, които изискват чрез посочените характерни признаци на някой предмет да се назове самият предмет.

гаубица

+мн. га`убици, +ж. Артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.

гега

+мн. ге`ги, +ж. +Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край.

геена

Ад, пъкъл.

гейша

+мн. ге`йши, +ж. Професионална танцьорка и певица в японска чайна.

генеза

+ж., само +ед. Генезис.

генетика

+ж., само +ед. +Спец. Дял от биологията, в който се изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения.

геополитика

+ж., само +ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори.
+прил. [[геополити`чески]], геополити`ческа, геополити`ческо, +мн. геополити`чески. Геополитически фактори.

гергина

+мн. герги`ни, +ж. Градинско цвете с едри кичести цветове.

героика

+ж., само +ед. Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие.

гилза

+мн. ги`лзи, +ж. Метална или картонена тръбичка за куршум, снаряд, в която се поставя взривно вещество, което се възпламенява от капсула.
Синоними: втулка, букса, муфа, обръч, патрон, снаряд, граната

гилотина

+мн. гилоти`ни, +ж.
1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт.
2. +Спец. В техниката — нож, прикрепен на рамка, за рязане на хартия и др.

гимназистка

+мн. гимнази`стки, +ж. Ученичка в гимназия.

гимнастика

+ж., само +ед.
1. Съвкупност от упражнения за физическо развитие и укрепване на организма.
2. +Спец. Спортна дисциплина, която включва различни видове физически упражнения без или с уред.
+прил. [[гимнасти`чен]], гимнасти`чна, гимнасти`чно, +мн. гимнасти`чни.
+прил. [[гимнасти`чески]], гимнасти`ческа, гимнасти`ческо, +мн. гимнасти`чески. Гимнастически салон.
• Спортна гимнастика. — +Спец. Вид състезателен спорт, който включва няколко гимнастически дисциплини на уреди (успоредка, греда, висилка, кон с гривни) и земна гимнастика.
• Художествена гимнастика. — +Спец. Вид състезателен спорт за момичета, жени (индивидуално или в ансамбъл), който включва няколко дисциплини с уреди (топка, лента, обръч, въже, бухалки), като композициите се изпълняват на фона и в ритъма на музика.
Синоними: спорт, упражнение, физкултура

гирлянда

+мн. гирля`нди, +ж. Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса.

главица

+вж. [[глава`]]

главичка

+вж. [[глава`]]

главница

+мн. главни`ци, +ж. +Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал.

глаголица

+мн. глаго`лици, +ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IХ век.

гладиола

+мн. гладио`ли, +ж. Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове.

гладница

+мн. гладни`ци, +ж. Жена или женско животно гладник.

глазура

+мн. глазу`ри, +ж. +Спец.
1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.
2. Гъста захарна смес с белтъци за покриване на торти.
3. Гъст сладък сироп за захаросване на плодове.
Синоними: блясък, гланц, глеч, емайл, политура, желе

гламавщина

+мн. гла`мавщини, +ж. +Разг. +Пренебр.
1. Качество или проява на гламав.
2. Гламав човек. Ама че си гламавщина!
Синоними: глупост, малоумие, нелепост, безсмислица, тъпоумие

глаукома

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане.

гледачка

+мн. гледа`чки, +ж.
1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.
2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или за болен, стар човек.
3. +ист. Жена гледач.

гледка

+мн. гле`дки, +ж.
1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има оттук!
2. Видът, особеностите на това, което гледаме, което привлича погледа. Виж ги как се борят, каква гледка са тези котенца.
Синоними: изглед, пейзаж, панорама, картина, спектакъл, вид, илюстрована картичка, зрелище, обстановка

гликоза

+ж., само +ед.
1. +Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар.
2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия.

гликолиза

+мед. Серия от последователни реакции, водещи до разграждането на глюкозата до лактат.

глина

+ж., само +ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.
+прил. [[гли`нен]], гли`нена, гли`нено, +мн. гли`нени. Глинени съдове.
Синоними: теракота, глинено изделие, керемиден цвят

глоба

+мн. гло`би, +ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба.

глогина

+мн. глоги`ни, +ж.
1. Глог.
2. Плодът на глога.
+същ. +умал. [[глоги`нка]], +мн. глоги`нки, +ж.

глогинка

+вж. [[глоги`на]]

глума

+мн. глу`ми, +ж. +Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех.
Синоними: шега, закачка, смехория, подигравка, присмех, хумор

глутница

+мн. глу`тници, +ж.
1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.
2. +Прен. +Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел да унищожат някого или да му навредят.
Синоними: стадо, тълпа, банда, шайка

глухота

+ж., само +ед.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. +Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
Синоними: безмълвие, тишина

глъбина

+мн. глъбини`, +ж. +Остар. Дълбочина, дълбина; недра.
Синоними: дълбочина, бездна, пропаст, дъно

глътка

+мн. глъ`тки, +ж.
1. +Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.
2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки.
3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.
Синоними: хапка, залък, гърло, вдишване, поемане, всмукване, глътване, смръкване, смукване, парче, буца, комат, проба, късче

глъчка

+мн. глъ`чки, +ж. Шум от говор на много хора; врява.
Синоними: глъч, шум, врява, олелия, гюрултия, шепот, мърморене, ропот, тупурдия, викове

гнусота

+ж., само +ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.
Синоними: гнусотия, погнуса, отвращение, втръсване, скверност, мръсотия, безчестие, подлост, низост, поквара

говедарка

+мн. говеда`рки, +ж. Жена говедар.

говорителка

+мн. говори`телки, +ж. Жена говорител.

годежарка

+мн. годежа`рки, +ж. Жена годежар.

годеница

+мн. годени`ци, +ж. Девойка, която се е годила.
Синоними: избраница

година

+мн. годи`ни, +ж.
1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко години си? Работя тук от 3 години. Работя тук трета година. В 1396 година България пада под турско робство. Следващата година.
2. Условно приет промеждутък от време, в който се завършва някакъв цикъл. Учебна година. Финансова година.
3. Само +мн. Дълго време. От години не сме се виждали.
4. Само +мн. Период, епоха. Години на изпитания. Трудни години. Студентски години.
5. Само +мн. Възраст. Не си знае годините. В детските ми години.
6. Само +ед. Годишнина (във 2 знач.).
• Високосна година. — Всяка четвърта година, в която месец февруари има 29 дни, та стават общо 366.
• За много години. — +Разг. Благопожелание за дълъг живот.
• Календарна година. — Времето от 1 януари до 31 декември.
• Нова година. — Първи януари, приет като начало на календарната година.
• От година на година. — С всяка изминала година.
• С годините. — В течение на много години.

годишнина

+мн. годи`шнини, +ж.
1. Календарна дата, отбелязваща, че от времето на едно събитие е изминала поредна година. Годишнина от сватбата ни.
2. Годишно течение на вестник, списание.

годявка

+мн. годя`вки, +ж. Годеж.

гозба

+мн. го`зби, +ж. Ястие, манджа.
+същ. +умал. [[го`збица]], +мн. го`збици, +ж.
Синоними: ястие, готвено, манджа, ядене, каша, порция, блюдо

гозбица

+вж. [[го`зба]]

голгота

+мн. голго`ти, +ж.
1. Само +ед. Лобно място, място на мъки и гибел.
2. +Прен. Мъка, страдание, терзание.
Синоними: лобно място, мъка, изтезание, терзание, страдание, мъчение

големина

+мн. големини`, +ж.
1. Размер. Инструменти с различна големина.
2. Величина, обем.
Синоними: размер, величина, обхват, обем, съдържание, вместимост, значение, важност, обширност, стелен, размери, маса, мярка

голота

+ж., само +ед.
1. Състояние на гол.
2. +Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота.
Синоними: голотия, оскъдица, бедност, беднота, неприкритост, същност, същина, естественост

голтачка

+мн. голта`чки, +ж. +Разг. +Пренебр. Жена голтак.

гондола

+мн. гондо`ли, +ж.
1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.
2. +Спец. Саморазтоварващ се жп вагон за насипни материали.
3. +Спец. Кош, окачен с въжета на летателен балон.
4. Метален кош за дребни или пакетирани търговски стоки в магазин на самообслужване.

гоненица

+мн. го`неници, +ж. Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица.
Синоними: гонене, криеница, игра, тичане

гонитба

+ж., само +ед.
1. Гонене, тичане след някого или нещо.
2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение.
3. +Прен. Стремеж за постигане на цел; надпревара.
Синоними: преследване, гонение, гонене, стремеж

гонка

+мн. го`нки, +ж.
1. Бързо преследване на дивеч при ловуване.
2. +Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състезание по бързина. Първа гонка.
3. Жарг. Преследване, тормоз на младите войници в казармата.

горещина

+мн. горещини`, +ж.
1. Само +ед. Висока температура, силна топлина. Как стоиш в тая горещина?
2. Горещо време, жега, зной. Големи горещини бяха това лято.
3. +Прен. Пламенност, страст.
Синоними: жега, зной, слънце, припек, топлина, огън, жар, омара, задуха, пламенност, разпаленост, стихия, страст

горила

+мн. гори`ли, +ж. Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка.

горица

+вж. [[гора`]]

горичка

+вж. [[гора`]]
Синоними: гора, дъбрава

горкана

+мн. горка`ни, +ж. +Разг. Жена за окайване, за съжаление.

горница

+мн. го`рници, +ж.
1. Горната част на нещо; горнище.
2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
Синоними: връхнина, в повече

горчивина

+вж. [[горчи`в]]
Синоними: горчило, жлъч, отрова, огорчение, мъка, страдание, душевна мъка, терзание, болка, скръб, горест, отвращение, неприятност, неудоволствие, обида, горчилка, голямо огорчение

горчилка

+мн. горчи`лки, +ж.
1. Горчив вкус, горчивина.
2. +Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите.
Синоними: огорчение, мъка, скръб, душевно страдание, раздразнение, злост

горчица

+ж., само +ед. Пикантна подправка от синапено семе.

гостенка

+мн. го`стенки, +ж. Жена гост.

гостилница

+мн. гости`лници, +ж. Ресторант от по-ниска категория. Гостилница “Здраве”.
Синоними: ресторант, ахчийница

гостилничарка

+мн. гостилнича`рки, +ж. Жена гостилничар.

готварница

+мн. готва`рници, +ж. Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня.
Синоними: кухня

готвачка

+мн. готва`чки, +ж. Жена готвач.

готика

+ж., само +ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти.
+прил. [[готи`чески]], готи`ческа, готи`ческо, +мн. готи`чески. Готически стил.

готована

+мн. готова`ни, +ж. +Разг. +Пренебр. Жена готован.

гощавка

+мн. гоща`вки, +ж. Гощаване; храната, с която гощаваме.
Синоними: гощаване, угощение, нагостяване, нахранване, пиршество

гравировка

+мн. гравиро`вки, +ж. Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.
+прил. [[гравиро`въчен]], гравиро`въчна, гравиро`въчно, +мн. гравиро`въчни. Гравировъчна игла.

гравюра

+мн. гравю`ри, +ж.
1. Художествена творба, направена чрез гравиране.
2. Отпечатък върху хартия от релефна плочка.

градина

+мн. гради`ни, +ж.
1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.
2. Парк в селище. Градска градина. Морска градина.
+същ. +умал. [[гради`нка]], +мн. гради`нки, +ж.
+прил. [[гради`нски]], гради`нска, гради`нско, +мн. гради`нски. Градинско цвете.
• Детска градина. — Учебно-възпитателно заведение за деца от три- до шестгодишна възраст.
• Зоологическа градина. — Място, където различни видове (диви) животни и птици се отглеждат за показване на хората.
Синоними: парк, бахча

градинарка

+мн. градина`рки, +ж. Жена градинар.

градинка

+вж. [[гради`на]]

градобитнина

+ж., само +ед. Това, което е унищожено, повредено от град _1 ._

градушка

+мн. граду`шки, +ж. Валеж на град _1 ._

грамада

+мн. грама`ди, +ж. Много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети.
Синоними: куп, купчина, камара, планина, гигант, исполин, великан, колос, титан, маса, голямо количество

граматика

+ж., само +ед. Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика.
+прил. [[грамати`чен]], грамати`чна, грамати`чно, +мн. грамати`чни.
+прил. [[грамати`чески]], грамати`ческа, грамати`ческо, +мн. грамати`чески.

грамота

+мн. грамоти`, +ж.
1. +ист. Официален документ от името на владетеля.
2. Писмен документ за отличие. Почетна грамота.
Синоними: документ, свидетелство, удостоверение, диплом, тапия, харта, устав, право

граната

+мн. грана`ти, +ж. +Спец.
1. Артилерийски снаряд с взривно вещество.
2. Ръчна бомба.
+прил. [[грана`тен]], грана`тна, грана`тно, +мн. грана`тни.
Синоними: гилза, патрон, снаряд

грандама

+мн. гра`ндами, +ж. Дама от висшето общество.

граница

+мн. гра`ници, +ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. +Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. +Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
+прил. [[грани`чен]], грани`чна, грани`чно, +мн. грани`чни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
• Зад граница. — В чужбина.
Синоними: предел, край, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел, ограничение, мярка, рамка, норма, лимит, обхват, обсег, район, разграничаване, различие, степен

гранка

+мн. гра`нки, +ж.
1. Клонче, вейка.
2. Навити на глава конци, прежда.
+същ. +умал. г[[ра`нче]], +мн. гра`нчета, +ср.
Синоними: клонче, клонка, вейка

грапа

+мн. гра`пи, +ж. Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване.

грапавина

+мн. грапавини`, +ж.
1. Неравност. Тук има грапавина.
2. +Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност.
Синоними: грапавост, издутост, неравност, грубост, възел, пъпка, суровост, загрубялост

графа

+мн. графи`, +ж. Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни.

графика

+мн. гра`фики, +ж.
1. Само +ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.
2. Отделна рисунка от това изкуство.
3. +Спец. В езикознанието — съвкупност от всички средства на дадена писменост.
4. +Спец. Геометрично изображение на функционалната зависимост между две променливи величини.
+прил. [[графи`чен]], графи`чна, графи`чно, +мн. графи`чни.
+прил. [[графи`чески]], графи`ческа, графи`ческо, графи`чески.

графичка

+мн. графи`чки, +ж. Художничка график.

гребалка

+мн. греба`лки, +ж. Съд за гребане.

греда

+мн. греди`, +ж.
1. Дълго четвъртито дърво за строеж.
2. Гимнастически уред, подобен на такова дърво, закрепен на стойки с определена височина. Шампионка на греда.
Синоними: връзка, верига, скоба, конзола, подпора

грейка

+мн. гре`йки, +ж.
1. Плосък гумен съд, който се пълни с топла вода за загряване на тялото.
3. Топло шушляково яке с мека дебела подплата.
Синоними: нагревател, отоплителен уред, радиатор, печка

гресьорка

+мн. гресьо`рки, +ж. Инструмент, с който се гресира под налягане.

грехота

+ж., само +ед.
• Грехота е. — +Разг. Грешно е, грях е. Грехота е да говориш така.
Синоними: неприлично, недостойно, срамно, безчестно

грешка

+мн. гре`шки, +ж.
1. Неправилност, неточност. Направих грешка. Правописни грешки. Имам грешка.
2. Вина, простъпка. Каква грешка допуснах, че ме наказваш? Ще си изкупувам грешките.
Синоними: опущение, погрешка, махана, неточност, неправилност, недостатък, слабост, заблуждение, недоразумение, вина, простъпка, грях, престъпление, гаф, дефект, пропуск, погрешно схващане

грива

+мн. гри`ви, +ж. Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни.

гривна

+мн. гри`вни, +ж.
1. Украшение от злато,сребро, кост или друг материал, което обхваща ръката над китката.
2. Всеки предмет с подобна форма, който служи за пристягане.
Синоними: пръстен, венец, пояс, скоба, рамка, муфа, втулков патронник, халка, диадема, стреме, обица

грижа

+мн. гри`жи, +ж.
1. Безпокойство, притеснение, свързани с постоянни мисли за нещо обикн. неприятно. Имам грижи. Грижата как да ги изхраня изцяло ме е обсебила.
2. Обикн. +мн. Дейност за благополучието на някого или нещо. Полагам много грижи. Обкръжавам я с грижи.
• Бера грижа. — +Разг. Безпокоя се. Не бери грижа за мен!
Синоними: загриженост, безпокойство, неприятност, тревога, страдание, печал, тъга, скръб, кахър, труд, затруднение, задължение, внимание, бдителност, старание, ревност, усилие, грижливост, дерт, гайле, мъка, болка, занимание, заинтересованост, интерес, вълнение, беля, опасение, обърканост, владение, съхранение, охрана, закрила, грижи, предпазливост, наблюдение, надзор, отговорност, поръчение, опека, управление, контрол, неприятности

гримаса

+мн. грима`си, +ж. Преднамерено или неволно изкривяване чертите на лицето, обикн. за изразяване на чувство. Правя гримаси. Гримаса на недоволство.
Синоними: израз, мимика, физиономия, мръщене, чумерене, недоволство

гримьорна

+мн. гримьо`рни, +ж. Стая, помещение за гримиране в театър, студио и др.
Синоними: тоалетна, гардеробна, съблекалня

гробница

+мн. гро`бници, +ж. Зидан гроб или малка постройка, където е погребан мъртвец.

гроздоберачка

+мн. гроздобера`чки, +ж. Жена гроздоберач.

гроздовица

+мн. гро`здовици, +ж. Гроздова ракия.

грозница

+мн. грозни`ци, +ж. +Пренебр. Грозна жена.

грозота

+вж. [[гро`зен]]
Синоними: грозотия, безобразие, страшилище

гротеска

+мн. гроте`ски, +ж. +Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или карикатурен вид.
+прил. [[гроте`сков]], гроте`скова, гроте`сково, +мн. гроте`скови. Гротесков образ.

грудка

+мн. гру`дки, +ж. Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения.
+прил. [[гру`дков]], гру`дкова, гру`дково, +мн. гру`дкови. Грудкови растения.

група

+мн. гру`пи, +ж.
1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. Група ученици.
2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак. Аз съм в първата група. Ще пътуват на две групи. Градовете се делят в три групи по големина.
+същ. +умал. [[гру`пичка]], +мн. [[гру`пички]], +ж. (в 1 знач.). _// прил. гру`пов, гру`пова, гру`пово, +мн. гру`пови. Групова снимка. Групов ръководител._
Синоними: групировка, компания, трупа, тяло, колектив, общество, сдружение, партия, секта, лига, дружина, банда, чета, шайка, тайфа, сбор, купчина, съвкупност, множество, екип, бригада, кръг, клика, котерия, тълпа, общуване, комплект, сет, гарнитура, серия, куп, тумба, лика, семейство, род, вид, отряд

групировка

+мн. групиро`вки, +ж.
1. Групиране.
2. Група (във 2 знач.) от хора.
Синоними: група, фракция, формация, сдружение, партия, секта, тяло, лига, дружина, групиране, съюз

групичка

+вж. [[гру`па]]

груповщина

+ж., само +ед. Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на свои частни интереси.
Синоними: фракционерство, сектантство, разколничество, разцепничество

гръмотевица

+мн. гръмоте`вици, +ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря.
+прил. [[гръмоте`вичен]], гръмоте`вична, гръмоте`вично, +мн. гръмоте`вични. Гръмотевична буря.
Синоними: гръм, гърмеж, мълния, светкавица, трясък, трескавица, бумтеж, бумтене, бучене

грънчарница

+мн. грънча`рници. Работилница за грънци и други глинени изделия.

губерка

+мн. губе`рки, +ж. Дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани.

гувернантка

+мн. гуверна`нтки, +ж. Жена, наета за възпитателка на деца в богато семейство.

гугла

+мн. гу`гли, +ж.
1. Островърха качулка на връхна дреха.
2. Островърх мъжки калпак с косъма навън. Овчарска гугла.
Синоними: качулка

гугутка

+мн. гугу`тки, +ж. Подобна на гълъб птица, която обитава населените места. // +същ. +умал. [[гугу`тче]], +мн. гугу`тчета, +ср.
+същ. +умал. [[гугу`тчица]], +мн. гугу`тчици, +ж.

гума

+мн. гу`ми, +ж.
1. Само +ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.
2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени.
3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило.
+прил. [[гу`мен]], гу`мена, гу`мено, +мн. гу`мени (в 1 знач.). Гумена топка. Гумена шапка. Гумени ботуши. Гумени подметки.

гургулица

и [[гургули`ца]], +мн. гу`ргулици и гургули`ци, +ж. Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините.
+същ. +умал. [[гу`ргуличка]] и [[гургули`чка]], +мн. гу`ргулички и гургули`чки, +ж.

гусла

+мн. гу`сли, +ж.
1. Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък.
2. Гъдулка.

гуша

+мн. гу`ши, +ж.
1. Предната част на шията у човек или животно, птица.
2. Месестата част под брадата на човек. Виж каква гуша има!
3. Разширение на хранопровода у някои птици, където се събира погълнатата храна и отчасти се смила.
4. +Разг. Заболяване на щитовидната жлеза, при което тя се увеличава и се появява подутина в предната част на шията.
• До гуша. — +Разг. Извънредно много. Затънал съм до гуша в дългове.
• Дойде ми до гуша. — +Разг. Омръзна ми.
• Напълвам си гушата. — +Разг. Награбвам се.

----

гу`шиш, +мин. +св. гу`ших и гуши`х, +мин. прич. гу`шил и гуши`л, +несв.
1. +Какво. Свивам, притискам. Гуша глава в полата на майка си.
2. +Какво. Угоявам. Гуша гъски.
_гуша се. — Притискам се, свивам се, свирам се. Гуша се от студ в кожухчето си._
Синоними: гърло, гръклян, шия, врат, стомах, търбух

гушка

+мн. гу`шки, +ж.
1. Малка гуша [[1]] (в 1 знач.).
2. +Разг. Обикн. +мн. Сарми.

гъба

+мн. гъ`би, +ж. Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре. Ядивни гъби. Отровни гъби. Чорба от гъби.
+същ. +умал. [[гъ`бка]], +мн. гъ`бки, +ж.
+прил. [[гъ`бен]], гъ`бена, гъ`бено, +мн. гъ`бени. Гъбена чорба.

----

+мн. гъ`би, +ж.
1. Рогов скелет на морско животно — мека и шуплеста материя, която се употребява за изтривалка; сюнгер.
2. Изтривалка от мек и шуплест материал (дунапрен, каучук и под.), която се използва при къпане, миене на съдове, бърсане на черна дъска и пр.

гъбичка

+мн. гъ`бички, +ж.
1. Малка гъба _1 , 2 . 2._ Само +мн. Паразитни низши организми, които предизвикват заболяване по кожата на човека между пръстите на краката.
3. Само +мн. Квасни дрожди.

гъбка

+вж. [[гъ`ба]]

гъгрица

+мн. гъгри`ци, +ж. Дребни бръмбари, които нападат зърнени храни или тестени изделия.

гъдулка

+мн. гъду`лки, +ж. Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.
+същ. +умал. [[гъду`лчица]], +мн. гъду`лчици, +ж.

гъдулчица

+вж. [[гъду`лка]]

гъжва

+мн. гъ`жви, +ж. Парче плат, увито около фес; чалма.

гълчава

+ж., само +ед. +Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка.

гъмза

+ж., само +ед.
1. Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа.
2. Вино от това грозде.

гънка

+мн. гъ`нки, +ж. Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване.
+същ. +умал. [[гъ`нчица]], +мн. гъ`нчици, +ж.
Синоними: дипла, плисе, прегънка, чупка, бръчка, вълничка, накъдрена повърхност, извивка

гънчица

+вж. [[гъ`нка]]

гърбавина

+мн. гърбавини`, +ж.
1. Само +ед. Качество на гърбав.
2. Изпъкналост, издатина.
Синоними: подутина, издатина, бучка, буца, тумор

гърбина

+мн. гърби`ни, +ж. +Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.).

гърбица

+мн. гъ`рбици, +ж.
1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.
2. Изпъкналост, издатина на равно място.

гърла

+мн. гъ`рли, +ж. Жарг. Момиче, девойка.

гърлица

+мн. гъ`рлици, +ж.
1. +Разг. Само +ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!
2. +Диал. Гургулица.

гъсеница

+мн. гъсе`ници, +ж. Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина.

гъска

+мн. гъ`ски, +ж. Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха и`.
+прил. [[гъ`ши]], гъ`ша, гъ`ше и гъ`шо, +мн. гъ`ши. Гъше месо. Гъши яйца. Гъше перо.

гъстота

+ж., само +ед. Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа.
Синоними: сбитост, плътност, компактност, яркост, наситеност, дълбочина

дажба

+мн. да`жби, +ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба.
+прил. [[да`жбен]], да`жбена, да`жбено, +мн. да`жбени. Дажбено хранене.
Синоними: дял, припадаща се част, порцион, порция

далавера

+мн. далаве`ри, +ж. +Разг. Непочтена, нечиста сделка. Занимава се с някакви тъмни далавери.

далечина

+ж., само +ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.
Синоними: отстояние, разстояние, отдалеченост, интервал, дистанция

дамаджана

+мн. дамаджа`ни, +ж. Голям стъклен съд за течности, обикновено оплетен отвън и с дръжка.
+същ. +умал. [[дамаджа`нка]], +мн. дамаджа`нки, +ж. Пазя една дамаджанка с хубаво вино.
Синоними: стомна, шише, съд за вода

дамаджанка

+вж. [[дамаджа`на]]

дамаска

+мн. дама`ски, +ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели.

дамга

+мн. дамги`, +ж.
1. +Остар. Печат.
2. Петно, белег, следа.
Синоними: следа, белег, петно, леке, отпечатък, позорен печат, стигма

дантела

+мн. данте`ли, +ж.
1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюкселска дантела.
2. Ажурен плат с различни фигури.
+прил. [[данте`лен]], данте`лена, данте`лено, +мн. данте`лени. Дантелена блуза.

даракчийница

+мн. даракчи`йници, +ж. Работилница, в която е монтиран дарак за влачене на вълна, памук и др.

дарба

+мн. да`рби, +ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба.
Синоними: заложба, талант, дарование, дар, способност, наклонност, надареност, вродена способност, даровитост, гениалност, умение

дарителка

+мн. дари`телки, +ж. Жена дарител.

дата

+мн. да`ти, +ж.
1. Точно означен момент, календарно време на някое събитие. На коя дата е рожденият ти ден? Коя дата сме днес?
2. Важно събитие. Паметна дата.
3. Знак, който посочва момента на написване на нещо. Молбата е без дата.

дача

+мн. да`чи, +ж. Вила.
+прил. [[да`чен]], да`чна, да`чно, +мн. да`чни.

двоица

числ. +Остар. Двама.

двойка

+мн. дво`йки, +ж.
1. Цифрата на числото две.
2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания.
3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета.
4. Карта за игра с два знака. Двойка купа.
5. +Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра.
Синоними: двоица, двама, чифт, пара

двуколка

+мн. двуко`лки, +ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.
Синоними: кола, каруца, талига

двусмислица

+мн. двусми`слици, +ж. Двусмислено изречение или съчетание.
Синоними: двусмисленост, неяснота, загадъчност, двоякост, противоречие, съмнение

двуцевка

+мн. двуце`вки, +ж. Ловна пушка с две цеви.

дебелина

+мн. дебелини`, +ж.
1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите.
2. Само +ед. Качество на дебел; пълнота.
3. Само +мн. Горната месеста част на бедрата.
Синоними: размер, обем, плътност, пълнота, масивност, мазнина, шишкавина, тлъстина, затлъстяване

дебелоглавщина

+ж., само +ед. +Пренебр. Дебелоглавие.

дебютантка

+мн. дебюта`нтки, +ж. Жена дебютант.

деветка

+мн. деве`тки, +ж.
1. Цифрата на числото девет.
2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа.
3. +Разг. Превозно средство, означено с номер девет.
Синоними: девет, деветица, деветорка

девственица

+мн. де`вственици, +ж. Девствена жена.
Синоними: девица, мома, девойка

декада

+мн. дека`ди, +ж.
1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка.
2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др.

делба

+мн. делби`, +ж. Разделяне на нещо общо — имот, наследство и др.
Синоними: подялба, разподялба, разпредяла, разделяне, разпределение, деление

делва

+мн. де`лви, +ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки.
Синоними: гърне, кюп

делитба

+мн. дели`тби, +ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
+прил. [[дели`тбен]], дели`тбена, дели`тбено, +мн. дели`тбени. Делитбен признак.

делта

+мн. де`лти, +ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него.

денгуба

+мн. денгу`би, +ж.
1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой.
2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби.

деница

Библейско тълкуване: Зорница, или "син на утрото". Според преносния език на Св. Писание, звезда означава "славен княз" — Чис. 24:17. Христос е даден на хората като "светлата, утринна звезда" — Отк. 2:28, 22:16. Думата Деница е употребена само веднъж в Св. Писание, за Вавилонския цар — Ис. 14:12.

дерма

+мед. Съединително-тъканен слой на кожата, разположен под епидермиса. В него се намират кръвоносните и лимфните съдовете, нервите и нервните окончания, потните и мастните жлези и космените фоликули.

десетина

числ. Приблизително десет, около десет. В стаята имаше десетина момичета.

десетица

+мн. десети`ци, +ж.
1. Съвкупност от десет единици; числото десет.
2. +Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число.
+прил. [[десети`чен]], десети`чна, десети`чно, +мн. десети`чни. Десетична бройна система.
• Десетична дроб. — Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет.
• Десетична запетая/точка. — Знак, с който се отделя дробната част от цялата част.

десетка

+мн. десе`тки, +ж.
1. Цифрата на числото десет.
2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в първата десетка.
3. +Разг. Превозно средство с номер десет.
4. Карта за игра с десет знака.
5. Група, състав, отбор от десет души.
• Уцелих десетката. — Попадам точно в целта; постигам успех в нещо.

десница

+мн. десни`ци, +ж.
1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване.
2. Политическа партия или групировка с консервативна или антикомунистическа насоченост. Десницата се надява да спечели следващите избори.
• Вдигам десницата си — (от някого). Преставам да съм благосклонен или да подпомагам.
• Стискам/стисвам десницата — (на някого). Приветствам, поздравявам някого за постигнат успех.

детелина

+мн. детели`ни, +ж.
1. Само +ед. Фуражно растение с тройни листа и събрани в топчесто съцветие цветове.
2. Сложен пътен възел, построен на няколко нива, които позволяват безконфликтно преминаване през кръстовище.
• Четирилистна детелина. — Лист от детелина, който е четворен, а не троен и според поверието носи щастие.

детинщина

+мн. дети`нщини, +ж. Проява или качество, присъщи на дете. Стига вече с тия детинщини!
Синоними: наивност, несериозност, необмисленост, лекомисленост, неопитност, хлапащина, дребна работа

джаджа

+мн. джа`джи, +ж. +Разг. Заврънгачка.

джанка

+мн. джа`нки, +ж.
1. Вид овощно дърво от рода на сливите с топчести жълти или червени плодове.
2. Плод от това дърво.

джанта

+мн. джа`нти, +ж. Метален обръч, около който се монтира автомобилна или велосипедна гума.

джонка

+мн. джо`нки, +ж. Плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия.

джувка

+мн. джу`вки, +ж. Панделка, чиито краища са оставени да висят свободно след завързването им, използвана за украса.

джука

+мн. джу`ки, +ж. +Диал. Устна.
• Правя джуки. 1. — Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
• Подлагам джука. — Каня се да заплача.
• Прехапвам си джуката. — Силно се изненадвам или изплашвам.
Синоними: бърна, устна

джунгла

+мн. джу`нгли, +ж. Гъста непроходима гора в тропическите и субтропическите области, в която живеят хищни зверове и отровни змии.
• По закона на джунглата. — За нещо, съпроводено с насилие и произвол.

диагноза

+мн. диагно`зи, +ж.
1. +Спец. В медицината — определяне на заболяването въз основа на проведени изследвания и обстоен преглед. Точна диагноза.
2. +Прен. +Разг. Преценка за състоянието, същността и възможностите на нещо.

диаграма

+мн. диагра`ми, +ж. Графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини. Кръгова диаграма.
+прил. [[диагра`мен]], диагра`мна, диагра`мно, +мн. диагра`мни.
Синоними: модел, шаблон, еталон, схема, план, скица, график, таблица, система, метод, начин, чертеж, табло, фигура, илюстрация

диадема

+мн. диаде`ми, +ж.
1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона.
2. +Прен. +Разг. Предмет за задържане на косата с форма на непълна окръжност.
Синоними: корона, венец, пръстен, халка, гривна

диалектика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. +Остар. Изкуството да се води спор.
Синоними: развитие, движение, закономерност, причинност, взаимозависимост

диаспора

гр. "разсейване, разпръсване" — християни, които живеят извън пределите на църквата, към която юрисдикционно принадлежат.

диастола

+мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която настъпва отпускане на мускулатурата на стените на съответните сърдечни кухини (предсърдия или камери), при което те се напълват с кръв.

диафрагма

+мн. диафра`гми, +ж.
1. Сухожилно-мускулна преграда, отделяща гръдната кухина от коремната при човека и другите бозайници.
2. +Спец. Непрозрачна преграда в оптическите прибори с отвор, през който се пропускат лъчи; бленда.
3. В техниката — детайл, който се използва като преграда в различни устройства.
+прил. [[диафра`гмен]], диафра`гмена, диафра`гмено, +мн. диафра`гмени.

дивачка

+мн. дива`чки, +ж. Жена дивак.

----

+мн. дива`чки, +ж. +Разг. Необлагородено растение и неговият плод.

диващина

+мн. дива`щини, +ж.
1. Проява на дивак.
2. Глупава постъпка, безсмислица.
Синоними: дивотия, простотия, грубост, бруталност, зверство, зверщина, жестокост, безчовечност, варварство, свирепост, скотщина, гнусотия, гадост

дига

+мн. ди`ги, +ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи.
Синоними: насип, бент, яз, кей, откос

дидактика

+ж., само +ед. Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение.

диета

+мн. дие`ти, +ж. Специален режим на хранене, съобразен със състоянието на организма. Плодова диета.

дизайнерка

+мн. диза`йнерки, +ж. Жена дизайнер.

диктатура

+мн. диктату`ри, +ж.
1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа.
2. +Прен. Категорично налагане на волята на един човек над другите.
Синоними: силна власт, самовластие, тирания, сатрапия, натиск, ограничение в права

диктовка

+мн. дикто`вки, +ж.
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
• Под диктовка — (на някого). Под чуждо влияние, по чужда заповед.
Синоними: диктуване, нареждане, внушение, инспирация

дилема

+мн. диле`ми, +ж.
1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето.
2. Положение, при което трябва да се направи труден избор между две противоположни възможности.
Синоними: двоякост, алтернатива, раздвоение, кръстопът, или-или, задача, затруднено положение, хал, дередже

динамика

+ж., само +ед.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.
Синоними: движение, напрежение, бързина, динамичност, динамизъм, развитие

дипла

+мн. ди`пли, +ж.
1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу.
2. Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. Селото е сгушено в диплите на Стара планина.
Синоними: гънка, плисе, бръчка

дипленица

и [[диплени`ца]] +ж., обикн. +ед.
• Сабя дипленица. — Тънка сабя (в народното творчество).

диплома

+мн. ди`пломи, +ж.
1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образование.
2. Свидетелство, давано като награда за успешно представяне или за качество на експонати на изложба, конкурс, фестивал.
3. Свидетелство, което удостоверява правото за извършване на някакво действие или за упражняване на професия.
+прил. [[ди`пломен]], ди`пломна, ди`пломно, +мн. ди`пломни. Дипломна работа.
Синоними: свидетелство, зрелостно, грамота, тапия

диплянка

+мн. дипля`нки, +ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на по-малък формат и на възможност за разглеждане като албум.
Синоними: позив, брошура, листовка

директива

+мн. директи`ви, +ж. Указание на висшестоящ орган към подчинените му.
Синоними: разпореждане, наставление, напътствие, упътване, инструкция, инструктаж, съвет, нареждане, предписание, заповед, повеление, указание, установка, ориентировка, ръководство, управление

диригентка

+мн. дириге`нтки, +ж. Жена диригент.

дискета

+мн. диске`ти, +ж. Малък гъвкав магнитен диск за съхраняване на данни или програми в компютър; флопидиск.

дискотека

+мн. дискоте`ки, +ж.
1. Помещение, в което се пускат музикални записи на танцувална музика и се танцува.
2. Танцова забава в такова помещение.
3. Сбирка от грамофонни плочи или магнетофонни записи и мястото, където се съхраняват. Имам богата дискотека.

дисциплина

+ж., само +ед.
1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Желязна дисциплина.
2. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях. Нравствена дисциплина.
• Военна дисциплина. — Строго и безпрекословно изпълнение на военните норми.

----

+мн. дисципли`ни, +ж.
1. Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука. Математически дисциплини.
2. Учебен предмет. От всички дисциплини най ми допада географията.
3. Вид спорт. Лекоатлетически дисциплини.
Синоними: ред, порядък, послушание, дисциплинираност, покорност, доктрина, наука, учение, суровост, строгост, солдатщина, военщина

диуреза

+мед. Пикочоотделяне, процес на образуване и отделяне на урина. Бъбреците продуцират около 180 l първична урина за 24 h, но след реабсорбция като крайна урина се отделят 800-1500 ml за денонощие.

доба

+ж., само +ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.
Синоними: време

добавка

+мн. доба`вки, +ж. Нещо добавено допълнително към друго; прибавка, допълнение. В добавка ще кажа, че това не е достатъчно. Даде в добавка и голямата нива. Месечни добавки за деца.
+прил. [[доба`въчен]], доба`въчна, доба`въчно, +мн. доба`въчни. Добавъчни материали.
Синоними: допълнение, прибавка, притурка, придатък, увеличение, приложение

добрина

+мн. добрини`, +ж.
1. Само +ед. Качество или проява на добър човек; доброта.
2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил ми е много добрини.
Синоними: благодеяние, услуга, разположение, благоразположение, доброта, добродушие, благост, кротост, хрисимост, простодушие, наивност, добросърдечност, любезност

доброжелателка

+мн. доброжела`телки, +ж. Жена доброжелател.

доброта

+вж. [[добъ`р]]
Синоними: добрина, човещина, благост, кротост, добродушие, състрадание, снизходителност, благоволение, милост, мекост, нежност, добросърдечност, любезност, щедрост, благотворителност, великодушие, човеколюбие

доведеница

+мн. дове`деници, +ж. Момиче по отношение на втория си баща.

довереница

+мн. дове`реници, +ж. Жена довереник.

догадка

+мн. дога`дки, +ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя догадки.
Синоними: предположение, досещане, предвиждане, вероятност, хипотеза, догаждане, съмнение, подозрение

догма

+мн. до`гми, +ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната обстановка. Религиозни догми.
Синоними: доктрина, учение, дисциплина, теория, правило, канон

догматика

+ж., обикн. +ед.
1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение.
2. Само +ед. Догматизъм.

дограма

+ж., само +ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата.

доза

+мн. до`зи, +ж.
1. Определено количество от нещо, което се взема или прави наведнъж. Голяма доза. Доза хероин. Направих две дози сладки.
2. +Прен. Част от нещо; процент. В думите му имаше доза истина.
Синоними: част, мярка, норма, отмерено

дозировка

+ж., обикн. +ед.
1. Дозиране.
2. +Разг. Доза (в 1 знач.).
+прил. [[дозиро`въчен]], дозиро`въчна, дозиро`въчно, +мн. дозиро`въчни.

доилка

+мн. дои`лки, +ж. Уред за механично доене на животни.

докторантура

+ж., обикн. +ед. Организирана планирана подготовка на докторат.

доктрина

+мн. доктри`ни, +ж. Система от възгледи — научни, политически, икономически и др.; учение.
Синоними: теория, учение, догма

долина

и [[доли`на]], +мн. долини` и доли`ни, +ж. Вдлъбната, тясна и дълга земна повърхност по течението на река между хълмове, планини. Долината на река Вит.
+прил. [[доли`нен]], доли`нна, доли`нно, +мн. доли`нни.
+същ. +умал. [[долинка`]], +мн. долинки`, +ж.
Синоними: дол, котловина, дефиле, проход, падина

долинка

+вж. [[долина`]]

доминанта

+мн. домина`нти, +ж. Доминантен признак, идея, мисъл и др.

дописка

+мн. до`писки, +ж. Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие.
Синоними: кореспонденция, писмо, съобщение, статия

досада

+ж., само +ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада.
+прил. [[доса`ден]], доса`дна, доса`дно, +мн. доса`дни. Досадна муха. Досадно хлапе.
Синоними: скука, отегчение, съклет, тягост, монотонност, досадливост, безпокойство, смущение, неприятност, огорчение, гняв, мъка, недоволство, тегота, дразнене, раздразване, разсърдване, ядосване, раздразнение, яд, неудоволствие, неодобрение, тормозене, тормоз

доставка

+мн. доста`вки, +ж.
1. Доставяне. Доставката на храна се забави.
2. Доставените стоки, продукти.
Синоними: предаване

доцентура

+мн. доценту`ри, +ж. Обикн. +ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място.

доячка

+мн. доя`чки, +ж. Жена дояч.

драка

+мн. дра`ки, +ж.
1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките.
2. +Прен. +Разг. Човек, който обича да дразни другите, да се заяжда. Голяма си драка!
Синоними: заядлив, свадлив, закачка, бодлив храст, трън, трънка, глог

драма

+мн. дра`ми, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма за създаване на сценични произведения.
2. Диалогична творба за сценично изпълнение, в която са представени сериозни конфликти между силни личности; пиеса.
3. +Прен. Сериозен конфликт, обикн. с трагични последици (вкл. и жертви). Семейна драма.

драсканица

+мн. дра`сканици, +м.
1. Обикн. +мн. Изписани, нарисувани неумело, небрежно знаци, рисунки.
2. +Пренебр. Незначителна, несъвършена в съдържателно, художествено или стилово отношение творба — литературно произведение, картина, текст и др.

драскотина

+мн. драскоти`ни, +м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.
Синоними: рана, издраскване, порязване, раздиране, рязка, черта, бразда, линия, ивица

драскулка

+мн. драску`лки, +ж. Драсканица (в 1 знач.).

драхма

Библейско тълкуване: I. От злато; една персийска монета, която е струвала колкото една лира — Езд. 2:69.

II. От сребро; една гръцка монета, която е смятана за равностойна с римския динарий, или около 3 гроша и 30 пари — Лк. 15:8.

дрезгавина

+вж. [[дре`згав]]
Синоними: сумрак, здрач, здрачевина, мрачина, мрачевина, полумрак, тъмнина

дрезина

+мн. дрези`ни, +ж. Вагонетка, която се движи по релси механично или с мотор и с която се прекарват хора и материали (обикн. на близки разстояния).

дрелка

+мн. дре`лки, +ж. Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки.

дресировка

+ж., само +ед. Дресура.

дресура

+ж., само +ед.
1. Дресиране.
2. Цирков номер с дресирани животни.

дреха

+мн. дре`хи, +ж.
1. Ушита от плат или от кожа вещ, която служи за обличане; облекло. Облечи си дрехите, да не стоиш гол.
2. +Разг. Само +ед. Горно облекло (обикн. късо). Вземи си дрехата от закачалката.
• Горни/връхни дрехи. — Дрехи, които се обличат върху другите дрехи.
• Долни дрехи. — Дрехи, които се обличат на голо, непосредствено по тялото; бельо.
+същ. +умал. [[дре`шка]], +мн. дре`шки, +ж.
Синоними: облекло, покривало, наметало

дрешка

+вж. [[дре`ха]]

дриада

+мит. Горска нимфа.

дрипа

+мн. дри`пи, +ж.
1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.
2. Разкъсана, изпокъсана дреха.
3. +Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
4. +Прен. +Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
• Налягам си дрипите. — +Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
• Захвърлям като дрипа. — +Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.
Синоними: отрепка, парцал, вехтория

дробилка

+мн. дроби`лки, +ж. Машина за дробене.

дрога

+мн. дро`ги, +ж.
1. +Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик.
2. Наркотик.

дропла

+мн. дро`пли, +ж.
1. Вид тромава блатна или степна птица, подобна на жерав.
2. Прен. Разг. Пренебр. Едра, тромава и отпусната жена.

дружба

+ж., само +ед.
1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; приятелство.
2. +Разг. Любов.

----

+мн. дру`жби, +ж. Местна земеделска организация.
Синоними: приятелство, другарство, другаруване, съжителство, общуване, близост, интимност, привързаност, обич, общество, колегия, организация, другарски отношения, разбирателство, компания, съгласие, единение, хармония

дружина

+мн. дружи`ни, +ж.
1. +Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори.
2. +ист. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина.
3. +Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.
+прил. [[дружи`нен]], дружи`нна, дружи`нно, +мн. дружи`нни.
Синоними: батальон, чета, група, банда, шайка, орда, куп, тайфа, тумба

дръжка

+мн. дръ`жки, +ж.
1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена.
2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки.
3. Жарг. Само +мн. Нищо. — Какво има за ядене? — Дръжки.
Синоними: ръчка, хватка, ръкохватка, стебло, опашка, държало, сап, краче, стъбълце, стъбло, лост, кобилица, рамо

дрънкалка

+мн. дрънка`лки, +ж.
1. Бебешка играчка, която дрънка при допир или при разлюляване.
2. +Разг. +Пренебр. Накит.

дрязга

+мн. дря`зги, +ж. Обикн. +мн. Недоразумения, дребни разправии, препирни.

дряновица

+мн. дря`новици, +ж. Дрянова тояга, пръчка.

дузина

+мн. дузи`ни, +ж.
1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки.
2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла дузина гости.

дузпа

+мн. ду`зпи, +ж. Спец. Във футбола — единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи.
• Бия дузпата (на някого). — Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се.

дума

+мн. ду`ми, +ж.
1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва един човек?
2. Обикн. +мн. Приказки, разказани неща (често лоши, неприятни за някого). Гледаше го как говори, но думите му не проникваха в съзнанието и`. Хорските думи не ме засягат.
3. +Разг. Обикн. +ед. Говорене. Пресичам думата на някого.
4. Само +ед. Мнение, становище. Кажи си думата!
5. +Разг. Само +ед. Обещание. Давам думата си. Дадохме си дума.
6. +Прен. Само +ед. Постижение в някоя област. Нова дума на техниката.
• Вземам думата. — Правя изказване на събрание.
• Давам думата. — Разрешавам изказване на събрание.
• Имам думата. — Разрешено ми е изказване на събрание.
• Отнемам думата. — Забранявам, прекъсвам изказване на събрание.
• Вземам си думите назад. — +Разг. Извинявам се за несправедливо обвинение или изказване.
• Губя ума и дума. — Стреснат съм, стъписан съм, та не мога да реагирам — да мисля и да говоря.
• Две думи. 1. — Накратко. С две думи казано.
2. Много малко, недостатъчно, нищо. Каза две думи и спря.
• Дума да няма/Дума да не става. — +Разг.
1. За изразяване на категорично отрицание.
2. Безпорно.
• Имам думата. — Мнението ми се слуша.
• Не обелвам дума. — Нищо не казвам.
• Казвам две думи (за някого). — Ходатайствам.
• На думи. — Привидно. На думи всичко е ясно.
• Не ще и дума. — Няма съмнение; разбира се.
• Нямам думата. — Не ми се позволява да изказвам мнение, да се намесвам. Вкъщи той няма думата.
• Хващам се/улавям се за думата. — +Разг. Отделям прекалено голямо внимание, значение на нещо, казано случайно, между другото.
Синоними: слово, израз, реч, мнение, изказване, приказка, мълва, слух

дунанма

увеселение с илюминации, шум, глъчка

дунда

+мн. ду`нди, +ж. +Разг. +Пренебр. Дундеста жена.
Синоними: дебелана, мецана, дебела

дупка

+мн. ду`пки, +ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
• Миша дупка. — Скрито, потайно място; скривалище.
• До дупка. — +Разг. Докрай.
• Дупка в морето. — Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
• Имам дупки за запушване. — +Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
• Девета дупка на кавала. — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.
Синоними: отвор, пробив, пролука, пукнатина, отвърстие, цепка, прорез, пещера, яма, леговище, бърлога, празнина, кухина, шупла, бримка, клуп, примка, клетка на сито, дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, трап, затънтено място, малко, лошо жилище, цепнатина, пропуск, пролом, процеп, ров, изкоп

дхарма

вж. дихарма

дъбрава

+мн. дъбра`ви, +ж.
1. Млада гъста гора (обикн. дъбова).
2. Обикн. +мн. Труднопроходима, величествена, девствена гора.
Синоними: лес, гора, кория, бранище, гъсталак, горичка

дъвка

+мн. дъ`вки, +ж. Подсладено и ароматизирано еластично вещество за дъвкане.

дъга

+мн. дъги`, +ж.
1. Част от окръжност; заоблена крива. Чертая дъга с пергел.
2. Дъгообразен предмет. Дъгата над вратата наполовина се беше разрушила. Стегнах дъгите на бъчвата.
3. Природно явление след дъжд — разноцветна ивица на небето, в която се виждат цветовете на спектъра в резултат от пречупването на слънчевите лъчи в дъждовните капки.
+прил. [[дъ`гов]], дъ`гова, дъ`гово, +мн. дъ`гови.
Синоними: крива, крива линия, извивка, кривина, изкривяване

дълбина

+мн. дълбини`, +ж. Дълбочина. Морски дълбини.
Синоними: дълбочина, недра, лоно

дълбочина

+мн. дълбочини`, +ж.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по вертикала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. +Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. +Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. +Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.
Синоними: трап, яма, пропаст, бездна, глъбина, проникновение, проницателност, острота, яркост, наситеност, гъстота

дължина

+мн. дължини`, +ж.
1. Размер, който показва разстоянието между най-отдалечените точки, най-отдалечените краища на линия, предмет. Дължината на леглото е малко повече от два метра.
2. +Спец. Географска координата, която се измерва по Гринуичкия меридиан.
3. Продължителност. Дължината на филма е два часа.
Синоними: продълговатост, удължение, удълженост, продължение, протежение, разстояние, продължителност, траене, пространство, обхват, обсег, ширина, широта

дървеница

+мн. дървени`ци, +ж. Смучещо кръв насекомо с лещовидна форма, което живее в дървени мебели или стени.

дървесина

+ж., само +ед. Вещество, от което се състоят дървесните тъкани.
+прил. [[дървеси`нен]], дървеси`нна, дървеси`нно, +мн. дървеси`нни.
Синоними: дърво, дървен материал, дърва

дърворезба

+мн. дърворезби`, +ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба.

държава

+мн. държа`ви, +ж. Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти — изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.
+прил. [[държа`вен]], държа`вна, държа`вно, +мн. държа`вни. Държавен глава.
Синоними: народ, нация, страна

държанка

+мн. държа`нки, +ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа.

дъска

+мн. дъски`, +ж.
1. Плоска изрезка по дължината на дърво. Дъска на под.
2. +Разг. Само +мн. Самият под.
3. +Разг. В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска. Излез на дъската!
+прил. [[дъ`счен]], дъ`счена, дъ`счено, +мн. дъ`счени. Дъсчен под.
• Мърда ми/хлопа ми дъската. — +Разг. Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.
Синоними: дъсчица, плоча, плочка, плака

дъскорезница

+мн. дъскоре`зници, +ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски.

дюза

+мн. дю`зи, +ж.
1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др.
2. Конусовидна тръба за вкарване на па`ра, за впръскване на течност и др.
Синоними: жигльор, горелка, хидромонитор, щуцер, калибриран отвор, накрайник, мундщук, струйник

дюна

+мн. дю`ни, +ж. Обикн. +мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде.

дяволщина

+мн. дя`волщини, +ж. Остар. Дяволия.
Синоними: магия, лукавство, хитрина, дяволия

евангелистка

+мн. евангели`стки, +ж. Жена евангелист (във 2 знач.).

евристика

+ж., само +ед.
1. Система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания.
2. Наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане до открития.
+прил. [[евристи`чен]], евристи`чна, евристи`чно, +мн. евристи`чни. Евристичен подход.

егида

+ж., само +ед.
• Под егидата на (кого/какво). — Под защитата, покровителството, ръководството (на някого или на някоя институция). Конференцията се организира под егидата на Атлантическия клуб. Под егидата на Световната здравна организация.
Синоними: закрила, покровителство, защита, щит, броня

егоистка

+мн. егои`стки, +ж. Жена егоист.

единица

+мн. едини`ци, +ж.
1. Цифра, изобразяваща числото едно.
2. Обществено превозно средство с номер едно. Ще взема единицата.
3. Величина, според която се измерват други еднородни величини. Парична единица. Единица за сила на тока.
4. Отделна самостоятелна част в състава на цялото, отделен предмет или лице в едно сборно множество. Бойна единица. Езикова единица. Методическа единица.
Синоними: обект, същество

едрина

+вж. [[е`дър]]
Синоними: големина, величина, дебелина, размер

ежба

+мн. е`жби, +ж. Кавга, разправия, вражда. Няма спасение от тия ежби.
Синоними: вражда, разпра, крамола, кавга, караница, раздор, недоразумение, неразбирателство, препирня, несъгласие, омраза

езда

+ж., само +ед.
1. Яздене, обикновено на кон.
2. +Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина.
3. Управляване с висока скорост на моторно средство, обикновено мотоциклет, като спортно занимание или за развлечение.

ездачка

+мн. езда`чки, +ж. Жена ездач.

езиковедка

+мн. езикове`дки, +ж. Жена езиковед.

езотерика

От гр. дума "eзотерикос" — вътрешен, таен, скрит, предназначен изключително за посветени.

езуитщина

+мн. езуи`тщини, +ж. Йезуитщина.
Синоними: двуличие, лицемерие, коварство, лукавство, подлост, задкулисие

еквилибристика

+ж., само +ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения.
• Словесна еквилибристика. — Умение да се говори много, а да се казва малко или да се заобикалят неудобните въпроси.

екзема

+ж., само +ед. Кожна болест, съпроводена със сърбеж и поява на обрив и гнойни мехурчета.

екзодерма

+ж., само +ед. +Спец. В биологията — най-външният пласт от клетки в корените на растенията.

екзотика

+ж., само +ед. Екзотични предмети, явления.

екипировка

+ж., само +ед.
1. Екипиране.
2. Дрехите и принадлежностите като цяло, необходими за работата на един екип (в 1 и 2 знач.).
Синоними: екип, принадлежности, екипаж, съоръжение, оборудване, прибори, съоръжения, пособия, помагала, снаряжение, обстановка, мебели, комплект

експертиза

+мн. експерти`зи, +ж. Разглеждане на въпрос, проблем от експерти, за да се даде компетентно заключение. Лекарска експертиза. Извършвам експертиза.

ела

+мн. ели`, +ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инструменти и др.
+същ. +умал. [[ели`ца]], +мн. ели`ци, +ж.
+същ. +умал. [[ели`чка]], +мн. ели`чки, +ж.
+прил. [[е`лов]], е`лова, е`лово, +мн. е`лови. Елова гора.

----

+мн. ела`те. Повелителна форма от глагола дойда. Ела тук! Елате ни на гости!

електричка

+мн. електри`чки, +ж. +Разг. Електрически влак за къси маршрути.

електрокардиограма

+мн. електрокардиогра`ми, +ж. Спец. В медицината — запис под формата на графика на работата на сърцето, направен от електрокардиограф.

електролиза

+ж., само +ед. +Спец. Химическо разлагане на електролит под действието на протичащ през него електрически ток.

електроника

+ж., само +ед. +Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полупроводникови прибори и други устройства за целите на съобщенията, автоматиката, изчислителната техника. Битова електроника. Промишлена електроника.

електротехника

+ж., само +ед. Наука за използването на електричеството за практически цели.

елефантиаза

+мед. Задебеляване на кожата и подкожието поради хроничен лимфен застой. Настъпва уголемяване нa засегнатите части, най-често долните крайници и гениталиите.

елипса

+мн. е`липси, +ж. Спец.
1. В математиката — затворена крива линия, получена от пресичането на конус или цилиндър с плоскост.
2. В езикознанието — изпускане на част от изречение, която се подразбира.

еличка

+вж. [[ела`]]

елха

+мн. елхи`, +ж. Иглолистно дръвче, обкичено с гирлянди, играчки и подаръци, което се приготвя за Коледа и Нова година. Коледна елха. Новогодишна елха.
+същ. +умал. [[елхи`ца]], +мн. елхи`ци, +ж.
+същ. +умал. [[елхи`чка]], +мн. елхи`чки, +ж.

елхичка

+вж. [[елха`]]

емблема

+мн. ембле`ми, +ж. Условно изображение на понятие, идея във вид на малък предмет, знак. Емблемата на световното първенство по футбол.
+прил. [[емблемати`чен]], емблемати`чна, емблемати`чно, +мн. емблемати`чни.
+прил. [[ембле`мен]], ембле`мна, ембле`мно, +мн. ембле`мни.
Синоними: символ, образ, знак, признак, белег, отличителен белег, фигура, герб, девиз, икона, иконка, изображение, пиктограма, картина, снимка

емфаза

+ж., само +ед. +Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др.
+прил. [[емфати`чен]], емфати`чна, емфати`чно, +мн. емфати`чни. Емфатично ударение.
Синоними: емфатичност, подчертаност, ударение, наблягане, изтъкване, подчертаване, важност, значение

ендодерма

+мед. Вътрешен зародишен лист, от който се развива епителът на храносмилателната и респираторната система и др.

ендометриоза

+мед. Наличие на ендометриум (маточна лигавица) на ектопично място, напр. в яйчниците, пикочния мехур и др.

енергетика

+ж., само +ед. Стопанска област, която включва производството, преобразуването, пренасянето и използването на различните видове енергия (в 1 знач.). Ядрена енергетика.
+прил. [[енергети`чен]], енергети`чна, енергети`чно, мн. енергети`чни.

енигма

+мн. ени`гми, +ж. Загадка.
+прил. [[енигмати`чен]], енигмати`чна, енигмати`чно, +мн. енигмати`чни.
Синоними: загадка, гатанка, тайна, секрет, проблема, въпрос, мистерия, тайнственост, неизвестност, неопределеност, възел, ключ, връзка

енклитика

+мн. енкли`тики, +ж. Спец. В езикознанието — дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.

енотека

+мн. еноте`ки, +ж. +Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки.

енуреза

+мед. вж. енурезис

епентеза

+мн. епенте`зи, +ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор.

епиграма

+мн. епигра`ми, +ж. Кратко сатирично стихотворение.

епиграфика

+ж., само +ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи.

епидерма

+ж., само +ед. Епидермис.
+прил. [[епидерма`лен]], епидерма`лна, епидерма`лно, +мн. епидерма`лни.

епикриза

+мн. епикри`зи, +ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване.

епифиза

+мед. 1. Ставният край на дългите кости, изгражда се от спонгиозно вещество, покрито отвън от тънък кортикален слой.
2. Ендокринна жлеза — представлява част от т. нар. надхълмие — epithalamus, което се отнася към междинния мозък.

епифора

+мед. Изтичане на сълзи поради увеличено слъзообразуване или нарушена проходимост на слъзните пътища.

епоха

+мн. епо`хи, +ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха на Възраждането. Епоха на разцвет. Епоха на феодализма.
Синоними: период, време, ера, столетие, век, сезон, доба, срок, цикъл, времена

епруветка

+мн. епруве`тки, +ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. •_Бебе в епруветка._ +Спец. В медицината — плод, заченат в лабораторни условия, който след това се разполага в майката за доизносване.
Синоними: кюветка, вана, легенче

ера

+мн. е`ри, +ж.
1. Моментът, от който се води летоброенето, а също самата хронологична система. Християнска ера. Нова (наша) ера.
2. Дълъг исторически период, епоха. Ерата на електричеството.
3. +Спец. В геологията — най-голямото хронологическо деление от историята на Земята. Мезозойска ера.
Синоними: епоха, столетие, век, период, цикъл

еритема

+мед. Дифузно или ограничено зачервяване на кожата поради хипeремия.

еротика

+ж., само +ед. Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване.
+прил. [[ероти`чен]], ероти`чна, ероти`чно, +мн. ероти`чни. Еротична литература. Еротичен филм. Еротична поезия.
Синоними: сластолюбие, сладострастие, похотливост, сексуалност, половост, чувственост

есетра

Вид риба с дължина до 2 м.

ескадра

+мн. еска`дри, +ж. Спец. Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети.
+прил. [[еска`дрен]], еска`дрена, еска`дрено, +мн. еска`дрени.

ескадрила

+мн. ескадри`ли, +ж. Спец. Подразделение във военновъздушните войски.

еснафщина

+ж., само +ед. Духовна ограниченост; проява на еснаф (в 3 знач.).
Синоними: дребнавост, ограниченост, затвореност, простотия, простащина, некултурност, дребнобуржоазна психология, тесногръдие

естакада

+мн. естака`ди, +ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им.

естетика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Наука за изкуството, за същността и формите на прекрасното в художественото творчество, природата и живота.
2. Система от възгледи за изкуството. Естетиката на поета. Естетика на модернизма.
3. Красота, художественост. Естетика в бита. Естетика в облеклото. Естетика във взаимоотношенията. Усет за естетика.
+прил. [[естети`чен]], естети`чна, естети`чно, +мн. естети`чни (обикн. в 3 знач.).
+прил. [[естети`чески]], естети`ческа, естети`ческо, +мн. естети`чески (в 1 и 2 знач.).
Синоними: красота, хубост, изящество, вкус, хармония

естрада

+мн. естра`ди, +ж.
1. Издигнато място, обикн. на открито, за изпълнение (на артисти, оркестри, оратори и др.) пред публика.
2. +Разг. Само +ед. Естрадна музика. Българската естрада.
Синоними: трибуна, сцена, подиум, площадка, скеле

етажерка

+мн. етаже`рки, +ж. Малък подвижен мебел с рафтове, обикн. за книги.
Синоними: полица, рафт

етика

+ж., само +ед.
1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми.
2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва по-голяма етика в нашите взаимоотношения.
+прил. [[ети`чен]], ети`чна, ети`чно, +мн. ети`чни (във 2 знач.).
+прил. [[ети`чески]], ети`ческа, ети`ческо, +мн. ети`чески (в 1 знач.).
Синоними: морал, нравственост, благонравие, добросъвестност, благоприличие, добродетелност, нрави

етногенеза

+ж., само +ед. Етногенезис.

етърва

+мн. етъ`рви, +ж. Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат. Моята етърва. Те са етърви.
+прил. [[етъ`рвин]], етъ`рвина, етъ`рвино, +мн. етъ`рвини. Етървиното ми дете.

ехидна

+мн. ехи`дни, +ж. Австралийски торбест бозайник с клюн като птица и с тяло, покрито с косми и бодли.

ехинококоза

+мед. Зооантропоноза с хронично протичане и най-често засягане на черния дроб, белите дробове, мозък, слезка, и др. Причинява се от ларвния стадий на кучешката тения.

жаба

+мн. жа`би, +ж. Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво. Жабите квакат в блатото.
• Гръдна жаба. — Болест на сърцето, стенокардия.

жабка

+мн. жа`бки, +ж.
1. Малка жаба.
2. Дървено или метално приспособление, което захваща и служи за прикрепване, свързване на някакви части.

жажда

+ж., само +ед.
1. Желание, чувство на потребност да се пие вода.
2. +Прен. С предлога за. Силно желание за нещо. Жажда за любов/за знания.
Синоними: жадност, алчност, ламтеж, стремеж, копнеж, ненаситност, неутолимост, щение, глад, желание, готовност, нетърпение, страст, пламенност, енергия, ревност, жадуване, охота, силно желание, нежно чувство

жалба

+мн. жа`лби, +ж.
1. Скръб, мъка, жал.
2. Обикн. +мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от някого или от нещо. Всеки ден трябва да слушам жалбите и` от сина и`.
3. Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; тъжба. Подавам жалба.
Синоними: жал, плач, въздишка, окайване, тъжба, молба, прошение, просба, заявление, петиция, апел, ридание, вопъл, оплакване

жалейка

+мн. жале`йки, +ж.
1. Некролог.
2. Траурен знак.

жарава

+ж., само +ед. Множество разгорени въглени без пламък.

жега

+ж., само +ед.
1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега.
2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Голяма жега е в тази стая, изключете печката.
• Големи жеги. — Продължителен или многократно повтарящ се период на жега.
Синоними: горещина, топлина, зной, задуха, мараня, пек, пламък, жар

железарница

+мн. железа`рници, +ж. Железарска работилница.

железница

+мн. желе`зници, +ж.
1. +Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата.
2. +Остар. Влак.
3. Само +мн. Ведомството на железопътния транспорт. Дирекция на железниците.
4. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. Работи по железниците.

железничарка

+мн. железнича`рки, +ж. Жена железничар.

женитба

+мн. жени`тби, +ж. Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби.
+прил. [[жени`тбен]], жени`тбена, жени`тбено, +мн. жени`тбени.
Синоними: брак, бракосъчетание, сключване на брак, сватба

жертва

+мн. же`ртви, +ж.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. +Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.
Синоними: загуба, саможертва, изкупление, балама, (прил.) пострадал

жетва

+ж., само +ед. Жътва.

жетварка

+мн. жетва`рки, +ж. Жътварка [[1]] .

----

+мн. жетва`рки, +ж. Жътварка [[2]] .

живеница

+ж., само +ед. +Диал.
1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията; скрофули.
2. Изобщо тежка болест.
3. Рана, която не заздравява.

живина

+мн. живини`, +ж. Живо същество, животно.

----

+нареч.
• На живина. — +Разг. Приживе.
Синоними: същество, гадина, твар, животинка, създание

животинка

+мн. животи`нки, +ж. Малко или мило, скъпо животно.

животновъдка

+мн. животновъ`дки, +ж. Жена животновъд.

жила

+мн. жи`ли, +ж.
1. +Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила.
2. +Разг. Сухожилие. Вратни жили.
3. +Разг. Разклонение от корените на растение. Дървото имаше дебели жили.
4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние. Златна жила. Откриха мраморна жила.
Синоними: сухожилие, жилка, нерв, кръвоносен съд, вена, артерия, тънък слой, прослойка

жилавина

+вж. [[жи`лав]]
Синоними: здравина, еластичност, гъвкавост, коравина, разтегливост, якост, твърдост, упорство, издръжливост

жилетка

+мн. жиле`тки, +ж.
1. Къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикн. без яка, без ръкави, която се носи под сако.
2. Плетена къса мъжка или женска дреха с ръкави и закопчаване отпред.

жилка

+мн. жи`лки, +ж.
1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Обикн. +мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение.
3. Обикн. +мн. Пластове или ивици от едно вещество, пръснати в друго, или от същото вещество, но с друг цвят — в мрамор, дървесина и под.
4. +Разг. Корени на растение.
5. Разг. Прен. Склонност, предразположение към нещо. Поетична жилка.
6. Разг. Прен. Род, произход, корен. Имам хайдушка жилка.
7. +Прен. +Разг. Привкус. Виното има кисела жилка.
Синоними: влакно, жичка, нишка, лико, тъкан, склонност, наклонност, влечение, стремеж, тенденция, фибра, нерв, черта, елемент, лека склонност към

жителка

, мн. жи`телки, ж. Жена жител.

житница

+мн. жи`тници, +ж.
1. Хамбар.
2. Област, в която се произвежда много пшеница.
Синоними: хамбар

жица

+мн. жи`ци, +ж.
1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички.
2. Кабел.
3. +Разг. Нишка от вълна, коприна и под. Предеше тънки жици.
4. +Разг. Струна на музикален инструмент.
+прил. [[жи`чен]], жи`чна, жи`чно, +мн. жи`чни.
+същ. +умал. [[жи`чка]], +мн. жи`чки, +ж. Жички на лампата.
Синоними: влакно, канап, въже, въженце

жичка

+вж. [[жи`ца]]
Синоними: влакно, жилка, нишка, лико, тъкан

жлеза

+мн. жлези`, +ж.
1. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за организма вещества. Задстомашната жлеза отделя инсулин.
+прил. [[жле`зен]], жле`зна, жле`зно, +мн. жле`зни.

жлъчка

+мн. жлъ`чки, +ж.
1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.
2. Жлъчен сок — горчив жълто-зелен секрет на черния дроб с важна роля за преработване на мазнините в организма.
3. +Остар. Жлъч. • _Синя жлъчка_. Цикория.

жмичка

+ж., само +ед. Детската игра криеница.

жонгльорка

+мн. жонгльо`рки, +ж. Жена жонгльор.

жребица

+мн. жреби`ци, +ж. Млада кобила.

журналистика

+ж., само +ед.
1. Литературна публицистична дейност във вестник, списание, радио, телевизия и телеграфна агенция.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучава тази дейност. Студент по журналистика.
Синоними: журнализъм, публицистика, вестникарство

журналистка

+мн. журнали`стки, +ж. Жена журналист.

жълтеница

+ж., само +ед. Болест на черния дроб, придружена с пожълтяване на кожата и лигавиците; хепатит.
+прил. [[жълтени`чав]], жълтени`чава, жълтени`чаво, +мн. жълтени`чави.

жълтина

+ж., само +ед.
1. Качество на жълт.
2. +Диал. Жълтък на яйце.

жълтица

+мн. жълти`ци, +ж. Златна монета. Наниз от жълтици.

жълтурка

+мн. жълту`рки, +ж. Малка жълта пойна птица.

жътва

+ж., само +ед.
1. Жънене. Жътвата ще започне скоро.
2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва.
3. Реколта. Богата жътва. Слаба жътва.
4. +Прен. Успехи или пари, добити от труд; времето на добиването им. Сега е жътвата от труда ни.

жътварка

+мн. жътва`рки, +ж. Жена, която жъне.

----

+мн. жътва`рки, +ж. Машина, която жъне.

забава

+мн. заба`ви, +ж.
1. +Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави.
2. Само +ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава.
Синоними: развлечение, забавление, игра, увеселение, представление, веселие, удоволствие, закъснение, просрочване, забавяне, неизпълнение, приятно прекарано време, прием, угощение

забавачка

+мн. забава`чки, +ж. Остар. Забавачница.

забавачница

+мн. забава`чници, +ж. Остар. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; детска градина.

забежка

+мн. забе`жки, +ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството.
Синоними: отклонение, прекаляване, крайност, залитане, излитане, изхвърляне, изсипване

забележка

+мн. забеле`жки, +ж.
1. Кратко устно или писмено допълнение към текст или към нещо казано; разяснение, бележка. Към чл. 2 има две забележки.
2. Критично мнение и препоръка към някого или нещо. Правя забележки. Имам една забележка.
3. Писмено отразена в бележника отрицателна проява на ученик. Пиша забележка.
Синоними: бележка, намек, упрек, укор, напомняне, препоръка, отговор, реплика, апостроф, пояснение, отметка, мнение, коментар, критика, преценка, обяснителна бележка, тълкуване, увещание, приятелски съвет, предупреждение

заблуда

+мн. заблу`ди, +ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
• В заблуда съм. — Имам погрешна представа за нещо или за някого.
Синоними: измама, заслепение, илюзия, заблуждение, лъжа, подвеждане, мираж, грешка, погрешка, недоразумение, поверие, предразсъдък, суеверие

забрава

+ж., само +ед.
1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава.
2. +Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава.
Синоними: забравяне, забвение, несвяст, безсъзнание, самозабрава, възторг, екстаз, захлас, унес, транс, ентусиазъм, лудост, страст, буйство, давност

забравана

+мн. забрава`ни, +ж. Жена забраван.

забрадка

+мн. забра`дки, +ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Жените на село носят забрадки.
• Черна забрадка. — Символ на траур.
Синоними: кърпа, пребрадка, ръченик, пешкир

забрана

+мн. забра`ни, +ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие.
Синоними: възбрана, заповед, запрещение, забраняване

завареница

+мн. зава`реници, +ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.

заварка

+мн. зава`рки, +ж.
1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка.
2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварката почти не личи.
3. Материал, с който се заварява. Алуминиева заварка.
+прил. [[зава`ръчен]], зава`ръчна, зава`ръчно, +мн. зава`ръчни.
Синоними: уплътнение, спойка

завера

+ж., само +ед. +ист.
1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.
• Велчова завера. — Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство.

заверка

+мн. заве`рки, +ж. Заверяване. Заверка на документ.
Синоними: легализация, виза, заверяване, удостоверяване, засвидетелствуване

завеса

+мн. заве`си, +ж.
1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане или за дърпане настрани; перде. Завесата се вдигна и представлението започна.
2. +Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи преграда. Завеса от дъждовни капки.
• Вдигам/вдигна завесата. — Откривам някаква тайна.
Синоними: перде, драперия, балдахин, параван, було, преграда, граница, предел

завещателка

+мн. завеща`телки, +ж. Жена завещател.

завивка

+мн. зави`вки, +ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки.
Синоними: покривало, покривка, одеяло, юрган, черга

завистница

+мн. зави`стници, +ж. Завистлива жена, завистливка.

завръзка

+мн. завръ`зки, +ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета.

заврънгачка

+мн. заврънга`чки, +ж. Разг.
1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази заврънгачка?
2. Само +мн. Съвкупност от дребни предмети, чието изброяване не е важно за момента. Трябва да купуваме бойлер, вана и още безброй заврънгачки за баня.

заврънкулка

+мн. заврънку`лки, +ж. Разг.
1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни заврънкулки.
2. Дребна извивка за украса на предмет, в дърворезба и под.

завъркулка

+мн. завърку`лки, +ж. Заврънкулка.

загадка

+мн. зага`дки, +ж.
1. Нещо неясно, неразкрито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената.
2. Само +мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки.
Синоними: тайна, мистерия, секрет, енигма, проблема, въпрос, тайнственост, неизвестност, неопределеност, ключ, възел, връзка, трудност

заглавка

+мн. загла`вки, +ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в детски книги.

загорка

+мн. заго`рки, +ж. Жена от Загоре.

----

+ж., само +ед. Вид пшеница, загария.

заготовка

+мн. загото`вки, +ж.
1. Само +ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви.
2. +Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.
Синоними: макет, шаблон, образец, пример, мостра

загуба

+мн. за`губи, +ж.
1. Лишаване от нещо ценно — материални придобивки, човешки живот и т. н. Държавата понася огромни загуби на средства и хора.
2. Намаляване, изчезване. Загуба на тегло.
3. Нежелателно изразходване. Загуба на топлина.
4. Парични щети в производство, търговия. Този месец имам 10% загуба.
5. Неуспех в състезание. Нашият отбор има повече загуби, отколкото победи.
Синоними: щета, вреда, ущърб, прахосване, разпиляване, недоимък, недостиг, дефицит, липса, фира, жертва, неуспех, несполука, неудача, поражение, крах, крушение, поразия, лишаване, отнемане, лишение

задача

+мн. зада`чи, +ж.
1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача.
2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.
Синоними: проблема, загадка, тайна, мистерия, гатанка, секрет, въпрос, енигма, мисия, поръчение, назначение, работа, предназначение, цел, план, упражнение, задание, процес, командировка, предприятие, проект, интерес, право

задница

+мн. за`дници, +ж.
1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката).
2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелата).
3. +Спец. Задна част на дреха.
4. +Диал. Задник _2 ._
Синоними: гръб, бут, задна част, задник

задочничка

+мн. задо`чнички, +ж. Жена задочник.

задруга

+мн. задру`ги, +ж.
1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти.
2. +ист. У южните славяни — семейна община.

задръжка

+мн. задръ`жки, +ж.
1. Пречка, спънка, задържане, забавяне.
2. Обикн. +мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше се и говореше без задръжки.
Синоними: забавяне, задържане, запиране, възпиране, застой, засечка, спирачка, спънка, пречка, юзда, умереност, въздържаност, мярка, трезвеност, препятствие, мъчнотия

задушница

+мн. заду`шници, +ж. В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища.
• Наял се като попско дете на задушница. — Наял се до насита.

заемка

+мн. зае`мки, +ж.
1. +Спец. Дума, заета от чужд език, обикн. за назоваване на ново понятие.
2. Нещо, заето от друг народ, в областта на културата.

зайка

+мн. за`йки, +ж. Зайкиня.

зайцеферма

+мн. зайцефе`рми, +ж. Ферма за отглеждане на зайци.

закалка

+ж., само +ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка.
Синоними: закаляване, тренировка, капене, издръжливост, устойчивост

закана

+мн. зака`ни, +ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.
Синоними: заплаха, сплашване

закачалка

+мн. закача`лки, +ж.
1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи.
2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки.
3. Гайка, пришита към дреха, за окачване.
4. Всяко приспособление за окачване.
Синоними: окачалка

закачка

+мн. зака`чки, +ж. Шега, задяване.
• Имам закачка (с някого). — Имам приятелски, интимни отношения.
Синоними: задявка, волност, шега, глума, дразнене, подигравка, закачане, задиряне, лудория, присмех, посмешище

закваска

+ж., само +ед.
1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас.
2. +Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска.

заключалка

+мн. заключа`лки, +ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.

закопчалка

+мн. закопча`лки, +ж. Приспособление за затваряне на чанта, обувки и под. Закопчалката на чантата ми се повреди.
Синоними: катарама, тока, клипс, брошка, стяга, клема, запънка, ключалка

закрила

+ж., само +ед. Защита, покровителство. Търся закрила. Давам закрила.
+прил. [[закри`лен]]_, закри`лена, закри`лено, мн._ закри`лени.
Синоними: защита, покровителство, сигурност, протекция, застъпничество, опека, помощ, подкрепа, охрана, подслон, убежище, крило, владение, съхранение, грижа, егида, щит, броня, защитник, закрилник, пазене, запазване, предпазване, бранене, отбраняване, предвардване, защищаване, закриляне, скривалище, сушина, заслон, защитено място, закритие, гъстак, шубраци, храсти

закуска

+мн. заку`ски, +ж.
1. Първото хранене за деня сутрин или хапване след обед.
2. Малко ядене, хапване между основните хранения за подкрепяне.
3. Храна, която се яде сутрин или между основните хранения.
• Тестени закуски. — Дребни тестени изделия, обикн. топли, предназначени да се ядат сутрин или между основните хранения.
• Студени закуски. — Студени сандвичи или мезета; студен бюфет.

зала

+мн. за`ли, +ж.
1. Голямо помещение за събрание, кино, за прием, за чакане и т. н. Конгресна зала. Изложбена зала. Операционна зала.
2. Хората в една зала. Залата ръкопляскаше.
Синоними: салон, помещение, локал, стая, аудитория, приемна, банкетна зала, хале

заливка

+ж., само +ед.
1. Заливане _2 . 2. Материал за заливане. Циментова заливка._
3. Смес за заливане в готварството — при приготвяне на консерви, салати и др.

заложба

+мн. зало`жби, +ж. Обикн. +мн. Вродена дарба; талант. Имам заложби. Развивам заложбите си.
Синоними: дарба, способност, дар, дарование, талант, предразположение, наклонност

заложница

+мн. зало`жници, +ж. Жена заложник.

залъгалка

+мн. залъга`лки, +ж. Нещо, което служи за отвличане на вниманието, за залъгване на деца. Играчка залъгалка.
Синоними: играчка, дреболия, нищо, примамка, примка, залъгване, измама

замазка

+ж., само +ед.
1. Слой, който се нанася и заглажда за заравняване, попълване на дупки, изолация (обикн. в строителството). На пода сложихме перлитова замазка.
2. +Прен. Полагане на замазка. Замазката ни отне десет дни.

замба

+мн. замби`, +ж.
1. Ръчен метален инструмент за пробиване на кръгли дупки на кожа, тенекия и др.
2. Железен печат, щемпел за поставяне на белег върху твърд предмет.

заместничка

+мн. заме`стнички, +ж. Жена заместник.

замяна

+мн. заме`ни, +ж.
1. Заменяне, размяна. Направих замяна на апартамента с къща.
2. Поставяне на едно вместо друго. Направихме пълна замяна на старите машини с нови.
• В замяна на. — Вместо. В замяна на любовта поисках пари.
Синоними: подмяна, заменяване, смяна, размяна, трампа, заменяне, заместване, заместник, сделка, съотношение за, с, на, срещу, обмяна, обмен

занимавка

+мн. занима`вки, +ж. Нещо за занимаване, за развличане или отвличане на вниманието. За занимавка играеха табла.

заобикалка

+мн. заобика`лки, +ж. • _Говоря със заобикалки_. Не поставям пряко въпроса, намеквам, увъртам.

заобиколка

+мн. заобико`лки, +ж. Заобикалка.
Синоними: завой, отклонение, поврат, кръг

западнячка

+мн. западня`чки, +ж. Жена западняк.

запалка

+мн. запа`лки, +ж.
1. Малък джобен уред за палене на цигари. Извади златната си запалка и поднесе огънчето.
2. Устройство, като част от бомба, което я взривява; взривител. Запалката беше мокра и бомбата не се взриви.

запалянковщина

+вж. [[запаля`нко]]

запарка

+мн. запа`рки, +ж. Извлек от билка, чай и под., приготвен чрез запарване.
Синоними: отвара

записка

+мн. за`писки, +ж.
1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде.
2. Само +мн. Записани наблюдения, впечатления, данни, разсъждения като основа за изложение. Всяка вечер си водя записки за посетените места.
3. Писмени бележки при слушане на лекция и под.
• Докладна записка. — Административно оформен документ с изложение или обяснение по даден въпрос. Пуснах докладна записка, но няма мнение по нея.
Синоними: бележка, разписка

заплата

+мн. запла`ти, +ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е малка.
Синоними: плата, надница, хонорар, възнаграждение, доход, заплащане, отплащане, компенсация, обезщетение, приход, припечелени пари, доходи, приходи, печалба, плащане, отплата, наем, награда

заплаха

+мн. запла`хи, +ж.
1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света.
2. Закана. Сипеше заплахи, че ще го убие.
Синоними: страх, сплашване, заплашване, закана, тормоз, угроза, риск, застрашаване, опасение, опасност, сянка, петно

заповедница

+мн. запове`дници, +ж. Жена заповедник.

запойка

+мн. запо`йки, +ж.
1. Заваряване.
2. Мястото, където две части са съединени чрез запояване.

запръжка

+ж., само +ед. Мазнина със запържен в нея лук, червен пипер и др., към която се прибавят продукти, или за прибавяне към варено без мазнина ястие. Не съм приготвила запръжката за боба.

запушалка

+мн. запуша`лки, +ж. Парче от корк, гума, пластмаса и др., обикн. с цилиндрична форма, за затваряне на тесен отвор (на шише и под.); тапа.
Синоними: втулка, тапа, затулка, чеп, канелка, клечка, клин, колче, щифт, шплинт, тампон, подплънка, набивка, пробка

зараза

+ж., само +ед.
1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг.
2. Процесът на предаване на болест от един на друг, заразяване.
3. +Прен. Увлечение, което се разпространява бързо; мода. Рокмузиката е голяма зараза за младежите.
4. +Разг. Увлечение, навик, от което не мога да се откажа, което ме дразни и гложде. Тия цигари са голяма зараза за тебе.
Синоними: инфекция, епидемия, болест, микроб, бактерия, бацил, страст, пристрастеност, привързаност, увлечение, гниене, разлагане, разваляне, заразяване, развала, поквара, порок

зарзаватчийка

+мн. зарзаватчи`йки, +ж. Жена зарзаватчия.

зарзаватчийница

+мн. зарзаватчи`йници, +ж. +Разг. Магазин за зеленчуци.
Синоними: плод-зеленчук, зарзаватчийство, овощарство

зарзала

+мн. за`рзали, +ж.
1. Дърво кайсия.
2. Плодът на дървото кайсия.

заръка

+мн. заръ`ки, +ж.
1. Поръчение, поръчка да се направи нещо. Сутрин даваше на всеки заръки.
2. Завет. Помня заръките на баща си.
3. +ист. Заповед. Трябваше да изпълняват заръките на царя.
Синоними: поръчка, поръчение, заръчка, заповед, повеля

засада

+ж., само +ед.
1. Неочаквано нападение с оръжие над човек от прикрито място. Нападам из засада.
2. Позицията за такова нападение. Устройвам засада. Чакам в засада. Попадам на засада.
3. +Спец. Положение в различни видове спорт. Ударът беше от засада.
4. +Прен. Всяко положение в спор, отношения между хората, подобно на нападение от прикрито място.
Синоними: хайка, пусия, примка, клопка, капан, измама, подлост, хитрост

заселница

+мн. засе`лници, +ж. Жена заселник.

засечка

+мн. засе`чки, +ж.
1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.
2. +Прен. Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта. На изпита направих засечка.
3. +Прен. +Разг. Внезапно спиране на работа, дело; задържане. Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.
Синоними: неуспех, неудача, прекъсване, застой, повреда, заяждане, заклинване, блокиране, спънка, пречка, затруднение

заслуга

+мн. заслу`ги, +ж. Действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати. Има заслуги за създаване на университета. Има заслуги пред жителите на града. Големи заслуги в медицината.
Синоними: достойнство, актив, значение, услуга, уважение, признание, похвала, чест

застава

+мн. заста`ви, +ж. +Спец. Малко войсково поделение, което охранява войските от внезапно нападение; пост. Челна застава.
• Гранична (погранична) застава. — Военно поделение, което охранява част от държавната граница, както и мястото, сградата на такова поделение.
Синоними: дежурно поделение, малък отряд, преден пост

застраховка

+мн. застрахо`вки, +ж.
1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия.
2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.
3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.
Синоними: осигуровка

застройка

+ж., само +ед. Смес от мляко и яйце или само разбито яйце, което се прибавя към готово ястие (обикн. към супа) за вкус и плътност.

застъпница

+мн. застъ`пници, +ж. Жена застъпник.

засуха

+ж., само +ед. Засушаване, суша.

затварачка

+мн. затвара`чки, +ж. Уред за затваряне на буркани, бутилки и под.

затворница

+мн. затво`рници, +ж. Затворничка.

затворничка

+мн. затво`рнички, +ж. Жена затворник.

заточеница

+мн. зато`ченици, +ж. Жена заточеник.

заушка

+мед. Остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи — ЦНС, тестиси, панкреас.

захарница

+мн. захарни`ци, +ж. Съд, в който се сервира захар. Кристална захарница. Сребърна захарница.

защита

+мн. защи`ти, +ж.
1. Само +ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита.
2. Само +ед. Предпазване; осигуряване. Противоатомна защита. Растителна защита.
3. Само +ед. Подкрепа, покровителство. Расте без защита. Никой не му оказа защита в спора.
4. +Спец. Само +ед. Защитаване на страна в съдебен процес. Защитата беше слаба.
5. Само +ед. Адвокатът, защитникът в съдебен процес. Има думата защитата.
6. Само +ед. Лице, което защитава, пази, отбранява. Ти си моята защита с тия мускули.
7. Процедура на публично представяне и отстояване на научен труд пред специален състав от специалисти. Днес ще има две защити. Защита на докторска дисертация.
8. Само +ед. В някои спортове — лица, които отбраняват полето пред вратата на своя отбор; процесът на отбраняване.
Синоними: отбрана, закрила, покровителство, застъпничество, протекция, опека, опора, помощ, щит, прибежище, подслон, хвала, възхвала, апология, защитник, закрилник, защитна реч, пледоария, обяснение на обвиняемия, признаване на вина, пазене, запазване, предпазване, бранене, отбраняване, предвардване, защищаване, закриляне, пристрастие, скривалище, убежище, сушина, заслон, защитено място, закритие, гъстак, шубраци, храсти

защитница

+мн. защи`тници, +ж. Жена защитник.

защитничка

+мн. защи`тнички, +ж. Защитница.

заявка

+мн. зая`вки, +ж.
1. Заявяване, искане към предприятие или учреждение за получаване на нещо; за участие в проява (конференция, състезание, фестивал и под.). Направих заявка за брашно. Имам заявка за участие.
2. Документ, с който се прави искането. Изпратих заявка по пощата.
Синоними: искане, поръчка, претенция, рекламация, молба, заявление, просба, поискване

звезда

+мн. звезди`, +ж.
1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
3. +Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.
• Виждам звезди по бял ден. — Получавам силен удар или плесница, обикн. по главата.
• Изгрява ми звездата. — Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех.
• Свалям звезди от небето. — Давам големи обещания на някого.
Синоними: щастие, участ, съдба, предопределение, величие, знаменитост, земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, свят, мир

зверилница

+мн. звери`лници, +ж. Зверилник.
Синоними: менажерия, зоологическа градина

зверщина

+мн. зве`рщини, +ж. Зверство.
Синоними: зверство, диващина, скотщина, безчовечие, жестокост, свирепост, кръвожадност, варварство, ярост, безчинство, изстъпление

звъника

+ж., само +ед. Вид билка — жълт кантарион.

здравенячка

+мн. здравеня`чки, +ж. Жена здравеняк.

здравина

+ж., само +ед. Качество на здрав (във 2 и 3 знач.); якост, твърдост, стабилност. Здравината на конструкцията зависи от вида на желязото.
Синоними: издръжливост, крепкост, якост, твърдост, устойчивост, стабилност, сила, жилавост, трайност, масивност, набитост

здрачевина

+ж., само +ед. Здрач.

здрачина

+ж., само +ед. Здрач.

зебра

+мн. зе`бри, +ж.
1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри.
2. +Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означена с бели ивици. Пътека тип зебра.

зеленика

+ж., само +ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и като декоративен; рододендрон.

зеленина

+ж., само +ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина.
Синоними: листа, листак, шума

зелка

+мн. зе`лки, +ж. Глава зеле. Купих две зелки.

землянка

+мн. земля`нки, +ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр.

зеница

+мн. зени`ци, +ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници.
• Пазя като зеницата на окото си. — Пазя изключително грижливо.

зестра

+ж., само +ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. Богата зестра. Не донесе зестра.
Синоними: чеиз, дарение, дар

зима

+мн. зи`ми, +ж.
1. Най-студеното годишно време на годината. През зимата вали сняг.
2. Времето, периодът на това годишно време. Много зими съм прекарал на село.
Синоними: студ, мраз

зимнина

+ж., само +ед. Всякакви продукти, приготвени (обикн. консервирани) за зимата. Мазето е пълно със зимнина — компоти, кисело зеле.
Синоними: зимовище, зимовина

зимница

+мн. зи`мници, +ж.
1. Обикн. +мн. Житни култури, които се сеят през есента и прекарват зимата в земята. Дъждът е добър за зимниците.
2. Само +ед. Пшеница, добита от есенен посев. Остана му един чувал зимница.

златка

+мн. зла`тки, +ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа.

злина

+мн. злини`, +ж.
1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини.
2. Обикн +мн. Нещастие, неприятност. Войната носи само злини.
3. Лоша черта на характера. Само една злина има — че е много ревнив.
Синоними: злоба, злост, лошавина, проклетия, зло, напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел, отрова, злъч

злоба

+ж., само +ед.
1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба.
2. Зъл човек. Той е голяма злоба.
• Злобата на деня. — Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.
Синоними: зложелателство, злорадство, зломислие, озлобление, злина, злост, завист, лукавство, коварство, жлъч, ехидност, омраза, дяволска работа, лошотия, жестокост, зла воля, злонамереност, неприязън, ненавист, озлобение, отрова, злъч, яд, проклетия

злокоба

+ж., само +ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие.
Синоними: прокоба, злина, гибел, злополучие, нещастие, беда, фаталност

злополука

+мн. злополу`ки, +ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.
Синоними: произшествие, инцидент, акцидент, катастрофа, нещастен случай, злощастие, нещастие, беда, бедствие, зло, гибел, премеждие, неуспех, лош късмет

злосторница

+мн. злосто`рници, +ж. Жена злосторник.

злоупотреба

+мн. злоупотре`би, +ж.
1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг.
2. Възползване от обществено положение, длъжност.
3. Възползване от нечие доверие, благородство.
4. Прекалена употреба на алкохол и под.
Синоними: злоупотребление, кражба, обсебване, присвояване, спекулиране, корист, нарушение, закононарушение, прекаляване, невъздържаност, крайност

злочестина

+мн. злочестини`, +ж. +Остар. Нещастие, беда; бедствие.
Синоними: злощастие, злина, злополучие, несрета, зла участ, нещастие, беда, гибел, поразия, напаст, съкрушение, неволя, скръб, мъка, страдание, бедствие, болка, недъг, премеждие, изпитание

змиорка

+мн. змио`рки, +ж.
1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо.
2. +Прен. +Разг. Жена с висока и тънка фигура.
3. +Прен. +Разг. Лоша жена.

знахарка

+мн. знаха`рки, +ж. Жена знахар.

значка

+мн. значки`, +ж.
1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като символ за принадлежност към организация, група. Юбилейна значка.
2. Отличие, присъдено за успехи или заслуги в някаква област. Почетна значка на университета.

зоза

+мн. зо`зи, +ж. +Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си.

зона

+мн. зо`ни, +ж.
1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона.
2. Пояс от земното кълбо с общи географски особености. Зоната на екватора.
+прил. [[зона`лен]], зона`лна, зона`лно, +мн. зона`лни.
Синоними: област, местност, територия, землище, страна, място, ивица земя, сектор, район, обсег, обхват, пояс, сфера

зооантропоноза

+мед. вж. зооноза

зоотехника

+ж., само +ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни.

зоотехничка

+мн. зоотехни`чки, +ж. Жена зоотехник.

зора

+ж., само +ед.
1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява.
2. Времето на разсъмване.
3. +Прен. Съвсем в началото на епоха, явление. В зората на организираната борба.
Синоними: сутрин, утро, призори, начало, наченки, първи проблясъци

зорница

+ж., само +ед.
1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите.
2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло.

зрелостничка

+мн. зре`лостнички, +ж. Ученичка, която завършва средно образование.

зрителка

+мн. зри`телки, +ж. Жена зрител.

зубрачка

+мн. зубра`чки, +ж. Жена зубрач.

зурла

+мн. зу`рли, +ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла.

----

+мн. зурли`, +ж. Дървен музикален инструмент с писклив звук, обикновено в турска или циганска музика.
Синоними: рило, хобот, муцуна

зъболекарка

+мн. зъболе`карки, +ж. Жена зъболекар; стоматоложка.

зъботехника

+ж., само +ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки.

зълва

+мн. зъ`лви, +ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му.

ивица

+мн. и`вици, +ж.
1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан.
2. Част от територия или повърхност с такава форма. Ивица изорана земя. Крайбрежна ивица.
3. Шарка с такава форма. Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици.
+същ. [[и`вичка]], +мн. и`вички, +ж.
Синоними: лента, черта, резка, линия, бразда, кант, обшивка, ширит, панделка, превръзка, колан, пояс, обръч, ремък, каиш, каишка, ръб, край, бордюр, рязка, браздичка, драскотина

ивичка

+вж. [[и`вица]]

игла

+мн. игли`, +ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
+същ. +умал. [[игли`чка]], +мн. игли`чки, +ж. Борови иглички.
+прил. [[и`глен]], и`глена, и`глено, +мн. и`глени.
• Безопасна игла. — Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
• От игла до конец. — +Разг. От край до край; подробно.
• Седя като на игли. — +Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.
Синоними: карфица, топлийка, шило, шиш, острие, бодил, шип, трън, остен

иглика

+ж., само +ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета.

игличка

+вж. [[игла`]]

игра

+мн. игри`, +ж.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само +мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта “Не се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. +Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. +Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
• Вземам на игра. — +Разг. Не приемам, не действам сериозно.
• Игра на думи. — Каламбур.
Синоними: забава, забавление, развлечение, занимание, веселба, удоволствие, спорт, състезание, танц, хоро, балет, измама, шмекерия, лъжа, илюзия, шега, закачка, задявка, лудуване

играчка

+мн. игра`чки, +ж. Жена играч.

----

+мн. игра`чки, +ж.
1. Предмет, който служи за детско забавление, игра. Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка.
2. Много бавна и деликатна работа. Голяма играчка е тази торта.
3. Работа, която не представлява никаква трудност. Лепенето на тапети е играчка за мене.
• Играчка съм в ръцете (на някого). — Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.
Синоними: залъгалка, дреболия, дребнавост, нищо, подигравка, шега, кукла, марионетка, манекен, дрънкулка, джунджурия

игрословица

+мн. игросло`вици, +ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи.

игуана

+мн. игуа`ни, +ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка.

игуменка

+мн. игу`менки, +ж. Управителка на девически православен манастир.

идеалистка

+мн. идеали`стки, +ж. Жена идеалист.

идеограма

+мн. идеогра`ми, +ж. Спец.
1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие.
2. Графически символ.

идиотка

+мн. идио`тки, +ж. Жена идиот.

идиотщина

+мн. идио`тщини, +ж. Неразумна, необмислена постъпка, идея, твърдение.
Синоними: идиотизъм, тъпоумие, тъпота, глупост, слабоумие, безсмислица, недомислие

изба

+мн. и`зби, +ж. Мазе, зимник, обикн. на къща.
• Винарска изба. — Предприятие, където се приготвя и се държи вино.

избавителка

+мн. избави`телки, +ж. Жена избавител.

избирателка

+мн. избира`телки, +ж. Жена избирател.

извадка

+мн. изва`дки, +ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки.
Синоними: извлечение, откъслек, откъс, резюме, пасаж, цитат, част, къс, парче, текст

извара

+ж., само +ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара.

извивка

+мн. изви`вки, +ж.
1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите и`. Извивките на реката.
2. +Прен. За песен, мелодия — преминаване от високи към ниски тонове с извиване.
3. +Прен. Движение, промени в чувства и преживявания, в мисли.
Синоними: завой, кръг, ъгъл, чупка, криволица, вдлъбнатина, трапчинка, заливче, огънато място, крива, крива линия, кривина, дъга, изкривяване, кука, гага, гънка

извършителка

+мн. извърши`телки, +ж. Жена извършител.

изгнаница

+мн. изгна`ници, +ж. Жена изгнаник.

изгода

+ж., само +ед. Сметка; печалба. Имам изгода. За лична изгода.
Синоними: изгодност, полза, печалба, придобивка, добив, облага, преимущество, приход, доход, резултат, цена, награда, кяр, файда, интерес, помощ

изгора

+ж., само +ед. Възлюбен, любим (жена или мъж).
Синоними: любима, обична, симпатия, либе, любовница, красавица, хубавица, възлюбена

изгъзица

+мн. изгъ`зици, +ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост.

издайница

+мн. изда`йници, +ж. Остар. Жена издайник.

издатина

+мн. издатини`, +ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
Синоними: изпъкналост, издаденост, зъб, зъбец, палец, изпъкване, издутина, подутина, оток, буца, топче, топка, орнамент, розетка, насип, купчина, тераса, вал, рид, бърдо, гърбавина, бучка, тумор, рог, ребро, ръб, лост, чело, издатък, стъпало

издръжка

+ж., само +ед.
1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка.
2. Сума, която се дава на някого за живот. Държавата му осигурява издръжка. Изпраща на децата си издръжка.
Синоними: подкрепа, прехрана, поддръжка, храна

издутина

+мн. издутини`, +ж.
1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
Синоними: изпъкналост, издатина, подутина, оток, буца, израстък, тумор

издънка

+мн. издъ`нки, +ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. +Прен. +Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
Синоними: фиданка, стъбло, корен, израстък, потомък, наследник, дете, бранш, отдел, род, филиз, мустаче, вейка, стрък, клон, филиал, младок

изедница

+мн. изе`дници, +ж. Жена изедник.

изживелица

+мн. изживе`лици, +ж. Преживелица.
Синоними: преживелица, отживелица, рутина, старинност

изкуствоведка

+мн. изкуствове`дки, +ж. Жена изкуствовед.

изложба

+мн. изло`жби, +ж. Специално подбрани предмети на изкуството или други изделия, подредени за публично показване. Изложба на картини. Изложба на машини. Посещавам изложба.
Синоними: изложение, излагане, показ, демонстрация

измама

+мн. изма`ми, +ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
Синоними: лъжа, подлъгване, излъгване, шмекерия, изиграване, подвеждане, подмамване, измамване, заблуда, заблуждение, заслепение, видение, мираж, химера, илюзия, призрак, мечта, подлост, лицемерие, притворство, машинация, игра, маска, предателство, издайничество, изменничество, вероломство, злоупотреба, шарлатанство, съблазън, прелъстяване, извъртане, софистика, хитрина, усукване, шикалкавене, мошеничество, мистификация, нагласена работа, фалшификация, нечестност, невярност, фалш, двуличие, изневяра, непочтеност, номер, шега, измислица, подхлъзване, интриги, преструване, преструвка, симулация, симулиране, шарлатания, неискреност, хитрост, ловкост, хитър номер, фокуси

измислица

+мн. изми`слици, +ж.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
Синоними: небивалица, неистина, недействителност, невероятно, измишльотина, басня, бабини деветини, фантасмагория, приказка, история, анекдот, лъжа, фантазия, въображение, фикция, измама, номер, шега

изнемога

+ж., само +ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога.

изненада

+мн. изнена`ди, +ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада — беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
Синоними: изумление, учудване, смайване, захлас, почуда, удивление, сюрприз, загадка, недоумение, неизвестност, неопределеност, тайнственост, слисване

износителка

+мн. износи`телки, +ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол.

изнудвачка

+мн. изнудва`чки, +ж. Жена изнудвач.

използвачка

+мн. използва`чки, +ж. Жена използвач.

изполица

+ж., само +ед. При частно селско стопанство — имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вземам на изполица.

изпращачка

+мн. изпраща`чки, +ж. Жена изпращач.

изпълнителка

+мн. изпълни`телки, +ж. Жена изпълнител.

изработка

+ж., само +ед.
1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа.
2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изработка. Това е лоша изработка.
Синоними: направа, работа, фабрикация, производство, изделие, произведение, продукт, произвол, произвеждане

изрезка

+мн. изре`зки, +ж.
1. Парче от някакъв материал, което е останало след изрязване. Ламаринени изрезки. Хартиени изрезки.
2. Изрязана от вестник и др. част с някакъв текст. Събирам изрезки с рецепти за торти.
Синоними: фрагмент, част, парче, отрязък

изселница

+мн. изсе`лници, +ж. Жена изселник.

изследователка

+мн. изследова`телки, +ж. Изследвачка.

изстинка

+ж., само +ед. +Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка.
Синоними: настинка, простуда, простудяване, треска, болест

изява

+мн. изя`ви, +ж.
1. Проява на творческия дух у човека.
2. Действие, дейност, чрез които се проявяват характер, способности.
3. Външна проява на чувства.
Синоними: изявление, заявление, декларация, изказване, интервю, публикация, съобщение

икебана

+ж., само +ед. Японско изкуство за подреждане на цветя и клонки във ваза съобразно с определени правила и символи. Изучавам икебана.

икона

+мн. ико`ни, +ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение. В църквата имаше ценни икони на стари майстори.
+прил. [[ико`нен]], ико`нна, ико`нно, +мн. ико`нни.
Синоними: иконка, изображение, емблема, пиктограма, картина, снимка

икономика

+ж., само +ед.
1. Стопанската система на един обществен строй.
2. Стопанството на една страна.
3. Науката, която изучава отраслите на стопанството.

икономка

+мн. иконо`мки, +ж. Жена иконом (в 1 знач.).

илюзионистка

+мн. илюзиони`стки, +ж. Жена илюзионист.

именница

+мн. и`менници, +ж. Жена именник (в 1 знач.).

имигрантка

+мн. имигра`нтки, +ж. Жена имигрант.

имитаторка

+мн. имита`торки, +ж. Жена имитатор.

импресионистка

+мн. импресиони`стки, +ж. Жена импресионист.

инициатива

+мн. инициати`ви, +ж.
1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива.
2. Ръководене на някакво действие. Взе инициативата за тържеството в свои ръце.
Синоними: начинание, почин, проява, проявление, начало, първа крачка, предприятие, подбуда, подтик, импулс, подбуждение, намерение, предприемчивост, самодейност, самоинициатива, замах, жест, размах, широта, разпоредителност, водене, ръководство, пример, рисковано начинание, авантюра, предложение, енергия, енергичност, смелост

инкасаторка

+мн. инкаса`торки, +ж. Жена инкасатор.

инструкторка

+мн. инстру`кторки, +ж. Жена инструктор.

интелектуалка

+мн. интелектуа`лки, +ж. Жена интелектуалец.

интрига

+мн. интри`ги, +ж.
1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души.
2. Любовна връзка с нетраен характер.
3. +Спец. В литературно произведение — верига от събития, които разкриват отношенията между героите.
4. Случка или развитие, които раздвижват любопитството, интригуват. Интригата на деня. В текста няма интрига.
Синоними: сплетня, клюка, кози, инсинуация, одумки, зли езици, клевета, донос, коварство, злоба на деня, злободневие, заговор, съзаклятие, конспирация, скрит план, комплот, машинация

интригантка

+мн. интрига`нтки, +ж. Жена интригант.

инфанта

+мн. инфа`нти, +ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля.

инфлуенца

+ж., само +ед. Заразно вирусно заболяване; грип.

информатика

+ж., само +ед. Наука за автоматичното обработване на информация.

инфраструктура

+ж., само +ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.).

ипотека

+мн. ипоте`ки, +ж.
1. +Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека.

искра

и [[и`скра]], +мн. искри` и и`скри, +ж.
1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво се посипаха искри.
2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци. В снега заблестяха безброй искри. В очите и` заблестяха искри.
3. +Прен. Най-малка, но значителна частица от нещо. Искра надежда.
+същ. +умал. [[искри`ца]], +мн. искри`ци, +ж.
• Искри ми излязоха от очите. — +Разг. Изпитвам силна болка или силно усещане.
Синоними: блясък, проблясък, светлина, огън, пламък, светило, пламване, лумване, бляскане, святкане, мълния

искрица

+вж. [[искра`]]

истеричка

+мн. истери`чки, +ж. Жена истерик.

истина

+мн. и`стини, +ж.
1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина.
2. Съждение, проверено в практиката. Стара истина. Горчива истина.
Синоними: реалност, действителност, истинност, точност, аксиома, правота, правда, правдивост, законност, правдина, справедливост

ищца

+мн. ищци`, +ж. Жена ищец.

йезуитщина

+ж., само +ед. Качество и проява на йезуит.

йога

+м., само +ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
+прил. [[йоги`йски]], йоги`йска, йоги`йско, +мн. йоги`йски.

йоносфера

+ж., само +ед. +Спец. Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони, с голямо значение за разпространението на радиовълните.

кабала

Религиозно предание у евреите след Мойсей, свързано предимно с библейските пророчески книги. След XIII в. — езотеричен юдаизъм, който постепенно се превръща в развита нумерологична и буквена система, търсеща скрит смисъл почти във всяка буква на „Петокнижието“.

кабалистика

Практическа кабала, основана върху убеждението, че с помоща на специални ритуали и молитви човек може активно да се намесва в божествено-космическия процес. Ненаучни излишно усложнени доказателства и изводи, основани върху случайни, нетипични явления. Средновековни, тайнствени магически науки и знания, както и свързаните с тях обреди. Нещо тайнствено, изразяващ загъдъчно, неразбираемо.

кабина

+мн. каби`ни, +ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина.
+същ. +умал. [[каби`нка]], +мн. каби`нки, +ж.

кабинка

+вж. [[каби`на]]

кавалкада

,мн. кавалка`ди, ж. Шествие от конници.

кавга

+мн. кавги`, +ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.
Синоними: препирня, крамола, разпра, караница, раздор, свада, спречкване, счепква не, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане, сцена, разправия, сбиване, бой, скандал, неприятно положение, недоразумение, търкане, неприятен инцидент, несъгласие, схватка, борба, избухване, пререкание, препиране, шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха

кавгаджийка

+мн. кавгаджи`йки, +ж. Разг. Жена кавгаджия.

каверна

+мн. каве`рни, +ж.
1. Кухина, най-често в скала; пещера.
2. +Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза.

каденца

1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане
2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си
3. отбелязване почивка в музикално произведение

кадилница

+мн. кади`лници, +ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гроба с кадилницата.

кадъна

+мн. кадъ`ни, +ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма.

кадънка

+мн. кадъ`нки, +ж. Птицата щиглец.

казарма

+мн. каза`рми, +ж.
1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града.
2. +Прен. +Разг. Военна служба. Отивам в казармата. Казармата ще мине бързо.

казуистика

+ж., само +ед.
1. +Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона.
2. +Прен. Ловкост, извратливост при спор. Остави казуистиката настрана и говори сериозно!
Синоними: софизъм, словоборство, игра на думи, извъртане, хитрина

каишка

+мн. каи`шки, +ж. Малка ивица от кожа, брезент и др. Каишка на часовник.
Синоними: ремък, каиш, ивица, лента

кайма

+ж., само +ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др.

какавида

+мн. какави`ди, +ж. Стадий в развитието на някои насекоми, който прекарват в пашкул в състояние между червей и пеперуда.
• Като какавида. — +Разг.
1. Увит, завит, облечен. Облякъл се като какавида.
2. Изолирано, без разнообразие, затворено. Живея като какавида.

каланетика

+ж., само +ед. Система от бавни гимнастически упражнения за разтягане, с които се постига гъвкавост и стегнатост на ставите и мускулите.

калимавка

+мн. калима`вки, +ж. Висока черна цилиндрична шапка на православен духовник. Слагам калимавка.

калимана

+мн. калима`ни, +ж. Диал. Кръстница.

калинка

+мн. кали`нки, +ж. Малко насекомо с червени твърди горни крилца, с черни точици по тях. Една калинка кацна на роклята и`. Калинка-малинка.
+същ. +умал. [[кали`нчица]], +мн. кали`нчици, +ж.

калпазанка

+мн. калпаза`нки, +ж. Разг. Жена калпазанин.

калугерка

+мн. калу`герки, +ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.

калъфка

+мн. калъ`фки, +ж.
1. Малък калъф.
2. Калъф за възглавница, използвана при спане.

каляска

+мн. каля`ски, +ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.
Синоними: колесница

кама

+мн. ками`, +ж.
1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.
2. Железен или дървен клин.

камара

+мн. ка`мари, +ж.
1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара.
2. Сградата на парламент или на част от парламент.
3. Учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др. Търговска камара.

----

+мн. кама`ри, +ж.
1. +Разг. Купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети. На улицата имаше камари от железни отпадъци.
2. +Разг. Правоъгълна купа сено, слама и др.
3. +Спец. Извивка между подметката и тока на обувката.
Синоними: парламент, народно събрание, народно представителство, конвент, куп, купчина, грамада, маса, голямо количество, сбирщина

камарила

+мн. камари`ли, +ж. Пренебр.
1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки лични облаги.
2. +Прен. Група от непочтени личности, работещи за лични облаги; клика.
Синоними: клика, котерия

камба

+мн. ка`мби, +ж. Сорт пипер с топчести чушки.

камбана

+мн. камба`ни, +ж.
1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане на звън. Църковната камбана започна да бие.
2. Всяко устройство или част от нещо с такава форма.
3. +Спец. Само +мн. В музиката — оркестров ударен инструмент.
Синоними: клепало

камбанка

+мн. камба`нки, +ж.
1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбана.

каменоломна

+мн. каменоло`мни, +ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната.

камера

+мн. ка`мери, +ж.
1. Затворено помещение с различни размери за специални цели. Сушилна камера. Хладилна камера.
2. Затворено празно пространство в машини или апарати за специални цели.
3. +Спец. В анатомията — кухини в някои органи. Сърдечни камери. Очна камера.
4. +Разг. Оптически апарат, устройство. Кинокамера. Телевизионна камера. Фотокамера.

камериерка

+мн. камерие`рки, +ж. Жена камериер.

камизолка

+мн. камизо`лки, +ж. Бебешка долна фланелка, често със завързване встрани. Купих за бебето десет камизолки.

камила

+мн. ками`ли, +ж.
1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, използвано за превоз, както и за месо, мляко и вълна.
2. +Прен. +Пренебр. Висока и бавна жена. Жена му е цяла камила.
+прил. [[ками`лски]], ками`лска, ками`лско, +мн. ками`лски.
• Камилска птица. — Щраус.

камина

+мн. ками`ни, +ж.
1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая.
2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи.
+прил. [[ками`нен]], ками`нна, ками`нно, +мн. ками`нни.

кана

+мн. ка`ни, +ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с вино. Донеси една кана студена вода.

канава

+ж., само +ед.
1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране.
2. +Прен. Опорни точки в развитието на сюжет в художествено произведение. Перипетиите в живота и` съставляват канавата на романа.
Синоними: схема, скелет, основа, база, план

канаваца

+ж., само +ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др.

канавка

+мн. кана`вки, +ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
Синоними: вадичка, бразда, изкоп, ров, канал, траншея, водосток, олук, дренажен кладенец, яма

канадка

+мн. кана`дки, +ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.

канара

+мн. канари`, +ж.
1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари.
2. +Прен. +Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара човек беше.
Синоними: скала, зъбер, чукар, камък

кандела

+ж., само +ед. +Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.

кандидатка

+мн. кандида`тки, +ж. Жена кандидат.

кандидатура

+мн. кандидату`ри, +ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям си кандидатурата.

кандидоза

+мед. Инфекция на кожата и лигавиците, предизвикана от дрождеподобните гъби от род Candida, главно от Candida albicans.

канела

+ж., само +ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарството.

----

+мн. кане`ли, +ж. Запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.
Синоними: клапан, кран, чеп

канелка

вж. канела
Синоними: запушалка, чеп, тапа

канонада

+мн. канона`ди, +ж.
1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт.
2. +Прен. Силен, оглушителен шум (от викове, писъци и др.). Свирките на клаксоните създаваха канонада.

кантата

+мн. канта`ти, +ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.

кантонерка

+мн. кантоне`рки, +ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.

кантора

+мн. канто`ри, +ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.
Синоними: бюро, писалище, канцелария

канцеларщина

+ж., само +ед. +Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари тук.
Синоними: бюрократизъм, формализъм, книжност, педантизъм

канцона

+мн. канцо`ни, +ж. Спец.
1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви.
2. В литературата — вид лирическо стихотворение с установена форма и любовно съдържание.

канцонета

+мн. канцоне`ти, +ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер.

капа

+мн. ка`пи, +ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
Синоними: шапка, калпак, капела

капандура

+мн. капанду`ри, +ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше.

капачка

+мн. капа`чки, +ж.
1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др.
2. Всяко малко по размери приспособление за затваряне и предпазване на нещо. Капачка на химикалка. Капачка на фотоапарат.
3. Малка кост, която се намира на коляното на човек. Счупил си капачката.

капела

+мн. капе`ли, +ж. Разг.
1. Широкопола сламена шапка. Трябва да си купя капела за лятото.
2. +Пренебр. Всякакъв вид шапка, най-често дамска. Сложила си капела, не може да вижда.
+същ. +умал. [[капе`лка]], +мн. капе`лки, +ж.

----

+мн. капе`ли, +ж. Малка католическа църква с един олтар.

----

+ж., само +ед. Голям музикалноизпълнителски, обикн. хоров колектив. Българската хорова капела.

капелка

+вж. [[капе`ла]]

капка

+мн. ка`пки, +ж.
1. Малка частица течност, която пада като цяло и заема кръгла форма върху повърхност.
2. Обикн. +мн. Течно лекарство, което се приема, премерено на малки частици. Капки за нос.
3. +Разг. Петно върху дреха. По покривката има мазни капки.
4. +Разг. Дребна шарка от друг цвят на тъкан, дреха. Плат на капки.
5. +Прен. Съвсем малко от нещо. Не пия ни капка алкохол. Нямаш и капка смелост. Капка милост.
+същ. +умал. [[ка`пчица]], +мн. ка`пчици, +ж.
Синоними: нещо малко, грам, зърно, троха, частица, петно, топче, топчица, примес, прибавка, малко количество, следа, диря, белег, признак, знак, капчица

капла

+мн. ка`пли, +ж. Метална част на колелото на велосипед или на автомобил, по която се поставя гумата.

капра

Мястото на кочияша във файтон, каруца и др.

капсула

+мн. ка`псули, +ж.
1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др.
2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо плътно някакво съдържание. Антибиотик на капсули. Капсула с храна на космическа станция.
3. Метално пръстенче на обувка, колан и др. На едната дупка нямаше капсула.

капчица

+вж. [[ка`пка]]
Синоними: следа, диря, белег, признак, знак, частица, капка, трошица, трошичка

карабина

+мн. караби`ни, +ж. Лека и къса бойна пушка.

каравана

+мн. карава`ни, +ж.
1. +Остар. Голям, разлат меден домакински съд.
2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на кампинг.

караница

+мн. ка`раници, +ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им.
Синоними: кавга, крамола, разпри, раздор, разправия, спор, каране, викане, виканица, спорене, свада, препирня, сбиване, бой, скандал, несъгласие, разногласие, пререкание, препиране, конфликт, шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха

карантина

+ж., само +ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има карантина. Те са под карантина. Държа под карантина.

кардиограма

+мн. кардиогра`ми, +ж.
1. Графичен запис на ударите на сърцето. Правя кардиограма.
2. Лента с такъв запис.

карета

+мн. каре`ти, +ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.
Синоними: кола, файтон, екипаж, каросерия

кариера

+мн. карие`ри, +ж.
1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата.
2. Само +ед. Напредване в професията, издигане в служебната йерархия. Правя кариера. Научна кариера.
• От кариерата. — Дипломат по професия. Той е дипломат от кариерата.
Синоними: поприще, професия, служба, мина, рудник

кариеристка

+мн. кариери`стки, +ж. Жена кариерист.

карикатура

+мн. карикату`ри, +ж.
1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. Правя карикатура. Рисувам карикатури.
2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. Героят е карикатура на министър.
3. +Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература.
+прил. [[карикату`рен]], карикату`рна, карикату`рно, +мн. карикату`рни. Карикатурен стил.
Синоними: пародия, имитация, посмешище, подигравка, присмех, комична имитация, бурлеска

карикатуристка

+мн. карикатури`стки, +ж. Жена карикатурист.

кариока

+мн. карио`ки, +м. и +ж.
1. Жител на Рио де Жанейро.
2. Вид южноамерикански танц.

карма

+ж., само +ед.
1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване.
2. +Разг. Съдба, предопределение.

карта

+мн. ка`рти, +ж.
1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване. Икономическа карта. Диалектна карта.
2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване. Играя на карти. Гледам на карти.
3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб. Карта за градския транспорт.
• Залагам на карта. — Рискувам. Заложих на карта живота си.
• Играя с открити карти. — Казвам открито целите и намеренията си.
Синоними: чертеж, скица, билет, пропуск

картечница

+мн. карте`чници, +ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми.
+прил. [[карте`чен]], карте`чна, карте`чно, +мн. карте`чни.
• Като картечница (говоря). — +Разг. Много бързо.

картина

+мн. карти`ни, +ж.
1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо.
2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си — блокове и само блокове.
3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата.
4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната.
5. +Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна антрактът.
6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.
Синоними: илюстрация, рисунка, платно, описание, обрисовка, преглед, образ, гледка, пейзаж, панорама, изглед, икона, иконка, изображение, емблема, пиктограма, снимка, фотография, портрет

картинка

+мн. карти`нки, +ж. Малка картина.
• Внимавай в картинката. — Отнасяй се по-сериозно.

картичка

+мн. ка`ртички, +ж.
1. Малка карта.
2. Картонче, от едната страна с изглед или рисунка, а от другата за писане; пощенска картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка.
• Визитна картичка. — Картонче с името, професията, адреса и телефона на лице, което служи за представяне.

картоиграчка

+мн. картоигра`чки, +ж. Жена картоиграч.

картотека

+мн. картоте`ки, +ж.
1. Подредени по азбучен ред картони от един и същ вид. Картотека на личните имена. Болнична картотека.
2. Шкаф, няколко шкафа или помещение, в които се съхраняват картони. Картотеката е на първия етаж.
+прил. [[картоте`чен]], картоте`чна, картоте`чно, +мн. картоте`чни.
Синоними: папка, дело, архива, списък

каруца

+мн. кару`ци, +ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. Впрягам коня в каруцата. Баща ми поправя и изработва каруци.
+същ. +умал. [[кару`чка]], +мн. кару`чки, +ж.
Синоними: кола, талига, двуколка, фургон

каручка

+вж. [[кару`ца]]

карфица

+мн. карфи`ци, +ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с карфици.
+същ. +умал. [[карфи`чка]], +мн. карфи`чки, +ж.
Синоними: топлийка, безопасна игла, фуркет, фиба

каса

+мн. ка`си, +ж.
1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса.
2. Място или гише, където се внасят или получават пари. Магазинът има осем каси. Касата на университета не работи.
3. Машина за отбелязване или изчисляване на парични суми.
4. Налични пари на организация, група, учреждение и др. Касата е изразходена. Кой от нас ще държи касата?
+прил. [[ка`сов]], ка`сова, ка`сово, +мн. ка`сови. Касова бележка. Касов апарат.

----

+мн. ка`си, +ж.
1. Сандъче за пренасяне на бутилки и др. Купиха две каси бира.
2. Неподвижно поставена в стената рамка на врата или прозорец.
Синоними: ковчежничество, фондове, пари

касапница

+мн. каса`пници, +ж.
1. Място, цех за клане и обработка на месото на животни; кланица.
2. +Остар. Магазин за месо.
3. +Прен. Масово избиване или загиване на хора. Голяма касапница е тази война. Автобусът се е сблъскал с влака и е станала истинска касапница.
Синоними: месарница, месопродавница, кланица, скотобойна, кръвопролитие, клане, избиване, изтребление, сеч, война, масово избиване

касета

+мн. касе`ти, +ж. Касетка.

касетка

+мн. касе`тки, +ж.
1. Метална кутия за пазене на ценности.
2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети.
3. Сандъче за пренасяне на плодове, зеленчуци; щайга. Купих две касетки ябълки.
4. Кутия с монтирана лента за запис. Аудиокасетка. Видеокасетка.
5. Всяка здрава кутия, предназначена да съхранява нещо. Касетка за фотофилм.

касиерка

+мн. касие`рки, +ж. Жена касиер.

касинка

+мн. каси`нки, +ж. Бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри. Слагам си касинката. Работя с касинка.

каска

+мн. ка`ски, +ж.
1. Метална или кожена шапка за предпазване на главата от удари. Строителна каска. Военна каска. Пожарникарска каска.
2. Прибор с форма на похлупак, използван за сушене на коса. Сядам под каската.

каскада

+мн. каска`ди, +ж.
1. Естествен или изкуствено създаден водопад на етажи. В центъра на много градове се построиха водни каскади за прохлада.
2. Система от изградени един под друг язовири и електрически централи.
3. Цирков акробатически номер с опасни скокове, наподобяващи падания.

каста

+мн. ка`сти, +ж.
1. В Индия и други източни страни — обществена прослойка на обединени по произход, положение и професия членове. Било много трудно да се ожениш за човек от друга каста.
2. +Прен. Затворена прослойка от хора, която защитава своите привилегии и не допуска нови членове.
Синоними: съсловие, класа, слой, прослойка, род

катакомба

+мн. катако`мби, +ж.
1. Подземия в Рим, където първите християни са се събирали.
2. В древния Египет — подземия за пазене на мумии.
3. +Прен. +Разг. Ниско и мрачно помещение.

катализа

+ж., само +ед. +Спец. В химията — променяне на скоростта на химичната реакция под влияние на катализатор.

катаракта

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — потъмняване на лещата на окото и пълно ослепяване; перде на окото. Получавам катаракта.

катарама

+мн. катара`ми, +ж. Закопчалка с тока на колан, обувки, чанта. Купих си обувки с катарами.
Синоними: тока, закопчалка, клипс, брошка

катастрофа

+мн. катастро`фи, +ж.
1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има катастрофа. Станала е катастрофа с влака. Загинал при катастрофа.
2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици. Семейна катастрофа. Катастрофа в икономиката. Войната е истинска катастрофа за света. Национална катастрофа.
3. Природен сблъсък, катаклизъм.
Синоними: злополука, нещастен случай, крушение, катаклизъм, разруха, гибел, злощастие, злочестина, бедствие, бич, беда, съсипия, погром, провала, банкрут, фалит, крах, нещастие, зло, внезапно бедствие, голямо нещастие, премеждие, счупване, сблъскване, удар

катафалка

+мн. катафа`лки, +ж. Кола, която отнася мъртвеца до гробището. Зад катафалката вървят най-близките на покойния.

катедра

+мн. кате`дри, +ж.
1. Специална висока маса с полегата повърхност (или допълнителна част към обикновена маса), пригодена за прав четец или говорещ. Във всяка аудитория има катедра за лектора.
2. +Прен. Колектив от преподаватели по една или близки научни дисциплини във висше учебно заведение. Катедра по български език. Катедра по стара история и археология.
+прил. [[кате`дрен]], кате`дрена, кате`дрено, +мн. кате`дрени.
Синоними: факултет, отдел

катедрала

+мн. катедра`ли, +ж. Главен храм за населено място. Епископът служи в катедралата.
+прил. [[катедра`лен]], катедра`лна, катедра`лно, +мн. катедра`лни.

катерица

+мн. ка`терици, +ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хранят със семки и ядки.

католичка

+мн. католи`чки, +ж. Жена католик.

каторга

+ж., само +ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
Синоними: заточение, изгнание, затвор, арест, принудителна работа

катунарка

+мн. катуна`рки, +ж. Жена катунар.

кауза

+мн. ка`узи, +ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза.
• Доктор хонорис кауза. — +Спец. Почетен доктор на университет.
Синоними: дело, работа, интерес

кафеварка

+мн. кафева`рки, +ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане.
Синоними: кафениче

кафеджийка

+мн. кафеджи`йки, +ж. Жена кафеджия.

кафемелачка

+мн. кафемела`чки, +ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка.

каца

+мн. ка`ци, +ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на пресечен конус, който се използва за поставяне на кисело зеле, туршия и др. Направиха една каца кисело зеле.
+същ. +умал. [[ка`че]], +мн. ка`чета, +ср.

качулка

+мн. качу`лки, +ж.
1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка.
2. Качул.
Синоними: гугла

каша

+мн. ка`ши, +ж.
1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша.
2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и др.). В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят. Машината излива циментовата каша в кофража.
3. +Прен. +Разг. Безредие, неразбория, хаос. Каква каша е в тази стая! Пак стават някакви каши в катедрата.
+същ. +умал. [[ка`шичка]], +мн. ка`шички, +ж.
• Забърквам/забъркам каша. — Предизвиквам недоразумения, заплетено положение.
• Забърквам се/забъркам се в каша. — Замесвам се в нещо нередно. Защо те викаха в полицията, в каква каша си се забъркал пак.

----

+ж., само +ед. Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.
Синоними: бъркотия, бърканица, безредие, неразбория, хаос, миш-маш, бълвоч, обърканост, объркване, объркани нишки, заплетен възел, ястие, гозба, порция

кашлица

+ж., само +ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Цяла нощ чувам кашлицата му.

каюта

+мн. каю`ти, +ж. Помещение в кораб с различно предназначение. Командна каюта. Пътническа каюта.

квадратура

+ж., само +ед.
1. Площ, измерена в квадратни метри. Каква е квадратурата на жилището?
2. +Спец. В астрономията — положение на планета под прав ъгъл към линията между Слънцето и Земята.
Синоними: повърхност, повърхнина, площ, плоскост

кварта

интервал, който включва 4 степени в тоновата стълбица

квартира

+мн. кварти`ри, +ж. Жилище или отделно помещение, в което някой живее под наем. Търся квартира. Имам квартира. Живея на квартира.
+прил. [[кварти`рен]], кварти`рна, кварти`рно, +мн. кварти`рни.
• Давам квартира. — Предоставям жилище или част от жилище за ползване под наем.
• Главна квартира. — Местопребиваване на главнокомандващ на войска. В главната квартира на НАТО.
Синоними: жилище, къща, апартамент, дом, имение

квартирантка

+мн. квартира`нтки, +ж. Жена квартирант.

квачка

+мн. ква`чки, +ж. Кокошка, която мъти или отглежда пиленца. Някога във всеки двор имаше квачка с пиленца.

квота

+мн. кво`ти, +ж.
1. Определен брой, количество, процент, дял при разпределяне на нещо. Квотата на парите за командировки в чужбина не е малка.
2. +Спец. В икономиката — дял от производство за всеки участник в обединение.
Синоними: пай, дял, припадаща се част, част, къс, парче, процент, норма, наряд, участие

келнерка

+мн. ке`лнерки, +ж. Сервитьорка.

керамика

+ж., само +ед.
1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика.
2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита керамиката.
+прил. [[кера`мичен]], кера`мична, кера`мично, +мн. кера`мични. Керамична плочка.

керемида

+мн. кереми`ди, +ж.
1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и керемиди за къщата.
2. +Прен. +Разг. Покрив или собствен дом. Работя под керемида. Имам керемида над главата си.
+прил. [[кереми`ден]], кереми`дена, кереми`дено, +мн. кереми`дени.

кесийка

+вж. [[кеси`я]]
Синоними: торба, торбичка, кесия

кибернетика

+ж., само +ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен интелект.
+прил. [[кибернети`чен]], кибернети`чна, кибернети`чно, +мн. кибернети`чни.

кикимора

В славянската митология — домашен женски дух.
Прен. грозна жена.
Синоними: грозотия, брантия

килийка

+мн. кили`йки, +ж.
1. Малка килия.
2. Обикн. +мн. Шестоъгълна клетка, елемент от восъчна пчелна пита. Пчелите напълват килийките с мед и ги запечатват.

килимарка

+мн. килима`рки, +ж. Жена килимар.

кинематика

+ж., само +ед. +Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава движението на телата от чисто геометрично гледище.

кинетика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика.
2. +Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици.
3. +Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите.
+прил. [[кинети`чен]], кинети`чна, кинети`чно, +мн. кинети`чни.

кинозала

+мн. киноза`ли, +ж. Зала за прожектиране на филми.

кинозвезда

+мн. кинозвезди`, +ж. Разг. Популярен артист или артистка в киното; знаменитост.

киномашина

+мн. киномаши`ни, +ж. Апарат за прожектиране на филми.

кинотворба

От кино и творба. Филм с художествена стойност.

кинохроника

+ж., само +ед. Заснета на филм информация за актуални събития.

кирилица

+ж., само +ед.
1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ.
2. Азбуката, която с незначителни разлики се използва в България, Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и някои др. страни.

кирка

+мн. ки`рки, +ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръжка.
Синоними: търнокоп, копач, копачка

киселина

+мн. киселини`, +ж.
1. +Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина.
2. Само +ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата?
• Киселини в стомаха. — Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок.

киселица

+мн. ки`селици, +ж.
1. Дива ябълка, както и плодовете и`.
2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.

киста

+мн. ки`сти, +ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в организма. Киста на яйчника.

китара

+мн. кита`ри, +ж.
1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава.
+прил. [[кита`рен]], кита`рна, кита`рно, +мн. кита`рни.

китка

+мн. ки`тки, +ж.
1. +Разг. Снопче цветя. Китка здравец.
2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка магданоз.
3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук. На една китка има по пет домата.
4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност.
5. +Разг. Цвете. В градинката имаше всякакви китки.

----

+мн. ки`тки, +ж. Част от ръката с пръстите и дланта. Боли ме ставата до китката.
Синоними: грозд, чепка, кичур, храст

кифла

+мн. ки`фли, +ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по една кифла. Кифла с мармалад.

кихавица

+ж., само +ед. Кихане.

киша

+ж., само +ед.
1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта.
2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките ми пропускат вода при киша.
+прил. [[ки`шав]], ки`шава, ки`шаво, +мн. ки`шави.
Синоними: лапавица, кал, дъжд, влага, мокрота

клавиатура

+ж., само +ед.
1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата.
2. Системата от клавиши или копчета на пишеща машина, компютър и др.

клавикула

+мед. Дълга, тънка, извита под формата на буквата S кост, разположена почти хоринзотално. Медиалният й край се съчленява с гръдната кост, а латералният с лопатката.

клада

+мн. кла`ди, +ж.
1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада.
2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.

----

кладе`ш, +мин. св. кла`дох, +мин. прич. клал, +несв.; +Какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
Синоними: огън, жертвеник, (гл.) паля, запалвам, разпалвам, възпламенявам, наклаждам, подклаждам

кланица

+мн. кла`ници, +ж.
1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици.
2. +Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
Синоними: скотобойна, касапница

клапа

+мн. кла`пи, +ж.
1. +Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира преминаването на течност, газ и др.; клапан.
2. +Спец. В музиката — приспособление за регулиране на въздушната струя в дървен духов инструмент, в орган, акордеон.
3. +Спец. В анатомията — преграда в сърцето, която регулира движението на кръвта.
+същ. +умал. [[кла`пичка]], +мн. кла`пички, +ж.
Синоними: регулатор, вентил, шибър, затвор

клапичка

+вж. [[кла`па]]

класа

+мн. кла`си, +ж.
1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа класа.
2. Категория на предмети или явления според качествеността им. Висока класа. Образование от висока класа. Тези обувки са от ниска класа.
3. Равнище на интелект, обноски, владеене на професия и др. Човек от висока класа. Писател от висока класа. Показвам класа. Футболист от най-висока класа.
4. Категория места според удобствата в превозно средство. Пътувам в първа класа.
• От класа. — От висока класа. Той е професионалист от класа. Шивачка от класа.
Синоними: съсловие, каста, род, слой, разред, група, категория, вид, степен, сорт, качество, степен на отличие, компания, среда, порядък, ранг

класика

+ж., само +ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера.

клауза

+мн. кла`узи, +ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.
Синоними: уговорка, условие, параграф, пункт, точка, член, положение, постановление

клевета

+мн. клевети`, +ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
Синоними: злословие, злодумство, клюка, набедяване, злепоставяне, клеветничество, инсинуация, донос, хула, лъжа, клеветене, очерняне, позорене, обида, петно, злостна забележка

клеветница

+мн. клеве`тници, +ж. Жена клеветник.

клема

+мн. кле`ми, +ж.
1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига.
2. Входно или изходно приспособление на електрическа верига в електрически апарат.
Синоними: закопчалка, клипс, стяга, запънка, ключалка, зъбец, съединител, муфа, извод, изводен изолатор, входно съединение, входен изолатор, скоба, менгеме

клепка

+мн. кле`пки, +ж. Разг.
1. Клепач.
2. Обикн. +мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки.

клептоманка

+мн. клептома`нки, +ж. Жена клептоман.

клетва

+мн. кле`тви, +ж.
1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него.
2. Зложелания, изричани към някого.
+прил. [[кле`твен]], кле`твена, кле`твено, +мн. кле`твени.
Синоними: обещание, оброк, обет, честна дума, уверение, проклятие, проклинание, заклинание, анатема

клетка

+мн. кле`тки, +ж.
1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка.
2. Кафез за птици.
3. Помещение в жилищна сграда за асансьор или за стълбище. Асансьорна клетка.

----

+мн. кле`тки, +ж.
1. +Спец. В биологията — основната структурна единица на живия организъм.
2. +Прен. Основна градивна единица на нещо. Семейството е основна клетка на обществото.
3. +Прен. Всяка от преградките, на които е разделено някакво пространство.
Синоними: кафез, решетка, затвор, зандан, тъмница, ядро, център

клечица

+вж. [[кле`чка]]

клечка

+мн. кле`чки, +ж.
1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън.
2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Клечка за зъби.
3. +Прен. +Разг. Много слаб човек. Яде, яде и пак е клечка.
+същ. +умал. [[кле`чица]], +мн. кле`чици, +ж.
• Важна клечка. — Човек с високо положение; големец. Баща му бил важна клечка.
Синоними: клин, колче, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа, пръчка, съчка, клонче, стрък, стръкче

клиентела

+ж., само +ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела.

клиентка

+мн. клие`нтки, +ж. Жена клиент.

клизма

+мн. кли`зми, +ж. Лечебно промиване на черва с течност, вкарана в организма чрез специална помпичка. Правя клизма.

клика

+мн. кли`ки, +ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе.
Синоними: камарила, котерия, сбирщина, тайфа, група, компания, кръг, банда

клиника

+мн. кли`ники, +ж.
1. Специализирано болнично заведение, в което се води научна и учебна работа. Клиника за сърдечно-съдови заболявания.
2. Специализирана частна болница. Той има клиника в Швейцария.
3. Само +ед. Клинична картина на заболяване.

клисура

+мн. клису`ри, +ж. Тесен планински проход, дефиле. Минавам през клисурата.
Синоними: проход, дефиле, теснина, устие, долина, пролом, дере

клоака

+мн. клоа`ки, +ж.
1. Изходно отвърстие у птици, риби и земноводни, общо за червата и пикочните органи.
2. +Прен. Канал за оттичане на нечистотии.
3. +Прен. Много мръсно, гнусно място.
4. +Прен. Място на безнравственост. Заведението беше истинска клоака във всякакъв смисъл.
Синоними: помийна яма, преливник, отток, отточна тръба

клонка

+мн. кло`нки, +ж.
1. Малък клон.
2. +Прен. Потомък. Семейството е клонка от богат род.
Синоними: клонче, вейка, гранка

клопка

+мн. кло`пки, +ж. Измислена и инсценирана измама, за да бъде заловен или заварен на местопрестъплението някой. Скроявам клопка. Замислям клопка. Устройвам клопка. Попадам в клопка. Избягвам клопката.
Синоними: примка, капан, засада, примамка, подмамка, въдица, стръв, уловка, хитрост, лъжа, измама, неочаквана трудност, хитрина

кльопачка

+ж., само ед. Жарг. Ядене. Има ли кльопачка някъде наблизо?

клюка

+мн. клю`ки, +ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек. В училището се знаеха всички клюки.
Синоними: интрига, злословие, клеветничество, донос, сплетня, клевета, злите езици, хорски приказки, одумки, хула, злодумство, коварство

клюкарка

+мн. клюка`рки, +ж. Жена клюкар.

ключалка

+мн. ключа`лки, +ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне.
Синоними: брава, кофар, катанец, закопчалка, клипс, стяга, клема, запънка, резе, кука, райбер

ключица

+мн. клю`чици, +ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата.

книга

+мн. кни`ги, +ж.
1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета книга. Купих си нова книга.
2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. Книгата “Под игото”. Книга със стихотворения.
3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. Завърших книгата и я предадох за печат.
4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др.
5. +Разг. Учебник. Днес трябва да нося много книги на училище.
6. +Остар. Хартия. Уви сиренето в дебела книга.
7. +Спец. В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни.
8. Само +мн. Ценни книжа. Днес книгите на тази банка не се продават.
+същ. +умал. [[кни`жка]], +мн. кни`жки, +ж. • _Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато. •Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
• Влизам в червената книга._ — Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.
Синоними: том, брошура, свитък, съчинение, произведение, хартия, бумага, тефтер, блок, бележник

книговезница

+мн. книгове`зници, +ж. Цех или работилница за подвързване на книги.

книговодителка

+мн. книговоди`телки, +ж. Жена книговодител.

книжарница

+мн. книжа`рници, +ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали.

книжка

+мн. кни`жки, +ж.
1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка.
2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки.
3. Официален документ с вид на малка книга. Военна книжка. Студентска книжка.
4. +Прен. +Пренебр. Издадено съчинение без стойност. Цял ден чете любовни книжки. Издават си книжки за кандидат-студенти.
Синоними: свезка, брошура

книжнина

+ж., само +ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.
Синоними: книжовност, литература, книжовно богатство, писменост, начетеност, ученост

кобила

+мн. коби`ли, +ж.
1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора.
2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена.
+прил. [[коби`лешки]], коби`лешка, коби`лешко, +мн. коби`лешки. Кобилешко мляко.

кобилица

+мн. коби`лици, +ж.
1. +ист. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.
2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
3. Лост на везни.
4. +Спец. В техниката — устройство с такава форма.
Синоними: балансьор, кулиса, мотовилка, лост, дръжка, ръчка

кобра

+мн. ко`бри, +ж.
1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка.
2. +Прен. Много зла жена.

кожа

+мн. ко`жи, +ж.
1. Само +ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем.
2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия. Обувки от кожа. Палто от кожа.
3. +Разг. Само +ед. Тънка обвивка на някои плодове. Кожа на праскова. Кожа на домат.
• Влизам/вляза под кожата — (на някого). +Разг. Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес. Влезе под кожата на шефа и каквото си иска, това прави.
• Запазвам/запазя си кожата. — Успявам да избегна голяма опасност.
Синоними: външна обвивка, покривка, кора, ципа, черупка, кожица, люспа, шлюпка

кожица

+мн. ко`жици, +ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно.
Синоними: кора, кожа, люспа, шлюпка, мембрана, ципа

кожичка

+мн. ко`жички, +ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите.

коза

+мн. кози`, +ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна.
+същ. +умал. [[кози`чка]], +мн. кози`чки, +ж.
• Всяка коза на своя крак. — +Разг. Всеки отговаря за себе си.
• От стара коза яре. — +Разг. Опитен, хитър човек. Не ме учи, от стара коза яре съм.

----

+мн. кози`, +ж. Гимнастически спортен уред за прескачане.

козина

+ж., само +ед.
1. Космената покривка по кожата на животно. Козината и` е проскубана. Палтото е с красива козина.
2. +Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
Синоними: коса, руно, четина

козирка

+мн. козирки`, +ж.
1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката.
2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали.
3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола.
• Пиян съм до козирката. — +Разг. Пиян съм много, колкото е възможно.
• Идва ми/дойде ми до козирката. — +Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
Синоними: защитно устройство, кожух

козметика

+ж., само +ед.
1. Изкуство да се приготвят и прилагат различни средства за поддържане свежестта на кожата на лицето и тялото, както и самото им прилагане.
2. Средства за това поддържане. Продава се вносна козметика.
3. Производството на тези средства. В града има предприятие за козметика.

кока

+ж., само +ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин.

кока-кола

+мн. ко`ка-ко`ли, +ж.
1. Само +ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола.
2. Порция от това питие. Изпих две кока-коли.

кокарда

+мн. кока`рди, +ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.

кокетка

+мн. коке`тки, +ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса.
Синоними: флиртаджийка, хитруша, нахалница, палавница, дявол

кокичка

+мн. коки`чки, +ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички.
Синоними: костилка, семка

кокона

+мн. коко`ни, +ж. +Разг. +Пренебр.
1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона.
2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
Синоними: госпожа, мадама

кокошинка

+мн. кокоши`нки, +ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка.

кокошка

+мн. коко`шки, +ж.
1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка година отглежда по трийсетина кокошки. Коля кокошка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глуповата, посредствена жена.
• Плаша кокошките. — +Разг. Заплашвам с нещо, което е невъзможно да стане.
• Лягам си с кокошките. — +Разг. Лягам си много рано.

коксартроза

+мед. Хронично дистрофично заболяване на тазо-бедрената става, при което настъпва прогресираща загуба на ставния хрущял, промени в подлежащата кост, образуване на остеофити и др. Протича с болка, ограничени движения, куцане и др.

кола

+мн. коли`, +ж.
1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове. По улицата тракат коли. Натоварвам колата със сено.
2. Автомобил. Каква марка кола си купи?
• Карам си колата. — +Разг. Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота.
• Не си оставям колата в калта. — +Разг. Умея да се защитя.
• Тръгвам по нечия кола. — +Разг. Водя се по нечий ум, подвеждам се.
• Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.

----

+ж., само +ед. Скорбяла, нишесте за колосване.

----

+мн. ко`ли, +ж. Разг. Кока-кола.

----

+мн. ко`ли, +ж. Спец. В печатното дело — определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема и`. Тази книга има осем коли.
• Авторска кола. — Единица за измерване на ръкопис с обем 20 000 печатни знака.
• Издателска кола. — Единица за измерване на печатно издание с обем 40 000 печатни знака.
• Печатна кола. — Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници.
Синоними: каруца, бричка, таратайка, талига, двуколка, фургон, превозно средство, автомобил, файтон, екипаж, карета, каросерия

коластра

+ж., само +ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането.

колба

+мн. ко`лби, +ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания.
+същ. +умал. [[ко`лбичка]], +мн. ко`лбички, +ж.

колбасарница

+мн. колбаса`рници, +ж.
1. Магазин за колбаси.
2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница.

колбичка

+вж. [[ко`лба]]

Коледа

+ж., само +ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здраве и плодородие. На Коледа ще ходим на гости. Ще прекарам Коледа вкъщи.
+прил. [[ко`леден]], ко`ледна, ко`ледно, +мн. ко`ледни. Коледен подарък. Коледна елха. Коледни празници.

колесарка

+мн. колеса`рки, +ж.
1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила.
2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелета.

колесница

+мн. колесни`ци, +ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.
Синоними: каляска, катафалка

колиба

+мн. коли`би, +ж.
1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.
2. Само +мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала.
3. +Прен. +Пренебр. Малко и бедно жилище.
+същ. +умал. [[коли`бка]], +мн. коли`бки, +ж.
Синоними: шатра, хижа, барака, бордей, къщурка, виличка, заслон, къщичка, стаичка

колибарка

+мн. колиба`рки, +ж. Жена колибар.

колибка

+вж. [[коли`ба]]
Синоними: къщичка, хижа

колика

+мед. Силна спастична коремна болка, произхождаща от червата.

количка

+мн. коли`чки, +ж.
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.

колода

+мн. коло`ди, +ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти.

колона

+мн. коло`ни, +ж.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. +Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.
Синоними: стълб, подпора, дирек, верига, ред, низ, редица, върволица, керван, прът, кол, контрафорс, стойка, пилон, опора

колонада

+мн. колона`ди, +ж.
1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда.
2. Две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване.

колонцифра

+мн. коло`нцифри, +ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга.

кома

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни.

команда

+мн. кома`нди, +ж.
1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.
2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни.
3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда.
+прил. [[кома`нден]], кома`ндна, кома`ндно, +мн. кома`ндни.
• Пожарна команда. — Специална служба за гасене на пожари.
Синоними: заповед, нареждане, разпореждане, група, трупа, войска, част, отред, контингент, отряд, екип, бригада

командировка

+мн. командиро`вки, +ж.
1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.
2. +Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.
3. +Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун.
+прил. [[командиро`въчен]], командиро`въчна, командиро`въчно, +мн. командиро`въчни.
Синоними: задача, поръчение, мисия

комбинаторика

+ж., само +ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа.
+прил. [[комбинато`рен]], комбинато`рна, комбинато`рно, +мн. комбинато`рни.

комедиантка

+мн. комедиа`нтки, +ж. Жена комедиант.

комендатура

+ж., само +ед. Комендантство.

комета

+мн. коме`ти, +ж.
1. +Спец. В астрономията — небесно тяло с вид на мъгляво светещо петно с опашка; опашата звезда. Появата на комета се смята за знамение.
2. Бързоходен кораб с аеродинамична форма, с който се превозват пътници между селищата по крайбрежието.

комисиона

+ж., само +ед. Възнаграждение за посредничество при търговски сделки. Получавам комисиона. Давам комисиона.
+прил. [[комисио`нен]], комисио`нна, комисио`нно, +мн. комисио`нни.
• Комисионна търговия. — Продажба срещу комисиона.

комка

+ж., само +ед. +Разг. Причастие.
• Няма и за комка. — Изобщо няма.

композиторка

+мн. компози`торки, +ж. Жена композитор.

комсомолка

+мн. комсомо`лки, +ж. Истор. Девойка или жена комсомолец.

комуна

+мн. кому`ни, +ж. Колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд.
• Парижка комуна. — Революционното правителство в Париж през 1871 г.

комунистка

+мн. комуни`стки, +ж. Жена комунист.

конзола

+мн. конзо`ли, +ж.
1. Подпора на балкон или другаде по сграда.
2. Приспособление за поставяне на рафтчета, полици в шкаф.
3. Цилиндрична кутия, в която се помества електрически ключ или контакт при електрическа инсталация.
+прил. [[конзо`лен]], конзо`лна, конзо`лно, +мн. конзо`лни.
+същ. +умал. [[конзо`лка]], +мн. конзо`лки, +ж.
Синоними: подпора, греда, стрела, напречна греда, траверса

конзолка

+вж. [[конзо`ла]]

конница

+мн. ко`нници, +ж.
1. Род войска, съставена от войници на коне. Конницата е била силна с бързината на придвижването си.
2. Отред от войници на коне. Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя.

консерва

+мн. консе`рви, +ж. Хранителен продукт, стерилизиран в затворен съд за запазване дълго време. Месни консерви. Рибни консерви.
+прил. [[консе`рвен]], консе`рвна и консе`рвена, консе`рвно и консе`рвено, консе`рвни и консе`рвени.

конспираторка

+мн. конспира`торки, +ж. Жена конспиратор.

константа

+мн. конста`нти, +ж. Спец. В математиката — величина с постоянна стойност.

конструкторка

+мн. констру`кторки, +ж. Жена конструктор.

консултантка

+мн. консулта`нтки, +ж. Жена консултант.

консуматорка

+мн. консума`торки, +ж. Жена консуматор.

контра

+нареч. +Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра.

----

+мн. ко`нтри, +ж. Разг.
1. Само +ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам.
2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра.
3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра.
4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.

----

+мн. ко`нтри, +м. и +ж.
1. +Разг. +Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра!
2. Контрареволюционер.
Синоними: против, срещу, насреща, обратно

контраатака

+мн. контраата`ки, +ж. Атака в отговор на нападение; контранападение. Започвам контраатака. В този мач футболистите имаха добри контраатаки, но не успяха да вкарат гол.
Синоними: противоудар, контраофанзива

контрабанда

+ж., само +ед.
1. Тайно пренасяне на стоки през границата. Правя контрабанда.
2. Снабдяване и търговия със забранени стоки. Занимавам се с контрабанда на наркотици. Полицията го задържа за контрабанда.
3. +Разг. Като +прил. Контрабанден. У тях е пълно с контрабанда зърно. Пренасям контрабанда оръжие.
4. Като +нареч. Контрабандно. Стоката е изнесена контрабанда през границата.

контрабандистка

+мн. контрабанди`стки, +ж. Жена контрабандист.

контрола

+мн. контро`ли, +ж. Разг.
1. Контрольор, контрольорка. Още не е минала контролата.
2. Служба за контрол. Идваха на проверка от контролата.
3. Само +ед. Контрол. Нищо не излиза от завода без контрола.
4. Част от билет за представление, която трябва да се откъсне при влизане.
Синоними: етикет, багажна разписка, гардеробен номер, контрол, проверка, контрольор, инспектор, ревизор

контрольорка

+мн. контрольо`рки, +ж. Жена контрольор.

концлагеристка

+мн. концлагери`стки, +м. Жена концлагерист.

кончина

и [[ко`нчина]] +ж., само +ед. +Остар. Смърт.
Синоними: смърт, умиране, гибел, свършек, край, мор, последен дъх, последен час, вечен сън, вечен покой, небитие, гроб

конюнктива

+ж., само +ед. +Спец. В анатомията — видоизменена очна лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и предната повърхност на очната ябълка освен роговицата.

конюнктура

+ж., само +ед. Създалото се положение в някаква област, определящо изход, развитие. Политическа конюнктура. Икономическа конюнктура. Конюнктурата позволява да не се плащат всички данъци.
+прил. [[конюнкту`рен]], конюнкту`рна, конюнкту`рно, +мн. конюнкту`рни.
• Конюнктурна личност. — Безпринципен човек, действащ според конюнктурата.
Синоними: обстоятелства, условия, обстановка, положение, стечение на обстоятелства

кооператорка

+мн. коопера`торки, +ж. Жена кооператор.

копа

+мн. копи`, +ж. Купа.

копанка

+мн. копа`нки, +ж.
1. Малка копаня.
2. Малък кръгъл съд, издълбан от меко дърво, с капак или без капак.

копачка

+мн. копа`чки, +ж.
1. Жена копач.
2. Вид малка мотика. Копачка за чесън.

копка

+мн. ко`пки, +ж.
1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка.
2. Копване.
3. +Разг. Дупка. По пътя е пълно с копки.

коприва

+ж., само +ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като храна, в козметиката, в медицината. Една коприва ме парна по крака.
+прил. [[копри`вен]], копри`вена, копри`вено, +мн. копри`вени. Копривено семе. Копривени листа.
+прил. [[копри`вен]], копри`вна, копри`вно, +мн. копри`вни. Копривни петна.
• Копривна треска. — Заболяване на алергична основа с трескаво състояние и сърбящи изриви по кожата; уртикария.

коприна

+ж., само +ед.
1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна.
2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна.
3. Изделия от такава тъкан. Облечена е в коприна.
• Като коприна. 1. — Мек, жив, приятен за пипане. Косата и` е като коприна.
2. Лъскав, блестящ. Блести на слънцето като коприна.
• Изкуствена коприна. — Текстилно влакно, получено по синтетичен начин.
• Естествена коприна. — Коприна, добита от пашкула на копринената буба.

копула

+ж., само +ед.
1. +Спец. В биологията — свързване.
2. +Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка.

копърка

+ж., само +ед. Вид дребна морска риба; цаца.

кора

+мн. кори`, +ж.
1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора.
2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори.
3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб.
4. Лист от тесто. Кори за баница.
5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори.
#6Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора.
+същ. +умал. [[кори`чка]], +мн. кори`чки, +ср. Коричка сапун.
• Чета от кора до кора. — Прочитам цялата книга.
Синоними: обвивка, ципа, кожа, външна обвивка, покривка, черупка, кожица, люспа, шлюпка

корда

+мн. ко`рди, +ж.
1. Струна на музикален инструмент.
2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица.
3. Въже, употребявано при тренировка на коне за бягане в кръг.
Синоними: струна, жица

кордела

+мн. корде`ли, +ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки от кордела. Сватбеният букет е завързан с бяла кордела.

коректорка

+мн. коре`кторки, +ж. Жена коректор.

коректура

+мн. коректу`ри, +ж.
1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура.
2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. Взех коректурите на книгата.

коренячка

+мн. кореня`чки, +ж. Жена кореняк.

кореспондентка

+мн. кореспонде`нтки, +ж. Жена кореспондент.

корида

+мн. кори`ди, +ж. Вид масово зрелище в Испания и в някои други страни — борба с бикове.

корица

+мн. кори`ци, +ж.
1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица.
2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел картон или кожа. Предна корица. Задна корица.

коричка

+вж. [[кора`]]

корона

+мн. коро`ни, +ж.
1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона.
2. +Прен. Носител на корона, монарх. Короната трябва да реши трудния въпрос.
3. +Прен. Клоните на дърво. Дървото има хубава и богата корона. Слаба корона.
4. Накит за глава, даван на жена като награда на конкурс, карнавал, обикн. за красота. Короната на конкурса “Мис свят” беше спечелена от представителката на Швеция.
Синоними: диадема, венец

коронка

+мн. коро`нки, +ж.
1. Малка корона.
2. Външната част на зъб, без корена.
3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го предпази или да задържа протеза. Златна коронка.

коруба

+мн. кору`би, +ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни.
Синоними: хралупа

коса

+мн. коси`, +ж.
1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче с черна коса.
2. +Остар. Плитка. Плета си една коса. Плета на две коси.
• Настръхват ми косите. — +Разг. Изпитвам ужас.
• Хващаме се за косите. — +Разг. Скарваме се остро, влизаме в неразбирателство. Сега се разбират, но след няколко месеца ще се хванат за косите.
• Скубя си косата. — +Разг. Изпитвам силна мъка, скръб.

----

+мн. коси`, +ж. Земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения.
• Онази с косата. — Смъртта.
Синоними: козина, руно, четина, пипалце, власинка, косми, брада

косачка

+мн. коса`чки, +ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения.

коситба

+мн. коси`тби, +ж.
1. Косене на сено или на други тревисти растения.
2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.

косичка

+мн. коси`чки, +ж. Остар. Тънка плитка от коса. Косата и` е сплетена на няколко косички.

космонавтика

+ж., само +ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика.

костенурка

+мн. костену`рки, +ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвидове (сухоземни, морски, блатни) с различни размери, има вкусно месо, а от черупката му се изработват красиви предмети.
• Вървя като костенурка. — +Разг. Вървя много бавно.

костилка

+мн. кости`лки, +ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви костилки.
+прил. [[кости`лков]], кости`лкова, кости`лково, +мн. кости`лкови. Костилкови плодове.
Синоними: кокичка, семка

костница

+мн. ко`стници, +ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи. Костницата на връх Столетов.

кота

+мн. ко`ти, +ж.
1. +Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт.
2. +Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата между две нива при нивелация.
3. +Спец. В геодезията — височината на една точка по отношение на основната величина.
4. +Спец. В банковото дело — таблица за курсовете на движимите ценности и стоки.
Синоними: височина, възвишение, хълм, връх

котва

+мн. ко`тви, +ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището.
+същ. +умал. [[ко`твичка]], +мн. ко`твички, +ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка.
• Пускам котва (някъде). — +Прен. Спирам за дълго.
• Вдигам котва. — +Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.

котвичка

+вж. [[ко`тва]]

котировка

+мн. котиро`вки, +ж. Котиране.
Цена (валутен курс, лихвен процент) на стоки, които се обявяват на продавача или на купувача, и те са готови да продават или купуват.
Обикновено е относително бързо променяща се цена, например фондова борса.
1. Пряка котировка - количеството национална валута за една единица чужда валута. В повечето страни курсовете на чуждестранните валути се изразяват в национална валута. Това е така наречената система за преки котировки.
Като пример в Германия един долар USA ($) ще бъде приравнен към определено количество германски марки ФРГ (DM), а в Ню-Йорк една германска марка ще бъде приравнена към определено количество центове (или долари , ако курсът на марката бъде достатъчно висок). Сега вече в страните от Еврозоната говорим за евро (EUR).
2. Обратна котировка – количеството чужда валута за единица национална валута.
Синоними: цена

котка

+мн. ко`тки, +ж.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. +Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си.
+прил. [[ко`тешки]], ко`тешка, ко`тешко, +мн. ко`тешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи.
• Минава/мине ми котка път. — Срещам спънка в някаква работа.
• Като куче и котка (се разбират). — Никак не се разбират, карат се.

котловина

+мн. котловини`, +ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина.
+прил. [[котлови`нен]], котлови`нна, котлови`нно, +мн. котлови`нни. Котловинен район.
Синоними: долина, падина, низина, проход, вдлъбнатина, хлътнатина

которка

+вж. [[ко`тора]]

кофа

+мн. ко`фи, +ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец.
+същ. +умал. [[ко`фичка]], +мн. ко`фички, +ж. Детска кофичка за игра. Кофичка с кисело мляко. Кофичка сладолед.
Синоними: котел, ведро, бакър, екскаватор, кош, гребло, лопата, грайфер

кофичка

+вж. [[ко`фа]]

кохорта

+мн. кохо`рти, +ж. Група от хора, обединени от лидер, действащи заедно за свои интереси с нечестни средства. Кохортата на главния прокурор.

кочина

+мн. ко`чини, +ж.
1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски.
2. +Прен. +Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. Не ми се живее в тази кочина.
• Като (в) кочина. — Мръсно. У тях е като кочина.

кошара

+мн. коша`ри, +ж.
1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъ`л. Прибирам овцете в кошарата.
2. +Разг. Легло за бебе или малко дете с ограда от дъски.

кошница

+мн. ко`шници, +ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови.
+същ. +умал. [[ко`шничка]], +мн. ко`шнички, +ж.
• Изплитам/изплета си кошницата. — +Разг. Хитро уреждам работите си.
Синоними: кош, кошче

кошничка

+вж. [[ко`шница]]

кошута

+мн. кошу`ти, +ж. Женската на елен.

кощрява

+ж., само +ед. Плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си изчистя чорапите от кощрявата.

кравеферма

+мн. кравефе`рми, +ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата.

кравичка

+вж. [[кра`ва]]

кражба

+мн. кра`жби, +ж.
1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си.
2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Продават кражбите.
Синоними: обсебване, присвояване, заграбване, ограбване, злоупотребление, плячка, грабеж, обир, бандитско нападение, разбойничество, обирничество

крамола

+мн. крамоли`, +ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница.
Синоними: препирня, ежба, спор, кавга, караница, скарване, свада, раздор, врява, викане, гюрултия, прение, диспут

краска

+мн. кра`ски, +ж.
1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски.
2. +Прен. Само +мн. Тонове, колорит. Представих случката в най-мрачни краски. Представя си бъдещето в светли краски.
Синоними: багра, шарка, цвят, боя, оттенък, отсянка, нюанс, колорит, тон, багрилно вещество, пигмент, светлина

красота

+мн. красоти`, +ж.
1. Само +ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота.
2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
Синоними: хубост, прелест, чар, очарователност, очарование, привлекателност, обаяние, изящество, вълшебство, омайност, великолепие, съвършенство, блясък, величие, пищност, лукс, разкош, тържественост, помпозност

краста

+ж., само +ед.
1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е придружено със силен сърбеж.
2. Прен. Разг. Пренебр. Лош навик, увлечение, от което е трудно да се откажеш. Пушенето е голяма краста. Играта на карти е голяма краста.
+прил. [[кра`став]], кра`става, краста`во, +мн. кра`стави.
• Чеша се като крастав. — +Разг. Чеша се силно.
• Начесвам крастата си. — +Разг. Удовлетворявам навика си.
• Крастава жаба. — Род сухоземни жаби с издутини и отровна слуз по тялото.
Синоними: страст, увлечение, навик

краставица

+мн. кра`ставици, +ж. Градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове, както и самият плод. Салата от краставици. Кисела краставица.
+същ. +умал. [[кра`ставичка]], +мн. кра`ставички, +ж.
+прил. [[кра`ставичен]], кра`ставична, кра`ставично, +мн. кра`ставични. Краставичен сок.

краставичка

+вж. [[кра`ставица]]

кратунка

+вж. [[крату`на]]

крачка

+мн. кра`чки, +ж.
1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка.
2. +Прен. Начин на вървене, който издава настроение, дух. Вървя с бодра крачка. Твърда крачка.
3. +Прен. Постъпка, решение, промяна. Направих важна крачка в живота си. Женитбата е решаваща крачка в живота.
• Крачка напред. — Напредък. Това е крачка напред в кариерата му.
• Крачка по крачка. — Постепенно.
• На всяка крачка. — Много често. На всяка крачка ми трябват пари.
Синоними: стъпка, разкрач, ход, степен, етап, преход, постъпка, действие, мярка, маневра

креатура

+мн. креату`ри, +ж. Незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.
Синоними: творение, създание, произведение

креда

+ж., само +ед.
1. Бял ронлив минерал, от който се прави тебешир.
2. Молив или прах от въглен за рисуване.
3. Тебеширена цветна плочка за чертаене върху плат при кроене.

кредиторка

+мн. креди`торки, +ж. Тази, която предоставя на някого кредит. Банка кредиторка.

крепостничка

+мн. кре`постнички, +ж. Истор. Жена крепостник.

кривда

+ж., само +ед.
• Кривда и правда. — Справедливост и несправедливост. Не разбирам къде е кривдата, къде е правдата.
Синоними: неправда, несправедливост, беззаконие, безправие, безчестие

кривина

+мн. кривини`, +ж.
1. Само +ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина.
2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските кривини.
Синоними: крива, крива линия, извивка, дъга, изкривяване

криволица

+мн. криволи`ци, +ж.
1. Обикн. +мн. Няколко последователни завоя на път, река. Реката прави криволици.
2. Крива линия, извита лента, шарка и др. Пиша криволици, никой не ми разбира. Чертая криволици. Косата и` пада на криволици.
Синоними: извивка, завой, зигзаг, заобикалка, чупка

криеница

+ж., само +ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси.
• Играем си на криеница. — +Прен. Имаме отношения на криене и преследване; хитруване. Защо не поговорим честно, ами си играем на криеница.

криза

+мн. кри`зи, +ж.
1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Попадам в криза. Излизам от криза.
2. Остър недостатък на нещо. Енергетична криза. Финансова криза. Водна криза.
+прил. [[кри`зисен]], кри`зисна, кри`зисно, +мн. кри`зисни. Кризисен период. Кризисна ситуация.
• Правителствена криза. — Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.
• Финансова криза. — Разстройване на държавните финанси.
• Криза в болестта. 1. — Пристъп на хронично заболяване.
2. Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода и`.
Синоними: рецесия, разстройство, стагнация, застой, затегнатост, затишие, безизходност, безизходица, усложнение, затруднение, мъчнотия, стеснение, трудност, липса, нямане, недостиг, апоплектичен удар, припадък, пристъп, недоимък

криминалистика

+ж., само +ед. +Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления.

кримка

+мн. кри`мки, +ж.
1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка.
2. +Прен. +Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара кримка е, никой не може да го излъже.

крина

+мн. кри`ни, +ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма).
• Като крина. — Голям и кръгъл. Луна като крина. Глава като крина.

крипта

+мн. кри`пти, +ж.
1. +ист. У древните християни — галерия за погребения и богослужения.
2. Подземна галения, подземие под църква.

критика

+мн. кри`тики, +ж.
1. Само +ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. +Прен. Само +ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. +Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
Синоними: оценка, преценка, мнение, обсъждане, разбор, анализ, тълкуване, нападка, обвинение, порицание, хула, бележка, забележка, коментар

кройка

+мн. кро`йки, +ж.
1. Начин, по който се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка.
2. Модел за кроене, изрязан от хартия. Вадя кройки. Имам готови кройки.
Синоними: модел, фасон, направа, стил

круша

+мн. кру`ши, +ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.
+прил. [[кру`шов]], кру`шова, кру`шово, +мн. кру`шови. Крушови листа. Крушов компот.
• Боксова круша. — Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс.
• До кривата круша. — +Разг. Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност).
• Обирай си крушите. — +Разг. +Пренебр. Махай се, отивай си.

крушка

+мн. кру`шки, +ж.
1. Малка круша.
2. +Разг. Електрическа лампа.
• Има си крушка опашка. — +Разг. Всяко нещо си има причина, основание.

кръводарителка

+мн. кръводари`телки, +ж. Жена кръводарител.

кръжочничка

+мн. кръжо`чнички, +ж. Участничка в кръжок.

кръпка

+мн. кръ`пки, +ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки.
• Като кръпка. — Като нещо чуждо, външно, несвързано със същността. Тази глава от книгата е като кръпка.
Синоними: парче плат, парцал, стара дреха

кръстачка

+мн. кръста`чки, +ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха и др.).

кръстоска

+мн. кръсто`ски, +ж.
1. Кръстосване на растения или на животни.
2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид.

кръстословица

+мн. кръстосло`вици, +ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; ребус. Решавам кръстословица.

кръчма

+мн. кръ`чми, +ж.
1. +Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми.
2. +Разг. Всеки вид заведение за хранене, в което се сервира алкохол. Всяка вечер ходи по кръчми.
• У мене е кръчмата. — +Разг. Аз ще черпя (ако последното количество алкохол от бутилката е в моята чаша).
Синоними: пивница, питиепродавница, механа, кръчмарница

кръчмарка

+мн. кръчма`рки, +ж. Жена кръчмар.

кръщелница

+мн. кръще`лници, +ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници.

кубатура

+ж., само +ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура.

куверта

+мн. куве`рти, +ж.
1. Палуба на параход. Излизам на кувертата.
2. +Разг. Покривка за легло.
Синоними: палуба

кувертюра

+мн. кувертю`ри, +ж. Покривка за легло.

кука

+мн. ку`ки, +ж.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. +Прен. +Разг. +Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
+същ. +умал. [[ку`кичка]], +мн. ку`кички, +ж.
• Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
• Прав като кука. — Много крив, изкривен.
Синоними: гага, извивка, райбер, резе, ключалка, ченгел, канджа

кукичка

+вж. [[ку`ка]]

кула

+мн. ку`ли, +ж.
1. +ист. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието.
2. Тясна и висока сграда за различни цели. Часовникова кула.
• Градя въздушни кули. — Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.
Синоними: крепост, укрепление, замък

кулиса

+мн. кули`си, +ж. Обикн. +мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена.
• Зад кулисите. — Тайно, скрито (действам).
Синоними: балансьор, кобилица, мотовилка

култура

+мн. култу`ри, +ж.
1. Само +ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура.
2. Само +ед. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура.
3. Само +ед. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
4. Обикн. +мн. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури.
5. +Спец. Обикн. +мн. Бактерии, които се развъждат в лаборатория.
6. Само +ед. Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.
Синоними: цивилизация, напредък, прогрес, подем, успех, знания, образованост, просвета, ученост, книжовност, начетеност, просветеност, насаждение, насаждане, посев, реколта, годишна продукция

кума

+мн. куми`, +ж. Жена, която венчава; кръстница.

купа

+мн. ку`пи, +ж.
1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа.
2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание. Златна купа. Вземам купата. Преходна купа.
3. Един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак. Паднаха ми се три купи.

----

+мн. купи`, +ж. Сено или слама, напластени по специален начин на висок куп. Купа сено.

купувачка

+мн. купува`чки, +ж. Жена купувач.

купчина

+мн. ку`пчини, +ж.
1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст.
2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. Купчина дъски. Купчина деца.
3. +Прен. Голям брой или значително количество от нещо. Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола.
+същ. +умал. [[ку`пчинка]], +мн. ку`пчинки, +ж.
Синоними: куп, купище, грамада, камара, сбирщина, сбор, множество, тълпа, група, купчинка, маса, голямо количество, могила, купчина пръст, насип, тераса, вал, рид, бърдо, издатина

купчинка

+вж. [[ку`пчина]]
Синоними: куп, купчина

купюра

+мн. купю`ри, +ж.
1. +Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева.
2. Съкращение, пропуск в литературно, научно или музикално произведение. Печата се с купюри.

курабийка

+вж. [[кураби`я]]

курешка

+мн. ку`решки, +ж. Птиче изпражнение.

курсистка

+мн. курси`стки, +ж. Жена курсист.

куртизанка

+мн. куртиза`нки, +ж.
1. През ХVII и ХVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество.
2. Жена с леко поведение.

куртка

+мн. ку`ртки, +ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.
Синоними: жакет, сако, яке, шинел, мундир

кутийка

+мн. кути`йки, +ж.
1. Малка кутия.
2. +Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения.
• На кутийки. — +Остар.
1. Шарка като квадратче на тъкан, хартия и др.
2. Голям студ. Навън е студ на кутийки.
• Като кутийка/кутийки. 1. — Малка стая или стаи. Кухнята е като кутийка.
2. Добре подредена стая или стаи. Апартаментът и` е като кутийка, всичко си е на мястото.
Синоними: кутия, сандък, сандъче

кутурица

изцяло, вкупом, грубо

кухина

+мн. кухини`, +ж.
1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина.
2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
Синоними: празнина, дупка, вдлъбнатина, шупла, празнота, липса, отсъствие, нищо

кушетка

+мн. куше`тки, +ж. +Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет.
Синоними: канапе, легло, лежанка, диван, одър, отоманка, софа

къделка

+вж. [[къде`ля]]

къдра

+мн. къ`дри, +ж. Къдрица. Тъмни къдри падат по гърба и`.

къдрица

+мн. къдри`ци, +ж. Вълнообразен, виещ се кичур коса. Руси къдрици. Дълги къдрици.

къклица

+ж., само +ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки.

кълка

+мн. къ`лки, +ж. Разг. Част от крака — между тялото и коляното; бедро. Пилешка кълка.

къна

+ж., само +ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи).

къпина

+мн. къпи`ни, +ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини.
+прил. [[къпи`нов]], къпи`нова, къпи`ново, +мн. къпи`нови. Къпинов сок.

кървавица

+ж., само +ед. Бахур.

кърма

+ж., само +ед.
1. +Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило.
2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно.

----

+мн. кърми`, +ж. Задна част на кораб, където са уредите за управление.

кърмачка

+мн. кърма`чки, +ж. Жена, която кърми. Кърмачките трябва да имат специален режим на живот.

кърпа

+мн. къ`рпи, +ж.
1. Правоъгълно или квадратно парче от специален или от обикновен плат за бърсане на ръце, лице и др. Кърпа за лице. Кърпа за прах. Носна кърпа.
2. Квадратно парче плат за носене на главата. Кърпа за глава.
+същ. +умал. [[къ`рпичка]], +мн. къ`рпички, +ж.
• В кърпа ми е вързано. — +Разг. Всичко е сигурно.
Синоними: пешкир, забрадка, ръченик, пребрадка, горна дреха, наметка, шал, шалче

кърпичка

+вж. [[къ`рпа]]

къртица

+мн. кърти`ци, +ж. Насекомояден бозайник с мека кожа, пригоден за ровене и подземен живот.
• Като къртица. — Затворено, на тъмно, усамотено.

къртичина

+мн. кърти`чини, +ж. Купчинка пръст, изровена от къртица. Сутрин намираха все нови къртичини в градината.

къща

+мн. къ`щи, +ж.
1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хубави къщи. Строя къща. Правя къща. Живея в къща.
2. +Прен. Жилище, квартира, дом. Нямам къща над главата си. Искам да осигуря къща за детето си.
3. +Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство. Разкошна къща. Къщата блести от чистота.
4. +Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство. Обраха им къщата. Изнасяме къщата, местим се в друго жилище. Целите къщи се изнасят на морето през август. Весела къща.
5. +Прен. Предприятие. Търговска къща. Издателска къща. Модна къща.
+прил. [[къ`щен]], къ`щна, къ`щно, +мн. къ`щни. Къщна работа. Къщни проблеми.
+същ. +умал. [[къ`щичка]], +мн. къ`щички, +ж.
• Въртя къща. — Домакинствам и ръководя семейство.
• Вдигам/вдигна къщата на главата си. — Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.
• Къщно пиле/гърне. — Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.
Синоними: жилище, огнище, дом, домакинство, стопанство, семейство, покрив, стряха, сграда, убежище, хижа, покои, помещение, заведение

къщичка

+вж. [[къ`ща]]
Синоними: колиба, къщурка, стаичка, колибка, хижа

къщовница

+мн. къщо`вници, +ж. Жена къщовник.

къщурка

+мн. къщу`рки, +ж. Малка, ниска, бедна къща.
Синоними: колиба, къщичка, стаичка

лаборантка

+мн. лабора`нтки, +ж. Жена лаборант.

лава

+ж. само +ед.
1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни площи.
2. +Прен. Нещо, което се изсипва, разпространява, изхвърля се в големи количества, с голямо напрежение и сила. Лавата на дъжда се беше отприщила и заливаше улиците. Лава от слънчеви лъчи. Огнената лава на пожара.
3. +Прен. За чувства, думи, ругатни и др. — които бушуват или се изразяват с голяма сила. Лава от чувства бушуваше в сърцето и`. Посрещна го с лава от приказки.

лавандула

+ж., само +ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката.

лавина

+мн. лави`ни, +ж.
1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръгне от най-малкото сътресение. Загина, затрупана от лавина. Лавината е затрупала хижата.
2. +Прен. Устремено движещо се множество от хора или животни.
3. +Прен. Чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила. Лавина от омраза. Лавина от скверни слова.
Синоними: свличане на земен пласт, разлом, свлачище

лавица

+мн. ла`вици, +ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши.
Синоними: полица, рафт, етажерка, поставка

лавка

+мн. ла`вки, +ж. Малко магазинче в училище, казарма, обикн. с обслужване през гише. Има ли закуски на лавката?

лавра

+мн. ла`ври, +ж. Голям православен привилегирован манастир.

лагуна

+мн. лагу`ни, +ж. Залив, отделен от морето с ивица земя или пясък.

лазарка

+мн. ла`зарки, +ж.
1. Момиче, което лазарува.
• Ходя като лазарка. — +Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. Цял ден ходи из село като лазарка.
• Обличам се/облека се като лазарка. — Обличам се с дълга за рокля и се окичвам прекалено.

лайка

+мн. ла`йки, +ж.
1. Само +ед. Тревисто растение от семейство сложноцветни с бели ароматни цветчета.
2. Цветчетата на това растение, използвани в народната медицина и в козметиката.
3. Само +ед. Наименование на порода кучета с окраска на бели петна.

лайстна

+мн. ла`йстни, +ж.
1. Метална лента, поставена по дължината на купето на автомобил за по-елегантен вид.
2. Метална лента, поставена по рамката на прозорец за уплътняване.
3. Всяка метална лента за обточване или уплътняване.

лакерда

+мн. лаке`рди, +ж. Вид едра морска риба — едър паламуд, турук.

лакта

+ж., само +ед. Вид топено сирене, бонбони или шоколад.

лактоза

+ж., само +ед. +Спец. В химията — млечна захар, главен въглехидрат в млякото.

лама

+мн. ла`ми, +ж. Южноамериканско преживно животно от рода на камилите с хубава мека вълна; перуанска овца. Прежда от лама.

----

+мн. ла`ми, +ж. Будистки свещеник в Тибет и Монголия.
• Далай лама. — Върховен будистки жрец, въплъщение на Буда.

ламарина

+мн. ламари`ни, +ж.
1. Само +ед. Лист от желязо, мед и др.
2. Парче от такъв лист или изделие от него. На мястото на дупката сложиха една ламарина.
+прил. [[ламари`нен]], ламари`нена, ламари`нено, +мн. ламари`нени. Ламаринена обшивка на покрива. Ламаринена кофа.
• Като ламарина. — +Разг. За плат, хартия — който е твърд, не може да се прегъва.

ламаринка

+мн. ламари`нки, +ж. Малко парче ламарина или малка част, направена от парче ламарина.

ламбада

+ж., само +ед. Бразилски танц по двойки.

ламела

+мед. Пластинка, тънък слой от тъкан, напр. костна пластинка.

лампа

+мн. ла`мпи, +ж.
1. Уред за осветление чрез нагряване или горене. Електрическа лампа. Газена лампа.
2. Уред за нагряване. Спиртна лампа.
3. Радиотехнически детайл, радиолампа. Телевизор с лампи.
+същ. +умал. [[ла`мпичка]], +мн. ла`мпички, +ж.
Синоними: светилник, светило, свещ, светлина, осветление, фар, сигнална лампа

лампичка

+вж. [[ла`мпа]]

лангуста

+мн. лангу`сти, +ж. Род висши морски раци с дължина до 75 см и вкусно месо.

лапа

+мн. ла`пи, +ж.
1. Стъпало на некопитно животно. Лъвска лапа. Мечешка лапа. Удрям с лапа. Тежка лапа.
2. +Прен. +Разг. Груба човешка ръка. Измий си лапите. Махни си лапите оттук. Дай да стисна една лапа.
+същ. +умал. [[ла`пичка]], +мн. ла`пички, +ж. Котешка лапичка.
• Попадам/попадна в лапите (на някого). — +Разг. Изпадам в зависимост, под влияние.

----

+мн. лапи`, +ж. Каша от нещо стрито, смляно за налагане на болно място. Слагам лапа.

лапавица

+ж., само +ед. Валеж от сняг и дъжд, придружен с вятър. Навън има лапавица. Не е за разходка в тази лапавица.
Синоними: киша, кал, влага, мокрота, дъжд, сняг

лапичка

+вж. [[ла`па]]

лапнимуха

+мн. лапни`мухи, +м. и +ж. +Разг. +Пренебр. Глупав, наивен човек, който вярва на всичко.

ларва

+мн. ла`рви, +ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен начин на живот; какавида, личинка.

ласка

+мн. ла`ски, +ж.
1. Проява на нежност, любов; милувка. Жаден за ласки. 2. Проява на добро, приветливо отношение. С ласка в гласа. Гледам с ласка.
Синоними: нежност, галене, внимание, милване, милувка, прегръдка

ластуна

+мн. ласту`ни, +ж. Ластун.

латерна

+мн. лате`рни, +ж. Портативен музикален инструмент, който чрез въртене на ръчка възпроизвежда механично една и съща мелодия. •_Като латерна. Който повтаря едно и също нещо. Повтаря като латерна._

латиница

+ж., само +ед. Латинска азбука.

латинка

+мн. лати`нки, +ж. Градинско цвете с кръгли листа на дълги дръжки и червени или оранжеви цветове; френче.

лауреатка

+мн. лауреа`тки, +ж. Жена лауреат.

левачка

+мн. лева`чки, +ж. Жена левак.

левга

+мн. ле`вги, +ж. Стара келтска мярка за разстояние с различна големина в различните страни и провинции.

левица

+мн. леви`ци, +ж.
1. +Диал. Лява ръка. На левицата има белег.
2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населението. Левицата не гласува за този закон.

левкома

+мед. Цикатрикс на роговицата, който води до побеляването й, появява се бяло петно. Различават се: проста левкома (ръбеца няма кръвоносни съдове), кръвоснабдена левкома (ръбеца има кръвоносни съдове) и левкома, към която е сраснал ирис, т. е. има предна синехия.

левкоцитоза

+мед. Повишаване на левкоцитите в периферната кръв, напр. при възпалителен процес.

легенда

+мн. леге`нди, +ж.
1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти.
2. Животоописание на светец или църковен деец с поучителен характер.
3. В картографията — съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта или план.
4. +Прен. Разказ за невероятна случка, измислица. Разказваш ми легенди за тази твоя съседка.
Синоними: басня, приказка, сказание, предание, поверие, мит, измислица, небивалица, невероятна история, лъжа, фантазия, история, слух, условни знаци, код, шифър, ключ

леденина

+ж., само +ед.
1. Студ, излъчван или разнасян от нещо, от някъде. Леденина лъхва от камерата на хладилника. Леденина повяваше в студената сутрин.
2. +Прен. Душевен студ, безучастие, равнодушие. Леденина в погледа. Леденина между тях.
Синоними: студенина, хладина, равнодушие, безчувствие, студ, мраз, мразовитост

лейка

+мн. ле`йки, +ж. Съд, приличен на кофа, снабден с тръба с решетка, с който се поливат цветя и други растения.

лекарка

+мн. ле`карки, +ж. Жена лекар.

лекота

+ж., само +ед.
1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота.
2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота на душата.
3. Лекомисленост. Приемам всичко с лекота. Гледам на проблемите с лекота.
Синоними: лекост, леснота, сръчност, ловкост, подвижност, сгода, леснина, лекомислие, несериозност, безразсъдство

лексика

+ж., само +ед. +Спец.
1. В езикознанието — речниковият състав на езика.
2. В езикознанието — съвкупност от думи, групирани според употребата си в някаква област на живота, в някакъв период от развитието на езика или според стилистичните и експресивните си особености.
Синоними: речник, речников състав

лекторка

+мн. ле`кторки, +ж. Жена лектор.

лелка

+мн. ле`лки, +ж.
1. Умал. от леля.
2. Възрастна жена, но не баба.
3. +Разг. Гледачка в детски дом или детска градина.

лема

лог._ Условно разделително умозаключение; лематичен силогизъм.

лента

+мн. ле`нти, +ж.
1. Тясна дълга ивица от плат за декоративни цели. Лента за глава. Бяла лента, вързана на панделка.
2. Тясна дълга ивица, използвана за технически цели. Лента за пишеща машина. Филмова лента.
3. Всяко нещо, което има такава форма. За дръжка на чантата служи кожена лента.
+прил. [[лентови`ден]], лентови`дна, лентови`дно, +мн. лентови`дни.
+същ. +умал. [[ле`нтичка]], +мн. ле`нтички, +ж.
Синоними: ивица, линия, шнур, панделка, ширит, кант, обшивка, колан, пояс, обръч, превръзка, ремък, каиш, каишка

лентичка

+вж. [[ле`нта]]

лепенка

+мн. ле`пенки, +ж. Изделие, обикн. с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за прикрепяне на едно нещо към друго. Залепвам обява с лепенки. Залепвам превръзка с лепенки.

лепка

+мн. ле`пки, +ж.
1. Плевел с дълго лепкаво стъбло, както и всяка трева с листа или стъбло, които се залепват, като репей, кощрява и др.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, склонен да се натрапва на другите. Тя е голяма лепка, като дойде, не си тръгва с часове.
Синоними: дотеглив, досаден, нахален, леке, натрапник

лепта

+мн. ле`пти, +ж.
1. Дребна монета у старите и у съвременните гърци.
2. +Прен. Скромно парично дарение за обществена или благотворителна цел.
3. +Прен. Дял, принос за нещо.
• Давам своята лепта. — Давам своя дял, принос.
Синоними: милостиня, подаяние, дар, дарение, дял, принос, помощ

лептоспироза

+мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от лептоспири. Протича в няколко периода: начален (висока температура, главоболие, мускулни болки и др. ), период на органни поражения (кръвоизливи, жълтеница, олигурия и др. ) и реконвалесцентен период.

лесбийка

+мн. лесби`йки, +ж. Жена, която изпитва полово влечение към жени.
+прил. [[лесби`йски]], лесби`йска, лесби`йско, +мн. лесби`йски.

леска

+мн. лески`, +ж. Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници.
+прил. [[леско`в]], леско`ва, леско`во, +мн. леско`ви.

леснина

+мн. леснини`, +ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.
Синоними: сръчност, ловкост, умение, лекота, леснотия, удобство, сгода, облекчение, улеснение, начин, средство, цака, чалъм, колай, способ, прийом, метода, възможност, постижимост, осъществимост, реализуемост, достъпност, похват, похватност

леснота

+ж., само +ед. Леснина, лекота. Пиша с леснота.

летва

+мн. ле`тви, +ж. Дълга и тясна дъска.
+същ. +умал. [[ле`твичка]], +мн. ле`твички, +ж.

летвичка

+вж. [[ле`тва]]

летовничка

+мн. лето`внички, +ж. Жена летовник.

летучка

+мн. лету`чки, +ж. Остар.
1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник.
2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси.

леха

+мн. лехи`, +ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя. Засадих една леха пипер. Имам пет лехи домати. Леха със зюмбюл.
+същ. +умал. [[лехи`чка]], +мн. лехи`чки, +ж.

лехуса

+мн. леху`си, +ж. Разг. Родилка до четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се преуморява.
Синоними: родилка

лечебница

+мн. лече`бници, +ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница.
Синоними: амбулатория, лазарет, болница, санаториум

лешникотрошачка

+мн. лешникотроша`чки, +ж. Вид клещи за чупене на лешници или орехи.

леща

+ж., само +ед.
1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща.
2. Зърната на това растение.
+прил. [[ле`щен]], ле`щена, ле`щено, +мн. ле`щени. Лещена чорба.
• Продавам за паница леща. — +Разг. Евтино, за нищо залагам (честта си).

----

+мн. ле`щи, +ж. Спец.
1. В анатомията — прозрачно, еластично, двойно изпъкнало овално тяло, обвито с ципа, което пречупва светлинните лъчи.
2. Във физиката — прозрачно тяло, което намалява или увеличава предметите, гледани през него.
Синоними: обектив, око, отвор, оптично стъкло, лупа

лещенка

+ж., само +ед. Вид детска шарка, изразена с лещовидни мехурчета по тялото; варицела.

леярна

+мн. лея`рни, +ж. Отделение в завод, където се отливат метални предмети.

лиана

+мн. лиа`ни, +ж. Обикн. +мн. Дървесни и тревисти увивни растения с тънки дълги стъбла, които се прикрепват към дърветата в тропическите гори.

ливада

+мн. лива`ди, +ж.
1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.
2. Прен. Жарг. Глупав, неопитен човек. Той е голяма ливада.
+прил. [[лива`ден]], лива`дна, лива`дно, +мн. лива`дни.
Синоними: пасбище, мера, паша, лъка

лига

+мн. ли`ги, +ж.
1. Гъста слюнка на човек или животно.
2. Потекла от устата слюнка.
3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзето държание.
• Текат ми лигите. — +Разг. Силно желая да ям или да притежавам нещо.

----

+мн. ли`ги, +ж. Съюз, обединение, организация.
Синоними: сдружение, задруга, сговор, съюз, коалиция, слюнка, лигавица, плюнка, слуз

лигавица

+мн. ли`гавици, +ж. Спец. В анатомията — вътрешна слизеста обвивка на кухите телесни органи. Лигавица на устата.

лигла

+мн. ли`гли, +ж. +Разг. +Пренебр. Жена с несериозно, превзето държание.

лимонада

+мн. лимона`ди, +ж.
1. Само +ед. Сладка газирана, безалкохолна напитка с аромат на лимон.
2. Порция от тази напитка. Изпих две лимонади.
3. +Разг. С +мн. Всякакви безалкохолни газирани напитки. Всеки ден в магазина доставят лимонади.
+прил. [[лимона`ден]], лимона`дена, лимона`дено, +мн. лимона`дени. Лимонадени бутилки. Лимонадена фабрика.

лимузина

+мн. лимузи`ни, +ж.
1. Широк и луксозен лек автомобил за пътници с предни седалки, отделени от задните със стъклена преграда.
2. +Разг. Луксозен лек автомобил. По булеварда се носеха черни лимузини.
3. Наименование на типа лек закрит автомобил. Кола тип лимузина.

лимфа

+ж., само +ед. +Спец. Телесна течност у човека и гръбначните животни, която се състои от вода, белтъчини, мазнини, соли и бели кръвни клетки, циркулира в тъканите и между клетките, като разнася хранителни вещества и приема продукти от обменните процеси.
+прил. [[лимфати`чен]], лимфати`чна, лимфати`чно, +мн. лимфати`чни.
+прил. [[ли`мфен]], ли`мфна, ли`мфно, +мн. ли`мфни.
• Лимфни възли. — +Спец. Органи с големина на просено зърно до малък орех, в които се образуват бели кръвни клетки.
• Лимфна система. — +Спец. Система от съдове, жлези и др., осигуряваща образуването и циркулирането на лимфа в организма.

лимфоцитоза

+мед. Повишаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв.

лингвистика

+ж., само +ед. Наука за езика; езикознание. Трудове по лингвистика. Българска лингвистика.
+прил. [[лингвисти`чен]], лингвисти`чна, лингвисти`чно, +мн. лингвисти`чни. Лингвистичен принос.

лингвистка

+мн. лингви`стки, +ж. Жена лингвист.

линейка

+мн. лине`йки, +ж. Специално оборудвана санитарна кола за пренасяне на болни или за даване на първа медицинска помощ. Викам линейка.

линийка

+мн. ли`нийки, +ж.
1. Малка линия.
2. Инструмент за чертане от дърво или пластмаса, разделен по сантиметри и милиметри. Чертая с линийка.

липа

+мн. липи`, +ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелната промишленост, а кората за лико.
+прил. [[ли`пов]], ли`пова, ли`пово, +мн. ли`пови. Липов чай. Липов мед.

липса

+мн. ли`пси, +ж.
1. Само +ед. Нямане, отсъствие или недостиг на нещо. Липса на доказателства. Липса на воля. Липса на пари.
2. Обикн. +мн. Установено отсъствие или изчезване на нещо (обикн. в производството и търговията). Често установяваме липси в комплекта с резервни части. Има липси. Няма липси. Липсите в магазина се заплащат от продавачите.
Синоними: недостиг, недостатъчност, недоимък, дефицит, загуба, празнина, фира, лишение, нищета, немота, нямане, отсъствие, празнота, бедност, криза, оскъдица, нужда

лира

+мн. ли`ри, +ж.
1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръсти, а формата му е крушовидна.
2. +Прен. Поетическо вдъхновение и творчество; творческо вдъхновение. Лирата му го изоставя. Посетила го е лирата му.
3. +Прен. Съзвездие от северното небесно полукълбо с главна звезда Вега.
4. +Прен. Австралийска птица, чиято опашка е с форма на този инструмент.
5. +Прен. Всяка част, тяло с такава форма.

----

+мн. ли`ри, +ж.
1. Парична единица в Турция, Италия и др.
2. Стара турска златна монета, жълтица. Наниз от лири.

лирика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета.
2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов.
3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи.
+прил. [[лири`чен]], лири`чна, лири`чно, +мн. лири`чни. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение.
+прил. [[лири`чески]], лири`ческа, лири`ческо, +мн. лири`чески. Лирически жанрове.

лиричка

+мн. лири`чки, +ж. Жена лирик.

лиса

+мн. ли`си, +ж. Лисица.
• Кума Лиса. — Название на лисицата в народните приказки.

лисана

+мн. лиса`ни, +ж. Наименование на лисицата в народните приказки.

листовка

+мн. листо`вки, +ж. Печатан лист със злободневно политическо или рекламно съдържание, който се разпространява в голям брой. Агитационни листовки срещу избори. Разпространявам рекламни листовки.
Синоними: позив, брошура, диплянка

литераторка

+мн. литера`торки, +ж. Жена литератор.

литература

+ж., само +ед.
1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха.
2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература.
3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола.
+прил. [[литерату`рен]], литерату`рна, литерату`рно, +мн. литерату`рни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.
Синоними: писменост, книжнина, книжовност, словесност, публицистика, начетеност, ученост

литературоведка

+мн. литературове`дки, +ж. Жена литературовед.

лихва

+мн. ли`хви, +ж.
1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. Вземам пари с 50% лихва. Банките отпускат пари с висока лихва.
2. Такава сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса. Получавам 30% лихва. Отпускам лихва. Начислявам лихва.
+прил. [[ли`хвен]], ли`хвена, ли`хвено, +мн. ли`хвени. Лихвен процент.
• Връщам/върна с лихвата. — +Разг. Отмъщавам в повече, връщам тъпкано.
Синоними: доход, рента, приход, рандеман, горница, анюитет, годишна рента

лицемерка

+мн. лицеме`рки, +ж. Жена, която проявява лицемерие.

личба

+мн. ли`чби, +ж. Остар. Знамение, поличба.
Синоними: знамение, предзнаменование, предсказание, предвещание, прокоба, знак, поличба

личинка

+мн. личи`нки, +ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и др.), който се отличава от тях по строеж и начин на живот; ларва.

логика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Наука за законите и формите на мисленето.
2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия.
3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.
Синоними: логичност, последователност, смисъл, разум, здрав разум, мисъл, разсъждение, силогизъм, закономерност, причинност, причинна връзка, правилност, убедителност

логистика

Най-новата разновидност на формалистичната логика, която заменя словесното изра зяване на понятията и съжденията със смволически означения, като напълно отделя логическите форми на мисленето от съдържание то му; схематична логика.

лодка

+мн. ло`дки, +ж.
1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна лодка. Рибарска лодка. Лодка платноходка.
2. Неголям военен плавателен съд. Подводна лодка. Гранична лодка.
3. +Прен. Нещо с формата на лодка. Деколте лодка.
+същ. +умал. [[ло`дчица]], +мн. ло`дчици, +ж.
• Като лодка. — Който има форма на лодка.
Синоними: ладия, барка, гемия, кораб, параход, плавателен съд

лодчица

+вж. [[ло`дка]]

ложа

+мн. ло`жи, +ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти).
• Масонска ложа. — Поделение на масонска организация; масонско дружество.

----

+мн. ло`жи, +ж. Дървена част на пушка, в която се поставя цевта.

лоза

+мн. лози`, +ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи.
+прил. [[ло`зов]], ло`зова, ло`зово, +мн. ло`зови. Лозови листа.

лозина

+мн. лози`ни, +ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината.

лозница

+мн. лозни`ци, +ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата.

локва

+мн. ло`кви, +ж.
1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви.
2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество. Локва кръв. На пода се образува локва вино.
Синоними: бара, мочур, мочурище, гьол, блато, тиня, кал, нечистотия, батак

лопата

+мн. лопа`ти, +ж.
1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копая с права лопата. Товаря пръст с лопата.
2. Весло, гребло на лодка.
+същ. +умал. [[лопа`тка]], +мн. лопа`тки, +ж. Лопатка за боклук.
• С лопата да ги ринеш. — +Разг. Много са, в излишък са.
• Въртя се като фурнаджийска лопата. — +Разг. Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви).
• Като лопати. — Големи и широки. Ръце като лопати.
Синоними: екскаватор, кофа, кош, гребло, грайфер

лопатка

+мн. лопа`тки, +ж.
1. Малка лопата.
2. +Спец. В анатомията — плоска и широка кост в горната задна част на гръдния кош; плешка.

лошота

+ж., само +ед. Проява на лош.

луга

и [[лу`га]] +ж., само +ед.
1. Отпадъчна вода при производство на сапун.
2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям луга.
+прил. [[лу`гав]], лу`гава, лу`гаво, +мн. лу`гави. Течността е лугава.

лудница

+мн. лу`дници, +ж.
1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата.
2. +Прен. Неразбория, безредие или голям шум от различни действия. Тук е истинска лудница, защото правим ремонт. В университета е лудница от изпити.

лукавщина

+ж., само +ед. Лукавство.

луканка

+мн. лука`нки, +ж.
1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси.
2. +Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много луканки.

луковица

+мн. лу`ковици, +ж.
1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън.
2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.

лула

+мн. лули`, +ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн.
• Една лула тютюн не струва. — Нищо не струва. Животът без любов една лула тютюн не струва.

луличка

+мн. лули`чки, +ж.
1. Малка лула.
2. +Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния.

луна

+ж., само +ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. +Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. +Прен. Лунна година.
+прил. [[лу`нен]], лу`нна, лу`нно, +мн. лу`нни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.

лунатичка

+мн. лунати`чки, +ж. Жена лунатик.

луничка

и [[луни`чка]], +мн. лу`нички и луни`чки, +ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът и` е осеян с лунички.
Синоними: петно, петънце, точка, точица

лупа

+мн. лу`пи, +ж.
1. Увеличително стъкло; леща.
2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета с лупа.
• Под лупа. — Внимателно, придирчиво. Специалисти и критикари ще го четат под лупа.
Синоними: леща, увеличително стъкло, оптично стъкло, обектив

лутаница

+ж., само +ед. Дълго лутане.
Синоними: лутане

лъвица

+мн. лъви`ци, +ж.
1. Женски лъв.
2. +Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица.

лъжа

лъ`жеш, +мин. св. лъ`гах и лъга`х, +мин. прич. лъ`гал и лъга`л, +несв.; +Кого.
1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.
2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. Лъже я, че ще и` купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. +Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите.
_лъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
• Лъжа окото. — Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
• И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. — +Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.

----

+мн. лъжи`, +ж.
1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее.
2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига.
• Дебела лъжа. — Голяма лъжа.
• Опашата лъжа._ — Голяма лъжа.
Синоними: (гл.) излъгвам, лъготя, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, (гл.) дяволувам, хитрувам, преструвам се, неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, басня, история, приказка, клевета, донос, измислица, мистификация, извъртане, (гл.) подхлъзвам

лъженаука

+ж., само +ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука.

лъжица

+мн. лъжи`ци, +ж.
1. Прибор за загребване и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица.
2. Съдържанието, което може да се помести в един такъв прибор. Гребнах една лъжица супа. Изядох две лъжици каша.
+същ. +умал. [[лъжи`чка]], +мн. лъжи`чки, +ж. Чаена лъжичка.
• Не е лъжица за твоята уста. — +Разг. Не е по силите ти, според възможностите ти, не е за тебе. Това момиче не е лъжица за твоята уста.
• По лъжичка. — По много малко. Дава ми от парите по лъжичка.

лъжичка

+вж. [[лъжи`ца]]

лъжла

+мн. лъ`жли, +ж. +Разг. +Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла.

лъка

+мн. лъки`, +ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.
Синоними: ливада, пасбище, пасище, морава, зеленина

лъскавина

+вж. [[лъ`скав]]
Синоними: блясък, блескавина, бляскавост, лъскавост, шлифовка, лустро, външен вид, политура, външен блясък

любеница

+мн. любени`ци, +ж. Диал. Диня.
Синоними: диня, карпуз

любимка

+мн. люби`мки, +ж. Жена любимец.
Синоними: симпатия, любима, обична, избраница, севда

любителка

+мн. люби`телки, +ж. Жена любител.

любовница

+мн. любо`вници, +ж. Жена любовник.
Синоними: симпатия, севда, изгора, държанка, метреса

люлка

+мн. лю`лки, +ж.
1. +Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката.
2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. На Гергьовден на дърветата се правят люлки.
3. Обикн. +мн. Инсталирани на площадка детски игри. Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките.
4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. Люлка за мазане на сгради.
5. +Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. Люлка на цивилизацията. Люлка на операта.
+прил. [[лю`лчин]], лю`лчина, лю`лчино, +мн. лю`лчини.
• От люлката до гроба. — От раждането до смъртта.
• Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. — +Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.
• Люлчина песен. — Приспивна песен.
Синоними: развъдник, страна, родина

люспа

+мн. лю`спи, +ж.
1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи.
2. Твърди прозрачни отлагания от кожата на човек или животно. От раната се отделят твърди люспи.
3. Кожеста обвивка на плод. Орехови люспи. Люспите на пшеницата. Люспи на ориз.
4. Всяко твърдо тънко парче, откъртено от някаква маса.
Синоними: кора, кожа, кожица, шлюпка, люспица, шушулка, чушка, черупка, външна обвивка

лютеница

+ж., само +ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикновено за зимата.

лютивина

+ж., само +ед. Степен на лют.

люцерна

+ж., само +ед.
1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна.
2. +Прен. Площ, засята с това растение.
+прил. [[люце`рнов]], люце`рнова, люце`рново, +мн. люце`рнови. Люцерново семе.

лястовица

+мн. ля`стовици, +ж. Ластовица.
+прил. [[ля`стовичи]], ля`стовича, ля`стовичо, +мн. ля`стовичи.

магазинерка

+мн. магазине`рки, +ж. Жена магазинер.

магарещина

+ж., само +ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари.

магерница

+мн. ма`герници, +ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница.

магистрала

+мн. магистра`ли, +ж.
1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала.
2. Автомобилен път, предназначен за високи скорости, с разделени платна за движение в двете посоки.
+прил. [[магистра`лен]], магистра`лна, магистра`лно, +мн. магистра`лни.
Синоними: път, проход, пътека, шосе, улица, булевард, авеню

магистратура

+ж., само +ед.
1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство.
2. Обществена или държавна длъжност.

магма

+ж., само +ед. +Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора.
+прил. [[ма`гмен]], ма`гмена, ма`гмено, +мн. ма`гмени. Магмено изригване на вулкан.
+прил. [[магмати`чен]], магмати`чна, магмати`чно, +мн. магмати`чни.

мадама

+мн. мада`ми, +ж.
1. +Ирон. Название на омъжена жена от градските среди. Мадамата не е виждала мотика.
2. Жарг. Момиче или жена, обикновено красиви.

мадейра

+ж., само +ед. Бяло десертно вино, първоначално приготвяно на остров Мадейра.

мадона

+мн. мадо`ни, +ж.
1. Обикн. +ед. Название на Богородица у католиците.
2. Изображение на Богородица.
3. +Прен. Красива непорочна жена.

маза

+мн. мази`, +ж.
1. +Диал. Мазе.
2. +Остар. Склад за различни стоки.
Синоними: изба, зимник, мазе, килер, дюкян, магазин, склад, магазия

мазачка

+мн. маза`чки, +ж. Жена мазач.

мазилка

+мн. мази`лки, +ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; лепеж. Под напуканата мазилка се виждаха тухлите.
Синоними: покривка, обвивка, боя, слой, пласт

мазнина

+мн. мазнини`, +ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини.
Синоними: лой, тлъстина, мас, масло, олио, сало, масти

мазница

+мн. мазни`ци, +ж. Пренебр. Жена мазник.

мазурка

+мн. мазу`рки, +ж. Полски национален танц и музиката за него в 3/4 такт.

маймунщина

+мн. майму`нщини, +ж. Маймунство.

майолика

+мн. майоли`ки, +ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура.

майонеза

+ж., само +ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки.

майсторка

+мн. ма`йсторки, +ж. Жена майстор.

майтапчийка

+мн. майтапчи`йки, +ж. Жена майтапчия.

макара

+мн. макари`, +ж.
1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец.
2. Калем или цев за навиване на конци.
3. Конците, намотани върху една цев. Купи две бели макари.
Синоними: масурче, вретено, бобина, шпула, совалка, шпулка, масур, спирала, серпантина

макробиотика

+мн. макробио`тики, +ж. Наука, която се занимава с възможностите за удължаване на човешкия живот, с дълголетието.

максима

+мн. ма`ксими, +ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение.
Синоними: правило, принцип, закон, норма, аксиома, основно правило, сентенция, поговорка, мъдра мисъл

максималистка

+мн. максимали`стки, +ж. Жена максималист.

макула

+мед. Вид обривен елемент, който се различава по цвят от околната кожа, но без промяна на кожния релеф и без инфилтрация. Различават се хиперемично (червено) петно, анемична макула (белезникаво петно), телеангиектатично петно и хеморагично петно (петехии, екхимози и др. ).

малага

+ж., само +ед. Подсладено гъсто вино с вкус на карамел от околността на гр. Малага в Испания.

маламашка

+мн. малама`шки, +ж. Спец. Зидарски инструмент за подравняване на мазилката при нанасянето и`.

малина

+мн. мали`ни, +ж.
1. Храстовидно растение с дребни сочни и ароматни плодове.
2. Плодовете на това растение.
+прил. [[мали`нов]], мали`нова, мали`ново, +мн. мали`нови. Малинов сироп.

----

+мн. мали`ни, +ж. Диал. Заварена като мома по-млада сестра на съпруга по отношение на съпругата.

малинарка

+мн. малина`рки, +ж. Жена малинар.

малиновка

+ж., само +ед. Спиртна напитка, ликьор с малинов сок.

мамалига

+ж., само +ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак.

мана

+ж., само +ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана.

манара

+мн. мана`ри, +ж. Диал. Секира, брадва, топор.
+същ. +умал. [[мана`рче]], +мн. мана`рчета, +ср.

манатарка

+мн. маната`рки, +ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки.

мангуста

+мн. мангу`сти, +ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии.

мандарина

+мн. мандари`ни, +ж.
1. Цитрусово дърво, подобно на портокал, но с по-дребни плодове.
2. Плодът от това дърво.
+прил. [[мандари`нов]], мандари`нова, мандари`ново, +мн. мандари`нови. Мандаринов сок.

манджа

+мн. ма`нджи, +ж. Разг. Ястие, гозба. Вкусна манджа.
Синоними: гозба, готвено, ядене, ястие

мандибула

+мед. Долна челюст — нечифтна кост. Състои се от тяло и два израстъка, наречени клонове.

мандолина

+мн. мандоли`ни, +ж. Малък музикален инструмент с четири двойки струни и овална форма, на който се свири с триъгълна пластинка (плектрон).
+прил. [[мандоли`нен]], мандоли`нена, мандоли`нено, +мн. мандоли`нени.

мандра

+мн. ма`ндри, +ж.
1. Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти — кашкавал, сирене и др.
2. +Прен. +Разг. Изобилие. Тук да не е мандра, че винаги да има.

мандрагора

+ж., само +ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства.

маневра

+мн. мане`ври, +ж.
1. Неголямо придвижване на превозно средство, за да се заеме определено положение.
2. Само +мн. Тактически учения на войскови части в условия, близки до военните.
3. +Прен. Ловко, хитро, добре обмислено действие, лавиране.
+прил. [[мане`врен]], мане`врена, мане`врено, +мн. мане`врени. Маневрен локомотив.
Синоними: хитрост, ловкост, сръчност, манипулация, машинация, завой, игра, недобросъвестност, непочтеност, извъртане, престрояване, придвижване, ход, стрелка, отклонение, стъпка, мярка, крачка

манекенка

+мн. манеке`нки, +ж. Жена, която демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю.

манерка

+мн. мане`рки, +ж. Войнишки или туристически метален съд за вода с тясно гърло, обикновено с вместимост един литър.

манивела

+мн. маниве`ли, +ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.

маникюристка

+мн. маникюри`стки, +ж. Жена маникюрист.

маниока

+ж., само +ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук.

манифактура

+ж., само +ед.
1. Ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия.
2. +Спец. Форма на производствен процес, свързан с разделение на труда и ръчна изработка.
3. +Остар. Магазин за продажба на тъкани.
+прил. [[манифакту`рен]], манифакту`рна, манифакту`рно, +мн. манифакту`рни.
Синоними: производство, фабрикация, произведение, изделие, тъкан

манлихера

+мн. манлихе`ри, +ж. Манлихерка.

манлихерка

+мн. манлихе`рки, +ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война.

манна

+ж., само +ед.
1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите.
2. +Прен. Неочаквана благодат.

мансарда

+мн. манса`рди, +ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени.
+прил. [[манса`рден]], манса`рдна, манса`рдно, +мн. манса`рдни.

мантинела

+мн. мантине`ли, +ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно.

мантра

+рел. В индуизма и будизма — магическа словесна формула, повтаряна при извършване на ритуални действия или при медитация за постигане на отпускане и откриване на по-дълбоки равнища на съзнанието.

маргаритка

+мн. маргари`тки, +ж. Полско или градинско цвете с неразклонено стъбло и с бял, розов или червен цвят.

марда

+мн. марди`, +ж.
1. +Остар. Само +ед. Изостанала непродадена стока.
2. +Разг. Само +ед. Нещо за изхвърляне, брак.
3. +Прен. +Пренебр. Бавен, отпуснат, ленив човек.

марина

+ж., само +ед. Всички морски плавателни съдове на една държава.
Синоними: флота

марината

+ж., само +ед. Сос от оцет, зехтин, чесън и др. подправки за обработка и съхранение на зеленчуци и месо.

маринистка

+мн. марини`стки, +ж. Жена маринист.

марионетка

+мн. марионе`тки, +ж.
1. Кукла, движена с конци, в театър.
2. +Прен. +Пренебр. Човек, който изпълнява чужди желания и служи на чужди интереси.
Синоними: кукла, манекен, играчка, фигура, оръдие

марихуана

+ж., само +ед. Наркотично вещество с растителен произход.

марка

+мн. ма`рки, +ж.
1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка.
2. Търговски знак върху стока, означаващ производителя. Известна марка. Реномирана марка.
3. Парична единица в някои страни. Германска марка.
4. Метални знаци; жетони.
Синоними: знак, белег, печат, отпечатък, направа, производство, фабрикация

маркировка

+мн. маркиро`вки, +ж. Съвкупност от поставени знаци; отбелязване. Пътна маркировка.

Марсилеза

+ж., само +ед. Френският национален химн, написан през 1792 г.

мартеница

+мн. ма`ртеници, +ж. Усукани шарени конци (предимно бял и червен), които се връзват на първи март за здраве.

мартинка

+мн. марти`нки, +ж. Истор. Вид стара бойна пушка.

маса

+мн. ма`си, +ж.
1. Мебел с плоска хоризонтална повърхност и опори (крака). Кухненска маса.
2. Хоризонтална плоскост със специално оборудване, подобна на легло. Операционна маса.

----

+мн. ма`си, +ж.,
1. Само +ед. Материя, вещество. Дървесна маса.
2. +Разг. Само +ед. Голямо количество от еднородни предмети; множество. Прочел е маса книги.
3. Само +мн. Множество хора, народ, широк слой от населението. Народни маси.
4. +Спец. Във физиката — величина, която определя тежестта и инерцията на телата.
+прил. [[ма`сов]], ма`сова, ма`сово, +мн. ма`сови.
Синоними: трапеза, софра, народ, множество, стечение, тълпа, мнозинство, сган, простолюдие, грамада, камара, куп, купчина, голямо количество, изобилие, порой, поток, сбирщина, рояк, рой, обем, размер, големина, обикновени хора

масажистка

+мн. масажи`стки, +ж. Жена масажист.

маска

+мн. ма`ски, +ж.
1. Приспособление за скриване на лицето с отвори за очите. Кукерска маска.
2. Лице с такова покривало.
3. +Прен. Променен, престорен вид на лицето. Маска на равнодушие.
4. Предпазно покривало за лицето. Хирургическа маска.
5. Слой от крем или други вещества с лечебно действие, който се нанася върху лицето и шията. Подхранваща маска. Плодова маска.
Синоними: лицемерие, притворство, престореност, фалш, двуличие, прикритост, прикритие, лицеприятие, хипокризия, измама

маскара

+мн. маскари`, +м. и +ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник.
Синоними: безсрамник, циник, безобразник, мръсник, посмешище, подигравка, присмех, карикатура, за смях, безобразен, изцапан, измацан, изплескан

маскировка

+мн. маскиро`вки, +ж. Маскиране; приспособление, с което маскират (във 2 знач.).
Синоними: прикритие, закритие, дегизировка, параван, камуфлаж, заблуждава не

масларка

+мн. масла`рки, +ж. Жена маслар.

масленица

+мн. ма`сленици, +ж. Съд с машинно масло за смазване на триещи се елементи; масльонка.

масленка

+мн. ма`сленки, +ж. Тестено хранително изделие, което съдържа масло или мас.

маслина

+мн. масли`ни, +ж.
1. Южно дървовидно растение, от чиито плодове се получава зехтин; олива.
2. Плодът на това дърво.
+прил. [[масли`нен]], масли`нена, масли`нено, +мн. масли`нени.
+прил. [[масли`нов]], масли`нова, масли`ново, +мн. масли`нови.
• Маслинено клонче. — Клонче, което е символ за мир.

маслобойна

+мн. маслобо`йни, +ж. Предприятие за производство на растително масло.

масловка

+мн. масло`вки, +ж. Вид ядлива гъба с жълтеникавокафява слузеста гугла.

масльонка

+мн. масльо`нки, +ж. Съд за машинно масло с накрайник за смазване на различни елементи.

масовка

+мн. масо`вки, +ж. Разг. Масова сцена в театрална или филмова постановка. Участвам в масовка.

мастика

+мн. масти`ки, +ж.
1. Силна спиртна напитка с характерен анасонов аромат.
2. Благоуханна смола, получавана от някои средиземноморски дървета.
+прил. [[масти`ков]], масти`кова, масти`ково, +мн. масти`кови.

мастилница

+мн. масти`лници, +ж. Неголям съд, в който се налива мастило за писане и се топи писалката.

математика

+ж., само +ед. Точна наука, изучаваща количествените отношения, величините и пространствените форми. Висша математика. Приложна математика.
+прил. [[математи`чески]], математи`ческа, математи`ческо, +мн. математи`чески. Математическо уравнение.
+прил. [[математи`чен]], математи`чна, математи`чно, +мн. математи`чни.

математичка

+мн. математи`чки, +ж. Жена математик.

материалистка

+мн. материали`стки, +ж. Жена материалист.

матерка

+мн. ма`терки, +ж. Диал. Манерка.

матка

+мн. ма`тки, +ж.
1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът.
2. +Диал. При пчелите — тази, която снася яйца, майка на кошер; царица.
3. +Остар. Речно легло, русло.

маточина

+ж., само +ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие.

матрикула

+мн. матри`кули, +ж. Книга за водене на гражданското състояние на лицата — раждане, брак, смърт.
+прил. [[матрикула`рен]], матрикула`рна, матрикула`рно, +мн. матрикула`рни.

матрица

+мн. матри`ци, +ж.
1. Калъп за отливане на печатарски букви и други предмети.
2. Машина, която изработва еднакви детайли или предмети по калъп.

матрона

+мн. матро`ни, +ж.
1. +ист. Благородна омъжена римлянка в напреднала възраст.
2. +Прен. Почтена жена; жена с добро положение в обществото.

матура

+мн. мату`ри, +ж. Изпит, полаган при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Ще се явявам на матура по математика.

маузерка

+мн. ма`узерки, +ж. Вид бойна пушка.

махала

+мн. махали`, +ж.
1. Част от населено място, квартал.
2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза.
+прил. [[махле`нски]], махле`нска, махле`нско, +мн. махле`нски.

махалка

+мн. маха`лки, +ж. Разг.
1. Точилка за тестени кори.
2. Голямо вретено (за груба прежда).

махана

+мн. махани`, +ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана.
Синоними: вина, грешка, пропуск, простъпка, прегрешение, слабост, недостатък, кусур, недъг, дефект

махленка

+мн. махале`нки, +ж. Махаленка.

махорка

+ж., само +ед. Нискокачествен тютюн.

маца

+мн. ма`ци, +ж. Гальовно название на котка.

мацка

+мн. ма`цки, +ж. Жарг.
1. Хубаво момиче.
2. Приятелка, любима.
Синоними: гадже

мачканица

+ж., само +ед. Струпване на много хора на малко място.

мачта

+мн. ма`чти, +ж.
1. Висок стълб за издигане на корабни платна.
2. Всеки висок стълб, пилон.
+прил. [[ма`чтов]], ма`чтова, ма`чтово, +мн. ма`чтови. Тримачтов кораб.

маша

+мн. маши`, +ж.
1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф.
2. Електрически уред за къдрене на коса.
3. +Прен. Човек, използван от други за техни интереси.
Синоними: клещи, дилаф, маши, оръдие, средство, инструмент

машина

+мн. маши`ни, +ж.
1. Механизъм, който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Парна машина.
2. Определен вид такъв механизъм, уред. Шевна машина. Пишеща машина.
3. +Прен. Организация или човек, които действат като един механизъм.
+прил. [[маши`нен]], маши`нна, маши`нно, +мн. маши`нни. Машинен елемент.
Синоними: апарат, механизъм, мотор, двигател, автомат, уред, валцов стан, трошачка, фреза, инструмент, съоръжение

машинописка

+мн. машинопи`ски, +ж. Жена, чиято професия е да пише на пишеща машина.

мащерка

+ж., само +ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка.

мащеха

+мн. ма`щехи, +ж.
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак.
2. +Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки.

мебелировка

+ж., само +ед. Обзавеждането на едно жилище.
Синоними: мебели, покъщнина, принадлежности

мегаломанка

+мн. мегалома`нки, +ж. Жена мегаломан.

медиана

+мн. медиа`ни, +ж. Спец. В математиката — част от права линия, която съединява един от върховете на триъгълника със средата на срещулежаща страна.

медиевистика

+ж., само +ед. Историческа наука, занимаваща се със средновековието.

медицина

+ж., само +ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания.
+прил. [[медици`нски]], медици`нска, медици`нско, +мн. медици`нски. Медицинска помощ. Медицинска академия. •_Съдебна медицина. Дял от медицината, свързан с преценка на настъпили телесни повреди или насилствена смърт.
• Народна медицина._ — Лечение с билки и други нелекарствени средства.

медичка

+мн. меди`чки, +ж. Жена медик.

медовина

+ж., само +ед. Приготвено от вода, мед и хмел питие, използвано вместо вино.

медуза

+мн. меду`зи, +ж. Безгръбначно морско животно с пихтиесто тяло, подобно на чадър.

межда

+мн. межди`, +ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор.

междина

+мн. междини`, +ж. Незаето пространство между две неща; пролука, промеждутък.
Синоними: разстояние, отстояние, среда, промеждутък, интервал, разлика, пролука, процеп, отвор, прорез, цепнатина, граница, бразда, раздел, хлабина, луфт

междуособица

+мн. междуосо`бици, +ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война.
Синоними: смут, вълнение, безредица, брожение, кипеж, гражданска война, размирица, метеж, революция

мезодерма

+мед. Средният зародишен лист, разположен между външния (ектодерма) и вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, дермата на кожата и др.

мекица

+мн. меки`ци, +ж. Пържено тестено изделие.

мекичарница

+мн. мекича`рници, +ж. Заведение, в което се правят и продават мекици.

мекота

+вж. [[мек]]
Синоними: мекост, добродушие, кротост, доброта, благост, милосърдие, милостивост, снизходителност, мекушавост, отстъпчивост, слабост, нежност, снизхождение, милост, пластичност, податливост, послушание

меланоза

+мед. Състояние, характеризиращо се с тъмно оцветяване на кожата или на лигавиците поради натрупване на меланин.

меланхоличка

+мн. меланхоли`чки, +ж. Жена меланхолик.

меласа

+ж., само +ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдството — за храна, и др.
+прил. [[мела`сов]], мела`сова, мела`сово, +мн. мела`сови.

мелачка

+мн. мела`чки, +ж. Общо название на различни видове уреди за мелене.

мелба

+мн. ме`лби, +ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити.

мелница

+мн. ме`лници, +ж.
1. Предприятие за мелене на зърно. Ветрена мелница.
2. Машина за ръчно смилане на зърна. Мелница за чер пипер.
същ. умал.. [[ме`лничка]], +мн. ме`лнички, +ж.
+прил. [[ме`лничен]], ме`лнична, ме`лнично, +мн. ме`лнични. Мелничен камък.
• Сражавам се с вятърни мелници. — Боря се с въображаеми, несъществуващи пречки.
Синоними: воденица

мелничарка

+мн. мелнича`рки, +ж. Жена мелничар.

мелодика

+ж., само +ед.
1. Наука за мелодията.
2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. Мелодика на стиха.

мелодрама

+мн. мелодра`ми, +ж.
1. +Спец. Драма с музика и пеене.
2. Драма, в която се смесват трагическо и сантиментално.
3. +Прен. Предизвикващо смях или раздразнение неестествено изразяване на чувства.
+прил. [[мелодрамати`чен]], мелодрамати`чна, мелодрамати`чно, +мн. мелодрамати`чни. Мелодраматичен сюжет.

мембрана

+мн. мембра`ни, +ж.
1. Еластична пластинка, способна да трепти.
2. +Спец. Ципа, тънка кожа.
3. +Спец. Тънка ципа в ухото, която приема трептенията от въздушната среда.
+прил. [[мембра`нен]], мембра`нна, мембра`нно, +мн. мембра`нни. Мембранни музикални инструменти.
Синоними: ципа, кожица, пластинка

мемоаристка

+мн. мемоари`стки, +ж. Жена мемоарист.

менза

+мн. ме`нзи, ж. Студентски стол.

мензура

+мн. мензу`ри, +ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове.

менителница

Банков термин: кредитен документ, по силата на който едно лице задължава друго лице да изплати на трето лице определена парична сума на определено място и време

мента

+ж., само +ед.
1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки.
2. Алкохолна напитка с аромат на мента.
+прил. [[ме`нтов]], ме`нтова, ме`нтово, +мн. ме`нтови. Ментови бонбони.

ментовка

+ж., само +ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор.

мера

+мн. мери`, +ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище.

мерзавщина

+мн. мерза`вщини, +ж. Деяние на мерзавец.
Синоними: мерзост, подлост, безчестие, гадост, низост, безнравственост, мръсотия, мошеничество, мизерия

мерилка

+мн. мери`лки, +ж. Предмет, уред, който се използва за измерване.

меса

+мн. ме`си, +ж. Спец.
1. Католическа обедна литургия.
2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено се изпълнява по време на служба.

месарка

+мн. меса`рки, +ж. Жена месар.

месарница

+мн. меса`рници, +ж. Магазин за продажба на месо.

месачка

+мн. меса`чки, +ж. Жена месач.

месеница

+мн. ме`сеници, +ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик.

месечина

и _ме`сечина +ж., само +ед. Луна, месец. Кръглолика месечина.

+същ. +умал. [[месечи`нка]] и [[ме`сечинка]], +мн. месечи`нки и ме`сечинки, +ж.

• Ще видя нещо на месечина._ — +Разг. Никога няма да получа нещо.

месомелачка

+мн. месомела`чки, +ж. Уред за смилане на месо на кайма.

метаморфоза

+мн. метаморфо`зи, +ж.
1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичка в жаба.
2. +Прен. Пълна промяна, видоизменение.
Синоними: промяна, преобразяване, превръщане, видоизменение, изменение, трансформация

метастаза

+мн. метаста`зи, +ж. +Спец.
1. Само +ед. В медицината — пренасяне на туморни клетки, микроби и др. от едно място в организма на друго по кръвен или по лимфен път.
2. В медицината — огнище, образувано при такова пренасяне на туморни клетки; разсейки.

метатеза

+мн. метате`зи, +ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор.

метафизика

+ж., само +ед.
1. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно от друго, извън развитието и движението.
+прил. [[метафизи`чен]], метафизи`чна, метафизи`чно, +мн. метафизи`чни.
+прил. [[метафизи`чески]], метафизи`ческа, метафизи`ческо, +мн. метафизи`чески.

метафора

+мн. мета`фори, +ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др.
+прил. [[метафори`чен]], метафори`чна, метафори`чно, +мн. метафори`чни.
+прил. [[метафори`чески]], метафори`ческа, метафори`ческо, +мн. метафори`чески.

метачка

+мн. мета`чки, +ж. Жена метач (в 1 знач.).

метла

+мн. метли`, +ж.
1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет.
2. Растение, от което най-често се изработват тези предмети.
• Зад метлата. — В неизгодно положение, на последно място.
• Ще играе метлата. 1. — Ще има служебни промени.
2. Ще бият някого.

метларка

+мн. метла`рки, +ж. Жена метлар.

метличина

+мн. метли`чини, +ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини.

метода

+мн. мето`ди, +ж. +Остар. [[метод]].
Синоними: метод, начин, способ, подход, техника, прийом, път, средство, система, процедура, начин на действие

методика

+мн. мето`дики, +ж.
1. Съвкупност от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност.
2. Учебен предмет и учебник по тази наука.

методистка

+мн. методи`стки, +ж. Жена методист.

метреса

+мн. метре`си, +ж. Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница.
Синоними: любовница, държанка, приятелка

метрика

+мн. ме`трики, +ж. Извлечение за датата на раждане от книга, в която са заведени актовете за раждане.

----

+мн. ме`трики +ж. Наука за стихотворните размери и за стихосложението и съвкупността от стихотворните размери.
+прил. [[метри`чен]], метри`чна, метри`чно, +мн. метри`чни.

механа

+мн. механи`, +ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница.
Синоними: кръчма, пивница, питиепродавница

механика

+ж., само +ед. +Спец.
1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението.
2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика.
• Небесна механика. — Наука за движението на небесните тела.
• Фина механика. — Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).

мечка

+мн. ме`чки, +ж.
1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина.
2. +Прен. Тромав, едър човек.
3. +Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене.
4. +ист. Един от участниците в коледарската дружина.
• Бяла мечка. — Полярно животно с бяла козина.
• Мечка се жени. — Когато вали дъжд и грее слънце.
• Мечка страх, мен не. — Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано.
• Триста мечки под една хвойна. — За страхлив човек.

мечкарка

+мн. мечка`рки, +ж. Жена мечкар.

мечта

+мн. мечти`, +ж.
1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя.
2. Предметът на желанията и стремежите.
3. +Прен. +Разг. Нещо много хубаво, почти нереално. Тази кола е мечта.
Синоними: блян, сън, химера, фантазия, въображение, утопия, измама, копнеж, въжделение, идеал, стремление, желание, въздушни кули, замисленост, замечтаност, унесеност, блянове, мечти, мечтание, халюцинация, илюзия

мечтателка

+мн. мечта`телки, +ж. Жена мечтател.

миазма

+мн. миа`зми, +ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза.

мивка

+мн. ми`вки, +ж. Умивалник.

мигла

+мн. ми`гли, +ж. Ресниците на клепачите. Дългите и` извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда.

мигрена

+ж., обик. +ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа.

мида

+мн. ми`ди, +ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки.
+прил. [[ми`ден]], ми`дена, ми`дено, +мн. ми`дени.
• Ушна мида. — Външната част на ухото.

мижитурка

+мн. мижиту`рки, +ж. и +м. +Разг. Дребнав и боязлив човек.
Синоними: дребнав, ограничен, плах, страхлив, боязлив, несмел, шушумига, мухльо

мизантропка

+мн. мизантро`пки, +ж. Жена мизантроп.

микоза

+мед. Всяка болест, причинена от патогенни гъби.

микстура

+мн. миксту`ри, +ж. Течно лекарство, в което са смесени няколко вещества и разтворител.

милинка

+мн. мили`нки, +ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж.

милионерка

+мн. милионе`рки, +ж. Жена милионер.

милувка

+мн. милу`вки, +ж. Милване, ласка. Майчина милувка.
Синоними: ласка, целувка, милване, галене, нежност

мимика

+мн. ми`мики, +ж.
1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса.
2. Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули.
+прил. [[мими`чески]], мими`ческа, мими`ческо, +мн. мими`чески.
Синоними: гримаса, бръчка, израз, изражение, физиономия

мимоза

+мн. мимо`зи, +ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир.

мина

+мн. ми`ни, +ж.
1. Подземна галерия в рудник.
2. Взри`вен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Противотанкова мина.
3. Снаряд, изстрелван с уред.
4. Торпедо.
• Златна мина. — Източник на нещо, което носи успех или печалба.
+прил. [[ми`нен]], ми`нна, ми`нно, +мн. ми`нни. Минен инженер.

----

ми`неш, +мин. св. ми`нах, +мин. прич. ми`нал, +св. — +вж. [[минавам]].
Синоними: рудница, рудник, кариера, залеж, галерия, поле, находище, басейн

минавка

+мн. мина`вки, +ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам.

минераложка

+мн. минерало`жки, +ж. Жена минералог.

миниатюра

+мн. миниатю`ри, +ж.
1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги.
2. Малка картина с изящна изработка.
3. Произведение на изкуството, което е в малка форма. Театрална миниатюра. Музикални миниатюри.

минималистка

+мн. минимали`стки, +ж. Жена минималист.

минипола

+мн. ми`ниполи`, +ж. Много къса пола, минижуп.

минохвъргачка

+мн. минохвърга`чки, +ж. Оръдие за стрелба с мини.

минувачка

+мн. минува`чки, +ж. Жена минувач.

минута

+мн. мину`ти, +ж.
1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди.
2. Кратък период от време, миг. Той може да дойде всяка минута.
3. +Спец. Мярка за ъгъл, равна на една шестдесета част от градуса.
• Минута мълчание. — Тишина, мълчание в памет на починали, в израз на тъга и преклонение.
• На минутата. — Веднага, мигновено.
Синоними: миг, мигновение, момент, секунда, час

миома

+мед. Доброкачествен тумор на мускулната тъкан. Различават се лейомиом (произхожда от гладката мускулна тъкан) и рабдомиом (произхожда от напречнонабраздена мускулатура). Лейомиомът най-често се локализира в тялото на матката.

миризма

+мн. миризми`, +ж.
1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печено месо.
2. +Разг. Обикн. +мн. Подправки за ястия.
Синоними: мирис, дъх, воня, зловоние, смрад, еманация, излъчено вещество, миризми, изпарения, аромат, благоухание, ухание

мирта

+мн. мирти, +ж. Мирт.

мирянка

+мн. миря`нки, +ж. Жена мирянин.

мисионерка

+мн. мисионе`рки, +ж. Жена мисионер.

мисирка

+Диал.
пуйка

мистика

+ж., само +ед.
1. Вяра в божественото, в тайнственото.
2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие.
3. +Прен. Тайнственост, загадъчност.
+прил. [[мисти`чен]], мисти`чна, мисти`чно, +мн. мисти`чни.

мистичка

+мн. мисти`чки, +ж. Жена мистик.

митница

+мн. ми`тници, +ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях.
+прил. [[ми`тнически]], ми`тническа, ми`тническо, +мн. ми`тнически. Митническа декларация.

мишеловка

+мн. мишело`вки, +ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки.

мишеморка

+ж., само +ед. Отрова арсеник.

мишена

+мн. мише`ни, +ж.
1. Предмет, който служи за цел при стрелба.
2. +Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишена за подигравки.
Синоними: прицел, нишан, цел, висота

мишина

+мн. ми`шини, +ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка.

мишка

+мн. ми`шки, +ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка.
+същ. +умал. [[мишле`]], +мн. мишле`та, +ср.
+прил. [[ми`ши]], ми`ша, ми`ше и ми`шо, +мн. ми`ши. Миша опашка. Миши цвят.
• Бяла мишка. — +Прен. Опитен образец; който служи за опити.
• В миша дупка. — В тясно, скрито място.

----

+мн. ми`шки, +ж. +Спец. Командно устройство с полусферична форма, свързано чрез кабел с компютър.

мишница

+мн. ми`шници, +ж. Част от ръката между рамото и лакътя.
• Нося две дини под една мишница. — Върша две различни работи едновременно.

мишца

+мн. ми`шци, +ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци.
• Напрягам мишци. — Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа.

миячка

+мн. мия`чки, +ж. Жена мияч.

младина

+мн. младини`, +ж. Разг. Обикн. +мн. Младост.
• На младини. — По време на младостта, на млади години.

младоженка

+мн. младоже`нки, +ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата.

млекарка

+мн. млека`рки, +ж. Жена млекар.

млекарница

+мн. млека`рници, +ж. Заведение, в което се продава мляко.

млечница

+ж., само +ед.
1. +Диал. Ястие от мляко с ориз.
2. Вид ядлива гъба.

мнемоника

+ж., само +ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения.
+прил. [[мнемони`чен]], мнемони`чна, мнемони`чно, +мн. мнемони`чни.
+прил. [[мнемони`чески]], мнемони`ческа, мнемони`чески, +мн. мнемони`чески. Мнемонически таблици.

многотиражка

+мн. многотира`жки, +ж. Разг. Вестник, издаван от някое предприятие или учреждение в сравнително малък тираж. Заводска многотиражка.

могила

+мн. моги`ли, +ж. Неголямо земно възвишение, естествено или изкуствено. Надгробна могила.
• Братска могила. — Общ гроб на загинали едновременно.
Синоними: хълм, възвишение, височина, бърдо, рид, баир, насип, купчина пръст, куп, купчина

мода

+мн. мо`ди, +ж. Съвкупност от привички, предпочитания и вкусове за формите на предметите от бита и за облеклото, които господстват през определен период. Нова мода. Висша мода.
+прил. [[мо`ден]], мо`дна, мо`дно, +мн. мо`дни. Модно ревю. Моден дизайн.
• Модна къща. — Място, където се създават, изработват и продават нови модели.
Синоними: обичай, елегантност, новост, премяна, носия

моделиерка

+мн. моделие`рки, +ж. Жена моделиер.

моделиерна

+мн. моделие`рни, +ж. Помещение в предприятие, където работят моделиери. Влязох в моделиерната на фабриката за детски играчки.

модернистка

+мн. модерни`стки, +ж. Жена модернист.

модистка

+мн. моди`стки, +ж. Жена модист.

мозайка

+мн. моза`йки, +ж.
1. Украса, пано, съставено от разноцветни късчета.
2. Вид подова настилка от цветни камъчета и цимент.
3. Вид детска игра, състояща се от цветни елементи, които се редят.
4. +Прен. Смес от разнородни елементи.

мокрица

+мн. мокри`ци, +ж. Дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места.

мокрота

+ж., само +ед.
1. Състояние на мокър.
2. Съдържание на влага в нещо; влажност.
Синоними: влага, влажност, мокрина, течност

мокша

В учението за кармата — освобождение, състояние на абсолютна свобода, което може да се постигне и преживее, като постигналият го се нарича „жив освободен“ и след смъртта си няма да се прероди повече.

молба

+мн. молби`, +ж.
1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам молба към тебе.
2. Писмено заявление по установен образец; прошение. Подадох молба до директора.
Синоними: просба, жалба, прошение, искане, претенция, рекламация, желание, пожелание, заявление, заявка, поискване, петиция, тъжба, апел

молекула

+мн. молеку`ли, +ж. +Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойства.
+прил. [[молеку`лен]], молеку`лна, молеку`лно, +мн. молеку`лни. Молекулно тегло.
Синоними: частица

молитва

Обредно обръщение на вярващите към божества, което представлява канонизиран или свободен текст. Молитвата може да изразява възхищение, преклонение, покаяние, молба или просто споделяне на мисли.
Синоними: молба, молебствие

молителка

+мн. моли`телки, +ж. Жена молител.

момица

+мн. моми`ци, +ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно.

монада

Прост, неделим елемент от битието, но за разлика от атома — одушевено единен.

монета

+мн. моне`ти, +ж. Метален паричен знак; пара`. Златна монета.
+прил. [[моне`тен]], моне`тна, моне`тно, +мн. моне`тни.
• Вземам за чиста монета. — Смятам нещо за абсолютна истина.
• Разменна монета. — Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка.
• Монетен двор. — Предприятие, където се изработват монети, медали и др.
Синоними: пара, злато, сребро

морава

+мн. мора`ви, +ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна.

морализаторка

+мн. морализа`торки, +ж. Жена морализатор.

моралистка

+мн. морали`стки, +ж. Жена моралист.

морга

+мн. мо`рги, +ж.
1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им.
2. +Прен. Място, на което се събират стари или повредени автомобили (обикновено за преработка); автомобилно гробище.

морена

+мн. море`ни, +ж.
1. +Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците.
2. Вид сладкарско изделие — вафла с покритие от шоколад и ядки.

моруна

+мн. мору`ни, +ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер.
+прил. [[мору`нов]], мору`нова, мору`ново, +мн. мору`нови.

морфема

+мн. морфе`ми, +ж. +Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.).
+прил. [[морфе`мен]], морфе`мна, морфе`мно, +мн. морфе`мни. Морфемен анализ. Морфемен състав на думата.

мостра

+мн. мо`стри, +ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец.
+прил. [[мо`стрен]], мо`стрена, мо`стрено, +мн. мо`стрени.
• Мострен панаир. — Панаир, по време на който се излагат мостри и се сключват сделки.
Синоними: модел, образец, тип, пример, заготовка, макет, шаблон, мерило, критерий, норма, стандарт, равнище, ниво

мотивировка

+мн. мотивиро`вки, +ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.
Синоними: обосновка, аргументировка, доводи, доказателства, мотивиране, обосноваване

мотика

+мн. моти`ки, +ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.

мотовила

+мн. мотови`ли, +ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаване и опъване на прежда.
+същ. +умал. [[мотови`лка]], +мн. мотови`лки, +ж.
Синоними: барабан, въртележка, шпула

мотовилка

+вж. [[мотови`ла]]
Синоними: балансьор, кобилица, кулиса, щанга, лост, бутален прът, теглич

мотописта

+мн. мотопи`сти, +ж. Писта за състезания с мотоциклети.

моторетка

+мн. моторе`тки, +ж. Малък мотоциклет.

моторница

+мн. мото`рници, +ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка.

мотоциклетистка

+мн. мотоциклети`стки, +ж. Жена мотоциклетист.

мотриса

+мн. мотри`си, +ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен).

мохамеданка

+мн. мохамеда`нки, +ж. Жена мохамеданин.

мравка

+мн. мра`вки, +ж. Малко ципокрило насекомо, което живее в големи общества, обикновено в земята.
• На мравката път правя. — Много съм кротък, добродушен, отстъпчив.
• Мравки лазят по гърба ми. — Усещам тръпки от студ или страх.

мрачина

+ж., само +ед. +Диал. Тъмнина, мрак.
Синоними: мрак, полумрак, тъмнина, мрачевина, мръкнало, здрач, дрезгавина, сумрак, непрогледност

мрежа

+мн. мре`жи, +ж.
1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори.
2. Изработено от такава тъкан приспособление, опънато на обръчи, за ловене на риба.
3. Торба, чанта от подобна тъкан за пазаруване.
4. Приспособление за ограда, изработено от преплетена тел.
5. +Прен. Система от обекти, обединени от еднаква дейност или предназначение. Железопътна мрежа. Водопроводна мрежа. Търговска мрежа.
• Плета си мрежата. — Върша нещо тайно с користни цели.
• Оплитам в мрежите си. — С хитрост въвличам някого в непочтени дела.

----

мре`жиш, +мин. св. мре`жих и мрежи`х, +мин. прич. мре`жил и мрежи`л, +несв.; +Какво. Преплитам нишки под формата на мрежа; замрежвам.
Синоними: серкме, цедило, цедилка, примка, капан, клопка, измама, замрежвам, плета, преплитам, оплитам, система

мръвка

+мн. мръ`вки, +ж. +Диал. Парче месо, къс месо. Тлъста мръвка.
Синоними: къс, късче, парче, част, откъслек, хапка, залък

муза

+мн. му`зи, +ж.
1. Една от деветте богини, покровителстващи според древногръцката митология науките и изкуствата.
2. +Прен. Вдъхновителка за творчество; източник на вдъхновение.
Синоними: вдъхновение, настроение

музика

+мн. му`зики, +ж.
1. Само +ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете.
2. Само +ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика.
3. Само +ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика.
4. +Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти.
5. +Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.
Синоними: хармония, благозвучност, благозвучие, звучност, мелодия, мелодичност

музикантка

+мн. музика`нтки, +ж. Жена музикант.

мукава

+мн. мукави`, +ж. Дебела хартия, картон.
+прил. [[мукаве`н]], мукаве`на, мукаве`но, +мн. мукаве`ни. Мукавена кутия.

муковисцидоза

+мед. Наследствено заболяване засягащо жлезите с външна секреция (екзокрините жлези) в белия дроб, черния дроб, панкреаса, червата и др. , и се характеризира с отделянето и натрупването на абнормно гъст секрет в тези органи.

мулатка

+мн. мула`тки, +ж. Жена мулат.

мулетарка

+мн. мулета`рки, +ж. Жена мулетар.

мура

+мн. му`ри, +ж. Вид иглолистно дърво, подобно на бор.

мургавина

+вж. [[му`ргав]]
Синоними: обгаряне от слънцето, загар, тен

мусака

+мн. мусаки`, +ж. Вид ястие от мляно месо и картофи, сини домати или ориз със заливка от яйца и мляко.

муска

+мн. муски`, +ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.
Синоними: талисман, амулет, фетиш

мускулатура

+мн. мускулату`ри, +ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура.

муфа

+мн. му`фи, +ж. Приспособление за съединяване на цилиндрични части — тръби, валове и др.
Синоними: втулка, гилза, букса, обръч, гривна, пръстен, втулков патронник, зъбец, клема, съединител, сглобка, връзка, съединение

муфта

+ж., само +ед. +Разг.
1. Като +нареч. Муфт.
2. Нещо, получено даром, безплатно.

муха

+мн. мухи`, +ж.
1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха.
2. +Прен. Състезател в най-лека категория.
+същ. +умал. [[муши`ца]], +мн. муши`ци, +ж. (в 1 знач.).
• Имам мухи в главата. — Глупав съм, лекомислен съм.
• Лапам мухите. — Бездействам, не върша нищо.
• Правя от мухата слон. — Преувеличавам силно.
• Пускам мухата (на някого). — Внушавам, втълпявам нещо; подстрекавам някого.
• Като конска муха. — Много нахален, досаден.

мухла

+мн. му`хли, +ж. Пренебр. Жена мухльо.

мухоловка

+мн. мухоло`вки, +ж.
1. Приспособление за ловене на мухи.
2. Птица от семейство врабчови, която лови мухи.

мухоморка

+мн. мухомо`рки, +ж. Вид отровна гъба с различно оцветяване. Бяла мухоморка.

мушама

+мн. мушами`, +ж.
1. Материя, покрита с непромокаемо вещество.
2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран.
3. Покривка за маса от такава материя.
+същ. +умал. [[мушами`чка]], +мн. мушами`чки, +ж.
+прил. [[мушаме`н]], мушаме`на, мушаме`но, +мн. мушаме`ни (в 1 знач.). Мушамена торба.

мушамичка

+вж. [[мушама`]]

мушика

+ж., само +ед. +Диал.
1. Червей дървояд.
2. Мека сърцевина на дърво.

мушка

+мн. му`шки, +ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване.
• Вземам на мушка. 1. — Прицелвам се в някого, за да го убия.
2. Преследвам, тормозя някого.
• Пада ми на мушката. — Имам възможност да унищожа някого или да си отмъстя.

мушканица

+мн. му`шканици, +ж. +Разг. Блъскане, мушкане.

мушмула

+мн. му`шмули, +ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат.

мъгла

+мн. мъгли`, +ж.
1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли.
2. +Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяснота.
• Вятър и мъгла. — Празна работа.
Синоними: облак, мъглявина, думан, несигурност, неизвестност, неяснота, неясност, забърканост, неразбраност, тъмнина, колебание, съмнение, пара, пари, изпарения

мъглявина

+мн. мъглявини`, +ж.
1. Мъгла, мъглявост.
2. +Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината “Андромеда”.
Синоними: мъгливост, мъглявост, мъгла, неяснота, смътност, непонятност, неразбираемост, матовост, липса на блясък, затъмненост, сивота

мъдница

+мед. вж. скротум

мъжкарана

+мн. мъжкара`ни, +ж. +Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение.

мъжкарка

+мн. мъжка`рки, +ж. +Разг. Мъжкарана.

мъзга

+ж., само +ед.
1. Сок, който тече под кората на дърветата.
2. +Прен. Млада, буйна кръв.

мъка

+мн. мъ`ки, +ж.
1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъстата гора.
4. Изтезание.
• Мъка на словото. — За усилията, свързани с писателския труд.
• С триста мъки. — Много трудно (постигам нещо).
• Танталови мъки. — Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.
Синоними: страдание, мъчение, терзание, изтезание, страдалчество, измъчване, покруса, горчивина, тегота, гнет, тормоз, безпокойство, изпитание, трагедия, мъченичество, тегло, теглило, зор, бреме, усилие, напрежение, напън, напъване, печал, скръб, огорчение, тъга, кахър, болка, жалба, жал, тягост, угриженост, горест, досада, носталгия, беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел, голямо огорчение, обида, нараняване, огорчаване, изоставеност, самота, безутешност, неутешимост, пустиня, пустош, злочестина, недъг, премеждие, силна болка, силно страдание, гърчения, агония, трудност, затруднение, нужда, лишение, мъчнотия, усложнение, проблем

мълва

+ж., само +ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва.
Синоними: слух, версия, вест, хорски приказки

мърла

+мн. мъ`рли, +ж. +Пренебр. Жена мърльо.

мърша

+мн. мъ`рши, +ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. +Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.
Синоними: леш, труп

мъстителка

+мн. мъсти`телки, +ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка.

мътеница

+ж., само +ед. +Разг.
1. Остатък от обезмаслено мляко.
2. Напитка от кисело мляко с вода.
3. Мътна течност.
Синоними: айран

мътилка

+мн. мъти`лки, +ж.
1. Мътна течност.
2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка.
3. +Прен. Нещо неясно, объркано.
Синоними: утайка, тиня, наслойка, останки, кал, нечистотия, неяснота, бъркотия, бърканица

мъчителка

+мн. мъчи`телки, +ж. Жена мъчител; изтезателка.

мюсюлманка

+мн. мюсюлма`нки, +ж. Мохамеданка.

наблюдателка

+мн. наблюда`телки, +ж. Жена наблюдател.

наблюдателница

+мн. наблюда`телници, +ж. Място или служба, откъдето се наблюдава.

навалица

+мн. нава`лици, +ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата.
Синоними: множество, стечение, наплив, многолюдие, маса, тълпа, вълна, мнозинство, бутаница, блъсканица, калабалък, гъмжило, мравуняк, орляк, сбирщина, сган, задръстване, натрупване, тъпканица, много гости, купон

навивка

+мн. нави`вки, +ж. Намотка.

нагайка

+мн. нага`йки, +ж. +Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич.
Синоними: бич, камшик

нагласа

+мн. нагла`си, +ж.
1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална нагласа.
2. +Остар. Уговорка, сговор.

награда

+мн. награ`ди, +ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи първа награда в конкурса.
Синоними: възнаграждение, отличие, премия, хонорар, плата, отплата, възмездие, наем, заплащане, заплата

надбавка

+мн. надба`вки, +ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки.

надежда

+мн. наде`жди, +ж.
1. Само +ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот.
2. +Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното.
• Храня надежда. — Надявам се, вярвам.
Синоними: очакване, упование, вяра, надяване, ожидание, вероятност, изглед, шанс, блян, мечта, възможност, доверие, доверчивост

наденица

+мн. на`деници, +ж. Вид пресен колбас от мляно месо с подправки, натъпкано в тънки черва. Варена наденица.

надзирателка

+мн. надзира`телки, +ж. Жена надзирател.

надзорница

+мн. надзо`рници, +ж. Жена надзорник.

надкостница

+ж., само +ед. Съединителна тъкан, която покрива костта.

надница

+мн. на`дници, +ж. Възнаграждение, което се дава за еднодневен труд. Искам по-голяма надница.
Синоними: плата, заплата, възнаграждение, заплащане, плащане, отплата

надничарка

+мн. наднича`рки, +ж. Жена надничар.

надпревара

+мн. надпрева`ри, +ж. Надпреварване, състезаване. Спортна надпревара.
Синоними: съревнование, изпревара, ревностно подражание, съперничество

надстройка

+мн. надстро`йки, +ж.
1. Надстроена част на сграда.
2. +Прен. Съвкупност от политически, правни, религиозни, философски и художествени възгледи и свързаните с тях учреждения.

надценка

+мн. надце`нки, +ж. Добавка към цена. Стоките в магазина са с надценка.

наемателка

+мн. наема`телки, +ж. Жена наемател.

наздравица

+мн. наздра`вици, +ж. Думите, които се произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост. Вдигам наздравица за някого.
Синоними: тост, напивка

наивница

+мн. наи`вници, +ж. Наивна жена.

наколенка

+мн. наколе`нки, +ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, сложи наколенките.

наложница

+мн. нало`жници, +ж. Любовница на властващ.

намеса

+мн. наме`си, +ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса.
Синоними: вмешателство, интервенция, участие, пръст

наметка

+мн. наме`тки, +ж.
1. Наметало.
2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото.
Синоними: наметало, дреха, покривало, пелерина, шал, горна дреха, шалче, кърпа

намотка

+мн. намо`тки, +ж.
1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. [[2.]] +Разг. Нещо намотано.
3. +Спец. Определен брой намотани жици върху електротехническо устройство — бобина, електродвигател и др.

нападателка

+мн. напада`телки, +ж. Жена нападател.

нападка

+мн. напа`дки, +ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки.
Синоними: обида, оскърбление, обвинение, присмех, порицание, укор, атака, насмешка, подигравка

напитка

+мн. напи`тки, +ж. Течност за пиене; питие. Спиртни напитки. Безалкохолни напитки.
Синоними: питие, пиво

наплетка

+мн. напле`тки, +ж. Тази част от плетиво, която е плетена по-късно, допълнително.

направа

+ж., само +ед.
1. Работа, изделие. Оригинална направа.
2. Начин на направяне, изработка.
Синоними: изработка, производство, фабрикация, изделие, конструкция, структура, кройка, модел, фасон, марка, строеж, създаване, сътворение, построяване, приготвяне, фабрикуване, устройство, скелет, форма, система

наредба

+мн. наре`дби, +ж.
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
2. +Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.
Синоними: разпореждане, разпоредба, заповед, повеля, повеление, нареждане, постановление, предписание, инструкция, правилник, устав, упътване, указание, порядък, закон, правило, уредба, мебелировка, обзавеждане, обстановка, указ, декрет, акт

наречница

+мн. наре`чници, +ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете.

наркоза

+ж., само +ед.
1. Упойка.
2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.
Синоними: упойка, анестезия, умъртвяване, онесвестяване

наркоманка

+мн. наркома`нки, +ж. Жена наркоман.

нартика

+мн. на`ртики, +ж. Пред-дверие на храм.

нарушителка

+мн. наруши`телки, +ж. Жена нарушител.

насгода

+нареч. +Разг. Удобно, наръки.
Синоними: удобно, лесно, наръки, под ръка, на лесно

насилница

+мн. наси`лници, +ж. Жена насилник.

насита

+ж., само +ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита.
Синоними: насищане, пресищане, пресита, доволство, задоволяване, засищане, удовлетворение, утоляване

наслада

+ж., само +ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.
Синоними: наслаждение, удоволствие, кеф, сладост, доволство, радост, забавление, развлечение

наследница

+мн. насле`дници, +ж. Жена наследник.

наслойка

+мн. насло`йки, +ж.
1. Нещо наслоено, напластено.
2. Следи от чужди или различни по време черти, особености в съзнанието, бита или културата на един народ.
Синоними: наслоение, нанос, утайка, натрупване, слой, пласт, мътилка, тиня

насмешка

+мн. насме`шки, +ж. Обидна шега, присмех, подигравка.
Синоними: подигравка, ирония, присмех, сарказъм, кикот, кикотене, хихикане, подсмиване, присмиване, осмиване, саркастична забележка, нападка, оскърбление, шега, насмешлив поглед

насока

+мн. насо`ки, +ж.
1. Направление. Ще работя в тая насока.
2. Обикн. +мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.
Синоними: направление, цел, насоченост, посока, страна, тенденция, намерение, стремеж, смисъл, поприще, поле за дейност, професия, линия на поведение, курс, ход, развитие, течение, поток

наставка

+мн. наста`вки, +ж.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и` окъся.
2. +Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
Синоними: удължение, прибавка, снадка, продължение, пристрояване, пристройка

настилка

+мн. насти`лки, +ж.
1. Пласт от нещо настлано.
2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка.
Синоними: пласт, слой, ред, земя, почва, под, облицовка, дървена инкрустация, малка покривка

настинка

+мн. насти`нки, +ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда.
Синоними: простуда, треска, простудяване, изстинка, студени тръпки, втрисане

настойка

+мн. насто`йки, +ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка.

настойница

+мн. насто`йници, +ж. Жена настойник.

настоятелка

+мн. настоя`телки, +ж. Жена настоятел.

настройка

+мн. настро`йки, +ж. Настройване (в 1 и 2 знач.) Правя настройка на китарата. Фина настройка.
Синоними: конфигурация, настройване, конфигуриране, параметър

настройчица

+мн. настро`йчици, +ж. Жена настройчик.

натрапница

+мн. натра`пници, +ж. Жена натрапник.

натривка

+мн. натри`вки, +ж. Натриване с лечебна цел.

натура

+мн. нату`ри, +ж.
1. Природа, естество.
2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура.
3. Действителност, естествена обстановка. Рисунка от натура.
4. Продукти, използвани като платежно средство. Плащане в натура.
Синоними: естество, природа, физика, организъм, темперамент, характер, същност, нрав, душа

наука

+мн. нау`ки, +ж.
1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията. Хуманитарни науки. Естествени науки.
2. Съвкупността от знание, опит. Напред! Науката е слънце, което във душите грей! (Ст. Михайловски).
3. +Разг. Навик. Науката е една мъка, а отуката [[–]] две.
Синоними: учение, просвета, знание, познание, образование, доктрина, дисциплина, школа, познания, ученост, ерудиция, учебни занимания, следване

наустница

+мн. нау`стници, +ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов.

нафора

+мн. на`фори, +ж.
1. Осветен при литургия хляб.
2. Малки късчета от този хляб.

нафта

+ж., само +ед. Петролен продукт — жълтеникава течност, която се използва за отопление и като гориво в някои двигатели.
+прил. [[на`фтов]], на`фтова, на`фтово, +мн. на`фтови. Нафтова печка.
Синоними: бензин, газ, нефт

находка

+мн. нахо`дки, +ж.
1. Нещо намерено. Исторически находки.
2. +Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.
Синоними: откритие, изобретение, разкопка

националистка

+мн. национали`стки, +ж. Жена националист.

началничка

+мн. нача`лнички, +ж. Жена началник.

наченка

+мн. наче`нки, +ж. Обикн. +мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост.
Синоними: заченка, зачатък, зародиш, ядка, семе, корен, произход, начало

нашенка

+мн. на`шенки, +ж. Жена нашенец.

нашивка

+мн. наши`вки, +ж.
1. Нашив.
2. +Спец. Лента или ивица, която означава военно звание или чин и се пришива към дреха или пагон.

небивалица

+мн. неби`валици, +ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици.
Синоними: измислица, история, басня, лъжа, приказка, фантазия, анекдот

невестулка

+мн. невесту`лки, +ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло.

невиделица

+ж., само +ед.
• От невиделица/из невиделица. — Ненадейно, неочаквано.

неволница

+мн. нево`лници, +ж. Жена неволник.

неврастеничка

+мн. неврастени`чки, +ж. Жена неврастеник.

невроза

+мн. невро`зи, +ж. Нервно-психическо заболяване, свързано с разстройство на централната нервна система, но без изменения в нервната тъкан.

негърка

+мн. не`гърки, +ж. Жена негър.

недоволница

+мн. недово`лници, +ж. Жена недоволник.

недомлъвка

+мн. недомлъ`вки, +ж. Недоизказана или загатната мисъл, премълчаване на нещо съществено. Говоря с недомлъвки.
Синоними: недоизказано, премълчано, ненаказано, смутолевено, загатване, подмятане

незабравка

+мн. незабра`вки, +ж. Полско тревисто цвете с дребни светлосини цветове.

неистина

+мн. неи`стини, +ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини.
+прил. [[неи`стинен]], неи`стинна, неи`стинно, +мн. неи`стинни.
Синоними: лъжа, неистинност, измислица, басня, фантазия, заблуждение, заблуда

нелепица

+мн. неле`пици, +ж. Нелепост, глупост;безсмислица.
Синоними: нелепост, глупост, недомислие, безсмислица, абсурд, абсурдност, парадокс

ненамеса

+ж., само +ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела.
Синоними: невмешателство, неутралност, безучастие, индиферентност, пасивност

неохота

+ж., само +ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота.
Синоними: нежелание, принуда, принуждение, несклонност, отвращение, съпротива, съпротивление

неправда

+мн. непра`вди, +ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата.
Синоними: несправедливост, кривда, беззаконие, безправие, неравенство, грубо беззаконие, произвол, престъпление, злодеяние

несгода

+мн. несго`ди, +ж. Неволя, трудност, неудобство. Търпя несгоди и лишения.
Синоними: неудобство, стеснение, притеснение, мъчнотия, неволя, лишение, сиромашия, трудност, изпитание

несполука

+мн. несполу`ки, +ж. Липса на сполука; неуспех.
Синоними: неуспех, неудача, поражение, злополучие, крах, крушение, фиаско, загуба, щета, удар, провал, падане

несрета

+ж., само +ед. +Диал. Нещастие, лоша съдба.
+прил. [[несре`тен]], несре`тна, несре`тно, +мн. несре`тни.
Синоними: нерадост, нещастие, злощастие, злочестина, беда, бедствие, зла участ, мизерия, нищета, беднотия

несретница

+мн. несре`тници, +ж. Несретна жена.

нестинарка

+мн. нестина`рки, +ж. Жена нестинар.

неуредица

+мн. неуре`дици, +ж. Липса на ред; безпорядък. Икономически неуредици.
Синоними: безредие, бъркотия, хаос, безпорядък, нередност, разстройство, бърканица, миш-маш, неразбория

неустойка

+мн. неусто`йки, +ж.
1. Неизпълнение на поето задължение.
2. Глоба за такова неизпълнение. Плащам неустойка.
Синоними: неизпълнение, нарушение, наказателна клауза, обезщетение

нефролитиаза

+мед. Заболяване, при което в бъбреците (чашки и легенче) се образуват конкременти.

нехайница

+мн. неха`йници, +ж. Нехайна жена.

неяснота

+мн. неясноти`, +ж. Нещо неразбираемо, неясно. Неяснота на телевизионния образ.
Синоними: мъглявина, неопределеност, забърканост, обърканост, заплетеност, неизясненост, смътност, несигурност, неразбираемост, неопределимост, неокончателност

нива

+мн. ни`ви и нивя`, +ж.
1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата.
2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете.
• Като кучето на нивата. — +Разг. Несполучливо, неуспешно.

низа

+мн. ни`зи, +ж. Наниз.

низина

+мн. низини`, +ж.
1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина.
2. +Прен., Само +мн. Бедни или непросветени обществени слоеве. Израсъл в народните низини.
Синоними: равнина

нимфа

+мн. ни`мфи, +ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. Планинска нимфа.
Синоними: фея, русалка

нимфоманка

+мн. нимфома`нки, +ж. Жена, която страда от нимфомания.

нирвана

+ж., само +ед.
1. Блажено състояние на душата в будистката религия.
2. +Прен. Пълен покой, блаженство.

ниша

+мн. ни`ши, +ж. Цилиндрична или правоъгълна вдлъбнатина в стена.

нишка

+мн. ни`шки, +ж.
1. Тънко изпреден конец; жица. Тъкан с вплетени сребърни нишки.
2. +Прен. Нещо, което наподобява такъв конец. Сини нишки по кожата и`.
3. +Прен. Обединителна линия, връзка. Къде ще го отведе нишката на мислите му?
• Червена нишка. — Нещо, което свързва отделни явления.
• Нишка на разговора. — Основна мисъл, тема.
Синоними: влакно, конец, жичка, следа, редица, жилка, лико, тъкан, диря, указание, улика

нищелка

+мн. ни`щелки, +ж. Част от тъкачен стан, която мести нагоре и надолу нишките.

нищета

+ж., само +ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.
Синоними: неволя, лишение, липса, нужда, сиромашия, бедност, мизерия, лишения, немотия, беднотия

новела

+мн. нове`ли, +ж. +Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край.

новелистка

+мн. новели`стки, +ж. Жена новелист.

новина

+мн. новини`, +ж. Ново съобщение, вест. Вечерни новини.
Синоними: вест, известие, новост, актуалност, информация, съобщение, ново-вехто, хабер, рубрика, заглавие, точка, категория, кратко съобщение

ножица

+вж. [[но`жици]]

ножница

+мн. но`жници, +ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.
Синоними: калъф, кания, обвивка

ножовка

+мн. ножо`вки, +ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част.

ноздра

+мн. но`здри, +ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните.

номенклатура

+ж., само +ед.
1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област.
2. Списък на названията на изделията от дадено производство.
3. +Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.
Синоними: списък, каталог, обозначение, наименование

ноосфера

Област от Земята, обхваната от разумната човешка дейност и преобразявана в съответствие с потребностите на човека.

норка

+мн. но`рки, +ж.
1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина.
2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки.

норма

+мн. но`рми, +ж.
1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.
Синоними: правило, предписание, закон, ред, предел, определено, граница, ограничение, рамка, лимит, мярка, мерило, доза, размер, мащаб, образец, дял, част, процент, квота, наряд, пай, участие, критерий, стандарт, мостра, равнище, ниво, тарифа, степен

носачка

+мн. носа`чки, +ж. Жена носач.

----

+мн. носа`чки, +ж. Кокошка, която снася яйца.

носилка

+мн. носи`лки, +ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно.

носителка

+мн. носи`телки, +ж. Жена носител (в 1 и 2 знач.).

нота

+мн. но`ти, +ж.
1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само +мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. +Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
+същ. +умал. [[но`тка]], +мн. но`тки, +ж. (в 3 знач.).
+прил. [[но`тен]], но`тна, но`тно, +мн. но`тни. Нотна тетрадка.
• Говоря като по ноти. — Говоря, като че ли имам предварителна подготовка[[;]] много добре, бързо.

----

+мн. но`ти, +ж. +Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.
Синоними: звук, тон

нотка

+вж. [[но`та]]
Синоними: оттенък, отсенка, нюанс, примес

нощница

+мн. но`щници, +ж. Дълга дреха за спане.

нощувка

+мн. нощу`вки, +ж. Прекарване на нощта, нощуване. Екскурзията е тридневна, с две нощувки в първокласен хотел.

нуга

и [[нуга`]] +ж., само +ед. Вид бяла халва с ядки.

нужда

+мн. ну`жди, +ж.
1. Потребност, необходимост. Имам нужда от помощ. Духовни нужди.
2. Бедност, недостиг. Израсъл в нужда.
• Голяма нужда. — Отделяне на изпражнения.
• Малка нужда. — Отделяне на урина.
• Ходя по нужда. — Отделям изпражнения или урина.
Синоними: потребност, потреба, необходимост, наложителност, липса, нищета, лишение, оскъдица, беднотия, сиромашия, мизерия, глад, бедност, затруднение, притеснено положение, лишения, неизбежност, принуда, случай, повод, причина, задължение, трудност, изпитание, беда, страдание, мъка, усилие, зор, мъчнотия, усложнение, проблем

нумизматика

+ж., само +ед. Наука за старинни монети и медали.
+прил. [[нумизмати`чен]], нумизмати`чна, нумизмати`чно, +мн. нумизмати`чни. Нумизматична сбирка.

обвивка

+мн. обви`вки, +ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.
Синоними: изолация, кожух, обшивка, калъф, подвързия, риза, покривка, облицовка, покривало, боя, мазилка, слой, пласт, мантия, похлупак, капак, плик

обездка

+мн. обе`здки, +ж. Приучване на кон към езда.

обесница

+мн. обе`сници, +ж. Жена обесник.

обеца

+мн. обеци`, +ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.
• Обеца на ухото. — Поука от преживяна неприятност или грешка.

Дублетна форма: [[обица]]

обида

+мн. оби`ди, +ж.
1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди.
2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление. Лицето му пламна от обида.
Синоними: докачение, оскърбление, горчивина, нападка, инсинуация, хокане, ругатня, жигосване, срам, позор, голямо огорчение, мъка, засегнатост, клевета, петно, злостна забележка, обидна забележка, обидно поведение, афронт, огорчение, унижение, унижаване, огорчаване, покруса, дързост, нахалство, подигравка, присмех, пренебрежение

обиколка

+мн. обико`лки, +ж.
1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона.
2. Дължината на линията, която опасва едно тяло; периметър. Обиколката на триъгълника е равна на сбора от дължините на трите му страни. Обиколка на талията.
3. Движение в нещо. Обиколка из планината.
Синоними: разходка, екскурзия, турне, обход, странствуване, пътешествие, обикаляне, кръгообразно движение, въртене, патрул, патрулиране, наблюдаване, наблюдение, тур, инспекция

обирачка

+мн. обира`чки, +ж. Жена обирач.

обитателка

+мн. обита`телки, +ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа.

обица

+мн. обици`, +ж. [[Обеца]].
Синоними: висулка, медальон, пискюл, стреме, гривна, халка, скоба

обичка

+мн. о`бички, +ж.
1. Малка обеца.
2. Само +мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.

обкова

обкове`ш, +мин. св. обкова`х, +мин. прич. обкова`л, +св. — +вж. [[обковавам]].

облага

+мн. обла`ги, +ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.
Синоними: полза, изгода, придобивка, печалба, интерес, кяр, файда, преимущество, добив, доход, приход, награда, възнаграждение, помощ

облегалка

+мн. облега`лки, +ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа.

обновителка

+мн. обнови`телки, +ж. Жена обновител.

обноска

+мн. обно`ски, +ж. Обикн. +мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек.

обожателка

+мн. обожа`телки, +ж. Жена обожател.

обоистка

+мн. обои`стки, +ж. Жена обоист.

обработка

+мн. обрабо`тки, +ж. Обработване. Обработка на народни песни.
Синоними: разработка, подготовка, усъвършенствуване, подобрение

обрисовка

+мн. обрисо`вки, +ж. Обрисуване.
Синоними: описание, картина, характеристика, охарактеризиране

обсада

+мн. обса`ди, +ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. Обсадата на Плевен.
+прил. [[обса`ден]], обса`дна, обса`дно, +мн. обса`дни.
• Вдигам обсадата. — Оттеглям се от заетото място.
Синоними: блокада, обграждане, заграждане, обкръжение

обстановка

+ж., само +ед.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.
Синоними: уредба, наредба, мебелировка, мебели, покъщнина, разположение, позиция, място, месторазположение, обстоятелства, условия, среда, обкръжение, ситуация, положение, атмосфера, гледка, пейзаж, зрелище, принадлежности, екипировка, снаряжение, произход, минало, кръг

обувалка

+мн. обува`лки, +ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки.

обшивка

+мн. обши`вки, +ж. Това, с което се обшива. Покривът е с дървена обшивка.
Синоними: ивица, кант, ширит, лента, изолация, кожух, обвивка, покривка, облицовка, ръб, край, бордюр

общественичка

+мн. обще`ственички, +ж. Жена общественик.

община

+мн. общини`, +ж.
1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска община.
2. Помещение, в което се намира управлението на такава административна единица; кметство.
3. Политическа и стопанска общност у древните народи. Славянски общини.

обява

+мн. обя`ви, +ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам обява във вестника за продажба на автомобил.
Синоними: обявление, разгласа, публикация, известие, съобщение, обнародване, оповестяване, афиш, реклама, плакат, антрефиле, бележка

овошка

+мн. ово`шки, +ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха.

овощарка

+мн. овоща`рки, +ж. Жена овощар.

овощарница

+мн. овоща`рници, +ж. +Остар. Магазин, в който се продават плодове.

овчарка

+мн. овча`рки, +ж. Жена овчар.

----

+мн. овча`рки, +ж. Порода силно куче. Немска овчарка.

огнепръскачка

+мн. огнепръска`чки, +ж. Спец. Вид оръжие, което изстрелва огнена смес срещу противника.

ограда

+мн. огра`ди, +ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда.
Синоними: преграда, парапет, зид, стена, дувар, плет, стобор, тараба, граница, решетка, перила

огрибка

+мн. огри`бки, +ж. Желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба.

огризка

+мн. огри`зки, +ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря.

огърлица

+мн. огъ`рлици, +ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица.
Синоними: гердан, наниз, гиздило, накит, колие, броеница

ода

+мн. о`ди, +ж. +Спец.
1. Лирическо произведение, пропито с възторжени чувства.
2. Музикално произведение, което възпява важно събитие или известна личност и нейното дело.

одалиска

+мн. одали`ски, +ж. Наложница в харем.

одежда

+мн. оде`жди, +ж.
1. Свещеническа дреха за тържествена служба.
2. Тържествено, официално, богато облекло. Царски одежди.

ока

+мн. оки`, +ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама.

окарина

+мн. окари`ни, +ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата.

окачалка

+мн. окача`лки, +ж. Закачалка.
Синоними: закачалка

окаяница

+мн. ока`яници, +ж. Окаяна жена.

окрайнина

+мн. окрайнини`, +ж.
1. Погранична област.
2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града.

окраска

+мн. окра`ски, +ж.
1. Багра, шарка, цвят. Гората през есента има пъстра окраска.
2. Нюанс, оттенък в значението на дума. Стилистична окраска.
Синоними: багра, шарка, цвят, боя, нюанс, краска, отсенка, оттенък

оксиженистка

+мн. оксижени`стки, +ж. Жена оксиженист.

октава

+мн. окта`ви, +ж. Спец.
1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина).
2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.

окулистка

+мн. окули`стки, +ж. Жена окулист.

окупаторка

+мн. окупа`торки, +ж. Жена окупатор.

олимпиада

+мн. олимпиа`ди, +ж.
1. Световни спортни игри, провеждани по подобие на античните през четири години. Лятна олимпиада.
2. Състезание, надпревара. Математическа олимпиада.
• Бяла олимпиада. — Зимни олимпийски игри.

омайница

+мн. ома`йници, +ж. Жена омайник.
Синоними: чародейка, вълшебница, магьосница, хубавица, красавица

омара

+мн. ома`ри, +ж. Сутрешни и вечерни изпарения при хубаво време.

омбрела

+мн. омбре`ли, +ж. Остар. Чадър, дъждобран.

омега

+ж., само +ед.
1. Последната буква в гръцката азбука.
2. +Прен. Край.
• Алфата и омегата (на нещо). — Най-важното, същината.
• От алфа до омега. — От началото до края; изцяло.

омраза

+ж., само +ед. Чувство на силна вражда; ненавист.
Синоними: ненавист, злоба, вражда, враждебност, жлъч, жлъчност, злост, отвращение, антипатия, гняв, завист, зложелателство, мъст, озлобение, позор, неприязън

ономастика

+ж., само +ед. +Спец.
1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
2. Съвкупността от всички собствени имена в един език.
+прил. [[ономасти`чен]], ономасти`чна, ономасти`чно, +мн. ономасти`чни. Ономастични изследвания.

онтогенеза

+мн. онтогене`зи, +ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени.

оогенеза

+ж., само +ед. +Спец. Образуване на яйце.

опаковка

+мн. опако`вки, +ж.
1. Увиване, правене нещо на пакет. Цех за опаковка.
2. Това, в което е опаковано нещо; обвивка. Хартиена опаковка.

опашка

+мн. опа`шки, +ж.
1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си.
2. У птиците — група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка.
3. На летателен апарат или влак — задна част. Опашката на самолета беше празна.
4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите.
5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка.
6. Задната част на нещо. В опашката на хорото.
7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата и` на опашка.
8. +Прен. Преследвач.
• Въртя опашка. 1. — Подмазвам се.
2. +Пренебр. За жена — с нисък морал съм.
• Духвам под опашката. — +Разг. Изгонвам някого.
• Има си крушка опашка. — Съществува причина, повод за нещо.
• На опашката съм. — Последен съм, изоставам.
• Плюя под опашката (на някого). — +Разг. Изгонвам.
• С подвита опашка. — Разобличен, засрамен.
• Хващам за опашката (някого или нещо). — +Ирон. Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.

опека

+мн. опе`ки, +ж. Грижа за недееспособни лица или за малолетни. Вземам под опека. Родителска опека.

----

опече`ш, +мин. св. опе`кох, +мин. прич. опе`къл, +св. — +вж. [[опичам]].
Синоними: опекунство, настойчивост, попечителство, закрила, защита, покровителство, протежиране, протекция, поръчение, задължение, отговорност, грижа, управление, контрол

опера

+мн. о`пери, +ж.
1. Музикално-драматическо произведение, предназначено за изпълнение на сцена.
2. Театър, в който се представя такова произведение. Чакай ме пред операта.
3. Трупа, група певци и музиканти, които представят такова произведение. В града гостува плевенската опера.

----

опере`ш, +мин. св. опра`х, +мин. прич. опра`л, +св. — вж. [[опирам 1 ._

оперативка

+мн. операти`вки, +ж. Разг. Кратко работно съвещание по актуални въпроси.

оперета

+мн. опере`ти, +ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци.
+прил. [[опере`тен]], опере`тна, опере`тно, +мн. опере`тни.

опозиционерка

+мн. опозиционе`рки, +ж. Жена опозиционер.

опора

+мн. опо`ри, +ж.
1. Място или предмет, на който се закрепва нещо.
2. +Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опора за родителите си.
Синоними: основа, база, подпора, фундамент, подкрепа, поддръжка, помощ, закрила, защита, подложка, подставка, стойка, стълб, колона, устои

опортюнистка

+мн. опортюни`стки, +ж. Жена опортюнист.

оптика

+мн. о`птики, +ж.
1. Само +ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления.
2. Само +ед. Съвкупността от уреди, които използват постиженията на тази наука. Завод за оптика.
3. Магазин за очила и други оптически уреди.

оранжада

+мн. оранжа`ди, +ж.
1. Плодов сок от портокал.
2. Газирана безалкохолна напитка с аромат на портокал.

ораторка

+мн. ора`торки, +ж. Жена оратор.

орбита

+мн. о`рбити, +ж.
1. +Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.
2. +Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си.
3. +Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
Синоними: сфера, кръг, среда, ход, движение, курс, път

организаторка

+мн. организа`торки, +ж. Жена организатор.

орда

+мн. о`рди, +ж.
1. +ист. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена.
2. +Прен. +Пренебр. Тълпа, банда.
Синоними: група, дружина, банда, тълпа, пълчище, войска, армия

ордината

+мн. ордина`ти, +ж. Спец. Вертикална ос в координатна система.

ореховка

+мн. орехо`вки, +ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък.

ориенталистика

+ж., само +ед. +Спец. Съвкупност от научни дисциплини, изследващи Ориента.

ориенталистка

+мн. ориентали`стки, +ж. Жена ориенталист.

ориенталка

+мн. ориента`лки, +ж. Жена ориенталец.

орисница

+мн. ори`сници, +ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.
Синоними: орис, съдба, орисия, участ, предопределение, жребий, щастие

оркестрантка

+мн. оркестра`нтки, +ж. Жена оркестрант.

орлица

+мн. орли`ци, +ж. Женски орел.
• Бдя като орлица (над нещо). — Пазя много зорко.

орнитоложка

+мн. орнитоло`жки, +ж. Жена орнитолог.

оса

+мн. оси`, +ж. [[1]]. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. [[2]]. +Прен. +Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява без повод.• _Като оси на мед. +Разг. Настървено, с голямо желание.
• Гнездо на оси._ — +Разг. Струпване на врагове, сборно място на противници.

осанка

+мн. оса`нки, +ж. Външен вид, стойка, излъчване на тялото. Горда осанка.
Синоними: вид, външност, стойка, походка

осведомителка

+мн. осведоми`телки, +ж. Жена осведомител.

осигуровка

+мн. осигуро`вки, +ж. Договор с финансова институция, според който срещу парични вноски някой има право на определена сума при предварително уговорени обстоятелства. Пенсионна осигуровка.
Синоними: застраховка

осика

+мн. оси`ки, +ж. Вид дърво — трепетлика.
+прил. [[оси`ков]], оси`кова, оси`ково, +мн. оси`кови.

осиновителка

+мн. осинови`телки, +ж. Жена осиновител.

оскъдица

+ж., само +ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица.
Синоними: оскъдност, недоимък, лишение, немотия, нямане, липса, недостиг, бедност, беднота, сиромашия, нужда, глад, голота, мизерия, безплодие, отсъствие, недостатъчност

ослица

+мн. осли`ци, +ж. Остар. Женски осел.

осмина

+мн. осми`ни, ж. Една осма част от нещо.

----

+числ. +Разг. Осем лица, от които поне едно от мъжки пол.

осмица

+мн. осми`ци, +ж.
1. Цифрата на числото осем.
2. +Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра.
3. Вид шарка при плетене, получена при размяна на бримки преди изплитането им.
4. При игра на карти — карта номер осем.
5. Криволичене на път под формата на числото осем.

осмоза

+ж., само +ед. +Спец. Взаимно проникване на две течности, разделени с пореста преграда или ципа.

осморка

+мн. осмо`рки, +ж. Осмица.

основа

+мн. осно`ви, +ж.
1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж.
2. Главна част на действие.
3. Само +мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи.
4. +Спец. В математиката — страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. Основа на пирамида.
5. +Спец. В граматиката — съвкупността от представки, корен и наставки в една дума.
6. +Спец. В химията — съединение на метал с хидроксилна група. Алкални основи.
7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.
• Поставям на здрави основи (нещо). — Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо.

----

основе`ш, +мин. св. основа`х, +мин. прич. основа`л, +св. — +вж. [[основавам]].
Синоними: устои, подпора, база, подножие, пиедестал, фундамент, дъно, корен, канава, становище, позиция, плоскост, принцип, положение, основание, мотив, подбуда, план, базис, основна съставка, поставка, статив, цокъл, подготовка, опитност, квалификация

основателка

+мн. основа`телки, +ж. Жена основател.

особа

+мн. осо`би, +ж.
1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа.
2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна особа.
Синоними: лице, личност, персона, човек, индивид

особнячка

+мн. особня`чки, +ж. Жена особняк.

оставка

+мн. оста`вки, +ж. Писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост. Правителството подаде оставка.
Синоними: уволнение, напускане, отказ, отказване, оттегляне, отдръпване, пенсиониране

остеопороза

+мед. Намаляване на масата на костното вещество, което води до повишен риск от фрактури. Дължи се на повишена остеокластна костна резорбция или на понижен синтез на костно вещество. Различават се: първична остеопороза (сенилна, постменопаузна), вторична остеопороза (при бъбречни, ендокринни и други заболявания) и идиопатична остеопороза.

остеохондроза

+мед. Дистрофичен процес в костната и хрушялната тъкан.

острилка

+мн. остри`лки, +ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи.

островитянка

+мн. островитя`нки, +ж. Жена островитянин.

отбрана

+ж., само +ед.
1. Защита, действие срещу нападение.
2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на страната.
3. Част от спортен отбор, която защитава някакъв обект; защита. Поради слаба игра на отбраната отборът загуби.
• Гражданска отбрана. — Система от средства и действия за защита на населението при бедствия.
Синоними: защита, закрила, охрана, противодействие, война

отвара

+мн. отва`ри, +ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара.
Синоними: извара, запарка

отварачка

+мн. отвара`чки, +ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви.

отвертка

+мн. отве`ртки, +ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове.

ответница

+мн. отве`тници, +ж. Жена ответник.

отживелица

+мн. отживе`лици, +ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.
Синоними: отживялост, преживелица, архаизъм, анахронизъм, рутина, старо, изоставено, забравено, непотребно

откривателка

+мн. открива`телки, +ж. Жена откривател.

отливка

+мн. отли`вки, +ж. Изделие, получено чрез леене. Гипсова отливка.

отлика

+мн. о`тлики, +ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.

отличничка

+мн. отли`чнички, +ж. Жена отличник.

отломка

+мн. отло`мки, +ж. Отчупена част от нещо. Отломки от кораба доплуваха до брега.
Синоними: парче, къс, треска, тресчица, стружка, стърготина, шушка

отметка

+мн. отме`тки, +ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка прочетена книга.
Синоними: бележка, знак, белег, обозначение, означение, маркер

отмора

+ж., само +ед. Почивка, отдих. Кът за отмора.
Синоними: отдих, почивка, облекчение, спокойствие, освежаване, ободряване, покой, мир, развлечение, забавление

отмъстителка

+мн. отмъсти`телки, +ж. Жена отмъстител.

отоманка

+мн. отома`нки, +ж. Остар. Вид канапе с възглавници.
Синоними: кушетка, диван, одър, канапе, лежанка

отплата

+ж., само +ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.
Синоними: награда, възнаграждение, компенсация, удовлетворение, разплата, възмездие, отмъщение, мъст, наказание, заплащане, плащане, заплата, надница

отпуска

+мн. о`тпуски, +ж.
1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска.
2. +Спец. Край на църковна служба; разпускане.

отрезка

+мн. отре`зки, +ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка.
Синоними: отрез, част, парче, изрезка, отрязък

отрова

+мн. отро`ви, +ж.
1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова.
2. +Прен. Язвителност, злоба, злобен присмех. В думите му имаше много отрова.
3. +Прен. Това, което влияе отрицателно върху човешката нравственост, върху разума.
Синоними: яд, жлъч, злост, злъч, злоба, злина

отровителка

+мн. отрови`телки, +ж. Жена отровител.

отсенка

и [[отся`нка]], +мн. отсе`нки, +ж.
1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък.
2. Различие в проявата на едно чувство. При любовта няма отсенки.
3. Допълнително значение или отношение, което се изразява от думи или текст. Неодобрителни отсенки.
Синоними: отсянка, нюанс, колорит, оттенък, краска, окраска, багра, боя, шарка, цвят, разновидност, особеност, характерност, различие, примес, нотка, тон

отсечка

+мн. отсе`чки, +ж.
1. +Спец. Права линия, ограничена от двете страни.
2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опита да изпревари другия мотоциклетист.
Синоними: оттенък, нюанс

отсрочка

+мн. отсро`чки, +ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка.
Синоними: отлагане, отсрочване, удължаване, забавяне, прекъсване, нов падеж, нов срок, закриване, продължаване, удължение

отстъпка

+мн. отстъ`пки, +ж.
1. Сума, която се приспада от първоначална цена. Стоките се продават с отстъпка.
2. Отказване от собствени права в полза на друг.
3. Съзнателно нарушение на принципи, правила.
Синоними: компромис, спогодба, разбирателство, помирение, концесия, отбив, рабат, намаление, спадане, отстъпление, намаляване, съкращение, недостатък, отрицателна страна

отстъпница

+мн. отстъ`пници, +ж. Жена отстъпник.

отцепница

+мн. отце`пници, +ж. Жена отцепник.

отшелница

+мн. отше`лници, +ж. Жена отшелник.

офанзива

+мн. офанзи`ви, +ж.
1. +Спец. Нападение срещу противник на широк фронт.
2. Настъпление, нападение.
+прил. [[офанзи`вен]], офанзи`вна, офанзи`вно, +мн. офанзи`вни.
Синоними: атака, щурм, пристъп, настъпление, устрем

оферта

+мн. офе`рти, +ж. Предложение за сключване на сделка; предложение.
Синоними: предложение, предлагане, продажба

охота

+ж., само +ед.
1. Желание, стремеж, влечение.
2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.
Синоними: ненаситност, глад, апетит, ищах, жажда, желание, стремеж, наклонност, вкус, влечение, добра воля, готовност, склонност

охра

+ж., само +ед. Минерално багрило с жълт до червеникавокафяв цвят.

охрана

+ж., само +ед.
1. Група, която охранява. Въоръжена охрана.
2. Охраняване, пазене.
Синоними: телохранител, пазител, пазач, владение, съхранение, грижа, закрила, ескорт, конвой, свита, стража

охтика

+ж., само +ед. +Разг. Белодробна туберколоза.
Синоними: туберкулоза, живеница, гръдна болест

оценителка

+мн. оцени`телки,ж. Жена оценител.

оценка

+мн. оце`нки, +ж.
1. Определяне стойността на нещо.
2. Размер на стойността при определени условия.
3. Мнение за качествата на някого или нещо; преценка.
4. Бележка за успеха на учещ. Отлична оценка.
Синоними: преценка, бележка, мнение, критика, характеристика, значение, стойност, изказване, присъда, решение, пресмятане, сметка, калкулация, изчисление

очевидка

+мн. очеви`дки, +ж. Жена очевидец.

очиларка

+мн. очила`рки, +ж. Вид отровна змия, която живее в Азия.

павликянка

+мн. павликя`нки, +ж. Жена павликянин.

пагода

+мн. паго`ди, +ж. Будистки храм или светилище.

падина

+мн. падини`, +ж. Недълбока долина.
Синоними: котловина, долина, низина, вдлъбнатина, хлътнатина

пазва

+мн. па`зви, +ж.
1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си.
2. +Остар. Горна част на дреха, деколте.
3. +Прен. Обикн. +мн. Дълбини, недра. В пазвите на планината.
• Змия в пазвата. — Човек, на когото се доверявам, а той действа срещу мене.
• Плюя си в пазвата. — Успокоявам се, след като съм се изплашил силно.

пазителка

+мн. пази`телки, +ж. Жена пазител.

паламарка

+мн. палама`рки, +ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене.

паламида

+ж., само +ед. Плевелно растение с бодливи листа и стъбло.

паланка

+мн. пала`нки, +ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.
Синоними: град, градец, селище, поселище

паласка

+мн. пала`ски, +ж. Кожена чанта, в която се съхраняват куршуми.

палата

+мн. пала`ти, +ж.
1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата.
2. Помещение, в което се излагат част от експонатите на изложба, панаир и др. Всички палати по време на Пловдивския панаир бяха заети.
3. Законодателен орган в някои страни.
4. Название на някои държавни учреждения. Сметна палата.

палатка

+мн. пала`тки, +ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.
Синоними: шатър, шатра, чадър, будка, навес, барака, щанд, сергия, дюкянче

палачинка

+мн. палачи`нки, +ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж.

палингенеза

Учение за непрекъснатото повторение на всичко във Вселената и за прераждането на душата, особено у неоплатониците; метемпсихоза.

палитра

+мн. пали`три, +ж.
1. Дъска, обикновено елипсовидна, върху която художниците размиват боите си.
2. +Прен. Подбор от цветови съчетания в картина или в творчеството на един художник. Ярка палитра.
3. +Прен. Съвкупност от изразни средства.

палка

+мн. па`лки, +ж.
1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой.
2. Къса пръчка. Диригентска палка. Палки на барабан.
• Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам.
Синоними: пръчка

палма

+мн. па`лми, +ж.
1. Южно вечнозелено дърво с право стъбло и събрани на кичур листа. Декоративна палма.
2. +Прен. Победа, първенство.
+прил. [[па`лмов]], па`лмова, па`лмово, +мн. па`лмови. Палмово клонче.

палмета

+мн. палме`ти, +ж. +Спец.
1. Форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо).
2. Овощни дървета, на чиято корона е предадена такава форма.
+прил. [[палме`тен]], палме`тна, палме`тно, +мн. палме`тни. Палметни насаждения. Палметна градина.

палуба

+мн. па`луби, +ж. Открит под на кораб. Моряците се събраха на палубата.

памфлетистка

+мн. памфлети`стки, +ж. Жена памфлетист.

панама

+ж., само +ед.
1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна.
2. Вид памучен плат на малки квадратчета, който се използва за бродиране. Ленена панама.

панда

+мн. па`нди, +ж. Подобен на мечка бозайник, с черно-бяла окраска, който живее в Китай и се храни с филизи от бамбук.

панделка

+мн. па`нделки, +ж. Дълга лента от плат, която се използва за украса. Косата и` беше вързана с красива панделка.
Синоними: кордела, лента, тюрбан, ивица, ширит, колан, пояс, обръч, превръзка

пандора

+мит. В древногръцката митология — първата смъртна жена създадена от Хефест, по повеля на Зевс от глина, която от любопитство отворила кутията (наричана кутията на Пандора), където били скрити всички човешки нещастия и болести, и ги пуснала.

панерка

+мн. пане`рки, +ж. Малък панер за хляб, плодове или други вещи.

паника

+ж., само +ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без паника!
Синоними: смут, объркване, тревога, суматоха, аларма, безпокойство, смущение, неспокойствие, страх, уплаха, наплашеност, ужас, вълнение, безредица, бунт

паникьорка

+мн. паникьо`рки, +ж. Жена паникьор.

панихида

+мн. панихи`ди, +ж. Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен.

паница

+мн. пани`ци, +ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене.
• За паница леща. — Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена.
• Стъпвам като в паници. — Стъпвам несигурно, неудобно.
Синоними: блюдо, съд, съдина, куверт, чиния

панорама

+мн. панора`ми, +ж.
1. Изглед на местност, който позволява да се види голяма територия.
2. Помещение, чиито стени са украсени с картини и чрез подходящо осветление се създава илюзия за действителността им.
3. Преглед, обзор. Панорама на българското кино.
+прил. [[панора`мен]], панора`мна, панора`мно, +мн. панора`мни. Панорамен път.
Синоними: гледка, изглед, пейзаж, картина, ландшафт, зрелище

пансионерка

+мн. пансионе`рки, +ж. Жена пансионер.

панта

+мн. па`нти, +ж.
1. Обикн. +мн. Съединителни метални части, които осигуряват движението на врати, прозорци, капаци и др.
2. +Прен. +Разг. Безделник, нехранимайко.
Синоними: безделник, негодник, хаймана, хайлазин, хайта, апаш, крадец, обирач

пантера

+мн. панте`ри, +ж.Голямо хищно животно с петниста кожа; леопард.
Синоними: хищник, хиена, кръвопиец, кръволок, грабител

пантомима

+мн. пантоми`ми, +ж. Театрално представление, в което образите се изграждат без думи, а само с жестове и мимика.

папийонка

+мн. папийо`нки, +ж. Вид вратовръзка във формата на пеперуда.

папироса

+мн. папиро`си, +ж. Остар. Цигара.

папка

+мн. па`пки, +ж. Обложка от две корици, в която се поставят документи, книжа и др.
Синоними: дело, архива, картотека, списък, каталог, директория

пара

+мн. па`ри, +ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. Водна пара.
• Вдигам пара. 1. — Вълнувам се много, реагирам бурно.
2. Полагам усилия нещо да стане бързо.
• Държа под пара. — Карам някого да бъде напрегнат.
• С пълна пара. — Усилено, с всички сили.
• Та пара се вдига. — Енергично, бързо, усилено. Работи, та пара се вдига.

----

+мн. пари`, +ж.
1. +Остар. Най-малката турска монета.
2. Само +ед. Пари. Много пара изкарва.
3. +Разг. Монета. Една пара падна на пода.
+същ. +умал. [[пари`чка]], +мн. пари`чки, +ж.
• Бие ме парата. — Богат съм.
• За две пари. 1. — Много евтин.
2. Дребен, незначителен, нищожен.
• Не давам пет пари. — Не ме е грижа, не се интересувам.
• Пукната пара. 1. — (Нямам). Никакви средства нямам.
2. (Не струвам). Нищо не струвам.
Синоними: изпарение, дим, енергия, сила, пари, изпарения, мъгла

парабола

+мн. пара`боли, +ж.
1. +Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение.
2. +Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер.
3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.
Синоними: притча, иносказание, алегория

парадигма

+мн. паради`гми, +ж.
1. +Спец. В граматиката — съвкупността от формите на една дума.
2. +Спец. В граматиката — модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. +Прен. Образец, модел.

паралелка

+мн. парале`лки, +ж.
1. Учениците от един клас; клас.
2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.
Синоними: клас

парализа

+мн. пара`лизи, +ж.
1. +Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се.
2. +Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.
Синоними: втвърдяване, сковаване, атрофия, паралич, стагнация, застоялост, застой, затегнатост, криза

парафраза

+мн. парафра`зи, +ж.
1. Предаване на чужд текст със свои думи.
2. Описателно предаване на думи и изрази, например “пишещият тези редове” вместо “аз”.

парашутистка

+мн. парашути`стки, +ж. Жена парашутист.

пареза

+мед. Непълна парализа — отслабване на волевите движения поради нарушена инервация на отделни мускули или мускулни групи.

паричка

+вж. [[па`ра]]

парка

+мн. па`рки, +ж. Пристегната в долния си край връхна дреха с качулка, която наподобява яке.

парола

+мн. паро`ли, +ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се познават помежду си.
Синоними: условие, дума, пропуск, лозунг, ключ, ключова дума

парса

+ж., само +ед. +Остар. Пари, които се събират от зрителите след представления.
• Обирам парсата. 1. — Понасям наказание вместо друг.
2. Ползвам облагите от работа, която са извършили други.

партенка

+мн. парте`нки, +ж.
1. Правоъгълно парче плат, с което се обвива крака вместо чорап.
2. Жарг. Лъжлив слух. Кой пусна партенката, че са ме търсили.

партида

+мн. парти`ди, +ж.
1. Отделна сметка в банка или друго учреждение, по която се внасят суми.
2. Определено количество еднообразна стока.
3. Произведени за определено време стоки. Всички копчета от тази партида са дефектни.
Синоними: количество, серия, група, сметка, пратка

партитура

+мн. партиту`ри, +ж. Нотен запис на музикално произведение.

пасмина

+ж., само +ед. +Разг. +Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина.
Синоними: сбирщина, тайфа, банда, от кол и от въже

паста

+мн. па`сти, +ж.
1. Малък тестен сладкиш. Шоколадова паста.
2. Козметично или друго вещество във формата на полутечна маса. Паста за зъби.

пастърма

+ж., само +ед. Сушено осолено месо. Козя пастърма.

пасха

+ж., само +ед.
1. Християнски празник, отбелязващ възкресението на Исус Христос; Великден.
2. Староеврейски празник, свързан с освобождението на евреите от египетско робство.

патерица

+мн. па`терици, +ж.
1. Владишки жезъл.
2. Приспособление за подпиране на хора с увредени крайници, което се прикрепва под мишницата.
3. +Разг. Тояга.
• На патерица. — На следващия ден след именния (или след друг празник).
Синоними: тояга, бастун

патетика

+ж., само +ед. Възторжен стил, тон; развълнуваност.

патина

+ж., само +ед.
1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия.
2. +Прен. Натрупване, наслояване.

патица

+мн. па`тици, +ж. Водоплаваща птица с широка човка, къса шия и плавателна ципа на краката. Дива патица.

патка

+мн. па`тки, +ж.
1. Патица.
2. +Диал. Гъска.
3. +Прен. Глупав човек.
• Паса патките. — Ходя без работа, шляя се.

патогенеза

+мед. Процес на развитие на дадено заболяване, механизмът, по който един етиологичния фактор причинява заболяване.

пауза

+мн. па`узи, +ж.
1. Прекъсване, спиране, почивка. В паузата между двете изпълнения ще излезем.
2. Замълчаване, промеждутък. След кратка пауза продължи да говори.
3. +Спец. В музиката — ритмично определено прекъсване на звученето и знакът, който показва продължителността му.
Синоними: антракт, прекъсване, отдих, почивка, отмора, спокойствие, ваканция, затишие, спирка, междучасие, празнина, празнота, пропуск, спиране

пациентка

+мн. пацие`нтки, +ж. Жена пациент.

пача

+ж., само +ед. Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе.

пачка

+мн. па`чки, +ж.
1. Малък пакет от еднородни предмети. Пачка банкноти.
2. Приспособление, в което се нареждат патрони; пълнител.
3. Облекло на балерина със силнонабрана къса пола.

паша

+ж., само +ед.
1. Пасене.
2. Местност, където пасат животните; пасище.
3. Растителността, която пасат животните. Богата паша.
4. За пчели — събиране на цветен прашец и нектар за производство на мед.

----

+мн. паши`, +м. Титла на военно или гражданско лице в някои мохамедански страни.
Синоними: пасище, мера, ливада, бей, големец, господар

паяжина

+мн. па`яжини, +ж. Мрежа от тънки нишки, която паякът плете с отделяното от него лепливо вещество.
• Хваща паяжина. — Не се използва дълго време.

певица

+мн. певи`ци, +ж. Жена певец (в 1 и 2 знач.).

педагогика

+ж., само +ед. Наука за методите на възпитание, образование и обучение.

педагожка

+мн. педаго`жки, +ж. Жена педагог.

пеенка

+мн. пе`енки, +ж. Разг.
1. Учебник по пеене и музика.
2. Книга с песни.

пейзажистка

+мн. пейзажи`стки, +ж. Жена пейзажист.

пейка

+мн. пе`йки, +ж. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка. Градинска пейка.
Синоними: скамейка

пекарка

+мн. пека`рки, +ж. Жена пекар.

пелена

+мн. пелени`, +ж.
1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена.
2. +Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Градът изчезна в пелена от дъжд.
• От пелени. — От най-ранна възраст.
• Още е в пелени. — Не се е развил достатъчно.

пелерина

+мн. пелери`ни, +ж.
1. Наметка.
2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка.
Синоними: мантия, плащ, наметало

пемза

+ж., само +ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си с пемза.

пендара

+мн. пенда`ри, +ж.
1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит.
2. Голяма златна монета, носена като накит. Подариха и` наниз от пендари, останал от баба и`.

пенсионерка

+мн. пенсионе`рки, +ж. Жена пенсионер.

пепелянка

+мн. пепеля`нки, +ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас.

пепеляшка

+мн. пепеля`шки, +ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки).

пеперуда

+мн. пеперу`ди, +ж.
1. Насекомо с две двойки крила, покрити с прашец и пъстро оцветени. Отдалеч пеперудата приличаше на пъстро цвете.
2. +ист. Накичено със зеленина момиче, което играе и пее при продължителна суша, за да измоли дъжд.

пепси-кола

+мн. пе`пси-ко`ли, +ж. Пепси.

перачка

+мн. пера`чки, +ж. Жена, която пере дрехи, обикновено срещу заплащане.

перашка

+мн. пера`шки, +ж. Диал. Пъстроукрасено великденско яйце.

перестройка

+ж., само +ед. +ист. Политическа линия на промяна в социалистическата система с отстраняване на някои слабости, без да се променят основните принципи.

периодика

+ж., само +ед. Периодични издания (вестници, списания).

перисталтика

+ж., само +ед. +Спец. Вълнообразно съкращение на стените на храносмилателните органи за придвижване на храната и изхвърлянето на отпадъците.

перифраза

+мн. перифра`зи, +ж.
1. +Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза.
2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране.

перка

+мн. пе`рки, +ж.
1. Външен израстък на риба и други плаващи животни, който се използва при плаване.
2. Въртящо се приспособление на превозно средство (самолет, кораб), чрез което то се придвижва.
3. Движеща се или въртяща се част в устройство. Перка на вентилатор.
• Вадя/вдигам/надувам перки. — Жарг. Добивам високо самочувствие, важнича.

перла

+мн. пе`рли, +ж.
1. Бисер. Изкуствени перли.
2. +Прен. Нещо забележително, прекрасно, открояващо се. Музикални перли. Варна е перлата на българското черноморие.
3. Сорт бяло рано зреещо грозде. Плевенска перла.
+прил. [[пе`рлен]], пе`рлена, пе`рлено, +мн. пе`рлени. Перлена огърлица.
Синоними: бисер, маргарит

перодръжка

+мн. перодръ`жки, +ж. +ист. Пръчка с прикрепено към нея метално перо; писалка.
Синоними: писалка, перо

персона

+мн. персо`ни, +ж.
1. Личност.
2. +Ирон. Важна личност, особа.
• Персона нон грата. — Нежелано лице.
Синоними: особа, личност, лице, човек, индивид

перспектива

+мн. перспекти`ви, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Изкуството да се изобразява в една плоскост триизмерното пространство, като се имат предвид промяната в големината, очертанието, яснотата според отдалечеността на предметите.
2. Далечина, посока към хоризонта, изглед.
3. +Прен. Обикн. +мн. Бъдеще, изгледи за осъществяване на нещо в бъдеще. Пред него се откриват блестящи перспективи за реализация.
Синоними: изглед, бъдеще, възможност, план, вероятност, шанс, тежнение

перука

+мн. перу`ки, +ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуките си и заприличаха на английски благородници. Съдийска перука.

перуника

+ж., само +ед. Пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове; ирис.

перушина

+ж., само +ед.
1. Съвкупността от перата на птица.
2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина.
+прил. [[перуши`нен]], перуши`нена, перуши`нено, +мн. перуши`нени.
• Оскубвам перушината (на някого). — Наказвам много строго.

перфокарта

+мн. перфока`рти, +ж. Лист с перфорации върху него; перфорирана карта.

песимистка

+мн. песими`стки, +ж. Жена песимист.

песнопойка

+мн. песнопо`йки, +ж. Жена песнопоец.

----

+мн. песнопо`йки, +ж. Сборник с текстове на песни.

песъчинка

+мн. песъчи`нки, +ж. Едно зърно пясък.

пета

+мн. пети`, +ж.
1. Задна част на ходилото на крак.
2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка.
• Ахилесова пета. — Слабо, уязвимо място.
• Вървя по петите (на някого). 1. — Преследвам, гоня.
2. Следя отблизо действията му, наблюдавам.
• От глава до пети. 1. — Изцяло. Облечена е от глава до пети в коприна.
2. От горе до долу проницателно, изпитателно (оглеждам). Измери го от глава до пети.
3. От горе до долу съм много добре въоръжен. От глава до пети беше въоръжен.
• Плюя си на петите. — Бързо се махам от някъде.
• До петите. — За много дълга дреха. Всичките и` поли са до петите.

петелка

+мн. пете`лки, +ж.
1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил.
2. Обшита платнена лентичка, в която се промушва копче за закопчаване на дреха.

петица

+мн. пети`ци, +ж.
1. Цифрата на числото пет.
2. Оценка много добър в образованието.
3. +Разг. Превозно средството с номер 5. Чакам петицата.
4. Название на нещо, което е съставено от пет единици или елемента. Петица каро. Петица от тотото.

петлица

+мн. петли`ци, +ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха.

петолъчка

+мн. петолъ`чки, +ж. Звезда с пет заострени ъгъла.

петорка

+мн. пето`рки, +ж. Петица.

петровка

+мн. петро`вки, +ж. +Разг. Ябълка, която зрее около Петровден, и нейните плодове.

петура

+мн. пету`ри, +ж.
1. +Спец. Широка част от лист на растение.
2. Тънко разточен лист тесто; кора.

пехота

+мн. пехо`ти, +ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията.
• Морска пехота. — Част от военноморските сили, която е предназначена за бойни действия на брега.

печалба

+мн. печа`лби, +ж.
1. Пари или материални блага, получени от някаква дейност.
2. Сумата, която остава, след като се приспаднат разходите.
3. Нещо, придобито от лотария и други игри.
4. Полза, придобивка.
Синоними: печала, придобивка, облага, преимущество, полза, изгода, актив, резултат, интерес, кяр, доход, добив, доходи, приходи, заплата, помощ

печатница

+мн. печа`тници, +ж. Предприятие за печатане на книги, издания, както и сградата на предприятието.

печка

+мн. пе`чки, +ж. Уред, който се използва за отопление на помещения или за готвене. Готварска печка. Газова печка.
Синоними: нагревател, грейка, отоплителен уред, радиатор

печурка

+мн. печу`рки, +ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни).

пешеходка

+мн. пешехо`дки, +ж. Жена пешеходец.

пешка

+мн. пе`шки, +ж.
1. Шахматна фигура, която е най-малоценна, поради малката възможност за движение.
2. +Прен. Незначителен, несамостоятелен човек. Той е само пешка в цялата работа.

пещера

+мн. пещери`, +ж. Кухина в планината или под земята, която има вход. В пещерата беше тъмно и влажно.
Синоними: бърлога, леговище, дупка

пианистка

+мн. пиани`стки, +ж. Жена пианист.

пиаца

+мн. пиа`ци, +ж.
1. +Остар. Площад.
2. Място, където се наема превозно средство.
3. Място, където се наемат работници.
Синоними: борса, пазар, тържище, блюдо, съдина

пивница

+мн. пи`вници, +ж. +Разг. Заведение, в което се консумират различни напитки; кръчма, механа.
Синоними: кръчма, механа, питиепродавница

пиеса

+мн. пие`си, +ж.
1. Драматическо литературно произведение за театрално представление.
2. Неголямо музикално произведение. Пиеса за цигулка и пиано.

пижама

+мн. пижа`ми, +ж. Спален, болничен или домашен свободен костюм от две части — панталон и сако.

пика

+мн. пи`ки, +ж.
1. Вид копие.
2. Карта за игра с черен знак, който изобразява връх на копие. Дама пика.

пикола

+мн. пи`коли, +ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.

пиктограма

+мн. пиктогра`ми, +ж. Спец. Рисунка, която се използва като писмен знак и има стойността на дума или израз.
Синоними: икона, иконка, изображение, емблема, картина, снимка

пила

+мн. пили`, +ж. Назъбена метална пластина, прикрепена към дръжка, за изстъргване или изглаждане на метални, дървени и други предмети. Пила за нокти.
+същ. +умал. [[пили`чка]], +мн. пили`чки, +ж.
• Риба пила. — Хищна риба с удължена и назъбена челюст.

пиличка

+вж. [[пила`]]

пилотка

+мн. пило`тки, +ж. Мека военна униформена шапка за пилот.

пионерка

+мн. пионе`рки, +ж. Жена пионер (в 1 и 3 знач.).

пионка

+мн. пио`нки, +ж.
1. Шахматна фигура — пешка.
2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредихме всички пионки и започнахме да играем на “Не се сърди, човече”.
3. +Прен. Безволев човек, който е използван за някаква работа от другите.

пиперка

+мн. пипе`рки, +ж. Плод на растението пипер; чушка. Пълнени пиперки.

пипета

+мн. пипе`ти, +ж. Стъклена тръбичка с каучуково приспособление или с разширение в средата за отмерване на течности; капкомер, гутатор.

пипка

+ж., само +ед. Остра заразна болест по домашните птици, при която се нарушава движението им.
Синоними: ум, разум, разсъдък, акъл, глава, пипе, мозък

пирамида

+мн. пирами`ди, +ж.
1. +Спец. Многостенно геометрическо тяло, чиято основа е многоъгълник, а стените — триъгълници с общ връх.
2. Каменна постройка с такава форма, обикновено върху квадратна основа (в древния Египет, предназначена за гробница на фараоните).
3. Група предмети, представляващи купчина с широка основа и остър връх.
4. Гимнастическа или акробатическа фигура от хора, подредени в редици един върху друг.
5. +Спец. Приспособление, върху което се съхраняват бойни пушки в казармата.
+прил. [[пирамида`лен]], пирамида`лна, пирамида`лно, +мн. пирамида`лни (в 1 знач.).

пиратка

+мн. пира`тки, +ж. +Разг. Пиротехническо средство, предизвикващо експлозия. Новогодишни пиратки.

пирога

+мн. пиро`ги, +ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.

пирожка

+мн. пиро`жки, +ж. Печено изделие от тънки кори с пълнеж; вид баница.

пиротехника

+ж., само +ед. Дял от техниката, който се занимава с приготвянето на осветителни, запалителни, експлозивни, илюминационни и други смеси.
+прил. [[пиротехни`чен]], пиротехни`чна, пиротехни`чно, +мн. пиротехни`чни.
+прил. [[пиротехни`чески]], пиротехни`ческа, пиротехни`ческо, +мн. пиротехни`чески.

писалка

+мн. писа`лки, +ж. Уред за ръчно писане с мастило.
Синоними: перо, перодръжка

писана

+мн. писа`ни, +ж. Гальовно за котка. Нашата писана е много кротка.

писарушка

+мн. писару`шки, +м. +Пренебр. Дребен чиновник.
Синоними: писар, архивар, бюрократ

писателка

+мн. писа`телки, +ж. Жена писател.

писта

+мн. пи`сти, +ж.
1. Терен, пътека, предназначена за спортни надбягвания.
2. Част от магнетофонна лента, с цел да се правят от едната и` страна няколко записа. Концертът е записан на втора писта.
3. Част от летище, предназначена за излитане и приземяване на самолети.
+прил. [[пи`стов]], пи`стова, пи`стово, +мн. пи`стови.
Синоними: игрище, терен, спортна площадка

пита

+мн. пи`ти, +ж.
1. Кръгъл плосък домашен хляб.
2. Нещо, което по форма наподобява такъв хляб. Слънчогледова пита.
3. Плоскост с шестостенни килийки, в които пчелите събират мед.
+същ. +умал. [[пи`тка]], +мн. пи`тки, +ж.
• Правя на пита. — Смазвам, сплесквам.
Синоними: самун, франзела, погача, хляб

питка

+вж. [[пи`та]]

питомка

+мн. пи`томки, +ж.
1. Лице от женски пол, което се възпитава или отглежда от някого.
2. Женско животно, което се отглежда вкъщи или се дресира.

пица

+мн. пи`ци, +ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки.

пищялка

+мн. пищя`лки, +ж.
1. Вид дървена свирка.
2. +Разг. Пищял.
Синоними: свирка, пискун, кавал, дудук, тръба

пиявица

+мн. пия`вици, +ж.
1. Воден червей, който смуче кръв от телата на животните и човека, към които се прилепва. Медицинска пиявица.
2. +Прен. За ненаситен човек, който експлоатира другите.

плазма

+ж., само +ед. +Спец.
1. В биологията — течната част на кръвта.
2. Във физиката — вещество, подложено на силна йонизация.
+прил. [[пла`змен]], пла`змена, пла`змено, +мн. пла`змени.

плака

+мн. пла`ки, +ж. Стъклена плоча за фотографски негатив.
Синоними: (гл.) дъска, дъсчица, плоча, плочка

планета

+мн. плане`ти, +ж.
1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчевата система е Плутон.
2. +Прен. Земя. Най-добрият тенисист на планетата.
+прил. [[плане`тен]], плане`тна, плане`тно, +мн. плане`тни. Планетна система.
Синоними: земното кълбо, земята, планетата, вселената, звезда, свят, мир

планина

+мн. планини`, +ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. +Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
• Планина падна от гърба/плещите ми. — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
• Планина човек. — Много едър човек.
• Златни планини обещава —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
• Зад девет планини. — Много далече.
• Хващам/улавям планината. — Скитам из планината.
Синоними: възвишение, хълм, масив, грамада, купища, куп, височина

пластика

+мн. пла`стики, +ж.
1. Само +ед. Съвкупност от изкуства, създаващи обемни фигури.
2. Само +ед. Изкуство за ритмични, плавни и грациозни движения на тялото.
3. Произведение на скулптурното изкуство.

пластинка

+мн. пласти`нки, +ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка.
Синоними: мембрана, ципа, кожица, плоча, плочка, лист

пластмаса

+мн. пла`стмаси, +ж. Материал, получен от естествени или изкуствени съединения, който при нагряване и високо налягане може да се обработва, след което запазва придадената му форма.
+прил. [[пла`стмасов]], пла`стмасова, пла`стмасово, +мн. пла`стмасови. Пластмасови изделия.

платина

+ж., само +ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят.
+прил. [[плати`нен]], плати`нена, плати`нено, +мн. плати`нени. Платинени руди. Платинена плоча.
+прил. [[плати`нов]], плати`нова, плати`ново, +мн. плати`нови. Платинова жица.

платка

+мн. пла`тки, +ж.
1. Пришито парче към горна част на дреха. Рокля с кръгла платка.
2. Относително самостоятелен елемент в телевизионен или друг приемник, който има определено предназначение. Цветната платка на телевизора е дефектирала.
Синоними: платеж, погашение, плащане, анюитет, падеж

платноходка

+мн. платнохо`дки, +ж. Лодка с платна.

платформа

+мн. платфо`рми, +ж.
1. Издигнато равно място на железопътна гара за обработка на товари и за движение на пътници.
2. Открит вагон, предназначен за превоз на тежки товари.
3. Широка и плитка кола с животинска тяга за превоз на товари.
4. Политическа програма на партия или друга групировка.
Синоними: площадка, програма

плафониера

+мн. плафоние`ри, +ж. Осветително тяло, което се закрепва непосредствено върху тавана или стените.

плацента

+мн. плаце`нти, +ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на зародиша до раждането.
+прил. [[плаце`нтен]], плаце`нтна, плаце`нтно, +мн. плаце`нтни.

плевра

+мн. пле`ври, +ж. Спец. В анатомията — обвивката на белите дробове, която покрива стените на гръдната кухина отвътре.

пленница

+мн. пле`нници, +ж. Жена пленник.

плесница

+мн. плесни`ци, +ж.
1. Удар с длан по лицето. Заради обидата му ударих две плесници.
2. +Прен. Поражение, обида, емоционален или нравствен удар. Смъртта му беше тежка плесница за нея.
Синоними: плесник, шамар, удар, срам, позор, обида, оскърбление

плетачка

+мн. плета`чки, +ж. Жена плетач.

плетеница

+мн. плетени`ци, +ж.
1. Орнамент, образуван от преплетени линии, ивици или фигури.
2. Записан с плътни издължени букви текст, чието разчитане е възможно при гледане под остър ъгъл, а не вертикално.
Синоними: фигура, рисунка, декоративен мотив

плетка

+мн. пле`тки, +ж.
1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка.
2. Плетиво (във 2 знач.).

плешка

+мн. пле`шки, +ж. Плоска широка раменна кост и мускулите около нея. Агнешка плешка.

плеяда

+мн. плея`ди, +ж.
1. Съзвездие от седем звезди, които са разположени близо една до друга; съзвездието Голямата мечка.
2. +Спец. В митологията — седемте дъщери на Атлант и Плейона.
3. +Спец. В литературата — седем поети на старогръцката поезия и седем френски поети от началото на ХVI в.
4. +Прен. Група изтъкнати личности в някоя област от една епоха.

плитка

+мн. пли`тки, +ж.
1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка.
2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон).
3. Сплетени в едно глави лук, царевица и др.; сплит.

плитчина

+мн. плитчини`, +ж. Плитко място във воден басейн. Корабът заседна в плитчините на залива.
Синоними: риф, подводна скала

пломба

+мн. пло`мби, +ж.
1. Твърд пълнеж, с който се затваря отвор в болен зъб. Златна пломба.
2. Оловна плочка с кръгла форма, върху която се поставя печат, показващ, че нещо не е отваряно. Пломбата на вагона е цяла.
Синоними: печат, клеймо, щемпел, етикет, етикетче

плоха

+мн. плохи`, +ж. Широка гънка на дреха, образувана чрез заглаждане. Пола с две плохи.

плоча

+мн. пло`чи, +ж.
1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща.
2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и др. Къщата е покрита с плочи. Около къщата има пътека от плочи.
3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон. Грамофонна плоча.
4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис. Паметна плоча.
Синоними: дъска, дъсчица, плочка, плака, пластинка, лист

плочка

+мн. пло`чки, +ж.
1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница.
2. Малка керамична плоча за стенна облицовка или подова настилка.
Синоними: дъска, дъсчица, плоча, плака, пластинка, лист

площадка

+мн. площа`дки, +ж.
1. Неголяма хоризонтална площ на стълбище между етажите и на полуетажите.
2. Специално оборудван участък земя за занимания на открито. Детска площадка. Спортна площадка.
Синоними: естрада, подиум, скеле

плънка

+мн. плъ`нки, +ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби.

плюнка

+мн. плю`нки, +ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.

плюска

+мн. плю`ски, +ж. +Диал. Мехурче върху кожата, получено от изгаряне, протриване, ухапване и др.

плява

+ж., само +ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури.
• Отделям зърното от плявата. — Отделям същественото, главното от второстепенното, излишното.
Синоними: слама

плячка

+мн. пля`чки, +ж.
1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия.
2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов. Вълкът отнесе плячката в леговището си.
Синоними: трофей, грабеж, кражба, лов

поанта

+мн. поа`нти, +ж. +Спец. Дума или израз, които подчертават мисъл или които служат за завършек на художествено произведение и отправят вниманието към вътрешния замисъл на творбата.
Синоними: същност, същина, смисъл, цел

победа

+мн. побе`ди, +ж. Успех, надмощие при състезание, битка, борба.
+прил. [[побе`ден]], побе`дна, побе`дно, +мн. побе`дни. Победни песни.
• Пирова победа. — Победа, при която жертвите са толкова много, че е равна на поражение.
Синоними: триумф, възтържествуване, надмощие, слава, лаври, успех, завоевание, придобивка, постижение, тържество, тържествуване, ликуване

победителка

+мн. победи`телки, +ж. Жена победител.

побойница

+мн. побо`йници, +ж. Жена побойник.

повелителка

+мн. повели`телки, +ж. Жена повелител.

повивка

+мн. пови`вки, +ж. +Разг. Пелена на бебе.

повлекана

+мн. повлека`ни, +ж. Пренебр. Жена повлекан.

повреда

+мн. повре`ди, +ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена.
• Телесна повреда. — Трайни последици от удари.
Синоними: вреда, щета, загуба, развала, ущърб, пакост, осакатяване, счупване, разстройство, лоша услуга, зло, недостатък, дефект, петно, кусур, разрушения, беда, беля, неприятност

повтарачка

+мн. повтара`чки, +ж. Пренебр. Жена повтарач.

повърхнина

+мн. повърхнини`, +ж.
1. Само +ед. Повърхност (в 1 знач.).
2. Площ на георграфски обект.
Синоними: повърхност, ниво, плоскост, площ, равнище, равнина, лице, квадратура

погача

+мн. пога`чи, +ж.
1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита.
2. +Диал. Баница.
Синоними: хляб, пита, самун, франзела

погнуса

+ж., само +ед. Отвращение. Изпитвам погнуса.
Синоними: отвращение, втръсване, възмущение, презрение, омерзение, гадност, негодувание

поговорка

+мн. погово`рки, +ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит.
Синоними: афоризъм, сентенция, мисъл, мъдра мисъл, максима

подагра

+ж., само +ед. +Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите.

поданица

+мн. по`даници, +ж. Жена поданик.

подателка

+мн. пода`телки, +ж. Жена подател.

подбедрица

+мед. Частта на крака между коляното и глезена. Състои се от две кости: тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял).

подбуда

+мн. подбу`ди, +ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик.
Синоними: причина, повод, подтик, основание, мотив, стимул, импулс, претекст, зародиш, тласък, подбудителство, подстрекателство, поощрение, воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, самоконтрол, самообладание, влияние, цел

подбудителка

+мн. подбуди`телки, +ж. Жена подбудител.

подводница

+мн. подво`дници, +ж. Подводен военен кораб.

подвързвачница

+мн. подвързва`чници, +ж. Място, където се подвързват книги; книговезница.

подготовка

+мн. подгото`вки, +ж.
1. Само +ед. Подготвяне.
2. Знания, придобити умения в определена област; квалификация.
Синоними: приготовление, подготвителни работи, встъпление, въведение, разработка, обработка, обучение, упражнение, опитност, умение, знание, начетеност, ученост, осведоменост, ерудиция, тренировка, квалификация, основа

поддръжка

+ж., само +ед.
1. Присъединяване към определено становище; подкрепа, съдействие.
2. Поддържане в добро състояние.
Синоними: подкрепа, покровителство, протекция, опора, защита, закрила, арка, помощ, застъпничество, подпора, упование, одобрение, издръжка, прехрана, сътрудничество, съдействие, устои, спомагане, поддържане, поощряване, насърчаване, поощрение

подигравка

+мн. подигра`вки, +ж.
1. Силна, остра насмешка, ирония.
2. Обидна постъпка.
Синоними: присмех, насмешка, подбив, ирония, сарказъм, язвителност, шега, посмешище, играчка, гавра, карикатура, майтап, комедия, нападка, оскърбление, присмиване, осмиване, саркастична забележка, презрение, презрително отношение, високомерно отношение, укор, груб отказ, пренебрежение, обида, закачка, насмешлив поглед

подкана

+мн. подка`ни, +ж. Подтикване към определено действие; подканване.
Синоними: подсещане, напомняне, припомняне

подкваса

+мн. подква`си, +ж.
1. Кисело мляко, което се слага в прясното, за да стане и то кисело.
2. +Разг. Мая.
3. +Прен. Заимстван от средата дух. Има селска подкваса.

подкова

+мн. подко`ви, +ж.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. +Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.

----

подкове`ш, +мин. св. подкова`х, +мин. прич. подкова`л, +св. — +вж. [[подковавам]].

подкрепа

+мн. подкре`пи, +ж. Обикн. +ед. Допълнителна помощ; поддръжка.
Синоними: съдействие, помощ, подпомагане, подкрепление, поддръжка, подпора, опора, защита, закрила, протекция, покровителство, насърчаване, насърчение, поощрение, устои, полза, интерес, придвижване напред, спомагане, поддържане, поощряване

подлизурка

+мн. подлизу`рки, +м. и +ж. Човек, който обича да се подмазва; угодник.

подлога

+мн. подло`ги, +ж.
1. Съд, който се подлага под тежко болен или неподвижен човек за ходене по нужда в леглото.
2. +Прен. +Пренебр. Човек, който се оставя да го тъпчат; който се подлага на другите.
3. +Остар. Допълнително прибавен къс кожа за закърпване на цървули.

подложка

+мн. подло`жки, +ж.
1. Нещо, което се поставя под друго. Подложка за чаша.
2. +Спец. Растение, върху което се присажда.
Синоними: поставка, основа, ложе, пиедестал, подножие, фундамент, подпора, опора, подставка, стойка

подмамка

+мн. подма`мки, +ж. Нещо, което служи за подмамване.
Синоними: примамка, стръв, уловка, капан, примка, залъгалка

подметка

+мн. подме`тки, +ж.
1. Долната част на обувка.
2. +Прен. +Пренебр. Твърда, жилава пържола, баница и под. Виж каква подметка ми сервираха.

подница

+мн. по`дници, +ж. Остар. Глинен съд за печене на хляб.

подпалка

+мн. подпа`лки, +ж. Обикн. +мн. Малки трески или дървени стърготини за подпалване на огън.

подписка

+мн. по`дписки, +ж.
1. Събиране на пари за абонамент, за помощ с вписване на името.
2. Събиране на подписи в подкрепа на определен човек, на кауза и др.

подписница

+мн. по`дписници, +ж. Жена подписник.

подплата

+мн. подпла`ти, +ж.
1. Тънка материя, която се зашива от вътрешната страна на дрехата; хастар.
2. +Прен. Само +ед. Подкрепа, стабилитет. Теоретична подплата.
Синоними: задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, дъно

подплънка

+мн. подплъ`нки, +ж.
1. Само +ед. Материал за изпълване на дреха.
2. Малко парче плат, напълнено с такъв материал и зашито.
Синоними: тампон, запушалка, набивка

подпора

+мн. подпо`ри, +ж.
1. Специално изработен или какъвто и да е предмет, поставен да подпира, да крепи.
2. Бетонови, метални или дървени греди, колони, които носят строителна конструкция. Подпори на мост.
+прил. [[подпо`рен]], подпо`рна, подпо`рно, +мн. подпо`рни. Подпорна стена.
Синоними: стълб, основа, база, почва, защита, закрила, опори, подкрепа, помощ, покровителство, упование, конзола, греда, опора, подложка, подставка, стойка, подпорка, подпорен стълб, прът, кол, колона, преграда, скоба

подправка

+мн. подпра`вки, +ж.
1. Обикн. +мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му.
2. Фалшификация.
Синоними: фалшификация, имитация, заместител, сурогат, ерзац, трева, билка, биле, лековито растение

подпруга

+мн. подпру`ги, +ж. Диал. Здрав ремък за стягане на самар, седло и др., който минава под корема на животното.

подработка

+мн. подрабо`тки, +ж. Обикн. +ед. Предварителна подготовка, обработка.

подражателка

+мн. подража`телки, +ж. Жена подражател.

подставка

+мн. подста`вки, +ж. Остар. Приспособление, върху което стои нещо; поставка, подложка.
Синоними: крак, рамо, подпорка, стойка, подпора, опора, подложка, подпорен стълб, стълб

подстрекателка

+мн. подстрека`телки, +ж. Жена подстрекател.

подутина

+мн. подутини`, +ж. Подуто място.
Синоними: оток, цицина, възпаление, подуто, подпухнало, подпухналост, издатина, гърбавина, бучка, буца, тумор, изпъкналост, издутина, подуване, отичане

поема

+мн. пое`ми, +ж. Голяма лиро-епическа творба в стихотворна форма.

----

пое`меш, +мин. св. пое`х, +мин. прич. пое`л, +св. — +вж. [[поемам]].

поетеса

+мн. поете`си, +ж. Жена поет (в 1 знач.).

поетика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Теория на поезията или на художественото творчество.
2. +Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изображение в творчеството на един автор. Поетиката на Ботев.

пожарна

+мн. пожа`рни, +ж. +Разг.
1. Противопожарна служба.
2. Сградата на тази служба.
3. Кола/автомобил на тази служба. Пожарната иде!

поза

+мн. по`зи, +ж.
1. Определено положение на тялото (за снимка и др.).
2. +Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза.
Синоними: положение, стойка, състояние, фасон, надуване, театралност, театралничене, конфигурация, очертания, линия

позлата

+мн. позла`ти, +ж.
1. Тънък пласт злато върху друг материал.
2. Златист цвят.

познавачка

+мн. познава`чки, +ж. Жена познавач.

познайница

+мн. позна`йници, +ж. Жена познайник.

позьорка

+мн. позьо`рки, +ж. Жена позьор.

поилка

+мн. пои`лки, +ж. Съд, в който се поят домашни животни.

показалка

+мн. показа`лки, +ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др.

покана

+мн. пока`ни, +ж.
1. Обикн. +ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц.
2. Напечатан лист с предложение към някого да направи нещо. Покана за сватба.
3. +Разг. Храна, която се предлага на болен, бременна и др.
Синоними: повикване, призоваване, приглашение, призив, калесване, насрочена среща, ангажимент, работа, предложение

покаяница

+мн. пока`яници, +ж. Жена покаяник.

поквара

+ж., само +ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.
Синоними: разврат, корупция, битово разложение, разпуснатост, безнравственост, развала, деморализация, развратеност, извратеност, падение, провала, декаданс, влошаване, израждане, корумпиране, деморализиране, упадък, зараза, порок, отклонение от правия път, неискреност, непочтеност, прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване, поквареност, развратна постъпка, покваряване, развращаване, разложение, язва, зло

поклонница

+мн. покло`нници, +ж. Жена поклонник.

покойница

+мн. поко`йници, +ж. Жена покойник.

покорителка

+мн. покори`телки, +ж. Жена покорител.

покрайнина

+мн. покра`йнини, +ж. Обикн. +мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България.
Синоними: край, област, предградие

покривка

+мн. покри`вки, +ж.
1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса.
2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка.
Синоними: покривало, плащ, чаршаф, завивка, обвивка, було, саван, външна обвивка, кожа, кора, ципа, черупка, кожух, риза, облицовка, боя, мазилка, слой, пласт, мантия, обшивка, калъф, похлупак, капак, плик

покруса

+ж., само +ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса.
Синоними: мъка, удар, сътресение, поразия, съсипия, съкрушение, нещастие, огорчение, унижение, обида, унижаване, огорчаване

покупателка

+мн. покупа`телки, +ж. Жена покупател.

покупка

+мн. поку`пки, +ж.
1. Нещо купено. Хубава покупка.
2. Само +мн. Купуване. Ходя на покупки.

покъщнина

+ж., само +ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи.
Синоними: мебели, движимости, мебелировка, домашни вещи, принадлежности

пола

+мн. поли`, +ж.
1. Горна женска дреха, която обхваща тялото от кръста надолу. Копринена пола.
2. Долната част на широка дреха. Поли на палто.
3. +Прен. Периферия на шапка.
4. +Прен. Само +мн. Подножие. В полите на Витоша.
5. +Диал. Черга или част от черга, която се тъче върху една основа. Постели новата пола.

поледица

+ж. , само +ед. или [[поле`дици]] само +мн. Тънък пласт лед върху земята.

полемика

+мн. поле`мики, +ж. Публичен спор по повод на поставен проблем. Участвам в полемиката.
+прил. [[полеми`чен]], полеми`чна, полеми`чно, +мн. полеми`чни. Полемична статия.
Синоними: спор, диспут, прение, препирня, разискване, пререкание, дебати, прения, дебат

полза

+ж., само +ед. Облага, изгода. Полза от знанията.
Синоними: изгода, придобивка, печалба, интерес, облага, кяр, файда, преимущество, резултат, награда, цена, полезност, изгодност, добив, доход, приход, помощ, подкрепа, ценност, важност

поливачка

+мн. полива`чки, +ж. Жена поливач.

полиглотка

+мн. полигло`тки, +ж. Жена полиглот.

поликлиника

+мн. поликли`ники, +ж. Лечебно профилактично заведение за комплексна медицинска помощ на населението.
+прил. [[поликлини`чен]], поликлини`чна, поликлини`чно, +мн. поликлини`чни.

полировка

+ж., само +ед.
1. Полиране. Трябва да пристъпя към полировка.
2. Полирана повърхност. Развалям полировката.
3. Вещество за полиране. Купувам полировка.
+прил. [[полиро`въчен]], полиро`въчна, полиро`въчно, +мн. полиро`въчни. Полировъчна машина.

политика

+ж., само +ед.
1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външна политика. Вътрешна политика.
2. Въпроси и събития от обществения и държавния живот. Говоря за политика.
3. +Прен. Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели. Водя тънка политика.
+прил. [[полити`чески]], полити`ческа, полити`ческо, +мн. полити`чески. Политически решения.
• Правя политика. — Лаская, угоднича, за да постигна свои цели.
Синоними: общественост, държавничество, дипломация, тактика, хитрина, ласкателство, угодничество, лицеприятие, подмилкване

политиканка

+мн. политика`нки, +ж. Пренебр. Жена политикан.

политура

+мн. политу`ри, +ж.
1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели.
2. Полировка.
Синоними: глазура, блясък, гланц, глеч, емайл, желе, лъскавина, външен блясък, лустро, шлифовка

полица

+мн. по`лици, +ж. +Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.

----

+мн. поли`ци, +ж. Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт. Хлябът е на полицата.
Синоними: етажерка, рафт, лавица, поставка

поличба

+мн. поли`чби, +ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба.
Синоними: личба, знак, предзнаменование, знамение, прокоба, призрак, привидение, предвестие, предвестник

полка

+мн. по`лки, +ж.
1. Обикн. +ед. Чешки народен танц.
2. Музикално произведение с ритъма на този танц.

половина

+мн. полови`ни, +ж.
1. Едната от две (приблизително) равни части от цялото. Първа половина на века.
2. +Остар. +Разг. Кръст на тялото.
• Нежна половина. — Женската част от населението на земята.
Синоними: среда

половинка

+мн. полови`нки, +ж.
1. Умал. Половина.
2. +Разг. Единият член на съпружеската двойка по отношение на другия. Моята половинка. Нежна половинка.

полонеза

+мн. полоне`зи, +ж.
1. Обикн. +ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен.
2. Музика в такъв ритъм.

полоса

+ж., само +ед. +Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса.

полувисшистка

+мн. полувисши`стки, +ж. Жена полувисшист.

полуда

+ж., само +ед.
1. Изгубване на ума; лудост.
2. +Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда.
Синоними: лудост, безумие, обезумялост, унес, забрава, ярост, безразсъдство, неблагоразумие

получателка

+мн. получа`телки, +ж. Жена получател.

поляна

+мн. поля`ни, +ж. Обрасла с трева местност сред гора. Поляна с ягоди.
+същ. +умал. [[поля`нка]], +мн. поля`нки, +ж.

полянка

+мн. поля`нки, +ж. Жена, която живее в полето.

помагачка

+мн. помага`чки, +ж. Жена помагач.

помада

+ж., само +ед. Масловидно ароматно вещество, което се прилага с козметични цели.

помешчица

+мн. поме`шчици, +ж. Жена помешчик или на помешчик.

помощница

+мн. помо`щници, +ж. Жена помощник.

помощничка

+мн. помо`щнички, +ж. Помощница.

помпа

+мн. по`мпи, +ж. Уред или приспособление към уред за помпане. Автомобилна помпа. Водна помпа.

поничка

+мн. по`нички, +ж. Вид пържена тестена закуска с кръгла форма и със сладък пълнеж.

понуда

+мн. пону`ди, +ж.
1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете.
2. +Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна.
3. +Разг. Самата храна, която се носи на болен или на родилка; покана.

попара

+мн. попа`ри, +ж. Ястие от малки късчета хляб или друго тестено изделие в чай, мляко, вода и др.

попечителка

+мн. попечи`телки, +ж. Жена попечител.

поправка

+мн. попра`вки, +ж.
1. Поправяне.
2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона.
3. Прен. Жарг. Поправителна сесия. На поправката ще имам два изпита.
Синоними: преправка, репариране, ремонт, преработка, възстановяване, изправяне, корекция, изменение, коректив, възобновяване, подновяване, реставриране, реставрация, поправяне, ремонтиране, коригиране, подобрение

попрелка

+мн. попре`лки, +ж. Истор. Седянка с предене, каквито са се правели в миналото.

пора

+мн. по`ри, +ж.
1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора.
2. Шупла.
Синоними: възраст, години

поразеница

+мн. пора`зеници, +ж. +Разг. Поразница.

поредица

+мн. поре`дици, +ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия.
Синоними: ред, низ, серия, редица, върволица, клас, разряд, асортимент, верига, система, цикъл

поробителка

+мн. пороби`телки, +ж. Жена поробител.

порода

+мн. поро`ди, +ж.
1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; сорт, вид, раса.
2. +Прен. Хора, които се отличават от другите по своите специфични качества. Човек от особена порода.
Синоними: род, вид, естество, природа, разновидност, сорт, раса, произход, семейство, сой

порта

+мн. по`рти, +ж. Широка врата на двор, която е откъм улицата. Желязна порта.
• Висока порта. — +ист. Правителството на Османската империя.
Синоними: врата, вратник, вход, антре, изход, излаз

портиерка

+мн. портие`рки, +ж. Жена портиер.

портретистка

+мн. портрети`стки, +ж. Жена портретист.

порфира

+мн. порфи`ри, +ж. Истор. Пурпурна мантия на монарх; багреница.

поръка

+мн. поръ`ки, +ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. Имам поръка да уча.

поръчителка

+мн. поръчи`телки, +ж. Жена поръчител.

поръчка

+мн. поръ`чки, +ж.
1. Само +ед. Поръчване. По поръчка. Правя поръчка.
2. Това, което е поръчано, обикн. като конкретен предмет. Поръчката е донесена.
Синоними: заръка, заръчка, поръчение

порязаница

+мн. поря`заници, +ж. Отрязан къс хляб с плоска форма; филия.

посегателка

+мн. посега`телки, +ж. Жена посегател.

посестрима

+мн. посе`стрими, +ж. Разг.
1. Жена, с която сме се договорили да живеем като сестри.
2. Много близка приятелка.

посетителка

+мн. посети`телки, +ж. Жена посетител.

последица

+мн. после`дици, +ж. Нещо, което следва, произтича от някакво действие или състояние; резултат. Последици от болест.
Синоними: следствие, продължение, резултат, последствие, завършек, край, изход, въздействие, отражение, влияние, отзвук, реакция, ефект, продукт, рожба

последователка

+мн. последова`телки, +ж. Жена последовател.

пословица

+мн. посло`вици, +ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение.
Синоними: мъдрост, поговорка, басня, мисъл, сентенция

послушница

+мн. послу`шници, +ж. Жена послушник.

посока

+мн. посо`ки, +ж.
1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока.
2. +Спец. Географски ориентир. Посоки на света.
3. +Прен. Път на развитие. Каква ли посока ще вземе твоят живот?
Синоними: направление, насока, линия, страна, цел, курс, движение, течение

посредница

+мн. посре`дници, +ж. Жена посредник.

посрещачка

+мн. посреща`чки, +ж. Жена посрещач.

поставка

+мн. поста`вки, +ж. Приспособление, върху което се поставя нещо.
Синоними: монтиране, монтаж, пиедестал, основа, статив, цокъл, полица, лавица, рафт

постановка

+мн. постано`вки, +ж.
1. Начин, по който се организира нещо. Добра постановка на нещата.
2. Поставяне на спектакъл. Новата постановка на театъра.
3. +Спец. Обработване, школуване на глас на изпълнител.
+прил. [[постано`въчен]], постано`въчна, постано`въчно, +мн. постано`въчни.
Синоними: режисура, монтаж, мизансцен, поставяне, представление

постелка

+мн. посте`лки, +ж. Постеля [[1]] .

постилка

+мн. пости`лки, +ж. Постелка.

постница

+мн. по`стници, +ж. Жилище на постник, обикновено примитивно.

постройка

+мн. постро`йки, +ж.
1. Само +ед. Построяване.
2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка.
3. Строеж на художествено произведение и др.; структура.
Синоними: сграда, строеж, здание, къща, построяване, изграждане, структура, начин на изграждане, устройство, тъкан, материя, плат

постъпка

+мн. постъ`пки, +ж. Конкретно действие в определен случай; начин на действие. Лоша постъпка.
• Правя постъпки. — Предприемам определено действие за удовлетворяване на мое искане. Правя постъпки за работа в чужбина.
Синоними: действие, поведение, държане, дейност, акт, дело, жест, деяние, нещо, работа, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство

потайница

+мн. пота`йници, +ж. Жена потайник.

потисница

+мн. поти`сници, +ж. Жена потисник.

потомка

+мн. пото`мки, +ж. Жена потомък.

потреба

+мн. потре`би, +ж.
1. +Разг. Необходимост, нужда.
2. Само +мн. Вещи от първа необходимост. Домашни потреби.
Синоними: потребност, нужда, необходимост, наложителност

потребителка

+мн. потреби`телки, +ж. Жена потребител.

поука

+мн. поу`ки, +ж.
1. Поучение, съвет.
2. Извод, заключение. И до каква поука стигна?
Синоними: поучение, наставление, съвет, назидание, напътствие, пример, образец, урок, морал, извод, заключение, завет, идея, основна идея, тема, смисъл, значение

похвала

+мн. похва`ли, +ж. Добър отзив за някого (за неговите качества, дейност, постъпки и др).
Синоними: хвала, одобрение, възхваление, комплимент, славословие, окуражаване, насърчение, ласкави отзиви, популяризиране, лансиране, уважение, признание, чест, заслуга

похитителка

+мн. похити`телки, +ж. Жена похитител.

походка

+мн. похо`дки, +ж. Начин, маниер на движение при ходене. Гъвкава походка.
Синоними: вървеж, ход, стъпка, раван, начин на ходене, характерна стъпка

почва

+мн. по`чви, +ж.
1. Горен повърхностен слой на земята, в който се развиват растенията. Плодородна почва.
2. +Прен. Само +ед. Основа, опора, върху която става нещо. На приятелска почва. Губя почва под краката си.
+прил. [[по`чвен]], по`чвена, по`чвено, +мн. по`чвени.
Синоними: земя, пръст, база, основа, причина, позиция, терен, условия, опора, под, настилка, място, възможност, повод

почерпка

+мн. поче`рпки, +ж.
1. Черпене, гощаване с вино, ракия, сладкиши и др.
2. Това, с което се гощава, черпи.
Синоними: запиване, гуляй

почивка

+мн. почи`вки, +ж.
1. Почиване. Искам да спрем за почивка.
2. Неработно време. Обедна почивка.
3. Курорт. Отивам на почивка.
Синоними: отдих, отмора, ваканция, покой, спокойствие, затишие, пауза, прекъсване, престой, спирка, антракт, междучасие, освежаване, ободряване, опресняване, отпочиване, мир, развлечение, забавление, спиране

почитателка

+мн. почита`телки, +ж. Жена почитател.

почуда

+ж., само +ед. Учудване.
Синоними: (нар.) изненада, удивление, изумление, учудване, зачудване, сюрприз, захлас, недоумение, (нар.) слисване

поща

+мн. по`щи, +ж.
1. Учреждение за препращане на писма, вестници, списания, пари и др. от един адрес на друг, както и сградата на това учреждение.
2. Само +ед. Пратките, доставени от това учреждение. Днешната поща дойде.
+прил. [[по`щенски]], по`щенска, по`щенско, +мн. по`щенски. Пощенска станция. Пощенски услуги.
Синоними: кореспонденция

пощада

+ж., само +ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. Убивам без пощада.
Синоними: прошка, опрощение, помилване, милост, снизходителност, милосърдие, състрадание, снизхождение

правда

+ж., само +ед.
1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата.
2. Справедливост. Умирам за правдата.
Синоними: право, законност, правдина, справедливост, правосъдие, правдивост, правота, истина

правдина

+мн. правдини`, +ж.
1. Само +ед. Правда.
2. +Остар. Обикн. +мн. Граждански права. Човешки правдини.

праведница

+мн. пра`ведници, +ж. Жена праведник.

правистка

+мн. прави`стки, +ж. Жена правист.

правнучка

+мн. пра`внучки, +ж. Внучка на дъщерята или сина.

правота

+ж., само +ед. Качество на прав (в 4 знач.); правилност, справедливост.
Синоними: правилност, справедливост, правда, истина, правдивост

празнина

+мн. празнини`, +ж.
1. Незапълнено място; дупка.
2. +Прен. Непълнота, пропуск.
Синоними: дупка, шупла, кухина, празно място, луфт, недостиг, недоимък, липса, празнота, непълнота, отсъствие, недостатък, дефект, празно пространство, пропуск, пустота, пауза

празнота

+мн. празноти`, +ж.
1. Непълнота, пропуск, липса.
2. Само +ед. Душевна пустота.
Синоними: липса, недостиг, недоимък, празнина, кухина, отсъствие, пропуск, непълнота, пустота, суетност, безсъдържателност, празно пространство, пауза, вакум

практика

+мн. пра`ктики, +ж. [[1]]. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика.
+прил. [[практи`чески]], практи`ческа, практи`ческо, +мн. практи`чески.
Синоними: приложение, употребление, поставяне в действие, техника, знания, опит, опитност, умение, навик, рутина, реалност, действителност, изпълнение, дело, действие, обичай, привичка, установен ред, процедура

практикантка

+мн. практика`нтки, +ж. Жена практикант.

практичка

+мн. практи`чки, +ж. Жена практик.

пралина

Счукана смес от карамелизирана захар и ядки. Използва се за украса на торти, пудинги или като пълнеж за шоколадови сладкиши.

прародителка

+мн. пра`родителки, +ж. Жена прародител.

праскова

+мн. пра`скови, +ж. Мъхнат сочен плод с приятен аромат, жълт или червен цвят, както и дървото, на което расте.

пратеница

+мн. пра`теници, +ж. Жена пратеник.

пратка

+мн. пра`тки, +ж. Това, което се праща (във 2 знач.).
Синоними: пакет, колет, партида

прахавица

+мн. праха`вици, +ж. Кълбовидна гъба, която при натискане, когато остарее, изпуска праховидни спори.

прахосмукачка

+мн. прахосмука`чки, +ж. Машина за чистене чрез всмукване на праха.

прахосница

+мн. прахо`сници, +ж. Жена прахосник.

прашинка

+мн. праши`нки, +ж. Частичка, елемент от прах. Влезе ми прашинка в окото.

прашка

+мн. пра`шки, +ж.
1. Приспособление за хвърляне на камък. Стрелям с прашка.
2. +Диал. Връзка (на престилка, торба и др.).

пращина

+мн. пращи`ни, +ж. Смачкани и ферментирали плодове за ракия.

пребрадка

+мн. пребра`дки, +ж. Женска кърпа за глава; забрадка.
Синоними: забрадка, кърпа за глава, ръченик

преброителка

+мн. преброителки, +ж. Жена преброител.

превземка

+мн. превземки, +ж. Превземане, неестествено държание.
Синоними: преструвка, превзетост, превземане, каприз, позиране, преструване, изкуственост, маниерничене

преводачка

+мн. преводачки, +ж. Жена преводач.

превръзка

+мн. превръзки, +ж.
1. Ивица текстилен материал, която се използва за увиване на рана.
2. Превързване на рана.
Синоними: бинт, марля, панделка, лента, ивица, почистване, превързване, презрамка, бандаж

преграда

+мн. прегради, +ж.
1. Стена, плосък предмет или линия, която разделя дадено пространство.
2. Отделено място. Чанта с две прегради.
3. Спънка, пречка, мъчнотия. Всички прегради рухват.
Синоними: стена, бараж, барикада, пречка, спънка, препятствие, предел, граница, край, лимит, ограничение, завеса, перде, бариера, решетки, пречки, стълб, подпора, скоба, прът

прегръдка

+мн. прегръдки, +ж.
1. Прегръщане.
2. Само +мн. Пространство, обхванато от ръцете при прегръщане; обятия. Нежните прегръдки на майката.
Синоними: стискане, притискане, ръкуване

предателка

+мн. предателки, +ж. Жена предател.

предачка

+мн. предачки, +ж. Жена предач.

предачница

+мн. предачници, +ж. Работилница за предене.

предвестница

+мн. предвестници, +ж. Жена предвестник (в 1 знач. ).

предводителка

+мн. предводителки, +ж. Жена предводител.

предмишница

+мед. вж. антебрахиум

преднина

+ж., само +ед. Разположение пред другите. Имам преднина. Вземам преднина.
Синоними: аванс, надмощие, първенство, превъзходство, предно място, предимство, преимущество, предпочитание, привилегия, чувство за превъзходство, напереност, фукане

предница

+мн. предници, +ж. Предна част — на кола, на дреха и др.
Синоними: предна част

предплата

+мн. предплати, +ж. Предварително заплащане; аванс.

предпоставка

+мн. предпоставки, +ж.
1. Предварително условие за осъществяването на нещо. Предпоставки за добри умения.
2. Изходен пункт на разсъждение. Правилни предпоставки.
Синоними: условие, предусловие, основание, причина, необходимо условие

председателка

+мн. председателки, +ж. Жена председател.

предсказателка

+мн. предсказателки, +ж. Жена предсказател.

представа

+мн. представи, +ж.
1. Възпроизвеждане в съзнанието на нещо, което е било възприето по-рано.
2. +Разг. Разбиране, схващане на нещо; понятие. Имаш ли представа какво правиш?
Синоними: възприятие, схващане, разбиране, концепция, идея, понятие, поглед, впечатление

представителка

+мн. представителки, +ж. Жена представител.

представка

+мн. представки, +ж. +Спец. Част от думата, която стои пред корена; префикс.

предтеча

+мн. предтечи, +м. Човек, който първи възвестява някаква идея или събитие; предвестник.
Синоними: месия, предшественик, предвестник, предвестител, пратеник

предшественица

+мн. предшественици, +ж. Жена предшественик.

предявителка

+мн. предявителки, +ж. Жена предявител.

прежда

+мн. прежди, +ж.
1. Само +ед. Изпредена нишка. Вълнена прежда.
2. Различни по цвят и по материал нишки. Имам различни прежди.

преживелица

+мн. преживелици, +ж.
1. Преживяване.
2. Нещо, което си е отживяло времето, остаряло е.
Синоними: случка, приключение, събитие, авантюра, отживелица, отживялост

презрамка

+мн. презрамки, +ж. Ивица тъкан или кожа, която се поставя през рамото, за да държи, крепи нещо. Презрамки на рокля. Презрамки на раница.
Синоними: превръзка, бандаж

прекупвачка

+мн. прекупвачки, +ж. Жена прекупвач.

прелъстителка

+мн. прелъстителки, +ж. Жена прелъстител.

прелюбодейка

+мн. прелюбодейки, +ж. Жена прелюбодеец.

премала

+ж., само +ед. Премаляване.

премиера

+мн. премиери, +ж. Първо представление на театрална, балетна, оперна и др. постановка.+прил. [[премиерен]], премиерна, премиерно, +мн. премиерни.

преносвачка

+мн. преносвачки, +ж. Жена преносвач.

преоценка

+мн. преоценки, +ж. Нова оценка на нещо вече оценено.
Синоними: оценка, критика, преглед

препараторка

+мн. препараторки, +ж. Жена препаратор.

препаска

+мн. препаски, +ж. Ивица от различен материал за препасване.

препечатка

+мн. препечатки, +ж. Препечатан дословно от друго издание текст.

преписвачка

+мн. преписвачки, +ж. Жена преписвач.

преписка

+мн. преписки, +ж. Размяна на писма, обикновено служебни, както и самите писма.
Синоними: кореспонденция, писмо

преподавателка

+мн. преподавателки, +ж. Жена преподавател.

препоръка

+мн. препоръки, +ж.
1. Съвет да се направи нещо или похвала на нещо. Твоята препоръка е закон за мен.
2. Положителни сведения за някого, обикновено в писмен вид.
Синоними: рекомендация, референция, похвала, съвет, напътствие, гаранция, пълномощно, поръчителство, свидетелство

препратка

+мн. препратки, +ж.
1. Само +ед. Препращане.
2. Бележка в книга, с която се препраща към друг пасаж, друга книга и т. н.

препродажба

+мн. препродажби, +ж. Повторна продажба на нещо купено.

препусканица

+мн. препусканици, +ж. Силно тичане, надпревара, надбягване, препускане.

преработка

+мн. преработки, +ж.
1. Само +ед. Процес на преработване.
2. Продукт на преработване.
Синоними: преправка, поправка

преса

+мн. преси, +ж.
1. Уред или машина за обработка чрез притискане, изстискване.
2. Приспособление за попиване на мастило с попивателна хартия чрез притискане.
3. Само +ед. В колективни спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противников играч/отбор и манипулацията с топката. +ж., само +ед. Периодичен печат.
Синоними: журналистика, публицистика, печат, вестници, издание, вестник, книгопечатане

преселница

+мн. преселници, +ж. Жена преселник.

пресечка

+мн. пресечки, +ж.
1. Мястото, където се пресичат две или повече линии.
2. Пресечна улица.
Синоними: кръстопът, средище

пресита

+ж., само +ед. Прекалена насита.
Синоними: пресищане, преситеност, насита, доволство, задоволяване, удовлетворение, уталожване

прескочикобила

+ж., само +ед. Забавна игра, при която играчите се прескачат един друг.

преследвачка

+мн. преследвачки, +ж. Жена преследвач.

преснота

+вж. [[пре`сен]]

преспа

+мн. преспи, +ж. Пряспа.
Синоними: нанос, куп, струпване

престилка

+мн. престилки, +ж.
1. Работна дреха, която се поставя върху другите, за да ги предпазва от изцапване.
2. Част от женската носия с правоъгълна форма, която се препасва през кръста и виси отпред върху ризата или сукмана.

престолнина

+мн. престолнини, +ж. +Остар. Столичен град.

престолонаследница

+мн. престолонаследници, +ж. Жена престолонаследник.

престрелка

+мн. престрелки, +ж. Кратка размяна на изстрели по време на бой.

преструвка

+мн. преструвки, +ж. Преструване, лицемерничене.
Синоними: хитрост, лъжа, лицемерие, притворство, фалш, лъжливост, лукавство, симулация, прикриване, докарване, превземане, превзетост, превземка, комедия, глезотия, парадиране, парадност, реклама, фукане, преструване, неискреност, измама, изкуственост, маниерничене, симулиране, шарлатания

престъпница

+мн. престъпници, +ж. Жена престъпник.

пресуквачка

+мн. пресуквачки, +ж. Жена пресуквач.

претендентка

+мн. претендентки, +ж. Жена претендент.

преумора

+ж., само +ед. Прекалена умора.
Синоними: умора, изтощение, изтощеност, изнемощялост, отпадналост, слабост, немощ, безсилие, изнуреност, голямо усилие, пресилване, пренапрежение

префектура

+мн. префектури, +ж.
1. Административно-териториална единица в някои държави.
2. Длъжност на префект.

прехрана

+ж., само +ед.
1. Прехранване.
2. Храната, с която едно семейство поддържа живота си; препитание. Набавям прехрана.
Синоними: препитание, издръжка, поминък, работа, храна, продоволствие

преценка

+мн. преценки, +ж. Преценяване. Вярна преценка.
Синоними: оценка, характеристика, критика, усмотрение, свободна преценка, разбиране, мнение, бележка, забележка, коментар, изказване, присъда, решение, око, очи, поглед, усет, пресмятане, сметка, калкулация, изчисление

пречка

+мн. пречки, +ж.
1. Нещо, което пречи.
2. +Разг. Препречена дървена летва или пръчка (в ограда, барака и др. ).
Синоними: преграда, препятствие, бариера, спънка, спирачка, мъчнотия, затруднение, трудност, задръжка, мъка, бреме, товар, тежест, внезапно спиране, отпор, запушване, задръстване, блокиране, неприятност, разочарование, възражение, спиране, възпиране, обуздаване, ограничаване, засечка, усложнение, неудобство, противодействие, съпротива

прибавка

+мн. прибавки, +ж.
1. Нещо прибавено, допълнително включено; притурка, добавка. Давам в прибавка.
2. Само +ед. Прибавяне.
Синоними: притурка, приложение, анекс, допълнение, добавка, придатък, вмъкване, вмъкнато, примес, капка, малко количество, принадлежност, прираст, прибавяне, увеличение

прибежка

+мн. прибежки, +ж. Прибягване, притичване от едно място до друго. На прибежки.

привичка

+мн. привички, +ж. Навик.
Синоними: навик, обичай, традиция, адет, табиет, рутина, практика, бит, нрави, обред, установен ред, процедура, приучване, привикване, свикване, каляване

привърженица

+мн. привърженици, +ж. Жена привърженик.

привърженичка

+мн. привърженички, +ж. Привърженица.

придобивка

+мн. придобивки, +ж. Нещо придобито. Нова придобивка.
Синоними: облага, полза, печалба, печала, изгода, добив, резултат, достижение, постижение, завоевание, актив, успех, преимущество, кяр, интерес, предимство, ценно качество, плюс

придружителка

+мн. придружителки, +ж. Жена придружител.

приемна

+мн. приемни, +ж. Приемна стая.
Синоними: гостна стая, салон, всекидневна стая, зала, банкетна зала, хале

приемница

+мн. приемници, +ж. Жена приемник _1 ._

призма

+мн. призми, +ж. Спец. Многостен, който има две еднакви успоредни основи.
• Гледам през призмата на. — Съобразявам се с определена гледна точка.

призовка

+мн. призовки, +ж. Писмено известие, с което се призовава в съда.

приказка

+мн. приказки, +ж.
1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. +Разг. Само +ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого.
• Големи приказки. — Хвалба.
• На (сладки) приказки. — На (приятен) разговор.
• Отварям приказка. — +Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
• Намирам се на приказка. — +Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
• Празни приказки. — Безсмислени думи, разговори.
Синоними: разказ, история, повествование, легенда, басня, измислица, небивалица, лъжа, дума, слух

прилика

+мн. прилики, +ж. Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и др. Търся приликите. +ж., само +ед. +Разг.
1. Съобразяване с нравствените норми; приличие. Върша нещо с прилика.
2. Подходящ (брачен) партньор. Лика-прилика.
Синоними: подобие, сходство, сродство, сродност, близост, аналогия, съответствие, общност, еднаквост, еднородност, тъждественост, равенство, приличие, благоприличие, идентичност, образ, вид

приложница

+мн. приложници, +ж. Жена приложник.

прима

+ж., само +ед. Най-добрата изпълнителка в един състав. Примабалерина.

примадона

+мн. примадони, +ж.
1. Най-добрата оперна певица в един състав, която изпълнява главните роли.
2. +Разг. Важна и капризна жена, по-рядко мъж. Ама че примадона!

примамка

+мн. примамки, +ж. Нещо, което служи за примамване.
Синоними: стръв, въдица, капан, примка, клопка, уловка, измама, засада, залъгалка, съблазън, прелъстяване, неочаквана трудност, хитрина

примка

+мн. примки, +ж.
1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп.
2. Приспособление за ловене на животни; уловка. Поставям примки.
3. +Прен. Хитро измислена лъжа, с която да бъде подмамен някой.
Синоними: капан, клопка, въдица, ласо, мрежа, измама, уловка, засада, примамка, дупка, бримка, клуп, отвор, клетка на сито, въже за бесене

приносителка

+мн. приносителки, +ж. Жена приносител.

принуда

+ж., само +ед. Принуждаване. Гладувам по принуда.
Синоними: насилие, натиск, давление, принуждение, гнет, изнасилване, насилване, изнудване, необходимост, нужда, неизбежност

природа

+ж., само +ед.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. +Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. +Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души.+прил. [[природен]], природна, природно, +мн. природни. Природна среда. Природни условия.
Синоними: вселена, свят, все-свят, всемир, натура, естество, характер, вид, род, същина, свойство, инстинкт, същност, нрав, душа, качество

присадка

+мн. присадки, +ж. Част от растение, която се присажда на друго растение.

прислуга

+ж., само +ед.
1. Група от хора, които прислужват; слуги, прислужници.
2. Прислужване.

прислужница

+мн. прислужници, +ж. Жена прислужник.

прислужничка

+мн. прислужнички, +ж. Прислужница.

присмехулка

+мн. присмехулки, +ж. Присмехулница.

присмехулница

+мн. присмехулници, +ж. Жена присмехулник.

пристройка

+мн. пристройки, +ж. Допълнително построено помещение или сграда към съществуваща.
Синоними: удължение, продължение, пристрояване, наставка

присъда

+мн. присъди, +ж.
1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда.
2. Становище, мнение, преценка.
Синоними: решение, резолюция, вердикт, мнение, преценка, критика, отношение, заключение, решителност, твърдост, непоколебимост, изказване, оценка, отсъждане, присъждане, наказание

притежателка

+мн. притежателки, +ж. Жена притежател.

притома

+ж., само +ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома.
Синоними: умора, безсилие, отпадналост, отпадане, отпуснатост, отмалялост, премалялост

притурка

+мн. притурки, +ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник.
Синоними: приложение, анекс, допълнение, добавка, прибавка, придатък, принадлежност

притча

+мн. притчи, +ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус.
Синоними: парабола, алегория

приумица

+мн. приумици, +ж. Случайно желание, прищявка.
Синоними: усмотрение, хрумване, прищявка, каприз, текване, скимване, ексцентрична идея, странна идея, чудатост

прическа

+мн. прически, +ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса.

причина

+мн. причини, +ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.+прил. [[причинен]], причинна, причинно, +мн. причинни. Причинна зависимост.
• По причина на (някого или нещо). — Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.
Синоними: първопричина, първоизточник, източник, зародиш, зачатък, начало, подбуда, импулс, стимул, подтик, тласък, фактор, база, основа, повод, претекст, предлог, мотив, основание, случай, съображение, резон, вина, място, почва, възможност, нужда, необходимост, задължение, довод, аргумент, цел, произход

причинителка

+мн. причинителки, +ж. Жена причинител.

пришка

+мн. пришки, +ж. Разг. Болезнено мехурче, пълно с течност, на кожата на човек.

проба

+мн. проби, +ж.
1. Проверка на нещо. Проба на телефона.
2. Част от някакъв материал, взета за проверка, за анализ и др. Кръвна проба.
3. Проверка на дреха как стои.
4. +Спец. Количество на скъпоценен метал в сплав.+прил. [[пробен]], пробна, пробно, +мн. пробни. Пробен материал. Пробна зала. Пробен урок.
Синоними: опит, изпробване, проверка, изпитване, експеримент, пример, образец, изпитание, мостра, качество, глътка, хапка, късче, изследване, анализ, тест

проблема

+мн. проблеми, +ж. +Остар. [[проблем]].
Синоними: задача, въпрос, загадка, тайна, енигма, гатанка, неизвестност, секрет

проблематика

+ж., само +ед. Съвкупност от проблеми в дадена област.

пробуда

+ж., само +ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане.
Синоними: пробуждане, събуждане, спомняне, съвземане

провала

+ж., обикн. +ед.
1. Пропаст, дълбока яма.
2. +Прен. Проваляне.
• На провала. — Невъздържано, без ограничения.

проверителка

+мн. проверителки, +ж. Жена проверител.

проверка

+мн. проверки, +ж. Проверяване, преглед за установяване на наличността и достоверността на нещо. Паспортна проверка.
Синоними: преглед, ревизия, контрол, обследване, изследване, проверяване, издирване, надзор, сондаж, опит, опитване, изпитване, изпитание, проба, изпробване, контрола, повторно преглеждане, преглеждане, инспектиране, проучване, ревизиране, инспекция, анализ, тест

прогноза

+мн. прогнози, +ж. Предвиждане. Прогноза за времето.
Синоними: предвиждане, предсказване, предсказание, пророкуване, предричане, предчувствие

програма

+мн. програми, +ж.
1. План за дейност. Програма за деня.
2. Изложение на идеите и целите в дейността на политическа партия или на политическо лице. Предизборна програма.
3. Кратко описание и разпределение на учебния материал по една дисциплина. Програма по фолклор.
4. Разписание на театралните, филмовите, телевизионните и др. предавания за определен период от време. Програма на телевизията.
5. Лист с напечатано съдържание на спектакъл или с изброени творби за изпълнение на концерт.
6. +Спец. Описание на формален език на плана за работа на изчислителна машина. Компютърна програма.+прил. [[програмен]], програмна, програмно, +мн. програмни. Програмна схема. Програмно време. Програмен продукт.
Синоними: разпис, разписание, план, система, метода, проект, ред, схема, скица, приготовление, кроеж, платформа, представление, спектакъл, филм, шоу, зрелище, шествие

програмистка

+мн. програмистки, +ж. Жена програмист.

продавачка

+мн. продавачки, +ж. Жена продавач.

продажба

+мн. продажби, +ж. Акт на продаване.+прил. [[продажбен]], продажбена, продажбено, +мн. продажбени. Продажбена цена.
Синоними: продан, прехвърляне, отчуждаване, отчуждение, стокообмен, стокооборот, обмен, търговия

продажница

+мн. продажници, +ж. Продажна жена.

продължителка

+мн. продължителки, +ж. Жена продължител.

проза

+ж., само +ед.
1. Немерена реч.
2. +Спец. Литературно творчество в немерена реч.
3. +Прен. Липса на емоционални преживявания; делничност.
Синоними: монотонност, еднообразие, всекидневие, ежедневие, делничност, реалност, действителност, баналност

производителка

+мн. производителки, +ж. Жена производител.

производственичка

+мн. производственички, +ж. Жена производственик.

пройдоха

+м. само +ед. +Пренебр. Безделник, хаймана.
Синоними: хаймана, хъшлак, безделник, скитник, несретник, развейпрах, нехранимайко, непрокопсаник, уличник, гамен, лумпен, хулиган, негодник

прокаженица

+мн. прокаженици, +ж. Жена прокаженик.

проказа

+ж., само +ед. Тежка кожна болест.
Синоними: зараза

прокоба

+мн. прокоби, +ж. Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба.
Синоними: предвещание, знамение, личба, поличба, предзнаменование, предсказание, зла съдба

прокобница

+мн. прокобници, +ж.
1. Жена прокобник.
2. Епитет на кукувица.

прокопсаница

+мн. прокопсаници, +ж. Жена прокопсаник.

прокуда

+ж., само +ед. Прокуждане.
Синоними: изгнание, изпъждане, изгонване, прокуждане, пропъждане

прокуратура

+ж., само +ед.
1. Орган на държавната власт, който осигурява правилното прилагане на законите и наказването на престъпниците.
2. Всички прокурори при един съд.

пролетарка

+мн. пролетарки, +ж. Жена пролетарий.

пролетница

+мн. пролетници, +ж. Обикн. +мн. Земеделски култури, които се сеят през пролетта.

пролука

+мн. пролуки, +ж.
1. Тесен отвор, процеп между дъски, стени и др.
2. +Прен. Малко свободно време между ангажименти. Ще намеря пролука да ти се обадя.
Синоними: дупка, цепка, отвор, пукнатина, цепнатина, междина, аралък, отверстие, отвърстие, процеп, прорез, разрез, просвет, луфт, пукване, пукнато, тесен отвор

промивка

+мн. промивки, +ж. Промиване (в 1 знач. ). Правя промивки.

пропаганда

+ж., само +ед. Разпространяване и разясняване на идеи, учения, знания с цел да се привлекат симпатизанти.+прил. [[пропаганден]], пропагандна, пропагандно, +мн. пропагандни.
Синоними: агитация, популяризация, популяризиране, разпространение

пропагандаторка

+мн. пропагандаторки, +ж. Жена пропагандатор.

пропагандистка

+мн. пропагандистки, +ж. Жена пропагандист.

пропедевтика

+ж., само +ед. +Спец. Предварителен елементарен курс, въвеждащ в някоя наука; увод.+прил. [[пропедевтичен]], пропедевтична, пропедевтично, +мн. пропедевтични.

проповедница

+мн. проповедници, +ж. Жена проповедник.

просба

+мн. просби, +ж. Остар. Молба.
Синоними: прошение, молба, тъжба, жалба, заявление, петиция, иск, искане, желание, апел, заявка, поискване

просвета

+ж., само +ед.
1. Просвещаване.
2. Образование, обучение.+прил. [[просветен]], просветна, просветно, +мн. просветни. Просветно министерство.
Синоними: просвещение, образование, обучение, наука, знания, цивилизация, култура, възпитание

просветителка

+мн. просветителки, +ж. Жена просветител.

просека

+мн. просеки, +ж. Тясна ивица изсечени дървета в гората. просечеш, +мин. св. просякох, +мин. прич. просякъл, +св. — +вж. [[просичам]].

просителка

+мн. просителки, +ж. Жена просител.

прослава

+ж., само +ед. Прославяне. Прослава на героите.
Синоними: слава, възхвала, величаене, славословене, възхваление, похвала, увековечаване, известност, възхваляване, славословие, прославяне

прослойка

+мн. прослойки, +ж.
1. Тънък междинен пласт между две неща.
2. Обществена група, която се отличава с някакви особености.
Синоними: тънък слой, жила

просрочка

+ж., само +ед. Просрочване.

простата

+ж., само +ед. +Спец. Жлеза с външна секреция у мъжа с големина и форма на кестен.+прил. [[простатен]], простатна, простатно, +мн. простатни. Простатна жлеза.

простащина

+вж. [[проста`к]]
Синоними: дебелащина, простотия, грубост, селящина, баналност, глупащина, грубиянство, бруталност, жестокост, неделикатност, вулгарност, нецензурност, неприличност

проститутка

+мн. проститутки, +ж. Жена, която се отдава на мъже за пари; курва.+прил. [[проститутски]], проститутска, проститутско, +мн. проститутски.
Синоними: развратница, развалена, паднала жена, продажница, мръсница, пачавра

простота

+ж., само +ед.
1. Качество на прост (в 1 и 2 знач. ).
2. Проява на прост (в 7 знач. ); простотия.
Синоними: елементарност, несложност, простодушие, добродушие, доверчивост, естественост, незлобивост, непринуденост, скромност, наивност, доброта

простуда

+ж., само +ед. Простудяване, настинка.+прил. [[простуден]], простудна, простудно, +мн. простудни.
Синоними: настинка, изстинка, треска, простудяване, студени тръпки, втрисане

простъпка

+мн. простъпки, +ж. Лоша постъпка; провинение.
Синоними: провинение, нарушение, грешка, вина, престъпление, грях, прегрешение, опущение, закононарушение, злосторничество, злодеяние, престъпване

просфора

+ж., само +ед. +Спец. Малък ритуален хляб, използван в църквата като символ на безкръвната жертва.

просъница

+ж., само +ед. Състояние между будното и съня. В просъница.
Синоними: дрямка, полусън, сънливост

протеза

+мн. протези, +ж. Изкуствена част, която заменя естествена част на човешкото тяло. Зъбни протези.

протестантка

+мн. протестантки, +ж. Жена протестант.

противница

+мн. противници, +ж. Жена противник.

противничка

+мн. противнички, +ж. Противница.

противоотрова

+мн. противоотрови, +ж. Вещество, което пречи на действието на отрова.
Синоними: противосредство

протоплазма

+ж., само +ед. +Спец. Основна съставка на растителните и животинските клетки, която съдържа хранителни вещества, соли и вода.+прил. [[протоплазмен]], протоплазмена, протоплазмено, +мн. протоплазмени.

професионалистка

+мн. професионалистки, +ж. Жена професионалист.

професура

+ж., само +ед. Професорство.

профилактика

+ж., само +ед. Съвкупност от начини и лечебни средства за предпазване от определена болест.

проформа

+ж., само +ед. Външна форма, видимост, за да се спази установен ред или благоприличие. Питам проформа.
Синоними: привидно, наглед, налице, на вид, външно, видимо, за пред хората, символичен, привиден, мним

прохлада

+ж., само +ед. Приятна хладина.+прил. [[прохладен]], прохладна, прохладно, +мн. прохладни. Прохладна вечер.
Синоними: хлад, хладина, свежест, ведрина, зефир, ветрец, лъх, полъх, сянка, преснета

проходилка

+мн. проходилки, +ж. Приспособление с колелца, което подпомага бебетата да прохождат.

процедура

+мн. процедури, +ж.
1. Официално възприет ред за определена последователност при извършването на нещо. Процедура за доцент.
2. +Спец. Обикн. +мн. Предписани от лекар лечебни действия (като масаж, вана, бани и др. ).+прил. [[процедурен]], процедурна, процедурно, +мн. процедурни. Процедурен въпрос.
Синоними: метод, начин, канал, път, ред, съдопроизводство, съдебни правила, обичай, навик, привичка, практика, установен ред

прошка

+ж., обикн. +ед. Прощаване, извинение. Няма прошка.
Синоними: милост, пощада, милосърдие, опрощение, помилване, амнистия, снизхождение, състрадание, извинение

проява

+мн. прояви, +ж. Проявяване; проявление. Добри прояви.
Синоними: проявление, проявяване, манифестация, показ, показване, демонстрация, инициатива, начинание, почин, постъпка, активност, дейност, знак, белег, израз, изблик, начин на действие, похват, способ

пружина

+мн. пружини, +ж.
1. Еластична стоманена лента или тел, обикновено навита спираловидно, която служи за омекотяване на нещо, за привеждане в движение на механизми и др. Пружина на химикалка. Пружина на легло.
2. +Прен. Движеща сила, подстрекател, инициатор. Тайна пружина.
Синоними: двигател, движеща сила

пръжка

+мн. пръжки, +ж. Разг. Късче изпържена сланина, останала след стопяването на маста; джумерка.

пръска

+мн. пръски, +ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани.

пръскалка

+мн. пръскалки, +ж. Приспособление за разпръскване на течност. Детска пръскалка.

пръскачка

+мн. пръскачки, +ж. Машина за пръскане на селскостопански култури.

пръчка

+мн. пръчки, +ж.
1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка.
2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръчки.
• Ще играе пръчката. — Ще има бой.
Синоними: съчка, клечка, клонче, стрък, стръкче

прямота

+ж., само +ед. Откровеност, искреност.
Синоними: искреност, откровеност, чистосърдечие, прямодушие, категоричност, смелост, дързост

пситакоза

+мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Chlamydia psitaci. Източник на зараза са птиците, като най-голямо значение имат папагалите. Протича с висока температура, бронхит, атипична пневмония и др.

психика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.+прил. [[психичен]], психична, психично, +мн. психични.+прил. [[психически]], психическа, психическо, +мн. психически.
Синоними: душа, душевност, душевен мир, психология, вътрешен мир, дух, съзнание

психоанализа

+ж., само +ед. Субективно направление в психологията, психиатрията, педагогиката, естетиката и социологията в края на ХIХ в. , създадено от Фройд, което обяснява всички прояви на човека с половия и с други инстинкти.

психоза

+ж., само +ед.
1. +Спец. В медицината — психическо заболяване, което се изразява в изкривено възприемане на околния свят и неадекватно поведение.
2. Такова състояние и поведение, но не като заболяване, а като реакция на особеност, проблем, на нещо необичайно; мания. Масова психоза. Обхваща ни психоза.
Синоними: разстройство, неуравновесеност, ненормалност, умоповреденост, лудост, мания, психопатологичност

психотроника

+ж., само +ед. Наука, която се занимава с парапсихологичните явления и влиянието им върху поведението на човека.

птицевъдка

+мн. птицевъдки, +ж. Жена птицевъд.

птицеферма

+мн. птицеферми, +ж. Ферма за развъждане на птици.

публика

+ж., само +ед. Зрители и слушатели на представление, концерт, кинопрожекция и др. ; посетители на изложба и др. Възторжена публика. Широка публика.
Синоними: събрание, посетители, слушатели, зрители, свидетели, стечение, народ, тълпа, читатели

публицистика

+ж., само +ед. Творчество, посветено на актуалните в момента обществено-политически и социални въпроси, както и произведенията по такива въпроси.+прил. [[публицистичен]], публицистична, публицистично, +мн. публицистични. Публицистичен стил. Публицистичен жанр.+прил. [[публицистически]], публицистическа, публицистическо, +мн. публицистически.
Синоними: журнализъм, вестникарство, писателство

пудра

+ж., само +ед. Мек и ароматен прах за козметични цели.
• Пудра захар. — Захар на ситен прах.

пудриера

+мн. пудриери, +ж. Кутийка за пудра.

пуйка

+мн. пуйки, +ж. Едра домашна птица с пъстро оперение и дълга опашка. Пълнена пуйка.+прил. [[пуйчи]], пуйча, пуйче и пуйчо, +мн. пуйчи.

пуканка

+мн. пуканки, +ж. Обикн. +мн. Силно загрети в малко мазнина до разпукване царевични зърна, предназначени за ядене.

пукнатина

+мн. пукнатини, +ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др. ; цепнатина, процеп.
Синоними: цепка, цепнатина, отвор, разрез, междина, пролука, дупка, аралък, пукване, пукнато, процеп, тесен отвор

пукница

+ж., само +ед. +Разг. +Грубо. Епитет за ракия.

пукотевица

+ж., само +ед. Голям шум от повтарящи се гърмежи или от друго пукане.
Синоними: стрелба, пукот

пума

+мн. пуми, +ж. Хищник в Америка, подобен на котка, но по-голям.
Синоними: дива котка, рис, леопард

пура

+мн. пури, +ж. Дебела цигара, свита от цели тютюневи листа без обвивка. Кубински пури.

пуританка

+мн. пуританки, +ж. Жена пуритан.

пустота

+ж., само +ед.
1. Липса на живот; тишина.
2. Пустош, необитаемо пространство.
3. +Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот. Обхваща го пустота.
Синоними: пустош, самота, мъртвило, тишина, безлюдност, запустялост, уединение, празнота, пустотия, пущинак, пустиня, празнина, празно пространство, вакум, суета, суетност, външен блясък

пустула

+мед. Ограничена лезия, проминираща над нивото на кожата с жълтеникав цвят, съдържаща гной.

пушачка

+мн. пушачки, +ж. Жена пушач.

пушилка

+мн. пушилки, +ж.
1. Пушек.
2. Прах във въздуха.
• Вдигам пушилката. —
1. Втурвам се нанякъде.
2. Шумно се заканвам на някого.
Синоними: пушек, прах, прахуляк

пушка

+мн. пушки, +ж. Лично огнестрелно оръжие с дълга цев.
Синоними: оръдие, топ, огнестрелно оръжие, пистолет

пушкалка

+мн. пушкалки, +ж. Детска играчка от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят топчета и шумът при изхвърлянето наподобява звука при гърмене на пушка.

пущина

+мн. пущини, +ж. Разг. Нещо, назовано с оценъчно укорно или ласкателно отношение. Де са тия пущини, очилата?
Синоними: дяволска работа, омразна работа, проклетия

пчела

+мн. пчели, +ж. Ципокрило насекомо, което произвежда мед от цветен нектар.

пчеларка

+мн. пчеларки, +ж. Жена пчелар.

пшеница

+ж., само +ед. Най-разпространеното у нас житно растение, от което се произвежда хляб, както и плодовете му в сурово или варено състояние.+прил. [[пшеничен]], пшеничена и пшенична, пшеничено и пшенично, +мн. пшеничени и пшенични. Пшеничен клас.
Синоними: жито

пъзла

+мн. пъзли, +ж. Разг. +Пренебр. Пъзлива жена; страхливка.

пълномощница

+мн. пълномощници, +ж. Жена пълномощник.

пълнота

+вж. [[пъ`лен]]
Синоними: цялост, интегралност, целокупност, запълненост, завършеност, изчерпателност, съвкупност, дебелина, затлъстялост, шишкавина, богатство, съдържателност, плодовитост, набитост, охраненост, сила

пънчушка

+мн. пънчушки, +ж. Гъба, която расте по стари пънове.

пъпка

+мн. пъпки, +ж.
1. Неразпукнал се цвят на растение. Роза на пъпка.
2. Малка твърда издутина по стъблото или по листата на растение.
3. Малка издутина по кожата на човек. Гнойна пъпка. Младежки пъпки.
Синоними: възел, грапавина

първенка

+мн. първенки, +ж. Жена първенец.

първожрица

+мн. първожрици, +ж. Първата по сан сред жриците.

първокласничка

+мн. първокласнички, +ж. Момиче първокласник.

първопричина

+ж., само +ед. Основна, най-важна причина.
Синоними: причина, първоизточник, източник, зародиш, зачатък, начало, подбуда, импулс, стимул, подтик, тласък, фактор, база, основа, повод, претекст, предлог, мотив, основание, случай, съображение, резон, вина

пъргавина

+ж., само +ед. Качество или проява на пъргав. Голяма пъргавина.
Синоними: пъргавост, бързина, енергичност, гъвкавост, подвижност, жилавина, еластичност, работливост, сръчност, ловкост, енергия, активност, живост

пържола

+мн. пържоли, +ж. Широко парче месо около ребрата, което се пържи или се пече на скара; котлет. Пържола с гарнитура.

пързалка

+мн. пързалки, +ж. Терен, приспособен за пързаляне. Пързалката край село. Ледена пързалка. Водна пързалка.

пъртина

+мн. пъртини, +ж. Утъпкана пътека за минаване през (дълбок) сняг. Пробивам пъртина.

пърхутка

+мн. пърхутки, +ж. Гъба прахавица.

пърцуца

+ж., само +ед. +Разг. Вид слаба ракия.

пъстрина

+ж., само +ед. Пъстрота.
Синоними: пъстрота, пъстрило, шарения, разнообразие, многообразие, разновидност, многообразност

пъстрота

+вж. [[пъ`стър]]
Синоними: пъстрина, пъстрило, шарения, разнообразие, многообразие, разновидност, многообразност, разноцветност, шареност, разнообразяване, изпъстряне, нашарване

пъструга

+мн. пъструги, +ж. Вид риба от есетровите.

пъстърва

+мн. пъстърви, +ж. Сладководна риба, която живее в чисти води и има точки по тялото си, често червени.

пътека

+мн. пътеки, +ж.
1. Малък тесен път за ходене пеша (обикн. в планината).
2. Дълга и тясна текстилна постилка.
Синоними: път, проход, шосе, улица, булевард, авеню, магистрала

пътешественица

+мн. пътешественици, +ж. Жена пътешественик.

пътница

+мн. пътници, +ж. Жена пътник.

пътничка

+мн. пътнички, +ж. Пътница.

работа

+мн. работи, +ж.
1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа.
2. Професия, длъжност, занятие. Без работа съм.
3. Продукт, резултат от труда; творба. Научна работа. Качествена работа.
4. Задача, упражнение на учащи се. Домашна работа.
5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености. Изпипана работа.
6. +Разг. Само +мн. Вещи, неща. Всичките му работи са тук.
7. +Прен. +Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и др. Работите не са добре. Министерство на вътрешните работи.
• Божа работа. — Не зависи от мен.
• Вятър работа. — За нещо без стойност, със съмнителна стойност.
• Гледай си работата! —
1. Не се тревожи.
2. +Грубо. Не се меси в чужди работи.
• Гледам си работата. — Работя съвестно.
• Голяма работа. —
1. Известен, издигнат човек.
2. Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това.
• Загубена работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо.
2. Недоволство.
• Не ми е чиста работата. — Имам вина, крия свое провинение.
• Не ти е работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Възхищение от нещо.
2. Недоволство, неодобрение.
• Опичам си работата. — Подготвям всичко така, че да успея.
• Пораства ми работата. — Издигам се в обществото (материално или служебно).
• Празна работа. —
1. Нещо без стойност.
2. Възклицание за недоверие, съмнение.
• Слаба работа. — Малко.
• Хубава работа. — Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада.
• Чиста работа. —
1. Изключителен, много добър.
2. Отлично, много добре.
Синоними: труд, дейност, занимание, занятие, поминък, професия, служба, длъжност, функция, операция, афера, творчество, дело, произведение, продукт, изделие, задача, упражнение, задание, мисия, действие, опериране, манипулация, изпълнение, задвижване, начин на управление, дял, участие, дълг, предприятие, проект, отношение, интерес, специалност, поприще, място, насрочена среща, покана, ангажимент, нещо, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство, обществено положение, статус, звание, ранг, ръкоделие, бродерия, плетиво, пост, наемане на работа, задължение, право, занаят, служено, учреждение, бюро, съчинение, творба, усилия, тежка работа, фирма, организация, назначение, предназначение, ход, въртене, обръщение

работилница

+мн. работилници, +ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.
Синоними: ателие, лаборатория, фабрика, юзина, цех, отдел, завод

работница

+мн. работници, +ж. +Разг. Работлива жена.

работничка

+мн. работнички, +ж. Жена работник.

работодателка

+мн. работодателки, +ж. Жена работодател.

работохоличка

+мн. работохолички, +ж. Жена работохолик.

работяга

+мн. работяги, +м. +Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.

равнина

+мн. равнини, +ж.
1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина.
2. +Спец. Математическа плоскост.
Синоними: поле, поляна, ливада, плоскост, низина

равносметка

+мн. равносметки, +ж.
1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс.
2. +Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.
Синоними: баланс, сметка, отчет

радетелка

+мн. радетелки, +ж. Жена радетел.

радика

+ж., само +ед. Растение глухарче.

радиовълна

+мн. радиовълни, +ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние.

радиограма

+мн. радиограми, +ж. Телеграма, предадена по радиото.

радиолампа

+мн. радиолампи, +ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката.

радиотелеграфистка

+мн. радиотелеграфистки, +ж. Жена радиотелеграфист.

радиотехника

+ж., само +ед.
1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката.
2. Съвкупност от радиоприбори.+прил. [[радиотехнически]], радиотехническа, радиотехническо, +мн. радиотехнически.

радиоточка

+мн. радиоточки, +ж. Домашен високоговорител.

радиоуредба

+ж., само +ед. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнали с цел озвучаване на големи помещения, селища и др.

радистка

+мн. радистки, +ж. Жена радист.

развала

+ж., само +ед.
1. +Разг. Разваляне.
2. +Прен. Нравствено падение. Всеобща развала.
Синоними: разстройство, разруха, разпадане, разкапваме, гниене, гнилост, поквара, корупция, израждане, декаданс, падение, поквареност, разврат, упадък, повреда, загуба, зараза, порок, деморализация, извратеност, развратна постъпка

развалина

+мн. развалини, +ж.
1. Обикн. +мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини.
2. +Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. Той е цяла развалина.
Синоними: разрушение, разорение, пепелище, руина, остатъци, старина, съсипия

развръзка

+мн. развръзки, +ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.
Синоними: край, завършек, заключение, разрешение, разплитане

разгласа

+ж., само +ед. Разгласяване.
Синоними: обява, обявление, оповестяване, обнародване, публикация, съобщение

разглобка

+мн. разглобки, +ж. Разглобяване.

разговорка

+ж., обикн. +ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка.

раздяла

+мн. раздели, +ж.
1. Разделяне с близки.
2. Време, през което човек е разделен от близките си. Нашата раздяла беше кратка.
Синоними: разлъка, сбогуване, прощаване, разлъчване, разделяне, заминаване, тръгване

разказвачка

+мн. разказвачки, +ж. Жена разказвач.

разкладка

+ж., обикн. +ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка.

разлика

+мн. разлики, +ж.
1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите.
2. Величина, която е резултат от съпоставката на две други. Разликата в цените в центъра и тук е голяма.
Синоними: различие, нееднаквост, отличие, разграничение, отличителен белег, характерност, характерен белег, особеност, специфичност, свойство, качество, разнообразие, многообразие, разновидност, изключение, рядкост, отклонение, несходство, неравенство, нюанс, тънкост, вариране, нестабилност, колебание, колебливост, неустановеност, промяна, несъответствие, противоположност, контраст, контрастност, вариант

разлъка

+мн. разлъки, +ж. Раздяла.
Синоними: раздяла, сбогуване, прощаване, разлъчване, разделяне, отделяне, заминаване, тръгване

размирица

+мн. размирици, +ж. Обикн. +мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.
Синоними: бунт, смут, безредица, метеж, междуособица, междуцарствие, гражданска война, вълнение, въстание, революция, неспокойно време, размирно време, тревожно време

размирница

+мн. размирници, +ж. Жена размирник.

разносвачка

+мн. разносвачки, +ж. Жена разносвач.

разпечатка

+мн. разпечатки, +ж. Извличане и напечатване върху листове на кодиран и съхранен в компютърната памет текст.

разписка

+мн. разписки, +ж. Бележка (обикн. с подпис и печат), която се дава в уверение на това, че нещо е получено или заплатено. Разписка за тока.
Синоними: квитанция, бележка, бордеро, оправдателен документ

разплата

+ж., само +ед. Мъст, възмездие, отмъщение.
Синоними: отплата, наказание, мъст, отмъщение, възмездие, компенсация

разпоредба

+мн. разпоредби, +ж. Разпореждане, заповед.
Синоними: наредба, нареждане, заповед, разпореждане, постановление, предписание, указ, декрет, правило, споразумение, задължение

разпоредителка

+мн. разпоредителки, +ж. Жена разпоредител.

разпра

+мн. разпри, +ж. Кавга, спор, разправия, свада.
Синоними: спор, свада, кавга, крамола, караница, спречкване, саморазправа, бой, вражда, раздор, ежба, разправия, неприятно положение, недоразумение, търкане, неприятен инцидент

разправа

+мн. разправи, +ж. Караница, спор, разпра, препирня, разправяне.
Синоними: наказване, саморазправа, свада, бой

разпродажба

+мн. разпродажби, +ж. Продажба на конфискувана, отнета стока или собственост на по-ниски цени.
Синоними: пласмент, ликвидация

разпространителка

+мн. разпространителки, +ж. Жена разпространител.

разработка

+мн. разработки, +ж. Разработване.
Синоними: обработка, приготовление, подработка, развитие, разучаване, подобрение, усъвършенствуване, изработване, разработване, напредък, развой, еволюция, разгръщане, разрастване, разширяване, разширение, допълнение

разруха

+ж., само +ед. Разрушаване, гибел, упадък, разгро+м. Тук цари пълна разруха.
Синоними: разгром, разстройство, разгромяване, съкрушение, съсипия, опустошение, разнебитване, гибел, провала, погром, катастрофа, разрушение, разорение, провал, западане, изпадане, упадък

разсилна

+мн. разсилни, +ж. Жена разсилен.

разсипница

+мн. разсипници, +ж. Жена разсипник.

разсрочка

+ж., обикн. +ед. Отсрочка.
Синоними: отсрочка

разтривка

+мн. разтривки, +ж. Разтриване на (болен) човек; масаж, фрикция.
Синоними: масаж, разтриване, фрикция, триене, търкане, натриване, натъркване

разтуха

+ж., само +ед. Утеха, утешение, отдушник.
Синоними: утеха, утешение, отдушник, разсейване, раздумка, забавление, радост, развлечение, облекчение, примирение, успокоение, успокояване, забрава, удовлетворение

разхлада

+ж., само +ед. Разхлаждане.

разходка

+мн. разходки, +ж. Ходене пеша или кратко пътуване с цел отдих, почивка, забавление на открито. Отивам на разходка.
Синоними: пътуване, екскурзия, излет, обиколка, пътешествие, тур, турне

разцветка

+мн. разцветки, +ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под. ); десен. Рокли в различни разцветки.

разценка

+мн. разценки, +ж. Установена цена за заплащане на единица работа, услуга или др. ; тарифа. Имат добри разценки.

ракета

+мн. ракети, +ж.
1. Летателен апарат или снаряд, който се движи под натиска на изхвърляни от горенето на някакво вещество газове. Космическа ракета. Балистична ракета.
2. Снаряд, пълен със запалителни вещества, който при възпламеняване във въздуха образува цветен пламък и служи за сигнализиране, илюминация, заря и др. +мн. ракети, +ж. В спорта — приспособление за игра с топка, което има елипсовидна форма (и мрежичка между дървена рамка); хилка. Ракета за тенис.

ракита

+ж., само +ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството.+прил. [[ракитов]], ракитова, ракитово, +мн. ракитови.

ракла

+мн. ракли, +ж.
1. Сандък за дрехи (обикн. дървен).
2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и др. Ъглово легло с ракла.
3. Отделение в хамбар.
4. +Спец. Сандък за снаряди.
Синоними: сандък, шкафче, ковчеже

раковина

и [[раковина]], +мн. раковини и раковини, +ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др.
• Ушна раковина. — Външната видима част на ухото, която наподобява раковина.
Синоними: черупка

ралица

+мн. ралици, +ж.
1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране.
2. Дребно полско цвете със заострени цветчета.
3. +Разг. Съзвездие, звездите на което са разположени така, че наподобяват закривена част на рало.

рама

+мн. рами, +ж. Носеща конструкция на сграда, съоръжение, машина.
Синоними: рамка, скелет, структура, шаси, кофраж, станок

рамка

+мн. рамки, +ж.
1. Метално, дървено, пластмасово и пр. приспособление с четвъртита или овална форма, към което се прикрепя нещо. Рамка на врата. Рамка на картина. Златна рамка.
2. Орнаменти, графически знаци и др. под. , които заобикалят печатан или писан текст, картина и др.
3. +Спец. Повтарящи се думи, текстове, мотиви в началото и в края на художествено произведение.
4. +Прен. Граница, предел, обсег на нещо. В рамките на тези дни на поезията ще излъчим победител.
Синоними: ограничение, мярка, стеснение, граница, предел, лимит, пръстен, гривна, венец, пояс, скоба, скелет, структура, шаси, кофраж, рама, станок, стойка, решетка, ритли

рампа

+мн. рампи, +ж.
1. Ниска и дълга издатина в предния край по дължината на сцената, която скрива от публиката осветителни тела. Светлините на рампата.
2. Издигната площадка на железопътна гара, която служи за товарене и разтоварване на вагони.
3. Перила, парапет.

рана

+мн. рани, +ж.
1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана.
2. +Прен. Душевна болка, мъка, страдание. Рана ме гори отвътре.
• Поставям/слагам пръст в раната. — Засягам някого на най-болезненото място.
• Развреждам/чопля раната. — Припомням на някого нещо болезнено за него.
Синоними: язва, зло, болка, болест, страдание, мъка, разрез, цепка, цепнатина

ранглиста

+мн. ранглисти, +ж. Списък, в който подреждането е в зависимост от резултата (обикн. на спортисти).

ранина

+ж., само +ед.
• На ранина. — В ранни зори, в много ранна утрин.

раница

+мн. раници, +ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба.

ранобудница

+мн. ранобудници, +ж. Жена ранобудник.

ранозрейка

+мн. ранозрейки, +ж. Плодно дръвче, което зрее рано, преди другите.

рапира

+мн. рапири, +ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх.
Синоними: меч, сабя, шпага

рапица

+ж., само +ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове.+прил. [[рапичен]], рапична, рапично, +мн. рапични. Рапично масло.

раса

+мн. раси, +ж.
1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.
2. За животни — порода.+прил. [[расов]], расова, расово, +мн. расови. Расови предразсъдъци. Расов кон.
Синоними: племе, род, нация, порода, произход, семейство, сой, родство

расистка

+мн. расистки, +ж. Жена расист.

ратница

+мн. ратници, +ж. Жена ратник.

рационализаторка

+мн. рационализаторки, +ж. Жена рационализатор.

рационалистка

+мн. рационалистки, +ж. Жена рационалист.

реакционерка

+мн. реакционерки, +ж. Жена реакционер.

ревла

+мн. ревли, +ж. +Пренебр. Ревлива жена.

ревнителка

+мн. ревнителки, +ж. Жена ревнител.

революционерка

+мн. революционерки, +ж. Жена революционер.

регата

+мн. регати, +ж. Състезание с лодки.

регистраторка

+мн. регистраторки, +ж. Жена регистратор.

регистратура

+ж., само +ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация.

редакторка

+мн. редакторки, +ж. Жена редактор.

редица

+мн. редици, +ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само +мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.
Синоними: върволица, фаланга, колона, низ, верига, серия, ред, много, изобилие, множество, известен брой, поредица, система, разни, различни, няколко, цикъл, рутина

редосеялка

+мн. редосеялки, +ж. Машина за засяване в редове.

режисура

+ж., само +ед.
1. Постановка, мизансцен.
2. Дейност на режисьор; режисьорство.
Синоними: постановка, монтаж, мизансцен, ръководство, управление, регулиране, режисиране, дирижиране, диригентство

резачка

+мн. резачки, +ж. Машина, с която се реже (обикн. дърва).

резба

+мн. резби, +ж.
1. Само +ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др.
2. Произведение на това изкуство, което служи за украса.

резеда

+ж., само +ед. Бледозелен цвят.

резерва

+мн. резерви, +ж.
1. +Разг. В спортни игри — резервен играч.
2. Резерв (в 1 знач. ).
3. Този, който е предвиден за допълнително включване; резервен кандидат.
Синоними: запас, наличност, наличие, уговорка, условие, опозиция, въздържане, възражение

резитба

+ж., само +ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва.

резка

+мн. резки, +ж. Рязка.

река

+мн. реки, +ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. +Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, +мин. +св. рекох, +мин. прич. рекъл, +св. +Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
• Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
• Ако е речено. — Ако е предопределено.
• Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • [[Речено-сторено.]] +Разг. Уговореното е осъществено.
• Речи го(ги). — +Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
• Ще рече. — Значи, следователно.
Синоними: поток, вада, приток, изобилие, наплив

реклама

+мн. реклами, +ж.
1. Само +ед. Действие, което цели популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. Правя реклама на филм.
2. Афиш, брошура, видеоклип и др. , с които се рекламира нещо. По телевизията има много реклами.
3. Само +ед. Разпространяване на положителни сведения за някого или за нещо, за да придобие голяма известност; похвала.+прил. [[рекламен]], рекламна, рекламно, +мн. рекламни.
Синоними: обява, афиш, плакат, разгласа, известие, шум, хвалба, известност, популярност, популяризиране, парадиране, парадност, фукане, преструване, преструвка, пътепоказател, знак, табела, фирма

реколта

+ж., само +ед. Събраните плодове от земеделския труд; урожай, добив. Богата реколта.
Синоними: жътва, урожай, добив, плодородие, посев, култура, годишна продукция

рекордьорка

+мн. рекордьорки, +ж. Жена рекордьор.

реликва

+мн. реликви, +ж.
1. В църквата — вещи, мощи и др. , в които се вярва, че имат чудодейна сила.
2. +Прен. Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.
Синоними: мощи, светиня, старина

релса

+мн. релси, +ж.
1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др.
2. Тясно метално приспособление за закачване на пердета.
3. +Прен. Само +мн. Път на развитие.+прил. [[релсов]], релсова, релсово, +мн. релсови.

ремарка

+мн. ремарки, +ж.
1. +Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса.
2. Бележка, пояснение.

рента

+ж., обикн. +ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.
Синоними: доход, приход, рандеман, лихва, наем, дивиденти, тантиеми, печалба, анюитет, годишна рента

рентгенограма

+мн. рентгенограми, +ж. +Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи.

рентиерка

+мн. рентиерки, +ж. Жена рентиер.

реорганизаторка

+мн. реорганизаторки, +ж. Жена реорганизатор.

репичка

+мн. репички, +ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички.

реплика

+мн. реплики, +ж.
1. Кратък отговор или забележка, които съдържат възражение на нещо казано (обикн. от оратор). Реплика от място.
2. +Спец. Част от диалога в театрална пиеса, която е изпълнена от актьор между две чужди изказвания. Помниш ли си всички реплики?
Синоними: възражение, противоречие, отговор, апостроф, забележка, копие, копиране, имитация

репортерка

+мн. репортерки, +ж. Жена репортер.

репортьорка

+мн. репортьорки, +ж. +Остар. Репортерка.

република

+мн. републики, +ж.
1. Само +ед. Форма на управление, при която държавните органи са изборни за определен срок.
2. Държава с такова управление.+прил. [[републикански]], републиканска, републиканско, +мн. републикански.
Синоними: народовластие, народно управление, народна власт, демокрация

ресна

+мн. ресни, +ж. Снопче нишки за украса, привързани в единия край, или отделна нишка, висулка за украса. Ресни на шал.
Синоними: реса, ресничка

ресница

+мн. ресници, +ж. Обикн. +мн. Немного дълги косъмчета по края на клепача които предпазват окото; мигли.

реставраторка

+мн. реставраторки, +ж. Жена реставратор.

ретина

+ж., само +ед. +Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите.

реторика

+ж., само +ед.
1. Теория на красноречието, на ораторското изкуство.
2. +Прен. +Пренебр. Претрупване на фразата, което води до безсъдържателност.
Синоними: красноречие, ораторство, витийство, сладкодумство, приказливост, словоохотливост, убедителност, изразителност, патос

реторта

+мн. реторти, +ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.

реформа

+мн. реформи, +ж. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. Реформа в образованието.+прил. [[реформен]], реформена, реформено, +мн. реформени.
Синоними: преустройство, преобразование, нововъведение, реконструкция, новаторство, подобрение, модернизация, промяна, мероприятие

реформаторка

+мн. реформаторки, +ж. Жена реформатор.

рецензентка

+мн. рецензентки, +ж. Жена рецензент.

рецепта

+мн. рецепти, +ж.
1. Писмено назначаване на лекарства с указания за приложението им.
2. Указание за приготвянето на ястия, сладкиши, консерви и др.
Синоними: предписание

рецидивистка

+мн. рецидивистки, +ж. Жена рецидивист.

рецитаторка

+мн. рецитаторки, +ж. Жена рецитатор.

решетка

+мн. решетки, +ж. Приспособление от кръстосани метални, дървени или др. пръчки, което обикновено се поставя на прозорец. Декоративна решетка.
• Зад решетките. — В затвора.
Синоними: рамка, стойка, ритли

риба

+мн. риби, +ж.
1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба.
2. Зодиакално съзвездие (м. февруари — март).
• Дребна риба. — Незначителен човек в определена област.
• Едра риба. — Богат, важен, заемащ отговорно място човек.
• Като риба във вода. — Много добре, отлично.
• Като риба на пясък (сухо). — Много зле.
• Ловя риба в мътна вода. — Възползвам се от неуредици, бъркотии.
• Ни рак, ни риба. — Нещо неопределено, което не може да се характеризира, класифицира.

рибарка

+мн. рибарки, +ж.
1. Жена рибар _1 . 2. Съпруга на рибар 1 ._

рибица

+мн. рибици, +ж. Ивица крехко месо покрай гръбнака; филе. Осолихме рибиците.

риза

+мн. ризи, +ж.
1. +Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза.
2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред. Луксозна риза.
3. +Разг. Обвивката на плода в утробата на майката. Раждам се с риза.
• Усмирителна риза. —
1. Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза.
2. Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек.
• Вземам и ризата от гърба(му). — Ограбвам някого, вземам му всичко.
• Давам си и ризата от гърба. — Щедър съм.
• Нямам риза на гърба си. — Много съм беден.
• Кирливите ризи. — Нечисти, долни постъпки.
• Роден с риза. — Късметлия, щастливец.
Синоними: кошуля, кожух, покривка, обвивка, облицовка

ризница

+мн. ризници, +ж. +ист. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.

рима

+мн. рими, +ж. +Спец. Краестишно съзвучие.

рисувачка

+мн. рисувачки, +ж. Жена рисувач.

рисунка

+мн. рисунки, +ж. Образ, който се получава след рисуване на картон, лист и др. Детски рисунки.
Синоними: рисунък, изображение, картина, образ, лик, фреска, десен, шарка, модел, образец, фотография, снимка, портрет, рисуване, изобразяване, фигура, плетеница, декоративен мотив, чертеж, план, скица

ритла

+мн. ритли, +ж. Обикн. +мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите!

ритмика

+ж., само +ед.
1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба.
2. Ритмичност (при движение).

риторика

+ж., само +ед. Реторика.
Синоними: реторика, красноречие, ораторство, витийство, сладкодумство, приказливост, словоохотливост, убедителност, изразителност, патос

роба

+мн. роби, +ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави. +мн. роби, +ж. +Диал. Ръчна количка за превозване на пясък, камъни, пръст и др. с едно колело.
Синоними: тога, мантия, наметало, плащ, одежда, рокля, пеньоар

роговица

+ж., само +ед. Прозрачната обвивка на окото.

рогозарка

+мн. рогозарки, +ж. Жена рогозар.

рогозка

+мн. рогозки, +ж. Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.
Синоними: черга, чердже, килимче, тепих

родилка

+мн. родилки, +ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки.

родитба

+ж., само +ед. Плодородие, реколта, добив, урожай.
Синоними: добив, плодородие, реколта, урожай, берекет

роднина

+мн. роднини, +м. и +ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.+прил. [[роднински]], роднинска, роднинско, +мн. роднински.
Синоними: близък, свой, сродник, родственик, роднини, род, семейни връзки

родолюбка

+мн. родолюбки, +ж. Жена родолюбец.

роза

+мн. рози, +ж.
1. Красиво градинско цвете с ароматни цветове, които растат на бодлив храст; трендафил, гюл. Подрежи розите.
2. Цвят от такъв храст. Букет от рози.
Синоними: трендафил

розеола

+мед. Обривен елемен — малки, кръгли, розови петна на кожата, напр. при вторичен сифилис, при тиф, при exanthema subitum (внезапна екзантема, шеста болест, псевдорубеола) — инфекциозно заболяване у малки деца, характеризиращо се с висока температура и розеолен обрив.

розетка

+мн. розетки, +ж.
1. Художествена украса по сгради и накити със стилизирани растителни елементи, изхождащи от един център.
2. Цветна лентичка, която се поставя върху дреха като знак за военно отличие.
3. +Спец. Кръгла изолационна подложка в електрическа инсталация.
4. Метално цилиндрично приспособление, което се поставя на стена, за да свърже кюнеца с комина.
Синоними: издатина, изпъкналост, топче, топка, орнамент

розоварна

+мн. розоварни, +ж. Място, приспособено за добиване на розово масло.

розоварница

+мн. розоварници, +ж. Розоварна.

рокада

+мн. рокади, +ж.
1. Размяна. Ние с тебе ще направим рокада — аз отивам да уча, а ти идваш да работиш.
2. +Спец. В шахмата — промяна на разположението на тура и царя един спрямо друг, като се разменят и се поставят в съседство.

ролетка

+мн. ролетки, +ж.
1. Сгъваем ламаринен капак, който се спуска върху прозорците и вратите на магазините.
2. Сгъваем дървен капак, който затваря канцеларски шкаф.
3. Приспособление за измерване, което се състои от дълга метална лента с означени на нея сантиметри и метри, навиваща се около ос в кръгла кутия.

ролка

+мн. ролки, +ж.
1. Макара, върху която се навива тел, филмова или магнетофонна лента и др.
2. Приспособление с цилиндрична форма за къдрене на коса.
3. Цилиндричен свитък.
4. Колелце под крак на маса, стол, пиано и др. , което улеснява преместването им.+прил. [[ролков]], ролкова, ролково, +мн. ролкови. Ролкови кънки.
Синоними: валяк, вал, топ

романтика

+ж., само +ед. Това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение.
Синоними: чар, очарование, обаяние, вълшебство, магия

романтичка

+мн. романтички, +ж. Жена романтик.

ромейка

+мн. ромейки, +ж. +ист. Византийка.

роначка

+мн. роначки, +ж. Машина за ронене (на царевица и др. ).

роса

+ж., само +ед.
1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала.
2. +Прен. Ситни капчици пот по челото на човек.
3. +Разг. Лек дъждец със ситни капки.

рота

+мн. роти, +ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота.+прил. [[ротен]], ротна, ротно, +мн. ротни.

ротативка

+мн. ротативки, +ж. Ротативна машина.

ротонда

+мн. ротонди, +ж. Кръгла сграда с купол.

рошла

+мн. рошли, +ж. +Пренебр. Рошава жена.

рубашка

+мн. рубашки, +ж. Дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.

рубеола

+ж., само +ед. Заразна болест — вид шарка.

рубрика

+мн. рубрики, +ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени, предварително известни проблеми с ограничена тематика.
Синоними: надпис, заглавие, надслов, заглавна дума, отдел, параграф, графа, начало, подразделение, точка, категория, новина, кратко съобщение

руда

и [[руда]], +мн. руди и руди, +ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.+прил. [[руден]], рудна, рудно, +мн. рудни.
Синоними: находище, залеж, мина

руина

+мн. руини, +ж. Обикн. +мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.
Синоними: развалина, пепелище, разрушение, опустошение, разорение, остатък, старина

рукола

Листен зеленчук, плевел, ползван в кулинарията, като салата или подправка.

рулада

+мн. рулади, +ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.

рулетка

+мн. рулетки, +ж.
1. Само +ед. Вид комарджийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка.
2. Приспособление за тази игра във форма на въртящ се кръг.

румба

+ж., само +ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него.

руменина

+ж., само +ед. Румен цвят по лицето на човек.
Синоними: червенина, прилив на кръв, изчервяване, почервеняване, яркост, топлина

руптура

+мед. Разкъсване, пробиване, напр. руптура на матка.

русалка

+мн. русалки, +ж.
1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка.
2. В народните вярвания на българите — самодива, която живее във водата и се появява през русалската неделя.
3. Вид малка спортна лодка (за един или двама гребци).+прил. [[русалски]], русалска, русалско, +мн. русалски.
• Русалска неделя. — Седмицата след Спасовден.
Синоними: фея, нимфа

рутина

и [[рутина]] +ж., само +ед.
1. Опитност, обиграност. Добих рутина.
2. Шаблон, консерватизъм, догматичност.+прил. [[рутинен]], рутинна, рутинно, +мн. рутинни. (във 2 знач. ).
Синоними: традиция, навик, практика, опит, обичай, консерватизъм, шаблон, еднаквост, еднообразие, серия, редица, цикъл

ръжда

+ж., само +ед.
1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят.
2. Вид болест по листата на културните растения.
Синоними: наслойка

ръкавица

+мн. ръкавици, +ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ги предпазят.
• Пипам с ръкавици. — Говоря/действам внимателно, меко.
• Хвърлям ръкавицата. — Отправям предизвикателство.
• Поемам ръкавицата. — Приемам предизвикателство.

ръководителка

+мн. ръководителки, +ж. Жена ръководител.

ръкойка

+мн. ръкойки, +ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки.
Синоними: пакет, връзка, сноп, наръч, стиска

ръкохватка

+мн. ръкохватки, +ж. Ръчка, дръжка.
Синоними: дръжка

рътлина

+мн. рътлини, +ж. Малък рът.
Синоними: рид, хълм, бърдо, чукар, хребет, баир, могила, връх, било, превал, височина

ръченица

+ж., обикн. +ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него.

ръчка

+мн. ръчки, +ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др. ; дръжка, ръкохватка. Хвани ръчката и отвори вратата на колата.
Синоними: дръжка, хватка, ръкохватка, държало, сап, лост, кобилица, рамо

савана

+ж., само +ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. _ +прил. [[саванен]], саванна, саванно, +мн. саванни. Саванна растителност._

саварина

+мн. саварини, +ж. Кръгъл малък тестен сладкиш, всеки един печен в отделна форма, напоен обилно със сироп. Формички за саварини.

сага

+мн. саги, +ж.
1. +Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IХ в. , с исторически или приказно-митологични герои.
2. Сказание, легенда. “Сага за Форсайтови”.
3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение.

саздърма

+ж., само +ед. Хранителен продукт, приготвен от малки парченца месо, изпържени в собствената си мазнина, смесени с подправки и обикн. насипани в животински стомах. Овча саздърма.

сайбийка

+мн. сайбийки, +ж. Остар. Жена сайбия.

саламура

+ж., само +ед. Солена вода, в която се държат сирене, риба или зеленчуци, за да се запазят от разваляне. Поставям сиренето в саламура. Приготвям саламура. _ +прил. [[саламурен]], саламурена, саламурено, +мн. саламурени. Бяло саламурено сирене._

салата

+мн. салати, +ж.
1. Само +ед. Нарязани на парчета зеленчуци, рядко — месо или плодове, подбрани по вкус в различни комбинации, с добавени подправки. Салата от домати и краставици. Салата от картофи. Рибна салата. Плодова салата. Салата от гъби.
2. Порция или вид от това ястие.
3. Градинско растение с широки зелени листа, от които се приготвя такова ястие, както и отделен корен от него. Отглеждам салата. Купувам си две салати. _ +същ. +умал. [[салатка]], +мн. салатки, +ж. _ +прил. [[салатен]], салатна, салатно, +мн. салатни. Салатно зеле. Салатно цвекло.
• Руска салата. — Салата от варени картофи, моркови, грах, месо и др. , нарязани на кубчета и подправени с майонеза.
• Шопска салата. — Салата от домати, краставици, чушки и лук с настъргано отгоре сирене.
• Правя на салата. — +Разг. Правя на дребни парчета, накълцвам.

салатиера

+мн. салатиери, +ж. Съд, предназначен за сервиране на салата.

салатка

+вж. [[сала`та]]

салмонела

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — род бактерии, предизвикващи салмонелоза у човека и животните, коремен тиф и паратиф у човека.

салмонелоза

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, яйца и др.

салтамарка

+мн. салтамарки, +ж.
1. +Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа.
2. +Прен. +Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моята салтамарка.

салфетка

+мн. салфетки, +ж.
1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене. Хартиена салфетка. Ленена салфетка. Бродирана салфетка.
2. Малка покривка (за индивидуално сервиране).

салца

+ж., само +ед. Доматено пюре.

самарянка

+мн. самарянки, +ж.
1. +Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война.
2. Жена самарянин.

самба

+ж., само +ед. Южноамерикански танц с буен ритъм.

самка

+мн. самки, +ж. Екземпляр от полово зряло женско животно.

самобръсначка

+мн. самобръсначки, +ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка.

самовила

+мн. самовили, +ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите.

самодейка

+мн. самодейки, +ж. Жена самодеец.

самодива

+мн. самодиви, +ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. _ +прил. [[самодивски]], самодивска, самодивско, +мн. самодивски. Самодивско кладенче.
• Като самодива._ — С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).
Синоними: елф, фея, горски дух

саможертва

+мн. саможертви, +ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви.
Синоними: самопожертвувание, самопожертвувателност, жертва, жертвуване, жертвеност, саможертвеност, себеотрицание, всеотдайност, преданост, отричане

самозабрава

+ж., само +ед.
1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава.
2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.
Синоними: лудост, бяс, унес, захлас, транс, обезумялост

самозащита

+ж., само +ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита.

самоиздръжка

+ж., само +ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка.

самоинициатива

+мн. самоинициативи, +ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите.
Синоними: инициатива, предприемчивост, почин, самодейност, жест, разпоредителност, начинание

самокритика

+ж., само +ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. __ +прил. [[самокритичен]], самокритична, самокритично, +мн. самокритични.
Синоними: самооценка, самоанализ, критика, самонаблюдение, самоконтрол

самоотбрана

+ж., само +ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана.
Синоними: самозащита, защита, отбрана

самоотлъчка

+мн. самоотлъчки, +ж. Самоотлъчване.

саморазправа

+вж. [[саморазпра`вям]]
Синоними: разпра, разправа, самоуправство, кавга, свада, караница, спор, крамола, бой

самоснимачка

+ж., само +ед. Приспособление към фотоапарат за самостоятелно снимане, без участието на човек. Апаратът е на самоснимачка.

самота

+ж., само +ед.
1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.
Синоними: самотност, уединение, усамотение, усамотеност, мъртвило, пустош, изоставеност, мъка, нещастие, безутешност, неутешимост, пустиня, интимност

самотница

+мн. самотници, +ж. Жена самотник.

самоубийца

+мн. самоубийци, +ж. Жена самоубиец.

самохвалка

+мн. самохвалки, +ж. Жена самохвалко.

сангвиничка

+мн. сангвинички, +ж. Жена сангвиник.

санитарка

+мн. санитарки, +ж. Жена санитар.

сапуниера

+мн. сапуниери, +ж. Кутийка, предназначена за поставяне на сапун по време на използването му. _ +същ. +умал. [[сапуниерка]], +мн. сапуниерки, +ж. Пластмасова сапуниерка._

сапуниерка

+вж. [[сапуние`ра]]

сардела

+мн. сардели, +ж.
1. Род селдова риба.
2. Кутия с консервирана дребна риба.
• Като сардели. — +Разг. Наредени, натъпкани плътно човек до човек. В автобуса бяхме като сардели.

сардина

+ж., само +ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид.

саркома

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан.

сарма

+мн. сарми, +ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • [[Дроб-сарма.]] Ястие от нарязани агнешки дреболии с ориз, печено във фурна.

сатира

+мн. сатири, +ж.
1. Разобличаваща ирония.
2. +Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното. _ +прил. [[сатиричен]], сатирична, сатирично, +мн. сатирични. Сатиричен тон. _ +прил. [[сатирически]], сатирическа, сатирическо, +мн. сатирически. Сатирически средства.
Синоними: хумор, ирония, изобличение, осмиване, присмех, пасквил, памфлет

сауна

+мн. сауни, +ж. Специално оборудвано помещение за престояване при сух и горещ въздух (до 140 i С), редувано с въздействие на студена вода; финландска баня. В комплекса има сауна. Стоя в сауната. За отслабване се препоръчва сауна.
• Като в сауна. — Където е непоносимо горещо.

сачма

+мн. сачми, +ж.
1. Оловно топче за стрелба с пушка.
2. +Спец. В техниката — метално топче за лагер.
3. Всяко малко оловно топче с различно предназначение. __ +прил. [[сачмен]], сачмена, сачмено, +мн. сачмени.

сбирка

+мн. сбирки, +ж.
1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети.
2. +Остар. Събрани по някакъв белег в книга литературни творби. Сбирка от разкази.
3. Събиране на колектив. Сбирка на хор.
Синоними: колекция, подбор, антология, христоматия

сбирщина

+ж., само +ед.
1. +Разг. +Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли само за себе си.
2. Най-различни или разнородни предмети, събрани заедно. Килерът е пълен със сбирщина от стари вещи.
Синоними: смес, сган, разпасана команда, пасмина, от кол и от въже, тълпа, множество, група, многолюдие, навалица, маса, куп, камара, смесица, антология, потпури, паплач, простолюдие

свада

+мн. свади, +ж. Разг. Шумна караница; скандал. Предизвиквам свади.
Синоними: разпра, спор, кавга, саморазправа, разправия, спречкване, караница, крамола, бой, сбиване, сблъскване, разрив, стълкновение, бъркотия, скандал, препирня

свастика

+мн. свастики, +ж. Кръст със завити под прав ъгъл краища, срещан като символ и орнаментален мотив в древните култури и използван като отличителен знак на фашизма.

сватба

+мн. сватби, +ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватба. _ +прил. [[сватбен]], сватбена, сватбено, +мн. сватбени. Сватбено тържество. Сватбен подарък.
• Сребърна сватба. — Двадесет и пет годишнина от сватбата.
• Златна сватба. — Петдесетгодишнина от сватбата.
• Сватбено пътешествие._ — Пътуване на младоженците веднага след сватбата.
Синоними: женитба, брак

сватбарка

+мн. сватбарки, +ж. Разг. Жена сватбар.

сватовница

+мн. сватовници, +ж. Разг. Жена сватовник.

свезка

+мн. свезки, +ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки.
Синоними: свитък, брошура, книжка, том

сверка

+мн. сверки, +ж. Сверяване.
Синоними: проверка, справка, сличаване

светкавица

+мн. светкавици, +ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно очертание на хоризонта, който поразява постройки, дървета, хора; мълния. Блесна светкавица.
• Като светкавица. — Много бързо, мигновено.
Синоними: мълния, гръм, гръмотевица, трескавица

светлина

+мн. светлини, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.
2. Само +ед. Такова лъчение, изпускано от предмет. Светлината на слънцето. Светлината на лампата. Изпускам светлина. Излъчвам светлина. Силна светлина. Слаба светлина. Жълта светлина.
3. Светещ предмет. Виждат се светлините на фаровете. Тук-там в нощта се мяркат светлини.
4. +Прен. Осветено пространство, осветеност. Светлината на деня. Светлината на стаята.
5. +Прен. Само +ед. За изражение на лице, очи и др. — одухотвореност, излъчване, радост, надежда. Светлината на очите и угасна. Целият излъчваше светлина.
6. +Прен. Само +ед. Просвета, книжнина.
7. +Прен. Само +ед. Ден; утро. Цяла нощ чаках светлината.
8. +Прен. Само +ед. Надежда; радост. Светлината на дните ми.
• В нова светлина. — С ново тълкуване.
• Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо). — Разкривам, разяснявам.
Синоними: виделина, светло, видело, ден, искра, заря, проблясък, боя, багрилно вещество, пигмент, краска, светилник, светило, лампа, свещ, осветление, фар, сигнална лампа

светлотехника

+ж., само +ед. +Спец. Теория и практика на приложението на светлината.

светулка

+мн. светулки, +ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане на другия пол.

свещичка

и [[свещичка]], +мн. свещички и свещички, +ж.
1. Малка, тънка свещ (в 1 знач. ). Торта със свещички.
2. Лекарствено средство за анален прием.

свидетелка

+мн. свидетелки, +ж. Жена свидетел.

свила

+ж., само +ед. +Остар.
1. Коприна. Коси като от свила.
2. Влакнести израстъци на царевичен кочан.

свинарка

+мн. свинарки, +ж. Жена свинар.

свиневъдка

+мн. свиневъдки, +ж. Жена свиневъд.

свинеферма

+мн. свинеферми, +ж. Ферма за промишлено отглеждане на свине.

свинщина

+мн. свинщини, +ж.
1. Само +ед. Характер или качество на свиня. Свинщина е да се яде толкова много.
2. +Прен. Само +ед. Мръсотия, безредие. По улиците е истинска свинщина.
3. +Прен. Долна, подла постъпка. Върша свинщини. Занимавам се със свинщини.
Синоними: свинство, скотщина, животинство, мръсотия, нечистотия, мизерия, гадост, низост, безчестие

свирачка

+мн. свирачки, +ж. Жена свирач.

свирка

+мн. свирки, +ж.
1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка.
2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. Свирка на влак.
• Вървя/играя по свирката (на някого). — +Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.
Синоними: пищялка, пискун, кавал, дудук, тръба, сирена, клаксон, фабрична сирена

свирчовина

+ж., само +ед. +Диал. Бъз.

свита

+мн. свити, +ж.
1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита.
2. +Прен. +Пренебр. Лица, които се намират постоянно около някого. Новият директор уволни всички от свитата на предходния.
Синоними: кортеж, ескорт, конвой, охрана

свитка

+мн. свитки, +ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта.
• Свитки ми излизат от очите. — Изпитвам много силна болка от удар. +мн. свитки, +ж. Диал. Малка връзка от еднородни предмети; снопче.
• До свитка. — Докрай, напълно, до най-малката част. Къщата им изгоря до свитка.

свобода

+мн. свободи, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само +ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
• Лишавам/лиша от свобода. — +Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
• Пускам/пусна на свобода. — Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
Синоними: независимост, самостоятелност, автономия, еманципация, волност, воля, полет, неограниченост, слободия, естественост, непринуденост, ширина, удобство, рахатлък

сводка

+мн. сводки, +ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.
Синоними: резюме, извлечение, кратко изложение

сводница

+мн. сводници, +ж. Жена сводник.

сврака

+мн. свраки, +ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. _ +прил. [[сврачи]], сврача, свраче и сврачо, +мн. сврачи. Сврачи крака.
• Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. — +Разг. Постъпвам крайно неразумно.
• Хитрата сврака с двата крака._ — +Разг. Нечестният човек сам пропада.

свръзка

+мн. свръзки, +ж.
1. Лице, което установява контакти между членове на организация.
2. +Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др.
3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните и елементи.
Синоними: връзка, общност, обусловеност, взаимозависимост, звено, брънка, съединение, скоба, стяга

свръхпечалба

+мн. свръхпечалби, +ж. Печалба, която значително превишава средната.

сгледа

+мн. сгледи, +ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка.

сгледница

+мн. сгледници, +ж. Жена сгледник.

сглобка

+мн. сглобки, +ж. Разг. Сглоб.
Синоними: връзка, муфа, съединение

сгода

+мн. сгоди, +ж. Разг.
1. Удобна обстановка; удобство. Направил си е в апартамента всякакви сгоди.
2. Удобен момент. Ако ти падне сгода, купи и за мене.
Синоними: удобство, леснина, леснота, начин, средство, случай, момент, оказион, съвпадение

сграда

+мн. сгради, +ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра.
Синоними: здание, постройка, къща, жилище, помещение, заведение

сделка

+мн. сделки, +ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др. ). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сделка. Правя сделка.
Синоними: гешефт, спекула, договор, покупко-продажба, вземане-даване, пазарлък, размяна, замяна, смяна

севда

+ж., само +ед. +Диал.
1. Любов.
2. +Прен. Любовник, изгора.
Синоними: любов, симпатия, любима, избраница, изгора, либе

севернячка

+мн. севернячки, +ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач. ).

седалка

+мн. седалки, +ж.
1. Част от стол, кресло, пейка и др. , на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана.
2. Място за сядане в автобус, трамвай или друго превозно средство. Пътникът се насочи към най-близката свободна седалка в автобуса. Тя се настани на седалката зад моториста.

седловина

+мн. седловини, +ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло.+прил. [[седловинен]], седловинна, седловинно, +мн. седловинни.

седмица

+мн. седмици, +ж. Време, равно на 7 денонощия, от понеделник до неделя. Тази седмица ще ти се обадя. Седмица на гората.
• Сляпа седмица. — +Разг. Моментът, когато някой решава да сключи брак. +мн. седмици, +ж.
1. Цифрата на числото седем (
7. .
2. Карта за игра със седем знака.
3. Превозно средство с номер седем.
Синоними: неделя

седморка

+мн. седморки, +ж.
1. Група от седем души. Великолепната седморка.
2. Седмица.

сеитба

+мн. сеитби, +ж.
1. Сеене на посеви. Пролетна сеитба.
2. Времето, когато се сее. Потърсих го по сеитба.
3. Посетите растения. Сеитбата скоро ще покълне.+прил. [[сеитбен]], сеитбена, сеитбено, +мн. сеитбени.

секира

+мн. секири, +ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.+същ. +умал. [[секирче]], +мн. секирчета, +ср.
Синоними: брадва, сатър, топор, балтия

секретарка

+мн. секретарки, +ж. Жена секретар (в 1, 2 и 3 знач. ).

секстина

+мн. секстини, +ж. Спец. В литературата — строфа от шест стиха с кръстосана рима.

секта

+мн. секти, +ж.
1. Религиозна общност, която се противопоставя на официалната религия.
2. +Прен. +Пренебр. Група хора, които се отделят от другите; отцепници.
Синоними: група, фракция, крило, секция, вероизповедание

секунда

+мн. секунди, +ж.
1. Единица за време, равна на 1/60 част от минутата.
2. +Прен. Много кратко време; миг, момент. След секунда се връщам.
3. Единица за измерване на ъгли, равна на 1/3 600 част от градуса.

селда

+мн. селди, +ж. Риба херинга.

селитра

+ж., само +ед. Сол на натрия, калия или амония, която се използва за торене и за производство на взривни вещества.+прил. [[селитрен]], селитрена, селитрено, +мн. селитрени.

селяндурка

+мн. селяндурки, +ж. +Разг. +Грубо. Селянка.

селянка

+мн. селянки, +ж. Жителка на село.

семантика

+ж., само +ед. +Спец.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.+прил. [[семантичен]], семантична, семантично, +мн. семантични.

семиотика

+ж., само +ед. +Спец.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.

семка

+мн. семки, +ж.
1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки.
2. Обикн. +мн. Печено слънчогледово или тиквено семе, което се яде. Купих две пакетчета семки.
3. +Прен. +Разг. Потомък, потекло. Щом е от неговата семка, не може да бъде по-добър.
Синоними: семе, ядка, кокичка, костилка, зародиш, зачатък, кълн, наченка

сенокосачка

+мн. сенокосачки, +ж. Машина за сенокос.

сеньора

+мн. сеньори, +ж. Госпожа.

сервитьорка

+мн. сервитьорки, +ж. Жена сервитьор.
Синоними: стюардеса

серенада

+мн. серенади, +ж. Литературна или музикална творба — любовна песен, която се изпълнява като приветствие под прозореца на любимата в музикален съпровод.

серпантина

+мн. серпантини, +ж. Серпентина.
Синоними: спирала, бобина, макара

серпентина

+мн. серпентини, +ж.
1. Остри завои на път по стръмни склонове.
2. Дълга цветна хартиена лента, която се хвърля във въздуха по време на забави.
3. Спираловидно извита тръба.

сестриница

+мн. сестриници, +ж. Разг. Дъщеря на сестрата (в 1 знач. ) по отношение на нейните братя и сестри.

сетнина

+мн. сетнини, +ж. Остар. Обикн. +мн. Последици, резултати.

сеялка

+мн. сеялки, +ж. Машина за сеене. Редова сеялка.

сиамка

+мн. сиамки, +ж. Разг. Сиамска котка.

сивота

+ж., само +ед.
1. Сив цвят.
2. +Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.
Синоними: матовост, липса на блясък, затъмненост, мъглявина

сигнатура

+мн. сигнатури, +ж.
1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище.
2. Част от рецепта, в която се посочва начинът на употреба на предписаното лекарство.

сила

+мн. сили, +ж.
1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила.
2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили.
3. +Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината.
4. Обикн. +мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили.
5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото.
6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост. Сила на характера.
7. Само +мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили.
8. Само +мн. Войска. Военновъздушни сили.
9. +Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
• Влизам/вляза в сила. — Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.
• В пълната си сила (съм). — В разгара си, в най-активния период. Предизборната кампания е в пълната си сила.
• Нечиста сила. — Зъл дух.
• Със сила. —
1. С усилие, с напрежение, трудно. Със сила измъкна кола от пясъка.
2. С насилие, насилствено. Влезе в стаята със сила.
• Конска сила. — Единица за мощност.
• Въоръжени сили. — Войска.
Синоними: мощ, крепкост, твърдост, здравина, твърдина, издръжливост, отпор, енергия, работоспособност, могъщество, надмощие, господство, влияние, авторитет, значение, власт, напрежение, натиск, напън, напор, интензивност, разгар, развитие, жизненост, жизнеспособност, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, ревност, жар, бурност, страст, страстност, пламенност, въздействие, средство, фактор, действие, ефикасност, живост, замах, предприемчивост, динамизъм, ентусиазъм, оживеност, жилавост, напрегнатост, величие, мощност, енергичност, производителност, мъжество, мъжественост, юначество, усилие, пара, изпарение, пълнота, набитост, охраненост, увлечение, юначност, храброст, смелост

силикоза

+ж., само +ед. +Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах.

симбиоза

+ж., само +ед. +Спец. В биологията — взаимноизгодно съжителство на два различни организъма.+прил. [[симбиозен]], симбиозна, симбиозно, +мн. симбиозни.

символика

+ж., само +ед.
1. Приписваното на лице, предмет, явление символично значение.
2. Съвкупност от символи. Обредна символика.

симулантка

+мн. симулантки, +ж. Жена симулант.

синагога

+мн. синагоги, +ж. Храм, който обслужва еврейската религия.

синева

+ж., само +ед.
1. Синьо пространство, синя повърхност.
2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през прозореца.
Синоними: синина, синевина, лазур

синекдоха

+мн. синекдохи, +ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или обратно.

синекура

+ж., само +ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.+прил. [[синекурен]], синекурна, синекурно, +мн. синекурни. Синекурна длъжност.

синина

+мн. синини, +ж.
1. Само +ед. Син цвят.
2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Краката на детето са в синини.

синка

+ж., само +ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор.

синтеза

+ж., само +ед. +Остар. [[синтез]].

сипаница

+ж., само +ед. +Разг. Вариола, едра шарка.
Синоними: шарка, обрив, скарлатина, вариола

сирена

+мн. сирени, +ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си. +мн. сирени, +ж. Сигнализиращ апарат, който произвежда силен продължителен звук, подобен на писък.
Синоними: клаксон, свирка, фабрична сирена

сиренарка

+мн. сиренарки, +ж. Жена сиренар.

сирота

+мн. сироти, +ж. и +м. +Остар. +Разг.
1. Сирак.
2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач. ).+прил. [[сиротен]], сиротна, сиротно, +мн. сиротни. Сиротна песен.
Синоними: сирак

система

+мн. системи, +ж.
1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа знанията си в система.
2. Начин на организиране, обмислен план за дейност. Избирателна система.
3. Цялост, частите на която са разположени по строго определен начин. Хималайска система.
4. Форма на организация на обществото; обществен строй. Комунистическа система.
5. Съвкупност от организации, учреждения и др. , обединени от обща цел. Работя в системата на образованието.
6. Принципно техническо устройство на нещо; начин на конструиране.
7. +Прен. Навик. Пороците не трябва да се превръщат в система.
Синоними: метода, начин, ред, план, съгласуваност, такт, режим, устройство, строй, уредба, порядък, класификация, мрежа, направа, структура, скелет, форма, способ, метод, редица, поредица, верига, серия, схема, скица, диаграма, таблица, строеж, механизъм, вид

систола

+мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която мускулатурата на сърцето (на предсърдията или на камерите) е контрахирана. При систола на камерите кръвта от лявата камера се изтласква в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия.

скала

+мн. скали, +ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и др. Скала на радиоприемник. Скала на термометър. +мн. скали, +ж.
1. Монолитен голям каменен блок, който обикновено се издига над земната повърхност; канара, чукар, зъбер.
2. +Спец. Еднороден в геоложко отношение камък. Варовикова скала.+прил. [[скален]], скална, скално, +мн. скални. Скален масив.
Синоними: канара, зъбер, чукар, камък

скамейка

+мн. скамейки, +ж. Сковано приспособление за сядане на няколко души; пейка.
Синоними: пейка

скапула

+мед. Лопатка — плоска триъгълна кост, разположена между мускулите на гърба на ниво от ІІ до VІІІ ребро.

скара

+мн. скари, +ж.
1. Нагорещявана метална решетка, върху която се пече месо, зеленчук и др. Опекох чушките на скара.
2. Само +ед. Приготвеното чрез печене на метална решетка месо. Мешана скара.
3. Специална чугунена решетка в долната част на печка, която служи за пропускане на въздух при горене или за прочистване от пепел.
4. Всеки предмет, който е с форма на дървена или метална решетка.

скарида

+мн. скариди, +ж. Дребно морско раче, което се използва за храна, като се вари, докато стане червеникаво.

скарлатина

+ж., само +ед. Тежка заразна болест със специфичен обрив по кожата, от която боледуват предимно деца.+прил. [[скарлатинен]], скарлатинена, скарлатинено, +мн. скарлатинени.

скилида

+мн. скилиди, +ж. Скилидка.

скилидка

+мн. скилидки, +ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели.

скиорка

+мн. скиорки, +ж. Жена скиор.

скица

+мн. скици, +ж.
1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда.
2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка.
3. В литературата — предварителни общи бележки, върху които ще се изгради творба.
4. Чертеж с местата на киносалон, зала.
5. +Прен. +Разг. Странен човек; чудак. Ама че си скица!
Синоними: схема, чертеж, проект, план, нахвърляно, общи линии, канава, скелет, идея, етюд, образец, есе, музикално упражнение, контур, очертание, профил, очертаване, скициране, обрисуване, изобразяване, график, диаграма, дизайн, рисунка, таблица, система, метод, начин

склероза

+ж., само +ед.
1. +Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращението при възрастните и проявяващ се в отслабване на паметта.
2. +Разг. +Пренебр. или ирон. Човек, който често забравя.+прил. [[склерозен]], склерозна, склерозно, +мн. склерозни.

скоба

+мн. скоби, +ж.
1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части.
2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина.
3. Обикн. +мн. Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз. Малки скоби. Средни скоби.+същ. +умал. [[скобка]], +мн. скобки, +ж.
• В/между скоби. — Между другото.
• Отварям скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
• Откривам скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
Синоними: венец, бандаж, опорен пръстен, връзка, верига, греда, пръстен, гривна, пояс, рамка, свръзка, стяга, спойка, болт, нит, стреме, обица, халка, стълб, подпора, преграда, прът, менгеме, клема

скобка

+вж. [[ско`ба]]

сколиоза

+мед. Изкривяване на гръбначния стълб встрани заедно с торзионна деформация на прешлените в засегнатата област. Сколиозата бива вродена и придобита (при рахит, парализи и др. ). Според ъгъла на изкривяването се различават 4 степени: І степен — до 10º, ІІ степен — 10º-25º, ІІІ степен — 25º-50º, ІV степен над 50º.

скорбяла

+ж., само +ед. +Спец. Безцветно микрокристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на растенията и е основна съставка в храната на човека и животните.

скоропоговорка

+мн. скоропоговорки, +ж. Кратък израз или поговорка, които трудно се учленяват при бързо произнасяне.

скотобойна

+мн. скотобойни, +ж. Остар. Кланица.

скука

+ж., само +ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също — скука.
Синоними: тегота, досада, досадливост, отегчение, тягост, мъка, униние, съклет, еднообразие, еднообразност, монотонност, проза, самота, усамотение, безделие

скула

+мн. скули, +ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули.

скулпторка

+мн. скулпторки, +ж. Жена скулптор.

скулптура

+мн. скулптури, +ж.
1. Художествено произведение, издялано от камък, мрамор, изваяно от глина или отлято с обемна форма. Скулптурата “Давид” на Донатело.
2. Само +ед. Вид изобразително изкуство, което използва обемната форма; ваятелство.+прил. [[скулптурен]], скулптурна, скулптурно, +мн. скулптурни. Скулптурна изложба.
Синоними: ваятелство, статуя, изваяние

скъперница

+мн. скъперници, +ж. Жена скъперник.

слабина

+мн. слабини, +ж. Обикн. +мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от костите на скелета.

слава

+ж., само +ед.
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината!
• Слава богу. — Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.
Синоними: знаменитост, популярност, известност, бележитост, всеизвестност, име, безсмъртие, величие, блясък, почести, лаври, триумф, прослава, възхвала, величаене, увековечаване, именитост, реноме, значение, въздействие, влияние, репутация, служебна характеристика, досие, минало

славистика

+ж., само +ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др.+прил. [[славистичен]], славистична, славистично, +мн. славистични. Славистичен конгрес.

славистка

+мн. славистки, +ж. Жена славист.

славянка

+мн. славянки, +ж. Жена славянин.

сладка

+мн. сладки, +ж. Обикн. +мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки.

сладкарка

+мн. сладкарки, +ж. Жена сладкар.

сладкарница

+мн. сладкарници, +ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки.

сладкодумница

+мн. сладкодумници, +ж. Сладкодумка.

слама

+ж., само +ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата.+прил. [[сламен]], сламена, сламено, +мн. сламени. Сламена шапка.
• Сламена вдовица. — Жена, чийто мъж временно отсъства.
• Сламен вдовец. — Мъж, чиято жена временно отсъства.
Синоними: плява

сламка

+мн. сламки, +ж.
1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка.
2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности от висок съд. Коктейл със сламка.
3. +Разг. Помощно листче с най-важните по даден въпрос точки.

слана

+ж., само +ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията.

сланина

+ж., само +ед.
1. Мастен пласт под кожата на животно, а също консервиран продукт от него.
2. Изобилна подкожна мазнина у човек.

следа

+мн. следи, +ж.
1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др. ) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по следите му.
2. +Прен. Трайно свидетелство за нещо, което се е случило; признак, знак. На местопрестъплението са останали следи от убиеца. Ние още носим следите на страха от катастрофата.
3. +Прен. Сведение, известие за някого. Няма и следа от него.
Синоними: диря, печат, отпечатък, стъпка, белег, знак, бразда, остатък, отживелица, признак, частица, капка, капчица, нишка, указание, улика

следовница

+мн. следовници, +ж. Жена следовник; последователка.

слезка

+мн. слезки, +ж. Разг. Далак.

слепота

+ж., само +ед.
1. Липса на зрение.
2. +Прен. Непрозорливост, заслепение.
Синоними: заслепение, заслепление

слива

+мн. сливи, +ж.
1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се използват за ядене и направа на ракия.
2. Джанка.
3. Жарг. Леко момиче.+прил. [[сливов]], сливова, сливово, +мн. сливови.
• Имам слива/сливи в устата си. — +Разг. +Грубо. Мълча, не отговарям.
• Не бръсна за слива (някого). — +Пренебр. Не ценя мнението на някого, не го зачитам, не го уважавам.

сливица

+мед. вж. тонзила

сливовица

+ж., само +ед. Сливова ракия. В балкана произвеждат сливовица.

служба

+мн. служби, +ж.
1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба.
2. +Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба.
3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм?
4. Военна повинност.
5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба.
5. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти.
6. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.
Синоними: длъжност, чин, пост, работа, място, занятие, функция, мисия, задача, предназначение, цел, роля, наемане на работа, положение, задължение, право, занаят, служено, учреждение, бюро, управление, дирекция, отдел, секция, назначение

служителка

+мн. служителки, +ж. Жена служител. Служителка в министерството.

случка

+мн. случки, +ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка.
Синоними: случай, събитие, приключение, история, преживелица, произшествие, епизод, добър случай, щастлива случайност, късмет, случайност, инцидент, факт, обстоятелство

слушалка

+мн. слушалки, +ж.
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите.
2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка.

слушателка

+мн. слушателки, +ж. Жена слушател.

слюда

+мн. слюди, +ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видове от него.

слюнка

+мн. слюнки, +ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата.+прил. [[слюнчен]], слюнчена, слюнчено, +мн. слюнчени.
• Слюнчени жлези. — Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки).

смазка

+ж., само +ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка.
Синоними: мас, мазило, крем, мехлем

смегма

+мед. Миризлив секрет, отделян от жлезите, разположени по вътрешната повърхност на препуциума, примесен с излющени епителни клетки.

смесица

+ж., само +ед. Смес, понякога от несъвместими неща. Коктейлът беше някаква безвкусна смесица от плодове и няколко вида алкохол.
Синоними: смес, примес, смешение, комбинация, амалгама, бъркотия, бърканица, миш-маш, сбирщина, антология, потпури, смесено общество, пъстра тълпа, смесване

сметана

+ж., само +ед.
1. Мазен слой на повърхността на млякото.
2. Същият продукт, отделен при обработка на млякото за самостоятелно приложение. Крем от сметана.+прил. [[сметанов]], сметанова, сметаново, +мн. сметанови. Сметанов сладолед.

сметка

+мн. сметки, +ж.
1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо.
2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за услуга. Правя голяма сметка в ресторанта.
3. +Спец. В банковото дело — операции, образуващи една партида в баланса.
4. +Прен. Изложение, отчет за приходи, разходи, за някакви отношения, общи дела. Давам сметка.
5. +Прен. +Разг. Неуредени отношения (финансови и др. ). Уреждам си старите сметки.
6. Разходи, приходи на човек, предприятие и др.
7. +Прен. Изгода, облага. Имам сметка от този човек. Нямам никаква сметка да стоя тук с часове.
8. Пресмятане, предвиждане, разсъдливост. Правя си сметка за парите. Правя си сметка какво как да направя.
• Разчиствам/разчистя си сметките (с някого). —
1. Разплащам се; уреждам отношенията си.
2. +Прен. Отмъщавам; унищожавам, убивам някого.
• Давам/дам сметка. — Давам отчет, обяснение за разходи, за отношения.
• Давам/дам си сметка. — Осъзнавам, разбирам. Даваш ли си сметка какво си направил?
• Държа сметка (на някого). — Искам обяснения, отговорност.
• Имам/нямам сметка. — Изгодно ми е/не ми е изгодно.
• Търся сметка (от някого). — Искам обяснение, отговорност.
• Сметка без кръчмар. — +Разг. План без мнението на този, от когото зависи осъществяването му.
Синоними: разчет, отчет, изчисление, равносметка, баланс, изгода, облага, полза, план, намерение, отговорност, вход, досие, номер, име, регистрация, пресмятане, калкулация, оценка, преценка

сметкаджийка

+мн. сметкаджийки, +ж. Жена сметкаджия.

смешка

+мн. смешки, +ж.
1. Шега, смешна случка. Разказвам смешки. Правя смешки.
2. Нещо невероятно, измислица. Стига си ми разправял смешки!
Синоними: шега, глума, хумореска

смола

+мн. смоли, +ж.
1. Само +ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова смола.
2. Асфалт, зифт.+прил. [[смолист]], смолиста, смолисто, +мн. смолисти. Смолисто дърво. Смолист цвят.
• Като смола. — Много черен и блестящ. Коса като смола.
Синоними: асфалт, зифт

смрадлика

+мн. смрадлики, +ж. Нисък храст с широки листа, които съдържат дъбилни вещества и се използват в медицината, в кожарството и др. През есента листата на смрадликата стават червени. Отвара от смрадлика.+прил. [[смрадликов]], смрадликова, смрадликово, +мн. смрадликови.

смрика

Обикновена хвойна
разг. смрика
Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни.

смъртница

+мн. смъртници, +ж. Жена смъртник.

снага

+мн. снаги, +ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага.
Синоними: стан, тяло, туловище

снадка

+мн. снадки, +ж.
1. Парче, с което се снажда.
2. Мястото на снаждане.
Синоними: наставка, удължение, кръпка, снаждане, сплетка

снимка

+мн. снимки, +ж.
1. Фотографско изображение. Правя снимки. Снимка на момиче. Цветна снимка. Черно-бяла снимка. Филмови снимки.
2. Топографска скица на местност.
3. +Прен. Описание, изображение. В романа се прави снимка на действителността. Снимка на живота.
Синоними: фотография, портрет, лик, образ, изображение, икона, иконка, емблема, пиктограма, картина, рисунка

соба

+мн. соби, +ж. Диал.
1. Печка.
2. Стая за спане.

собственица

+мн. собственици, +ж. Жена собственик.

собственичка

+мн. собственички, +ж. Собственица.

сова

+мн. сови, +ж.
1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас на сова.
2. +Прен. Човек, който има навика да си ляга късно през нощта.

совалка

+мн. совалки, +ж.
1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане. Вкарвам совалката и я изваждам. Совалката лети между нишките на основата.
2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
3. +Прен. Космически кораб за многократно излитане и кацане. Космическа совалка.
4. +Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос. Започва дипломатическа совалка.
Синоними: шпулка, макара, масур

сода

+мн. соди, +ж.
1. Техническо и търговско наименование на натриевите карбонати и на натриевата основа.
2. Газирана вода, както и порция такава вода. Уиски със сода.+прил. [[соден]], содена, содено, +мн. содени. Соден сладкиш.+прил. [[содов]], содова, содово, +мн. содови. Содов завод.
• Сода каустик. — Натриева основа, прилагана в производството на сапун.
• Сода за хляб. — Натриев карбонат, използван като съставна част на бакпулвера, в медицината като противокиселинно средство и др.

сойка

+мн. сойки, +ж. Горска птица от рода на враните, с черни и бели пера.

сокоизстисквачка

+мн. сокоизстисквачки, +ж. Уред за изстискване на сок от плод или зеленчук.

соленка

+мн. соленки, +ж. Тестено изделие, обикн. с форма на пръчица, със солен вкус. Пакетче соленки. Домашни соленки.

солистка

+мн. солистки, +ж. Жена солист.

солница

+мн. солници, +ж. Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница.

соната

+мн. сонати, +ж. Спец. Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер.

сонда

+мн. сонди, +ж.
1. Съоръжение за проникване и изследване на морски или земни дълбочини, както и на вътрешността на организма. Поставям сонда. Изследвам със сонда.
2. +Прен. +Разг. Дупка за геоложки проучвания, за черпене на вода, направена с такова съоръжение.

сопа

+мн. сопи, +ж. Разг. Голяма пръчка (за бой).
Синоними: тояга, кривак, гега, пръчка, бастун, прът, стик

сополана

+мн. сополани, +ж. Жена сополан.

сополанка

+мн. сополанки, +ж. Сополана.

сортировка

+вж. [[сорти`рам]]
Синоними: подбор, отбор, избор, асортимент, селекциониране, групиране, подреждане, класиране

софа

+мн. софи, +ж.
1. Канапе, диван.
2. +Остар. Миндер.
Синоними: диван, канапе, кушетка

софистика

+ж., само +ед. Начин на разсъждение, при който се използват софизми.
Синоними: извъртане, хитрина, измама

софра

+мн. софри, +ж.
1. +Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.
2. +Прен. +Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.
• Кьор софра. — +Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка.
• На държавната софра. — На държавна (високо платена) длъжност.
Синоними: трапеза, маса

социалистка

+мн. социалистки, +ж. Жена социалист.

социолингвистика

+ж., само +ед. Дял от лингвистиката, който изучава езиковите варианти и норми, обусловени от връзките между език и общество.

спазма

+мн. спазми, +ж. Болезнено свиване на мускул или орган; конвулсия. Спазъм на стомаха. Спазми на кръвоносни съдове.+прил. [[спазматичен]], спазматична, спазматично, +мн. спазматични.

спартакиада

+мн. спартакиади, +ж. Масово спортно състезание по различни дисциплини.

спартанка

+мн. спартанки, +ж. Жена спартанец.

спекула

+ж., само +ед. Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.
Синоними: гешефт, сделка, далавера

спекулантка

+мн. спекулантки, +ж. Жена спекулант.

сперма

+ж., само +ед. Течност, отделяна от половите органи на мъжки животни и човек, която съдържа половите клетки; семенна течност.

специалистка

+мн. специалистки, +ж. Жена специалист.

специфика

+ж., само +ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата.+прил. [[специфичен]], специфична, специфично, +мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.
Синоними: специфичност, характерност, особеност, характерна особеност, отличителен белег, индивидуалност, типичност, свойство, своеобразност, разновидност, характерно свойство, отличително свойство, своеобразие

спирала

+мн. спирали, +ж.
1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос.
2. Предмет с такава форма.+прил. [[спирален]], спирална, спирално, +мн. спирални.
Синоними: серпантина, бобина, макара

спирачка

+мн. спирачки, +ж.
1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката.
2. +Прен. Спънка, пречка.
Синоними: застой, задръжка, забавяне, спънка, мъчнотия, затруднение, пречка, юзда, намордник, внезапно спиране, отпор, препятствие, въздържане, сдържане, възпиране, ограничаване, обуздаване, ограничение, спиране

спирка

+мн. спирки, +ж.
1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др.
2. Малка железопътна гара.
3. +Разг. Спиране. Правя спирка в кафенето.
Синоними: престой, пауза, отдих, прекъсване, станция, гара, място за почивка, приют, подслон

спирохета

+мед. Спирохетите са Грам-отрицателни, спираловидни, много подвижни микроорганизми от семейство Spirochaetaceae. Пример за патогенни за човека спирохети са: Treponema pallidum от род Treponema (причинява сифилис), Borrelia burgdorferi от род Borrelia (причинява Лаймска болест) и др.

спица

+мн. спици, +ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните.

спогодба

+мн. спогодби, +ж.
1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет.
2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.
Синоними: договор, контракт, съглашение, споразумение, трактат, уговорка, разбирателство, помирение, погаждане, съгласие, сговор, помиряване, сдобряване, конвенция, пакт

сподвижница

+мн. сподвижници, +ж. Жена сподвижник.

спойка

+мн. спойки, +ж.
1. Само +ед. Спояване, свързване, съединяване на части.
2. Материал за съединяване, слепване.
3. Мястото на съединяване. Груба спойка.
4. +Прен. Нещо, което съединява, обединява. Духовна спойка между хората.
Синоними: заварка, залепено, споено, запоено, връзка, звено, съединение, спояване, сцепление, общност, единство, болт, нит, скоба, уплътнение, шев

сполука

+мн. сполуки, +ж.
1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука.
2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.
Синоними: успех, удача, шанс, късмет, щастие, победа, триумф, постижение, придобивка, благополучие, прокопсия, благоденствие, преуспяване, процъфтяване, добруване, благосъстояние

спора

+мн. спори, +ж. Спец. В биологията — клетъчно образувание, което служи за размножаване и разпространяване при гъби, водорасли, мъх и др.+прил. [[споров]], спорова, спорово, +мн. спорови.
• Спорови растения. — Растения, които се размножават чрез спори.

спортистка

+мн. спортистки, +ж. Жена спортист.

справка

+мн. справки, +ж. Кратко сведение, информация за нещо, получени в резултат на търсене или питане. Трябва да направя справка в библиотеката.
Синоними: информация, сведение, проверка

спринтьорка

+мн. спринтьорки, +ж. Жена спринтьор.

спринцовка

+мн. спринцовки, +ж. Приспособление за поставяне на инжекции, което има вид на цилиндрична помпичка за течността с набодена на върха игла. Натисни буталото на спринцовката.
Синоними: пулверизатор, пистолет, шприц

спътница

+мн. спътници, +ж. Жена спътник (в 1 знач. ).

спътничка

+мн. спътнички, +ж. Спътница.

срамота

+ж., само +ед. +Разг.
1. Срам, позор.
2. Като +нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш!+прил. [[срамотен]], срамотна, срамотно, +мн. срамотни.
Синоними: срам, позор, безчестие, неприличие, резил, срамотия, срамно, безчестно, позорно, недостойно, неприлична

сребролюбка

+мн. сребролюбки, +ж. Сребролюбива жена.

среда

+ж., само +ед.
1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка.
2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века.
3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда.
4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави. +мн. среди, +ж.
1. Само +ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда.
2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда.
3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди.
4. Само +ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.
Синоними: център, средина, средище, половина, средоточие, възел, сърце, лоно, кръжец, общество, кръг, обкръжение, околност, обстоятелства, обстановка, атмосфера, климат, компания, класа, свят, кръг от хора, произход, минало, сърцевина, ядро, вътрешност, същина

среднистка

+мн. среднистки, +ж. Жена среднист.

средношколка

+мн. средношколки, +ж. Жена средношколец.

среща

+мн. сре`щи, +ж.
1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града.
2. Организирано събиране на хора на едно място. Любовна среща. Среща на випуск.
3. Предварително уговорено събиране. Имам среща в пет часа.
4. +Остар. Посрещане. Достойна среща на празника.
5. В спорта — колективна игра със състезателен характер. Баскетболна среща. Футболна среща.
• Добра среща! — +Разг. Поздрав при срещане.
Синоними: свиждане, рандеву, прием, контакт, досег

сричка

+мн. сри`чки, +ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни.
+прил. [[сри`чков]], сри`чкова, сри`чково, +мн. сри`чкови. Сричкова граница.

сръдла

+мн. сръ`дли, +ж. Разг. Сръдлива жена.

става

+мн. ста`ви, +ж.
1. Подвижна връзка между костите на живите същества. Колянна става.
2. Свързващо приспособление в машини, музикални инструменти и др., което позволява движение.
+прил. [[ста`вен]], ста`вна, ста`вно, +мн. ста`вни. Ставен ревматизъм.
Синоними: случва се, сбъдва се, настъпва, идва, осъществява се, състои се, реализира се, извършва се, ражда се, вирее, дава плод, развива се, може, бива, позволено е, връзка, съединение, място на съединяване, гласи се, мъти се, готви се

ставка

+мн. ста`вки, +ж.
1. В хазартните игри – сумата, която се залага.
2. Размер на заплащане, заплата за определено време. Дневна ставка. Месечна ставка.
• Очна ставка. — Среща между лица на разпит, за да се сверят показанията им.

стажантка

+мн. стажа`нтки, +ж. Жена стажант.

стаичка

+вж. [[ста`я]]
Синоними: колиба, къщичка, къщурка

старина

+мн. старини`, +ж.
1. Обикн. +мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.
Синоними: старост, старини, преклонни години, стари години, антика

статика

+ж., само +ед. +Спец. Във физиката – дял от механиката, в който се разглеждат законите за равновесие на телата.

статистика

+мн. стати`стики, +ж.
1. +Спец. Само +ед. Наука, която следи количествените промени, които настъпват в социалния, политическия, икономическия живот на обществото.
2. Количествени данни, установени чрез методите на тази наука; преброяване. Водя статистика.
+прил. [[статисти`чен]], статисти`чна, статисти`чно, +мн. статисти`чни.
+прил. [[статисти`чески]], статисти`ческа, статисти`ческо, +мн. статисти`чески. Статистически наблюдения.

статистичка

+мн. статисти`чки, +ж. Жена статистик.

статистка

+мн. стати`стки, +ж. Жена статист.

статуетка

+мн. статуе`тки, +ж. Малка статуя, обикн. предназначена за поставяне във витрина. Статуетката на “Златния Орфей”.

стафида

+мн. стафи`ди, +ж. Изсушено гроздово зърно. Крем със стафиди.

стачка

+мн. ста`чки, +ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълнят определени искания.
+прил. [[ста`чен]], ста`чна, ста`чно, +мн. ста`чни. Стачна организация.

стеатоза

+мед. Натрупване на липиди в клетките на черния дроб, миокарда и др.

стена

сте`неш, +мин. св. сте`нах, +мин. прич. сте`нал, +несв. Издавам стонове; охкам. Родилката стенеше в треска.

----

+мн. стени`, +ж.
1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. Стая с четири стени.
2. Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. Стените на Царевец. Язовирна стена.
3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. Стена на куб. Каса със здрави стени. [[4]]. +Прен. Само +ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. Стена от дъждовни капки.
5. +Прен. Пречка, преграда, препятствие. Премахваме стените помежду си.
• Жива стена. — Плътна маса от хора.
Синоними: зид, дувар, преграда, бариера, параван, пречка, спънка, препятствие, ридая, заридавам, въздишам, пъшкам, охкам, плача, оплаквам, проплаквам, вайкам се, заплаквам, разплаквам се, простенвам, издавам стон

стенограма

+мн. стеногра`ми, +ж. Стенографски запис на текст, обикн. реч, изказване и др.

стенографка

+мн. стеногра`фки, +ж. Жена стенограф.

стеноза

+мед. Абнормно стеснение на канал или отвърстие, напр. стеноза на пилора, на бъбречните артерии, на сърдечните клапи и др.

стиковка

+ж., само +ед. Осъществяване на връзка; съединяване, стик (в 1 знач.). Стиковка на космически кораби.

стилистика

+ж., само +ед.
1. Наука за стила (във 2 знач.).
2. Стиловите особености на отделно произведение, писател, школа, направление и др. Стилистика на кръга “Мисъл”.
+прил. [[стилисти`чен]], стилисти`чна, стилисти`чно, +мн. стилисти`чни.
+прил. [[стилисти`чески]], стилисти`ческа, стилисти`ческо, +мн. стилисти`чески.

стилистка

+мн. стили`стки, +ж. Жена стилист.

стипендиантка

+мн. стипендиа`нтки, +ж. Жена стипендиант.

стипца

+мн. сти`пци, +ж.
1. Само +ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус.
2. +Прен. +Разг. Стиснат човек; скъперник.
+прил. [[сти`пцов]], сти`пцова, сти`пцово, +мн. сти`пцови.

стихосбирка

+мн. стихосби`рки, +ж. Книга, в която са събрани стохотворения, обикн. организирани от обща идея и с общо заглавие.

стойка

+мн. сто`йки, +ж.
1. Положение на тялото на стоящ човек – с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е прегърбена.
2. Статично положение на човешкото тяло; поза. Смешна стойка.
3. Прен. Жарг. Превземка, поза, каприз. Правя стойки.
4. Прен. Жарг. Човек, който се превзема, позира, перчи се.

----

+мн. сто`йки, +ж. Поставка за вещи, предмети, които трябва да стоят изправени. Стойка за ноти.
Синоними: поза, държане, обноска, телосложение, стоеж, статив, подпора, колона, стълб, контрафорс, пилон, конфигурация, очертания, линия, положение, крак, рамо, подпорка, подставка, опора, подложка, рамка, решетка, ритли

стока

+мн. сто`ки, +ж.
1. Продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. Хранителни стоки. Промишлени стоки.
2. +Разг. Само +ед. Добитък. Отгледали са хубава стока.
+прил. [[сто`ков]], сто`кова, сто`ково, +мн. сто`кови. Стокова борса.
• Една стока. — За две сравнявани неща – еднакви са.
• Не съм стока. — +Разг. Не може да се разчита на мен, лош и безотговорен съм.
Синоними: артикул, продукт, произведение, произвол

столевка

+мн. столе`вки, +ж. Банкнота от сто лева. Нова столевка.

столетница

+мн. столе`тници, +ж. Жена столетник [[1]] .

столица

+мн. сто`лици, +ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт – парламент, президент, правителство.
+прил. [[сто`личен]], сто`лична, сто`лично, +мн. сто`лични. Столична управа. Столичен театър.
Синоними: главен град, престолен град, метрополия, център

столичанка

+мн. столича`нки, +ж. Жена столичанин.

столова

+мн. столови`, +ж.
1. Трапезария.
2. Стол [[2]] .
Синоними: трапезария

стомана

+ж., само +ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност.
Синоними: желязо, чугун

стомна

+мн. сто`мни, +ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. Красива стомна. Пълна стомна. Стомна вода.

стоножка

+мн. стоно`жки, +ж. Многокрако животно с подобно на червей тяло.

стотарка

+мн. стота`рки, +ж. Разг. Банкнота от сто лева; столевка.

стотина

числ. Около сто.

стотинка

+мн. стоти`нки, +ж. Монета, равна на една стотна от лева. Жълти стотинки.
• Правя на две стотинки. — Жарг. Унижавам, обиждам, ругая.
• За жълти стотинки. — Много евтино.

стотица

+мн. стоти`ци, +ж.
1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери.
2. Обикн. +мн. Неопределено множество; много. Стотици лица се усмихваха в отговор.

стотна

+мн. сто`тни, +ж. Част от цялото, която се получава при разделянето му на сто.

страдалка

+мн. страда`лки, +ж. Жена страдалец.

стража

+мн. стра`жи, +ж. Група от стражи. Нощна стража.
Синоними: охрана, милиция, пазач, караул, патрул, защита, пазител, хранител, надзорник, наблюдател, блюстител, страж, конвой, ескорт, пост, часовой, часови

страна

+мн. страни`, +ж.
1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината.
2. Държавата, обикн. като територия; край. Близки и далечни страни.
3. Ограждаща линия. Страните на триъгълника са различни.
4. Направление, насока. Завивам на друга страна.
5. Повърхност на нещо плоско. Външната страна на вратата.
6. +Разг. Буза. Зачервиха и` се страните от студ.
7. +Прен. Характерна особеност; качество. Не познавах тази страна от характера му.
8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и др. Нека да чуем мнението на противниковата страна.
9. Гледна точка. Погледнато от тази страна, делото е ясно.
• Вземам страна. — Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците.
• От страна на. — От името на.
Синоними: направление, посока, насока, линия, местност, земя, землище, област, територия, зона, край, околност, величина, размах, мащаб, аспект, люлка, развъдник, родина

страница

+мн. стра`ници, +ж. Всяка една от двете повърхности на лист в печатно произведение, тетрадка и др. Прочетох много страници.

странница

+мн. стра`нници, +ж. Жена странник.

странноприемница

+мн. странноприе`мници, +ж. Остар. Хан за странници; хотел.

страхопъзла

+мн. страхопъ`зли, +ж. Разг. Страхливка.

стрела

+мн. стрели`, +ж.
1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помощта на лък и е служела за оръжие при лов, война и др.
2. Подвижна част на кран. Премествам стрелата надолу.
• Отровна стрела. — Обидни думи, намеци.
• Като стрела. — Много бързо.
Синоними: конзола, напречна греда, траверса

стрелба

+мн. стрелби`, +ж.
1. Само +ед. Стреляне.
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба.
3. Само +ед. В спорта – удар, насочен към определена цел – врата, кош. Стрелба към вратата.
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба с малокалибрена пушка.
Синоними: гърмеж, пукотевица, пукот, изстрел, огън, изстрелване, хаплива забележка

стрелка

+мн. стрелки`, +ж.
1. Дълга и тънка островърха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като се движи върху ос. Часовникова стрелка. Стрелка на водомер.
2. Указателен знак с такава форма.
3. Приспособление за насочване на влак или трамвай по определена линия.
Синоними: маневра, отклонение

стреха

+мн. стрехи`, +ж. Стряха.

строителка

+мн. строи`телки, +ж. Жена строител.

строфа

+мн. стро`фи, +ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа.

стругарка

+мн. струга`рки, +ж. Жена стругар.

стружка

+мн. стру`жки, +ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг.
Синоними: парцалче, късче, парченце, тясна ивичка, треска, тресчица, стърготина, отломка, шушка

струйка

+вж. [[стру`я]]

структура

+мн. структу`ри, +ж.
1. Само +ед. Вътрешно устройство; строеж. Структура на речника.
2. Организационно звено. Ще обединим различни структури.
3. Телосложение. Различаваме се по структура.
+прил. [[структу`рен]], структу`рна, структу`рно, +мн. структу`рни.
Синоними: конструкция, строеж, устройство, направа, постройка, градеж, организация, строй, композиция, скелет, форма, система, план, рамка, шаси, кофраж, рама, станок, стил, характер, начин на изграждане, фактура

струна

+мн. стру`ни, +ж. Опъната върху дърво метална или животинска нишка, която при натиск издава звук и е елемент от някои музикални инструменти. Струни на китара.
+прил. [[стру`нен]], стру`нна, стру`нно, +мн. стру`нни. Струнен инструмент. Струнно трио.
• Гласни струни. — Гласилки.
Синоними: корда

стръвница

+мн. стръвни`ци, +ж. Стръвна (във 2 знач.) жена. По очите и` се вижда каква е стръвница.
• Мечка стръвница. — Мечка, която се нахвърля върху хора и животни, която се е настървила на месо.

стръмнина

+мн. стръмнини`, +ж.
1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината.
2. Само +ед. Качество на стръмен.
Синоними: стръмните, наклон, надолнище, нанадолнище, нагорнище, склон, урва, скат, стръмно място, височина, върло, полегатост, наклоненост, стръмна пътека, стъпала

студенина

+вж. [[студе`н]]
Синоними: безстрастие, безчувственост, невъзмутимост, леденина, студ, мраз, мразовитост, недружелюбно отношение, неприязненост, враждебност, сдържаност, резервираност, необщителност, потайност, хладност, нелюбезност, хлад

студентка

+мн. студе`нтки, +ж. Жена студент.

ступа

Реликварий, в който се пазят останки от тялото на Буда Шакямуни (коса, зъб). Ступите се полагат в основите на будистките храмове. По-ранният тип храмове също носят названието ступи и представляват мемориални култови съоръжения. По правило те са от пет части или равнища: започват от квадратна основа към кръгла горна част и петте равнища символизират пет елемента, представящи постепенно възвисяване: земя, вода, огън, въздух и етер (символизиращ нирвана).

стъгда

+мн. стъгди`, +ж. Остар. Площад на село.

стъкленица

+мн. стъклени`ци, +ж. Стъклен съд за течности с тясно гърло, който се използва предимно в лабораториите.

стълба

+мн. стъ`лби, +ж.
1. Подвижно приспособление за изкачване и слизане, направено от дърво или въже, със специални напречно разположени места за стъпване. Вземи стълбата и я сложи до дървото.
2. Изградено приспособление за изкачване с напречни правоъгълни плочи, върху които се стъпва. Стълба между етажите.

стълбица

+мн. стъ`лбици, +ж. Редица от последователни величини или степени. Нотна стълбица.

стъпка

+мн. стъ`пки, +ж.
1. Едно придвижване на крака напред при ходене; крачка. Широки стъпки.
2. Отпечатък от стъпване; диря. Лисичи стъпки.
3. Разстоянието, равно на един разкрач. Делят ни стотина стъпки.
4. Стара мярка за дължина, равна на приблизителната дължина на едно стъпало. Чорапът трябва да е дълъг три стъпки.
5. За танц – движение, съобразено с ритъма и мелодията. Танцова стъпка.
6. +Прен. Пристъпване към дейност, започване на дейност, която има определена крайна цел. Правя стъпки в тази посока. Първи стъпки в поезията.
7. +Спец. В литературознанието – ритмична организация на стиха въз основа на редуването на ударени и неударени срички.
• Вървя по стъпките. — Следвам. •_Стъпка по стъпка._ Постепенно.
Синоними: крачка, разкрач, вървеж, ход, походка, движение, скок, напредък, следа, диря, отпечатък, степен, стъпало, градус, стадий, етап, мярка, маневра

стъргалка

+мн. стърга`лки, +ж. Приспособление, монтирано до врата, за изстъргване на калта от обувките.

стърготина

+мн. стърготи`ни, +ж. Късче, лентичка материал, която се отделя при стъргане. Дървени стърготини.
Синоними: треска, тресчица, стружка, отломка, шушка

стърчиопашка

+мн. стърчи`опашки, +ж. Вид прелетна птица с щръкнала опашка.

стърчишка

+мн. стърчи`шки, +ж. Диал. Дълго дърво, което стърчи назад от волска кола.

стюардеса

+мн. стюарде`си, +ж. Жена стюард.
Синоними: сервитьорка

суграшица

+ж., само +ед. Снеговалеж на дребни замръзнали зърна.

суета

+мн. суети`, +ж. Обикн. +ед.
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
3. Излишна прибързаност в движенията, действията и др.; суетене. Предпразнична суета.
Синоними: суетност, суетливост, празнота, лекомислие, каприз, пустота, безсмислие, безсмисленост, пустословие, тщеславие, снобизъм, превзетост, вятърничавост, дребнавост, лекота, суетене, суетня, външен блясък, славолюбие, самохвалство

султанка

+мн. султа`нки, +ж. Съпруга на султан.

сума

+мн. су`ми, +ж.
1. +Спец. В математиката — резултатът, получен при действието [[събиране]]; [[сбор]].
2. +Прен. Общо количество от нещо.
3. Определено количество [[пари]]. Внесох в банката крупна сума.
Синоними: сбор, общо, брой, число, количество, цифра, цена

суматоха

+ж., само +ед. Безредно движение, безпокойно действие. Пожарът предизвика суматоха в сградата и около нея.
Синоними: смут, безредие, безредица, бъркотия, неразбория, объркване, обърканост, заплетеност, залисия, паника, шашарма, тревога, аларма, безпорядък, суетене, размирица, бунт, паническо бягство, безредици, размирици, блъсканица, вълнение, суетня, смущение, шум, врява, гюрултия, кавга, караница

супа

+мн. су`пи, +ж. Течно ястие, приготвено при варене на месо или зеленчуци с подправки; чорба. Пилешка супа.
Синоними: бульон, чорба

сурвакница

+мн. сурва`кници, +ж. Украсена дрянова пръчка, с която се сурвака на Нова година за здраве.

сурвачка

+мн. сурва`чки, +ж. Сурвакница.

сурдинка

+ж., само +ед. Приспособление, с което се променя тембърът или се понижава силата на тона, издаван от духови или струнни музикални инструменти.
• Под сурдинка. — Тихо, приглушено.
• Поставям/поставя сурдинка (на нещо). — Върша нещо в по-слаба степен.

суроватка

+мн. сурова`тки, +ж. Течност, която се отделя от млякото при подсирването му; цвик.

суровина

+мн. суровини`, +ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.
+прил. [[сурови`нен]], сурови`нна, сурови`нно, +мн. сурови`нни.
• Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.

суровица

+мн. су`ровици, +ж.
1. Още неизсъхнало отсечено дърво.
2. Дебела тояга; сопа.

сусамка

+мн. суса`мки, +ж. Сладкарско изделие, приготвено от карамел и сусамено семе.

суфльорка

+мн. суфльо`рки, +ж. Жена суфльор.

сухоежбина

+ж., само +ед. Суха храна, обикн. оскъдна.

сухота

+ж., само +ед. Усещане за сухост; сухост. Лекарството предизвиква сухота в устната кухина.

суша

+мн. су`ши, +ж. Продължителен сух период, дълго време без валежи. Сушата унищожи всички посеви.

----

+ж., само +ед. Част от земната повърхност, която е оградена с вода; земя. Сушата заема 29 % от земната повърхност.

----

суши`ш, +мин. св. суши`х, +мин. прич. суши`л, +несв.; +Какво.
1. Правя да стане сух. Суша косата си. Суша грозде.
2. Само в трето лице. Предизвиквам сухота. Жегата суши гърлото му.
+същ. [[суше`не]], +ср.
Синоними: бездъждие, безплодие, изсушавам, пресушавам, обезводняван, земя, земното кълбо, свят, този свят, съхна, изсъхвам, избърсвам

сушина

+мн. су`шини, +ж.
1. Само +ед. Място, което е защитено от дъжд. Скри се на сушина под едно голямо дърво.
2. Лека постройка, която предпазва от дъжд или сняг; навес.
Синоними: стряха, навес, подслон, покрив, заслон, сайвант, скривалище, убежище, защита, закрила, защитено място, закритие, гъстак, шубраци, храсти

сфера

+мн. сфе`ри, +ж.
1. +Спец. В геометрията – тяло, образувано от затворена повърхност, чиито точки са еднакво отдалечени от центъра; кълбо.
2. Област, в която се разпространява или развива нещо. Сфера на влияние. В сферата на предположенията.
Синоними: кълбо, глобус, топка, кръг, среда, област, предели, свят, зона, орбита, компетентност, компетенция, поле, обсег, тема, обхват, възможност, поприще, клон, специалност

схватка

+мн. схва`тки, +ж.
1. Стълкновение по време на бой, сражение или състезание.
2. +Прен. Остър спор. Словесна схватка.
Синоними: стълкновение, бран, битка, бой, борба, конфликт, сбиване, сблъсък, сблъскване, сражение, среща, двубой, свада, разпра, счепкване, сборичкване, меле, несъгласие, кавга, ръкопашен бой, дуел

схема

+мн. схе`ми, +ж.
1. Опростен чертеж, на който е показана същността на предмета. Схема на машина.
2. Изложение, описание, изображение на нещо в общи линии; скица. Схема на творба.
3. Образец, модел, разпределение на нещо. Футболният отбор е разположен по схемата 1–4—4–2. Лекарството се пие по схема.
4. +Прен. Образец, който се прилага сляпо, без творчество; шаблон.
Синоними: чертеж, скица, проект, нахвърляно, план, скелет, преглед, образец, диаграма, таблица, график, табло, модел, шаблон, еталон, система, метод, начин

схизма

+църк. Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.+ист. Разколът между Католическата и Източноправославната църква през 867 г. Окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците.

схоластика

+ж., само +ед.
1. Средновековна философия, създаваща логическите аргументи за обяснение на църковните догми.
2. +Прен. Откъснати от живота знания, които се основават на отвлечени разсъждения, безплодни умувания.
+прил. [[схоласти`чен]], схоласти`чна, схоласти`чно, +мн. схоласти`чни.
+прил. [[схоласти`чески]], схоласти`ческа, схоласти`ческо, +мн. схоласти`чески.
Синоними: схоластичност, формализъм, догматизъм, догматичност, софистика, казуистика, педантизъм, буквоедство

сцена

+мн. сце`ни, +ж.
1. Специална площадка в салон, където се играе театрално представление. Въртяща се сцена.
2. +Спец. Отделна, относително обособена част от драматургична творба.
3. Отделна част от действие, епизод в художествена творба.
4. Обикн. +мн. Произшествие, скандал, шумна разправия. Семейни сцени.
5. Поле на изява; област, сфера. На сцената на обществено-политическия живот се появиха нови партии. 6. Само +ед. Театър.
• Излизам/изляза на сцената. — Започвам да се проявявам, да действам.
• Слизам/сляза от сцената. — Преставам да се проявявам, да действам.
• Правя сцени. — Устройвам скандали, разправии.
Синоними: трибуна, подиум, естрада, арена, случка, събитие, произшествие, скандал, разправия

сценаристка

+мн. сценари`стки, +ж. Жена сценарист.

сценка

+мн. сце`нки, +ж.
1. Малка сцена.
2. Малко драматично произведение, което изобразява епизоди от живота.

счетоводителка

+мн. счетоводи`телки, +ж. Жена счетоводител.

съавторка

+мн. съа`вторки, +ж. Жена съавтор.

събеседница

+мн. събесе`дници, +ж. Жена събеседник.

събирачка

+мн. събира`чки, +ж. Жена събирач.

съблазнителка

+мн. съблазни`телки, +ж. Жена съблазнител.

събота

+мн. съ`боти, +ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя.
+прил. [[съ`ботен]], съ`ботна, съ`ботна, +мн. съ`ботни.
• Велика събота. — Събота преди Великден.

съботянка

+мн. съботя`нки, +ж. Жена съботянин.

съветница

+мн. съве`тници, +ж. Жена съветник.

съветничка

+мн. съве`тнички, +ж. Съветница.

съвипускничка

+мн. съви`пускнички, +ж. Жена съвипускник.

съвместителка

+мн. съвмести`телки, +ж. Жена съвместител.

съвременница

+мн. съвре`менници, +ж. Съвременничка.

съгласна

+мн. съгла`сни, +ж. Съгласен звук.

съдба

+мн. съдби`, +ж.
1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна отново.
2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна съдба.
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. Тази проява определи съдбата ми.

• Ирония на съдбата. — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
• Удар на съдбата. — Нещастие.
Синоними: участ, предопределение, фаталност, фортуна, неизбежност, орис, орисница, орисия, провидение, щастие, звезда, жребий, бъдеще, бъдника, съдбини, жребие, риск, случайност, късмет, предопределеност

съдина

+мн. съди`ни, +ж. Разг. Домакински съд за храна.
+същ. +умал. [[съди`нка]], +мн. съди`нки, +ж.

съдинка

+вж. [[съди`на]]

съдържателка

+мн. съдържа`телки, +ж. Жена съдържател.

съжителка

+мн. съжи`телки, +ж. Жена съжител.

създателка

+мн. създа`телки, +ж. Жена създател (в 1 знач.).

съименница

+мн. съи`менници, +ж. Жена съименник.

съквартирантка

+мн. съквартира`нтки, +ж. Жена съквартирант.

съкровищница

+мн. съкро`вищници, +ж.
1. Място, където се съхранява съкровище.
2. +Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности.
Синоними: съкровище, богатство, ценност, запас, изобилен източник, извор, жива енциклопедия

сълза

+мн. съ`лзи и сълзи`, +ж.
1. Капка прозрачна солена течност, която се отделя от жлезите, разположени в очите. Едра парлива сълза се търкулна по бузата и`.
2. +Прен. Само +мн. Скръб, плач. Говори през сълзи.
• Бърша сълзите (на някого). — Утешавам, успокоявам.
• Крокодилски сълзи. — Лицемерно съчувствие, неискрено съжаление.
• Като сълза. — Много бистър, чист.
+прил. [[съ`лзен]], съ`лзна, съ`лзно, +мн. съ`лзни и [[слъ`зен]], слъ`зна, слъ`зно, +мн. слъ`зни (в 1 знач.). Слъзни жлези. Слъзен канал.

сънародница

+мн. сънаро`дници, +ж. Жена сънародник.

сънла

+мн. съ`нли, +ж. Пренебр. Сънлива жена.

съперница

+мн. съпе`рници, +ж. Жена съперник.

съпоставка

+мн. съпоста`вки, +ж. Сравнение, съпоставяне.
Синоними: съпоставяне, сравнение, сличаване, уподобяване, противопоставяне, паралелизъм, паралел, успоредност

съпротива

+ж., само +ед.
1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена.
2. Организирано движение срещу окупатор. Френската съпротива.
Синоними: съпротивление, отпор, противодействие, реакция, опозиция, упорство, сила, устойчивост, неохота, нежелание, отвращение, противопоставяне, спънка, пречка

сърма

+ж., само +ед.
1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма.
2. Материя, в която са втъкани такива нишки. Облечен в сърма и коприна.
+прил. [[съ`рмен]], съ`рмена, съ`рмено, +мн. съ`рмени. Сърмено коланче.

----

+мн. сърми`, +ж. Сарма.

сърна

+мн. сърни`, +ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност.
+същ. +умал. [[сърни`чка]], +мн. сърни`чки, +ж.

сърнела

+мн. сърне`ли, +ж. Вид ядивна гъба с мъхната сива шапка, обикн. със светли петна.

сърцевина

+мн. сърцевини`, ж.
1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила.
2. Вътрешна месеста част на плод.
3. +Прен. Център, средище.
Синоними: вътрешност, среда, средина, ядка, същност, същина, съдържание, живец, ядро, център

съставка

+мн. съста`вки, +ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки.
Синоними: част, елемент, съставна част, компонент

състезателка

+мн. състеза`телки, +ж. Жена състезател.

съсънка

+мн. съ`сънки, +ж. Пролетно горско цвете с бели цветове.

съчица

+вж. [[съ`чка]]

съчка

+мн. съ`чки, +ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше.
+същ. +умал. [[съ`чица]], +мн. съ`чици, +ж.
Синоними: пръчка, клечка, клонче, стрък, стръкче

съчма

+мн. съчми`, +ж. Сачма.

същина

+мн. същини`, +ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна творба.
Синоними: същност, същество, естество, живец, съдържание, сърцевина, ядка, зародиш, голата истина, предмет, смисъл, ядро, вътрешност, център, среда, значение, важност, поанта, цел, храна за мисълта, повод за размишление

сьомга

+мн. сьо`мги, +ж. Вид ценна риба, обитаваща северните морета, която има месо с розов цвят и се лови заради хайвера.

сюита

+мн. сюи`ти, +ж. Циклично музикално произведение, което се състои от няколко различни по съдържание и форма части с общ замисъл. Старинната сюита се състои от четири части. Танцова сюита.

табакера

+мн. табаке`ри, +ж. Плоска кутийка, най-често метална, за съхраняване на цигари. Сребърна табакера.

табела

+мн. табе`ли, +ж. Указателна дървена или метална плочка с надпис, знак и др.
Синоними: пътепоказател, знак, фирма, реклама

табла

+мн. та`бли, +ж.
1. Плосък и широк съд с малък перваз за носене на кафе, сладкиши, храна и др.; поднос. Таблите се оставят на мястото им.
2. +Диал. Тава.
3. Странична плоска част на легло или плоскост на врата.

----

+мн. та`бли, +ж.
1. Дървена или метална кутия с нарисувани островърхи фигури по нея, съдържаща пулове и зарчета за игра. Вземам таблата от масата.
2. Само +ед. Забавна игра с такава кутия. Игра на табла.

таблетка

+мн. табле`тки, +ж. Доза лекарство, приготвена в малка кръгла и плоска форма; хапче. Таблетките по-трудно се приемат от организма.
+прил. [[табле`тен]], табле`тна, табле`тно, +мн. табле`тни.

таблица

+мн. та`блици, +ж. Списък от цифрови или други данни, които са разположени по колонки или в графи. Таблица за умножение.
Синоними: диаграма, график, табло, схема, чертеж, скица, система, метод, начин

табуретка

+мн. табуре`тки, +ж. Ниско тапицирано столче без облегало. За много хора табуретките са по-удобни.

тава

+мн. тави`, +ж.
1. Плосък разлат домакински съд от метал с кръгла или правоъгълна форма, предназначен за печене. Голяма тава.
2. Прен. Жарг. Голяма грамофонна плоча.
+същ. +умал. [[тави`чка]], +мн. тави`чки, +ж. (в 1 знач.).
Синоними: табла, тепсия, синия, тиган, тавичка, блюдо, чиния

тавичка

+вж. [[тава`]]
Синоними: тиган, тава, блюдо, чиния

тайга

+мн. тайги`, +ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др.

тайна

+мн. та`йни, +ж.
1. Това, което се пази да не се узнае от другиго. Умееш ли да пазиш тайна? Това е моята тайна.
2. Загадка, неяснота. Как работи тая машина, си остана тайна за мене.
3. Обикн. +мн. Тайнственост, потайност. Тайните на мафията. Тайните на нощния живот.
Синоними: загадка, енигма, потайност, мистерия, секрет, дискретност, неизвестност

тайфа

+мн. тайфи`, +ж. Разг. Група хора, обикн. с лош характер, с лоши прояви. Тайфа безделници.
Синоними: дружина, банда, група, чета, шайка, сбирщина, компания, отряд, куп, тумба

такса

+мн. та`кси, +ж.
1. Определена сума, която се заплаща на учреждение срещу услуга, при издаване на документ и др. Такса за правоучастие. Кандидатстудентска такса. Такса за телефон.
2. +Разг. Данък, налог.
Синоними: налог, цена, тарифа, стойност

тактика

+ж., само +ед. Съвкупност от средства, начини на действие, насочени към постигането на определена цел; линия на поведение. Военна тактика. Избрана тактика. Сполучлива тактика.
+прил. [[такти`чески]], такти`ческа, такти`ческо, +мн. такти`чески.
Синоними: такт, тактичност, метод, начин, средство, прийом, подход, маниер, способ, политика, план, проект, замисъл

талига

+мн. тали`ги, +ж. Разг. Дървена конска кола; каруца.
+прил. [[тали`гов]], тали`гова, тали`гово, +мн. тали`гови.
Синоними: кола, каруца, двуколка

тамбура

+мн. тамбури`, +ж. Подобен на мандолината народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце.

тампонада

+мед. 1. Патологична компресия на орган, напр. сърдечна тампонада.
2. Акт на поставяне на тампон.

тангента

+мн. танге`нти, +ж. Спец. Права линия, която се опира в една точка до окръжност или до сфера; допирателна. Чертая тангента.

тантра

+рел. Индуистки или будистки религиозни писания, мистични по своя характер.

танцьорка

+мн. танцьо`рки, +ж. Жена танцьор.

тапа

+мн. та`пи, +ж.
1. Коркова запушалка на шише, буре и др. Запушвам бутилка с тапа.
2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве.
3. Изобщо това, което може да служи като запушалка.
4. Прен. Жарг. Нисък, набит човек. Виж го каква е тапа.
• Правя се на тапа. — Жарг.
1. Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам.
2. Преструвам се на глупав и наивен.
Синоними: втулка, запушалка, чеп, обръч, шайба, пръстен, халка, фланец, пробка, канелка, клечка, клин, колче, щифт, шплинт

тапицировка

+ж., само +ед.
1. Тапициране.
2. Тапицерия.

тараба

+мн. та`раби, +ж. Разг. Дъска от ограда.
Синоними: стобор, ограда

тарантела

+ж., само +ед. Неаполитански народен танц в бързо темпо, както и музиката към него.

таратайка

+мн. тарата`йки, +ж. +Разг. +Пренебр. Стара раздрънкана кола.

тарга

+мн. та`рги, +ж. Разг.
1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др.
2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира.

тарифа

+мн. тари`фи, +ж.
1. Официално установена система от норми, според които се определя размерът на плащания.
2. +Остар. Разписание за движение на превозни средства.
+прил. [[тари`фен]], тари`фна, тари`фно, +мн. тари`фни. Тарифна ставка.
Синоними: разписание, такса, цена, стойност, норма, мярка, размер, стандарт, степен, процент, част

тархана

специално приготвено на зрънца и изсушено тесто

татуировка

+мн. татуиро`вки, +ж.
1. Изписване на неизтриваеми рисунки по тялото.
2. Изписан с неизтриваемо багрило образ по човешкото тяло. Имам татуировка на гърдите.

тафта

+ж., само +ед. Вид шумолящ копринен плат. Рокля от тафта.
+прил. [[тафте`н]], тафте`на, тафте`но, +мн. тафте`ни.

творба

+мн. творби`, +ж. Продукт на вдъхновена творческа дейност; творение, произведение. Световноизвестна творба. Литературна творба.
Синоними: творение, произведение, изделие, продукт, сътворение, съчинение, изобретение, дело, създание, същество, твар, работа, труд, творчество

твърдина

+мн. твърдини`, +ж.
1. Само +ед. Качество на твърд (в 1 и 2 знач.); твърдост. Голяма твърдина.
2. +Остар. Крепост.
Синоними: твърдост, коравина, якост, крепост, кале

твърдоглавщина

+ж., само +ед. +Разг. Твърдоглавие.

театралка

+мн. театра`лки, +ж. Жена театрал.

теглилка

+мн. тегли`лки, +ж.
1. Уред за измерване на тежести; везни, кантар. Слагам на теглилката.
2. Метално кюлче с фиксирано тегло, което се използва при измерване на тежести. Сложи още една теглилка.
Синоними: кантар, децимал

тегоба

+мн. тего`би, +ж. Остар.
1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си.
2. +Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. Никой няма нейната тегоба.
Синоними: налог, данък, контрибуция, повинност, ангария

тегота

+ж., само +ед. +Остар.
1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка.
2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.
Синоними: тягост, мъка, горест, страдание, скръб, болка, отегчение, досада, скука, униние, отпадналост

тежина

+вж. [[те`жък]]
Синоними: тежест, товар, тегло, тягост, бреме, авторитет, влияние, важност, значение, стойност, достойнство

теза

+мн. те`зи, +ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.
Синоними: теория, становище, гледище, разбиране, схващане, позиция, кауза, дисертация, трактат, съчинение, дипломна работа, доклад, студия

текстилка

+мн. тексти`лки, +ж. Жена текстилец.

тектоника

+ж., само +ед.
1. Строеж, устройство.
2. +Спец. В геологията — строеж на земната кора и промени в него.
+прил. [[тектони`чен]], тектони`чна, тектони`чно, +мн. тектони`чни.

телеграма

+мн. телегра`ми, +ж. Бързо съобщение, предадено по телеграф, и бланката, на която се пише. Получавам телеграма.
+прил. [[телегра`мен]], телегра`мна, телегра`мно, +мн. телегра`мни.
Синоними: депеша, известие, телефонограма, радиограма, официално съобщение, комюнике

телеграфистка

+мн. телеграфи`стки, +ж. Жена телеграфист.

телекинеза

+ж., само +ед. Преместване на предмети от разстояние. Владея телекинеза.

телетипистка

+мн. телетипи`стки, +ж. Жена телетипист.

телефонистка

+мн. телефони`стки, +ж. Жена телефонист.

телица

+мн. тели`ци, +ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила.

телчарка

+мн. телча`рки, +ж. Жена телчар.

тема

+мн. те`ми, +ж.
1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в разговор и др.
2. Формулиран и записан проблем за разсъждение, обикн. на изпит. Изпитна тема.
3. +Разг. Разработено литературно-научно съчинение; статия. Пиша тема.
4. Основен мотив в музикално произведение. Музикална тема.
Синоними: сюжет, мотив, идея, предмет, лайтмотив, въпрос, мисъл, съдържание, завет, основна идея, смисъл, значение, поука, обсег, сфера, област

тематика

+ж., само +ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество.
+прил. [[темати`чен]], темати`чна, темати`чно, +мн. темати`чни.
+прил. [[темати`чески]], темати`ческа, темати`ческо, +мн. темати`чески.

теменуга

+мн. темену`ги, +ж.
1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.
2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.
3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.
+същ. +умал. [[темену`жка]], +мн. темену`жки, +ж.
+прил. [[темену`гов]], темену`гова, темену`гово, +мн. темену`гови.

теменужка

+вж. [[темену`га]]

температура

+мн. температу`ри, +ж.
1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока температура.
2. Само +ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. Повишена температура.
3. +Разг. Само +ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. Имам температура. Нямам температура.
+прил. [[температу`рен]], температу`рна, температу`рно, +мн. температу`рни.
Синоними: топлина, горещина, топлота, време, климат, треска, малария

тенджера

+мн. те`нджери, +ж. Дълбок, покрит съд за готвене с две дръжки отстрани. Тенджера под налягане.

тенекеджийница

+мн. тенекеджи`йници, +ж. Работилница на тенекеджия.

тенекийка

+мн. тенеки`йки, +ж.
1. Малка тенекия.
2. Метална или лъскава евтина дреболия, обикн. за украшение. Кича се с тенекийки.

тенисистка

+мн. тениси`стки, +ж. Жена тенисист.

тениска

+мн. те`ниски, +ж. Обикновена памучна лятна блуза с къси ръкави.

тента

+мн. те`нти, +ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента.

теорема

+мн. теоре`ми, +ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема.
Синоними: правило, принцип

теоретичка

+мн. теорети`чки, +ж. Жена теоретик.

тепавица

+мн. тепа`вици, +ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода.
+прил. [[тепа`вичен]], тепа`вична, тепа`вично, +мн. тепа`вични. Тепавичен улей.

тепавичарка

+мн. тепавича`рки, +ж. Жена тепавичар.

теракота

+ж., само +ед.
1. Вид керамика — изпечена чиста глина или пластична смес от материали с жълт или кафявочервен цвят.
2. Изработено от такъв материал изделие без глазура.
+прил. [[терако`тен]], терако`тена, терако`тено, +мн. терако`тени. Теракотени плочки.
Синоними: глина, глинено изделие, керемиден цвят

терапевтика

+ж., само +ед. +Спец. Терапия (в 1 и 2 знач.).
+прил. [[терапевти`чен]], терапевти`чна, терапевти`чно, +мн. терапевти`чни. Терапевтичен участък.
+прил. [[терапевти`чески]], терапевти`ческа, терапевти`ческо, +мн. терапевти`чески.

тераса

+мн. тера`си, +ж.
1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. Излизам на терасата. Слънчева тераса.
2. Открита площадка на покрива на сграда.
3. Малка хоризонтална равнина, разположена върху наклонена земна повърхност. Свищов е разположен на тераси.
+прил. [[тера`сен]], тера`сна, тера`сно, +мн. тера`сни. Терасна стена.
Синоними: насип, купчина, вал, рид, бърдо, издатина

термодинамика

+ж., само +ед. +Спец. Дял от физиката, който изучава топлинната енергия и превръщането и` в друг вид енергия.
+прил. [[термодинами`чен]], термодинами`чна, термодинами`чно, +мн. термодинами`чни.
+прил. [[термодинами`чески]], термодинами`ческа, термодинами`ческо, +мн. термодинами`чески.

термолампа

+мн. термола`мпи, +ж. Лампа, която служи и за отопление.

терористка

+мн. терори`стки, +ж. Жена терорист.

терца

+мн. те`рци, +ж.
1. +Спец. Музикален интервал от три степени.
2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, която носи точки или печалба.
3. Прен. Жарг. Тройка като оценка при изпитване. Хванах терцата.

----

+мн. те`рци, +ж. и м. Жарг. Забавен, весел човек. Голяма терца е тоя човек.

тесла

+мн. тесли`, +ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи.

теснина

+мн. теснини`, +ж.
1. Тясно място между стръмни склонове в планина; клисура. Минавам през теснините.
2. Тясно място, стеснение.
Синоними: теснота, стесненост, теснотия, пролом, клисура, дефиле

теснолинейка

+мн. теснолине`йки, +ж.
1. Вид железопътна линия с по-малко междурелсово разстояние от нормалното.
2. Влак, който се движи по такава линия.

теснота

+ж., само +ед.
1. Качество на тесен. Теснотата на стаята се компенсираше от нейната дължина.
2. Прен. Рядко. Ограниченост, липса на широк обхват, на широк мироглед. Теснота на възгледите.
Синоними: теснина, стесненост, теснотия

тетива

+ж., само +ед. или само +мн. Опъната нишка на лък, чрез която се изстрелват стрелите. Тетивата се скъса.

тетрадка

+мн. тетра`дки, +ж. Свързани в книга листове за писане. Тетрадка с карирани листове.

техника

+мн. те`хники, +ж.
1. Само +ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създаване и прилагане. Развитие на техниката. Последна дума на техниката.
2. Съвкупност от начини и средства при извършване на определен тип дейност. Техника на свирене. Прилагаме различни техники в пързалянето.
3. Само +ед. Съвкупност от всички машини и механизми в една област. Авиационна техника. Изчислителна техника.
4. +Остар. +Разг. Политехника.
Синоними: механика, сръчност, умение, ловкост, маниер, похват

тиара

+мн. тиа`ри, +ж. Корона на римския папа, както и на древни царе.

тилда

+ж., само +ед. +Спец.
1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция.
2. Типографски знак, който в речниците означава изпусната повтаряща се дума или част от дума.

тинктура

+мн. тинкту`ри, +ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.
Синоними: разтвор, смес

тинтява

+ж., само +ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др.

тирада

+мн. тира`ди, +ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради.
Синоними: словоизлияние, бъбрене, многоглаголстване, празнословие, дрънканица, дълго скучно писмо, ферман, дълга скучна реч, дълъг пасаж, реч

тиреотоксикоза

+мед. Общ термин, с който се означават всички състояния на наднормено повишение на тиреоидните хормони в кръвта и тъканите, напр. Базедова болест, токсичен аденом, тумори, продуциращи ТТХ и др.

титла

+мн. ти`тли, +ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионска титла.

----

+мн. ти`тли, +ж. В средновековната писменост — надреден знак, който стои над мястото на изпусната буква в съкратено написана дума или над буква, означаваща число.
Синоними: име, наименование, звание, отличие, висок чин, висок пост, почетно звание, сан

тичинка

+мн. ти`чинки, +ж. Спец. Част от цвета, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник.

тишина

+ж., само +ед.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
• Пазя/запазя тишина. — Не шумя, не говоря.
• Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
• Мъртва тишина. — Абсолютна тишина.
• Гробна тишина. — Абсолютна тишина.
Синоними: безмълвие, мълчание, затишие, покой, пустота, пустиня, глухота, самота, гробница, мъртва тишина, мъртвило, спокойствие, застой, немота

тлака

+мн. тлаки`, +ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.

тлъстина

+мн. тлъстини`, +ж. Мазнина, която се съдържа в животински организъм. Агнето е само тлъстини. Талията и` е облепена с тлъстини.
Синоними: мазнина, мас, лой, сланина, дебелина, угоеност, сало, масти

тоалетка

+мн. тоале`тки, +ж. Малка масичка или шкафче с огледало, където човек привежда външния си вид в ред.

тоалетна

+мн. тоале`тни, +ж.
1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет.
2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетната е на двора.
Синоними: гримьорна, гардеробна, съблекалня

товарачка

+мн. товара`чки, +ж.
1. Жена товарач.
2. Товарачна машина.

товарителница

+мн. товари`телници, +ж. Документ с опис на натоварените стоки, придружаващ пренасянето им.

тога

+мн. то`ги, +ж.
1. +ист. Дълга мъжка дреха без ръкави, носена от пълноправните граждани на древния Рим.
2. Дълга горна дреха, обличана от съдии и адвокати по време на съдебно заседание или от ректор на университет в тържествени случаи.
Синоними: роба, мантия, плащ, наметало, одежда, расо

тока

+мн. токи, +ж.
1. Малка метална/пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки.
2. +Разг. Приспособление за защипване на коса.
+същ. +умал. [[токи`чка]], +мн. токи`чки, +ж.
Синоними: катарама, закопчалка, клипс, брошка

токата

+мн. тока`ти, +ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано.

токичка

+вж. [[тока`]]

токсоплазмоза

+мед. Протозойно заболяване, причинено от Toxoplasma gondii. Различават се вродена токсоплазмоза (протича с иктер, отоци, хепатоспленомегалия и др. ) и придобита токсоплазмоза (наблюдават се увеличени лимфни възли, хориоретинит, увеит и др. , но най-често протича безсимптомно).

томахавка

+мн. томаха`вки, +ж. Истор. Метателно оръжие у северноамериканските индианци.

томбола

+мн. то`мболи, +ж. Предметна лотария, която се разиграва пред участниците, обикн. като част от увеселение.
Синоними: лотария, тираж

топка

+мн. то`пки, +ж.
1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка.
2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. Футболна топка.
+същ. +умал. [[то`пчица]], +мн. то`пчици, +ж.
Синоними: кълбо, сфера, валчесто тяло, валмо, токмак, топуз, издатина, изпъкналост, топче, орнамент, розетка, кълбенце, фльонга, пискюл

топлийка

+мн. топли`йки, +ж. Игличка с топчица на върха за закопчаване, обикн. при шиене на дрехи; карфица.
Синоними: карфица, безопасна игла, фуркет, фиба

топлина

+ж., само +ед.
1. +Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. +Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите и` излъчват топлина.
Синоними: температура, горещина, жега, зной, пек, топлота, припек, радост, щастие, процъфтяване, бодрост, яркост, червенина, руменина

топлота

+ж., само +ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се с топлота към тях.
Синоними: сърдечност, приветливост, задушевност

топлотехника

+ж., само +ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване на топлина от енергийни източници.

топлоцентрала

+мн. топлоцентра`ли, +ж. Централа, която произвежда па`ра или топла вода за отопление на сгради или за индустриални нужди.

топола

+мн. топо`ли, +ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както и всеки вид и всяко дърво от този вид.
• Снага като топола. — +Разг. За тънко, високо и стройно тяло.

торба

+мн. торби`, +ж.
1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж.
2. +Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. Кенгуруто носи малките си в торба.
+същ. +умал. [[торби`чка]], +мн. торби`чки, +ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка.
• Слагам/сложа си главата в торбата. — +Разг. Заемам се с много рисковани дела.
• Овчарска торбичка. — Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.
Синоними: чувал, торбичка, кесия, кесийка, чанта, чантичка

торбичка

+вж. [[торба`]]
Синоними: торба, кесия, кесийка

торпила

+мн. торпи`ли, +ж. Торпедо.

торта

+мн. то`рти, +ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. Шоколадова торта. Сметанова торта.
+прил. [[то`ртен]], то`ртена, то`ртено, +мн. то`ртени.

точилка

+мн. точи`лки, +ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто.

точка

+мн. то`чки, +ж.
1. +Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата.
2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки.
3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност.
4. +Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др.
5. +Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипене. Точка на замръзване. Критична точка.
6. Част от план, текст и др. Първа точка.
7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.
• Изходна точка. — Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.
• Кулминационна точка. — Връхна точка в някакво развитие.
• Мъртва точка. — Състояние на застой, безизходица.
• Слагам/сложа точка (на нещо). — Приключвам с нещо.
• Печеля точки. — Жарг. Печеля уважение, положение.
Синоними: пункт, място, център, средоточие, край, завършек, предел, клауза, параграф, член, перо, статия, петно, петънце, точица, луничка, номер, рубрика, заглавие, категория, новина, кратко съобщение

тояга

+мн. тоя`ги, +ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си.
• Довеждам/доведа до просешка тояга. — +Разг. Правя някой да стане много беден. Пиянството ще го докара до просешка тояга.
• Ям тоягата. — +Разг. Понасям бой.
Синоними: сопа, пръчка, бастун, гега, кривак, прът, стик

тояжка

+мн. тоя`жки, +ж. Разг. Малка тояга.

траверса

+мн. траве`рси, +ж. Греда от дърво, стомана или стоманобетон, която се поставя под релсите на железопътна линия.
Синоними: конзола, стрела, напречна греда, напречник, разпънка

травма

+мн. тра`вми, +ж.
1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. Получавам травма.
2. +Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. Икономическа травма.
+прил. [[травмати`чен]], травмати`чна, травмати`чно, +мн. травмати`чни.
• Психическа травма. — Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма.

трактовка

+ж., само +ед. Начин на тълкуване на въпрос, художествен образ и др.

трамбовка

+ж. само +ед.
1. Трамбуване.
2. Греда за трамбуване.
3. +Прен. +Разг. Продължително маршируване или ходене, вървене.

трампа

+мн. тра`мпи, +ж. Разг. Размяна на един предмет срещу друг. Правя трампа с един колега — давам му две книги, той ми дава един речник.
Синоними: размяна, замяна, смяна

трапеза

+мн. трапе`зи, +ж.
1. +Остар. Маса, софра, на която се яде.
2. Маса с наредено ядене, обикн. богато. Слагам трапеза. Вдигам трапеза. Каня на трапеза.
3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол. Богата трапеза.
+прил. [[трапе`зен]], трапе`зна, трапе`зно, +мн. трапе`зни.
• На/от държавната трапеза. — На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.
Синоними: маса, софра, ядене, храна

трапчинка

+мн. трапчи`нки, +ж.
1. Малък трап.
2. Малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.
Синоними: вдлъбнатина, извивка, заливче, дупка, дупчица, яма, трап

трахома

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата.

трева

+мн. треви`, +ж.
1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева.
2. +Разг. Билка. Пия чай от треви.
3. Жарг. Само +ед. Вид наркотик — марихуана.
+същ. +умал. [[треви`чка]], +мн. треви`чки, +ж.
Синоними: билка, бурен, плевел, буренак, морава, зеленина, ливада, биле, лековито растение, подправка

тревичка

+вж. [[трева`]]

тревога

+мн. трево`ги, +ж.
1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги.
2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога?
• Бия тревога. — Предупреждавам за някаква опасност.
Синоними: разтревоженост, безпокойствие, безпокойство, вълнение, суматоха, паника, аларма, смут, смущение, неспокойствие, страх, уплаха, ужас, безредица, бунт, сигнал, тревожен сигнал, неприятност, грижа, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост, загриженост, възбуждане, възбуда, силни усещания, неприятности, притеснение, нервничене, смущаване, бъркотия, суетня

трела

+Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове.

тренировка

+мн. трениро`вки, +ж.
1. Само +ед. Многократно повтаряне на упражнения с цел постигане на форма, издръжливост. Тренировка по езда. Тренировка на паметта.
2. Едно занятие с такива упражнения. Една тренировка по волейбол трае два часа. Ходя на тренировки.
+прил. [[трениро`въчен]], трениро`въчна, трениро`въчно, +мн. трениро`въчни.
Синоними: обучение, упражнение, закаляване, закалка, подготовка, квалификация, упражняване

треньорка

+мн. треньо`рки, +ж. Жена треньор.

трепетлика

+мн. трепетли`ки, +ж. Дърво с широка корона от семейство върбови; осика.

треска

+мн. тре`ски, +ж.
1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска. Тресе ме треска.
2. +Прен. Силно вълнение, възбуда. Предизпитна треска. Творческа треска. Треска за злато.

----

+ж., само +ед. Морска риба, разпространена в северните морета, с дължина на тялото до два метра.

----

+мн. трески`, +ж. Надлъжно отцепено или отрязано тънко парче дърво. Сече дърва, а наоколо хвърчат трески. Събирам трески за подпалки.
• Имам трески за дялане. — +Разг. Имам недостатъци или вина за нещо.
Синоними: простуда, изстинка, настинка, болест, трескавост, напрежение, кипеж, движение, раздвижване, възбуда, трепет, температура, малария, тресчица, отломък, тънко резенче, стружка, стърготина, отломка, шушка

третина

+мн. трети`ни, +ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството.

третокласничка

+мн. третокла`снички, +ж. Момиче от трети клас.

триада

+мн. триа`ди, +ж. Спец. Във философията — схема на развитие, формулирана от Прокъл и разработена от Хегел, според която развитието преминава през три фази — теза, антитеза и синтеза.

трибуна

+мн. трибу`ни, +ж.
1. Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор. Заставам на трибуната. Говоря от трибуната.
2. +Прен. Място, произведение и др., от което се защитават или пропагандират идеи, интереси.
3. Обикн. +мн. Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално. Трибуните са изпълнени със зрители.
Синоними: естрада, сцена, подиум

тригодишнина

+мн. тригоди`шнини, +ж. Навършване на три години от съществуването или ставането на нещо. Тригодишнина от основаване на училището.

тригуна

+мн. тригу`ни, +ж. Сладкиш от хилядолистно тесто с триъгълна форма, полят със захарен сироп.

трина

+ж., само +ед. Това, което остава там, където е стояло сено — оронено семе и плява, които се използват в народната медицина.

трихина

+мн. трихи`ни, +ж. Спец. В зоологията — паразитно червейче, което живее в тялото на животните, а чрез месото преминава в човешкото тяло.

трихинелоза

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — инфекциозна болест, причинена от ларвите на трихината в мускулите.

трихиноза

+ж., само +ед. Трихинелоза.

троица

числ. Трима.

----

+ж., само +ед.
1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.
2. +Прен. +Разг. Трима неразделни приятели.

тройка

+мн. тро`йки, +ж.
1. Цифрата на числото три.
2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материала.
3. Карта за игра с три знака.
4. Превозно средство с номер три.
5. Група от трима души, които извършват нещо заедно. Съдийска тройка.
6. Впряг от три коня. Тройката препускаше през гората. Руска тройка.
7. +Разг. Група, съставена от три предмета. Тройка кебапчета.

тройкаджийка

+мн. тро`йкаджийки, +ж. Разг. Студентка или ученичка тройкаджия.

тромба

+мн. тро`мби, +ж.
1. +Спец. Тромпет.
2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона.

тромбоза

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — процес на образуване на тромби, които при отлагането си могат да запушат кръвоносните съдове.

тропоска

+мн. тропо`ски, +ж.
1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване.
2. Конецът, с който е направен такъв шев. Почиствам тропоската.

тропосфера

+мн. тропосфе`ри, +ж. Обикн. +ед. Най-ниският слой от атмосферата, разположен от земната повърхност до стратосферата.

тротинетка

+мн. тротине`тки, +ж. Детско превозно средство — играчка от дъска, към която са прикрепени две колела и кормило.

троха

+мн. трохи`, +ж.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. +Прен. Само +мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
• До троха. — +Разг. Напълно, до края.
• Не съм слагал/сложил и троха в устата си. — +Разг. Нищо не съм ял.
Синоними: нещо малко, грам, зърно, частица, капка

труженица

+мн. тру`женици, +ж. Жена труженик.

трупа

+мн. тру`пи, +ж. Група артисти, които изнасят представления заедно. Театрална трупа. Трупа за въздушна акробатика. Танцова трупа.
Синоними: група, колектив

тръба

+мн. тръби`, +ж.
1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба.
2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, който се използва за даване на сигнал.
• Дихателна тръба. — Трахея.
• Йерихонска тръба. — Много силен, гръмък глас.
Синоними: цев, кюнец, канал, ход, проход, път, свирка, кавал, дудук, пищялка, тръбопровод, водопровод, канализация, тръби

трънка

+мн. тръ`нки, +ж.
1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод.
2. Плодът на това растение.
Синоними: бодлив храст, трън, глог, драка

тръпка

+мн. тръ`пки, +ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др.
• Лазят/побиват ме тръпки. — Изведнъж потрепервам. Побиват ме тръпки от страх.
• Имам тръпка (за нещо). — +Разг. Имам желание да извърша нещо.

тръстика

+мн. тръсти`ки, +ж.
1. Блатно растение с високо кухо стъбло.
2. Папур.
+прил. [[тръсти`ков]], тръсти`кова, тръсти`ково, +мн. тръсти`кови.
• Захарна тръстика. — Растение, в чиито стъбла се съдържа сладък сок, от който се добива захар.

трътка

+мн. тръ`тки, +ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката и`.

туба

+мн. ту`би, +ж.
1. Малък цилиндричен съд, метален или пластмасов, за съхраняване на кремообразни вещества.
2. Плосък метален или пластмасов съд за пренасяне на течности.
+същ. +умал. [[ту`бичка]], +мн. ту`бички, +ж.

----

+мн. ту`би, +ж. Меден духов музикален инструмент с най-ниско звучене, който има форма на неколкократно извита тръба.

туберкулоза

+ж., само +ед. Заразна болест, която се предизвиква от бацил и засяга белите дробове, костите и други части на тялото. Костна туберкулоза.

тубичка

+вж. [[ту`ба]]

туземка

+мн. тузе`мки, +ж. Жена туземец.

тумба

+мн. ту`мби, +ж. Разг. Обикн. +Пренебр. Голяма група хора; тълпа. Хората се връщаха от работа на тумби.
Синоними: куп, тайфа, дружина, група

тундра

+мн. ту`ндри, +ж. Обширна равнинна зона в субарктичния пояс със слаба, оскъдна растителност.
+прил. [[ту`ндров]], ту`ндрова, ту`ндрово, +мн. ту`ндрови. Тундрова растителност.

туника

+мн. ту`ники, +ж.
1. +ист. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата.
2. Вид танцов костюм.
3. Дълга блуза, която се носи над панталон.

тупалка

+мн. тупа`лки, +ж. Специална разширена в единия край пръчка за почистване на текстилни изделия чрез удряне.

тупаница

+мн. ту`паници, +ж. Разг. Бой, тупане.
Синоними: тупане, биене, бой, пердах, налагане, лупаница

тура

+ж., само +ед.
1. Султански монограм върху пари и документи.
2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура.

турбина

+мн. турби`ни, +ж. Двигател, в който вал се върти под действието на вода, въздух, пара и др. Газова турбина.
+прил. [[турби`нен]], турби`нна, турби`нно, +мн. турби`нни.

туршийка

+вж. [[турши`я]]

туфа

+мн. ту`фи, +ж. Множество стъбла, поникнали в близост или от едно коренище. По поляната бяха пръснати туфи с цъфнала лайка. От туфата излезе заек.
Синоними: снопче, кичурче, китчица

тухла

+мн. ту`хли, +ж. Правоъгълен блок от изпечена глина, който се използва в строителството.
+прил. [[ту`хлен]], ту`хлена, ту`хлено, +мн. ту`хлени. Тухлена къща. Тухлен цвят.

тухларница

+мн. тухла`рници, +ж. Работилница или фабрика за тухли.

тъга

+мн. тъги`, +ж. Чувство на жал; скръб, мъка. Раздялата изпълваше сърцето и` с тъга.
Синоними: горест, печал, натъженост, съжаление, болка

тъжба

+мн. тъ`жби, +ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба.
Синоними: просба, прошение, молба, жалба, заявление, петиция, иск, искане, желание, съдебен процес, дело, апел

тъжителка

+мн. тъжи`телки, +ж. Жена тъжител.

тъкачка

+мн. тъка`чки, +ж. Жена тъкач.

тълпа

+мн. тълпи`, +ж.
1. Обикн. +Пренебр. Струпване на множество хора. Около всяка сцена на фолклорния фестивал имаше тълпи.
2. +Прен. +Пренебр. Безлично множество.
Синоними: множество, многолюдие, навалица, калабалък, орталък, стечение, гъмжило, мравуняк, събрание, маса, сбирщина, пълчище, сган, орда, стадо, простолюдие, блъсканица, бутаница, бъркотия, залисия, напрежение, група, компания, обикновени хора, тъпканица, много гости, купон, паплач

тъма

+мн. тъми`, +ж. Тъмнина.

тъмнина

+мн. тъмнини`, +ж.
1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото.
2. Неосветено място. Бродя в тъмнината.
3. +Прен. Невежество, безпросветност.
Синоними: мрак, мрачина, мрачевина, тъма, нощ, тъмнота, тъмнотия, сянка, непроницаемост, непрогледност, невежество, мракобесие, обскурантизъм, тъмно, мръкнало

тъмница

+мн. тъмни`ци, +ж. Разг.
1. Място, където се излежават присъди; затвор.
2. Тъмнина, мрак.
+прил. [[тъмни`чен]], тъмни`чна, тъмни`чно, +мн. тъмни`чни. Строг тъмничен затвор.
Синоними: затвор, тюрма, зандан, арест, карцер, клетка, килия

тъпканица

+мн. тъ`пканици, +ж. Разг. Блъсканица, навалица. Такава тъпканица беше в автобуса.
Синоними: бутаница, блъсканица, навалица, гъмжило, мравуняк, калабалък, многолюдие, задръстване, натрупване, тълпа, много гости, купон

тъпота

+ж. само +ед. Тъпост, тъпоумие.
Синоними: невъзприемчивост, тъпоумие, тъпотия, недосетливост, непрозорливост

търговка

+мн. търго`вки, +ж. Жена търговец.

тъща

+мн. тъ`щи, +ж. Майка на съпругата по отношение на съпруга и`.
Синоними: баба

тюбетейка

+мн. тюбете`йки, +ж. Малка бродирана шапка у някои източни народи, която се поставя върху темето.

тяга

+мн. тя`ги, +ж.
1. Теглеща, движеща сила. Конска тяга.
2. Само +ед. Движение на газове в котелни, пещни и други устройства нагоре. Високият комин има добра тяга.
Синоними: двигателна сила

уборка

+мн. убо`рки, +ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор.

увертюра

+мн. увертю`ри, +ж.
1. +Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др.
2. +Спец. В музиката — самостоятелно симфонично произведение в една част.
3. +Прен. Въведение към нещо по-сериозно. Тези събития се оказват увертюра към войната.
Синоними: въведение, интродукция, увод, начало, предвестие, предисловие, предговор, встъпление

угарка

+мн. уга`рки, +ж. Краят на цигарата след изпушването и`. Угасям угарката. Хвърлям угарката.
Синоними: остатък, фас

уговорка

+вж. [[угова`рям]]
Синоними: условие, съглашение, споразумение, съгласие, спогодба, клауза, договор, контракт, резерва, задръжка, резервираност, опозиция, възражение, обяснение, допълнение, бележка, положение, постановление, разбирателство

угода

+ж., само +ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти.
Синоними: удобство, сгода, задоволяване, удовлетворение, доволство, желание, искане, воля, хатър, удоволствие

угодница

+мн. уго`дници, +ж. Жена угодник.

угроза

+ж., само +ед. Заплаха, опасност. Пътуват под угрозата от буря. Светът се е намирал под угрозата на войната.
Синоними: заплаха, опасност, риск, страх, застрашаване, опасение, безпокойство, тормоз

удавница

+мн. уда`вници, +ж. Жена удавник.

ударничка

+мн. у`дарнички, +ж. Жена ударник.

уйдурма

+мн. уйдурми`, +ж. Разг. Специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация.

украса

+мн. укра`си, +ж.
1. Само +ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придадат красота или тържественост в помещение, на улица и др. Подготвям коледна украса.
2. Предмет, който придава красота. Цветята са приятна украса.
3. Украсяване. От три дни се занимавам с украсата на залата за тържеството.
Синоними: украшение, премяна, гиздило, труфило, накит, гердан, огърлица, скъпоценност, драгоценност, бижу, орнамент, декорация, приготвяне, нагласяване

укротителка

+мн. укроти`телки, +ж. Жена укротител.

улика

+мн. у`лики, +ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики.
Синоними: данни, сведения, признак, белег, знак, указание, следа, нишка, диря

улица

+мн. у`лици, +ж.
1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата.
2. +Прен. Жителите на сградите по такъв път. Събра се цялата улица. Събудих цялата улица.
3. +Прен. Само +ед. Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния. Израснал е на улицата. Има възпитание от улицата.
+същ. +умал. [[у`личка]], +мн. у`лички, +ж.
• Задънена улица. 1. — Улица без изход.
2. +Прен. +Разг. Безизходно положение. Попадам в задънена улица.
• Изхвърлям на улицата (някого). — Лишавам от жилище или от работа.
• Оставам на улицата. — Оставам без жилище или без работа.
Синоними: път, сокак, булевард, авеню, проход, пътека, шосе, магистрала

уличка

+вж. [[у`лица]]

уловка

+мн. уло`вки, +ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е уловка.
Синоними: въдица, капан, примка, примамка, подмамка, стръв, хитрост, хитрина, измама, неочаквана трудност, клопка, средство, увъртане, хитруване, претекст

умиралка

+ж., само +ед. +Разг. Умирачка, смърт.
• Не е болка за умиралка. — Не е нещо непоправимо, фатално.

умирачка

+ж., само +ед. +Разг. +Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката.
Синоними: умиралка, смърт, умиране, кончина, край

умора

+ж., само +ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.
Синоними: изтощение, преумора, отпадналост, унилост, изнемощялост, изнуреност, слабост, безсилие, немощ, апатит

униформа

+мн. унифо`рми, +ж.
1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа.
2. Самото такова облекло. Обличам си униформата.
+прил. [[унифо`рмен]], унифо`рмена, унифо`рмено, +мн. унифо`рмени.
Синоними: облекло, костюм, носия

уплаха

+ж., само +ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето и` се чете уплаха.
Синоними: страх, уплах, боязън, малодушие, нерешителност, слабодушие, стряскане, паника, тревога, ужас, трепет, объркване, вълнение, възбуда, шум, врява, дандания, сензация

упойка

+мн. упо`йки, +ж.
1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка.
2. Самият начин на прилагане на такова вещество; анестезия (във 2 знач.). Правя упойка. Местна упойка. Пълна упойка.
Синоними: наркоза, наркотично средство, анестезия, онесвестяване, упойване, обезболяване

употреба

+ж., само +ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от употреба.
Синоними: употребление, ползване, приложение, приложимост, приспособление, приспособяване

управа

+ж., само +ед. +Разг.
1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета?
2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв народ няма управа.
Синоними: ръководство, управление, управляване, дирекция

управителка

+мн. упра`вителки, +ж. Жена управител.

уравниловка

+ж., само +ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката.

урва

+мн. у`рви, +ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.
Синоними: стръмнина, надолнище, нанадолнище, наклон, скат, дол

уредба

+мн. уре`дби, +ж.
1. Само +ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света.
2. Само +ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба.
3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.
Синоними: устройство, организация, режим, наредба, регламентация, направа, структура, конструкция, администрация, управление, инсталация, съоръжение

уредничка

+мн. уре`днички, +ж. Жена уредник.

уретра

+мед. Пикочен канал с дължина у мъжа — 20-22 cm. , а у жената — 3-5 сm.

урина

+ж., само +ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч.

урна

+мн. у`рни, +ж.
1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му.
2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласуване. Избирателна урна.

услуга

+мн. услу`ги, +ж.
1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга.
2. Обикн. +мн. Битово обслужване, улеснения. Комунални услуги. Пощенски услуги.
• Мечешка услуга. — +Разг. Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна.
• В услуга на. — За доброто на.
Синоними: заслуга, добрина, помощ, съдействие, полза

усмивка

+мн. усми`вки, +ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко горчивина, сарказъм. Щастлива усмивка. Широка усмивка. Иронична усмивка.
Синоними: смях, хилене, подхилване, весела физиономия

успоредица

+мн. у`споредици, +ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положението в България и в други европейски страни.
Синоними: аналог, нещо сходно, подобие, паралел, аналогия, съответствие, сравнение

успоредка

+мн. у`споредки, +ж. Гимнастически уред, комбинация от два успоредни лоста. Играя на успоредка. Женска успоредка. Мъжка успоредка.

уста

+мн. усти`, +ж.
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона.
2. Устни. Красива уста.
3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
4. +Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал.
• Вземам/взема думата от устата. — +Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
• Гледам в устата (някого). — +Разг.
1. Угоднича, угаждам му.
2. Гледам го, като яде.
• Запушвам/запуша устата (на някого). — +Разг.
1. Оборвам твърдения със силни аргументи.
2. Накарвам някого да спре да говори.
• Има жълто около устата. — +Разг. Млад, неопитен.
• Мед капе от устата му. — +Разг. Много е любезен.
• Оставам/остана с пръст в устата. — +Разг. Излъган съм в очакванията си.
• Плюли си в устата. — +Разг. Казват едно и също.
• С половин уста. — Едва-едва, без желание.

----

+неизм. +Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.
Синоними: гърло, отвор, устие, отвърстие, дуло

установка

+мн. устано`вки, +ж.
1. Ръководно указание, директива.
2. Уредба, устройство. Заводска установка.
Синоними: принцип, директива, указание, положение, ръководно начало, начало

устна

+мн. у`стни, +ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни.
Синоними: бърна, джука, джуна

утайка

+мн. ута`йки, +ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици.
• Утайка на обществото. — Най-долната прослойка на обществото.
Синоними: наслойка, мътилка, кал, тиня, нечистотия, морално паднали, измет, неморални хора, сган, боклук, отпадъци, утайване, отлагане, нанос

утеха

+ж., само +ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.
Синоними: утешение, разтуха, успокоение, облекчение, примирение, забрава, удовлетворение, радост, удоволствие

утопистка

+мн. утопи`стки, +ж. Жена утопист.

утроба

+мн. утро`би, +ж.
1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете.
2. Коремна кухина у човек или животно.
3. +Прен. Кухина, вътрешност. Утробата на земята. Утробата на къщата.
+прил. [[утро`бен]], утро`бна, утро`бно, +мн. утро`бни.
• Утробен период. — Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.
Синоними: вътрешност, лоно, недра

участничка

+мн. уча`стнички, +ж. Жена участник.

ученичка

+мн. учени`чки, +ж. Момиче, жена ученик.

фабрика

+мн. фа`брики, +ж. Предприятие за производство с помощта на машини; малък завод. Фабрика за текстилни изделия.
+прил. [[фабри`чен]], фабри`чна, фабри`чно, +мн. фабри`чни. Фабрично производство.
Синоними: завод, предприятие, промишлено предприятие, работилница, имение, плантация, ферма, цех, отдел, ателие

фабрикантка

+мн. фабрика`нтки, +ж. Жена фабрикант.

фабула

+мн. фа`були, +ж.
1. +Спец. Излагане на събитията, случките в художествено произведение в хронологична последователност и в логическа зависимост.
2. Басня, приказка, предание.
+прил. [[фа`булен]], фа`булна, фа`булно, +мн. фа`булни.
Синоними: сюжет, съдържание, изложение, разказ, басня, легенда, притча, мит, предание, сказание, приказка

фавела

+мн. фаве`ли, +ж. Бедняшки квартал в края на голям град в Бразилия.

фаворитка

+мн. фавори`тки, +ж. Жена фаворит.
Синоними: любимка, любовница

фаготистка

+мн. фаготи`стки, +ж. Жена фаготист.

фагоцитоза

+мед. Процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки и други от фагоцитите.

фаза

+мн. фа`зи, +ж.
1. Период, момент или определена степен в развитието на нещо; етап, стадий. Първа фаза на войната. Лунни фази.
2. +Спец. Една от електрическите вериги в генератор и токът, който протича в нея.
+прил. [[фа`зов]], фа`зова, фа`зово, +мн. фа`зови. Фазово развитие.
Синоними: етап, стадий, период, момент, състояние, положение, вид, стъпало, ниво, степен, етап на развитие

файда

+ж., само +ед.
1. +Разг. Полза, облага, изгода, печалба. Имам файда.
2. +Остар. Лихва.
Синоними: изгода, полза, облага, кяр, интерес, печалба, добив, придобивка

факла

+мн. фа`кли, +ж. Факел (в 1 знач.).

фактура

+мн. факту`ри, +ж. Документ, сметка с подробно описание на продадена/купена стока.
+прил. [[факту`рен]], факту`рна, факту`рно, +мн. факту`рни.
Синоними: строеж, устройство, структура

фаланга

Община от 1600-1800 души в утопическата система на Ш. Фурие.
Синоними: редица, ред, низ, върволица

фалшификаторка

+мн. фалшифика`торки, +ж. Жена фалшификатор.

фанатичка

+мн. фанати`чки, +ж. Жена фанатик.

фантазьорка

+мн. фантазьо`рки, +ж. Жена фантазьор.

фантастика

+ж., само +ед.
1. Недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо. Разказите за извънземни са изпълнени с фантастика.
2. Художествени произведения, в които се описват необикновени, невероятни, свръхестествени събития. Научна фантастика.
Синоними: фантастично, невероятно

фанфара

+мн. фанфа`ри, +ж. Меден духов музикален инструмент с форма на издължена тръба, с който се издават тържествени сигнали.
+прил. [[фанфа`рен]], фанфа`рна, фанфа`рно, +мн. фанфа`рни. Фанфарен оркестър.

фарисейка

+мн. фарисе`йки, +ж. Жена фарисей (във 2 знач.).

фарисейщина

+ж., само +ед. Фарисейство.
Синоними: фарисейство, лицемерие, двуличие, неискреност, притворство, прикритост, престореност, хипокризия

фармацевтика

+ж., само +ед. Фармация.
+прил. [[фармацевти`чен]], фармацевти`чна, фармацевти`чно, +мн. фармацевти`чни. Фармацевтична промишленост.

фасада

+мн. фаса`ди, +ж.
1. Лицева част на сграда откъм централния вход.
2. +Прен. Жарг. Лице.
+прил. [[фаса`ден]], фаса`дна, фаса`дно, +мн. фаса`дни. Фасадна страна.
Синоними: лицева страна, лице, чело, предница, външност, изглед, лице на сграда, параван

фасонка

+разг. [[Фасунга]].

фасунга

+мн. фа`сунги, +ж. Приспособление от изолационен материал с поставени клеми за свързване на електрическа лампа към мрежата.

фаталистка

+мн. фатали`стки, +ж. Жена фаталист.

фауна

+ж., само +ед. +Спец. Част от природата, която обхваща животинския свят.

фашистка

+мн. фаши`стки, +ж. Жена фашист.

федералистка

+мн. федерали`стки, +ж. Жена федералист.

фейлетонистка

+мн. фейлетони`стки, +ж. Жена фейлетонист.

феминистка

+мн. фемини`стки, +ж. Жена феминист.

ферма

+мн. фе`рми, +ж.
1. Голямо частно земеделско стопанство върху собствена или арендна земя. Имам ферма.
2. Специализирано в отглеждането на селскостопански животни стопанство. Ферма за крави.
Синоними: чифлик, имение, стопанство, плантация, фабрика

фетва

+остар.
писмен отговор на мюфтия по правни въпроси

фехтовка

+ж., само +ед. Вид спорт — състезание между двама, използващи рапира, сабя, шпага и под.

фиба

+мн. фи`би, +ж. Метална щипка за прикрепяне на коси, обикн. при правенето на прическа. Цветни фиби.
Синоними: топлийка, карфица, безопасна игла, фуркет

фибра

+мн. фи`бри, +ж. Мускулно или нервно влакно. Всяка нейна фибра трептеше.
Синоними: жилка, нерв, тъкан

фиброза

+мед. Патологичен процес, който се характеризира с повишено разрастване на съединителна тъкан, която нарушава структурата на органите и тъканите.

фибула

+мед. Малък пищял — тънка дълга кост на подбедрицата.

фигура

+мн. фи`гури, +ж.
1. +Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ред точки, линии, повърхности или тела. Геометрична фигура.
2. Очертание на нещо, външен вид; образ. Тази фигура ми е неизвестна. Една фигура се изгуби в мрака.
3. Това, което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и др.
4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга.
5. Очертание на човешкото тяло; телосложение. Елегантна фигура. Пълна фигура.
6. Скулптурно или живописно изображение на човек или животно. Мраморна фигура. Картина с няколко фигури.
7. +Прен. Човек с неговите особени качества, обикн. в литературата, историята и др.; образ, герой. Голяма фигура в българската история е Паисий.
8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах. Най-силната шахматна фигура е царицата.
9. +Спец. В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта. Стилистична фигура.
Синоними: образ, форма, изображение, лице, вид, очертание, телосложение, стойка, външен вид, външност, тяло, лик, портрет, статуя, подобие, илюстрация, чертеж, диаграма, рисунка, плетеница, декоративен мотив, силует, човек, облик

фигурантка

+мн. фигура`нтки, +ж. Жена фигурант.

фиданка

+мн. фида`нки, +ж.
1. Младо, обикн. плодно дръвче. Купих фиданка.
2. Страничен израстък от по-голямо дърво; издънка.
Синоними: издънка, израстък

фиеста

+мн. фие`сти, +ж. Бурно и продължително празненство.

физика

+ж., само +ед.
1. +Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления.
2. +Прен. +Разг. Телосложение, тяло на човек. Добра физика. Спортна физика.
+прил. [[физи`чен]], физи`чна, физи`чно, +мн. физи`чни. Физични явления.
Синоними: организъм, характер, нрав

физиономистка

+мн. физиономи`стки, +ж. Жена физиономист.

физичка

+мн. физи`чки, +ж. Жена физик.

физкултура

+ж., само +ед. Усъвършенстване и укрепване на човешкото тяло чрез физически упражнения, гимнастика, спорт.
+прил. [[физкулту`рен]], физкулту`рна, физкулту`рно, +мн. физкулту`рни. Физкултурен салон.
Синоними: физическа култура, спорт, гимнастика, упражнение, игра

физкултурничка

+мн. физкулту`рнички, +ж. Жена физкултурник.

филателистка

+мн. филатели`стки, +ж. Жена филателист.

филоложка

+мн. филоло`жки, +ж. Жена филолог.

финалистка

+мн. финали`стки, +ж. Жена финалист.

финансистка

+мн. финанси`стки, +ж. Жена финансист.

финтифлюшка

+мн. финтифлю`шки, +ж. +Разг. +Пренебр. Дребно украшение на тоалет — панделка, дантела, баста и др.

фира

+ж., само +ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира.

фирма

+мн. фи`рми, +ж.
1. Производствено обединение, търговско или промишлено предприятие. Частна фирма.
2. Надпис над сладкарница, заведение, магазин, ресторант и др.; табела. Неонова фирма. Светеща фирма.
Синоними: предприятие, дружество, пътепоказател, знак, табела, реклама, учреждение, работа, организация

фистула

+мед. Патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им. Фистулите биват: вродени и придобити; външни и вътрешни; пълни и непълни.
Синоними: пъпка, абсцес, загнояло, гнойник, цирей

фланела

+мн. флане`ли, +ж.
1. Вид мека памучна или вълнена трикотажна тъкан, обикн. за изработка на бельо.
2. Потник или блузка от такава материя. Долна фланела.
3. +Разг. Плетена дебела вълнена дреха, закопчаваща се отпред; фанела, жилетка.
+същ. +умал. [[флане`лка]], +мн. флане`лки, +ж. (във 2 знач.).
+прил. [[флане`лен]], флане`лена, флане`лено, +мн. флане`лени.

фланелка

+вж. [[флане`ла]]

флейта

+мн. фле`йти, +ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си.

флейтистка

+мн. флейти`стки, +ж. Жена флейтист.

флора

+ж., само +ед. Част от природата, която обхваща растителния свят.

флота

+мн. фло`ти, +ж. Флот.
Синоними: марина, флотилия

фльонга

+мн. фльо`нги, +ж. Разг. Обикн. пренебр. Панделка, джувка.
Синоними: пискюл, топка

фолклористика

+ж., само +ед. +Спец. Наука за фолклора.

фолклористка

+мн. фолклори`стки, +ж. Жена фолклорист.

фонетика

+ж., само +ед. +Спец. Част от езикознанието — наука за говорните звукове и за звуковия състав на езика.
+прил. [[фонети`чен]], фонети`чна, фонети`чно, +мн. фонети`чни. Фонетичен кабинет.
+прил. [[фонети`чески]], фонети`ческа, фонети`ческо, +мн. фонети`чески. Фонетически запис.

фонтанела

+мед. Място на черепа у новороденото, където все още не е настъпило заместване на хрущяла с костна тъкан. На черепа но новороденото има 6 фонтанели: две чифтни (клиновидна и сисовидна) и две нечифтни (предна и задна).

форма

+мн. фо`рми, +ж.
1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед. Овална форма.
2. Очертания на човешкото тяло; фигура. Пищни форми.
3. +Прен. Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание. Формата на писмото е спазена. Единство на форма и значение.
4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикн. на течна маса. Форма за торта. Леярска форма.
5. +Прен. +Разг. Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието. Правим го за форма, за пред обществото.
6. +Разг. Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и др.; униформа. В строя ни искат по форма.
7. +Прен. Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание. Стихотворна форма.
8. +Спец. В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение. Възвратна форма. Неизменяема форма.
• Във форма съм. — В състояние съм да проявя всички свои възможности.
Синоними: вид, изглед, облик, образ, външност, външен вид, очертание, фигура, образец, калъп, стил, организация, структура, устройство, система, начин, модел, профил, конфигурация, кофраж, направа, скелет, контур, силует, маниер, маниерност, строеж

формалистка

+мн. формали`стки, +ж. Жена формалист.

формула

+мн. фо`рмули, +ж.
1. Условен израз от букви, цифри и други знаци за означаване на отношения, процеси, състав и др. Математическа формула. Формула на химическия състав.
2. +Прен. Оформено правило с елемент на задължителност; предписание, образец, догма. Тези формули са известни на всички.
3. +Прен. Кратък и точен словесен израз; определение, сентенция, максима.
Синоними: рецепта, образец, предписание, терк, правило, установен израз, стереотипна фраза, клише, формулировка

формулировка

+мн. формулиро`вки, +ж.
1. Формулиране. Формулировката беше направена веднага.
2. Формулирана мисъл; определение, формула (в 3 знач.).
Синоними: израз, редакция, форма, формула, формулиране, определение, дефиниция, планиране, проектиране, съставяне

фортуна

+ж. само +ед. +Остар. Орис, участ, съдба.

фотолюбителка

+мн. фотолюби`телки, +ж. Жена фотолюбител.

фотосинтеза

+ж., само +ед. +Спец. Процес на хранене на зелените растения, който се осъществява под въздействието на светлината.

фраза

+мн. фра`зи, +ж.
1. Смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. Неясни фрази. Сложна фраза.
2. +Прен. +Пренебр. Обикн. +мн. Прекалено пищен, изкуствено усложнен израз без съдържание. Кухи фрази.
3. +Спец. В музиката — относително завършена част от музикална тема.
Синоними: изречение, изражение, израз, реч, говор

фразьорка

+мн. фразьо`рки, +ж. Пренебр. Жена фразьор.

фрактура

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — счупване на кост.

фракционерка

+мн. фракционе`рки, +ж. Жена фракционер.

франзела

+мн. франзе`ли, +ж. Продълговат, обикн. тънък бял хляб. Хрупкава франзела.
Синоними: самун, пита, погача, хляб

фрегата

+мн. фрега`ти, +ж. 1. +ист. Тримачтов военен кораб от ХVIII — ХIХ век. 2. Съвременен военен кораб със средна големина, използван за разузнаване и ескорт.

фреза

+мн. фре`зи, +ж. Машина с въртящи се остриета за обработка на метал, дърво, земя и др. Метална фреза.
+прил. [[фре`зов]], фре`зова, фре`зово, +мн. фре`зови.
Синоними: машина, валцов стан, трошачка

фреска

+мн. фре`ски, +ж. Рисунка с водни бои върху прясна мазилка, обикн. в църкви; стенопис.
Синоними: стенопис, стенна живопис

фризура

+мн. фризу`ри, +ж. Прическа, обикн. свързана със специална технология за къдрене на косата.

фризьорка

+мн. фризьо`рки, +ж. Жена фризьор.

фруктиера

+мн. фруктие`ри, +ж. Специален съд за поднасяне на плодове.

фуга

+мн. фу`ги, +ж. Разстояние между зидани тухли, камъни, лепени плочки и др., обикн. запълнено с някаква смес; междина.

фунийка

+вж. [[фуни`я]]

фуражка

+мн. фура`жки, +ж. Униформена шапка с козирка и плоско разпънато дъно.
Синоними: каскет, кепе, боне

фурма

+мн. фурми`, +ж. Плод на финикова палма — продълговат, с обла дълга костилка и с много сладък вкус.

фурна

+мн. фу`рни, +ж.
1. Зидана или електрическа пещ за печене на хляб и др. тестени произведения, на ястия и др. Риба на фурна.
2. +Остар. Количеството хляб, изпечен еднократно в пещ.
3. Сграда, в която се пече хляб и др.; пекарня.

фурнаджийка

+мн. фурнаджи`йки, +ж. Жена фурнаджия.

фуста

+мн. фу`сти, +ж.
1. Долна пола. Слагам фуста да не се залепва полата за краката.
2. Силно набрана дълга пола.
3. +Прен. +Пренебр. Жена.

фъртуна

+мн. фърту`ни, +ж. Снежна буря, придружена с вятър; виелица.

хава

ж., само +ед.
1. +Остар. Време, състояние на атмосферата.
2. +Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?
3. Жарг. Младежка танцова забава.
Синоними: време, атмосфера, настроение

хазайка

+мн. хаза`йки, +ж. Жена хазаин.

хазна

+мн. хазни`, +ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор.
Синоними: съкровище, богатство, каса

хазяйка

+мн. хазя`йки, +ж. Жена хазяин.

хайка

+мн. ха`йки, +ж.
1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци.
2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка.
3. +Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.
Синоними: засада, пусия, клопка, капан, примка, преследване, гонене

хаймана

+мн. хаймани`, +м. и +ж. +Разг. +Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник.
Синоними: хъшлак, уличник, безделник, скитник, пройдоха, негодник, лентяй, хайта, вагабонтин, нехранимайко

хайта

+мн. ха`йти, +м. и +ж. Хаймана.
Синоними: скитник, пътник, друмник, чуждестранен, босяк, бездомник, чергар, номад, хаймана, празноскитащ, пройдоха

хала

+мн. ха`ли, +ж.
1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън.
3. +Прен. +Разг. Силен човек. Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.
4. Прен. Пренебр. Разг. Човек, който яде без мярка. Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.
Синоними: буря, ураган, фурия, вихър, виелица, сила, стихия, силен вятър

халба

+мн. ха`лби, +ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира.

халва

+ж., само +ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва.
+прил. [[халве`н]], халве`на, халве`но, +мн. халве`ни. Халвена кутия.

халка

+мн. халки`, +ж.
1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир.
2. Годежен или венчален пръстен без украшения.
3. Само +мн. В спорта — гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.
Синоними: брънка, звено, пръстен, гривна, диадема, стреме, обица, скоба, тапа, втулка, обръч, шайба, фланец

халтура

+ж., само +ед. +Разг.
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура.
2. Странична работа за допълнителни средства. Работя халтура, защото парите не стигат.
+прил. [[халту`рен]], халту`рна, халту`рно, +мн. халту`рни.

хамелеонщина

+вж. [[хамелео`н]]

хамсийка

+вж. [[хамси`я]]

ханджийка

+мн. ханджи`йки, +ж.
1. Жена ханджия.
2. Съпруга на ханджия.

ханъма

+мн. ханъ`ми, +ж. Женена туркиня; кадъна.

хапка

+мн. ха`пки, +ж.
1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка.
2. Жарг. Хапване, хранене.
3. Жарг. Събиране, на което има и храна; гощавка. Отиваме на хапка.
Синоними: залък, къс, късче, парче, парченце, частица, мъничко, малко, проба, глътка

характеристика

+мн. характери`стики, +ж.
1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика.
2. Официален документ с отзив за трудовата, обществената и др. дейности на човек. Трябва ми характеристика за постъпване на работа.
Синоними: обрисовка, картина, описание, определение, характерност, качества

харизма

+рел. Според християнството — божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване.полит._ Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.

хармоника

+мн. хармо`ники, +ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон.

харта

+мн. ха`рти, +ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за правата на човека.
Синоними: грамота, устав, право

хартийка

+вж. [[харти`я]]

хвалба

+мн. хвалби`, +ж. Разг.
1. Хвалене, похвала. Чухме големи хвалби за него.
2. +Пренебр. Нескромно изтъкване на съмнителни достойнства, заслуги. Стига с тези хвалби.
Синоними: похвала, възхваление, хвала, хвалене, възхвала, величаене, одобрение, ласкателство, славословие, славославене, апология, самохвалство, големи приказки, надутост, напереност, фукане

хватка

+мн. хва`тки, +ж.
1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки.
2. +Разг. Количество от нещо, захванато наведнъж с една ръка. Хватка трева.
3. +Прен. +Разг. Хитрост, шмекерия, тънкост.
Синоними: ръкохватка, дръжка, ръчка, ловкост, сръчност, похват, маниер, техника, улавяне, сграбчване, вкопчване, хващане, стисване, стискане, скачване, ръкостискане

хвойна

+мн. хво`йни, +ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове.
+прил. [[хво`йнов]], хво`йнова, хво`йново, +мн. хво`йнови.

хвърчилка

+мн. хвърчи`лки, +ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра.

хекатомба

+мн. хекато`мби, +ж.
1. +ист. В древността — голямо жертвоприношение.
2. +Прен. +Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва.

хемодиализа

+ж., само +ед. +Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност.

хемостаза

+мед. Спиране на кръвотечение, кръвоспиране. Различават се спонтанно и изкуствено кръвоспиране.

хералдика

+ж., само +ед. +Спец.
1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове.
2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове.
+прил. [[хералди`чески]], хералди`ческа, хералди`ческо, +мн. хералди`чески.

херинга

+мн. хе`ринги, +ж. Северна морска риба.

херменевтика

Учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най-широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното.

хетера

+мн. хете`ри, +ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка.

хигиена

+ж., само +ед.
1. +Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето.
2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена.
3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд.
+прил. [[хигие`нен]], хигие`нна, хигие`нно, +мн. хигие`нни.
Синоними: здравеопазване, чистота

хидра

+мит. Многоглаво чудовище, убито от Херакъл

хидравлика

ж, само +ед. +Спец. Наука, която изучава физичните свойства на течностите и приложението им в техниката.

хидросфера

+ж., само +ед. +Спец. Водната обвивка на Земята.

хижа

+мн. хи`жи, +ж.
1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа.
2. +Остар. Малка къща; колиба.
Синоними: колиба, къщурка, къщица, барака, заслон, виличка, къщичка, колибка

хилка

+мн. хи`лки, +ж.
1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка.
2. Прен. Жарг. Много слаб човек.

хилядарка

+мн. хиляда`рки, +ж. Разг. Хиляда лева, както и банкнота от хиляда лева. Получавам няколко хилядарки.

химера

+мн. химе`ри, +ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. Празни химери.
+прил. [[химе`рен]], химе`рна, химе`рно, +мн. химе`рни.
+прил. [[химери`чен]], химери`чна, химери`чно, +мн. химери`чни.
Синоними: утопия, измама, призрак, мираж, лъжа, фикция, заблуда, фантазия, мечта, блян, идеал, сън, нереалност, неосъществимост, недействителност, нещо недействително, илюзия

химикалка

+мн. химика`лки, +ж. Приспособление за писане, в което се поставя химикал (във 2 знач.).

химичка

+мн. хими`чки, +ж. Жена химик.

хипербола

+мн. хипе`рболи, +ж. Спец. Стилистично средство, което се основава върху преувеличението.

хипноза

+ж., само +ед.
1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда воля.
2. +Прен. Силно увлечение; омая. Поддаде се на хипнозата на гласа му.
+прил. [[хипноти`чен]], хипноти`чна, хипноти`чно, +мн. хипноти`чни. Хипнотично въздействие. Хипнотичен сън.
+прил. [[хипноти`чески]], хипноти`ческа, хипноти`ческо, +мн. хипноти`чески.
Синоними: внушение, внушаемост, влияние, въздействие, смайване, замайване, шемет

хипотеза

+мн. хипоте`зи, +ж.
1. Научно предположение, което подлежи на доказване.
2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.
Синоними: предположение, вероятност, евентуалност, догадка

хипотенуза

+мн. хипотену`зи, +ж. Спец. В геометрията — страна в правоъгълен триъгълник, разположена срещу правия ъгъл.

хипофиза

+мед. Ендокринна жлеза, разположена в хипофизната ямка на sella turcica. Има овална форма и малки размери. Прикрепена е към хипоталамуса чрез инфундибулум. Състои се от аденохипофиза и неврохипофиза.

хитлеристка

+мн. хитлери`стки, +ж. Жена хитлерист.

хитрина

+мн. хитрини`, +ж. Хитрост, хитра постъпка.
Синоними: хитрост, лукавство, лукавщина, притворство, престореност, ехидност, византийщина, надлъгване, измама, клопка, капан, подлост, лавиране, извъртане, дяволия, софистика, неискреност, прикритост, неочаквана трудност, уловка, примамка, способ, средство, начин, похват, ход, средство за прехрана, въдица, коварство, умисъл

хищница

+мн. хи`щници, +ж. Женско същество хищник.

хладина

+ж., само +ед.
1. Приятна студенина; прохлада, хлад. Заставам под сянката на хладина.
2. Студено време; хлад. Сутрешната хладина я караше да трепери.
3. +Прен. Равнодушие, безучастие, студенина.
Синоними: хлад, хладнина, хладовина, студ, прохлада, свежест, ведрина, равнодушие, безучастие, индиферентност, студенина, резервираност, мраз, хладност, безразличие

хлапащина

+вж. [[хлапа`к]]

хлебарка

+мн. хлеба`рки, +ж. Жена хлебар.

----

+мн. хлеба`рки, +ж. Черно или кафяво насекомо, което се въди в мръсните канали на жилища, хлебарници и др.

хлебарница

+мн. хлеба`рници, +ж. Помещение, сграда за производство и продажба на хляб и други тестени изделия; фурна.

хлопка

+мн. хло`пки, +ж. Разг. Хлопатар.

хлътнатина

+мн. хлътнатини`, +ж. Хлътнало място; вдлъбнатина.
Синоними: вдлъбнатина, падина, котловина

ходжа

+мн. хо`джи, +м. Мюсюлмански свещеник.

холера

+ж., само +ед. +Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спадане на температурата и др., като обикн. изходът е смърт.
+прил. [[холе`рен]], холе`рна, холе`рно, +мн. холе`рни. Холерна епидемия.

холеричка

+мн. холери`чки, +ж. Жена холерик.

хористка

+мн. хори`стки, +ж. Жена хорист.

хоругва

+мн. хору`гви, +ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.

хотелиерка

+мн. хотелие`рки, +ж. Жена хотелиер.

хралупа

+мн. хралу`пи, +ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост.
Синоними: коруба, кухина

храна

+мн. храни`, +ж.
1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна.
2. +Прен. Само +ед. Това, което задоволява вътрешни нужди. Храна за чувствата. Храна за ума.
3. Обикн. +мн. Жито, зърно, фураж. Зърнени храни.
Синоними: ядене, гозба, готвено, манджа, ястие, продукти, продоволствие, кърма, провизии, запас, хранителни продукти, обед, вечеря

храненица

+мн. хра`неници, +ж. Момиче храненик.

хранилка

+мн. храни`лки, +ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората.

храчка

+мн. хра`чки, +ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава храчка.

хрема

+ж., само +ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит.

хризантема

+мн. хризанте`ми, +ж. Есенно цвете с големи кичести цветове по един на стрък. Бели хризантеми.

християнка

+мн. христия`нки, +ж. Жена християнин.

хроника

+мн. хро`ники, +ж.
1. +ист. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Манасиева хроника.
2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение.
3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.
Синоними: летопис, анали, история, мемоари, спомени, записки

хрътка

+мн. хръ`тки, +ж.
1. Хрът.
2. Женски хрът.

художничка

+мн. худо`жнички, +ж. Жена художник.

хула

+мн. ху`ли, +ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет.
Синоними: нападка, обвинение, ругатня, ругателство, порицание, клевета, злословие, гавра, злодумство, одумки, лоша дума, подигравка, присмех, срам

хулиганка

+мн. хулига`нки, +ж.
1. Жена хулиган.
2. Прен. Жарг. Малка бутилка за 100 г алкохолно питие.

хулителка

+мн. хули`телки, +ж. Жена хулител.

хума

+ж., само +ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума.

хуманистка

+мн. хумани`стки, +ж. Жена хуманист.

хумореска

+мн. хуморе`ски, +ж.
1. +Остар. Късо хумористично произведение (литературно или музикално). Играем хумореска.
2. +Разг. +Пренебр. Неистина, измислица. Стига си ми разправял хуморески!
Синоними: смешка, глума

хунта

+мн. ху`нти, +ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор.

хурка

+мн. ху`рки, +ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.

хърба

+мн. хъ`рби, +м. и +ж. Разг. Хърбав човек/животно.

цака

+ж., само +ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката.
Синоними: начин, способ, леснина, маниер, метод, чалъм, колай, похват, сръчност, похватност, устройство, начин на работа

царевица

+мн. ца`ревици, +ж.
1. Едногодишно растение с дълги тесни листа и плод във формата на кочан, покрит с едри зърна. Царевиците се раззелениха.
2. Плодът на това растение. Варена царевица.
+прил. [[ца`ревичен]], ца`ревична, ца`ревично, +мн. ца`ревични. Царевична нива. Царевични питки.
Синоними: кукуруз, мамули

цаца

+мн. ца`ци, +ж.
1. Вид дребна морска риба.
2. +Прен. Дребен, незначителен човек.

цветарка

+мн. цвета`рки, +ж. Жена цветар.

цветарница

+мн. цвета`рници, +ж. Магазин за цветя.

цветомузика

+ж., само +ед. Музикално изпълнение, съпроводено с промяна в цветовете на светлината.

цедка

+мн. це`дки, +ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно.

целина

+ж., само +ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.

----

+мн. целини`, +ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
Синоними: орница, угар, келеме

целувка

+мн. целу`вки, +ж.
1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка.
2. Вид сладкиш, приготвен от разбит яйчен белтък и захар.
• Въздушна целувка. — Целувка от разстояние, без докосване, само с имитиране или с жест (докосване на устните с ръка).

целулоза

+ж., само +ед. +Спец.
1. Вещество, което е съставна част от клетъчните стени на растенията.
2. Вещество, получено при преработка на дървесина, от което се произвеждат хартия, изкуствени влакна и др. Завод за целулоза и хартия.
+прил. [[целуло`зен]], целуло`зна, целуло`зно, +мн. целуло`зни.
Синоними: пулп, хартиена маса

цена

+мн. цени`, +ж.
1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените.
2. +Прен.Значение, стойност, роля на нещо. Знам цената на твоята помощ. Знам цената си.
• С цената на (нещо). — Като употребявам или губя нещо. Постигнах всичко това с цената на много лишения.
• На всяка цена. — При всички случаи, непременно.
• Няма цена. — Много ценно е.
Синоними: стойност, значение, полза, ценност, важност, разход, разноски, полезност, цифра, число, сума

цензура

+мн. це`нзури, +ж.
1. Само +ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.
2. Институция, която извършва такъв преглед.
+прил. [[це`нзурен]], це`нзурна, це`нзурно, +мн. це`нзурни.

централа

+мн. центра`ли, +ж.
1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа.
2. Електроцентрала.
3. Апаратура на телефонна станция. Автоматична телефонна централа.

центрофуга

+мн. центрофу`ги, +ж.
1. Апарат за механично разделяне на нееднородни смеси под действието на центробежните сили.
2. Машина или част от машина за отделяне на вода от тъкани (в перални машини). Когато работи центрофугата, пералната машина не трябва да вибрира силно.
+прил. [[центрофуга`лен]], центрофуга`лна, центрофуга`лно, +мн. центрофуга`лни.

цепеница

+мн. це`пеници, +ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. Сложих няколко цепеници в камината.

цепка

+мн. це`пки, +ж.
1. Разцепено място на дреха или тъкан.
2. Незашито място в долната част на горна дреха; шлиц. Пола със странична цепка.
3. Специален отвор в предната част на панталон.
4. Тесен отвор; пролука, цепнатина.
Синоними: разрез, пукнатина, прорез, дупка, отвор, отвърстие, пролука, разтрогване, цепнатина, зейка, аралък, процеп, шлиц, рана, рязка, знак, канал

цепнатина

+мн. цепнатини`, +ж.
1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала.
2. Цепка (в 1 знач.).
Синоними: цепка, разрез, пукнатина, прорез, дупка, отвор, отвърстие, пролука, разтрогване, зейка, аралък, отверстие, процеп, пролом, пробив, пукване, пукнато, тесен отвор, шлиц, рана

цианоза

+мед. Синкаво или лилаво оцветяване на кожата и видимите лигавици в следствие на недостатъчно насищане на хемоглобина с кислород. Става видимо когато редуцираният хемоглобин в кръвта надхвърли 5 g на 100 ml.

цивка

+мн. ци`вки, +ж. Разг.
1. Ледена висулка.
2. Сопол.
3. Малък отвор на съд с течност, от който се пие.

цигара

+мн. цига`ри, +ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. Паля цигара след цигара.
+прил. [[цига`рен]], цига`рена, цига`рено, +мн. цига`рени. Цигарен дим.

цигла

+мн. ци`гли, +ж. Плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида.

цигуларка

+мн. цигула`рки, +ж. Жена цигулар.

цигулка

+мн. цигу`лки, +ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност. Концерт за цигулка и оркестър.
• Свиря първа цигулка. — Командвам, ръководя.

цикла

+мн. ци`кли, +ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка.

циклама

+мн. цикла`ми, +ж. Декоративно растение с ярки цветове, прикрепени към дълги дръжки, и сърцевидни листа.

циклачка

+мн. цикла`чки, +ж. Разг. Машина за циклене; цикла.

ципа

+мн. ци`пи, +ж. Тънка прозрачна тъкан при растенията и животните. Плавателна ципа. Плодът е обвит с тънка ципа.
Синоними: кожица, мембрана, външна обвивка, покривка, кожа, кора, черупка, ципеста обвивка, було

цироза

+ж., само +ед. +Спец. Заболяване, което се изразява в намаляване размера на някои органи поради разрастване на съединителната им тъкан. Цироза на черния дроб.

цистерна

+мн. цисте`рни, +ж.
1. Иззидано в земята хранилище за течности.
2. Голям резервоар за съхраняване на течности.
3. Автомобил или вагон за превозване на течности в специален резервоар. Вагон-цистерна.

цистицеркоза

+мед. Хелминтно заболяване, причинено от ларвната форма на свинската тения. Засягат се различни органи — очи, нервна система, мускули, сърце, пикочен мехур и др.

цитадела

+мн. цитаде`ли, +ж.
1. +ист. Крепост, която служи за охраняването на един град.
2. Част от крепост, която е най-добре укрепена и пригодена за самостоятелна защита.
3. +Прен. Опора, защита, крепост.
Синоними: крепост, укрепление, твърдина

цитра

+мн. ци`три, +ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон.

цитронада

+мн. цитрона`ди, +ж.
1. Само +ед. Разхладителна напитка, приготвена от лимонов сок, захар и вода.
2. Порция от тази напитка.

цифра

+мн. ци`фри, +ж.
1. Писмен знак за отбелязване на число.
2. Обикн. +ед. Сума, показател, изразен числово.
+прил. [[ци`френ]], ци`френа, ци`френо, +мн. ци`френи. Цифрени стойности.
+прил. [[ци`фров]], ци`фрова, ци`фрово, +мн. ци`фрови.
• Арабски цифри. — Писмени знаци, които се употребяват в Европа, за отбелязване на числа, след заемането им от арабите през средновековието.
• Римски цифри. — Писмени знаци за отбелязване на числа, използвани от римляните. • [[Цифром.]] С цифри.
• Словом и цифром. — Абсолютно точно; ни повече, ни по-малко.
Синоними: число, сума, сбор, брой, писмен знак, буква, йероглиф, азбука, писмо, цена

цица

+мн. ци`ци, +ж. Разг. Жарг.
1. Женска гърда; бозка.
2. Гърда на мъж.

цицина

+мн. цици`ни, +ж. Разг. Подутина, оток по главата, получен от удар.

цицка

+мн. ци`цки, +ж.
1. Цица.
2. Зърно на гърда.
3. +Разг. Каучуково изделие с такава форма за изкуствено хранене на малки деца и животни; биберон.
4. Малък издатък с отвор на съд за течности, от който се пие.

църква

+мн. цъ`ркви, +ж.
1. У християните — организация, която ръководи духовния, религиозния живот.
2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.
+прил. [[църко`вен]], църко`вна, църко`вно, +мн. църко`вни. Църковно настоятелство. Църковни книги.
Синоними: черква, храм, обител, катедрала, молитвен дом, олтар, манастир, параклис, светилище, светиня

чавка

+мн. ча`вки, +ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия.
• Чавка ми е изпила ума/акъла. — +Разг. Съвсем съм оглупял.

чайка

+мн. ча`йки, +ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка.

чайна

+мн. ча`йни, +ж. Питейно заведение, в което се сервира чай. Китайска чайна.

чалга

+мн. ча`лги, +ж. Чалгия.

чалма

+мн. чалми`, +ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес.

чанта

+мн. ча`нти, +ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта. Пазарска чанта. Пътна чанта.
Синоними: торба, чантичка, кесия, чувал

чапла

+мн. ча`пли, +ж. Едра блатна птица с дълга шия и дълги крака, но по-малка от щъркела.

чарда

+мн. чарди`, +ж. Диал. Стадо животни — крави или биволи.

частица

+мн. части`ци, +ж.
1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша.
2. +Прен. Малко количество или малка степен от нещо. В сърцето й нямаше частица жал.
3. +Спец. В граматиката — неизменяема част на речта, която придава смислови или емоционални оттенъци на думите и изреченията или образува форми на думите.
Синоними: част, отломък, парче, зърно, зрънце, гранула, шушка, капчица, трошица, трошичка, късче, парченце, хапка, мъничко, малко, нещо малко, грам, троха, капка, следа, диря, белег, признак, знак, къс, откъслек, чертичка, точица, дреболия

частушка

+мн. часту`шки, +ж. Произведение на устното руско народно творчество – хумористично двустишие или четиристишие, изпълнявано с ритмичен напев.

чаша

+мн. ча`ши, +ж.
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино.
• Буря в чаша вода. — Много шум за нещо незначително.
• Горчива чаша. — Тежко изпитание, нещастие.
• Обичам чашата. — Пиянствам, пияница съм.
• Обръщам чашите. — Пия много, пияница съм.
• Чашата на търпението ми преля. — Не мога повече да понасям.
• Вдигам чаша. 1. — Пия.
2. Вдигам наздравица.
Синоними: стакан

чашка

+мн. ча`шки, +ж.
1. Малка чаша. Ракиена чашка.
2. +Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение.
3. Цвят с форма на чаша. Лалето разтвори чашката си под слънчевите лъчи.
4. +Спец. Порцеланов изолатор с чашковидна форма, към който се прикрепват телеграфни, телефонни и др. жици.
• На чашка. — На почерпка, обикн. с алкохол. Разговаряхме на чашка.

челядинка

+мн. челяди`нки, +ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване.

чемерика

+мн. чемери`ки, +ж. Отровно планинско-ливадно растение с тлъсто коренище, едри елипсовидни листа и метловидни съцветия.

чепка

+мн. че`пки, +ж. Част от грозд с няколко зърна. Откъснах си няколко чепки грозде.
Синоними: грозд, кичур, китка, храст

червенина

+ж., само +ед.
1. Качество на червен. Червенината на кръвта.
2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина.
Синоними: руменина, яркост, топлина

червеноперка

+мн. червенопе`рки, +ж. Вид риба с червени перки.

червеношийка

+мн. червеноши`йки, +ж. Пойна птица с жълто-червена окраска.

червенушка

+мн. червену`шки, +ж.
1. Название на гъба с червена гугла или червени ресни.
2. Горска птичка с червени шарки и къс дебел клюн.

черга

+мн. че`рги, +ж.
1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги.
2. +Прен. +Разг. Социално положение. Търси си жена от своята черга.
• Дърпам чергата към себе си. — +Разг. Грижа се за себе си за сметка на някой друг.
• Простирам се според чергата си. — +Разг. Съобразявам се с възможностите си.
Синоними: рогозка, чердже, килимче, тепих

черда

+мн. черди`, +ж. Чарда.

череша

+мн. чере`ши, +ж.
1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. Ранна череша.
2. Плодът от това дърво. Сладко от бели череши.
+прил. [[чере`шов]] и [[черешо`в]], чере`шова и черешо`ва, чере`шово и черешо`во, +мн. чере`шови и черешо`ви. Черешова градина.
• Черешово топче. — Огнестрелно оръжие, направено от черешови трупи по време на Априлското въстание (1876 г.).

черква

+мн. че`ркви, +ж. Църква.
+прил. [[черко`вен]], черко`вна, черко`вно, +мн. черко`вни.
Синоними: храм, църква, обител, катедрала, молитвен дом, олтар, манастир, параклис, светилище, светиня

черница

+мн. черни`ци, +ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба.
+прил. [[черни`чев]], черни`чева, черни`чево, +мн. черни`чеви. Черничеви листа.

чернова

+мн. чернови`, +ж. Неокончателен вариант на текст. Чернова на писмо.
Синоними: проект, рисуване, чертане

черновка

+мн. черно`вки, +ж. Чернова.

чернота

+ж., само +ед. Признак на черен (в 1 знач.).

черта

+мн. черти`, +ж.
1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти.
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице.
3. Граница, очертание, предел. В чертите на града.
4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера.
• В общи черти. — Без подробности.
• Тегля чертата (на нещо). — +Разг.
1. Приключвам с нещо.
2. Правя точна сметка.
Синоними: рязка, линия, щриха, предел, граница, нрав, характер, темперамент, особеност, качество, жилка, елемент, лека склонност към, бразда, драскотина, ивица, браздичка

чертица

+мн. черти`ци, +ж.
1. Малка черта.
2. Препинателен знак тире.
• Съединителна чертица. — +Спец. Знак за графично оформление на сложни думи и при пренасяне; дефис.
• Дълга чертица. — Тире.
Синоними: драсване с перо, щриха, тире, тиренце

чертожничка

+мн. черто`жнички, +ж. Жена чертожник.

черупка

+мн. черу`пки, +ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка.
• Свивам се в черупката си. — +Разг.
1. Не предприемам нищо, спотайвам се.
2. Не съм общителен, затварям се.
Синоними: външна обвивка, покривка, кожа, кора, ципа, раковина, шушулка, чушка, люспа

честитка

+мн. чести`тки, +ж.
1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника.
2. Поздравителни думи.

честота

+мн. честоти`, +ж.
1. Качество на чест. Посещенията и` се редуваха с различна честота.
2. Величина, която показва число на повторение на нещо в единица време или разстояние. Честота на трептене. Честота на употреба на думи в текст.
+прил. [[често`тен]], често`тна, често`тно, +мн. често`тни (във 2 знач.). Честотен речник.
Синоними: гъстота, многократност, периодичност

чета

+мн. че`ти, +ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета.
+прил. [[че`тен]], че`тна, че`тно, +мн. че`тни. Четни командири.

----

чете`ш, +мин. св. че`тох, +мин. прич. чел, +несв.
1. +Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. Чета интересна книга. Чета на глас.
2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. Чета за изпит.
3. +Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. Чета нравоучение.
4. Произнасям молитва. Попът чете за здраве.
5. +Какво. Излагам устно пред аудитория. Чета лекции.
6. +Прен. +Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. Чета притаена радост в погледа и`.
7. +Диал. Броя.
+същ. [[че`тене]], +ср.
• Чета между редовете. — Долавям загатнатото.
• Чета конско (евангелие). — +Разг. Карам се на някого, наставлявам го.
• Чета по диагонал. — Чета бързо, повърхностно, само най-важното.
Синоними: група, потеря, отряд, банда, шайка, тайфа, (гл.) прочитам, разчитам, (гл.) броя, изброявам

четворица

числ. +Остар.Четирима мъже или мъже и жени.

четворка

+мн. четво`рки, +ж.
1. Цифрата на числото четири.
2. Оценка в училище или в университет за добра степен на усвояване на учебния материал.
3. Карта за игра с четири знака.
4. Превозно средство с номер четири.
5. Група от четири души, които извършват нещо заедно. Четворка за белот.
6. Нещо, съставено от четири предмета.

четвъртина

+мн. четвърти`ни, +ж.
1. Една четвърта част от нещо.
2. +Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота.

четина

+мн. че`тини, +ж.
1. Твърди косми на свиня и други животни.
2. +Прен. Твърда и гъста брада/коса.
Синоними: коса, козина, руно

четка

+мн. че`тки, +ж.
1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се от плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и др. Четка за обувки. Четка за рисуване. Четка за зъби.
2. Приспособление в електродвигател, което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
• Правя четки (на някого). — Жарг. Угоднича, подмазвам се.
• На четка. — +Разг. За нещо, което е много гъсто разположено. Косата й е на четка. Разсадът е израсъл на четка.

чешма

+мн. чешми`, +ж.
1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода. Край селото изградиха белокаменна чешма.
2. Отклонение от водопровод в жилище с кран за точене на вода.
3. +Разг. Кранът на такова отклонение.
+прил. [[чешме`н]] и [[чешмя`н]], чешме`на и чешмя`на, чешме`но и чешмя`но, +мн. чешме`ни и чешмя`ни. Чешмяна вода.

чига

+мн. чи`ги, +ж. Вид хрущялна риба от семейството на есетрите.

чинийка

+вж. [[чини`я]]

чинка

+мн. чи`нки, +ж. Малка пойна птица, която живее в горите.

чиновничка

+мн. чино`внички, +ж. Жена чиновник.

чистачка

+мн. чиста`чки, +ж. Жена чистач.

----

+мн. чиста`чки, +ж. Приспособление на автомобил, което почиства стъклото и фаровете при дъжд, снеговалеж или друго замърсяване.

чистка

+мн. чи`стки, +ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация. Новият директор направи чистка в администрацията.
Синоними: прочистване

чистота

+ж., само +ед. Качество на чист. Чистота на звук. Чистота на езика. Нравствена чистота.
Синоними: непорочност, непоквареност, девственост, отривистост, отсеченост, яснота, решителност, целомъдрие

чистофайница

+мн. чистофа`йници, +ж. Разг. Жена чистофайник.

читанка

+мн. чита`нки, +ж.
1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене.
2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете; зубрач.
Синоними: учебник

читателка

+мн. чита`телки, +ж. Жена читател.

човка

+мн. чо`вки, +ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн.
• Затваряй си човката. — +Жарг. +Пренебр. Млъквай!
Синоними: клюн, гага

чорба

+мн. чорби`, +ж.
1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба.
2. +Прен. +Пренебр. Смес от несъвместими, от всякакви неща; смесица.
• Зелева чорба. — Сок от кисело зеле, подправен с червен пипер.

чоха

+ж., само +ед. +Остар. Сукно.
+прил. [[чо`хен]] и [[чохе`н]], чо`хена и чохе`на, чо`хено и чохе`но, +мн. чо`хени и чохе`ни.

чубрица

+ж., само +ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.

чужбина

+ж., само +ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина.
Синоними: странство, вън от страната

чужденка

+мн. чужденки`, +ж. Жена чужденец.

чуждица

+мн. чужди`ци, +ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния.

чука

+мн. чу`ки, +ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки.

чума

+ж., само +ед.
1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.
2. +Прен. Грозна, зле облечена, несресана жена.
3. +Прен. Зла, проклета жена.
+прил. [[чу`мен]], чу`мна, чу`мно, +мн. чу`мни. Чумна епидемия.
Синоними: грозотия, проклетия, мор, смърт, заразна болест, епидемия

чупка

+мн. чу`пки, +ж.
1. Ъгловата извивка на линия. Там реката прави чупка и тръгва почти обратно.
2. Прегъната част на дреха. Ръкав с чупки. • [[Чупка!]] Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си!
Синоними: гънка, извивка, завой, огънато място

чутура

+мн. чу`тури, +ж.
1. +Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др.
2. Прен. Разг. Ирон.Човешка глава.
• Празна чутура. — Глупав човек.

чучулига

+мн. чучули`ги, +ж. Пойна полска птица със сиво оперение. Сладкопойна чучулига.

чушка

+мн. чу`шки, +ж.
1. Плодът на растението пипер; пиперка. Люти чушки. Червени чушки.
2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушулка.
• Арнаутска чушка. — Много избухлив, сърдит човек.
Синоними: шушулка, люспа, черупка, външна обвивка

шайба

+мн. ша`йби, +ж.
1. Кръгла метална пластинка с дупка в средата, която се поставя под гайка или под главичката на винт за по-добро затягане.
2. Тежък гумен диск, с който се играе хокей на лед.
3. Приспособление с кръгла форма върху ос на телефон за избиране на телефонен номер. Счупена шайба.
• Врътвам/врътна една шайба. — +Разг. Обаждам се по телефона.
• Скривам шайбата (на някого). — Жарг. Удивлявам, изумявам някого.
Синоними: тапа, втулка, обръч, пръстен, халка, фланец

шайка

+мн. ша`йки, +ж. Група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда.
Синоними: тайфа, банда, дружина, група, чета, отряд

шамандура

+мн. шаманду`ри, +ж.
1. Кух съд, обикн. метален, който се прикрепва с верига към дъното на море или река, за да показва опасно място, голяма дълбочина и др.
2. +Прен. +Пренебр. Глава.
3. +Прен. +Пренебр. Глупав, празен човек. Каква си шамандура!
Синоними: сал, плаваща скеля, плавник

шантажистка

+мн. шантажи`стки, +ж. Жена шантажист.

шанца

+мн. ша`нци, +ж. Спец. В спорта — специално пригодена наклонена площадка за ски-скокове. Ледена шанца.

шапка

+мн. ша`пки, +ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. +Прен. Чадърче на гъба.
3. +Прен. +Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма.
+същ. +умал. [[ша`пчица]], +мн. ша`пчици, +ж.
• Вземам си шапката. — +Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
• Да/ще ти падне шапката. — +Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
• Клатя шапка (на някого). — +Разг. Угоднича, подмазвам се.
• Накривявам си шапката. — +Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
• Правя се на дръж ми шапката. — +Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
• Разбъркваме си шапките. — Скарваме се, спречкваме се.
• Свалям шапка (на някого). — Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
• Шапка на тояга. — За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.

шапкарка

+мн. шапка`рки, +ж. Жена шапкар.

шапкарница

+мн. шапка`рници, +ж. Работилница или магазин за шапки.

шарада

Салонна игра или загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи.

шарка

+мн. ша`рки, +ж.
1. Нарисувана, оцветена, шита, щампована и др. фигура. Пъстри шарки на рокля.
2. +Разг. Цвят, боя.

----

+ж., само +ед. Общо название на няколко вида детски заразни болести, съпроводени с обрив по тялото.
Синоними: багра, краска, цвят, боя, колорит, оттенък, нюанс, обрив, сипаница, скарлатина, морбили, вариола, дребна шарка, едра шарка, десен, модел, образец, рисунка

шатра

+мн. ша`три, +ж. Шатър.
Синоними: хижа, колиба, палатка, къщурка

шаферка

+мн. ша`ферки, +ж.
1. Близко на младоженката младо момиче, което в сватбения обред е на второ място след кумата.
2. Облечено в бяло малко момиче, което носи воала или роклята на булката.

шахматистка

+мн. шахмати`стки, +ж. Жена шахматист.

шахта

+мн. ша`хти, +ж.
1. Дълбока иззидана дупка в земята, която служи като вход за мина, канализация и др.
2. Вертикална кухина в сграда за асансьор, проветряване, изхвърляне на смет и др.
+прил. [[ша`хтен]], ша`хтена, ша`хтено, +мн. ша`хтени.
+прил. [[ша`хтов]], ша`хтова, ша`хтово, +мн. ша`хтови.

шашарма

+ж., само +ед. +Разг. Голяма бъркотия; суматоха, смут.
Синоними: гюрултия, смут, объркване, бъркотия, смутни, суматоха, залисия, шашма

шашка

+мн. ша`шки, +ж. Остар. Сабя.

шашма

+мн. ша`шми, +ж. Разг.
1. Шашарма.
2. Непознат, неизвестен предмет, обикн. свързан с техниката. Вземи тая шашма и я включи в мрежата.
3. Шмекерия, измама.

шваба

+мн. шва`би, +м. +Остар. +Пренебр. Немец.
+прил. [[шва`бски]], шва`бска, шва`бско, +мн. шва`бски.
Синоними: германец, немец, дойчо

шевица

+мн. шеви`ци, +ж. Редица от ушити върху платно фигури за украса. Пъстра шевица.

шега

+мн. шеги`, +ж.
1. Закачлив израз или постъпка, която предизвиква смях, веселие; закачка, майтап. Весели шеги. Сложи карфица на стола, но шегата му не се посрещна със смях.
2. Нещо, което не изисква задълбочаване, не създава грижи, притеснения. За него любовта е шега.
• На шега. — Не наистина, не сериозно.
Синоними: глума, подигравка, насмешка, закачка, майтап, смях, дяволия, задявка, присмех, посмешище, измама, номер, измислица, лудория, насмешлив поглед, магария

шегаджийка

+мн. шегаджи`йки, +ж. Жена шегаджия.

шейна

+мн. шейни`, +ж. Кола върху плазове за придвижване или за превозване по сняг и лед. Впрегнаха конете в шейната. Пързалям се с шейна.
+същ. +умал. [[шейни`чка]], +мн. шейни`чки, +ж.

шейничка

+вж. [[шейна`]]

шемизетка

+мн. шемизе`тки, +ж. Вид елегантна женска блуза от фина материя с вдигната яка и маншети на ръкавите.

шепа

+мн. ше`пи, +ж.
1. Длан със събрани и леко свити пръсти. Пълня шепите си с вода.
2. Като мярка — количество от вещество, което може да се събере в такава длан. Запарват се пет шепи от билката в десет литра вода.
3. +Прен. Само +ед. Много малко. Шепа живи свидетели.

шестица

+мн. шести`ци, +ж.
1. Цифрата 6_. 2._ Най-добрата оценка в българските училища и университети по шестобалната система.

шесторка

+мн. шесто`рки, +ж.
1. +Разг. Шестица.
2. Група от шест души.

шибалка

+мн. шиба`лки, +ж. Разг. Жилава пръчка, с която се шиба.

шивачка

+мн. шива`чки, +ж. Жена шивач.

шивачница

+мн. шива`чници, +ж. Шивашка работилница.

шизофреничка

+мн. шизофрени`чки, +ж. Жена шизофреник.

шийка

+мн. ши`йки, +ж.
1. Малка, тънка шия.
2. +Прен. Тънка част на шише и др. непосредствено под отвора му. Шийка на стомна.

шикалка

+мн. ши`калки, +ж. Твърдо топче по дъбовите клонки.
+прил. [[ши`калков]], ши`калкова, ши`калково, +мн. ши`калкови.
• Играем си на шикалки. — Занимаваме се с празни и несериозни неща, избягваме от главното.

шина

+мн. ши`ни, +ж.
1. Външен, обикн. метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства. Стягам шината на колелото.
2. Лентовидно желязо.
3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост. Поставям шина на крак.
4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби. Детето е с шина.

шипка

+мн. ши`пки, +ж. Бодлив горски храст от рода на розите с малки червени плодове, както и самият плод. Чай от шипки.
+прил. [[ши`пков]], ши`пкова, ши`пково, +мн. ши`пкови. Шипков чай. Шипков мармалад.

----

+мн. ши`пки, +ж. Разг. Островърха люта чушка.

шира

+ж., само +ед. Неферментирало още вино; сладко вино.

ширина

+мн. ширини`, +ж.
1. Само +ед. Широчина (като размер). Ширина на плата.
2. Необятен простор, голямо свободно пространство; шир, ширине, широта. Необятни ширини.
3. +Спец. Географска координата, определяна според екватора в градуси. 42 î северна ширина.
Синоними: широчина, протежение, разстояние, простор, ширине, шир, пространство, дължина, обхват, обсег, широта, свобода, удобство, рахатлък, широко пространство

широта

+мн. широти`, +ж.
1. Само +ед. Голям размах в дейност или голяма свобода, неограниченост. Широта на възгледите.
2. Обикн. +мн. Шир, ширине.
Синоними: ширина, широчина, простор, пространство, просторност, обширност, обемност, шир, размах, замах, жест, инициатива, протежение, дължина, обхват, обсег, кръгозор, свобода на действие, толерантност, търпимост, волност

широчина

+мн. широчини`, +ж.
1. Обикн. +ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет. Широчината на стаята е три метра.
2. +Спец. Ширина (в 3 знач.).
Синоними: ширина, протежение, разстояние, простор, ширине, шир

шишарка

+мн. шиша`рки, +ж. Плод на иглолистно дърво със заострена яйцевидна форма и люспеста повърхност преди разпукване. Борова шишарка.

шишкавина

+вж. [[ши`шкав]]
Синоними: дебелина, пълнота, затлъстялост, тлъстина, затлъстяване, угоеност, охраненост

шкембеджийница

+мн. шкембеджи`йници, +ж. Заведение, в което се приготвят ястия от вътрешности и непременно има чорба от шкембе.

школа

+мн. шко`ли, +ж.
1. Специализирано заведение за провеждане на курсове, за придобиване на допълнителна квалификация. Езикова школа. Музикална школа.
2. Военно заведение за подготовка на сержанти или офицери.
3. +Прен. Само +ед. Специализирана подготовка чрез опит; школовка. През войната преминаха школа по човеколюбие.
4. +Прен. Привърженици на еднакви методи в изкуството, литературата, науката, обикн. групирани около един автор, когото следват.
5. +Прен. +Разг. Помагало с нотни упражнения. Школа по акордеон.
Синоними: училище, идеология, движение, течение, колеж, пансион, интернат, техникум

школовка

+мн. школо`вки, +ж.
1. Школуване. Преминавам през строга школовка.
2. Умения, подготовка, придобити чрез опит; опитност. Личи си добрата школовка.
Синоними: школуване, учение, упражнение, упражняване, подготовка, обучение, опит, опитност, възпитание

шкурка

+мн. шку`рки, +ж. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал. Стържа с шкурка.

шлайфмашина

+мн. шла`йфмашини, +ж. Машина за изглаждане на повърхности, за шлайфане.

шлака

+ж., само +ед. Смес от отпадъци при претопяването на рудите, която след това се използва в строителството, за наторяване и др.; сгурия.

шлифовка

+ж., само +ед.
1. Шлифоване. Правя качествена шлифовка.
2. +Прен. Изтънченост, изисканост. Такава шлифовка е необходима на всеки млад човек.
Синоними: лъскавина, полировка, лакировка, лустро, външен вид, изтънченост, изисканост, възпитание, елегантност, политура, външен блясък

шлосерка

+мн. шло`серки, +ж. Жена шлосер.

шмекерка

+мн. шме`керки, +ж. Разг. Жена шмекер.

шнола

+мн. шно`ли, +ж. Вид голяма декоративна, обикн. пластмасова фиба за прибиране на коса и оформяне на прическа.
+същ. +умал. [[шно`лка]], +мн. шно`лки, +ж.

шнолка

+вж. [[шно`ла]]

шовинистка

+мн. шовини`стки, +ж. Жена шовинист.

шпага

+мн. шпа`ги, +ж. Вид тънка еластична сабя с остър връх.
Синоними: меч, сабя, рапира

шпакла

+мн. шпа`кли, +ж. Плоска триъгълна или продълговата лопатка за почистване или изглаждане на стени и др.

шпакловка

+вж. [[шпакло`вам]]

шпора

+мн. шпо`ри, +ж. Метална лентичка с прикрепено към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване на кон.

шуба

+мн. шу`би, +ж. Дебела горна зимна дреха, обикн. подплатена с кожа.

шуга

+ж., само +ед. +Разг. [[Краста]].

шума

+ж., само +ед.
1. Съвкупност от листа на широколистни дървета. Зелена шума.
2. Отсечени клонки с такива листа за храна на добитък. Карам шума.
• Хващам шумата. — +Разг. Забягвам, укривам се в планината.
Синоними: зеленина, листа, листак, лист, листо

шумка

+мн. шу`мки, +ж. Разг. Лист от широколистно дърво.

шумотевица

+мн. шумоте`вици, +ж. +Разг. +Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
+прил. [[шумоте`вичен]], шумоте`вична, шумоте`вично, +мн. шумоте`вични.
Синоними: шум, грохот, трясък

шунка

+ж., само +ед. Консервирано по специален начин месо от свински бут.

шупла

+мн. шу`пли, +ж. Кухина, мехурче в сирене, козунак, желязо и др.
Синоними: празнина, празнота, дупка, кухина

шушулка

+мн. шушу`лки, +ж.
1. Обвивка, в която се намират зрънцата на боб, граф, бакла и др. Чистя зърната от шушулките.
2. Ледена висулка.
Синоними: чушка, люспа, черупка, външна обвивка

шхуна

+мн. шху`ни, +ж. Малък кораб с две или повече платна. Риболовна шхуна.

щайга

+мн. ща`йги, +ж.
1. Плитко сандъче от дървени летви или пластмаса, пригодено за пренасяне на плодове и зеленчуци.
2. Съдържанието на такова сандъче. Купих си една щайга грозде.
+същ. +умал. [[ща`йгичка]], +мн. ща`йгички, +ж.

щайгичка

+вж. [[ща`йга]]

щампа

+мн. ща`мпи, +ж.
1. Метална форма за серийно производство на предмети чрез печатане, натискане и др.
2. В полиграфията — отпечатък като произведение на художествената печатна графика.
3. Десе`н на плат с печатана шарка.
4. +Прен. Маниер, езиков израз и др., който се използва наготово; шаблон, клише.
Синоними: печат, еднообразие, еднаквост, шаблон

щанга

+мн. ща`нги, +ж.
1. Метален прът, лост.
2. +Спец. В спорта — уред за дисциплината вдигане на тежести, който се състои от метален прът с тежести в двата края. Вдигам щанга.
Синоними: лост, бутален прът, теглич, мотовилка

щандистка

+мн. щанди`стки, +ж. Продавачка на щанд в магазин.

щанца

+мн. ща`нци, +ж. Спец. В техниката — специално сечиво за пресоване или щамповане.

щастливка

+мн. щастли`вки, +ж. Жена щастливец.

щафета

+мн. щафе`ти, +ж. Спец. В спорта — пръчка или друг предмет, който се предава от един бегач на следващия при надбягване на смени.
2. В спорта — групово надбягване на смени с предаване на такава пръчка. Участвам в щафетата. Състоя се щафета.
+прил. [[щафе`тен]], щафе`тна, щафе`тно, +мн. щафе`тни. Щафетно бягане.
• Предавам/предам щафетата. — Предавам своята работа, пост и др. в ръцете на последовател. Предавам щафетата на младото поколение.

щека

+мн. ще`ки, +ж.
1. Пръчка за игра на билярд.
2. Пръчка за каране на ски.

щерна

+остар.
съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода

щета

+мн. щети`, +ж. Загуба, вреда (материална, морална); ущърб. Наводнението нанесе огромни щети. Скандалът е в щета на доброто му име. Понасям щети.
Синоними: вреда, загуба, ущърб, пакост, повреда, опустошение, лоша услуга, зло

щипалка

+мн. щипа`лки, +ж. Вид насекомо с щипки на главата и на опашката.

щипка

+мн. щи`пки, +ж.
1. Приспособление за прикрепване към въже на изпрани дрехи. Щипки за пране.
2. Всяко приспособление за захващане, защипване (на коса, на месо, лед и др.).
3. Само +мн. Щипци.
4. Подобен на клещи преден крайник у някои животни и насекоми.

----

+мн. щи`пки, +ж. Разг. Количество от нещо насипно, което може да се вземе с трите пръста на ръката. Вземам щипка сол. Щипка захар.

щора

+мн. що`ри, +ж. Специална завеса за прозорец, направена от метал, дървени пластинки и др., с механизъм за събиране и спускане.

щръклица

+мн. щръ`клици, +ж. Голяма полска муха, която ходи по говедата.

щука

+мн. щу`ки, +ж. Хищна риба с остра муцуна и с дължина на тялото до 1,5 м, която живее в застояли и бавно течащи води и има вкусно месо.
• Орел, рак и щука. — За хора, които имат противоположни мнения, желания.

юбилярка

+мн. юбиля`рки, +ж. Жена юбиляр.

юдейка

+мн. юде`йки, +ж. Название на еврейка от древността.

юзда

+мн. юзди`, +ж.
1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. Дърпам юздата.
2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.
• Дърпам юздите. — +Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм самият аз ръководител. Жена му дърпа юздите на фирмата.
• Държа под юзда. — +Разг. Държа строго някого.
• Стягам/стегна юздите (на някого). — +Разг. Започвам да го държа строго.
• Пускам/пусна юздите (на някого). — +Разг. Преставам да се държа строго с някого, оставям го да прави каквото иска.
Синоними: повод, юлар, оглавник, спирачка, пречка, задръжка

юнга

+мн. ю`нги, +м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.

юница

+мн. юни`ци, +ж. Млада крава, която още не е раждала; телица.

юрдечка

+мн. юрде`чки, +ж. Диал. Патица.

юристка

+мн. юри`стки, +ж. Жена юрист.

юрта

+мн. ю`рти, +ж. Преносимо конусовидно жилище у някои азиатски народи.

юта

+ж., само +ед.
1. Храстовидно тропическо влакнодайно растение, чиито влакна се употребяват за тъкани, въжета, чували и др.
2. Влакната на това растение и тъканите, произведени от тях.
+прил. [[ю`тен]], ю`тена, ю`тено, +мн. ю`тени.

юфка

+ж., само +ед.
1. Изсушени тестени кори.
2. Ястие, приготвено с такива кори. Юфка с яйца и сирене.

ябълка

+мн. я`бълки, +ж.
1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.
2. Плод от това дърво. Зелена ябълка. Сушени ябълки.
3. +Прен. +Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.
4. +Прен. +Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
+прил. [[я`бълков]], я`бълкова, я`бълково, +мн. я`бълкови. Ябълков сок. Ябълков кейк.
• Адамова ябълка. — Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.
• Земна ябълка. — Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.
• Очна ябълка. — Кълбовидното тяло на окото.
• Ябълка на раздора. — Нещо, което предизвиква спор, раздор.

явка

+мн. я`вки, +ж. Място за конспиративни срещи.

ягода

+мн. я`годи, +ж.
1. Тревисто растение с ароматни розовочервени дребни плодове.
2. Плодът на това растение. Брахме горски ягоди. Сладко от ягоди.
3. Плод, който наподобява плода на това растение.
+прил. [[я`годов]], я`годова, я`годово, +мн. я`годови. Ягодово сладко.

ягорида

+мн. ягори`ди, +ж. Недозряло, кисело грозде.

ядка

+мн. я`дки, +ж.
1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка.
2. Жлези в месо, които имат зърновидна форма.
3. +Прен. Най-важното, същността на нещо.
4. +Остар. Малка организирана група, която изпълнява задачи, обикновено конспиративни. Бойна ядка.
Синоними: зародиш, ядро, същина, средина, център, огнище, съдържание, храна за мисълта, повод за размишление, същност

язва

+мн. я`зви, +ж.
1. Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви.
2. +Разг. Язвена болест. Стомашна язва.
3. +Прен. Отрицателно явление, зло, недостатък. Язви на обществото.
+прил. [[я`звен]], я`звена, я`звено, +мн. я`звени.
• Язвена болест. — Заболяване на стомаха и дванадесетопръстника поради образуване на малки рани по стените им.
Синоними: рана, гангрена, гнойник, цирей, загнояло, беда, зло, болка, злина, поквара

яйцеклетка

+мн. яйцекле`тки, +ж. Женска полова клетка у животните и човека.

яка

+мн. яки`, +ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка.
+същ. +умал. [[яки`чка]], +мн. яки`чки, +ж.
• Хващам/хвана за яката (някого). — Търся отговорност, държа сметка за нещо.
• Стяга ме яката. — В затруднено положение съм.

якичка

+вж. [[яка`]]

яма

+мн. я`ми, +ж. Голяма дупка, изровена в земята. Помийна яма. Вълкът пропадна в ямата с капана.
• Въздушна яма. — Въздушен участък, в който самолетът рязко пропада надолу.
Синоними: дупка, ров, трап, окоп, изкоп, хендек, канавка, бездна, провала, плячка, аванта, келепир, облага, изгода, дупчица, трапчинка, вдлъбнатина, канал, изкопи

ямка

+мед. Вдлъбнатина, напр. задколянна ямка, подмишнична ямка (аксила) и др.

ярма

+ж., само +ед. Смляна на едро зърнена храна за селскостопански животни.

ярмомелка

+мн. ярмоме`лки, +ж. Мелница за ярма.

ясла

+мн. я`сли, +ж.
1. Подобно на корито приспособление, в което се поставя храна за селскостопански животни.
2. Ясли.
• Дремя/стоя като кон на празни ясли. — Бездействам, стоя без работа.

ясновидка

+мн. яснови`дки, +ж. Жена ясновидец.

яснота

+ж., само +ед. Качество на ясен. Внасям яснота в проблемd.
Синоними: ведрина, светлина, прозрачност, прогледност, бистрота, очевидност, прегледност, очебийност, отчетливост, просветление, осветление, прояснение, изяснение, изясненост, определеност, отривистост, отсеченост, чистота, решителност, релеф, релефност

яхта

+мн. я`хти, +ж.
1. Малък луксозен кораб за разходка, обикн. частен.
2. Голяма спортна платноходка. Околосветско пътешествие с яхта.
Синоними: кораб

абаджия

+мн. абаджи`и, +м.
1. Производител на аба (в 1 знач.).
2. Шивач на дрехи от аба или търговец на аба и абени дрехи.
+прил. [[абаджи`йски]], абаджи`йска, абаджи`йско, +мн. абаджи`йски. Абаджийска работилница.

авджия

+мн. авджи`и, +м. +Остар. +Разг. Ловец.

аджамия

+ед. +неизм., +мн. аджами`и, +прил. +Разг. Който е неопитен, неумел, несръчен.
Синоними: неопитен, новак, несвикнал, непривикнал, неумел, неук, неспособен, некадърен, неупражнен, несръчен, необигран, неориентиран

арабаджия

+мн. арабаджи`и, +м.
1. +ист. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.
2. +Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли, каруци; колар, талигар.
+прил. [[арабаджи`йски]], арабаджи`йска, арабаджи`йско, +мн. арабаджи`йски.
+същ. [[арабаджи`йство]], +ср.
Синоними: колар, каруцар

арабия

+мн. араби`и, +м. +Разг. Добър, отзивчив човек; добряк.

ахчия

+мн. ахчи`и, +м. +Остар. +Разг.
1. Готвач.
2. Съдържател на ахчийница (във 2 знач.).

бакърджия

+мн. бакърджи`и, +м. +Разг. Човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; медникар; казанджия.
+прил. [[бакърджи`йски]], бакърджи`йска, бакърджи`йско, +мн. бакърджи`йски.
Синоними: медникар, казанджия

балканджия

+мн. балканджи`и, +м. Човек от балкана.
+прил. [[балканджи`йски]], балканджи`йска, балканджи`йско, +мн. балканджи`йски.

батакчия

+мн. батакчи`и, +м. +Разг. Човек, който умишлено не връща дълговете си; измамник.

бегликчия

+мн. бегликчи`и, +м. +ист. Човек, който е събирал данъка беглик.

бетонджия

+мн. бетонджи`и, +м. Строителен работник, чиято професия е да излива бетон.
+прил. [[бетонджи`йски]], бетонджи`йска, бетонджи`йско, +мн. бетонджи`йски. Бетонджийска бригада.

бозаджия

+мн. бозаджи`и, +м. Човек, който произвежда и/или продава боза.
+прил. [[бозаджи`йски]], бозаджи`йска, бозаджи`йско, +мн. бозаджи`йски.

боклукчия

+мн. боклукчи`и, +м. +Разг. Човек, назначен да събира и изхвърля боклука от населено място.
+прил. [[боклукчи`йски]], боклукчи`йска, боклукчи`йско, +мн. боклукчи`йски. Боклукчийско кошче.

бомбаджия

+мн. бо`мбаджии, +м. Работник, който зарежда и възпламенява взрив в минни галерии, каменни кариери, за разрушаване на скали и др.

борчлия

+ед. +неизм., +мн. борчли`и, +прил. +Разг. Който има борч.

бостанджия

+мн. бостанджи`и, +м.
1. +Разг. Човек, който отглежда и/или продава бостан.
2. +ист. Във феодална Турция — служител в охраната на султана.

бояджия

+мн. бояджи`и, +м.
1. Човек, който има бояджийница или работи в бояджийница.
2. Работник, който боядисва помещения, сгради и под.
+прил. [[бояджи`йски]], бояджи`йска, бояджи`йско, +мн. бояджи`йски. Бояджийски занаят. Бояджийска четка. Бояджийска бригада.

ваксаджия

+мн. ва`ксаджии, +м. Човек, чийто занаят е да лъска обувки на улицата.

валия

+мн. вали`и, +м. +Истор. В Османската империя — управител на вилает.

гайтанджия

+мн. гайтанджи`и, +м. +ист. Производител и/или търговец на гайтан.

гидия

+мн. гиди`и, +м. +Разг. Буен момък. Луд гидия.

гратисчия

+мн. гра`тисчии, +м. +Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет.

гуляйджия

+мн. гуляйджи`и, +м. Мъж, който обича да гуляе.
+прил. [[гуляйджи`йски]], гуляйджи`йска, гуляйджи`йско, +мн. гуляйджи`йски.

гурбетчия

+мн. гурбетчи`и, +м. Мъж, който е на гурбет.
+прил. [[гурбетчи`йски]], гурбетчи`йска, гурбетчи`йско, +мн. гурбетчи`йски. Гурбетчийски неволи.

даракчия

+мн. даракчи`и, +м. Лице, което работи на дарак (в 1 знач.).
+прил. [[даракчи`йски]], даракчи`йска, даракчи`йско, +мн. даракчи`йски.

двойкаджия

+мн. дво`йкаджии, +м. +Разг. +Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик.

делибашия

+мн. делибаши`и, +м.
1. +ист. Турски войник от ХVIII — ХIХ в., който извършвал грабежи и насилия.
2. +Прен. Буен, разпуснат човек.

дерменджия

воденичар

джамджия

+мн. джамджи`и, +м. +Разг. Стъклар.

джебчия

+мн. джебчи`и, +м. Уличен крадец на дребни вещи, обикн. пари.

дограмаджия

+мн. дограмаджи`и, +м. Майстор на дограма; дърводелец.
+прил. [[дограмаджи`йски]], дограмаджи`йска, дограмаджи`йско, +мн. дограмаджи`йски.

завалия

+ед. +неизм., +мн. завали`и, +прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен.

занаятчия

+мн. занаятчи`и, +м. Мъж, който владее и практикува занаят.
Синоними: майстор, еснаф, работник, надничар

зарзаватчия

+мн. зарзаватчи`и, +м. Мъж, който продава зарзават.
+прил. [[зарзаватчи`йски]], зарзаватчи`йска, зарзаватчи`йско, +мн. зарзаватчи`йски.

зулумджия

+мн. зулумджи`и, +м. +Разг. Човек, който прави зулуми.

ибрикчия

+остар.
1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и др.
2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.

изкопчия

+мн. изкопчи`и, +м. Работник, който копае ръчно изкопи.

интересчия

+мн. интересчи`и, +м. +Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси.

кавалджия

+мн. кавалджи`и, +м. Човек, който свири на кавал.

кавгаджия

+мн. кавгаджи`и, +м. +Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
Синоними: грубиян, побойник, хулиган, тирании

кадемлия

ед. неизм., мн. кадемли`и, +прил. +Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си?

кадия

верски и граждански съдия у мохамеданите

казанджия

+мн. казанджи`и, +м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия.

калайджия

+мн. калайджи`и, +м. Занаятчия, който калайдисва съдове.

камионджия

+мн. камионджи`и, +м. +Разг. Шофьор на камион.

карагьозчия

+остар.
актьор

катаджия

+мн. ка`таджии, +м. +Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превишена скорост.

кафеджия

+мн. кафеджи`и, +м.
1. +Остар. Съдържател на кафене.
2. Мъж, който може да приготвя кафе.
3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджия.

кебапчия

+мн. кебапчи`и, +м. +Разг. Човек, който прави кебапчета.

керванджия

+мн. керванджи`и, +м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии.

керемидчия

+мн. керемидчи`и, +м. +Разг. Мъж, който прави керемиди.

кехая

селски глашатай

кибритлия

+прил., +неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.
Синоними: избухлив, раздразнителен, нервен, сприхав, невъздържан, необуздан, пламенен, страстен, ревностен, лют, изнервен

кинаджия

+мн. ки`наджии, +м. +Разг. Човек, който работи в киното.

кираджия

+мн. кираджи`и, +м. +Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца.

комарджия

+мн. комарджи`и, +м. Човек, който обича да играе комар.

комшия

+мн. комши`и, +м. +Разг. Съсед. Добър комшия.
+прил. [[комши`йски]], комши`йска, комши`йско, +мн. комши`йски.

кормчия

+мн. кормчи`и, +м.
1. Лице, което стои на кормилото на кораб.
2. +Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител.
Синоними: машинист, пилот, водач, ръководител, вдъхновител

куражлия

+мн. куражли`и, +м. +Разг. Лице, което има кураж.
Синоними: смел, решителен, храбър, мъжествен, юначен

лаладжия

+мн. ла`ладжии, +м. Човек, който много говори; празен дърдорко.

ловджия

+мн. ловджи`и, +м. Ловец.

майтапчия

+мн. майтапчи`и, +м. +Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях.
+прил. [[майтапчи`йски]], майтапчи`йска, майтапчи`йско, +мн. майтапчи`йски.

мандраджия

+мн. ма`ндраджии, +м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра.
+прил. [[ма`ндраджийски]], ма`ндраджийска, ма`ндраджийско, +мн. ма`ндраджийски.

махмурлия

ед. неизм., мн. махмурли`и, +прил. +Разг. Който не е достатъчно изтрезнял на следващата сутрин.

ментърджия

+мн. ме`нтърджии, +м. +Разг. Лъжец, измамник.

мераклия

+мн. меракли`и, +м. +Разг. Човек, който има мерак за нещо.
+прил. [[меракли`йски]], меракли`йска, меракли`йско, +мн. меракли`йски.
Синоними: грижлив, старателен, усърден, прилежен, привързан

месия

+мн. меси`и, +м. Спасител, избавител.
Синоними: спасител, избавител, предвестник, предтеча, пратеник

механджия

+мн. механджи`и, +м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар.

модаджия

+мн. мо`даджии, м. Разг. Ирон. Лице, което обича да носи модни дрехи.

мозайкаджия

+мн. моза`йкаджии, +м. Строителен работник, който прави мозайка (в 2 знач.).

муфтаджия

+мн. му`фтаджии, +м. +Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта.
+прил. [[му`фтаджийски]], му`фтаджийска, му`фтаджийско, +мн. му`фтаджийски.

мюфтия

+мн. мюфти`и, +м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана.
+прил. [[мюфти`йски]], мюфти`йска, мюфти`йско, +мн. мюфти`йски.
• Мюфтийски съд. — Съд, който разглежда дела с различен характер по верския мохамедански закон.

мющерия

+мн. мющери`и, +м. +Разг. Редовен купувач, клиент.

обирджия

+мн. обирджи`и, +м. +Разг. +Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените!

онбашия

+мн. о`нбашии, +м. +ист. Полицейски началник в малък град през турско време.

паралия

+мн. парали`и, +ж. Остар. Ниска кръгла маса.

----

+ед. +неизм., +мн. парали`и, +прил. +Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!
Синоними: богат, богаташ, състоятелен, имотен, заможен, който разполага

погромаджия

+мн. погро`маджии, +м. Човек, който осъществява погром.

пощаджия

+мн. по`щаджии, +м. +Разг.
1. Човек, който работи в поща.
2. Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач.
Синоними: пощальон, раздавач

превратаджия

+мн. превратаджии, +м. Човек, който участва в преврат (във 2 знач. ).

ракиджия

+мн. ракиджии, +м.
1. Човек, който произвежда ракия.
2. Човек, който обича да пие ракия.

рушветчия

+мн. рушветчии, +м. +Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник.

сайбия

+мн. сайбии, +м. +Остар. Собственик, стопанин. Кой е сайбията на тази къща?
Синоними: господар, стопанин, хазяин, собственик, чорбаджия

самарджия

+мн. самарджии, +м. Занаятчия, който прави и/или продава самари.

светия

+мн. светии, +м. Светец (в 1 знач. ).

сеирджия

+мн. сеирджии, +м. Човек, който наблюдава сеир.

семкаджия

+мн. семкаджии, +м. +Разг.
1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач. ).
2. +Пренебр. Незначителен човек.

симидчия

+мн. симидчии, +м. Човек, който прави и/или продава симиди.

скандалджия

+мн. скандалджии, +м. Човек, който обича да прави скандали (в 1 знач. ).

склададжия

+мн. склададжии, +м. +Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад.

сметкаджия

+мн. сметкаджии, +м. +Разг. Пресметлив човек, който пресмята винаги своята изгода; скъперник. Голям сметкаджия.+прил. [[сметкаджийски]], сметкаджийска, сметкаджийско, +мн. сметкаджийски.
Синоними: пестелив, пресметлив, скъперник

спахия

+мн. спахии, +м. +Истор.
1. Войник от конната войска на Османската империя.
2. Турски феодал.

съдия

+мн. съди`и, +м.
1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела.
2. Човек, който изказва мнението си, като преценява, съди. Съдия на самия себе си.
3. В спорта — лице, което следи за спазване правилата на играта и отчита резултата. Футболен съдия.
+прил. [[съди`йски]], съди`йска, съди`йско, +мн. съди`йски (в 1 и 3 знач.). Съдийска бригада. Съдийска свирка.
Синоними: магистрат, съдник, арбитър

тенекеджия

+мн. тенекеджи`и, +м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия.
+прил. [[тенекеджи`йски]], тенекеджи`йска, тенекеджи`йско, +мн. тенекеджи`йски.
+същ. [[тенекеджи`йство]], +ср.

терзия

+мн. терзи`и, +м.
1. +Остар. Шивач.
2. +Разг. Нивелир.
+прил. [[терзи`йски]], терзи`йска, терзи`йско, +мн. терзи`йски.
+същ. [[терзи`йство]], +ср.
Синоними: абаджия, шивач

тройкаджия

+мн. тро`йкаджии, +м. +Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки.

тютюнджия

+мн. тютюнджи`и, +м. +Разг. Човек, който обича да пуши; пушач.
+прил. [[тютюнджи`йски]], тютюнджи`йска, тютюнджи`йско, +мн. тютюнджи`йски.

файтонджия

+мн. файтонджи`и, +м. Човек, който кара файтон.
+прил. [[файтонджи`йски]], файтонджи`йска, файтонджи`йско, +мн. файтонджи`йски.
Синоними: колар, кочияш

фенерджия

+мн. фенерджи`и, +м. +Истор. Човек, който се е грижил за уличното осветление в миналото, когато то се е състояло от фенери.

фурнаджия

+мн. фу`рнаджии, +м. Човек, който обслужва фурна; пекар.
+прил. [[фу`рнаджийски]], фурнаджи`йска, фурнаджи`йско, +мн. фурнаджи`йски.
• Фурнаджийска лопата. — +Разг. +Пренебр. Човек, който мени мнението си според обстоятелствата; нагаждач.

хаджия

+мн. хаджи`и, +м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).
+прил. [[хаджи`йски]], хаджи`йска, хаджи`йско, +мн. хаджи`йски.

халваджия

+мн. халваджи`и, +м. Човек, който произвежда халва.
+прил. [[халваджи`йски]], халваджи`йска, халваджи`йско, +мн. халваджи`йски. Халваджийски съд.
• Халваджийски тефтер. — +Разг. Измърсен и изпокъсан бележник, тетрадка с различни записки.

ханджия

+мн. ханджи`и, +м. Владетел, стопанин на хан _2 .
+прил. [[ханджи`йски]], ханджи`йска, ханджи`йско, +мн. ханджи`йски. Ханджийски кон._
+същ. [[ханджи`йство]], +ср.

харамия

+мн. харами`и, +м. +Остар.
1. Разбойник, хайдук.
2. Хайдутин, бунтовник.
+прил. [[харами`йски]], харами`йска, харами`йско, +мн. харами`йски.
+същ. [[харами`йство]], +ср.
Синоними: четник, хайдутин, революционер, въстаник, бунтовник, бунтар, размирник

циркаджия

+мн. ци`ркаджии, +м. +Разг.
1. Цирков артист.
2. +Прен. +Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях.
+прил. [[ци`ркаджийски]], ци`ркаджийска, ци`ркаджийско, +мн. ци`ркаджийски. Циркаджийско облекло.

чалгаджия

+мн. ча`лгаджии, +м. +Разг. +Пренебр. Свирач, музикант.

чантаджия

+мн. ча`нтаджии, +м.
1. +Разг. +Пренебр. Държавен служител; чиновник.
2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.

чекръкчия

вж. чекатчия

чифликчия

+мн. чифликчи`и, +м. Собственик на чифлик.
+прил. [[чифликчи`йски]], чифликчи`йска, чифликчи`ско, +мн. чифликчи`йски.

чорбаджия

+мн. чорбаджи`и, +м.
1. +ист. Едър собственик по време на турското робство в България.
2. +Разг. Едър собственик, богаташ.
3. +Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче?
+прил. [[чорбаджи`йски]], чорбаджи`йска, чорбаджи`йско, +мн. чорбаджи`йски. Чорбаджийска къща.
• Чорбаджийски чушлета/чушки. — Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
Синоними: богаташ, думбаз, господар, бригадир, надзирател, работодател

шайкаджия

+мн. ша`йкаджии, +м. Участник в шайка.
+прил. [[ша`йкаджийски]], ша`йкаджийска, ша`йкаджийско, +мн. ша`йкаджийски.
+същ. [[ша`йкаджийство]], +ср.

шегаджия

+мн. шегаджи`и, +м. Човек, който обича и умее да се шегува; шегобиец. Голям шегаджия.
+прил. [[шегаджи`йски]], шегаджи`йска, шегаджи`йско, +мн. шегаджи`йски.
Синоними: шегобиец, присмехулник, присмехулко, подигравач, духовит, зевзек, майтапчия, смешник, дявол, духовит човек

ябанджия

+мн. ябанджи`и, +м. +Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник.
+прил. [[ябанджи`йски]], ябанджи`йска, ябанджи`йско, +мн. ябанджи`йски.

абаджийски

+вж. [[абаджи`я]]

абитуриентски

+вж. [[абитурие`нт]]

абсолвентски

+вж. [[абсолве`нт]]

августовски

+вж. [[а`вгуст]]

авторски

+вж. [[а`втор]]

агнешки

+вж. [[а`гне]]

агрономически

+вж. [[агроно`мия]]

адвокатски

+вж. [[адвока`т]]

адмиралски

+вж. [[адмира`л]]

адски

а`дска, а`дско, +мн. а`дски, +прил.
1. Който се отнася до ада (в 1 знач.); пъклен.
2. +Прен. Мъчителен, непоносим, ужасен. Адски болки.
• Адски камък. — Сребърен нитрат.
Синоними: пъклен, демоничен, дяволски, сатанински, зверски, жесток, безчовечен, мъчителен, ужасен, непоносим

адютантски

+вж. [[адюта`нт]]

академически

академи`ческа, академи`ческо, +мн. академи`чески, +прил.
1. Който се отнася до академия.
2. Учебен (по отношение на университет). Академически съвет. Академическа година.
Синоними: университетски, студентски

алгебрически

+вж. [[а`лгебра]]

аматьорски

+вж. [[аматьо`р]]

анархически

+вж. [[ана`рхия]]

анатомически

+вж. [[анато`мия]]

ангелски

+вж. [[а`нгел]]
Синоними: благ, добродушен, мек, кротък, добър, божествен, божествено красив, прекрасен, небесен, чист, блажен

ангорски

анго`рска, анго`рско, +мн. анго`рски, +прил. Само в съчетание с названия на някои животни, чиято порода се отличава с мека и дълга козина. Ангорски заек. Ангорска коза. Ангорска котка.

априлски

+вж. [[апри`л]]

аптекарски

+вж. [[аптека`р]]

арабаджийски

+вж. [[арабаджи`я]]

арестантски

+вж. [[ареста`нт]]

аристократически

аристократи`ческа, аристократи`ческо, +мн. аристократи`чески, +прил. Който се отнася до аристократ (в 1 знач.) и аристокрация (в 1 знач.).

артезиански

артезиа`нска, артезиа`нско, +мн. артезиа`нски, +прил. Който е свързан с дълбоки подземни води, намиращи се под естествено налягане. Артезиански кладенец.

артилерийски

+вж. [[артиле`рия]]

архиварски

+вж. [[архива`р]]

архиерейски

+вж. [[архиере`й]]

асимилаторски

+вж. [[асимила`тор]]

асистентски

+вж. [[асисте`нт]]

аспирантски

+вж. [[аспира`нт]]

астрономически

+вж. [[астроно`мия]]

атлетически

атлети`ческа, атлети`ческо, +мн. атлети`чески, +прил. Който се отнася до атлетика. Атлетически състезания.

бабаитски

+вж. [[бабаи`т]]

бабешки

ба`бешка, ба`бешко, +мн. ба`бешки, +прил. Който е свойствен на баба (във 2 знач.). Бабешки приказки.
Синоними: старешки, вдетинен, изкуфял

бакалавърски

+вж. [[бакала`вър]]

бакалски

бака`лска, бака`лско, +мн. бака`лски, +прил. Който се отнася до бакалин или бакалия.
• Бакалски сметки. — +Разг. Дребнави сметки.
• Бакалски тефтер. — +Разг. Лошо поддържан, изцапан тефтер.

бакърджийски

+вж. [[бакърджи`я]]

баламски

+вж. [[ба`лама]]

балканджийски

+вж. [[балканджи`я]]

балкански

+вж. [[балка`н]]

балконски

+вж. [[балко`н]]

бандитски

+вж. [[банди`т]]

бански

ба`нският, ба`нския, +мн. ба`нски, +м. Мъжки или дамски костюм за къпане на обществено място (плувен басейн, река, море и др.).

баски

Народ, населяващ област в Пиренеите от френска и испанска страна, още преди идването на континента на арийците, говорещ баски език и навярно дошъл от района на Кавказ.

башибозушки

+вж. [[баши`бозук]]

бащински

ба`щинска, ба`щинско, +мн. ба`щински, +прил. Който е свойствен на добър баща; доброжелателен. Бащински грижи.
Синоними: снизходително, благо, милостиво, търпеливо, назидателно, напътствено, нежен, грижлив

бебешки

+вж. [[бе`бе]]

бедняшки

+вж. [[бедня`к]]
Синоними: оскъдно, сиромашии, беден, сиромашки, скромен, нещастен, клет, горък

бедуински

+вж. [[бедуи`н]]

бежански

+вж. [[бежане`ц]]

бекярски

+вж. [[бекя`р]]

библейски

+вж. [[би`блия]]
Синоними: вехтозаветен, старовремски, старовременен, патриархален, старинен, древен, свещен

библиографски

+вж. [[библиогра`фия]]

библиотекарски

+вж. [[библиотека`р]]

библиофилски

+вж. [[библиофи`л]]

биволарски

+вж. [[бивола`р]]

биволски

+вж. [[би`вол]]

битпазарски

+вж. [[би`тпазар]]

благороднически

+вж. [[благоро`дник]]

богаташки

+вж. [[богата`ш]]

богомилски

+вж. [[богоми`л]]

богословски

+вж. [[богосло`в]]

боеви

боева`, боево`, +мн. боеви`, +прил. Боен.
Синоними: боен, строеви, борчески

божи

+вж. [[бог]]

бозаджийски

+вж. [[бозаджи`я]]

боклукчийски

+вж. [[боклукчи`я]]

боксьорски

+вж. [[боксьо`р]]

болярски

+вж. [[боля`рин]]

борчески

бо`рческа, бо`рческо, +мн. бо`рчески, +м. Който се отнася до борба; борбен.
Синоними: войнствен, нападателен, настъпателен, агресивен, активен, мъжествен, безстрашен, храбър, смел, упорит, решителен, героичен, самоотвержен, дързък, пламенен, боен, боеви

ботанически

+вж. [[бота`ника]]

бохемски

+вж. [[бохе`м]]

бояджийски

+вж. [[бояджи`я]]

бракониерски

+вж. [[браконие`р]]

братски

бра`тска, бра`тско, +мн. бра`тски, +прил.
1. Който е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). Братски грижи.
2. +Прен. Близък, приятелски, родствен по дух. Братски народ.
+нареч. [[бра`тски]].
Синоними: приятелски, другарски, доброжелателен, добър, сговорлив, безкористен

брегови

брегова`, брегово`, +мн. брегови`, +прил. Който се отнася до бряг на море или река. Брегова охрана.

бригадирски

+вж. [[бригади`р]]

брокерски

+вж. [[бро`кер]]

бръснарски

+вж. [[бръсна`р]]

бубарски

+вж. [[буба`р]]

буколически

+вж. [[буколи`ки]]

бунтарски

+вж. [[бунта`р]]
Синоними: непокорен, буен, размирен, подстрекателски, провокаторски

бунтовнически

+вж. [[бунто`вник]]
Синоними: метежен, бунтовен, размирен, разбунтуван

бургаски

-а, -о, +мн. -и, +прил. Който е свързан с гр. Бургас.
Бургаски залив. Бургаско пристанище.

ваджишки

ваджи`шка, ваджи`шко, +мн. ваджи`шки, +прил. +Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет. Ваджишката кокошка, пак влязла в градината!
Синоними: проклет, мръсен, гаден, пуст, ужасен, невъзможен

вандалски

+вж. [[ванда`л]]

варварски

+вж. [[ва`рварин]]
Синоними: безчовечен, жесток, свиреп, брутален, нечовешки, див, нецивилизован, груб

вегетариански

+вж. [[вегетариа`нец]]
Синоними: продължаващ живота, здравословен, натурален

везирски

+вж. [[вези`р]]

великански

+вж. [[велика`н]]
Синоними: исполински, гигантски, колосален, грандиозен, монументален, титански, титаничен, огромен, грамаден, чудовищен

величайши

велича`йша, велича`йшо и велича`йше, +мн. велича`йши, +прил. +Остар. Извънредно голям, преголям. Величайшо търпение.

венерически

венери`ческа, венери`ческо, +мн. венери`чески, +прил.
• Венерическа болест. — +Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път.

верноподанически

+вж. [[вернопо`даник]]
Синоними: сервилен, коленопреклонен, послушен, търпелив, изпълнителен

вестникарски

+вж. [[вестника`р]]

ветеринарномедицински

ветеринарномедици`нска, ветеринарномедици`нско, +мн. ветеринарномедици`нски, +прил. Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарномедицински институт.

вехтошарски

+вж. [[вехтоша`р]]
Синоними: купен на старо, употребяван, оказионен

вещеви

вещева`, вещево`, +мн. вещеви`, +прил. +Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад.

винарски

+вж. [[вина`р]]

воденичарски

+вж. [[воденича`р]]

военнопленнически

+вж. [[военнопле`нник]]

воински

+вж. [[во`ин]]

войводски

+вж. [[войво`да]]

войнишки

+вж. [[войни`к]]

войскови

+вж. [[войска`]]

волеви

волева`, волево`, +мн. волеви`, +прил. Волев.

волски

+вж. [[вол]]

врабешки

+вж. [[врабе`ц]]

вражески

+вж. [[враг]]
Синоними: враждебен, вражи, противников, неприятелски, зъл, злостен, лош

вратарски

+вж. [[врата`р]]

вселенски

вселе`нска, вселе`нско, +мн. вселе`нски, +прил.
1. +Остар. Световен, всемирен.
2. +Спец. Който се отнася до цялото източно православие. Вселенски патриарх. Вселенска църква.

въглищарски

+вж. [[въглища`р]]

въдичарски

+вж. [[въдича`р]]

въжарски

+вж. [[въжа`р]]

възрожденски

+вж. [[възрожде`нец]]

вълчи

въ`лча, въ`лче и въ`лчо, +мн. въ`лчи, +прил.
1. Който се отнася до вълк.
2. +Прен. Хищен, безогледен.

въстанически

+вж. [[въста`ник]]

гагаузки

+вж. [[гагау`зи]]

галактически

+вж. [[гала`ктика]]

гаменски

+вж. [[гаме`н]]

гангстерски

+вж. [[га`нгстер]]

гвардейски

+вж. [[гва`рдия]]

генеалогически

+вж. [[генеало`гия]]

генералски

+вж. [[генера`л]]

генетически

генети`ческа, генети`ческо, +мн. генети`чески, +прил. Генетичен.

географически

+вж. [[геогра`фия]]

географски

+вж. [[геогра`фия]]

геоложки

+вж. [[геоло`гия]]

геополитически

+вж. [[геополити`ка]]

геройски

+вж. [[геро`й]]
Синоними: героичен, юначен, храбър

гешефтарски

+вж. [[гешефта`р]]

гигантски

+вж. [[гига`нт]]
Синоними: великански, исполински, титански, колосален, грамаден, огромен, чудовищен, титаничен

гимнастически

+вж. [[гимна`стика]]

гинекологически

+вж. [[гинеколо`гия]]

гладиаторски

+вж. [[гладиа`тор]]

глигански

+вж. [[глига`н]]

глупашки

+вж. [[глупа`к]]

глупешки

+вж. [[глупе`ц]]

гносеологически

+вж. [[гносеоло`гия]]

говедарски

+вж. [[говеда`р]]

говежди

+вж. [[гове`до]]

горски

го`рският, го`рския, +мн. го`рски, +м. +Разг. Длъжностно лице — пазач на гора.

господарски

+вж. [[господа`р]]
Синоними: властнически, заповеднически

готварски

готва`рска, готва`рско, +мн. готва`рски, +прил. Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство.
• Готварска сол. — Сол, с която се посолява, подправя ястие, храна.

готически

+вж. [[го`тика]]

грабителски

+вж. [[граби`тел]]
Синоними: хищнически, крадлив, разбойнически, алчен, граблив

гравьорски

+вж. [[гравьо`р]]

градинарски

+вж. [[градина`р]]

градински

+вж. [[гради`на]]
Синоними: култивиран, обработван

градски

+вж. [[град]]

граждански

+вж. [[гра`жданин]]
Синоними: цивилен, градски

граматически

+вж. [[грама`тика]]

грандомански

+вж. [[грандома`н]]

граничарски

+вж. [[гранича`р]]

графически

+вж. [[гра`фика]]

гробарски

+вж. [[гроба`р]]

гросмайсторски

+вж. [[гро`смайстор]]

грубиянски

+вж. [[грубия`н]]
Синоними: жесток, свиреп, агресивен, побойнически, невнимателен, невъзпитан, просташки

грънчарски

+вж. [[грънча`р]]

гуляйджийски

+вж. [[гуляйджи`я]]

гурбетчийски

+вж. [[гурбетчи`я]]

гъши

+вж. [[гъ`ска]]

гяурски

+вж. [[гяу`р]]

дамски

да`мска, да`мско, +мн. да`мски, +прил.
1. Който се отнася до дама [[1]] (в 1 знач.).
2. Който е предназначен за жени. Дамско облекло.
3. Който се отнася до обслужване на жени. Дамски шивач.
4. Който се състои от жени. Дамско общество.
• Дамско сърце. — Градинско цвете с подобни на сърце цветове.

даракчийски

+вж. [[даракчи`я]]

даскалски

+вж. [[да`скал]]

дворянски

+вж. [[дворя`нин]]

девически

+вж. [[деви`ца]]

декадентски

+вж. [[декаде`нт]]

декански

+вж. [[дека`н]]

декемврийски

+вж. [[деке`мври]]

декламаторски

+вж. [[деклама`тор]]
Синоними: ораторски, отнасящ се до дикцията

делегатски

+вж. [[делега`т]]

делови

делова`, делово`, +мн. делови`, +прил.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди. • [[Делова]] [[част]]. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
• Делови президиум. — Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.
Синоними: настоятелен, упорит, много бърз, енергичен, динамичен

демографски

+вж. [[демогра`ф]]

демократически

Който се отнася или е свойствен на демокрацията; народовластнически, народовластен. Който зачита правата на другите и не превишава своите; народен. Демократически централизъм — ръководен принцип в организационния строеж на комунистическите и работнически партии, които имат следните отличителни черти: изборност на всички ръководни органи на партиите от горе до долу, периодично отчитане на партийните органи пред своите партийни организации, строга партийна дисциплина и подчиняване на малцинството на мнозинството, безусловна задължителност на решенията на по-висшите органи за по-низшите.

демонически

демони`ческа, демони`ческо, +мн. демони`чески, +прил. Демоничен.

депутатски

+вж. [[депута`т]]

дервишки

+вж. [[дерви`ш]]

детективски

+вж. [[детекти`в]]

детински

дети`нска, дети`нско, +мн. дети`нски, +прил. Който е присъщ на дете; прекалено детски. Детинско поведение. Детински караници.
Синоними: детски, момчешки, хлапашки, неопитен, несериозен, повърхностен, лекомислен, незрял, необмислен, безразсъден, невинен, чист, наивен, простодушен, незлобив, прост, непринуден, откровен като дете

детски

де`тска, де`тско, +мн. де`тски, +прил.
1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки.
2. Който е присъщ на дете, а не на възрастен. Детски разсъждения.
3. Който е свързан с детството. Детски спомени.
• Детска градина. — Учебно заведение, в което се отглеждат и възпитават деца в доучилищна възраст.
• Детски ясли. — Учебно-възпитателно заведение, в което се отглеждат бебета и деца до 3-годишна възраст.
Синоними: момчешки, младежки, невръстен, детински, хлапашки, прост, непринуден, невинен, откровен като дете

джентълменски

+вж. [[дже`нтълмен]]

диакритически

диакрити`ческа, диакрити`ческо, +мн. диакрити`чески, +прил. Диакритичен.

диалектически

диалекти`ческа, диалекти`ческо, +мн. диалекти`чески, +прил. Диалектичен.

дивашки

дива`шка, дива`шко, +мн. дива`шки, +прил. Който се отнася до дивак. Дивашки вик.
Синоними: зверски, брутален, жесток

диверсантски

+вж. [[диверса`нт]]

диктаторски

+вж. [[дикта`тор]]

дикторски

+вж. [[ди`ктор]]

дилетантски

+вж. [[дилета`нт]]

динамически

динами`ческа, динами`ческо, +мн. динами`чески, +прил. Динамичен.

династически

династи`ческа, династи`ческо, +мн. династи`чески, +прил. Династичен.

дипломатически

дипломати`ческа, дипломати`ческо, +мн. дипломати`чески, +прил.
1. Който се отнася до дипломат и дипломация. Дипломатическа кариера.
2. Дипломатичен.
• Дипломатически корпус. — Всички чуждестранни дипломатически представители, акредитирани в дадена държава.
• Скъсвам дипломатическите отношения (с някого). — +Разг. Скарвам се, разделям се.

директорски

+вж. [[дире`ктор]]
Синоними: управителен, ръководен, управителски

диригентски

+вж. [[дириге`нт]]

диспечерски

+вж. [[диспе`чер]]

доброволчески

+вж. [[доброво`лец]]

догматически

догмати`ческа, догмати`ческо, +мн. догмати`чески, +прил. Догматичен.

докерски

+вж. [[до`кер]]

докторски

+вж. [[доктора`т]]

доктринерски

+вж. [[доктрине`р]]
Синоними: догматичен, едностранчив, ограничен, педантичен, тесногръд

домакински

+вж. [[домаки`нство]]
Синоними: домашен, къщен

доцентски

+вж. [[доце`нт]]

драконовски

дра`коновска, дра`коновско, +мн. дра`коновски, +прил. Който е много строг; жесток, деспотичен, безпощаден. Драконовски мерки. Драконовска политика.

драконски

+вж. [[дра`кон]]

драматически

драмати`ческа, драмати`ческо, +мн. драмати`чески, +прил. Драматичен (в 1 знач.).

другарски

+вж. [[друга`р]]
Синоними: приятелски, дружелюбен, дружен, задружен, взаимен, солидарен

друговерски

+вж. [[другове`рец]]

дружески

дру`жеска, дру`жеско, +мн. дру`жески, +прил. Другарски, приятелски.
Синоними: другарски, приятелски, сърдечен, благороден, знатен, благовъзпитан, любезен, вежлив, близък, интимен, приветлив

дуалистически

+вж. [[дуали`зъм]]

духовнически

+вж. [[духо`вник]]
Синоними: духовен, свещенически, пасторски

дърварски

+вж. [[дърва`р]]

дърводелски

+вж. [[дърводе`лец]]

държавнически

+вж. [[държа`вник]]

дъртешки

+вж. [[дърта`к]]

дюлгерски

+вж. [[дюлге`рин]]

дяволски

+вж. [[дя`вол]]
Синоними: демонски, демоничен, сатанински, проклет, безобразен, ужасен, адски, пъклен, жесток, подъл, лукав, зъл

евангелистки

+вж. [[евангели`ст]]

евангелски

+вж. [[ева`нгелие]]

езиковедски

+вж. [[езикове`д]]

езически

ези`ческа, ези`ческо, +мн. ези`чески, +прил. Който се отнася до езичник и езичество. Езически обреди.

езоповски

езо`повска, езо`повско, +мн. езо`повски, +прил.
• Езоповски език. 1. — +Спец. В литературознанието — езикът на баснописците, чието основно средство е алегорията.
2. Писмена или устна реч, изпъстрена с думи, употребени в преносен смисъл, за да се замаскират мислите и преките аналогии.

езуитски

+вж. [[езуи`т]]

екзархийски

+вж. [[екза`рхия]]

екологически

+вж. [[еколо`гия]]

екскурзиантски

+вж. [[екскурзиа`нт]]

експедиторски

+вж. [[експеди`тор]]

екстремистки

+вж. [[екстреми`ст]]

електрически

+вж. [[електри`чество]]

еленски

+вж. [[еле`н]]

емигрантски

+вж. [[емигра`нт]]

емпирически

емпири`ческа, емпири`ческо, +мн. емпири`чески, +прил. Емпиричен.

еничарски

+вж. [[ени`чарин]]

енорийски

+вж. [[ено`рия]]
Синоними: областен, районен, околийски, окръжен, участъков, квартален

енциклопедически

енциклопеди`ческа, енциклопеди`ческо, +мн. енциклопеди`чески, +прил. Енциклопедичен.

епархийски

+вж. [[епа`рхия]]

епигонски

+вж. [[епиго`н]]

епикурейски

+вж. [[епикуре`ец]]

епископски

+вж. [[епи`скоп]]

епически

епи`ческа, епи`ческо, +мн. епи`чески, +прил. Който се отнася до епос.

ергенски

+вж. [[ерге`н]]

еретически

ерети`ческа, ерети`ческо, +мн. ерети`чески, +прил. Еретичен.
Синоними: (нар.) разколнически, отцепнически, сектантски

ескимоски

+вж. [[ескимо`с]]

еснафски

+вж. [[есна`ф]]

естетически

+вж. [[есте`тика]]

етически

+вж. [[е`тика]]

етнически

+вж. [[е`тнос]]

етнографски

+вж. [[етногра`фия]]

етнологически

+вж. [[етноло`гия]]

етноложки

+вж. [[етноло`гия]]

ефрейторски

+вж. [[ефре`йтор]]

жабешки

жа`бешка, жа`бешко, +мн. жа`бешки, +прил.
1. Който е присъщ на жаба. Жабешки бутчета. Жабешки хор/концерт.
2. Който е като на жаба. Жабешка уста. Жабешки очи.

железарски

железа`рска, железа`рско, +мн. железа`рски, +прил. Който се отнася до железар или до железария. Железарски изделия.

железничарски

+вж. [[железнича`р]]

женкарски

+вж. [[женка`р]]

женски

же`нска, же`нско, +мн. же`нски, +прил.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като +същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
• Женска работа 1. — Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
• Женски болести. — Болести на половите органи у жената.
• По женски. — Като жена. Язди по женски.

жетварски

жетва`рска, жетва`рско, +мн. жетва`рски, +прил. Жътварски.

животински

животи`нска, животи`нско, +мн. животи`нски, +прил.
1. Който произлиза или се получава от животно. Животинска мазнина. Животински тор.
2. Който принадлежи на животно. Животински зъби.
3. Който е присъщ на животно — груб, неконтролиран от съзнанието; нечовешки. Животински апетит. Животински страх.
Синоними: скотски, нечовешки, груб, чувствен, похотлив, гаден, скверен, отвратителен

житарски

+вж. [[жита`р]]

житейски

жите`йска, жите`йско, +мн. жите`йски, +прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос.

жокейски

+вж. [[жоке`й]]

жонгльорски

+вж. [[жонгльо`р]]

жречески

+вж. [[жрец]]

журналистически

журналисти`ческа, журналисти`ческо, +мн. журналисти`чески, +прил. Който се отнася до журналист и журналистика. Журналистическо проучване.

жътварски

жътва`рска, жътва`рско, +мн. жътва`рски, +прил. Който е свързан с жътвар [[1]] и жътварка [[1]] . Жътварски песни.

заводски

+вж. [[заво`д]]

завоевателски

завоева`телска, завоева`телско, +мн. завоева`телски, +прил.
1. Който е на завоевател.
2. Завоевателен.

задморски

задмо`рска, задмо`рско, +мн. задмо`рски, +прил. Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. Задморски пътувания.
Синоними: презморски, задокеански

заешки

за`ешка, за`ешко, +мн. за`ешки, +прил.
1. Който е свързан със заек. Заешки уши. Заешка кожа.
2. Който е присъщ на заек. Заешка скорост.
• Заешко сърце. — Плах, страхлив.

занаятчийски

занаятчи`йска, занаятчи`йско, +мн. занаятчи`йски, +прил.
1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение.
2. Който се отнася до занаят. Занаятчийска работа.

заповеднически

запове`дническа, запове`дническо, +мн. запове`днически, +прил. Заповеден.
Синоними: повелителен, властен, деспотичен

зарзаватчийски

+вж. [[зарзаватчи`я]]

затворнически

затво`рническа, затво`рническо, +мн. затво`рнически, +прил. Който е свързан със затвор или със затворник. Затворнически режим. Затворнически неволи.

зверски

зве`рска, зве`рско, +мн. зве`рски, +прил.
1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи.
2. Който е присъщ на звяр, като на звяр; нечовешки. Зверски поглед. Зверски вик.
3. Който е свиреп, жесток. Зверски мъчения.
4. Който е в много голяма степен, извънмерен. Зверски глад. Зверска умора.

----

+нареч.
1. Като звяр; нечовешки. Гледа зверски.
2. Свирепо, жестоко. Биха го зверски.
3. В много голяма степен; извънмерно. За изпита учех зверски.
Синоними: скотски, животински, брутален, дивашки, яростен, безмилостен, безжалостен, безчовечен, жесток, разярен, свиреп, кръвожаден, варварски, лют, изстъплен

земеделски

земеде`лска, земеде`лско, +мн. земеде`лски, +прил.
1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район.
2. Който се отнася до земеделец (във 2 знач.).
Синоними: аграрен, селски

землячески

+вж. [[земля`к]]

златарски

злата`рска, злата`рско, +мн. злата`рски, +прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие.

злодейски

+вж. [[злоде`й]]
Синоними: престъпен, злосторен, разбойнически, долен, низък, подъл, безчестен

змейски

зме`йска, зме`йско, +мн. зме`йски, +прил. Който се отнася до змей или принадлежи на змей. Змейска опашка. Змейска пещера.

змийски

зми`йска, зми`йско, +мн. зми`йски, +прил.
1. Който е от змия или принадлежи на змия. Змийска отрова. Змийска опашка.
2. Който се отнася до змия. Змийска дупка.
• Змийски очи. — Много светли очи.
• Змийски език. — Остър, язвителен език.

зографски

+вж. [[зогра`ф]]

зоологически

зоологи`ческа, зоологи`ческо, +мн. зоологи`чески, +прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания.
• Зоологическа градина. — Специално приспособено място за отглеждане на диви животни за показване; зоопарк.

зооложки

+вж. [[зооло`гия]]

зрителски

+вж. [[зри`тел]]

зубрачески

+вж. [[зубра`ч]]

зъболекарски

зъболе`карска, зъболе`карско, +мн. зъболе`карски, +прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболекарска практика.

идеологически

+вж. [[идеоло`гия]]

идиотски

+вж. [[идио`т]]

извънградски

извънгра`дска, извънгра`дско, +мн. извънгра`дски, +прил.
1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо до него. Извънградска зона.
2. Който обслужва, свързва града с други селища и райони. Извънградски транспорт. Извънградска телефонна линия.

изгнанически

+вж. [[изгна`ник]]

издайнически

изда`йническа, изда`йническо, +мн. изда`йнически, +прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка.
+нареч. [[изда`йнически]].

издателски

изда`телска, изда`телско, +мн. изда`телски, +прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения.

изкуствоведски

изкуствове`дска, изкуствове`дско, +мн. изкуствове`дски, +прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание.

измамнически

изма`мническа, изма`мническо, +мн. изма`мнически, +прил. Който съдържа измама. По измамнически начин.
Синоними: нечестен, лъжлив, шарлатански, мошенически, изнудвачески, подъл, непочтен, таен, потаен, коварен, лукав, хитър, измамен, несигурен

изселнически

изсе`лническа, изсе`лническо, +мн. изсе`лнически, +прил. Който се отнася до изселник. Изселнически неволи.

изследователски

изследова`телска, изследова`телско, +мн. изследова`телски, +прил. Изследвачески.

икономически

икономи`ческа, икономи`ческо, +мн. икономи`чески, +прил.
1. Който се отнася до икономиката като стопанска система. Икономическа основа.
2. Който е свързан с науката и специалността икономика. Икономически институт.
Синоними: стопански

императорски

+вж. [[импера`тор]]

инвеститорски

+вж. [[инвести`тор]]

исихастки

+вж. [[исиха`зъм]]

ислямски

+вж. [[исля`м]]

исполински

+вж. [[исполи`н]]
Синоними: великански, гигантски, титански, титаничен, огромен, колосален, грамаден, грандиозен, чудовищен

истински

и`стинска, и`стинско, +мн. и`стински, +прил.
1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското положение.
2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок.
3. +Прен. +Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.
Синоними: истинен, действителен, реален, верен, точен, естествен, фактически, същински, точно такъв, безспорен, неподправен, автентичен, достоверен, верующ, правдив, конкретен, съществуващ, настоящ, оригинален, неиздаден, в ръкопис, наистина, правилно, вярно, точно, искрен, честен, нефалшифициран, чист, пълен, изпълнен, напълнен, цял, цялостен, съвършен, същ, съществен, важен, значителен, голям, основен, главен, стопроцентов, акуратен, щателен, грижлив, правилен, прецизен, стриктен, тесен, ограничен, правдиво, искрено, предано, ценен, солиден, сигурен, надежден, непокътнат, здрав, явен, очевиден, абсолютен

историографски

+вж. [[историогра`фия]]

исторически

истори`ческа, истори`ческо, +мн. истори`чески, +прил.
1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси.
2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност.
3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания.
4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година.
5. +Прен. +Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
Синоними: от миналото, от историята, древен, стар, старинен, старовременен, важен, епохален, забележителен, паметен, бележит, капитален, значителен

йезуитски

+вж. [[йезуи`т]]

йенски

йе`нска, йе`нско, +мн. йе`нски, +прил. Който се отнася до град Йена (в Германия).
• Йенско стъкло. — Топлоустойчиво стъкло.

йерархически

йерархи`ческа, йерархи`ческо, +мн. йерархи`чески, +прил. Който е подреден по йерархия.
• Йерархическа стълбица. — Йерархия на служебни длъжности в някоя област.

йерихонски

йерихо`нска, йерихо`нско, +мн. йерихо`нски, +прил.
• Йерихонска тръба. — Свещена тръба у евреите, чиито звуци според библейското предание разрушили град Йерихон.

йогийски

+вж. [[йо`га]]

кавалерийски

+вж. [[кавале`рия]]

кавалерски

кавале`рска, кавале`рско, +мн. кавале`рски, +прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание.
Синоними: рицарски, храбър, внимателен, галантен

камилски

+вж. [[ками`ла]]

кандидатски

кандида`тска, кандида`тско, +мн. кандида`тски, +прил. Който се отнася до кандидат. Кандидатски изпити.

канонически

канони`ческа, канони`ческо, +мн. канони`чески, +прил. Който се отнася до канон или каноник.

кански

+нареч.
• Пищя кански. — Пищя силно, пронизително.

канцеларски

канцела`рска, канцела`рско, +мн. канцела`рски, +прил.
1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност.
2. Който е формален, сух. Канцеларски подход.
• Канцеларски стил. — +Спец. В езикознанието — стил, който се отличава с думи и изрази, характерни за административни отношения и оформяне на документация.
Синоними: настолен, писалищен

капиталистически

капиталисти`ческа, капиталисти`ческо, +мн. капиталисти`чески, +прил. Който е присъщ на капитализъм или на капиталист. Капиталистическа система. Капиталистически отношения.

кардиналски

+вж. [[кардина`л]]

касапски

+вж. [[каса`пин]]

католически

католи`ческа, католи`ческо, +мн. католи`чески, +прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник.

катърски

+вж. [[катъ`р]]

каубойски

каубо`йска, каубо`йско, +мн. каубо`йски, +прил.
1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи.
2. Който се отнася до каубой. Каубойски филм.

кинематографски

+вж. [[кинематогра`фия]]

киноложки

+вж. [[киноло`гия]]

кираджийски

кираджи`йска, кираджи`йско, +мн. кираджи`йски, +прил. Който се отнася до кираджия.
• Като кираджийски кон. — +Разг. По навик, без да мисля.

кирилски

ки`рилска, ки`рилско, +мн. ки`рилски, +прил.
1. Който е написан на кирилица. Кирилски надпис.
2. Който принадлежи на кирилицата. Кирилски букви.

класически

класи`ческа, класи`ческо, +мн. класи`чески, +прил.
1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма.
2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура.
3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка.
4. +Прен. +Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност.
5. +Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
Синоними: характерен, типичен, подчертан, образцов, примерен, античен, прост, чист, изискан, утвърден, всепризнат

клеветнически

клеве`тническа, клеве`тническо, +мн. клеве`тнически, +прил.
1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер.
2. Който съдържа клевета. Клеветнически думи.
Синоними: обиден, оскърбителен, ругателен

клоунски

+вж. [[кло`ун]]

кметски

+вж. [[кмет]]

книжарски

книжа`рска, книжа`рско, +мн. книжа`рски, +прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока.

кобилешки

+вж. [[коби`ла]]

ковашки

кова`шка, кова`шко, +мн. кова`шки, +прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд.

кожухарски

кожуха`рска, кожуха`рско, +мн. кожуха`рски, +прил. Който е свързан с кожухарство или с кожухар. Кожухарски машини. Кожухарски изделия.

кокошкарски

+вж. [[кокошка`р]]

коларски

кола`рска, кола`рско, +мн. кола`рски, +прил.
1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят.
2. Който е предназначен за коли (в 1 знач.). Коларски път.

комендантски

+вж. [[коменда`нт]]

комерчески

коме`рческа, коме`рческо, +мн. коме`рчески, +прил.
1. Търговски. Комерчески цели. Комерческа роля.
2. +Пренебр. Който е с търговско-спекулативен характер. Комерчески дух. Комерчески сметки.

комисионерски

+вж. [[комисионе`р]]

комитетски

+вж. [[комите`т]]

комически

коми`ческа, коми`ческо, +мн. коми`чески, +прил.
1. Комедиен.
2. Комичен.

комсомолски

+вж. [[комсомо`л]]

комунистически

+вж. [[комуни`зъм]]

комшийски

+вж. [[комши`я]]

конгресменски

+вж. [[конгресме`н]]

конически

кони`ческа, кони`ческо, +мн. кони`чески, +прил. Който е на конус или има форма на конус. Конически връх.
Синоними: коничен, конусообразен, островръх

конски

ко`нска, ко`нско, +мн. ко`нски, +прил.
1. Който е на кон или е от кон. Конски бяг. Конско месо. Конска глава.
2. Който е предназначен за кон. Конска каруца. Конско седло.
• Като конска муха. — +Разг. Много нахален, настойчив.
• Конска доза. — +Разг. Много голяма порция. Изпивам конска доза кафе.
• Конска сила. — Във физиката — единица за мощност (75 килограмометра).
• Конски доктор. — Разг. Ирон. Ветеринарен лекар.

консулски

+вж. [[ко`нсул]]

консултантски

+вж. [[консулта`нт]]

контешки

+вж. [[конте`]]
Синоними: моден, елегантен, ултрамодерен

коректорски

+вж. [[коре`ктор]]

кореспондентски

+вж. [[кореспонде`нт]]

корнуолски

Корнуолски език (още Корнски език) (Kernowek, Kernewek или Curnoack) е келтски език от британската подгрупа на келтските езици. До 18 век езикът се говорел от част от населението на полуостров Корнуол, Южна Англия. В момента корнуолският е мъртъв език, но се прaвят опити да се възроди. Към 2006 г. говорещите корнуолски се оценяват на около 3 500 души, но голяма част от тях имат само базови познания.

космически

косми`ческа, косми`ческо, +мн. косми`чески, +прил.
1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб.
2. Който е междупланетен. Космически полет.
3. +Прен. +Пренебр. Изключително голям. Космически цени. Космически размери.
• Космическа скорост. — Скорост, при която едно тяло се превръща в изкуствен спътник на земята или преодолява земното или слънчевото привличане.
Синоними: космичен, световен, междупланетен

космонавтски

+вж. [[космона`вт]]

котешки

+вж. [[ко`тка]]

коцкарски

+вж. [[ко`цкар]]

кравешки

кра`вешка, кра`вешко, +мн. кра`вешки, +прил. +Разг. Крави. Кравешки тор.

кралски

+вж. [[крал]]

кредиторски

+вж. [[креди`тор]]

критически

крити`ческа, крити`ческо, +мн. крити`чески, +прил.
1. Който съдържа критика. Критически изследвания. Критически статии. Критически материали за киното.
2. Критичен 2 .
• Критическа възраст. — Климактериум.

крокодилски

+вж. [[крокоди`л]]

кръвнишки

кръвни`шка, кръвни`шко, +мн. кръвни`шки, +прил. Който е свиреп, страшен. Кръвнишки поглед.
+нареч. [[кръвни`шки]].
Синоними: лют, свиреп, жесток, страшен, кръвожаден, разбойнически

кръчмарски

кръчма`рска, кръчма`рско, +мн. кръчма`рски, +прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати.

кубически

+вж. [[куб]]

кукерски

+вж. [[ку`кер]]

кукленски

ку`кленска, ку`кленско, +мн. ку`кленски, +прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса.

кукувичи

+вж. [[кукуви`ца]]

кукумявски

+вж. [[кукумявка]]

купешки

купе`шка, купе`шко, +мн. купе`шки, +прил. +Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун.
• Купешки думи. — Предвзети или чужди думи, несвойствени за речта на лицето. Научил е купешки думи.
Синоними: купен от магазин, готов

куриерски

+вж. [[курие`р]]

курсантски

+вж. [[курса`нт]]

кухненски

+вж. [[ку`хня]]

кучешки

+вж. [[ку`че]]
Синоними: труден, мъчен, тежък, мъчителен, непоносим, непосилен

кърски

+вж. [[кър]]
Синоними: полски, земеделски, селски

къртовски

къ`ртовска, къ`ртовско, +мн. къ`ртовски, +прил. Упорит, тежък, продължителен. Къртовски труд.
Синоними: непосилен, тежък, упорит, уморителен

лаически

+вж. [[лаи`к]]

лакейски

+вж. [[лаке`й]]

ластовичи

+вж. [[ла`стовица]]

латински

лати`нска, лати`нско, +мн. лати`нски, +прил.
1. Който е свързан с историята и културата на древния Рим. Латински надпис. Латински език.
2. Който е свързан с романските нации и романската култура. Латински държави.
3. +Остар. Който е свързан с католическата църква.
• Латинска Америка. — Страните от Централна и Южна Америка, в които се говорят романски езици.
• Латински език. — Език от италийската група езици, който е бил само езикът на латините в областта Лациум с център град Рим.
• Латинска империя. — Феодална държава, създадена през 1204 г. от участниците в IV кръстоносен поход на завладяната от тях територия на Византия със столица Цариград.

лейбъристки

+вж. [[лейбъри`ст]]

лекарски

+вж. [[ле`кар]]

лекторски

ле`кторска, ле`кторско, +мн. ле`кторски, +прил.
1. Който е свързан с лектор. Лекторска заплата.
2. +Разг. Като +същ. Часове, които един преподавател или учител взема извън норматива си и за които му се заплаща хонорар. Имам два часа седмично лекторски. Нямам лекторски този семестър.

ленински

ле`нинска, ле`нинско, +мн. ле`нински, +прил.
1. Който е свързан с личността, живота и учението на Вл. И. Ленин. Ленинска теория.
2. Който се извършва в духа на Лениновото учение. Ленински стил.

лентяйски

+вж. [[лентя`й]]

лесбийски

+вж. [[лесби`йка]]

лесничейски

лесниче`йска, лесниче`йско, +мн. лесниче`йски, +прил. Който се отнася до лесничей и лесничейство.

лесотехнически

+вж. [[лесоте`хника]]

леярски

лея`рска, лея`рско, +мн. лея`рски, +прил. Който е свързан с леяр или с леярство.

лидерски

+вж. [[ли`дер]]

ликвидаторски

+вж. [[ликвида`тор]]

лирически

+вж. [[ли`рика]]

лисичи

+вж. [[лиси`ца]]
Синоними: хитър, лукав

литературоведски

+вж. [[литературове`д]]

литографски

+вж. [[литогра`фия]]

лихварски

+вж. [[лихва`р]]

ловджийски

ловджи`йска, ловджи`йско, +мн. ловджи`йски, +прил. +Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка.

логически

логи`ческа, логи`ческо, +мн. логи`чески, +прил. Който се основава на логиката. Логическа задача.

лодкарски

+вж. [[лодка`р]]

лозарски

+вж. [[лоза`р]]

лудешки

луде`шка, луде`шко, +мн. луде`шки, +прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг.
Синоними: като луд, буен, силен, стремителен, луд, бърз, необуздан, необмислен, безразсъден, сприхав, лудо, буйно, необмислено, безразсъдно, лудешката, безреден, разбъркан, разхвърлян, безумен, налудничав

лъвски

+вж. [[лъв]]

любителски

+вж. [[люби`тел]]

людски

+вж. [[лю`де]]
Синоними: хорски, човешки, чужд, не свой, далечен

лястовичи

+вж. [[ля`стовица]]

магарешки

мага`решка, мага`решко, +мн. мага`решки, +прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка.
• Магарешка кашлица. — +Разг. Остра заразна болест със спазматична кашлица; коклюш.
• Магарешки бодил. — Бодливо растение с високо стъбло и моравочервени цветове.
• Магарешки уши. — Перуника, ирис.

магистърски

+вж. [[маги`стър]]

магически

+вж. [[маги`я]]
Синоними: вълшебен, чудотворен, свръхестествен, мистериозен, таен, тайнствен, обаятелен, чародеен, приказен, фантастичен

магьоснически

+вж. [[магьо`сник]]

маймунски

+вж. [[майму`на]]

майорски

+вж. [[майо`р]]

майски

ма`йска, ма`йско, +мн. ма`йски, +прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници.
• Майски бръмбар. — Малък бръмбар, който обикновено излиза през май.

майсторски

+вж. [[ма`йстор]]
Синоними: ловък, сръчен, похватен, изкусен, вещ, умело, опитно, вещо, изкусно, ловко, с умение, с вещина

майтапчийски

+вж. [[майтапчи`я]]

майчински

ма`йчинска, ма`йчинско, +мн. ма`йчински, +прил. Присъщ на добра майка. Майчинска любов.

мамалигарски

+вж. [[мамалига`р]]

манастирски

+вж. [[манасти`р]]

манафски

+вж. [[мана`ф]]

мандраджийски

+вж. [[ма`ндраджия]]

маниачески

+вж. [[маниа`к]]

маниашки

+вж. [[маниа`к]]

манихейски

+вж. [[манихе`й]]

маратонски

+вж. [[марато`н]]

мартенски

+вж. [[март]]

маршалски

+вж. [[марша`л]]

масларски

+вж. [[масла`р]]

масонски

+вж. [[масо`нство]]

математически

+вж. [[матема`тика]]

материалистически

+вж. [[материали`зъм]]

матерински

матери`нска, матери`нско, +мн. матери`нски, +прил. Майчински. Материнска любов.

матроски

+вж. [[матро`с]]

махленски

+вж. [[махала`]]
Синоними: уличен, просташки, вулгарен

мегаломански

+вж. [[мегалома`н]]

медицински

+вж. [[медици`на]]

медникарски

+вж. [[медника`р]]

мезозойски

+вж. [[мезозо`й]]

мелничарски

+вж. [[мелнича`р]]

менторски

+вж. [[ме`нтор]]

мераклийски

+вж. [[меракли`я]]

мерзавски

+вж. [[мерза`вец]]

месарски

+вж. [[меса`р]]

месиански

+вж. [[месиа`нство]]

металически

метали`ческа, метали`ческо, +мн. метали`чески, +прил. Метален.

металургически

+вж. [[металу`ргия]]

метафизически

+вж. [[метафи`зика]]

метафорически

+вж. [[мета`фора]]

метежнически

+вж. [[мете`жник]]

метеорологически

+вж. [[метеороло`гия]]

метеороложки

+вж. [[метеороло`г]]

методически

методи`ческа, методи`ческо, +мн. методи`чески, +прил. Методичен (в 1 знач.).

методологически

+вж. [[методоло`гия]]

метрически

метри`ческа, метри`ческо, +мн. метри`чески. +прил. Който се отнася до метър или до метрика [[1è2]] .
• Метрическа система. — Десетична мерна система, чиито основни мерни единици са метър за дължина, грам за тежина, литър за обем на течности и газове.
• Метрическо стихосложение. — Редуване на дълги и кратки срички, класическо за гръцкото и латинското стихосложение.
• Метрическа книга. — Книга, в която свещениците отбелязват раждания, бракове и смърт.

мечи

ме`ча, ме`чо и ме`че, +мн. ме`чи, +прил. Мечешки.
• Мечо грозде. — Тревисто растение.
• Меча стъпка. — Растение девесил.

мечешки

ме`чешка, ме`чешко, +мн. ме`чешки, +прил.
1. Който се отнася до мечка или и` принадлежи; мечи.
2. Получен от мечка. Мечешка мас.
• Мечешка услуга. — Услуга, която причинява вреда; недоброжелателна услуга.
Синоними: слоноподобен, слонски, тежък, тромав

мизантропски

+вж. [[мизантро`п]]

микробиологически

+вж. [[микробиоло`гия]]

микроскопически

микроскопи`ческа, микроскопи`ческо, +мн. микроскопи`чески, +прил. Микроскопичен (в 1знач.).

милиардерски

+вж. [[милиарде`р]]

милионерски

+вж. [[милионе`р]]

мимически

+вж. [[ми`мика]]

министерски

министе`рска, министе`рско, +мн. министе`рски, +прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост.
• Министерски съвет. — Съвкупността от министрите, които ръководят дадена държава.

министърпредседателски

+вж. [[мини`стър-председа`тел]]

миньорски

+вж. [[миньо`р]]

мирски

ми`рска, ми`рско, +мн. ми`рски, +прил. +Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Мирски живот.
Синоними: светски, нерелигиозен, граждански, нецърковен

мирянски

+вж. [[миря`нин]]

мисионерски

+вж. [[мисионе`р]]

митически

+вж. [[мит]]

митничарски

+вж. [[митнича`р]]

митнически

+вж. [[ми`тница]]

митологически

+вж. [[митоло`гия]]

митрополитски

+вж. [[митрополи`т]]

мичмански

+вж. [[ми`чман]]

миши

ми`ша, ми`ше и ми`шо, +мн. ми`ши, +прил. Който се отнася до мишка.

младежки

+вж. [[младе`ж]]
Синоними: младенчески, юношески, млад, буен, необуздан, нехаен, весел, незрял, неопитен, непълнолетен, малолетен, характерен за младостта, свеж, енергичен, жизнен, жизнерадостен, жив

младенчески

+вж. [[младене`ц]]
Синоними: младежки, юношески, млад, буен, необуздан, нехаен, весел

младоженски

+вж. [[младоже`нец]]

младши

мла`дша, мла`дше, +мн. мла`дши, +прил. По-долен в служебното положение, с по-нисък чин. Младши офицер. Младши сержант.

млекарски

+вж. [[млека`р]]

мнемонически

+вж. [[мнемо`ника]]

момини

само +мн. +Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие.

момински

моми`нска, моми`нско, +мн. моми`нски, +прил. Който е присъщ на мома или има отношение към нея. Момински чувства.
Синоними: девствен, чист, неопетнен, недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, невинен, непорочен

момичешки

+вж. [[моми`че]]

момчешки

+вж. [[момче`]]

монархически

+вж. [[мона`рхия]]

монаршески

+вж. [[мона`рх]]

монашески

+вж. [[мона`х]]
Синоними: манастирски, калугерски, отшелнически, самотнически, самотен, усамотен, уединен

морализаторски

+вж. [[морализа`тор]]

мореплавателски

+вж. [[мореплава`тел]]

морски

мо`рска, мо`рско, +мн. мо`рски, +прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани.
• Морска болест. — Общо неразположение, причинено на пътник от люлеенето на кораба.
• Морски вълк. — Опитен моряк.
• Морски хризантеми. — Актинии, вид мекотели без черупка.
• Морска котка. — Отровна хрущялна риба.
• Морски възел. — Мярка за дължина, с която се определя скоростта на кораб (1852 м).
• Морско равнище. — Изходна точка за измерване на височина.
Синоними: океански

моряшки

+вж. [[моря`к]]

мохамедански

+вж. [[мохамеда`нин]]

мошенически

+вж. [[моше`ник]]
Синоними: нечестен, непочтен, измамнически

мрави

мра`вя, мра`ве, +мн. мра`ви, +прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.

мравешки

мра`вешка, мра`вешко, +мн. мра`вешки, +прил. Който е присъщ на мравка.

мравчи

мра`вча, мра`вче и мра`вчо, +мн. мра`вчи, +прил. Мрави. Мравчи яйца.

музикантски

+вж. [[музика`нт]]

мулатски

+вж. [[мула`т]]

мулетарски

+вж. [[мулета`р]]

мулешки

+вж. [[му`ле]]

мускетарски

+вж. [[мускета`р]]

мъжки

мъ`жка, мъ`жко, +мн. мъ`жки, +прил.
1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол.
2. Присъщ на мъж. Мъжка походка.
3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло.
4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка.
• Мъжка Гана/Драгана/Дана. — Груба, буйна жена; мъжкарана.
• Мъжки ясен. — Бял ясен, мъждрян.
• Мъжки кравай. — Вид обреден хляб с кръст в средата.
• Мъжка рима. — +Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.
Синоними: по мъжки, здраво, силно, енергично, твърдо, мъжествено, неустрашимо, прямо, открито, доблестно, мъжествен

мъртвешки

мъртве`шка, мъртве`шко, +мн. мъртве`шки, +прил.
1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина.
2. Напълно безжизнен, мъртъв.
• Мъртвешка глава. — Голяма нощна пеперуда, върху чието тяло има изображение, наподобяващо череп.
• Мъртвешки сън. — Много дълбок, непробуден сън.
Синоними: блед, сух, изпит, безжизнен, мъртъв

мъченически

+вж. [[мъчени`к]]

мъчителски

+вж. [[мъчи`тел]]

мюфтийски

+вж. [[мюфти`я]]

навигаторски

+вж. [[навига`тор]]

навремени

+нареч. +Разг. От време на време, с прекъсване, понякога.
Синоними: от време на време, сегиз-тогиз, понякога, периодично

надзирателски

+вж. [[надзира`тел]]

надморски

надмо`рска, надмо`рско, +мн. надмо`рски, +прил. Който е разположен над равнището на морето. Надморска височина.

народнически

+вж. [[наро`дничество]]

народняшки

+вж. [[народня`к]]

насилнически

+вж. [[наси`лник]]
Синоними: брутален, жесток, тираничен, деспотичен, принудителен, угнетителен

наставнически

наста`вническа, наста`вническо, +мн. наста`внически, +прил. Който се отнася до наставник. Наставнически тон.
Синоними: поучителен, напътствен, съветнически, назидателен, примерен, авторитетен, тежък, менторски

настойнически

+вж. [[насто`йник]]
Синоними: наставнически

натрапнически

+вж. [[натра`пник]]

натурфилософски

+вж. [[нату`рфилосо`фия]]

нацистки

+вж. [[наци`ст]]

нашенски

на`шенска, на`шенско, +мн. на`шенски, +прил.
1. Наш, свой. Нашенски истории.
2. Който е от нашия край, местен. Опитай нашенското вино.

неандерталски

+вж. [[неандерта`лец]]

невестински

неве`стинска, неве`стинско, +мн. неве`стински, +прил. Който се отнася до невяста (млада булка).

негърски

+вж. [[не`гър]]

немски

не`мска, не`мско, +мн. не`мски, +прил. Който се отнася до немец. Немски език.

неорганически

неоргани`ческа, неоргани`ческо, +мн. неоргани`чески, +прил. Неорганичен.

неприятелски

+вж. [[неприя`тел]]
Синоними: враждебен, вражески, противников, душмански, зложелателен, зъл, ненавистнически, съпернически, антагонистичен

нечовешки

нечове`шка, нечове`шко, +мн. нечове`шки, +прил.
1. Който не е присъщ на човека. Нечовешки условия. Нечовешки звук.
2. Който надвишава човешките възможности; изключителен. Нечовешка сила.
3. Който е лишен от човечност.
Синоними: безчовечен, жесток, свиреп, брутален, варварски

новинарски

+вж. [[новина`р]]

ноемврийски

ноември`йска, ноември`йско, +мн. ноември`йски, +прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг.

номадски

+вж. [[нома`д]]

нудистки

+вж. [[нуди`ст]]

обирнически

+вж. [[оби`рник]]

оборски

обо`рска, обо`рско, +мн. обо`рски, +прил. Който се отнася до обор.
• Оборски тор. — Тор, събиран от животински изпражнения.

обущарски

+вж. [[обуща`р]]

общински

общи`нска, общи`нско, +мн. общи`нски, +прил. Който се отнася до общината (в 1 и 2 знач.) или и` принадлежи. Общински съвет. Общинска земя.

овощарски

+вж. [[овоща`р]]

овчарски

овча`рска, овча`рско, +мн. овча`рски, +прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак.
• Овчарско куче. — Едро куче, което е приучено да пази стадото от вълци.
• Овчарска торбичка. — Тревисто полско растение.
• Овчарски скок. — Спортна дисциплина — висок скок, извършван с помощта на дълъг прът.

огневи

огнева`, огнево`, +мн. огневи`, +прил. +Спец. Който е свързан със стрелба. Огнева точка.
• Огнева линия. — Място на бойното поле, където се води стрелбата.

огнярски

+вж. [[огня`р]]

океански

океа`нска, океа`нско, +мн. океа`нски, +прил. Който се отнася до океан (в 1 знач.). Океанско течение. Океански параход.
Синоними: морски

околийски

околи`йска, околи`йско, +мн. околи`йски, +прил. +Истор. Който се отнася до околия.
Синоними: областен, районен, окръжен, участъков, енорийски, квартален

околосветски

околосве`тска, околосве`тско, +мн. околосве`тски, +прил. Който обикаля света. Околосветско пътешествие.

октомврийски

+вж. [[окто`мври]]

олимпийски

олимпи`йска, олимпи`йско, +мн. олимпи`йски, +прил.
1. Който се отнася до олимпиада или до Олимп. Олимпийски огън. Олимпийски медали. Олимпийски богове.
2. +Прен. Величествен, невъзмутим.
• Олимпийски игри. — Олимпиада (в 1 знач).
• Олимпийско село. — Селище, обитавано от участници в олимпиада по време на провеждането и`.
• Олимпийско спокойствие. — +Разг. Гордост, невъзмутимост.

опекунски

+вж. [[опеку`н]]

операторски

+вж. [[опера`тор]]

оптически

опти`ческа, опти`ческо, +мн. опти`чески, +прил.
1. Който се отнася до оптика. Оптически прибори.
2. Зрителен, светлинен. Миражът е оптическа измама.

оракулски

+вж. [[ора`кул]]
Синоними: тайнствен, мистичен, пророчески

ораторски

+вж. [[ора`тор]]
Синоними: патетичен, прочувствен, сладкодумен, увлекателен, красноречив, словоохотлив, убедителен, изразителен, декламаторски, отнасящ се до дикцията

орачески

+вж. [[ора`ч]]

организаторски

+вж. [[организа`тор]]

органически

органи`ческа, органи`ческо, +мн. органи`чески, +прил. Органичен.
Синоними: в същността, в природата, свойствен, устройствен, органичен

ориенталски

ориента`лска, ориента`лско, +мн. ориента`лски, +прил.
1. Който е присъщ на Ориента или е свързан с него. Ориенталски стил. Ориенталски танци.
2. Който е присъщ на ориенталец.

орташки

+вж. [[орта`к]]

ортопедически

+вж. [[ортопе`дия]]

османски

осма`нска, осма`нско, +мн. осма`нски, +прил. Турски. Османската империя.

отпускарски

+вж. [[отпуска`р]]

отцепнически

+вж. [[отце`пник]]
Синоними: еретически, разколнически, сектантски

отшелнически

+вж. [[отше`лник]]
Синоними: монашески, калугерски, пустиннически, самотнически, аскетически, уединен, защитен, закътан

офицерски

+вж. [[офице`р]]

пазарски

паза`рска, паза`рско, +мн. паза`рски, +прил.
1. Който е свързан с пазар. Пазарска чанта.
2. Който се продава на пазара. Пазарски стоки.

палеографски

палеогра`фска, палеогра`фско, +мн. палеогра`фски, +прил. Който се отнася до палеограф и палеография. Палеографски изследвания.

палячовски

+вж. [[паля`чо]]
Синоними: смешен, глуповат, смахнат

панаирджийски

панаирджи`йска, панаирджи`йско, +мн. панаирджи`йски, +прил.
1. +Разг. Който се отнася до панаир. Панаирджийски стоки.
2. Прен. Разг. Ирон. Несериозен, комичен. Панаирджийско облекло.
Синоними: евтин, безвкусен, крещящ

паникьорски

+вж. [[паникьо`р]]

панически

пани`ческа, пани`ческо, +мн. пани`чески, +прил. Който съдържа паника. Панически бяг.
Синоними: тревожен, обезпокоителен

папагалски

папага`лска, папага`лско, +мн. папага`лски, +прил.
1. Който се отнася до папагал. Папагалски пера.
2. Който не е свързан с разбиране. Папагалско учене.
• Папагалско семе. — Вид слънчогледови семена, които са с твърда обвивка с бели ивици.

папски

па`пска, па`пско, +мн. па`пски, +прил. Който се отнася до папата. Папска власт.

партизански

+вж. [[партиза`нин]]

пасажерски

+вж. [[пасаже`р]]

пастирски

+вж. [[пасти`р]]
Синоними: пасторален, селски, овчарски, идиличен, патриархален, чист, прост, непокварен, тих, мирен, наивен

пасторски

+вж. [[па`стор]]
Синоними: духовен, духовнически, свещенически

патешки

па`тешка, па`тешко, +мн. па`тешки, +прил.
1. Който се отнася до пате или патица. Патешки пух.
2. +Прен. Който наподобява нещо, което принадлежи на пате. Патешка походка. Патешки жълт цвят.
Синоними: пачи, глупав, малоумен, плиткоумен

патриаршески

патриа`ршеска, патриа`ршеско, +мн. патриа`ршески, +прил. Който се отнася до патриарх. Патриаршески сан.

пачи

па`ча, па`че и па`чо, +мн. па`чи, +прил. Патешки. Пачи яйца.
• Насаждам на пачи яйца. — Поставям в неприятно положение.
• Пачи крак. — Вид ядлива гъба с жълтеникав цвят.

певчески

пе`вческа, пе`вческо, +мн. пе`вчески, +прил.
1. Който се отнася до пеене. Певчески данни.
2. Който се отнася до певец (в 1 знач.).

педагогически

педагоги`ческа, педагоги`ческо, +мн. педагоги`чески, +прил. Който се отнася до педагог и педагогика. Педагогическо образование. Педагогически подход.
Синоними: образователен, възпитателен, педагогичен

пекарски

+вж. [[пека`р]]

пенсионерски

+вж. [[пенсионе`р]]

периодически

периоди`ческа, периоди`ческо, +мн. периоди`чески, +прил. Периодичен.
Синоними: от време на време, понякога, неопределено, на промеждутъци, сегиз-тогиз, навреме, час, от дъжд на вятър

пехливански

+вж. [[пехлива`нин]]

пехотински

+вж. [[пехоти`нец]]

печатарски

печата`рска, печата`рско, +мн. печата`рски, +прил. Който се отнася до печатане и печатница. Печатарска машина. Печатарско мастило.

пигмейски

+вж. [[пигме`й]]

пилешки

+вж. [[пи`ле]]

пилотски

+вж. [[пило`т]]

пионерски

+вж. [[пионе`р]]

пиратски

пира`тска, пира`тско, +мн. пира`тски, +прил.
1. Който се отнася до пират (в 1 знач.). Пиратски кораб.
2. +Разг. Незаконен. Пиратска видеокасета.

пиротехнически

+вж. [[пироте`хника]]

писателски

+вж. [[писа`тел]]

пиянски

пия`нска, пия`нско, +мн. пия`нски, +прил. Който се отнася до пияница. Пиянска свада.
Синоними: несдържан, буен, разгулен

пладнешки

и [[пла`днешки]], пладне`шка и пла`днешка, пладне`шко и пла`днешко, +мн. пладне`шки и пла`днешки, +прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце.
• Пладнешки разбойник. — Човек или животно, които вършат явни кражби или злодейства.
Синоними: обеден

планинарски

+вж. [[планина`р]]

планински

плани`нска, плани`нско, +мн. плани`нски, +прил.
1. Който се отнася до планина. Планински връх. Планинско население. Планински курорт.
2. В който има планини. Планинска страна.
• Планински восък. — Озокерит.

плантаторски

+вж. [[планта`тор]]

пластически

пласти`ческа, пласти`ческо, +мн. пласти`чески, +прил. Пластичен.

пласьорски

+вж. [[пласьо`р]]

платонически

платони`ческа, платони`ческо, +мн. платони`чески, +прил. Платоничен.
Синоними: чист, идеален, сублимен, нереален, неосъществим, отвлечен

плебейски

+вж. [[плебе`й]]
Синоними: прост, просташки, долен, груб, вулгарен

пленнически

+вж. [[пле`нник]]

плътски

плъ`тска, плъ`тско, +мн. плъ`тски, +прил. Който се отнася до плътта; телесен, чувствен. Плътски желания.
Синоними: телесен, животински, скотски, чувствен, сексуален, полов, похотлив, сладострастен

побойнически

+вж. [[побо`йник]]
Синоними: жесток, свиреп, грубиянски, агресивен

подбалкански

по`дбалканска, по`дбалканско, +мн. по`дбалкански, +прил. Който се намира между Стара планина и Средна гора.

подофицерски

+вж. [[по`дофицер]]

подпалвачески

+вж. [[подпалва`ч]]

подстрекателски

+вж. [[подстрека`тел]]
Синоними: провокаторски, бунтарски

поетически

поети`ческа, поети`ческо, +мн. поети`чески, +прил. Който се отнася до поезия.
• Поетическа волност. — Отклонение от езиково правило поради метрични съображения.

пожарникарски

+вж. [[пожарника`р]]

полеви

полева`, полево`, +мн. полеви`. +Спец. Който е свързан с бойно поле.
Синоними: полски

полиграфически

+вж. [[полигра`фия]]

политехнически

политехни`ческа, политехни`ческо, +мн. политехни`чески, +прил. Който дава практически знания. Политехническо образование.

политически

+вж. [[полити`ка]]
Синоними: държавнически, обществен, граждански

полицейски

полице`йският, полице`йския, +мн. полице`йски, +м. +Остар. Полицай.

полски

+вж. [[поле`]]
Синоними: кърски, земеделски, полеви

полукласически

полукласи`ческа, полукласи`ческо, +мн. полукласи`чески, +прил. +Остар. За учебно заведение, в което се изучава латински. Полукласическа гимназия.

помашки

+вж. [[пома`к]]

понеделнишки

+вж. [[понеде`лник]]

попски

+вж. [[поп]]

пораженски

пораже`нска, пораже`нско, +мн. пораже`нски, +прил. Който има за цел пораженство.

порнографски

+вж. [[порногра`фия]]
Синоними: неприличен, нецензурен, пикантен, мръсен, развратен, порочен, циничен, скверен, сквернословен, крайно неприличен

портиерски

+вж. [[портие`р]]

посланически

+вж. [[посла`ник]]

посреднически

+вж. [[посре`дник]]

потиснически

+вж. [[поти`сник]]
Синоними: подтиснически, насилнически, деспотичен, тираничен, гнетящ, притеснителен, диктаторски, жесток

потребителски

потреби`телска, потреби`телско, +мн. потреби`телски, +прил.
1. Който е свързан с потребител.
2. Свързан само със задоволяване на своите потребности; консуматорски. Потребителско отношение.

пощенски

+вж. [[по`ща]]

прабългарски

+вж. [[пра`българин]]

прагматически

+вж. [[прагмати`зъм]]

праисторически

+вж. [[пра`история]]

практически

+вж. [[пра`ктика]]
Синоними: на дело, на практика, в действителност

прародителски

+вж. [[пра`родител]]

пратенически

+вж. [[пра`теник]]

прахоснически

+вж. [[прахо`сник]]

преводачески

+вж. [[превода`ч]]

предателски

+вж. [[преда`тел]]
Синоними: изменнически, коварен, подъл, вероломен, издайнически, шпионски, неверен

предприемачески

+вж. [[предприема`ч]]

председателски

+вж. [[председа`тел]]

презвитериански

+вж. [[презвитериа`нец]]

презвитерски

+вж. [[презви`тер]]

президентски

+вж. [[президе`нт]]

презморски

презморска, презморско, +мн. презморски, +прил.
1. Който се намира отвъд морето.
2. Който е предназначен за пресичане на морето. Презморски кораб.
Синоними: задморски, задокеански

преселнически

+вж. [[пресе`лник]]

преселнишки

+вж. [[пресе`лник]]

престъпнически

+вж. [[престъ`пник]]

приключенски

приключенска, приключенско, +мн. приключенски, +прил. В който има приключения. Приключенски филм.
Синоними: авантюристичен

примиренчески

примиренческа, примиренческо, +мн. примиренчески, +прил. Който не воюва за нещо, което да го удовлетворява, а се примирява с това, което има. Примиренчески възгледи.
Синоними: либералистичен, пасивен, примирителен

приспособенчески

+вж. [[приспособе`нец]]

приятелски

+вж. [[прия`тел]]
Синоними: другарски, дружески, доброжелателен, добросъседски, дружелюбен, любезен, общителен, интимен, близък, приветлив

провокаторски

+вж. [[провока`тор]]
Синоними: дразнещ, провокиращ, предизвикателен, заядлив, подстрекателски, бунтарски

програмистки

+вж. [[програми`ст]]

продажнически

+вж. [[прода`жник]]

проектантски

+вж. [[проекта`нт]]

прозаически

прозаическа, прозаическо, +мн. прозаически, +прил. Прозаичен.

прокурорски

+вж. [[прокуро`р]]

пролетарски

+вж. [[пролета`рий]]

пропагандаторски

+вж. [[пропаганда`тор]]

проповеднически

+вж. [[пропове`дник]]

пророчески

+вж. [[проро`к]]
Синоними: тайнствен, мистичен, оракулски

просветителски

+вж. [[просвети`тел]]

просешки

просешка, просешко, +мн. просешки, +прил. Просяшки.

просташки

+вж. [[проста`к]]
Синоними: дебелашки, вулгарен, тривиален, изтрит, изтъркан, селяшки, груб, неизискан, долен, мръсен, неприличен, нецензурен, прост, невъзпитан, непристоен, циничен, лошо възпитан, невнимателен, грубиянски, плебейски, свински, противен

проститутски

+вж. [[проститу`тка]]

просяшки

+вж. [[про`сяк]]
Синоними: жалък, нищожен, презрян, окаян

профански

+вж. [[профа`н]]

професорски

+вж. [[профе`сор]]

психиатрически

+вж. [[психиа`трия]]

психически

+вж. [[пси`хика]]
Синоними: душевен, вътрешен, психологически, умствен

психологически

+вж. [[психоло`гия]]

пуритански

+вж. [[пурита`н]]
Синоними: строг, суров, тесногръд, нетолерантен

пустиннически

+вж. [[пусти`нник]]

пчеларски

+вж. [[пчела`р]]

пъдарски

+вж. [[пъда`р]]

пъдпъдъчи

+вж. [[пъдпъдъ`к]]

първи

първа, първо, +мн. първи, числ. Като +прил.
1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и др. Първи на опашката. Първа мома в селото. Първа класа. По-първи хора.
2. Който прави нещо преди другите присъстващи или участващи. Първа стигнах до финала.
3. +Прен. Висш по своята значимост; главен. Първа награда. Първа задача. Първи заместник-директор.
Синоними: челен, преден, главен, старши

първосвещенически

+вж. [[първосвеще`ник]]

пътнически

пътническа, пътническо, +мн. пътнически, +прил. Който е предназначен за пътници или за пътуване. Пътнически дрехи.
• Пътнически влак. — Бавен влак за пътници, който спира на всяка спирка.

пътнишки

пътнишка, пътнишко, +мн. пътнишки, +прил. Пътнически.

работнически

+вж. [[рабо`тник]]
Синоними: работещ, работен

работодателски

+вж. [[работода`тел]]

рабски

рабска, рабско, +мн. рабски, +прил.
1. +Остар. Робски.
2. Който се отнася до раб. Рабска душа.
Синоними: робски, сервилен, угоднически, раболепен

равноапостолски

+вж. [[равноапо`стол]]

радиотехнически

+вж. [[радиоте`хника]]

разбойнически

+вж. [[разбо`йник]]

развратнически

+вж. [[развра`тник]]

разказвачески

+вж. [[разказва`ч]]

разколнически

+вж. [[разко`лник]]
Синоними: разцепнически, фракционен, отцепнически, разединителен, еретически, сектантски

разпети

и [[разпети]], разпета и разпета, разпето и разпето, +мн. разпети и разпети, +прил. Който се отнася до разпятие, разпъване.
• Разпети петък. — Петъкът, в който е станало разпъването на Исус Христос, и всеки петък преди Великден.

разузнавачески

+вж. [[разузнава`ч]]

райски

+вж. [[рай]]
Синоними: божествен, съвършен, небесен, неземен, прекрасен, идеален

расистки

+вж. [[раси`ст]]

ратайски

+вж. [[рата`й]]

рационализаторски

+вж. [[рационализа`тор]]

рационалистически

рационалистическа, рационалистическо, +мн. рационалистически, +прил. Рационалистичен.

рачи

+вж. [[рак]]

рачешки

+нареч. Рачешката.

реалистически

реалистическа, реалистическо, +мн. реалистически, +прил. Реалистичен.

реваншистки

+вж. [[реванши`ст]]

ревизорски

+вж. [[ревизо`р]]

регентски

+вж. [[реге`нт]]

редакторски

+вж. [[реда`ктор]]

редови

редова, редово, +мн. редови, +прил. +Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член.

режисьорски

+вж. [[режисьо`р]]

ректорски

+вж. [[ре`ктор]]

ренегатски

+вж. [[ренега`т]]

републикански

+вж. [[репу`блика]]

реставраторски

+вж. [[реставра`тор]]

ресторантски

+вж. [[рестора`нт]]

реторически

реторическа, реторическо, +мн. реторически, +прил. Реторичен.

реферски

+вж. [[ре`фер]]

реформаторски

+вж. [[реформа`тор]]

рецитаторски

+вж. [[рецита`тор]]

рибарски

+вж. [[риба`р]]
Синоними: риболовен

рибешки

рибешка, рибешко, +мн. рибешки, +прил. Който е като на риба. Рибешка миризма.

ритмически

ритмическа, ритмическо, +мн. ритмически, +прил. Ритмичен.

риторически

риторическа, риторическо, +мн. риторически, +прил. Реторически.

рицарски

+вж. [[ри`цар]]
Синоними: кавалерски, храбър, внимателен, галантен

робовладелски

+вж. [[робовладе`лец]]

робски

+вж. [[роб]]
Синоними: безправен, подчинен, зависим, смирен, послушен, боязлив, страхлив, рабски, раболепен, сервилен, унизителен, угодлив, долен, низък, подъл

родителски

+вж. [[роди`тел]]
Синоними: бащински, майчински, напътствен, доброжелателен, покровителствен, наставнически

роднински

+вж. [[родни`на]]

родоотстъпнически

+вж. [[родоотстъ`пник]]

романски

романска, романско, +мн. романски, +прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска филология.
• Романски стил. — Архитектурен стил, който се основава на късноримската строителна традиция.

романтически

романтическа, романтическо, +мн. романтически, +прил. Романтичен.

ромейски

+вж. [[роме`й]]

ромски

ромска, ромско, +мн. ромски, +прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански.

роялистки

+вж. [[рояли`ст]]

ругателски

ругателска, ругателско, +мн. ругателски, +прил. Ругателен.

рудничарски

+вж. [[руднича`р]]

русалски

+вж. [[руса`лка]]

русофилски

+вж. [[русофи`л]]

русофобски

+вж. [[русофо`б]]

ръководителски

+вж. [[ръководи`тел]]

саботьорски

+вж. [[саботьо`р]]

самодивски

+вж. [[самоди`ва]]
Синоними: вълшебен, приказен, неземен

самурайски

+вж. [[самура`й]]

санскритски

+вж. [[санскри`т]]

сапьорски

+вж. [[сапьо`р]]

сарафски

+вж. [[сара`ф]]

сарашки

+вж. [[сара`ч]]

сардонически

сардоническа, сардоническо, +мн. сардонически, +прил. Който е злобен, насмешлив, саркастичен.
Синоними: саркастичен

сатанински

+вж. [[сатана`]]
Синоними: пъклен, адски, демонски, демоничен, дяволски, жесток, безчовечен, нечовешки, коварен, зъл, лош, ненавистен, зверски, подъл, лукав, проклет

сатирически

+вж. [[са`тира]]

сватбарски

сватбарска, сватбарско, +мн. сватбарски, +прил.
1. Който е свързан със сватбар. Сватбарско настроение.
2. Сватбен. Сватбарска трапеза. Сватбарски обичаи.

светейши

прил. , неизм. Определение за Светия синод.

светски

светска, светско, +мн. светски, +прил.
1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски.
2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания. Светски маниери.
Синоними: световен, миров, всесветски, нерелигиозен, мирски, граждански, суетен, материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, земен, нецърковен, спретнат, стегнат, моден, елегантен, шик, без идеали

свещенически

+вж. [[свеще`ник]]
Синоними: духовен, духовнически, пасторски

свидетелски

+вж. [[свиде`тел]]

свински

+вж. [[свиня`]]
Синоними: груб, противен, просташки

свойски

свойска, свойско, +мн. свойски, +прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. __ +нареч. [[свойски]].
Синоними: по роднински, фамилиарно, интимно, между свои

свръхчовешки

+вж. [[свръ`хчовек]]
Синоними: свръхестествен, нечовешки, извънреден, необикновен, неимоверен, гигантски, исполински, титаничен

северняшки

+вж. [[северня`к]]

сеизмографски

+вж. [[сеизмогра`фия]]

секретарски

+вж. [[секрета`р]]

сектантски

+вж. [[секта`нт]]
Синоними: еретически, разколнически, отцепнически, фанатичен, пристрастен, предубеден

селски

селска, селско, +мн. селски, +прил.
1. Който принадлежи на село. Селска кръчма.
2. Който се отнася до село. Селски нрави.
3. Който се извършва с участието на селяни. Селски бунтове.
4. Присъщ на селянин. Селско облекло.
5. Като +същ. +Разг. Който е от същото село; селянин. Днес срещнах една селска.+нареч. [[селски]]. Салата по селски. Говори селски.
• Селско стопанство. — Стопански отрасъл, включващ растениевъдство и животновъдство.
Синоними: провинциален, недодялан, неотракан

селяндурски

+вж. [[селянду`р]]

семитски

+вж. [[семи`т]]

сенаторски

+вж. [[сена`тор]]

сенатски

+вж. [[сена`т]]

сепаратистически

+вж. [[сепарати`зъм]]

септемврийски

+вж. [[септе`мври]]

сервитьорски

+вж. [[сервитьо`р]]

сестрински

сестринска, сестринско, +мн. сестрински, +прил.
1. Присъщ на сестра (в 1 знач. ). Сестрински чувства.
2. Който се отнася до медицинска сестра. Сестринско дело.

сиамски

сиамска, сиамско, +мн. сиамски, +прил. Който се отнася до Сиам.
• Сиамска котка. — Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина.
• Сиамски близнаци. —
1. Близнаци, които се раждат свързани, с общи органи.
2. +Прен. Неразделни приятели.

силабически

силабическа, силабическо, +мн. силабически, +прил. Силабичен.
• Силабическо стихосложение. — +Спец. Използване на еднакъв брой срички във всеки стих на поетическа творба.

символически

символическа, символическо, +мн. символически, +прил. Символичен (в 1 знач. ).

синкретически

+вж. [[синкрети`зъм]]

синтактически

+вж. [[синта`ксис]]

синтетически

синтетическа, синтетическо, +мн. синтетически, +прил. Синтетичен.

синхронически

+вж. [[синхрони`зъм]]

сирашки

+вж. [[сира`к]]

сиромашки

+вж. [[сирома`х]]
Синоними: беден, бедняшки, скромен, нещастен, клет, горък, безпаричен, без пари

систематически

систематическа, систематическо, +мн. систематически, +прил. Систематичен.
Синоними: системно, постоянно, редовно, непрекъснато, непрестанно, последователно, системен, систематичен, методичен

скептически

+вж. [[скептици`зъм]]

скиорски

+вж. [[скио`р]]

скитнически

+вж. [[ски`тник]]
Синоними: бездомнически, чергарски, скиталчески

скитнишки

+вж. [[ски`тник]]

скитски

+вж. [[скит]]

скорпионски

+вж. [[скорпио`н]]

скотски

+вж. [[скот]]
Синоними: животински, брутален, жесток, безчовечен, плътски, чувствен, гаден, скверен, отвратителен

скъпернически

+вж. [[скъпе`рник]]
Синоними: сребролюбив, алчен, свидлив, стиснат

славянски

+вж. [[славя`нин]]

сладкарски

+вж. [[сладка`р]]

следователски

+вж. [[следова`тел]]

слонски

слонска, слонско, +мн. слонски, +прил.
1. Който се отнася до слон. Слонски уши. Слонски вик.
2. +Прен. Необикновено голям, обхватен. Слонски ум. Слонска памет. Слонска воля. Слонска доза лекарство.
• Слонско ухо. — Стайно цвете с форма на листата, която наподобява ухо на слон.
Синоними: слоноподобен, мечешки, тежък, тромав

сметкаджийски

+вж. [[сме`ткаджия]]

собственически

+вж. [[со`бственик]]

социалдемократически

социалдемократическа, социалдемократическо, +мн. социалдемократически, +прил. Който се отнася до социалдемокрация. Социалдемократически възгледи.

социалистически

социалистическа, социалистическо, +мн. социалистически, +прил. Който се отнася до социализма. Социалистически строй. Социалистическа революция. Социалистически реформи.

социологически

социологическа, социологическо, +мн. социологически, +прил. Който се отнася до социологията. Социологическо проучване.

спартански

+мн. спартанска, спартанско, +мн. спартански, +прил. Който е суров, който приучва към лишения, издръжливост. Спартански условия. Спартански режим.
• Спартанско възпитание. — Специално възпитание за децата на господстващите в древна Спарта, за да се подготвят издръжливи, калени бойци.

спедиторски

+вж. [[спеди`тор]]

спекулантски

+вж. [[спекула`нт]]

спиритически

+вж. [[спирити`зъм]]

спонсорски

+вж. [[спо`нсор]]

спортсменски

+вж. [[спортсме`н]]

спринтьорски

+вж. [[спринтьо`р]]

средношколски

+вж. [[средношко`лец]]

средняшки

+вж. [[средня`к]]

стажантски

+вж. [[стажа`нт]]

старешки

+вж. [[ста`рец]]
Синоними: старчески, дядовски, слаб, немощен, отпаднал, изтощен, безсилен, сенилен, бабешки, вдетинен, изкуфял

старобългарски

старобъ`лгарска, старобъ`лгарско, +мн. старобъ`лгарски, +прил. Който се отнася към началото на държавата и на писмеността ни. Старобългарска азбука. Старобългарски епиграфски паметници. Старобългарски език.

старопланински

староплани`нска, староплани`нско, +мн. староплани`нски, +прил. Който се отнася до Стара планина. Старопланинска река. Старопланински водопад.

старчески

+вж. [[ста`рец]]
Синоними: старешки, дядовски, слаб, немощен, отпаднал, изтощен, безсилен, сенилен, грохнал, изкуфял

старши

ста`рша, ста`ршо, +мн. ста`рши, +прил.
1. Който е с по-висок чин в служебната йерархия. Старши асистент. Старши преподавател. Старши офицер.
2. Като +същ. Който е упълномощен да отговаря за дейността на малка група войници, полицаи и др. Старши на групата.
Синоними: по-голям, по-важен, главен, значителен, челен, преден, първи

статистически

+вж. [[стати`стика]]

статически

стати`ческа, стати`ческо, +мн. стати`чески, +прил. Статичен.

стенографски

+вж. [[стеногра`фия]]

стереометрически

+вж. [[стереоме`трия]]

стилистически

+вж. [[стили`стика]]

стоически

+вж. [[стоици`зъм]]
Синоними: твърд, мъжествен, непоколебим, хладнокръвен, спокоен, философски, строг, суров

столарски

+вж. [[стола`р]]

стопански

+вж. [[стопа`нство]]

страдалчески

+вж. [[страда`лец]]
Синоними: мъченически

стражарски

+вж. [[стража`р]]

стратегически

стратеги`ческа, стратеги`ческо, +мн. стратеги`чески, +прил. Стратегичен.

строителски

+вж. [[строи`тел]]

стругарски

+вж. [[струга`р]]

стръвнишки

+вж. [[стръвни`к]]
Синоними: стръвен, кръвнишки, хищен, кръвожаден, настървен, ненаситен, гладен, незадоволен, алчен

студентски

+вж. [[студе`нт]]

стъкларски

+вж. [[стъкла`р]]

субтропически

+вж. [[субтро`пик]]

султански

+вж. [[султа`н]]

сферически

сфери`ческа, сфери`ческо, +мн. сфери`чески, +прил. Сферичен.

схоластически

+вж. [[схола`стика]]

съветски

съве`тска, съве`тско, +мн. съве`тски, +прил. +Истор. Който се отнася до СССР. Съветска армия. Съветски съюз.

съглашателски

+вж. [[съглаша`тел]]

съдийски

+вж. [[съдия`]]

съдружнически

+вж. [[съдру`жник]]

съпернически

+вж. [[съпе`рник]]

съпружески

+вж. [[съпру`г]]
Синоними: брачен, семеен, женитбен, сватбен

съседски

съсе`дска, съсе`дско, +мн. съсе`дски, +прил. Който принадлежи на съседите или се отнася до тях. Съседско дете. Съседски отношения.

сътруднически

+вж. [[сътру`дник]]

съучастнически

+вж. [[съуча`стник]]

същински

същи`нска, същи`нско, +мн. същи`нски, +прил.
1. Който е почти еднакъв или същият; цял, истински. Станал е същински мъж.
2. Действителен, същ, истински. Същинският проблем са дългите пътувания.
Синоними: същ, един и същи, цял, истински, автентичен, неподправен, действителен, реален, еднакъв, подобен, формен, буквален, естествен, стопроцентов, отявлен, явен, флагрантен, същи, чист, пълен, абсолютен, съвършен, точен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, прецизен, верен, стриктен, тесен, ограничен, непокътнат, здрав, очевиден

табашки

+вж. [[таба`к]]

тавански

+вж. [[тава`н]]

тактически

+вж. [[та`ктика]]

тамбурашки

тамбура`шка, тамбура`шко, +мн. тамбура`шки, +прил.
• Тамбурашки оркестър. — Оркестър от музиканти, които свирят на тамбура.

тапицерски

+вж. [[тапице`р]]

тарикатски

+вж. [[тарика`т]]

тарторски

+вж. [[та`ртор]]

творчески

тво`рческа, тво`рческо, +мн. тво`рчески, +прил.
1. Който се отнася до творец и творчество. Творчески портрет. Творчески стил. Творчески успех.
2. Който е проява на творчество. Творческо осмисляне на света.
+нареч. [[тво`рчески]].
Синоними: градивен, съзидателен, конструктивен, полезен, производителен, изобретателен

тежкарски

+вж. [[тежка`р]]

телеграфически

телеграфи`ческа, телеграфи`ческо, +мн. телеграфи`чески, +прил. Телеграфичен.
+нареч. [[телеграфи`чески]].

телепатически

+вж. [[телепа`тия]]

телешки

+вж. [[теле`]]

тенекеджийски

+вж. [[тенекеджи`я]]

теологически

+вж. [[теоло`гия]]

теоретически

теорети`ческа, теорети`ческо, +мн. теорети`чески, +прил. Теоретичен.
+нареч. [[теорети`чески]].

тепавичарски

+вж. [[тепавича`р]]

терзийски

+вж. [[терзи`я]]

термически

терми`ческа, терми`ческо, +мн. терми`чески, +прил. Термичен.

терористически

+вж. [[теро`р]]

технически

техни`ческа, техни`ческо, +мн. техни`чески, +прил.
1. Който се отнася до техника.
2. Който се използва в промишлеността. Технически растения.
3. Който обслужва техниката, технологията на едно производство или дейност. Техническа дирекция.
4. Който няма творческа задача, а трябва да изпълнява точно възложеното му от друг. Технически изпълнител.
5. Който изпълнява помощни функции. Технически секретар.
• По технически причини. — Поради неизправност в техниката или поради липса на необходимите средства.
Синоними: механически, машинен, специален, специфичен

технологически

+вж. [[техноло`гия]]

техноложки

+вж. [[техноло`гия]]

тигърски

ти`гърска, ти`гърско, +мн. ти`гърски, +прил. Който е присъщ на тигър, като на тигър. Тигърски очи.

тилилейски

тилиле`йска, тилиле`йско, +мн. тилиле`йски, +прил.
• Гори тилилейски. — В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори.

типографски

+вж. [[типогра`фия]]

типологически

+вж. [[типоло`гия]]

титански

тита`нска, тита`нско, +мн. тита`нски, +прил. Титаничен.
Синоними: гигантски, огромен, колосален, исполински, титаничен

топографски

+вж. [[топогра`фия]]

треньорски

+вж. [[треньо`р]]

тропически

+вж. [[тро`пик]]

трудовашки

+вж. [[трудова`к]]

тузарски

+вж. [[туза`р]]

тунеядски

+вж. [[тунея`дец]]

туристически

+вж. [[тури`ст]]

тухларски

тухла`рска, тухла`рско, +мн. тухла`рски, +прил. Който се отнася до тухла и до тухлар. Тухларска работилница.

тъпашки

+вж. [[тъпа`к]]

търгашески

+вж. [[търга`ш]]
Синоними: сметкаджийски, търговски, меркантилен, комерчески, спекулантски, гешефтарски, користен, користолюбив, продажен

търговски

търго`вска, търго`вско, +мн. търго`вски, +прил. Който се отнася до търговия и до търговец. Търговска спогодба. Търговски център.
• Търговски обект. — Магазин.

тютюнджийски

+вж. [[тютюнджи`я]]

угоднически

уго`дническа, уго`дническо, +мн. уго`днически, +прил.
1. Който е присъщ на угодник.
2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодническо държание.
Синоними: долен, раболепен, сервилен, рабски

узурпаторски

+вж. [[узурпа`тор]]

униатски

+вж. [[униа`т]]

университетски

+вж. [[универси`тет]]

управленски

+вж. [[управле`ние]]

управленчески

+вж. [[управленски]]

урбулешки

и [[у`рбулешката]] +нареч.
1. Грубо, стремглаво, набързо. Минавам урбулешката.
2. Набързо, необмислено. Не огледахме другите магазини, цени, а го купихме урбулешката.
Синоними: урбулешката, набързо, презглава, стремглаво, грубо, недодялано, през куп за грош, несръчно

ученически

+вж. [[учени`к]]
Синоними: училищен, учебен

учителски

+вж. [[учи`тел]]
Синоними: училищен, учебен, образователен

учрежденски

+вж. [[учрежде`ние]]

фабрикантски

+вж. [[фабрика`нт]]

файтонджийски

+вж. [[файтонджи`я]]

факирски

+вж. [[факи`р]]

фактически

факти`ческа, факти`ческо, +мн. факти`чески, +прил. Който съответства на фактите, основан е върху факти; действителен. Фактическа свобода.
+нареч. [[факти`чески]].
Синоними: наистина, действително, реално, в същност, в действителност, на дело, всъщност, по същество, все едно че, почти, на практика, действителен, истински, реален, конкретен, съществуващ, настоящ, съществен, важен, значителен, голям, основен, главен

факултетски

+вж. [[факулте`т]]

фалшификаторски

+вж. [[фалшифика`тор]]

фанатически

фанати`ческа, фанати`ческо, +мн. фанати`чески, +прил. Фанатичен.
+нареч. [[фанати`чески]].

фантазьорски

+вж. [[фантазьо`р]]
Синоними: мечтателен, непрактичен, утопичен

фараонски

+вж. [[фарао`н]]

фарисейски

+вж. [[фарисе`й]]
Синоними: лицемерен, неискрен, престорен, двуличен, притворен, прикрит, фалшив, лукав, подъл, мефистофелски, лъжовен

фасулски

фасу`лска, фасу`лско, +мн. фасу`лски, +прил. Жарг.
1. Много лесен, елементарен. Фасулска работа.
2. Безинтересен, тъп, глупав. Фасулски разказ.

фашистки

+вж. [[фаши`ст]]

февруарски

+вж. [[февруа`ри]]

фелдфебелски

+вж. [[фелдфе`бел]]

фелдшерски

+вж. [[фе`лдшер]]

фермерски

+вж. [[фе`рмер]]

фетишистки

+вж. [[фетиши`ст]]

физиологически

физиологи`ческа, физиологи`ческо, +мн. физиологи`чески, +прил. Физиологичен.

физически

физи`ческа, физи`ческо, +мн. физи`чески, +прил.
1. Който се отнася към физика (в 1 знач.); физичен. Физически явления.
2. Който се отнася до тялото на човек; телесен. Физическо здраве. Физическа немощ. Физическа смърт.
3. Който е свързан с мускулната дейност. Физически усилия.
4. Който се отнася към интимните взаимоотношения. Физическа близост. Физически контакт.
• Физическа география. — +Спец. Дял от географията, който изучава процесите и явленията в твърдата, водната и въздушната обвивка на земята.
• Физическа култура. — Физкултура.
• Физическо възпитание. — Физкултура.
• Физическо лице. — Човекът като правен субект.
Синоними: натурален, природен, материален, реален, осезателен, телесен, веществен, предметен, обективен

филантропически

+вж. [[филантро`пия]]

филологически

+вж. [[филоло`гия]]

филоложки

+вж. [[филоло`гия]]

философски

филосо`фска, филосо`фско, +мн. филосо`фски, +прил.
1. Който се отнася до философия и до философ (в 1 знач.). Философска култура.
2. +Прен. +Разг. Който е характерен за философ (във 2 знач.); разумен, мъдър.
3. Който съдържа в себе си дълбоки идеи за човека, за битието му, за мисленето и отношенията между хората и др. Философски роман.
+нареч. [[филосо`фски]] (във 2 знач.). Гледам философски на нещата.

флотски

+вж. [[флот]]

фокуснически

+вж. [[фо`кусник]]

фотографически

фотографи`ческа, фотографи`ческо, +мн. фотографи`чески, +прил. Фотографски.

фотографски

фотогра`фска, фотогра`фско, +мн. фотогра`фски, +прил.
1. Който се отнася до фотография. Фотографски материал. Фотографска снимка. Фотографска лента.
2. +Прен. Който е предаден съвсем точно, с всички детайли. Фотографско изображение на действителността в романа.

фотолюбителски

+вж. [[фотолюби`тел]]

фразеологически

+вж. [[фразеоло`гия]]

френетически

френети`ческа, френети`ческо, +мн. френети`чески, +прил. Френетичен.
+нареч. [[френети`чески]].

фризьорски

+вж. [[фризьо`р]]

фронтови

+вж. [[фронт]]

фурнаджийски

+вж. [[фу`рнаджия]]

хаджийски

+вж. [[хаджи`я]]

хазайски

+вж. [[хаза`ин]]

хазяйски

+вж. [[хазя`ин]]

хайдутски

+вж. [[хайду`тин]]

хайдушки

+вж. [[хайду`тин]]

халваджийски

+вж. [[халваджи`я]]

хамалски

+вж. [[хама`лин]]
Синоними: груб, невъзпитан, просташки, недодялан, тежък, непосилен, мъчен

хамелеонски

+вж. [[хамелео`н]]

ханджийски

+вж. [[ханджи`я]]

хански

+вж. [[хан]]

харамийски

+вж. [[харами`я]]

харемски

+вж. [[харе`м]]

хармонически

хармони`ческа, хармони`ческо, +мн. хармони`чески, +прил. Хармоничен.
Синоними: хармоничен, съзвучен, съгласуван, равномерен, последователен

хералдически

+вж. [[хера`лдика]]

херметически

хермети`ческа, хермети`ческо, +мн. хермети`чески, +прил. Херметичен.
+нареч. [[хермети`чески]].

херувимски

+вж. [[херуви`м]]

херцогски

+вж. [[херцо`г]]

хидроложки

+вж. [[хидроло`г]]

химически

хими`ческа, хими`ческо, +мн. хими`чески, +прил.
1. Който се отнася до химия. Химическо съединение.
2. В който се използват продукти, средства на химията. Химическа обработка на почвата. Химическо чистене. Химическа война.
3. Който е предназначен за изследвания по химия или за приложението им в практиката. Химически комбинат. Химически кабинет.
• Химически молив. — Вид молив, чийто писец се разтваря във вода.

хирургически

+вж. [[хиру`ргия]]

хитлеристки

+вж. [[хитлери`ст]]

хищнически

+вж. [[хи`щник]]
Синоними: грабителски, граблив, разбойнически, крадлив

хлапашки

+вж. [[хлапа`к]]
Синоними: детински, несериозен, лекомислен, неопитен

хлебарски

+вж. [[хлеба`р]]

хореографски

+вж. [[хореогра`фия]]

хорски

+вж. [[хо`ра]]
Синоними: човешки, людски, чужд, непознат, далечен

хотелиерски

+вж. [[хотелие`р]]

хотелски

+вж. [[хоте`л]]

християнски

+вж. [[христия`нство]]

хронически

хрони`ческа, хрони`ческо, +мн. хрони`чески, +прил. Хроничен.
+нареч. [[хрони`чески]].

хронологически

+вж. [[хроноло`гия]]

художнически

+вж. [[худо`жник]]

хулигански

+вж. [[хулига`н]]

хусарски

+вж. [[хуса`р]]

хъшлашки

+вж. [[хъшла`к]]

хъшовски

+вж. [[хъш]]

царедворски

+вж. [[царедво`рец]]

царски

ца`рска, ца`рско, +мн. ца`рски, +прил.
1. Който принадлежи на цар. Царски дворец. Царски покои.
2. Който е присъщ на цар. Царско достойнство.
3. Който произхожда от цар. Царска заповед.
4. Който се отнася до цар. Царски съветник. Царско тържество.
5. +Прен.Разкошен, богат, великолепен. Царски подарък. Царска трапеза.
6. Който се отнася до монархия, управлявана от цар. Царски режим.
+нареч. [[ца`рски]] (в 5 знач.). Облечен царски.
• По царски. — Много богато, великолепно, безгрижно.
• Царска работа. — Който е много добър, изключителен.
• Царска вода. — Смес от концентрирана солна и азотна киселина, която разтваря и златото.
Синоними: монархически, царствен, тържествен, величествен, обилен, щедър, богат, великолепен, разкошен

цветарски

цвета`рска, цвета`рско, +мн. цвета`рски, +прил. Който се отнася до цветар и до цветарство. Цветарски магазин.

целеви

целева`, целево`, +мн. целеви`, +прил. Целев. Целеви прием.

цивилизаторски

+вж. [[цивилиза`тор]]

цигански

+вж. [[ци`ганин]]

циркаджийски

+вж. [[ци`ркаджия]]

църковнославянски

църковнославя`нска, църковнославя`нско, +мн. църковнославя`нски, +прил. Който се отнася до писмеността на богослужебните книги на южните и източните славяни. Църковнославянски език.

чародейски

+вж. [[чароде`й]]

чаршийски

+вж. [[чарши`я]]

часови

часови`ят, часови`я, +мн. часови`, +м. Военнослужещ, който стои на пост; часовой.
Синоними: часовой, страж, пост, караул, стража

часовникарски

+вж. [[часовника`р]]

чергарски

+вж. [[черга`р]]

черкезки

+вж. [[черке`з]]

чертожнически

+вж. [[черто`жник]]

четнически

+вж. [[че`тник]]

чиновнически

+вж. [[чино`вник]]

читателски

+вж. [[чита`тел]]

чифликчийски

+вж. [[чифликчи`я]]

членски

чле`нска, чле`нско, +мн. чле`нски, +прил. Който се отнася до член на организация. Членска маса. Членски внос.

човешки

чове`шка, чове`шко, +мн. чове`шки, +прил.
1. Който принадлежи на човек. Човешка ръка. Човешки ум.
2. Който е присъщ на човек. Човешка реч.
3. Който се състои от хора. Човешко общество.
4. Който е предназначен за хора. Човешко жилище.
5. +Прен. +Разг. Сносен, поносим, приемлив. Що-годе човешки условия за живот.
6. Човечен. Човешко отношение.
Синоними: кротък, добър, благ, състрадателен, снизходителен, бащински, човеколюбив

чорбаджийски

+вж. [[чорбаджи`я]]

шампионски

+вж. [[шампио`н]]

шантажистки

+вж. [[шантажи`ст]]

шапкарски

+вж. [[шапка`р]]

шарлатански

+вж. [[шарлата`н]]

шаферски

+вж. [[ша`фер]]

шахматистки

+вж. [[шахмати`ст]]

шашкънски

+вж. [[шашкъ`н]]

швабски

+вж. [[шва`ба]]

шегаджийски

+вж. [[шегаджи`я]]

шегобийски

+вж. [[шегоби`ец]]

шерифски

+вж. [[шери`ф]]

шефски

+вж. [[шеф]]

шивашки

+вж. [[шива`ч]]

шилешки

+вж. [[ши`ле]]

школски

+вж. [[школо`]]
Синоними: училищен, учебен, ученически

шлосерски

+вж. [[шло`сер]]

шмекерски

+вж. [[шме`кер]]

шопски

шо`пска, шо`пско, +мн. шо`пски, +прил. Който се отнася до шоп и шопкиня. Шопска носия.
• Шопска салата. — Салата от пресни домати, краставици и лук, отгоре с настъргано сирене.

шофьорски

+вж. [[шофьо`р]]

шпионски

+вж. [[шпио`нин]]

шутовски

+вж. [[шут]]

щатски

+вж. [[щат]]

щурмовашки

+вж. [[щурмова`к]]

юдински

+вж. [[ю`да]]

южнославянски

южнославя`нска, южнославя`нско, +мн. южнославя`нски, +прил. Който се отнася до южните славяни.

южняшки

южня`шка, южня`шко, +мн. южня`шки, +прил. Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв.

юлски

ю`лска, ю`лско, +мн. ю`лски, +прил.
1. Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури.
2. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция.

юнашки

+вж. [[юна`к]]
Синоними: юначен, храбър, смел, героичен, безстрашен, мъжествен, решителен, сърцат, силен

юнкерски

+вж. [[ю`нкер]]

юношески

+вж. [[ю`ноша]]
Синоними: младежки, младенчески, млад, непълнолетен, малолетен, характерен за младостта, свеж, енергичен, жизнен, жизнерадостен, жив

юнски

ю`нска, ю`нско, +мн. ю`нски, +прил.
1. Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове.
2. Който става през месец юни. Юнско слънцестоение.

юрдечи

+вж. [[юрде`к]]

юридически

юриди`ческа, юриди`ческо, +мн. юриди`чески, +прил. Който се отнася до правото; правов, правен. Юридически казус. Юридически съветник.
+нареч. [[юриди`чески]].
• Юридическо лице. — +Спец. Организация с права и задължения на субект.
Синоними: правен, правов, легален, законен, формален

яйчарски

+вж. [[яйча`р]]

ямбически

ямби`ческа, ямби`ческо, +мн. ямби`чески, +прил. Ямбичен.

януарски

+вж. [[януа`ри]]

ярешки

+вж. [[я`ре]]

ясновидски

+вж. [[яснови`дец]]

авторство

+ср., само +ед. Принадлежност на произведение на неговия автор. Установявам авторството на това произведение.

акушерство

+ср., само +ед. +Спец. Дял от медицината, в който се разглеждат въпросите на бременността, раждането и следродилния период.

англиканство

Англиканска църква — държавната църква в Англия възникнала през XVI в. , която е протестантска, но запазва епископалния строй на католоцизма.

арианство

Една от големите ереси в християнската църква (ІV—VІ в. ), създадена от александрийския предвитер Арий и отричащ единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г. ) и Канстантинополския (381 г. ) събори.

асо

+мн. аса`, +ср. Ас [[1]] ; туз, бирлик.

аязмо

+мн. ая`зма, +ср.
1. Свещен извор, обикновено при манастир или църква, чиято вода се смята за лековита.
2. Местност, където има такъв извор.

бахайство

+рел. Ислямска секта, продължение на бабизма, проповядваща обединение на религиите, братство и мир, първоначално установена в Иран и оттам разпространена в много страни. Baha Ullah, синът му, както и основателят на бабизма се смятат за божествени проявления.

бащинство

+ср., само +ед. Кръвно родство между баща и негово дете. Съдебно дело за доказване на бащинство.

бедро

+мн. бедра`, +ср.
1. Горната част на крака — от коляното нагоре. Дълги бедра.
2. +Спец. В геометрията — всяка от двете равни страни на триъгълник.
+прил. [[бе`дрен]], бе`дрена, бе`дрено, +мн. бе`дрени (в 1 знач.). Бедрена кост.
Синоними: кълка, бут, баджак

безпокойство

+ср., само +ед. Безпокойствие. Извинете ме за безпокойството.
Синоними: безпокойствие, неспокойствие, смут, смущение, тревога, аларма, възбуда, вълнение, трескавост, нервност, раздразнение, грижа, загриженост, дерт, кахър, неприятност, труд, затруднение, беля, опасение, обърканост, грижи, предпазливост, внимание, неприятности, напрежение, напрегнатост, неизвестност, несигурност, очакване, угризение, скрупули, колебание, стеснение

безпътство

+ср., само +ед. Безпътен начин на живот.

безразсъдство

+ср., само +ед. Проява на безразсъден.

безумство

+мн. безу`мства, +ср. Безумие (във 2 и 3 знач.).

безчинство

+мн. безчи`нства, +ср. Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.
Синоними: немирство, безредие, вилнеене, буйство, безразсъдство, своеволие, волност, произвол, безотговорност, безнаказаност, злодеяние, злочинство, беззаконие, издевателство

белило

+мн. белила`, +ср.
1. Бяла минерална боя.
2. +Остар. Помада за придаване бял цвят на лицето, за избелване на кожата или за гримиране.

бесило

+мн. беси`ла, +ср. Бесилка.

биволовъдство

+ср., само +ед.
1. +Спец. Дял от животновъдството, в който се изучават въпросите за отглеждане, хранене и развъждане на биволите.
2. Самото отглеждане, хранене и развъждане на биволите.

било

+мн. била`, +ср.
1. Най-високата част на планина; гребен, рът.
2. Най-високата част, ръбът на покрив.

----

+съюз.
• Било` — било`. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село — животът е еднакъв вече.
• Било` — или`. — За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак — с друго не може да се отиде до там.
Синоними: хребет, рило, гребен, рид, връх, превал, планинска верига

билкарство

+ср., само +ед. Занятие на билкар.

бинго

+ср., само +ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа.

благо

+мн. блага`, +ср.
1. Само +ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.
2. Само +мн. Това, което задоволява човешките нужди. Земни блага. Материални блага.
Синоними: добро, благополучие, благоденствие, напредък, щастие, успех, благосъстояние, богатство, имот, имане, състояние, дар, благодат, блаженство

благородство

+вж. [[благоро`ден]]
Синоними: великодушие, достойнство, доблест, доброта, благост, възпитание, почтеност, честност, високо положение, отличие, знаменитост, възвишеност, величие, величественост, приповдигнатост, човечност, хуманност, милост, милосърдие

благоустройство

+ср., само +ед. Добра уредба, наличие на удобства за живеене. Започва благоустройството на квартала.
+прил. [[благоустро`йствен]], благоустро`йствена, благоустро`йствено, +мн. благоустро`йствени. Благоустройствен план.
Синоними: архитектура, строителство, сградоустройство, градоустройство

блаженство

+ср., само +ед. Пълно щастие, задоволство, наслада. Това ме изпълва с блаженство.
Синоними: доволство, щастие, наслаждение рай, благоденствие, дар, благодат, благо

блато

+мн. блата`, +ср. Землесто място, потънало в застояла вода и обрасло с водни растения.
+прил. [[бла`тен]], бла`тна, бла`тно, +мн. бла`тни.
• Блатна треска. — Малария.
• Блатно кокиче. — Кокиче, което вирее около блата и мочурливи ливади и се използва в медицината за производство на нивалин.
Синоними: тресавище, мочур, мочурище, локва, кал, тиня, гьол, нечистотия, смрад, воня, батак, помия, падение, поквара

блудство

+мн. блу`дства, +ср. Разврат, поквара; полово извращение.
Синоними: блудничество, разврат, безнравственост, поквара, порочност, проституция, проститутско държание

блюдо

+мн. блюда`, +ср.
1. Плитък разлат съд с кръгла или продълговата форма за ястия. Порцеланово блюдо.
2. Ястието в такъв съд. Вкусни блюда.
3. Всяка от двете метални панички на везни с кобилица.
Синоними: чиния, паница, табла, поднос, ядене, гозба, куверт, прибор, съд, тиган, тава, тавичка, ястие

богатство

+мн. бога`тства, +ср.
1. Материални блага в голямо количество или с висока стойност, които някой притежава (пари, имот, имущество, ценности и др.).
2. Ценност, благо, благодат, изобилие. Природни богатства. Богатство на чувства.
Синоними: състояние, благосъстояние, заможност, блага, имотност, имот, имане, пари, средства, положение, съкровище, ценност, стойност, изобилие, доволство, охолство, благодат, щедрост, разкош, великолепие, пищност, благополучие, благоденствие, добруване, пълнота, съдържателност, плодовитост

богомилство

+ср., само +ед. +ист. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през Х век, което е било насочено против символите на официалната църква.

богохулство

+мн. богоху`лства, +ср.
1. Само +ед. Хулене на Бога.
2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунство, гавра.
Синоними: гавра, осквернение, светотатство, кощунство

божество

+мн. божества`, +ср. Бог (в 1 знач.).
Синоними: бог, идол, кумир, богословие, теология

болеро

+ср., само +ед. Испански национален танц с характерен ритъм, който се подчертава от удари на кастанети, а също мелодията за такъв танц.

болшинство

+ср., само +ед. +Разг. Мнозинство.
Синоними: мнозинство, навалица, маса, тълпа

бордеро

+мн. бордера`, +ср. +Спец.
1. Банков документ, с който се потвърждава получаването или изплащането на парични суми.
2. Опис на документи, ценни книжа, пари и др.
Синоними: разписка, квитанция, оправдателен документ

братство

+мн. бра`тства, +ср.
1. Само +ед. Разбирателство, дружба между хора и народи.
2. Сдружение, дружество, съюз по професионален или с еднаква цел признак.
3. Религиозна община, съюз. Бялото братство.
Синоними: разбирателство, дружба, приятелство, приятелски отношения, дружество, корпорация, сдружение, съдружие, съюз, организация

брашно

+ср., само +ед.
1. Смляно на прах хлебно или кръмно зърно.
2. Нещо стрито на прах. Люцерново брашно. Мраморно брашно.
+прил. [[брашне`н]], брашне`на, брашне`но, +мн. брашне`ни. Брашнени ръце. Брашнен чувал.
• Не мелят брашно. — +Разг. За хора или животни, които не се погаждат.

бръмчило

+мн. бръмчи`ла, +ср.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. +Разг. +Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми!

бубарство

+ср., само +ед. Клон от животновъдството за развъждане, отглеждане и хранене на бубите до получаване на копринения пашкул.

буйство

+мн. бу`йства, +ср.
1. Проява на буен, възбуден човек.
2. Проява на луд, ненормален човек.
Синоними: вилнеене, необузданост, безчинство, пламенност, разпаленост, възбуденост, екзалтация, сприхавост, избухливост, непокорство, ярост, гняв, изстъпление, ексцес, буйстване, беснеене, бушуване

було

+мн. була`, +ср.
1. Бяло покривало от прозрачна материя на главата на булката (в 1 знач.).
2. Тънък прозрачен плат за покриване на главата или на предмет.
Синоними: покривало, покривка, завеса, перде, маска, воал, фередже, саван, ципеста обвивка, ципа

бунгало

+мн. бунга`ла, +ср. Лека дървена къщичка за летуване.

бутало

+мн. бутала`, +ср. +Спец. Прът с метален диск, който плътно се движи в цилиндър, като всмуква и изтласква въздух или течност.

бърдо

+мн. бърда`, +ср.
1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.
2. +Диал. Възвишение с полегати склонове; рид.
Синоними: рид, могила, хълм, връх, чукар, хребет, рило, възвишение, височина, планина, насип, купчина, тераса, вал, издатина, баир

бъчварство

+ср., само +ед. Занятие на бъчвар.

бюро

+мн. бюра`, +ср.
1. Писалищна маса.
2. Работно помещение, кантора.
3. Специализирана служба към учреждение. Бюро за услуги. Бюро за преводи.
Синоними: представителство, агенция, агентство, служба, работа, служено, учреждение

бягство

+мн. бя`гства, +ср.
1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда. Бягство от затвора. Опит за бягство.
2. Странене, отбягване, отдръпване. Бягство от проблемите.

валмо

+мн. валма`, +ср. +Диал. Влакнеста топка; кълбо.

вариво

+мн. вари`ва, +ср.
1. Общо название на зърнестите плодове (боб, леща, грах), които се употребяват за храна след варене.
2. +Диал. Варено ястие от такъв плод.

вегетарианство

+ср., само +ед. Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти.

ведомство

+мн. ве`домства, +ср. Учреждение, административна служба.
+прил. [[ве`домствен]], ве`домствена, ве`домствено, +мн. ве`домствени. Ведомствена книжарница. Ведомствени интереси.
Синоними: ресор, компетентност, обсег, власт, управление, ръководство

ведро

+мн. ведра`, +ср. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
Синоними: котел, кофа

везмо

+мн. везма`, +ср. Везба (във 2 знач.).

величество

+мн. вели`чества, +ср. За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение. Негово величество. Ваше величество.

венчило

+мн. венчи`ла, +ср.
1. Само +ед. Венчавка.
2. +Остар. Венец (във 2 знач.).

вероломство

+вж. [[вероло`мен]]
Синоними: вероломничество, изневяра, изменничество, подлост, предателство, коварство, византийщина, вероотстъпничество, перфидност, макиавелизъм, нечестност, невярност, фалш, двуличие, лицемерие, измама

весло

+мн. весла`, +ср. Дървена лопата за каране на лодка; гребло.

----

+мн. весла`, +ср. Разг. Грозд или няколко грозда, отрязани заедно с пръчката.
Синоними: гребло, лопата

вестникарство

+ср., само +ед. Занятие на вестникар.

вето

+ср., само +ед. Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.
Синоними: запрещение, несъгласие, забрана

ветрило

+мн. ветрила`, +ср.
1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.
2. Платно на лодка или малък кораб.

ветроходство

+ср., само +ед. +Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове.

вещество

+мн. вещества`, +ср. Това, от което се състоят предметите.
• Сиво вещество. — +Спец. В биологията — мозък.
Синоними: материя, материал, естество, плътност, твърдост

видео

+ср., само +ед. Видеомагнетофон. Купихме си видео. Ще гледаме по видеото нов филм.

вино

+мн. вина`, +ср.
1. Само +ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Червено вино. Сухо вино. Сладко вино.
2. Вид, марка, порция от тая напитка. Какви вина произвеждате? Да изпием по едно вино!
+същ. +умал. [[ви`нце]], +ср.
+прил. [[ви`нен]], ви`нена, ви`нено, +мн. ви`нени. Винено производство. Винен оцет. Винени складове.

винарство

+ср., само +ед.
1. Производство на вино.
2. Занятие на винар.

виолончело

+мн. виолонче`ла, +ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.

височество

+мн. висо`чества, +ср. Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество.

витло

+мн. витла`, +ср. Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.
+прил. [[ви`тлов]], ви`тлова, ви`тлово, +мн. ви`тлови.
Синоними: бурма, винт, гребен

влакно

+мн. влакна`, +ср.
1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени влакна. Влакно от кокосов орех.
2. Изкуствена или синтетична нишка, която се използва като суровина за тъкани.
3. +Спец. Междуклетъчно образувание в тъканите на живите същества. Мускулно влакно.
Синоними: нишка, косъм, жилка, жичка, лико, тъкан, канап, въже, въженце, жица, косъмче, влакънце, власинка

вмешателство

+мн. вмеша`телства, +ср. Намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие. Не търпя никакво вмешателство.
Синоними: намеса, интервенция, участие, пръст, посредничество

воайорство

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя наблюдението на други лица без знанието им.
Фр. voirр, гледам

возило

+мн. возила`, +ср. Превозно средство.

врескало

+мн. вреска`ла, +ср. Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи.

вретено

+мн. врете`на, +ср.
1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.
2. +Спец. Част от предачна или тъкачна машина за навиване на прежда.
3. +Спец. Част на машина (струг, пробивна машина и др.) във форма на пръчка с кръгло сечение, която се върти около оста си.
Синоними: макара, масурче, бобина, шпула, ос, вал, шпиндел

врънкало

+мн. врънка`ла, +ср. +Разг. +Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда.

възпроизводство

+ср., само +ед. +Спец. Процес на производство като източник на ново производство.

вълшебство

+мн. вълше`бства, +ср.
1. Само +ед. В приказките: магьосничество.
2. +Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват.
Синоними: магьосничество, чародейство, магия, чудо, чар, очарование, обаяние, романтика

върховенство

+ср., само +ед. Върховна власт, господство.
Синоними: господство, хегемония

геройство

+мн. геро`йства, +ср.
1. Поведение, постъпка на герой; героизъм.
2. +Ирон. Поведение, постъпка на човек, който иска да се покаже като герой, иска да демонстрира сила и храброст.
Синоними: героизъм, героичност, смелост, решителност, храброст, безстрашно, мъжество, самоотверженост, доблест, подвиг, себеотрицание

гето

+мн. гета`, +ср.
1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето.
2. +Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал.

гнездо

+мн. гнезда`, +ср.
1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.
2. +Прен. Роден дом, жилище. Семейно гнездо.
3. +Прен. +Пренебр. Свърталище, скривалище. Гнездо на клюки.
4. Ямичка в рохкава пръст, където се садят семена или растения. Гнездо картофи.
5. +Спец. Вдлъбнатина, легло на елемент от механизъм.
+същ. +умал. [[гнезде`нце]], +мн. гнезде`нца, +ср. (в 1 знач.).
+прил. [[гне`здов]], гне`здова, гне`здово, +мн. гне`здови (в 1 и 4 знач.). Гнездова птица. Гнездов посев. • _Синонимно гнездо. +Спец. В езикознанието — група от няколко синонимни думи с общо значение.
• Словообразувателно гнездо._ — +Спец. В езикознанието — група от думи с един и същ корен.
Синоними: дом, родна къща, родно място, семейство, кът, жилище, огнище, свърталище, убежище, обиталище, вертеп, котило, източник, извор, разсадник, жлеб, канал, фалц, улей, подслон, кътче, уютно местенце, полог

говедо

+мн. гове`да, +ср.
1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа.
2. +Прен. +Грубо. За изразяване на оскърбително отношение към прост, недодялан човек или към човек, който върши пакости.
+прил. [[гове`жди]], гове`жда, гове`ждо, +мн. гове`жди (в 1 знач.). Говеждо месо. Говежди тор.
Синоними: добитък, скот, животно, гад, хайванин, гадина, глупак, тъпак, дурак, тъп, простак, вол, крава, бик

говедарство

+ср., само +ед. Занятие на говедар.

гориво

+мн. горива`, +ср. Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.
+прил. [[гори`вен]], гори`вна, гори`вно, +мн. гори`вни. Горивни материали. Горивна смес.
• Твърдо гориво. — Каменни въглища, дърва и др.
• Течно гориво. — Нефт, газ и др.
Синоними: топливо, огрев

горнило

+мн. горни`ла, +ср.
1. Грънчарска или рударска пещ.
2. +Прен. Само +ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната.

горчило

+мн. горчила`, +ср. Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия.
Синоними: отрова, жлъч, горчивина

готварство

+ср., само +ед. Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство.

грабителство

+мн. граби`телства, +ср. Проява на грабител.
Синоними: грабеж, обир, кражба, ограбване, похитяване, похищение, плячкосване, хищничество, задигане, отмъкване, хайдутлук

градиво

+ср., само +ед. Това, което има градивна функция и/или служи за градеж.

градинарство

+ср., само +ед. Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство.

градоустройство

+ср., само +ед. Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове.
+прил. [[градоустро`йствен]], градоустро`йствена, градоустро`йствено, +мн. градоустро`йствени. Градоустройствен план.

гражданство

+ср., само +ед.
1. Поданство. Българско гражданство.
2. Жителите на един град като цяло. Нашето гражданство няма да забрави това.

графство

+мн. гра`фства, +ср.
1. Владение на граф.
2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.).

гребло

+мн. гребла`, +ср.
1. Дървена лопата, с която се кара лодка; весло.
2. Земеделско сечиво със зъбци, с което се събира сено, слама и под.
3. Част от машина или прикачно устройство за гребане, събиране или разпръскване на пръст, сняг, сено, слама и др.
Синоними: весло, лопата, екскаватор, кофа, кош, грайфер

грубиянство

+ср., само +ед. Качество или проява на грубиян.
Синоними: грубост, простащина, бруталност, жестокост

грънчарство

+ср., само +ед. Занятие, поминък на грънчар.

гумно

+мн. гу`мна, +ср. +Диал. Харман.

гурбетчийство

+ср., само +ед. Живот и дейност на гурбетчия.

гъбарство

+ср., само +ед. Събиране или отглеждане на гъби за ядене като занятие.

гъмжило

+ср., само +ед. Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш.
Синоними: навалица, наплив, многолюдие, движение, тълпа, множество, мравуняк, сбор, сборище, изобилие

гърло

+мн. гърла`, +ср.
1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.
2. Гуша (в 1 знач.).
3. +Разг. Само +мн. В съчетание с числителни имена: хора за изхранване. Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките — гладни.
4. Горна тясна част на съд; отвор. Гърлото на бутилката.
5. Отвор, кухина, уста. Гърло на пещ.
+прил. [[гъ`рлен]], гъ`рлена, гъ`рлено, +мн. гъ`рлени (в 1 и 5 знач.).
• Дера си гърлото. — +Разг. Викам, крещя.
Синоними: гуша, гръклян, врат, шия, устие, уста, отвор, отвърстие, дуло, гърлобол, ангина, стомах, търбух, люк, гърловина, наблюдателен отвор, тесен отвор, ждрело

далекогледство

+ср., само +ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти.

дворянство

+ср., само +ед. +ист. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление.
Синоними: благородници, боляри, аристокрация

дежурство

+мн. дежу`рства, +ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.
Синоними: пост, наряд, военна служба

дезертьорство

+мн. дезертьо`рства, +ср. Проява на дезертьор.
Синоними: дезертиране

декадентство

+ср., само +ед. Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм.

дело

+мн. дела`, +ср.
1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела.
2. Само +ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело.
3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело.
4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело.
5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого.
6. Съдебен процес. Бракоразводно дело.
7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му.
• Превръщам в живо дело. — Осъществявам, реализирам.
• На дело. — На практика, в действителност.
Синоними: произведение, изделие, творба, творение, работа, дейност, деяние, изобретение, резултат, труд, постъпка, акция, предприятие, процес, афера, произшествие, събитие, факт, действие, подвиг, акт, иск, тъжба, съдебен процес, папка, архива, картотека, списък

деловодство

+ср., само +ед.
1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение.
2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене и съхраняване на книжа и преписки.
3. Помещение, в което работи такъв отдел.

депо

+мн. депа`, +ср.
1. Здание, където престояват и се поддържат някои превозни средства (трамваи, локомотиви, вагони и др.).
2. +Спец. В медицината — място, където се натрупват естествени или лечебни вещества.
Синоними: депозит, антрепозит, склад, хранилище, влагалище, магазин, съкровищница, гараж

детинство

+ср., само +ед.
1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство.
2. Детска постъпка; детинщина.

детство

+ср., само +ед. Първият период от развитието на човека, който обхваща времето от раждането до юношеството. Щастливо детство.

джиро

+мн. джира`, +ср.
1. +Спец. Форма за прехвърляне на ценни книжа от едно лице на друго с подпис на притежателя.
2. +Прен. +Разг. Стоково-парично обръщение; оборот.
Синоними: индосиране, джиросване, индосамент

джудо

+ср., само +ед. Вид спорт, чиито правила са осъвременен вариант на националната японска борба джиу-джицу.

дивечовъдство

+ср., само +ед. Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии.

дилетантство

+ср., само +ед. Занимание на дилетант; любителство.

динамо

+мн. дина`ма, +ср. Устройство, което преобразува механичната енергия на въртенето в електрическа; генератор на постоянен ток.

диригентство

+ср., само +ед.
1. Занятие на диригент.
2. Специалност във висше музикално училище (консерватория).
• Под диригентството (на някого). — Под ръководството на някого (за музикален колектив, подготвящ и изпълняващ някакво произведение).
Синоними: ръководство, управление, регулиране, режисиране, режисура, дирижиране

длето

+мн. длета`, +ср. Стоманен инструмент с плосък и заострен край, използван за изрязване на вдлъбнатини. Дърворезбарско длето.
Синоними: резец, свредел, бургия

доброжелателство

+вж. [[доброжела`телен]]

доволство

+вж. [[дово`лен]]
Синоними: щастие, блаженство, радост, веселие, наслада, самодоволство, задоволство, задоволеност, удовлетвореност, оптимизъм, богатство, изобилие, благодат, охолство

доказателство

+мн. доказа`телства, +ср.
1. Факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо. Привеждам доказателства.
2. Обикн. +ед. Доказване или начин на доказване. Доказателството на теоремата е лесно.
+прил. [[доказа`телствен]], доказа`телствена, доказа`телствено, +мн. доказа`телствени. Доказателствен материал.
Синоними: свидетелство, удостоверение, документ, черно на бяло, проба, опит, експеримент, демонстрация, уверение, факт, довод, аргумент, обосновка, мотивировка, данни, факти, белег, показател

домакинство

+мн. домаки`нства, +ср.
1. Дом (в 1 знач.) заедно с всичко в него. Преброяване на домакинствата.
2. Само +ед. Поддържане на реда и чистотата в дома.
+прил. [[домаки`нски]], домаки`нска, домаки`нско, +мн. домаки`нски.
Синоними: дом, семейство, домочадие

домино

+ср., само +ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки.

достойнство

+мн. досто`йнства, +ср.
1. Само +ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
Синоними: заслуга, достолепие, значение, авторитет, престиж, тежест, чест, самолюбие, гордост, честолюбие, самоуважение

дружество

+мн. дру`жества, +ср.
1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел; сдружение. Дружество на природозащитниците.
2. +ист. Най-малката местна организация в комунистическите младежки съюзи. Комсомолско дружество.
3. +Спец. Вид съвместно предприятие, в което всеки от членовете участва със свой дял. Акционерно дружество.
Синоними: корпорация, сдружение, съдружие, братство, предприятие, фирма

дрънкало

+мн. дрънка`ла, +ср.
1. Дрънкалка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.
Синоними: плямпало

дуо

+ср., само +ед. Дует.

дуло

+мн. дула`, +ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.

духало

+мн. духа`ла и духала`, +ср.
1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях).
2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмент.

духовенство

+мн. духо`венства, +ср. Всички служители на една църква; клир. Православно духовенство.

дъно

+мн. дъна`, +ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. +Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
• До дъно. — Изцяло, докрай.
• Стоя/съм в дъното (на нещо). — Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.
Синоними: основа, дълбочина, край, задна част, обратна страна, гръб, тил, опако, хастар, подплата

дърво

+мн. дърве`та или дърва`, +ср.
1. С +мн. дърве`та. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.
2. С +мн. дърве`та. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С +мн. дърва`. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само +ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.
Синоними: пън, дънер, дръвник, кютюк, глупав, малоумен, тъп, тъпоумен, недодялан, невъзприемчив, дървен материал, дървесина, дърва

дърварство

+ср., само +ед. Занятие на дървар.

дърводелство

+ср., само +ед. Занятие на дърводелец.

единоборство

+ср., само +ед. Борба между двама, един срещу един.

единство

+ср., само +ед.
1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.
Синоними: цялост, целокупност, интегралност, връзка, свързаност, сплотеност, дружност, единодушие, единомислие, сговор, задружност, съгласие, общност, солидарност, неделимост, сцепление, монолитност, съгласуваност, взаимна зависимост

езеро

+мн. езера`, +ср. Голям естествен или изкуствен водоем, затворен отвсякъде от брегове.
+прил. [[е`зерен]], е`зерна, е`зерно, +мн. е`зерни. Езерна вода.

езичество

+ср., само +ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство.

електричество

+ср., само +ед.
1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони).
2. Тази енергия за нуждите на стопанството и бита (за осветление, отопление и др.).
+прил. [[електри`чен]], електри`чна, електри`чно, +мн. електри`чни.
+прил. [[електри`чески]], електри`ческа, електри`ческо, +мн. електри`чески.
• Електрически ток. — Насочено движение на електрически товари под напрежение.

ембарго

+ср., само +ед. +Спец. В международното право — държавна забрана за внос или износ на стоки от/за друга държава. Налагам ембарго. Ембарго на оръжие.
+прил. [[емба`ргов]], емба`ргова, емба`ргово, +мн. емба`ргови. Ембаргова стока.

емигрантство

+ср., само +ед. Живот на емигрант, пребиваване на емигрант. В емигрантство.

емирство

+мн. еми`рства, +ср. Владение на емир.

епикурейство

+ср., само +ед.
1. +Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. +Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.

еснафство

+ср., само +ед.
1. Еснаф (в 1 знач.).
2. Еснафщина.

естество

+ср., само +ед. Самата същност; това, което е присъщо на нещата.
Синоними: природа, натура, същност, същество, есенция, сърцевина, качество, характер, свойство, вид, нрав, душа, отличителен белег, признак

жабо

+мн. жаба`, +ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.

железарство

+ср., само +ед. Занаят на железар.

животновъдство

+ср., само +ед.
1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни.
2. Науката за този отрасъл.

жиголо

+мн. жи`гола, +ср. Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка.

жило

+мн. жила`, +ср.
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жило.
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
3. +Прен. Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.
Синоними: злъч, язвителност, подигравка, нападка, обида, острота

жито

+мн. жита`, +ср.
1. Само +ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение. Ще пожънем житото навреме.
2. Само +мн. Обширни площи, засети с това растение. Пред нас са блеснали житата.
3. Само +ед. Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.
Синоними: пшеница

жителство

+ср., само +ед.
1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство.
2. Живеене. Жителството ми тук е истински подвиг.

задоволство

+ср., само +ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса.
Синоними: доволство, задоволеност, насита, удовлетворение, удовлетвореност, самодоволство, блаженство, оптимизъм, изпълняване, извършване, осъществяване, изпълнение, изявяване

зайцевъдство

+ср., само +ед.
1. Организирано отглеждане на питомни зайци.
2. Наука за отглеждане на питомни зайци.

законодателство

+ср., само +ед. Създаване, издаване, изменяне и отменяне на закони. Гражданско законодателство.

заложничество

+ср., само +ед. Положение на заложник. Заложничеството ми не беше много тежко.

заместничество

+ср., само +ед. Период на заместване или функции на заместник. Заместничеството му не трая дълго.

занаятчийство

+ср., само +ед. Практикуване на занаят.

запознанство

+мн. запозна`нства, +ср.
1. Запознаване.
2. Само +мн. Връзки, познанства. В тези среди имам много запознанства.

зарево

+ср., само +ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето.

звено

+мн. звена`, +ср.
1. Брънка, халка от метална верига.
2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия.
3. +ист. Малка организационна група в пионерската организация. Един отряд има две звена.
4. +ист. Малка производствена група в селското стопанство. Лозарско звено.
Синоними: брънка, халка, част, съставка, съставна част, свръзка, съединение, връзка

зверство

+мн. зве`рства, +ср.
1. Обикн. +мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турците. Зверствата над населението.
2. Само +ед. Характер на свиреп, жесток човек. Не мога да понасям зверството му.
Синоними: зверщина, диващина, скотщина, безчовечие, жестокост, свирепост, кръвожадност, варварство, ярост, безчинство, изстъпление

зебло

+ср., само +ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували.
Синоними: чул, груб конопен плат, платно

земеустройство

+ср., само +ед. Технико-икономически мероприятия за правилно използване на земеделските земи.

землячество

+ср., само +ед. Всички земляци, живеещи в един град, в един район. Търновско землячество в София.

зидарство

+ср., само +ед. Работа, занаят на зидар.

злато

+ср., само +ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете и` са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. +Прен. +Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.

----

- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.

златарство

+ср., само +ед. Занаят на златар.

злодейство

+мн. злоде`йства, +ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени.

злорадство

+ср., само +ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
Синоними: зложелателство, завист, злоба, жлъч, ненавист, омраза, неприязън, неприязненост, вражда, недоброжелателство, ехидност

злосторничество

+мн. злосто`рничества, +ср.
1. Пакост, злочинство.
2. Само +ед. Злосторничене.
Синоними: закононарушение, престъпление, злодеяние, простъпка, грях

злочинство

+мн. злочи`нства, +ср. Злосторничество, пакостене.
Синоними: злосторство, злосторничество, безчинство, пакостничество, злодеяние, издевателство, злодейство

знахарство

+ср., само +ед. Народно лечителство.

зъболекарство

+ср., само +ед.
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
2. Занятие на зъболекар.

зърно

+мн. зърна`, +ср.
1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна.
2. Само +ед. Много такива семена заедно или от няколко култури. Имаме много зърно. От царевицата изкарахме много зърно.
3. Малък, кръгъл плод, обикн. съставящ грозд и под., както и по-голям, кръгъл плод. Зърна череши.

----

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др.
Синоними: зрънце, гранула, частица, шушка, нещо малко, грам, троха, капка

издателство

+мн. изда`телства, +ср. Предприятие, което издава печатни произведения.

издевателство

+мн. издева`телства, +ср.
1. Само +ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.
2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
Синоними: гавра, подигравка, безчинство, ексцес, изстъпление, злодеяние, престъпление

изкуство

+мн. изку`ства, +ср.
1. Само +ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове.
2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката.
3. Само +ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.
Синоними: умение, опитност, вещина, сръчност, майсторство, майстория, способност, талант, похватност, ловкост, знание, леснота, майсторлък, мурафет, трик, съвършено владеене, изобретателност

излишество

+мн. изли`шества, +ср.
• Живея в излишество. — Живея разкошно, свръх нуждите.
Синоними: излишък, обилие, изобилие, плодородие, прекаленост, разточителство, разточителност, неумереност

имущество

+мн. иму`щества, +ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове. Нямам никакво имущество — само една чанта с дрехи.
• Движимо имущество. — Имущество, което може да бъде пренасяно.
• Недвижимо имущество. — Земя и сгради като собственост на някого.
Синоними: имот, състояние, богатство, пари, благосъстояние, собственост, владение, притежание, имение, земя, стопанство

индиго

+мн. инди`га, +ср.
1. Само +ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя.
2. Само +ед. Боята, получена от този храст.
3. Тънък хартиен лист, от едната страна покрит със синя боя, предназначен за копиране на повече екземпляри при писане. Дай ми две индига.
+прил. [[инди`гов]], инди`гова, инди`гово, +мн. инди`гови.

инженерство

+мн. инжене`рства, +ср.
1. Само +ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер.
2. Специалност на инженер. Всички инженерства изискват да се знае математика.
3. +Остар. Учреждение, в което работят инженери. Вчера бях в инженерството.

инкогнито

+нареч. За известни личности — под чуждо име или като непознат. Министърът ходил на концерта инкогнито. Пътувам инкогнито.

• Тера инкогнита. Нещо напълно непознато. Тези въпроси за мене са тера инкогнита.
Синоними: тайно

интендантство

+мн. интенда`нтства, +ср.
1. Поделение в армията, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др.
2. Сградата и персоналът на това поделение като съвкупност.

казино

+мн. кази`на, +ср.
1. Голям ресторант, обикн. с открита част, най-често край морето. Вечеряхме в казиното.
2. Игрален дом. Пилее пари в казината на Монте Карло.

каменоделство

+ср., само +ед. Обработване на камък.

кандило

+мн. кандила`, +ср.
1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пред икона, на гроб.
2. Такъв съд, в миналото използван за осветление. На кандило съм плела и шила тези дрехи, когато бях млада.

кантианство

+ср., само +ед. +Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант.

капаро

и [[капа`ро]] +ср., само +ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.
Синоними: пей, предплата, задатък

карго

+ср., само +ед.
1. Товар на кораб.
2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб.

качество

+мн. ка`чества, +ср.
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.
2. Само +ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.
Синоними: особеност, естество, свойство, същина, характер, натура, отличителен белег, атрибут, годност, пригодност, роля, служба, белег, признак, вид, категория, класа, сорт, степен на отличие, положение, длъжност, компетенция, природа, разред, род, манталитет, търговска марка

кило

+мн. кила`, +ср. Разг.
1. Килограм.
2. Литър.

килимарство

+ср., само +ед.
1. Производство на килими.
2. Занаят на килимар.

кимоно

+мн. кимона`, +ср.
1. Подобна на халат японска дреха с особено скроени широки ръкави, без закопчаване, с премятане и колан.
2. Нещо, което наподобява кройката на тази дреха. Кимоно ръкав.

кино

+мн. кина`, +ср.
1. Киносалон, кинотеатър. В града има три кина.
2. Само +ед. Кинопродукция, филм. Ще купя билети за кино.
3. Само +ед. Киноизкуство, кинематография. Изяви в киното.
• Отивам/отида на кино. — +Разг. Пропадам, провалям се; унищожавам се, развалям се. Ако ми се паднат трудни въпроси на изпита, отивам на кино. Ако тези круши стоят тук още един ден, отиват на кино.

клеймо

+мн. клейма`, +ср.
1. +ист. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник.
2. Позор, петно върху името на някого.
3. Печат, щемпел върху писмо с дата и град на изпращане или получаване. На клеймото не личи датата.
Синоними: дамга, белег, печат, щемпел, отпечатък, пломба, етикет, етикетче

клепало

+мн. клепа`ла, +ср.
1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.
Синоними: камбана

кметство

+мн. кме`тства, +ср.
1. Само +ед. Управление на община.
2. Сградата на това управление.

книгоиздателство

+мн. книгоизда`телства, +ср. Издателство.

княжество

+мн. кня`жества, +ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако.

коварство

+мн. кова`рства, +ср.
1. Само +ед. Качество на коварен.
2. Коварна постъпка.
Синоними: подлост, лукавство, притворство, лицемерие, ехидност, злоба, злина, злорадство, двуличие, преструвка, езуитщина, предателство, измяна, коварна постъпка, хитрина, хитрост

кожарство

+ср., само +ед. Занятие по обработване на кожа (във 2 знач.) и производство на някои видове кожени изделия. В този район е добре развито кожарството.

кожухарство

+ср., само +ед. Занятие на кожухар.

коларство

+ср., само +ед. Занятие на колар.

колело

+мн. колела`, +ср.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
+същ. +умал. [[колелце`]], +мн. колелца`, +ср.

• Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
Синоними: търкало, окръжност, кръг,

количество

+мн. коли`чества, +ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количества.
Синоними: брой, численост, размер, обем, мяра, маса, величина, число, сума, сбор

комендантство

+мн. коменда`нтства, +ср.
1. Учреждение, оглавявано от комендант (в 1 и 2 знач.).
2. Личният състав, както и сградата на такава служба.

консулство

+мн. ко`нсулства, +ср.
1. Дипломатическо представителство начело с консул. Ще се открие консулство в гр. Пловдив.
2. Само +ед. Службата на консул.
3. Сградата на консулското представителство.

конфуцианство

+ср., само +ед. Система от нравствено-философски възгледи, основана от китайския мислител Конфуций (VI и V в. пр. н. е.).

копито

+мн. копи`та, +ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подкованите копита на коня тракат по асфалта.
+същ. +умал. [[копи`тце]], +мн. копи`тца, +ср.

корито

+мн. кори`та, +ср.
1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане на бебе, както и за хранене на животни.
2. Отлят от бетон (или издълбан от камък) продълговат съд под крана или чучура на чешма на открито. Чешмата има няколко корита за поене на добитък.
3. Леговище на река. Коритото на река Янтра.
Синоними: копаня

кормило

+мн. кормила`, +ср.
1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кормилото.
2. +Прен. Управление. Държавното кормило.
+прил. [[корми`лен]], корми`лна, корми`лно, +мн. корми`лни. Кормилна уредба.

котило

+мн. коти`ла, +ср.
1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца.
2. Място, където свободно се въдят животни; леговище. Тук е котилото на змиите. Открих едно котило на котки зад къщата.
3. +Прен. +Пренебр. Свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или за човешки пороци. Блатото е котилото на комарите. Тук било котилото на крадците.
Синоними: свърталище, средище, бърлога, дупка, гнездо, котерия, пасмина, банда

кощунство

+мн. кощу`нства, +ср.
1. Гавра, подигравка с нещо свято.
2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято. Кощунство над паметника на загиналите през войните.
Синоними: светотатство, поругание, поругаване, гавра, осквернение, богохулство

кралство

+мн. кра`лства, +ср. Държава начело с крал.

крепостничество

+ср., само +ед. +Истор. Обществен строй, основан на крепостното право.
Синоними: феодализъм, робство, робия, ярем, бреме, гнет

кресло

+мн. кресла`, +ср.
1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото.
2. +Прен. Висок пост, място, длъжност. Министерско кресло. Бори се за президентското кресло.
3. +Прен. Брой места в кабинет, в министерски съвет. Ще дадат две кресла на демократическата партия. Едно кресло остава незаето.
Синоними: фотьойл, диван

кречетало

+мн. кречета`ла, +ср.
1. +ист. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните.
2. Детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица.
3. +Прен. +Разг. Човек, който говори много.
Синоними: бъбрица, бръщолевец, дърдорко, дрънкало

кривогледство

+ср., само +ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство.

крило

+мн. крила` и криле`, +ср.
1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб.
2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети. Крила на самолет.
3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки. Крило на сграда. Крило на прозорец. Крило на бял дроб. Крило на батальона.
4. +Прен. Течение, групировка в политическа партия или в друга организация. Ляво крило.
5. +Прен. Закрила, защита. Той е крило за тях.
+същ. +умал. [[крилце`]], +мн. крилца`, +ср.
• Давам крила. — Вдъхвам вяра, амбиции, решителност. Първият успех и` даде крила.
• Подрязвам крилата (на някого). — Отнемам вяра, обезкуражавам.
Синоними: перка, закрила, покровителство, защита, групировка, фракция

кросно

+мн. кросна`, +ср. Част от тъкачен стан — право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго — готовата тъкан). Затягам кросното.
• Изтъках си платното, ритам ти кросното. — +Разг. Свършвам своята работа и не се интересувам от друго.

кълбо

кълба` и кълбе`та, +ср.
1. +Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра и` сфера. Обем на кълбото.
2. Всяко тяло с такава форма. Кълбо прежда. Кълбо дим.
3. +Прен. В гимнастиката — предно превъртане на тялото до заставане в изходното положение.
+същ. +умал. [[кълбе`нце]], +мн. кълбе`нца, +ср.
• Земно кълбо. — Планетата Земя.
• На кълбо. — Със свити ръце и крака. Лежи на кълбо.
• Кожено кълбо. — Футболна топка.
Синоними: сфера, топка, валчесто тяло, валмо, овал, топче, кълбенце

кърмило

+ср., само +ед. Кърма 1 (в 1 знач.).

късогледство

+ср., само +ед.
1. Недостатък на зрението, при който не се виждат ясно далечни предмети.
2. +Прен. Недалновидност, непрозорливост, обикн. за обществени процеси, в политиката.
Синоними: ограниченост, непредвидливост, недалновидност, непрозорливост, тесногръдие, дребнавост, затвореност, тъпота

лайно

екскремент

лакомство

+мн. ла`комства, +ср. Обикн. +мн. Вкусни неща за ядене, обикн. сладкиши.
Синоними: лакомия, глад, охота, апетит, ищах, алчност, ненаситност, неутолимост

лапацало

+мн. лапаца`ла, +ср. Разг. Човек, който говори много, говори празни приказки. Голямо лапацало е, не ме оставя да си гледам работата.

ласо

+мн. ла`са, +ср. Въже с примка за улавяне на животни.

ласкателство

+мн. ласка`телства, +ср. Думи, постъпки, които ласкаят. Сипя ласкателства.
Синоними: похвала, любезност, комплимент, угодничество, лицеприятие, подмилкване, лакейство, сервилност, низкопоклонничество, лукавство, коварство, подлост

легло

+мн. легла`, +ср.
1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др.
2. +Прен. Място за спане. Правя си легло от шума.
3. +Прен. Стая с такава мебел, обикн. в хотел. За тази вечер в хотела няма свободни легла.
4. +Прен. Корито на река.
5. Всяко място, машинна част, която е предназначена за полагане на друга част в нея.
• На легло съм. — Лежа болен.
• На смъртно легло съм. — Скоро ще умра.
Синоними: постеля, постелка, одър, креват, ложе, леговище, бърлога, дупка

лекарство

+мн. лека`рства, +ср.
1. Лечебен препарат. Предписвам лекарства за бронхит. Вземам лекарство. Не понасям лекарствата.
2. Само +ед. Средство за лечение; лек. Има ли лекарство за тази болест? Намерих лекарство в билките. Лекарството е само в диетата.
Синоними: лек, цяр, медикамент, илач, средство

лепило

+мн. лепи`ла, +ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика с лепило. Лепило за кожа. Универсално лепило.
Синоними: клей

лесничейство

+мн. лесниче`йства, +ср.
1. Учреждение, което се грижи за запазването и използването на горите в определен район. Работя в лесничейството.
2. Екипът от служители на това учреждение, както и сградата му. Живея в лесничейството.

лесовъдство

+ср., само +ед. Дял от растениевъдството и наука за отглеждане, опазване и използване на горите.
+прил. [[лесовъ`ден]], лесовъ`дна, лесовъ`дно, +мн. лесовъ`дни. Лесовъдна бригада.

леярство

+ср., само +ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр.

либидо

+ср., само +ед. Полово влечение.

либрето

+ср., само +ед. +Спец.
1. Текст на вокално-сценично произведение, като опера, оперета, оратория и др.
2. Кратко изложение на съдържанието на пиеса, опера, балет.

лико

и [[ли`ко]] +ср., само +ед.
1. Дървесинно вещество под кората на млада липа, върба и др.
2. Тесни жилави ивици, които се използват за връзване. Връзвам лозето с лико.
Синоними: влакно, жилка, жичка, нишка, тъкан

листо

+мн. листа`, +ср. Лист на растение.
Синоними: лист, листа, шума

лозарство

+ср., само +ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя.

лукавство

+ср., само +ед.
1. Коварство и хитрост.
2. Проява на лукав; лукава постъпка.
3. Добродушна хитрост, игривост.
Синоними: лукавщина, коварство, подлост, притворство, хитрост, ехидност, лицемерие, преструвка, ласкателство, интригантство, лъжа, злоба, завист, византийщина, неискреност, хитрина, прикритост

лумбаго

+ср., само +ед. +Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от лумбаго. Мъчи ме лумбагото.

лустро

+ср., само +ед.
1. +Остар. Лак за лъскане на обувки.
2. Лъскавина, блясък.
3. +Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум.
Синоними: лъскавина, шлифовка, прикритие, фалш, гланц, изтънченост, изисканост, елегантност, политура, външен блясък

лутеранство

Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в. ) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога.

любопитство

+ср., само +ед.
1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство.
2. Интерес към незначителни подробности. Празно любопитство.
Синоними: любознателност, любознание, интерес, внимание

лютеранство

+ср., само +ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедание и се обособява в отделна църква.

магьосничество

+мн. магьо`сничества, +ср. Дейност или сила на магьосник за въздействие върху природата или хората.

мазило

+мн. мазила`, +ср.
1. +Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем.
2. +Разг. Всяко нещо, което може да се използва за мазане.
Синоними: мас, крем, мехлем, смазка

маймунство

+мн. майму`нства, +ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.).

майсторство

+ср., само +ед.
1. Умение, изкуство да се сътвори нещо.
2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия.
Синоними: умение, опитност, сръчност, изкуство, ловкост, вещина, майстория, майсторлък, мурафет, тънкост, цака, съвършено владеене, ръка, задълбочени познания

майчинство

+ср., само +ед.
1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство.
2. Достойнство на майка.
Синоними: материнство

малцинство

малцинства`, +ср.
1. Само +ед. Част, по-малка от половината на дадена група. Малцинството се подчинява на мнозинството.
2. Етническа група в дадена държава, която се различава от основното население по произход, религия, език и др.
+прил. [[малци`нствен]], малци`нствена, малци`нствено, +мн. малци`нствени (във 2 знач.). Малцинствен въпрос.
Синоними: малочисленост, малобройност

мандало

+мн. ма`ндала, +ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена.
• Мандалото падна. — За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.
Синоними: резе, лост, затвор

манихейство

+ср., само +ед. +Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към ХII век.

манто

+мн. манта`, +ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави.

мародерство

+мн. мароде`рства, +ср. Занятие на мародер; грабеж.

масло

и [[масло`]] +ср., само +ед. Мазнина, приготвяна от растителни, животински или минерални вещества. Краве масло. Машинно масло. Розово масло.
• Върви по мед и масло. — Извършва се, става чудесно, без пречки и трудности.
• Наливам масло в огъня. — +Разг. Подстрекавам, подбуждам.
• Светя маслото (на някого). — +Разг. Убивам.

масларство

+ср., само +ед. Занятие на маслар.

масонство

+ср., само +ед. Религиозно-философско течение с мистични обреди, възникнало през ХVIII в., което проповядва нравствено самоусъвършенстване.
+прил. [[масо`нски]], масо`нска, масо`нско, +мн. масо`нски.

мастило

+мн. мастила`, +ср. Оцветена течност за писане или за печатане.
+прил. [[масти`лен]], масти`лена, масти`лено, +мн. масти`лени.

материнство

+ср., само +ед. Майчинство.
Синоними: майчинство

махало

+мн. маха`ла, +ср. Всеки уред, който прави обороти при люлеене. Махало на часовник.

мерило

+ср., само +ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.
Синоними: мярка, мяра, критерий, мащаб, аршин, норма, стандарт, мостра, образец, равнище, ниво, пробен камък

месо

+мн. меса`, +ср.
1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко месо.
2. Изобщо мускули. Бели ми меса.
3. Част от плода, която е разположена под външната ципа.
4. Само +мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. През раздраната рокля се виждаха месата и`.
+същ. +умал. [[месце`]], +ср._;
 +прил. [[ме`сен]], ме`сна, ме`сно, +мн. ме`сни.
• На месо (стрелям). — Целя се в жив човек.
• Отглеждам от парче месо. — Отглеждам от пеленаче, от бебе някого.
• Пушечно месо._ — Войници, които са избивани за чужди интереси.

месианство

+ср., само +ед.
1. Религиозно учение за поява на спасител (месия).
2. Учение за особена роля на някой народ в световната история.
+прил. [[месиа`нски]], месиа`нска, месиа`нско, +мн. месиа`нски.

место

+мн. места`, +ср. Място.

местожителство

+мн. местожи`телства, +ср. Селище, където постоянно живее едно лице.
Синоними: местопребиваване, жилище, седалище, резиденция

метро

+мн. метра`, +ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро.

меценатство

+ср., само +ед. Покровителство над науката и изкуството.

мечтателство

+ср., само +ед. Качество или проява на мечтател.

министерство

+мн. министе`рства, +ср.
1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство на финансите.
2. Сградата, в която се помещава учреждението. Колата спря пред министерството.

миньорство

+ср., само +ед. Занятие на миньор [[1]] .

миро

+ср., само +ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди.

мисионерство

+ср., само +ед. Занятие на мисионер.

мито

+мн. мита`, +ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита.

миткало

+ср., само +ед. +Разг. Лице, което митка.

митничарство

+ср., само +ед. Занятие на митничар.

млекарство

+ср., само +ед. Занятие на млекар.

мливо

+ср., само +ед. +Диал. Зърнени храни, които са за смилане.

множество

+мн. мно`жества, +ср.
1. Само +ед. Голямо количество от нещо. Множество случаи.
2. +Спец. Съвкупност от елементи в математиката, обединени по някакъв признак. Теория за множествата.
Синоними: наплив, навалица, многолюдие, стечение, сбирщина, тълпа, орталък, група, компания, маса, рояк, рой, блъсканица

мнозинство

+мн. мнозинства`, +ср. По-голямата част от група хора, разделени според становището си по даден въпрос при гласуване.

могъщество

+ср., само +ед. Голяма сила, власт, влияние. При цар Симеон България постига духовно могъщество.
+прил. [[могъ`ществен]], могъ`ществена, могъ`ществено, +мн. могъ`ществени.
Синоними: сила, мощ, крепкост, здравина, якост, стабилност, власт, влияние, всемогъщество, господство, владичество, величие

модерато

нареч. Спец. В музиката — с умерено темпо (или музикално произведение с такова темпо).

моминство

+ср., само +ед.
1. Годините, състоянието, възрастта, когато жената е мома.
2. Девственост.

монашество

+ср., само +ед.
1. Монашески живот, подстригване.
2. Монасите като цяло.

монофизитство

+рел. Християнска ерес, възникнала във Византия през V в. и разпространила се в Палестина, Сирия и особено в Египет, според която Исус Христос има само една природа — божествена.

монтьорство

+ср., само +ед. Занятие на монтьор.

мохамеданство

+ср., само +ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям.

мошеничество

+мн. моше`ничества, +ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество.
Синоними: извъртане, усукване, шикалкавене, измама, подхлъзване, интриги, изнудване, обирачество, кожодерство, обирничество, изнудвачество, подкупничество, контрабандна търговия, нечестност, непочтеност

мракобесничество

+ср., само +ед. Действие или проява на мракобесник.

мушкато

+мн. мушка`та, +ср. Саксийно цвете със силна миризма, подобно на здравец.

мъжество

+ср., само +ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.
Синоними: мъжественост, неустрашимост, храброст, доблест, смелост, непоколебимост, твърдост, решителност, самоотверженост, себеотрицателност, сърцатост, безстрашие, себеотрицание, кураж, сърце, прямота, кавалерство, рицарство, юначество, сила, енергия, енергичност, дързост, юначност

мънисто

+мн. мъни`ста, +ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит.
+прил. [[мъни`стен]], мъни`стена, мъни`стено, +мн. мъни`стени. Мънистена огърлица.

мъртвило

+ср., само +ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост.
Синоними: безжизненост, замрялост, мъртвина, пустош, пустиня, гробница, летаргия, пустота, тишина, застой, затишие, стагнация, застоялост, мъртва точка

мътило

+мн. мъти`ла, +ср.
1. Място, където птиците мътят; полог.
2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило.

мъченичество

+ср., само +ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество.
Синоними: страдалчество, гнет, страдание

мюсюлманство

+ср., само +ед. Мохамеданство.

мюфтийство

+мн. мюфти`йства, +ср. Служба и канцелария на мюфтия.
• Главно мюфтийство. — Върховна инстанция на мюфтийските съдилища.

навло

+мн. на`вла, +ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари.

наметало

+мн. намета`ла, +ср. Горна дреха без ръкави; пелерина.
Синоними: наметка, дреха, покривало, пелерина, шал, мантия, плащ, расо, тога

народничество

+ср., само +ед. Руско обществено-политическо движение от втората половина на ХIХ в.
+прил. [[наро`днически]], наро`дническа, наро`дническо, +мн. наро`днически.

наследство

+мн. насле`дства, +ср.
1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице.
2. +Прен. Съвкупност от идейни, битови, културни явления, получени от предишни епохи или личности. Културно наследство.
Синоними: завещание, бащиния

настоятелство

+мн. настоя`телства, +ср.
1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква.
2. Ръководство на дружество или организация.

нахалство

+мн. наха`лства, +ср. Нахална постъпка; наглост, дръзка самоувереност. Нечувано нахалство е да искаш постоянно пари от мене.
Синоними: безочливост, дързост, наглост, грубост, безсрамие, настойчивост, смелост, безобразие, арогантност, цинизъм, произвол, тупе, дебелоочие, надменност, надутост, снобизъм, оскърбление, обида, самонадеяност, хладнокръвие, самообладание

начало

+мн. начала`, +ср.
1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година.
2. Изходна точка, пункт, от който започва нещо. Началото на улицата.
3. Първоизточник, основна причина. Доверието е начало на приятелството.
4. Обикн. +мн. Основно положение, принцип. Начала на биологията.
5. Само +мн. Начин на организация и осъществяване на нещо. Изнасяме концерти на самодейни начала.
Синоними: първоизточник, корен, основа, произход, потекло, род, наченка, заченка, зародиш, зачатък, зараждане, причина, първопричина, мотив, почин, инициатива, начинание, идея, първи момент, първа част, първи опит, встъпление, първа стъпка, започване, принцип, ръководна идея, правило, закон, въведение, увод, предисловие, интродукция, предвестник, предтеча, източник, изход, лансиране, извор, наченки, първи проблясъци, зора, аксиома, генезис, създаване, произхождение, тръгване, потегляне, почване, изходна точка, отправна точка

началство

+мн. нача`лства, +ср.
1. Администрация, всички началници. Каквото нареди началството, това ще правим.
2. +Разг. Началник.
Синоними: управление, шефство, предводителство, началник, господар, шеф

невежество

+мн. неве`жества, +ср. Обикн. +ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ.
Синоними: неначетеност, непросветеност, простотия, дивотия, изостаналост, незнание, ограниченост, неграмотност, мрак, тъмнина, мракобесие, назадничавост, обскурантизъм, духовна нищета

невмешателство

+мн. невмеша`телства, +ср. Обикн. +ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешателство.
Синоними: ненамеса, неутралност, равнодушие, безучастно, пасивност, незаинтересованост, апатия, индиферентност

негостоприемство

+ср., само +ед. Проява на негостоприемен човек.

недоволство

+ср., само +ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недоволство организираха протестен митинг.
Синоними: незадоволство, неудовлетвореност, сръдня, мусене, цупене, гримаси, негодувание, възмущение, протест, оплакване, неодобрение, роптание, брожение, неблагодарност, непризнателност, безредици, конфликт, размирици, незадоволеност, неудоволствие, досада, гняв, болка, несправедливост

непокорство

+мн. непоко`рства, +ср. Проява на непокорен човек; непослушание.
Синоними: непослушание, непослушност, неподчинение, недисциплинираност, разпуснатост, разюзданост, вироглавство, вироглавие, упорство, упоритост, немирство, нарушение, неизпълнение, несъблюдение

непостоянство

+мн. непостоя`нства, +ср. Проява на непостоянен или негово качество; колебливост, променливост. Проявявам непостоянство в учението.
Синоними: променчивост, променливост, изменчивост, непоследователност, неустойчивост, колебливост, несигурност, безхарактерност, безпринципност, каприз, своенравие, нерешителност, колебание, неустановеност, неопределеност, капризност, превратност, уклончивост, нечестност

неравенство

+мн. нера`венства, +ср.
1. Отсъствие на равенство. Социално неравенство.
2. +Спец. В математиката — съотношение между величини с различни стойности.
Синоними: несъразмерност, различие, разлика, безправие, неправда, несправедливост, дискриминация, неравноправие

несторианство

+рел. Християнска ерес, основана върху учението на Несторий, цариградски патриарх (428-431), който твърди, че Христос бил обикновен човек и затова го нарича не Богочовек, а Богоносец (Теофор) и различава у него две лица — божествено и човешко.

неудобство

+мн. неудо`бства, +ср. Липса на удобство.
Синоними: несгода, затруднение, неприятност, лишение, неволя, гузност, смущение, стеснение, притеснение, безобразие, беля, объркване, осуетяване на планове, спънка, пречка, препятствие, усложнение, трудност

нехайство

+ср., само +ед. Проява на нехайник; небрежност, безгрижност. Проявявам нехайство.
Синоними: нехайност, немарливост, небрежност, безгрижие, равнодушие, леност, разпуснатост, отпуснатост, разплутост, невнимателност, невнимание

нещо

неопр. мест. Като +същ., +мн. неща`, +ср.
1. Малък предмет, вещ. В джобовете му имаше много неща — бонбони, болтчета, клечки, конци, кърпа.
2. Явление, събитие. Това нещо му помогна. Интересно нещо.
3. Неясен, неопределен, непознат предмет. Нещо прелетя над главата му.
4. Новина, вест, съобщение. Научих нещо.
+същ. +умал. [[не`щичко]], +ср.
• В реда на нещата. — Както обикновено става.

----

+нареч. +Разг. Малко, в известна степен. Нещо съм болен.
Синоними: предмет, обект, вещ, работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство

ниво

+мн. нива`, +ср.
1. Плоскост, равнина.
2. Степен на височина. На нивото на очите му.
3. Степен на развитие, на организация; равнище. Културно ниво.
Синоними: степен, висота, стъпало, равнище, стадий, плоскост, височина, мерило, критерий, норма, стандарт, мостра, образец

ницшеанство

+ср., само +ед. +Спец. Философско течение, което проповядва индивидуализъм, култ към “свръхчовека”.

нищожество

+мн. нищо`жества, +ср.
1. Само +ед. Положение на нищожен.
2. Нищожен, жалък човек или същество.
Синоними: незначителност, нищожност, дреболия, детайл, нищо, нула, дребнавост, безличие, твар, нищо и никакъв, пигмей, лукова глава, сантиментален човек, лигльо, слабак

облегало

+мн. облега`ла, +ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка.

облекло

+мн. облекла`, +ср.
1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло.
2. +Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка.
• В адамово/евино облекло. — Гол, без дрехи.
Синоними: носия, дрехи, костюм, одежди, премяна, одеяние, тоалет, вид, фасон, каяфет

обстоятелство

+мн. обстоя`телства, +ср.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само +мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. +Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
Синоними: нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, момент, събитие, случка

общество

+мн. общества`, +ср.
1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество.
2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество.
3. Кръг от хора, с които човек общува; среда.
4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.
Синоними: колектив, общежитие, общност, съжителство, публика, събрание, група, среда, компания, другарство, общуване, познанство, приятели, другари, общественост, свят, кръг от хора

овцевъдство

+ср., само +ед. Селскостопански отрасъл, свързан с отглеждане на овце.

огледало

+мн. огледала`, +ср.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. +Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. +Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро.
+същ. +умал. [[огледа`лце]], +мн. огледа`лца, +ср. (в 1 знач.).
• Когато си видя ушите без огледало. — +Ирон. Никога.

огниво

+мн. огни`ва, +ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.
Синоними: (нар.) кремък, запалка

одеяло

+мн. одеяла`, +ср. Текстилно покривало, което служи за завивка. Вълнено одеяло.

опело

+мн. опела`, +ср. Църковен обред при погребение.

отечество

+мн. оте`чества, +ср.
1. Страната, в която съм се родил и живея; родина.
2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.
Синоними: родина, бащиния, татковина, роден кът, родно място, бащин кът, роден край

отшелничество

+ср., само +ед. Отшелнически живот.

офицерство

+ср., само +ед.
1. Занятие на офицер.
2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство.

охолство

+ср., само +ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство.
Синоними: охолност, добруване, богатство, имотност, заможност, изобилие, благоденствие

павликянство

+рел. Религиозно движение, възникнало в Армения през VІІ в. и много разпространено в източните провинции на византийската империя през ІХ в. , чиито последователи се придържали към дуализма и отричали тайнствата, йерархията и други основни постулати на християнството.

палто

+мн. палта`, +ср. Връхна дълга дреха с подплата и с дълги ръкави. Кожено палто.
+същ. +умал. [[палте`нце]], +мн. палте`нца, +ср.
Синоними: фестон, пардесю, сюртук, горна дреха, връхна дреха, облекло, дреха, наметало, наметка

пано

+мн. пана`, +ср.
1. Част от стена, украсена с рисунки, фигури и др.
2. Голяма картина, която се използва за украса.
3. Картина, дърворезба или друго произведение на изкуството, което се използва за украса на стена или таван.

параходство

+мн. парахо`дства, +ср.
1. Придвижване на плавателни съдове; корабоплаване.
2. Организация, предприятие, което управлява придвижването на съдове. Българско речно параходство.

паство

+мн. па`ства, +ср. Група християни, за които отговаря един духовник. Всеки свещеник се грижи за паството си.

перо

+мн. пера`, +ср.
1. Рогово образуване върху кожата на птиците. Щраусови пера.
2. Пригодено за писане такова рогово образуване. Пише с гъше перо.
3. Изработен от метал писец. Златно перо.
4. Зелена част от растение. Откъсни няколко пера от лука.
5. +Спец. Отделна сметка в бюджет.
6. +Прен. Начин на писане, стил. Някои от сатириците имат твърде остро перо.
+същ. +умал. [[перце`]], +мн. перца`, +ср. (в 1, 3 и 4 знач.).
• Галя/гладя с перо. — Отнасям се прекалено благосклонно с някого.
• Като перце/перо. — Много лек, пъргав.
Синоними: перодръжка, писалка, стил, статия, точка, член

перило

+мн. перила`, +ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет.

петало

+мн. пе`тала, +ср. Подкова.
• Хвърлил петалата. — Умрял.

петно

+мн. петна`, +ср.
1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна.
2. Изцапано място върху повърхност. На покривката имаше голямо петно от вино.
3. +Прен. Нещо позорящо, неприятно.
4. Част от повърхност, определена в архитектурен план. Строително петно.
• Слънчеви петна. — По-тъмни области от слънчевата повърхност, които са с по-ниска температура.
• Бяло петно. — Неизследвано, неизучено място или област.
• Жълто петно. — +Спец. Част от окото, която е най-чувствителна към светлината.
• Хвърлям петно. — Опозорявам, петня.
Синоними: леке, дамга, оцапано, белег, знак, позор, срам, безчестие, капка, топче, топчица, клевета, обида, злостна забележка, инсинуация, недостатък, повреда, дефект, кусур, петънце, точка, точица, луничка, позорен печат, стигма, сянка, опасност, заплаха

печалбарство

+ср., само +ед. +Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата.

печиво

+мн. печива`, +ср. Ястие, което се пече във фурна.

пиано

+мн. пиана`, +ср. Голям клавишен инструмент с педали за удължаване или приглушаване на звука.

пиво

+мн. пи`ва, +ср. Бира. Специално пиво.

пиколо

+ср., само +ед. Прислужник за дребни поръчки в хотел, ресторант и др.

пипало

+мн. пипала`, +ср.
1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод.
2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети.
3. +Прен. Обикн. +мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.

пиршество

+мн. пиршества`, +ср. Разкошен, богат пир.
Синоними: пир, угощение, веселие, веселба, гуляй, празник, тържество, празненство, банкет

пискало

+мн. пискала`, +ср.
1. Свирка, която издава остър, писклив звук. Купих си балон с пискало.
2. +Прен. Ревливо, пискливо дете.

писмо

+мн. писма`, +ср.
1. Написан текст, адресиран към някого. Откровено писмо.
2. Такъв текст, поставен в плик за изпращане до адресата. Препоръчано писмо.
3. Система от графически знаци за отбелязване на речта. Йероглифно писмо.
4. Умение за писане. Уча се на четмо и писмо.
+същ. +умал. [[писъмце`]], +мн. писъмца`, +ср. (в 1 и 2 знач.).
• Акредитивни писма. — Официален дипломатически документ, с който се удостоверява назначаването на дипломатически представител.
Синоними: кореспонденция, дописка, преписка, начин на писане, азбука, писмени знаци, писмен знак, буква, цифра, йероглиф

пиянство

+мн. пия`нства, +ср.
1. Прекомерно пиене на алкохолни напитки.
2. Опиянение.
Синоними: алкохолизъм, пиене

плагиатство

+мн. плагиа`тства, +ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои.

плато

+мн. плата`, +ср.
1. +Спец. В географията — издигната над околната повърхност равнина с ясно очертани стръмни склонове.
2. Голяма равна, плоска чиния за студени закуски и предястия, както и самите закуски в такава чиния. Едно плато сандвичи с хайвер.

платно

+мн. платна`, +ср.
1. Тънка тъкан от памук, коноп, лен или коприна, обикн. домашна изработка. Кенарено платно.
2. Голямо парче от плътна, груба тъкан, което се прикрепва към мачтата на плавателен съд, за да го движи, като използва силата на вятъра. Вятърът надуваше платната и корабчето бързо напредваше.
3. Картина върху лен. В галерията са изложени нови платна на известния художник.
4. Част от път, по която се движат превозни средства. Железопътно платно. Поради ремонт на пътя движението е отбито в насрещното платно.
5. +Прен. Пресъздаване на действителността в киното или литературата. Филмът е ярко историческо платно.
• Бял/блед като платно. — Много бледен.
• Вдигам платна. 1. — Отплувам.
2. Махам се от някъде, напускам.
• Изтъках си платното, ритнах ти кросното. — Показвам се неблагодарен, след като са ми помогнали за нещо.
Синоними: зебло, чул, груб конопен плат, плат, тъкан, вълнен плат, сукно

плашило

+мн. плашила` +ср.
1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците.
2. +Прен. Грозен или лошо облечен човек.
• Бостанско плашило. — Много грозен човек.
Синоними: страшилище, призрак, чучело, вампир, върколак, таласъм

плетиво

+мн. плетива`, +ср.
1. Нещо, което се изработва чрез плетене. Детско плетиво.
2. Нещо, което се изработва с плетене, но още недовършено. Ходи навсякъде с плетивото си.
Синоними: работа, ръкоделие, бродерия

плямпало

+мн. плямпала`, +ср. +Разг. +Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.
Синоними: дрънкало

побойничество

+ср., само +ед. Дейност на побойник.

повесмо

+мн. повесма` и [[повя`смо]], +ср. Количество вълна, лен, памук и др., което се завързва наведнъж на хурката.

повясмо

+мн. повя`сма, +ср. — +вж. [[повесмо]].

поданство

+мн. по`данства, +ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите и` гражданство.
Синоними: гражданство

подлизурство

+ср., само +ед. Постъпка и качество на подлизурка.
Синоними: угодничество, сервилност, ласкателство, подмазване, раболепие, умилкване

подстрекателство

+вж. [[подстрека`вам]]
Синоними: подбудителство, подтикване, насъскване, настървение, поощрение, вдъхновение

познанство

+мн. позна`нства, +ср.
1. Само +ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство.
2. Обикн. +мн. Познати, близки хора. Имам много познанства.
Синоними: връзка, отношение, близост, дружба, сношение общуване, общество, компания, приятели, другари

позьорство

+вж. [[позьо`р]]
Синоними: театралничене, преструвки, превземки

поило

+мн. поила`, +ср.
1. Място на река или на чешма, където се поят животни.
2. Поилка.

покорство

+ср., само +ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг.
Синоними: покорност, послушание, смирение, смиреност, подчинение, примирителност, робство, подчиненост, податливост, хрисимост, примирение, търпение, уважение, почит

покривало

+мн. покрива`ла, +ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет.
Синоними: покривка, плащ, чаршаф, завивка, обвивка, було, саван, воал, фередже, калъф, похлупак, капак, плик

покровителство

+мн. покрови`телства, +ср.
1. Защита, оказвана на някого. Вземам под покровителство.
2. Съзнателно създавани благоприятни условия за развитието на нещо. Покровителство на частния бизнес.
Синоними: защита, застъпничество, протекция, опора, закрила, патронаж, опека, опекунство, настойничество, попечителство, егида, щит, броня, защитник, закрилник, пристрастие, подкрепа, подпомагане

полевъдство

+ср., само +ед. +Остар. Отглеждането на житни растения като част от стопанството на страната; земеделие.

полубожество

+мн. полубожества`, +ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората.

полукълбо

+мн. полукълба`, +ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.
Синоними: полушарие, хемисфера, полусфера

помагало

+мн. помагала`, +ср. Книга или други пособия, които подпомагат обучението.
Синоними: пособие, учебник, наръчник

попечителство

+вж. [[попечи`тел]]
Синоними: настойничество, опекунство, опека, наставничество, протекция, застъпничество, защита, покровителство

пораженство

+ср., само +ед. Състояние, при което колективът е разединен и лесно може да бъде победен, пречупен; примирение.
Синоними: отстъпничество, дефетизъм, разочарование, разколебание, нерешителност, отстъпление, отдръпване, бягство, дезертиране

поръчителство

+мн. поръчи`телства, +ср. Действие на поръчител; гаранция.
Синоними: гаранция, обезпечение, отговорност, пълномощно, препоръка, свидетелство, задължение, залог, поръчител, гарант

посегателство

+вж. [[посега`тел]]
Синоними: похищение, заграбване, обсебване, накърнение, вмешателство, посягане, домогване, навлизане, нахлуване

посланичество

+мн. посла`ничества, +ср. Група лица, които са изпратени някъде с държавна цел.

посолство

+мн. посо`лства, +ср. Дипломатическо представителство, оглавявано от посланик, и сградата на това представителство.

посредничество

+мн. посре`дничества, +ср. Дейност на посредник.
Синоними: вмешателство, намеса, участие, интервенция, арбитриране, намесване, вмесване, застъпничество, ходатайствувало, ходатайство, съдействие

постоянство

+мн. постоя`нства, +ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство.
Синоними: последователност, неизменност, непоколебимост, твърдост, упоритост, настойчивост, увереност, вярност, привързаност, устойчивост, издръжливост, стабилност, трайност, стабилитет, усърдие, старание, прилежание, залягане

потекло

+ср., само +ед. Произход.
Синоними: род, произход, произхождение, коляно, начало, родословие, линия, родословно дърво, семейство, династия

потомство

+мн. пото`мства, +ср.
1. Потомците като цяло.
2. Дете по отношение на родителите си. Оставям потомство.
Синоними: потомци, поколение, деца, наследници, род, генерация, потомък, дете, рожби, чеда, челяд, домочадие, семейство

право

+мн. права`, +ср.
1. Само +ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми. Римско право. Гражданско право.
2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо. Граждански права. Право на глас. Права и задължения.
3. Законно основание, причина. Имам право на нещо. С какво право влизате тук?
4. Само +мн. Правоспособност. Придобивам шофьорски права.
+прил. [[пра`вен]], пра`вна, пра`вно, +мн. пра`вни. Правна консултация.
+прил. [[пра`вов]], пра`вова, пра`вово, +мн. пра`вови. Правов ред. Правова държава.
• Имам право. — Не греша.

----

+нареч.
1. По права линия. Вървя право напред.
2. По най-прекия път, без отклонения, заобикалки. Идваш право при мен. Право в очите.
3. В съгласие с истината, справедливо. Право казваш.
Синоними: закони, норми, законност, справедливост, правда, правдина, основание, законно основание, привилегия, преимущество, монопол, запазено право, придобито право, прерогатив, власт, юриспруденция, правоведение, законоведение, (нар.) направо, пряко, директно, непосредствено, без заобикалки, (нар.) точно, тъкмо, веднага, задача, цел, интерес, искане, иск, претенция, твърдение, разрешение, служба, работа, място, длъжност, задължение, харта, грамота, устав

правило

+мн. правила`, +ср.
1. Установена закономерност, постоянно съотношение между някакви явления; норма. Граматическо правило.
2. Предписание за извършването на нещо по определен начин. Правописно правило.
• По правило. — Обикновено.
Синоними: норма, закон, начало, принцип, максима, аксиома, постулат, формула, предписание, нареждане, повеля, порядък, ред, обичай, навик, критерий, наредба, образец, стандарт, заповед, поучение, наставление, разпоредба, споразумение, задължение, установен израз, стереотипна фраза, клише

правителство

+мн. прави`телства, +ср. Висш изпълнителен орган на властта в държавата; министерски съвет, кабинет.
+прил. [[прави`телствен]], прави`телствена, прави`телствено, +мн. прави`телствени. Правителствено постановление.
Синоними: министерски съвет, кабинет, управление, власт

празненство

+мн. празненства`, +ср. Празнуване, тържество.
Синоними: тържество, веселие, веселба, празник, церемония, пиршество, пир, угощение, събор

праотечество

+мн. пра`отечества, +ср. Прародина.

прасило

+мн. прасила`, +ср. Прасетата от едно опрасване.

пратеничество

+мн. пра`теничества, +ср. Няколко пратеници с обща мисия.

прахосничество

+вж. [[прахо`сник]]
Синоними: разточителство, разсипничество, разпиляване, разхищение

превъзходителство

+мн. превъзходителства, +ср. Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица.

превъзходство

+ср., само +ед. Надделяване, показване на по-добри качества; предимство. Числено превъзходство.
Синоними: предимство, преимущество, преднина, превес, първенство, надмощие, превъзхождане, отличие, съвършенство, качество, господство, плюс, доминантност

предателство

+мн. предателства, +ср. Дейност на предател.
Синоними: измяна, изменничество, изневяра, вероломство, продажничество, издайничество, шпионство, измама, подлост, двуличие, коварство, коварна постъпка

предизвикателство

+мн. предизвикателства, +ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач. ).
Синоними: нахалство, наглост, дързост, оскърбление, арогантност, заядливост, провокация, раздразнение, възбуждение, възбуждане, предизвикване, дразнене, раздразване

предимство

+мн. предимства, +ср. Качество, състояние или заслуга, които нареждат някого или нещо пред други. Предимства на автомобила. Давам предимство на бременните.
Синоними: преимущество, приоритет, преднина, превъзходство, надмощие, първенство, предпочитание, привилегия, право, плюс, облага, изгода, полза, достойнство, качество, свойство, вземам връх над, изключително право, старшинство, ценно качество, придобивка

предприемачество

+вж. [[предприема`ч]]

председателство

+ср., само +ед.
1. Ръководещ орган, в който влизат председателят и неговите заместници.
2. Изпълняване на функциите на председател. Под неговото председателство.
Синоними: президентство, ректорство, директорство

представителство

+мн. представителства, +ср.
1. Учреждение, което представя нечии интереси. Дипломатическо представителство.
2. Само +ед. Изпълняване длъжността на представител.
Синоними: камара, парламент, депутация, пратеници, посланици, агенция, агентство, бюро

презвитерианство

+ср., само +ед. Протестантско учение, което отрича властта на епископата и признава само свещениците.

президентство

+ср., само +ед.
1. Длъжност на президент.
2. Учреждение в помощ на президента и сградата, в която се помещава.
Синоними: председателство, ректорство, директорство

преимущество

+мн. преимущества, +ср. Предимство.
Синоними: предимство, приоритет, преднина, превъзходство, надмощие, първенство, предпочитание, привилегия, право, плюс, облага, изгода, полза, достойнство, качество, свойство, интерес, прерогатив, вземам връх над, изключително право

прелюбодейство

+мн. прелюбодейства, +ср. Прелюбодействие.

преустройство

+мн. преустройства, +ср. Преустройване.
Синоними: реорганизация, реформа, трансформация, преобразуване, подновяване, обновяване, превръщане, обръщане, приспособяване, преустрояване, подобрение, благоустрояване

примиренчество

+ср., само +ед. Примиренческо отношение.
Синоними: опортюнизъм, либерализъм, примирение, апатия, равнодушие, безразличие, безучастно

приспособенчество

+вж. [[приспособе`нец]]

притворство

+ср., само +ед. Преструвка, лицемерие.
Синоними: лицемерие, преструвка, престореност, лицеприятие, лукавство, потайност, хипокризия, измама, лъжа, хитрост, подлост, перфидност, мазност, неискреност, симулация

приятелство

+ср., само +ед. Отношения между приятели (в 1 и 4 знач. ); дружба.
Синоними: другарство, привързаност, близост, интимност, дружба, искреност, разбирателство, добри чувства, приятелски отношения

продажничество

+вж. [[прода`жник]]

производство

+ср., обикн. +ед.
1. Произвеждане (в 1 и 2 знач. ).
2. Процес на създаване на материални блага. Хранително производство.
3. Резултатите от този процес; продукция. Увеличено производство.+прил. [[производствен]],производствена,производствено, +мн. производствени.
• Производствени отношения. — Отношения между хората в процеса на произвеждане и разпределение на благата, основани на различна форма на собственост.
• В производството. — +Разг. В цех, в работилница, където непосредствено се произвеждат материални блага.
Синоними: изработка, направа, фабрикация, работа, изделие, продукция, резултат, манифактура, индустрия, промишленост, марка, повишаване, повишение, произвеждане, създаване, сътворение, строеж, построяване, приготвяне, фабрикуване

пророчество

+мн. пророчества, +ср. Предвиждане за бъдещето; предсказание.
Синоними: предсказание, предричане, предвиждане, предвещание, знамение, предзнаменование, личба, прокоба, предсказване, пророкуване

пространство

+мн. пространства, +ср.
1. +Спец. Само +ед. Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем. Пространство и време.
2. Неограничена широта. Космическо пространство.
3. Празно, незаето разстояние между две неща. Свободно пространство.
4. Участък от земната повърхност; територия. Наводнението засегна голямо пространство.+прил. [[пространствен]], пространствена, пространствено, +мн. пространствени.
Синоними: простор, протежение, разстояние, площ, повърхност, плоскост, място, промеждутък, местност, област, район, дължина, обхват, обсег, ширина, широта

протестантство

Общо название на религиозни учения в християнството (лутерианство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, квакери, евангелисти, петдесетници и др. ), възникнали в Европа през XVI в. и по-късно през реформацията като протест срещу догмите на католическата църква.

професорство

+ср., само +ед. Звание на професор.

птицевъдство

+ср., само +ед. Развъждане на домашни птици.

пукало

+мн. пукала, +ср.
1. Вид решето за пукане на пуканки.
2. +Остар. Топ.

пуританство

+ср., само +ед. Строга нравственост.
Синоними: строгост, честност, почтеност, високонравственост

пушкало

+мн. пушкала, +ср.
1. +Остар. Артилерийско оръдие; топ.
2. Пушкалка.

пчеларство

+вж. [[пчела`р]]

пчеловъдство

+ср., само +ед. Пчеларство.

първенство

+мн. първенства, +ср.
1. Само +ед. Положение на първенец.
2. Състезание, на което се излъчва първенец в определена област на спорта; шампионат. Републиканско първенство.
Синоними: преднина, предимство, преимущество, приоритет, превъзходство, господство, надмощие, рекорд, доминантност, старшинство, чин, ранг, хегемония, водачество

първородство

+ср., само +ед.
1. Състояние на първороден.
2. Привилегии на първороден син да наследява.

равенство

+мн. равенства, +м.
1. Само +ед. Еднаквост. Равенство на силите.
2. Само +ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправие. Равенство, братство, свобода!
3. +Спец. В математиката — израз, чиито две страни са равни, с еднаква стойност.
Синоними: еднаквост, еднообразие, сходство, сходност, подобие, тъждество, прилика, равноправие, пълноправно, еманципация, изравняване в права, еднаква степен, равноценност, паритет

радио

+мн. радиа, +ср.
1. Само +ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото.
2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”.
3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио. — Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр. : радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосигнал, радиоабонамент, радиоабонат, радиовести, радиовестник, радиогимнастика, радиоговорител, радиодраматизация, радиоемисия, радиоинженер, радиоинтервю, радиолюбител, радиослушател, радиоелектроника и др.

разбирателство

+ср., само +ед. Взаимно разбиране; съгласие. Живеем в разбирателство.
Синоними: съгласие, единодушие, единомислие, сговор, сговорчивост, хармония, помирение, спогодба, споразумение, компромис, отстъпки, дружба, другарство, другарски отношения, приятелство, добри чувства, приятелски отношения, единение, уговорка, споделяне

разбойничество

+ср., само +ед. Деяние на разбойник.
Синоними: грабителство, грабеж, кражба, злодейство, бандитизъм, гангстерство, мародерство, обир, обирничество

разколничество

+вж. [[разко`лник]]
Синоними: разкол, ерес, разединение, разцепление, разцепничество, фракционерство, груповщина, отцепничество, сепаратизъм, фракция, сектантство, сектантщина, раздор, несъгласие

разногледство

+вж. [[разногле`д]]

разпътство

+вж. [[разпъ`тен]]

разсипничество

+вж. [[разси`пник]]
Синоними: разточителство, прахосничество, разхищение, пилеене

разстройство

+ср., само +ед.
1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие. Внасям разстройство. Причинявам разстройство в икономиката.
2. Нарушение на физическото или психическото здраве. Нервно разстройство.
3. Диария. Имам разстройство.
Синоними: безредие, безпорядък, объркване, разбъркване, бъркотия, анархия, смущение, смут, вълнение, повреда, разнебитеност, болезненост, безредици, смутове, вълнения

разточителство

+ср., само +ед.
1. Неразумно пилеене.
2. +Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.
Синоними: разсипничество, прахосничество, разхищение, разкош, великолепие, изобилие, обилие, богатство, пищност, претрупаност

рало

+мн. рала, +ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.

расо

+мн. раса, +ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба.
Синоними: мантия, наметало, тога

растениевъдство

+ср., само +ед. Подразделение в селското стопанство на една страна, което се занимава с отглеждане на растения.

ребро

+мн. ребра, +ср.
1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека.
2. +Прен. Склон на планина.
3. +Прен. Предмет, който наподобява по форма такава кост. Ребро на радиатор.+прил. [[ребрен]], ребрена, ребрено, +мн. ребрени.
• Броят ми се ребрата. — Много съм слаб.
Синоними: издатина, рог, ръб, лост, край, периферия, гребен, бордюр, перваз

регентство

+мн. регентства, +ср.
1. Временен държавен орган в монархическа държава, който замества монарха при непълнолетие или при междуцарствие.
2. Само +ед. Длъжност на регент.
3. Само +ед. Период, в който има регентско управление.

резбарство

+вж. [[резба`р]]

ренегатство

+вж. [[ренега`т]]
Синоними: отклонение, падение, прегрешение, отстъпничество

решето

+мн. решета, +ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда.
• Направям на решето. — Надупчвам, прострелвам нагъсто.
• Ставам на решето. — Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.

ризото

+ср., само +ед. Италианско ястие от ориз и месен бульон с подправки.

рицарство

+ср., само +ед.
1. +ист. Рицарско съсловие.
2. +Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.

робство

+ср., само +ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго.
Синоними: робуване, подчиненост, зависимост, робия, безправие, ярем, бреме, мъка, хомот, покорство, пленничество, крепостничество, феодализъм, иго, владичество

роднинство

+ср., само +ед. Роднински връзки.

родство

+ср., само +ед.
1. Роднинство.
2. Близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание и др. Езиково родство.
Синоними: родственост, роднинство, сродство, близост, сходство, общност, подобие, еднаквост, идентичност, аналогия, афинитет, род, произход, раса, семейство, рода, роднини

рождество

(Христово) +ср., само +ед. Християнски празник на раждането на Исус Христос; Коледа.+прил. [[рождествен]], рождествена, рождествено, +мн. рождествени.

рококо

+ср., само +ед. +Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др.

рондо

+ср., само +ед.
1. Музикално произведение с повтаряща се тема.
2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено място в строфата.

ругателство

+мн. ругателства, +ср. Ругаене, ругатня.
Синоними: ругаене, ругание, ругатня, хула, обвинение, нападка

рударство

+вж. [[руда`р]]

руло

+мн. рула, +ср.
1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък.
2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата.
3. Ястие или сладкиш, които са навити в цилиндрична форма и имат пълнеж.
Синоними: свитък

руно

+мн. руна, +ср.
1. Неразчепканата остригана вълна на една овца.
2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.
Синоними: коса, козина, четина

русло

+мн. русла, +ср.
1. Корито на река.
2. +Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло.

русофилство

+вж. [[русофи`л]]

русофобство

+вж. [[русофо`б]]

ручило

+мн. ручила, +ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук.

ръководство

+мн. ръководства, +ср.
1. Само +ед. Ръководене. Ръководство на дипломна работа.
2. Орган, колектив, който ръководи. Ръководство на училище.
Синоними: водителство, водачество, управление, началство, дирекция, администрация, указание, напътствие, директива, инструкция, кормило, власт, владичество, господство, надмощие, контрол, авторитет, влияние, въздействие, водене, инициатива, пример, документ, статия, описание, наръчник, справочник, пътеводител, ръководене, ръководно място, регулиране, режисиране, режисура, дирижиране, диригентство, управляване, управа

сако

+мн. сака, +ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако.
Синоними: сетре, жакет, куртка, яке, шинел, мундир

салдо

+ср., само +ед. +Спец. Остатък, разлика между приход и разход на сметка. Салдо между дебита и кредита.

салто

+мн. салта, +ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически.

самарянство

+ср., само +ед. Склонност или действия на самарянин.

самбо

+ср., само +ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие.

самозванство

+вж. [[самозва`н]]

самоубийство

+вж. [[самоуби`вам се]]

самоуправство

+ср., само +ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.
Синоними: безотговорност, безчинство, саморазправа

самохвалство

+ср., само +ед. Изтъкване на собствените достойнства.
Синоними: хвалба, фанфаронство, надутост, горделивост, едри приказки, големи приказки, големи думи, хвалопръцковщина, тщеславие, славолюбие, суета, напереност, фукане

сватовство

+ср., само +ед.
1. Роднинство между сватове.
2. Отношения между родители или роднини на съпрузи. Сватовството трая до сватбата, тогава се скараха.

светейшество

+ср., само +ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа.

светило

+мн. светила, +ср.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. +Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.
Синоними: слънце, фар, звезда, светлина, знаменитост, величие, именитост, (прил.) прочут, светилник, лампа, свещ, осветление, сигнална лампа

светотатство

+мн. светотатства, +ср.
1. +Остар. Само +ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква.
2. Само +ед. Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство.
3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.
Синоними: осквернение, поругание, кощунство, гавра, подигравка, богохулство, нечестивост, хулиганство

свидетелство

+мн. свидетелства, +ср.
1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач. ). Давам свидетелства в полицията.
2. Показване, потвърждение. Свидетелства за престъплението.
3. Документ за удостоверяване на нещо. Свидетелство за завършено образование. Свидетелство за правоспособност. Кръщелно свидетелство.
Синоними: удостоверение, документ, доказателство, данни, гаранция, пълномощно, препоръка, поръчителство, белег, показател, уверение

свиневъдство

+ср., само +ед. Теорията и практиката за развъждане и отглеждане на свине.

сводничество

+ср., само +ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели.

свойство

+мн. свойства, +ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.
Синоними: качество, същина, природа, белег, особеност, характерност, атрибут, характерен, различие, характер, признак, способност, черта на характер, отличителен белег, подробност, детайл

седало

+мн. седала, +ср. Остар. Седалка.

седло

+мн. седла, +ср.
1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня.
2. Седалка на велосипед, мотоциклет и др.

село

и [[село]], +мн. села, +ср.
1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство.
2. +Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува.+същ. +умал. [[селце]], +мн. селца, +ср. Китно селце.

семейство

+мн. семейства, +ср.
1. Съпружеска двойка и живеещите заедно с нея роднини (деца, родители, братя и сестри). Голямо семейство. Учителско семейство.
2. +Прен. Група хора, обединени от общи цели или интереси.
3. Група сродни предмети от един вид (в научна класификация). Семейство пеперудоцветни.
• Езиково семейство. — +Спец. Голяма група родствени езици.
Синоними: фамилия, домочадие, челяд, дом, огнище, домакинство, къща, потекло, династия, род, вид, група, произход, сой, порода, раса, рода, роднини, родство, потомство

сечиво

+мн. сечива, +ср. Земеделски или занаятчийски инструмент.
Синоними: инструмент, апарат, уред, оръдие, прибор, машина, средство

сито

+мн. сита, +ср.
1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка.
2. +Прен. +Разг. Труднопреодолимо условие; препятствие, подбор. Преминах през много сита, докато ме назначат.
Синоними: реше, цедило, цедилка, мрежа

сиятелство

+мн. сиятелства, +ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство.

сконто

+ср., само +ед.
1. Отстъпка.
2. +Спец. Отстъпка в цената на стока.
3. +Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа.

скотовъдство

+ср., само +ед. Отглеждане и развъждане на полезни животни, добитък; животновъдство.+прил. [[скотовъден]], скотовъдна, скотовъдно, +мн. скотовъдни.

скъперничество

+вж. [[скъпе`рник]]
Синоними: пестеливост, сребролюбие, свидливост, алчност, сметкаджийство, стисливост, стиснатост, цигания

славянство

+ср., само +ед. Съвкупност от славянските народи.

сладко

+мн. сладка, +ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини.

слово

+мн. слова, +ср.
1. +Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.
2. Само +ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.
3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.
• Дар слово. — Умение да се говори изящно и убедително.
• Свобода на словото. — Право да се говори и пише свободно, без ограничения.
Синоними: дума, реч, говор, израз, език

сметало

+мн. сметала, +ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смятане на числа.

смукало

+мн. смукала и смукала, +ср. Орган у някои насекоми или други животни, с който смучат.+същ. +умал. [[смукалце]], +мн. смукалца, +ср.

соло

+ср., само +ед.
1. Музикално произведение или негова част, предназначена за изпълнение от един певец, музикант, танцьор. Изпълнявам соло.
2. Самото такова изпълнение. +прил. [[солов]], солова, солово, +мн. солови. Солово изпълнение.
• Соло съм. — +Разг. Сам съм, без партньор, придружител. Тази вечер съм соло.

сомбреро

+мн. сомбрера, +ср. Широкопола характерна испанска шапка.

спонсорство

+ср., само +ед. Дейност на спонсор.

спортсменство

+вж. [[спортсме`н]]
Синоними: честност, порядъчност, великодушие

сребро

+ср., само +ед.
1. +Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро.
2. Изделия от такъв метал (сервизи, накити, пари и др. ). В шкафа съм подредила среброто.
3. +Прен. Цвят като на този метал. Косите му сребро.

средство

+мн. сре`дства, +ср.
1. Похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо; способ, прийом, маниер. Общуването е средство, с което можеш да си спечелиш приятели.
2. Оръдие, приспособление, предмет, необходими за осъществяването на определена дейност; инструмент. Средство за писане. Превозно средство.
3. Само +мн. Материални, финансови възможности; пари. Нямам средства да уча.
• Лекарствено средство. — Лекарство.
Синоними: оръдие, инструмент, уред, орган, способ, метод, прийом, начин, канал, път, маниер, леснота, възможност, въздействие, фактор, сила, контраст, противотежест, лек, лекарство, цяр, похват, ход, хитрина, средство за прехрана, съдействие, сътрудничество, противовес, за да изпъкне нещо, хитрост, уловка, въдица

сродство

+ср., само +ед.
1. Роднинство.
2. +Прен. Качество на сроден (във 2 знач.). Търся сродството между явленията.
Синоними: сходство, сходност, родство, аналогия, близост, подобие, уподобяване, прилика, общност, отъждествяване, съответствие

стадо

+мн. стада`, +ср.
1. Група животни от един и същ вид, които се движат заедно, хранят се заедно, живеят заедно. Овче стадо. Стадо крави.
2. +Пренебр. Група от хора без индивидуалност.
+прил. [[ста`ден]], ста`дна, ста`дно, +мн. ста`дни. Стадно чувство.
Синоними: тълпа, сган

старшинство

+ср., само +ед. Положение на старши (в 1 знач.). Подреждат се по старшинство.
Синоними: предимство, преднина, първенство, приоритет, чин, ранг

статукво

+ср., само +ед. +Спец. Трайно установено положение в обществото; липса на промени. Няма изгледи статуквото на Балканите да се запази.

стебло

+мн. стебла`, +ср. Стъбло.
+прил. [[сте`блен]], сте`блена, сте`блено, +мн. сте`блени.

столарство

+вж. [[стола`р]]

стопанство

+мн. стопа`нства, +ср.
1. Само +ед. Система на обществено производство, която включва промишленост, земеделие и животновъдство; икономика.
2. Подразделение на обществената система за производство, което е с обща организация и се занимава обикновено със земеделие и/или животновъдство. Частно стопанство. Кооперативно стопанство.
+прил. [[стопа`нски]], стопа`нска, стопа`нско, +мн. стопа`нски.
• Селско стопанство. — Част от общото народно стопанство, която обхваща земеделието и животновъдството.
Синоними: имение, имот, чифлик, ферма, земя, икономика, производство, имущество, собственост, притежание

странство

ср., само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство.
Синоними: чужбина, вън от страната, чужда страна

строителство

+вж. [[строи`тел]]
Синоними: строеж, градеж, творчество, изграждане, създаване, сътворяване

стругарство

+вж. [[струга`р]]

студентство

+ср., само +ед.
1. Всички студенти като едно цяло.
2. Студентски години. През моето студентство отношенията бяха различни. Изкарах весело студентство.

студио

+ср., само +ед.
1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие.
2. Специално помещение, откъдето се осъществяват телевизионни и радиопредавания. Пето студио на телевизията.
3. Помещение, снабдено с техника и с изолирана от шумове кабина, където се правят звукозаписи.
4. Специализирано помещение, в което се озвучават филми.
5. Организирана група за подготовка на артистични кадри.
+прил. [[сту`диен]], сту`дийна, сту`дийно, +мн. сту`дийни. Студийно време.

стъбло

+мн. стъбла`, +ср. Част от растение между корена и короната/разклоненията.
+прил. [[стъ`блен]], стъ`блена, стъ`блено, +мн. стъ`блени.
Синоними: ствол, дънер, краче, стъбълце, дръжка, пън

стъкло

+мн. стъкла`, +ср.
1. Само +ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др. Голямо стъкло.
3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа; лупа. Увеличително стъкло.
4. +Остар. Стъклен съд или стъклена част на газена лампа.
• Водно стъкло. — Специално изолиращо вещество.

стъкларство

+вж. [[стъкла`р]]

стъпало

+мн. стъпала`, +ср.
1. Долната част на крак, върху която човек стъпва; ходило. Болят ме стъпалата.
2. Отделен напречен елемент от стълба, върху който се стъпва. До всеки етаж има девет стъпала.
3. +Прен. Йерархическа степен в развитието. Трябва да изкача всички стъпала на служебната стълба.
Синоними: степен, ниво, равнище, етап, състояние, ръб, чело, издатък, издатина, изпъкналост

стъргало

+мн. стърга`ла и стъргала`, +ср.
1. Стъргалка.
2. Уред за стъргане; ренде.
3. +Прен. +Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхождат. Отивам на стъргалото.

сукно

+ср., само +ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията.
+прил. [[су`кнен]], су`кнена, су`кнено, +мн. су`кнени. Сукнена покривка.
Синоними: плат, тъкан, платно, вълнен плат

сходство

+мн. схо`дства, +ср. Прилика, подобие, непълно съответствие.
Синоними: сходност, родство, сродство, аналогия, близост, подобие, уподобяване, прилика, общност, отъждествяване, съответствие, еднаквост, тъждественост, идентичност, конвергенция, съгласуване, съгласуваност, съгласие

счетоводство

+мн. счетово`дства, +ср.
1. Само +ед. Водене на служебни или търговски сметки.
2. Помещение, където се водят такива сметки. Отивам до счетоводството.

съавторство

+мн. съа`вторства, +ср. Съвместно авторство.

съвместителство

+ср., само +ед. Едновременно заемане на две и повече щатни работни места, от които едното е основно. Работя по съвместителство в два университета.

съвършенство

+ср., само +ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението и` се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
• До съвършенство. — Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.
Синоними: пълнота, идеал, образец, мечта, блян, непостижимото

съглашателство

+ср., само +ед. Политика, водена от съглашател. Склонен към съглашателство.
Синоними: опортюнизъм, компромис

съдийство

+ср., само +ед.
1. Занятие, професия на съдия.
2. Съвкупност от всички съдии.

съдопроизводство

+ср., само +ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред.

съжителство

+ср., само +ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка.
Синоними: съвместен живот, общежитие, общуване, другаруване

съседство

+ср., само +ед. Непосредствена близост по местоположение или по местоживеене. Двете къщи са в съседство.
Синоними: допир, съприкосновение, прикосновение, контакт, досег, сношение, близост, връзка, комшулук

сътрудничество

+ср., само +ед.
1. Съвместна работа. Ползотворно сътрудничество между две фирми. Културно сътрудничество.
2. Сътрудническа дейност в списание или вестник.
Синоними: съдействие, съучастие, спомагане, подкрепа, поддръжка, помощ, съучастничество, способствуване, солидарност, кооперация, средство, начин, способ

същество

+мн. същества`, +ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества.
• Цялото ми същество. — Вътрешният ми мир, съзнанието ми. Цялото ми същество се бунтуваше срещу тази несправедливост.
• По същество. — Не формално, а в своята същност, по съдържание. Говореше по същество.
Синоними: човек, лице, създание, организъм, живина, живот, твар, материя, субстанция, естество, същина, обект, единица, субект

табло

+мн. табла`, +ср.
1. Плоскост, върху която се поставят различни обяви, съобщения и др.
2. Голяма фотография или картина, направена върху платно или картон и стояща на обществено място.
3. Плоска част от мебел, табла [[1]] (в 3 знач.).
Синоними: диаграма, таблица, график, схема, чертеж, панел, плот

тайнство

+мн. та`йнства, +ср. Обред, чиито действия имат таен смисъл. Светото тайнство на кръщението.
Синоними: свещенодействие, обред, ритуал, церемония

танго

+мн. танга`, +ср. Вид танц по двойки с бавен чувствен ритъм и плъзгащи се стъпки, както и музиката към този танц. Свиря танго. Танцувам танго.

тапицерство

+вж. [[тапице`р]]

творчество

+ср., само +ед.
1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на творчество.
2. Съвкупност от продуктите на такава дейност в определена област или на отделно лице. Литературно творчество.
Синоними: творения, трудове, съчинения, произведения, производство, работа, труд, съчинение, произведение, творба

твърдоглавство

+ср., само +ед. Твърдоглавие.

тегло

+ср., само +ед.
1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло има тегло.
2. Тежестта, определена според единица мярка. Голямо тегло.
+прил. [[тегло`вен]], тегло`вна, тегло`вно, +мн. тегло`вни.

----

+мн. тегла`, +ср. Нещо, от което се страда; страдание, мъка. Голямо тегло.
Синоними: тежина, тежест, теглило, мъка, страдание, усилия, мъки

теглило

+мн. теглила`, +ср. Разг. Голямо тегло [[2]] ; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.
Синоними: тегло, мъка, страдание, патило, гнет, изпитание, изтезание, зор, усилия, мъки

текучество

+ср., само +ед. Постоянна промяна в персонала на учреждение, служба, предприятие и др. Има голямо текучество.

темпо

+ср., само +ед.
1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо.
2. Темп.
+прил. [[те`мпов]], те`мпова, те`мпово, +мн. те`мпови.
Синоними: темп, бързина, движение, скорост, ход, развитие, ускоряване, активност, трескавост

тенекеджийство

+вж. [[тенекеджи`я]]

тепавичарство

+вж. [[тепавича`р]]

тесногръдство

+вж. [[тесногръ`д]]
Синоними: нетолерантност, назадничавост, ограниченост, предразсъдъци

тесто

+мн. теста`, +ср.
1. Гъста смес от брашно и др., омесена с вода. Пухкаво тесто.
2. Гъста смес, каша от други вещества, забъркана с малко течност. Маджун на тесто.
• От друго тесто съм. — Различен съм.
• От същото тесто съм. — Еднакъв съм.

топливо

+ср., само +ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата.
Синоними: огрев, гориво

торнадо

+мн. торна`да, +ср. Смерч.

торпедо

+мн. торпе`да, +ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница.
+прил. [[торпе`ден]], торпе`дна, торпе`дно, +мн. торпе`дни.
• Като торпедо. — +Разг. Много бързо. Излетя от стаята като торпедо.

точило

+мн. точи`ла, +ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат.
Синоними: брус, брусовка

трико

+ср., само +ед.
1. Плетен вълнен или памучен плат.
2. Дреха от такъв плат, обикн. спортен костюм за гимнастика. Гимнастичките се представят с черни трика.

труфило

+мн. труфила`, +ср. Разг. Обикн. +Пренебр. Предмет, който се използва за украшение; накит.
Синоними: накит, гиздило, украшение

тъждество

+мн. тъждества`, +ср.
1. Пълно съвпадане; еднаквост, равенство.
2. +Спец. В математиката — равенство, което е в сила за всички числови стойности при заместване на използваните символи.
Синоними: тъждественост, еднаквост, равенство, идентичност, общност, еднородност, точност, еднообразие, аналогия, съответствие, подобие, сходство, прилика

тържество

+мн. тържества`, +ср.
1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество.
2. Само +ед. Пълна победа, бляскав успех. Тържество на доброто над злото.
Синоними: празненство, празник, чествуване, слава, тържественост, блясък, успех, преуспяване, победа, триумф

търкало

+мн. търкала`, +ср. Разг. Колело, кръг.
• На търкала (краставици). — +Разг. Глупости, неверни неща.
Синоними: колело, кръг, окръжност

убийство

+мн. уби`йства, +ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства.
Синоними: изтребление, лишаване от живот, отнемане на живота, умъртвяване, касапница, клане, заколение, убиване, ликвидиране, очистване

удобство

+мн. удо`бства, +ср.
1. Приспособление, разположение и др., което прави живота по-лек, по-приятен. Създавам си удобства в жилището. Централното отопление е голямо удобство.
2. Само +ед. Чувство на спокойствие, сгода, доволство. Той я придружава за нейно удобство.
Синоними: сгода, леснота, улеснение, практичност, предимство, комфорт, лукс, спокойствие, свобода, ширина, рахатлък

упорство

+ср., само +ед.
1. Упоритост.
2. Ненужна неотстъпчивост; непреклонност.
Синоними: упоритост, непокорство, опърничавост, непослушание, вироглавство, твърдоглавие, дебелоглавие, неотстъпчивост, неукротимост, опозиция, съпротивление, противодействие, съпротива, реакция, постоянство, твърдост, амбиция, настойчивост, непримиримост, самонадеяност, самоувереност, непоколебимост, фанатизъм, неподатливост, инат, упорствуване

уродство

+мн. у`родства, +ср. Спец. Вроден траен недостатък в строежа на организма или на части от него.

устройство

+мн. устро`йства, +ср.
1. Устройване. Устройството на новия дом отне много време.
2. Разположение, конструкция, състав, организация на части, сили и др. Устройство на двигател с вътрешно горене. Устройство на града.
3. Уредба, строй, ред, управление. Държавно устройство.
4. Техническо съоръжение, механизъм. Двигателят е устройство, което се състои от няколко детайла. Сложно устройство. Просто устройство.
+прил. [[устро`йствен]], устро`йствена, устро`йствено, +мн. устро`йствени. Устройствен план.
Синоними: организация, структура, строеж, направа, конструкция, уредба, строй, установен ред, режим, администрация, управление, наредба, разположение, апарат, апаратура, уред, приспособление, прибор, скелет, форма, система, начин на работа, чалъм, цака, план, стил, характер, механизъм, постройка, съставяне, състав, съединяване, учредяване, фактура

утро

+мн. утра`, +ср.
1. Сутрин. Ранно утро.
2. Забава, концерт, който се провежда преди обед. Музикално утро. Детско утро.

ученичество

+ср., само +ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството.

учителство

+ср., само +ед.
1. Професия, работа на учител. Започвам учителство.
2. Учителското съсловие. Българското учителство.

фантазьорство

+вж. [[фантазьо`р]]

фарисейство

+ср., само +ед. Поведение на фарисей (във 2 знач.); лицемерство.
Синоними: фарисейщина, лицемерие, двуличие, неискреност, притворство, прикритост, престореност, хипокризия

фиаско

+ср., само +ед. Пълен провал. Претърпявам фиаско.
Синоними: несполука, неуспех, крушение, неудача, крах, провал, поражение, загуба, банкрут, жалък завършек

фокусничество

+вж. [[фо`кусник]]
Синоними: циркаджийство, жонгльорство, въжеиграчество, шарлатанство, шарлатания, игра, измама, измамничество, дяволия, фокус, ловкост, ловка измама

фолио

+ср., само +ед. Много тънък метален лист, употребяван в техниката, в готварството, за опаковане на хранителни продукти и др.; станиол. Пека риба във фолио.

фразьорство

+вж. [[фразьо`р]]

фризьорство

+вж. [[фризьо`р]]

хайдутство

+вж. [[хайду`тин]]

хамелеонство

+вж. [[хамелео`н]]

ханство

+мн. ха`нства, +ср. Истор.
1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България.
2. Само +ед. Положение на хан.
3. Обикн. +ед. Периодът на управление на хан.

хвърчило

+мн. хвърчила`, +ср. Детска играчка — летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.

херцогство

+мн. херцо`гства, +ср. Територия, управлявана от херцог.

хищничество

+вж. [[хи`щник]]
Синоними: грабеж, обир, грабителство, кражба, алчност, ненаситност, лакомия

хлебарство

+вж. [[хлеба`р]]

ходатайство

+мн. ходата`йства, +ср. Дейност или проява на ходатай.
Синоними: посредничество, застъпничество, молба, пледоария, защита

ходило

+мн. ходила`, +ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този завършек. Боли ме ходилото.
Синоними: стъпало

хоро

+мн. хора`, +ср.
1. Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него. Свиря хоро. Право хоро. Играя хоро.
2. Заловени един за друг хора, които играят такъв танц. Дълго хоро. Хващам се на хорото.

хотелиерство

+вж. [[хотелие`р]]

християнство

+ср., само +ед.
1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос.
2. Тези, които изповядват тази религия като цяло. Западно християнство.
+прил. [[христия`нски]], христия`нска, христия`нско, +мн. христия`нски. Християнска религия.

хулиганство

+мн. хулига`нства, +ср. Хулиганска проява.
Синоними: хулиганщина, безчинство, гавра, кощунство, поругание, хула, неуважение, незачитане, хъшлащина

хъшовство

+вж. [[хъш]]

царство

+мн. ца`рства, +ср.
1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство.
2. Само +ед. Господство, подчиненост, власт.
3. +Прен. Област от действителността, обхващаща някакви предмети или явления. Животинско царство.
4. +Прен. Област, свят, в който преобладава нещо. В царството на приказките. В царството на ледовете.
• Царство му небесно. — Израз в знак на добри чувства към покойник, към паметта му.
Синоними: държава, монархия, империя, господарство, царщина, владение, имение, територия

цвекло

+ср., само +ед. Двугодишно кореноплодно растение с едри продълговати листа, чиито плодове се използват за храна или за производство на захар. Захарно цвекло. Червено цвекло.
+прил. [[цвекло`в]], цвекло`ва, цвекло`во, +мн. цвекло`ви.

цветарство

+ср., само +ед. Дейност, свързана с отглеждане на цветя и продажбата им.

цедило

+мн. цеди`ла и цедила`, +ср. Разг.
1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб.
2. Парче тънък рехав плат за прецеждане на течности.

цукало

+мн. цукала`, +ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне.

чадо

+мн. чада`, +ср.
1. Чедо.
2. Обръщение на духовно лице към мирянин.
Синоними: чедо, дете, рожба, син, наследник

чародейство

+мн. чароде`йства, +ср.
1. Магия, вълшебство.
2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние.
Синоними: магия, вълшебство, чудо

чедо

+мн. чеда`, +ср.
1. +Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо.
2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината.
3. +Остар. Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете. Кажи, чедо!
Синоними: бебе, детенце, рожба, кърмаче, пеленаче, сукалче, дете, потомък

чело

и [[чело`]], +мн. чела`, +ср.
1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. Високо открито чело.
2. Най-предна, горна, лицева част на нещо. Вървя в челото на колоната.
• На челото (на някого) е написано. — Ясно е, вижда се отдалече.
• С открито чело. — С чест, с чиста съвест.
• С пот на челото. — С много работа, с упорит труд.

----

+мн. чела`, +ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
Синоними: ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало

чепкало

+мн. чепкала`, +ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали.

черво

+мн. черва`, +ср.
1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело черво.
2. Тръба, по която се движат течности; маркуч.
• Сляпо черво. — Началото на дебелото черво.
• Залепили ми се червата. — +Разг. Не съм ял много дълго.
• И в червата (някакъв). — +Разг. В голяма степен, извънредно. Луд и в червата.
• Точат се като черва. — +Разг. Вървят безредно, разпръснато, бавно.

червило

+мн. червила`, +ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц.

чергило

+мн. чергила`, +ср. Подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище.

чернило

+мн. чернила`, +ср.
1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си.
2. +Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло.

черясло

+Диал.
желязо, с което се кълца сол, пипер и др.

чесало

+мн. чесала`, +ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.

четиво

+мн. четива`, +ср.
1. Отделно произведение или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво.
2. Само +ед. Нещо за четене. Историческо четиво.

число

+мн. числа`, +ср.
1. Математическа величина – понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа.
2. +Разг. Ден от месеца според поредността му. На кое число получавате заплата?
3. Числен състав, брой, количество. Увеличавам числото на новоприетите студенти.
4. Съвкупност, състав, брой. Той не е в числото на поканените.
5. +Спец. Граматическа категория за изразяване на брой или величина.
Синоними: брой, цифра, количество, сума, сбор, общ брой, цена

членство

+ср., само +ед. Участие в организация като член. Прекратявам членството си в партия.

човечество

+ср., само +ед. Човешкият род.

чувство

+мн. чу`вства, +ср.
1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. В сърцето и` се бореха противоречиви чувства.
2. Само +ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4. Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
• Шесто чувство. — Интуиция, предчувствие.
Синоними: възприятие, сетиво, усет, усещане, осезание, прочувственост, емоция, патос, въодушевление, увлечение, забрава, страст, пристрастеност, сърце, състрадание, състрадателност, нежност, нерв, жизненост, живот, отношение, настроение, впечатление, разбиране, вникване, съзнаване, съзнание

чучело

+мн. чу`чела, +ср.
1. Фигура на човек, направена от слама или парцали. Изгориха чучелото му на площада за назидание.
2. Плашило. Насред бостана стърчеше самотно чучело.
3. +Прен. Зле облечен човек. Тръгнала е като чучело.
4. +Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
Синоними: плашило, кукла, манекен

шайкаджийство

+вж. [[ша`йкаджия]]

шапкарство

+вж. [[шапка`р]]

шарлатанство

+вж. [[шарлата`н]]
Синоними: шарлатания, лъжа, мошеничество, измамничество, изнудване, фокусничество

шегобийство

+вж. [[шегоби`ец]]

шефство

+мн. ше`фства, +ср.
1. +Разг. Само +ед. Водителство, водачество, ръководене. Шефството му беше добро.
2. Поемане на задължение за оказване на помощ от една организация, обединение и др. на определено лице, обект, група. Шефство над детския дом.
Синоними: началничество, началство, ръководство, водителство, водачество

шивачество

+вж. [[шива`ч]]

шило

+мн. шила`, +ср.
1. Метално или дървено тънко острие с дръжка за пробиване на дупки.
2. +Прен. +Разг. Човек, който се вре навсякъде, който не се задържа на едно място; немирник.

шкарто

+ср., само +ед. Негодна за употреба стока.
Синоними: негодна стока, брак, отпадъци, скрап

школо

+мн. школа`, +ср. Остар. и _[[Жарг]]._ Училище.
+прил. [[шко`лски]], шко`лска, шко`лско, +мн. шко`лски. Школски маниери.

шлосерство

+вж. [[шло`сер]]

шпионство

+вж. [[шпио`нин]]

юношество

+ср., само +ед. Периодът на юношеската възраст.

ядиво

+мн. яди`ва, +ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път.

ядро

+мн. ядра`, +ср.
1. Най-важната част от растителна или животинска клетка.
2. Вътрешна, централна част на нещо. Земно ядро.
3. +Прен. Основна част на колектив, група. Ядро на политическа групировка.
Синоними: ядка, център, среда, сърцевина, вътрешност, същина, същност, зародиш

ято

+мн. ята`, +ср.
1. Група птици, които се движат заедно; орляк. Лястовичите ята отлитат на юг.
2. +Прен. Група хора, обикновено деца. Децата пристигаха в училищния двор на ята.
3. +Прен. Ескадра самолети.
Синоними: орляк, рой, рояк, множество

абажур

+мн. абажу`ри, (два) абажу`ра, +м. Похлупак, покривало на лампа, обикн. от плат, стъкло.

абанос

+м., само +ед. Тропическо дърво с твърда черна дървесина, от която се изработват мебели, сувенири и др.
+прил. [[абано`сов]], абано`сова, абано`сово, +мн. абано`сови.

абдал

+мн. абда`ли, +м. +Грубо. Глупак.
Синоними: простак, глупак, ахмак, балама, будала, серсем, зяпльо, хапльо, бунак, дурак, (прил.) малоумен, слабоумен

абдуктор

+мед. вж. абдуктор

абзац

и [[абза`ц]], +мн. а`бзаци и абза`ци, (два) а`бзаца и абза`ца, +м. +Спец.
1. Отстъпът в началото на ред в писмен текст; нов ред.
2. Писменият текст между два отстъпа.

абонамент

+м., само +ед.
1. Предплата за добиване на право за редовна услуга с определен срок на действие.
2. Самото право за редовна услуга.
+прил. [[абонаме`нтен]], абонаме`нтна, абонаме`нтно, +мн. абонаме`нтни. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментна кампания.

аборт

+мн. або`рти, (два) або`рта, +м.
1. Само +ед. Спонтанно или принудително преждевременно прекъсване на бременност. Лекарите и` препоръчаха да направи аборт.
2. Всеки отделен акт на прекъсване на бременността. Тя има два спонтанни аборта.
Синоними: помятане, преждевременно раждане

абсолют

Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог.

абсорбент

+мед. Вещество имащо способността да абсорбира (всмуква, поглъща) газове, течности, слънчеви лъчи или топлина.

абсурд

+мн. абсу`рди, (два) абсу`рда, +м. Безсмислица, нелепост.
Синоними: абсурдност, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност, нелепости, глупости, глупаво твърдение, неразумна постъпка

абсцес

+м., само +ед. +Спец. В медицината — натрупване на гной в органите или тъканите на човек или животно в резултат на възпалителен процес; гноен оток. В зависимост от разположението: перитонзиларен; подкожен; ретрофарингеален; субфреничен; белодробен.
Синоними: гнойник, пъпка, цирей, фистула, гнойница, гноене, рана, язва, възпаление, загнояване

авангард

+м., само +ед.
1. Войскова част, която се движи пред главните сили.
2. +Прен. Водеща обществена група.
+прил. [[аванга`рден]], аванга`рдна, аванга`рдно, +мн. аванга`рдни.
• В авангарда. — Най-отпред, в първите редици.
Синоними: аванпост, преден пост, страж, охрана

аванс

+мн. ава`нси, (два) ава`нса, +м.
1. Обикн. +ед. Парична сума, която се дава или взема като предплата.
2. +Прен. Само +ед. Преднина в спортно или друго състезание. Имам аванс.
+прил. [[ава`нсов]], ава`нсова, ава`нсово, +мн. ава`нсови (в 1 знач.). Авансови плащания.
• Давам аванси. — Обикновено за жена — предразполагам с поведението си към интимност.
Синоними: задатък, капаро, пей, предплата, преднина, първенство, челно място

авантаж

+м., само +ед. Благоприятно положение, което дава преднина, предимство.

аватар

+рел. В индуизма — име на различните инкарнации на боговете, особено на Вишну.+Прен. Метаморфоза, трансформация.

авер

+мн. аве`ри, +м. +Разг. Другар, приятел.

автобус

+мн. автобу`си, (два) автобу`са, +м. Многоместен автомобил за превоз на пътници.
+прил. [[автобу`сен]], автобу`сна, автобу`сно, +мн. автобу`сни. Автобусна линия. Автобусна спирка.

автограф

+мн. автогра`фи, (два) автогра`фа, +м. Саморъчен надпис и подпис или само подпис. Давам автограф. Получавам автограф за спомен.
Синоними: ръкопис, подпис

автомат

+мн. автома`ти, (два) автома`та, +м.
1. Устройство или механизъм, които изпълняват многократно една и съща работа без непосредственото участие на човека. Телефонен автомат. Игрален автомат.
2. Индивидуално автоматично стрелково оръжие; шмайзер.
Синоними: машина, механизъм, шмайзер

автомобил

+мн. автомоби`ли, (два) автомоби`ла, +м. Кола със собствен двигател за превоз на хора и товари по безрелсов път.
+прил. [[автомоби`лен]], автомоби`лна, автомоби`лно, +мн. автомоби`лни. Автомобилен транспорт. Автомобилна катастрофа.
• Лек автомобил. — Лека кола.
Синоними: превозно средство, кола

автопилот

+мн. автопило`ти, (два) автопило`та, +м. Устройство за автоматично управление на летателна машина.

автореферат

+мн. авторефера`ти, (два) авторефера`та, +м. +Спец. Кратко изложение по научно изследване, подготвено от самия автор. Автореферат на дисертация.

авторитет

+м., само +ед. Общопризнато значение, влияние. Ползвам се с авторитет. Имам авторитет.
Синоними: престиж, влияние, респект, тежест, важност, значение, обаяние, уважение, достойнство, власт, мощ, сила, господство, владичество, надмощие, управление, ръководство, контрол, въздействие

автосервиз

+мн. автосерви`зи, (два) автосерви`за, +м. Предприятие за ремонт и техническо обслужване на автомобили.

агнец

+м., само +ед.
1. Агне, което се принася като жертва.
2. +Прен. Изкупителна жертва.
3. +Спец. В църквата — кръстово изображение върху нафора.

агрегат

+мн. агрега`ти, (два) агрега`та, +м. Няколко разнотипни машини или устройства, съединени в едно цяло за съвместна работа. Доилен агрегат.
+прил. [[агрега`тен]], агрега`тна, агрега`тно, +мн. агрега`тни.
• Агрегатно състояние. — Състояние на вещество, което може да бъде четири вида: твърдо, течно, газообразно, плазмено.
Синоними: елемент, секция, участък, възел, инсталации, съоръжения, апаратура, средства

агреман

+м., само +ед. +Спец. Официално дадено съгласие на една държава да приеме като дипломатически представител лице, предложено от друга държава.

адвентист

+мн. адвенти`сти, +м. Привърженик на протестантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос и края на света.

адепт

+мн. аде`пти, +м. Привърженик, последовател на някакво учение.
Синоними: последовател, привърженик, сподвижник, партизанин, ученик, възпитаник

адет

+мн. аде`ти, (два) аде`та, +м. +Разг.
1. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив.
2. Навик, нрав на човек или животно.
Синоними: навик, обичай, привичка, традиция, тертип, нрав, характер

адреналин

+м., само +ед.
1. +Спец. В медицината — хормон от надбъбречната жлеза с важно значение при обмяната на веществата.
2. Лекарството заместител на този хормон в организма.
+прил. [[адренали`нов]], адренали`нова, адренали`ново, +мн. адренали`нови.

адрес

+мн. адре`си, (два) адре`са, +м.
1. Надпис на писмо, колетна пратка, телеграма и под., чрез който се посочва името и местонахождението на получателя. Това писмо е с погрешен адрес.
2. Местонахождение, местожителство. Кажи ми точния си адрес.
+прил. [[адре`сен]], адре`сна, адре`сно, +мн. адре`сни. Адресна регистрация. Адресно бюро.
• Говоря по адрес — (на някого). Говоря лошо за някого в негово отсъствие; изказвам се отрицателно за някого пред трето лице; злословя.
• Сбъркал съм адреса. — Не се отправям, не се отнасям към когото трябва; подвеждам се, греша.
Синоними: местоназначение

аероплан

+мн. аеропла`ни, (два) аеропла`на, +м. +Остар. Самолет.
Синоними: самолет

ажур

+мн. ажу`ри, (два) ажу`ра, +м. Вид бродерия върху изнищен плат.
+прил. [[ажу`рен]], ажу`рена и ажу`рна, ажу`рено и ажу`рно, +мн. ажу`рени и ажу`рни.

----

+нареч. +Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност. Всичко е ажур.

азбест

+м., само +ед. Влакнест силикатен материал със сив цвят, от който се произвеждат огнеупорни материали и изделия.
+прил. [[а`збестов]], а`збестова, а`збестово, +мн. а`збестови.

азот

+м., само +ед. +Спец. Химически елемент — безцветен газ, преобладаващата съставна част на въздуха.
+прил. [[азо`тен]], азо`тна, азо`тно, +мн. азо`тни. Азотни торове.

айран

+м. Кисело мляко, разбито със студена вода.

айсберг

+мн. а`йсберги, (два) а`йсберга, +м. Плаваща ледена планина, откъсната от полярен ледник.

акваланг

+мн. аквала`нги, (два) аквала`нга, +м. +Спец. Апарат за дишане под вода.

акварел

+мн. акваре`ли, (два) акваре`ла, +м.
1. Само +ед. Водна боя за рисуване.
2. Картина, нарисувана с водни бои.
+прил. [[акваре`лен]], акваре`лна, акваре`лно, +мн. акваре`лни.

аквариум

+мн. аква`риуми, (два) аква`риума, +м. Стъклен съд с вода или изкуствен водоем, в които се държат и развъждат риби, водни животни и растения с изследователска или декоративна цел.

акомпанимент

+м., само +ед. +Спец. Музикален съпровод.
Синоними: съпровод, преглас, пригласяне

акорд

+мн. ако`рди, (два) ако`рда, +м. +Спец. В музиката — съчетание на няколко музикални звука с различна височина, които образуват звуково единство; съзвучие.

----

+м., само +ед. +Спец. Съгласие, договор.
• Работа на акорд. — Работа по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето и`.
Синоними: съзвучие, хармония, консонанс, благозвучно

акордеон

+мн. акордео`ни, (два) акордео`на, +м. Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата.
+прил. [[акордео`нен]], акордео`нна, акордео`нно, +мн. акордео`нни.

акредитив

+мн. акредити`ви, (два) акредити`ва, +м. +Спец. В банковото дело — документ, който съдържа разпореждане на едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого при определени условия.
+прил. [[акредити`вен]], акредити`вна, акредити`вно, +мн. акредити`вни.
• Акредитивни писма. — +Спец. В дипломацията — официални документи, с които едно лице се упълномощава да представлява своята страна пред правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма.

аксесоар

+мн. аксесоа`ри, (два) аксесоа`ра, +м. Дребен, второстепенен предмет, вещ, които служат за допълване или украсяване на друг, главен предмет.

актив

+м., само +ед.
1. +Спец. (понякога — само +мн. акти`ви). Част от баланса на предприятие, съдържаща всички материални ценности и вземания.
2. Най-дейната част от членовете на организация или колектив.
3. +Прен. Постижение, заслуги на едно лице или колектив, които се оценяват в тяхна полза. Натрупах голям актив.
Синоними: придобивка, заслуга, печалба, полза, добив, облага, изгода, достижение, постижение, успех, преимущество, преднина

активатор

+мн. актива`тори, (два) актива`тора, +м. +Спец. В химията — вещество или тяло, които предизвикват ускоряване на химически реакции.

активист

+мн. активи`сти, +м. Деен член на организация; лице, което принадлежи към актива (във 2 знач.).
Синоними: деятел, функционер, челник, първенец

актьор

+мн. актьо`ри, +м. Артист (в 1 знач.).
Синоними: комедиант, фокусник, въжеиграч

акумулатор

+мн. акумула`тори, (два) акумула`тора, +м. Уред за натрупване на енергия, която се използва при нужда.
+прил. [[акумула`торен]], акумула`торна, акумула`торно, +мн. акумула`торни. Акумулаторна батерия.

акцент

+мн. акце`нти, (два) акце`нта, +м.
1. +Спец. В езикознанието — ударение.
2. Само +ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. +Прен. Подчертаване, изтъкване.
+прил. [[акце`нтен]], акце`нтна, акце`нтно, +мн. акце`нтни.
Синоними: изговор, произношение, дикция, ударение, натъртване, наблягане

акцидент

Случка; странична работа;несъществена случка.
Синоними: инцидент, случка, нещастие, злощастие, премеждие, катастрофа

акциз

+мн. акци`зи, (два) акци`за, +м. +Спец. Косвен данък върху потребителски стоки.
+прил. [[акци`зен]], акци`зна, акци`зно, +мн. акци`зни.
Синоними: данък, налог, такса

акъл

+мн. акъ`ли, (два) акъ`ла, +м. +Разг. Ум, разум.
Синоними: ум, разум, разсъдък, съобразителност, пипка, пипе, глава, способности, талант

алабаш

+м., само +ед. +Диал. Сладка ряпа, червена ряпа, гулия.

алаброс

+м., само +ед. Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса.

албатрос

+мн. албатро`си, (два) албатро`са, +м. Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле.

албинос

+мн. албино`си, +м. Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите.

албум

+мн. албу`ми, (два) албу`ма, +м.
1. Книга с твърда подвързия за събиране и подреждане на снимки, марки и под.
2. Книжно издание с репродукции.

албумин

+м., само +ед. или [[албуми`ни]] само +мн. Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани.

алерген

+мед. Вещество, което предизвиква алергична реакция в организма на предразположени (сенсибилизирани) лица. Алергените биват респираторни (домашен прах, треви, плевели, плесени), хранителни (мляко, яйца, ягоди), лекарствени, вирусни, бактериални и др.

алианс

+м., само +ед. Дружество, съюз.

алигатор

+мн. алига`тори, (два) алига`тора, +м. Американски или източноазиатски крокодил; кайман.

алкохол

+м., само +ед.
1. +Спец. В химията — спирт.
2. Спиртно питие.
+прил. [[алкохо`лен]], алкохо`лна, алкохо`лно, +мн. алкохо`лни. Алкохолно опиянение. Алкохолни па`ри.
Синоними: спирт, спиртни напитки

алт

а`лтът, а`лта, +мн. а`лти и а`лтове, (два) а`лта, +м.
1. +Спец. В музиката — нисък женски глас.
2. Певица с такъв глас.

алъш-вериш

+м., само +ед. +Остар. +Разг. Вземане-даване, търговия; работа.
Синоними: (нар.) търговия, вземане-даване, размяна, оборот, стокообмен, продажби, сметки, (нар.) връзки, общуване

амбалаж

+м., само +ед. Материал за опаковка. Стъклен амбалаж.
+прил. [[амбала`жен]], амбала`жна, амбала`жно, +мн. амбала`жни. Амбалажна хартия.
Синоними: опаковка, обвивка

амбреаж

+мн. амбреа`жи, (два) амбреа`жа, +м. +Спец. Механизъм, който позволява да се придвижва машина, като я свързва с мотора на превозното средство; съединител.

амвон

+мн. амво`ни, (два) амво`на, +м. +Спец. Издигнато място в църква за проповед.

аметист

+мн. амети`сти, (два) амети`ста, +м. Полускъпоценен камък с виолетов или синьо-виолетов цвят от рода на кварца.

амортизатор

+мн. амортиза`тори, (два) амортиза`тора, +м. +Спец. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на машини.

амортисьор

+мн. амортисьо`ри, (два) амортисьо`ра, +м. +Спец. Амортизатор.

ампер

+мн. а`мпери, (два) а`мпера, +м. +Спец. Във физиката — единица за измерване силата на електрическия ток.

амулет

+мн. амуле`ти, (два) амуле`та, +м. Малък предмет, който суеверните хора носят на себе си за предпазване от болести и злополука; муска, талисман.
+прил. [[амуле`тов]], амуле`това, амуле`тово, +мн. амуле`тови.
Синоними: талисман, муска, фетиш

амур

+мн. аму`ри, (два) аму`ра, +м. Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка.
+същ. +умал. [[аму`рче]], +мн. аму`рчета, +ср.

аналгин

+мн. аналги`ни, (два) аналги`на, +м.
1. Само +ед. Болкоуспокояващо лекарство. Течен аналгин.
2. Таблетка от същото лекарство.

анализ

+мн. ана`лизи, (два) ана`лиза, +м.
1. +Спец. Метод на научно изследване, чрез който предметът на изследване се разчленява на съставните му части.
2. +Спец. Определяне състава на вещества. Химически анализ. Анализ на кръвта.
3. Разбор, разглеждане, проучване. Литературен анализ. Анализ на ситуацията.
Синоними: анализиране, разлагане, разчленение, изследване, издирване, разбор, критика, проба, изпробване, проверка

ананас

+мн. анана`си, (два) анана`са, +м.
1. Тропическо растение с бодливи продълговати, прилични на огромни шишарки плодове, отвътре с жълт цвят, силно ароматни и много сладки на вкус.
2. Плодът на това растение.
+прил. [[анана`сов]], анана`сова, анана`сово, +мн. анана`сови. Ананасови резенчета. Ананасов сок.

анапест

+мн. анапе`сти, (два) анапе`ста, +м. +Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение на последната сричка.

анасон

+м., само +ед. Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др.
+прил. [[анасо`нов]], анасо`нова, анасо`ново, +мн. анасо`нови. Анасонова есенция.

анатом

+мн. анато`ми, +м. Специалист по анатомия.

ангажимент

+мн. ангажиме`нти, (два) ангажиме`нта, +м. Задължение, обещание, уговорка, договореност. Имам ангажимент. Поемам ангажимент.
Синоними: задължение, дадена дума, обещание, уговорка, договор, отговорност, обвързване, насрочена среща, покана, работа

ангиотензин

+мед. В черния дроб се продуцира ангиотензиноген, който под действието на ренин се превръща в ангиотензин І. Последният под действието на конвертиращия ензим се превръща в ангиотензин ІІ. Той предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) и повишаване на кръвното налягане (хипертония).

англофил

+мн. англофи`ли, +м. Привърженик на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.

англофоб

+мн. англофо`би, +м. Противник на Англия, на нейната политика, култура, бит и обичаи.

андроген

Мъжки полов хормон (гр. Андрос, мъж), произвеждан от тестисите. Като структура има няколко различни стероидни хормони, които се считат за андрогени. Те се различават по сила и ефективност.

анекдот

+мн. анекдо`ти, (два) анекдо`та, +м. Кратък забавен разказ с любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
+прил. [[анекдоти`чен]], анекдоти`чна, анекдоти`чно, +мн. анекдоти`чни. Анекдотичен случай.
Синоними: басня, история, легенда, фабула, приказка, разказ, виц, измислица, мълва, клюка, историйка

анекс

+мн. ане`кси, (два) ане`кса, +м. Допълнение, добавка, приложение. Анекс към договора.

анилин

+м., само +ед. +Спец. Химическо органично съединение — безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.
+прил. [[анили`нов]], анили`нова, анили`ново, +мн. анили`нови. Анилинови бои.

анион

+мн. а`ниони, (два) а`ниона, +м. +Спец. Във физиката — отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод.

анкетьор

+мн. анкетьо`ри, +м. Лице, което прави анкета.

анклав

+мн. анкла`ви, (два) анкла`ва, +м. Територия на държава, която е обкръжена с територии на чужда държава.

анкър

+мн. а`нкъри, (два) а`нкъра, +м. Анкер.

анод

+мн. ано`ди, (два) ано`да, +м. +Спец. Във физиката — положителният електрод.

анонс

+мн. ано`нси, (два) ано`нса, +м. Предложение, известие, съобщение.
Синоними: съобщение, известие, обявление, обява, разгласа, публикация

антидот

+мед. Средство, което се свързва и неутрализира дадена отрова или чрез различни механизми й пречи да прояви действието си върху организма. Различават се физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др.

антиквариат

+мн. антиквариа`ти, (два) антиквариа`та, +м.
1. Антикварна книжарница.
2. Само +ед. Търговия с антики.

антикоагулант

+мед. Противосъсирващо лекарствено средство — потиска процесите на кръвосъсирване, напр. хепарин.

антимон

+м., само +ед. +Спец. Лъскав сиво-бял метал, който се употребява за приготвяне на сплави.

антиоксидант

Антиоксидантите са група биохимични вещества, действащи благоприятно и отпускащо върху човешкия организъм. Те са нискомолекулни съединения попадащи в организма чрез различни хранителни продукти. Основното свойство на тези вещества е цел унищожаване на свободните радикали в организма, като токсини, тежки метали, токсични съединения, които отделят отровни оксиди и застрашават организма от пагубни болести, и застрашаващи организма фактори.

антипод

+мн. антипо`ди, (два) антипо`да, +м. Предмет, явление, лице, противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.
Синоними: противоположност, крайност, полюс, противовес

антихрист

+мн. антихри`сти, +м. Противник на Христос, на Христовото учение, на християнството; безбожник, неверник.
Синоними: безбожник, нечестивец, поганец, богохулник

антициклон

+мн. антицикло`ни, (два) антицикло`на, +м. +Спец. Област на устойчиво високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време.

антоним

+мн. антони`ми, (два) антони`ма, +м. +Спец. В езикознанието — дума, която има противоположно значение на друга дума.
+прил. [[антони`мен]], антони`мна, антони`мно, +мн. антони`мни. Антонимен речник. Антонимни отношения.

антракс

+мед. Инфекциозно заболяване, което у човека се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете. Рядко процесът може да се локализира в червата, белия дроб или да се развие сепсис. Източник на заразата са домашни и диви животни, които боледуват често от антракс.

антракт

+мн. антра`кти, (два) антра`кта, +м. Времето между две части на театрално представление или концерт; пауза, почивка.
Синоними: пауза, почивка, междудействие, междучасие, промеждутък, междувремие

антрацит

+м., само +ед. Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят, които имат голяма калоричност.
+прил. [[антраци`тен]], антраци`тна, антраци`тно, +мн. антраци`тни. Антрацитно находище. Антрацитни въглища.

антураж

+м., само +ед. Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
Синоними: приятели, другари, приближени, среда

анус

+мн. а`нуси, (два) а`нуса, +м. +Спец. Заден отвор на дебелото черво у човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.

анфас

+нареч. С лице към наблюдателя.

аншлус

+м., само +ед. Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.

аорист

+мн. ао`ристи, (два) ао`риста, +м. +Спец. В езикознанието — минало свършено време.

апандисит

+м., само +ед. +Спец. Възпаление на апендикса.

апарат

+мн. апара`ти, (два) апара`та, +м.
1. Сложен уред за извършване на работа. Телефонен апарат. Телевизионен апарат.
2. Съвкупност от органи в организъм с обща функция. Говорен апарат. Слухов апарат.
3. Съвкупност от лица или учреждения в областта на управлението или стопанството. Държавен апарат.
Синоними: уред, машина, механизъм, прибор, приспособление, сечиво, инструмент, оръдие, средство, апаратура, устройство, изобретение, радиоапарат, радиоприемник, способ

апартамент

+мн. апартаме`нти, (два) апартаме`нта, +м. Самостоятелно жилище в голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещения. Тристаен апартамент.

апартейд

+м., само +ед. +ист. Политика на разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република.

апатит

+м., само +ед. +Спец. Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.
Синоними: умора, изтощение, отпадналост

апаш

+мн. апа`ши, +м. +Разг. +Пренебр. Уличен крадец, джебчия.
Синоними: крадец, обирач, мошеник, джебчия, панта, кокошкар

апел

+м., само +ед. Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел.
Синоними: молба, подкана, обръщение, позив, възвание, повик, зов, приглашение, манифест, обжалване, вик, призив, лозунг, просба, жалба, тъжба, петиция, повикване

апендикс

+мн. апе`ндикси, (два) апе`ндикса, +м. +Спец. Малък израстък на сляпото черво.

апендицит

м. , само ед.
+мед. Възпаление на апендикса.

+Заб. Правилно изписване е и апендисит.

аперитив

+мн. аперити`ви, (два) аперити`ва, +м.
1. Спиртно питие преди ядене за апетит.
2. Заведение, в което са поднасят спиртни напитки и закуски към тях.

апетит

+мн. апети`ти, +м.
1. Само +ед. Желание за ядене. Имам добър апетит.
2. +Прен. Обикн. +мн. Страст за печалба, домогване до нещо.
Синоними: охота, ищах, глад, жажда, ненаситност, желание, щение, вкус, корем, шкембе, търбух, лакомия, склонност

апломб

+м., само +ед. Показна самоувереност в държанието или при говорене. Говоря с апломб.
Синоними: самоувереност, самонадеяност, сигурност, патос

апокалипсис

+м., само +ед.
1. +Спец. Християнска църковна книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света.
2. +Прен. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност.
+прил. [[апокалипти`чен]], апокалипти`чна, апокалипти`чно, +мн. апокалипти`чни. Апокалиптична картина.

апокриф

+мн. апокри`фи, (два) апокри`фа, +м.
1. +Спец. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.
2. +Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално.
+прил. [[апокри`фен]], апокри`фна, апокри`фно, +мн. апокри`фни. Апокрифна литература.

апологет

+мн. апологе`ти, +м. Страстен защитник на нечие учение и идея или мнение.
Синоними: защитник, възхвалител

апорт

Банков термин: непарична вноска, която съдружникът прави като свое дялово участие в капитала на търговското дружество. Предмет на апорт могат да бъдат вещни права върху движими и недвижими вещи, права върху нематериални блага, вземания, ценни книжа и други.

апостроф

+мн. апостро`фи, (два) апостро`фа, +м.
1. +Спец. В езикознанието — горна запетая като знак за изпусната буква.
2. Дума или забележка, с която се прекъсва говорещо лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.

апотеоз

+м., само +ед.
1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
2. +Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
Синоними: обожествяване, боготворене, възвеличаване, възхвала, слава, лаври, почести

аранжимент

+м., само +ед. +Спец. Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на друг инструмент или друг състав от инструменти (гласове).

арбалет

+мн. арбале`ти, (два) арбале`та, +м. Старинно ръчно стрелково оръжие — лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.

арбитраж

+м., само +ед. +Спец. Разрешение на спорни въпроси от арбитри (в 1 знач.).
+прил. [[арбитра`жен]], арбитра`жна, арбитра`жно, +мн. арбитра`жни. Арбитражна комисия.
Синоними: съд, спогодба, посредничество, помирение

аргон

+м., само +ед. +Спец. Химически елемент — газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминесцентните лампи.

аргумент

+мн. аргуме`нти, (два) аргуме`нта, +м.
1. Основание, довод, доказателство.
2. +Спец. В математиката — независима променлива величина, от чието изменение зависи изменението на друга величина.
Синоними: основание, мотив, доказателство, свидетелство, съждение, довод, съображение, резон, коз, причина

ареал

+мн. ареа`ли, (два) ареа`ла, +м. +Спец. Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления.

арест

+мн. аре`сти, (два) аре`ста, +м.
1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.
Синоними: задържане, затвор, тъмница, карцер, клетка, запиране

ариергард

+м., само +ед. +Спец. Войскова част, която е оставена след главните сили, за да ги охранява.
+прил. [[ариерга`рден]], ариерга`рдна, ариерга`рдно, +мн. ариерга`рдни.

аркадаш

+мн. аркада`ши, +м. +Остар. +Разг. Другар, побратим.
Синоними: побратим, другар

аркебуз

Аркебуз (на холандски Haakbus; на френски Arquebuse) е старинно огнестрелно оръжие, широко използвано между XV и XVII век.
Става световно известен около 1525 г.
Мускетът и пушката са по-съвременни негови разновидности.

армаган

+мн. армага`ни, (два) армага`на, +м. +Остар. +Разг. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване.
Синоними: подарък, дар, дарение

армагедон

+библ. Според Апокалипсиса — място на есхатологичната битка (в Северна Палестина), където пълчищата на злото ще претърпят окончателно унищожение.

арматурист

+мн. арматури`сти, +м. Строителен работник, който изработва и монтира арматура (в 1 знач.).

аромат

+м., само +ед. Приятна миризма, благоухание.
+прил. [[арома`тен]], арома`тна, арома`тно, +мн. арома`тни.
Синоними: благоухание, благовоние, балсам, парфюм, мирис, дъх, миризма, ухание

арсен

+м., само +ед. +Спец. Химически елемент — крехко сиво-бяло вещество с метален блясък.

арсенал

+мн. арсена`ли, (два) арсена`ла, +м.
1. Склад и/или фабрика за оръжия и муниции.
2. +Прен. Само +ед. Сбор, запас от средства за побеждаване.
Синоними: работилница, фабрика, склад, запас, голямо количество

артикул

+мн. арти`кули, (два) арти`кула, +м. Вид, разновидност от дребна търговска стока.
Синоними: продукт, произведение, предмет, стока

артрит

+м., само +ед. +Спец. В медицината — възпаление на ставите, което води до деформирането им.

арфист

+мн. арфи`сти, +м. Музикант, който свири на арфа.

архетип

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек.

архив

+мн. архи`ви, (два) архи`ва, +м.
1. Учреждение или отдел в учреждение, където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се организира тяхното използване.
2. Самите документи в такова учреждение или отдел.
3. Сбирка от ръкописни документи, писма, снимки, материали, свързани с дейността на едно лице (писател, учен, общественик и под.).
+прил. [[архи`вен]], архи`вна, архи`вно, +мн. архи`вни (във 2 и 3 знач.). Архивен номер. Архивна единица.

архивист

+мн. архиви`сти, +м. Специалист по архивознание.

аршин

+мн. арши`ни, (два) арши`на, +м. +Остар.
1. Мярка за дължина, равна на 68 см (турски аршин) или на 71 см (руски аршин).
2. Дървена или метална линия за измерване с тази дължина.
• Меря със свой аршин. — +Разг. Разглеждам и оценявам нещо едностранчиво, субективно.
Синоними: мярка, мерило, мащаб, критерий, метър

асансьор

+мн. асансьо`ри, (два) асансьо`ра, +м. Подемно съоръжение за автоматично изкачване и сваляне на хора и товари.
+прил. [[асансьо`рен]], асансьо`рна, асансьо`рно, +мн. асансьо`рни. Асансьорен техник. Асансьорна шахта.

асимилатор

+мн. асимила`тори, (два) асимила`тора, +м. Държава, която провежда политика на асимилация (във 2 знач.).
+прил. [[асимила`торски]], асимила`торска, асимила`торско, +мн. асимила`торски.

аскер

+мн. аске`ри, +м. +Остар. +Разг.
1. Само +ед. Войска.
2. Войник.
Синоними: войска, войник, аскерин, солдат

аслан

+мн. асла`ни, (два) асла`на, +м. +Остар. Лъв.

асонанс

+мн. асона`нси, (два) асона`нса, +м. +Спец. В литературата — съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.
Синоними: съзвучие, благозвучно, хармония, консонанс

асортимент

+м., само +ед. Налична съвкупност от разни видове и сортове на една и съща стока.
Синоними: подбор, сортировка, отбор, избор, подреждане, комплект, клас, разряд, серия, поредица

аспарагус

+мн. аспара`гуси, (два) аспара`гуса, +м. Вид стайно растение с дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа.

аспект

+мн. аспе`кти, (два) аспе`кта, +м.
1. Гледище, от което се осветляват неща, понятия, явления. Гледна точка.
2. Изглед на нещата и явленията.
Синоними: вид, изглед, външност, физиономия, характерност, черта, облик, страна, величина, размах, мащаб

аспиратор

+мн. аспира`тори, (два) аспира`тора, +м. Уред за всмукване на въздух, течности, вещества и др.; всмукател.

аспирин

+мн. аспири`ни, (два) аспири`на, +м.
1. Само +ед. Лекарство с бял цвят и тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др.; ацетизал.
2. Таблетка от същото лекарство.

астероид

+мн. астерои`ди, (два) астерои`да, +м. +Спец. Вид малки планети, които обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер.

астраган

+м., само +ед. Скъпа агнешка кожа с къдрав черен или сив косъм.
+прил. [[астрага`нен]], астрага`нена, астрага`нено, +мн. астрага`нени. Астраганен калпак. Астраганена кожа. Астраганено палто.

асфалт

+м., само +ед.
1. +Спец. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.
2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; асфалтобетон.
+прил. [[асфа`лтов]], асфа`лтова, асфа`лтово, +мн. асфа`лтови. Асфалтова база.

атентат

+мн. атента`ти, (два) атента`та, +м. Тайно подготвено покушение с политически мотиви.
Синоними: покушение, нападение, съзаклятие, посегателство, убийство

атестат

+мн. атеста`ти, (два) атеста`та, +м.
1. Свидетелство.
2. Атестация.
Синоними: свидетелство, диплом, атестация, мнение, преценка, отзив

атлаз

+м., само +ед. Вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна.
+прил. [[атла`зен]], атла`зена, атла`зено, +мн. атла`зени. Атлазени шалвари.

атлас

+мн. атла`си, (два) атла`са, +м. Сборник с географски, исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи.

атлет

+мн. атле`ти, +м.
1. Спортист, който се занимава с атлетика.
2. Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк.

атом

+мн. а`томи, (два) а`тома, +м. +Спец. Най-малката частица на химически елемент, която се състои от ядро и електрони.
+прил. [[а`томен]], а`томна, а`томно, +мн. а`томни. Атомна енергия. Атомна електроцентрала.
Синоними: прашинка, частица, молекула

атракцион

+мн. атракцио`ни, (два) атракцио`на, +м. Съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка.

атрибут

+мн. атрибу`ти, (два) атрибу`та, +м.
1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
2. +Спец. В езикознанието — определение.
+прил. [[атрибути`вен]], атрибути`вна, атрибути`вно, +мн. атрибути`вни (във 2 знач.). Атрибутивна функция.
Синоними: признак, свойство, особеност, качество, присъщо, белег, характерност, принадлежност

атропин

+м., само +ед. +Спец. В медицината — силноотровно вещество, извлечено от беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки.
+прил. [[атропи`нов]], атропи`нова, атропи`ново, +мн. атропи`нови. Атропинови инжекции.

аукцион

+мн. аукцио`ни, (два) аукцио`на, +м. +Спец. Периодично действащ стоков пазар, на който чрез наддаване се продават определени видове стоки.

аутсайдер

+мн. а`утсайдери, +м.
1. Спортист, състезателен кон или спортен отбор, от които не се очаква да спечелят в състезание.
2. Човек, който е извън претендентите за победа, печалба, първенство.

афект

+мн. афе`кти, (два) афе`кта, +м. Емоционално състояние на силна възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си.
Синоними: възбуденост, нервна възбуда, раздразнителност, възбуда, нервност, раздразнено състояние, вълнение, иритация, афектация

афикс

и [[а`фикс]], +мн. афи`кси и а`фикси, (два) афи`кса и а`фикса, +м. +Спец. В езикознанието — част от производна дума със словообразувателно значение.

афинитет

+м., само +ед.
1. +Спец. В химията — качество на химически елементи да реагират химически помежду си.
2. +Прен. Вътрешно сходство, душевна близост.
3. +Прен. Склонност, предразположение към нещо.
Синоними: родственост, сродство, близост, сходство

афиш

+мн. афи`ши, (два) афи`ша, +м.
1. Печатна обява за спектакъл, концерт, лекция и др., която се разлепва на видно обществено място.
2. Обявление, плакат с рекламно или агитационно съдържание.
Синоними: обявление, публикация, плакат, обява, разгласа, реклама

афронт

Обида, оскърбление или засрамване на публично място в присъствието на оскърбеното лице. Грубо незачитане и пренебрегване.
Синоними: обидна забележка, обида, обидно поведение

афтършейв

+м., само +ед. Одеколон за след бръснене.

ахат

+мн. аха`ти, (два) аха`та, +м. Твърд полускъпоценен камък от рода на кварца, който се употребява за украшения, малки сувенирни предмети, в техниката.
+прил. [[аха`тов]], аха`това, аха`тово, +мн. аха`тови.

ацетизал

+мн. ацетиза`ли, (два) ацетиза`ла, +м. Аспирин.

ацетилен

+м., само +ед. +Спец. Безцветен, леснозапалим отровен газ, който се получава при разлагане на калциев карбид с вода.
+прил. [[ацетиле`нов]], ацетиле`нова, ацетиле`ново, +мн. ацетиле`нови.

ацетон

+м., само +ед. +Спец. Безцветна, лекоподвижна и леснозапалима течност, която се употребява като разтворител на смоли, лакове и др.
+прил. [[ацето`нов]], ацето`нова, ацето`ново, +мн. ацето`нови. Ацетоново лепило.

багаж

+мн. бага`жи, (два) бага`жа, +м.
1. Обикн. +ед. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува.
2. +Прен. Само +ед. Запас от знания и умения. Умствен багаж.
+прил. [[бага`жен]], бага`жна, бага`жно, +мн. бага`жни (в 1 знач.). Багажно отделение.
Синоними: бреме, тежест, товар

багер

+мн. ба`гери, (два) ба`гера, +м. Самоходна машина за изкопаване, изгребване и изхвърляне на пръст, пясък, чакъл и под.
Синоними: екскаватор, земекопна машина, драга

бадем

+мн. баде`ми, (два) баде`ма, +м.
1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.
2. Плодът на това дърво.
+прил. [[баде`мов]], баде`мова, баде`мово, +мн. баде`мови. Бадемово дърво. Бадемови ядки.

базалт

+м., само +ед. Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство.
+прил. [[база`лтов]], база`лтова, база`лтово, +мн. база`лтови. Базалтова настилка.

базар

+мн. база`ри, (два) база`ра, +м.
1. Покрит пазар с множество малки магазини.
2. Разпродажба, организирана по определен повод. Изложба базар.

базилиск

Ужасяващо митологично същество “крал на змиите”. Произлиза от старогръцката митология и дори е описано в “Естествената История” на Плиний Стари, който го описва като "малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт".

На старогръцки “базилеус” означава цар. Наречен е така, заради оформените като корона израстъци на главата му, споменати в някои митове.

В ранните предания базилискът вкаменява с поглед и има смъртоносна отрова. В последвалите предания базилиска става все по-чудовищен — огромно злонамерено същество, чиито допир също носи смърт. И дори в най-крайните приказки се стига до това, че докоснат от това създание предмет е смъртоносен и базилиска опустошава цели градове.

Базилискът се излюпва от яйце на усойница, измътено от петел. Кукуригането на петел е фатално за могъщото чудовище, а друг смъртоносен враг на базилиска е невестулката, която устоява на погледа му и ако е малък, го изяжда.

В България съществото, често е наричано още василиск. Става дума за различно четене на гръцката азбука и по-точно върху буквата “бета”, която в древна Елада се е четяла като “Б”, а във Византия и съвременна Гърция — като “В” (вита).

Някои автори представят базилиска като люспест петел с корона от шипове. Това е подвид, известен като кокатрис, който изглежда по такъв начин.

баир

+мн. баи`ри, (два) баи`ра, +м. +Разг. Хълм, рид, бърдо.
Синоними: бърдо, хълм, могила, връх, хребет, рид, височина, възвишение

байонет

+мн. байоне`ти, (два) байоне`та, +м. +Остар. Щик.

Байрам

+мн. байра`ми, (два) байра`ма, +м. Голям мохамедански празник след рамазана.

бакелит

+м., само +ед. Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността.
+прил. [[бакели`тов]], бакели`това, бакели`тово, +мн. бакели`тови. Бакелитова дръжка.

бакпулвер

+м., само +ед. Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини, който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто.

бакрач

+мн. бакра`чи, (два) бакра`ча, +м. +Диал. Котел, медник; бакър (във 2 знач.).
+същ. +умал. [[бакра`че]], +мн. бакра`чета, +ср.

бактериофаг

+мед. Вирус, който прониква в бактериална клетка, размножава се в нея, след което клетката се лизира. Новообразуваните вириони се освобождават и инфектират други клетки. В други случаи не се образуват зрели вириони и бактериалните клетките не се лизират.

бакшиш

+мн. бакши`ши, (два) бакши`ша, +м.
1. +Разг. Неголяма парична сума, която се подарява за извършена услуга.
2. +Остар. Подарък.
Синоними: подарък, дар, възнаграждение, почерпушка, подкуп, рушвет

бакър

+мн. бакъ`ри, (два) бакъ`ра, +м.
1. +Остар. Само +ед. Металът мед.
2. +Разг. Голям кръгъл меден съд за вода с една подвижна дръжка; котел.
+същ. +умал. [[бакъ`рче]], +мн. бакъ`рчета, +ср. (във 2 знач.).
+прил. [[бакъ`рен]], бакъ`рена, бакъ`рено, +мн. бакъ`рени.
Синоними: мед, медник, котел, медни съдове, меден съд, казан

баланс

+мн. бала`нси, (два) бала`нса, +м.
1. Само +ед. Равновесие. Баланс на военните сили. Поддържам баланс.
2. +Спец. Само +ед. или само +мн. Във финансите — съотношението между взаимносвързани показатели на някаква дейност; равносметка. Бюджетен баланс. Търговски баланс. Активен баланс. Пасивен баланс. Баланс на приходите и разходите.
3. Уред за регулиране работата на механизъм; балансьор.
+прил. [[бала`нсов]], бала`нсова, бала`нсово, +мн. бала`нсови. Балансов отчет.
Синоними: равносметка, сметка, равновесие, уравнение, равенство

балансьор

+мн. балансьо`ри, (два) балансьо`ра, +м.
1. Баланс (в 3 знач.).
2. Човек или предмет, който служи за баланс (в 1 знач.).
Синоними: кобилица, кулиса, мотовилка

баласт

+м., само +ед.
1. Допълнителен товар, който чрез тежестта си придава устойчивост на водни превозни средства или на самолет.
2. Натрошени камъни за основа на траверсите в жп трасе; трошляк.
3. Баластра.
4. +Прен. Безполезни, ненужни подробности. В речта му имаше много баласт.
Синоними: тежест, товар, бреме, излишно

балатум

+м., само +ед. Вид плътна мушама за настилка на подове в помещения.

балдахин

+мн. балдахи`ни, (два) балдахи`на, +м. Навес от тънък или прозрачен плат на колони над легло, престол и др.
Синоними: завеса, перде

балет

+мн. бале`ти, (два) бале`та, +м.
1. Само +ед. Танцово театрално изкуство.
2. Театрално представление на произведение на това изкуство.
3. Музикално произведение, предназначено за такова представление.
4. Само +ед. Театрална трупа, даваща такива представления.
+прил. [[бале`тен]], бале`тна, бале`тно, +мн. бале`тни. Балетен състав. Балетна музика.

балкан

+мн. балка`ни, (два) балка`на, +м.
1. Планина.
2. Само +ед. Друго собствено име на Стара планина.
+прил. [[балка`нски]], балка`нска, балка`нско, +мн. балка`нски. • [[Балканите.]] Балканският полуостров.
Синоними: планина

балкон

+мн. балко`ни, (два) балко`на, +м.
1. Издадена от външната стена на сграда площадка, оградена с парапет.
2. Етаж над партера в театър, киносалон и др.
+прил. [[балко`нски]], балко`нска, балко`нско, +мн. балко`нски. Балконска врата.

балон

+мн. бало`ни, (два) бало`на, +м.
1. Сферичен летателен уред, напълнен с по-лек от въздуха газ.
2. Стъклен или метален кълбовиден съд.
3. Детска надуваема играчка от тънка еластична материя.
+същ. +умал. [[бало`нче]], +мн. бало`нчета, +ср. (в 3 знач.).
Синоними: мехур, пришка

балотаж

+м., само +ед. Повторно гласуване за ограничен брой кандидати, когато при избор никой не е получил предвидените в закона гласове, за да бъде избран.

балсам

+м., само +ед.
1. Гъст ароматен сок от разтворени в етерични масла смоли или други растителни вещества.
2. Болкоуспокояващо лекарство за мазане, приготвено от такъв сок.
Синоними: благовоние, аромат, мирис, дъх, парфюм, лек, цяр

балтон

+мн. балто`ни, (два) балто`на, +м. Мъжко зимно палто.

банан

+мн. бана`ни, (два) бана`на, +м.
1. Високо тропическо растение с много големи листа и дебелокожи, сладки и меки продълговати плодове.
2. Плодът на това растение.
+прил. б[[ана`нов]], бана`нова, бана`ново, +мн. бана`нови. Бананова каша.

бандаж

+мн. банда`жи, (два) банда`жа, +м.
1. Еластична превръзка за поддържане на телесен орган в нормално положение.
2. +Спец. В техниката — метален пояс на машинни части за придаване на здравина.
+прил. [[банда`жен]], банда`жна, банда`жно, +мн. банда`жни.
Синоними: венец, скоба, опорен пръстен, презрамка, превръзка

бандерол

+мн. бандеро`ли, (два) бандеро`ла, +м.
1. Книжна лента, залепена върху опаковката на някои стоки като знак за платен акциз.
2. Широка книжна лента за обвиване на вестник, списание, книга, които се пращат по пощата.
+прил. [[бандеро`лен]], бандеро`лна, бандеро`лно, +мн. бандеро`лни. Бандеролна пратка.

бандит

+мн. банди`ти, +м. Член на банда (във 2 знач.); злосторник, разбойник.
+прил. [[банди`тски]], банди`тска, банди`тско, +мн. банди`тски. Бандитско нападение.
Синоними: злодей, злосторник, разбойник, грабител, похитител, пират, мародер, корсар, убиец, крадец, гангстер, главорез, хулиган, престъпник

банкер

+мн. банке`ри, +м.
1. Крупен акционер или собственик на банка _1 . 2. +Разг. Лице, което управлява банка [[1]] или банков клон или заема висока длъжност в банка 1 ._
Синоними: финансист, капиталист, рентиер, милионер

банкет

+мн. банке`ти, (два) банке`та, +м. +Разг. Тържествена гощавка (вечеря или обед) по повод на някое събитие или в чест на някого.
+прил. [[банке`тен]], банке`тна, банке`тно, +мн. банке`тни. Банкетна зала.

----

+мн. банке`ти, (два) банке`та, +м. Земна ивица покрай шосе или жп линия с ширина до отводнителната канавка.
Синоними: гощавка, угощение, прием, гуляй, гости, вечеринка, събитие, пир, пиршество

банкрут

+мн. банкру`ти, (два) банкру`та, +м.
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задължения; фалит.
2. +Прен. Крах, провал в обществената дейност или в личния живот.
Синоними: фалит, несъстоятелност, неплатежоспособност, крах, катастрофа, провала, пропадане, проваляне, провал, неуспех, пълно проваляне, рухване, разорение, фалиране

банциг

+мн. ба`нцизи и ба`нциги, (два) ба`нцига, +м. Лентовиден трион за рязане на дървен материал.

баобаб

+мн. баоба`би, (два) баоба`ба, +м. Грамадно тропическо дърво с много дебел ствол, чиито плодове се използват за ядене.

баптист

+мн. бапти`сти, +м. Лице, привърженик на баптизма.

барабан

+мн. бараба`ни, (два) бараба`на, +м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.
2. Част от механизъм с куха цилиндрична форма. Барабан на перална машина.
+прил. [[бараба`нен]], бараба`нна, бараба`нно, +мн. бараба`нни.
Синоними: въртележка, мотовила, шпула

барабанист

+мн. барабани`сти, +м. Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан.

бараж

+мн. бара`жи, (два) бара`жа, +м. Изкуствена преграда в коритото на река.
+прил. [[бара`жен]], бара`жна, бара`жно, +мн. бара`жни. Баражна стена.
Синоними: яз, бент, стена, зид, преграда, препятствие, пречка, спънка

барбитурат

+мн. барбитура`ти, (два) барбитура`та, +м. +Спец. В медицината — лекарствено вещество със сънотворно и наркотично действие.

барбут

+м., само +ед. Хазартна игра с три зара, в която печели този, който е събрал най-голям брой точки.

барелеф

+мн. бареле`фи, (два) бареле`фа, +м. Леко изпъкнало скулптурно изображение на плоска повърхност.

баритон

+мн. барито`ни, (два) барито`на, +м.
1. +Спец. В музиката — среден по височина мъжки глас, между тенор и бас.
2. Певец с такъв глас.
3. Меден духов инструмент, който по регистър съответства на такъв глас.
+прил. [[барито`нов]], барито`нова, барито`ново, +мн. барито`нови.

бартер

+м., само +ед. +Спец. В търговията — натурална размяна; пласиране на стоки срещу стоки.
+прил. [[ба`ртерен]], ба`ртерна, ба`ртерно, +мн. ба`ртерни. Бартерна сделка.

барут

+м., само +ед. Взривно вещество в снаряди, патрони, за експлозиви и др.
+прил. [[бару`тен]], бару`тна, бару`тно, +мн. бару`тни. Барутен погреб.

бархет

+м., само +ед. Мъхест памучен плат.
+прил. [[ба`рхетен]], ба`рхетна, ба`рхетно, +мн. ба`рхетни. Бархетна нощница.

басейн

+мн. басе`йни, (два) басе`йна, +м.
1. Изкуствен водоем на открито или в сграда за къпане, плуване, украса.
2. +Спец. В географията — голяма водна територия, обградена със суша, вкл. притоците. Басейнът на река Дунав.
3. +Спец. В геологията — област с полезни изкопаеми. Каменовъглен басейн.
• Воден басейн. — Голям естествен водоем — море, океан.
• Плувен басейн. — Изкуствен водоем в зала или на открито със специална форма и размери за упражняване на водни спортове.
Синоними: поле, находище, мина

баскетбол

+м., само +ед. Спортна игра с топка между два отбора с по петима играчи, при която топката се хвърля с ръце, за да се вкара в специален кош, издигнат на определена височина.
+прил. [[ба`скетболен]], ба`скетболна, ба`скетболно, +мн. ба`скетболни. Баскетболен отбор. Баскетболна топка.
Синоними: тенис, хандбал, волейбол

баскетболист

+мн. ба`скетболисти, +м. Спортист, който играе баскетбол.

бастион

+мн. бастио`ни, (два) бастио`на, +м.
1. Ъглово укрепление, издадено от крепостна стена.
2. +Прен. +Пренебр. Нещо, което трудно се превзема или разрушава и не се поддава на влияние. Бастион на комунизма. Бастион на глупостта.

бастун

+мн. басту`ни, (два) басту`на, +м. Къса тояга за подпиране при ходене с извит горен край.
+същ. +умал. [[басту`нче]], +мн. басту`нчета, +ср.

баталист

+мн. батали`сти, +м. Художник или писател, който разработва батални сюжети.

батальон

+мн. батальо`ни, (два) батальо`на, +м. +Спец. В армията — войсково подразделение на полк, съставено от няколко роти.
+прил. [[батальо`нен]], батальо`нна, батальо`нно, +мн. батальо`нни. Батальонен командир.

бахар

+м., само +ед. Ароматни тъмносиви зърна от тропическо растение, които се употребяват за подправка на ястия и колбаси.

бахур

+м., само +ед. Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица.

бацил

+мн. баци`ли, +м. Пръчковидна болестотворна бактерия.
Синоними: бактерия, микроб, вирус, зараза, болест

бедуин

+мн. бедуи`ни, +м. Лице от номадско арабско племе в пустините.
+прил. [[бедуи`нски]], бедуи`нска, бедуи`нско, +мн. бедуи`нски.

безир

+м., само +ед. Преработено растително масло за блажни бои или за грундиране.
+прил. [[бези`рен]], бези`рена, бези`рено, +мн. бези`рени.

безистен

+мн. безисте`ни, (два) безисте`на, +м. Голяма сводеста сграда с вътрешни магазини.

бейзбол

+м., само +ед. Американска спортна игра, разпространена и в други страни, която се играе от два отбора с по девет души с дървена бухалка и малка твърда топка върху ромбовидно игрище.

бекар

+мн. бека`ри, (два) бека`ра, +м. +Спец. В музиката — нотен знак, който унищожава действието на бемол или диез.

бекас

+мн. бека`си, (два) бека`са, +м. Прелетна блатна птица, голяма колкото гълъб, с пъстри пера и дълга права човка.

бекон

+м., само +ед. Пушени свински гърди.

бекяр

+мн. бекя`ри, +м.
1. +Разг. Неженен немлад мъж; ерген.
2. +Разг. Мъж, който живее сам, без семейството си.
+прил. [[бекя`рски]], бекя`рска, бекя`рско, +мн. бекя`рски. Бекярски живот. Бекярско жилище.
Синоними: неженен, ерген

белач

Библейско тълкуване:

белетрист

+мн. белетри`сти, +м. Писател, автор на художествена проза.

белот

+м., само +ед. Вид игра на карти, обикн. за двама или за две двойки играчи.

бемол

+мн. бемо`ли, (два) бемо`ла, +м. +Спец. В музиката — нотен знак, с който се означава, че звукът се понижава с половин тон.

бенефис

+мн. бенефи`си, (два) бенефи`са, +м.
1. Театрално представление, приходът от което е в полза на чествания артист.
2. Честване на артист с такова представление.
+прил. [[бенефи`сен]], бенефи`сна, бенефи`сно, +мн. бенефи`сни.

бенефициент

Банков термин: трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка(превод, чек, акредитив).

бензин

+м., само +ед. Безцветна леснозапалима течност, която се добива от нефт и се използва като моторно гориво.
+прил. [[бензи`нов]], бензи`нова, бензи`ново, +мн. бензи`нови. Бензинови пари. Бензинова помпа.
Синоними: газ, нефт, нафта

бензол

+м., само +ед. +Спец. В химията — безцветна леснозапалима течност, която се получава след преработка на нефт или каменни въглища, с широко приложение в химическата промишленост.

бербер

+мн. бербе`ри, +м. +Остар. Бръснар.
Синоними: бръснар, фризьор

берекет

+м., само +ед. +Разг. Плодородие.
Синоними: плодородие, изобилие, спор, благодат, урожай

бестселър

+мн. бе`стселъри, (два) бе`стселъра, +м. Книга, която в определен период се продава най-много заради нейната популярност.

бетон

+м., само +ед. Строителен материал от цимент, пясък, чакъл и вода, които са в определени съотношения.
+прил. [[бето`нен]], бето`нена и бето`нна, бето`нено и бето`нно, +мн. бето`нени и бето`нни. Бетонна плоча.
+прил. [[бето`нов]], бето`нова, бето`ново, +мн. бето`нови. Бетонов център. Бетонова помпа.

бешамел

+м., само +ед.
• Сос бешамел. — +Спец. Бял сос, приготвен от брашно, мляко и яйца за заливане на различни ястия.

биатлон

+м., само +ед. +Спец. Вид ски-бягане, комбинирано със стрелба по мишени.

биберон

+мн. биберо`ни, (два) биберо`на, +м. Каучукова цицка за хранене или залъгване на кърмаче.

библиоман

+мн. библиома`ни, +м. Човек със силна, неудържима страст за събиране на книги.

бивол

+мн. би`воли, (два) би`вола, +м. Едро рогато преживно животно с черна кожа, което се използва за впрягане.
+прил. [[би`волски]], би`волска, би`волско, +мн. би`волски. Биволско мляко.
Синоними: дебелак, тежък, мъчно подвижен, несхватлив

бигор

+м., само +ед. Шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка.

бидон

+мн. бидо`ни, (два) бидо`на, +м. Метален или пластмасов съд с малък отвор за течности.
+същ. +умал. [[бидо`нче]], +мн. бидо`нчета, +ср.

бидонвил

+мн. бидонви`ли, (два) бидонви`ла, +м. Жилище на бедняк в някои страни в Азия, Африка и Латинска Америка.

бижутер

+мн. бижуте`ри, +м. Човек, който изработва и продава бижута.

бизнес

+м., само +ед.
1. Покупко-продажба като начин за спечелване на пари.
2. Стопанска или търговска дейност.
Синоними: сделка, търговия, гешефт

бизнесмен

+мн. би`знесмени, +м. Лице със собствен бизнес (във 2 знач.).

бизон

+мн. бизо`ни, (два) бизо`на, +м. Див северноамерикански бик с гърбав врат и масивна глава.

бикарбонат

+м., само +ед. +Спец. В химията — сол на въглената киселина. Сода бикарбонат. Натриев бикарбонат.

билет

+мн. биле`ти, (два) биле`та, +м.
1. Листче, картонче и под., което се купува и служи за удостоверяване на право за използване на превозно средство, за вход в кино, театър, музей и др. Входен билет. Билет за театър. ЖП билет.
2. Листче с въпроси, което се предоставя за изтегляне на изпит.
+същ. +умал. [[биле`тче]], +мн. биле`тчета, +ср.
+прил. [[биле`тен]], биле`тна, биле`тно, +мн. биле`тни. Билетен център. Билетно гише.

билион

+мн. билио`ни, (два) билио`на, +м. Един милиард (у французите и американците), хиляда милиарда (у немци, англичани и др.).

билирубин

+мед. Жълто-червен жлъчен пигмент, който се образува от хемоглобина, освобождаващ се при разрушаването на еритроцитите. Среща се в нормално в кръвния серум и в жлъчката. Повишеното количество на билирубин в организма води до появата на жълтеница.

билярд

+м., само +ед. Игра с малки топки, удряни с дълги пръчки по покрита със сукно маса.
+прил. [[биля`рден]], биля`рдна, биля`рдно, +мн. биля`рдни. Билярдна маса. Билярдна зала.

бином

+мн. бино`ми, (два) бино`ма, +м. +Спец. В математиката — алгебричен израз от два члена; двучлен.

бисер

+мн. би`сери, (два) би`сера, +м. Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перла, маргарит.
+прил. [[би`серен]], би`серна, би`серно, +мн. би`серни. Бисерна огърлица.
+прил. [[би`серов]], би`серова, би`серово, +мн. би`серови.
Синоними: перла, маргарит, накит

битпазар

+мн. би`тпазари, (два) би`тпазара, +м. Пазар за стари вещи.
+прил. [[би`тпазарски]], би`тпазарска, би`тпазарско, +мн. би`тпазарски.

бицепс

+мн. би`цепси, +м. Двуглав мускул на ръката между мишницата и лакътя.

блейзър

+мн. бле`йзъри, (два) бле`йзъра, +м. Леко цветно спортно сако с метални копчета.

блиндаж

+мн. блинда`жи, (два) блинда`жа, +м. +Спец. Съоръжение, изградено в земята от бетон за прикритие на войници, бойна техника, боеприпаси.
+прил. [[блинда`жен]], блинда`жна, блинда`жно, +мн. блинда`жни.

блицтурнир

+мн. блицтурни`ри, (два) блицтурни`ра, +м. +Спец. В спорта — състезание, което протича ускорено, за по-малко време от нормалното. Блицтурнир по шахмат.

блондин

+мн. блонди`ни, +м. Русокос мъж със сини очи.

блузон

+мн. блузо`ни, (два) блузо`на, +м. Плетена блуза с дължина докъм коленете, обикн. с ластик в долния край, която се носи най-често с панталон или клин.

боаз

+мн. боа`зи, (два) боа`за, +м. +Диал. Планински проход; дефиле, теснина.

богомил

+мн. богоми`ли, +м. +ист. Привърженик на богомилството.
+прил. [[богоми`лски]], богоми`лска, богоми`лско, +мн. богоми`лски. Богомилска литература.

бодеж

+мн. боде`жи, (два) боде`жа, +м. Остра краткотрайна болка. Имам бодежи в гърдите.
Синоними: мушкане, бодване

бодибилдинг

+м., само +ед. Тренировка на тялото за изграждане на добро телосложение.

бодил

+мн. боди`ли, (два) боди`ла, +м. Трънливо растение; бурен.

----

+мн. бодли`, (два) боди`ла, +м.
1. Трън, шип. Розата има бодли.
2. Остър като игла рогов израстък по кожата на животно. Бодли на таралеж.
Синоними: трън, шип, игла, острие, остен

божур

+мн. божу`ри, (два) божу`ра, +м. Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет.

боздуган

+мн. боздуга`ни, (два) боздуга`на, +м. +ист. Старинно бойно оръжие — тежка желязна топка, покрита с шипове, на къса дръжка.

бойкот

+м., само +ед. Начин на борба или протест, който се изразява в едностранно прекратяване на взаимоотношенията, в оттегляне на подкрепата, в неизпълнение на обичайните права и задължения. Обявяваме бойкот на правителството. Бойкот на изборите.
Синоними: саботаж, пречка

бойлер

+мн. бо`йлери, (два) бо`йлера, +м. Скачен с водопровода специален цилиндричен съд, в който се загрява вода за домакински нужди чрез електричество, газ, дърва. Електрически бойлер. Включвам/изключвам бойлера.
Синоними: парен котел, казан

бокал

+мн. бока`ли, (два) бока`ла, +м. Голяма чаша за вино.

боксит

+м., само +ед. +Спец. Плътна минерална маса, от която се получават алуминий, цимент и др.

бомбаж

+м., само +ед. Ферментация на съдържанието на консерва, поради която стените и` се издуват.

бомбардировач

+мн. бомбардирова`чи, (два) бомбардирова`ча, +м. Боен самолет за бомбардиране.

бонбон

+мн. бонбо`ни, (два) бонбо`на, +м. Сладкарско изделие от захар, шоколад и др. във вид на малко късче, което може да се лапне наведнъж. Шоколадови бонбони.
+същ. +умал. [[бонбо`нче]], +мн. бонбо`нчета, +ср.
+прил. [[бонбо`нен]], бонбо`нена, бонбо`нено, +мн. бонбо`нени. Бонбонена фабрика.

боракс

+м., само +ед. +Спец. В химията — натриева сол на безцветни кристали, която се използва в стъкларската промишленост, керамиката, металургията, медицината, за торове, консервиране и др.

бордюр

+мн. бордю`ри, (два) бордю`ра, +м.
1. Само +ед. Ивица от бетонни блокове или дялани камъни между уличното платно и тротоара.
2. Бетонен блок или дялан камък, предназначен за полагане на такава ивица.
3. Ивица, кант, шарка по краищата на предмет.
Синоними: ръб, край, ивица, обшивка, периферия, гребен, перваз, ребро

бостан

+мн. боста`ни, (два) боста`на, +м.
1. Място, засадено с дини и пъпеши. Отивам на бостана.
2. +Диал. Само +ед. Засадените дини и пъпеши, а също и плодът като цяло. Тая година бостанът не стана.

ботокс

Лекарство за изглаждане на бръчки.
Ботулинов токсин BTX е лекарство, което се произвежда от бактерии, които живеят в природата в безкислородна среда. Ботоксът е протеин като има няколко вида означени с латинските букви от A до G. За медицински цели се ползва най-често този от тип A. Инжектирането му в нищожни количества директно в мускулатурата предизвиква нейното отпускане и изглаждане на кожата.

Открит е през 1822 г. , но едва от 1968 г. се употребява за медицински цели върху човека и постепенно става известен с името ботокс. От 1978 г. се прилага в офталмологията за лечение на кривогледство при деца, при блефароспазъм, в неврологията при лицев хемиспазъм, тортиколис и др.
От 1992 г. се използва с голям успех за третиране на мимическите бръчки на лицето, както и при едно рядко, но неприятно състояние, наречено хиперхидроза.

боулинг

+м., само +ед. Спортната игра кегли.

бохем

+мн. бохе`ми, +м. Човек от изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот; бонвиван.
+прил. [[бохе`мски]], бохе`мска, бохе`мско, +мн. бохе`мски. Бохемски живот.
Синоними: безгрижник

брамин

+мн. брами`ни, +м. Член на висшата жреческа каста в Индия.

брезент

+м., само +ед. Груб непромокаем плат за палатки, за покриване на предмети, оставени на открито.
+прил. [[брезе`нтов]], брезе`нтова, брезе`нтово, +мн. брезе`нтови. Брезентово наметало. Брезентово покривало за кола.

бретон

+мн. брето`ни, (два) брето`на, +м. Коса, спусната върху челото, подрязана в права линия. Оправи си бретона!

бридж-белот

+м., само +ед. Игра на карти за две двойки играчи, разновидност на белота.

брилянт

+мн. бриля`нти, (два) бриля`нта, +м. Скъпоценен камък — обработен и шлифован диамант за украшение. Пръстен с брилянт.
+прил. [[бриля`нтов]], бриля`нтова, бриля`нтово, +мн. бриля`нтови. Брилянтова огърлица.

----

+м., само +ед. Вид плътен лъскав плат от коприна и памук обикн. за подплата.
+прил. [[бриля`нтен]], бриля`нтена, бриля`нтено, +мн. бриля`нтени.
Синоними: елмаз, скъпоценност, скъпоценен камък, безценен камък

брилянтин

+м., само +ед. Крем или течност за коса, които и` придават блясък, лъскавина.

брифинг

+мн. бри`финги, (два) бри`финга, +м. Кратка среща с журналисти за свеждане на текуща, актуална информация от страна на някоя институция.

бройлер

+мн. бро`йлери, (два) бро`йлера, +м. Пиле, отглеждано по специален начин само за месо, обикн. печено.

брокат

+м., само +ед. Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки.

брокер

+мн. бро`кери, +м. Посредник на търговски сделки; борсов посредник.
+прил. [[бро`керски]], бро`керска, бро`керско, +мн. бро`керски. Брокерска къща.

бронетранспортьор

+мн. бронетранспортьо`ри, (два) бронетранспортьо`ра, +м. Брониран автомобил за превоз на пехота.

бронхит

+м., само +ед. Възпаление на лигавицата на бронхите, придружено с кашлица и затруднено дишане.

броунинг

+мн. бро`унинги, (два) бро`унинга, +м. Вид автоматичен пистолет.

брояч

+мн. броя`чи, (два) броя`ча, +м. Устройство за преброяване.
+прил. [[броя`чен]], броя`чна, броя`чно, +мн. броя`чни. Броячна машина. Банкнотоброячна машина.
Синоними: суматор, самопишещ уред

бруст

бру`стът, бру`ста, само +ед., +м. +Спец. В плуването — стил на плуване по гърди с кръгови движения на крайниците.

бръмбар

+мн. бръ`мбари, (два) бръ`мбара, +м. Твърдокрило насекомо.
+същ. +умал. [[бръ`мбарче]], +мн. бръ`мбарчета, +ср.

бръснач

+мн. бръсна`чи, (два) бръсна`ча, +м. Специален остър нож за бръснене, какъвто обикн. използват бръснарите.

брътвеж

+мн. брътве`жи, +м.
1. Само +ед. Брътвене, бръщолевене.
2. Само +мн. Празни приказки, безсмислици, глупости. Омръзнаха ми тия ваши брътвежи!
Синоними: брътвене, бъбрене, бърборене, бръщолевене, дърдорене, дрънкане, мърморене, словоохотливост, многоглаголстване, празнословие, празни приказки, дрънканица, пустословие, безсмислица, глупост, нелепост, глъч

бръшлян

+мн. бръшля`ни, (два) бръшля`на, +м. Вечнозелено увивно растение, което обича сенчести места.

брюнет

+мн. брюне`ти, +м. Мъж с черна коса и тъмни очи.
Синоними: чернокос, черноок, мургав, тъмен

будоар

+мн. будоа`ри, (два) будоа`ра, +м. +ист. Тоалетна стая и приемна на дама от висшето общество.

буквар

+мн. буква`ри, (два) буква`ра, +м. Учебник за начално обучение по четене и писане на родния език.
+същ. +умал. [[буква`рче]], +мн. буква`рчета, +ср.

букет

+мн. буке`ти, (два) буке`та, +м.
1. Свързани в едно, подбрани и подредени стръкове цветя. Букет рози. Букет горски цветя.
2. +Прен. Съвкупност, цяло, чиито съставки се намират в хармония. Букет от дарования. Букет от аромати.
+същ. +умал. [[буке`тче]], +мн. буке`тчета, +ср. (в 1 знач.).
Синоними: китка, цветя

букмейкър

+мн. букме`йкъри, +м. Лице, което записва залаганията на публиката при конни състезания.

буксир

+мн. букси`ри, (два) букси`ра, +м.
1. Кораб, който тегли, влачи други плавателни съдове; влекач.
2. Стоманено въже, което се използва за теглене, влачене на плавателни съдове или други превозни средства.

буламач

+мн. булама`чи, (два) булама`ча, +м. +Разг. +Пренебр. Безвкусно ястие, неприемлива смесица от продукти и аромати в едно ястие.
Синоними: каша, бълвоч, смесица, миш-маш, бъркотия, безвкусица, блудкавост, нескопосана работа, глупост, сваряване, сготвяне, смес

булгур

+м., само +ед. Счукано или едро смляно жито за варене и приготвяне на ястия.

булдозер

+мн. булдо`зери, (два) булдо`зера, +м. Верижен трактор със специално гребло отпред за подравняване и почистване на пътища и терени.

булдозерист

+мн. булдозери`сти, +м. Лице, чиято професия е да работи с булдозер.

булевард

+мн. булева`рди, (два) булева`рда, +м. Широка градска улица с дървета или високи сгради от двете страни.
Синоними: път, проход, пътека, шосе, улица, авеню, магистрала

бульон

+мн. бульо`ни, (два) бульо`на, +м. Отвара от месо или зеленчуци. Пилешки бульон.

бумеранг

+мн. бумера`нги, (два) бумера`нга, +м.
1. Вид оръжие от извито твърдо дърво, което може да се връща обратно при този, който го хвърля, ако не попадне в целта.
2. +Прен. Само +ед. Беда, злина, която се стоварва върху този, който я е използвал, за да навреди на някого.

бумтеж

+мн. бумте`жи, (два) бумте`жа, +м. Гърмеж, тътнеж, грохот. Бумтежът не спря цял ден.
Синоними: гърмеж, ехтеж, пукот, гръм, екот, тътнеж, буботене, бучене, гръмотевица, мълния, трясък, бумтене

бунар

+мн. буна`ри, (два) буна`ра, +м. +Диал. Кладенец.
Синоними: кладенец, герен, излак

бункер

+мн. бу`нкери, (два) бу`нкера, +м.
1. +Спец. Във военното дело — железобетонно укритие с оръдия и картечници.
2. Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения.
3. Специално изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали.

бурен

+мн. бу`рени, (два) бу`рена, +м. Обобщено название на различни видове плевели и трева, които са непотребни за човека.

----

бу`рна, бу`рно, +мн. бу`рни, +прил.
1. Който съдържа признаци на буря. Бурни ветрове. Бурно море.
2. +Прен. Който се проявява с голяма сила и интензивност; неудържим, пламенен, поривист. Бурна радост. Бурна страст. Бурни ръкопляскания.
3. +Прен. Който се характеризира с големи и бързи социални изменения; размирен, сму`тен, неспокоен. Бурна епоха. Бурно време.
+нареч. [[бу`рно]]. Изразяват радостта си бурно.
Синоними: трева, билка, буренак, плевел, (прил.) размирен, смутен, неспокоен, (прил.) поривист, стремителен, необуздан, гневен, неудържим, пламенен, стихиен, бърз, буен, силен, (прил.) шумен, (прил.) бушуващ, страстен, (прил.) развълнуван, (прил.) вилнеещ, яростен, бесен, (прил.) гръмлив, оглушителен, (прил.) много силен, буйствуващ, жарък, ревностен, (прил.) насрещен, противен, неблагоприятен, (прил.) разпален

буркан

+мн. бурка`ни, (два) бурка`на, +м. Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.
+същ. +умал. [[бурка`нче]], +мн. бурка`нчета, +ср. Бурканче мед.

бутан

+м., само +ед. +Спец. В химията — газообразен въглеводород, който се използва като гориво и в производството на синтетичен каучук.

бутон

+мн. буто`ни, (два) буто`на, +м. Копче за натискане на звънец, лампа, уред и др.

буфер

+мн. бу`фери, (два) бу`фера, +м. Приспособление към вагон, предназначено да пружинира при удар и да намалява сътресението от блъскането на вагоните.
+прил. [[бу`ферен]], бу`ферна, бу`ферно, +мн. бу`ферни.

бухал

+мн. бу`хали, (два) бу`хала, +м. Едра нощна птица, която се храни с мишки.
Синоними: мракобесник, любител на тъмнината

бушон

+мн. бушо`ни, (два) бушо`на, +м. Електрически предпазител от претоварване на инсталация.

бъз

бъ`зът, бъ`за, +мн. бъ`зове, (два) бъ`за, +м.
1. Храст с перести листа и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина.
2. Бъзак.
+прил. [[бъ`зов]], бъ`зова, бъ`зово, +мн. бъ`зови.

----

+неизм.
• Бъз ме — (те, го, я, ни, ви, ги) [[е]]. +Разг. От кого/от какво. Страх ме е, страхувам се.

бъкел

+мн. бъ`кели, (два) бъ`кела, +м. +Остар. Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
• Бъкел не разбирам. — +Разг. Нищо не разбирам.

бълвоч

+мн. бълво`чи, +м.
1. Само +ед. Това, което е повърнато.
2. +Прен. +Пренебр. Обикн. +мн. Грубости, обиди, клевети.
Синоними: мръсотия, гнусотия, повръщано, повърнато, бълвано

българофил

+мн. българофи`ли, +м. Лице, което обича България и българите.

българофоб

+мн. българофо`би, +м. Лице, което изпитва омраза към България и българите.

бързовар

+мн. бързова`ри, (два) бързова`ра, +м. Електрически уред за нагряване на неголеми количества вода в кофа и др. под. съдове.

бюджет

+мн. бюдже`ти, (два) бюдже`та, +м. Парична сметка на приходите и разходите, балансирана за определено време (обикн. година). Държавен бюджет.
+прил. [[бюдже`тен]], бюдже`тна, бюдже`тно, +мн. бюдже`тни. Бюджетно предприятие. Бюджетен дефицит.

бюлетин

+мн. бюлети`ни, (два) бюлети`на, +м.
1. Кратко официално съобщение. Информационен бюлетин. Метеорологичен бюлетин.
2. Периодично издание с известия и съобщения. Бюлетин на БТА.
Синоними: съобщение, сведения, доклад, отчет

бюфет

+мн. бюфе`ти, (два) бюфе`та, +м.
1. Шкаф за трапезария, кухня.
2. Помещение с напитки и закуски в сграда на учреждение, в театър, гара и под.

вагабонт

+мн. вагабо`нти, +м. Вагабонтин.

вагинит

+мед. Възпаление на лигавицата на влагалището. Най-честите причинители са: дрождеподобни гъби (Candida albicans), Trichomonas vaginalis, бактерии — Gardnerella vaginalis, вируси — HSV, HPV и др.

вагон

+мн. ваго`ни, (два) ваго`на, +м. Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път.
+прил. [[ваго`нен]], ваго`нна, ваго`нно, +мн. ваго`нни.

----

-[[ли]] +м., само +ед. Спален вагон.

вагон-ресторант

+мн. ваго`н-рестора`нти, (два) ваго`н-рестора`нта, +м. Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците.

вазелин

+м., само +ед. Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината.
+прил. [[вазели`нов]], вазели`нова, вазели`ново, +мн. вазели`нови.

вакуум

+м., само +ед.
1. +Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство.
2. Безвъздушно затворено пространство.
+прил. [[ва`куумен]], ва`куумна, ва`куумно, +мн. ва`куумни. Вакуумно отделение.

вакъф

+мн. вакъ`фи, (два) вакъ`фа, +м. +Истор. В Османската империя — недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.

валеж

+мн. вале`жи, +м. Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се слаби валежи.

валериан

+м., само +ед. Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение.
+прил. [[валериа`нов]], валериа`нова, валериа`ново, +мн. валериа`нови. Валерианови капки.

вандал

+мн. ванда`ли, +м.
1. +ист. Само +мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
2. +Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални ценности.
+прил. [[ванда`лски]], ванда`лска, ванда`лско, +мн. ванда`лски.
Синоними: варварин, насилник, звяр, башибозук, груб, жесток, безжалостен, безмилостен, разрушител

ванилин

+м., само +ед. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията.

варел

+мн. варе`ли, (два) варе`ла, +м. Голям метален цилиндричен съд с две дъна за течности (бензин, олио и др.).
+същ. +умал. [[варе`лче]], +мн. варе`лчета, +ср.

вариант

+мн. вариа`нти, (два) вариа`нта, +м. Разновидност, видоизменение; възможност. Програма в два варианта.
+прил. [[вариа`нтен]], вариа`нтна, вариа`нтно, +мн. вариа`нтни.
Синоними: вариация, разновидност, отклонение, видоизменение, промяна, изменение, нюанс, комбинация, разлика, различие

васал

+мн. васа`ли, +м.
1. +ист. В средновековието — земевладелец феодал, който зависи от друг феодал.
2. +Прен. Този, който е подчинен на друг, зависи от друг.
+прил. [[васа`лен]], васа`лна, васа`лно, +мн. васа`лни. Васална държава.

ватман

+мн. ва`тмани, +м. Шофьор на трамвай.
Синоними: машинист, кондуктор, кормчия, шофьор, водач

ваучер

+мн. ва`учери, (два) ва`учера, +м. Ваучър.

везир

+мн. вези`ри, +м. В мюсюлманските държави — висше административно лице, министър.
+прил. [[вези`рски]], вези`рска, вези`рско, +мн. вези`рски.

вектор

+мн. ве`ктори, (два) ве`ктора, +м. +Спец. В математиката — величина с определена посока, графически изразявана във вид на линия.
+прил. [[ве`кторен]], ве`кторна, ве`кторно, +мн. ве`кторни.

велзевул

+мн. велзеву`ли, +м.
1. Според религиозните вярвания — главатарят на дяволите; сатана.
2. +Прен. Лукав, коварен човек.
Синоними: сатана, дявол, хитър, подъл, злобен, лукав, коварен, зъл, отмъстителен, измамлив, ехиден

велосипед

+мн. велосипе`ди, (два) велосипе`да, +м. Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.
+прил. [[велосипе`ден]], велосипе`дна, велосипе`дно, +мн. велосипе`дни. Велосипедна гума.

велур

+м., само +ед.
1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.
2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.
+прил. [[велу`рен]], велу`рена, велу`рено, +мн. велу`рени. Велурено яке.

вензел

+мн. ве`нзели, (два) ве`нзела, +м. Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм.

вентил

+мн. венти`ли, (два) венти`ла, +м. +Спец.
1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.
2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.
Синоними: регулатор, клапа, шибър

вентилатор

+мн. вентила`тори, (два) вентила`тора, +м.
1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.
2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение.
+прил. [[вентила`торен]], вентила`торна, вентила`торно, +мн. вентила`торни.

верев

+м., само +ед.
• На верев. — +Разг. Косо, по диагонал.
Синоними: напреки, на кръст, косо, накриво, по диагонал

вермут

+мн. верму`ти, (два) верму`та, +м.
1. Само +ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие — вино, подправено с пелин и ароматични растения.
2. Порция или вид от това питие.

вертеп

+мн. верте`пи, (два) верте`пи, +м. +Пренебр.
1. Свърталище на престъпници и/или развратници.
2. Долнопробна кръчма.
Синоними: свърталище, убежище, гнездо, дупка, котило, бърлога, място на разврат, бордей, коптор

вертикал

+мн. вертика`ли, (два) вертика`ла, +м. Права отвесна линия.
+прил. [[вертика`лен]], вертика`лна, вертика`лно, +мн. вертика`лни.

вертолет

+мн. вертоле`ти, (два) вертоле`та, +м. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер.

вестибюл

+мн. вестибю`ли, (два) вестибю`ла, +м.
1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.
2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради.

ветромер

+мн. ветроме`ри, (два) ветроме`ра, +м. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.

ветроход

+мн. ветрохо`ди, (два) ветрохо`да, +м. Ветроходка.

виадукт

+мн. виаду`кти, (два) виаду`кта, +м. Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез.

вибратор

+мн. вибра`тори, (два) вибра`тора, +м. Устройство или уред за предизвикване на механични трептения.
+прил. [[вибра`торен]], вибра`торна, вибра`торно, +мн. вибра`торни. Вибраторна машина.

вивариум

+мн.вива`риуми, (два) вива`риума, +м. Помещение или съд за отглеждане на диви животни в условия, имитиращи естествените.

видеомагнетофон

+мн. видеомагнетофо`ни, (два) видеомагнетофо`на, +м. Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна лента.

визон

+мн. визо`ни, (два) визо`на, +м.
1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.
2. Кожа от такова животно. Палто от визон.

визьор

+мн. визьо`ри, (два) визьо`ра, +м. Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане.

вилает

+мн. вилае`ти, (два) вилае`та, +м. В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия.

вимпел

+мн. ви`мпели, (два) ви`мпела, +м. +Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация.

винегрет

+м., само +ед. +Спец. В кулинарията — сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия.

винкел

+мн. ви`нкели, (два) ви`нкела, +м.
1. Уред за измерване на прав ъгъл.
2. Пресовано под прав ъгъл желязо.
+прил. [[ви`нкелен]], ви`нкелна, ви`нкелно, +мн. ви`нкелни. Винкелно желязо.

випуск

+мн. ви`пуски, (два) ви`пуска, +м. Група от учещи се, които завършват или са завършили по едно и също време, в една година. На срещата дойдоха хора от последните десет випуска на гимназията. Ти от нашия випуск ли си?

вираж

+мн. вира`жи, (два) вира`жа, +м. Завой с наклон на едната част.

вирмент

Банков термин: (Директен превод) — форма на плащане по нареждане на платеца, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането по сметката на получателя.

виртуоз

+мн. виртуо`зи, +м.
1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.
2. +Прен. Изобщо майстор, който е опитен, умел, сръчен.
+прил. [[виртуо`зен]], виртуо`зна, виртуо`зно, +мн. виртуо`зни. Виртуозно изпълнение.

вирус

+мн. ви`руси, +м. Микроорганизъм, причинител на заразна болест.
+прил. [[ви`русен]], ви`русна, ви`русно, +мн. ви`русни. Вирусно заболяване. Вирусна инфекция.
Синоними: микроб, бацил, бактерия, зараза, микроорганизъм, вирусно заболяване

витамин

+мн. витами`ни, (два) витами`на, +м.
1. +Спец. В биологията — органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
2. Препарат, който съдържа това вещество.
+прил. [[витами`нен]], витами`нна, витами`нно, +мн. витами`нни. Витаминен състав.

витраж

+мн. витра`жи, (два) витра`жа, +м. Орнаментална композиция на прозорец/врата от късчета цветно стъкло.

влагомер

+мн. влагоме`ри, (два) влагоме`ра, +м. Уред за измерване влажността на въздуха.

властелин

+мн. властели`ни, +м. +Остар. Владетел, господар.
Синоними: владетел, господар, самодържец, деспот, управител, тиран, диктатор, автократ

влекач

+мн. влека`чи, (два) влека`ча, +м. Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар.

воайор

Човек страдащ от воайорство.
вж. воайорство

воал

+мн. воа`ли, (два) воа`ла, +м.
1. Само +ед. Лек прозрачен плат.
2. Къс от такъв плат за украса към женско облекло.
Синоними: було, фередже, покривало

воаяж

+мн. воая`жи, (два) воая`жа, +м. Пътуване, пътешествие.

водевил

+мн. водеви`ли, (два) водеви`ла, +м. Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
+прил. [[водеви`лен]], водеви`лна, водеви`лно, +мн. водеви`лни. Водевилен сюжет.

водовоз

+мн. водово`зи, (два) водово`за, +м. Автомобил за превоз на вода в голяма цистерна.

водовъртеж

+мн. водовърте`жи, (два) водовърте`жа, +м. Място в река, където водата се върти и влече към центъра си и надолу.
Синоними: въртоп, вир, вихър, вихрушка, буря, ураган, стихия, хала

вододел

+мн. вододе`ли, (два) вододе`ла, +м. Мислена линия по най-високите части на възвишение, планина, която разделя два водни басейна.
+прил. [[вододе`лен]], вододе`лна, вододе`лно, +мн. вододе`лни. Вододелна линия.

водоем

+мн. водое`ми, (два) водое`ма, +м. Място, заето с вода или предназначено за събиране и съхраняване на вода. Естествен водоем. Изкуствен водоем.

водомер

+мн. водоме`ри, (два) водоме`ра, +м. Уред за отчитане на количеството вода, протекла в една водопроводна инсталация.

водопад

+мн. водопа`ди, (два) водопа`да, +м. Място, където поради разлика в нивата течаща вода пада от високо. Ниагарският водопад.

водопровод

+мн. водопрово`ди, (два) водопрово`да, +м. Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.
+прил. [[водопрово`ден]], водопрово`дна, водопрово`дно, +мн. водопрово`дни. Водопроводна инсталация. Водопроводни части.
Синоними: тръбопровод, канализация, тръби, тръба, канал

водород

+м., само +ед. +Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.
+прил. [[водоро`ден]], водоро`дна, водоро`дно, +мн. водоро`дни. Водородно ядро.
• Водородна бомба. — Бомба с огромна разрушителна сила, разновидност на атомната бомба.

водосвет

+мн. водосве`ти, (два) водосве`та, +м.
1. Само +ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя водосвет.
2. Всеки такъв отделен акт.

воин

+мн. во`ини, +м. Войник, боец. Българските воини.
+прил. [[во`ински]], во`инска, во`инско, +мн. во`ински. Воински дълг.
Синоними: боец, войник, солдат, борец, ратник, труженик, герой

войн

во`йнът, во`йна, +мн. во`йни, +м. Воин.
Синоними: войник, военен, пълководец

вокал

+мн. вока`ли, (два) вока`ла, +м. +Спец. В езикознанието — гласен звук.

волан

+мн. вола`ни, (два) вола`на, +м.
1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.
2. Пришита на женска дреха набрана ивица от плат за украса.
+същ. +умал. [[вола`нче]], +мн. вола`нчета, +ср.

волейбол

+м., само +ед. Състезателна игра с топка, която се прехвърля с ръце през мрежа на определена височина от единия към другия отбор и обратно.
+прил. [[во`лейболен]], во`лейболна, во`лейболно, +мн. во`лейболни. Волейболен отбор. Волейболна топка.
Синоними: тенис, хандбал, баскетбол

волейболист

+мн. волейболи`сти, +м. Спортист по волейбол.

волтаж

+м., само +ед. Електрическото напрежение, измерено във волтове. Висок волтаж.

всемир

+м., само +ед. Вселена, целият свят.
+прил. [[всеми`рен]], всеми`рна, всеми`рно, +мн. всеми`рни. Всемирна скръб.
Синоними: вселена, свят, мир, природа, космос, все-свят

вулкан

+мн. вулка`ни, (два) вулка`на, +м. Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изригва огън, лава и пепел.
+прил. [[вулкани`чен]], вулкани`чна, вулкани`чно, +мн. вулкани`чни. Вулканичен произход.

вулканизатор

+мн. вулканиза`тори, (два) вулканиза`тора, +м. Уред за поправка, лепене на гумени изделия, обикн. автомобилни гуми.

вундеркинд

+мн. ву`ндеркинди, +м. Необикновено надарено дете, дете чудо.

въгледвуокис

+м., само +ед. +Спец. В химията — въглероден двуокис.

въгледобив

+м., само +ед. Добив на каменни въглища.
+прил. [[въгледоби`вен]], въгледоби`вна, въгледоби`вно, +мн. въгледоби`вни. Въгледобивна промишленост.

въглекопач

+мн. въглекопа`чи, +м. Работник, който копае въглища в мина; миньор.

въглен

+мн. въ`глени, (два) въ`глена, +м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. +Прен. За очи — черни, блестящи.
+същ. +умал. [[въ`гленче]], +мн. въ`гленчета, +ср.
• Активен въглен. — +Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
• Медицински въглен. — +Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата.

въглерод

+м., само +ед. +Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.
+прил. [[въглеро`ден]], въглеро`дна, въглеро`дно, +мн. въглеро`дни. Въглероден двуокис.

възглас

+мн. въ`згласи, (два) въ`згласа, +м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. Възгласите на одобрение не стихваха.
Синоними: възклицание, възклик, вик, провикване, повик, лозунг, апел, обръщение, призив, отзвук, ехо, отговор

възглед

+мн. въ`згледи, (два) въ`згледа, +м. Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи.
Синоними: схващане, разбиране, мнение, убеждение, поглед, точка, зрение, мироглед, мировозрение, светосхващане, светоглед, гледище

възход

+м., само +ед. Непрекъснато развитие напред; подем. Той е във възход.
Синоними: напредък, прогрес, просперитет, съвземане, въздигане

вълкодав

+мн. вълкода`ви, (два) вълкода`ва, +м. Голямо куче, подготвено да преследва вълци.

вълнолом

+мн. вълноло`ми, (два) вълноло`ма, +м. Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни.

въпрос

+мн. въпро`си, (два) въпро`са, +м.
1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса? [[2]]. Предмет на разговор, тема на разглеждане, проучване, задача за решение; проблем. Националният въпрос. Разглеждам следния въпрос. Спорен въпрос. Въпросът за раждаемостта.
3. Обстоятелство, което е в зависимост от друго. Това е въпрос на престиж. Въпрос на време. Въпрос на живот и смърт.
• Поставям/поставя под въпрос. — Смятам за съмнително.
Синоними: питане, запитване, изпит, загадка, тайна, неизвестност, гатанка, мистерия, секрет, енигма, проблема, нещо, работа, постъпка, факт, случай, явление, обстоятелство, предмет, тема, съдържание

вървеж

+м., само +ед.
1. +Остар. Движение, вървене.
2. +Разг. Начин на вървене, походка. Какъв вървеж само!
Синоними: ход, походка, стъпка, движение, развитие, напредък, развой, процес, протичане, начин на ходене, характерна стъпка, раван, течение, ходене, вървене

вързоп

+мн. вързо`пи, (два) вързо`па, +м. Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.
+същ. +умал. [[вързо`пче]], +мн. вързо`пчета, +ср.
Синоними: връзка, сноп, пакет, денк, бохча, куп, бала, тесте, топ, пакетче

въртеж

+м., само +ед.
1. Кръгообразно движение, въртене.
2. +Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията.
Синоними: водовъртеж, въртене, вихър, вихрушка, стихия, ураган

въртел

+мн. въ`ртели, +м. +Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек!
Синоними: спънка, пречка, препятствие, обструкция, мъчнотия, затруднение, неприятност, усукване, забавяне, извъртане, врътня

въртоп

+мн. върто`пи, (два) върто`па, +м. Водовъртеж.
Синоними: водовъртеж, вир, вихър, вихрушка, буря, ураган, стихия, хала

върхар

+мн. върха`ри, (два) върха`ра, +м.
1. Обикн. +мн. Върхът на дървото.
2. Само +ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.

габардин

+м., само +ед. Фин вълнен плат за горни дрехи.
+прил. [[габарди`нен]], габарди`нена, габарди`нено, +мн. габарди`нени. Габардинен костюм.

габър

+мн. га`бъри, (два) га`бъра, +м. Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предмети.
+прил. [[га`бров]], га`брова, га`брово, +мн. га`брови. Габрови листа.

----

+мн. га`бъри, (два) га`бъра, +м. Кабар.
+същ. +умал. [[га`бърче]], +мн. га`бърчета, +ср.

газопровод

+мн. газопрово`ди, (два) газопрово`да, +м. Тръбопровод за пренасяне на газово гориво на разстояние.
+прил. [[газопрово`ден]], газопрово`дна, газопрово`дно, +мн. газопрово`дни. Газопроводна мрежа.

газьол

+м., само +ед. Течно гориво за дизелови двигатели, което се получава чрез пряка дестилация на петрол.

гайтан

+мн. гайта`ни, (два) гайта`на, +м. Плетен шнур за украса на народна носия.
+прил. [[гайта`нен]], гайта`нена, гайта`нено, +мн. гайта`нени.
Синоними: шнур, ширит, кант

галон

+мн. гало`ни, (два) гало`на, +м. Английска мярка за вместимост за течности, равна на 4, 546 литра.

----

+мн. гало`ни, (два) гало`на, +м. Лъскав ширит за украса на униформено облекло. Златни галони.

галоп

+м., само +ед.
1. Бърз конски бяг с големи плавни стъпки.
2. +Прен. Бързо, ускорено действие, движение. Минахме в галоп учебника.
3. Старинен бърз танц с въртеливи движения, а също музиката за такъв танц.

галфон

+мн. галфо`ни, +м. +Разг. +Пренебр. Тъп, невъзприемчив човек; тъпак, хапльо.
Синоними: глупак, тъпак, простак

гама-глобулин

+мед. Протеинова фракция на кръвта богата на антителата.

гамбит

+мн. гамби`ти, (два) гамби`та, +м. +Спец. В шахматната игра — начален ход, при който се жертва маловажна фигура, за да се получи възможност за атака.

гараж

+мн. гара`жи, (два) гара`жа, +м. Помещение за прибиране и ремонт на автомобили.
+прил. [[гара`жен]], гара`жна, гара`жно, +мн. гара`жни. Гаражна клетка.

гарант

+мн. гара`нти, +м. Поръчител. Ставам гарант.
Синоними: поръчител, взаимопоръчител, залог, гаранция, поръчителство

гарван

+мн. га`рвани, (два) га`рвана, +м. Креслива всеядна птица с черна перушина и масивна човка и крака.
+прил. [[га`рванов]], га`рванова, га`рваново, +мн. га`рванови.

гардероб

+мн. гардеро`би, (два) гардеро`ба, +м.
1. Голям шкаф за дрехи и бельо в жилище.
2. Само +ед. Горните дрехи на един човек.
3. Място в обществено заведение със закачалки, където се пазят връхните дрехи и други лични вещи на посетителите.
4. Помещение (обикн. на гара) за временно пазене на багаж, стока на клиентите срещу заплащане.
+прил. [[гардеро`бен]], гардеро`бна, гардеро`бно, +мн. гардеро`бни.
Синоними: дрешник